#Явора Петрова

[vprki]

Критичен поглед: „Рисунката. Майстори“, Куратор Явора Петрова

Навремето, „по соца“, терминът „куратор“ въобще не беше в употреба на българската арт сцена. По-точно казано, беше широко непознат, а на срещалите го нашепваше за нещо непозволено, но привлекателно, там „оттатък“, оставащо в употреба сред музейните и изложбени практики на западно упадъчното изкуство. Написа за „��ъпреки.com” изкуствоведът Филип Зидаров.

Тук при нас, обаче, цареше ред и дисциплина и колегите, натоварвани от ръководството на СБХ с високата отговорност за организиране на поредната Обща художествена изложба, получаваха вдъхващата страховит респект титла „комисар“. Може би и съвсем неслучайно, заради скрито навяваните тревожни исторически асоциации, вариращи от всевластните, препасани с трикульорен саш пълномощници на революционния Конвент до кожените болшевишки фуражки на главите на своите безмилостни изпълнители на класовите повели.

По-късно, към края на 80-те, когато и на юг от Дунава задухаха перестроечни ветрове на промяната, в огражденията на „стойностното“ в родната естетика, започнаха да се появяват пробиви. Така, като предизвикателство към статуквото и не без сдържаното неодобрение на същото, започнаха да се случват първите на местна почва изложби, по-правилно изложбени проекти, които можеха да се нарекат кураторски:  „Художникът и театърът“, „Авторски отпечатък“, „Градът“, „Земя и небе“. Последвалите години на хипер-активния период на „разкрепостявяне“ и на „промяната“ бързо наложиха разбирането за различната роля на куратора в процесите и облика на всяка държаща връзка със съвременността художествена сцена. На онзи фактор, професионално наблюдаващ и оценяващ отстрани извън творческите процеси и техните автори; на изкуствоведа, на художествения критик или културолога, според чиято идея, концепция, послание, тълкуване, сравнителен или изследователски проект и под чийто избор, визуализация и сценография се материализира изложбата. Същият, която ще я социализира и модерира словесно с целия инструментариум на актуален арт-факт за конкретна художествена сцена и конкретна публика. 

Откриване на изложбата “Градът” през 1988 година, пред микрофона е Филип Зидаров, зад не Греди Асса /л/ и Свилен Блажев /д/, до него от ляво на дясно Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев и Андрей Даниел (1952-2020)-  снимка архив на група “Градът”

Тази практика бе охотно възприета от отчаяно нуждаещата се от изход от стагнацията на „неограничените творчески възможности“ на официалния соц-реален метод. Може би дори прекалено охотно, защото през последвалите десетилетия осъществяването на изложби без куратор дори формално вече някак не биваше да се случва. Това обстоятелство, вероятно, се оказва основата на постепенната девалвация на определящата роля, на същността и на тълкуването на отговора на въпроса „Що е то куратор“?  И все по-често действащи художници започнаха да се разнообразяват творчески и в амплоато на „куратор на изложбата“, титла, красяща плакатите с все по-едреещ шрифт. Затова пък и все нерядко редица уж кураторски изложби започнаха по-скоро да приличат на недотам интересни групови експозиции със съдържателна недостатъчност, събрани на някакъв колегиален или другарски принцип и обичайно с практичното участие и на твореца-куратор. Оставащият без ясен засега отговор е въпросът „защо?“.

Явора Петрова и Любен Генов при откриване на изложбата "Рисунката. Майстори"

Повод за горните спомени, разсъждения и прозиращо в тях неудовлетворение  ми дава неотдавна състоялата се на Шипка 6 изложба „Рисунката. Майстори“ с куратор участващата в нея Явора Петрова. Названието поражда естествения рефлекс за очакване на някакъв лимитиран дериват от традициите на могъщото в миналото и впоследствие повъзродено ОХИ „Рисунка и малка пластика“, макар и с оставащ кисел привкус заради претенцията на самонабедилите се „майстори“. Щеше да е донякъде оправдано, ако поне беше проява на самоирония, но се боя, че не е. Като че ли не стига комичността на местния колекционерски бяс по родните „стари майстори“, повечето от които, реалистично оценени, нито са толкова стари, нито толкова майстори.

От изложбата "Рисунката. Майстори"

Но всяка изложба е винаги с нещо полезна, дори и със своите минуси или с поводите за несъгласие на професионално и дори на аматьорско ниво, след като адресатът е широката публика. Аз от своя позиция ни най-малко ще твърдя, че конкретната експозицията не е добра като качество на изложеното. Напротив, всеки един от участващите автори ми е интересен; към всеки имам положително отношение, творчеството на кажи-речи всеки от тях наблюдавам от немалко години и мнозина от тях искрено харесвам. Неудовлетвореността ми произтича от нейното сбъркано заявление, че е кураторска, девалвиращо понятието и от оставаща неяснота дали ролята на куратора в случая е израз на възглед, на естетическо предизвикателство или на друго неоткриваемо послание. Но без ни най-малко нито да отричам, нито да омаловажавам достойнствата на показаните произведения на представените в изложбата творци, аз не намирам достатъчно основания да приема, че тази експозиция като цяло показва, променя или обяснява някаква идея по отношение на тайнството на рисунката.

(Пред)пространството на изложбата бе инициирано с изписаните авторски слова на участниците, очевидно представящи споделения словесен израз на личното усещане на всеки един за рисунката:

От изложбата "Рисунката. Майстори"

 „Тайнството, движещо ръката на художника“ (Валентин Старчев), „Скицата, която Господ е пропуснал да направи“ (Милко Божков), „Образът на художника“ (Десислава Минчева), „Ключ към автобиографията“ (Стефан Лютаков), „Душата на картината“ (Божидар Тонев), „Азбука“ (Ивайло Мирчев), „Размисъл с молив“ (Алла Георгиева), „Преживяване“ (Елена Панайотова), „Спасение“ (Моника Попова), „Раждане“ (Емил Попов), „Проект“ ( Иван Русев), „Посока и път“ (Любомир Каралеев), „Граница“ (Николай Майсторов), „Импулс“ (Иво Бистрички), “Поема“ (Иван Веселинов), „Молитва“ (Явора Петрова), „Електричество и потенциал“ (Светозар Бенчев), „Спасителен остров“ (Христо Харалампиев),  „Начин на живот“ (Атанас Атанасов), „Медия, свързваща мисълта на автора с ръката му и повърхността на листа“ (Ясен Гюзелев), „Истина, превъзмогваща факта“ (Станислав Памукчиев, цитиращ Илия Бешков).

