#Златна Костова

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ:  Опитът ѝ в областта на нещастието

Това заглавие е изречение от книгата. По-точно от третата повест в книгата с едноименното заглавие „Посланичката“ на Людмил Тодоров (1955-2023) /на снимката/, публикувана от издателство „Знаци“, 2024, написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Някои наричат тези три текста и новели. Като обем те са на границата повест /роман. В това издание подзаглавието е „повести“. Не това е важното. Мисля си, колко ли начини има да се изрази един човек за нещастието. Когато споделих впечатлението си от този израз на Людмил Тодоров с приятел-наш известен писател и учен, той ми припомни мотото на Толстой към „Ана Каренина“: „Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни са нещастни по своему“. Същият този приятел-писател и учен ми е казвал, че навремето проф. Петър Динеков го е насочвал: „Потърси. Заглавието винаги е тук някъде вътре.“ Аз в този случай, дори не търсих заглавието – то само ме намери. Като в повечето случаи. Според мен изразът на Людмил Тодоров е елегантен, изискан и ювелирен. И дълбоко психологически. Дали от това нещастието ще стане по-поносимо. Сигурно зависи от опита ни в него. Дали опитът ни в областта на нещастието ни обогатява или разрушава. Замислих се за собственият ми опит в областта на нещастието. Както и дали тези три повести са повести са свойственото нещастие за всяко семейство.

Художник на корицата е Кирил Златков

В тази последна, посмъртно издадена книга на рано напусналия ни писател, сценарист, режисьор, актьор Людмил Тодоров мисля, че става дума точно за това: опитът ни в областта на нещастието. Нека това не ни насочва само към негативното, песимистичното и депресиращото. Напротив. Известно е, че ако не съществува антиподът, не ще уловим и другото състояние. Как би се самоопределило нещастието, ако не бе хедонизмът ни, като алтернатива. Нещастието ни е нужно, за да се опитаме да се наслаждаваме на всички щастливи моменти и времена. Да, щастието може да е и миг, но и протяжност. Но и чрез свой герой Людмил Тодоров ще ни напомни знаменитата реплика на Манделщам: „Кой е казал, че трябва да бъдем щастливи, кой е обещавал това?“

В тази книга на Людмил Тодоров са събрани един по-ранен роман /тогава е наречен „роман“ –  „Хроника на едно пропадане“, от 2000 г., „Разговорът“ и „Посланичката“.

Людмил Тодоров, 31 март 2014

Това е пар екселанс висока класа. Проза, която те просмуква и напоява с тъга, радост, безутешност, съпричастност, безнадежност… – нарочно редувам тези полярни състояния в живота ни, за да се напасне пъзелът-живот. Много характеристики могат да определят тази проза на Людмил Тодоров. Интелектуална проза, екзистенциални повести, полифоничен наратив. И всичко ще е точно казано. Но най-вече това са човешки изразените пропадания /неслучайно и заглавието на първата повест е „Хроника на едно пропадане“/ и човешките възвисявания. Защото те и двете ни бележат. Бележат ни с дълбоки знаци.

Философът Киркегор преди два века ни напомни, че „Който се е научил да се тревожи правилно, е научил най-важното нещо“, а психоаналитикът от началото на 20 век Роло Мей ни накара да се вгледаме в „Смисълът на тревожността“. Не, това не са оксиморони. Това е интелигентният, цивилизованият и човешкият начин на живеене. И в трите повести чувстваме внимателно вглеждащия се в човека поглед на Людмил Тодоров, като в нормални невротици и хора, които тревожността бележи. Поглед, с любов към човека, без интелектуално дистанциране или не дай Боже – високомерие, снобизъм, характерен някога за псевдоинтелектуалността и нарцисизма. Като творец, идващ и от театъра, и от киното, тези три повести се възприемат и като изявено драматургично въздействащи. Това са почти готови сценарии. Части от описанията на интериора и екстериора, могат да се приемат като своеобразни ремарки в един драматургичен текст. Още в първия текст Людмил Тодоров ще каже, че героите говорят неща, които сами са решили да кажат, а не авторът. И това е добър знак, защото героите са по-умни от автора. Точно това е и впечатлението от трите повести – героите следват развитието на логиката на своите характери и роли.

Кристин Димитрова /л/ и Златна Костова /д/ при представянето на книгата "Посланичката" на Людмил Тодоров на Пролетния панаир на книгата

И трите повести са на висотата на европейска и световна класа.  Наред с това, разбира се, те са дълбоко проникващи в българската среда, социо-политическото обкръжение и тъкан. Всичко това ги прави много жива, жизнена, провокираща, актуална проза. Всичко тук се раздипля в наратива с много мяра – достатъчно, но  и без излишества. Да добавим  и, че фабулата се разгръща от малко герои. Това са доста камерни творби, чието действие основно се изиграва от  двама до четирима основни герои. Талантът на Людмил Тодоров е и в това, че залага на основните начала: любов и смърт. Ерос и Танатос са алфата и омегата на живота ни. Тези нагони винаги се потенцират и допълват. Истинските неща са винаги прости. И е толкова логично, житейски правдиво и съдбовно обусловено, че там където има смърт, единствена друга равна по сила е любовта. Това е и закон в друга сфера от знанието – физиката.  Нищо друго не може да устои на смъртта, така както само любовта може да го направи. И, за да имаме силите и куража да приемем смъртта, като житейско случване, като философска и екзистенциална категория и даденост, ��рябва да има, да противостои също толкова силна друга доминанта – любовта. Неслучайно има в нашата литература страстите в Димитър Димовият „Осъдени души“, както и в скоро създаденият филм по сценарий на Боян Биолчев –„Чума“ или творбата на Маркес – „Любов по време на холера“. Както и много други прецеденти в изкуството, където любов и смърт вървят заедно. Любовните  истории  и в трите повести на Людмил Тодоров са все странни, като че епизодични на пръв поглед, но всъщност, вписващи се, като каузални сбъдвания. Може да се каже и, че тези три повести са за самотата. Самотата в семейството, самотата в социалното обкръжение, самотата, като екзистенция.

Златна Костова и Румяна Емануилиду при представянето на книгата "Посланичката" на Людмил Тодоров на Пролетния панаир на книгата

Повестта „Хроника на едно пропадане“ е замислена като дневник, в рамките на декември 1996 г. до октомври 1998 г.  Людмил Тодоров описва началото така: „През месец декември, 1996-та, държавата, страната, „социумът“ се сринаха. Фалираха банки, рухваха пирамиди, хората губеха парите си, крадяха им зърното, тока, водата…“ Тези почти две години нелеки в обществено-социален план са фонът на едно личностно пропадане на интелектуалец драматург. Свидетели сме на едно „прекършване“ на героя, когато вземането на решения не е лесно. Разпаднал се брак, една трудна любов и съзнателно или поне непротивопоставяне на главният герой за завършек на жизнения път. И отново за страданието, нещастието. В моменти на милост към себе си протагонистът ще промълвява: „Милата ми душа! Нещастната ми мила душа!“ Както ще изтълкува авторът: за тези вътрешни терзания не е нужен романтичен декор – едно  панелно жилище е напълно достатъчно. Людмил Тодоров ни загатва за тези дежа вю на героя как се случва челен удар по пътя с камион, като предчувствие за края. Людмил Тодоров е талантлив преследвач на душевните меандри на героите. Вплетените в повестта размисли за изкуството, за смисъла на живота – дали душата някога не ни напуща още приживе, за неистовото желание Господ да приласкае душата ни правят от тази повест едно състрадаващо и същевременно изтерзаващо ни четиво. И то чрез едно разголващо и нещадящо се слово на автора.

