#Аз съм в шок | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 2 years ago

Text

Васил Абаджиев: Опитвам се да пресъздам състояние, а не автопортрет

„За мен автопортретът е желание да се опитам да спра времето, да се изолирам от света и по някакъв начин да вляза във важните въпроси, които би трябвало да занимават човека по принцип. Това е вътрешна необходимост човек да се отстрани от инерцията на света и да остане сам със себе си. За мен това е много важно – да останеш сам със себе си.“ Каза за „въпреки.com” художникът Васил Абаджиев.

Той сподели това минути, след като се откри изложбата „Автопортрети“ – Дечко Узунов/Васил Абаджиев в галерия "Дечко Узунов", филиал на СГХГ. Тя е първата експозиция в новия сезон в пространството от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на СГХГ – ХГ „Дечко Узунов“.

От изложбата

А при откриването на изложбата директорът на СГХГ Аделина Филева каза за този нов техен проект: „Паметта за творчеството на Дечко Узунов и от друга страна неговите ученици, които са продължители на това, на което той ги е научил е важна да бъде съхранявана и представяна. От тази вечер започваме с художника Васил Абаджиев, това е нашата програма „Срещи отвъд времето“. Галерия ще кани веднъж годишно един автор, който след като разгледа това, което притежаваме като колекция от Дечко Узунов, да избере негови творби и заедно с тях да създаде свои нови, така че да стане една цяла изложба на двама автори по този творчески и духовен начин. За нас беше удоволствие да работим с Васил Абаджиев, защото ние научихме много неща от него. Разбрахме определени неща за изкуството, които могат да видят само очи на художник. Не често критиците и теоретиците на изкуството ги забелязват. Затова нашето сътрудничество с Васил Абаджиев беше пълноценно. Благодаря му, че тук се получи една изложба от двама творци от две поколения – Автопортрети, които носят една и съща енергия. Дечко Узунов е видял себе си, веднъж като младия мъж, замислил се в началото на своя път преди да се отправи към Мюнхен, за да стане художник.

Дечко Узунов (1899–1986), Портрет (Автопортрет), ок. 1922

По-късно в размисъл със своята съпруга, а след това между двамата светци Георги и Димитър е прозрял много неща за себе си. Погледът към себе си е отправен много по-аналитично и много по-взрян в себе си Васил Абаджиев.“

Изключително развалнуван, но по неговия деликатен начин Васил Абаджиев, някак си продължи в личен план думите на Аделина Филева с благодарност за поканата: „Самата изложба беше ново предизвикателство да се осмеля да сложа работите си до тези картини на Дечко Узунов. Дълго време изпитвах неудобство. Имах много съпротивления в началото, но от друга страна тази покана и това предизвикателство трябва да се цени. Идеята да се срещна с него тръгва още от ученическите ми години, когато за първи път видях един негов портрет на „Шипка“ 6. Това беше автопортрет в червено, който сега е в Националната галерия. Това е нещо, което ме порази, остана ми в съзнанието и до ден-днешен е някакъв силен е��оционален шок, който получих тогава, незнайно как и защо.

Автопортрет на Дечко Узунов в червено

Аз съм възпитан в тази традиция, от дете съм посещавал изложби на живописни. Познавам всички наши големи живописци с какво са характерни. Това е, все пак, някаква възможност да се опитам да продължа тази традиция. Нещо, което мисля, че е много важно – да се продължава и да се поддържа. Един цитат само ще си позволя от Луис Бунюел „Без традиция, изкуството е просто плагиатство.“ Това е и за мен, до последния ми дъх.“

В продължение на нашия разговор с Васил Абаджиев, за който стана дума в началото, го попитах, че цитирайки Бунюел, не прави ли връзка на творбите си и със сюрреализама. А той отговори: „По някакъв начин се опитвам да се оттласна от конкретиката. В днешно време всички много се стремим непрекъснато към конкретното. Аз се опитвам да пресъздам състоянието и да не бъде буквално автопортрет, а да бъде някакво състояние на безвремие, без пространство, преминавам от тъмното към светлото. Да има някакво вътрешно движение.“

От изложбата

Неговият отговор ме отвежда и към скорошен спомен за незабравимата му изложба „Аз съм“ в галерия „Ракурси“ в началото на годината със серия портрети, рисувани през последните две години. Тогава той написа във въведението си към нея: “Това е един опит чрез средствата на живописта да изследвам неуловимите, променящи се образи на личността или сянката на личността. Портретите от изложбата като на дигитален дисплей представят проявленията и вътрешните състояния на човека като разпадащи се ефимерни образи, през които минава нашето съществуване.Човешкото същество по природа е тревожно. Още от раждането ни умът приема и отхвърля, харесва или не харесва...Лутайки се в тези крайности, човекът не може да постигне равновесие и спокойствие. Това закодирано бинарно състояние на ума е тема, която съм изследвал в работата си „Желание и отвращение“. „Аз съм“ показва влиянието на времето, което ни променя непрестанно.“ /Повече за тази изложба може да прочетете във „въпреки.com” тук. /

От изложбата

А ние с него продължаваме разговора ни в пространството на галерия “Дечко Узунов“, където е бил домът и ателието на големия творец. Духът му е тук…

Васил Абаджиев е завършил живопис в НХА с магистърска степен и негови учители, както той сам ги определя са проф. Станислав Памукчиев и проф. Божидар Бояджиев. Поема и в друга посока и е един от най-ярките ни и талантливи сценографи. Но не загърбва живописта. Питам го, извън тези негови учители дали има други, неподозирани, които може да са живели преди векове или на другия край на света, на които дължи за посоките и търсенията си като артист. А той, в присъщия си лаконичен стил, отговаря:

Васил Абаджиев

„Обикновено светогледът на човек преминава точно през такива силни преживявания, както например, този автопортрет на Дечко Узунов, който споменах, на Леонардо, на автопортрета, Рембранд. Всички тези силни впечатления, емоционални преживявания имат невероятен принос. И приносът е, че оставят отпечатък, който оформя светогледа на човек. Това е много важен момент.“ И признава за работата си като сценограф: „Имам много картини в театъра, които се раждат по сходен начин – тъмното проявление на пластични, красиви картини, но за театър. Там също боравим със средствата на живописта.“

От изложбата, в дясно Дечко Узунов, Автопортрет със светци, 1982

Както вече споменахме Васил Абаджиев е много деликатен, талантлив творец с интереси и познания за света, за човека, за художественото в различните му изяви и проявления, Но заедно с това е с много приятели и прекрасна жена до себе си, съпругата му, театралната режисьорка ��илия Абаджиева. Те двамата заедно направиха премиерата на изложбата вълнуваща среща с приятели. Това, вероятно, може да направи само изкуството, въпреки драматичния и трагичен свят, в който живеем. А бай Дечко, както му казваха приятели художници се усмихваше Отгоре в червения си плащ от онзи автопортрет…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки:: Стефан Марков и архив на СГХГ

#Васил Абаджиев #Аделина Филева #Дечко Узунов #СГХГ

0 notes

inhopswetrust · 3 years ago

Text

In Hops We Trust presents: 2021 Hop All Stars Awards

Може би си спомняте, а по-вероятно не,но преди две години реших да обобщявам всяка година на блога с импровизирани награди за най-добрите бири, които съм опитал през отишлата си година. И ето ,че за трета поредна година е мое удоволствие да ви представя звездите на хмела, героите на малца и титаните на биреният авангард. Или с други думи - 2021 Hop All Stars! Моля да се има впредвид,че тези награди са напълно виртуални, изключително непретенциозни и силно ограничени само до бирите, които лично аз съм опитал през годината. Ще се радвам, разбира се, да чуя и вашето мнение.

И така без да протакаме повече, победителите са:

Българска крафт бира на годината (и награда "Господарка на мрака"): Cohones Black to the Bones II, Rakia Edition (14.2% Imperial Stout) - Уникален стаут и в прекия, и преносен смисъл на думата. Перфектно блендиран с добрата стара кайсиева ракия. Апелирам всички български крафт пивовари да направят своя версия на дръзко кръстения от мен стил "Имперски Ракиен Стаут"!

ИПА на годината: Sofia Electric Brewing “This is for me!” (9%, DIPA) - безкомпромисна хмелена бомба на нивото на най-добрите!

Най-добра класическа ИПА: Mikkeller Airport IPA - може би най-добре баналисраната и технически перфектна класичекса ИПА в Европа!

Портър на годината: Pohjala Cheesecake Island (10% Имперски Портър) - произведение не из��уството! Сладост и лимонова свежест в перфектна симбиоза.

Награда в лека категория: To Ol Tropical Rumble (4.3% Session IPA) - страхотно сочна и охмелена бира, в един позабравен стил.

Награда в тежка категория: Horizont "Night Shift" BBA Wheat Wine (Vintage 2020) (13% Wheat Wine) - захарното петле от нашето детство, но в бирена форма!

Награда “Ама това наистина ли е бира?!?”: Gelato Blue Velvet by Funky Fluid & Beer Bastards - за този сладолед във чаша се изговори и изписа много, и всички суперлативи са заслужени. Една от най-любимите ми бири през 2021-а.

Любим “киселяк”: Pie String Theory by Sofia Electric Brewing - като дъжка шок, но в кенче! По мое мнение една от най-добрите кисели бири правени някога в България!

Бира за която си заслужава да пътуваш: Ensenada by Mikkeller Baghaven Brewery and Blending (6% Див Ейл) - фантастична спонтанно ферментирала бира, която е най-добре да се консумира в бара на своя фантастичен дом в Копенхаген!

Награда за цялостно творчество:Les Trois Mousquetaires Weizenbock (реколта 2018) - това е от онези бири за които се носят легенди и всеки желаещ да разшири своето познание за бирените върхове трябва да опита. За нейните качества може да се напише цяло есе!

Събитие на годината: Balkan Beer Bash! - огромно, историческо и успешно! Дано продължи във все същият дух.

Пивоварна на годината: Всички български крафт пивовоари и дейци!

В тези тежки времена, 2021-а всъщтност бе изпълнена с нови предложения. Средното ниво на качество се повиши осезаемо, изборът е по-голям от всякога а експерименталните и лимитарни варки са вече ежедневие. Отвориха се още местни пивоварни (This is the way!) и се състоя най-голямото събитие в историята на българската крафт сцена. Изпращаме може би най-силната година за българската крафт бира.

И така, не ми остава нищо друго освен да пожелая на всички една още по-спорна, дръзка и успешна 2022-а

Наздраве!

#inhopswetrust #craftbeer #beerreview

0 notes

petarnizamov · 3 years ago

Text

Кирил Петков и "Новите" като "старите" тормозят критиците си в МВР

Кирил Петков заедно с протежетата на Валери Симеонов от СЕК, участвали в "Борисов 3" дружески в Коалиция "Продъжваме промяната"

- заради тази публикация днес Петър Низамов е привикан в полицията в Бургас с майка си - на 78 години!