Прекрасно, оригинално, до голяма степен вярно, може би, дори и искрено. Но онова, което ме смущава, е разминаването с очакването, че тема на експозицията е рисунката или че основно проследява споменатите творци като „рисувачи“ или пък „майстори“. Изречено по различен начин, не намерих причина, обясняваща малобройността на изложилите истински „чисти“ рисунки автори.

Валентин Старчев

Като изключения мога да посоча творбите на доайена Валентин Старчев, както и онези на още един от най-дълбоките емоционални мислители в областта на съвременната пластика у нас – Стефан Лютаков. И двамата убедително демонстрират своята авторска скулптурна стилистика и концепция, прехвърлени в двуизмерния свят. 

Стефан Лютаков

Много удачни и на място са двете табла с по 20 малки „истински“ рисунки на  Захари Каменов. Без да са претенциозни, те се добре се вписват в представата.

Безспорно в жанра са и творбите на самата Явора Петрова, чието творчество по начало се изгражда и развива структурно на основата на рисунката.  

Явора Петрова    

До голяма степен се вписва и работата на Ивайло Мирчев, в контраст с познатия си облик на живописец.

Силно поетично въздействие има творбата на Милко Божков.

Особено привлекателни са и двете работи на Божидар Тонев.

Милко Божков

Но и при четиримата по-горе изредени автори, според моето схващане, става дума за произведения, създадени на основа на рисунката, но отиващи отвъд нея като краен арт продукт. При Божидар Тонев това е колаж; Милко Божков разнообразява с минимален цвят, разливане и промени в пластиката на хартията; при Ивайло Мирчев и при Явора това е вкараната цветност като акварел или смесване на техники.

Божидар Тонев

Тук неусетно се появява друга тема -  за „чистотата на жанра“ и за границите, до които рисунката, поне според наименованието на изложбата, осъществява идеята си, стига да има такава, или е повод за нещо друго, в случая не добре артикулирано. А по-нататък нещата стават, наистина, твърде неясни.

Десислава Минчева

Портретите на Десислава Минчева, изпълнени в пастел, както винаги са монументално въздействащи, но по нищо не се различават от завършения авторски почерк и творческия ѝ метод познат от десетки изложби и стотици творби, които едва ли някой би се осмелил да нарече „рисунки“.

Станислав Памукчиев

Станислав Памукчиев също е представен в познатия си облик с голяма нефигуративна работа, изпълнена в неговия познат стил и в аспекта на своите изследвания като език, форма, фактура и лични вариации на авторската си дихромна „цветност“.

Пред творбите на Николай Майсторов

Неразличим от своя експресивен авторски стил, подчинен на общо взето един типаж на присъстващите в композициите образи, в своите произведения е и Николай Майстров, независимо дали са маслени платна или както в случая – гваш върху хартия.

Христо Харалампиев

Подобни естетски пастели, като представените от Христо Харалампиев, държат далечна връзка с неговата плаваща около границите на фигуративността бронзова  пластика, но за мен трябва да бъдат отнесени към сферата на живописта.

Чудесният свободно висящ дамски портрет на Светлозар Бенчев прилича на поетично видение, но не и на рисунка.

Светлозар Бенчев

Иво Бистрички показва няколко чисто концептуални творби, в които участва фотография, но рисунка - едва ли.

Развихрените коне на Любомир Каралеев, освен сложността и детайлите, дори са рисувани на платно.

Пред един от портретите на Атанас Атанасов

Прецизното внимание, трудоемкостта и очевидно немалкото време, в което са създавани лицата на Атанас Атанасов също подлагат на съмнение определянето им като рисунки.

Още по-малко такива са сюрреалистичните цветни композиции на Иван Веселинов, изпълнени в гваш.

Двете страшни приказки на Алла Георгиева са многопластови завършени творби и би било абсурд да се наричат рисунки.  

Безсловесен остава опитът ми да приема „рисунъчността“ в бродираните вътрешни вселени на Моника Попова, откривана в апликираните там хартиени мини-колажи на рисунки с химикал, маркер или молив.

Моника Попова

Още по-революционно е тълкуването на Емил Попов за рисунката във вида на „духовни проекции“ чрез минималистично тониране върху фото-изображение на негов изпълнен в Индия монументален проект.

Монохромните работи на Елена Панайотова са естетски и имат място във всяка изложба, без да е непременно на рисунката.

Елена Панайотова

В двата полуабстрактни пастела на Иван Русев частично се разпознават структури от скулптурите му, но и те неособено убеждават в близка принадлежност към жанра на изложбата.

А при Ясен Гюзелев просто става дума за започнати или почти завършени илюстрации, които той, доколкото личи от показваните, като че ли прави на прима виста.

Ясен Гюзелев

И все пак, ако всички автори от маститата група майстори – графици, живописци, скулптори, концептуалисти и прочие артисти – наистина изповядват своите цитирани в началото сентенции и са приели темата на изложбата, не разбирам защо участието на повечето я подкрепя доста дистанцирано. Освен, ако кураторската идея се родее с твърдението, че всичко, рисувано на хартия е рисунка или ако, Боже опази, всичко нарисувано е рисунка. 

Рисунката като чист жанр, според мен, при спазване на принципа за използване  само на един материал върху една единствена основа, може да е само от двата вида:

1. Скицата или подготвителната рисунка, свързана с проектирана или впоследствие завършена творба от всякакъв вид.

2. Свободната, спонтанната рисунка, отражение на емоционалния свят на артиста, продукт не на мисълта, а на самото чувство, нещо като „поезията на творчеството“.   Всичко друго са свободни интерпретации със съмнителна доза вярност.

Иван Веселинов

Затова няма да се съглася с тезата, че произведението се превръща в рисунка, щом образите са очертани с контур или ако някъде по повърхността има нещо драснато, нито пък ако работата е започната като рисунка, останала под завършената творба, нито че самият творчески акт е рисунка, нито че „всичко е рисунка“. Още по-малко приемам любимата на някои арт-радикалисти идея, че всичко е изкуство или, че всеки може да бъде художник, примерно, как отегчен от клизми и инжекции ботевградски доктор някоя прекрасна сутрин се събужда преобразен във велик талант с принос към концептуалното изкуство в национален мащаб. Това принизява понятия като призвание, талант, творчество, интелигентност и работа.

