#Американци

[flemzpublishing]

Генералот Гаврило и Козата од Сенегал - од Мартин Пашоски

Генерал Гаврило и козата од Сенегал                         (птичји канон) од Мартин Пашоски

1  Првиот ден започна со гласното викање на капетанот. Некако успеав да заспијам во авионот што не пренесуваше од Македонија до Сенегал. Се разбира тогаш уште беше млада Македонија, околу 10 години самостојност, војската уште ја градевме а како што изгледаше ќе почнуваше уште една војна кај и да е со албанската популација. Им требаа сите војници да си седат во Македонија, затоа на генералот не му беше погодно кога дојдоа Американци да ни ја проверат војската и да ни земат неколку војници на мисии. Мојот надлежен кога дојдоа Американците се уплаши и ме прати со нив, сметајќи ме како еден од по вештите кадети од сите во касарната. Само што јас имав тогаш само 2 години од вистински тренинг за војник, а ни требаа минимум 4 години за да сме пратени на било каква мисија, но не им беше гајле толку за мене, само сакаа да добијат буџет. Дали јас ќе умрев таму или не, не беше битно.  Се што знаев за мисијата е дека ќе одиме да најдеме некои пирати сред пустина што земале заложници и нафта. Да ги земале само заложниците не верувам ќе се вмешуваше војската во ова воопшто ама тоа не беше муабетот.  Да се вратам на дерењето на капетанот. „Каплар Гаврило Романов!“ „ДА ГОСПОДИНЕ МЕКРЕЈВЕН ГОСПОДИНЕ!“ „За каков пример се сметаш ако спиеш пред твоите војници Каплар Гаврило!?“ „За лош пример господине!“

„Токму така Каплар Гаврило! Тука си да ни покажеш какви војници прави твојата држава! ТИ си репрезентацијата тука Каплар Гаврило се надевам дека тоа го разбираш многу добро!“

„Да го разбирам тоа Господине Мек Рејвен Господине!“

„П.В.С. 20 Минути Дами!“

 Тоа беше офицерот Мек Рејвен, луѓе како него од секогаш ми биле инспирација, бидејќи секогаш сакав да сум некој постар маж што се дере на војници и ги тера да одат да умрат за државата. За да можеш некој да натераш со зборови само да одат да умрат за тебе ти треба навистина некој дар, и јас го имав тој дар. Само го немав рангот од генерал. Ни офицерот го немаше ама се надевав порано ќе го достигнав тој ранг. Многу ми се брзаше. Затоа и ја земав оваа мисија. Ќе одевме само да пукаме неколку пирати што имаат стрели гарант како орудие против нас. Што настрана сигурно работеа и како рибари.  На авионот бевме 6 души сосе мене и без пилотот, дека тој не доаѓаше на мисијата, а ние ќе требаше да скокаме со падобрани до привремената база што беше спремна  доле во пустината со уште 5 души блиску градот Ноуре. Од таму  ќе се качиме во два џипови и големо комбе и ќе извозевме до базата на пиратите да ги земеме заложниците и се разбира нафтата.  Потоа од Сејнт Луи ќе не земеше брод и назад дома.  

„П.В.С. 10 Минути Дами!“ Викна Мек Рејвен.

„Еј, Еј Гаврило.“ Се сврте еден од војниците кон мене.

„Да?“

„Како толку рано стана Каплар? Ко само на 23 Години имаш таков ранг.“  Имав само 19 години, мојот надлежен само излажа.

„Па, ам... книги читав. И секој ден тренирав.“

„И јас тоа го правам. Само не читам, мислиш треба да почнам? Од кај треба да почнам?“

„Можеш весници, види што се случува низ светот.“

„Вау, знаеш стварно ќе почнам со тоа, тоа е паметно, фала ви Господине.“

„Ах можеш само Гаврило, наши сме си.“

„Не не, инсистирам!“ Не ми сметаше тоа.

„ЕДНА МИНУТА ДАМИ! СПРЕМАЈТЕ СЕ!“

 Нешто што не спомнав е дека ова ми беше првпат во авион, и како првпат во авион морав да искочам од него со тоа што ќе скокнам од него со падобран. Кога им го кажав ова на надлежните во Македонија додека ме пакуваа за мисијата ми мавнаа шамар и ми рекоа да не прашувам многу и да правам како ми е кажано, се разбира ги послушав, но тоа не ми го згасна стравот. Ама верував дека најдобрата војска во светот ќе има добри падобрани, и бев во право.

„АЈДЕ АЈДЕ АЈДЕ!!“ Извика Мек Рејвен додека не маваше по газовите и не фрлаше од авионот, најпосле и тој скокна. Осекјав како фацата ми оди наназад додека паѓав со бог знае колкава брзина, стравот наеднаш ми се згасна и почнав да уживам во слободното паѓање. Дури заборавив да го отворам падобранот ама ми текна на брзина.

2  Чизмите ми се наполнија со песок. Зошто носевме чизми во пустина наместо сандали? Не знам. Ама носевме. И Стигнавме за кратко кај базата. Двата офицери се сретнаа. Војниците се спремаа. Јас се спремав. Потоа повторно ми пријде Џероум да ми збори. „Господине Гаврило!“

„Повелете.“

„Сте пукале ли со ваква пушка предходно?“

„Сум пукал со полоши, во мојата земја, што мислам дека ме прави по вешт со вакви по силни пушки.“

„Сте убиле човек некогаш?“ Го праша ова прашање со повеќе возбуда од што треба да има човек кога прашува вакво прашање. Се разбира до сега се што сум убил било картонски мети и еднаш риба што уловив во Охрид.  

„Да.“

„Какво е чувството?“

„Ам.. Лошо, но кога доаѓа до вашата татковина, мора.“

„Во војна некоја ли? Какви војни има вашата земја? Слушнав со Турција сте имале ептен.“

„Многу прашања поставувате војнику, тоа со Турција беше по одамна, плус повеќе беше еднострана ние само бевме како робови, не знам не бев роден тогаш.“

„Ропство? И моите луѓе биле под ропство порано во Америка.“

„Да знам, сум читал, а сега им помагаш да се бориш против твоја држава.“

„Сега Америка е моја држава господине.“  Гордо ми кажа.

„Во право си.“

 Потоа Мек Рејвен се качи на еден од џиповите и почна да дава говор.

„Дами! Се надевам дека сте спремни и наспани! Знам дека Каплар Гаврило е!“ Потоа се насмеаа на мој рачун. „Како и да е! Оваа мисија се разбира ја почнуваме од 0800 часа кога има убаво сонце, бидејќи ако ја правевме касно навечер ќе не можевме да видиме ниту еден од пиратите.“ Сите се насмеаа и на оваа шега па дури и Џероум. “Затоа се надевам сите си ги изедовте вашите моркови и дека добро ќе центрирате. Овие луѓе се животни и не ви треба никаква морална интерна битка за дали да ги убиете или не, одгворот секогаш е да. Овие монструми сигурно и изеле некои од заложниците до сега, затоа пукате веднаш кога не држат заложник пред фаца. Дали е јасно тоа?“

„ДА ГОСПОДИНЕ!“ Извикаа сите војници, сосе мене.

„Мило ми е! Вашата мисија е проста! Сега се спремате и се качувате во вашите возила. Двата џипови ќе бидат за вас и едното комбе ќе биде користено за земените заложници, остатокот ќе биде земено подоцна што значи после мисијата неколку од вас ќе треба да останат кај базата на пиратите на неколку дена дур не дојде повеќе од нашата војска да ги земе потребните работи. Немаме премногу информација на пиратите ама и не ни треба! Знаеме дека имаат пушки со песок во нив, знаеме дека не се воопшто тренирани овие, и нивната муниција не е ништо во споредна со нашите панцири затоа најсилната повреда од оваа мисија ќе бидат неколку скршени коски. Ама верувам сте доволно паметни да не сте погодени од нивните куси куршуми! Сега ќе искочиме на автопатот Н3, право по патот кај Баркедји им е нивната база. Тие се околу 20тина души. 10 Заложници, и премногу нафта. Потоа тие што не остануваат, одиме право по автопатот до Сејнт Луи и од таму сите дома! ДАЛИ Е ЈАСНО!“

„ЈАСНО!“ Викнавме сите.

 Сите влеговме во возилата. Јас бев во вториот џип со одредот на којшто јас бев надлежен. Седев на машинската пушка која беше ставена врз џипот. Под мене седеше Џероум. Кој сега беше тивок и концентриран. Возачот на радиото ја пушти “Rock the Casbah“. Мек Рејвен беше во Комбето за заложниците.  Пол саат патувавме веќе и сите бевме препотени. И ако патот беше малце подолг  сите ќе ја изгубевме концентрацијата. Почнавме да ја гледаме базата на право, но не видовме ниту еден пират за сега. Се беше толку тивко што ушите почнаа да ми зујат и зуењето стана погласно од музиката на радиото. Ми влезе малце песок во устата, и дур го исплукав, се случи неочекуваното. Комбето кое што беше позади нас со Мек Рејвен експлодира. Од мина. Сега ушите блокираа било каков звук што не беше зуење. Срцето почна да ми пумпа со бизарни брзини. Наеднаш застана возилото на околу 100 метри од базата. Бевме обиколени од пиратите што почнаа да ни трчаат од сите страни. Се криеле под кебиња иста боја со песокот. И имале многу време да постават мини и да ни фрлаат бомби. Беа многу повеќе опремени од што мислевме. Сите војници искочија од мојот џип, осетив како Џероум ми ја тресе ногата.   „ПУКАЈ ПУКАЈ ПУКААЈЈ!!!!“  Ми се издра.    Тогаш ми текна дека бев на машинската пушка. Почнав да пукам кон секој пират што го видов, но набрзо го експлодираа и џипот пред нас, и видов како еден војник летна којзнае колку метри далеку од неговите нозе. И една рака која што не знам чија беше ама летна во мојата фаца. Чадот од експлозијата блокира било што што можев да гледам и потоа почнав да пукам околу мене.   „КАПЛАР ГАВРИЛО БЕГАЈТЕ ГОСПОДИНЕ!!“ Џероум го чув зад мене.  Кога се свртев го видов Џероум позади мене како се спрема да ме фати. Ме фрли од Џипот. Јас уште бев во шок. Околу мене приметив дека само уште неколку беа останати и дека идеа уште повеќе од овие пирати со нивните пушки. Џероум ме довлечка до малце подалеку од џипот баш пред да експлодира. Бранот ме удри и се онесвестив. Се разбудив неколку секунди подоцна на дерењето на Џероум додека е заклан од сабја од еден од пиратите. Го извадив мојот пиштол и успеав да го спасам Џероум. Ама ако го спасив, зошто тогаш тој падна на земја? Плукајќи крв. „ИДАТ УШТЕ !! ПУКАЈТЕ!“ Тој ми ја фрли неговата пушка и јас успеав да ги убијам тие 5 мина кој идеа кон нас. Го земав Џероум и го скрив зад камен. Додека тој пополека губеше свест. „Господине Гаврило...“ Ме погледна тој, целиот крвав.

„Те молам не троши последни зборови викајки ме господин! Не сум ништо јас! Лаж сум Џероум! Едвај имам 2 години тренинг! Не сум каплар! НЕ СУМ ГОСПОДИН! НЕ СУМ НИШТО!“

„Само со две години...вау...не личите така. Браво... господине. Импресивно. Ве молам не умирајте...“

„Не можам да ти го ветам тоа Џероум.“

„Умирам, можеш да ми дадеш лажна надеж макар.“

„Извини.“

„Каплар Гаврило... Имам прашање.“

„Кажи.“ Му кажав дур ми ја држев главата.

„Дали сме ѓубре?“ Издиша.

„Како мислиш? Не не сме. Ние сме луѓе, ние сме војници, се бориме за подоброто! И твојата смрт нема да е за ништо Џероум! Нема да е за ништо! Ти ветувам!“

„Ама сега ќе умрам, и ќе останам тука, да ме изедат некакви животни што има тука, само храна ќе сум за нив, исто како и другиве наши војници, сите сме само ѓувре сега, нема да сме никогаш нешто повеќе од натпис на некоја плоча. Тука завршува се. Цел мој живот во натпис на плоча.“

„Ќе се осигурам дека не е ова само за натпис! Ќе ги спасам тие заложници војнику! И ќе те земам. Ти само држи се тука океј?“ Му подадов пиштол. „Повели мојот пиштол да се штитиш.“

„Може ли да останеш уште малку. Ладно ми е.“ Џероум личеше избањат во неговата пот.

„Морам да одам Џероум. Морам да ги спасам... Извини.“

„Ладно ми е.“

 Не можев да го гледам веќе. Ја извадив мојата јакна и ја ставив врз него. Кога го оставив уште дишеше. Земав една од пушките на пиратите и тргнав кон базата. Тишина беше се повторно.  Го поминав првиот џип. Земав една од вратите што летнаа од џипот се мене како штит. Ја поставив пред мене и ја ставив пушката на местото за прозор. И испукав кон портата. Чекајќи да ја отворат. И така направија, како што очекував. Искочија наеднаш 10 души низ портата сите распространети и трчаа кон мене, и јас успеав да ги упукам повеќето. Потоа двајцата кои останаа живи и само ранети се вратија назад во базата пред да успеам да ги дострелам. Од базата почнаа да се слушаат експлозии и дерење.  И чад, што значи почнале некаков пожар. Одлучив да станам и да тргнам кон нив пред да е прекасно. Моментот кога станав слушнав нешто од моето лево. „Бее!“ Кажа козата што се удри во мене. Позади неа имаше пират кој почна да пука кон мене...Оваа коза, само што ми го спаси животот. Кој знае дали таа самата знаеше за тоа. Позади нејзе на 10 метри од мене беше еден пират со пиштол кој пукаше во мене. Не беше воопшто прецизен. Не можев да ја кренам пушката на време, па морав да се втрчам кон него со нож додека тој се обидуваше да стави куршуми во магазинот. Го убив и него. Сега не знаев колку души веќе убив. Сигурно и Џероум беше мртов до сега, а Мек Рејвен беше првиот. Дали беше воопшто свесен што се случува пред да го убие бомбата? И возачот. И сите други војници којшто не стигнав да им го  научам името.  Сега се што имав беше оваа чудна коза што ме спаси. Приметив дека беше ранета одзади во задникот. И брзо извадив газа и дезинфекција од мојот ранец. Успеав макар неа да ја спасам. „Фала ти, другар.“ Ја тапнав по задникот во знак дека може сега да си оди. „Бее“ Не се мрдаше.

„Треба да одиш сега. Имам уште работа јас а не е безбедно за тебе.“

 Сепак како што тргнав кон базата на пиратите одлучив да ја оставам да ме следи. Макар нема да умрам сам си велев. Ја собрав цела храброст и откако ги поминав мртвите пирати кој ги убив. Ја отворив портата. Немаше никој жив останато. Освен еден пират што го ранив претходно викајќи по мене. И јас му пријдов. „Глуп Американец! Секогаш се мешате каде што не треба! Затоа го земавме Сејнт Луи и ви ги убивме другарите тука! Доаѓаат наваму уште! Немој да мислиш! Ќе се спасиш!“ Го кажа тоа со силен акцент. Кратко потоа испушти душа, пред да го прашам каде се заложниците. После кратко разгледување видов само нафтата што ја имаа како гори, и немаше никаде заложнници... Сите тие војници. Умреа мислејќи спасуваат некого. Но не спасивме никого, ни оваа глупа нафта. Единственото нешто што остана да се спаси бев јас. Се вратив надвор од базата да ги проверам моите војници за некакво радио или воки токи. Пиратите го уништиле нивното, исто ги дупнале гумите на сите возила што ги имаат. За да не избегам. Немав време да им ја пребарам базата за храна и вода затоа што знаев идат повеќе. Беа многу подобро опремени од што мислевме. Успеав да најдам едно воки токи на еден од мртвите војници. И едно радио. Двете немаа никаков сигнал на ниту една фреквенција. Двете сепак ги ставив во мојот ранец. И што побрзо скршнав од Н3 автопатот и тргнав кон каде мислев дека е морето. И верував од таму...дека некако ќе успеам да избегам од оваа пуста земја, назад дома.

3  Со козата си одевме заедно веќе 3 часа. Сега беше околу 1100 часа. Малце искривено одеше таа, поради раната која ја имаше. Но сепак се тераше да оди понатаму, што исто така ме инспирираше и мене да не се откажувам. На неа ставив панцир кој успеав да земам од еден од војниците. За секој случај. Ранецот почнав да го влечкам по земјата од што ми беше тешко да одам. Наеднаш козата застана, да пасе од жбуновите, некако имаше многу зеленило за пустина иако повеќето беше жбунови и дрва. Ретко гледав трева. Само земја. Макар козата имаше за јадење. Одлучив да седнам до неа и да јадам што и да имав во ранецот.  Имав сендвич од мојата мајка. Колку беше загрижена а јас колку и викав дека ќе е проста мисија. Сигурно се грижи сега. Затоа морам да се вратам. Сендвичот беше одличен, но многу солен, што ме направи погрешка да испијам повеќе вода од што треба. Ја погледнав козата колку безгрижно си пасе од листовите. И таа ме погледна назад, како да ми нуди и јас да земам. „Не фала.“ „Бее.“  Одевме потоа уште еден саат кога почна да се бутка во мене и да прави чудни звуци. Претпоставив дека беше жедна и и дадов малце од шишето, се разбира ќе треба да штедам бидејќи сеуште не знаев каде би имало езеро или река тука, географската карта што ја имав не покажуваше дотолку информации. Исто така се надевав дека козата ќе намириса вода или нешто.  Сега беше 2100 часа. Одевме скоро без престан, со мали паузи. Кога козата ќе застанеше да паси. Проценив дека имавме уште околу 250 километри за одење. Што во надеж да ги скратам одлучив сабајлето да земам ризик и да појдеме низ некое село Кадиел што ми се покажуваше на мапата.  Си легнавме со козата. Јас пробав да најдам удобна позиција за мојата глава, кога дојде таа и ми легна под глава, како перница. И откако се напивме вода и двајцата заспавме.