Людмил Тодоров /л/ и Матей Тодоров /д/ на премиерата на поетичната книга на Златна Костова “Отмъстителна поезия” в Литературен клуб “Перото”, 7 май 2016

Не искам да пропусна и сюрреалистичният нюанс, който носят повестите на Людмил Тодоров. Този сюрреалистичен тон е много осезаемо зададен особено в романа „Разговорът“. Тук действието се развива малко като в етнографски резерват и се създава едно особено чувство за бутафорност на мизансцена, в контекста на един драматургичен заряд. И тук любовта витае реално-нереална. А „разговорът“ е един задочен диалог между вече починалия  герой и приятеля му архитекта. Неслучайно, за да се постигне обобщеност и събирателност на образа, че това може да се случи и да бъде животът на всеки,  Людмил Тодоров назовава героя си „мъжът“. Тук има два художествени и фабулни центъра – животът и случващото се с „мъжът“ и после от един момент животът  на архитекта. Почти с криминално усърдие и нюанс архитектът се опитва да направи „възстановка“ на последните месеци от живота на приятеля си, като реконструира случилото се чрез своеобразния дневник, който сглобява от бележките, писани и останали в ателието на мъжът, който всъщност е художник. Какви мисли са белязали живота на този художник, който явно или сам е предизвикал или поне не се е противопоставил на жизнения си край.

Людмил Тодоров, 31 март 2014

Ето истините, до които стига авторът, чрез мислите на героите си: „Хубавото на зрялата възраст е, че човек се радва на малките неща, а големите умее да цени“. Или: „Светът се повтаря непрекъснато –това е може би единственото сигурно нещо, което можем да кажем за него.“. Или, че за мъжът идеята за Бог е едно дете, което си играе с кал. И в третата повест „Посланичката“ основните четирима герои също са интелектуалци. В началото на повестта, между двете семейства се залага философският, екзистенциален и съвсем делничен въпрос, кой от тези герои „изтърпява живота“ и кой „му се радва“. В тази също полифонична повест се задават въпросите за мястото на интелектуалеца в социалната ни действителност, за семейната, да я наречем, кохерентност, вечния въпрос деца и родители. В тази повест през цялото време има едно очакване, че нещо ще се случи, усещане за „бомба със закъснител“, за едно очакване почти като за Годо, за някой, който така и не се появява до края. Людмил Тодоров оставя повестта с отворен край,  не дава отговори  на всички въпроси. Но важното е, че и в трите повести се задават правилните въпроси. И не на последно място – стилът на Людмил Тодоров е съчетание на фин, дълбок психологизъм и изящен език. ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: Людмил Тодоров беше/е от специалните хора, за които винаги ще си мислиш, че е шанс да са те допуснали до себе си – с книгите си, с филмите си, с гледната си точка, с изборите си. И само ще добавим: „С благодарност на Златна Костова, съпругата на Людмил.“ Със сигурност, тя знае защо, но това е друга история, твърде лична, за да бъде разказана…

Златна Костова

Към въведението на книгата тя пише: „Посланичката“ съдържа три повести, писани през последните няколко години. Героите в тази книга са разпознаваеми, както във всички други книги и филми на Людмил: те не са измислени, те са забелязани, наблюдавани внимателно, слушани, чути, оценявани, поощрявани, (не)порицавани, утешавани, насърчавани, но преди всичко и над всичко – обичани. В тези повести хората изпитват страхове, съмнения, радости и екстази, тъга, съжаление, разкаяние, влюбване… като всички нас. Героите на Людмил дишат до всеки един от нас, чрез всеки от нас. В тях се припознаваме и затова им вярваме; затова въздействието на съдбите им е толкова силно. Людмил често казваше, че публиката трябва да усеща героите (и в книгите, и във филмите) с всичките си сетива – само тогава може да им повярва и да съпреживява с тях.

Среща с истински хора (някъде сред тях ще откриете и себе си!) – това ви очаква когато отворите тази книга. Ще плачете. Ще се смеете. Ще съчувствате на хората, които населяват трите повести. Вероятно ще спирате, за да си поемете въздух, да вдигнете очи, да се огледате и да осъзнаете, че „всичко, което има да се види, е пред нас. Няма нищо скрито“.Това е…

[radiosss]

ХУБАВО Е всичко, което има да идва, да идва внезапно  – като лятна буря, земетресение, любов  – да няма време да го прегърнеш, камо ли да го отблъснеш.

Златна Костова

[vprki]

И Людмил Тодоров отлетя от ��ашия свят… В Небесата ще грее нова звезда

Напусна ни талантливият и безкомпромисен режисьор, сценарист и писател Людмил Тодоров (12 януари 1955 – 22 ноември 2023)! Той твърдеше: „Киното трябва да е като дишането – естествено”. Людмил отлетя от нашия свят към звездите, но неговата духовна енергия остава и ще вибрира около нас, за да проверяваме почтеността и човечността си.

В последния му филм „Миграцията на паламуда” (2012, който сам разпространи), подобно на „Бягащи кучета” (1988), „Любовното лято на един льохман” (1990), „Двама мъже извън града” (тв, 1998, по сценарий на Владо Даверов) или „Емигранти” (2002, заедно с Ивайло Христов), героите напускат своето обиталище подир адреналина на приключението. Този път са бащи и синове, разделени по двойки. Четирима днешни льохмани, чието спасение е мост.

Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица. Завършва Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Филмовият прощапулник на студентите е не кой да е филм, а „Мера според мера” на Дюлгеров (като асистент-режисьор и актьори). Годините на следването не са подминати в романа на Людмил Тодоров „Хроника на една любов” (ИК „Петриков”, 1993).  След откровената автобиографичност на „Бягащи кучета” и „Любовното лято на един льохман” в „Приятелите на Емилия” и по-нататък продължи да пише и да изследва съвременния човек. Последваха „Разглобено лято“, „Шлеп в пустинята“, „Скептици“, Сборник разкази, последната му книга, която излезе в края на миналата година е романът „Смяна на оптиката“.

Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев в “Миграцията на паламуда”. Людмил Тодоров отказа разпространението на филма по големите киновериги в израз на протест срещу рекета и монополното им положение. Въпреки това, той намери своята публика благодарение на прожекциите в страната в рамките на “София филм фест”, неколкократното излъчване по една национална телевизия и разпространението му на DVD с вестник.

Людмил Тодоров беше един от първите, които ни повярваха, когато създадохме интернет платформата „Въпреки.com” за култура и изкуство в обществото преди почти десет години. Разговаряхме с него на 31 март 2014 година по повод току-що издадения му роман „Скептици“, както и за много други неща, които бяха тогава около всички нас. Публикуван е на 2 април 2014. Сега, препрочитайки текста, си мисля, че повечето, което е споделял пред нас със Стефан Джамбазов носят знака на сегашното време…

Публикуваме целия текст, без днешен преразказ или коментар, за да прочетем и чуем отново Людмил Тодоров с почит, поклон и обич към него завинаги…

ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ: ЗА МЕН ПИСАНЕТО Е  ИНСТРУМЕНТ ЗА ОПОЗНАВАНЕ НА ЧОВЕКА

Людмил Тодоров, 31 март 2014

„Да влизаш в кожата на различни герои е начинът на писателя да си върши работата добре. За мен писането и заниманието с това е инструмент за опознаване на човека. И в този смисъл, когато чета също големите образци на това занимание, аз харесвам измежду тях онези, които се занимават с това да се вглеждат в човека отсреща. Да се опитват да го опознаят в цялото му богатство”, казва писателят и кинорежисьор Людмил Тодоров.