 Филип Зидаров при откриването на изложбата „РИСУНКАТА. Майстори и поколения“ в галерия INTRO и музей „Борис Христов“, 2023

В заключение ще отправя един малък съвет към художниците-практици: Оставете опитите в областта на кураторството за кураторите или поне за онези, притежаващи квалификацията да изпълняват тази деликатна мисия. Особено ако ще си курирате и собственото участие. Изглежда лесно, но не е, само напомня на стария виц за лесната задача с ��азмахването на диригентската палка. Пожеланието, изречено по друг на��ин е: нека да не се размиват границите между професионалните и аматьорските зони на художествената сцена. ≈

Текст: Филип Зидаров

Снимки: Стефан Марков  

P.S. на „въпреки.com”: Изложбата „Рисунката. Майстори“ (18.11.2024 - 02.12.2024 ) бе в зала 1 С на СБХ на „Шипка“ 6.Повече за рисунката от Филип Зидаров може да прочетете при нас тук по повод изложбата „РИСУНКАТА. Майстори и поколения“ в галерия INTRO и музей „Борис Христов“, май 2023.

[vprki]

Ескиз и картина по Явора Петрова…

 „Тази изложба е изненада и за мен самата. Бях си обещала, че пет години няма да правя изложба. Бях го казала и на приятели, които казаха, че съвсем не ми вярват. Но аз бях убедена в това, но в един разговор с моите приятелки Румяна Йонева и Росица Чушева от галерия „Ракурси“ само им споменах, че много неща направих с акварел, с туш и те ми казаха: „Галерията е свободна за теб целия януари!“.“ Казва Явора Петрова в разговор със Силвия Чолева за „Арт ефир“ на Програма „Христо Ботев“ на БНР.

Явора отдели минути преди откриването на изложбата ѝ „Ескиз и картина“ на Силвия. И както споделя художничката в разговора, че този първи момент в представянето на нова експозиция толкова натоварва автора, все едно да работи за 10 картини…(Уточняваме, че не просто цитираме великолепното интервю на колежката и приятелка от БНР, правим го не за първи път не само с нея, а защото сме се разбрали предварително и не е маловажно, че вървим заедно в посоката за представяне на изкуството. Да се знае и, че трудът на другите трябва да е ценен и уважаван.- б.р.)

Силвия Чолева /л/ и Явора Петрова /д/

А Явора Петрова продължава: “Замислих се, три пъти се отказвах – всяка нощ различни мисли ми идваха на ум. Накрая казах, че проектът ще бъде „Ескиз и картина“. В него е ескизът и до него картината и ето на: Днес откриваме в този студен зимен ден (23 януари). Вчера си казах кой открива в студа, но откриваме днес.“

Художничката показва десет живописни платна, изпълнени в маслени бои и ескизите към тях. Явора Петрова разкрива творческия процес на своята работа така:

"Майка с дете" (по Рембранд)

 „Идеята идва понякога в неподходящ момент.

Сюжета може да дойде отвсякъде.

Желанието да запишеш мислите веднага, където и да си.

Да видиш картината в съзнанието и да я свалиш на листа.

Да търсиш композицията или направо да я нарисуваш.

За всичко това ти трябва молив и тефтер, малко блокче и малко цвят.

И всичко това се побира в понятието ЕСКИЗ.

Ескиз, от който се ражда картина.

В последната ми изложба има 10 опита да превърна ескиз в картина.

10 напълно различни сюжета с техните малки ескизи и големи картини.“

"Светлината на делвите", вдясно, до тях вляво ескизът

Миналата година Явора Петрова имаше голяма, изключителна изложба за Пабло Неруда в „Ракурси“ "100 сонета 100 рисунки" през зимата и друга вълнуваща изложба „Утро“  през май в „Стубел“ – живопис, реализира и голям проект и с млади хора „Изборът“. Признава пред Силвия Чолева, че малко се чувствала изморена след тази интензивна година. Но журналистката, поетеса и издател веднага реагира: „Тук не личи никаква умора, тук стоим срещу едни делви и аз се сетих за Ани Илков и негови стихове, но не само, а и за Библейските сцени в изложбата, които виждаме…“ (��я обича да търси паралелите в емоцията от поезията и изобразителното изкуство не само, защото е поетеса и издател - б.р.)

Явора Петрова

„Сюжетите са колкото са картините, толкова са различни и сюжетите, посоките, в които моята фантазия е работила, а обединяващото е, че показвам ескиза (един от ескизите, защото аз правя много) и картината. Реших, че това, ще е интересно за публиката. Това е поантата. Публиката да види как от една малка скица, миниатюрна съм  работила. А сюжетите, наистина са различни. Тук обединяващото не е темата, а обединяващото е принципът как от ескиз се ражда картина.“ Обяснява избора си за проекта художничката.

"Портал"

„Бих кръстила изложбата „Порталът“. Харесва ми, защото от Портала може да се премине от едно към друго.“ Отбелязва Силвия Чолева в контекста на една от картините в експозицията. В много от тях след заглавието в скоби е отбелязано по Рембранд. Явора Петрова се обосновава по нейния си начин като артист.

„Когато започнахме да описваме нещата вчера – това по Рембранд, аз винаги споменавам от каква малка негова работа съм се вдъхновила, но никога не съм имитирала когото и да е било. Наскоро имаше фестивал посветен на Рембранд и ме поканиха за лекция с един философ (доц. д-р Ясен Захариев, НБУ) и поетесата и преводач Боряна Кацарска. Оказа се, че неговите принципи (на Рембранд), неговите уроци, на които съм стъпила са захранили голяма част от моето творчество и съм много щастлива, че се възприемат в 21-ви век тези препратки, смея да кажа, че това е съвременна живопис.“ (Тримата участваха в панела . „Художествени, литературни и философски подходи към Рембранд“ на форума в рамките на проекта "В огледалото на Рембранд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия, Фонд за стратегическо развитие на НБУ, Център „Българо-Европейски културни диалози“ и със съдействието на Културен център н�� СУ "Св. Климент Охридски".- б.р.)

"Селце" (по Рембранд)

Силвия Чолева с широта коментира: „Това е разговор между двама творци, бих го превела. (независимо от огромната разлика във времето…Това е дълга, важна тема в изкуството – б.р.)