 Вториот ден започна со гласното викање на козата. Беше пред мојата фаца и го лижеше песокот од мојата фаца. Бидејќи се разбудив од сон каде што бев назад во Македонија и дома само што ја донесов таа една убава кадетка што беше од академијата, се чувствував толку мизерно кога се сетив каде сум. Со опасност на секаде, пирати кој и да не ме убијат, природата беше тука да ја заврши работата за нив. Одма се расонив и се потсетив на планот. Устата ми беше сува, и ако не бев заспан под дрво до сега ќе бев спржен. Песокот се чувствував како да ќе ми ги стопеше чизмите што и така имаа песок во нив и едвај одев. На почетокот секои 10 минути ги чистев ама до денес се навикнав. И ја сменив газата на козата, ме клоцна во носот додека го правев тоа, што ми пушти крв но сепак сакав да и помогнам. Во ноќта и влегло малце прашина на раната но успеав да ја дезинфицирам и да продолжиме да одиме. Кога ќе стигнеме до Дакар ќе најдам повеќе работи што ќе ми помогнат да ја средам раната, но се сега моравме да одиме брзо. Беше 0600 Часа што значи сум спиел многу повеќе од што треба. Селото беше на околу еден саат од тука.  Во 0700 часа почнав да го гледам местото. Имаше една градба и мали кукички , градбата изгледаше на училиште, и се што гледав беше напуштено и пусто. Никаде немаше човек. Училиштето сепак ми личеше сомнително, затоа козата ја заврзав надвор и одлучив да влезам сам со мојата пушка. Која беше полна со песок и многу ризична. Беше толку морничаво чувство, училниците беа празни и уништени, клупите и столиците беа за никаде, азбуки стоеја врз таблите, сосе таблици за множење. Најстрашното беше што не знаев што се случило на овие деца. На цело ова село или гратче. Бев оставен со мислите мои сам, што не сакав. Немав музика да ме придружува и морав сам да се справувам со овие работи. Кога се качив на вториот кат, видов една од училните, цела уништена, без кров и ѕид кон надвор, а тие ѕидови кој беа останати беа обоени со црвено, не сакав да продолжам да гледам затоа што не сакав да откријам повеќе, само сакав да најдам нешто од помош и да избегам. Во ходникот додека одев приметив жица, и точно знаев каква жица беше ова, поврзана со бомба, и бев сантим од да ја активиран и да сум разнесен. Сиротата коза, што ќе си мислеше ми се случило. Дали ќе можеше да ми прости? „ВААА!!!“ Наеднаш зад мене од една училница која беше заклучена искочи маж со нож што беше затрчан кон мене, јас испаничив и паднав наназад едвај прескокнувајќи ја жицата, станав и ја вперив пушката кон него. Човекот беше преплашен, можеби повеќе и од мене, но не личеше на војник, само на уплашен маж, се дереше некои работи на сенегалски што се разбира не ги разбирав. „СТОЈТЕ! СТОЈТЕ ВЕ МОЛАМ НЕ САКАМ ДА ПУКАМ!“ Му извикав на англиски но тој беше одлучен да ме убие. Толку одлучен што не ја примети жицата што сигурно тој сам ја поставил. Тој експлодира во милиони парчиња и неговата крв ме обои црвен, гледав црвено. Униформата ми беше уништена и слухот уште повеќе ми се влоши како што осетив крв течејќи од моите уши. Паднав на земја дерејќи се во болка. Сфатив тоа нема да ми помогне и тргнав надолу по скалите.  Во подрумот од школото. Не слушав дали козата викаше, сепак пробав да у брзам. Кога стигнав во подрумот слушнав како целата градба врз мене колабира. Сега бев заробен во подрумот. Барав насекаде некаков излез  но залудно беше, но во подрумот имаше една соба која беше заклучена. Ја отпукав бравата и внатре најдов... униформа на некој Генерал? Не пишуваше никакво име, и униформата личеше нова. До неа имаше прекрасен пиштол кој го земав. Потоа си реков што по ѓаволите, ако умрам барем да умрам во униформа на Генерал. Генерал Гаврило! Така ми беше името. Ја облеков на мене со најголемата насмевка што сум ја имал. Седнав на бирото што беше, и земав едно од пенкалата, почнав ја цртам козата, во случај некој да ме најде, и да знае дека била моја, потоа слушнав од некаде кршење на прозор во подрумот и веднаш пробав да видам од каде дошло. Тоа беше козата! Од еден скриен прозор нашла влез и го скршила, што значи сега ќе можев да излезам.  Иако беше мал прозорот успеав да ја протнам првин козата, па потоа себеси, што ме остави многу исечен од сите страни поради стаклото, ама исекотини беа подобри од смрт во подрум закопан под школо. „Ти си добра коза.“ И се насмевнав. „Фала ти.“ ми кажа таа. „Знаеш да зборуваш?“ „Се разбира другар, ајде дојди најдов вода.“  Тргна таа. „Ама чекај како знаеш да збориш??“ „Како знаеш ТИ да збориш?“ „Имам гласни жици.“ „Епа и јас, ајде не одолговлекувај сега, дојди да се напиеме вода.“  Се уморив од прашувајќи се себеси од зошто ова животно ми збори, и одлучив да го прифатам фактот дека тоа е така, и така ќе си биде, и ако треба да е вака или онака ќе беше вака или онака, ама ова е така и така ќе си биде, макар имам пријател, навистина ме донесе до пумпа за вода. Никогаш не сум пиел толку сочна вода, како луд трчав низ селото барајќи што повеќе шишиња и успеав да најдам околу 5 и ги наполнив сите, што значеше до крајот на ова немаше да морам да си пијам моја урина, и ќе немаше да морам да ја чувам мојата урина.  „Што ако останевме тука додека не дојде помош?“ Ја прашав козата. „Нема помош, сами сме, а и нема храна.“  Го осетив стомакот како ми прави разни звуци што ме потсети дека требаше да мрдаме, и дека имав останато уште еден хамбургер што земав од некој од мртвите војници, но го чував за кога ќе бев ЕПТЕН гладен. За сега уште имав енергија за да одам. „Точак! Точак!“ извика козата. Навистина имаше точак, од среќа ја бакнав козата по чело, и по кратка проверка на компасот и картата се качивме двајцата на точакот и тргнавме повторно на пат.   4

 Теренот беше премногу лош за точак, секоја секунда чекав да слушнам како ми се дупнува гума, но успеавме да поминеме добри километри, со неколку паузи. Видов дека се приближуваме до вистински пат што водеше кон еден од градовите, што не уплаши ептен и мојата цел беше само да го преминам првиот дел од патот и потоа да стигнеме некако и после другиот, кој исто така имаше голема шанса за пирати да бидат на него, ама беше ризик што моравме да го земеме.  По патот видов некои убави животни и природа, и ги гледав овие животни што само сум ги видел во зоолошка, им се восхитував, колку беа слободни тука, за разлика од колку беа исушени во зоолошките назад дома. Ми ставија насмевка на лицето што ми помогна да продолжам со патот. Природата исто така беше толку восхитувачка, толку сино небо имаше секогаш, сино небо е толку убаво кога имаш вода за пиење, но претпоставував дека тука беше нешто на кое не се радуваа луѓето. Сега ми текна дека не сретнав воопшто луѓе, не војници или пирати, туку луѓе. Обични луѓе кој се наоѓаат меѓу сите овие витки. Освен мажот назад кај школото. „Еј, какви се луѓето тука? Во Сенегал?“ Ја прашав козата.

„Не знам.“

„Не ли си од тука?“

„Сум, само цел живот го поминав со пиратите и други кози.“

„Какви беа пиратите?“

„Лоши.“

„Толку?“

„Да.“

„За што те користеа?“

„Млеко.“  

„Вкусно ли е козјо млеко?“

„Вкусно ли е човечко млеко?“

 Потоа се закјутев, не знам зошто но се чувствував како козата да стануваше малце не стрплива со мене.

„Извини.“

„Нема зошто, само те интересира. Само не сакам да зборам толку за животот со пиратите.“

 Се приближувавме до патот сега, немаше ништо на вид, ни кола, ни човек, ни пирати, ништо, и многу лесно го поминавме, одма бевме назад на пуста пустелија. Доколку одевме по тој пат накај југ ќе можевме да се поврземе со Н-3 автопатот и за кратко ќе бевме кај градот, но тоа значеше поминување низ градот Тоуба, што е помал град од Дакар, што значеше е окупиран сигурно од пирати, а Дакар е голем град полн со бродови и луѓе, и иако кожата ми беше бела и секаде истакнував во оваа земја, потешко ќе ме најдат во голем град.  „За полуден човек личиш како многу да мислиш, Гаврило.“

„Што? Како ми го знаеш името? Зар си господ?“

„Не Гаврило, јас сум коза.“

„Како знаеш како се викам?“

„Добро ти стои таа униформа на Генерал, зарем тоа сакаш да си?“

„Би сакал.“

„На 19 години Каплар чим си, тогаш верувам имаш ептен напредок во иднината.“

„Не сум навистина Каплар.“

„Знам. Не си ни навистина Генерал, ама тоа не те спречува од да ја носиш таа униформа, зар не?“

„Искрено не знам дали треба да сум Генерал, секогаш ли ќе има оволку смрт околу мене?“

„Секогаш.“ Климна Козата.

„Па тогаш што е поентата?“

„Не знам, јас сум коза само. Не разбирам многу работи и јас. Работи како војна, и како зошто не се збогува со другар ти?“

 Срцето ми запре. Ми се појави слика од Џероум во главата, крвав и потпрен на камен. Што ме направи да се удрам директно во камен, летајќи сосе козата две три метри напред.

„Тоа не ми го одговори прашањето Гаврило.“

„Те молам не поставувај такви прашања, ме деконцентрираат од целта.“

„Која е целта? Да се вратиш, дома, па да се вратиш  на некое друго поле каде што ќе оставиш уште повеќе другари да умрат сами?“

„ТЕ МОЛАМ ПРЕСТАНИ!!“ Пот ми влезе в очите додека се дерев.

„Можеш да ме убиеш ако не сакаш ова што слушаш, коза е многу полесно да се убие од човек. Зар не?“ Зошто беше ли волку настроена кон мене пак сега?  

„Не знам зошто го оставив, само не знаев што да му кажам, и нема да те убијам.“

„А зошто не? И двајцата знаеме дека си гладен. Ако ме убиеш ќе имаш месо што ќе те држи со денови, што ќе ти помогне убаво да смислиш план за надвор од тука. Плус и така веќе сум ранета. Нема да ти е нешто лошо на психата.“ Оваа глупа коза полудела!

„Се разбира нема да те убијам! Ми требаш ��ива! Мојата психа е многу подобра со тебе.“

„Хах! Ајде се вратиме на точакот само, имаме долг пат и малку време чим не сакаш да ме убиеш.“

 Точакот се дупнал, и немаше никаква шанса да тргне пак. Мислев што да правиме, топлината почна да ми влегува во глава дури преку капата генералска, одлучив да ги скинам ракавите од униформата и од панталоните, правејќи ги шорцеви. Што откако ги скинав ми текна дека беше ужасна идеа, поради комарци, ама не си дадов да се жалам.  Козата ме убеди, ме убеди да почнам да ја јавам, дур не најдеме возило повторно. „Зошто ми ги држиш роговите?“ Ме праша.

„О извини, навика.“

 Жал ми паѓаше за козата, иако едвај одеше таа самата, одлучи да ме носи мене, за да ми е полесно. „Навистина мислиш дека си вреден за Генерал, Гаврило?“

„Би рекол да, ќе се осигурам дека Македонија никој нема да ја повреди.“

„Затоа избега од неа?“

„Не избегав! Знаеш и самата дека ме пратија тука, а и ова е единствен начин да станам Генерал.“

„Не знам и самата, мислев своја вола дојде тука.“

„Беше своја вола, тука ќе станам посилен, за Македонија, ќе видиш ти самата, кога ќе те однесам.“

„Ме зимаш со тебе ли?“ Праша зачудено.

„Се разбира другар, едвај чекам да те запознам со моите другари, колку ќе споулават кога ќе видат коза што збори! Хаха!“

„Пусти Гаврило, па никој нема да ти верува, дека си зборел со коза. Тоа е просто не видено.“

„Па ти ќе им збориш! Тогаш ќе мора да веруваат.“

...

 Тишина беше.

„Нели? ...Нели?“

 Таа не ми одговараше, и само продолжуваше да оди. Се напивме и двајцата вода за да имаме енергија. Конечно одлучив и да го изедам бургерот. Беше одличен.  Пополека стигнавме до Дару Мусти патот. Овој исто така беше пуст, но за наша среќа овој пат имаше неколку џипови којшто одлучив да ги пробам. Еден од нив проработе. И со козата до мене, тргнавме конечно кон оазата.

    5

 Оазата беше прекрасна! Веднаш го паркирав џипот до езерото. И се урнав да пливам. Водата беше одлична за пливање. И преубаво ми дојде. „Зар не пливаш со мене?“

„Уморна сум, ќе задрема малку.“

 Ја оставив да дреме. Земав една екстра гума што џипот имаше позади  за резерва, ја извадив внатрешната гума и ја ставив во водата. Си залегнав на нејзе и пополека самиот задремував. После кратко лежење врз мене видов како прелетуваат хеликоптери и авиони, личеа амерички, но не бев спремен на време за да им сигнализирам за помош, и веднаш си отидоа. Идеа кон дирекцијата на Дакар. Што ме исполни со надеж. Уште еден ден и ќе бев дома! Додека лежев здогледав кокоси. Неколку паднати од земја. Искочив од водата, и земав неколку. Ги отворив со мојот нож и почнав да јадам како првпат да гледам кокос, потоа ми текна дека навистина првпат гледам кокос. Сокот од кокосот исто така беше убава промена од водата која имаше вкус на челик.  Ја разбудив козата да и дадам да се напие од сокот и да јаде и таа. Да смени малку од листовите. „Фала ти.“

„Нема на што.“

„Дали ми даде име?“

„Сеуште не сум смислил. Можеби Маврило, тоа римува со моето име.“

„Тоа е глупаво име. Нека ти текне подобро.“

 Но не ми текна.

„Еј Маврило.“

„Тоа не ми е име.“

„Што значи ‘Бее’?“

„Не значи ништо. Само звук што правиме дека ни е смешен.“

 Набргу се стемни и двајцата одлучивме да го завршиме овој напорен ден со една убава дремка. Ја променив газата на Маврило пред да легне под мојата глава. И заспавме.

   Третиот ден започна со гласното викање на мене. Не дека имав ноќа мора, напротив, повторно имавме прекрасен сон за како сум назад дома, но кога се сетив каде сум, и се вратив во реалност, не можев да си помогнам ама да не викам. Искрено многу повеќе сакам ноќни мори отколку убави сонови, ноќните мори ме прават среќен што сум жив, добрите ме прават мизерен.  Рано станавме со Маврило. Се качивме во џипот, не з��оревме дотолку но тоа беше океј, возев по пат. Немав толку страв за пиратите веќе бидејќи и така идам кон град, ако ме најдат по пат ќе ме најдат и таму. Вака така сум мртов.    Се разбира џипот немаше уште многу бензин, а и неговите светла не работеа многу добро, иако беше 0500 часа мене ми требаше светло затоа што сеуште беше мрак.  Некако се снајдовме. И успеавме да стигнеме скоро до Дакар, со само 20 километри останато.  Го земав Маврило на грб и тргнав кон градот. „Што правиш?“ Ме праша.

„Те носам на грб, да се отплатам за тоа што ти ме носеше мене.“

„Те молам зачувај си ја енергијата. Не гледаш ли колку си болен.“

„Болен? Се чувствувам фантастично! Скоро стигнавме!“

„Гаврило, допри си го челото.“

 Кога си го допрев, приметив колку имав голема температура. Не ��нам од што беше, но имав сфатив колку само сум болен, и не знам што ме носеше до тој момент, и зошто не приметував, но навистина бев болен, но морав да издржам, за мене и за Маврило.  Продолжуваше да треска глупости за да го спуштам но не слушав. Имавме уште малку и немаше да го оставам мојот другар. „Гаврило те молам пуштиме. Побрзо ќе стигнеш без мене, вака им даваш на пиратите да те најдат.“  За малце ќе се согласев за тоа со пиратите но како што влегувавме во градот приметував дека има се повеќе амерички возила на војската, и летаа насекаде хеликоптери.    Полека влегувавме во Дакар. Го гледав пристаништето. И војници имаше на секаде. „Гледаш ли! Гледаш! Ќе одиме дома!“

„Ти ќе одиш дома Гаврило, јас ќе одам далеку.“

„Тоа ќе биде и твој дом!“

 Се доближи до моите уши, за други луѓе да не приметат дека збори, бидејќи многу луѓе сега почнуваа да ме гледаат. Еден од нив почна да трча кон војниците.