И продължава: „Това е трудно занимание, защото изисква вдълбочаване и особен тип нагласа. Обаче, когато се получи, си струва да бъде видяно и прочетено. Защото имаш чувството, че контактуваш със самия живот, а не с някакви представи на някакъв човек за този живот. Мисля, че до време човек трябва да се занимава със своите мисли за живота. До време те са важни. В един момент те са приоритет на младостта”, казва Людмил. Според него тогава авторът е извинен, за да рови непрекъснато в себе си, да се занимава със себе си. Извинимо за младостта, но в един момент нататък би трябвало да започне да вижда какво става около него. Чехов е започнал да го прави на 22 години, припомня писателят. И отбелязва, че някои не могат да правят това и на 70. Продължават да ровят в себе си. А като не си намерил нищо до 70, почваш да търсиш пак нещо, което най-вероятно го няма, след като не си го намерил досега.  „Това е препратка най-общо към пишещите в България, които се занимават със собствени неща. Те вярват в това. Няма лошо, само че трябва да го има и другото. То за мен е далеч по-важно. Интересът към другия е основното”, казва Людмил Тодоров.

Той издаде неотдавна повестта „Скептици” в издателство „Сиела”. Автор е на три романа и два сборника с разкази, подготвя и нов, отново в „Сиела”. Сценарист и режисьор е на филмите „Бягащи кучета”, „Любовното лято на един льохман”, „Приятелите на Емилия”, „Емигранти”, „Шивачки”, „Миграцията на паламуда” и други.

На въпроса ни дали самият той е скептик, Людмил Тодоров отговаря:

„Скептик съм, такава ми е нагласата най-общо.

Обичам да проверявам нещата си. Обаче, най-големият парадокс е, че понякога скептиците са най-големите лапнишарани. Има такъв парадокс. Когато решиш, че всичко е чисто, то се оказва, че под вола има теле. Защото скептикът ��азчита на тази своя склонност да проверява, да анализира. Не точно да проверява. Не става дума за някакво недоверие, а да се опитва да обмисля, анализира, да се опитва да се вглежда в нещата. И като се е вгледал получава едно спокойствие, което после може да му изиграе лоша шега. Никой не е застрахован от иронията на живота. Скептиците се опитват да се опазят от нея, от намигането на живота. Той винаги може да ти намигне в най-неочакван момент, какъвто и скептик да си. Но трябва да кажем, че тук в книгата, заглавието допълнително съдържа ирония в себе си. Защото става въпрос за деца. Така че, то не е много едно към едно това заглавие”, казва авторът. И продължава: „Той, скептикът не е задължително да е песимист. Скептикът просто не се доверява лесно – иска да провери”.

Всъщност неговият скепсис не му попречи, или пък всъщност го провокира да се заеме преди години с едно амбициозна начинание, заедно с актьора и режисьор Ивайло Христов – да създадат „Модерен театър” в бившия дом на българо-съветската дружба. Заедно с гръцкия бизнесмен Димитрис Арванидис, който инвестира над 3 милиона евро, двамата се опитаха да създадат един наистина модерен, съвременен театър. Сега Людмил Тодоров не следи какво се случва в театъра, откакто е седнал да пише своите нови книги. Разочарован е от неуспеха на „Модерен театър”. Той е готов като салон, залата е оборудвана с нова техника, трупа имаше. Но се оказало, че колкото пари трябвали, за да се ремонтира един театър, толкова е трябвало и за да се рекламира. Трябвали пари и време, за да научи масовата публика за този нов театър. Иначе надеждата им била, че правят съвременен театър, на хубаво място – в този район на София има още три театъра. София щеше да има нов хубав театър, казва Тодоров. Разчитали, че ще помогнат общината и министерството на културата, но те нищо не направили. Според него сега нещата са по-различни, но по онова време

да направиш частен театър било едва ли не престъпление,

както и да се помогне на такъв театър. Вместо да се мисли – в София, бъдещата столица на културата да има още един голям театър, недоумява режисьорът. Според него това е манталитет на българските управници.

Людмил Тодоров, 31 март 2014

„В онези времена, които бяха скоро, но достатъчно отдалечени – 2005-6 година, никой не се осмели от институциите да подкрепи едно частно мероприятие, което непрекъснато се прави на Запад, дори и преференциално, що се отнася до културата”, казва с горчивина той. Вероятно не би се занимавал още един път с театър. Понаучил доста неща около театъра, разбрал, че може да върши тази работа, но не му е на сърце. По най-различни причини, свързани със самия процес. Людмил има много вкоренени кинаджийски инстинкти – нещата се случват там живо, на място, без репетиции или с малко репетиции, за да могат да са истински.  „Киното е изкуство на импулса, на актьора. Един импулс, който камерата улавя и нещата се свършват. Театърът е съвсем друго, процесът е съвсем различен. И може би тези разлики в самия процес ме карат да си мисля, че едва ли ще направя друга постановка, но кой знае”, казва той.

„Нагъл жизнелюбец” е заглавието на новата му книга с разкази. Няма спиране, защото жизнелюбието му е толкова силно, че понякога дразни, казва авторът за своя герой. Той е в един разказ, по който е кръстил книгата. Това са 20 разказа, опитва се с тях да продължи един друг сборник, който излезе преди година и нещо. „Просто се оказа, че имам още герои в себе си, които искат да видят бял свят. И донаписах онези разкази, които тогава някъде дремеха. И един момент им дойде редът. Двата сборника са една обща панорама на света около мен. Не искам да казвам българското общество, но разбирайте го най-общо. Тоест героите са много различни, от различни социални групи, с различни занимания, различни като възраст”. Временно е оставил киното малко назад, защото през последните години му се е случило да се занимава с писане. А иначе намира все пак за него писането за по-важно. Те са много различни, в писането е по-независим, по-свободен. Не му висят на главата сто човека. Според него в писането има повече условия да се влезе по-надълбоко. Филмите му тръгват от разкази. Никога не би тръгнал да прави филм от по-големи книги. Защото смята, че разказът съдържа недоизказани неща. Това е в жанра, в природата му. Вътре има скрити енергии, които могат да се развият. Иначе при романа, темата е изчерпана. Готви се и иска да снима филми по два свои сценария – един готов и един сега пише. Тръгнал е от два свои разказа – единият е от предния сборник, другият – от този.

Людмил Тодоров /л/ и Матей Тодоров /д/ на премиерата на поетичната книга на Златна Костова "Отмъстителна поезия" в Литературен клуб "Перото", 7 май 2016

В нашия разговор Людмил Тодоров не желае да предъвква това, което вече става четвърт век около нас в обществото. Не бих могъл да кажа нищо ново за това, казва творецът, който подкрепи и с текст протестите срещу това правителство след избора на Пеевски. „Трябва да предъвквам нещо, което е безкрайно познато на публиката и на нас самите. Една от причините да напиша „Скептици” е да се опитам да вкарам читателя в един съвсем друг свят – в света на интимното. Да не го разхождам из едни територии, които той страшно добре познава, така или иначе. Да не говорим, че му е дошло до гуша”, казва писателят. На въпрос дали в този интимен свят е спасението, Тодоров отговаря: „Човек не бива лесно да си представя спасението. Спасението е трудно нещо, то е съвкупност от много неща. Едно от тях обаче е да се опиташ да излезеш от тази зомбираност на съвременното българско общество. Да се опиташ да видиш света около теб извън парламента, президентството и министерския съвет. Това е безумие.