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!??? Надолу ще цитираме текста на публикациите с разкритията на Низамов за "Продължаваме промяната".

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!??? Напоследък все повече се замислям, ние така ли сме се родили, или ни облъчват с нещо в България? "Продължаваме промяната" с Кирил Петков ... и ръкопляскания, ставания на крака... Каква промяна продължават? Могат да продължат инфлацията, ако това за тях е промяната. Надявахме се Бойко да отиде зад решетките. Обещанието, с което се довлякоха всичките в Парламента. Не само, че не е в затвора, не само, че не бил въобще арестуван, та той няма дори едно обвинение или качество на обвиняемо лице по нито един от казусите, които ни навираха в очите като гръмка сензация, разкритие, шок! За сравнение, през 2014г. поне осъдиха Цветан Цветанов на първа инстанция на 4 години за незаконното подслушване. После като се върнаха ГЕРБ, логично присъдата падна, но поне имаше нещо "черно на бяло", а сега - едно голо НИЩО. Този път, обаче - НИЩО. На геврека дупката! Мяркат ни се само зализаните им и мутри на безпардонни мазници т.нар. "нови" по телевизията да ни обясняват с огромна усмивка колко умни и красиви били те. И как да не са усмихнати, тяхнат кошница се плете, а плетачите са глупавият и многострадален народ. Вие, абстрахирайки се от пропагандата в нета и красивите думи от екраните, УСЕТИХТЕ ЛИ НЯКАКВА ПРОМЯНА? Аз - да! Усетих ��ак спестяванията ми се топят от към покупателна способност. Усетих как хляба се вдигна с мин. 50%, производствените суровини - дървен м-л - увеличение 200% от цената през Януари, стомана, прокат, чугун, всички метали - 300% ! Строителни материали - увеличение - 150-250% ! И да сте чули тези т.нар."нови" да говорят какво са предприели срещу кризата и пълзящата нагоре инфлация? НЕ, нали? Няма и да чуете... И като някой пита за това, се отговаря с клишета от рода на "Страх тресе кочината", "Като видят нови и веднага искат да го оплюят". Ние сме имунизирани по рождение, не е нужно да се ваксинираме. Имунизирани сме срещу логическа мисъл, колективистично чувство и далновидност. Алтернатива - няма, но и с похвали към крадци не постигаме нищо.

Констатин Бачийски

Жоро Манев

Кирил Петков Направо не за вярване, че уж промяната на Кирил Петков се сдружи с партията на Жоро Манев, която беше дългогодишно протеже на Валери Симеонов и част - първо от "Патриотичния фронт" от Кабинета Борисов 2 и в "Обединени патриоти" при правителството на Борисов 3. На всички и ни е ясно поведението на т.нар. "патриоти"- "сол-та..и" на ГЕРБ, които за това получиха отрицателен вот на предните избори. Кирил Петков и "Продължаваме промяната" ... На тези избори Валери Симеонов и НФСБ не се явяват, или поне не са заявили стабилна кампания. Това се случва за пръв път от десе�� години. Никой, а може би и самията Кирил Петков не вярва, че "тежкият милионер" Валери Симеонов просто иска да спести от предизборна кампания, защото такава сума - "бълха го ухапала". Може би от НФСБ са вече пределно наясно, че българският избирател е вече изцяло отвратен от Симеонов. Помните изказването му за майките на деца с увреждания. Но тове е само една от многото фигурки, наредили музайката на образа му пред обществото като безпардонен мръсник. В този ред на мисли, случайно или не, главният партньор от самото създаване на НФСБ и приятел на Валери Симеонов в Бургас - Жоро Манев, създател, спонсор, баща, бащица и т.н. на партия СЕК (Средна Европейска класа), която беше, както казахме горе - част от "Обединени патриоти" и беше част от министерски съвет при правителството на Борисов 3, се отказа "уж" от председателското място на СЕК.

Цирк Балкански!

Кирил Петков и Константин Бачийски Отстъпвайки поста си на дългогодишното си протеже - Константин Бачийски, СЕК се опитва да играе пред обществото, че няма общо с това лице, известно в Бургас като меко - казано отрицателен герой. Като пиша за това се сещам за епизода от "Под Прикритие", в който Джаро обясняваше на Иво Андонов как всички на улицата трябва да разберат, че той се е пенсионирал и новият бос се казва Иво. Разбира се, като му дообясняваше, че перфектно знае кое колко му носи на месец и да не се пробва да го лъже при отчитането на парите. Та и тази работа е такава. Лица като Жоро Манев и Валери Симеонов биха отвели "кораба" на дъното на океана, на които и да е избори, която и да е партия.

Кирил Петков залага на компрометираните бивши партньори на Бойко Борисов.

Най-��отресаващото е, че тези лица - уж наследниците, а всъщност вероятно марионетки на Георги Манев, са сега съдружници на ПП "Продължаваме промяната". Т.е. Продължаваме промяната, не с кой да е, ами с партия, зад която, за мен и за всеки, според мен, интелигентен гражданин, стоят Георги Манев и Валери Симеонов. Продължаваме промяната с хора, които вероятно изпълняват безпрекословно заръките на създателя си - Валери Симеонов. Т.е. Продължаваме промяната с Валери Симеонов.

Супер, може ли едно такси до Терминал 1?

Дотук с разсъжденията, надолу са фактите, които сме установявали през годините за Георги Манев, протежетата му и Валери Симеонов, и неговоте протежета.

Факти, на които едва ли е обърнал внимание Кирил Петков. А може би знае много добре и въпреки това е с тях.

Споразумението е вече подписано със СЕК и те вече са част от Коалиция ''Продължаваме Промяната''. Ние изчакахме, не повярвахме на слуховете, защото ни се струваха невероятни, но сега след като е факт, не можем да не информираме обществото за тази, за нас - пълна измама и подмяна. Поредната злоупотреба с доверието на българския избирател.

Коалиция ''Продължаваме Промяната'' на Кирил Петков ще е най-малко от 2 партии - Волт и СЕК

За да не получим упреци, че плюем опонентите на Борисов и че едва ли не, не сме писали срещу ГЕРБ, можете да прочетете на дъното на статията колко разкрития сме правили по отношение на ГЕРБ и Бойко Борисов, и то във време , когато казионните медиите на конюктурата вееха с големите ветрила за да правят вятър на ГЕРБ и Борисов. Многократно сме изказвали мнението, което съвпада с това на огромната част на обществото, че Борисов трябва да бъде разследван ефективно и предаден на съд за множество злоупотреби, докато беше на власт. Нещо, което очаквахме от министъра на МВР от служебните кабинети на Радев - Бойко Рашков, но всичко остана на ниво - речи. Но какво прави Кирил Петков с коалиционните партньори на ГЕРБ от предния кабинет в Коалиция ''Продължаваме Промяната''? На 25 Февруари т.г. преди предишните избори СЕК подкрепя ВМРО и влиза в листите им. На изборите през 2017г. - Партията на Георги Манев се вля в "Обединени патриоти", които после станаха коалиция с ГЕРБ и образуваха съвместен Министерски съвет (Кабинет/Правителство). Тогава Партия СЕК се присъедини към Обединени патриоти. За тях сме писали доста, нашите статии относно тях можете да четете долу: А на изборите на Европейски парламент през 2019г. застанаха твърдо зад Валери Симеонов, като тяхна кандидатура за евро-депутат и се мотивираха, че има здрави топки и твърд характер.

Само ние от ЮСТИЦИЯ.БГ и Български юридически комитет разкрихме още доста в нашата тема за развитие:

За Жоро Манев, Бачийски и СЕК : Партията на Валери Симеонов - Георги Манев е съдружник на задържания с Митьо Очите - Бенчо Бенчев Неизпълнени предизборни обещания на Протежетата на Валери и Жоро Манев в Бургас : Безмитната зона в Росенец Бургас ПРОТЕЖЕТАТА НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ И ЖОРО МАНЕВ В БУРГАС ИЗЛЪГАХА ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЗА БЕЗМИТНАТА ЗОНА И ЛЕТИЩЕТО В РОСЕНЕЦ ЗА Валери Симеонов и НФСБ : ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ПОСТРОИ НЕЗАКОННО СОБСТВЕНА СУПЕР-ЛУКСОЗНА КООПЕРАЦИЯ В БУРГАС ? ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ИЗНАСЯЛ ВАГОНИ С ЖЕЛЯЗО ИЗПИСАНИ КАТО СКРАП ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА В „ПРОМЕТ“? ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА „ПЕКОВ“ ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ? Българите в чужбина: Валери Симеонов винаги само ни е пречил. Да не си прави пиар с нас. Източване на евро-пари от соросоидни НПО-та и … НФСБ- партията на Валери Симеонов Валери Симеонов с безплатен ремонт от собственика на фирмта, която открадна парите за почистването на магистрала „Тракия“ от Бургас до Ямбол и ОГРАДАТА С ТУРЦИЯ…и е свързан със Златко Баретата Валери Симеонов докарва до фалит популярна банка „Пеков“ . Да е жива и здрава телевизия СКАТ, ама 67 милиона лева сиромашки пари къде са ?! Валери Симеонов излъга Асеновград за районното в махалата Жълтият сайт на Валери Симеонов и Керанка Касабова – “Флагман“ – рекордьор по присъди за клевета и обиди Валери Симеонов и жълтият ФЛАГМАН.БГ скочиха да защитават строителите на шофьорския плаж Алепу

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ПРЕКАРВА МИГРАНТИ - ДОКАЗАНО

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СТРОИ НЕЗАКОННО СОБСТВЕНА СУПЕР-ЛУКСОЗНА КООПЕРАЦИЯ В БУРГАС

ДОКАЗАНИ ЛЪЖИ НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ

Валери Симеонов и народната "любов"

Валери Симеонов излъга Асеновградчани, че ще имат полицейско районно в циганската махала.