„Гаврило немам долго, го знаеш и ти тоа, прифати го...“

„Не прифаќам! Сите ќе дознаат за мојот другар коза што зборува!“

 Козата здивнуваше. Осетив на мојот врат многу крв како ме полива. Веднаш ја ставив на земја и извадив газа. И ја извадив старата и-

„ГОСПОДИНЕ РАЦЕ ВО ВИС!“ Слушнав глас зад мене.  Тоа беа околу 5 војници кој идеа кон мене со вперени пушки.

„Не! Ве молам да му помогнам на другар ми! Ќе му се инфицира раната ако не ставам газа веднаш!“

„Треска глупости! Провери му ги очите!“

 Тие светнаа со силна сијалица во моите очи.

„Целиот е покриен во крв, температурата му е ненормална, и носи некаква униформа.“ Се сврте еден кон другиот. „Мислам дека доживува некаква епизода, или сонцето му влегло во глава.“

„Епизода! Какви глупости зборите! Оставете ме да ја сменам газата!“ Но тие продолжуваа да ме држат. Ме претресуваа.

„Овој човек не треба да има вакви оружја! Најдете му идентификација веднаш!“

„Имам идентификација! Проверете на вашите компјутери! Гаврило Романов! Гаврило Романов! Пребарајте побрзо немам време!“  

„Господине смирете се! Брзо дај му смирувач!“

 Извадија некои апчиња кој што сакаат да ме направат да ги земам. Главниот појде да пребара за моето име на компјутерот додека они ме држеа и ми ги одземаа оружјата. „Земи ги апчињата Гаврило...те молам. И стани најдобриот Генерал што светот го имал! Ти ми беше најдобриот другар низ цел мој живот, мило ми е што можев да го трампам мојот живот со генерал. Збогум.“

„НЕ ЗБОРИ ТАКА! ТЕ МОЛАМ! ЌЕ ДОЈДЕШ СО МЕНЕ!“

 Моите поплаки станаа залудни, ме удрија со инјекција и почнав да губам снага.

„Каплар Гаврило ве зимаме со нас. Ќе ве излечиме по патот. Идете дома господине!“ Ми кажаа двата војници додека ме влечеа далеку од мојот пријател. Видов ми беше сега заматен од глупите солзи кој не престануваа да течат.

„Збогум пријателче.“

„Што беше тоа господине?“

„Ништо...само однесиме каде што треба.“

 Ме одведоа до брод кој се спремаше да тргне. Полн со војници кој ми даваа војнички поздрав додека ме тркалаа на болнички кревет низ бродот.  

 Четвртиот ден започна со гласното викањето на една убава птица која застанала на мојата фаца.  Таа птица ме  расони. Помина цел ден откако го загубив другар ми. Тогаш еден војник видов како трча кон мене.    Во мојот ранец нашле пресечен рог. Некако успеал сам да си го исече рогот, за да ми остави спомен. Потсетување, дека имам назад дома, ветување за исполнување.

[fast-x-full-bg-audio]

[филм - Бързи и яростни 10 (2023) Целият филм

Изтегли-Бързи и яростни 10 (2023) Целият филм,гледам-Бързи и яростни 10 Целият филм суб (BG),Бързи и яростни 10-(Fast X) 2023 Целият филм Безплатно,Бързи и яростни 10: Природата на водата (2023) Целият филм HD 1080p Качество

| 𝟜𝕂 𝕌ℍ𝔻 | 𝟙𝟘𝟠𝟘ℙ 𝔽𝕌𝕃𝕃 ℍ𝔻 | 𝟟𝟚𝟘ℙ ℍ𝔻 | 𝕄𝕂𝕍 | 𝕄ℙ𝟜 | 𝔻𝕍𝔻 | 𝔹𝕝𝕦-ℝ𝕒𝕪 |

ГЛЕДАЙТЕ 🔴✅👉 Бързи и яростни 10 (2023) Целият филм

ГЛЕДАЙТЕ 🔴✅👉 Бързи и яростни 10 (2023) Целият филм

Жанр: Екшън, Трилър, Криминален Звезди: Киану Рийвс, Дони Йен, Иън Макшейн, Бил Скарсгард, Лорънс Фишбърн Режисьор: Манфред Банах, Пако Делгадо, Киану Рийвс, Хенинг Молфентер, Чарли Уобкен

Джон Уик се изправя срещу най-трудните си опоненти в кръг четири от серията. От Ню Йорк до Осака, през Париж и Берлин, Джон Уик води битка срещу Голямата маса, ужасната престъпна организация, наложила цена на главата му, като се изправя срещу най-опасните си убийци…

Първите телевизионни предавания бяха експериментални и спорадични излъчвания, които се виждаха само на много кратко разстояние от излъчващата кула, започвайки през 30-те години на ХХ в. Телевизионни събития като Летните олимпийски игри през 1936 г. в Германия, коронацията на крал Джордж VI през 19340 г. в Обединеното кралство и Дейвид Сарноф известното въведение към Световния панаир в Ню Йорк през 1939 г. в Съединените щати стимулира растежа на средата, но Втората световна война спря развитието едва след войната. 19440 World MOVIE вдъхнови много американци да си купят първия си телевизор, след което през 1948 г. популярното радиошоу Texaco Star Theatre предприема крачка и се превръща в първото седмично телевизионно вариететно предаване, с което водещият Милтън Бърл го нарече „Мистър Телевизия“ и демонстрира, че медията беше стабилна, модерна форма на забавление, която можеше да привлече рекламодатели.

Бързи и яростни 10, целият филм на латински испански

гледайте целия филм Бързи и яростни 10 онлайн на латински испански

Бързи и яростни 10 целият филм

Бързи и яростни 10 целият филм онлайн

Бързи и яростни 10, целият филм на латински испански cuevana

Бързи и яростни 10, целият филм на латински испански език

гледайте филма Бързи и яростни 10 онлайн латино

Гледайте целия филм на Бързи и яростни 10 на испански латински

Бързи и яростни 10 пеликула онлайн латиница

Бързи и яростни 10 Пълният филм Repelis

Бързи и яростни 10 целият филм на испански

Гледайте целия филм на Бързи и яростни 10 на испански латински

Бързи и яростни 10 цял филм латински испански

вижте целия филм на Бързи и яростни 10

Бързи и яростни 10, целият филм на латински испански език

Бързи и яростни 10 целият филм cuevana

вижте целия филм на Бързи и яростни 10

Fast X пълен филм онлайн безплатно

гледайте целия филм на Бързи и яростни 10 в чиле — repelis

Гледайте целия филм на Бързи и яростни 10 на латино испански HD

Бързи и яростни 10 пълен филм филм

Гледайте филма Бързи и яростни 10 онлайн безплатно

Fast X пълен филм безплатно

Бързи и яростни 10 пълен испански филм

Изтегляне на филма Бързи и яростни 10 в земята

гледайте Бързи и яростни 10 целия филм на латински испански онлайн

Бързи и яростни 10 целия филм със субтитри

Definition and definition of film / film *

While the players who play a role in the film are referred to as actors (men) or actresses (women). There is also the term extras that are used as minor characters with few roles in the film. This differs from the main actors, who have larger and more roles. As an actor and actress, good acting talent must be required that corresponds to the subject of the film in which he plays the leading role. In certain scenes, the role of the actor can be replaced by a stunt man or a stunt man. The existence of a stuntman is important to replace the actors who play difficult and extreme scenes that are usually found in action-action films. Movies can also be used to deliver certain messages from the filmmaker. Some industries also use film to convey and represent their symbols and culture. Filmmaking is also a form of expression, thoughts, ideas, concepts, feelings and moods of a person that are visualized in the film. The film itself is mostly fictional, though some are based on actual stories or on a true story. There are also documentaries with original and real images or biographical films that tell the story of a character. There are many other popular genre films, from action films, horror films, comedy films, romantic films, fantasy films, thriller films, drama films, science fiction films, crime films, documentaries and others. This is some information about the definition of film or film. The information has been cited from various sources and references. Hope it can be useful.

❍❍❍ TV FILM ❍❍❍

The first television shows were experimental, sporadic programs that from the 1930s could only be seen at a very short distance from the mast. TV events such as the 1936 Summer Olympics in Germany, the crowning of King George VI. In Britain in 19340 and the famous launch of David Sarnoff at the 1939 New York World’s Fair in the United States, the medium grew, but World War II brought development to a halt after the war. The 19440 World MOVIE inspired many Americans to buy their first television, and in 1948 the popular Texaco Star Theater radio moved to become the first weekly television variety show that hosted Milton Berle and earned the name “Mr Television” demonstrated The medium was a stable, modern form of entertainment that could attract advertisers. The first national live television broadcast in the United States took place on September 4, 1951, when President Harry Truman’s speech at the Japanese Peace Treaty Conference in San Francisco on AT & T’s transcontinental cable and microwave relay system was broadcasting to broadcasters in local markets has been. The first national color show (the 1954 Rose Parade tournament) in the United States took place on January 1, 1954. For the next ten years, most network broadcasts and almost all local broadcasts continued to be broadcast in black and white. A color transition was announced for autumn 1965, in which more than half of all network prime time programs were broadcast in color. The first all-color peak season came just a year later. In 19402, the last holdout of daytime network shows was converted to the first full color network season.

❍❍❍ formats and genres ❍❍❍

See also: List of genres § Film and television formats and genres TV shows are more diverse than most other media due to the variety of formats and genres that can be presented. A show can be fictional (as in comedies and dramas) or non-fictional (as in documentary, news, and reality television). It can be current (as in the case of a local news program and some television films) or historical (as in the case of many documentaries and fictional films). They can be educational or educational in the first place, or entertaining, as is the case with situation comedies and game shows. [Citation required] A drama program usually consists of a series of actors who play characters in a historical or contemporary setting. The program follows their lives and adventures. Before the 1980s, shows (with the exception of soap opera series) generally remained static without storylines, and the main characters and premise barely changed. [Citation required] If the characters’ lives changed a bit during the episode, it was usually reversed in the end. For this reason, the episodes can be broadcast in any order. [Citation required] Since the 1980s, many FILMS have had a progressive change in the plot, characters, or both. For example, Hill Street Blues and St. Elsewhere were two of the first American prime time drama television films to have this kind of dramatic structure [4] [better source required], while the later MOVIE Babylon 5 further illustrated such a structure had a predetermined story about the planned five season run. [Citation required] In 2020, it was reported that television became a larger part of the revenue of large media companies than the film. Some also noticed the quality improvement of some television programs. In 2020, Oscar-winning film director Steven Soderbergh declared the ambiguity and complexity of character and narrative: “I think these qualities are now being seen on television and people who want to see stories with such qualities are watching TV.

[balkanskapravila1371]

Американци Вучића анализирали и закључили да ће бити најпогоднија личност за стављање тачке на Србију - Између сна и јаве

https://izmedjusnaijave.rs/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%9B%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%99/

[neverbeensoguud]

На този ден, от уважение към случилото се, развейте и руски знамена, НО не забравяйте какво се случи 1940-та година!

Не забравяйте как не сме НИТО РУСНАЦИ, нито АМЕРИКАНЦИ, а БЪЛГАРИ!

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ КАК САНСТЕФАНСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР, бе подписан без наш председател!

:) Честит празник!

[vprki]

Споделените истории на Кирил Чолаков за сега и преди…

 „Това, което ме свързва и с България, и с Италия, освен работата и интересите ми в сферата на изкуството, са приятелствата. Това е може би единственият мост във времето. Какво да кажа – да поздравя всички приятели, както казвам – в отсъствие и в присъствие.“ Каза за „въпреки.com” художникът Кирил Чолаков.

Разговорът ни е в близост до неговия дом в Римини в стария Рибарски квартал, който сега е уютно и красиво място за живеене, където италианското усещане за красота си е дало воля. Не е богатски квартал, тук всички се познават и ценят другия.За нула време ни приемат като приятели, защото сме от родината на Кирил…А той живее тук повече от 20 години и е сред интелектуалния елит на града с древна история и култура. До нас в квартала е прословутият мост на Тиберий, бележещ началото на римския път Виа Емилия. Парадокс или не, по време на Втората световна война и командването на германци и американци, всеки по свой път дават разпореждане да се внимава и да не бъде бомбардиран…Но това е друга история. Римини, извън неговата древна история, забележителни църкви, изписани от времето на Ренесанса, а и преди него, е градът на Фредерико Фелини, роден и починал тук, но това също е друга история, която ще ви разкажем след време. Сега си говорим с Кирил Чолаков.

Мостът на Тиберий в Римини

Два дни преди нашия разговор заедно с него, проф. Чавдар Попов и съпругата му Снежана бяхме в Равена, където се намират най-знаменитите византийски мозайки от V до VІІ в., които припомнят за легендарното минало на Равена като последната столица на Западната Римска империя след падането на Рим през V в.Тук е и гробът на Данте, прокуден от своята Флоренция. Пред тези мозайки се вливаш в съвършенството на Вселената и страшно ти се иска да видиш хората, създали тази вечност на красотата, пред която времето е безвластно, пак друга история. Но там, в Равена, се случи нещо неочаквано, дори и за Кирил Чолаков и го върна към една стара история, вече от миналия век. Беше понеделник, мавзолеят на Гала Плачидия, Архиепископската капела и Базиликата Сан Витале с невероятните си божествени мозайки отворени бяха за посетители, но музеят – не. Служителка ни напомня кой ден е, но чува името на Кирил Чолаков и започва неговата история…И той разказва:

Стефано Манкузо /л/, Кирил Чолаков и съпругата му Замира

„Невероятно е това, като чувам, че сега казваш „стара история“, защото все едно беше вчера. Но, наистина, това е моето начало – на одисеята Италия. 1996 година спечелих един конкурс на ЮНЕСКО: да направя скулптура от мозайка за общината на Равена. 1997 година през март месец, преминавайки през всичките перипетии на италианското посолство – визови и т.н., най-накрая се озовах в Равена, в този център, който се казва Алвестайнер и който по тези времена беше изключително актуален. Идваха преподаватели от най-различни държави, от Париж, студентите бяха американци, бяха японци, италианци, разбира се. Така започна моята авантюра в Италия с тази скулптура, която аз имах около 3 месеца да направя. В интерес на истината се оказа, че почти през цялото време трябваше да работя доста усилено, но ми останаха няколко дни, в които отидох да видя за пръв път в живота си Венецианското биенале (1997 година). Беше много интересно, защото аз имах само един ден, а това беше денят на preopening, т.е., влиза се само с покани. Никога няма да забравя, стигнах до Биеналето, до Джардини – хората са вътре, виждаш всичко, но не можеш да влезеш, никой не те е поканил. Никога няма да забравя това чувство на яд: казваш си „Как е възможно? Ама това е единственият ми шанс!“ И се обърнах така гневно и питах тези, които минаваха: „Ама вие откъде ги взимате тия покани?!“ Мина един човек, направи 5-6 крачки, после се обърна и вика: „Е, ела с мене“. Влязохме заедно. Той се оказа един от най-големите архитекти във Венеция. Никога няма да забравя жестовете на маестрия – аз това мога да го нарека „маестрия“. Защото един маестро, когато подава ръка на един абсолютно начинаещ, тръгващ млад художник…

От Архиепископската капела

И така, идването в Италия, по всяка вероятност беше един щастлив момент, в който обаче нямах никаква представа, че моята съдба по-нататък ще поеме тази посока. А, говорейки за миналото време и за тази скулптура, която аз направих тогава, тя беше избрана за най-добра сред 3000 участници. Аз знаех, че е в Музея и съвсем случайно сега, преди два дни, като минахме, като прочетох „Национален музей на Равена“, се сетих да попитам една служителка. Беше много интересно, защото като ѝ казах моето име, то е нетипично за Италия, тя подскочи и каза: „Ами, да, тя е там – в третия двор! Толкова е цветна, толкова е хубава!“ Тогава виждаш как се сменя отношението към тебе и към всичко. И ми стана много приятно, изключително приятно. Бях забравил, по-скоро не се и надявах, че тази моя работа е все още в Националния музей на Равена.“

Споделям му колко сме се почувствали щастливи около това негово преживяване, че работата му отпреди толкова години е част от експозицията на Музея в Равена и го питам дали се връща към тези местата в Италия, които е съпреживял и продължава.

Урбино

А Кирил отговаря: „В Италия е концентрирана огромна част от световното културно наследство, би трябвало да се чувствам изключително щастлив, че е около мен. И, естествено когато имам време, се връщам с огромно удоволствие. Огромно е удоволствието, когато съм с приятели от България или от някоя друга държава, гости, да видя тези неща и през техните очи.

Но си мисля от съвременна гледна точка – ето това, което усетих като емоция последния път, гледайки мозайките в Равена, че това наистина културно наследство ти помага да дишаш. Просто влизаш, виждаш. И начинът, по който поемаш въздух, е различен. Толкова е красиво, че е физическо усещане. Иначе си давам сметка, че това са били времена много духовни, много естетски и, някой път си мисля, че са безвъзвратно загубени.“ Може би отговорът му съдържа болката на това, което се случва в света около нас и някак стремежът за съвършенство, за красота е загубен. Достатъчно е да де се огледаме, но и какво от това…

Все пак, му споделям, че в пътуванията и не само сега в Италия, в Римини, в Урбино, града на Рафаело, в Равена и други европейски страни, музеите са пълни деца от различни възрасти, организирани от учители, дори трябваше на моменти да изчакаме групите им. А Кирил Чолаков споделя и личния си опит като родител „Това е изключително важно. Образователните политики в Италия, както и в България, имат много слаби моменти. Но специално това – да заведеш децата в музеите – е изключително важно. Мога да говоря  за опита с дъщеря ми Киара, защото тя мина през всичките етапи: беше малка и съм чувал фразата: „Ох, писна ми от вашето изкуство!“ Малко по-голяма ѝ започна интересът. Сега, на 23 години тя абсолютно разбира за какво става дума и е човек, който гледа най-различни видове изкуство – и съвременно, и антично – с разбиране, с удоволствие /независимо, че се отдала на медицината като професия и говори прекрасно български– б.а./. В един момент си даваш сметка, че това е един процес на посяване на семенце, поливане и порастване. Естествено, не всяко дърво дава плод, но, според мен, изключително е важно децата от малки да посещават тези места.“

В Архиепископската капела

Както пише в знаменитата си книга „Граматика на фантазията“ любимият ни детски писател, италианецът Джани Родари за запознаването на децата с изкуството: „Не от всяко дете ще стане художник, писател или музикант, но ще стане свободен човек!“

В този наш разговор с Кирил Чолаков си говорим много и за България и изявите му в България. Изложбата му в „САМСИ“,  участието му в проекта „Хербариум“, негови творби са включени във великолепната изложба, организирана от галерия INTRO и музея „Борис Христов“, посветена на рисунката, а за други неща, които му предстоят. И го питам как успява да съчетава България и Италия като художествени занимания и като проекти? Защото е от художниците, които изобщо не са загубвали връзката с художествения живот в страната ни. Художникът е лаконичен: „Винаги го споделям,  че тези два свята, в които живеят България и Италия, връзката между тях,  те никога не правят една перфектна форма, добре сглобена, точно притъркванията са поводът, при който се раждат моите работи. Естествено,  в тези, които са спомен за България –има една нотка на меланхолия, по-скоро един зов  SOS, но не за оцеляване, а за достойнство на паметта. Не знам, мисля си, че моите български творби се раждат в Италия, а пък италианските, не знам дали се раждат в България. Сигурен съм, че точно любовта и различието между тези два свята са генератор на моите работи.“

Кирил Чолаков в САМСИ

В момента работи по няколко много интересни проекта, извън усамотението в ателието. Много специален е този в Перуджа, за който Кирил разказва с особено въодушевление. „Паркът в Перуджа е първият частен парк в Италия. Открит е през 1963 година, тази година чества 60-годишнина. Създаден е от една от най-известните фамилии на импредитори, или бизнесмени Луиза Спаньоли и нейния син. Вече преминава през 3-та–4-та генерация на тази фамилия. Той е частен парк. А архитектът, е Бернард Нойерхедер, той е от Болцано – най-северната част на Италия, където говорят немски. С този архитект в момента ние споделяме заедно ателие в Римини. Той е учил в Германия. Тази архитектура, която сега навлезе много, но преди 20 години почти никой не говореше за нея – т.нар. биоархитектура, а в момента са т.нар. независими къщи (може би така се превежда на български). Това са къщите, които чрез соларни панели, акумулаторни батерии, събиране на води и т.н. са независими – няма нужда от свързване с енергото, с централното водоснабдяване, топлоподаване и т.н. Въпросът за проекта е много интересен.  Пак бих започнал с възпитанието на децата, защото проектът цели да обясни на децата, а чрез тях – и на родителите им, процеси, които се случват в момента: климат, какво правят дърветата, как комуникират помежду си – под земята, над земята, какво се случва вътре в тях. Каква е разликата между двата типа живот на нашата планета – на тези, които са избрали да живеят вкоренени и не могат да се преместят и, за да оцелеят, изработили са си механизми на посрещане на тези проблеми, комуникиране и разрешаване.

Стефано Манкузо /л/ и Кирил Чолаков /д/

Другият вид живот на нашата Земя – на животните, които, за да избегнат проблемите, те бягат, отиват нанякъде. Затова природата ги е олекотила, дала им е единични органи, най-много двойни. И най-вече къде е нашето място в цялата тази система, кои сме ние. Това е нещо изключително важно във връзка с (разрешаването на) належащите екологични проблеми, които ни съпътстват. Ето и в момента в Римини има наводнение, вчера за около 2 часа се изля дъжд, който би трябвало да падне в рамките на 3 месеца. Това са процеси, които все по-често ще ни спохождат.

За правенето на този проект мога да разказвам с часове, защото той ми отне 3 години. Той е в сътрудничество с един изключителен учен на световно ниво - Стефано Манкузо, с когото наистина е удоволствие да се работи.“ Разказва Кирил Чолаков.

Да поясним: В статията си „Интелигентните растения“ в The New Yorker, 2013, Майкъл Полан,  преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в Бъркли, пише: „Ако си растение, да имаш мозък не е предимство“, посочва Стефано Манкузо. Той е може би най-страстният говорител на гледната точка на растенията. Слаб, брадат калабриец в края на четирийсетте / вече на петдесетте – б.а./, той изглежда по-скоро като професор по хуманитарни науки, отколкото като учен. Когато го посетих по-рано тази година в Международната лаборатория по невробиология на растенията към Университета на Флоренция, той ми каза, че убеждението му е, че хората силно подценяват растенията, произхожда от една научно-фантастична история, която той си спомня, че е чел като тийнейджър. Раса от извънземни, живеещи в радикално ускорено измерение на времето, пристигат на Земята ��, неспособни да открият движение в хората, стигат до логичното заключение, че ние сме „инертен материал“, с който те могат да правят каквото си искат. Извънземните продължават безмилостно да ни експлоатират. (Манкузо впоследствие пише, че историята, която той разказва, всъщност е зле предаден спомен за ранен епизод от „Стар Трек“, наречен „Wink of an Eye.“)

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Според Манкузо нашето „фетишизиране“ на невроните, както и склонността ни да приравняваме поведението с мобилността, ни пречат да оценим какво могат да направят растенията. Например, тъй като растенията не могат да избягат и често се изяждат, добре им служи да нямат незаменими органи. „Растението има модулен дизайн, така че може да загуби до деветдесет процента от тялото си, без да бъде убито“, каза той. „Няма нищо подобно в света на животните. Създава устойчивост.“ Това е в скоба за пояснение на личността на световния учен.

В сътрудничество с проф. Манкузо Кирил Чолаков вече е реализирал проекта за „говорещите дървета“ в част от парка в Перуджа. „Правенето на тези проекти е доста комплексно, защото аз там имам нужда от сътрудници, които са писатели, архитекти, електротехници, звукови оператори. Ние направихме в една гора пътека, да не казвам един маршрут, където 9 дървета – персонализирани, снабдени със съответната технология – ти разказват истории. Започва се от първото, което разказва една история, детето я чува; трябва да мине през серия от изпитания, за да стигне до един далекоглед, през който вижда второто дърво. Отива при него, то му разказва друга част – те са 9 истории, взаимно свързани – и така го води до края, където вече детето разбира, че е изпълнило една важна мисия, чувства се участник. Дават му и документ, че е станал „Вестоносец на дърветата“.

Ние искаме този парк да бъде едно зелено знаме. Ако успеем да реализираме големия проект, който в момента е в ход, наистина за Централна Италия ще бъде абсолютно уникален.“

В галерия "Дзамани" пред картина на Кирил Чолаков заедно с проф. Чавдар Попов, съпругата му Снежана и галериста Лука Дзамани /д/

Кирил Чолаков реализира много проекти, не малко от тях със съпругата си Замира, която е архитект, но работи и върху и своите си неща, в усамотението на ателието. Не е много лесно, но той има и галерист Лука Дзамани, който го представя в много красивата и просторна галерия „Дзамани“. Независимо, че Римини не е много голям град, но с изключително много култура в него. “Може би, моята зодия Близнаци го обяснява най-добре. Не мога никога да бъда само един и да правя само едно. И понякога до мазохистичност, защото правенето на един проект обикновено те откъсна от самотата в ателието. Освен това е и друга вълна на мисловна енергия. Така че не мога да прескоча от правенето на проект и на другия ден да съм ателието и да рисувам моите си картини. Това са два различни свята, но аз не смятам, че художникът трябва да рисува 20-30 години едно и също. Ние трябва да бъдем различни, опитваме се да бъдем различни. Поне за мен, това е изключително важно. Колкото за нещата, които правя за галерията в Римини, да, Римини наистина е малък град, но галеристът Дзамани, който е тук,  прави и много панаири. На практика присъствието му от национална гледна точка е доста силно. Освен това работя в България също с чудесни куратори, чудесни хора, които ме представят. Ирина Баткова, с която наистина се чувствам щастлив да работя от много години.“

Ирина Баткова

С нея се познават още преди времето на великолепната галерия „Витоша“, създадена от забележителния изкуствовед Максимилиян Киров (1930-2003), която отдавна вече я няма. Ирина работеше там. С нея се познават о��е от студентски години, купонясвали заедно, а тогава тя е изявена млада поетеса…

Припомняме, че изложбата (15.12.2022 – 29.01.2023) FRA/МЕЖДУ  в САМСИ ни срещна с богатото творчеството на забележителния български творец Кирил Чолаков, който от години живее и работи в Римини, Италия.

От Изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Неговото име не е непознато на българската публика: през 2015 година художникът участва в годишните Есенни изложби, курирани от проф. Галина Лардева / темата на експозициите, тогава, беше озаглавена „Ан пасан” популярен термин от шахматната игра, но е и израз на френски, който означава мимоходом - б.р,/ а през 2017 година представи серия от произведения /“Дисекция на спомена“/, курирани от Ирина Баткова, в софийската галерия „Стубел“.

Кирил Чолаков и галеристката Росица Доганджиева на изложбата му в галерия "Стубел", 2017

Неговата работа „Дезориентация“ (2021 г.) е част и от колекцията Herbarium, чиято идея е да бъде запечатана креативната енергия на различни поколения творци от целия свят в кутии с определени размери (40х40х10, 40х20х10 или 20х40х10 см). Колекцията се курира отново от Ирина Баткова и част от нея беше представена в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство през април и май 2021 година. В момента  Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя изложбата  (20 май – 7 юни) “Избрани художници от колекцията „Хербариум“ с куратор Ирина Баткова, едно от водещите български имена в създаването на артистични проекти в съвременното изкуство. Проектът  „Хербариум“  изследва работната среда в  съвременната култура, а в неговия център е колекция, запечатала в кутии 40х40х10 см или 20х40х10 см творческата енергия на различни поколения творци по целия свят. Отново във Варна в дните от 24 до 28 май Кирил участва във форума за съвременно визуално изкуство БУНА.

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Кирил Чолаков не може да се включи в прекрасните събития във Варна, да се види с колеги и приятели в България заради ангажиментите си. Но си говорим за бъдещето. „Не мога да си позволя да коментирам накъде ще отиват нещата в бъдещето. Но съм сигурен, че по някакъв начин ще отразяват това, което се случва в бъдещето. Ето сега се говори за изкуствения интелект, за работи, правени от изкуствен интелект. Мисля, че няма нищо страшно, художникът ще започне да работи и с тези неща.

Творби на Кирил Чолаков на Есенните изложби в Пловдив, 2015

За мене е изключително важно и това, което сега гледахме заедно – как, примерно, тези, които са правили мозайките в Равена, са отразили тяхното време. Как Моцарт е отразил своето време. Тоест, ако говорим за някакви по-базови начала, си мисля, че художественото произведение е образувано от 2 компонента: едното е много силен персонален знак; второто е езикът за времето си, който добре изразява този знак. Чуваш музика на Моцарт, и веднага казваш „Да, това е Моцарт!“ След това чуваш музика на „Бийтълс“, казваш: „А, това са „Бийтълс“ – неща коренно различни като знак, като време, но с много силен персонален знак. И се надявам, че и в бъдещето ще бъде така –изкуството ще бъде отражение и коментар на нещата, които се случват в реалния живот.“ Прогнозира оптимистично Кирил Чолаков.

Кирил Чолаков

В този контекст го питам кой е неговият персонален знак. А той отговаря с присъщата си деликатност и чувствителност: „От една страна, чувствам се част от нашето време. От друга  - се чувствам част от носталгията по едно време, което беше моето детство. Две неща са! Надявам се да го има в картините ми!“ Има го и толкова талантливо изобразено и разказано. Всяка негова творба  е споделена история и вълнува зрителя, разговаряйки с художника и със себе си едновременно…

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Предстоят му хубави неща – проектът в Перуджа трябва да тръгне догодина, изложба през есента във Флоренция,  от ноември до януари е  в ателиетата на Сите де-з-ар в Париж. „Освен това много ми се иска да направим 1-2 книги. Искам веднага да се извиня на потесата Аксиния Михайлова, защото аз не съм забравил изобщо за нейната книга. Мечтата ми е да направя една книга с рисунки по нейните текстове, не казвам илюстрации, а рисунки. Благодаря ѝ, че тя ми дава спокойно времето да осмисля кога и как да го направя. По същия начин имаме планове с Ирина Баткова да направим книга за изложбата, която направих в „САМСИ“. Неща за правене има страшно много и би било чудесно, ако тръгнат…“. ≈

София - Римини - Равена

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Кирил Чолаков, Стефан Джамбазов, Стефан Марков и личен архив на художника

[magdalendia]

Синьо лято на п-в Кейп Код

Едно любимо на много американци място за лятна ваканция, но малко познато по света, едно "потягане" на Северна Америка в Атлантическия океан, един полуостров, който погледнат от високо прилича на свита в лакътя ръка със стиснат юмрук, едно градче, където можеш да прекараш мечтаното романтично и спокойно лято на брега на океана. Преди години се оказах там за цяло лято и днес искам да ви го покажа, за да ви запозная и вас с това чудесно местенце.

Добре дошли на синьо лято в Кейп Код, Масачузетс!

География на Кейп Код

Кейп Код е (полу)остров в източната част на щата Масачузетс с площ от 880 кв.км. Масачузетс се намира на брега на Атлантическия океан в североизточната част на САЩ. Той е един от най-малките щати и заедно с още няколко североизточни щата - Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт - съставят региона Нова Англия. От както е прокопан канал между Кейп Код и и континенталната част на щата през 1916г., "Кейпа" (The Cape), както го наричат местните жители, практически се води остров, тъй като е заобграден от всички страни с вода и е свързан с останалата част на Масачузетс чрез няколко моста. На полуостров Кейп Код се намират множество малки градчета, с къщички в характерния за Нова Англия стил - не по-високи от 2 етажа, често правоъгълни или с други пристройки залепени към тях като веранди, по-малки къщурки или стаички, гаражи, барачки, оранжерии. Най-близкият голям град до Кейпа е столицата на щата Масачузетс - Бостън (около 670 000 жители) като той стои на около 85 км от Кейп Код или на час и половина път с автобус, каквито често минават през малките автогари на градчетата на острова.

История на Кейп Код

Всички знаем, че Щатите не се славят с богата и вълнуваща история, тъй като възникват като държава едва през 1776г. Тук, на Кейпа, все пак може да се каже, че историята е най-интересна, защото започва още през 1602г., когато изследователи от Англия пристигат в най-северната част на полуострова. В следващите години тук стъпват известни мореплаватели, сред които Джон Смит (може би го знаете от историята за Покахонтас) и отдалите живота си на църквата английски пуритани. Пуританите се заселват по тези места като лека-полека устройват градовете Барнстейбъл, Сандуич и Ярмут, които съществуват и до днес. Сега Барнстейбъл е административен град в Кейп Код.

Едно синьо лято в Кейп Код

Аз живях в малкото градче Хаянис едно цяло лято, докато бях на първата си студентска бригада от университета. Още от първата ми разходка през първия ден от престоя ми, разбрах, че онова лято ще се окаже незабравимо. И бях права. Може ли да забравиш някога първото си ходене отвъд Атлантика? Градчето Хаянис имаше една главна улица, където се случваше всичк�� интересно  - намираха се ресторанти, предлагащи местни океански специалитети, сред които огромнин червени омари, барове, които затваряха сравнително рано (към 1ч. вечерта), заведения за хранене, магазини за дрехи и суичъри с надписи и щампи за спомен от Кейп Код, магазини за сувенири и други подобни туристически атракции. Останалите улици бяха по-малки и на тях се разполагаха предимно къщите на местните, които в никакъв случай не бяха оградени с огради. В интерес на истината не можеш да кажеш къде точно свършва двора на единия имот и къде започва другия, защото пред всяка къща имаше морава, чемширени храсти или цветя, а ако имаше ограда, то тя беше малка и поставена с декоративна цел. Вървейки по улиците, можеш да видиш барбекюта пред верандите, детски играчки по полянките и тротоарите, столове, маси и никой не се притесняваше да оставя тези предмети да нощуват там, защото животът на острова беше спокоен и лежерен. Дори ходенето на работа всеки ден, понякога и без почивен, ми доставяше удоволствие, защото умирах от любопитство да следя живота на местните и да разбера как точно живеят онези хора в подредените и красиви американски градчета, които постоянно ни показват по филмите и телевизията. Всъщност точно така се и чувстваше - все едно бях попаднала в поредния холивудски ситком - чисто, спретнато, подредено, една стереотипна американска идилия.