Хората са зомбирани

и такива хора не могат да се спасят. Не  е това пътят. А това е само една крачка, една стъпка да видиш, че в крайна сметка има и други неща в този живот. Те минават край теб, ей така. За зомбирания от такива социални проблеми човек, мозък, разни много важни неща минават и той не ги вижда, защото смята, че не са важни. А те са важните. Ето този безумно, зловредно нарушен баланс между интимното и социалното живеене в България е болест. А спасението е здраве, но пак казвам, това е един аспект от цялото. Иначе спасението е само през гражданската активност и по никой друг начин. Но това е вече друго упражнение. Едното не пречи на другото. И даже бих казал, че здравият човек, онзи, който знае, че има личен, интимен живот, е много повече способен на гражданска активност, отколкото зомбирания. Защото зомбираният е по-лабилен. Той няма н�� какво да се опре, той няма друг живот, той няма тил. Той е изцяло подвластен на социалните безумия в България. И затова бързо и лесно се отчайва. Аз говоря за духовна нестабилност. Да застанеш зад едно нещо и да си сигурен, че това е то. Това е центърът на този живот, а всичко останало е по-малко важно”, твърди Людмил Тодоров.

Текстът на разговора и снимките, някои не публикувани досега са на Стефан Джамбазов (1951-2021)

Златна Костова на на премиерата на поетичната ѝ книга "Отмъстителна поезия" в Литературен клуб "Перото", 7 май 2016

P.S. на Зелма Алмалех: С обич и тъга прегръщам скъпата на сърцето ми Златна Костова, съпругата на Людмил, поетеса, преводачка и журналистка и сина им Матей Тодоров, преводач. Останалото е тишина… ≈

„въпреки.com”

[vprki]

Критичен поглед: Литературата открива онлайн път към публиката

Тазгодишният Софийски международен литературен фестивал /СМЛФ/ ще се проведе от 10 до 13 декември и ще бъде изцяло онлайн, както вече съобщихме. Това издание, макар необичайно, дава възможност да се включат писатели и поети от България, Великобритания, Канада, Шотландия, Израел, Нидерландия, Финландия и Америка. За съжаление, заради пандемичната ситуация много събития свързани с книги традиционно през декември, бяха отменени за тази година. Софийският международен панаир на книгата в НДК, който събираше преди Коледа читатели, които освен всичко друго, осигуряваха и коледните си подаръци, отпадна.

Едно друго традиционно литературно събития също не можа да бъде осъществено. Става дума за Поетичния Никулден, който се организира от Федя Филкова, съпругата на поета Николай Кънчев /1936 – 2007/ и актьора Милен Миланов, съосновател и дългогодишен председател на ��ондация „А,Аскеер”. Наградата за нова българска поезия, която тази година се връчва за девети път, е почетен диплом, пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван и 2200 лева. През 2012 г. поетесата и преводачка Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“ в негова памет, която се присъжда всяка година. Тази година, обаче, наградата беше връчена онлайн. Тя беше присъдена на Александър Байтошев за поетичната му книга „Свещената гора“ /изд. „Жанет 45“/. Останалите номинирани тази година бяха: Пламен Дойнов – за „Влюбване в диктатора”, ИК „Несарт – Милен Миланов” и Издателство „Кралица Маб”, 2020; Надежда Радулова – за „Малкият свят, големият свят”, Издателство „Жанет 45“; Ина Иванова – за „Криле от папие-маше”, Издателство „Жанет 45“ и Наталия Иванова – за „човек с бинокъл”, Издателство „Арс”.

Пластиката на Николай Кънчев, изработена от Добромир Иван - снимка Стефан Джамбазов

Но да се върнем на Софийския международен литературен фестивал. Началото на фестивала ще постави френският писател Жан-Пол Дюбоа, носител на наградата „Гонкур“ за 2019 г. (10 декември | 16:00). „Ако романите на Дюбоа бяха преведени на английски език, статутът му във Франция щеше да е сравним с този на Джон Ървинг и Уилям Бойд“, казва президентът на академията Гонкур Бернар Пиво. В края отново ще бъдат огласени традиционните награди „Златен лъв“ на Асоциацията на българските книгоиздатели. Иначе смисловата спойка на СМЛФ тази година ще бъде концентрирана в различните разкази за бъдещето, в идеята за започването „На нов ред“. Значителна част от форматите на фестивала ще бъдат запазени. Така освен разговорите с чуждестранните писатели и срещите с българските автори, в програмата на фестивала остават „Разговори за бъдещето“, СМЛФ представя и „Поезия и музика“. Дигиталното издание на Литературния фестивал ще се разшири до още три дестинации, освен вече обявените – Америка, Израел и Финландия. Към програмата на фестивала се присъединяват световноизвестните писатели Салман Рушди, Етгар Керет и Селя Ахава, съобщиха от фестивала.

Салман Рушди - снимка архив

Британският писател и есеист от индийски произход Салман Рушди ще се включи от Ню Йорк. Той е автор на 14 романа, а книгите му са преведени на над 40 езика. Стилът му често е определян като „магически реализъм“. Автор е на документални филми и нонфикшън. Още с втората си книга „Среднощни деца“ Салман Рушди получава широко признание. Тя му носи наградата „Букър“ (1981 г.). През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда. 13 години от живота му минават под друга идентичност и постоянна полицейска защита. Рушди спира да използва фалшивото си име през месеците след 11 септември 2001 г.

Етгар Керет - снимка архив

Сред международните участници е и най-четеният израелски писател на своето поколение – Етгар Керет. Той е автор на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и др. Произведенията му са екранизирани в над 40 късометражни филма. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градската библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан (2007) за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи. Неговото участие ще бъде директно от Тел Авив.

Селя Ахава - снимка архив

Селя Ахава е финландска писателка, завършила драматургия и писала сценарии за радио, телевизия и филми. Дебютният ѝ роман излиза през 2010 г. и веднага е забелязан от литературните среди. Със своята втора книга, тя става носителка на Наградата за литература на ЕС и е номинирана за престижния приз „Финландия“. Удостоена е и с наградата за разпространение на финландската литература „Факлоносци“. Селя Ахава ще се включи от Финландия. В международната програма ще участват още Естер Херистен, Ешкол Нево, Жил Жобидон, Капка Касабова и Крис Клийв, за които вече писахме /можете да прочетете тук/.

