#човеци

[alt3rn8-knowl3dg3]

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очитe!

[elezdi]

Хора много, човеци малко.

[l-homme-triste-qui-rit]

И понеже няма да се престраша да ти пиша, а и не искам да те занимавам със себе си и да ти отвличам вниманието от естествения ритъм на живота, който водиш, това, което искам да ти кажа, ще го напиша тук...искам да ти кажа само едно - пази се! искам всичко да е наред и след не много време, да има добри новини....дали ми вярваш или не - си е изцяло твоя работа, но държа да кажа, че се надявам всичко да е наред - да сте здрави ти и рожбата, която живее в теб...а кой знае, може някой ден да стане така, че се срещнем случайно, или не толкова случайно, да пием по кафе, ей така, просто като 2-ма човеци, познати, приятели, да се разходим, да повървим, да поприказваме, да си споделим за живота, който водим, и да се разделим добросърдечно, по приятелски, просто държа да знаеш, че не тая никакви, ама абсолютно никакви лоши чувства спрямо теб, напротив.....та как бих могла....та ти си единственият човек, който ме срещна, запозна се с мен и без много-много да му мисли, ме хареса, обикна ме, влюби се направо в мен....ей така, без да съм направила нещо за теб, просто така....и до ден днешен се чудя и не проумявам какво толкова видя, какво намери в мен.....знай, че се радвам за теб.....може би за първи път в живота си, чувствам, че съм пораснала.....не, не защото из оня ден помъдрях с още една година, а просто защото се радвам за теб, щастлива съм, че нещата се получиха точно така, не за мен, не за друго, а защото знам колко много ти самата искаше това....и не ми остава нищо друго, освен да бъда щастлива заради теб, за теб, повярвай ми, от сърце се радвам! И къде тайно, къде не чак толкова тайно, имайки предвид, че го споделям тук, се надявам, че ще се видим, било то скоро, или не чак толкова, някой ден, сега или далеч във времето....отплеснах се май прекалено много....дано имаш търпение да изчетеш поста до край и извинявай, че ти го причиних....та това е от мен, бъди щастлива и си остани със здраве! А аз съм си тук, знаеш, пуснала съм корени в любимия си град и не с��ятам да го напускам, поне не и засега. 😄 А, и ти също - обличай се топло! 💜

[book-worm-1399]

Не си спомням какви подаръци получавах на Коледа като дете. Спомням си друго... как сутрин отварях очи и изтичвах в другата стая да гушна мама и татко и да им честитя коледната утрин. Помня уханието, което се носеше през деня из цялата къща - на току-що опечен тиквеник, поръсен с кристалчета захар, на топлата баница на баба, пълна с чудни късмети или пък на вкусното месце, което се приготвяше цял ден под похлупак. Помня игрите с братовчедите ми, пързалянето до късно следобед с шейни и това, че мама и баба едва успяваха да ни приберат обратно вкъщи, с премръзнали от правене на снежни човеци ръце и доволни усмивки по лицата. Помня и голямата маса с украса и свещички, а около нея всички най-любими хора заедно… потропването на чашите, приказките до забрава, смехът и светлинките по коледната елха, които потрепваха безкрай... ❤️

- Яж, чети, обичай и пътувай

[chrisheart1973]

Опитах... Видях... И разбрах...

Бях сред хората... В тълпата...

Опитах да съм част дори...

А те ме тъпчеха с краката...

С въпроса:

"Май нещо те...Боли..!"

С усмивка, но и с болка им отвръщах...

"Ооо, нищо... Всичко е наред..!"

А вечерите... Кръв повръщах...

И Душата си лекувах... В лед..!

По неволя се превърнах в лекар...

Психолог, хирург и ортопед...

И лекувах всеки милиметър...

За да продължа... Напред..!

Преминах през тълпа от хора...

Но човеци в нея не видях...

Не получих... Никаква опора...

Но научих... И разбрах..!

Да стоя далече от тълпата...

Да съм различен... Единак...

Да обгрижвам себе си... Душата...

Аз не съм подлога... Нито съм глупак.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

11.10.2020

Бирмингам

[whitejester]

#Think about it

Дет се вика хора много..

Ама малко са човеци..хаha

#Мислите на един Шут 🚬🙂

[navtora]

Избягва хората, а търси Човеци.

[vasetovp]

Какво ни остава сред тази разруха?

Тъгата е наш’та велика съдба

сред хората с празните погледи тука.

Сред тяхното семе. Сред тези лайна.

Сред тези животни. Отглеждаше баба

животни на двора, умирах до тях

при всяко планирано празнично колене.

Детето поддържа вкуса си за грях.

Детето разбира. Убихте детето.

Те вече се раждат без шанс за човек.

Не могат да бъдат душа, общо взето.

Това е така.

Това е отнето.

И това не се случва. Те се раждат сами.

Много бързо разбират

как „работи животът“.

Те са кукли,

компютри

и ковчези

в коли.

Тук човеци отсъстват.

Tук това е страхотно.

Нещо стана във времето.

Нещо страшно се случи.

Някой хвана човека

и наместо очи

му постави черупки,

нарисувани с молив,

но черупките падат

и отвътре ехти.

Няма нищо отвътре.

Няма никого в мола,

щом отидем в неделя.

Вътре в тях не боли.

Те са рамки, макети,

те са само наужким.

Щом са боси и голи,

те са кухи, уви.

Тук светът е приключил

без големи комети,

без война с тежка бомба,

без зари, пришълци.

Тук светът е приключил,

тук това не са хора,

аз и ти не сме случка,

а сме грешка

сами.

[proekt-prosper]

[bboldishkov]

Никой не чете финалния ти надпис, освен камък от хората остава спомен.

Жлъч - Протовотежест

[simonsmilee]

"– Бабо, оня човек не ме уважава. Държи се грубо и арогантно с мен. Чувствам се зле. Боли ме ей тук. Какво да правя? Мисля го, не мога да спя.

– Бабиното, в живота малцина са истински човеци. Боли те, защото си честен човек. Ти си мислиш, че щом те е обидил, има за какво, че причината е в теб. Причината е в него. Душата му се е напластила от злоба и се чуди в коя добра и чиста душа да се отърка, та да му олекне. Ти не бой се. Отърси се! Не търси нито уважението, нито доброто в този човек. Те просто липсват. Ако трябва, зачеркни го. Има толкова много свестни хора. От тях търси уважението. И внимавай много да не зачеркнеш тия прекрасни хора, заради някой с черно сърце."

[sometimes-later-becomes-neverr]

"Всички човешки пътища толкова си приличат, че изобщо нямаме нужда от равносметки… Имаме болезнена нужда да обичаме себе си в другия. И да се учим да го виждаме всеки ден, да осъзнаем колко много си приличаме… И че сме замесени от една и съща кал, съживени сме от един и същи дъх. Не мога да си представя нещо по-красиво от това. Нито в този живот, нито навярно в следващите. И ще вярва��, че любовта е единствената истинска човешка същност, че тя е материалът, от който човекът е изграден, и че тя е пътят, който му е даден свише – накъдето и да върви той, който и да върви с него. Важното е да продължава да върви. Промяната, движението са кодирани в човешкото същество. Те са тайният шифър на Вселената, заложен в гените на първите човеци. И не може да бъде друго.… Може би до края на дните си няма да разбера човешкия бунт срещу съдбата. А може би точно това е играта на Бог – хората да го забравят, да го отрекат, да възроптаят срещу съдбата и после да сътворят отново себе си. Сами. Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно.”

Мария Лалева

“Пасиансът на архангелите”

[keeptolking]

"Вълшебниците никога не остаряват,

защото имат вместо кръв море.

И там, където е сърцето, в ляво,

те имат слънце. Не сърце.

Вълшебниците няма как да остареят,

защото времето минава покрай тях.

Защото във душите им живее

една безкрайна лунна светлина.

Вълшебниците винаги са същите-

с усмивки във очите им-звездици.

Вълшебниците са човеци, всъщност,

но от онези, дето стават птици..."

- Caribiana

[chrisheart1973]

Къщичка в гората...

Живея със една мечта...

Да имам къщичка в гората...

Там някъде... Накрай света...

Далече от човеци... От тълпата..!

Мечтая, да живея там...

В спокойно кътче на земята...

С една Л��бов... В уютен дом...

И с много обич във Душата..!

Зимата, камина да гори...

Сгушена във мен да е жената...

Да я любя, до полуда, до зори...

Под звездите... И луната..!

Това е... Моята мечта...

Малка къщичка в гората...

Аз и Ти... Накрай света...

И нежен шепот... От листата.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

05.10.2023

London

[ivanovagabbi]

„… Както ми каза Коста: „Можеш да превърнеш измъченото си тяло в храм, обидата – в прошка, раните си – в прозорец, през който ще нахлуе светлина, или да избереш пътя на тъмнината и да презреш себе си заради чуждата низост, да се отдадеш на самосъжаление и мъст, на озлобление и гняв, да поискаш да съдиш и наказваш. Аз не мога да направя този избор вместо теб, но мога да те уверя, че няма миг, в който да си лишен от избора да пренапишеш историята си“. Ако не беше този ангел, който небесата милостиво ми изпратиха, аз щях да виждам до вратата на къщата си и до върха на носа си. За съжаление това е най-далечният хоризонт на тези, които считат за изключително положително качество да са стъпили здраво на земята. За тях мравката е нещо, което подметките им ще стъпчат, защото не я забелязват. Странно е, но някои човеци имат повече подметки, отколкото сърце и светлина. С подметките си стъпват тежко и безмилостно по земята, по други човеци, по сърцето си, по чуждите души… С тях ритат другия и мачкат всичко, върху което стъпват – от мравката до добрината, която получават. Когато си забравил за ��ебето, подметките са тежката присъда, която сам си си прочел. И сам изпълняваш. Едни чужди подметки ме бяха стъпкали, размазали, обезобразили, но аз и само аз имах правото да реша каква да бъда след това.

[dasemaxa]

Наздраве за моментите, в които си самотен, като куче и дори малък жест би те приласкал, но едновременно с това ВСИЧКИ човеци те дразнят толкова ЯКО, че единствената интеракция, която си представяш с тях е между твоят юмрук и техните зъби.