#човеци

[alt3rn8-knowl3dg3]

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очитe!

[elezdi]

Хора много, човеци малко.

[book-worm-1399]

Не си спомням какви подаръци получавах на Коледа като дете. Спомням си друго... как сутрин отварях очи и изтичвах в другата стая да гушна мама и татко и да им честитя коледната утрин. Помня уханието, което се носеше през деня из цялата къща - на току-що опечен тиквеник, поръсен с кристалчета захар, на топлата баница на баба, пълна с чудни късмети или пък на вкусното месце, което се приготвяше цял ден под похлупак. Помня игрите с братовчедите ми, пързалянето до късно следобед с шейни и това, че мама и баба едва успяваха да ни приберат обратно вкъщи, с премръзнали от правене на снежни човеци ръце и доволни усмивки по лицата. Помня и голямата маса с украса и свещички, а около нея всички най-любими хора заедно… потропването на чашите, приказките до забрава, смехът и светлинките по коледната елха, които потрепваха безкрай... ❤️

- Яж, чети, обичай и пътувай

[chrisheart1973]

Опитах... Видях... И разбрах...

Бях сред хората... В тълпата...

Опитах да съм част дори...

А те ме тъпчеха с краката...

С въпроса:

"Май нещо те...Боли..!"

С усмивка, но и с болка им отвръщах...

"Ооо, нищо... Всичко е наред..!"

А вечерите... Кръв повръщах...

И Душата си лекувах... В лед..!

По неволя се превърнах в лекар...

Психолог, хирург и ортопед...

И лекувах всеки милиметър...

За да продължа... Напред..!

Преминах през тълпа от хора...

Но човеци в нея не видях...

Не получих... Никаква опора...

Но научих... И разбрах..!

Да стоя далече от тълпата...

Да съм различен... Единак...

Да обгрижвам себе си... Душата...

Аз не съм подлога... Нито съм глупак.!!!

��алоян Христов©️

(Chris Heart)

11.10.2020

Бирмингам

[whitejester]

#Think about it

Дет се вика хора много..

��ма малко са човеци..хаha

#Мислите на един Шут 🚬🙂

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци V

Архитектурата на есента. Разположението в нея на въздушното пространство, реката и горичка, разположението на животни и човеци, когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички, къдрички от листа и особената светлина – това ще изберем сред всички други знаци.

[hansnocean]

този път оставям всичко да бъде такова, каквото е решило богатото ти въображение; аплодисменти и за обидите, които отправи

нека бъде истина всяка преработена мисъл по твоему в главата ти, за да е сита горделивостта ти, явно така става по-лесно

въображението ти е богато, то ще се справи с по-горната задача; нека всичко, което си мислиш, бъде истина.

не смятам да подхождам със зли приказки или дребни нападки, както правят хората

аз не съм такъв, аз съм човек; другите човеци могат да потвърдят.

[abrasheva]

Споделеното щастие

Да виждаш доброто у хората, да го усетиш и после чрез емоцията да го пресъздадеш като огледало, да го удвоиш поне с отношение. Като през стъклена призма да насочиш доброто към другия, за да го възкачиш едно стъпало нагоре в духовното му израстване. Само тогава всички ще са по-щастливи и ще повярват в чудесата на живота. Ще споделят хубавата емоция с приятели, ще отидат в планината, ще прегърнат ствола на дърво, ще видят синьото небе още по-синьо и свободно. Ще се почувстват благословени, ще им поникнат криле, ще си докажат, че винаги може и по-добре. Ще са на гребена на вълната на вселенските закони. Ще се изправят гордо и ще се нарекат човеци. Защото само, когато усетиш топлината на душата до теб, само ако чисто се зарадваш като дете и се посмееш искрено и заразително, само тогава истински живееш тук и сега, изживяваш всеки момент със сърцето си. Дори и да има силна болка, извираща чрез плач, която и да е емоция може да отприщи тази вътрешна енергия. Като правиш това, от което в този момент имаш нужда, ще се събудиш и живееш в реалния свят – на споделеното щастие с другите. Защото щастието е истинско, само когато е споделено.

3.01.2022

[vprki]

Даровете, които ни носи проф. Иван Газдов

За проф. Иван Газдов може да се говори много. Писали сме за много негови изложби, за срещите с него, за книгите му. Като преподавател и художник го споменават не само ценители, но и много негови ученици от различни поколения в Художествената академия. Той е верен и на една сериозна традиция за неговия Ивановден да открива изложба в обичаната си галерия „Арте“.