Лимонките на Валери Симеонов ОЗБГ се опитали да се присламчат към лова на бежанци

Валери Симеонов и лимонките му от СЕК в Бургас

Валери Симеонов удари дъното

Източване на евро-пари от соросоидни НПО-та и НФСБ- партията на Валери Симеонов

Бащата на Валери Симеонов : Учил съм децата си на комунизъм

Валери Симеонов с реч против природата в Пирин

ШОК ! ПРОТЕЖЕ НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ИЗПОЛЗВА ГРУПАТА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СРЕЩУ WC ПРЕМИЕРА – „ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ“ Валери Симеонов е вторият най-богат политик на България

Тук можете да четете за нашите разкрития за Бойко Борисов и ГЕРБ:

Ние не сме против Кирил Петков, но искаме да знаем каква е истината. СЕГА Е ВРЕМЕТО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ И НА ГРОБАРИТЕ, ДЕТО ЗАГРОБИХА БЪЛГАРИЯ В ПОСЛЕДНИТЕ 12 ГОДИНИ , А ТОВА СА ГЕРБ И ТЕХНИЯ "КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА" НА ББ /обикновен престъпник и рекетьор/ Още за него можете да четете на : - Каква е връзката между Главболгарстрой, Бойко Борисов и АЕЦ – Козлодуй ? - Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ? - България на Бойко .Номер 1 снабдител на оръжия за Ислямска държава. Доказателство ! - Терористичния режим на Бойко Борисов и нейната бухалка – Цацаратурата - БОЙКО БОРИСОВ ЛЕЖАЛ ОСЕМ МЕСЕЦА В ЧЕШКИ ЗАТВОР ПРЕЗ 1991г. ЗА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ - 12 години терористичен режим на Бойко Борисов и нейната бухалка – ГешеФТурата, преди – Цацаратурата Read the full article

#Георгиманев #КирилПетков #константинбачийски #Парламентарниизбори2021 #ПетърНизамов #Продължавамепромяната #РуменРадев #СЕК

0 notes

purple-little-fairy · 3 years ago

Text

ДВАТА БОНБОНА

Веднъж пътувах в маршрутка. На седалката до мен беснееше дете на около шест години. Майка му безучастно гледаше в прозореца и не реагираше. А той я дърпаше и дърпаше за ръкава. Зад прозореца преминаваха дървета, росеше дъждец и беше сиво. Детето ту искаше нещо, ту спореше за друго. И изведнъж тя се обърна от прозореца към него, дръпна го за ръката и му изсъска:

— Какво искаш от мен?!

Той се стресна.

— Питам те какво искаш?! Въобще знаеш ли кой си ти?! Ти си никой! Разбра ли?! Ти си никой! — избухна тя и избълва в лицето му.

Момчето я гледаше и ми се струва, че главата му трептеше. А може и аз да съм трепнал. Почувствах как се изпотявам по гърба. Помня какво си помислих в първия момент: «Нима наистина му говори така?! За кого си ��исли в момента?!»

— Не мога да те гледам, — прошепна тя.

«Та ти го уби!» — казах аз, но никой не ме чу. В маршрутката сякаш нищо не се беше случило, всички гледаха към прозорците. Момчето вече не буйстваше, изведнъж бе утихнало. Гледаше в разкъсания гръб на седалката отсреща и мълчеше. А на мен ми се искаше да стана и пред очите на всички да я разкъсам на части! Да й кажа: «Именно ти не си никаква майка! Ти си никой! Ти вече го уби!» Кълна се, че бих направил това! Единствено момчето ме спираше.

Затворих очи, започнах да вдишвам дълбоко, за да се успокоя. А, когато отново отворих очи, видях един бонбон. Един младеж, най-вероятно студент, един такъв русичък, с къдрава коса, в дънков костюм, подаваше бонбон на момчето. Веднага щом протегна ръката си, той каза:

— Вземи, това е за теб.

Момчето го взе. И веднага след това младежът му подаде втори бонбон. Момчето взе и втория. А после последва развитие, за което като си спомням едва сдържам сълзите си.

Момчето не започна да яде, той докосна ръката на майка си. Тя не се обърна веднага към него. Но, в крайна сметка се обърна. Беше очевидно, че искаше да го довърши. Но, той й подаваше бонбон.

Тя го погледна, погледна бонбона, виждах, че недоумяваше. Тогава той постави бонбона в ръката й. Тя, сякаш опарена, бързо му го върна. «Не искам», - каза тя.

Двата бонбона лежаха в дланите му. Той не отпускаше ръката си. «Ти ги изяш, - каза тя и добави тихо. – Аз не искам... Честно». Тогава той сложи бонбона на коленете й.

Никога няма да забравя това мълчание. И тази зрялост. Пред мен за няколко минути това момче се превърна в мъж, а тя от зла и раздразнена, се превърна в красива, млада жена. Във всеки случай, аз именно така го почувствах.

Тя замълча. Дълго мълча. Гледаше го сякаш едва сега го виждаше. После го прегърна. И той я прегърна. После той свали обвивката на бонбона и й го даде. И не изяде своя, докато тя не го сложи в устата си. Представяте ли си?! Това отново бе шок, но съвсем различен.

Тогава си помислих: «Ти си стоиш, като един истински праведник, искаше да станеш, да я обвиниш, да я «разкъсаш», да коригираш ситуацията. И нищо не би успял да постигнеш, освен скандал и оскърбление. А това момче, виж колко е мъдро, колко е велико, как съвсем се промени. И въздейства до мозъка на костите, до сърцето, до сълзи. А също и младежа, който му даде двата бонбона, - помислих си за, - всъщност той нарочно даде на момчето два бонбона»

0 notes

stupidmovienights · 4 years ago

Text

Birdemic: Shock and Terror (8.175/10)

Започна като Дъ Руум, свърши като Нийл Брийн. Джеймс Нгуен - средната класа измежду най-великите дейци на тъпофилмовото изкуство.

Шокът в Бърдемик беше посланието на филма. Хубаво е да има повече такива филми като Бърдемик, социално ангажирани. От "дъ сий айс" до мистичното ядене на разглагащи се водорасли, Бърдемик ни показва една алтернатива на модерния живот. Едно миролюбиво съ-същестуване с природата и нейните безбройни си джи ай птици. Рибата, която плува свободно из вълните. Хипитата, които протектват древната гора от случайни горски пожари (най ни изкефи как дъ форест файър е нещо мистично), които започват отгоре надолу и се разпространяват като кълбовидни мълнии. Живот, във който не гледаш да си рандом сейлзмен на някакви неща, не много ясно какви, и не се преместваш за един ден от тва да се снимаш в някви мазета до корицата на Викторияс сикрет. Дълбочина. Дълбочина и единство с природата. Птичи вирос. Хаш пет. Ен едно.

А дъ терър беше графиката.

Щеше да е добре да бяха сложили, поне за главната роля е така, един актьор, който не е неадекватен във 100% от репликите си, но дори и Никълъс Кейдж е казал "не" на този филм.

Разочаровани сме, че не видяхме дъ селебритис, които да се размазват по 45-градусовите улици на Сан Франциско в коли за формула едно. И че не стигнахме до производството на великия соларен панел, който е революционно евтин, защото не е от силиций, а от нанотехнологии. Предполагаме вече не ни трябва този панел, щом можем да събираме умрели водорасли от пясъка по плажа.

И нека не забравяме перлата в короната на филма: взривяващите се птици-камикадзета.

Шментина: Аз обмислям, но не знам какво число приляга на този филм.

За пореден път някой се научава да направи няколко неща в някаква програма, събира приятелите си, и си казват - еее, тва трябва да го направим, това ще е мега яко.

Какво за бога гледахме?? Аз не мога да разбера. Аз съм в шок и терър. Това е някво дебилно чувство, което изпитвам, като си помисля за този филм. Дори не знам каква оценка да му дам - откъде да се хвана? Повечето от нещата, които правеха, бяха мега типикал в дефиницията на тъпофилм.

Капеляна: Числото Ш, което се увеличи значително в последните час и 35 минути и 22 секунди.

Поне трябва да им го призная, че се върза това колко много дълги сцени в коли, около коли, по пътища и ��а паркинги имаше в началото на филма. То се оказа, че наистина ще изкритикуват после точно тази тематика. Ся, защо трябваше да го има последното нападение на птиците - според мен там се поосраха, щото можеше просто като почнат "да живеят от земята" да ги оставят намира. Ай гес трябваше да им свършат патроните за да сме наистина ин пийс??!? От друга страна Шментина забеляза, трябваше да дойдат още някви птици. КОМУ БЯХА НУЖНИ ДРУГИТЕ ПТИЦИ, наистина не знам, и защо трябваше да осерат тотално ДВА различни варианта за някакъв тип финал, наистина не знам.

Искам да кажа, че предвид какви филми гледаме, не сме гледали толко аматьорски филм отдавна, което е истинско постижение.

Нека използваме класическата схема КФБ за оценка.

Коментари: 8/10, щото имаше прекалено много моменти за коментари, което обезцени коментарите. Фън: 9/10, не мога да си кривя душата. Бонукс: +0.2 за папагалите в началото, и +0.1 за формула 1 надпреварата, и 0.05 за прическата на хипито в гората.

Според мен филма заслужава приза, който не вярвах, че някога ще предложа - Прайз Кът Дъ Руум.

Шментина:

Ок, по КФБ...

Коментари: висока, демек и аз ще му дам 8/10 Фън: беше фън. Опитвам се да си представя колко адекватна беше реакцията на съвкупността от всички персонажи във филма. 8 му е много. Ще трябва да е 7/10. Бонукс: НЕМА

Дъ глобал уорминг, който причини вируса по птиците. Хубаво, яко, пичове, че сте се замислили, че правим глупости, но... поне да бяхте проверили какво ще говорите.

ПП. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА ЖЪЛТОТО В СЦЕНАТА С АВТОБУСА??? СРЕЩУ ВЯТЪРА ЛИ СЕ ИЗПИКАХА?

Не, не искаме да пишем повече за тоя филм, страх ни е че ще си загубим разсъдъка.

0 notes

morethanitiswritten · 4 years ago

Text

Сън 12 - Сашо

Сънувах Сашо. Беше много необичаен сън. Бяхме в Стара Загора, но той живееше на квартира в етаж от къща. Прекарах деня с Мони и й бях казала, че вечерта ще се виждам със Сашо. Тя нямаше нищо против, но не искаше да дойде с мен под предтекст, че е викнал само мен. Мен ми беше странно, но все пак той ме помоли да намина така че ще мина така или иначе.

Следващото, което помня е че съм седнала на леглото му. Седнала съм в най-навътре и съм подпряла гърба си на стената. Той беше прав и щъкаше из стаята да оправя някакви неща и успоредно с това си говорехме. Когато приключи с подреждането, искаше да седне пред мен. Побутна краката ми така че да седна по турски и той седна по същия начин пред мен. Гледаше ме дълбоко в очите, а аз му обяснявах нещо от последната седмица. Беше ми леко неловко понеже попиваше всяка моя дума, а това изобщо не беше в негов стил. Някакси се озова точно пред лицето ми, все така вгледан в очите ми. Не знаех как да реагирам.

Гледаше ме очаквателно обаче. Приближаваше се все повече към устните ми и погледът му играеше между очите и устните ми. Бях в тотален шок и не можех да помръдна. Тогава той долепи устните си до моите и ме целуна. А аз просто стоях, не помръднах, не реагирах. Умът ми не можеше да си обясни какво се случва. Цялото ми тяло крещеше да му се нахвърля отгоре, но умът ми не разбираше от къде е породено това желание. Той се наведе отново, допря устните си в моите, но този път тялото ми надделя и отговорих на целувката. Беше плахо и внимателно, но му отвърнах. Прибрах кичур от косата си зад ухото и след това сложих ръката си на гърдите му, за да го държа на разстояние.

- Какво беше това?

- Целувка..

- Ами Лора?

- Какво за нея?

- Не я ли обичаш? Защо целуваш мен?

- С нея напоследък се разминаваме доста, тя не е толкова отдадена на ученето, занимава се с други неща.

- Добре, казал ли си й го?

- Йоко, ние почти не се виждаме, няма как да й го кажа

Наистина не знаех как да реагирам. Обхвана бузата ми с длан и се приближи отново до лицето ми:

- Имам нужда от теб. Моля те...

Водех борба със себе си. Тялото ми го искаше, но умът ми ме спираше. Как ще го причиня на Лора? Как ще го причиня на Ники? Ами на Мони?? Загубих битката и го целунах. Той ми отвърна страстно и известно време бяхме потънали един в друг. Отново се отскубнах и станах от леглото.

- Не... Не мога. Съжалявам. Не смятам, че е редно. Той ме погледна, беше седнал в леглото, изглеждаше много тъжен.

- Моля те поне остани. Не искам да спя сам тази вечер.

- Сашо, това е пълен абсурд, не мога да спя с теб. Та ние сме приятели.

- Всички започват така, нали?

Бях адски объркана. Отдръпнах се още от леглото и се подпрях на един шкаф. Какво искаше той от мен? Просто секс, защото нещата с Лора не вървят? Или искаше нещо повече? Каквото и да е, беше нередно. Много е сложно, за да си позволя да го направя. Запътих се към вратата на стаята му, готова да си ходя.

- Недей, остани, моля те...

Ох, много щях да съжалявам за това...

- Къде е тоалетната? Той се усмихна леко и ме заведе.

Седнах върху тоалетната и си погледнах телефона. Мони ми беше писала многократно дали ще се прибирам скоро, какво става, че и двамата със Сашо не отговаряме. Ох, не мога да й отговоря сега. Заключих телефона и излязох от тоалетната. Влязох в стаята при него и седнах до него. Той се наведе, целуна ме и след това не помня.

На следващата сутрин, някой тропаше напористо по вратата. Облякох някаква тениска и отидох да отворя. Бях рошава, само по тениска. Отворих вратата и Мони ме гледаше с недоумение.

- Неговата тениска?? - доближи се до мен и ме подуши. - И миришеш на него. А аз се притеснявам за теб! - ядосана си тръгна, а аз стоях на прага и не можех да проумея какво се случи толкова бързо.

Декември 28, 2020

0 notes

my-forged-fantasy · 8 years ago

Text

Затишие след буря

Вълните със шум прииждаха и се разбиваха, високи и тъмни. Облаците бяха надвиснали над брега, почти докосвайки високите скали. Самотната фигура, която крачеше по плажа, хвърляше дълга сянка зад себе си, закрила очите си от слънцето с една ръка. “Дядо, дядо! Чакай малко,” викът накара Никола да спре и да се обърне, докато момичето тичаше с все сила, а стъпалата й непохватно затъваха в мокрия пясък. “Не може ли да дойда с теб?” Възлестите ръце на стареца се протегнаха и с усилие завъртяха задъханото дете във въздуха. По обветреното му, почерняло лице се изписа усмивка. “Ти пък какво правиш тук, а? Как си станала толкова рано?” Момиченцето весело се закиска. “Чаках те да излезеш. Къде ходиш всяка сутрин, и какво все търсиш на брега?” Устните на мъжа потрепнаха и усмивката изчезна за миг. “Какво търся…? Не знам и аз, Ния. Вече съм стар, много време мина, но морето ме вика, така понякога,” отвърна тихо той. “Ела, да седнем малко на брега. И без това дойде, ще ти разкажа една история. Искаш ли?” Малката вдигна глава да го погледне кисело. “За това как си спасил кораба в онази буря ли? Тази вече съм я чувала, винаги я казваш на Калин вечер,” Ния скръсти ръце отегчено - приключенията, за които все искаше да слуша брат й бяха такива скучни… “Само казваш как някакви хора се бият. Кажи ми нещо друго, по - иначе. ” “Нещо различно искаш, а,” засмя се на смръщеното момиче старецът. “А искаш ли да ти разкажа защо станах моряк? Това е…друга история. Точно такава, ‘по-иначе’.” Двамата седнаха на камъка, докато под тях водата закипя от последната ударила вълна. Очите на Никола се зареяха някъде из дълбокото докато придържаше с една ръка внучката си. “Едно време, знаеш ли, не исках да плавам с лодка. Като си млад, мечтите се нижат една след друга, без край. И дядо ти имаше мечта, хлапе, преди да се откаже от всичко и да остарее съвсем…”

* * *

Валеше. Вълните бяха огромни, черни - само крачка по-навътре в морето и ще те потопят. И въпреки това момчетата, застанали на покрития с водорасли и камъни плаж, гледаха с възторг на стихията. “Е, какво? Уплаши ли се,” високият русоляв младеж бутна другаря си и се засмя пренебрежително. “Ако ще влизаме давай, ама ще трябва да те държа да не избягаш.” “Я стига,” тъмнокосото момче до него скръсти ръце и се обърна към водата. “Да не съм детенце, че да ме държиш? И кой въобще плува в такова време? Ще ставам шампион по плуване, Яворе, не самоубиец.” “Е като ще ставаш, една - две вълни няма да те уплашат. Ще те пишат във вестниците - ” Шок! Златният медалист Никола Павлов навремето отказал да влезе в морето!“ "Защото малоумният му приятел искал да го удави. Не. Просто забрави. Дотук сме.” “Добре ли чух? Отказваш се?” “Да. Както вече казах, живее ми се.” По лицето на Явор се изписа дяволита усмивка. “Живее ти се, а? А ще ти се живее ли като Людмила разбере колко те е било страх?” Тъмните очи на момчето косо стрелнаха Явор с явно раздразнение. “Ще те удавя, ако кажеш и една думичка, чу ли? Една единствена дума. А повярвай ми, мога и ще посмея,” пророни сухо, докато се събличаше. “Какъв приятел си ми ти въобще? Изнудвач…” “Спокойно де, не се ядосвай. А и нали идвам с теб? Ако ще се давим, да се давим заедно. Но ако ще излезем герои, няма да ти оставя цялата слава, я!” “Герои…ще излезем ледени висулки от тук,” отвърна Никола. “Хайде, умнико. До шамандурата и обратно, и гледай да стоиш до мен. Едно…две…три!” Двете фигурки се изгубиха във водата за миг, след което постепенно се отдалечиха от брега, нехаейки за вятъра и наближаващата буря.

“Яворе! Чакай,” гласът накара момчето да застине на място от ужас, ослушвайки се сред шума на морето. “Яворе! Не мога-” гласът отново достигна до него, а след това внезапно спря. Младежът се огледа паникьосано. “Никола? Никола! Къде си,” повтаря името докато гласът му пресипна, а очите му се умориха да се взират във водата наоколо. А си мислеше, че на приятеля му щеше да му се наложи да играе ролята на спасител… Страхът и притеснението сякаш теглеха Явор към брега, докато плуваше по-бързо отколкото някога бе плувал през живота си. Този път залогът бе висок…един живот и цяла вечност гузна съвест.

* * *

Главата го болеше сякаш през нея бе минал трион, не усещаше изобщо крака си, а на всичкото отгоре бе толкова студено, че всеки момент можеше да се вкочани съвсем. Но на всичко това Никола не отдаде никакво значение - важни бяха само две неща - беше жив и бе на сушата, а засега това му стигаше.

Прерови трескаво съзнанието си за каквито и да е спомени през последния час. Напразно. Помнеше бурята, помнеше отмереното дишане и загребванията, които го изстреляха за минути напред. Помнеше Явор, някъде зад него, опитващ се задъхано да го догони…и после вълната. Водата го бе ударила като камък, повличайки го надолу без дори да му даде миг за реакция. Момчето потърка замислено насиненото си чело- тук внезапно спомените свършваха. През ум му мина, че който и да го бе довлякъл дотук все още трябваше да е наоколо - та човек не може да се изпари току - така във въздуха. Бавно се вдигна на крака, след което залитайки се зае да претърсва каменистия бряг.

И тук, както и в главата му, беше напълно празно. По пустия плаж се гонеха единствено чайки, чиито остри викове се носеха на вятъра. Никола извървя още няколко метра, вече окончателно изгубил надежда, а после нагази в плиткото и се загледа напред. Колко далече беше от Явор? Къде въобще се намираше…и дали му бяха направили услуга, като го бяха довлекли до тук, или просто го обричаха да умре бавно от глад и жажда? Движение в периферията на погледа му го откъсна от тежките мисли. Вълна? Беше прекалено рязко, за да е от водата. Ето, ето го пак - някаква сянка леко се навеждаше напред покрай скалата, след това бързо се скриваше. Бавно, колкото се може по-безшумно, младежът се прокрадна близо до камъка, решен да хване натрапника. Полека, без резки движения, сега ще се появи пак… “Ей!” Тялото му цопна в солената вода, докато усети нещо живо да се огъва под тежестта му. Пръстите на момчето се плъзгаха по грапавата лепкава повърхност в безполезни опити да удържат улова. Люспи? Но що за грамадна риба беше това? “Разкарай се преди да те ухапя,” думите прозвучаха високо и напевно, съвсем в разрез с болката, която усети, докато устата му се пълнеше с вода. “Фу, каква гадост! Това получаваш, като се опитваш да спасяваш неблагодарници!” Главата на Никола се завъртя, пред очите му падна черна пелена и усети как му призлява. После нещо студено и гладко го сграбчи и завлече по-бързо до брега. “Браво…поне не те удавих. Кротувай за малко де,” гласът, определено женски, този път просъска почти до ухото му. “Сега ще трябва и помощ да ти търся! А вместо благодаря ти какво - ще се мяташ върху мен! Имаш късмет, че си хубавичък, хлапе…иначе нямаше дори да се замислям дали да те оставя да потънеш.” 'Какво става…кой за Бога,’ Никола усети пръсти по врата си, но не можеше да се вдигне, колкото и да искаше. Само ръцете му безпомощно се вдигаха и отпускаха до тялото. “Не мърдай! Само ще си взема отплатата. Пък ти ако искаш стой тук и умри от студ!” Миг по-късно, след последно дръпване около врата му и лек плясък на вода, присъствието изчезна. Последните сили напуснаха Никола и тялото му безжизнено се отпусна на скалата. Само равномерното повдигане на гърдите издаваше, че проснатият на брега младеж още беше жив.

* * *

“Брат! Ей, събуди се! Добре ли си,” първото нещо, което видя бе притесненото лице на Явор, надвесено над него. Приятелят му изглеждаше не по-добре от него самия-рошавата коса беше пълна с пясък, а обгорялото лице беше бледо като на мъртвец. “Знаеш ли как ме стресна, а? Помислих, че си вече пътник! Ако не бях почнал да плувам наобратно кой знае какво-” “Чакай, чакай,” прекъсна го Никола. “Наобратно? Значи пак сме на плажа, така ли?” “Че къде да сме, просто ни е отнесло доста по-настрани от шамандурата,” отвърна Явор. “Ти май нещо си си ударил главата. Не знам как точно, но добре, че вълните са те изкарали дотук, иначе щях да те търся с полиция,” каза той и седна на скалата. “Ей, ама какво ти има?” Никола бе забил поглед в морето със смръщено лице и размишляваше. “А, нищо. Замаяно ми е,” измънка. “А ти…всъщност как ме намери?” “Чиста случайност, според мен,” каза приятелят му. “Ако щещ ми вярвай, ама нещо сякаш ме буташе към брега, толкова се бях притеснил, че плувах като риба!” “Буташе те? Как така, какво,” изведнъж се оживи момчето и тъмните му очи се разшириха. “Спокойно, беше просто пример. Бързах от притеснение, това е. Но и двамата извадихме късмет,” засмя се Явор, помагайки му да стане. “Хайде да се прибираме, че ще умрем от студ. И за протокола, прав беше. Повече никакво плуване в буря.” “Никакво,” усмихна се вяло Никола. “Но утре като се поуспокои морето, пак идваш с мен тук. Задължително.” “Защо, наумил си си да се доказваш ли? Или ще се каляваш за състезание?” Вместо отговор момчето попипа врата си замислено. “Не, не е това. Изгубил съм си някъде кръстчето, трябва да го потърся.” “Твоя воля, само не умирай пак, чу ли,” бутна го с лакът Явор. “Не съм ти го казвал преди, ама ще ми е адски гадно, ако пак вземеш, че изчезнеш.” “Признай си, не можеш без мен и това е!” “Ха! Как ли не! Да те метна обратно в морето, а?”

Треперещи от студ, но усмихнати, двамата закрачиха надолу по брега.

* * *

“А какво стана с гласа,” попита Ния. “Някаква жена ли е била там, когато-” “Дядо, дядо! Няма да повярваш какво стана,” преди малката да успее да довърши въпроса виковете на Калин ги прекъснаха. Задъханото момче се спря с ръце на коленете, а по лицето му се четяха изумение и възторг. “С момчетата бяхме решили да скачаме от кея, нали се сещаш - но имаше малко вълни и беше студено. Димо и Сашо скочиха, след това накараха и мен и…” Калин се поколеба, поглеждайки гузно дядо си и сестричката си. “Ама нали няма да кажеш на мама?” “Нали си жив и здрав? Казвай сега какво стана, после ще решавам дали да казваме на майка ти,” гласът на стареца прозвуча странно отнесено. “Ами, какво. Скочих, преметнах се, водата беше студена и…честно казано, помислих, че ще се удавя. И тогава сякаш нещо започна да ме бута, или да ме влачи…не знам. Преди да се усетя, и бях на брега. И някакъв женски глас ми се смееше,” замечтано разказа момчето. “Но това последното може и да ми се е причуло.” “Много сте глупави,” възмути се веднага Ния. “И дядо преди е правил така, а после - ей, а това какво е?” “А, това ли? Някакво кръстче, не знам - намерих го до мен в пясъка. Виж, дядо - сребърно ли е?” Тъмните очи на Никола се приковаха в кръста на верижката. “Дай да го видя, момчето ми. Да…,” пръстите се обвиха около среброто сякаш цял живот са чакали този момент. Старецът дълго мълча, свъсил вежди, замислен за кой - знае какво. След това се усмихна тъжно. “Калине, това е моето кръстче. И тъкмо разказвах на Ния как заради него съм станал моряк. Изгубих го преди повече от петдесет години.” “Петдесет! Звучи като цяла вечност,” възкликна момчето. “Но какво общо има това с твоето плаване? И с…онова? Сещаш се, дето ми се случи?” “Деца, уморих се вече. Знаете, не съм млад като едно време,” отвърна дядо му с въздишка. “Да се прибираме сега, вкъщи ще ви разкажа още нещо. Утре даже мога да те взема с мен в лодката, а Калине?” “Наистина? Еха, страхотно! Може даже да ти покажа скалите, дето се хвърляме от тях,” очите на детето светеха радостно. Очите на стареца блестяха от възбуда и надежда. Може би и малко страх. “Ще ми ги покажеш, разбира се… възможно най-скоро.” “А ти защо толкова често ходиш в плитчините около залива с лодката,” поинтересува се момчето. “Татко казва, че там няма риба.” “Кажи на татко си да не ме учи къде да мятам мрежи, Калине,” подхвърли Никола на внука си.“В залива може да няма риба, но виж, друго…друго може и да се намери.” 'Както го намери и ти - и то случайно. А аз вече толкова години…’ той замълча и отново потъна в мисли��е си, крачейки към къщи. Толкова много пропиляни години, а сега изведнъж… “Дядо, дядо! А аз май знам какво сте видели. И ти тогава, и батко сега, ” при гласа на момиченцето двамата се спряха и едновременно я загледаха учудено. “Е, и какво? Какво измисли, фъстък,” подкачи я Калин. “Калине,” прекъсна го странно остро дядо му. “Стига шеги, остави я да довърши. Да видим дали е разбрала.” Малката започна да се сърди. “Ама той ще ми се смее! Няма да кажа, ако ми се смее!” “Добре де, добре…ех, че си и ти! Хайде, казвай какво е това чудо, дето сме го видели.” Ния се засмя и ги погледна изпитателно. “Може пък да е било…” детският глас се изгуби в шума на прибоя.

От брега една сянка отдели поглед от трите фигури в далечината. Жената се усмихна докато се потапяше във водата. Странно нещо бяха тези човеци - не могат да разпознаят миналото си, ако ще и да ги потупа по гърба. Дори децата им бяха по - умни от тях! И все пак…може би трябваше да се скрие по-добре този път. Без да оставя разни дрънкулки - кой знае какво ще му хрумне на стареца сега!

Тя въздъхна и плясна с опашка, изгубвайки се на дъното. Нямаше да е зле да смени за малко климата. Не й се нравеха нито мрежите, нито лодките. А и момчето беше право - за 50 години време в залива вече почти не бе останала риба!

М. Н.

1 note · View note

mury1983 · 7 years ago

Text

Подготовката за това пътуване започна преди почти година, юни 2017 г., когато съвсем случайно намерих билети до летище Меминген за 6 лв на човек на посока.

Нямах никаква идея къде точно е Меминген, но знаех, че е в Бавария, а там е и една дестинация, която беше много желана от нашето семейство – замъка Нойшванщайн …

Та, чуденето ми дали да купя билети или не трая около 5 секунди и така се сдобихме с билети за началото на март 2018 г. Разбира се, после седнах да чета и проучвам как, къде , какво и установих, че март месец хич няма да е много удачен за посещение, все пак там са Алпите и си е прилично студено и снежно. Но, каквото такова, оставаше толкова много време и оставих всички размисли и страсти за когато наближи .

Wizzair, обаче реши да направи прекрасен подарък като промени часовете на полетите и така ни даде възможност , съвсем безплатно, да си сменим датите за доста по-приятния април, като задължително трябва да кажа, че половинката има рожден ден тогава, та с един куршум два заека 🙂 В последствие се оказа, че точно тогава е Великден, нашия – православния, но преживяхме тази дребна спънка и лека – полека започнах да подготвям и това пътуване.

Мисля, че вече съм споменавала за картата, с места които искам да посетя и винаги когато избирам дестинация я преглеждам много детайлно. Сега пак беше така, но се оказа че всички интересни обекти за посещение са на прилично разстояние един от друг , а градския транспорт е бавен и се налагат много прекачвания … все пак там е предимно селски район .

Та, започна се чуденка – първия вариант беше да спим в Мюнхен, но се отказахме, едно заради цените на спането, второ – заради главната цел на посещение – Нойшванщайн за който трябваше да пътуваме два часа с влак, после да сменим с автобус и така в двете посоки.

След проверяване на сайтове, места за спане, придвижване и какво ли още не, решихме че няма смисъл да ходим чак до Мюнхен, при условие, че летище Меминген е на 80 км от замъка, а направо да запазим апартамент в селцето под Нойшванщайн – Швангау .

Тук се сблъскахме и с втория сериозен проблем, който доста ме притесни и тайничко се притеснявах дали не се престарах като реших да избера не толкова популярния избор за спане … Оказа се, че въпреки близостта на летището начина да се стигне до Швангау е със смяната на два влака и два автобуса и общо време за придвижане около два часа и половина ! Шок и ужас ! Ако бяхме само двамата нямаше да е никакъв проблем, но ние влачим и детето с нас, а толкова време седнал, след прекарани два часа в самолет беше просто невъзможно.

Та така ни остана единствената възможна опция – кола под наем 🙂 Естествено , на всеки това му звучи много добре и логично, докато не се сблъска челно с търсенето на кола, милионите фирми, застраховки и разкази в нета за прецакани хора и хилядите евра, които са им били взети без никаква причина …

Отново се започна едно четене, сравняване, пресмятане и накрая затворихме очи и решихме да се надяваме и на късмет и резервирахме през сайта Rentalcars.com . Всичко се случи доста лесно и вече подсигурили всичко остана само да чакаме да дойде време и за самото пътуване …

Е, заветния ден дойде …

Полетът излиташе в 13.50 ч, ние скандално оптимистични си бяхме поръчали такси за 12 ,00 ч, все пак сме само с ръчен багаж, защо пък да чакаме толкова на летище и така още в началото на пътуването се забихме в страхотно задръстване …

Няма да ви отегчавам с нервите, които изгубих в тая кола и колко пъти наум се чудих защо на 05,04 . в работен ден и по обед има толкова коли в тази наша хубава столица, но резултата беше , че доста изнервени и лееееко закъснели пристигнахме на летището.

За наша радост нямаше милиарди пътници и след кратка отбивка през безмитния ( задължително купуваме нещо дребно, но торбичката която ти давам може да се ползва като допълнителен позволен багаж, ако от Wizz решат да се заядат за нещо ) поживо , поздраво излетяхме .

След много лек полет пристигнахме по разписание в Меминген и веднага се насочихме към гишетo на Europcar, от които бяхме резервирали. Летището е изключително малко и няма никакъв начин да не се ориентирате за секунди .

Показахме си резервацията на човека, поискахме да си платим пълна застраховка ( има няколко вида застраховки , според различните фирми, но пълната включва всичко и предполага по-малък депозит, който фирма ви блокира. Също така препоръчвам да не се купува от сайта, а на място, защото ако по-късно има проблем фирмата от която сте взели колата ще си изтегли парите, а вие ще трябва след това да се разправяте със сайта посредник. Възможно и да резервирате директно от фирмата, но често посредниците дават по-дoбри оферти. Да не забравя, кола се резервира задължително само с кредитна карта, никакви други не приемат ) столче за детето и момчето тръгна да ни води към колата .

Предполагам сещате се колко бяхме притеснени , особено когато след като ни показа колата ( чисто нов Opel Corsa на 2000 км ) тя се оказа автоматик, а ние дори не се бяхме возили в такава . Тук половинката се взе в ръка и го пита как така, след като изрично искахме с ръчни скорости, а момчето ухилено като тиква ни казва -” Няма проблеми, сега ще ти покажа . Това ти е за паркиране, това за напред, а това за назад, нищо друго не ти трябва ” и пак ухилен си тръгва .

Ние се споглеждаме, на мен ръцете вече ми се потят, ама кво да правим, няма как да се откажем и решаваме да се пробваме, не че имаме друг избор де 🙂

Сяда мъжа зад волана, аз съм вечния навигатор и след около пет минути вече бяхме забравили, че ни е за пръв път.

Е, объркахме малко пътя и трябваше да направим 10 км обиколка, но това си е бял кахър.

С две думи мога да кажа, че няма такова удоволствие като возенето в нова кола и по хубави пътища. Шофьора потвърди същото и каза, че за пръв път изпитва удоволствие от шофиране …

След има -няма час и половина пристигнахме и на така чакана дестинация, където ни посрещна тази гледка :

а аз направо щях да се разплача от кеф.

Първата ни спирка беше да спрем в единствения ! хранителен магазин ( гледката от него може да засрами много известни туристически дестинации ) в началото на селото за да се заредим за вечеря и след него пристигнахме и в къщата …

Накратко ще дам инфо за селцето, а после ще се впусна и в хвалебствия за къщата, защото това е едно от най-добрите места , в които съм отсядала изобщо.

Швангау е малко селце с дължина около 4 км и 3000 души жители, чието основно значение е близостта му до замъците Нойшванщайн и Хохеншвангау, както и това, че е последното населено място от ” Романтичния път ” на Германия .

Всичко къщи са с максимум три етажа, много кокетни и с типичната архитектура за Бавария. Точно такава беше и нашата – Haus Forggensee .

Честно казано изобщо не очаквах такова нещо, когато резервирах. Собствениците са цяло семейство – дядо със своите деца, които ни посрещнаха много любезно и точно навреме. Те живеят на първите два етажа , а ние бяхме на последния. Снимките на къщата изобщо не показват целия уют и прекрасна атмосфера, която има. Най-хубавото беше , че без дори да казвам хората бяха оставили столче за хранене и легло за детето, а веднага след пристигането ни донесоха и две кутии пълни с игри и играчки специално за него. Няма да ви обяснявам колко това повиши настроението и колко обгрижени и специални се почувствахме . Мисля си, че колкото и да ги хваля няма да им е достатъчно 🙂

Е, след толкова емоции почти на стъмване решихме да се разтъпчем малко и отидохме до нещо, което аз чаках с нетърпение – огромното езеро Forggensee … Очаквах да видя това :

а видях това :

Оказа се, че това е изкуствено езеро, което има работно време – от юни до ноември. Идея си нямам защо, къде отива цялата тази вода и какво налага чак такива драстични мерки, но разочарованието ми беше голямо …

Моите драми не попречиха на детето, обаче, което намери сухата земя за особено забавна …

Така приключвам този ден, че разказа и без това стана по-дълъг от планираното и ви оставям да се подготвите за преживяванията около един от най-големите световни туристически обекти – Нойшванщайн 😉

Бавария – ден първи Подготовката за това пътуване започна преди почти година, юни 2017 г., когато съвсем случайно намерих билети до летище Меминген за 6 лв на човек на посока.

#bavaria #beauty #castle #germany #kids #lake #nature #neuschwanstein #travel #travel with children

0 notes

tessa9879-blog · 7 years ago

Text

Глава 10

Когато се събуждам сутринта мястото до мен е празно. Не ми става гадно,свикнала съм да спя и да се будя сама.Трябваше да свикна.

Станах и дръпнах завесата. Все едно слънцето ме изгаряше.

Преоблякох се и когато сресах косата си слязох долу. Миришеше хубаво.

Влязох в кухнята и масата беше подредена.

-Добро утро.-каза той,но аз не отвърнах-Направих яйца. Нашите скоро ще слязат.

Взех една чаша вода и отпих. Нямах особено желание да си говоря с него.

-Добро утро.-и ето ,че неговите родители слязоха

-Как си миличка?-пита ме майка му

-Добре.-лъжа ,не съм била добре от дълго време

Всички сядаме на масата и аз едва едва се храня.

-Трябва да ви кажа нещо.-казвам и всички погледи са в мен –Довечера излизам на среща.

И всички изпадат в шок ,освен Ник.

-Но,миличка ти и Ник?-виждам,че я нараних

Това ми беше и целта. Наранявам хората и накрая стигат своят предел и се отказват от мен. Този път въпреки,че е по-трудно те също ще се пречупят.

-Няма аз и Ник.-говорех спокойно и това само ги объркваше.-Моите родители и вие сте се наговорили. Дори да се омъжа за него,аз никога няма да го обикна. –казвам ,докато го гледам в очите му-Разбира се,че когато се омъжим няма да излизам по-срещи така ,че сега ще се забавлявам.

Бутнах чинията напред.Не можех да ям повече. И двете хапки,които сложих в устата си ми бяха в повече. Избутах стола си назад и той изскърца. Качих се горе да си взема ча��тата и без да им обръщам внимание тръгнах към училище.

-Почакай.-Ник ме догони

Това,че той не се отказва направо започва да ме влудява.Досега никой не е бил толкова упорит.

Часовете минаха доста скучно опитах се да го игнорирам. Когато се прибрах в неговият дом облякох най-секси роклята която имах. Беше черна,но ми стоеше доста секси. Пуснах си косата и сложих лек грим.

-Не отивай.-помоли ме той

Той стоеше пред мен и изглеждаше като някое жалко паленце. Взех едно такси и излязох.

Днес исках само да се напия. Да забравя за всичко.Да ми олекне.

Влязох в претъпканият бар и седнах на бара.

-Едно уиски.Голямо.

-Имаш ли 18години момиченце?-засмя се леко барманът

Кимнах и той ми подаде чашата с питието с малко лед вътре.Веднага я грабнах и отпих . Уискито ме изгори отвътре,но и ме затопли.

В слушах се в музиката .Беше приятна. След 4тото питие вече не усещах краката си.

Станах от стола и се залюлях малко като се допрях.После тръгнах към тоалетните,но изведнъж някакъв мъж ме спря.

-Хей красавице къде отиваш?

-Разкарай се от пътя ми.-бутнах го ,но той не помръдна.

-Ела тук.

Той ме сграбчи и ръцете му зашариха по тялото ми.Виках,но никой не ми обърна внимание.

И когато си помислих,че това е краят и предстои най-лошото Ник се появи и по повали на земята,като не спираше да го удря с юмруци по лицето му.

-Ник спри ! –но,той не ме чу и не спираше да го удрях.

Мислех,че ще го убие.

-Моля те.-застанах близо до него и го докоснах

Тогава той спря и обърна глават си към мен. Хвана ме за ръката и ме издърпа през претъпканият клуб.

-Защо си тук ?-попитах го

-Аз ли защо съм тук?Ти защо си тук? Всъщност не,не ..не ми казвай.Знам,защо си тук.-не го бях виждала такъв беше като полудял

Планът ми явно беше успешен,защото успях да го изкарам от кожата му.

-Да не мислиш,че не знам какво правиш ? Знам,че си наранена ,знам,че правиш всичко това ,за да ме отблъснеш,за да ме нараниш. Но,ето какво Клара това няма да стане,не и с мен. Така ,че даваай направи още куп глупости,разбий сърцето ми поне още сто пъти ,даже ако искаш го изтръгни от гърдите ми ,но Клара аз няма да се откажа от теб. Обичам те Клара.-очите му се насълзиха

Може би бях прекалено пияна,но го целунах.След това казах тихичко:

-Всеки има краен предел и когато стигна твоят ти ще се разкараш завинаги от мен .-и тогава се отдръпнах от него

Той ме поведе към едно такси и се прибрахме в неговият дом.

0 notes

petarnizamov · 3 years ago

Text

Кирил Петков и "Продължаваме промяната" използват методите на Бойко Борисов срещу критиците си

Кирил Петков заедно с протежетата на Валери Симеонов от СЕК, участвали в "Борисов 3" дружески в Коалиция "Продъжваме промяната" - заради тази публикация днес съм привикан в полицията в Бургас с майка ми - на 78 години!

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!???

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!

Кирил Петков - рамо до рамо с партия - патерица на Борисов и Валери Симеонов!??? Напоследък все повече се замислям, ние така ли сме се родили, или ни облъчват с нещо в България? "Продължаваме промяната" с Кирил Петков ... и ръкопляскания, ставания на крака... Каква промяна продължават? Могат да продължат инфлацията, ако това за тях е промяната. Надявахме се Бойко да отиде зад решетките. Обещанието, с което се довлякоха всичките в Парламента. Не само, че не е в затвора, не само, че не бил въобще арестуван, та той няма дори едно обвинение или качество на обвиняемо лице по нито един от казусите, които ни навираха в очите като гръмка сензация, разкритие, шок! За сравнение, през 2014г. поне осъдиха Цветан Цветанов на първа инстанция на 4 години за незаконното подслушване. После като се върнаха ГЕРБ, логично присъдата падна, но поне имаше нещо "черно на бяло", а сега - едно голо НИЩО. Този път, обаче - НИЩО. На геврека дупката! Мяркат ни се само зализаните им и мутри на безпардонни мазници т.нар. "нови" по телевизията да ни обясняват с огромна усмивка колко умни и красиви били те. И как да не са усмихнати, тяхнат кошница се плете, а плетачите са глупавият и многострадален народ. Вие, абстрахирайки се от пропагандата в нета и красивите думи от екраните, УСЕТИХТЕ ЛИ НЯКАКВА ПРОМЯНА? Аз - да! Усетих как спестяванията ми се топят от към покупателна способност. Усетих как хляба се вдигна с мин. 50%, производствените суровини - дървен м-л - увеличение 200% от цената през Януари, стомана, прокат, чугун, всички метали - 300% ! Строителни материали - увеличение - 150-250% ! И да сте чули тези т.нар."нови" да говорят какво са предприели срещу кризата и пълзящата нагоре инфлация? НЕ, нали? Няма и да чуете... И като някой пита за това, се отговаря с клишета от рода на "Страх тресе кочината", "Като видят нови и веднага искат да го оплюят". Ние сме имунизирани по рождение, не е нужно да се ваксинираме. Имунизирани сме срещу логическа мисъл, колективистично чувство и далновидност. Алтернатива - няма, но и с похвали към крадци не постигаме нищо.

Констатин Бачийски

Жоро Манев

Кирил Петков Направо не за вярване, че уж промяната на Кирил Петков се сдружи с партията на Жоро Манев, която беше дългогодишно протеже на Валери Симеонов и част - първо от "Патриотичния фронт" от Кабинета Борисов 2 и в "Обединени патриоти" при правителството на Борисов 3. На всички и ни е ясно поведението на т.нар. "патриоти"- "сол-та..и" на ГЕРБ, които за това получиха отрицателен вот на предните избори. Кирил Петков и "Продължаваме промяната" ... На тези избори Валери Симеонов и НФСБ не се явяват, или поне не са заявили стабилна кампания. Това се случва за пръв път от десет години. Никой, а може би и самията Кирил Петков не вярва, че "тежкият милионер" Валери Симеонов просто иска да спести от предизборна кампания, защото такава сума - "бълха го ухапала". Може би от НФСБ са вече пределно наясно, че българският избирател е вече изцяло отвратен от Симеонов. Помните изказването му за майките на деца с увреждания. Но тове е само една от многото фигурки, наредили музайката на образа му пред обществото като безпардонен мръсник. В този ред на мисли, случайно или не, главният партньор от самото създаване на НФСБ и приятел на Валери Симеонов в Бургас - Жоро Манев, създател, спонсор, баща, бащица и т.н. на партия СЕК (Средна Европейска класа), която беше, както казахме горе - част от "Обединени патриоти" и беше част от министерски съвет при правителството на Борисов 3, се отказа "уж" от председателското място на СЕК.

Цирк Балкански!

Кирил Петков залага на компрометираните бивши партньори на Бойко Борисов.

Най-потресаващото е, че тези лица - уж наследниците, а всъщност вероятно марионетки на Георги Манев, са сега съдружници на ПП "Продължаваме промяната". Т.е. Продължаваме промяната, не с кой да е, ами с партия, зад която, за мен и за всеки, според мен, интелигентен гражданин, стоят Георги Манев и Валери Симеонов. Продължаваме промяната с хора, които вероятно изпълняват безпрекословно заръките на създателя си - Валери Симеонов. Т.е. Продължаваме промяната с Валери Симеонов.

Супер, може ли едно такси до Терминал 1?

Факти, на които едва ли е обърнал внимание Кирил Петков. А може би знае много добре и въпреки това е с тях.

Коалиция ''Продължаваме Промяната'' на Кирил Петков ще е най-малко от 2 партии - Волт и СЕК

Само ние от ЮСТИЦИЯ.БГ и Български юридически комитет разкрихме още доста в нашата тема за развитие:

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ПРЕКАРВА МИГРАНТИ - ДОКАЗАНО

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СТРОИ НЕЗАКОННО СОБСТВЕНА СУПЕР-ЛУКСОЗНА КООПЕРАЦИЯ В БУРГАС

ДОКАЗАНИ ЛЪЖИ НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ

Валери Симеонов и народната "любов"

Валери Симеонов излъга Асеновградчани, че ще имат полицейско районно в циганската махала.

Лимонките на Валери Симеонов ОЗБГ се опитали да се присламчат към лова на бежанци

Валери Симеонов и лимонките му от СЕК в Бургас

Валери Симеонов удари дъното

Източване на евро-пари от соросоидни НПО-та и НФСБ- партията на Валери Симеонов

Бащата на Валери Симеонов : Учил съм децата си на комунизъм

Валери Симеонов с реч против природата в Пирин

Тук можете да четете за нашите разкрития за Бойко Борисов и ГЕРБ:

#АдвокатПетърНизамов #ВалериСимеонов #ГеоргиМанев #ЖороМанев #ИЗБОРИ #КирилПетков #Коалиция''ПродължавамеПромяната''#константинбачийски #Парламентарниизбори2021 #РуменРадев

1 note · View note

obkov-obzavejdane-bani-blog · 7 years ago

Photo

При лечение за лечение на нарушения на прием на храна означава, че излизате от дома Възпроизвеждане на вашето устройство поддържа Бори се с разстройство в храненето е достатъчно трудно и в най-добрите времена, но ако живеете в Северна Ирландия и се нуждаят от интензивно лечение, ви е пред раздяла с приятелите и семейството си, за да измине стотици километри, за грижите ти трябва. В салона в Omagh, Dhonnghaile интерфейс Айлийн я използва трудно миниран от знания анорексия, за да се разбият някои от митовете. “Вие можете да контролирате това, което ядете, но не Можете да контролирате това, което чувстваш в пъти”, тя казва на своите слушатели За персонални треньори. Много треньори работят с клиенти, те мислят, че може би, разстройство на храненето, но не знаят какво да правят. Айлийн може да отговори на техните въпроси с власт, защото тя е била подложена в собствената си борба с анорексия. Но когато тя стана толкова лошо, тя е била в болница, сифони в Северна Ирландия може да предложи специалист психологическа и физическа помощ й е нужна. ‘Много самотен’ Тя хвърли своя дом и семейство и пътуване в Лондон, на стотици километри. “Това беше много, много самотен, и това е време в живота ми, когато аз просто отиде, ‘как стигнах до това?'” тя казва. “Ти си попаднал в страната, в която просто не знаете. “Опитвате се да се възстанови от хранителни разстройства и, което само по себе си-това е борба, не е важно с допълнителен фактор да е далеч от семейството си. “Там има хора, които наистина, наистина се бори с живота и не мога да отворя помощ, че те наистина се нуждаят”. ‘Ние сме доказателство, че можете да се възстанови от хранителни разстройства’ – Аз не знам как да живея без моя разстройство’ Битката булимия не победи ме – каза спортист Айлийн е прекарал повече от две години съм третирани в Лондон и това не е единичен случай. По-малко от населението Липсата на специализирана медицинска помощ болница сега е част от по-широк преглед ядат услуги разстройство, предоставяни от националната здравна служба в Северна Ирландия. Но д-р Стефен Бергин, здравеопазване и управление на социални грижи в Северна Ирландия, заяви, че размерът на популацията може да работи против създаването на специализиран сервиз. “Ние може да не е достатъчно критичен размер, някога да се развие, което, като се има предвид [населението на Северна Ирландия] 1,8 милиона”, – казва той. “Съвети търсихме, че имате нужда от база на населението, да речем, на пет милиона. “Така бихме могли да оправдае стационар? Аз не съм сигурен”. Групи и общности в Северна Ирландия предлагат психологически методи на лечение, но броят на хората, които искат да помогнат на изпълнението на тези услуги под силен натиск. Съществува и проблема, около превръща състояние се отразява на първо място. Студент-медик Оливия Ervine разбра, че тя се разболя от анорексия по време на следването в университета, но когато тя го помоли за помощ, тя била в шок от простото неразбиране. “Аз много плаках след това, защото никой не може да ме приеме на сериозно” – каза тя. “За всеки медицински специалист, който трябва да бъде обучен в това, те трябва да знаят, че това не е свързано нито с храната, това може да бъде някаква емоционална травма сте преживели, или нещастие в живота си. “Това е много разрушителна болест, физически, морално, това е просто истинско мъчение.” Оливия в крайна сметка ще получи помощ в частна клиника, и тъй като в момента прави добро възстановяване. Но ако лекарите не забележите, че има проблем, последствията могат да бъдат сериозни. Ньюджент пам е загубила син на Лорънс, когато той е само на 24. Лорънс е живял с булимия в продължение на много години, но Пам смята, че той пропусна най-доброто възпитание и стотици други. “Ние сме живели всеки ден в ада, защото ние всеки ден се притеснявах, дали нашият син ще живее в нощта. “Това може да е смъртоносен, той е бил фатален, не само сина ми, но много хора в различни възрастови диапазони, а не само на 24-годишна възраст, на 30, 40 и 50. “Хората трябва да получите най-подходящата подкрепа, те само имат това право, те го заслужават. “ Северна Ирландия-това не е единственото място в обединеното кралство, където хора е трудно да получите бърз достъп до службите за опазване на психичното здраве. Но пътуването през ирландско море за лечение е представена от тези, които се нуждаят от интензивна терапия с дилемата: да се сбогува със семейството си и приятели, за да получите помощ, можете отчаяно се нуждаят, или да застраши вашето здраве. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

0 notes

timeheroeslove · 7 years ago

Text

Всеки има нужда от любов и топла шапка

Първият ми опит да помогна на бездомник бе печален и започна с мрежа мандарини, която буквално пробутах на мъж с неясна възраст, седнал в локалното на Руски паметник. Тогава моята неподготвеност (и арогантност) бе толкова голяма, че от човек, сякаш излязал от „Игрите на глада“, повече очаквах вик на сойка присмехулка, отколкото басовото „Не ги искам, благодаря ви!“. Това така ме засрами, че просто ги оставих до олющените торби от Lidl, Billa и други символи на изобилието и безнадеждността, молейки се да не ме замеря с мандарини, докато се скрия от погледа му.

Така на бърза ръка разбрах основното: човекът без дом има най-вече нужда да си върне малко от достойнството, което е изгубил. Храна и дрехи край кофите има бол; достойнство обаче никой не изхвърля.

От какво друго се нуждае човекът без дом и какъв е той, знаят от първа ръка Маргарита Соколова и Биляна Вутова – вечните двигатели зад кампанията Изплети топлина и основатели на фондация „Има начин“. Подхващам Биляна с въпроса как се докара дотук – само на 29 години да има грижа за хиляди хора без покрив над главата си?

Биляна Вутова

„Като малка често ме питаха: какво ще правиш, като пораснеш?, и аз, ей такъв фърфалак, отговарях: ще спасявам света! Впоследствие разбрах, че тая работа няма да е лесна и дори невъзможна, но продължавам да вярвам в нея, просто не го признавам така спонтанно.“

Около двайсет лета по-късно, напук на скептиците или от чист инат, Биляна все още вярва в Дядо Коледа, а нещо като личният й такъв е Виктор Франкъл, психолог и терапевт, таткото на учението логотерапия. Опирайки се на него, през 2011 г. заедно с Маргарита Соколова (близък семеен приятел и арт терапевт) ведро развяват флагчето за старт на кампанията Изплети топлина (едни хора плетат на поразия шапки, шалове и чорапи за други хора, останали без дом; подробностите следват), а през 2014 г. изливат и основите на фондация „Има начин“.

Маргарита Соколова

Изплети топлина се ражда в сложен и за двете период - не точно са изгубили смисъла, ами всичко, с което разполагат – и знания, и умения, някак не им е достатъчно. Тогава си спомнят мисълта на Франкъл „Когато се намираш в тежък момент и сякаш не можеш да погледнеш напред, не се питай какво животът може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за живота“. Взимат се в ръце и заплитат началните бримки от историята на Изплети топлина.

Първото, под което и двете се подписват, е: Изплети топлина ще бъде различна благотворителна кампания - дългосрочна, ангажираща те. Кампания без бюджет. Тя няма да набира пари, а материали за работа; хората ще помагат активно, като даряват най-ценното си – време, труд и емоции.

„Ние не приемаме стари шапки и шалове, нито пък нови, купени от магазина. Ако някой иска да ни подкрепи, но не може да плете, нека ни дари кълбета; нашите доброволци ще свършат останалото. В Изплети топлина не топли толкова преждата, колкото фактът, че някой е седнал и е отделил сили и мисли за бездомния човек.“

Преди това обаче Биляна и Маргарита питат институциите, които се грижат за него, от какво има нужда; обикалят местата, където обикновено той е, и се свързват с директорите на центровете за временно и кризисно настаняване. В началото е леко обезкуражаващо - към онзи момент те са само две девойки, пълни до пръсване с ентусиазъм и добри намерения, за които не само никой не е чувал, ами не иска и да чуе.

Става ясно обаче, че идеята им всъщност въобще не е лоша: дарения за бездомни хора под формата на дрехи не липсват, само дето на никого не му хрумва да пъхне някоя и друга ръкавица между тях и най-елементарното – чорап, по възможност два.

Полека-лека идентифицират и групата на хората без дом - като широка и разнородна, със сложни вътрешни правила, трудна за работа общност, обвита в погрешни нагласи и предразсъдъци. Казваме бездомник и имаме предвид клошар, просещ или пияница и нищо друго, а съвсем не е така. Голяма част от бездомните всъщност работят от сутрин до здрач, по 15-16 часа дневно - събират кашони, бутилки, различни суровини, с които си докарват по 2, 3, 4 лв.

От три години Изплети топлина стига до всички центрове за временно настаняване и социални кухни в страната, а след като обезпечи бездомните – и до тежко обездвижени хора или други, нуждаещи се от топлина и грижа.

Най-крайната им цел обаче е да изградят място, където хората без дом ще получат всякакви услуги като подслон (докато си стъпят на краката), документи (каквито често нямат) и медицинска помощ. Онези, които са по-отдавна на улицата, вече знаят какво да правят, но тези, които рязко се озовават там, са в тотален шок - психологическият срив е огромен.

И така, запознати отлично с нуждите на бездомните, Биляна и Маргарита стигат и до следващото парче от пъзела: фестивала на плетивата „Шарена плетеница“, средствата от който отиват за закупуване на зимни спални чували – животоспасяващи, когато улицата е твой дом. Зад фестивала се крие и другата им голяма любов – тази към плетенето, плюс грамаданската им мечта българските занаяти да се събудят за нов живот.

Първото издание на фестивала „Шарена плетеница“ е през декември 2016 г., а второто - тия дни, между 10 и 12 ноември, в Park Center Sofia, където няколко по-ловки откогато и да било воини на плетивото отново заформят пълна програма работилници и чудеса.

„Шарена плетеница“ 1 лично мен ме срещна с толкова смайващи хора, събрани на едно, че този текст дълго време си стоя недописан. Счетоводител, рекламист, HR, застрахователен брокер, икономист, фризьор, моден дизайнер и журналист са само част от професиите на участниците около масите.

С тях е като на истинска седянка, ама по-модерна. Докато се броят бримки и наметки, се планират пътувания до Индия и Бали; разменя се рецепта за хляб с ронена чубрица; някой се оплаква, че е закъснял с пресаждането на цветята; друг разказва къде е дегустирал жива бира; трети обяснява как се връзва морски възел; четвърти се пали около последния епизод на „Фермата“; пети спори със себе си кой с кой цвят най си отива; а после се чува и нещо за китайската нова година.

Полека-лека първоначалната неувереност в пръстите отстъпва място на все по-голяма сигурност в движенията, а самоуважението пада и се качва със скоростта на една-две изпуснати бримки, на три-четири разплетени реда, но и на пет-шест майсторски завъртания. Всеки етап е заснет с телефона и пратен на приятел в другия край на града или света, настава всеобщо оживление, последвано от самоиронична веселба тип „моето върви по-грозно“, после пак отдаденост, вглъбеност, тишина.

Плетката е особена работа, тя те подрежда, намества, смирява, докато изпод ръцете ти излиза шапка, играчка, (нещо като) чорап. Всичко това на фона на „Излел е Дельо хайдутин“ и подобни страхотии.

Има и още обаче. В паузите откривам доброволките Атина (на 16) и Надя (на 17) - тогава в XIa клас на столичното 21-во със засилено изучаване на английски, испански и немски, които хващат куките за първи път в живота си, и то пак заради Изплети топлина. Тук са не от нямане какво да правят, а „за да проверим какво още се прави“.

Атина

И двете са във волейболния отбор на училището, затова не е чудно, че свободното им време е „Волейбол и с приятели навън!“. Атина е в ученическия съвет, ще стане архитект, наскоро бе рожденият й ден и след разговора ни хукна да го празнува. Надя е непоклатима, че ще учи психология (именно педагогическият съветник на училището, г-жа Даниела Попова, ги пали за кампанията) и също адски бързаше, не каза накъде. (После всъщност ги видях да ядат сандвичи и да се шляят хъшлашки между щандовете на феста, но и такъв е чарът на младостта.)

Сега обаче чуйте това: „В училищното фоайе събрахме едни столове и тези, които умееха да плетат, показваха на онези, които не могат.“ Чухте ли добре - децата са зарязали телефоните и са плели като за световно няколко дни, а резултатът е няколко десетки шалове и още толкова шапки.

Надя

Преди това: „Страшно се шокирах колко бездомни хора има в София, а и не само. Гледах документалния филм на Изплети топлина и беше доста тъжен, голяма светлина хвърли в моите очи“ (Атина). „А най-шокиращото е, че сериозна част от тях са високообразовани, някои с по две висшета!“ (Надя).

И преди да оставим момичетата на спокойствие, още две простички неща от тях: „Време да се включиш, винаги ще намериш – поне за час-два“ (Надя) и „Не само с пари можеш да помогнеш“ (Атина). Записано.

Ася Русанова, вляво

С едни не по-малко чудесни млади хора се среща Ася Русанова вече 10 години. Когато не е сред главните доброволци на Изплети топлина и не е шесторък водещ на работилници за плетене на една кука, Ася е основен мотор на фондация „Вратичка за всички“ - винаги отворена за хлапетата, които живеят в или са напуснали институция.

По образование е технолог на облеклото, занимава се със стайлинг и дизайн, а преди десетина години, малко от скука, става доброволец към дом за деца без родители в София. Най-напред идеята е да ги научи на най-елементарното - как се прави подгъв и как се сменя цип, но децата са твърде малки за това. Постепенно хлапетата почват да споделят кой от какво има нужда, с нейна помощ едно от момчетата тръгва на латино танци и в рамките на месец-два става най-добрият в групата. „Каза ми, че съм му променила света и животът ми пое в различна посока.“

Днес, когато дечурлига от всякакви етноси й викат „мамо“, Ася с усмивка признава, че първоначално подхожда към доброволчеството чисто егоистично - иска да пренастрои живота си, след като собствените й наследници поотрасват и се оказва с време в излишък. Оказва се и друго: че помощта за другия е помощ за теб самия. Че пътят към теб минава през пътя към другите. Че всеки сам за себе си е преживял толкова битки, провали и опити за щастие, че е достоен за любов и уважение. Че твоята реалност не е единствената, а има още милиарди светове, и те са ценни.

Марияна Гелова, в средата

Безценна е и помощта на Марияна Гелова от Велико Търново. Тя работи като регионален мениджър, има собствен бизнес, но прави занаяти, откакто се помни - всъщност е факир на плетивото, плъстенето, везбата, тъкането и всички комбинации между тях. „С хората около мен се опитваме да съхраним българските женски занаяти. Каквото сме придобили като знание, традиция и умение през вековете, гледаме да си го пазим.“

Говори спокойно, като истинска болярка, омиротворена от годините: „Смятам, че ако правиш това, което най-добре умееш, и упорито го отстояваш, ще отпаднат много от проблемите ти. Да помагам за мен е изключителна привилегия. Човек не може да живее сам. Може и да може, но не бива.“

Единственото, от което Марияна се отказва, за да помага на другите, е време за близките си: „Дъщеря ми е за малко в България и вместо да съм с нея, аз съм тук. Но пък утре ще сме заедно. Ние възпитавамe чрез поведението си. Знанието, което имаме, стои зад постъпките ни.“

Марияна е живото доказателство и на друг факт: щом сме щастливи в семейната среда, създаваме здрави взаимоотношения и извън нея, стабилни сме в работата си, подобряваме общото ниво. Важно е да помагаме извън собственото си семейство, но ако нямаме сили или време, поне да се погрижим за тези, които са част от него. Много от хората са на улицата, защото семействата им са се отказали от тях.

От хората без дом не се отказва и Росица Миткова - на 42, родена в Монтана, омъжена в Пловдив, майка на две деца. Занимава се с плетиво от 20 години, първоначално само като хоби. В нейните етно чорапи днес доволно мърдат пръсти в Европа, Америка, Африка, Азия, Австралия. По образование е библиотекар, в СУ завършва и теология. Преди пет години се прибира в България и оттогава е в Пловдив.

Помага като доброволец в Изплети топлина, като учи другите да плетат: „Това мога, това правя. Отделно съм приготвила най-обикновени вълнени чорапи – без етно мотиви, но топли.“ Мен пък ме стопли с цървулите си от свинска кожа, които носеше с такова самочувствие и вроден елеганс, че все едно бе обула Tod`s или поне Camper.

Защо ти е толкова важно да участваш бе, Роси: „Моята теза е следната - ако можеш да помогнеш на някого, помогни му; ако не можеш, не му пречи. Не са нужни чудеса от храброст - кой колкото може, кой колкото даде.“

Повече от това никой и не иска: да сме съдействащи, съчувстващи, съпреживяващи, събеседници, съчовеци, съдуши. Много често закъсалият човек е толкова уплашен, толкова не знае къде се намира и сега накъде, толкова е свикнал да не го забелязваме или, ако го забележим, да отместим поглед встрани, че когато го заговорим, буквално подскача.

Още се чудиш какво да му кажеш? Добре, последно, британците са го измислили отдавна - храбро започни с времето, без да забравяш, че си на Балканите: „Страшен студ, ей! Замръзнаха ми топките!“ Или сополите. Или задникът. Или каквото там ти замръзва. Важното е от сърцето да не вее студ.

Този текст може да завърши и така, но далеч по-редно е точката да сложи самата Биляна, същата Биляна, която заедно с Маргарита създаде благотворителната кампания Изплети топлина, магистър психолог с куп сертификати по какво ли не и приятел в нужда:

„Чувствам се добре в кожата си, в моята реалност, в моята истина, в моята същност. Като професионален психолог грижата ми е да помагам на хората да водят по-качествен и по-пълноценен живот. Контактът ми с тях се свежда до някакви определени групи, аз не общувам с целия свят, но съм абсолютно уверена, че това е моят принос да живеем на едно по-добро място – той не е нито малък, нито голям, а точно колкото е нужен. Вярвам, че когато повече хора правим едно нещо така - в своята си област, по свой си начин, - ние работим за това по-голямо цяло. Уверена съм, че по този начин спасяваме света. Всекидневно. И не поотделно.“

Документалният филм на Владисл��в Лаков „Мисия: Топлина“ Всичко за второто издание на фестивала „Шарена плетеница“ Нови дати за отворените уроци по плетене Ако нямаш нужда от уроци по плетене - направо действай.

____________________

Текст: Ирена Георгиева Фотография: Илиян Ружин и архивни кадри на Изплети топлина от Гого Кехайов и Михаела Едрева-Вълкарeва

0 notes