Невена Дишлиева – Кръстева - снимка Ивелина Чолакова

Тук само искаме да добавим думите на Невена Дишлиева – Кръстева собственик, създател и главен редактор на издателство ICU. Двама от авторите, книги на които издателството е публикувало - британският писател и журналист – Крис Клийв и Естер Херитсен, смятана за едно от обещаващите имена в нидерландската литература още с дебюта си през 2000 г. ще се включат в СМЛФ 2020. „Софийският международен литературен фестивал е един от най-стойностните форуми в културния календар на София и всяка година го чакам с нетърпение. Много е обнадеждаващо да наблюдаваш как нещо се прави с размах и професионализъм, а Дора Радева това го умее и събира около себе си страхотни хора. Защо точно тези двама автори на ICU участват в тазгодишното изцяло дигитално издание на фестивала? Крис Клийв защото е написал книга, която няма да допусна да бъде подмината – би било грешка. Той е автор в творческия си разцвет, познат е на българската публика с вече два романа, излезли в последните 5 години – „Другата ръка“ и „Възпламеняване“ – а сега излиза и третият му, най-силен до момента по мое скромно мнение – „На смелите се прощава“.

Крис Клийв - снимка архив

Крис е писател визионер, неговите книги са пророчески в много отношения – той усеща процесите, които движат човечеството, умее да анализира вътрешните състояния и колебания и предвижда накъде избиват. В този смисъл е съвсем на мястото си на фестивал, чието мото е „На нов ред“. И се надявам читателите да го разпознаят като един от акцентите на фестивала. Що се отнася до Естер Херитсен, нейният „нов ред“ е преобръщането на всичките ни представи за нормално функциониращо семейство и отношения между членовете на едно семейство. Нейният роман „Жажда“ е обсебващ със своята странност, предизвикателен, дързък, трудно се поддава на анализ. Книга, за която си струва да се говори, защото понякога през далечното и необичайното успяваме да видим по-ясно онова, което е непосредствено до нас“, каза за „въпреки.com“ Невена Дишлиева – Кръстева.

Естер Херитсен - снимка архив

Още един чуждестранен автор ще бъде част от програмата на фестивала, но в малко по-различен формат. Като част от „Разговори за бъдещето“ ще бъде срещата с американския поет Джефри Янг и българската поетеса Цвета Софрониева. Двамата автори изследват отношенията между памет и отговорност, многоезичие и мит, документиране и лирическа асоциативност, познанието на културите за себе си и знанието им за другите хора и за природата. Разговорът им ще е посветен на възможностите за бъдеще, които поезията търси, докато в света се унищожават растителни и животински видове, обезлюдяват се океаните, изсичат се цели пояси гори, необратимо се замърсява въздуха и водата.

Срещите с българските писатели и поети ще бъдат обособени в три основни жанрови рамки: роман, поезия и разказ. В осмата година на фестивала авторите от България ще бъдат Антония Апостолова, Георги Господинов, Георги Тенев, Зорница Гъркова, Любов Кронева, Момчил Николов, Надежда Радулова, Русана Бърдарска, Яница Радева. Светлозар Желев, Николай Грозни и Ксения Банович ще представят сборника „България за напреднали“. Тази година отново ще се проведе и форматът „Поезия и музика“, който в последните две години бе заменен от „Тайното поетическо четене“. Съвсем явно и на живо, този път ще участват поетите Александър Байтошев, Георги Гаврилов, Габриела Манова, Наталия Иванова, Рене Карабаш. Между поезията и музиката ще бъде гостуването на писателя, журналист и дългогодишен музикален селектор Светослав Тодоров. През 2020 г. излиза аудио сборникът му с експериментална литература и електронна музика „Нищо няма да ти се случи“. Той обединява текстовете на Светослав, гласа на актрисата Ина Добрева и музиката на композитора Стоимен Стоянов (Nocktern).

Тази година мраморното фоайе на НДК ще остане пусто...

Пандемията отмени тазгодишн��то издание на традиционния семинар по творческо писане, който фондация „Елизабет Костова“ организира над 10 години в Созопол. Фондацията го замести с инициативата #СамиЗаедно, в рамките на която покани писатели от пет континента да погледнат през прозорците на своите кабинети, буквално и метафорично, и да споделят литературното си въображение. Гости на Литературния фестивал ще бъдат Милена Делева, Албена Шкодрова и Иванка Могилска. Елизабет Костова е подготвила специално видео, което ще бъде излъчено по време на разговора. През пролетта, още докато не беше ясен краят на извънредното положение, независимото месечно издание за култура Виж! покани писатели, поети, фотографи, художници и илюстратори да разкажат какво е усещането, когато навън значи навътре. Включват се 150 души от различни области и на различни възрасти. 72 от тях са селектирани и включени в книгата Когато навън е навътре. Срещата ще бъде с Камелия Величкова, Светослав Тодоров и със специалното участие на Тео Ушев.

Така беше в предишни години на Софийския международен литературен фестивал ...

И последният акцент от СМЛФ ще бъде представяне на броя „Извънредната 2020“ на Академичното електронно списание за изкуства и култура „Пирон“, както и дейността на Културния център на СУ „Климент Охридски“. В този брой на сп. „Пирон“ има критически рефлексии от български и световни мислители върху различните аспекти на извънредното положение и пандемичната обстановка, както и осмисляне на българската ситуация през очите на водещи юристи, хуманитаристи, медийни изследователи, учени и артисти. Участници в разговора ще бъдат проф. Стилян Йотов,  Антоанета Колева, проф. Александър Кьосев и Лъчезар Бояджиев. Цялата програма можете да видите тук. 

Всяка година, без изключение, Софийският международен литературен фестивал е съпровождан от разнообра��ни изложби, свързани с книгите и литературата. Този път обаче фокусът на внимание ще бъде върху една фотографска книга, която по-рано през годината имаше и изложба. Palermo. Box. Me. на Фелия Барух ще бъде представена от Марин Бодаков и Ели Сотирова на 13 декември от 10 ч. Фестивалът ще се излъчва на живо във Facebook страницата на събитието. Всички срещи ще бъдат качени допълнително в YouTube канала Sofia International Literary Festival. Осмото издание на Софийския международен литературен фестивал се организира от Асоциация „Българска книга“. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2020 г. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата. „Въпреки.com“ е медиен партньор на фестивала. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Кино за гледане и четене

София Филм Фест се завръща, за да зарадва многобройните си почитатели. 24-ото издание на най-големия български международен кинофестивал бе отложено 3 дни преди планираното откриване на 12 март 2020. След месеци на извънредно положение и извънредна епидемична ситуация, фестът предлага адаптивно решение спрямо мерките за ограничаване на разпространението на  COVID-19 - издания в два периода на 2020 – лято и есен, съобщиха от СФФ.

София филм фест ЛЯТО ще бъде ОНЛАЙН в цяла България, в платформи на открито и с прожекции в Дома на ��иното в София и на платформи на открито, сред които А6 на НДК, Открита сцена парк Военна Академия, Кинодвора на културен център G8. Официалното откриване на СФФ ЛЯТО ще бъде на 25 юни в Платформа А6 на НДК с българската премиера на филма „Паразит“ на режисьора Понг Чун Хо, носител на 4 награди Оскар (включително за най-добър филм), „Златна палма“ в Кан и още над 200 ��тличия по света. На церемонията ще бъде връчена Наградата на София на Столична община на художника, аниматора, режисьора, продуцента, сценографа Анри Кулев за неговия принос към изкуството на киното.

“Паразит” - снимка архив СФФ

За първи път в историята си София Филм Фест ще предложи част от програмата ОНЛАЙН. Партньор е международната платформа Festival Scope & Shift 72, която е лидер в предоставянето на онлайн фестивални услуги в света. Програмата на СФФ ОНЛАЙН включва 88 заглавия, като част от тях са филми от конкурсните програми на 24-тия СФФ: Международен конкурс за първи и втори филми, Балкански конкурс, Документален конкурс, Конкурс за български късометражен филм. Сред тях са „Сестра“ на Светла Цоцоркова, „Риба, плуваща по гръб“ на Елица Петкова, „Как да имитираш война“ на Рудолф Херцог, „Среднощно“ на Натали Бианкери, „18% сиво“ на Виктор Чучков - син, „Баща“ на Сърдан Голубович, „Три сестри“ на Емин Алпер, „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (с две номинации за Оскар), „Игра с вълните: изкуството на звука в киното“ на Мидж Костин.

“Върба” - снимка архив СФФ

В програмата ще могат да се видят и филми от рубриките Ново българско кино, Киното днес (филми на утвърдени световни режисьори), Калейдоскоп и други. Сред тях са „Предателят“ на Марко Белокио, „Въпреки мъглата“ на Горан Паскалевич, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело, „Държавно погребение“ на Сергей Лозница, „Последният час на г-н Кол“ на Дорон Еран, „Младият Ахмед“ на Братя Дарден, „Извинявайте, че не ви намерихме“ на Кен Лоуч, „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев, анимационните филми за деца и родители озвучени на български език „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ на Лоренцо Матоти и „Пътешествието на Принца“ на Жан-Франсоа Лагиони и Ксавие Пикар. Филмите ще бъдат на разположение за ограничен брой гледания в рамките на период от 24 дни. С #ОНЛАЙН изданието си София Филм Фест се превръща във фестивал на цяла България. Любителите на киното в страната ни ще имат сериозни възможности да обогатят познанията си към едно по-различно, авторско и мислещо кино, което е възможно да се гледа само в рамките на голям международен фестивал.

“Дневниците на Путин” - снимка архив

Специална селекция ще бъде представена в Дома на киното – единственият киносалон през лятното издание на София Филм Фест, в който ще има кинопрожекции в зала. С изключение на някои български филми, програмата ще съдържа заглавия, които не се повтарят с онлайн изданието или прожекциите на открито на СФФ. Сред тях са „Ялда – нощ за прошка“ на Масуд Бакши (с голямата награда от Сънданс, оператор е българинът Юлиан Атанасов) и „Родина“ на Томас Венгис (от Международния конкурс), „Шевове“ на Мирослав Терзич (от Балканския конкурс), „Брус Лий и престъпникът“ на Йост Ванденбрук (от Документалния конкурс), „Под слънцето“ и „Дневниците на Путин“ на Виталий Мански, „Екзотика“ и „Примамливото отвъдно“ на Атом Егоян. Програмата в Дома на киното ще предостави възможност за среща с някои автори на новото българско игрално и късометражно кино.

Катерина Липовска, Нина Хос и Аделия Оклепо в “Кръвта на пеликана” - снимка Темелко Темелов - архив на “Мирама��”

Третият модул на лятното издание на СФФ е на открити платформи. Откриването и церемонията, както и още някои гала прожекции ще бъдат в Платформа А6 на НДК. Специални премиери с публика и представени от екип ще имат българският игрален филм „Сестра“ на Светла Цоцоркова (почетен диплом от Сан Себастиан и голямата награда в Котбус), както и немско-българската копродукция „Кръвта на пеликана“ на режисьорката Катрин Гебе, открил конкурса „Хоризонти“ във Венеция и заснет изцяло в България (български копродуцент - „Мирамар“). Във филма участват звездата на немското кино Нина Хос, българските деца-актьори Катерина Липовска и Аделия Оклепо, актьорите Яна Маринова, Димитър Баненкин и други.

“Босият император” - снимка архив

На 6 юли след Церемонията по връчване на наградите на СФФ ще бъде премиерата на копродукцията на Белгия, Холандия, Хърватия и България „Босият император“ на авторския тандем Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Филмът, в който участват Петер ван ден Бегин, Джералдин Чаплин и Удо Киер, е продължение на комедията „Белгийският крал“ (номиниран за европейска комедия на годината). Летният СФФ ще представи филми и в платформата „Открита сцена“ в парка на Военната академия, като съдържание да бъде споделено и в новата платформа Sofia Summer Fest зад музея „Земята и хората“ до хотел Хилтън, която ще бъде част от фестивалната програма и ще представи за първи път в София българският игрален филм „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Кристален глобус“ от Карлови Вари и „Златна роза“ от Варна).

“Бащата” - снимка архив

За 18-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в Международния конкурс за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община. Председател на журито е британският режисьор Питър Уебър („Момичето с перлената обица“), а негови членове са продуцентите Николас Селис (Мексико, продуцент на „Рома“) и Джим Старк (САЩ, продуцент на ранните филми на Джим Джармуш), и българската актриса Ирмена Чичикова. Международното жури ще определи и Наградата за български късометражен филм, предоставена от Доли Медиа Студио (8 000 евро в постпродукционни услуги и 1 500 евро парична премия). Балканското жури ще връчи Наградата на Домейн Бойар за най-добър регионален филм. Негови членове са режисьорите Мира Форнай (Словакия), Бенедикт Ерлингсон (Белгия) и Симона Костова (Германия-България). Председател на Документалното жури е руският режисьор Виталий Мански, а членове - режисьорите Андреас Хорват (Австрия) и Светослав Драганов (България). Международното жури за български игрален филм ще връчи Наградата на ��улсатком от 3 000 евро. Членове на журито са Гая Фурер (артистичен директор на програмата „Венециански дни“ от кинофестивала във Венеция), Стефан Лаудин (директор на Варшавския филмов фестивал) и Ахмед Шауки (артистичен директор на кинофестивала в Кайро).

Тилда Суинтън в “Мъртвите не умират” - снимка архив

София филм фест ЕСЕН се предвижда да се проведе от края на септември до средата на октомври в няколко софийски киносалона и основно ще включва филми, които не присъстват в програмата на летния фестивал. Сред тях ще бъдат хитовете „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш и „Фарът“ на Роберт Егърс, „За безкрайността“ на Рой Андершон, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Диего Марадона“ на Асиф Кападия, „Синоними“ („Златна мечка“ от Берлин) на Надав Лапид, „Почетен гост“ на Атом Егоян, „Ина де Ярд“ на Питър Уебър, „Не съм сам“ на Гарин Хованисян, „Кънингам“ на Ала Ковган, специалната прожекция на „Сладък живот“ на Федерико Фелини, „По Божията милост“ на Франсоа Озон, „Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе, „Синът“ на Мехди Барзуи, „Папиша“ на Муния Медур и „Адам“ на Мариам Тузани от програмата Франкофония 50, „Лилиан“ на Андреас Хорват и „Проблемът да бъдеш роден“ на Сандра Волнер от Фокус Австрия, Кино-гурме, Музикална кутия и други.

Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програма Творческа Европа MEDIA на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели. Основни партньори на фестивала са Grand Hotel Sofia, Domaine Boyar, Bulgaria Air, MOTO-PFOHE Rent a Car и Fashion Days. София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.

Хубаво е, че филмите на СФФ тръгват – някои онлайн, други на живо. Но все пак да не забравяме, че за киното може и да се чете. И точно в този епидемичен момент се появиха две книги, които си заслужават срещата – едната с българската, другата с английската публика. Проф. Божидар Манов издаде втора своя книга „Фестивални срещи” /изд. „Агенция Вила”/, в която е публикувал свои разговори и интервюта в различни фестивали със забележителни киноимена като Абас Киаростами, Франсис Форд Копола, Джон Малкович, Майкъл Йорк, Такеши Китано, Вернер Херцог, Отар Йоселиани, Джъд Лоу, Джуди Денч, Харви Кайтел, Джон Траволта, Мел Гибсън, Фани Ардан, Хана Шигула, Ричард Гиър, Уилям Дефо, Жан Рено, Ума Търман, Тим Робинс, Джулиан Мур – общо 40 известни хора, свързани с киното.

Проф. Божидар Манов - снимка Стефан Джамбазов

А проф. Божидар Манов пише в увода към книгата: „Преди 12 години излезе книгата ми „Фестивални срещи“ (2007), публикувана от издателство „Агенция Вила“. Тя съдържаше 40 разговора и интервюта с бележити кинематографисти от световното кино (сценаристи, режисьори, оператори, продуценти и разбира се, много актьори), осъществени на различни международни фестивали през годините назад. Текстовете вече бяха текущо публикувани в различни периодични издания (вестници, списания). Но събрани в кориците на книгата плюс прибавени много фотоилюстрации, даваха възможност за по-цялостно проследяване както на личните творчески пътеки на представените кинематографисти, така и за очертаване на някои общи процеси в европейското и световното кино.

Ума Търман - снимка архив на книгата

Междувременно посещенията ми на нови международни фестивали ме срещнаха с още много изтъкнати професионалисти от големия свят на киното. Разговорите или интервютата с тях също бяха текущо публикувани в различни медии, но  вече не само печатни издания, а и в някои интернет сайтове. Надявам се, че сега, отново събрани във втора книга под същото заглавие „Фестивални срещи 2“, новите 40 разговора и интервюта ще добавят допълнителна информация – както за проследяване на интересни индивидуални творчески биографии, така чрез тях и за наблюдение върху някои безспорни промени в световното кино през новата технологична епоха. Всички текстове са датирани и информацията в тях се отнася към момента на написването и публикуването им. Обновени са само „визитките“ на някои от представените кинематографисти”.

Петър Кърджилов - снимка Стефан Джамбазов

А английската публика пък има възможността да се запознае с книгата на известния български изследовател в областта на киноисторията – доктора на изкуствознанието Петър Кърджилов. Във „въпре��и.com” сме писали за неговата дейност – прочетете тук и тук. А сегашната му книга „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том I)” [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One)] е издадена от Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK] - тук. Преводът от български език е на Ивелина Петрова. 

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния…Така благодарение на двамата британци през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”. 

Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие. Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Критичен поглед: 24-ият София филм фест с реверанс към българските филми

„Да, печелим на фестивали, там ни аплодират, но е много по-важно да ни гледа публиката в България“, каза режисьорът Светослав Овчаров при представянето на филма „Сестра“, на който е съсценарист със Светла Цоцоркова и двамата са и негови продуценти на първата пресконференция за 24 – ия София филм фест.

„Сестра“ е вторият пълнометражен филм на режисьорката Светла Цоцоркова след дебютния й, носител на много престижни международни отличия „Жажда“. „Сестра“  има завидна фестивална съдба. Световната премиера е на фестивала в Сан Себастиан, в програмата „Нови режисьори”. Там филмът е отличен със специален диплом. Веднага след наградата „Сестра“ е купен за разпространение в Китай и Франция. Десет дни по-късно получава приза за операторско майсторство на фестивала „Златна роза“ във Варна за работата на Веселин Христов. Още десет дни по-късно – наградата на младежкото жури на ФИПРЕССИ на фестивала във Варшава.  През следващите седмици „Сестра“ получава голямата награда в Скопие на фестивала Cinedays и голямата награда за най-добър филм на фестивала в Котбус - Германия. Междувременно участва на фестивалите в Лондон, Минск, Солун, Гьотеборг...

“Сестра”

Но това, което подчертава Светослав Овчаров за българските филми и интереса на българската публика остава проблем, а едва ли може да се разчита само на телевизионната публика, ако филмът намери място в програмите. Дълга тема, но все пак филмите са създадени преди всичко да се гледат в киносалона. В този контекст още преди коментара на Светослав Овчаров директорът на София филм фест Стефан Китанов направи кратка равносметка за изминалото десетилетие за съдбата на българските филми, като подчерта, че „Мисия Лондон“ /2010/ по едноименната книга на Алек Попов с режисьор Димитър Митовски остава рекордьор като посещаемост с почти 500 хиляди зрители. В този смисъл София филм фест в годините последователно и упорито следва политиката си максимално да представя, както най-новото българско кино, така и европейското, от което не сме просто част, а присъствие, благодарение на копродукциите и активността на българските продуценти и европейските програми в областта на културата и в частност на филмопроизводството и разпространението на филмите. И това е с уважение към опита на миналото, вплетен в настоящето, и с поглед, устремен към бъдещето на създателите на филмови истории.

“18 % сиво”

Повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма ни очакват на 24 – ия София филм фест, съобщи Стефан Китанов. А тази година негов фокус е българското кино, ще бъдат представени 8 филма, между които и дебюти, както и документални, между които „Пасажери“ на режисьорите Здравко и Цветан Драгнев, нашият представител в документалния конкурс на СФФ. Част от игралните филми ще участват в конкурсите за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното” /„18% сиво“– България – Германия - Белгия, режисьор Виктор Чучков - син и „Сестра“ - България, режисьор Светла Цоцоркова/ съд��ржаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община и Балканския конкурс /, „Бащата“– България, режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, носител на  Голямата награда „Кристален глобус” на престижния филмов фестивал 2019 в Карлови Вари, Чехия и на „Златна роза“ 2019 във Варна.  „Новото българско игрално кино в програмата на фестивала почти ще изравни рекорда, който имахме на 22-рия фестивал с 22 игрални филма. Рекорд обаче в досегашната история на фестивала е представянето на 8 премиерни български игрални филма“. Уточни Стефан Китанов. Някои от тях ще бъдат показани за първи път в София – „Сестра“ на Светла Цоцоркова, „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Пътуващо кино“ на Илия Костов, участвали вече на фестивала на българския игрален филм „Златната роза“.

“Бащата”

Останалите пет филма ще имат своята първа среща със зрителите – откриващия „Петя на моята Петя“ на Александър Косев, „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“ на Иван Черкелов, „Пепел върху слънцето“ на Богомил Калинов, „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков. Първа среща с публиката ще има още ед��н игрален филм, който допълнително ще бъде обявен, както и българските документални премиери. В програмата „Ново българско кино“ ще бъдат представени и българските игрални филми, които са завършени след март 2019 и вече са имали киноразпространение в България или публична прожекция в София. Когато създава фестивала през 1997 година Кита, както го наричат приятелите и колегите му едва ли си е представял мащаба му днес. Международният филмов фестивал Sofia International Film Festival, извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” сред 50-те топ-фестивала за киноиндустрията, ще представи пред публика си и многобройните международни гости най-актуалните творби от световното и българското кино. Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2020 година, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа MEDIA (Creative Europe Media) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.

