#Иван Драган

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Книга, създадена с почит и любов към незабравимата Катя Вълева

Има личности, чиито имена не стоят изписани с главни букви на първо място в концертните афиши, но в много случаи именно те са били сред създателите, вдъхновители и опора в сътворените ярки музикални събития. Написа за „въпреки.com” музиколожката проф. Анда Палиева по повод книгата „Наричаха я Учителката. Спомени за Катя Вълева“ със съставител проф. Юлиан Куюмджиев.

Такава е била талантливата пианистка Катя Вълева, такава е била нейната роля като корепетитор при съграждането на десетки постановки на сцената на Софийската опера, в израстването на младите гласове във Вокалния факултет на Националната музикална академия, в безбройните концертни изяви и на известни, и на дебютиращи изпълнители. Десетилетия наред творческите ѝ контакти с най-големите български певци, педагози, диригенти и оперни режисьори са свързани с паметни художествени резултати. /на водещата снимка Катя Вълева с Никола Гюзелев/

Гена Димитрова и Катя Вълева

През годините с нея са работили знаменити певци – Катя Попова, Михаил Люцканов, Юлия Винер, Надя Афеян, Надя Шаркова, Любомир Бодуров, Никола Николов, Лиляна Барева, Димитър Узунов, Асен Селимски, Димитър Петков, Сабин Марков, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Стефка Евстатиева, Галя Йончева, Стефка Минева, Благовеста Карнобатлова, Вася Радева, Павел Герджиков, Милкана Николова, Божидар Николов, Кирил Манолов и много други, в постановки на режисьорите Михаил Хаджимишев, Драган Кърджиев, Петър Щърбанов, Ваня Бъчварова, Светозар Донев, Пламен Карталов. Нейното сътрудничество са търсели и диригентите Асен Димитров, Асен Найденов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев, Атанас Маргаритов, Михаил Лефтеров, Руслан Райчев, Радосвета Бояджиева, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Недялко Недялков и други.

Катя Вълева и Любомир Бодуров

Незабравима е останала и работата ѝ със студентите в класовете по вокално майсторство на проф. Илия Йосифов, проф. Христо Бръмбаров, проф. Лиляна Жабленска, проф. Елена Киселова, проф. Мати Пинкас, проф. Чавдар Хаджиев, проф. Асен Селимски, проф. Павел Герджиков, проф. Илка Попова, доц. Сабин Марков, проф. Руско Русков.

Нейната личност, с богатата си култура, благороден финес и одухотвореност винаги е привличала около нея един елитен интелектуален кръг от творци и артисти. И талантливата пианистка отдавна е заела своето специално място в летописа на музикалното ни изкуство.

В чест на 100-годишнината от рождението на Катя Вълева излезе съставената от проф. д-р Юлиан Куюмджиев книга „Наричаха я Учителката. Спомени за Катя Вълева“ (издание на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, по проект на Катедра „История на музиката и етномузикология“, 2022). В нея са събрани спомени и различни архивни документални материали, създаващи представа за значимостта на нейната работа и следите, които тя е оставила в съзнанието на няколко поколения музиканти.

От ляво на дясно: Васил Казанджиев, Лазар Николов, Катя Вълева и Константин Илиев

Респектиращо мащабна е изследователската работа на Юлиан Куюмджиев. Той е съумял да събере над 40 спомена от ярки творчески фигури – вокални изпълнители, диригенти, пианисти, педагози, композитори, приятели интелектуалци, които споделят не само личните си преживявания от срещата с нея, но и впечатленията си от нейната работа с широк кръг прочути певци и студенти. И от тази разноцветна мозайка от непосредствени, изпълнени с толкова обич емоционални разкази оживява сякаш реално образът на един много талантлив музикант и педагог, на една личност с голям светъл дух.

В книгата са включени и непубликувани материали от личния архив на Катя Вълева – нейни спомени за Димитър Ненов, в чийто клас тя е завършила Музикалната академия, писма до и от него. Много интересни и вълнуващи са и личните й спомени за редица други близки музиканти и преживяванията ѝ в различни ситуации през годините. Страниците на книгата са препълнени с непубликувани снимки, програми от концертите ѝ с известни изпълнители и оперни постановки, в които е била корепетитор, отзиви в пресата. Така тази книга разкрива не само значимостта на личността и многостранната творческа активност на Катя Вълева, известен и много уважаван музикант в своето време, но тя отразява и важни, етапни моменти от развитието на певческото ни изкуство и вокална педагогика, допълва и цялостната картина на музикалния живот у нас след средата на ХХ век.

Георги Близнев/л/, Катя Вълева и Лазар Николов/д/

Книгата беше представена на 25 октомври в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ от нейният съставител проф. д-р Юлиан Куюмджиев, заедно с концерт на студентите Яна Кочева, Александра Дичева, Ци Тиен Дзъ и Христина Трайкоска от класовете по камерно пеене на проф. д-р Боряна Ламбрева, доц. д-р Ермила Секулинова и проф. д-р Галина Апостолова. Прозвучаха и записи с изпълнения на Катя Вълева, отново бяха споделени с обич и почит и редица спомени за нея.

… И всички я наричали Учителката. Какво красиво признание!

Анда Палиева

Публикуваме и уводните думи на проф. Юлиан Куюмджиев към книгата. Благодарим му и за изключителните снимки, които ни предостави, публикувани в изданието.

Книгата е посветена на Катя Вълева (1922 – 2002) – дългогодишен корепетитор в Софийската опера и във Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, по случай 100-годишнината от нейното рождение.

Катя Вълева е завършила Държавната музикална академия в класа на големия български пианист и композитор проф. Димитър Ненов. Нейната дейност има важно значение за изграждането на поколения български оперни певци – част от най-известните днес вокални педагози и възпитаници на Академията, и значителен принос в историята на Софийската опера, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и изобщо в българската музикална култура. За щастие в Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват, макар и немного, записи на Катя Вълева с едни от най-големите български оперни певци.