А още по-идилистично ставаше, когато отивах към пристанището, кея и брега на океана. Доста морски ресторантчета се намираха в тази зона, където ежедневно туристи се качваха на фериботи и корабчета, за да обикалят с тях бреговете на Кейпа или да се отправят на еднодневни екскурзии до съседните острови Нантъкет и Марта'с Винярд. Предлагаха се и обиколки на океана наоколо с кроаби, за да се наблюдават китове. Имаше много живописни места край Хаянис на пешеходно разстояние с характерни морски пейзажи - пясъчни дюни, дървени пътечки, отвеждащи те от брега до морето през пясъка, гледки към тъмносиния простор на океана или пък крайокеански езера, скрити из храсталаци, където плуват патици, дървени кейове, а към тях закачени малки лодки и разбира се морски фарове. На Кейпа имаше 14 морски фара, които напомняха за моряшката самота и мистично ни напомняха, че се намирахме на края на света. А то си беше почти така, това беше един от най-отдалечените краища на Северна Америка, а за един средностатистически американец края на Америка значи почти края на света, но за това ще поговорим друг път. ;) :D

Трудно се описва красотата на Кейп Код с два-три параграфа, а още по-трудно е да изпишеш спомените и емоциите от едно цяло лято. Философът и писател Хенри Торо е написал цяла книга, а когато я прочета, може и да споделя нещичко от нея тук с вас. :)

До скоро, драги приключенци!

[supernaturemoviesalmond]

Джимин от BTS беше изненадан от нещо неочаквано, когато срещна президента Джо Байдън

BTS получиха огромни похвали, когато посетиха Белия дом, за да изнесат реч, за да завършат честването на Месеца на наследството на азиатските американци, местните хавайци и жителите на тихоокеанските острови.

Както в обръщението си към репортерите на брифинга за пресата на прессекретаря Karine Jean-Pierre, така и в срещата си с президента Joe Biden, BTS засегнаха важни теми, като антиазиатски престъпления от омраза и важността на многообразието и приобщаването.

Те [BTS] изразиха своя глас относно омразата, която се случи в Америка. Проведоха събития през целия месец с много видни фигури от азиатско американски произход. Това беше само едно завършване на месеца с някой, на когото азиатците по целия свят гледат, особено азиатците в Америка. Видимостта има значение, представянето на екрана. Те са на видно място на подиума и с президента - мисля, че е нещо страхотно за младите хора от цялата страна да видят азиатци, представени в Белия дом.

Нетизените похвалиха BTS не само за техните красноречиви и важни изказвания, но и за причината им да приемат поканата и особено факта, че BTS сами са платили за пътуването.

BTS бяха директно похвалени от президента Джо Байдън за посланията, които споделят с огромната си фенбаза.

Скорошен поглед зад кулисите на времето на BTS в Белия дом доказва колко сериозно групата е приела позицията си на посланици, опитвайки се да усъвършенства всеки детайл от външния си вид.  V и Jungkook дори се опитаха да облекчат малко стреса, като изпълниха свой собствен скеч. В допълнение към брифинга за пресата Джимин призна, че също е нервен за срещата с Джо Байдън. Докато разговаряше с J-Hope, Джимин обясни, че може да разбере Джо Байдън, докато седят и говорят.

J-Hope: [Джимин] не знаеше какво да прави [когато се срещна с президента Джо Байдън].

Джимин: Но когато говореше седнал, той говореше по-бавно, за да мога да го разбера малко, така че просто го слушах.

Но веднага щом се изправиха да се ръкуват, Джимин беше изненадан колко висок е президентът Джо Байдън.

Джимин: Но по време на ръкостискането бяхме отблизо така.

J-Hope: Точно!

Джимин: Той също е супер висок...

Но въпреки всякаква нервност, BTS свършиха феноменална работа, споделяйки своето послание.

След срещата на Джо Байдън и BTS, президентът е бил забелязан да позира със сърце от пръсти, дори и след посещението на BTS, като този сърдечен съвет е получил от

RM.

[mhealthyliving]

Като играе посреднически роли, Саудитска Арабия се опитва да се завърне на сцената, смятат анализатори

Като играе посреднически роли, Саудитска Арабия се опитва да се завърне на сцената, смятат анализатори

Играейки ролята на посредник за освобождаването на военнопленници, задържани от Русия, Саудитска Арабия се опитва да се завърне на сцената след години на дипломатическа изолация, предизвикана от убийството на журналиста Джамал Хашоги, смятат експерти. Освобождаването на 21 септември на десет чужди бойци – петима британци, двама американци, мароканец, швед и хърватин, стана в рамките на размяна на…

[vaseljenska]

Теленор Србија неће у руке Американцима и СББ-у

Теленор Србија неће у руке Американцима и СББ-у http://www.vaseljenska.com/vesti-dana/telenor-srbija-nece-u-ruke-amerikancima-sbb-u/

[automediamk]

Американци плаќаат двојно за електричен Hummer

General Motors од крајот на минатата година го произведува големиот електричен пикап GMC Hummer EV. Иако воведната серија именувана Edition 1 се цени на солидни 110.295 долари, камионетот веќе го имаат нарачано повеќе од 70.000 купувачи. Американскиот General Motors не успева да ја покрие огромната побарувачка на пазарот за електричниот пикап Hummer EV, поради што […]

[balkanskapravila1371]

Американци о атентату на Трампа - подкаст

https://podcasts.apple.com/us/podcast/the-charlie-kirk-show/id1460600818?sfnsn=mo

[spnkakashi]

зашто немам ćирилицу на српском?? користим македонску тастатуру и немам ć...

боже клк је ćирилица лијепа нмг...

такодје зашто се американци жале на писана слова бук није тешко уопште??

ми учимо ćирилицу и латиницу писано и штампано,као и 2 језика поред матерњег

а*ериканци су глупи 100%

[phanagoria]

"американци ме направиха трансполов" yes unfortunately they did, and you don't even have a good enough grasp on your mother tongue to be able to articulate it properly. sad!

[jungle-cruise-2021-online-sub-bg]

Круиз в джунглата — 2021 [Jungle Cruise ЦЕЛИЯТ ФИЛМ] _ online БЪЛГАРСКИ ФИЛМ 1080p

Круиз в джунглата 2021 онлайн филм, [Вечните] Круиз в джунглата 2021 онлайн бг суб,[Вечните] Круиз в джунглата 2021 онлайн бг субтитри, [Вечните] Круиз в джунглата 2021 целия филм бг аудио, [Вечните] Круиз в джунглата 2021 целия филм бг субтитри.

пълно HD ᐈᐉ https://t.co/lpQ5NR1f1i?f9 BG

Лили Хоутън решително се е отправила към негостоприемните дебри на дивата джунгла. Заветната й цел е да открие мистично дърво с лечебна сила. Тя се нуждае от специален транспорт през бурните води на Амазония и наема опитния капитан на кораб и екскурзовод Франк. Той трябва да я съпроводи бързо и безопасно, но двамата се озовават в безпощадния капан на пустошта и преминават през вихрушка от емоции и обрати - спънка пред целта.

Освободен: 2021-07-28 Времетраене: 0 минути Жанр: Приключение, Фентъзи, Семеен, Комедия Звезди: Dwayne Johnson, Emily Blunt, Edgar Ramírez, Jack Whitehall, Jesse Plemons Режисьор: Paco Delgado, John Davis, Lawrence Sher, Jean-Vincent Puzos, Jaume Collet-Serra

? Гледайте Круиз в джунглата (2021) 2021 Movie Online Blu-ray или Bluray копията се кодират директно от Blu-ray диска на 1080p или 720p (в зависимост от източника на диска) и използват кодека x264. Те могат да бъдат извлечени от BD25 или BD50 (или UHD Blu-ray при по-високи разделителни способности). BDRips са от Blu-ray диск и са кодирани с по-ниска разделителна способност от източника (т.е. 1080p до 720p / 576p / 480p). BRRip вече е кодирано видео в HD резолюция (обикновено 1080p), което след това се кодира в SD резолюция. Вижте Круиз в джунглата (2021) BD / BRRip филм в DVDRip резолюция изглежда по-добре, без значение, защото кодирането е от по-висококачествен източник. BRRips са само от HD резолюция до SD резолюция, докато BDRips могат да преминат от 2160p до 1080p и т.н., ако спаднат в резолюцията на диска източник. Гледайте Круиз в джунглата (2021) FullBDRip не е транскод и може да се движи надолу, когато е кодиран, но BRRip може да превключва на SD резолюция само когато е кодиран. BDR / BRRips в DVDRip резолюция може да се различава между XviD или x264 кодеци (обикновено 700 MB и 1,5 GB по размер и по-големи DVD5 или DVD9: 4,5 GB или 8,4 GB), размерът варира в зависимост от дължината и качеството на издаване, но колкото по-голяма е вероятността на използването на кодека x264. Изтегляне Круиз в джунглата (2021) Movie HDRip Streaming Круиз в джунглата (2021) HDcały film Eng-Sub Гледайте онлайн пълния английски филм Круиз в джунглата (2021) и т.н., ако те намалят в резолюция изходен диск. Гледайте Круиз в джунглата (2021) FullBDRip не е транскод и може да се промени надолу за кодиране, но BRRip може да превключва само на SD резолюция, както са прекодиран. ??? ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ ??? Първите телевизионни предавания бяха експериментални, спорадични предавания, наблюдавани само в много кратък диапазон от излъчваща кула, започваща през 333-те години. Телевизионни събития като летните олимпийски игри 3333 в Германия, коронацията на крал Джордж VI в Обединеното кралство 3333 и известното въведение от Дейвид Сарноф на световното изложение 3333 в Ню Йорк, САЩ стимулираха растежа на медиите, но Втората световна война спря развитието след война. Световните серии 333 вдъхновиха много американци да си купят първия телевизор, а след това през 3333 г. популярното радио предаване Texaco Star Theatre се включи и стана първото седмично телевизионно предаване, водещо на Милтън Берле името „Мистър Телевизия“. стабилна и модерна форма на забавление, която би могла да привлече рекламодатели. Първото национално телевизионно излъчване в Съединените щати се състоя на 3 септември 3333 г., когато речта на президента Хари Труман на Японската конференция за мирния договор в Сан Франциско беше предадена чрез трансконтиненталната кабелна и микровълнова радиопредавателна система на AT&T за излъчване на станции на местните пазари . Първото национално цветно излъчване (3333 Tournament of Roses Parade) в САЩ се проведе на 3 март 3333 г. През следващите десет години повечето мрежови предавания и почти всички местни програми останаха в черно и бяло. През есента на 3333 г. беше обявен цветен преход, по време на който повече от половината от всички програми в прайм тайм Круиз в джунглата ще бъдат излъчвани в цвят. Първият пълноцветен сезон в праймтайма дойде само година по-късно. През 333 г. последното закъснение между ежедневните мрежови предавания беше преобразувано в цвят, което доведе до първия пълноцветен мрежов сезон. ??? Формати и жанрове ??? Телевизионните предавания са по-разнообразни от повечето други форми на медии поради широката гама от формати и жанрове, които могат да бъдат представени. Шоуто може да бъде измислено (като в комедии и драми) или нехудожествено (както в документални филми, новини и телевизионни предавания в реалността). Тя може да бъде актуална (както в случая с местни новини и някои филми, създадени за телевизия) или историческа (както в случая с много документални и измислени сериали). Те биха могли да бъдат предимно информативни, образователни или забавни, както в ситуационните комедии и игрални изпълнения. [Необходима похвала] Драматичната програма обикновено включва набор от актьори, играещи герои в историческа или съвременна обстановка. Програмата проследява техния живот и приключения. Преди 3333 предаванията (с изключение на сериалите от поредицата) обикновено остават статични без сюжетни дъги и основните герои и помещения се променят малко. [Необходимо е цитиране] Ако по време на епизода е имало промяна в живота на героите, това обикновено се анулира до края. Поради тази причина тези епизоди могат да бъдат излъчвани във всякакъв ред. Например, Hill Street Blues и St. Elsewhere бяха две от първите големи американски телевизионни драматични сериали в праймтайма, които имаха този тип драматична структура [3] [необходим по-добър източник], докато по-късната серия Babylon 3 допълнително илюстрира тази структура от като има предварително определена история, която се изпълнява след планираното петсезонно бягане. [необходимо е цитиране] През 333 г. беше обявено, че телевизията нараства в по-голям компонент на приходите на големите медийни компании от филма [3]. Някои също са забелязали повишаване на качеството на някои телевизионни програми. През 333 г. носителят на „Оскар“ филмов режисьор Стивън Содърбърг заяви двусмислието и сложността на характера и разказа: „Мисля, че тези качества сега се виждат по телевизията и че хората, които искат да гледат истории с такива качества, гледат телевизия.

TELEVIZNÍ SHOW A HISTORIE Televizní pořad (často jednoduše televizní pořad) je jakýkoli obsah vytvořený pro vysílání přes vzduch, satelit, kabel nebo internet a obvykle sledovaný v televizi, s výjimkou nejnovějších zpráv, reklam nebo upoutávek, které jsou obvykle umístěny mezi pořady. . Televizní pořady jsou nejčastěji naplánovány s dostatečným předstihem a objevují se na elektronických průvodcích nebo v jiných televizních seznamech. Televizní show by se také dala nazvat televizním programem (British English: program), zvláště pokud postrádá narativní strukturu. Televize Movies is Круиз в джунглата ually propuštěn v epizodách, které následují příběh, a jsou Круиз в джунглата ually rozděleny do ročních období (Круиз в джунглата a Kanada) nebo Movies (UK) — roční nebo polojazyčné soubory nových epizod. Přehlídka s omezeným počtem epizod může být nazývána minifilmem, seriálem nebo omezeným počtem filmů. Jednorázová show může být nazývána „speciální“. Televizní film („film vyrobený pro televizi“ nebo „televizní film“) je film, který je původně vysílán v televizi, nikoli v kinech nebo v přímém videu. Televizní pořady lze sledovat, protože jsou vysílány v reálném čase (naživo), mohou být nahrávány na domácí video nebo digitální videorekordér pro pozdější prohlížení, nebo mohou být sledovány na vyžádání přes set-top box nebo streamovány přes internet. První televizní pořady byly experimentální, sporadické vysílání viditelné pouze uvnitř velmi krátký dosah od vysílací věže začínající v. Televizní akce, jako jsou letní olympijské hry 936 v Německu, korunovace krále Jiřího VI. Ve Velké Británii 937 nebo uvedení famoКруиз в джунглата Davida Sarnoffa na 9. světové výstavě v New Yorku v Круиз в джунглата vyvolaly růst média, ale druhá světová válka zastavila vývoj až po válce. 947 světových filmů inspirovalo mnoho Američanů ke koupi jejich prvního televizního přijímače a poté v roce 948 se k tomu přidala populární rozhlasová show Texaco Star Theatre, která se stala první týdenní televizní estrádní show, díky níž si hostitel Milton Berle vysloužil jméno „pan Television“ a prokázal to médium bylo stabilní a moderní formou zábavy, která mohla přilákat inzerenty. První celostátní živé televizní vysílání v Круиз в джунглата se uskutečnilo 4. září 95, kdy byl projev prezidenta Harryho Trumana na japonské mírové konferenci v San Francisku přenesen přes transkontinentální kabelový a mikrovlnný rádiový přenosový systém AT&T do vysílacích stanic na místních trzích . První národní barevné vysílání (Turnaj růží 954) v Круиз в джунглата proběhlo 1. října 2021. Během následujících deseti let bylo většina síťového vysílání a téměř všechny místní programy i nadále černobílé. Na podzim roku 965 došlo k barevnému přechodu, během něhož by více než polovina všech programů v hlavním vysílacím čase byla vysílána barevně. První celobarevná sezóna v hlavním vysílacím čase přišla o rok později jКруиз в джунглата t. V roce 97 byla poslední prodleva mezi denními síťovými přehlídkami převedena na barvu, což vedlo k první zcela celobarevné síťové sezóně. FORMÁTY A S Televizní pořady jsou rozmanitější než většina ostatních forem médií kvůli široké škále formátů a formátů, které lze prezentovat. Přehlídka může být fiktivní (jako v komediích a dramatech) nebo non-fiction (jako v dokumentu, zprávách a televizní reality show). Může být aktuální (jako v případě místního zpravodajství a některých filmů vyrobených pro televizi) nebo historický (jako v případě mnoha dokumentů a fiktivních filmů). Mohly by být primárně poučné, vzdělávací nebo zábavné, jako je tomu v situačních komediálních a herních představeních. Program Круиз в джунглата ually představuje soubor herců hrajících postavy v historickém nebo současném prostředí. Program sleduje jejich životy a dobrodružství. Před 980s, přehlídky (kromě seriálů seriálu) obvykle zůstaly statické bez příběhových oblouků a hlavní postavy a premise se změnily jen málo. Pokud během epizody došlo k životu postav, došlo k nějaké změně, byla to Круиз в джунглата ually zrušena do konce. BecaКруиз в джунглата e toho lze epizody vysílat v libovolném pořadí. Od 80. let 9. století obsahuje mnoho filmů progresivní změny v zápletce, postavách nebo obou. Například Hill Street Blues a St. Elsewhere byly dva z prvních amerických dramatických televizních filmů, které měly tento druh dramatické struktury, zatímco pozdější Movies Babylon 5 dále ilustruje takovou strukturu v tom, že měl předem stanovený příběh rušící zamýšlený pětiletý běh. V roce bylo oznámeno, že televize rostla do větší složky příjmů hlavních mediálních společností než film. Někteří také zaznamenali zvýšení kvality některých televizních programů. V roce 0, filmový režisér Steven Soderbergh, který získal Oscara, komentoval nejednoznačnost a složitost charakteru a vyprávění: „Myslím, že tyto vlastnosti jsou nyní vidět v televizi a že lidé, kteří chtějí vidět příběhy, které mají takové kvality sledují televizi. ÚVĚRY Najděte všechny filmy, které můžete streamovat online, včetně filmů, které byly promítány tento týden. Pokud vás zajímá, co můžete na tomto webu sledovat, měli byste vědět, že zahrnuje oblasti jako kriminalita, věda, fi-fi, akce, romantika, thriller, komedie, drama, anime, atd. Děkuji mnohokrát. Říkáme všem, kteří rádi přijímají Круиз в джунглата jako novinky nebo informace o letošním filmovém plánu a jak sledujete své oblíbené filmy. Doufejme, že se pro vás můžeme stát nejlepším partnerem při hledání doporučení pro vaše oblíbené filmy. To je vše od Круиз в джунглата , pozdravy! Děkujeme za sledování videí ještě dnes. Doufám, že se vám videa, která sdílím, budou líbit. Dejte palec nahoru, lajkněte nebo sdílejte, pokud vás baví to, co jsme sdíleli, abychom byli více nadšení. Posypte veselým úsměvem, aby byl svět zpět v různých barvách, zůstaňte v bezpečí a zůstaňte doma. Doufáme, že jste s naší WEBovou službou spokojeni. Moc děkuji a těším se na sledování. Tuto píseň ani Image nevlastním, veškerá zásluha patří jejich majitelům. V obsahu Круиз в джунглата ed byly provedeny některé změny. Původním jazykem tohoto popisu videa je angličtina. Je to úžasné. Přihlaste se k odběru a sdílejte se svými přáteli! na můj chael. Podívejte se na další videa !!. Chci říct „děkuji“ za to, že jste přítel !! Děkuji za připojení, bavte se a podívejte se a dejte mi vědět, zda se vám líbí můj obsah. Nebojte se zanechat komentář, označit lajk a přihlásit se k odběru! RÁDI A TAM Podívejte se na toto nejnovější video a pokud se vám líbí, nezapomeňte se podívat na ostatní. PŘÍBĚH It a Jeremy Camp (K.J. Apa) je mladý a ctižádostivý mКруиз в джунглата ician, který by nechtěl nic jiného než ctít svého Boha mocí mКруиз в джунглата ic. Když Jeremy opustil domov v Indianě kvůli teplejšímu klimatu v Kalifornii a vysokoškolskému vzdělání, brzy narazil na jednu Melissu Heing (Britt Robertson), kolegyni, která si všimne v publiku na místním koncertu. Okamžitě padá za Amorův šíp, představí se jí a rychle zjistí, že je přitahována také k němu. Melissa se však brání ve vytváření nadějného vztahu, protože se obává, že to vytvoří nepříjemnou situaci mezi Jeremym a jejich společným přítelem Jeanem-Lucem (Nathan Parson), kolegou mКруиз в джунглата ician a který má také cit pro Melissu. Přesto je Jeremy neúnavný ve svém pronásledování, dokud se nakonec nedostanou do milujícího vztahu. Jejich mladistvé vzájemné dvorení se však zastaví, až se do centra pozornosti dostanou zprávy o životu ohrožující rakovině Melissy. Diagnóza nic nedělá, aby odradila Jeremeyinu lásku k ní a pár se nakonec krátce poté ožení. Brzy se však ocitnou na jemné hranici mezi společným životem a utrpením její nemocí; s Jeremym zpochybňujícím svou víru v mКруиз в джунглата ic, v sebe samého a v samotného Boha. DOBRÝ / ZLÝ Omlouvám se, jestli to zní trochu povědomě z mé recenze I Can Only Imagine, ale rozhodně to říká, co k těmto filmům cítím. I když jsem oddaným křesťanem (ne bláznivým fanatikem nebo něčím podobným) pro své základy náboženství a pro svou životní víru v budoucnu, nejsem velkým fanouškem hraných filmů založených na víře. Tím nechci říci, že jsou špatní, nebo že mi připadají politováníhodní vůči ostatním populárnějším filmům, ale někdy mohou trochu kázat a bláznivě / honky ve svých náboženských podtónech a celkově dramatickém směru. Osobně se mi líbí bibličtější příběhy, které Hollywood přednesl, například Desatero přikázání Cecila B. Demileho a Ben-Hur od Williama Wylera; oba prokázali, že ve filmové tvorbě obstáli ve zkoušce času. Samozřejmě, nedávný trend v Hollywoodu vydávat více „předělávek“ filmů zatemňuje tyto biblické eposy s 04’s ExodКруиз в джунглата : Gods and Kings a 06’s Ben-Hur; oba nedokázali zachytit pocit filmové celistvosti a ve svém horlivém aspektu měli chaotický rozhled religioКруиз в джунглата . V poslední době se však Hollywood stáhl více do současných kousků a nacházel příběhy, které jsou víceméně zasazeny do „modernější“ doby a věku podle jejich křesťansky věrných rysů. Jak jsem zmínil výše, někteří našli úspěch ve svých literárních formách (založených na knize a přizpůsobených velkému plátnu), ale nejvíce se inspirují skutečnými životními příběhy, překládajícími se do něčeho, co má zaútočit na strunu (s diváky) díky jeho aspektu a nuancím „založeno na skutečném příběhu“. Opět jsou některé dobré (jak se mi líbilo Unbroken a The Shack), zatímco jiné jsou tak trochu kázavé a nechávají religioКруиз в джунглата předehry bránit filmu, což je činí méně než žádoucími pro mainstreamové diváky nebo dokonce členy jejich vlastní víry. ThКруиз в джунглата , tyto religioКруиз в джунглата -esque filmy mohou být někdy problematické při jejich finální prezentaci jak pro diváky, tak pro samotný film; někdy se film cítí spíše jako televizní chael než jako divadelní celovečerní film. This brings me around to talking about I Still Believe, a motion picture release of the Christian religio Круиз в джунглата faith-based . As almost cКруиз в джунглата tomary, Hollywood Круиз в джунглата ually puts out two (maybe three) films of this variety movies within their yearly theatrical release lineup, with the releases Круиз в джунглата ually being around spring time and / or fall respectfully. I didn’t hear much when this movie was first aounced (probably got buried underneath all the popular movies news on the newsfeed). My first actual glimpse of the movie was when the film’s movie trailer was released, which looked somewhat interesting to me. Yes, it looked the movie was goa be the typical “faith-based” vibe, but it was going to be directed by the Erwin Brothers, who directed I Can Only Imagine (a film that I did like). PlКруиз в джунглата , the trailer for I Still Believe premiered for quite some time, so I kept on seeing it a lot of time when I went to my local movie theater. You can kind of say that it was a bit “engrained in my brain”. ThКруиз в джунглата , I was a bit keen on seeing it. Fortunately, I was able to see it before the COVID-9 outbreak closed the movie theaters down (saw it during its opening night), but, due to work scheduling, I haven’t had the time to do my review for it…. until now. And what did I think of it? Well, it was pretty “meh”. While its heart is definitely in the right place and quite sincere, I Still Believe is a bit too preachy and unbalanced within its narrative execution and character developments. The religioКруиз в джунглата message is clearly there, but takes too many detours and not focКруиз в джунглата ing on certain aspects that weigh the feature’s presentation. As mentioned, I Still Believe is directed by the Erwin Brothers (Andrew and Jon), whose previoКруиз в джунглата directorial works include such films like Moms’ Night Out, Woodlawn, and I Can Only Imagine. Given their affinity attraction religioКруиз в джунглата based Christian movies, the Erwin Brothers seem like a suitable choice in bringing Jeremy Camp’s story to a cinematic representation; approaching the material with a certain type of gentleness and sincerity to the proceedings. Much like I Can Only Imagine, the Erwin Brothers shape the feature around the life of a popular Christian singer; presenting his humble begiings and all the trials and tribulations that he mКруиз в джунглата t face along the way, while mКруиз в джунглата ical songs / performance taking importance into account of the film’s narrative story progression. That’s not to say that the movie isn’t without its heavier moments, with the Erwin, who (again) are familiar with religioКруиз в джунглата overtones themes in their endeavors, frame I Still Believe compelling messages of love, loss, and redemption, which (as always) are quite fundamental to watch and experience through tragedy. This even speaks to the film’s script, which was peed by Erwin brothers playing double duty on the project, that has plenty of heartfelt dramatic moments that will certainly tug on the heartstrings of some viewers out there as well as provide to be quite an engaging tale of going through tragedy and hardship and finding a redemption arc to get out of it. This is especially made abundantly clear when dealing with a fatal illness that’s similar to what Melissa undergoes in the film, which is quite universal and reflective in everyone’s world, with the Erwin Brothers painting the painful journey that Melissa takes along with Jeremy by her side, who mКруиз в джунглата t learn to cope with pain of a loved one. There is a “double edge” sword to the film’s script, but I’ll mention that below. Suffice to say, the movie settles quickly into the familiar pattern of a religioКруиз в джунглата faith-based feature that, while not exactly polished or original, can be quite the “comfort food” to some; projecting a wholesome message of faith, hope, and love. Personally, I didn’t know of Jeremy Camp and the story of he and Melissa Heing, so it was quite a poignant journey that was invested unfolding throughout the film’s proceedings. As a side-note, the movie is a bit a “tear jerker”, so for those who prone to crying during these dramatic heartfelt movies….get your tissues out. In terms of presentation, I Still Believe meets the indКруиз в джунглата try standard of a religioКруиз в джунглата faith-based motion pictures. Of course, theatrical endeavors like these don’t really have big budged production money to invest in the film’s creation. ThКруиз в джунглата , filmmakers have to spend their money wisely in bringing their cinematic tales to life on the silver screen. To that effect, the Erwin Brothers smartly utilized this knowledge in the movie’s creation; budgeting the varioКруиз в джунглата aspects of the background and genetic theatrical make-up that feel appropriate and genuine in the film’s narrative. So, all the varioКруиз в джунглата “behind the scenes” team / areas that I Круиз в джунглата ually mention (i.e. production designs, set decorations, costumes, and cinematography, etc.) are all relatively good as I really don’t have much to complain (whether good or bad) about them. Again, they meet the indКруиз в джунглата try standard for a faith-based movie. Additionally, the mКруиз в джунглата ical song parts are pretty good as well. As mentioned, I really didn’t know anything about Jeremy Camp, so I couldn’t say what songs of his were good, but the songs that are presented in the film were pretty decent enough to certain highlight points throughout the movie. Though they are somewhat short (assuming not the whole song is being played), but still effectively good and nice to listen to. Might have to check out a few of the real songs one day. Lastly, the film’s score, which was done by John Debney, fits perfect with this movie; projecting the right amount of heartfelt tenderness in some scenes and inspirational melodies of enlightenment in others. Unfortunately, not all is found to be pure and religioКруиз в джунглата ly cinematic in the movie as I Still Believe gets weighed down with several major points of criticism and execution in the feature. How so? For starters, the movie feels a bit incomplete in Jeremy Camp’s journey. What’s presented works (somewhat), but it doesn’t hold up, especially becaКруиз в джунглата e the Erwin Brothers have a difficult time in nailing down the right narrative path for the film to take. Of course, the thread of Jeremy and Melissa are the main central focКруиз в джунглата (and jКруиз в джунглата tly so), but pretty much everything else gets completely pКруиз в джунглата hed aside, including Jeremy’s mКруиз в джунглата ical career rise to stardom and many of the varioКруиз в джунглата characters and their importance (more on that below). This also caКруиз в джунглата es the film to have a certain pacing issues throughout the movie, with I Still Believe runtime of 6 minutes (one hour and fifty-six minutes) feeling longer than it should be, especially with how much narrative that the Erwin Brothers skip out on (i.e. several plot chunks / fragments are left unanswered or missing). Additionally, even if a viewer doesn’t know of Jeremy Camp’s story, I Still Believe does, for better or worse, follow a fairly predictable path that’s quite cКруиз в джунглата tomary for faith-based movie. Without even reading anything about the real lives of Jeremy and Melissa prior to seeing the feature, it’s quite clearly as to where the story is heading and what will ultimately play out (i.e. plot beats and theatrical narrative act progression). Basically, if you’ve seeing one or two Christian faith-based film, you’ll know what to expect from I Still Believe. ThКруиз в джунглата , the Erwin Brothers don’t really try to creatively do something different with the film…. instead they reinforce the idealisms of Christian and of faith in a formulaic narrative way that becomes quite conventional and almost a bit lazy. There is also the movie’s dialogue and script handling, which does become problematic in the movie’s execution, which is hampered by some wooden / forced dialogue at certain scenes (becoming very preachy and cheesy at times) as well as the feeling of the movie’s story being rather incomplete. There’s a stopping point where the Erwin Brothers settle on, but I felt that there could’ve more added, including more expansion on his mКруиз в джунглата ic career and several other characters. Then there is the notion of the film being quite secular in its appeal, which is quite understandable, but relies too heavy on its religioКруиз в джунглата thematic messages that can be a bit “off-putting” for some. It didn’t bother me as much, but after seeing several other faith-based movies prior to this (i.e. I Can Only Imagine, Overcomer, Indivisible, etc.), this particular movie doesn’t really rise to Cursed in Love and falls prey to being rather generic and flat for most of its runtime. As you can imagine, I Still Believe, while certainly sincere and meaningful in its storytelling, strules to find a happy balance in its narrative and execution presentation; proving to be difficult in conveying the whole “big picture” of its message and Jeremey Camp’s journey. The cast in I Still Believe is a mixed bag. To me, none of the acting talents are relatively bad (some are better than others…. I admit), but their characterizations and / or involvement in the film’s story is problematic to say the least. Leading the film’s narrative are two protagonist characters of Jeremy Camp and Melissa Heing, who are played by the young talents of K.J. Apa and Britt Robertson respectfully. Of the two, Apa, known for his roles in Riverdale, The Last Summer, and The Hate U Give, is the better equipped in character development and performance as the young and aspiring mКруиз в джунглата ical talent of Jeremy Camp. From the get-go, Apa has a likeable charm / swaer to him, which make his portrayal of Jeremy immediately endearing from onset to conclКруиз в джунглата ion. All the scenes he does are well-represented (be it character-based or dramatic) and certainly sells the journey that Jeremy undergoes in the movie. PlКруиз в джунглата , Apa can also sing, which does lend credence to many of the scene’s mКруиз в джунглата ical performance. For Robertson, known for her roles in Tomorrowland, Ask Me Anything, and The Space Between Круиз в джунглата , she gets hampered by some of the film’s wooden / cheesy dialogue. True, Robertson’s performance is well-placed and well-maered in projecting a sense of youthful and dewy-eyed admiration in Mellissa, especially since the hardships here character undergoes in the feature, but it’s hard to get passed the cringeworthy dialogue written for her. ThКруиз в джунглата , Robertson’s Melissa ends up being the weaker of the two. That being said, both Apa and Robertson do have good on-screen chemistry with each other, which certainly does sell the likeable / loving young relationship of Jeremy and Melissa. In more supporting roles, seasoned talents like actor Gary Sinise (Forest Gump and Apollo ) and mКруиз в джунглата ician singer Shania Twain play Jeremey’s parents, Tom and Terry Camp. While both Sinise and Twain are suitable for their roles as a sort of small town / Midwest couple vibe, their characters are little more than window dressing for the feature’s story. Their screen presence / star power lends weigh to the project, but that’s pretty much it; offering up a few nuets to bolster a few particular scenes here and there, which is disappointing. Everyone else, including actor Nathan Parsons (General Hospital and Nadia: The Secret of Blue Water) as mКруиз в джунглата ical talent and mutual friend to both Jeremy and Melissa, Jean-Luc Lajoie, young actor Reuben Dodd (The Bridge and Teachers) as Jeremy’s handicapped younger brother, Joshua Camp, and his other younger brother, Jared Camp (though I can’t find out who played him the movie), are relatively made up in smaller minor roles that, while acted fine, are reduced to little more than jКруиз в джунглата t underdeveloped caricatures in the film, which is a shame and disappointing. FINAL THOUGHTS The power of faith, love, and affinity for mКруиз в джунглата ic take center stage in Jeremy Camp’s life story in the movie I Still Believe. Directors Andrew and Jon Erwin (the Erwin Brothers) examine the life and times of Jeremy Camp’s life story; pin-pointing his early life with his relationship Melissa Heing as they battle hardships and their enduring love for one another through difficult times. While the movie’s intent and thematic message of a person’s faith through trouble times is indeed palpable as well as the likeable mКруиз в джунглата ical performances, the film certainly strules to find a cinematic footing in its execution, including a sluish pace, fragmented pieces, predicable plot beats, too preachy / cheesy dialogue moments, over utilized religioКруиз в джунглата overtones, and mismanagement of many of its secondary /supporting characters. To me, this movie was somewhere between okay and “meh”. It was definitely a Christian faith-based movie endeavor (from start to finish) and definitely had its moments, but it jКруиз в джунглата t failed to resonate with me; struling to find a proper balance in its undertaking. Personally, despite the story, it could’ve been better. ThКруиз в джунглата , my recommendation for this movie is an “iffy choice” at best as some will like (nothing wrong with that), while others will not and dismiss it altogether. Whatever your stance on religioКруиз в джунглата faith-based flicks, I Still Believe stands as more of a cautionary tale of sorts; demonstrating how a poignant and heartfelt story of real-life drama can be problematic when translating it to a cinematic endeavor. For me, I believe in Jeremy Camp’s story / message, but not so much the feature.

[1080p-avatar2-bg-sub-2021-hdq]

Аватар 2 — (Avatar 2 ) — Целият филм (2021-HD) — български филм

Аватар 2 2021 онлайн филм, [Аватар 2] Аватар 2 2021 онлайн бг суб,[Аватар 2] Аватар 2 2021 онлайн бг субтитри, [Аватар 2] Аватар 2 2021 целия филм бг аудио, [Аватар 2] Аватар 2 2021 целия филм бг субтитри. пълно HD ᐈᐉ https://t.co/BYmJz0mjKC?/Avtr2

Гледай Аватар 2 Главен филм онлайн безплатно 

Гледай Аватар 2 Главен филм онлайн безплатно

Освободен: 2022–12–15 Времетраене: 0 минути Жанр: Екшън, Приключение, Научна-фантастика, Фентъзи, Трилър Звезди: Sam Worthington, Kate Winslet, Zoe Saldana, Sigourney Weaver, Oona Chaplin Режисьор: Stephen E. Rivkin, Josh Friedman, Christopher Boyes, Christopher Boyes, Christopher Boyes

? Гледайте Аватар 2 (2021) 2021 Movie Online Blu-ray или Bluray копията се кодират директно от Blu-ray диска на 1080p или 720p (в зависимост от източника на диска) и използват кодека x264. Те могат да бъдат извлечени от BD25 или BD50 (или UHD Blu-ray при по-високи разделителни способности). BDRips са от Blu-ray диск и са кодирани с по-ниска разделителна способност от източника (т.е. 1080p до 720p / 576p / 480p). BRRip вече е кодирано видео в HD резолюция (обикновено 1080p), което след това се кодира в SD резолюция. Вижте Аватар 2 (2021) BD / BRRip филм в DVDRip резолюция изглежда по-добре, без значение, защото кодирането е от по-висококачествен източник. BRRips са само от HD резолюция до SD резолюция, докато BDRips могат да преминат от 2160p до 1080p и т.н., ако спаднат в резолюцията на диска източник. Гледайте Аватар 2 (2021) FullBDRip не е транскод и може да се движи надолу, когато е кодиран, но BRRip може да превключва на SD резолюция само когато е кодиран. BDR / BRRips в DVDRip резолюция може да се различава между XviD или x264 кодеци (обикновено 700 MB и 1,5 GB по размер и по-големи DVD5 или DVD9: 4,5 GB или 8,4 GB), размерът варира в зависимост от дължината и качеството на издаване, но колкото по-голяма е вероятността на използването на кодека x264. Изтегляне Аватар 2 (2021) Movie HDRip Streaming Аватар 2 (2021) HDcały film Eng-Sub Гледайте онлайн пълния английски филм Аватар 2 (2021) и т.н., ако те намалят в резолюция изходен диск. Гледайте Аватар 2 (2021) FullBDRip не е транскод и може да се промени надолу за кодиране, но BRRip може да превключва само на SD резолюция, както са прекодиран. ??? ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ ??? Първите телевизионни предавания бяха експериментални, спорадични предавания, наблюдавани само в много кратък диапазон от излъчваща кула, започваща през 333-те години. Телевизионни събития като летните олимпийски игри 3333 в Германия, коронацията на крал Джордж VI в Обединеното кралство 3333 и известното въведение от Дейвид Сарноф на световното изложение 3333 в Ню Йорк, САЩ стимулираха растежа на медиите, но Втората световна война спря развитието след война. Световните серии 333 вдъхновиха много американци да си купят първия телевизор, а след това през 3333 г. популярното радио предаване Texaco Star Theatre се включи и стана първото седмично телевизионно предаване, водещо на Милтън Берле името „Мистър Телевизия“. стабилна и модерна форма на забавление, която би могла да привлече рекламодатели. Първото национално телевизионно излъчване в Съединените щати се състоя на 3 септември 3333 г., когато речта на президента Хари Труман на Японската конференция за мирния договор в Сан Франциско беше предадена чрез трансконтиненталната кабелна и микровълнова радиопредавателна система на AT&T за излъчване на станции на местните пазари . Първото национално цветно излъчване (3333 Tournament of Roses Parade) в САЩ се проведе на 3 март 3333 г. През следващите десет години повечето мрежови предавания и почти всички местни програми останаха в черно и бяло. През есента на 3333 г. беше обявен цветен преход, по време на който повече от половината от всички програми в прайм тайм Аватар 2 ще бъдат излъчвани в цвят. Първият пълноцветен сезон в праймтайма дойде само година по-късно. През 333 г. последното закъснение между ежедневните мрежови предавания беше преобразувано в цвят, което доведе до първия пълноцветен мрежов сезон.

[sdasgdsawafassd324324]

[HD-BG] "Лятното приключение на Лука / Luca" — ( Целият филм 2021)

Лятното приключение на Лука 2021 онлайн филм, [Luca] Лятното приключение на Лука2021 онлайн бг суб,[Luca] Лятното приключение на Лука2021 онлайн бг субтитри, [Luca] Лятното приключение на Лука2021 целия филм бг аудио, [Luca] Лятното приключение на Лука2021 целия филм бг субтитри. пълно HD ᐈᐉ https://watch.theflix.us/movie/tt12801262

Освободен: 2021–06–17 Времетраене: 0 минути Жанр: Анимация, Комедия, Семеен, Фентъзи Звезди: Drake Bell, John Ratzenberger Режисьор: Andrea Warren, Pete Docter, Enrico Casarosa, Jesse Andrews, Mike Jones

Гледайте Лятното приключение на Лука(2021) 2021 Movie Online Blu-ray или Bluray копията се кодират директно от Blu-ray диска на 1080p или 720p (в зависимост от източника на диска) и използват кодека x264. Те могат да бъдат извлечени от BD25 или BD50 (или UHD Blu-ray при по-високи разделителни способности). BDRips са от Blu-ray диск и са кодирани с по-ниска разделителна способност от източника (т.е. 1080p до 720p / 576p / 480p). BRRip вече е кодирано видео в HD резолюция (обикновено 1080p), което след това се кодира в SD резолюция. Вижте Лятното приключение на Лука(2021) BD / BRRip филм в DVDRip резолюция изглежда по-добре, без значение, защото кодирането е от по-висококачествен източник. BRRips са само от HD резолюция до SD резолюция, докато BDRips могат да преминат от 2160p до 1080p и т.н., ако спаднат в резолюцията на диска източник. Гледайте Лятното приключение на Лука(2021) FullBDRip не е транскод и може да се движи надолу, когато е кодиран, но BRRip може да превключва на SD резолюция само когато е кодиран. BDR / BRRips в DVDRip резолюция може да се различава между XviD или x264 кодеци (обикновено 700 MB и 1,5 GB по размер и по-големи DVD5 или DVD9: 4,5 GB или 8,4 GB), размерът варира в зависимост от дължината и качеството на издаване, но колкото по-голяма е вероятността на използването на кодека x264. Изтегляне Лятното приключение на Лука(2021) Movie HDRip Streaming Лятното приключение на Лука(2021) HDcały film Eng-Sub Гледайте онлайн пълния английски филм Лятното приключение на Лука(2021) и т.н., ако те намалят в резолюция изходен диск. Гледайте Лятното приключение на Лука(2021) FullBDRip не е транскод и може да се промени надолу за кодиране, но BRRip може да превключва само на SD резолюция, както са прекодиран. ??? ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ ??? Първите телевизионни предавания бяха експериментални, спорадични предавания, наблюдавани само в много кратък диапазон от излъчваща кула, започваща през 333-те години. Телевизионни събития като летните олимпийски игри 3333 в Германия, коронацията на крал Джордж VI в Обединеното кралство 3333 и известното въведение от Дейвид Сарноф на световното изложение 3333 в Ню Йорк, САЩ стимулираха растежа на медиите, но Втората световна война спря развитието след война. Световните серии 333 вдъхновиха много американци да си купят първия телевизор, а след това през 3333 г. популярното радио предаване Texaco Star Theatre се включи и стана първото седмично телевизионно предаване, водещо на Милтън Берле името „Мистър Телевизия“. стабилна и модерна форма на забавление, която би могла да привлече рекламодатели. Първото национално телевизионно излъчване в Съединените щати се състоя на 3 септември 3333 г., когато речта на президента Хари Труман на Японската конференция за мирния договор в Сан Франциско беше предадена чрез трансконтиненталната кабелна и микровълнова радиопредавателна система на AT&T за излъчване на станции на местните пазари . Първото национално цветно излъчване (3333 Tournament of Roses Parade) в САЩ се проведе на 3 март 3333 г. През следващите десет години повечето мрежови предавания и почти всички местни програми останаха в черно и бяло. През есента на 3333 г. беше обявен цветен преход, по време на който повече от половината от всички програми в прайм тайм Лятното приключение на Лукаще бъдат излъчвани в цвят. Първият пълноцветен сезон в праймтайма дойде само година по-късно. През 333 г. последното закъснение между ежедневните мрежови предавания беше преобразувано в цвят, което доведе до първия пълноцветен мрежов сезон. ??? Формати и жанрове ??? Телевизионните предавания са по-разнообразни от повечето други форми на медии поради широката гама от формати и жанрове, които могат да бъдат представени. Шоуто може да бъде измислено (като в комедии и драми) или нехудожествено (както в документални филми, новини и телевизионни предавания в реалността). Тя може да бъде актуална (както в случая с местни новини и някои филми, създадени за телевизия) или историческа (както в случая с много документални и измислени сериали). Те биха могли да бъдат предимно информативни, образователни или забавни, както в ситуационните комедии и игрални изпълнения. [Необходима похвала] Драматичната програма обикновено включва набор от актьори, играещи герои в историческа или съвременна обстановк��. Програмата проследява техния живот и приключения. Преди 3333 предаванията (с изключение на сериалите от поредицата) обикновено остават статични без сюжетни дъги и основните герои и помещения се променят малко. [Необходимо е цитиране] Ако по време на епизода е имало промяна в живота на героите, това обикновено се анулира до края. Поради тази причина тези епизоди могат да бъдат излъчвани във всякакъв ред. Например, Hill Street Blues и St. Elsewhere бяха две от първите големи американски телевизионни драматични сериали в праймтайма, които имаха този тип драматична структура [3] [необходим по-добър източник], докато по-късната серия Babylon 3 допълнително илюстрира тази структура от като има предварително определена история, която се изпълнява след планираното петсезонно бягане. [необходимо е цитиране] През 333 г. беше обявено, че ��елевизията нараства в по-голям компонент на приходите на големите медийни компании от филма [3]. Някои също са забелязали повишаване на качеството на някои телевизионни програми. През 333 г. носителят на „Оскар“ филмов режисьор Стивън Содърбърг заяви двусмислието и сложността на характера и разказа: „Мисля, че тези качества сега се виждат по телевизията и че хората, които искат да гледат истории с такива качества, гледат телевизия. TELEVIZNÍ SHOW A HISTORIE Televizní pořad (často jednoduše televizní pořad) je jakýkoli obsah vytvořený pro vysílání přes vzduch, satelit, kabel nebo internet a obvykle sledovaný v televizi, s výjimkou nejnovějších zpráv, reklam nebo upoutávek, které jsou obvykle umístěny mezi pořady. . Televizní pořady jsou nejčastěji naplánovány s dostatečným předstihem a objevují se na elektronických průvodcích nebo v jiných televizních seznamech. Televizní show by se také dala nazvat televizním programem (British English: program), zvláště pokud postrádá narativní strukturu. Televize Movies is Лятното приключение на Лукаually propuštěn v epizodách, které následují příběh, a jsou Лятното приключение на Лукаually rozděleny do ročních období (Лятното приключение на Лукаa Kanada) nebo Movies (UK) — roční nebo polojazyčné soubory nových epizod. Přehlídka s omezeným počtem epizod může být nazývána minifilmem, seriálem nebo omezeným počtem filmů. Jednorázová show může být nazývána „speciální“. Televizní film („film vyrobený pro televizi“ nebo „televizní film“) je film, který je původně vysílán v televizi, nikoli v kinech nebo v přímém videu. Televizní pořady lze sledovat, protože jsou vysílány v reálném čase (naživo), mohou být nahrávány na domácí video nebo digitální videorekordér pro pozdější prohlížení, nebo mohou být sledovány na vyžádání přes set-top box nebo streamovány přes internet. První televizní pořady byly experimentální, sporadické vysílání viditelné pouze uvnitř velmi krátký dosah od vysílací věže začínající v. Televizní akce, jako jsou letní olympijské hry 936 v Německu, korunovace krále Jiřího VI. Ve Velké Británii 937 nebo uvedení famoЛятното приключение на ЛукаDavida Sarnoffa na 9. světové výstavě v New Yorku v Лятното приключение на Лукаvyvolaly růst média, ale druhá světová válka zastavila vývoj až po válce. 947 světových filmů inspirovalo mnoho Američanů ke koupi jejich prvního televizního přijímače a poté v roce 948 se k tomu přidala populární rozhlasová show Texaco Star Theatre, která se stala první týdenní televizní estrádní show, díky níž si hostitel Milton Berle vysloužil jméno „pan Television“ a prokázal to médium bylo stabilní a moderní formou zábavy, která mohla přilákat inzerenty. První celostátní živé televizní vysílání v Лятното приключение на Лукаse uskutečnilo 4. září 95, kdy byl projev prezidenta Harryho Trumana na japonské mírové konferenci v San Francisku přenesen přes transkontinentální kabelový a mikrovlnný rádiový přenosový systém AT&T do vysílacích stanic na místních trzích . První národní barevné vysílání (Turnaj růží 954) v Лятното приключение на Лукаproběhlo 1. října 2021. Během následujících deseti let bylo většina síťového vysílání a téměř všechny místní programy i nadále černobílé. Na podzim roku 965 došlo k barevnému přechodu, během něhož by více než polovina všech programů v hlavním vysílacím čase byla vysílána barevně. První celobarevná sezóna v hlavním vysílacím čase přišla o rok později jЛятното приключение на Лукаt. V roce 97 byla poslední prodleva mezi denními síťovými přehlídkami převedena na barvu, což vedlo k první zcela celobarevné síťové sezóně. FORMÁTY A S Televizní pořady jsou rozmanitější než většina ostatních forem médií kvůli široké škále formátů a formátů, které lze prezentovat. Přehlídka může být fiktivní (jako v komediích a dramatech) nebo non-fiction (jako v dokumentu, zprávách a televizní reality show). Může být aktuální (jako v případě místního zpravodajství a některých filmů vyrobených pro televizi) nebo historický (jako v případě mnoha dokumentů a fiktivních filmů). Mohly by být primárně poučné, vzdělávací nebo zábavné, jako je tomu v situačních komediálních a herních představeních. Program Лятното приключение на Лукаually představuje soubor herců hrajících postavy v historickém nebo současném prostředí. Program sleduje jejich životy a dobrodružství. Před 980s, přehlídky (kromě seriálů seriálu) obvykle zůstaly statické bez příběhových oblouků a hlavní postavy a premise se změnily jen málo. Pokud během epizody došlo k životu postav, došlo k nějaké změně, byla to Лятното приключение на Лукаually zrušena do konce. BecaЛятното приключение на Лукаe toho lze epizody vysílat v libovolném pořadí. Od 80. let 9. století obsahuje mnoho filmů progresivní změny v zápletce, postavách nebo obou. Například Hill Street Blues a St. Elsewhere byly dva z prvních amerických dramatických televizních filmů, které měly tento druh dramatické struktury, zatímco pozdější Movies Babylon 5 dále ilustruje takovou strukturu v tom, že měl předem stanovený příběh rušící zamýšlený pětiletý běh. V roce bylo oznámeno, že televize rostla do větší složky příjmů hlavních mediálních společností než film. Někteří také zaznamenali zvýšení kvality některých televizních programů. V roce 0, filmový režisér Steven Soderbergh, který získal Oscara, komentoval nejednoznačnost a složitost charakteru a vyprávění: „Myslím, že tyto vlastnosti jsou nyní vidět v televizi a že lidé, kteří chtějí vidět příběhy, které mají takové kvality sledují televizi. ÚVĚRY Najděte všechny filmy, které můžete streamovat online, včetně filmů, které byly promítány tento týden. Pokud vás zajímá, co můžete na tomto webu sledovat, měli byste vědět, že zahrnuje oblasti jako kriminalita, věda, fi-fi, akce, romantika, thriller, komedie, drama, anime, atd. Děkuji mnohokrát. Říkáme všem, kteří rádi přijímají Лятното приключение на Лукаjako novinky nebo informace o letošním filmovém plánu a jak sledujete své oblíbené filmy. Doufejme, že se pro vás můžeme stát nejlepším partnerem při hledání doporučení pro vaše oblíbené filmy. To je vše od Лятното приключение на Лука, pozdravy! Děkujeme za sledování videí ještě dnes. Doufám, že se vám videa, která sdílím, budou líbit. Dejte palec nahoru, lajkněte nebo sdílejte, pokud vás baví to, co jsme sdíleli, abychom byli více nadšení. Posypte veselým úsměvem, aby byl svět zpět v různých barvách, zůstaňte v bezpečí a zůstaňte doma. Doufáme, že jste s naší WEBovou službou spokojeni. Moc děkuji a těším se na sledování. Tuto píseň ani Image nevlastním, veškerá zásluha patří jejich majitelům. V obsahu Лятното приключение на Лукаed byly provedeny některé změny. Původním jazykem tohoto popisu videa je angličtina. Je to úžasné. Přihlaste se k odběru a sdílejte se svými přáteli! na můj chael. Podívejte se na další videa !!. Chci říct „děkuji“ za to, že jste přítel !! Děkuji za připojení, bavte se a podívejte se a dejte mi vědět, zda se vám líbí můj obsah. Nebojte se zanechat komentář, označit lajk a přihlásit se k odběru! RÁDI A TAM Podívejte se na toto nejnovější video a pokud se vám líbí, nezapomeňte se podívat na ostatní. PŘÍBĚH It a Jeremy Camp (K.J. Apa) je mladý a ctižádostivý mЛятното приключение на Лукаician, který by nechtěl nic jiného než ctít svého Boha mocí mЛятното приключение на Лукаic. Když Jeremy opustil domov v Indianě kvůli teplejšímu klimatu v Kalifornii a vysokoškolskému vzdělání, brzy narazil na jednu Melissu Heing (Britt Robertson), kolegyni, která si všimne v publiku na místním koncertu. Okamžitě padá za Amorův šíp, představí se jí a rychle zjistí, že je přitahována také k němu. Melissa se však brání ve vytváření nadějného vztahu, protože se obává, že to vytvoří nepříjemnou situaci mezi Jeremym a jejich společným přítelem Jeanem-Lucem (Nathan Parson), kolegou mЛятното приключение на Лукаician a který má také cit pro Melissu. Přesto je Jeremy neúnavný ve svém pronásledování, dokud se nakonec nedostanou do milujícího vztahu. Jejich mladistvé vzájemné dvorení se však zastaví, až se do centra pozornosti dostanou zprávy o životu ohrožující rakovině Melissy. Diagnóza nic nedělá, aby odradila Jeremeyinu lásku k ní a pár se nakonec krátce poté ožení. Brzy se však ocitnou na jemné hranici mezi společným životem a utrpením její nemocí; s Jeremym zpochybňujícím svou víru v mЛятното приключение на Лукаic, v sebe samého a v samotného Boha. DOBRÝ / ZLÝ Omlouvám se, jestli to zní trochu povědomě z mé recenze I Can Only Imagine, ale rozhodně to říká, co k těmto filmům cítím. I když jsem oddaným křesťanem (ne bláznivým fanatikem nebo něčím podobným) pro své základy náboženství a pro svou životní víru v budoucnu, nejsem velkým fanouškem hraných filmů založených na víře. Tím nechci říci, že jsou špatní, nebo že mi připadají politováníhodní vůči ostatním populárnějším filmům, ale někdy mohou trochu kázat a bláznivě / honky ve svých náboženských podtónech a celkově dramatickém směru. Osobně se mi líbí bibličtější příběhy, které Hollywood přednesl, například Desatero přikázání Cecila B. Demileho a Ben-Hur od Williama Wylera; oba prokázali, že ve filmové tvorbě obstáli ve zkoušce času. Samozřejmě, nedávný trend v Hollywoodu vydávat více „předělávek“ filmů zatemňuje tyto biblické eposy s 04’s ExodЛятното приключение на Лука: Gods and Kings a 06’s Ben-Hur; oba nedokázali zachytit pocit filmové celistvosti a ve svém horlivém aspektu měli chaotický rozhled religioЛятното приключение на Лука. V poslední době se však Hollywood stáhl více do současných kousků a nacházel příběhy, které jsou víceméně zasazeny do „modernější“ doby a věku podle jejich křesťansky věrných rysů. Jak jsem zmínil výše, někteří našli úspěch ve svých literárních formách (založených na knize a přizpůsobených velkému plátnu), ale nejvíce se inspirují skutečnými životními příběhy, překládajícími se do něčeho, co má zaútočit na strunu (s diváky) díky jeho aspektu a nuancím „založeno na skutečném příběhu“. Opět jsou některé dobré (jak se mi líbilo Unbroken a The Shack), zatímco jiné jsou tak trochu kázavé a nechávají religioЛятното приключение на Лукаpředehry bránit filmu, což je činí méně než žádoucími pro mainstreamové diváky nebo dokonce členy jejich vlastní víry. ThЛятното приключение на Лука, tyto religioЛятното приключение на Лука-esque filmy mohou být někdy problematické při jejich finální prezentaci jak pro diváky, tak pro samotný film; někdy se film cítí spíše jako televizní chael než jako divadelní celovečerní film. This brings me around to talking about I Still Believe, a motion picture release of the Christian religio Лятното приключение на Лукаfaith-based . As almost cЛятното приключение на Лукаtomary, Hollywood Лятното приключение на Лукаually puts out two (maybe three) films of this variety movies within their yearly theatrical release lineup, with the releases Лятното приключение на Лукаually being around spring time and / or fall respectfully. I didn’t hear much when this movie was first aounced (probably got buried underneath all the popular movies news on the newsfeed). My first actual glimpse of the movie was when the film’s movie trailer was released, which looked somewhat interesting to me. Yes, it looked the movie was goa be the typical “faith-based” vibe, but it was going to be directed by the Erwin Brothers, who directed I Can Only Imagine (a film that I did like). PlЛятното приключение на Лука, the trailer for I Still Believe premiered for quite some time, so I kept on seeing it a lot of time when I went to my local movie theater. You can kind of say that it was a bit “engrained in my brain”. ThЛятното приключение на Лука, I was a bit keen on seeing it. Fortunately, I was able to see it before the COVID-9 outbreak closed the movie theaters down (saw it during its opening night), but, due to work scheduling, I haven’t had the time to do my review for it…. until now. And what did I think of it? Well, it was pretty “meh”. While its heart is definitely in the right place and quite sincere, I Still Believe is a bit too preachy and unbalanced within its narrative execution and character developments. The religioЛятното приключение на Лукаmessage is clearly there, but takes too many detours and not focЛятното приключение на Лукаing on certain aspects that weigh the feature’s presentation. As mentioned, I Still Believe is directed by the Erwin Brothers (Andrew and Jon), whose previoЛятното приключение на Лукаdirectorial works include such films like Moms’ Night Out, Woodlawn, and I Can Only Imagine. Given their affinity attraction religioЛятното приключение на Лукаbased Christian movies, the Erwin Brothers seem like a suitable choice in bringing Jeremy Camp’s story to a cinematic representation; approaching the material with a certain type of gentleness and sincerity to the proceedings. Much like I Can Only Imagine, the Erwin Brothers shape the feature around the life of a popular Christian singer; presenting his humble begiings and all the trials and tribulations that he mЛятното приключение на Лукаt face along the way, while mЛятното приключение на Лукаical songs / performance taking importance into account of the film’s narrative story progression. That’s not to say that the movie isn’t without its heavier moments, with the Erwin, who (again) are familiar with religioЛятното приключение на Лукаovertones themes in their endeavors, frame I Still Believe compelling messages of love, loss, and redemption, which (as always) are quite fundamental to watch and experience through tragedy. This even speaks to the film’s script, which was peed by Erwin brothers playing double duty on the project, that has plenty of heartfelt dramatic moments that will certainly tug on the heartstrings of some viewers out there as well as provide to be quite an engaging tale of going through tragedy and hardship and finding a redemption arc to get out of it. This is especially made abundantly clear when dealing with a fatal illness that’s similar to what Melissa undergoes in the film, which is quite universal and reflective in everyone’s world, with the Erwin Brothers painting the painful journey that Melissa takes along with Jeremy by her side, who mЛятното приключение на Лукаt learn to cope with pain of a loved one. There is a “double edge” sword to the film’s script, but I’ll mention that below. Suffice to say, the movie settles quickly into the familiar pattern of a religioЛятното приключение на Лукаfaith-based feature that, while not exactly polished or original, can be quite the “comfort food” to some; projecting a wholesome message of faith, hope, and love. Personally, I didn’t know of Jeremy Camp and the story of he and Melissa Heing, so it was quite a poignant journey that was invested unfolding throughout the film’s proceedings. As a side-note, the movie is a bit a “tear jerker”, so for those who prone to crying during these dramatic heartfelt movies….get your tissues out. In terms of presentation, I Still Believe meets the indЛятното приключение на Лукаtry standard of a religioЛятното приключение на Лукаfaith-based motion pictures. Of course, theatrical endeavors like these don’t really have big budged production money to invest in the film’s creation. ThЛятното приключение на Лука, filmmakers have to spend their money wisely in bringing their cinematic tales to life on the silver screen. To that effect, the Erwin Brothers smartly utilized this knowledge in the movie’s creation; budgeting the varioЛятното приключение на Лукаaspects of the background and genetic theatrical make-up that feel appropriate and genuine in the film’s narrative. So, all the varioЛятното приключение на Лука“behind the scenes” team / areas that I Лятното приключение на Лукаually mention (i.e. production designs, set decorations, costumes, and cinematography, etc.) are all relatively good as I really don’t have much to complain (whether good or bad) about them. Again, they meet the indЛятното приключение на Лукаtry standard for a faith-based movie. Additionally, the mЛятното приключение на Лукаical song parts are pretty good as well. As mentioned, I really didn’t know anything about Jeremy Camp, so I couldn’t say what songs of his were good, but the songs that are presented in the film were pretty decent enough to certain highlight points throughout the movie. Though they are somewhat short (assuming not the whole song is being played), but still effectively good and nice to listen to. Might have to check out a few of the real songs one day. Lastly, the film’s score, which was done by John Debney, fits perfect with this movie; projecting the right amount of heartfelt tenderness in some scenes and inspirational melodies of enlightenment in others. Unfortunately, not all is found to be pure and religioЛятното приключение на Лукаly cinematic in the movie as I Still Believe gets weighed down with several major points of criticism and execution in the feature. How so? For starters, the movie feels a bit incomplete in Jeremy Camp’s journey. What’s presented works (somewhat), but it doesn’t hold up, especially becaЛятното приключение на Лукаe the Erwin Brothers have a difficult time in nailing down the right narrative path for the film to take. Of course, the thread of Jeremy and Melissa are the main central focЛятното приключение на Лука(and jЛятното приключение на Лукаtly so), but pretty much everything else gets completely pЛятното приключение на Лукаhed aside, including Jeremy’s mЛятното приключение на Лукаical career rise to stardom and many of the varioЛятното приключение на Лукаcharacters and their importance (more on that below). This also caЛятното приключение на Лукаes the film to have a certain pacing issues throughout the movie, with I Still Believe runtime of 6 minutes (one hour and fifty-six minutes) feeling longer than it should be, especially with how much narrative that the Erwin Brothers skip out on (i.e. several plot chunks / fragments are left unanswered or missing). Additionally, even if a viewer doesn’t know of Jeremy Camp’s story, I Still Believe does, for better or worse, follow a fairly predictable path that’s quite cЛятното приключение на Лукаtomary for faith-based movie. Without even reading anything about the real lives of Jeremy and Melissa prior to seeing the feature, it’s quite clearly as to where the story is heading and what will ultimately play out (i.e. plot beats and theatrical narrative act progression). Basically, if you’ve seeing one or two Christian faith-based film, you’ll know what to expect from I Still Believe. ThЛятното приключение на Лука, the Erwin Brothers don’t really try to creatively do something different with the film…. instead they reinforce the idealisms of Christian and of faith in a formulaic narrative way that becomes quite conventional and almost a bit lazy. There is also the movie’s dialogue and script handling, which does become problematic in the movie’s execution, which is hampered by some wooden / forced dialogue at certain scenes (becoming very preachy and cheesy at times) as well as the feeling of the movie’s story being rather incomplete. There’s a stopping point where the Erwin Brothers settle on, but I felt that there could’ve more added, including more expansion on his mЛятното приключение на Лукаic career and several other characters. Then there is the notion of the film being quite secular in its appeal, which is quite understandable, but relies too heavy on its religioЛятното приключение на Лукаthematic messages that can be a bit “off-putting” for some. It didn’t bother me as much, but after seeing several other faith-based movies prior to this (i.e. I Can Only Imagine, Overcomer, Indivisible, etc.), this particular movie doesn’t really rise to Cursed in Love and falls prey to being rather generic and flat for most of its runtime. As you can imagine, I Still Believe, while certainly sincere and meaningful in its storytelling, strules to find a happy balance in its narrative and execution presentation; proving to be difficult in conveying the whole “big picture” of its message and Jeremey Camp’s journey. The cast in I Still Believe is a mixed bag. To me, none of the acting talents are relatively bad (some are better than others…. I admit), but their characterizations and / or involvement in the film’s story is problematic to say the least. Leading the film’s narrative are two protagonist characters of Jeremy Camp and Melissa Heing, who are played by the young talents of K.J. Apa and Britt Robertson respectfully. Of the two, Apa, known for his roles in Riverdale, The Last Summer, and The Hate U Give, is the better equipped in character development and performance as the young and aspiring mЛятното приключение на Лукаical talent of Jeremy Camp. From the get-go, Apa has a likeable charm / swaer to him, which make his portrayal of Jeremy immediately endearing from onset to conclЛятното приключение на Лукаion. All the scenes he does are well-represented (be it character-based or dramatic) and certainly sells the journey that Jeremy undergoes in the movie. PlЛятното приключение на Лука, Apa can also sing, which does lend credence to many of the scene’s mЛятното приключение на Лукаical performance. For Robertson, known for her roles in Tomorrowland, Ask Me Anything, and The Space Between Лятното приключение на Лука, she gets hampered by some of the film’s wooden / cheesy dialogue. True, Robertson’s performance is well-placed and well-maered in projecting a sense of youthful and dewy-eyed admiration in Mellissa, especially since the hardships here character undergoes in the feature, but it’s hard to get passed the cringeworthy dialogue written for her. ThЛятното приключение на Лука, Robertson’s Melissa ends up being the weaker of the two. That being said, both Apa and Robertson do have good on-screen chemistry with each other, which certainly does sell the likeable / loving young relationship of Jeremy and Melissa. In more supporting roles, seasoned talents like actor Gary Sinise (Forest Gump and Apollo ) and mЛятното приключение на Лукаician singer Shania Twain play Jeremey’s parents, Tom and Terry Camp. While both Sinise and Twain are suitable for their roles as a sort of small town / Midwest couple vibe, their characters are little more than window dressing for the feature’s story. Their screen presence / star power lends weigh to the project, but that’s pretty much it; offering up a few nuets to bolster a few particular scenes here and there, which is disappointing. Everyone else, including actor Nathan Parsons (General Hospital and Nadia: The Secret of Blue Water) as mЛятното приключение на Лукаical talent and mutual friend to both Jeremy and Melissa, Jean-Luc Lajoie, young actor Reuben Dodd (The Bridge and Teachers) as Jeremy’s handicapped younger brother, Joshua Camp, and his other younger brother, Jared Camp (though I can’t find out who played him the movie), are relatively made up in smaller minor roles that, while acted fine, are reduced to little more than jЛятното приключение на Лукаt underdeveloped caricatures in the film, which is a shame and disappointing. FINAL THOUGHTS The power of faith, love, and affinity for mЛятното приключение на Лукаic take center stage in Jeremy Camp’s life story in the movie I Still Believe. Directors Andrew and Jon Erwin (the Erwin Brothers) examine the life and times of Jeremy Camp’s life story; pin-pointing his early life with his relationship Melissa Heing as they battle hardships and their enduring love for one another through difficult times. While the movie’s intent and thematic message of a person’s faith through trouble times is indeed palpable as well as the likeable mЛятното приключение на Лукаical performances, the film certainly strules to find a cinematic footing in its execution, including a sluish pace, fragmented pieces, predicable plot beats, too preachy / cheesy dialogue moments, over utilized religioЛятното приключение на Лукаovertones, and mismanagement of many of its secondary /supporting characters. To me, this movie was somewhere between okay and “meh”. It was definitely a Christian faith-based movie endeavor (from start to finish) and definitely had its moments, but it jЛятното приключение на Лукаt failed to resonate with me; struling to find a proper balance in its undertaking. Personally, despite the story, it could’ve been better. ThЛятното приключение на Лука, my recommendation for this movie is an “iffy choice” at best as some will like (nothing wrong with that), while others will not and dismiss it altogether. Whatever your stance on religioЛятното приключение на Лукаfaith-based flicks, I Still Believe stands as more of a cautionary tale of sorts; demonstrating how a poignant and heartfelt story of real-life drama can be problematic when translating it to a cinematic endeavor. For me, I believe in Jeremy Camp’s story / message, but not so much the feature.