“Петя на моята Петя”

Както вече стана дума, София филм фест ще се открие с „Петя на моята Петя“ ,  който носи заглавието на разказа на поетесата Петя Дубарова, която на 17 години напусна нашия свят, защото избра смъртта, заради чувствителността си и неприемането на грубостта и неразбирането. „Петя на моята Петя“ поставя много въпроси – ако останеш завинаги на 17 и запазиш своите идеали, това спасява ли те от възможността да се превърнеш в скучен възрастен; как се справяш с разочарованието от любовта; дали може да се предадеш, въпреки стремежа да се бориш, или трябва да продължаваш, независимо от всичко... Съвременната Петя трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова… Това не е биографичен филм, а филм за Петя Дубарова и Александър Косев благодари на сестрата на поетесата Елица, че е повярвала на екипа и за първи път е дала целия архив на семейството, сподели сценаристката Нели Димитрова. Филмът има субсидия от Националния филмов център на нискобюджетна сесия и е подкрепен от Община Бургас. Заснет е за по-малко от месец, изцяло в Бургас. Това е дебют за режисьора Александър Косев, макар и вече с прошарени коси, познат ни и от участията си във филми, а самият той напомни, че от 25 години се занимава с кастинг, но за този филм сам е избрал актьорите и се пошегува, че всъщност те са го намерили… Ролите се изпълняват от Алиса Атанасова /в ролята на Петя Дубарова/, Александра Костова (познаваме я от ролята й в „Маймуна“ на Димитър Коцев - Шошо), Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов; много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.

Руси Чанев и Георги Дюлгеров по време на снимките на “Мера според мера”

Акцент в програмата на 24-тия София Филм Фест ще бъде специалната прожекция на дигитално възстановения филм „Мера според мера – 3 част“, като неговият режисьор Георги Дюлгеров ще представи премиерно и своята книга „Биография на моите филми“. Дигиталната реставрация на филма е реализирана в „Доли Медиа Студио“. Легендарната творба на режисьора Георги Дюлгеров „Мера според мера“ е създадена през 1981 година по сценарий на Руси Чанев и Дюлгеров, по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. Това е първият български филм за борбата на македонските българи – пресъздадена е историята на Илинденско - Преображенското въстание през 1903 година, с участието на реални исторически личности - Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Георги Мучитан. Съдбата на един обикновен поборник - Дилбер Танас, превърнал се от неук чобанин в мислещ човек и сподвижник на известни войводи, е метафора на общата ни история, в която човешки драми и политически игри променят изначалната идея на борбата и нейното значение. Оператор на филма е Радослав Спасов, художник е Георги Тодоров - Жози, музиката е на Божидар Петков. А във филма звучи и един изключителен език от онова време – плод на изследователската работа на екипа.

Анри Кулев при откриването на изложбата си в галерия “Кооп” - снимка Стефан Джамбазов

На церемонията по откриване на 24-тия София Филм Фест на 12 март ще бъде връчена Наградата на София на Столичната община на художника, аниматор и режисьор  Анри Кулев за неговия принос към изкуството на киното. На 13 март в Дома на киното ще бъдат представени откъси от някои от най-важните филми на режисьора. След това в традиционната рубрика „София град на киното – интервю с автограф“ ще се състои публичен разговор с Анри Кулев, следван от откриване на изложба с избрани страници от оригиналния сториборд на най-новия му филм „Имал�� една война“, който ще може да се гледа същия ден от 16 часа. „Имало една война“ е по сценарий на Влади Киров и разказва за Сръбско-българската война от 1885 година - историческо време, което за първи път е обект на внимание в българското кино. По повод на своя 70 - годишен юбилей миналата година и откриването на изложбата му с еротични рисунки в столичната галерия „Кооп” и премиерата на книгата му с тези рисунки „Ориент SEXPRESS” /изд. на Нов български университет/ той каза тогава за „въпреки.com” за времето, в което живеем: „Последната дума, която може да определи нашето общество е толерантност! За всичко! Как ще е толерантно? В никакъв случай! Но ние живеем в това общество. Това е част от нас. Ние рефлексно не сме толерантни. Без да го осъзнаваме. Един към друг и към всички различни хора. Защо е смешен разговорът за борбата с корупцията в България? Той може да бъде разбран, ако в едно общество има корупция, но когато цяло едно общество е просмукано от корупция, за какво да се говори“. Каза тогава не без огорчение Анри Кулев и примерите от последно време потвърждават думите му. Дано все пак нещата се променят и да не останат само като ефектни прокурорски акции.

Джералдин Чаплин в “Босият император”

А на 20 март при обявяването на наградите на София филм фест с наградата на София ще бъде удостоена знаменитата актриса Джералдин Чаплин, първата дъщеря на Чарлз Чаплин и Уна О’Нийл и внучка на Нобеловия лауреат Юджийн О’Нийл. В програмата на 24-тия София Филм Фест са включени няколко филма с участието на Джералдин Чаплин, между които шедьовърът „Ментовка с лед“ (1967) на Карлос Саура, любимият от по-новите филми за актрисата „Котва и надежда“ (2017) на режисьора Карлос Маркис - Маркет, в който Джералдин играе с дъщеря си Уна, и филмът на Джесика Удуърт и Петер Бросенс „Босият император“ (копродукция на Белгия, Холандия, Хърватия и България), където актрисата, подобно баща си във „Великият диктатор“, изиграва две съвсем противоположни роли. Но филмът, който й носи световна слава е „Да отгледаш гарвани“ (1976) на режисьора Карлос Саура, с когото тя живее 12 години. В скоба от нас, това е един от най-антифашистките филми, разказващи не само за случващото се във Франкиска Испания, но и за фашизма като манталитет. А там Джералдин е изключителна!

Аки Каурисмаки

Предварителната програма на София филм фест се открива със специалния фокус върху киното на Аки Каурисмаки. Уникалната ретроспектива включва 14 филмови шедьоври и се организира в партньорство с Финландската филмова фондация и Посолството на Финландия в България. В допълнение на прожекциите, които ще бъдат в Дома на киното от 2 март, ще бъдат организирани специална изложба с фотографии, свързани с филмите на Каурисмаки, в галерия „Синтезис“, както и изложба с оригинални плакати на филмите на режисьора – във фоайето на Дома на киното. На 24-тия София Филм Фест се очакват над 300 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 17-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании.

Усмивката на Стефан Китанов не слезе от лицето му през годините... - снимка Стефан Джамбазов

Очакват ни още много изненади и вълнения от София филм фест. И както вече казваме повече от две десетилетия „Идва купонът на годината! Не само купонът, идва едно от най-забележителните събития в Културния календар на София - 24-ият София филм фест. Чакан е от мига, в който свършва обичайно в края на март, но продължава цяла година в различни градове на страната, в учебни заведения, в Дома на киното и още и още важни места, за да показва и образова в най-доброто от киното. Екипът на Феста е неуморен и винаги готов за нови предизвикателства за развитието на българското кино и не само. Зад всичко това стои железен екип и всички те, които правят са винаги усмихнати, като че всичко става на шега, а си даваме сметка, че зад този изключителен проект се крият много работа, усилия, познания и последователност. Преди години Стефан Китанов – Кита, създател и директор на фестивала, каза за „въпреки.com”, че „хубавите неща се правят с много любов”. Бихме добавили и с много труд и неспирен поглед и амбиция напред какво се случва в света на киното по фестивали, по резиденции, по обучения. И така 24 години, за да можем да кажем днес, че Международният филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival) е извоювал с годините признанието на световната кинообщност. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на СФФ и Стефан Джамбазов