Любомир Бодуров, Катя Вълева и Радка Гаева/д/

От идеята за книгата до нейната реализация изминаха близо пет години – време, в което събирах спомени за Катя Вълева от десетки нейни колеги, ученици, приятели. Голяма част от тях познавах, с други се запознах благодарение на книгата. Събраните текстове са много различни, в повечето освен акцента върху професионалните качества на Катя Вълева се съдържат и много лични моменти. Но всички те като мозайка съставят портрета на една изключителна личност, която е оставила трайни следи в съзнанието на поколения музиканти. Удивително е, че двадесет години след като тя си отиде, спомените за нея са толкова ярки, трайни и силни, че повечето с голямо уважение продължават да я наричат Учителката – обръщение, в което се съдържа много респект, уважение, но и обич и благодарност за ролята, която тя е изиграла в техния професионален път.

От ляво на дясно: Нели Божкова, Живко Пранчев и Катя Вълева, пред тях Милкана Николова

В личния архив на Катя Вълева открих множество програми от оперни спектакли и концерти с нейно участие, снимки с посвещения от редица големи български музиканти, както и нейни снимки с известни личности в българската култура. Към тях прибавих и кореспонденцията между нея и учителя ѝ Димитър Ненов, съхранена и в архива на Катя Вълева, и в личния фонд на Димитър Ненов в Научния архив на БАН. Тези документи и снимки, повечето от които се публикуват за първи път, оформят втори съдържателен пласт на книгата, който документира жизнения и професионалния път на Катя Вълева, но съхранява и важни събития от музикалната ни култура.

Изказвам своята сърдечна благодарност на всички, които със своите споделени мисли за Катя Вълева направиха възможна тази книга, а също и на колегите от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, които подкрепиха издаването ѝ. Изразявам своята искрена признателност и на Община Бургас, която подпомогна в значителна степен финансово това издание.

Юлиан Куюмджиев

С любимата приятелка - Славка Славова и Катя Вълева

Имах щастието в младежките си години да се запозная със забележителната като музикант и личност Катя Вълева, благодарение на великолепното ни сопрано Милкана Николова, близка на родителите ми. Когато проф. Палиева ми се обади за излизането на книгата със съставителство на проф. Куюмджиев се зарадвах много, не само защото е Катя Вълева е прекрасна, а и защото и паметта за нея и изкуството ѝ се съхраняват и книгата е истински подарък за музиканти и всички, които обичат музиката. ≈

Текст: Анда Палиева и „въпреки.com”

Снимки: личен архив, предоставен за изданието

[vainooo]

#820годиниОтУбийствотоНаЦарИванАсенI #БорбаЗаВластВъвВторотоБългарскоЦарство #историябг Дългият списък на политическите убийства във Второто българско царство (1186-1396г.) води своето начало от убийството на цар Иван Асен I (1190-1196г.). В дворцовия живот на възродената българска държава историята разкрива низ от болярски междуособици, феодални обвързаности, византийски заговори и средновековни жестокости. История, напоена обилно с кръвта на „фамилията на Асеневци“. „Гърцкий войвода Исаак паднал в ръцете на Асеня, който заповядал да го турят в железа... Исаак, гърцкий войвода, който бил роб, подбудил едного от българските войводи, на имя Иван, да убие Асеня, та да остане той българский цар.“ Из „Един поглед върху българската история“ (сборник Мецеслов) от Драган Цанков, 1857г. ЪѪѢ by ЪѪѢ PaharChigot

[lightmm]

.... планетата на келеметата и техните майки !

.... гледах наскоро едно ''откритие '' на един българин - полужурналист, изследовател... абе книжен плъх, извинявам се лъв. Все пак е българин. Та този не би получил трибуна в ефира на пословично известните със своята свобода на словото, големи медии в България.

..... едно българче каза.

.... каза, че бил открил доклад на един бивш еврокомисар на тема България.

.... в този доклад, стар, ставало въпрос за редовните неща като корупцията, бедността, престъпността и прочие, но основното било.... етническият състав, смъртността, застаряването на населението, емиграцията и прочие неща свързани със нацията ни.

.... установили например в този доклад, че:

* българските политици са едни от най - корумпираните и почти всички пари от евросубсидии се крадат от българските политици, чрез свързани със тях подставени фирми, собствеността на които се крие зад булото на офшорни зони.

* българската нация прогресиращо застарява. Със едни от най - високите нива на заболеваемост, отрицателна раждаемост, висока емиграция.

..... България е единсвената държава във Европа и сред другите останали западни държави във която се развиват обратни тенденции на прираст на населението и произтичащите от това, естествен недостиг на жизнено, териториално пространство.

* във България са налични едни от най - плодородните земи в Европа, но запустели, необработвани и обезлюдени.

* България е единствената държава във СВЕТА, във която без да е наличен военен конфликт, нацията със всяка година намалява. Всеки месец, повече от 10 000 души си заминават от тази страна.

* България е най - бедната страна във Европа, Балканския полуостров, като дори като нетен доход на населението бива изпреварвана от немалко държави от т.нар страни от третият свят в Африка.

.....

Във доклада на този бивш еврокомисар се казва, че тези тенденции във България се наблюдават непрестанно от много държави. Казва се дори, че дори имало нещо като надпревара между Сащ и други страни в Европа, които имат свои планове как да използват ресурсите и територията на България.

..... всичко това ще се случи според доклада, след 40 - 50 години.

.... тоест някой, някъде знае и работи със действията си и бездействията съвсем стратегически, всички текущи решения за България да са подчинени на основната такава.

.... а тя стратегията е да се продължава със нищо правенето, корупцията, подържане на висока бедност и произтичащите от тях висока смъртност, емиграция, заболяваемост, застаряване на нацията. Повсеместна деградация на културата, образованието .....

...... аз съм келеш и турчин. Поздрави на расистите..... не познавам друга нация която сама да си е опряла дулото на оръжието в главата.

..... но разбира се, след още десетина години, когато нещата още малко се изострят, когато ни удари поредната икономическа криза и прочие.....

..... само циганите, турците и прочие ще са виновни. Нищо, че повечето от тия или живеят във калта безработни или пък работят най - тежката, нископлатена работа.

.... другите, превъзхождащите, те или са началници или на сладка служба, но именно те са и управляващите. Онези, които вземат решенията. Същите решения, които се вземат най - високо в йерархията на държавата и онези други решения издавани от най - мижавия началник, но началник в някоя мижава, малка, дребна фирма.... там началник е или бай Ставри, или Иван и т.н, но много, много рядко Хасан да речем.

..... тук не е важно колко знаеш, можеш. Каква ти е дипломата. Дори професионализмът не е важен....

.... във тази държава първо, най - първо е важно какво е името ти. Дали е или не е име благузвучно и достатъчно близко до имена като Иван, Драган и прочие.

.... дали си бял или си със отенък близко до бяло, недайси видимо повечко напечен от слънцето.

.... имаш ли роднини, приятели и прочие също е значимо нещо във живота за да те оценят добре, евентуално.

.... едва след това, някой може или не, да научи вашето име. Ще забележи какво пише във дипломата ви. Дори може да ви каже някой типичен, български, мръсен виц и да се посмеете.

.... честито ако сте доволен от животът си. На другите..... 1,5 милиона емигрираха. Вие ако имате още зъби да скърцате и да търпите.... аз нямам сили вече да стискам палци нито за вас, нито за себе си.

....уточнение.

....от тези 1,5 милиона емигрирали от България, през последните двадесет години, повече от половината са етнически римляни и турци.

..... със нетърпение чакам да минат следващите 40 - 50 години.

.... поздрави от един келеш. Един рязан келеш....

[bregalnicki]

Драган Ковачки од ВМРО-ДПМНЕ нов пратеник од 3-та изборна единица во Македонскиот парламент

Драган Ковачки од ВМРО-ДПМНЕ нов пратеник од 3-та изборна единица во Македонскиот парламент

По победата на Иван Јорданов во трката за градоначалник во Штип на штотуку изминатите Локални избори кој што пред изборите беше пратеник во Македонскиот парламент, нов пратеник на негово место доаѓа Драган Ковачки кој што беше нареден кандидат за пратеник на листата на кандидати за пратеници на минатогодишните предвремени парламентарни избори. Локалните избори 2021 во првиот и во вториот круг…

[myinterestsblog]

Яркий художник Иван Драган

Яркий художник Иван Драган

Иван Драган Фото: http://i-dragan.com/#me

Иван Драган является ярким и плодотворным художником, работающим в разных жанрах, но особенное место в его творчестве занимает сакральная тематика. Его полотна ясны и логичны, а аккуратность моделировки придает изображаемому явлению фактичность и вместе с тем поэтическую возвышенность.

(more…)

[vaseljenska]

Елита из Јатаган-мале

Елита из Јатаган-мале http://www.vaseljenska.com/misljenja/elita-iz-jatagan-male/

[myfriendthepanicattack-blog]

Глава 7: Социализация

Когато паническата атака стане част от ежедневието ти, хората един по един започват да си тръгват от теб – не защото искат, а защото ти вече не можеш да бъдеш около тях. Някои от нас стигат дотам, че спират да ходят на работа, спират да излизат с приятели на разходка, спират всякакви контакти и това води до обостряне на симптомите, защото се „изнежваме“. За чувствителните хора е много важно всеки ден да се поставят в ситуации, с които знаят, че им е трудно да се справят. И това понякога са съвсем нормални за другите неща от сорта на общуване с касиерката в кварталния магазин или записване на час при личния лекар за профилактичен преглед. По правило ние избираме да „минем и без това“, защото не е наложително, а изисква толкова много енергия и ни кара да се притесняваме. Колкото повече се отдалечаваме от обществото обаче, толкова повече се отдалечаваме от себе си. Човекът е социално животно, той зависи пряко от непосредственото, физическо общуване (това очевидно не включва социалните мрежи) и съществуването в среда на себеподобни. Това, че ни се струва, че такива няма (състоянието „никой не ме разбира“), не означава, че това е така. Ако прекалено много се фокусираме върху себе си, своя свят и своите проблеми, ще пропуснем да видим колко много общо имаме с всеки човек, с който се разминаваме по улицата. Всеки има проблеми, всеки иска нещо хубаво за себе си и хората, които обича, всеки обича да се смее, всеки иска да живее нормален живот, всеки иска да се усмихва по-често, отколкото да плаче, всеки иска да бъде зачитан и ценен. Тогава защо слагаме всички тези измислени бариери? Защо ни разделят полът, расата, религиозната принадлежност, общественият статус, финансовото положение? Защо не успяваме да усетим близък всеки човек на базата на това, че се „бори“ със същото нещо, с което се борим и ние – с живота.  Не понасям разделението на Земята. Не го понасям на най-дълбоко ниво – че сме в отделни тела. Че се учим как да сме едно, докато сме разединени по този начин. Единственият човек, който наистина някога ще познаваш, си ти самият и пак не е сигурно, че ще стигнеш дотам, че да знаеш с кого си имаш работа. Живеем в ера и нация, която генерално е по-скоро уплашена и агресирана към „ближния“, отколкото доброжелателна. Народните ни поговорки дори подкрепят това – „Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“; колко мило и прекрасно! Ако наистина има Източник/Бог, Чието разклонение сме всички ние, и сме тук в отделни тела, за да може Той да Се опознае чрез нас, така ли точно трябваше да го направи? Да осъзнае Себе Си, докато Се самоограничава, самоограбва, самоубива и хули на сто различни езика? Не можеше ли поне всеки човек да има инстинктивен достъп до това да знае, че всички сме едно, преди да ни пуснат директно в този свят, раждайки се с убеждението, че сме напълно сами и цял живот ще бъдем? Малко по-хуманно щеше да е и една идея по-продуктивно мисля. Но не, в най-дълбоките и страшни моменти на битието си седим на пода облени в сълзи с ръце на главата, чудейки се защо ни се случват нещата, които ни се случват. И колкото и да си повтаряме: „Всяко зло за добро“ и „Без страданието няма как да познаем щастието“, мозъкът ни не съумява да излезе от самотния остров, на който се намира, където страданието е само твое и ничие друго. Имам ангели, имам духовни водачи, никога не съм била сама – айде бе! Къде са? Защо веднъж в живота ми не се случи „чудо“ пред очите ми (и пред очите на някой друг по възможност, за да не живея цял живот с идеята, че имам халюцинации и съм за лудницата) и да се свърши с въпросите дали някой ме пази, или не ме пази? Защото в противен случай просто ще се чувствам в пъти по-нелепо да се моля и говоря на въздуха в стаята ми. Както всеки човек си задавам въпроса дали има нещо повече от тялото, нещо повече от този живот, нещо повече от онзи глас в главата ми, с който се будя и с който си лягам. Четем духовни и религиозни книги и си мислим, че знаем отговорите на тези въпроси, а в същото време никой няма личен опит, с който да ги затвърди.  И пак... има ги моментите в деня, които ни подсказват за единното ядро на всеки от нас. Поне докато плачеш за себе си, можеш преспокойно да поплачеш за остатъка от човечеството, защото те също се будят сами със себе си. Въпросът е, че някои от тях са се научили да се чувстват добре в собствената си компания. Но ужас – според повечето хора срещнеш ли такъв човек, той е такъв егоист, някакъв отшелник там, асоциален психопат. Нищо такова! Втръсна ми от човешките стереотипи! Природата е дуалистична, нищо не е константа и аз съм напълно наясно с това. Най-вероятно в тази книга си намерил огромни противоречия и това е съвсем нормално. Всяка дума, всяко твърдение, което излезе от устата ми, мога да контрирам сама, без да има нужда човекът отсреща да го прави. Дори имам по-добра аргументация от неговата, защото съм наясно, че когато казвам нещо, съм права и когато казвам обратното на същото нещо, пак съм права. За един човек ще работи едно, за друг – обратното. Всеки ще се съгласи, че можеш да мразиш и да обичаш даден човек в различни етапи от взаимоотношенията ви, нали така? И ако съберем линията на времето в една точка, ще разберем, че го мразим и обичаме в едно и също време и това е неоспорим факт. Затова, когато не харесваш някого, можеш да се постараеш да го погледнеш откъм това, което е най-ценно в него, вместо да се фокусираш върху негативните му качества. Съвсем успешно можеш да използваш същите конструктивно. Например ако някой умее страхотно да беси котки, да си мислиш как добре би изцеждал доматен сок през тензух. Какво пречи? Освен всичко, разбира се. И докато ти не можеш да спреш желанието си да пуснеш този човек през някой мост, разчленен в чувал, можеш поне да вземеш добрата страна и наистина да го имитираш, докато сам изцеждаш сок. Ама така, с топли чувства и усмивка на лице, „Ех, този Петкан, как ме научи на нещо ценно!“. С цялата тази потресаваща и умопомрачителна ирония, все пак съм съвсем сериозна. Защото ми писна да живея в свят на разделение. По-добре да съм побъркана и тотално неконвенционална, вместо да гледам човека срещу себе си и да мисля колко съм различна от него, колко сме далеч един от друг, колко е по-лош или по-добър от мен, колко по-умен е или по-глупав. Всички определения, които той ще запише по твой адрес в главата си, наред с тези, които ти ще запишеш за него в своята, са излишни, защото нито той, нито ти сте това, което другият вижда. Можеш да видиш човек в различна светлина всеки ден. Каква константност търсиш въобще във Вселена, която ди��а? Всичко върви нагоре-надолу, наляво-надясно, направо-наобратно и крайностите са тези вдишвания и издишвания. Искаш баланс? Стой по средата, но така само спираш да дишаш. Ако в болницата стоиш в балансната точка повече от няколко секунди, човек записва час на смъртта в тетрадката до теб. Търси го колкото искаш баланса, точно това обуславя движението нагоре и надолу, но никога не си прави илюзии, че ще го намериш, защото това би означавало смърт. Точно по същия начин можеш да определяш Иван, Драган и Петкан (сладкия удушвач на котки) като лоши колкото пъти искаш, но няма да си прав, ако вярваш, че това ще остане така завинаги.

Затова аз избрах да виждам това, което може да се промени в живота, вместо това, от което трябва да бягам, защото е „лошо“. Затова предпочетох да смятам, че съм част от Цялото, въпреки че съм сама в това тяло. Защото в края на деня, ако съм нещастна, имам само един човек на когото трябва да се сърдя, и това е човекът в огледалото, който не разбира дуалността на природата. Или приемаш тъмната страна и започваш да я обичаш, или се обричаш на живот, изпълнен с разочарования, страдание и мигове на пълно отчаяние, които са там единствено заради желанието ти... да не са там.

Затова ключов фактор за оздравяването на човек е социализацията. Когато успееш да се свържеш с хора, които да ти покажат, че всички всъщност сме еднакви, макар и привидно различни, ще започнеш моментално да усещаш вътрешна промяна. Изолацията ще ти се стори абсурден начин за намиране на спокойствие, защото комуникацията е форма на взаимопомощ. А когато ти и човекът отсреща сте едно, ще осъзнаеш как подадената от теб ръка в израз на простичка загриженост към всеки и всичко в живота ти е всъщност протегната ръка към теб самия. С времето сърцето ти ще се изпълва с любов, а където има любов, не вирее страх. 

Цялата информация тук е свободно достъпна, но все пак оставих опцията, в която всеки, който пожелае, може да ми благодари чрез Patreon, или по банков път (IBAN: BG27STSA93000018899181; Bic: STSABGSF; Банка ДСК). Благодаря искрено на всички, които ме подкрепят и по този начин!

[kletamaikabalgaria]

820 години от убийството на цар Иван Асен І. Борба за власт във Второто българско царство ИСТОРИЯ.BG

Дългият списък на политическите убийства във Второто българско царство (1186-1396г.) води своето начало от убийството на цар Иван Асен I (1190-1196г.). В дворцовия живот на възродената българска държава историята разкрива низ от болярски междуособици, феодални обвързаности, византийски заговори и средновековни жестокости. История, напоена обилно с кръвта на „фамилията на Асеневци“. „Гърцкий войвода Исаак паднал в ръцете на Асеня, който заповядал да го турят в железа... Исаак, гърцкий войвода, който бил роб, подбудил едного от българските войводи, на имя Иван, да убие Асеня, та да остане той българский цар.“ Из „Един поглед върху българската история“ (сборник Мецеслов) от Драган Цанков, 1857г.