Явора продължава мисълта ѝ с пример от музиката: „Слушам много Класик ФМ радио и бях си записала на една бележка – пиеса върху Менделсон на негова разработка върху Бах…Това съществува. Животът не започва от нас в изкуството, на музиката, на изобразителното изкуство. Въпросът е ние как го претворяваме.“ А за пристрастието си към Рембранд в този контекст казва, че най-много я привличат „светлината и пространството на Рембранд, защото той не рисува материята, той не рисува предмета, той рисува една атмосфера на една сцена, на едно пространство. Той прави портрет на една драма и само той го може това. Това ме е пленило, това ме е впечатлило и насочило към него.“

"Библейска сцена" (по Рембранд)

(Преди време за себе си Явора каза за „въпреки.com”, че „ако съм се учила от някого, това е Рембранд с неговата линия и оттук нататък.“ 2006 година тя имаше изложба в галерия „Средец” под мотото „Уроците на Рембранд”. Графиките бяха изпълнени в техниката на Рембранд - офорт, заедно с тях авторката показа тогава и ефирни рисунки по художника - б.р.)

Силвия Чолева в този техен разговор с художничката акцентира към всеки детайл в картините, но заедно с това споделя и личните си усещания като зрител, познаващ от години творчеството ѝ. „Имаш един печат не само като буквалния печат на Явора, който е много хубав като китайски печат, твоите работи имат едно спокойствие, което излъчват, а отвътре е напрежението като танц.“

"Танц Буто"

Това сравнение отвежда Явора Петрова по-далече в нейните търсения и вълнения като артист: „Това е много драматичен танц и когато аз случайно попаднах в интернет на този танц Буто, мен много ме интересува сцената и театъра и тепърва ще разработвам тази тема,  си казах, Боже, това е всичко, което искам да нарисувам, да се изрази фигурата, всичко, целият свят на човека, на човека, въобще и на определен човек, неговата драма. Изключително е, защото е фигуративно. Според мен, малко хора работят фигуративна живопис и рисунка. Ако тялото не може да изрази всичко и така съм се опитала и тук има една работа за това. (Създателят на Буто танца е  Тацуми Хаджиката (1928-1986). Буто или анкоку буто – "тъмният танц" – е авангардна японска танцова форма, поставяща най-трудните е��зистенциални въпроси с крайни изразни средства –б.р).

Благодаря за оценката, когато каза, че те са спокойни, а отвътре имат сила – така е. Явно това е моят идеал и за поведение и за изкуство, за емоция, за красота, да дава една надежда, да има светлина и много сила.“

Това е финалът на разговора между Силвия и Явора. А изложбата е прекрасна и продължава до 10 февруари.

От изложбата

Преди време по повод изложбата си отново в галерия „Ракурси“ „Персонализирани традиции” Явора Петрова каза за „въпреки.com”: „Уча се от тези, които преди мен са рисували. Рисунката е моята религия. Ако някъде нещо съм натрупала, това е линията, в личния изказ, защото навремето основното беше да откриеш себе си. Както един наш класик ни казваше като студенти: „Вас ви искам, защо ми е да гледам Рубенс, защо да гледам Пикасо, вас ви искам!”. И аз тръгнах по този път. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: Явора Петрова и любовта ѝ към поезията в рисунки

В галерия „Ракурси“ имаме възможност да видим новата изложба на Явора Петрова /на снимката/ „100 сонета, 100 рисунки“, посветена на любовната поезия на Пабло Неруда, който за нея получава Нобелова награда през 1971 г. Деликатна, нежна, грациозна и изключително въздействаща – и тук авторката не изневерява на стила и характерния си почерк. Написа за „въпреки.com”изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

Художничката признава, че винаги е работила върху някой автор, но чак сега си дава сметка за това. Правила е цикъл графики по Яворов, цикъл литографии по Дебелянов, живопис по Чехов; спомняме си и изложбата „Денят на светеца“ (отново в „Ракурси“), посветена на поезията на Борис Христов. Всеки един от тези периоди, в които Явора Петрова изцяло навлиза в света на определени поети, трае немалко време – по 7-8 години, по думите на авторката. Говорим си за това дали човек е по-романтичен като млад или пък дали някои не запазват тази черта на характера цял живот, без значение от възрастта. „Всяка възраст има среща със своя автор. Ако Яворов умира заради любовта си, то Неруда пие любовта като чаша вино със звезди в него“, казва художничката и свързва думите си с един стих на чилийския поет – „Ти си цяла от димящ топъл хляб сътворена“. И продължава: „Това го няма в другата възраст /в младостта/ - тогава ти искаш да изгориш, тогава си само огън и дух. А по-късно си, както пише Неруда, „на масата бутилка, хляб и вино – имам всичко““.

Сякаш всяка дума на поета е усетена, изпитана и разтълкувана в дълбочина от авторката, а линията на молива ѝ кара текста да оживее, да затанцува по един ��азличен начин. Вече примирената, утихнала, земна и зряла любов, за която пише Неруда отново придобива страст. „Преводът на Николай Христозов директно те вкарва в тези велики стихове. Когато навлязох в този свят, образите сами идваха при мен и аз ги рисувах по същия начин, както поетът пише стиховете си с една писалка или молив. И затова с молив ги нарисувах – семпло, просто, ясно. Исках да противопоставя моливната сивота и линия на златното петно, което тук-там се обажда. То присъства и в изкуството на инките и въобще в тяхната култура. Тук е като допълнителна капка красота към рисунките и образите“, разказва Явора Петрова.

И наистина – златното в рисунките ѝ, които общо достигат около 180 (а може би и повече), не е акцент, а по-скоро подчертава още повече моливната линия, сюжета, историята, която творбата разказва и разкрива магическия реализъм, така типичен за Неруда и въобще за латиноамериканските автори. „Неруда превръща и най-обикновените неща от живота в гениална, чиста поезия. Това са така подредени думи, че трогват всеки. Всичко е предмет, движение, природа при него. Дори смъртта Неруда облича в образ“, разсъждава художничката за така обичания автор, като цитира негови особено силни и въздействащи думи: „Живей в отсъствието мое като в приказна стая“./ О, как го разбирам .б.р./

Явора Петрова

Явора Петрова споделя, че въобще не ѝ се е искало да прекъсне дългия период и да напусне света на този поет, така лесно и някак естествено станал част от нейния. Дните с него, „наситени и плътни като кехлибар“, както пише той, сякаш нямат край. Още през 1994 г. си купува книгата със сонети на Неруда, която днес навярно вече дори не може да се открие. Тогава, разбира се, се намира в по-различен период от живота си, но с годините любовта към поета не отслабва – даже напротив. Две години тя подготвя настоящата експозиция в „Ракурси“, която в началото, по нейни думи, дори не е мислила да превръща в изложба. Не е следяла броя на рисунките, които в един момент забелязва, че неусетно са достигнали 89. И така днес стигат почти до 200.

