#Вдъхновение

[movagea]

има нещо особено специално в това да бъдеш разбиран

дори през усилие. дори през баирчета. той пред теб да се усмихва тихо, да те поглежда, и очите му да крещят "ще го направя! ей къде е следващото баирче! не ме плаши, дребосъчесто е. така като гледам, колкото по-напред вървим, все по-малки стават... хайде, давай! разкажи ми..."

и на теб всъщност какво друго ти остава в този момент, освен да му разкажеш... всичко... или поне онази частица, която най-удобно ще се разположи на фотьойла, който успяхте дружно да придърпате помежду си. за да се дообзаведе целият хол, домът се нуждае от още малко търпеливо време. а когато и двамата вярвате, че дори и без интериорни дизайнери ще се случат нещата все някакси, даже досадният избор на формата на сифона в банята вече сякаш изглежда някак естествен и съжалявате, че сте му се мръщили. (ed. малко по-късно дори ще те изведе да избереш най-хубавите плочки за банята му, а още нищо не подозираш)

Топла притаена усмивка. докато календарът усърдно си върши календарестите задачки ден за ден и отмята поредния петък, постепенно до теб се приближава и бегло застава един Момент, с който трябва по-често да се срещаш. Моментът на изключване на вътрешния барометър и калибриране с ритъма отвън. с поклащането на клоните от вятъра, с шумоленето на листата из короните на липите

Simple life. Онзи, вглъбен в камината в къщата на село, който приютява вярата и обичта, а на очакванията любезно открехва вратата и им показва целия бял широк свят, да летят накъдето им видят очите, къщата и без това е малка. Побира само матрака върху дървената мансарда, мен, и притаената му усмивка.

[leatherjacketblesseddreams]

„Има неща, които са неподвластни на волята ни. Не можем да забравим или да разлюбим. Всичко, което се ражда в сърцето, остава в него завинаги.“

- Елчин Сафарли

[proekt-prosper]

Ти пишеш своята история.

Всеки ден е нова страница.

[navtora]

Животът е платно;

Умът ти - палитра;

Сърцето - вдъхновение;

А волята - художникът.

[abrasheva]

Цвете от душата

Между две Вселени, между два Свята, между две изтънчени планети, всяка със своя вкус и предпочитания за динамика и откровения, за мислене, чувстване и изящество – може да се случи чудото обмяна на енергията им. Диалог, който не се състои от изречения, породени от мисли и чувства, а съпреживяване в огледален свят, на теб чрез мен, на мен чрез теб. Осветяваш своите тъмни страни, без свян пред другия и търсиш светлината у него, която да обходи като небосвод истината. Сякаш без своето огледало, а именно от другата страна – не би се познал кой си. Научил своите лични уроци, откриваш съвкупността от вселенските им закони, които те карат да настръхваш, да се радваш, да се смееш, да си и да бъдеш. Миналото може да трансформира твоето настояще. Значимо е наученото, но не и в посока пак да го преживееш отново и отново. Ровенето и съпреживяването на спомените е градивно, само в случай на откриването на мъдростта им и сладостта им, не и в горчивината им. Тъмните облаци на миналото са излишни, разчисти небето, дай възможност на слънцето ти да изгрее – и ще стане чудото. Фокусираната светлина на слънцето ти, разтворено от небесата на другия би могла да освети твоите неизказани сенки – дори не си подозирал за тях. Скрити от теб самия. Както дъгата се появява след дъжда,  така и след такъв разговор пониква цветето на разбирателството – поливано от дъжда на думите, захранено от енергията на слънцето в сърцето на любовта, и дишайки в пространството на споделянето, то расте до небето. А след едно цвете, може да се роди цяла градина, и да създадеш живот за пчеличка, птичка, зайче, влюбен поглед, красота и желание за сбъднати мечти. Това са разговорите, които хранят душите ни – и всеки следващ – градина.

31.01.2025

[figntforlove]

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.

- Йордан Радичков.

[nurxaya]

Нека този неделен ден бъде изпълнен с мир, радост и топлина. Наслади се на всяка минута, отпусни се с чаша ароматно кафе и се потопи в красотата на лятото. Нека слънцето те обгърне с лъчите си и ти донесе нови сили и вдъхновение за предстоящата седмица. Прекрасен ден!🌞🌸☕

[snqg-v-slunchev-den]

Със тебе ще се срещнем някой ден

във края на едно стихотворение.