Изложбата „Добра вибрация“ – графика и скулптура на Иван Газдов тази година, за да посрещне именния си ден в галерията за пети път е само първото от поредицата събития в чест на осемдесетгодишнината на забележителния наш художник, роден на 2 ноември 1945 г. в Ямбол.

Във въведението към експозицията в галерия „Арте“ доц. Георги Лозанов пише: „Автор на собствен жанр – графикатурата, любител на постмодерната ирония и на препратките към класиката, проф. Газдов успява в изкуството си да бъде все същия – стилово самотъждествен, и заедно с това непредвидим. Сега, след десетилетията отдадени на графичното изображение с неговата абстрактна обобщеност и чернобяла поетичност, представя и нещо като скулптури, като случайни находки от триизм��рния свят, като добре премислени пластически реплики към аскетичната двуизмерност на рисунката. Той ги е създавал още от младостта си, преди да ги допълни и подреди за публика в порив, дошъл вероятно от континуитета на творческото време, за който си даваш сметка с поглед отзад напред. Жест на днешния художник към предишни свои състояния и периоди…

Темата на обектите, съчетали етически с битови елементи, е всекидневието, което Газдов освобождава от баналността му и го превръща в носталгично-весел спектакъл, чиито герои са както одушевени, така и вещи. Те��ата минава и през графиките в изложбата, за да се разшири по посока на отношенията между природата и човека, който прави несръчни опити да се предпази от нея, без да съзнава, че да ѝ принадлежи е най-голямата му защита. Мъдростта, добронамереността и усмивката са даровете, които изкуството на художника неизменно ни носи.“

Експозицията обединява графичната серия “Дъжд” и цикъл скулптури и релефи от гипс – “Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света”, обобщено с думите на големия американски писател Уилям Сароян (1908-1981), заглавие на негов разказ от 1942 година.

Във изложбата в галерия „Арте“ присъства и великолепният портрет на Иван Газдов „изрязан“  от талантливата Капка Кънева, художник-илюстратор, която е и преподавател в НХА. По този повод тя написа:  „В последните седмици на вече отминалата 2024 година, приех едновременно вълнуващото, ласкаещо и плашещо ме предизвикателство да създам хартиен портрет на професор Газдов, с който да „гостувам“ в изложбата!

Портретът на Иван Газдов от Капка Кънева...

Онези от вас, които ме познават отблизо знаят, че работата в сферата на хартиения портрет е за мен нещо крайно сериозно. Подготвям се за създаването на един портрет със седмици. Изследвам фотографии на личността и правя опити да я опозная (в случая най-вече посредством наблюдение и анализ на артефакти). Същинският процес на създаване на пластичния хартиен обект протича в етапи, които архивирам. Към тях се прибавят резултатите от задължителната фотосесия на завършената пластика (стотици дигитални кадри), в търсене на съответните осветление и ракурс.

Капка Кънева

И така, представям тук етапи от създаването на „Иван с шал на слонове“, с уточнението, че само един от вариантите ще се присъедини към експозицията „Добра вибрация“.“

Фокусът, драматургията на реализираната идея за изложбата са вибрациите, в които е убеден авторът: „Ние живеем в свят на вибрации, ние самите сме една вибрация“, има добри и не толкова добри“ казва той.

„От всяко произведение и от цялата експозиция се излъчва доброта и нежност. Газдов вае с любов лица на човеци (неслучайни са двата портрета на съпругата му, на Веска), на разни живи същества и на твари с неясна дефиниция. С много любов гради и лицето на дъжда. Дъждът е този, който ще тропа по покриви и в тенджери (прокапят ли първите), ще умива и оживява хора, кучета (много) и всякакви други създания, между които и ангели. Дъждът дава живот за земята и нейните обитатели, но не бива да се забравя, че пак той носи и потопа. Двете стихотворения, срещащи зрителя (негово и на Добрин Стоянов), никак не са случайно там.“ Пише за изложбата философът проф. Георги Каприев, един от неговите не само изследователи, а и близък приятел.

Стихотворението на художника е посветено на забележителния музикант перкусионист и композитор Христо Йоцов. В него също с думите се усещат вибрациите на музиката…

Иван Газдов и Георги Каприев имат и обща уникална книга „Двойно пътешествие“.  , която се появи през октомври 2023 година издадена от издателството на БАН „Марин Дринов“ на Иван Газдов и Георги Каприев „Двойно пътешествие“.  Уникална е с това, че за първи път пишещ човек илюстрира художник, а не обратното. Тя е двуезична – единият език е на философията, другият е на графиката.