Вертикално подредени и изпъкващи на черния фон, на зрителя в галерията въобще не му се струват толкова много и сякаш е жаден за още. За щастие и именно затова – останалата част от творбите стоят на тесте на постамент, очакващи поредните ръце, облечени в бели ръкавици да ги разгледат. Из залата, до рисунките, на бели листове авторката е изписала любими стихове на поета, което допълнително засилва въздействието у зрителя и връзката между образите и думите на Неруда. „Като откровение и почивка беше моят контакт с него – в моята стая, на старото ми бюро. Беше дори като медитация или лечение“, споделя художничката за „срещата“ си с чилийския поет. Признава, че всичко, което е искал�� да каже в тези близо 200 рисунки, присъства и е обобщено в следните редове на Неруда:

От изложбата в галерия "Ракурси"

Но времето брашно насипа в твоето сърце

А любовта ми съгради дълбока пещ от глина

Там огън е душата ми, а нейн хляб си ти.

С Явора Петрова говорим за това, че с поезията си Пабло Неруда, освен, че вдъхновява, вълнува и опредметява съкровени чувства, той дори ни учи (или поне съветва) да живеем по определен начин. „Трябва да се живее земно, пълно, силно. Това не значи, че си бездуховен – напротив“, коментира авторката.

Връщайки се на рисунката – така основна, важна и характерна за творчеството на Явора Петрова – тя разсъждава: „Смятам, че чистата, моливна рисунка съдържа най-много – тя е едно изказано изречение, мисъл, идея. Идея, от която може да се роди инсталация, скулптура, живописна картина, представление или пък хартиен фест. И нещо друго – невинаги е нужно да излезеш от рисунката, за да бъдеш съвременен.“

Явора Петрова и проф. Владислав Паскалев, един от преподавателите ѝ от НХА на изложбата ѝ в галерия "Ракурси" -"Денят на светеца" 2016 г.

Разговаряме за връзката и въобще за сложното отношение текст – изображение. Явора Петрова е завършила специалност Илюстрация в НХА, но, както сама признава, реално никога не е работила като илюстратор. Въпреки това, не може да се отрече, че винаги е живяла с някой автор – на нощното шкафче и в сърцето. „Тълкуването на текста и разбирането на автора за мен е изключително важно. И макар да не обичам този израз – трябва да се поставиш в обувките на автора – защо го е написал, защо този герой, какво казва той, защо по този начин. Има три неща, важни за един илюстратор при тълкуването на текст – от кой ъгъл авторът гледа света, какво иска да каже и как. Удоволствие е за мен да следвам този път. Илюстрацията е интелектуален и задълбочен труд“, казва художничката. Рисунката тук е подчинена на света на Неруда, за който в интервю в БНР „Христо Ботев“, Явора казва, че е „едновременно сюрреалистичен и магичен, но и земен, страстен, понякога горчив, плътен, силен като вино, сладък като мед и прозрачен като синьото небе“.

Приятелите - Явора Петрова, Катрин Томова и Филип Зидаров на изложбата ѝ в галерия "Ракурси" -"Денят на светеца" 2016 г.

Питам я дали винаги именно литературата е била най-голямото вдъхновение за нея или пък музиката, или киното. Признава, че макар да ѝ е почти невъзможно да ги раздели и разграничи, може би музиката е на първо място. Разбира се, зависи. На живописта винаги ѝ е била нужна силна музика, тя сякаш не може да се роди и да живее без нейното участие. Музиката е това, което подтиква, което разпалва че��ката, шпаклата и ѝ дава сякаш собствен пулс. Но както заключава и авторката на настоящата изложба: „При малкия формат всичко е интимно, тихо. Рисунката, графиката, чистата идея, която записвам на листа – това е едно средновековно чувство, една самотна душа, сняг, зима, а ти си сам с молива. Живописта – това е оргия, празник, ядене, пиене, музика, танци, енергия“, разсъждава Явора.

Галеристката Румяна Йонева показва рисунките на Янора Петрова по поезията на Пабло Неруда

Но дали се чувства по-свободна в живописта? По-трудно или по-лесно се работи с помощта на текст? Поставя ли рамки той, ограничава ли? Без да се замисля, авторката отговаря: „По-щастлива съм, когато правя рисунката, защото съм средновековна душа. Но когато правя живопис – за мен това е празник. След живописта обаче си изтощен, сякаш си преплувал река. А при рисунката след това си зареден и можеш да летиш.“

Безспорно така се чувства и зрителят след срещата с настоящата изложба „100 сонета, 100 рисунки“ в „Ракурси“. Това е експозиция, която трябва да се разглежда бавно, внимателно, да се съзерцава, да се обмисля, тълкува, а зрителят да се наслади на чистата линия и деликатния минимализъм в рисунките. Една изложба, за която си личи, че е правена с много любов, уважение, почит и възхищение към поета. Считам за удачно и именно с негови думи да завърша този текст. Думи, които и за мен станаха любими на момента:

Явора Петрова и изключително талантливата младя илюстраторка Мила Янева-Табакова в галерия "Ракурси"

А някой ден в душите

ще се втурне вятър

и ще издуха всичко;

ще остави само дома

и масата със топъл

хляб димящ.

Изложбата на Явора Петрова продължава до 26 янураи. Посветете се на прекрасните ѝ рисунки и на поезията. Те са заедно, за да ни разкажат за красивия и вечен свят на любовта ≈

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки/ Стефан Марков и Стефан Джамбазов

P.S.  на „въпреки.com”: Преди време по повод изложбата си отново в галерия „Ракурси“ „Персонализирани традиции” Явора Петрова каза за нас: „Уча се от тези, които преди мен са рисували. Рисунката е моята религия. Ако някъде нещо съм натрупала, това е линията, в личния изказ, защото навремето основното беше да откриеш себе си”./ целия разговор с нея може д�� прочетете тук. /.

Явора Петрова и Стефан Джамбазов на изложбата на Атанас Хранов в галерия "Ракурси" "Заливи и портрети" 2020 година. Писали сме и за други нейни прекрасни изложби в различни галерийни пространства,. Текстове, които може да намерите при нас. И едно допълнение – на откриването на изложбата „100 сонета, 100 рисунки“ дойдоха много нейни студенти от НХА. Любовта в очите им е другият красив разказ за Явора…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Явора Петрова нарисува трохи от сънищата си

„Една сутрин се събудих окрилена от всичко, което бях сънувала. Бях присъствала на големи събития, живот, хора, пълни маси, срещи, пейзажи, дървета, коне. Имаше и страх, и смях, и разговори, и истини. „Какво сънувах?“ Не можах да си спомня нищо. Всичко остана там: и истинската радост, и истинската свобода, и истинската любов. Бяха останали само трохите. Трохите, паднали от масата на съня. Тях събрах и нарисувах”. Това написа художничката Явора Петрова по повод новата си изложба рисунки и живопис „Трохи от съня” /30 май – 25 юни 2020/ в столичната галерия „Стубел”.