[gostivarpress]

Под називот „Ноќ на гладијаторите“ вчера во Гостивар се одржа во вистинска смисла на зборот „fight“ спектакл, на кој вкупно имаше 13 борби во К1 и бокс. Главниот дуел на вечерта беше во К1, супер тешка категорија, над 95 килограми каде се сретнаа Сазан Мемеди кој потекнува од Гостивар и Иван Вичиќ од Р.Србија.

Мемеди го доби мечот со нокаут во втората рунда.

За Сазан Мемеди ова беше прв настап пред гостиварската публика, тој живее и работи во Швајцарија. Во останатите борби се сретнаа: Рејан Салмани-Цветан Србакоски, Мухамер Реџепи-Андреј Јованоски, Ване Вучков-Вања Думитров, Арди Алими-Јован Жељковиќ, Фуркан Гафури-Ардиан Исмаили, Драган Ѓорѓиоски-Саша Дајиќ, Валмир Пержаку-Антонио Зовак, Барди Салмани-Ален Ковачевиќ, Бајрам Рамадани-Владимир Вујадинов, Нуредин Рушани-Бранислав Досеновиќ, Денис Мухамеровски-Јовица Сугиќ и Мерис Идризи-Иван Ѓуриќ.

Настанот имаше и хуманитерен карактер, собраните средства ќе бидат донирани на организацијата Балкански сираци.

Сите дуели на вчерашниот настан беа жестоки и борците добија заслужен аплауз од публиката за храбоста, издржливоста и се она што прикажаа во рингот. Но, мора посебно да го издвоиме настапот на Мерис Идризи. 

Сеуште голобрадиот 16-годишен борец кој потекнува од Жировница, а тренира и живее во Швајцарија, со својот симпатичен изглед ни малку не наликуваше на некој кој знае да удира.

Но, по отчукнувањето на гоногот, Мерис се претвори во безмилосен гладијатор. Распали со сета сила и техника по неколку години повозрасниот противник, нокаутирајќи го во втората рунда, што беше знак публиката да еруптира и со овации го испрати храбриот млад борец. Мерис, честитки за прикажаното и од нас!

Погледнете ги и останатите фотографии од Ноќ на гладијаторите 2019 во Гостивар:

  #gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 25%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

„Фајтерски“ К1 и бокс спектакл во Гостивар (фото галерија) Под називот „Ноќ на гладијаторите“ вчера во Гостивар се одржа во вистинска смисла на зборот „fight“ спектакл, на кој вкупно имаше 13 борби во К1 и бокс.

[vestispalanka]

СНС ЧИСТИ РЕДОВЕ У ТОПОЛИ, ИСКЉУЧЕНО ПЕТ ОДБОРНИКА И ЗАМЕНИК ПРЕДСЕДНИКА ОПШТИНЕ Извршни одбор Српске напредне странке искључио је из чланства петоро одборника из локалне Скупштине у Тополи (Драган Ј. Јовановић, Мирјана Прокић, Милош Тодосијевић, Иван Милисављевић, Владимир Радојковић), као и заменика председника Општине, Славицу Топлицу. Овим је завршен процес чишћења редова јер је Извршни одбор једногласно донео одлуке (на седницама од 10. јуна и 13. новембра) …

Nastaviti čitanje https://ift.tt/2E9hPsl Вести из Смедеревске Паланке

[lightmm]

.... да та таковам !

.... днес е голям ден за мен !

.... един върл славянин се опита да ме обиди по някакъв си свои начин...

... първо ме пита от къде съм. След отговора, който му дадох и който не му се хареса, се намръщи и реши друго. Каза, че едва ли съм кореняк. От къде всъщност са родителите ми...

.... и ме хвана за изпотените топки.

.... аха, видя ли, не съм аз гражданче, човек. Какво съм си мислел аз!? Как можах да прегреша, да си помисля, че съм човек като всеки друг живеещ в града.

.... аз съм дамгосан.

.... та този славянин каза, че съм от делиормана..... извъртя очите, разтегна доволно устата си в поза мазна усмивка и рече, че вече всичко му е ясно.

.... той не го каза, но !

..... за този и много негови себеподобни, всеки рязан турчин е просто..... гаден, мръсен, рязан турчин и нищо повече. Всеки циганин е подобие на човек и не заслужава дори минимално усилие за човешко отношение от страна на славините, на расистите. Ония дето се бият в гърдите....патриоти. Същите патриоти, които ги управляват други '' патриоти '' . Същите, които са причина тази държава да е най - корумпираната, бедна, умираща, болна......

..... но гарван - гарвану око вади ли !?

..... по - лесно е да си расист и да обвиняваш гадните цигани, турци и прочие за беднотията си, невъзможността да си платиш сметките за ток, вода.... за работата на минимална заплата....чорбаджията на същият, който е друг върл '' патриот ''.

..... ама съм гаден келеш.

.... преди няколко дни казаха една статистика. За двадесет години, готините славИни, тези патриоти, любители на тежките софри, ракията и прочие.... изгонили свои други побратими от страната. Общо на брой до момента 1 500 000 души, българи.

..... след още двадесет години.

..... предполагам, силно вярвам, че още едни други 1 000 000 българи ще емигрират през следващите 20 години. Някой просто ще емигрират зад граница за да избягат от съгражданите си патриоти, други ще емигрират перманентно. Ще умрат от безпаричие. Ще умират бавно от глад. Други ще бъдат поробени като бели роби и ще молят да бъдат спасени от ръцете на тези същите.... неговите братя, уж съграждани, уж хора от една кръв, една нация.

..... много ви благодаря скапани расисти.

.... каквато ти държавата, такива ти и.... циганите. Циганите в Англия са взели най - лошото от характера на англичаните, българските цигани от българите и т.н. А сега си отговори, коя нация е дала по - лоши неща на своите цигани !?

.... пардон за рязаните ли искаше да кажа.

.... няма страшно. След двадесет години, когато емигрират и останалите ваши дразнители.... тогава, ще си изпълните мечтата. Сега началници са само Иван, Драган, Петкан и прочие. Ония дето чистят кенефа, метат улиците, мъкнат чувалите на дока и прочие се казват МеЕмед, Хасан, Али и прочие. Но и те ще заминат......

..... кой ще бърши тогава бай Ставри насрания гъз. Черната работа на ниска заплата кой ще я върши......

...... както и да е.

.... аз съм келеш, знам си го.

.... от хаосът се е появила материята. Хаосът е животът. Обратното, не водило до нищо..... казали и древните гърци и няколо изкилифирчени учени със странни хипи прически от немного далечното минало.

.... искаш спокоен живот. Да квичат прасенцата в кочината, да пеят чучулигите в гората, да си седиш със опънати крака на дивана пред телевизора в очакване на поредния любим епизод от порно сериала.... това не е хубаво. Самозалъгване някакво било. Защото не води до нищо.... само до едно бавно, еднообразно, еднопосочно, повтарящо се затъпяване. А хаосът е друго нещо. Тоест хубаво ще е да ти е гадно. Дори и да не го искаш. Друго си е да ти плюят на сурата някакви началници, женати да ти изневерява, комшията да ти точи нафтата от колата и прочие.

..... демек хаос.

..... демек разнообразие със вкус на 100 годишно кисело зеле, но винаги поднесено със различна гарнитура.... примерно.

......

[ksteatar]

ПРЕМИЈЕРА - Књажевско-српски театар, 11. мај 2019. године у 20 часова

ВЕЛИМИР СТОЈАНОВИЋ

ВОЋНИ ДАН (АПСТИНЕНЦИЈАЛНИ СИНДРОМ)

Редитељ и сценограф Драган Јаковљевић

Улоге :

ЖИВО БИЋЕ…………………………….Здравко Малетић

ПИЛЕ……………………………………..  Никола Милојевић

ЈАЊА……………………………………..  Исидора Рајковић

ЛАЛА……………………………………..   Драган Стокић

АНТЕ ПОРТАС………………………….Иван Видосављевић

НЕЗНАНИ ЈУНАК ………………………Ненад Вулевић

Помоћник сценографа : Саша Ђорђевић Сценски дизајн: Ана Радовановић Костимограф: Јелена Јањатовић Композитор: Драгослав Танасковић Избор музике: Драган Јаковљевић Инспицијент: Никола Стевовић Тон: Добрица Андрић Светло: Саша Радивојевић Шминка: Марија Курћубић Гардеробери: Драгица Илић и Мирјана Тодоровић Декоратери: Страхиња Ђорђевић, Владисав Бркић и Зоран Стевановић Реквизитери: Ненад Милорадовић и Марија Вујичић

Сезона 2018/2019.

ВОЋНИ ДАН (Апстиненцијални синдром) је трагикомична прича:

О свету духовних и телесних богаља уморних од живота, лишених моралне самоспознаје…

О изгнаницима из сопственог живота који не схватају да сви узроци њихових проблема леже дубоко у њима и чекају да буду освешћени…

О преиспитивању сопствене прошлости са “крпицама свести и остацима сећања” у политизованом друштву које је у агонији…

О незадовољству свим и свачим око себе, о уздржавањима и одустајањима, о пасивности, кукавичлуку, неодлучности…

О безнађу. О одустајању од живота. О бесциљној носталгији.

Како победити нихилистичку стихију и самодеструкцију, превазићи патњу и бол, вратити веру и наду у побуну?

Како доћи до праве одважности која људе чини истинским бунтовницима са снагом да пробуде жудњу за животом и остваре смисао свог постојања?

Како се избавити из самотног заточеништва?

Како…?

Драган Јаковљевић

ВЕЛИМИР СТОЈАНОВИЋ је рођен 1940. године у Душанову код Лесковца, а умро у Сарајеву 1985.године. Учио се у Душанову, банатској Белој Цркви, Београду (основна школа и ондашња нижа гимназија), у Титограду (виша гимназија) и поново Београду, где је дипломирао на Филолошком факултету на групи Општа књижевност са теоријом књижевности, 1963. године. Од 1963. до 1969. године радио је у сарајевској ревији “Одјек”; писао је позоришну и филмску критику, повремено и ликовну и телевизијску. Објавио је књигу позоришних критика под насловом “Шминка и зној” 1974. године, у издању “Веселина Маслеше”. У сарајевском Камерном театру 55 изведена је његова драма – првенац “Није човјек ко не умре”, године 1978. О књигама, сликама, филмовима, позоришним представама, телевизијском програму, и још којечему, писао је у низу листова и часописа. По наруџби Камерног театра 55 написао је драму “Воћни дан”. Од 1969. године запослен је у Телевизији Сарајево, на разним дужностима. У оквиру МЕС-а водио је пет година разговоре округлог стола, а на позоришним играма БиХ у Јајцу два пута. У два маха био је селектор МЕС-а. На одсеку опште књижевности Филозофског факултета у Сарајеву пет година предавао је историју и естетику филма. Снимио је према сопственим сценаријима, шест кратких филмова, документарних и играних. За филм “Експрес” на Београдском фестивалу добио је сребрну медаљу, 1970. године. На МЕС-у 1970. године текст “Није човјек ко не умре” награђен је од жирија часописа “Позориште” као најбољи домаћи текст. На сусретима позоришта БиХ у Брчком 1979. исти текст добио је награду

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Пленерът „Погановски манастир” е мост между българските и сръбски художници

25 години се навършват от началото на Международния пленер „Погановски манастир”. По този повод Община Димитровград, Центърът за култура в града и Галерия „Методи /Мета/ Петров” /на снимката/ организираха кръгла маса в село Поганово близо до Цариброд, както е предишното име на граничния град.

Впрочем, границата не е преграда за връзката ни с етническите българи в Сърбия. Единствено през по-активните месеци заради турските гастарбайтери, преминаването на границата е затруднено заради опашките. Сега пак имаше известно изчакване, но не можеше да се сравнява с миналата година, когато в началото на август отидохме при започването на пленера и откриването на изложба с картини от участвалите в предишния. Този път организаторите бяха изместили датите за началото на пленера, а изложбата с творбите се открива по повод празника на Димитровград. Хората в Поганово бяха все така сърдечни, както и миналата година, само след кръглата маса липсваше чудесната Царибродската музика, която обаче е свирила в началото на пленера тази година. Но пък на тази кръгла маса стана дума за важни неща, които имат значение за бъдещето на това международно участие на художниците.

Едвин Сугарев на разговора за пленера

В дискусията се включиха генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев, изкуствоведите проф. Драган Булатович от Белград и проф. Свилен Стефанов от София, както и художници, и куратори от двете страни на границата. По думите на Едвин Сугарев в Сърбия има много художествени пленери, но този е един от най-престижните. „И причината за това е може би в особената атмосфера и уникалната природна среда, в която работят художниците. Докато пътувах насам си мислех какви са мотивите, които карат художника да излезе от ателието и да работи на открито сред природата, вдъхновен от нейните форми и внушения”, сподели той. И добави, че и сега, както в миналото, хората търсят сила и вдъхновение в природата. Още повече сега в нашата прекалено урбанизирана планета. „А тук имат и друго предимство - освен от природата могат да черпят енергия и внушение и от традицията, от Погановския манастир, чиято църква посветена на свети Йоан Богослов е сред най-добрите и въздействащи примери за средновековната православна иконопис. Така че тук традициите и въздействието на внушителната природа се кръстосват. И чрез тяхното вплитане се получава особената магика, особената специфична сила на нарисуваните от предишните пленери картини”, каза Едвин Сугарев.

Проф. Драган Булатович

Проф. Драган Булатович се спря на значението на пленерите и пленеризма. Според него причината за  интереса към тази форма е не само чистия въздух, но и свобода и освобождаване от институциалното образование. И посочи, че наистина има много пленери в Сърбия и преди това в бивша Югославия, но не са толкова тези, които са дълговечни. Имало е някои с по няколко издания, но този наистина е преминал през годините. Неотдавна проф. Булатович, заедно със своя колега проф. Свилен Стефанов, са прегледали фондовете от пленерите. В момента там се съхраняват повече от 500 творби на 272 художници от Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Турция, Гърция, Индия, Китай, САЩ, Англия, Ирландия, Франция, Дания, Мексико, Полша и Русия. Според проф. Булатович за всеки пленер е важна природната среда. Но този пленер има своя специфика и е много важен за нас, българите. И може би затова Погановският пленер с богата история продължава толкова години.

Бранко Николов

А при него има и друго – той е създаден през 1993 година, две години преди самата галерия в Цариброд. За Драган Булатович това е прагматизъм от високо ниво - първо да се направи пленер, а след това галерия и колекция. И тук не можем да пропуснем името на Димитър Илиев, скулптор, създател на пленера и дългогодишен дирек��ор на галерията. Самият той направи тази година изложба в галерия „Академия” на НХА, а миналата година ни разказа за началото през 1993 година - една нова, стара идея. Тогава дошла нова директорка на Културния институт в Димитровград, която имала визия. И той казал - дай да направим пленер, а Зорица /директорката/ му отговорила – ва’жи /тоест става/. Нямало нищо – нито цигари, пиене, вестници, но го направили. А пък ние не можем да не добавим приноса за тези пленери на художника Бранко Николов, който поддържа жива връзка между българските и сръбски художници, и контакт с хората от тези краища, в които той самият е роден.

Проф. Свилен Стефанов

Според проф. Свилен Стефанов вече наистина не просто галерията, а градът притежава една колекция, която е добра основа. И след тези 25 години пленеризъм от тази колекция в никакъв случай не трябва да се откажат градът, общината и неговата културна общност. „Точно това е едно от нещата, които предполагат бъдещето развитие на пленера „Погановски манастир”. Това е една колекция, която трябва да бъде осмислена и бих предложил да й се даде статут на национална ценност, национално богатство, какъвто закон има в Сърбия”, каза проф. Свилен Стефанов. И даде пример с друг пленер пак в тази страна. Предложи още да се види чисто юридически как може да стане това с тази колекция. Да се получи национален статут на сбирката, която се увеличава всяка година. Би могло да се помисли не само за един ремонт на съществуващата в Цариброд галерия, а да се отдели място за постоянна експозиция там или на друго място за най-добрите произведения.

Емил Атанасов - един от българските участници в пленера

Организаторите на пленера предоставиха материали, в които имаше имената на всички участници през годините. „Интересно е как с времето, се е променял подборът на авторите. Отначало почти няма български автори, после започват и напоследък стават все повече и повече. И това е интересно, защото Димитровград или Цариброд е един мост, който може да бъде мост между двете култури. Между България и бивша Югославия имаше определени политически ограничения в близкото минало. Те не бяха просто икономически. В много голяма степен бяха довели до това, че интелектуалците, хората на духа, на изкуството от България и Сърбия не се познаваха взаимно. Двете изкуства се развиваха в много отношения по общ начин, но без реална връзка помежду си. Едва в последните години започна едно припознаване между българските и сръбските художници и то ми се струва изключително ценно като тенденция. А Димитровград като място, което е на границата, би могъл да играе една много хубава роля, която да е свързана с града. Разбира се, не пропускам участието на художници от Китай, Германия, Русия и другите, които са били канени в пленера”, каза Свилен Стефанов.

Иван Чолаков работеше неуморно по своя метална пластика, която ще бъде поставена в Цариброд

И направи свои предложения за бъдещето на пленера. Важно, според него, е как се селектират авторите. Все повече в целия свят това се извършва на кураторски признак. „Кураторът предлага участниците и насоката, по която да има обединяваща нишка и резултат. Предлагам да започне да се мисли да се възлага на определен човек – художник или историк на изкуството, всяка година различен, който да подготвя самия пленер и участниците”, сподели проф. Стефанов. Но според него такъв куратор не трябва да бъде диктатор, а да предлага своето мнение на съвета на галерията. И като пример за подобен подход даде пример с галерията в Благоевград, в основата на която за такъв подход е художникът Сашо Стоицов. А всяка година изложбите имат различен куратор, което определя и различния почерк на съответната експозиция и участници. Във „въпреки.com” сме писали за една от тези изложби миналата година, която наистина беше изключително стойностна.

Димитър Илиев не можа да участва в разговора поради здравословни проблеми, но изпрати свое приветствие и предложения за бъдещето

Други предложения на Свилен Стефанов бяха свързани с туристическата програма на един такъв пленер, където на присъстващите художници могат да бъдат показани не само природни красоти в околността и Погановския манастир, но и други места, дори в съседна България. Според него може да се помисли и за осигуряване на ателиета или поне навеси за художниците, където те да могат да работят. Има и друга възможност – да се правят само скици и малки неща на място, а след това художниците да пращат свои картини, изработени като завършени произведения в техните ателиета. Може да има и различни варианти. Едно от предложенията, които направи е да се намали броят на авторите. Смята, че не е необходимо да са 10 или над 10. Може с 5-6 души да се направи, но да имат добри условия. За да могат художниците да имат лично пространство, а не да се настаняват в една стая 2-3-4 души, както имаше и тази година. „Може да се помисли за оптимизация, с по-строга селекция и намаляване на броя на хората”, каза проф. Стефанов. А ето и участниците тази година в пленера – Миодраг Анджелкович – Дая, Ниш/ Сърбия; Емил Атанасов, Пловдив/ България; Станимир Видев, Пловдив/ България; Горан Митич, Ниш/ Сърбия; Даниела Димитриевич, Ниш/ Сърбия; Михаела Каменова, София/ България; Димитрийе Коларевич, Нови Сад/ Сърбия; Зоран Тешанович, Сечан/ Сърбия; Иван Чолаков, София/ България; Сона Спироски – Остойич, Баня Лука/ Босна и Херцеговина.

Калин Николов

Но като гледаме имената само на балкански художници, все пак си спомняме думите на Димитър Илиев от миналата година. Те са, че някак си пленерът се е позатворил. По-рано е имало художници освен от Сърбия и България, но и от Гърция, Турция, Румъния, Македония, Италия, Франция, Русия, Полша, Англия, Ирландия, Норвегия, Мексико, Китай, САЩ, от всички бивши югославски републики…  И се питаше защо не са търсили поне един художник от тези страни. Вероятно много от тях не биха отказали, стига да са ги потърсили. Може би изходът все пак е в този кураторски принцип, който предлага Свилен Стефанов. И все пак, според изкуствоведа Калин Николов, тази българска и балканска връзка не е неочаквана. „Като художествено значение Погановският манастир е най-близката точка на нашата балканска култура до Ренесансовата култура. За първи път във фигурите се появява нещо като анатомия и то не съвсем нещо, защото може добре да проследим не само анатомичните особености на хората, но и техните аксесоари. Тази традиция контактува с традицията, която съществува”, казва Николов.

Пътят към Погановския манастир...

А Едвин Сугарев прибави: „Художниците от България имат един специфичен бонус в сравнение с други чуждестранни гости на пленера. Тук природата свързва. Ждрелото на река Ерма извайвало суровите и внушителни меандри преминава в България и тук. В дългата си история манастирът е бил ту български, ту сръбски, бил е изписван и от български, и от сръбски зографи. И по поречието на реката и в близкия Цариброд живеят етнически българи, тъй че българските художници се чувстват тук като у дома си. Или може би като обитатели на един друг, отколешен дом. В който всички трябва да се върнем, за да осъзнаем, че сме братя по род, религия и съзнание. И че можем да живеем заедно като споделяме не само грижите за насъщния, но и грижите за душата. Това всъщност правят всички художници тук. Грижат се за душата. За нейната искреност и съпричастност, за нейната отвореност и свобода, за нейните възможности да придава магическа дълбина за битието , в което пребиваваме. И не си мислете, че това е напразен труд или пък е нещо достъпно само за една крехка интелектуална прослойка. И неразбираемо за обитателите на Поганово и околните села. Те може би не знаят кой е Рембранд и кой е Ван Гог, но знаят, че тук има едни странни хора, които пренасят пейзажите и лицата от техния свят на своите платна. И го правят така, че тези пейзажи говорят на нов език и излъчват нови внушения. И това тяхно дело е важно и достойно. Защото чрез него ще се съхрани нашето днес. С неговите страсти и възторзи в неясното утре, каквото и да е то. Каквито и нови тревоги да ни донесе”, завърши Едвин Сугарев. А ние чакаме следващите 25 години на Международния пленер „Погановски манастир”. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[triuswax]

Итоги конкурса - средства для ухода за ТАТУ

Подводим итоги последнего конкурса https://vk.cc/6osfrX Благодарим всех за активное участие! Тоха Волк Сергей Коробейников Евгений Меднис Юленька Кузнецова Kris Zolotova Альбина Мерзлякова Ваня Перегудов Дарья Капустина Александр Сапунов Иван Свирипов Мария Илюхина Юлия Вакуленко Сергей Халанский Нина Юдина Андрей Попков Victoria Zubenkova Дима Кондратенко Дарья Драган Оляша Кондратьева Вам отправляются крем для заживления тату и мазь для ухода за тату! Подробнее о них тут: https://vk.cc/6osgr6 и https://vk.cc/6oszLZ Чтобы получить приз - обращайтесь в сообщения нашего сообщества, мы ответим Вам в течение суток! А беспристрастно подвести итоги конкурса нам помогла платформа Mrandom - ссылка на результаты: http://mrandom.com/ru/6H2X Поздравляем наших призеров  Спасибо всем за активное участие! #триус #trius #триус_конкурс

[palankaonline]

Иван Ивановић "Вучић је подмукла кукавица, Дачић шмрче кокаин, људи ово лудило мора да се заустави" https://ift.tt/2BrtbGj, Иван Ивановић "Вучић је подмукла кукавица, Дачић шмрче кокаин, људи ово лудило мора да се заустави" Погледајте ново издање емисије "Ауторитет", гост је био председник покрета Наши, г. Иван Ивановић. Аутор и водитељ емисије: Драган Филиповић Продукција: ТВ Српски Колектив (новембар 2018.) #ТвСрпскиКолектив #ЕмисијаАуторитет , https://ift.tt/1rMQyM6

[palankaonline]

Иван Ивановић ексклузивно о тренутној ситуацији на северу КиМ! Председник покрета "Наши" Иван Ивановић, ексклузивно за ТВ Српски Колектив коментарише тренутну ситуацију на северу КиМ. Саговорник: Драган Филиповић Продукција: ТВ Српски Колектив (август 2018.) , via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts