#Маргарита Петкова

[mihaylovblog]

23.03.1987 г. – Премиера българския игрален филм "Приземяване" на режисьора Румяна Петкова, по сценарий на Невелина Попова. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Райчо Любенов. В ролите: Пламена Гетова, Детелина Лазарова, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Георги Кишкилов, Маргарита Кондова, Андрей Андреев, Юрий Яковлев, Никола Вучков, Велимир Овчаров, Елтемир Денев и др.

[otvadkoritsite]

Отвъд кориците празнува шести рожден ден на 8 януари Литературен клуб "Отвъд кориците" организира литературна вечер по повод шестия си рожден ден. За пореден път любовта към словото ще обедини поети и писатели от различни поколения.

[theblogofonelostsoul]

ВЪЛЧЕ ЕХО

Адът не можа да ми се случи.

На ръба на първия му кръг

пред натруфени домашни кученца,

предпочетох диворасъл вълк.

Единак. И аз съм единачка.

(На живота - по самия ръб.)

Глутницата е за неудачници -

в група лесно ще оголиш зъб,

лесно ще се скриеш в сивотията,

лесно недоволно ще ръмжиш...

Аз се втурвам право към пусията -

как ще светиш, ако не гориш!

Адът няма как да ме издебне -

��оят вълк ме пази. Като Цербер.

Маргарита Петкова

[ethereum-sss]

Само за жени

Този свят не по женски модел е направен, но на нашите женски ръце той лежи. Всеки ден го кроиме и прекроява��е - уж по-малко да ни тежи.

Вече нямаме право да бъдеме слаби, мъжки момичета сме, а не жени. сред насъщните грижи за децата и хляба, вече никой отдавна не ни сваля звезди.

И нагърбили двеста задачи нелесни, зад зъбите си стискаме своя женски протест, а мъжете в трамвая се крият зад вестници, зад списания "Наш дом" и "Жената днес".

На земята отдавна сме стъпили здраво, на ръце не ни носят, не подават ръка. даже своите "рицари" неведнъж утешаваме върху слабите си уж рамена.

И си пъдим сълзите, и се правим на силни, но не зная дали не грешим, че зад мъжки професии се мъчим да скрием свойте женски, слаби души.

Маргарита Петкова

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Декоративно и изящно се преплитат в артистичния текстил

В съвременния артистичен текстил рязката граница  между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Това пише в анотацията за изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“ в Квадрат 500 на Националната галерия. За съжаление, тъкмо изложбата беше отворена и се наложи да затвори заради противоепидемичната карантина. Не, ��е в първия ден на изложбата зрителите се блъскаха и чакаха на опашка...

Но това е друга тема, а ние да се съсредоточим върху артистичния текстил. За съжаление и сега, той някак си остава на по-заден план. И дори изложбата в галерия „Академия“, която трябваше да бъде открита на 1 декември по повод 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия, се отложи заради карантината и върху галериите. А иначе в текста за изложбата в Националната галерия /която се надяваме да продължи и след 7 февруари, до когато е предвидена/ с куратори д-р Дочка Кисьова - Гогова и Ирена Димова пише:

„Толерантността на текстилното изкуство

към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им“.

Изложбата “Текстилът – артистичен и авангарден“ в Квадрат 500 на Националната галерия - снимки Стефан Джамбазов

И още: „Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика. В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Анна Бояджиева, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други. За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магь��сникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по т��кстил в Художествената академия у нас. През 1975 основава в Сидни, Австралия школа за художествен текстил, а през 1986 оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език  изящното изкуство. Техните произведения са достойни за всеки световен художествен музей“.

Елисавета Иконописова /1934 - 2013/ - “Копнеж”, 1989 - снимка Стефан Джамбазов

Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова,  Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането.

Марияна Райнова - “Композиция - бяла”, 1983 - снимка Стефан Джамбазов

Творбите им придобиват авангарден характер

с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали. Тази година специалност „Текстил – изкуство и дизайн“ в НХА отбелязва 60 години от създаването си в съвременния ѝ вид, както и 122 години от първата школа за преподаване на текстил. По този повод в галерия „Академия“ трябваше да бъде показана изложбата „Преподавателите“, която включва произведения на преподавателите, допринесли за развитието на специалността през годините: проф. Марин Върбанов, проф. Димитър Балев, Мара Йосифова, проф. Васил Овчаров, проф. д-р Асадур Маркаров, проф. Вихрони Попнеделев, проф. д-р Аделина Попнеделева, проф. Анна Бояджиева, доц. д-р Вержиния Маркарова, ст. преподавател д-р Цвета Явашева. Поради обявената епидемична обстановка и Заповед № 0286–О от 26.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването изложбата  „Преподавателите “ беше отменена за 2021 година.

Евелина Пирева - “Прозорец”, 1984 - снимка Стефан Джамбазов

Изложбата цели да покаже развитието на специалността в исторически план, както и на нейния принос за обогатяването на художествения живот в страната. Нуждата от представяне пред широката публика на учебно-творческите процеси и постиженията в областта на съвременните художествени практики на специалността се обуславя и от необходимостта да се популяризира натрупаният опит, търсенията, възможностите и постиженията на съвременното текстилно изкуство. Водещите концепции на преподавателите и тяхната международна значимост водят до разпознаване на специалността като един от важните фактори в развитието на текстила като изкуство и текстилния дизайн в България.

Мила Стоева - “Пулса��ии”, 2020 - снимка Стефан Джамбазов

Галерия „Академия“ няма да работи, съгласно разпоредбите, до 22.12.2020 г. Но Международният онлайн симпозиум, част от програмата на честванията, ще бъде проведен на 4.12.2020 г. от 13 часа.

Симпозиумът е за обучението по текстил

и насоките в развитието на изкуството на текстила с лектори от Великобритания (Джанис Джефрис, професор по визуални изкуства към колеж Голдсмит, Лондонски университет); Полша (Марта Ковалевска, изкуствовед, куратор, университетски преподавател, главен куратор на Централен музей на текстила в Лодз); Фра��ция (Бруно Итйер, изкуствовед, куратор на Cité internationale de la tapisserie, гр. Обусон); Швейцария (Жизел Еберхарт Котон, директор на фондация „Том Поли“, гр. Лозана); Китай (Асадур Маркаров, професор, съосновател на Триенале на нишковото изкуство, гр. Ханджоу), САЩ (Виктория Манганиело, визуален артист, професор по текстил в Ню Йоркския университет и Parson’s the New School), България (доц. д-р Вержиния Маркарова и проф. д-р Аделина Попнеделева). Симпозиумът ще допринесе за обогатяването и по-дълбокото запознаване както на студентите, така и на широката публика с актуалното случване в сферата на текстила по света. В програмата на честванията катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ планира още две събития: изложба „Изящното в приложното изкуство“ на студенти от специалността с куратор проф. д-р Аделина Попнеделева и юбилеен каталог, които ще бъдат представени през 2021 г.

Вержиния Маркарова - “Портали”, 2016 - снимка Стефан Джамбазов

А Вержиния Маркарова и Дима Недялкова – Каприева в свой текст припомнят, че изучаването на традиционните български килимарски орнаменти започва през 1898 г. със създаването на школата по декорация с преподавател Раймонд Улрих. Студентските проекти за килими печелят награди в едни от най-прести��ните за времето си европейски форуми в: Брюксел (1898 г.), Лиеж (1904 г.), Лондон (1906 г.). По-късно за преподаватели са поканени Стефан Баджов (1908 г. – декоративно изкуство) и Харалампи Тачев (1910 г. – декоративно изкуство и стилознание). Широкото присъствие на текстила в човешкия бит (за облекло и в интериора), както и бързо разрастващият се всред все повече социални кръгове интерес към модата и нейните постоянно променящи се тенденции, водят до

необходимостта от нова специализирана школа.

Така през 1904 г. се създава „Школата по везмо и плетене на тантели“ с преподавател Тереза Холекова - Михайлова , която я ръководи до 1922 г. В нея се изучават образци от традиционната българска бродерия и брюкселската дантела. Създават се проекти и текстилни произведения за облекло и интериор.  От 1923 г. школата се поема от Райна Руменова. През годините както Академията, така и школите и ателиетата по текстил претърпяват различни промени.

Марин Върбанов /1932 - 1989/ - “Старинен мотив”, 1974 - снимка Стефан Джамбазов

С разрастването на индустриализацията в България се засилва потребността от дизайнерски кадри. Това е предпоставка отново да бъде създадено ателие за обучение по текстилни практики. Необходим е специалист, който да оглави възродената специалност. С постановление на Министерския съвет № 201 от 7 септември 1959 г. се открива специалност „Художествено оформяване на тъканите“. Ръководството на ВИИИ „Н. Павлович“ изпраща през 1953 г. второкурсника Марин Върбанов, правещ впечатление не само с таланта си, а и с изключителната си харизма и умения в общуването, като стипендиант в Китай (по Спогодба за културно сътрудничество между НР България и КНР от м. юли 1952 г., включваща и обмен на студенти), за да уч�� текстилен дизайн и текстилно изкуство.

След дипломирането си (1959 г.),

Марин Върбанов се завръща в България и започва да преподава

текстилна композиция и живопис. За времето, в което ръководи специалността, той успява да обучи и възпита няколко поколения български артисти, работещи в областта на текстилното изкуство и текстилния дизайн, някои от които играят важна роля в развитието на изкуството на текстила в световен мащаб. Негова и на екипа, който сформира по-късно, е заслугата за създаването на съвременната българска текстилна школа. През 1971 г. Върбанов кани за асистент един от първите си студенти – Димо (Димитър) Балев, който още тогава се откроява с таланта, интелекта и високата си обща култура. През 1972 г. Балев започва да води часовете по текстил след четвърти семестър. Така реално вече се обособяват две текстилни ателиета.

Марин Върбанов и съпругата му Сун събират в дома си на ул. „Оборище“ в София артистичната бохема на столицата и страната - снимка архив Икар Прес

Бързото налагане на Марин Върбанов като художник от световна величина и реализацията на различни негови проекти в чужбина водят до честите му отсъствия от страната. Затова той кани Мара (Мария) Йосифова – художник с изключителни постижения както в областта на текстилния дизайн, така и на текстилното изкуство, да поеме за определени периоди от време неговото ателие.

Нарастващият интерес към специалността

и динамичният начин на живот на Марин Върбанов предпоставят откриването на още едно ателие по текстил, което се поема от Васил Овчаров, потомствен текстилец с натрупан опит в областта на текстилния дизайн – тъкáн и печатан – и с новаторски търсения в стенната декоративна тъкан, ерудит и интелектуалец.

През 1984 г.  Димо Балев кани за асистент своята ученичка Анна Бояджиева, доказала качествата си още като студентка и с голям афинитет към експеримента, която пет години по-късно поема собствено ателие по текстил и води развитието на специалността в посоката на изкуството на ��ишката и меката скулптура. През 1995 г. Балев кани за свой асистент и завършилия Китайската художествена академия (КХА) в Ханджоу Асадур Маркаров, който започва обучението си в ателието на Васил Овчаров и продължава при Марин Върбанов в създадения от него Институт за съвременен текстил в Ханджоу.

Марин Върбанов /1932 - 1989/ - “Композиция”, 1984 - снимка Стефан Джамбазов

Обратно на цялостната обществена и културна картина след настъпилите политически и социално-икономически промени у нас през 90-те години, благодарение на реформите в образователната структура, съобразени със съществуващите европейски и американски практики, и решението за „свободен прием“,

броят на студентите в специалността чувствително нараства.

Така в периода 1995 г. – 2004 г. се обособяват четири ателиета по текстил: на Димитър Балев, Васил Овчаров, Анна Бояджиева и Асадур Маркаров. След оттеглянето на Васил Овчаров от преподавателската дейност през 2007 г. ателиетата по текстил остават три, а от 2014 г., когато се оттегля и Димо Балев, две. През 2010 г. Асадур Маркаров заминава за Китай, за да продължи обучението си за третата образователна степен „доктор“ в КХА в Ханджоу, специалност „Мека скулптура“ в Департамента по скулптура, където остава да преподава и до днес. Неговото ателие се поема от Вержиния Маркарова, която започва обучението си в ателието на Димо Балев и продължава при Марин Върбанов в създадения от него Институт за съвременен текстил в Ханджоу. От 2019 г. второто ателие по текстил се ръководи от Аделина Попнеделева, утвърден автор и изследовател с доказани теоретични и практически приноси. Притежава разностранни познания, необходими за обогатяването на знанията на студентите. Нейната научна и творческа дейност се отличава с индивидуален почерк и непрекъснат стремеж към новото.

Проф. Анна Бояджиева - снимка Стефан Джамбазов

Още от създаването на специалност „Художествено оформяване на тъканите“ през 1959 г. в нея се изучава и живопис. От 1989 г. „Живопис“ в специалността преподава Вихрони Попнеделев, утвърден автор, работещ в сферата на живописта, керамиката, авторската хартия, текстила и др. От 2009 г. в новосъздадената дисциплина „Текстилни техники и технологии“ преподавател е и Цвета Явашева - авторка, работеща в сферата на текстила и авторската хартия. Преподавателският екип в катедрата се състои от изявени художници с дългогодишна практика и международно признание. Така специалност „Текстил – изкуство и дизайн” се развива и утвърждава като

една от най-прогресивните и търсени специалности в НХА.

Преподаватели и студенти от специалността участват активно в художествения живот на страната и света, и изграждат облика на съвременния български текстил. Двете главни опорни точки за създаване на специалността още от самото начало са богатата българска традиция в областта на текстила и социалният интерес и потребност на обществото от високохудожествени текстилни продукти.

Анна Бояджиева - “Небето под мен” - снимка Стефан Джамбазов

Чрез опита, натрупан през годините на своето съществуване, специалност „Текстил – изкуство и дизайн” изгражда една обща, фундаментална стратегия за настоящето и бъдещото си развитие. Това е цялостна художествена концепция на базата на индивидуалните потребности и естетически и духовни нужди на обществото. Специалността доказва постоянно своята стратегия за

подготовка на адекватно реагиращи художници,

работещи в областта на текстилното изкуство и дизайн. Това са всестранно подготвени специалисти, необходими за конкурентната ситуация днес. Нуждата на съвременната личност от високоестетически произведения обуславя важността на съществуването и развитието на специалността, която е гъвкава, съвременна и модерна, отбелязват в своя текст Вержиния Маркарова и Дима Недялкова - Каприева.

Васил Овчаров - “Отражения”, 1982 - снимка Стефан Джамбазов

Преподавателите, ангажирани в учебния процес, се отличават с голям творчески и преподавателски опит. Студентите, завършили специалност „Текстил – изкуство и дизайн”, създават облика на съвременния художествен текстил и дизайн в България. Със съвременен учебен план, опирайки се на възгледите за широко отворена за новостите и идеите подготовка, обучението се стреми да обвърже в едно цяло проблемите на текстилното изкуство и текстилния дизайн. В условията на пазарната икономика и идеята за част от Европа и света, специалност „Текстил – изкуство и дизайн” търси нови, съвременни форми в учебния процес и мотивация за придобиване на знания и използването им в живота.

Специалност „Текстил – изкуство и дизайн” има уникалната задача

да подготвя художници в областта на текстила като изкуство и дизайн. Липсата на подготовка на художници, работещи в областта на текстилния дизайн и естетическите потребности на обществото, е причина още в самото начало от създаването на специалността в процеса на обучение да се осъществява преливане на идеи и умения от сферата на текстилното изкуство към дизайна за текстил и обратно. Този възглед за свободно проникване на художествени идеи от изкуството в дизайна и обратно е изключително ценно предвиждане на бъдещето и е характерна особеност в процеса на обучението в специалността. Характерна е отвореността на специалността към световните култури и практика. Така специалност „Текстил – изкуство и дизайн”, нейните преподаватели и студенти стават част от европейското и световно текстилно изкуство и дизайн, заявяват още Вержиния Маркарова и Дима Недялкова – Каприева. ≈

Текст: „въпреки.com“, НГ и НХА

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[youmafetish]

"Зад огледалото"- Добромир Банев, Маргарита Петкова

[margarita-m-m]

Тя: Не питай за предишните. И аз за бъдещите няма да те питам. Прибирам се при теб като у нас. Човеко Божи, чувствам се разбита. Не искам празни приказки. Недей да слагаш маса със от пиле мляко. Прекрасно е, че нямаш полилей! Със свещ ме търсеше. И ме дочака. Сега какво ще правиш с мен - не знам. Както се казва - бий си ме в главата. Човек, каквото си направи сам... Е, знаеш поговорката нататък. От ревност полудял или от страст, ��рини ме в ада, сваляй ми звездите... За миналото - нито звук, ни глас! А бъдещето разгадай в очите ми. Той: Аз знам, че имаш много имена. И опитът ти с други впечатлява. Нали си с мен. Нали си у дома. Да бъда с друга някога? Не става. Не искам обяснения. Недей. Намерих те със свещ. И те дочаках. Ако ти купя тъжен полилей, свободна си да продължиш нататък. Маргарита Петкова & Добромир Банев

[mihaylovblog]

23.03.1987 г. – Премиера българския игрален филм "Приземяване" на режисьора Румяна Петкова, по сценарий на Невелина Попова. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Райчо Любенов. В ролите: Пламена Гетова, Детелина Лазарова, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Георги Кишкилов, Маргарита Кондова, Андрей Андреев, Юрий Яковлев, Никола Вучков, Велимир Овчаров, Елтемир Денев и др. Снимка: скрийншот

[mihaylovblog]

23.03.1987 г. – Премиера българския игрален филм "Приземяване" на режисьора Румяна Петкова, по сценарий на Невелина Попова. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Райчо Любенов. В ролите: Пламена Гетова, Детелина Лазарова, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Георги Кишкилов, Маргарита Кондова, Андрей Андреев, Юрий Яковлев, Никола Вучков, Велимир Овчаров, Елтемир Денев и др.

[mihaylovblog]

23.03.1987 г. – Премиера българския игрален филм "Приземяване" на режисьора Румяна Петкова, по сценарий на Невелина Попова. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Райчо Любенов. В ролите: Пламена Гетова, Детелина Лазарова, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Георги Кишкилов, Маргарита Кондова, Андрей Андреев, Юрий Яковлев, Никола Вучков, Велимир Овчаров, Елтемир Денев и др. Снимка: скрийншот

[youmafetish]

"Зад огледалото"- Добромир Банев, Маргарита Петкова

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Какво показват номинациите за наградите Икар за куклено изкуство

С наближаването на 27 март – Световния ден на театъра се вглеждаме и в номинациите за национални награди Икар за куклено изкуство. Те са обхванати в две кат��гории – цялостен спектакъл и индивидуално постижение в кукленото изкуство. Идеята на номинациите е да отличат значими театрални събития или постижения на творци през изминалата година, същевременно да служат като показател за важни тенденции и обобщения. Написа за „въпреки.com” театроведката Зорница Каменова.

Предложенията се излъчват от комисия, определена от гилдията на творците в кукленото изкуство към Съюза на артистите в България. Тя гледа, обсъжда и оценява театралните събития на годината. Сегашната комисия е в състав - актьора Георги Спасов, Жени Лачева – сценограф и Ирослав Петков - режисьор.„Златната Гъска“ по Братя Грим, режисьор Тодор Вълов, Държавен куклен театър – Бургас; „Пинокио“ по Карло Колоди, режисьор Тодор Вълов, Държавен куклен театър – Русе и „Малката кибритопродавачка“ по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Анна - Валерия Гостанян, Театър 199 „Валентин Стойчев“ са трите отличени цялостни спектакъла. Те са представителна извадка за съществуващата куклено-театрална практика и обобщават една важна характеристика – видно е, че преобладават адаптации на авторски приказки,  в които често и самите режисьори са автори на драматизациите.

“Малката кибритопродавачка” - снимка Гергана Дамянова, архив на Театър 199 “Валентин Стойчев”

Адаптациите на текстовете и в трите случая са предизвикани от необходимостта от осъвременяване, от приспособяване на текстовете към детската и младежка аудитория и от трансформация на жанра – от повествоват��лен към драматургичен вариант. В спектаклите прави впечатление търсенето на оригинален визуален език и интересни куклени решения, дори на моменти това да става за сметка на словесния разказ. Изключение е „Малката кибритопродавачка“ - дебютен спектакъл на Анна - Валерия Гостанян, с професионални актьори, където абсолютно адекватно е намерен сценичния език за целевата аудитория и смислово единно е проведен сценичния разказ. Търсенето на съвременен език и адаптацията към възприятията на детската публика превръща познатата андерсенова история в актуална стийм пънк приказка, която чрез фино, детайлно и красиво измислени и водени кукли и сценографска среда създава вълшебна реалност, изпъстрена с магичност и вълшебни трикове. Не може да не се отличи майсторското кукловодско изпълнение на актьорите Ангел Калев, Любомир Желев, Велислава Маринкова и особено на изключителната Евгения Ангелова, както и впечатляващата музика на Пламен Петков. Не без значение е, че художествен консултант на спектакъла е Катя Петрова – един от най-успешните съвременни куклени режисьори, който с еднакво внимание работи с детската и със семейната аудитория.

“Златната гъска” - снимка архив на Куклен театър - Бургас

Останалите два спектакъла също заслужено са в номинациите за Икар 2020. „Златната гъска“ на Куклен театър - Бургас впечатлява с различните видове куклени образи, в съчетание с актьорско присъствие, интересни костюми, динамични смени на средата и действието. Естетиката на спектакъла ползва ярка барокова орнаментика, която се разпознава в детайлите и влияе на цялостните художествени решения.

“Пинокио” - снимка архив на Държавен куклен театър - Русе

Докато и Бургаският куклен театър, и Театър 199 „Валентин Стойчев“ са почти всяка година сред отличените театри, то за русенския куклен театър номинацията с „Пинокио“ е събитие. Спектакълът по драматизацията на Славчо Маленов е смело решение в естетиката на немия филм, чаплиниадата и кабарето – все знаци за епохата на бурните години между двете световни войни. Макар, че романът на Карло Колоди е създаден за възрастни, адаптацията на спектакъла се фокусира към по-големи деца и най-общо семеен тип публика. В ролите влизат и дебютанти - Ивета Маринова, Димитър Пишев, Светлина Станчева и Мартин Пашов, които заразяват публиката с талантливото си присъствие и ентусиазъм. Впечатление прави куклата на Пинокио, която е с почти реални размери и изразителни черти, а образът на малкото момче е добре изграден в диалога, мизансцена, в емоционалните състояния и трансформации. Интересни са художествените решения на Наталия Гочева както за „Малката кибритопродавачка“, така и за „Пинокио“ – за тях тя е номинирана в категорията за индивидуално постижение. Наталия Гочева работи изцяло в сферата на кукления театър – познати са ни нейните сценографски проекти в Куклен театър - Търговище, Куклен театър – Габрово, Куклен театър – Русе и други.

“Дядовата ръкавичка” - снимка Иван Аладжов, архив на Държавен куклен театър - Видин

В номинациите за актьорско постижение е изпълнението на Маргарита Костова за ролите ѝ в „Дядовата ръкавичка“ по българската народна приказка, сценарий и режисура Мая и Митко Димитрови, Държавен куклен театър – Видин. Моноспектакълът на актрисата е единственото  представление (от тук споменатите) за най-малките, а так��ва не попадат често в номинации. Нека си припомним, че миналата година, например, в номинациите за куклено изкуство нямаше нито един чисто детски спектакъл, а това е важна посока в развитието на кукления театър, който изисква и специални стратегии и подходи за адаптация към детската аудитория. Маргарита Костова е в трупата на Куклен театър – Видин и участва в почти всички спектакли на театъра, сред които българо-френската продукция за възрастни „Хронолог“, призиран с две номинации за Икар 2019 /за спектакъла можете да прочетете във “въпреки.com” тук - б.р./.

“Хартиени истории” - снимка архив на наградите “Икар”

Третото индивидуално отличие в номинациите е за композиторът Милен Апостолов – автор на музиката на „Меко казано“ от Валери Петров, режисьор Цвети Пеняшки, Държавен куклен театър – Стара Загора и „Хартиени истории“, режисьор Димитър Стефанов, Театър „Корсар“. Разказът за лъжата на малкото момче Светльо и героите животни в познатата приказка на Радичков - костенурка, санбернар, къртица, които среща по пътя на писмото си с лъжата, е въплътен във визуално любопитен спектакъл с кукли, маски и среда в стилистиката на индианските мотиви, така привлекателни за детското въображение. „Хартиени истории“ пък е създаден на етюден принцип и в основата му е експерименталната работа с различни хартиени материи. Етюдите илюстративно се спират върху библейски и митологични сюжети, оживени през фарса и актьорския коментар. Спектакълът се заиграва с класическата функция на паравана в кукления театър (да крие), а играта в жив план и преливащите плоски и геометрични хартиени образи се прицелват изцяло във възрастната аудитория. Музиката на Милен Апостолов е открояващ се акцент и партньор ��а действието и в двата спектакъла. Освен като оперно-симфоничен диригент, той е познат и като автор на музикалната среда на редица театрални спектакли. Номиниран за втора поредна година, след като миналата година бе отличен за музиката в „Наемателят“ в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

“Меко казано” - снимка архив на Държавен куклен театър - Стара Загора

Извън номинациите за куклено изкуство тази година са имена като Веселка Кунчева, Катя Петрова, Магдалена Митева, Елица Петкова, като причината за тяхното отсъствие не е задължително да е субективна. Лично за мен интересен проект, който не е включен в номинациите се оказа „Принцът на морето и Принцът на земята“, режисьор Елена Панайотова на Куклен театър – Пловдив. Няма как да не отчетем, че той създава прецедент (в добрия смисъл на думата), в който се ползват японски техники и кукли бунраку, а актьорите успяват много автентично да пресъздадат японската легенда и характерното за японския език звукообразуване. Може би не попада в номинации, тъй като е по-скоро в сферата на експеримента, но безспорно този експеримент е довел до успешен резултат и заслужава внимание.

„Принцът на морето и Принцът на земята“ - снимка архив на Държавен куклен театър - Пловдив

Още един извод, който ��оже да обобщи куклено-театралната година е, че на публиката се предлагат доста и на добро ниво куклени представления, без да са налице изключителни и значими събития или постижения. Това важи особено, когато се говори за кукления театър за възрастни, в който приоритет е търсенето на интересен език, експеримент с материи, изследване на теми, проблеми, абстрактни състояния, а резултатът не е задължително да е некомуникативен лабораторен опит.

Отличените представления могат да бъдат видени в рамките на Куклен Софийски театрален салон 2020, който по традиция от 2013 година представя номинираните куклени спектакли пред софийска публика. На 21 март, Международния ден на кукления театър, в Столичния куклен театър на официална церемония ще бъдат връчени наградите „Сивина“ за млад актьор в кукления театър. На 27 март на официалната церемония по връчването на Икар 2020 в Народен театър „Иван Вазов“ ще стане ясно при кого ще отидат наградите за куклено изкуство, а АКТ – Унима ще връчи наградата за цялостен принос на утвърден творец от кукления театър.

“Последният човек” по романа на Джордж Оруел “1984″ на режисьорката Веселка Кунчева в Държавен куклен театър - Стара Загора не беше номиниран за куклен спектакъл, но е изключително впечатляващ и има номинации за сценография, авторска музика и майсторско техническо осъществяване - снимка Александър Богдан Томпсън, архив на театъра

Софийски театрален салон, част от който е кукления Софийски театрален салон, за поредна година е включен в Културния календар на Столична община и освен номинираните представления, предлага и множество алтернативни образователно-комуникативни събития – публични лекции, сценографски и музикални, движенчески и словесни уъркшопи. За първа година публиката има шанс да гласува за своите фаворити, както от драматичните, така и от куклените номинации. Повече ин��ормация за всички събития, спектакловата програма, официалните церемонии и гласуване има на сайта на главния инициатор и организатор на Софийски театрален салон – Съюз на артистите в България - /тук/.

Важно е да знаем не само в контекста на предстоящите събития, че кукленият театър се е оформил като самостоятелно сценично изкуство, заедно с еманципацията му от традициите на забавленията и фолклора. В началото неговите характеристики са били основани на ползването на антинатуралистичната същност на куклата, а сега не е изненада, когато сценичният образ се изгражда от смесване на различни средства и похвати, които чрез материален носител или живо актьорско присъствие представят идея, изследват чувство, разказват истории. ≈

Текст: Зорница Каменова

Снимки: архив на театрите, фестивала и Стефан Джамбазов /снимката горе/

[vprki]

Критичен поглед: Изключителен Людмил Ангелов – и като пианист, и като организатор

Невероятна е енергията на Людмил Ангелов. Когато го попитаха на пресконференцията преди началото на „Пиано Екстраваганца” защо няма да свири на фестивала тази година, той се усмихна и каза, че има още много задачи. И резултатите се очертаха. Впрочем „Пиано Екстраваганца” още продължава, но междувременно той организира със своята фондация и камерен фестивал „Камералия”.

Два от концертите вече минаха, но в първия Людмил Ангелов участва и като пианист. Откриването на фестивала ��еше с дебюта в София на ансамбъла „5/4 Tango“, който изправи на крака публиката на тазгодишната „Аполония“ в Созопол. Този нов квинтет, специализиран в изпълнението на музиката на Астор Пиацола, е създаден от Людмил Ангелов и освен него на пианото, в състава са Матиас Гонсалес, бандонеон (Аржентина), Йован Босавлевич, цигулка (Сърбия), Цветан Недялков, китара и Маргарита Калчева, контрабас. Закриването на фестивала на 27 октомври ще представи джазов концерт на световноизвестния струнен квартет АТОМ от Полша, който е единствен по рода си в света струнен квартет, свирещ ексклузивно джаз. А когато говорим за джаз трябва да споменем и концерта на Чучо Валдес, пиано /Куба, Испания/, на 29 октомври, част от програмата на фестивала „Пиано Екстраваганца”.

Людмил Ангелов - снимка архив

Но това не е всичко за Людмил Ангелов. На 5 ноември в зала „България“ предстои първата среща с проникновените му интерпретации от неговия нов клавирен интеграл „Людмил Ангелов свири Шопен“. Събитието се посвещава на Националния празник на Република Полша (Ден на независимостта - 11 ноември) и се реализира със специалната подкрепа на Посолството на Република Полша в България. В програмата пианистът ще представи емблематични творби от Шопен за соло пиано. Рециталът започва с първия публикуван валс на Шопен - „Голям брилянтен валс“ оп. 18, и включва също 3 валса оп. 34, валс оп. 42, смятан за един от най-изисканите в жанра, както и два валса, издадени след смъртта на твореца. В края на първата част ще прозвучи и внушителното Скерцо №2, което композиторът Роберт Шуман сравнява с Байронова поема.

Людмил Ангелов като организатор - снимка Стефан Джамбазов

Във втората част на концерта Людмил Ангелов ще предложи на слушателите забележителна поредица от настроения и музикални образи, свързани с полската култура. Той ще изпълни четирите клавирни балади на Шопен, носещи силен драматичен заряд, много лирика и епични моменти. Между тях, подобно на интермедии, пианистът „вмъква“ три ноктюрни в еднакви тоналности с баладите, които със своята мечтателна атмосфера винаги са били сред най-обичаните творби на Шопен. Цикълът „Людмил Ангелов свири Шопен“ (сезон 2019 - 2020) се организира от „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Полския институт в София, Suchard и в партньорство със Софийската филхармония. Ето каква неизчерпаема енергия има големият музикант.

Една от рисунките на Явора Петрова

„Леки рисунки с тежък характер“ се нарича изложбата на Явора Петрова в галерия „Ракурси”. За тази си изложба художничката пише: „Работейки върху няколко теми едновременно, натрупах купчина листове с рисунки. Всяка идея идваше отнякъде със своите персонажи, своя линия, своя композиция и настроение. При мен те идваха с много светлина, емоция и лаконичност. Тези листове „от кухнята“, които показвам, имат многобройни варианти и са избрани от още по многобройни сюжети”. �� още: „Радвам се, че рисунките имат самостоятелно звучене и облик на завършена творба. Затова си позволих да ги представя в галерия „Ракурси”, галерия с която работим заедно повече от 10 години”.

Явора Петрова - снимка Стефан Джамбазов

А колкото за рисунките, преди време в разговор за „въпреки.com” Явора Петрова беше казала: „Уча се от тези, които преди мен са рисували. Рисунката е моята религия. Ако някъде нещо съм натрупала, това е линията, в личния изказ, защото навремето основното беше да откриеш себе си”. Основната задача и задължение беше, задължение звучи глупаво, но мисията на художника беше да открие себе си. Както един наш класик ни казваше: „Вас ви искам, защо ми е да гледам Рубенс, защо да гледам Пикасо, вас ви искам!”. И аз тръгнах по този път. Смятам, че сега други са търсенията. Не да откриваш себе си, а ако може да кажеш нещо много умно. Мен, някак си ме е срам да кажа нещо умно, защото преди мен и заедно с мен съществуват много по-умни хора. Моята задача е да развивам езика на рисунката, с него да казвам неща. Не съм писател, не съм журналист, не съм актьор, не съм и певица”, с усмивка, с малко самоирония каза Явора.

Иван Велчев - “Рез��рват”

А в галерия „Райко Алексиев” беше открита изложба живопис на Иван Велчев. Художникът принадлежи към групата на плевенските художници, на поколението интересни творци, появило се на сцената през 1980-те. С работата му в този период са свързани и прояви на неконвенционалното изкуство. За изложбата си в галерия „Райко Алексиев“ авторът е избрал живописни творби от последните седем-осем години, включително и току-що завършени. Централната картина в изложбата донякъде обобщава посланието на автора. Наречена е „Убежище“ – онова нематериално място, повече стремеж, въжделение, отколкото реално обитание; състояние, в което„духът може да отдъхне“.

Иван Велчев - “Ноктюрно”

„Не бих искал да е просто скривалище. Намирам, че е много важна част от творческия процес. Бих предпочел да е така. Убежището е специална територия, несподелима.Изключенията, понякога с цел защита, са животоспасяващи... Вървейки по този път, художникът се опитва да бъде достатъчно откровен и търси същото в реакцията на публиката. Разминаванията не са фатални, а и не това е важното. Важен е начинът на преживяване на тези опити. Но емоцията и чувствителността са толкова крехки и неуловими, че си заслужава да им потърсиш подслон. Интуицията помага, но без участие на енергията на духа, стремежът е безсмислен. А тази енергия не се купува. Ти си я създаваш и използваш колкото и където трябва. Затова духовното стои най - отгоре. То съгражда мястото за обитаване…“, казва художникът.

Иван Велчев - “Кей”

И една друга изложба, на която също си заслужава да обърнем внимание - „Финале”. Тя е в галерия „Структура” с куратор Мария Василева. Участници са Венета Андрова, Леда Ванева, Стела Василева, Станимир Генов, Димитър Генчев, Наталия Йорданова, Кирил Кузманов, Боряна Петкова, Радостин Седевчев, Валентина Шара. След тринадесет години активно присъствие на българската художествена сцена Гауденц Б. Руф обяви последния си голям проект у нас – изложбата „Финале”. Авторите в нея са подбрани на конкурсен принцип. В състезанието имали право да участват български художници или такива, живеещи в България до 40 годишна възраст, като представят свое актуално портфолио.

Леда Ванева – „Тънки бели линийки”, от изложбата в Галерия „Структура”

От получените 68 предложения били подбрани 10 от жури в състав: Гауденц Б. Руф, Аделина Попнеделева (художник), Весела Ножарова (куратор), Зоран Ерич (куратор, Белград), Калин Серапионов (художник), Кирил Василев (критик) и Мария Василева (куратор). Селектираните автори представят работи, създадени специално за изложбата или проекти в развитие. Включени са инсталации, обекти, видео, живопис, рисунка, скулптура и фотография. Изложбата дава представа, както за някои от принципите на работа на Гауденц Б. Руф в България, така и за динамиката на художествената сцена днес. Конкурсното начало, подпомагането на авторите за реализация на творбите, създаването на професионален екип за осъществяването на изложбите са част от установения през годините модел.

Гауденц Б. Руф – снимка Стефан Джамбазов

Към това трябва да добавим отварянето на конкурсите към българи, живеещи в чужбина, както и към чужденци, пребиваващи в България. Това сериозно обогати и разшири арт сцената у нас, включвайки непрестанно нови имена. Сегашната изложба не изневерява на тази традиция, представяйки автори, които работят в София, Пловдив, Лондон, Париж, Рим, Хелзинки, Амстердам и Берлин. Изложбата в голяма степен разкрива облика на българското изкуство през последните години – високо професионален и разнообразен. Това не би могло да се случи без участието на много хора и особено без последователните и щедри усилия на Гауденц Б. Руф. Той е дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната ни и мястото на съвременното българско изкуство в този процес не само в страната ни, но и на международната артистична сцена. Представяните от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство. След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. В разговор за „въпреки.com” той беше казал: „По-важно за мен е подпомагането на изкуството, отколкото притежанието”. ≈

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[youmafetish]

"Зад огледалото" - Добромир Банев, Маргарита Петкова