Изложбата идва след физическата изолация заради пандемията на галерията и на художничката. Част от картините са рисувани по това време. За него Явора казва, че е било ползотворно за нея: „Първите два-три дена го усещаш най-напред като облекчение и радост, че сега не си принуден да правиш тези неща, които осъзнаваш като излишни. След това приемаш този начин на живот и свободата се оказва приемане на необходимостта. Не толкова избор и даже въобще не е избор, колкото да приемеш, че така ще бъде. Човек не се разсейва, стига до себе си, чувства се щастлив, но пък му липсват хората...”.

В изложбата има последни нейни работи, има и по-предишни. „Има всякакви препратки, всякакви направления, сюжети, сякаш са дошли от място, в което истински живеем и изпитваме истински емоции и истинни чувства. И когато се събудим, до нас и около нас са останали трохите от тази трапеза, от този пир на чувствата. И тези трохи могат да бъдат кон или жена с чаша вино, или митичен бог, или танц, или любов и затова съм я нарекла „Трохи от съня”, казва Явора Петрова. Но в крайна сметка си остава пристрастието на художничката към рисунката. Както беше казала в предишен разговор за „въпреки.com”: „Уча се от тези, които преди мен са рисували. Рисунката е моята религия. Ако някъде нещо съм натрупала, това е линията, в личния изказ, защото навремето основното беше да откриеш себе си”.

И още: „Основната задача и задължение беше, задължение звучи глупаво, но мисията на художника беше да открие себе си. Както един наш класик ни казваше: „Вас ви искам, защо ми е да гледам Рубенс, защо да гледам Пикасо, вас ви искам!”. И аз тръгнах по този път. Смятам, че сега други са търсенията. Не да откриваш себе си, а ако може да кажеш нещо много умно. Мен, някак си ме е срам да кажа нещо умно, защото преди мен и заедно с мен съществуват много по-умни хора. Моята задача е да развивам езика на рисунката, с него да казвам неща. Не съм писател, не съм журналист, не съм актьор, не съм и певица”. С усмивка и с малко самоирония каза Явора.

За себе си художничката добави тогава, че „ако съм се учила от някого, това е Рембранд с неговата линия. /Преди над 10 години тя имаше изложба в галерия „Средец” под мотото „Уроците на Рембранд”. Графиките бяха изпълнени в техниката на Рембранд - офорт, заедно с тях авторката показа тогава и ефирни рисунки по художника - б. а./ Много български художници харесвам. Много се възхищавам от скулпторите. Мой учител е проф. Христо Нейков /1929-1999/. Много харесвам скулптури, защото там рисунката, деформацията – всичко е… Скулпторите са най-добрите рисувачи. Те не вървят по плоскостта, не галят плоскостта – те пробиват пространството. Това за мен е истинската рисунка – да пробиеш пространството и вече да почнеш, ако искаш да го деформираш. Но, както казваше Христо Нейков „една точка да сложиш, тя трябва да е в пространството, тя не е върху листа”. А скулпторите това го умеят, знаят го, изучили са всичко – всеки детайл, всяка форма и я пускат свободно да живее. Това е и моят идеал за рисунка - скулпторите като художници и аз много обичам да прерисувам скулптури”, призна тогава художничката /целият разговор можете да прочетете тук/. А сега ни предложи трохите от своите сънища, които съвсем не са трохи, а изящни и деликатни, загадъчно меланхолични и носталгични творби, които винаги се раждат от дълбоко преживени мигове, емоции, чувства, сънища.. . ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Изключителен Людмил Ангелов – и като пианист, и като организатор

Невероятна е енергията на Людмил Ангелов. Когато го попитаха на пресконференцията преди началото на „Пиано Екстраваганца” защо няма да свири на фестивала тази година, той се усмихна и каза, че има още много задачи. И резултатите се очертаха. Впрочем „Пиано Екстраваганца” още продължава, но междувременно той организира със своята фондация и камерен фестивал „Камералия”.

Два от концертите вече минаха, но в първия Людмил Ангелов участва и като пианист. Откриването на фестивала беше с дебюта в София на ансамбъла „5/4 Tango“, който изправи на крака публиката на тазгодишната „Аполония“ в Созопол. Този нов квинтет, специализиран в изпълнението на музиката на Астор Пиацола, е създаден от Людмил Ангелов и освен него на пианото, в състава са Матиас Гонсалес, бандонеон (Аржентина), Йован Босавлевич, цигулка (Сърбия), Цветан Недялков, китара и Маргарита Калчева, контрабас. Закриването на фестивала на 27 октомври ще представи джазов концерт на световноизвестния струнен квартет АТОМ от Полша, който е единствен по рода си в света струнен квартет, свирещ ексклузивно джаз. А когато говорим за джаз трябва да споменем и концерта на Чучо Валдес, пиано /Куба, Испания/, на 29 октомври, част от програмата на фестивала „Пиано Екстраваганца”.

Людмил Ангелов - снимка архив

Но това не е всичко за Людмил Ангелов. На 5 ноември в зала „България“ предстои първата среща с проникновените му интерпретации от неговия нов клавирен интеграл „Людмил Ангелов свири Шопен“. Събитието се посвещава на Националния празник на Република Полша (Ден на независимостта - 11 ноември) и се реализира със специалната подкрепа на Посолството на Република Полша в България. В програмата пианистът ще представи емблематични творби от Шопен за соло пиано. Рециталът започва с първия публикуван валс на Шопен - „Голям брилянтен валс“ оп. 18, и включва също 3 валса оп. 34, валс оп. 42, смятан за един от най-изисканите в жанра, както и два валса, издадени след смъртта на твореца. В края на първата част ще прозвучи и внушителното Скерцо №2, което композиторът Роберт Шуман сравнява с Байронова поема.

Людмил Ангелов като организатор - снимка Стефан Джамбазов

Във втората част на концерта Людмил Ангелов ще предложи на слушателите забележителна поредица от настроения и музикални образи, свързани с полската култура. Той ще изпълни четирите клавирни балади на Шопен, носещи силен драматичен заряд, много лирика и епични моменти. Между тях, подобно на интермедии, пианистът „вмъква“ три ноктюрни в еднакви тоналности с баладите, които със своята мечтателна атмосфера винаги са били сред най-обичаните творби на Шопен. Цикълът „Людмил Ангелов свири Шопен“ (сезон 2019 - 2020) се организира от „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Полския институт в София, Suchard и в партньорство със Софийската филхармония. Ето каква неизчерпаема енергия има големият музикант.

Една от рисунките на Явора Петрова

„Леки рисунки с тежък характер“ се нарича изложбата на Явора Петрова в галерия „Ракурси”. За тази си изложба художничката пише: „Работейки върху няколко теми едновременно, натрупах купчина листове с рисунки. Всяка идея идваше отнякъде със своите персонажи, своя линия, своя композиция и настроение. При мен те идваха с много светлина, емоция и лаконичност. Тези листове „от кухнята“, които показвам, имат многобройни варианти и са избрани от още по многобройни сюжети”. И още: „Радвам се, че рисунките имат самостоятелно звучене и облик на завършена творба. Затова си позволих да ги представя в галерия „Ракурси”, галерия с която работим заедно повече от 10 години”.

Явора Петрова - снимка Стефан Джамбазов

А колкото за рисунките, преди време в разговор за „въпреки.com” Явора Петрова беше казала: „Уча се от тези, които преди мен са рисували. Рисунката е моята религия. Ако някъде нещо съм натрупала, това е линията, в личния изказ, защото навремето основното беше да откриеш себе си”. Основната задача и задължение беше, задължение звучи глупаво, но мисията на художника беше да открие себе си. Както един наш класик ни казваше: „Вас ви искам, защо ми е да гледам Рубенс, защо да гледам Пикасо, вас ви искам!”. И аз тръгнах по този път. Смятам, че сега други са търсенията. Не да откриваш себе си, а ако може да кажеш нещо много умно. Мен, някак си ме е срам да кажа нещо умно, защото преди мен и заедно с мен съществуват много по-умни хора. Моята задача е да развивам езика на рисунката, с него да казвам неща. Не съм писател, не съм журналист, не съм актьор, не съм и певица”, с усмивка, с малко самоирония каза Явора.

Иван Велчев - “Резерват”

А в галерия „Райко Алексиев” беше открита изложба живопис на Иван Велчев. Художникът принадлежи към групата на плевенските художници, на поколението интересни творци, появило се на сцената през 1980-те. С работата му в този период са ��вързани и прояви на неконвенционалното изкуство. За изложбата си в галерия „Райко Алексиев“ авторът е избрал живописни творби от последните седем-осем години, включително и току-що завършени. Централната картина в изложбата донякъде обобщава посланието на автора. Наречена е „Убежище“ – онова нематериално място, повече стремеж, въжделение, отколкото реално обитание; състояние, в което„духът може да отдъхне“.

Иван Велчев - “Ноктюрно”

„Не бих искал да е просто скривалище. Намирам, че е много важна част от творческия процес. Бих предпочел да е така. Убежището е специална територия, несподелима.Изключенията, понякога с цел защита, са животоспасяващи... Вървейки по този път, художникът се опитва да бъде достатъчно откровен и търси същото в реакцията на публиката. Разминаванията не са фатални, а и не това е важното. Важен е начинът на преживяване на тези опити. Но емоцията и чувствителността са толкова крехки и неуловими, че си заслужава да им потърсиш подслон. Интуицията помага, но без участие на енергията на духа, стремежът е безсмислен. А тази енергия не се купува. Ти си я създаваш и използваш колкото и където трябва. Затова духовното стои най - отгоре. То съгражда мястото за обитаване…“, казва художникът.

Иван Велчев - “Кей”

И една друга изложба, на която също си заслужава да обърнем внимание - „Финале”. Тя е в галерия „Структура” с куратор Мария Василева. Участници са Венета Андрова, Леда Ванева, Стела Василева, Станимир Генов, Димитър Генчев, Наталия Йорданова, Кирил Кузманов, Боряна Петкова, Радостин Седевчев, Валентина Шара. След тринадесет години активно присъствие на българската художествена сцена Гауденц Б. Руф обяви последния си голям проект у нас – изложбата „Финале”. Авторите в нея са подбрани на конкурсен принцип. В състезанието имали право да участват български художници или такива, живеещи в България до 40 годишна възраст, като представят свое актуално портфолио.

Леда Ванева – „Тънки бели линийки”, от изложбата в Галерия „Структура”

От получените 68 предложения били подбрани 10 от жури в състав: Гауденц Б. Руф, Аделина Попнеделева (художник), Весела Ножарова (куратор), Зоран Ерич (куратор, Белград), Калин Серапионов (художник), Кирил Василев (критик) и Мария Василева (куратор). Селектираните автори представят работи, създадени специално за изложбата или проекти в развитие. Включени са инсталации, обекти, видео, живопис, рисунка, скулптура и фотография. Изложбата дава представа, както за някои от принципите на работа на Гауденц Б. Руф в България, така и за динамиката на художествената сцена днес. Конкурсното начало, подпомагането на авторите за реализация на творбите, създаването на професионален екип за осъществяването на изложбите са част от установения през годините модел.

Гауденц Б. Руф – снимка Стефан Джамбазов

Към това трябва да добавим отварянето на конкурсите към българи, живеещи в чужбина, както и към чужденци, пребиваващи в България. Това сериозно обогати и разшири арт сцената у нас, включвайки непрестанно нови имена. Сегашната изложба не изневерява на тази традиция, представяйки автори, които работят в София, Пловдив, Лондон, Париж, Рим, Хелзинки, Амстердам и Берлин. Изложбата в голяма степен разкрива облика на българското изкуство през последните години – високо професионален и разнообразен. Това не би могло да се случи без участието на много хора и особено без последователните и щедри усилия на Гауденц Б. Руф. Той е дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната ни и мястото на съвременното българско изкуство в този процес не само в страната ни, но и на международната артистична сцена. Представяните от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство. След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. В разговор за „въпреки.com” той беше казал: „По-важно за мен е подпомагането на изкуството, отколкото притежанието”. ≈

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Млади български художници излизат „на открито” в метрото

Галерия „Ракурси“ представя проекта „На открито“ (съвременни млади български художници). Произведенията на 23 млади автори са вече на билбордове по метростанциите в София от 27 март до 5 май 2019. Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория.

На 2 април от 18,30 часа ще бъде открита изложба в галерия „Ракурси“ /ул. „Хан Крум“ 4А/ с постерите на изложените в Софийския метрополитен произведения. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство. Творчеството им съдържа значими послания и се вписва подходящо в съвременна градска среда. Съгласие за участие в проекта са дали 23 автори, от които 11 живеят и работят в чужбина. Участват художниците: Антон Терзиев, Александра Рамирез, Анжела Терзиева, Александър Вълчев, Велислава Гечева, Викенти Комитски, Велико Маринчевски, Василена Ганковска, Десислава Унгер, Деян Янев, Елена Калудова, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Иван Костолов, Калина Мавродиева, Калия Калъчева, Константин Костов, Кристина Иробалиева, Любен Петров, Нора Ампова, Радоил Серафимов,Трендафила Трендафилова, Явор Боянов. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория. По този начин ще се улесни неговият достъп до хората, ще се стимулира културното потребление и ��ромяна на зрителските нагласи, а младите автори, включително живеещи в чужбина, ще достигнат до многобройни и разнородни публики. Вече има прецеденти в тази посока в столичното метро с постерите с поезия по проект на Полския институт съвместно с „Литературен вестник”, който вече три пъти даде възможност на пътуващите с метрото да четат поезия, докато пътуват. Сега вече ще имат възможност да видят и произведения на изобразителното изкуство.

В последните години има засилен интерес от страна на културните институции в София за представяне на съвременно изкуство, създадено от млади автори, потвърждават и авторите на проекта. Но твърдят, че това става основно на институционално ниво (конкурси, връчване на награди, отпускане на стипендии) и е обект на интерес предимно от страна на тесен кръг професионалисти и ценители. Според тях съществува определена обществена нагласа за неразбиране и дистанциране от съвременното изкуство, което впрочем не се отнася само до изобразителното изкуство. Но с този проект те се опитват да допринесат за преодоляването на този проблем чрез осигуряване на непосредствен достъп до съвременното изкуство и привличането на широки публики. Фокусът е към хората, които имат по-ограничен  досег до изкуството, защото това предполага посещение на музеи и галерии. От друга страна, съществува активна среда от млади талантливи художници, които работят в България и в чужбина и създават културно съдържание с европейско измерение. Чрез достъпното представяне на техните произведения, българските публики не само ще научат за тях, но и ще се приобщят към световните тенденции в изкуството, убедени са от галерия „Ракурси”.

За реализирането на проекта са избрани 12 станции на Софийския метрополитен, където върху рекламни пана са експонирани творби на изявени млади художници. А има и техен текст, който обяснява изборът на художника за произведението и неговото творчество. Местата представляват широко достъпно градско пространство с интензивен и многообразен поток от хора - с различна възраст, пол, образование, етнос, социален статус, религия, националност.Тази гостоприемна за широко информиране среда е подходяща за осъществяване на образователните цели на проекта по атрактивен начин чрез използване на съвременни технологии. Съвместно с представител на метрополитена са избрани 48 билборда в станции на Софийското метро – в центъра и периферията: 24 билборда в централната част на града – Софийски университет, НДК, Сердика, стадион Васил Левски;  24 броя – в периферията - на метростанции „Сливница”, „Люлин”, „Западен парк", „Вардар”, „Константин Величков", „Опълченска”, „Младост“.  Срокът за експонирането им по преценка на метрополитена може да бъде удължен. Всеки билборд представя произведение на един автор с информация за неговото име, наименование на произведението на български и английски и QR код, който отвежда към интернет страницата на проекта.

В рамките на проекта се предвижда организиране на изложба в галерия „Ракурси“ с постери на същите репродукции във формат 70/50 см. за период от една седмица.Тя ще бъде открита по време на експонираните билбордове и ще направи  възможно произведенията на всичките участващи автори да бъдат видени едновременно и в галерията. Авторите ще бъдат поканени на събитието, което ще направи възможно посетителите, професионалистите от арт средите и медиите да осъществят контакт с тях. След края на събитието постерите ще бъдат предоставени на Столична община с цел тяхното използване в бъдеще и/или предоставяне на културни институции в столицата. Произведенията на младите творци правят градската среда по-интересна и приятна за живеене, въвеждат елемент на изненада и провокират творческото мислене. Повишава се видимостта на културните продукти, включително и чрез нови технологии. Проектът насърчава културната мобилност, обмените и трансфера на културни и социални иновации. В резултат на това съвременното изкуство в градска среда става част от всекидневието на софиянци и гостите на града.

Галерия „Ракурси” не за първи път се занимава с проекти и това е гаранция за качеството на техните резултати. Там осъществяват свои кураторски проекти и работят в сътрудничество с художници, куратори и институции по различни програми. Галерия „Ракурси“ продължава своята практика да организира изложби за деца с нарушено зрение. Стремежът на галерията е да направи мост между визуалното изкуство и зрително затруднени ученици. През месец март в „Ракурси“ беше представена изложбата „Почувствай изкуството“, на която учениците от СОУ „Луи Брайл“ се запознаха с обекти от най-известните Тракийски съкровища. Те можеха да докоснат и изучават реплики на съдове, да локализират местата, където те са били намерени върху специално изработени тактилни карти на България и участваха в уъркшопа „Направи съкровище“. Тази част от проекта представляваше интерактивна игра, при която участниците изработваха свои отпечатъци от обекти от съкровищата. Част от изложените експонати, както и изработените от учениците отпечатъци попълниха колекцията на музея на училището.

Друг проект беше „Персонализирани традиции”, който представи новаторски поглед към традициите и националните корени на пет съвременни български художници. Глобализираният свят, в който живеем заличава разликите и унифицира знаците в изкуството и същевременно стимулира конструирането на традицията чрез нови образи и средства. Проектът представи съвременна трактовка на традициите извън обичайните рамки и разбирания, която е различна в начина на боравене с образите и визуалните средства. Художниците конструираха нови модели, в основата на които се разпознават древните традиции, фолклор, ритуали и символи като поддържат диалог между специфичните български и световните практики. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство и са с доказани постижения и новаторски търсения. Проектът събра Явора Петрова и младите автори Антония Ангелова, Велислава Гечева, Зоран Георгиев и Ирма Водева. Те представиха живопис, обекти, инсталации и рисунки.

Всички постери от проекта - снимка архив “Ракурси”

„Галерия „Ракурси“ организира и от 2012 година всяка събота от 15:00 до 17.30 ч. ателие по рисуване към галерията. Под ръководството на известни художници, курсистите рисуват от натура, изучават живописни и графични техники и анализират любими произведения. Гост-преподаватели са художници в периода на техните изложби в галерията. Ателието се провежда в малки групи и в него може да развиете своя талант, да научите нещо ново или просто да прекарате един приятен следобед в спокойната атмосфера на галерията, съобщават и канят от „Ракурси”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов