#Илинденци"

[vprki]

Иван Русев: Скулптурата е.... навсякъде около нас. Ако можеш да гледаш.

Повод за забележителната изложба „Самоопределение на скулптурата“ в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 е 70 годишнината на скулптура Иван Русев. Звучи невероятно Иван на 70… Не е за вярване, защото той като една от най-значимите фигури в съвременната ни скулптура съхранява момчешки дух на неуморност, на страст да твори и открива светове с безспирно любопитство.

Основният материал в неговите скулптури е камъкът и производните му пясък, пръст, както и много други, минал е през стотици тонове камък. Преди „Самоопределение на скулптурата“, измислена с въображение и познание,  сътворена като идея от него и съмишлениците му Иван Русев имаше изложба „Бяло“ в интимното пространство на галерия „Арте“- скулптури и рисунки. На пръв поглед беше каменна изложба, но с дълбоки послания За нея проф. Станислав Памукчиев написа: „Иван щедро ни дарява с вечност... дарява ни с обещанието на камъка“. /целия текст за експозицията може да прочетете във „въпреки.com” тук/. Изключително е присъствието му като автор е Мраморната му експозиция в Южния парк, както и бронзовата скулптура на Махатма Ганди.

На 9 дка е разположен  Мраморният град в с. Илинденци с начало на изграждането му преди вече 26 години. В този амбициозен проект се включват десетки български и скулптори от цял свят и артисти от почти всички сфери на визуалните изкуства. Резултатът е смайващ и вдъхновяващ – това е от най-уникалните пространства у нас, създадено от творец.

Подобен е подходът на Иван Русев към настоящата изложба в пространството на най-голямата зала на „Шипка“ 6. Въздейства провокативно в най-хубавия смисъл на понятието в обективното ни представяне на скулптурата и изкуството, споделено с група съмишленици от различни поколения - Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев, който е и куратор на изложбата.

Проектът „Самоопределения на скулптурата“ търси и описва нов вид пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата представят художествени стратегии с акцент върху процесите на самоопределяне на ниво автономна мотивация и вътрешно регулиране на границите на изкуството.

Експозицията ни посреща при влизането залата с думи на всеки от тях как чувства скулптурата. Иван Русев:  „Скулптурата е.... навсякъде около нас. Ако можеш да гледаш.“; Галя Благоева: “Скулптурата е … присъствие.“; Габриеле Бергер: „Скулптурата е ... разбиране на хаоса чрез реда. Безкрайността на хаоса е ред. Не е ли хаосът агломерация от минимални системи, които са безкрайността на реда в рамките на минимума. Скулптурата е най-малката възможност за ред в определена среда.“; Димитър Николов: „Скулптурата е … видима и невидима, красива, груба, ръбата и продълговата. Говореща и спореща. Тя е легнала, седнала и изправена в полета, села, градове, планини и реки. Обречена е на вечен затвор, наречен форма.“; Кирил Кузманов: „Скулптурата е … преминаващото през мен, преминавам през него.“; Ивайло Аврамов: „Скулптурата е ... перманентен процес на пространствена и материална реконтекстуализация.“; Петер Цанев: „Скулптурата е … преустановяване на пространството в образа на обекта. Въпросът е как един обект може да се прояви в пространството на един образ.“

От ляво на дясно: Кирил Кузманов, Ивайло Аврамов, Галя Благоева, Иван Русев, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова и Петер Цанев

За изложбата кураторът и участник в нея проф. Петър Цанев, когото проф. Станислав Памукчиев определи преди време по повод негова експозиция като “изтънчен мислител и голям артист“ написа: „По случай своята 70-годишнина Иван Русев инициира проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата. Той избира да покани група автори от различни поколения, които споделят отстранено наблюдение към себе си и изследват изкуството като форма на мисловни действия, подчертаващи процеса на самоопределяне на творческия акт. Проектът „Самоопределения на скулптурата“ търси и описва нов вид пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата представят художествени стратегии с акцент върху процесите на самоопределяне на ниво автономна мотивация и вътрешно регулиране на границите на изкуството.

Е��ена Иванова и Иван Русев

Изложбеното пространство е организирано от българска художничка и  прекрасна сценографка Елена Иванова. Тя въвежда зрителите в сложен лабиринт от смислови връзки и гледни точки, както към отделните творби в експозицията, така и към специфичното присъствие на отделните автори, като отстоява деликатна дистанция към нетеатралната същност на минималистичното и постминималистично изкуство.

В изложбата работите на най-младите участници Галя Благоева и Димитър Николов хвърлят мост към класическите минималистични императиви, заложени от Габриеле Бергер и Иван Русев. Хоризонталните мраморни плочи на Николов и вертикалните бели въжени правоъгълници на Благоева създават усещане за левитиращи структури, които произвеждат множества от пространства с пленителна светлинна цялост.

Ивайло Аврамов

Ивайло Аврамов подлага на изпитание разбирането ни за скулптурата, като предлага тотално реконтекстуализиране на част от съществуващите архитектурни елементи на сградата, а именно на две от колоните в изложбената зала, превръщайки ги в автономни скулптурни обекти, които базират своята елегантна естетическа цялост на логиката и процесите на няколко въведени от него идеални рационални функции.

Една от творбите на Кирил Кузманов

От своя страна Кирил Кузманов конструира паралелно пространство от различно форматирани образи, които не с��мо оспорват илюзиите за триизмерност, но повторно въвеждат скулптурата като парадоксални уплътнения и пластични сенки в необятната територия на визуалното.“

Припомняме, че Иван Русев стана първият носител на възродената след 34 години Национална награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“ ноември 2021, която му беше връчена в ГХГ „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил. В щастливия момент от наградата, споделен с колеги и приятели си приказвахме с него в автобуса на връщане към София. Припомняхме си заедно дългите години на приятелство, на общите ни преживявания от незабравимите срещи с изкуството му, за обичаните ни хора, които не са вече на Земята…А Ивайло Аврамов беше удостоен с високото отличие на следваща 2022 година. Сега си припомнихме и нашия разговор с Кирил Кузманов през 2017 по повод изложбата му галерия „Райко Алексиев“ „Сладолед в акция“ и предишната му „Издишай“ в същото пространство 2011.

Произведенията на Иван Русев на изложбата в СБХ

„Творческият път на Иван Русев е свързан с продължителна и последователна защита на съвременните параметри на скулптурата. Системният му стремеж към възможно най-чист изказ, интересът към текстурите на естествените материали и впечатляващият размах на неговото въображение несъмнено го определят като един от в��дещите протагонисти на постминималистичната тенденция в българската скулптура през последните четири десетилетия. Деликатното метафизично присъствие на интуиция, която не поставя граница между изкуството и природните феномени, превръща работите на Иван Русев във философски метафори, при които процесът ��а създаване е неделим от смисъла и значението на самите скулптурни произведения.“ Пише още за него проф. Петер Цанев.

Скулптурният парк в Илинденци

В годините много сме писали за Иван Русев, разговаряли сме за българското изкуство, за мястото му в публичната среда и винаги сме го откривали, като че ли отново и като забележителен творец, и като светла, свободна и неуморна личност. Имали сме възможност със Стефан Джамбазов (1951-2021) много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Стефан Джамбазов е автор-режисьор на документалния филм „Прости форми“ (2004), посветен на скулптора.

Иван Русев в ателието си

Всъщност, без да е преувеличено, си давам сметка как почти три десетилетия животът ни като хора, пристрастени към изкуството, без да сме изкуствоведи, но с познания е белязан от личността, творческата мощ на Иван Русев. Преди доста години, когато за първи път имах шанса да видя ателието му на ул. „Латинка“, признавам, бях зашеметена. Не само от творбите му, но и от озарението, което струеше в това пространство. Парадокс или не, тези дни споделих тогавашните си усещания в ателието на Иван с Ивайло Аврамов. А той като скулптор, който се фокусира и  върху архитектурните елемент ми обясни за това как влиза светлината в това пространство, как е измислено и само по себе си е произведение на изкуството, в което се създава изкуство…

И още за Иван Русев и неговия път  - 2021 година той издаде  книга - албум „Разказ за Пътя и Каменни истории“.

За нея тогава за нас той сподели: „Написването на настоящия труд беше провокирано от приятелското настояване на скулптора Цветослав Христов да събера и да осмисля натрупания си творчески и житейски опит, свързан най-вече с голямата програма „Илинденци“. Неговата идея беше този материал да послужи, макар и късно за моите години, за подготвянето на докторантура към Художествената академия. Погледнаха скептично на тази амбиция, но ме завладя мисълта да споделя със следващите поколения вълнуващия път, който изминах през последните няколко десетилетия. Време, съвпаднало с интересни, но и трудни времена на промени и преход за държавата ни на света като цяло. Период, в който творческият процес беше поставен пред голямо предизвикателство. Моят разказ, обаче, доказва как изкуството може да оцелява и да се развива и в този труден период на политически промени и житейски изпитания.“

Книгата систематизира и изследва с подчертано чувство за историчност опитът и действията, довели до появата и утвърждаването на Арт център “Илинденци”, като място за култура от световна величина през последните повече от 20 години. В нея са представени детайли за организираните през годините събития, за процеса на общуване и обмен, за творческия процес и натрупвания, за механизмите на действие и личностите, привличани за участие през годините, както и биографични истории от утвърждаването на Иван Русев като един от най-значимите ни съвременни творци.

Иван Русев на фотоизложбата в галерия “Българи

Авторът последователно ни въвежда в своя свят на търсения, преследвани и постигнати цели по Пътя на изкуството. Първата част предлага увлекателен разказ за израстването и формирането на бъдещия скулптор, както и извеждането на смелата за времето си идея за създаване на частен център за изкуство в България. В тази първа част специално място е отделено на неговия род, чиито корени са от Велико Търново, имат и роднински връзки със Стефан Стамболов. Иван Русев споделя, че неговата майка Мария Русева му дава много снимки от богатия семеен архив, който може да бъде определен и като част от Българската история в контекста на Следосвобожденска България, която тръгва мощно напред, преодолявайки робското минало. През 2017 година Иван Русев представи тези забележителни семейни документи с фотоизложба в галерия „Българи“.

На откриването на изложбата „Самоопределение на скулптурата“ на 4 юли 2024 в СБХ беше лаконичен: „От позицията на моите 70 години разбрах и знам много отдавна, че между поколенията трябва да има мостове. Нека аз, Елена Иванова и Габриеле Бергер да бъдем точно тези мостове на поколенията.. Преди много години вече имахме един колективен проект в Илинденци, в който участваха двама, които са тук Габриела и Кирил Кузманов (тогава много млад). Ние отдавна работим в екип, отдавна в Илинденци се случват много неща и е пълно с млади хора.“ В обичайния си стил той благодари на много хора – на екипа на СБХ, на близките си, „които ме изтърпяха и тази година“…

От ляво на дясно: Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Габриеле Бергер и Иван Русев на откриването на изложбата в СБХ

И за финал на този текст нещо лично и не съвсем. В края на юни се чухме с Иван Русев за някои уточнения за предстоящата „Самоопределение на скулптурата“ в СБХ. Разбира се, казах му, че ще се чуем на 1 юли, когато е рожденият му ден! А Иван ми отговори: „Какъв рожден ден, аз тогава започвам да редя изложбата с колегите!“ Това е, иначе, има още много…

Изложбата „Самоопределение на скулптурата“ в СБХ продължава до 30 юли. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Виолета Апостолова – Лети, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[bulgarianfacts]

Кресненски пролом

Кресненското дефиле е познато още като кресненски пролом и кресненска клисура. Това е пролом по течението на р. Струма между Малешевска планина на запад и Пирин на изток в общините Симитли и Кресна, област Благоевград.

��ащитена местност

Кресненското дефиле е район с изключително високо биологично разнообразие, важен миграционен коридор и защитена Натура 2000 зона. В него може да се види многообразие от животински и растителни видове, някои от които са включени в Червената книга на България - списък на застрашените от изчезване видове в страната.

Факти за Кресненското дефиле

В района са установени 3 300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно се срещат повече от 4 500 вида животни

Естествен биокоридор за наземни миграции и прелети от север на юг, изток и запад и обратно

Северна граница за разпространението на много южни видове животни и растения в България

Защитена зона по Natura 2000 - BG000366 Кресна-Илинденци

Кресненското дефиле е районът с най-висока слънчева радиация в България

През Кресненското дефиле минава европейския транспортен коридор Е79

Да спасим Кресненското дефиле

Европейската комисия отпуска средства за построяването на автомагистрала ‘Струма’, която е предвидена да премине през Кресненското дефиле. За да запазим биологичното разнообразие и богатство в района, международият трафик, с изключение на локалния, трябва да бъде изнесен извън дефилето.

Подпишете онлайн петицията за спиране на проекта за строеж на транс-европейска магистрала през сърцето на Кресненския пролом.

📷 Димитър Лазаров ©️

[bregalnicki]

Власта продолжува да го девалвира празнувањето на Илинден на Мечкин Камен

Власта продолжува да го девалвира празнувањето на Илинден на Мечкин Камен

Стево Пендаровски оваа година нема да одржи говор на славниот Мечкин Камен. Наместо говор со кој ќе ги обедини сите граѓани на МАкедонија, на Мечкин Камен на местото на погибјето на славните илинденци од четата на Питу Гули, оваа година ќе се играат ора- македонски и албански и ќе се свират и пеат песни. Она што беше 30 години традиција од осамостојувањето на Република Македонија, оваа година ќе…

[travel-bulgaria]

Боги вина встречаются в Илинденци

Шесть богов виноделия, которые в различные исторические периоды были почитаемы болгарами, встретятся 4 – го февраля в деревне Илинденци.

Bulgaria Travel News

#Винныйтуризм, #Событияифестивали

[vprki]

Иван щедро ни дарява с вечност... дарява ни с обещанието на камъка

Иван и камъка – звучи като име на филм. Филмът за живота на Иван Русев /на снимката/. За скулптора, който заживя с камъните, отиде при тях на кариерите, на върха на планината над Илинденци...за да ги чува как дишат, как мълчат, как кънтят и стенат...! Написа за изложбата на скулптора „Бяло“ – скулптури и рисунки в галерия „Арте“ проф. Станислав Памукчиев.

Няма друг български скулптор, който така дълбоко, органично да се е вградил в тайната на камъка, да е освободил неговата феноменална сила.

От изложбата в галерия "Арте"

 „Бяло“, така е наречена тази камерна изложба в галерия „Арте“. „Бяло“ е фрагмент, бяло камъче, извадено от огромните канари, планини от камък, които Иван пренесе през времето, пренесе през българската скулптура...„Бяло“ като наричане, като писмо за Вечност!

Бялото, както и черното е Нецвят, в който изчезва света – сетивата ослепяват за видимото и се разбуждат отново в интуициите за безвремие и безграничност, в усещането за невидимото присъствие на неназовимото, в усещането за свобода.

 От изложбата в галерия "Арте"

Белите камъни на Иван затварят и отварят пространства, пространства, в които времето спира. В неизброимите процепи, отвори и дупки, обречеността на изтичащото време е заглушена от откриващият се трансграничен хоризонт на безвремието. Хоризонт на метаочакване и метасбъдване.

Иван в своята усилна, всекидневна работа, превърна монотонния рутинно повтарящ се труд на дълбаене в камъка, в хипнотичен авторитуал, ритуал на себеразкриване в интуициите за дългото време, за Голямото митологично време, в което началото и краят се завъртат и събират в безкрая!

От изложбата в галерия "Арте"

Иван щедро ни дарява с вечност... дарява ни с обещанието на камъка.

Това емоционално, изпълнено с обич и възхита слово проф. Памукчиев прочете при откриване на изложбата на 18 юни. А за нея галеристката Гергана Борисова каза развалнувано: „Ето, че доживях Иван да има самостоятелна изложба в „Арте“. Иван влезе в едни камерни форми. Ние много добре познаваме мощните му изяви, с големите формати, могъщите проекти, които вече много години следим и знаем…“ Иван Русев е участвал в групови изложби в „Арте“, но сега това е първата му самостоятелна. Само ще припомним участието му в прекрасната експозиция в пространството на галерията юни 2022, посветена на академик Светлин Русев (1933-2018) , когато приятели почетоха рождения му ден с изкуството си.

Станислав Памукчиев, Иван Русев и Гергана Борисова при откриването изложбата в галерия "Арте"

Парадокс или не проф. Станислав Памукчиев, който заедно с Иван Русев участва в избора на творбите за изложбата, е автор и на въведението към експозицията в „Арте“ като предварително представяне. Публикуваме и него. Заслужава си не само, защото е различно…

Иван Русев е от яркото поколение, което навлезе в началото на 80-те години, във време на стремително разширяващи се формални и съдържателни граници. Неговите пластически открития се вписват и до голяма степен изразяват колективната енергия на разкрепостяване, на търсене на нови пътища, на постигане на високия резултат на една втора вълна неомодерност. Творческата виталност на Иван Русев, заедно с откритията на скулптори, като Емил Попов, Ангел Станев, Константин Денев, Стефан Лютаков, Зиятин Нуриев, белязаха новата българска скулптура.

Част от „Арт център Илинденци“

Концептуализираният пластицизъм на Иван Русев разкри структурната, естетическата и символна дълбочина на пластическия материал. Камъкът освободи своя енергиен заряд, пластическа сила и психологически актив на въздействие. Иван дълбае, ко��ае, открива проходи в камъка, чува неговите звуци, вижда светлината в него. Иван уверено навлиза в камъка, подчинява го и му се подчинява, вчувства се в енигматичността на неговата тайна. В множеството ритмично повтарящи се отвори, процепи, ниши, свещеното и ритуалното изплуват и разбуждат културна и родова памет, раздвижват устойчиви базисни архетипни конструкти в нашето съзнание и колективно подсъзнание.

От изложбата в галерия "Арте"

Програмната ориентация на тази скулптура търси следите на Дългото време, на Голямото митологично време–безвремие. Търси следите, по които е минало човечеството, оставяйки духовен белег върху тялото на материята. Скулптурната археология на Иван Русев открива и пази историческа, културна и духовна памет, памет за изначалното.

Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила.

Станислав Памукчиев и Иван Русев при откриването на изложбата в галерия "Арте"

Изложбата на Иван Русев в галерия „Арте“ е част от събитията по повод 70-та годишнина на автора, роден на 1 юли. На 4 юли в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 ще се открие голяма колективна изложба „Самоопределения на скулптурата“ във връзка с юбилея на художника. Чест и радост е да представим един от най-оригиналните и раз��ознаваеми скулптори на нашето време. Камерната експозиция в „Арте“ включва 11 бели каменни пластики, около двадесет рисунки във вътрешното пространство на галерията и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белия цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора. Тази изложба е малка част от големия артистичен път на Иван Русев преминал през множество участия в художествения живот у нас и в чужбина, много награди, мащабни проекти ( „Арт център Илинденци“), живот отдаден на камъка - отговорно и смислено.

За изложбата в СБХ Иван Русев подготви  проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата. Той избра да покани малка група автори от различни поколения, които споделят отстранено наблюдение към себе си и изследват изкуството като форма на мисловни действия, подчертаващи процеса на самоопределяне на творческия акт. Проектът „Самоопределения на скулптурата“ търси и описва нов вид пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата представят художествени стратегии с акцент върху процесите на самоопределяне на ниво автономна мотивация и вътрешно регулиране на границите на изкуството. Куратор е проф. Петер Цанев с участието на Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев.

Валентин Старчев и Иван Русев при откриването на изложбата в галерия "Арте"

В годините много сме писали за Иван Русев, разговаряли сме за българското изкуство, за мястото му в публичната среда и винаги сме го откривали, като че ли отново и като забележителен творец, и като светла, свободна и неуморна личност. Имали сме възможност със Стефан Джамбазов (1951-2021) много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Стефан Джамбазов е автор-режисьор на документалния филм „Прости форми“ (2004), посветен на скулптора.

Павел Койчев, Станислав Памукчиев и Иван Русев при откриване на изложбата в галерия "Арте"

Припомняме, че Иван Русев стана първият носител на възродената след 34 години Национална награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“ ноември 2021, която му беше връчена в ГХГ „Владимир Димитров-Майстора“. В щастливия момент от наградата, споделен с колеги и приятели си приказвахме с него в автобуса на връщане към София. Припомняхме си заедно дългите години на приятелство, на общите ни преживявания от незабравимите срещи с изкуството му, за обичаните ни хора, които не са вече на Земята…

„Бях студент, но вече бях привлечен от камъка и беше естествено да отида на кариерите в Илинденци. И това, което видях беше Египет, наистина! Хората, които работеха там не си даваха сметка, че работят все едно на пирамидите в Египет“. Сподели тогава Иван, а за себе си бе категоричен: „Щастлив съм от моята свобода в това, което правя. Никой не може да посегне на тази моя свобода от години. Дори и да правя поръчки, те не са паметници в този изтъркан вид, който познаваме. Дори и когато ми се случи да приема една поръчка отстоявам свобода си!“ /целия разговор във „въпреки.com” може да прочетете тук/.

На финала на този текст в предчувствие за изложбата „Самоопределения на скулптурата“ , която се открива на 4 юли ще цитираме думите на председателя на СБХ Любен Генов за Иван Русев при връчването му на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“:

От изложбата в галерия "Арте"

„Знам за този скулптор, че той може да превърне камъка в пространство, във въздух дори, светлини и сенки. Може да го превърне в музикален звук, дори може да го накара да потече като река, която да слее далечното хилядолетно минало с настоящето и бъдещето.“

Някога академик Светлин Русев каза за него: „Той владее пластичната форма в нейния емоционален израз, разбира вътрешното движение на масите и плановете като организации и енергия на пространството, а пространството строи като територия на духа. Откъртен от тялото на природата като груба и сурова материя мраморът е върнат към живота и любовта на скулптора от една дълбока човечност изтънчена пластичност.“

От рисунките на Иван Русев в галерия "Арте"

Изложбата „Бяло“ в галерия „Арте“  на Иван Русев продължава до 5 юли. В нея ще откриете невероятните рисунки на скулптора, друг негов обичан и съвършен свят на изключителен артист! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Иван Русев: Пак ще кажа, природата е над всички нас

„Бях студент, но вече бях привлечен от камъка и беше естествено да отида на кариерите в Илинденци. И това, което видях беше Египет, наистина! Хората, които работеха там не си даваха сметка, че работят все едно на пирамидите в Египет“. Сподели за „въпреки.com“ скулпторът Иван Русев, първият носител на възродената след 34 години Национална награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“.

И продължи: „Огромен труд, огромно нещо е това. Това е най-голямото находище на Балканите, което са кариерите над село Илинденци. Съвсем откровено ще кажа, че когато отидох пак след като завърших Академията, защото си давах сметка, че с малки работи в София не мога да постигна това, което искам. Давах си сметка, че няма да мога да просперирам с това, което правех в двора си на ул. „Латинка“ в София. Следващата стъпка беше кариерите в Илинденци да видя какво става там. Дори имах идеята да работя директно в кариерите като Микеланджело! /Самоиронизира се скулпторът с усмивка/. И както радушно ме приемаха, както всички ме харесваха, така и камък не ми се осигуряваше. Не бях местен и нямаше как. И тогава една нощ буквално събудих Мариана /съпругата му/. Казах ѝ: „Мариана, трябва да търсим място в Илинденци, да тръгваме!“ И така стана! В 6 часа сутринта вече пътувахме. Благодарен съм на Мариана, че до ден-днешен тя приема всички мои лудости. Започнахме да търсим място и избрахме това място. Преговарях с един глух старец, близо до къщата, която ти познаваш. Мариана, както е нетърпелива беше отишла на мястото и каза: „Я виж какво става тука!“ И показа това място. Първият поглед го дължа на Мариана. Така се запалих, че веднага реших. Направих съответните постъпления и започнахме нашата история в Илинденци, както ме цитира Любо /Генов, председател на СБХ при награждаването/ по една малка пътечка, а тя се оказа път, който извежда нагоре…“. А това са думите на Иван Русев „Ние, хората, обикновено тръгваме по някоя привлекателна пътека, която във времето се оказва сериозен път, смисъл на живота ти, изпълнен с трудности и удовлетворения. За мен това е пътят, който извървявам.“

Скулптурният парк в Илинденци, снимка: Стефан Джамбазов

Разговарям с Иван Русев малко след церемонията по връчването на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“ пред градската галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. /за нея може да прочетете на https://въпреки.com/post/667895907074850816/

Много сме писали за него, разговаряли сме за българското изкуство, за мястото му в публичната среда и винаги сме го откривали, като че ли отново и като забележителен творец, и като светла, свободна и неуморна личност. Сега в щастливия момент от наградата, споделен с колеги и приятели си приказваме в автобуса на връщане към София. Припомня��е си заедно дългите години на приятелство, на общите ни преживявания от незабравимите срещи с изкуството му, за обичаните ни хора, които не са вече на Земята…Но и вярваме, че винаги ще бъдат с нас и до нас. Имали сме възможност със Стефан Джамбазов много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Разбира се, до него е семейството му, което го подкрепя през годините – съпругата му Мариана, дъщерите му, художничката Нина Русева, Мира Русева, членовете на фондацията и приятели като скулпторите проф. Емил Попов, проф. Ангел Станев, доц. Цветослав Христов, доц. Валентин Господинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, до неотдавна академик Светлин Русев и ред други, между които неуморната организаторка Татяна Тотева.

Но продължаваме разговора си Иван, а той е откровен и спонтанен, както винаги. На съседните седалки са Мариана, Нина, Таня. Едва ли ни чуват и заради шума на мотора, колкото и да е монотонен, но все пак присъства и в записа. А скулпторът продължава: „Погледнах тези природни дадености. Местните хора не съзнаваха какво притежават. Когато аз се заселвах там, те не съзнаваха и питаха: “Защо, къде се завираш в тези чукари? Ти си за центъра, я виж колко е хубаво!“.

Скулптурният парк в Илинденци, снимка: Стефан Джамбазов

Така, че ние сме нещо като откриватели на това невероятно място. Този поглед, толкова много хора, ти знаеш, като го видят ахват. Местните хора казват, че е станало известно покрай мене. И все пак, това е благодарение на изкуството и само на изкуството. Изкуството прави чудеса. Едно от тези чудеса е, че направихме село Илинденци известно почти в цял свят. Нашият първи спонсор Здравко Стоицев, който много помогна за финансирането му, ми каза в моето ателие тогава нещо много откровено. Аз в първия миг не повярвах. Каза ми: „Иване, това нещо, което правим след време хората нямат да се интересуват от него, просто ще го ползват. И се оказа прав, защото те вече го приемат като даденост. Идват много хора в Арт центъра, между тях много чужденци, някои дори се заселиха в Илинденци. Тоест Арт центърът разви не само селото, а цяла селищна система. Защото това, което правим ние е едно уважение и към природата и това стана от едни малки хора като нас. /Реагирам - Малки?/ Така е, общо взето.

Не съм се изживявал като някакъв специален фактор, но оказа се че съм.“ Отново през смях казва Иван Русев.

Припомняме, че тази година в галерия „Академия“ на НХА той представи своята книга - албум „Разказ за Пътя и Каменни истории“. За нея може да прочетете на https://въпреки.com/post/657474396610510848/

Питам Иван Русев за учителите му в смисъла на духовното му израстване и като творец и като личност, като негово усещане. „Моят учител, безспорно е природата. Откакто влязох в Академията, няма да скрия, че имах разминавания с моя учител Величко Минеков. Той не приемаше някои от моите неща, от моите виждания. Имаше някакво неразбирателство от негова страна към свободата, с която аз вече правех и не приемах утвърдените паметникарски понятия, които той поддържаше, развиваше и правеше. В това отношение пак ще кажа, че природата е над всички нас и мой учител през всичкото време. Неслучайно избрахме и това невероятно място над Илинденци. Но имах и един друг учител, неговото ателие беше до нас и това беше ателието на Крум Дамянов. Успях да се имплантирам в ателието в студентските си години вече някъде. Това е човекът, който ме научи на занаят и на много още неща. Аз съм му признателен затова, че попаднах в това ателие. Неговите качества като човек, като творец, безспорно са величина. И като ученик на Любомир Далчев ми оказа страхотно влияние. Бях щастлив, че попаднах в това ателие и там научих много неща, включително за свободата на избора по отношение на пластичното изкуство“.

Иван, както неведнъж е споделял има забележително семейство. Любов и заедност във времето, което си е дар.

Преди получаването на Националната награда за скулптура "Академик Иван Лазаров" Нина Русева /л/, Мариана Русева/ц/ и Иван Русев, снимка: Стефан Марков

Голямата му дъщеря Нина Русева е талантлива художничка, отскоро и преподавател в НХА, а през март т.г. защити дисертационния си труд за присъждане на образователна и научна степен Доктор „Цветът в скулптурата, като творчески процес на художниците от 80-те години на ХХ век и началото на ХХI в Европа и България“ с научен ръководител доц. Цветослав Христов. За него може да прочетете на https://въпреки.com/post/648879317672230912/

В този контекст Иван Русев възторжено разказва: „В момента много се радвам на рисунките на моята внучка Мария и на моя внук Иван /децата на Нина/. Това е толкова постъпателен процес, че ние не си даваме сметка дали е началото. Ние не знаем кога човек се събужда като завършен творец. Мога да говоря за Нина като творческо преодоляване, като творческо търсене. Тя го направи вече, след като завърши Академията. Моята голяма радост е нейната свобода на правене. Изключително ме радва, че тя е далеч от сянката, ако мога да се нарека едно разклонено дърво като неин баща. Някои казват, че съм и малко известен…Тя е далече от тази сянка и има самостоятелен път, което е моята огромна радост. Кога започна да рисува като самостоятелен творец – тя ме изпълва с изненадващата си мощ.

Нина Русева, снимка: Стефан Джамбазов

Имам един любим момент – да отида в ателието ѝ, да седна на един стол, да ми сипе една водка и да гледаме картини. Тя обикновено не иска съвети, много рядко ѝ давам съвети, освен да търси свободата си. И тя продължава.“

Винаги ни е правило впечатление и сме се възхищавали на приятелството между голяма група от скулпторите. Сега сред номинираните за наградата бяха проф. Борис Го��дов, проф. Васил Симитчиев /неговата забележителна изложба е в Националната галерия, Квадрат 500 и продължава до 23 януари 2022/ , проф. Емил Попов, Иван Русев, акад. Крум Дамянов, Павел Койчев. Заради тези забележителни творци и колеги Иван Русев каза в думите си за благодарност: „Благодаря за тази чест. Покрай тази награда се чувствам горд, че попаднах сред група номинирани колеги, които безкрайно уважавам. Чувствам се горд и същевременно изпитвам известно притеснение, че между всички тях уважаемото жури, на което благодаря, избра мен между тях, най-несъвършения. Искам да поздравя всички и всички организации и всички личности, които подкрепиха Вальо Господинов / директор на галерия „Владимир Димитров – Майстора“, скулптор, ученик на проф. Емил Попов с чиито усилия се възроди наградата-б.а./ и успяха да върнат тази награда, която много години не се беше появявала на хоризонта на нашия художествен живот. Поздравления за всички вас! Още веднъж благодаря за оказаната чест.“

Поздравления за наградата - от ляво на дясно Иван Русев, Павел Койчев, Емил Попов, снимка: Стефан Марков

Вече в личния ни разговор Иван Русев допълни: “Приятелството между скулпторите е умението да се радвате се на другия. Това е откровено. Не знам в каква степен е в по-широк кръг, но в този кръг са тези автори. Те са двайсетина, които изпитват радост от творчеството на другия. Това е случаят и с тези мои верни приятели, които бяха на награждаването Емил Попов и Павел Койчев. Съжалявам, че Васил Симитчиев не е беше, заминал си е за Швеция. Това са хора от този кръг, които винаги ще изпитат радост от творчеството на другия. Видях радостта им, когато ми връчиха наградата. Беше в очите им – това е най-откровената радост. Както аз се радвам на Павел Койчев, на Емил Попов, на Васко и на много още. Обичам да ги изненадвам с необичайни решения, какво бих направил. Това е т��зи радост, която беше и днес. Много знакова. Не го правят всички, това е техен проблем.“ Само два дни преди церемонията в столичната галерия „Арте“ се откри забележителна съвместна изложба на проф. Станислав Памукчиев и проф. Емил Попов. Сред първите ѝ зрители и почитатели на тяхното изкуство, разбира се, беше и Иван Русев.

Иван като скулптор има великолепна намеса, която е успешна от гледна точка на експониране в пространството – в Южния парк в София. Там има негови скулптури от по-рано, а неотдавна беше поставена неговата фигура – паметник на Махатма Ганди. При това той е с козичка и на композицията се радват и децата. За своята мотивация да направи този паметник Иван Русев, който е имал изложби и реализирани проекти в Индия, беше казал: „Този духовен водач успява да осъществи една революция без оръжие и по повод срещата на втората кръгла маса в Лондон, в Британския парламент той отива именно в духа на своето свободомислие с козичката си, така че аз избрах този сюжет, който не е правен никъде по света.” Разказва и как се реализирал този негов проект, доста по-различен от другите му творби.

Скулптурата на Махатма Ганди в Южния парк, снимка: Стефан Джамбазов

„Преди много години, когато бях Индия имаше честване на Махатма Ганди и аз, прочитайки биографията му се спрях на един много интересен момент как този човек със своите дрехи и със своята козичка, оказа се после, че това е негова медицинска козичка, трябвало е да пие козе мляко, влиза със своите дрехи с тази козичка в Британския парламент и представя позициите си за невоенна революция. Оказа се, че никъде по света не са се сетили за този момент с козата в неговата биография. Това е моята алегория, другият ми мотив за този паметник е Индия. Ходили сме там с Емо Попов, с Ангел Станев. Ходил съм четири пъти и повечето от тях в компанията на Емил Попов. Това са незабравими спомени. Един ден, попадайки в посолството на Индия по повод на някакво тържество посланикът, една много симпатична жена каза, че вече е време в София да има паметник на Махатма Ганди. Някакво дружество за Индия изрази също това мнение и аз се сетих, че имам проект. Моят проект беше направен още преди десетина години като малка скица от глина и аз го бях снимал - той с козичката. И на следващата среща казах, че това един от проектите и искам да направя това дарение. Така и стана. Така се реализира тази моя скулптора, много различна от това, което правя. Някои бързо прескачат етапи и бързо отиват към модерното пластично правене. Исках с тази работа да им кажа, че трябва да се минава през етапите, за да може да се усъвършенстват и да поемат своята посока.“

За себе си Иван Русев е категоричен: „Щастлив съм от моята свобода в това, което правя. Никой не може да посегне на тази моя свобода от години. Дори и да правя поръчки, те не са паметници в този изтъркан вид, който познаваме. Дори и когато ми се случи да приема една поръчка отстоявам свобода си!“

Иван Русев, снимка: личен архив

И разказва две истории, едната дори от съвсем младите му години. Поканили го да направи скулптура за едно село край Силистра. Трябваше да се направи някакъв пластичен знак и аз го направих в моя стил, който сте виждали в Южния парк. Направих един сеяч. Беше един огромен камък и една малка фигура излизаше от този камък и сееше… Имах и една друга поръчка, с която защитих свободата си още като пресен, завършващ скулптор. Бивайки в ателието на Крум Дамянов, там дойде един известен архитект, той работеше в екип с авторитетния Борис Камиларов /1932-2004/ за освежаване на градското пространство в Шумен, където е огромният паметник на Крум Дамянов. Оказа се, че това място е пред театъра „Васил Друмев“. От работите ми при Крум Дамянов се спряха на мен и ме поканиха да направя три-четири царе, както се изразиха поръчителите. Аз си казах, че не може да са царе. Направих една работа, с която до ден-днешен се гордея, но която не се прие лесно тогава. Цензорът беше Пенчо Кубадински /1918-1995, български политик от БКП, член на нейното Политбюро /1966 – 1990//. Направих четири грифона. /Грифоните са „кучетата на Зевс“. Те са впрегнати и в колесницата на Немезида – богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполетяло всеки, извършил престъпление - б.а./

Грифоните на Иван Русев в Шумен, снимка: архив

Не се прие лесно, защото не бяха царе. Сега по президентската кампания кандидатите все пред тях се появяваха, но едва ли са им обърнали внимание.“ Тогава като видял грифоните Пенчо Кубадниски категорично не бил съгласен. Иван си припомня, че не спал една нощ и отишъл да откаже поръчката. И все пак: „Изключително съм благодарен тогава на арх. Михаил Соколовски /1927-2010/, който беше водещият в този проект и който възприе идеята и каза давай да го правим!“ Прелиствайки едно списание на съпругата си Мариана, която е художник–бижутер Иван видял снимани различни орнаменти. Това го провокирало да извая на грифоните орнаменти и инкрустации. Според него, работата спечелила с това…

На финала на този текст ще цитирам думите на председателя на СБХ Любен Генов за Иван Русев при връчването му на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“:

Скулптурният парк в Илинденци, снимка: Стефан Джамбазов

Знам за този скулптор, че той може да превърне камъка в пространство, във въздух дори, светлини и сенки. Може да го превърне в музикален звук, дори може да го накара да потече като река, която да слее далечното хилядолетно минало с настоящето и бъдещето.“

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов, Стефан Марков и архив

[vprki]

Пътят и Каменните истории на скулптора Иван Русев в книга

„Написването на настоящия труд беше провокирано от приятелското настояване на скулптора Цветослав Христов да събера и да осмисля натрупания си творчески и житейски опит, свързан най-вече с голямата програма „Илинденци““. Пише в увода си към своята книга - албум забележителният скулптор Иван Русев „Разказ за Пътя и Каменни истории“.

И продължава: „Неговата идея беше този материал да послужи, макара и късно за моите години, за подготвянето на докторантура към Художествената академия. Погледнаха скептично на тази амбиция, но ме завладя мисълта да споделя със следващите поколения вълнуващия път, който изминах през последните няколко десетилетия. Време, съвпаднало с интересни, но и трудни времена на промени и преход за държавата ни на света като цяло. Период, в който творческият процес беше поставен пред голямо предизвикателство. Моят разказ, обаче, доказва как изкуството може да оцелява и да се развива и в този труден период на политически промени и житейски изпитания“.

Иван Русев, снимка: личен архив

Книгата систематизира и изследва с подчертано чувство за историчност опитът и действията, довели до появата и утвърждаването на арт център "Илинденци", като място за култура от световна величина през последните повече от 20 години. В нея са представени детайли за организираните през годините събития, за процеса на общуване и обмен, за творческия процес и натрупвания, за механизмите на действие и личностите, привличани за участие през годините, както и биографични истории от утвърждаването на Иван Русев като един от най-значимите ни съвременни творци. Авторът последователно ни въвежда в своя свят на търсения, преследвани и постигнати цели по Пътя на изкуството. Първата част предлага увлекателен разказ за израстването и формирането на бъдещия скулптор, както и извеждането на смелата за времето си идея за създаване на частен център за изкуство в България. В тази първа част специално място е отделено на неговия род, чиито корени са от Велико Търново, имат и роднински връзки със Стефан Стамболов. Иван Русев споделя, че неговата майка Мария Русева му дава много снимки от богатия семеен архив, който може да бъде определен и като част от Българската история в контекста на Следосвобожденска България, която тръгва мощно напред, преодолявайки робското минало. През 2017 година Иван Русев представи тези забележителни семейни документи с фотоизложба в галерия „Българи“.

Иван Русев на фотоизложбата в галерия "Българи, снимка: Стефан Джамбазов

Във втората част в хронологична последователност е представен пътят, изминат през годините, от създаването на центъра през 1998 г. до днес, както и резултата от дългогодишния труд, натрупвания и богат опит на група хора, съучастници в общ процес, наречен Арт център "Илинденци". Иван Русев с изключителната му мощ като творец и организатор и създател на забележителни арт проекти и събития винаги е бил вдъхновение за нас да разказваме за него, за хората, които може да обединява и да преодолява трудностите, които не спестява в книгата си. През всичките тези години, а и много преди тях, извън своята дори физическа работа на творец, работещ с камъка, си е записвал на листчета, на тефтерчета важни моменти от процеса, както и за срещите и съвместната дейност с хора от различни краища на света.

На представянето на книгата в галерия „Академия“ на Националната художествена галерия неговите колеги и приятели не само от катедра „Скулптура“ бяха като на празник. Иван не е преподавател, но толкова млади хора скулптори, живописци са били и продължават да бъдат участници в пленерите, организирани от Арт център „Илинденци“. И без да се води формално, Иван е и ще бъде един от техните учители.

Емил Повов/л/ и Станислав Памукчиев/д/ в галерия "Академия", снимка: Стефан Марков

Проф. Емил Попов и проф. Станислав Памукчиев с усмивка разказваха как им е правило впечатление, че Иван Русев гледа, работи неуморно с камъка, но винаги отделя минути да си запише нещо и ето я книгата… Редактор на изданието е изкуствоведката Светла Петкова, а текстът на английски е в превод на Джена Славова.

Скулптурният парк „Илинденци” в основата, на който е неуморният Иван Русев, навършва тази година 23 години. Огромен е трудът, който Иван Русев вложи и влага в това начинание. През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Обикновено в ранната есен се представят новите неща, сътворени от Иван, колегите му, младите творци през лятото и как скулптурният парк в това невероятно природно място се разраства в забележително пространство на изкуството сред природата. Както каза художникът проф. Станислав Памукчиев, член на УС на фондацията, Иван Русев се вкопчи в скалата и я преобърна. И наистина, през годините надали някой, дори и Иван, може да каже колко тона мрамор е прехвърлил в своите проекти на това място. Имали сме възможност много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте.

Арт-център "Илинденци", снимка Стефан Джамбазов

През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Разбира се, до него е семейството му, което го подкрепя през годините – съпругата му Мариана, дъщерите му, художничката Нина Русева, Мира Русева, членовете на фондацията и приятели като скулпторите проф. Емил Попов, проф. Ангел Станев, доц. Цветослав Христов, доц. Валентин Господинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, до неотдавна академик Светлин Русев и ред други, между които неуморната организаторка Татяна Тотева. И всички, които по различни поводи са посещавали това място като участници в пленерите или като гости усещат енергията на това място. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на Иван Русев, който още между 1992-1994 година успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива „Арт центърът”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени над 50 произведения, хармониращи с природата. Иван сподели преди време за „въпреки.com”: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света.

Арт-център "Илинденци", снимка: Стефан Джамбазов

Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор. Но пък Иван има и още една намеса, която е по-успешна от гледна точка на експониране в пространството – в Южния парк в София. Там има негови скулптури от по-рано, а неотдавна беше поставена негова нова фигура – паметник на Махатма Ганди. При това той е с козичка и на композицията се радват и децата. За своята мотивация да направи този паметник Иван Русев, който е имал изложби и реализирани проекти в Индия, беше казал: „Този духовен водач успява да осъществи една революция без оръжие и по повод срещата на втората кръгла маса в Лондон, в Британския парламент той отива именно в духа на своето свободомислие с козичката си, така че аз избрах този сюжет, който не е правен никъде по света.”

Паметникът на Махатма Ганди в Южния парк, снимка Стефан Джамбазов

Но да се върнем на Скулптурния парк. За изминалите години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония. В началото на 2018 година по повод 20 годишнината от създаването на центъра беше показана забележителна изложба в Софийска градска художествена галерия - „Илинденци. Зона за изкуство”. Изложбата представи скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покр��внишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев. Фотоси и филми показваха знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на центъра. Проектът беше реализиран с подкрепата на програма „Култура” на Столична община. Такива реализации са каменните композиции: „Езерото Йорданов ден“ - мястото, където местните ��ора хвърлят кръста на Богоявление, каменните пътеки – обединени в скулптурен проект „Мрежата”, „Форумът“ - действащ каменен театър с над 350 места и развитието на „Мраморния град на изкуствата“. Последните два скулптурни обекта заедно със самия Творчески дом се превръщат в оригинална среда за представяне и на други видове изкуства, на много други прояви - творчески пленери, музикални изпълнения и художествени ученически и студентски практики.

Арт-център "Илинденци", снимка Стефан Джамбазов

Така дори непонятното за местните хора и преминаващите посетители през този парк, става разбираемо чрез утилитарността, която носи. Изкуството със своята специфична сила успя да превърне неизвестното място в добре познат туристически и културен обект. А в разговора за „въпреки.com” преди време, за който споменахме, беше казал, спомняйки си средата на 80-те години на миналия век, малко преди промените. Тогава събрали творци в Градския комитет на БКП на площад „Славейков” в София, където сега е Градската библиотека и Дирекция „Култура” на Столична община. Иван Русев бил там като представител на младите художници. „И известните художници Христо Нейков, Симеон Венов един час приказки, хабят си нервите и оня човек кима, беше криза на зеленчуци”, спомня си Иван Русев срещата с функционера на тогавашната комунистическа партия. „Той стана и каза: другари – докато не напълним плод-зеленчуците, пари за изкуство няма”. Сега е същото, въпреки, че магазините са пълни. Но въпреки всичко не чакахме държавата, а казахме, че правим и го направихме”, казва Русев за Арт - център „Илинденци”.

В края на 2019 година за няколко месеца в Атриума на Квадрат 500 Иван Русев представи уникална изложба под зимното небе „На 65 милиона години – камъкът”. проект, чиято поява има логично обяснение след „Мраморният град на изкуствата” (2014) и „На 60 милиона години – реката” (2014). „С настоящата изложба художникът отдава почит на материала, който през годините е припознал за „свой“ - и като многовековен артистичен материал, и като паноптикум на житейския си мироглед. Дух и материя се сливат в едно, за да ни въведат в света на скулптора Иван Русев, който разказва своята творческа философия чрез каменни обекти, плод на неговата мисловна креативност и материализирани от ръцете му“. Отбелязаха тогава от Националната галерия.

Изложбата на Иван Русев в Квадрат 500, снимка Стефан Джамбазов

За всичко това и за още много важни неща споделя в книгата си Иван Русев. Коментираме я и акцентираме върху нея, защото той успява чрез личния си опит и перипетии да създаде една важна за всички ни картина на времето ни преди и след промените. Вая е като скулптор, без компромис и дълбоко уважение към творците и хората, които са до него. И в написаното е мощен, щедър и продължава напред. Знаем, че го боли за градската ни среда и мястото на скулптурата в нея като присъствие. И продължава да работи в тази посока с приятели и съмишленици, какъвто е проектът му за столичния „Южен парк – 2“, където да бъде разположено и бъдещо скулптурно пространство.

Иван Русев при представянето на книгата си в галерия "Академия", снимка: Стефан Марков

И на финала на този текст споделяме един цитат на проф. Станислав Памукчиев, написан във в. „Култура“ за твореца Иван Русев: “Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила“.

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: Обществено обсъждане стигна и до темата за скулптурата в града

Общественото обсъждане на проекта „Преки пътеки“ на Фондация „Арт център Илинденци“ и скулптора Иван Русев неизбежно засегна и темата за скулптурата в градска среда. То се проведе край скулптурата „Пастирът“ на Иван Русев в столичния „Южен парк – 2“, където ще бъде разположено и бъдещото скулптурно пространство /на снимката – скулпторът Иван Русев и архитект Георги Даскалов/.

Това обсъждане трябваше да се осъществи по-рано в годината, но епидемичната криза го отложи. Сред присъстващите беше и кметът на община „Триадица“ Димитър Божилов, който заяви, че общината подкрепя проекта. Скулптурите не са агресивни и се вписват в околната паркова среда. Впрочем, те са с човешки размери и могат да станат част от живота и свободното време на посещаващите това място. А те не само биха естетизирали градската среда, но и биха възпитавали във вкус. При това и децата, и техните родители да свикват да живеят сред изкуство.

А не, както беше казал един млад скулптор Мартиан Табаков преди време в разговор за „въпреки.com“: „Ходил съм в чужбина и тук на изложби или експозиции. Децата в чужбина ги водят от малки. Те още не могат да си кажат името, но отиват пред някоя картина. И почват да пеят песнички, да е забавно. Нищо не разбират сигурно от изкуство, обаче влизат в галериите и по-късно като по - възрастни търсят това приятно изживяване, което са имали. И израстват заедно с изкуството по този начин. А тук някак си изкуството е като че ли нещо отделно, дето всеки е чувал изкуство, но какво е то никой не се е сблъсквал и интересувал от него”. А колкото за скулптурата в градска среда, друг скулптор – Йоханнес Артинян, беше казал в рамките на дискусията „Скулптурата и градът“, организирана от сайта „въпреки.com“ преди време, че живеем в нещо средно между гробище и Дисниленд от пластическа гледна точка.

И сега при общественото обсъждане, което даде в голяма степен подкрепата си на проекта заради съвременната визия и близостта до природата и младите хора, имаше и изразени известни пресилени страхове от един присъстващ гражданин за начина на възприемане на творбите, опазването им или сигурността за децата при игра около тях. Но очевидно това беше и недоизказано мнение - въпрос на недостатъчно възпитание във визуална култура, както отбеляза също присъстващия на обсъждането известен скулптор проф. Ангел Станев, който се ядоса на едно скулптурно недоносче до намиращия се наблизо музей „Земята и хората“. При това никой не се дразни от него, възмути се творецът. А пък напоследък се нароиха инициативни комитети, които издигат паметници на по-известни или неизвестни личности или други пластически намеси, често в резултат на съмнителни естетически критерии.

А както беше казал пак Йоханнес Артинян в споменатата дискусия: „Тази среда има много силно възпитателно въздействие. Тя изгражда хората. Скоро тук беше един световен архитект /датчанинът Ян Геел, който представи и книгата си „Градове за хората”/ и това, което той казва, както и много други архитекти е, че в един момент „ние построяваме градовете, след това градовете построяват нас“. Същото е с този тип пластическа намеса в пространството - ние я правим и след това тя започва да ни въздейства, тя изгражда нас. Защо се получава това? Онова, което се случва в обществените пространства е в пряка функция на структурата и на смисъла в конкретния период на обществото. Ние живеем в едно изключително фрагментирано общество. То е изградено от групи, които реално погледнато, ако се премахне географската принадлежност към дадена територия и езикът, реално те не споделят едни и същи ценности, доколкото изобщо се споделят някакви ценности и доколкото изобщо можем да говорим за ценности“.

Проектът на “Арт група /7+1/”

Сега Йоханнес Артинян също участва в проекта с някои творци от групата на която е член - „7+1”: / Илко Николчев, Йоханнес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев/. „Преки пътеки” е темата на скулптурния симпозиум, обхващащ част от „Южен Парк - 2” в София зад Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. Това място поначало е населено с изкуство, а скулптурата „Пастирът“ на Иван Русев е на това място. Инициатори са Секция „Скулптура” към СБХ и Фондация „Арт център Илинденци”. Реализацията на проекта е възможна със съдействието на Столична община София. Многократно сме виждали какво прави скулпторът Иван Русев в Арт центъра в Илинденци и сме убедени в стойността на този нов негов проект. 

Скулптурната намеса в пространството на парка на Цветослав Христов

„Потънал във всекидневието на урбанизираните територии, зеленият клин на градския парк е убежище за глътка свеж въздух, пише в анотацията за проекта. Място за разходка с приятели, насаме, семейно, с деца, с домашни любимци, с велосипеди. Хората седят, ходят или тичат нанякъде или наникъде, на път към дома, на път за работа, за успокоение или за размисъл. Наглед случайно, а инак съвсем закономерно, човек прокарва пътеки встрани от алеите. Те са въпреки и напреки, но все преки. Те са прави, криви, тук и там, пръснати или събрани, къси и дълги, тесни и широки”.

Пластиката на Иван Стоянов

И още: „Целта на разработката е да се изследват и пресъздадат съществените елементи от характера и същността на хорските пътеки. Хоризонталните скулптурни намеси се превръщат в метафора на времето и пространството. Самовъзникналите пътеки са групирани в преплетени зелени триъгълници с обособени ядра. Авторите интерпретират различните състояния на преминаващия човек. Това са обхождане, провиране, забързване, забавяне, сядане, на кръстопът. Обособяват се специални места за съзерцание и размисъл”, подчертават инициаторите Иван Русев и Фондация „Арт център Илинденци”. Участници в този първи етап на проекта след конкурс са скулпторите Цветослав Христов; Арт група „7+1”: / Илко Николчев, Йоханнес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев/; Рашо Митев; Орлин Иванов; Иван Стоянов, както и Иван Русев.

Скулптурата на Орлин Иванов

Архитектурата е на Георги Даскалов и Симеон Даскалов. Територията на разработката е с обхват в района на „Южен парк - 2“ в непосредствена близост до Националния музей „Земята и хората“ и САМСИ (Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство) и хотел „Хилтън“, МОЛ. Определящи и водещи за проекта са пътеките, които хората сами са си прокарали през парка, като те са организирани и групирани в зони с общи допирателни. Намесите ще са предимно в областта на пътеките. Проектът е дългосрочен и ще се реализира в няколко години, на етапи по определените и отбелязани в схемата зони.

Обектът на Рашо Митев

Това, в което сме сигурни е, че Иван Русев има капацитет и визия за подобен проект. В Скулптурния парк „Илинденци”, който е на над 20 години, има подобни пътеки, а и в света подобни намеси са напълно резонни и се приемат добре от публиката. В основата на проекта е неуморният Иван Русев, който вложи и влага огромен труд в Илинденци. Творческите намеси в природната среда там са деликатни като размер, мащаб и физическа реализация, но достатъчно категорични като художествен резултат. През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Както каза художникът проф. Станислав Памукчиев, член на УС на фондацията, при отбелязването на юбилея на парка в Илинденци: Иван Русев се вкопчи в скалата и я преобърна. И наистина, през годините надали някой, дори и Иван, може да каже колко тона мрамор е прехвърлил в своите проекти на това място. Имали сме възможност много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра.

Когато пътуваме към Илинденци, на изхода на София често минаваме край една работилница с гипсови „красоти” – джудженца, лебеди, патици, зайчета, лъвове, даже Статуята на свободата … Въобще, за всекиго по нещо, за да си украси къщата или дворчето. И сигурно тези фигури се харчат. Та сме казвали на Иван на шега – а,бе Иване, вместо да правиш подобни „красоти“, си се хвърлил на камъка и го бориш. При това без особена икономическа възвращаемост. Не че Иван Русев не е добър скулптор – напротив, той е един от най-добрите. Но трудно се живее днес от истинско изкуство, а не от ерзаци. Иван обаче от шега не разбира, гледа строго и продължава да дълбае и преобръща камъка.

Иван Русев

В разговор за „въпреки.com” Иван Русев беше казал: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор.

Архитект Георги Даскалов и скулпторите Цветослав Христов и Иван Русев по време на работата около проекта

Колкото за парка в Илинденци, Иван Русев каза: „Паркът, създаден от нашата фондация, е уникален. Всяка скулптурна намеса по хълма е обмислена и премерена, така че проектите да не доминират над прекрасната природа, която ги заобикаля. Това в голяма степен се отнася и до моя личен проект „Мраморният град”, който е по-активен като форма и затова е концентриран в най-стръмната част от хълма. По отношение на наименованието, закачката, която правя, е в община, която засега се състои само от села, да се появи град. Може би, за да се покажат безграничните възможности на изкуството да направи дори това.” А ние сме убедени, че и новият проект на Иван Русев и фондация „Арт център „Илинденци” в Южния парк в София ще даде не само нов облик на пространството, но и ще осмисли всекидневието и празниците на хората, които го посещават. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: В Арт център „Дрен“ изкуството присъства мощно

„Това е моят живот. Аз съм един много щастлив човек“, каза вдъхновено проф. Емил Попов при откриването в присъствието на много гости на впечатляваща изложба в Арт център „Дрен“. Скулпторът и преподавател живее в село Дрен и отдавна работи за превръщането на бившите овчарници на селото в място за изкуство. Помагат му някои от неговите ученици, които също използват за ателиета някои от сградите с “отпаднало предназначение”.

За Емил Попов /на снимката горе/ щастието е в това, че е близо до корените си и това го зарежда в изкуството. Знаем как бърза да се докосне до това красиво място, дори и когато има часове в Националната художествена академия в София. „Това да се чувстваш в рода си за мен е една огромна привилегия, продължаваш живота си и през техния живот. Считаш се част от тях, което за мен е някакво голямо увеличаване на единичната сила на твоя индивидуален живот. Защото ние сме кратковременни същества, всичко минава толкова бързо и ако мерим нещата само и единствено през нашия биологичен живот, мисля, че сме загубени. И това е едно от нещата, които за съжаление и в последното време се загуби – загуба на паметта и загуба на самодостойнството”, твърди скулпторът.

Мястото, където се намира галерията на открито и Арт центърът в Дрен, е далеч от агресията и политическите страсти на времето. Тук времето е спряло. Но то е във вечността – с конете и хората от скулптурите на Емил. Те са населили халетата, където по-рано са били овцете. Но обживяват пространството, както предишните обитатели. Защото скулптурите на Емил Попов имат мощно излъчване. Хората са уловени в своето мъдро спокойствие, а конете – в порива към свобода и необузданост. Енергията им е заразителна, дори когато са в гипс или метал. Даже керамичните фигури така, както са поставени в бившите овчарници, имат внушението на част от китайската теракотена армия край Мавзолея на Цин Шъхуан. Само с тази разлика, че китайците са изобразили войници, а Емил – размишляващи и преживяващи емоции хора. Впрочем, той също има пристрастия към Изтока, но неговите са към Индия и по-специално към личността на Махатма Ганди и неговата философия за ненасилие.

Хубаво е, че се създават такива арт центрове и то от ярки творци. След Арт център „Илинденци“ на Иван Русев /където скулпторът не спира да работи/ и Арт центъра на Вихрони Попнеделев в Долно Камарци /където Вихрони продължава усилено да строи и разширява/, сега и Арт център „Дрен“ очевидно заживява пълноценно. А добре е, че импулсите за изкуство се пренасят и сред обикновените хора населяващи тези места. Над 20 са участниците в галерията на открито в Дрен. Сред тях са Антония Ангелова, Благица Здравковска /Северна Македония/,  Диан Димов, Кирил Кузманов, Мартин Трифонов, Мартиан Табаков и ред други. Има участници от Иран – Великобритания, Румъния, България – САЩ, Италия, а скулпторът Васил Симитчиев беше дошъл специално от Швеция за своето почетно участие в Дрен. Изложбата беше наречена „Без концепция“, а това ни напомни за нашия проект на Фондация „Въпреки“ преди време „Учители и ученици в изобразителното изкуство“.

Тогава проф. Емил Попов беше участник в проекта заедно с проф. Андрей Даниел, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов. Тогава изложбата на проф. Емил Попов и неговите ученици беше в галерията в Кюстендил и също носеше заглавие „Без концепция“. Това повторение приемаме не като невъзможност да се измисли нещо ново, а като реализация на стремежа на Емил Попов да не налага по никой начин себе си и своите виждания. Той ги споделя, а всеки художник може да вземе за себе си това, което му е близко и му е полезно.

Васил Симитчиев

И понеже сега също имаше много ученици на преподавателя в изложбата, ни се иска да припомним неговите думи от предишната „Без концепция“. „Моята концепция е да вървя след всяка индивидуалност, а не да налагам своя модел на другите индивидуалности. И затова влагам и известна ирония в това заглавие. Без концепция, защото всяко нещо има концепция”. Това каза проф. Емил Попов пред „въпреки.com” по повод изложбата „Без концепция - 1997 – 2018 г.” в Кюстендил тогава от проекта на фондация „Въпреки” - „Учители и ученици в изобразителното изкуство”.

И продължи: „Във висока степен е взаимодействие, това е щафетният принцип на общуване. По-старата генерация да общува с по-младата, защото мисля, че сме свидетели на една доста повърхностна и агресивна конфронтация между едните, които твърдят, че изкуството трябва изцяло да приема нови форми и тези, които грубо казано сме по-консервативно настроени. И в този смисъл е особено важна щафетата – предаването, дискусията - много жизнена и необходима според мен”, каза проф. Емил Попов.

Попитахме го тогава и дали иска учениците му да приличат на него. „Задължително не. Изобщо не налагам в термина ателие някаква формална или стилистическа програма, или неща, които да превърна в задължително изискване. Точно обратното – винаги смятам, че вървя след тях, след всеки от тях и се опитвам да споделям това, което ми се струва полезно. В зоната обаче на спецификата на всеки от тях“. И тогава благодари на своите ученици, че са го избрали за свой преподавател. Иначе сега при откриването на изложбата в галерията на открито Емил Попов като благодари на Емил Николов, приятел и спонсор на „дворната галерия“, отбеляза: „От много години ме интересуват три въпроса: Кой, кога и къде?  Отговорът е: Кой – това сме ние. Кога - това е сега. И къде – овчарникът, където сме в момента“... ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Нина Русева: Изкуството и нашите творби са послание за мир

„Искам да посветя тази изложба на Украйна, въвлечена в жестока война. Имам лични корени – дядо ми е от този край и състрадавам много на тези хора. Каза за „въпреки.com” талантливата художничка Нина Русева за изложбата си „Земни сили“ /на снимката/ в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към Министъра на външните работи.

И продължи: Ние се чувстваме като братски народи. Нека тази изложба бъде едно послание за мир, нека изкуството и нашите творби бъдат послание за мир.“

Живописните платна, които са представени в експозицията Нина Русева рисува през периода на изолацията от пандемията и са вдъхновени от българската природа, както е обичайно при нея, но този път тя навлиза в едни по-тъмни пространства, където я няма любимата ѝ светлина.

Нина Русева, снимка: Стефан Марков

Това са някои от пещерите по балканските земи. Тя преоткрива красотата и се вдъхновява от съвършените природни форми в пещерата „Магурата“. Като контекстен паралел и вдъхновение е творческото инспириране и от една друга пещера - в Република Северна Македония - „Врело“, в близост до столицата Скопие. Срещата ѝ с колоните близнаци с кристално бял цвят, високи около 6 метра, други причудливи форми, множеството сталактити и сталагмити, както и природните концертни зали вдъхновяват художничката да твори в посоката си да разкаже с живописните си платна за срещите, за диалога и за истинската сила на камъка. В чисто пластически възглед, това което много я почти зашеметява и се стреми да го предаде в картините си е през нейния поглед на творец да обрисува пространство, което е мащабно, смазващо, дори на моменти смразяващо.

За творческия подход при създаването на платната си Нина Русева споделя във въведението към изложбата си: „Опитвам се да се доближа до някакво мистично иреално внушение чрез цвета. Противоположно на палитрата и цветовия диапазон, който ползвам и с който съм разпознаваема като творец - ярки, силни и чисти тонове, тук в изложбата ми „Земни сили“ гамата е друга: по-тъмна, пастелна, по-дълбока, като не спирам да експериментирам, да наслагвам слоеве боя – така, както времето е наслагвало слоеве в пещерите и са достигнали с цялата си сила, мощ и въздействие до наши дни. Опростявам формата и достигам до изчистена абстракция, без претенции за цялостно наподобяване на натурата.“

От изложбата "Земни сили" на Нина Русева, снимка: Стефан Марков

От години следим работата на Нина Русева, която върви по своя път на творец ярко, силно, с мощ и всяка нова нейна изложба е преживяване от срещата с вълнуваща ѝ живопис. Веднага познаваш, че е тя в платната ѝ, но винаги различна и изненадваща. Художничката признава за сегашната си изложба „Земни сили“: „Различна е и подходът, с който тръгнах към живописните търсения и, наистина, нямам досега такива картини. Със сигурност това затворено пространство и тази пандемия повлия по този начин да се родят тези картини.“ Нина от детските си години е свързана с едно специално място не само като съвършена природа, но и вече десетилетия емблематично за културния пейзаж на България - Скулптурния парк в Илинденци, създаден от баща ѝ, забележителния скулптор Иван Русев и негови съмишленици и приятели. В сегашните ѝ творби сякаш присъства това нейно вълнение и от проектите му „На 65 милиона години – камъкът” в Атриума на Квадрат 500, логично продължение след „Мраморният град на изкуствата” (2014) и „На 60 милиона години – реката” (2014) в Илиндеци. Припомняме ѝ го като въпрос.

Нина Русева, Иван Русев и синът ѝ Иван, снимка: Стефан Марков

А тя отговаря: „Със сигурност има такова наслагване. Много се радвам за този въпрос и това, че си го усетила. Със сигурност, вдъхновението подсъзнателно идва оттам. Но и времето, в който правех тези картини, беше един затворен период заради пандемията – всичко изплува на повърхността. И дали това е Магурата, от която съзнателно съм вдъхновена и подсъзнателно от Илинденци и тамошните истории, които още детството са повлияли на моето съзнание – не мога да кажа.“

Нина Русева притежава абстрактно чувство за пейзаж с мистериозен знак. Няма го човекът, но той е там, сянката му е там и не може да не го усетиш, почувстваш пред картините ѝ, особено в тази изложба. Някои изкуствоведи я определят с малко мъглявото - интуитивна и цялостна. Но е в нея е заложено и познанието за цвета не само като изразно средство, а и като символен знак във философията на живота и на изкуството. „Цветът е важен елемент за изразяване на творческа идея в скулптурното изкуство. Той може да въздейства на физиологично, психологическо, емоционално и духовно ниво и е важен компонент в живота на човека“. Каза художничката Нина Русева за „въпреки.com” по повод защитата на дисертационния си труд за присъждане на образователна и научна степен “Доктор” Цветът в скулптурата, като творчески процес на художниците от 80-те години на ХХ век и началото на ХХI в Европа и България“ преди година. Нина беше споделила пред нас за докторската си дисертация, която готви в НХА. А междувременно не спираше с изложбите си. Работеше непрекъснато с талант и мощ и продължава. Авторитетно присъствие има тази млада и красива жена в художествения ни живот. За докторската ѝ дисертация може да прочетете на https://въпреки.com/post/648879317672230912/.

Нина Русева на изложбата си "Картини от Балчик", снимка: Стефан Джамбазов

Припомняме, че във времето на пандемия през 2020 година Нина Русева имаше изложба живопис „Картини от Балчик” в галерия „Нюанс”, нейния личен изход от изолацията в онази първа година, когато Covid-19 почти парализира света. Изложбата ѝ тогава разказваше за дните, през които горещото слънце нажежава морския въздух и нагрява хладните стени на двореца в Балчик. Мястото е създадено за да бъде вдъхновение за хора на изкуството – такова е останало то и до ден днешен. Румънската кралица и британска принцеса Мария Единбургска посещава мястото през 20 - те години на XX век, влюбва се в ландшафта и решава да построи архитектурен комплекс, който по никакъв начин да не нарушава природните дадености, а напротив – вписва се напълно естествено в тях. Поколения наред студентите от Националната художествена академия го посещават, именно по този начин попада там за първи път и Нина Русева. Близо 20 години по-късно, тя усеща мястото по-различно, но все още пази удивлението от красотата и ентусиазма от откриването на още и още кътчета за рисуване. Мотивирана от всички тези усещания, Нина Русева създава изложбата. От днешна дата може да отбележим, че Нина Русева преди изложбата си в галерия „Нюанс“, есента на още спокойната 2019 е тръгнала да изследва като художник пещерите.

Нина Русева и Сашко Насев, директор на Културния център на Република Северна Македония в София, снимка: Стефан Марков

Потърсила е тъмните пространства, където не влиза слънчевата светлина…А същата тази 2019 година тя представи великолепната си изложба „Въздушен път“ в галерия „Ракурси“. И както си говорихме тогава с Нина Русева на тази нейна изложба, картините ѝ бяха още по-изчистена от предишни нейни платна. А имаше и керамика, която тя също прави. „Още от най-ранните си спомени за творчески пориви, са ме вдъхновявали теми, разкриващи пространството от височина. Неведнъж съм създавала пейзажи от птичи поглед и това е нещо, което мога да обрисувам като вдъхновяващо, красиво, божествено, спиращо дъха. Особено когато си наблюдател във висините на небесното пространство, когато възникват въпроси, на които ние, малките хора трудно си даваме отговор. С тази изложба се опитвам да изразя емоцията, която усещам, когато съм в пространството високо”.

Нейните пориви не стихват и сега в изложбата ѝ „Земни сили“ в галерия „Мисията“ други усещания са я привлекли, за да открие като творец дали мракът на пещерните пространства може да привлича и светлината. Това го има по нейния си начин в картините ѝ. И този път тя ни открива светове като творец, без страх да ги сподели с нас зрителите.

Снежана Йовева-Димитрова, Нина Русева и Иван Русев, снимка: Стефан Марков

Изложбата ѝ е част от програмата на Държавния културен институт „Балкански диалози“. Както каза Снежана Йовева-Димитрова, директор на Института: „Балкански диалози“ е вдъхновен от нашия регион с прекрасна природа!“. Сред гостите на откриването на изложбата беше и директорът на Културния център на Република Северна Македония в София Сашко Насев. Няколко часа преди откриването в пространството на галерия „Мисията“ сред картините на Нина Русева жените, представителки на дипломатическите мисии в София отбелязаха 8 март – Международния ден на жената. Много от тях в знак на съпричастност на реверите си бяха сложили като брошка жълто-сини лентички така, както слагаме розовите лентички в знак на подкрепа за болните жени от рак на гърдата или червените в подкрепата на хората, заразени с ХИВ. Сега е по-страшно – война…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов

[mafozi]

at Илинденци https://www.instagram.com/p/CK2OczfjxDg/?igshid=1pb666s7xq1xv

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Скулптурният парк „Илинденци” се пренесе в София

Скулптурният парк „Илинденци”, в основата на който е неуморният Иван Русев /на снимката/, се пренесе в Софийска градска художествена галерия. Това стана на голямата изложба „Илинденци. Зона за изкуство” по повод 20 – годишнината на парка.

През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива „Арт центъра”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени 47 произведения, хармониращи с природата.

Част от изложбата в СГХГ

В разговор /можете да го прочетете тук/ за „въпреки.com” скулпторът Иван Русев беше казал: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор.

Градежи в Илинденци

За изминалите 20 години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци  от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония. Изложбата представя скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев. Фотоси и филми показват знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на центъра. Проектът се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столична община.

Част от изложбата на Едмонд Демирджиян в галерия “Дебют”

С непоказвани творби на художника и музикант Едмонд Демирджиян /1951 – 2009/ беше открита изложбата „Ритъм” в столичната галерия „Дебют”. Изложбата слага началото на реализацията на проекта „Европа през младите в изкуството” на фондация „Въпреки” по Програма „Европа” 2018 на Столична община. Изложбата е събрана и беше представена от изкуствоведката Мария Василева. Едмонд Демирджиян е художник и музикант, останал като ярка част от културната ни история със своите позитивни послания, предавани в картини и музикални композиции. Той постига ясно разпознаваем собствен пластичен език, а фантастично цветната атмосфера на творбите му, са оригинален ��ринос към художественото наследство. Изложбата в галерия “Дебют” е специално подбрана за пространството на НУИИ „Илия Петров” и показва различни етапи от развитието на автора. Тя няма амбицията да проследи в детайли пътя на художника, а по-скоро да покаже динамичния ритъм на непрекъснатото търсене на собствен език и глас в изкуството.

Едмонд Демирджиян - снимка архив

През целия си живот Едмонд Демирджиян се интересува от музика и свири на ударни инструменти. Дисциплината при овладяването на този сложен инструмент, координацията, чувството за ритъм, сложността на изказа, контрастите между различните по звучене елементи – всичко това е напълно приложимо и към заниманията му като художник. Постоянството в работата, изучаването на световното изкуство като теория и практика, страстта и дори съмненията, са постоянните спътници в неговия живот. Изложбата показва подготвителни рисунки и завършени произведения от различни периоди от живота му. Те открехват вратата към неговия свят и творческо всекидневие, изпълнени с работа, анализи, музика и любов.

Мария Василева и Христо Йоцов на срещата с учениците в НУИИ “Илия Петров”

Мария Василева и големият български музикант Христо Йоцов, барабанист и композитор, разказаха пред учениците от Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров” за забележителния ни художник, а и за ударните инструменти като многообразие и възможности. Проектът е в памет на проф. Добри Палиев, създател на българската перкусионна школа, призната в Европа и света, по случай неговата 90 годишнина. Той ще завърши на 12 май на столичната улица „Цар Самуил”, когато отново за втори път улицата ще бъде затворена за коли и ще властва изкуството. То ще бъде както в галериите на улицата – „Париж”, „Контраст”, „Астри”, „Интро” и други, така и на самата улица. Там ученици ще рисуват и ще покажат свои картини по темата, а на сцената ще звучи перкусията в ръцете на младите. Част от тази изложба ще бъде показана в галерия „Париж” по това време.

Юлия Станкова - “Докосване в тълпата”

А сега същата галерия „Париж” на тази улица представя друга изложба - живопис. Тя е и по повод на 15-годишнината от създаването на галерията, но и като прелюдия към настъпващите Великденски празници. Нарича се „Докосване в тълпата” /Размисли върху Евангелието на Марк/ на художничката Юлия Станкова. Но самата Юлия, която е и богослов, не рисува по църковния канон на изобразяване. При нея фигурите и сюжетите минават през нейната душевност и разговарят, както за Бога, така и за хората. Впрочем, през 2003 г. галерия „Париж” отваря врати именно с нейната изложба „Сътворение на човека“ и ето че след петнадесет години извървян път в света на изкуството, пътищата им отново се пресичат.

Юлия Станкова при откриването на изложбата си в галерия “Париж”

Преди време в разговор /можете да го прочетете тук/ за „въпреки.com” Юлия Станкова каза: „Предпочитам да изляза от канона, взимайки от учението на ��ристос това, което е общочовешко, което важи за всички хора. Да го извадя от канона, за да може да стане то понятно и на хората, които не са в този канон. Защото това е едно морално учение за човешката мярка, която ние непрекъснато търсим и губим, и трябва неуморно да търсим, иначе много лесно ще я загубим, тя лесно се губи. Имаме нужда от един ориентир. И затова ми се струва, че човек не бива да се ограничава в един религиозен канон. А ако има нещо да съобщи, то да го съобщи по такъв начин, че да бъде разбран от възможно най-много хора”.

Юлия Станкова - “Вход Господен в Йерусалим”

„Докосване в тълпата“ е изложба, в която Юлия интерпретира сцени от Евангелието на Марк и с лекота въвежда зрителя в събития случили се преди 2000 години, които тя превежда на съвременния човек чрез езика на живописта, прави му ги близки и някак неусетно стопява тази хилядолетна дистанция на времето.  Това сближаване се случва именно чрез топлия човешки контакт, който се осъществява между Христос и хората, и който художничката е уловила почти във всяка една сцена. Това докосване, което е двустранно – от човека към Бога и от Бога към човека е пропито с дълбока, необяснима любов, която скрепява завинаги човешкия и Божествения свят. Христос докосва и изцерява прокажения, гъгнивия и глух човек, бесноватия, слепия от Витсаида, дъщерята на сирофиникиянката, възкресява дъщерята на Ияир, но Него също Го докосват по един дълбоко разтърсващ начин – кръвоточивата жена, която Той разпознава сред цялата тълпа, грешницата, която Го помазва с миро и умива нозете Му, възлюбеният ученик св. Йоан, който Го прегръща на Тайната вечеря...”, пише в анотацията за изложбата. Тя е начин да посрещнем и по един духовен начин настъпващото Възкресение.

Изложбата в Градската градина на София по повод 70 - годишнината от рождението на Велко Кънев

А иначе културните събития в София продължават с неотслабваща интензивност, подкрепени по Програма „Култура” на Столична община. След „купонът на годината” София филм фест, продължава Софийският театрален салон, който ще завърши на 27 март с връчването на наградите „Икар” на Съюза на артистите в България. Очакваме ги с нетърпение. А сред събитията на Салона е и прекрасната фотоизложба „Разгневени монолози” в Градската градина на София по повод 70-годишнината от рождението на напусналия ни преди седем години великолепен актьор Велко Кънев. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Иван Русев: Огромни паметници смазват възрожденските ни градове

Бъдете далеч от мисълта, че това, което виждам като скулптура, като мои колеги, съм захласнат от направеното. Аз разглеждам скулптурите като едни къщи, които трябва да се поддържат, казва известният скулптор Иван Русев по повод дискусията около скулптурите от тоталитарно време, които са осеяли страната ни. Понякога боядисвани като политическа или арт акция, друг път просто надрасквани от липса на възпитание. Въпросът е за паметта и за нашето отношение към нея и затова с този материал откриваме във „Въпреки” дискусия за съдбата на паметниците от онова време.

Откъс от разговора с Иван Русев можете да чуете тук

„Имах един приятел, и той казваше няма грозна къща, има неподдържана къща. И в това отношение не ме кандардисвайте да кажа лоша дума за къщата на Старчев пред НДК, за кое ли не”, казва Иван Русев за паметника на Валентин Старчев „1300 години България” пред НДК, който предизвиква напоследък доста дискусии дали трябва да остане на това място. Русев даже е по-притеснен от мащаба на фигурите в някои от малките ни възрожденски градчета. „Да не мислиш, че ми е приятно да видя, бях в един малък възрожденски град, че градът е смазан от една скулптура. Ти не виждаш нито къщите, градът е смазан от една страшно голяма скулптура. Но това е нашата история. Ние естествено би трябвало да се чувстваме смазани от този вертикален паметник. Но и това е нашата история”, казва Русев и посочва, че не е човекът, който да каже – съборете го.

Когато бил в Испания през 1985 година посетил хълма на фондация Хуан Миро в Барселона и видял паметник на Франко. На другата година, този паметник го нямало – били го демонтирали и прибрали. „Трябва да се вземе и тази мярка, тези паметници да бъдат прибрани, да стане един уникален музей. Защото всеки ще иска да бръкне в соцвремето, което никога няма да се повтори”, казва скулпторът. Според него сегашният музей на тоталитарното изкуство не е достатъчно мащабен, не може да погълне монументите по времето на соца. „Помисли си колко смазващи паметници са направени. Когато правех изложбата си в Южния парк в София, това беше изложба срещу паметниците в защита на парковата скулптура. „Но пак повтарям, че си мисля, че както са ми нелицеприятни старите москвичи и старите трабанти, трябва да ги изтърпим още няколко годин��, защото тези паметници ще станат атракцията на града. Специално за паметника на Съветската армия, това ще стане атракцията на града, с целия ни срам, с цялото това правене, което е било под ботуш. И насилствено”, казва Русев.

И продължава: „Аз помня бай Дечко /Дечко Узунов – б.а./, какво ми е разправял, как са ставали нещата. Викат го, казва на жена си сбогом, прегръща я, завий ми няколко одеяла, така е ставало след 9 септември. И айде, сбогом и отиват те и генерал еди-си кой казва: Е, тук в ЦДНА /Централният дом на народната армия – сегашният Военен клуб – б.а./ ще трябва да има една панорамна картина. Там са вече Илия Петров, другите и бай Дечко ще ги води кое как да рисуват. И рисуват танкове, самолети, войски и като дошъл генералът /съветски – б.а./ да гледа, след това казва: А, вий ничево не знаете. Ятото самолети е най-напред, а вие сте го нарисували най-назад. И бай Дечко с бърза мисъл казва – а това е второто ято, първото вече отлетя…”

Според Иван Русев трябва да се помисли за демонтаж на паметниците във възрожденските градове. „В центъра на всеки един такъв град има една изцепка, която разрушава баланса там. Паметникът на Съветската армия все пак е на едно свободно пространство. Даже не подхващам темата за мавзолея /бившият мавзолей на Георги Димитров в центъра на София, който беше разрушен преди време – б.а./, защото бях за махането му”, казвах скулпторът. Той си припомня една случка преди промените от 1989 година, когато като председател на Ателието на младия художник имало някакво събиране в ЦК на комсомола. И той не се сдържал и казал: айде, стига бе като имаме гробница в центъра на София, какво правим и всички се умълчали.

В ателието на Иван Русев, където водим този разговор идва и художникът Александър Сертев. Баща му Стоян Сертев е известен български камерен музикант, втора цигулка в именития навремето квартет „Аврамов” и фотограф на произведения на изкуствата. В изложбата с негови фотографии, организирана от сина му, включени и в книга, има снимки от строежа на паметника на Съветската армия в София, предизвикващ все още яростни спорове или оцветяване. Сертев си спомня: „Аз като 14 - годишен съм свидетел на всички етапи на паметника на Съветската армия, носех апарата на баща ми. Имаше специален пропуск, имаше милиция. Влизаше се със специален пропуск, влизах, защото носех апарата на баща ми. Целият район беше ограден. Има етап, в който той се прави от талашит и гипс в реална големина. Само постаментът беше с 4 метра по-нисък.

Снимка на Стоян Сертев от строежа на паметника на Съветската армия в София

Минава една голяма делегация, решава се, че той е нисък и се надгражда с 4 метра постаментът му, след което се изгражда от бетон. Един архитект ми каза, че отдолу има огромна площ, куха зала, която може да стане фантастично място за изложби и за всякакви неща, има само една плоча, която се вдига и има вход. И оттам има връзки и подземни тунели за бърза евакуация”, казва художникът. Имало един Кольо, модел, който позирал за всички мъжки фигури за фризовете отстрани. „Този Кольо отначало беше моделиран от глина гол, после му сложиха дрехи, след това му сложиха каски, шмайзери и каквото там трябваше. Това беше композиция от Кольовци…”

Сертев заявява: „Моето лично мнение е, че носталгията е тази, която ни кара да приемаме или отхвърляме някои от нещата. Иван, неговото детство е свързано с факта, че този паметник е бил на мястото си. Моето време е свързано с това, че там беше Княжеската градина, там имаше едно голямо лятно кино. Там беше една бирария, огромна с градина, където се танцуваше и това е съвсем друг спомен. Аз искам да се върне това, което е било човешкия мащаб в съвсем друг спомен. Другите пък, на които е свързано детството около този паметник, те имат друго отношение към този паметник. Има едно друго нещо за този паметник – за смисъла какво символизира той. Заслужава да се говори за това. Там е страшното, защото тези хора са завоеватели. И дали е редно да има паметник за завоевателите. Този паметник естествено не бива да бъде разрушен”, смята Сертев. Според него е разумно да се съберат тези паметници в едно сгъстено пространство. Да бъдат съхранени, но не в гражданското пространство, а в музей.

Иван Русев отново се връща към паметниците във възрожденските градове. Според него тези градчета са смазани от огромни паметници. Същото става и с паметника на Съветската армия и ние в момента сме страшно раздвоени, твърди скулпторът. Неговото мнение е, обаче различно за паметника при НДК. Той посочва възхищението на един френски колекционер, който правил селекцията за Сеул през 1988 година. Особено харесвал пластиката, фигуративната част на този паметник. „И се връщам отново на тезата, че няма грозна къща има неподдържана къща. И самият Вальо Старчев казва -  искам да направя корекции. Вероятно несъответствията се дължат и на неговата деликатност. Не забравяйте времената. Старчев казва, искам да се изчистят някои неща. Авторско право има. Когато говорим за паметниците не трябва да забравяме живи и ли неживи автори”, отбелязва Русев.

Проф. Валентин Старчев има проект за реновиране на своя паметник при НДК в София

„Докато ние си говорим за тези по-нормални неща, особено от поколението на Крум Дамянов и Старчев, които създадоха едни хубави неща, независимо от възложителя, се пръкнаха едни неща като идеята за 120 - метровия паметник на Левски”, възмущава се Иван Русев. Според него е безумно да се прави паметник на Левски на границата с Турция до Свиленград. Русев смята, че инициаторите не са се отказали, той попаднал на някаква дискусия, където бил и кметът на общината по този повод. „И отидох и им казах – в лоша игра сте влезли. Ние, толкова години се борим по принцип срещу гадната монументална скулптура, а вие какво правите. 120 метра Левски да плаши турците, вътре със стълбище и глупости и продължават да си мислят, че трябва да стане, а ние си говорим за къщи, които не се поддържат…”, казва Иван Русев.

Това, за което той наистина се бори през годините е утвърждаването на парковата скулптура. Като координатор на парка „Заимов” в София, създаден по време на правителството на Иван Костов, той искаше да даде една нова перспектива на скулптурата в паркови условия. Отделен е въпросът, че след създаването на този парк, той беше оставен на произвола на съдбата без грижа и поддръжка през годините. Същевременно, Иван Русев направи един уникален скулптурен парк „Илинденци” край Струмяни, който се дължи само на хъса и енергията на скулптора.

Арт - център "Илинденци" е уникално място, създадено от неуморимия Иван Русев

Иван Русев обяснява: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, казва Русев.

Моите скулптури трудно се продават и се справям много сложно, ние живеем на инат, казва скулпторът. В творчеството си той не получава винаги подкрепа, даже това е по-рядко и по-скоро изключение. Не споменава горчивината си, когато негов проект по програма „Култура” на Столична община получи нула (0) точки за проект, посветен на японски приятели. Става дума за проекта "Светещи каменни фенери", подготвен и представен от фондация "Арт център Илинденци". Целта на проекта беше в сърцето на София (в района около НДК или другаде в столицата) да бъдат създадени няколко светещи каменни скулптурни обекта. Проектът е инспириран от традиционната японска каменна пластика, отразява възгледа на фондацията, че изкуството може и трябва да се намесва активно в заобикалящата ни среда.

"Светещите каменни фенери" на Иван Русев сега осветяват Илинденци

Заедно с това той беше посветен на един забележителен японски скулптор с доказани заслуги към популяризирането на съвременното ни пластично изкуство - Масаджи Асага, който беше отличен от министъра на културата с престижната награда "Златен век". "Светещи каменни фенери" беше един от начините в София със средствата на пластичното изкуство да бъде "овеществена" огромната обществена съпричастност към трагедията, сполетяла Япония през 2011 година. "Обществото е станало чалга и каквото е обществото, такава е и политиката, такова е и управлението. Това нещо е като мода, аз имам чувството, че има тотална дискриминация по отношение на изкуството. То просто не е на мода в момента, така както вероятно и образованието не е на мода – жалко", заяви тогава Иван Русев.

А днес си спомня средата на 80-те години на миналия век, малко преди промените, когато ги събрали в Градския комитет на БКП на площад „Славейков” в София, където сега е Градската библиотека. Иван Русев бил като представител на младите художници. И там известните художници Христо Нейков, Симеон Венов един час приказки, хабят си нервите и оня човек кима, беше криза на зеленчуци, спомня си Иван Русев. „Той стана и каза, другари – докато не напълним плод-зеленчуците, пари за изкуство няма. Сега е същото, въпреки, че магазините са пълни”. Но въпреки всичко не чакахме държавата, а казахме, че правим и го направихме, казва Русев за Арт - център „Илинденци”. Другояче щеше да работи, ако имаше подкрепа, но не чакахме някой да ни оправи, добавя скулпторът.≈