Ще бъдеш тих и много уморен

от ежедневните си приключения.

А аз ще бъда ко��фитюр от вишни

във синя купичка от порцелан.

Светът ще е съвсем излишен,

но как да го оставим сам...

Ще се обичаме с обикновени думи

в акустиката на сърцата.

А разстоянието помежду ни

ще бъде мно��о, много кратко.

Във края на едно стихотворение

със теб със сигурност ще се обичаме.

Но още нямам вдъхновение

да седна и да го напиша...

Радосвета Аврамова

[lora-ns-world]

,, Когато"

,, Когато си получил вдъхновение да направиш нещо, дори силното желание за сън не може да те спре. "

Така е и за хората

Лора Н 🌙🌙🌙✨✨✨

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[vasetovp]

❤️

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

- Йордан Радичков

[neverbeensoguud]

За нея, моята муза, моята любима.

И може да съм мислела, че обичам толкова, колкото обичам теб, но не.

Далеч не е така.

Когато те видя, виждам ходещо вдъхновение.

Виждам любовта си на забавен кадър..като по филмите , сещаш ли се, любов?

Когато те погледна право в очите..по тялото ми преминава ток с висок волтаж.

Но не е опасен за сърцето.

Как да ти обясня?

“Обичах” преди теб, за да стигна до теб…

И да обожавам всяка част и всеки детайл у теб.

Обожавам те.

Такава, каквато си.

Никога не се променяй.

[monicagavrilova]

Казват, че съдбата обича смелите. На 1 ноември, ние смело поехме към връх Острица - въпреки, че объркахме маршрута, че не ни качиха в автобуса, че ни заваля дъжд и не на последно място - че бяхме ужасно недоспали. Но пък бяхме будни - вдъхновени, усмихнати, щастливи! И да, може би не покорихме връх, но се смяхме на глас, пихме хижарски чай, разказахме за личните примери и за нашите будители и може би за малко, дори само за миг - бяхме далеч от градския глъч и сивота. Бяхме вдъхновение!

Мечтая си някой ден да се обърна назад и да знам, че съм вдъхновила поне един човек да бъде умен, смел, силен и по-добър! Да бъде буден!

[vprki]

Роси, Сашо, Тони и Себастиян в галерия Little Bird Place

Галерия Little Bird Place представя "Антиметрика", изложба, която събира две артистични дуота – Росица Гецова & Сашо Стоицов и Антоанета Куик &Себастиян Куик – в диалог върху напрежението между природата и човешката намеса, устойчивостта и разпада. По този повод в уютното пространство на галерията разговаряхме с Росица Гецова, художничка, галеристка, куратор.

Те и четиримата са много свързани с природата, каквато е идеята за създаването на галерия Little Bird Place и тя в годините върви последователно в тази посока.

Себастиян и Антоанета Куик

А Роси Гецова споделя, че със Сашо следват в творбите си този път, „но по синтетичен начин. Това беше интересно с кореспонденцията с другите двама автори Тони и Себастиян. Ние използваме синтетични материали – пластмаса, селикон, с които обаче искаме да покажем връзката с природата. Те – обратното, използват природни материали, тук в случая повече цветни материали.“ Идеята за тази изложба е изцяло е на галеристите Борис Чеширков и на Нора Ампова-Чеширкова, които са ги поканили. „Преди изложбата със Сашо видяхме работите на Тони и Себастиян имахме два пъти срещи, на които обсъждахме кой какво ще покаже. Видяхме ги готови, когато ги редяха. Борис и Нора ни бяха куратори, те избраха работи, идваха до ателиетата, гледаха, снимаха. Това е хубаво, защото понякога авторите сами трябва да селектират и не знаят кое да изберат. Хубаво е някой друг да избере.“ Пояснява Роси.

Творби на Себастиян и Антоанета Куик

Вдъхновена е от концепцията за антиметрия – съзнателното отхвърляне на симетрията в търсене на нов ред. В изложбата, артистите превеждат темата в отказ от еднозначност и създаване на динамични връзки между материалност и идея. Взаимодействието между артистичните двойки се движи между преплитане на почерците им и подчертаване на различията в техните индивидуални търсения.

Себастиян и Антоанета Куик работят със смесени техники, колажи и асамблажи, в които природата „наблюдава“ човека и неговата борба за идентичност и връзка с корените му в съвременния свят. Росица Гецова използва прозрачни елементи и повторяемост, за да визуализира възприятието ни за пространство и реалност, докато Сашо Стоицов, в серията си "Разхвърляните мъниста", превръща екологичния проблем в концептуален художествен жест, продължавайки своя ангажимент към социално значими теми.

От творбите на Сашо Стоицов

„Антиметрика“ отразява мисията на Little Bird Place да представя изкуство, което изследва връзката между природата и съвременния свят. Чрез използване на разнообразни материали, намерени обекти и иновативни техники, изложбата предлага многопластово преживяване, което кани зрителя да преосмисли границите между ред, хаос, баланс и дисонанс. Пишат от галерията във въведението към изложбата.

А ние продължаваме разговора с Роси Гецова, като ѝ напомняме, че в годините наблюдаваме колко обичат със Сашо да правят съвместни изложби. „Отдавна сме заедно и участваме в различни пленери, в резиденции, в общи изложби с други наши колеги, а иначе сме различни като автори. Когато си заедно с някого имате допирни точки и явно по този начин се получава и някакво допълване и някакво вдъхновение от единия, от другия. Една подкрепа някой път може съвет, аз го питам, той ме пита за технически въпроси, за някакви материали…“

От творбите на Сашо Стоицов /ляво/ и Росица Гецова /дясно/

Подхвърлям ѝ, че сякаш техните творби водят диалог, колкото и да са различни. Дали си представя какво си говорят.

„Не знам, тъй като галерията е ориентирана към природата и ние се стремихме тази тема да бъде водеща в изложбата. Както за мен тя е много близка, а също и Сашо ѝ обръща внимание в последните години. Той доста отдавна има такива серии за природата още, когато е живял в Щатите. Прави цветя, които са от фенокартон с големи цветя, те са собственост на СГХГ. Те са обемни като скулптури и ги сглобява и пак се казват „природно“. А сега тук той намира разни предмети, които не ги изхвърля, например, тук е калъфчето му от GSM, тази с точките, има капачка от перилен препарат, с който той пере, има капачки от кисело мляко, там пише срок на годност. Тези предмети той си представя, че ще останат и след него, защото са пластмаса. Какво остава след нас, нали? Това в някакъв смисъл е  и идеята и тези малки мъниста, които разпръсква, които може би напомнят на някакви звезди, на нещо все едно отвисоко погледнато, някаква земна повърхност.“ Разказва Роси за творбите на Сашо.

Творби на Росица Гецова, вдясно притиснатата ни планета

А после ни представя своите, като обяснява, че една от работите ѝ е планетата Земя, която е притисната, все едно между две стени. Всички творби, които показва в изложбата са нови, специално създадени за пространството на Little Bird Place.  Споделям ѝ, че е тъжно  да сме толкова притиснати като жители на нашата Синя планета… „Да, метафорично е. Това е като аларма. Голямата ми работа е от една моя стара изложба с фотоколажи. Обаче ги нарязах, преработвам си стари неща. Като ги нарязах ми хареса как стоят в пространството. Нарязаните ги направих на тази инсталация, но ги изпринтих на плексиглас, като идеята ми е, че всъщност, има разлика във времето и все едно времето не съществува. Тук се показват едни неща, тук други. Едно и също нещо се намира в различни ситуации и повърхности, в различни вселени, има няколко различни нива и зависи къде ще попаднеш. А те не се срещат в онези безкрайности. Другата ми работа е принт на природни мъхове, които са също притиснати от всякакви пластмаси, отзад има много пластмаси, все едно е като вътрешна импрегнация…като притеснителен хербарий, притиснат, не е между листове хартия. А където не може да се диша…“

Росица Гецова - принт на природни мъхове, притиснати от пластмаса

Росица Гецова продължава своите посоки, които силно бяха изразени преди време във впечатляващата ѝ изложба в необичайното пространство на Водната кула в кв. „Лозенец“. Признава, че много ѝ харесват прозрачните неща, които стоят едно зад друго и се наслагват. „Пластмасата ми пасва като материал, по-съвременен е. Моето е плексиглас. Идеята за прозрачността, видимост от различни страни е моя философия. Живопис отдавна не правя, по-скоро това, което правя е някаква алтернативна живопис. Тя има цвят, но е в пространството, обемна е, такъв вид живопис.“

Припомняме, както отбелязват от галерията, че Антоанета Куик и Себастиян Куик формират шведско-българско мултидисциплинарно творческо дуо, съчетавайки своите индивидуални изрази и силни страни в изследване на теми като равновесие, природа и човешкия опит. От срещата им през 2011 г. съвместната им работа еволюира в общата им изложба „Еквилибриум” (2024 г.) в галерия Little Bird Place, последвана от нейната адаптирана версия: „Еквилибриум-Континуум” (2024 г.), част от форума за съвременно изкуство Буна във Варна, както и много други колаборативни проекти като инсталации, скулптури, улично изкуство, музика и арт пърформанси в България и Швеция.

Себастиян Куик

Дълбоката връзка на Себастиян и Антоанета с живия свят, съчетана с афинитета им към сюрреализъм и разказване на истории, както и споделения им стремеж да създават съзнателно и съобразено с ресурсите и потреблението изкуство, спомагат за създаването на това еклектично и изненадващо кохер��нтно художествено единство.

“Точно преди година изложбата ни Еквилибриум изследваше как ние, човешките същества, можем да наблюдаваме естествения свят и чрез него да открием истинската си същност. Този път изложбата Антиметрика обръща обектива, позволявайки на творбите ни да отразят как природата би наблюдавала човека. С дълбока проницателност, но и с голямо благородство и търпение, тя става свидетел на човешкото преживяване: усилията ни да се ориентираме в сложността на вътрешния и външния си свят, вроденото ни търсене на идентичност и органични корени сред суровостта на градския живот. Това е размисъл за нашата борба, смъртност, смелост и цел в безкрайната абстракция на човешката цивилизация.” Отбелязват двамата артисти.

Росица Гецова

В годините неведнъж сме писали за творческите изяви на Росица Гецова и Сашо Стоицов. За нея изкуствоведката Зоя Петрова пише: „Росица Гецова е визуален артист с оригинален подход и ярка фигура в българското съвременно изкуство. Това, което отличава Росица Гецова, е характерният израз на психологическото пространство, реагиращо на новите процеси. Между дигиталното и реалното, където границите се размиват и неосезаемото се слива с осезаемото, Росица Гецова показва блестящо сложното взаимодействие между вътрешното и външното – психика и реалност. Пространства, които надхвърлят конвенционалните граници, канят ни да ги прекосим в енигматични пейзажи.“

От 2007 г. Росица Гецова е арт директор и куратор на изложби и събития за съвременно изкуство в галерия „Аросита“.

Своето участие като автор в изложбата Сашо Стоицов нарича „Беззащитните мъниста са издръжливите звена“.  И уточнява: “Това е серия от работи, в които канонизирам екологичния проблем на планетата, както подобна форма на изказ имах в поредицата ми “Право на труд” от 90-те”.

Сашо Стоицов е едно от интригуващите и значими имена, присъстващи на съвр��менната българска художествена сцена от десетилетия. Всяка негова изложба или участието му групови експозиции винаги изненадва, а е, уж, познат и обичан автор. Знае ли човек какво се крие зад усмивката му и новото, което ни готви…

От творбите на Сашо Стоицов

„Повече от 3 десетилетия /вече четири – б.р./ Сашо Стоицов (роден е 1952 година в Благоевград) е в авангарда на най-интересните търсения в изкуството. Той е сред малцината български художници, които предвещават големите промени в изкуството ни след 1989 година и продължават да са изненадващи и новаторски настроени и днес. Активният му творчески път започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции, с които много бързо се налага като един от най-интересните живописци.

В края на 80-те, на прага на прехода, Сашо Стоицов не само участва в най-важните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на „Група Благоевград“. Той е сред първите художници, които реагират на променените условия. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.“ Написа за него преди време изкуствоведката Мария Василева, която бе и куратор и на забележителната му ретроспективна изложба „Пробив“ в Националната галерия, Двореца, 2016 година. /може за прочетете тук/.

Антоанета Куик и публиката

Изложбата "Антиметрика", в галерия Little Bird Place продължава до 16 март, заслужава си, може би ще се замислим за света, в който живеем. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[iziskana]

Най-добрият избор както за магазините от типа "тухла и мортал", така и за онлайн търговците на дребно, които търсят вдъхновение за нови поръчки или за обновяване на витрините си.

[navtora]

Пътуване, хубава музика, вдъхновение, нови идеи, природа, изгреви и залези, приключение, нови места и спомени.

[vburgasbg]

През 2025 година мрежата „БулевАРТ – мрежа на сетивата“ се завръща с още повече енергия, креативност и вдъхновение, за да направи всеки ден на своите посетители по-специален и запомнящ се.