#Светлана Иванова | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 8 months ago

Text

Сатиричният театър първи представя страната ни на онлайн фестивала Open Stage Europe

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ е първият български театър, селекциониран за участие на онлайн фестивала OPEN STAGE EUROPE. Ще представи две свои заглавия „Ед��а задръстена звезда“ /на снимката/ – съвременна българска пиеса от Слав Танев и Боряна Иванова, режисьор Калин Сърменов и „В плен на снега“ от Питър Куилтър, режисьор Николай Ламбрев.

Фестивалът е театрален проект, подкрепен от Creative Europe, който представя и разпространява разнообразна продукция по съвременна драматургия чрез създадената в Словения платформа „Third Stage“. Проектът позволява на професионалисти и любители, творци и зрители от различни държави да достигнат по-лесно и удобно до професионално селектирани заглавия от държави членки на Европейския съюз. Целта е да се представи многообразието, да се срещнат различията и да се опознае богатството на европейския театър.

„В плен на снега“

Стрийминг платформата дава възможност за излъчване на територията на целия свят. Щастливи сме, че можем да предоставим достъп до работата си на любители и почитатели на хумора и сатирата, намиращи се далеч от любимата ви сцена. Приятно гледане, приятели! Написаха от Сатиричния театър за предстоящото театрално събитие за милиони хора.

Third Stage е Словенска платформа, базирана в Любляна и е създадена да помогне на театралните професионалисти да работят по-бързо, по-икономично и по-интелигентно. Целта е да могат театралите от различни европейски държави да установят здрави връзки чрез една уеб страница.

Радваме се да съобщим за този он-лайн фестивал (15-21 април), който представя и празнува разнообразието на театралните постановки на европейския театрален небосклон за четвърта година.

Чрез нашата платформа ще покажем представления от различни европейски държави и ще дадем възможност на публиката да преживее магията на театъра.

Целта ни е да покажем невероятния талант и креативност, които съществуват в европейската театрална общност. Да демонстрираме дълбочината и богатството на европейския театър и да предоставим уникалната възможност на хората да изследват света на европейския театър. Подчертават създателите и организаторите на Платформата.

Април е специален месец за Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – 7 април е неговата рождена дата преди 67 години. На този празничен за сатириците ден се връчват наградите „Златен Кукерикон“. За първи път церемонията, решена като спектакъл, е на 7 април 2013 година по случай рождения ден на театъра. Стоянка Мутафова е първият носител на голямата награда “Георги Калоянчев” за цялостен принос за смеха на България.

„Златен Кукерикон“ са награди, които Сатиричният театър „Алеко Константинов“ дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Театърът като техен създател не участва в състезанието за приз. Тази година бе Осмото издание на Кукерикона. Наградите са вече известни, но да ги припомним и с малък коментар.

Спектакълът „Монолози за вагината“ от Ева Енслър на театър „Бонини“ получи две награди „Златен Кукерикон“ в категорията за женска роля на Светлана Бонин и за режисурата на Стоян Радев.

Стоян Радев

За мъжка роля призът получи Калин Врачански – за ролите на Бепо и Тито Мерели в постановката „Комедия за тенори“ от Кен Лудвиг с режисьор Асен Блатечки в Благоевградския театър „Н. Й. Вапцаров“.

За най-добър спектакъл бе обявен „Онзи, другият Ню Йорк“ – авторско представление на Ванина Кондова. „Аз живях доста дълго време извън България и с този спектакъл се завърнах. Написах го сама, поставих го сама, по стечение на обстоятелствата, и го играя сама. Това може да ��ъде доста обезкуражаващо понякога. Но, когато получих обаждане за номинацията и казах, че много съм се зарадвала, те ми казаха „Вие много ни зарадвахте“, разказа Кондова, след като прие плакета.

Ванина Кондова

В категория, „Млада надежда“ наградата получи Пепа Николова – за ролята на Елена в „Летните оси ни хапят даже през ноември“ от Иван Вирипаев, режисьор Павло Гатилов в Бургаския театър „Адриана Будевска“, Бургас. Актрисата много развалнувана сподели, че посвещава наградата си на Борислав Чакринов (1961-2024). „Това е човекът, който ме хвана за ръка и ме поведе по пътя на театъра с много любов“.

Ивайло Калоянчев /л/ и Теди Москов /д/

Режисьорът Стефан (Теди) Москов, както беше известно предварително при обявяването на номинациите получи наградата „Златен Кукерикон“ за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Тя му бе връчена от сина на изключителния актьор, един големите сложили началото на Сатиричния театър, Ивайло Калоянчев. С присъщото си чувство за хумор Теди обяви: „Ти ми даваш награда на името на баща ти. Аз ще ти дам на името на майка ми – Рада Москова“ (прекрасен драматург!).

Режисьорът Борислав Чакринов (1961-2024) бе удостоен посмъртно с извънредна награда за значим принос в развитието на Сливенския драматичен театър, театър „София“, Сатиричния театър, Народния театър, за създаването на Малък градски театър „Зад канала“ и дългогодишното успешно ръководене на Бургаския драматичен театър. Това много ценно отличие на почит към големия театрал получи неговата дъщеря Борислава Чакринова, която каза:

Калин Сърменов и Борислава Чакринова

„Тази вечер имам възможност да приема тази награда – не само от името на моето семейство, но първо и най-вече – от името на неговото театрално семейство. И се радвам, че мога лично да благодаря на Калин Сърменов и на всички от комисията за мотивацията, с която тази награда е определена. Защото вярвам, че отвъд неговия режисьорски път, едно беше най-важно за него и то беше – всички в неговото театрално семейство да се чувстват добре и да се чувстват част от нещо по-голямо. И в тези много трудни месеци ми се иска да знаете, че всички те застанаха до мен и ми показаха какво е неочаквана доблест и човешка доброта, извън просто казионното съжаление, когато си отиде ръководителят на една институция. Те ми показаха на какво е способно една театрална трупа, когато тя вярва в това, което се случва“.

От церемонията по връчване на наградите "Златен Кукерикон". На преден план Деница Даринова, вдясно водещите Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов

Извън наградите екипът на Сатиричния театър създаде атмосфера на смях, ирония, независимо от объркания ни свят, в спектакъла за церемонията. „Кой не знае“ бе темата, в която на прицел, бяха политици, медии, реклами, т.е. животът ни…Заедно с това клипът на сцената, който се излъчваше периодично, без многословие, ни срещна емоционално с лицата Сатирата, с тези, ��оито са вече в Отвъдното и тези, които са сега в театъра със знака, създаден от художника Хосе Санча, свързал съдбата си с Българския театър.

Режисьори на празничния спектакъл за церемонията са Калин Сърменов и Николай Младенов, сценична среда и костюми – Теодора Лазарова, хореограф – Татяна Янева, музикален ръководител – Мартин Каров.

Този важен и специален за Сатиричния театър април започна, всъщност, на 29 март с премиерата на „Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано в превод на Милена Йоич, режисьор Николай Младенов сцената в Comedy Bar Happy Сатира.

"Пазар за мъже" - Лана Грекова, Любомир Ковачев и Стефания Кочева

Провокативен текст, който са избрали в театъра, съзнавайки колко е сложен жанрът на тази, уж, лека пиеса. Но тя е гротеска и винаги е трудна задача за актьорите, защото те трябва да съумеят да преминат през тънкото въже на много циничните ситуации, които персонажите изживяват, за да внушат усещането за потребност от любов и красота на сцената. Ролите изпълняват младите актьори Вдовицата - Стефания Кочева, Софи - Лана Гекова и г-н Петипо -Любомир Ковачев, сценография Кирил Наумов и звукова среда Даниел Иванов.

Пиесата има своята интересна история в България. За нея разказа Момчил Трайков, син на Милена Йоич и също преводач от френски. А тя е преди всичко талантлива художничка с кариера у нас и във Франция. Но това е друга история…

Момчил Трайков

„Преди повече от 30 години идеята тръгва от моята баба Лили Попиванова. Те със Стоянка Мутафова са приятелки от ранна актьорска възраст и искат отново да играят заедно на сцената. Майка ми Милена Йоич като френски възпитаник, франкофон с много тесни връзки във Франция намира тази пиеса подходяща за техния натюрел като амплоа. Посрещната е с голям успех, гастролират из цяла България 1991 – 1993 година. Стоянка Мутафова е в ролята на Вдовицата и моята баба Лили Попиванова в ролята на Софи. Това е частна продукция, постановка на Емил Джамджиев със заглавие „Дамско ръкоделие“, което е оригиналното заглавие.“

Любомир Ковачев, Стефания Кочева и Лана Грекова

Много различни са сегашните актриси като натюрел. Сегашният вариант е много интересен, защото в условното пространство Comedy Bar Happy Сатира позволява тези актриси да играят по-млади жени, отколкото авторът е заложил. Сегашният вариант е оригиналният с господин Петипо, защото в стария вариант е госпожа Петипо и се е изпълнявала от Адриана Андреева.

Това е първата пиеса на автора Жан-Клод Дано, написана 1977. След събитията във Франция 1968 година и бунта на младите се появяват черни комедии с по-брутален език, разкрепостен. Образите са на ръба и пиесата го позволява и в съвременната си интерпретация. Във въведението си към спектакъла режисьорът Николай Младенов пише: „„Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано е пиеса, може да бъде определена като забавно-ироничен крими трилър, който ни отвежда в света на един непознат за българската публика автор.

Николай Младенов

Свят, в който вечното противопоставяне между половете е стигнало до своя краен предел, а връщането назад е абсолютно невъзможно. Свят, в който чистосърдечното човешко отношение към индивида е изместено от вулгарната и арогантна употреба на плътта. Свят, в който любовта остава единствено възможна в идеализираната представа за нея.“

Няколко дни след 7 април на 11-и беше предпремиерното представление на пиесата „Мистерия с кон“ на Стефан Цанев в камерна зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър, режисьор Анастасия Събева. Това бе специално преживяване за писателя, поет и драматург, защото както сподели е започнал своята театрална кариера в Сатирата като драматург 1967- 1971 година. И добави, цитирайки Недялко Йорданов „Моят живот е театърът!“ В присъщия си стил към обобщения, много развалнуван Стефан Цанев заяви в контекста на днешния ни ден: „Да доведеш актьорите до състояние да вярват на своята илюзия, е трудна задача. Както виждате, театърът безсмъртно издържа на конкуренцията. Щеше да умира при появата на телевизията. Не умря. Няма да умре и при изкуствения интелект. Аз съм един от хората, които вярват, че дори двама души да останат живи на планетата, единият ще прави театър на другия.“

Стефан Цанев и Анастасия Събева

Идеята да се постави пиесата на Стефан Цанев и раз��оворите с него са започнали преди пет години, 2019, но пандемията ги е забавила. Драматургът на театъра Богдана Костуркова сподели по този повод: „Сега е точното време тази пиеса да зазвучи наново и да даде свеж глас. Всъщност, това е текст, базиран на поне една друга пиеса, реализирана преди 20 години – „Конят на Александър Велики“ в театър „София“. Сега е надградена. Слагаме венец на едни петгодишни усилия.“

Животът ни като кръчма в село, където училищата отдавна са затворени, учителката търси друго препитание не най-почтеното, но се жертва за приятелите, за могат да си платят юзчето с ракия… Абсурдната ни действителност с много още детайли, но всеки зрител ще ги открие за себе си, вглеждайки се в личното си битие и раздялата с илюзиите си ден след ден.

"Мистерия с кон"

Режисьорката Анастасия Събева определя спектакъла като трагикомедия „Но всичко зависи от публиката. Тя може да я възприеме повече като комедия или повече като трагедия.“ За нас е фарс, а след него винаги е тъжно, дори и много да си смял…

В „Мистерия с кон“ участват актьорите Александър Григоров – в ролята на Н. В. Лудият, Георги Спасов е попът, Елена Атанасова – учителката, Кирил Ефремов е о. з. полковник, Светлозар Начев – циганинът, и Теодор Елмазов – кръчмарят. Много силно актьорско присъствие, което е надмогнало не особено впечатляващата режисура. Сценографията е на Елена Нацариду, която много перфектно е изградила селската кръчма и може да си я представим и като картина за занемарата със старите некролози, с календара без година, но с Александър Велики и неговия кон Буцефал. Поредната гротеска, която върви като линия в цялостната абсурдност на сюжета, която натъжава още повече. Това е погледът на автора не от днес…

Калин Вельов

Музиката на Калин Вельов е неговият дебют като театрален композитор. Единствено така обичаната народна песен "Откога се е, мила моя майно льо", посветена на цар Иван Шишман е оригиналната. Всички други композиции са негови авторски, създадени специално за представлението. В него изцяло актьорите пеят на живо, сериозно постижение за всички тях като присъствие на сцената. Дори Вельов сподели как са работили със Светлозар Начев – циганина да се научи да свири на индийския духов инструмент. Композиторът съобщи, че предстои да бъде издаден сингъл с една от песните „Щастие“ в представлението, която участват всички актьори. Тя ще има клип с кадри от „Мистерия с кон“.

Творческият екип на "Мистерия с кон"

До края на април в Сатирата подготвят и нова, интригуваща премиера “Всеки иска да живее“, пиеса от Ханох Левин, която се поставя за първи път в България. Постановъчният екип е впечатляващ: превод и режисура Елена Панайотова, сценография Юлиян Табаков, хореография Росен Михайлов и музика Христо Намлиев.

Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а самият той е определян като модерния глас на сцената, който всеки има нужда да чуе. През 1985 г. в Тел Авив е премиерата на пиесата му „Всеки иска да живее“ или иначе казано никой не иска да умре. Уточняват от театъра. За това предстоящо представление в следващ текст при нас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на Сатиричния театър

#Сатиричен театър #Калин Сърменов #Николай Младенов #Стефан Цанев #Кукерикон

0 notes

eground01 · 9 months ago

Photo

Серия авторских вебинаров «Module 1. Teaching primary learners» - Teacher Training Centre (2023)

Серия авторских вебинаров «Module 1. Teaching primary learners»

Teacher Training Centre

Список вебинаров:

1. Storytelling and Drama

Спикер:

Светлана Иванова

Cambridge C1 Advanced, CELTA, CELTA YL, Cambridge Train the Trainer

Что вы узнаете из вебинара?

Почему истории увлекают нас? Почему захватывают и мотивируют детей и взрослых? Мы ответим на эти вопросы и научимся успешно использовать технику Storytelling на уроках и знакомить студентов с новой...

Подробнее на https://eground.org/threads/serija-avtorskix-vebinarov-module-1-teaching-primary-learners-teacher-training-centre-2023.114414/?&utm_source=tumblr&utm_medium=autopost&utm_campaign=project_21975&utm_content=post_36794831

0 notes

dtrc-nora · 1 year ago

Text

Цирковое представление прошло в ТРЦ «Нора»

25 ноября в торгово-развлекательном центре «Нора» состоялось шоу «Цирк на колёсах»!

Цирк – это настоящий праздник, чудеса и большая радость не только для детей, но и взрослых!

Весёлые артисты Але и Ап открыли для всех гостей торгового центра мир цирка, порадовали настоящими акробатическими трюками и интересными зрелищными номерами. Але и Ап не только удивляли публику своими цирковыми номерами, но и смешили, исполняя настоящую клоунаду с участием зрительного зала.

– Мы в восторге от клоунов! Столько радости и смеха сегодня нам подарили, – поделилась впечатлениями Светлана Иванова. – Мой сын очень любит цирк, поэтому пришли на это представление. Лично мне понравился клоун Ап. Он очень нелепый, где-то сентиментальный и ранимый. За ним интересно наблюдать и сопереживать. А вот сыну понравилась проказница Але. Она такая шкодница и хулиганка! Дуэт клоунов, конечно, смотрелся органично. Нам понравилось, спасибо за эмоции!

После представления зрители смогли пообщаться с артистами и сделать памятные фотографии. Друзья, приходите в торгово-развлекательный центр «Нора» всей семьёй. Чтобы не пропустить главные новости, подписывайтесь на сообщество ТРЦ «Нора» ВКонтакте и на телеграм-канал, а также переходите на официальный сайт. До встречи в торгово-развлекательном центре «Нора»!

#трцнора #цирковоешоу #москва #нора

#трц нора #тц нора #афиша мероприятий москва #куда пойти в москве #детские праздники москва #нора афиша #куда сходить с детьми #афиша ноябрь #цирк #цирковое представление

0 notes

abakumovpavel · 1 year ago

Text

Сахалинец хочет, чтобы у областных депутатов была конкуренция из народа

Простые граждане смогут составить сахалинским депутатам конкуренцию в законотворчестве, если последние не будут против. Сегодня на заседании постоянного комитета облдумы по госстроительству, регламенту и местному самоуправлению обсудили предложение Павла Абакумова, поступившее 5 сентября. Кто это такой, неизвестно, в зале его не было, о чем немного посокрушалась депутат Светлана Иванова. Судя по всему, это обычный гражданин, который вроде бы уже не в первый раз вносит законодательное предложение.

Идея Абакумова в том, чтобы наделить правом законодательной инициативы в сахалинской думе граждан России, постоянно проживающих в области, и разработать в связи с этим проект закона "О законодательной инициативе жителей Сахалинской области". Абакумов считает, что такое право — одна из форм непосредственного участия граждан в управлении делами государства, и предлагает расширить возможности жителей региона по реализации этого права.

Обсуждение было активным. Некоторые депутаты, словно почуяв конкуренцию, высказывались скептически. Например, зампред думы Александр Ивашов заявил, что даже если дать людям такое право, они не смогут его реализовать, слишком сложны процедуры. Да и вообще, зачем создавать еще какую-то параллельную представительной власти систему, если она и без того нормально работает? За каждым депутатом, сидящим в облдуме, стоит определенное количество избирателей, и они в любой момент могут подкинуть ему идею по совершенствованию мира.

Государственно-правовое управление облдумы тоже считает, что даже если наделить граждан такими правами, на практике у них не будет возможности непосредственно участвовать в управлении делами государства. Это просто-напросто слишком сложно. Людям придется выполнять требования закона о законодательной деятельности, например, если законопроекты требуют финансово-экономического обоснования, делать его.

С другой стороны, федеральным законом гражданам не запрещается придумывать и предлагать законодательные инициативы напрямую. Но для этого в устав Сахалинской области надо внести соответствующие правки. Вносить или нет — вот в чем вопрос.

Александр Болотников высказался положительно, он считает, что в идее нет ничего крамольного. Его коллега Виталий Гомилевский согласен — "мы не должны давать людям право думать, что мы тут какой-то препон".Виталий Гомилевский

— Такие вещи надо стимулировать, если мы хотим создавать нормальную морально-политическую обстановку в области. Я, например, так это понимаю. Ну зачем мы обостряем? Человек старается, пытается подсказать, а мы его — бах по морде, — высказался Гомилевский.

Светлана Иванова тоже считает, что это совершенно нормально.

— Не отпихиваться нам надо, а попытаться сделать так, чтобы эта норма могла работать, — сказала она, добавив, что нужно упростить процедуру, и пусть люди вносят инициативы, это побудит народ изучать законодательство.

К слову, в 2016 году подобных предложений от ��раждан в думу не поступало, в 2017 году были две инициативы от граждан, в 2018 — одно от ассоциации, в этом — еще два от граждан. Если точнее, это были законодательные предложения, они более простые, чем законодательные инициативы.

В итоге решили направить идею Павлу Абакумову обратно для доработки, как того требует ГПУ.

— Пусть дорабатывает, а потом пригласить его, чтобы не подумал, что мы его отторгаем, — заключили депутаты.

Наталья Голубкова

Политика, Южно-Сахалинск

0 notes

sweetd3lights · 2 years ago

Photo

#red #nature #flowers #sunset #landscape

147 notes · View notes

7ooo-ru · 3 months ago

Photo

Россиянам рассказали об особенностях двойной индексации пенсий с 2025 года

В России с 2025 года пенсии будут индексироваться по новым правилам — не один, а два раза в год. Об этом россиянам рассказала доцент Базовой кафедры Торгово-промышленной палаты РФ «Управление человеческими ресурсами» РЭУ им. Г.В. Плеханова Людмила Иванова-Швец, пишет агентство «Прайм».

Экономист уточнила, что на повышение выплат могут рассчитывать те, кто получает пенсию по старости, по случаю потери кормильца, а также по инвалидности. По словам Ивановой-Швец, первый этап индексации в РФ состоится 1 февраля, а не 1 января, как это было в последние годы. При этом вторая индексация на 2,2 процента запланирована на 1 апреля 2025 года, резюмировала Иванова-Швец.

Ранее член комитета Госдумы по труду, социальной политике и делам ветеранов Светлана Бессараб заявила о важности создания подушки безопасности в старости. По ее словам, нужно накапливать долгосрочные пенсионные сбережения.

Кроме того, Бессараб рассказала, что ��овышение военных пенсий пройдет в России с 1 октября. Также депутат напомнила, что с 1 января 2024 года были увеличены на 7,5 процента страховые пенсии по старости, по инвалидности и по потери кормильца, а социальные пенсии — с 1 апреля.

Ранее глава Социального фонда России (СФР) Сергей Чирков рассказал, что ведомство планомерно работает над тем, чтобы перевести все услуги в проактивные, беззаявительные форматы и оказывать их в простой и удобной форме с использованием современных технологий.

Подробнее https://7ooo.ru/group/2024/09/09/552-rossiyanam-rasskazali-ob-osobennostyah-dvoynoy-indeksacii-pensiy-s-2025-goda-grss-339618680.html

0 notes

mysololaki · 5 years ago

Text

#новости | «Эта история пронизана настоящей болью»: Светлана Иванова — о «Триггере», психотерапии и творчестве

WMJ.ru: Формат такого сериала знаком скорее западному зрителю и по западным сериалам. Как вы думаете, российскому зрителю он понравится? Чем он нам близок?

Светлана Иванова:Зритель сейчас «насмотренный», требовательный, поэтому удивить и понравится может только что-то по-настоящему качественное и интересное. Но главное всегда — история и герои. Тут есть кому сопереживать, за кем следить, кому…

View On WordPress

#болью #Гороскопы #Женский журнал #Звезды #Иванова #история #Красота #Любовь #Мода #настоящей #Новости #пронизана #Психология #психотерапии #Светлана #Секс #творчестве #Триггере #эта

0 notes

mysticalsublimellama · 4 years ago

Text

Губернатор Тюменской области поручил отыскать здания в регионе, где смогли бы работать дома для престарелых

Губернатором Тюменской области Александром Моором было озвучено поручение относительно анализа наличия имеющихся в муниципальной, частной и государственной собственности помещений и зданий, которые бы отвечали нормам пожарной безопасности и были пригодны для использования социально ориентированными организациями.

Глава Тюмени Руслан Кухарук и руководитель Тюменского района Светлана Иванова должны решить поставленную задачу до 1 апреля нынешнего года. Губернатор выдал указания на совещании, где обсуждались вопросы работы субъектов предпринимательской деятельности, среди которы�� и несанкционированные заведения, оказывающий социальные услуги по уходу за лицами престарелого возраста в стационарной форме.

Глава региона заявил: «Региональное правительство будет поддерживать предпринимателей, готовых качественно оказывать соцуслуги по стационарному уходу за инвалидами и пенсионерами».

Дмитрий Грамотин, являющийся директором департамента социального развития области, доложил об актуальных проблемах в работе негосударственных учреждений, которые состоят в реестре поставщиков соцуслуг. Он сказал, что нарушения противопожарной безопасности были выявлены в общественной организации под названием «Будущее начинается сейчас» и центре развития соцпроектов «Милосердие».

Моор 10 января взял под особый контроль деятельность ведомств, которые занимаются выявлением незаконно работающих частных интернатов для пожилых граждан. Он добавил: «Задачи закрыть данные заведения у нас нет. Однако деятельность таких объектов обязана быть безопасной, прозрачной и законной»...

https://dom-prestarelyh.net/gubernator-tyumenskoj-oblasti-poruchil-otyskat-zdaniya-v-regione-gde-smogli-by-rabotat-doma-dlya-prestarelyh/

1 note · View note

vprki · 2 years ago

Text

С „Каста дива“ животът е по-хубав – по Росица Кавалджиева

Ние от „въпреки.com” сме много щастливи, че заедно с колегите от предаването „Каста дива”, седмичното предаване за музикално-сценични изкуства и културен туризъм на програма „Хоризонт”, бяхме на техния празник, когато отбелязаха своята 30 годишнина в националния ефир.

То се излъчва се всяка неделя между 20.00 и 22.00 часа и е сред най-популярните музикални предавания в радиоефира. Обичано и търсено е от аудиторията, защото чрез него меломаните могат да следят не само премиерите и новините от българските театри и най-престижните европейски и световни сцени, но и да се срещнат отблизо с големите оперни звезди като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Анна-Томова Синтова, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева…И заедно с това да научават неизвестни неща от историята и личностите в музикалното ни сценично изкуство, а и по света. „Каста дива“ дава прекрасния шанс на слушателите си и да надникнат зад кулисите, през погледа на всички, които създават магията на един спектакъл – режисьори, хореографи, художници, гримьори, да чуят и техните разкази за големите артисти.

От ляво на дясно: Росица Кавалджиева, Татяна Иванова, Светлана Димитрова, Ирена Гъделева и Красимира Йорданова

Важна е хронологията за 6 март, когато е първото му излъчване и да я припомним, благодарение на музикалния редактор Татяна Иванова, която пунктоално я представя с уважение и поклон към всички, вложили в „Каста дива“ професионализма си и любовта си към музиката. Предаването е тръгва 1993 г.с основатели: Олга Камбурова (1960-2016) и Светлана Димитрова с редактор Красимира Йорданова. (Малко след това Светлана се премества в програма „Христо Ботев“ и става основна фигура там, но и продължава да се включва в „Каста дива“ и сега по покана на Росица Кавалджиева.)

Водещи на „Каста дива“ във времето са: 1993 – 2004 Олга Камбурова; 2005 – 2008 Ирена Гъделева и Татяна Иванова; от 2008 до днес е Росица Кавалджиева. През всичките тези години – неизменен редактор и автор на материали /в първите години - на всички текстове!/ е Красимира Йорданова.

Олга Камбурова (1960-2016)

Когато за първи път чух като слушател „Каста дива“ с подкупващо-сладкия глас на Олга Камбурова, силно се впечатлих. Бях абсолвентка в Музикалната академия. Тогава през ум не ми е минавало, че някога ще работя в Радиото, че ще се запозная с хората, които създават предаването, камо ли, че ще стана една от тях.

В онези години то се излъчваше в събота сутрин от 11.05 до 12.00 часа и беше занимателно, атрактивно, много свежо, без да губи баланса между това да е интересно както на професионалистите, така и на широката аудитория.

Красимира Йорданова

Основното в него бяха любопитните истории, които Краси Йорданова намираше измежду всякакви източници, предимно от пребогатата си лична библиотека. (Все пак, интернет тогава не съществуваше, дори като понятие.). Сега се опитвам да си представя как тя изнамираше по 4-5 такива истории всяка седмица, за всяко предаване. В резултат на това, дори изобщо да не обичаш операта, пак ще се заинтригуваш и ще нададеш ухо. Краси е истинска оперна енциклопедия. Продължава да следи новостите в тази област, да гледа безброй записи на спектакли от цял свят и да разказва оперните сюжети така, че да се смееш с глас.

Три десетилетия са много време. В тях предаването мина и през различни изпитания.

Ирена Гъделева /л/ и Татяна Иванова /д/

Последваха три години, в които двете с Ирена трябваше да влезем в тези отъпкани обувки. Тогава неизменният стълб на предаването продължи да бъде Краси Йорданова - негов основен автор и редактор.

През 2008 г. след отпуската си по майчинство в БНР се завърна Роси Кавалджиева. Поверихме ѝ „Каста дива“ и това стана „нейното“ предаване. Вложи в него много целеустременост и огромна амбиция. Пребори се „Каста дива“ да увеличи ефирното си време на два часа и да ѝ създаде нов облик. Превърна я в огледало на „Алегро виваче“ – новинарско предаване за сценичните жанрове, типично за „Хоризонт“. Формулата музикални новини, репортажи и хубава музика проработи успешно и тук.

Росица Кавалджиева

И така – вече близо 15 години. С всички нови рубрики, които тя създаде – по-близо и по-далеч от класическата музика и сценичните жанрове.

И пак нейна основна подкрепа продължава да е Краси Йорданова – с всичките си знания, опит и позитивизъм.

Благодарим ти, скъпа Краси, за това, че цели шест десетилетия си част от предаванията за класическа музика - „Каста дива“ и „Алегро виваче“! Че си нашата памет, опора и мъдрост! Безкрайно те ценим и те обичаме! Твоите исторически рубрики ще продължат да интригуват слушатели на „Хоризонт“.

Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

Прекрасно, нали? Толкова е рядко, за съжаление, такова красиво, искрено обяснение в любов на колегите в нашето медийно пространство. Но го има и те всички заедно продължават да разказват и да ни въвличат в прекрасния свят на музиката.

Но да се върнем към празника, който беше преживяване и за нас гостите, защото като идея беше за радостта от музиката и професионалното щастие да разказваш за нея на публиката – тя да се възхищава и заедно с това да се образова. В това тържество, разбира се, неговите главни действащи бяха Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева. Празникът беше троен, тъй като 60 години творческа дейност през 2023 г. отбелязва дългогодишният редактор на предаването Красимира Йорданова.

Станислав Почекански и Красимира Йорданова

За своя прин��с към българската музикална култура тя беше отличена с най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристално огърлие“, връчено ѝ от председателя на съюза Станислав Почекански. А Росица Кавалджиева беше удостоена със специалната награда на Съюза. Тя е водеща на „Каста дива“ вече 15 години, празнува и сребърен 25 творчески юбилей в ефира на БНР.

Станислав Почекански и Красимира Йорданова

През тези 30 години от своя ефирен живот предаването за опера, оперета, балет и мюзикъл в ефира на БНР дава възможност на меломаните не само да следят премиерите и новините от българските театри и най-престижните европейски и световни сцени, но и да се срещнат отблизо с големите оперни звезди. Чрез "Каста дива“ слушателите успяват да надникнат зад кулисите през погледа на всички, създаващи магията на спектакъла - режисьори, хореографи, художници, гримьори..., и да чуят техните разкази за големите артисти в сценичните жанрове.

Пламен Карталов, Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

„За мен е чест да бъда част от този празник, от този троен юбилей, защото БНР и Софийската опера са две души в една. Чрез ефира и нашето изкуство се разпространява и влиза в душите на нашата публика, Вашите слушатели. А живата легенда Красимира Йорданова е знак, който свързва операта с ефира“, каза директорът на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов, който връчи на екипа на „Каста Дива“ почетни грамоти.

Предаването “Каста дива”, по названието на емблематичната ария на Норма от едноименната опера на Белини, се ражда на 6 март 1993 г. като наследник на оперните концерти, които дотогава се излъчват в събота преди обед още от създаването на програма “Хоризонт” на БНР. Днес предаването се излъчва всяка неделя от 20 до 22 часа. Но днес, отбелязвайки го, не можем да не отбележим, че годината съвпада и със световното отбелязване на стогодишнината от рождението за смятаната не само от специалистите, най- велика изпълнителка на знаменитата ария от операта на Белини „Норма“ Мария Калас. Това е съвършенството…

Красимира Йорданова, Милен Митев, генерален директор на БНР и Росица Кавалджиева

В личен план мога да кажа, че не пропускам да слушам предаванията „Каста дива“, „Алегро Виваче“, „На бис българските музиканти“, „класика.ком“ по програма „Хоризонт“ не само заради прекрасната музика, информацията, а и защото ме спасяват в моменти, когато ми е сложно и трудно и не единствено на мен. Но да избягаме от личните преживявания, защото са по-важни тези, които ни даряват тези моменти на радост от музиката.

Невероятно е присъствието като редактор в тези предавания на Красимира Йорданова. Забележителна е творческата ѝ биография в БНР – 60 години отдадени на музиката. И кратка справка, но колко възхитителни моменти се крият зад нея – зная го по-младите ѝ колеги и слушателите, на които е представяли непознати, забравени музиканти в историята на българската музика или световни изпълнители. Важно е да разберем повече за нея от кратката ѝ биография, разказана от Росица Кавалджиева:

Пламен Карталов и Красимира Йорданова

„Красимира Йорданова е една от първите хористки в хор „Бодра смяна“ с диригент Бончо Бочев и участник в детския хор на Софийската опера. Завършва първия випуск на Руската гимназия в София през 1953 г. и Българската държавна консерватория през 1958 г. в класа по хорово дирижиране на Димитър Русков. През 1962 г. Красимира Йорданова издържа успешно приемния изпит за музикален редактор в Радио София /днес БНР/ и е назначена през 1963 г. в редакция „Симфонична музика“. През годините работи и в редакция „Планиране и координация“ и „Оперна музика“. През 1971 г. става част от екипа на новосъздадената програма „Хоризонт“, а след обединението на музикалните редакции на всички програми – „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“, е един от хората, изградили техния съвременен облик. Създава авторското предаване „За любителите на оперната музика“. Заедно с Мария Пухлева, Жейна Папазова и Здравка Андреева осъществява първото „живо“ музикално предаване със събеседници в ефирното студио и открити телефони за слушателите, за което екипът е удостоен с награда „Сребърна лира“ на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България.

В края на 70-те години Красимира Йорданова става завеждащ редакция „Вокална музика“ към Дирекция „Музика“ на БНР. Под нейно ръководство са се обучили и „израснали“ професионално две поколения музикални редактори. През 1991 г. се пенсионира, но продължава да сътрудничи активно на предаванията за класическа музика на програма „Хоризонт“.

През 1993 г. е поканена за редактор на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива“, както и други в което работи до днес.През 2011 г. Красимира Йорданова е удостоена с награда на Министерството на културата за заслуги към българската музикална култура. Като част от екипите на предаванията „Алегро виваче“ и „Каста дива“ е носител на награди „Сирак Скитник“ 2009 и 2012, „Кристална лира“ 2013, „Златно перо“ 2018 и „Златна лира“ 2020.“

Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

За нея този ден беше специален, разбираемо, малко притеснена от признанието и обичта на колегите си, на елитни музиканти и водещи институции в сферата на музикалното изкуство. Но тази жена е, наистина, епоха в историята на БНР като обществена медия, отговорна за представянето на културата. Беше великолепен изборът на Росица Кавалджиева в предаването „Каста дива“, ден преди календарния юбилей на предаването 6 март, тя да бъде събеседникът ѝ в неделната вечер. И разказът за преживените незабравими моменти на Красимира Йорданова – от спомена ѝ като хористка в операта в Кайро, когато на сцената е великият Тито Гоби до Чо Чо Сан в „Мадам Бътерхлай“ на Райна Кабаиванска, на Турандот на Гена Димитрова, срещите и разговорите с тях, с Николай Гяуров, Никола Гюзелев и още и още. Признавам, нямах възможност да слушам предаването от самото му начало, но когато се включих звучеше Борис Христов с неговия крал Филип от „Дон Карлос“ в Парижката Гранд опера. Е, какво повече…

Росица Кавалджиева и Маргарита Димитрова, артистичен директор на фондация "Аполония"

И малко за Роси Кавалджиева, както обявява всяка неделна вечер „С предаването „Каста дива“ животът е по-хубав!“ Тя има, както и в другите музикални предавания на „Хоризонт“ сътрудни��ите от чужбина, но винаги участници са и журналисти в сферата или просто меломани. Така картината става плътно изпълнена с усещането, че сме час от света. И още нещо, много важно – рубриката ѝ „Кутия за доброто“. Тя не е просто да ни изпълва с умиление, а предаването в нейно лице подпомага деца, болнични заведения не само с подаръци и най-вече с обич и необходими неща, за да бъде „животът по-хубав“.

Не съм музикант, но относително съм образован меломан и за мен празникът на „Каста дива“ е и мой личен, както и на другите музикални предавания на БНР и в частност на Програма „Хоризонт“. В скоби - срещите ми с Роси Кавалджиева и колежките ѝ Ирена Гъделева, Татяна Иванова, Светлана Димитрова по музикални събития, спектакли, концерти са и усещане за доброто, без което, не можем, и Въпреки!

Росица Кавалджиева, Красимира Йорданова и Милен Митев

А иначе – поне още трийсет години да ни радва „Каста дива“… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Росица Кавалджиева #Красимира Йорданова #БНР

0 notes