Това, че той пише толкова интересно, не е изненада. Чели сме неговите: „Законът на Иван Газдов: постсериозен кодекс със затихващи функции“, „За и от Иван Газдов“, „BESTсмислици“ и ред други текстове. Има даже и роман - писан преди 24 години. Казва се „Двама в Алабама” и също е свързан с графиката, с изкуството и живота, но е роман. Издал е и три книги със стихове, което било много странно за него.

Винаги са специално естетическо пътешествие изложбите на Иван Газдов на място, с дъх на радост, както и книгите му, великолепни издания. Пространствата на галериите с негови експозиции са препълнени. Така е и при представянето на книгите му.

„И графиките, и пластиките излъчват попилите се в тях вибрирания на модернизма – на най-високите му постижения, на най-силните му вдъхновения.“ Отбелязва още проф. Каприев.

Иван Газдов и Павел Койчев

За нас беше много приятна изненада да видим пластики на Иван Газдов, една нетипична сфера за него, но явно в годините тя е била творческо вълнение за художника. И при тези изработени от гипс творби живее, вибрира изобразителното майсторство на голям артист. Почти със сигурност един от най-щастливите на откриването на „Голяма вибрация“ беше забележителният ни скулптор Павел Койчев. Той специално обърна внимание на „основното нещо в пластиката“ му – релефа, „ниския, тънкия релеф“ с цялата трудност и сложност на постигането му, на необходимото „до милиметър“ съсредоточаване. И обобщи с любов: „Неговата пластика някак си ни погалва, облъхва ни с един финес“.

Гергана Борисова, галеристката на "Арте", Иван Газдов и Капка Кънева

Изложбата на Иван Газдов в галерия „Арте“ продължава до 21 януари.

А ние си припомняме един разговор преди осем години в дома му, когато си говорихме за неговото прословуто чувство за хумор, съчетано с ирония и самоирония, той каза „въпреки.com” тогава: „Не знам дали имам, така казват. Това ми е много странно, защото винаги съм се отнасял много сериозно към всичко, а то излиза, че нещо играеш. Д��някъде е така. Все пак, ако човек не се отнася сериозно към всичко, нищо няма да направи”.

И продължи: „Тия глупости „не се отнасяй сериозно”, „бъди ироничен”, но когато седнеш да работиш как да не си сериозен. Часове наред стържа. Един контур на тези графики, който огражда петното е с молив и с гума. Той се мести дълго време, докато стане тази идея. И то кога става - когато аз реша, че става. Няма формула. И всичко това не може да бъде несериозно. Няма момента на игра, това цапане, което разрушава напредъка. Така че работите са правени бавно, упорито и стабилно и ако накрая има някакъв хумор ми става приятно…“

От ляво на дясно: Иван Газдов, Капка Кънева, Георги Лозанов и Павел Койчев

Иван Газдов завършва през 1970 специалността „Плакат“ в Националната художествена академия в София при проф. Александър Поплилов. През 1978 специализира в „Герритриетвелтакадемие“, Амстердам, Холандия при проф. Метц. От 1996 е професор по плакат, а от 1999 до 2003 е ректор на Художествената академия в София. Работи във всички области на графичното изкуство. През 1978 с изложба в галерията на „Раковски“ 108 (сега „Райко Алексиев“) утвърждава естетическата категория АВТОРСКИ ПЛАКАТ, която днес е школата на Авторския плакат в НХА. През 1987 създава свой собствен стил ГРАФИКАТУРА ®, регистрирана артистична марка за Европа.  Открил е над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина и има участия в над 200 колективни изложби.  Получил е 34 награди, от които 14 международни (5 награди от тях са само от Япония).

За него, за неподражаемото му изкуството и забележителната му работа като преподавател подробно може да прочетете във „въпреки.com” тук.

А всички очакваме с вълнение какви художествени преживявания ни подготвя проф. Иван Газдов в юбилейната си година…≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vasetovp]

Какво ни остава сред тази разруха?

Тъгата е наш’та велика съдба

сред хората с празните погледи тука.

Сред тяхното семе. Сред тези лайна.

Сред тези животни. Отглеждаше баба

животни на двора, умирах до тях

при всяко планирано празнично колене.

Детето поддържа вкуса си за грях.

Детето разбира. Убихте детето.

Те вече се раждат без шанс за човек.

Не могат да бъдат душа, общо взето.

Това е така.

Това е отнето.

И това не се случва. Те се раждат сами.

Много бързо разбират

как „работи животът“.

Те са кукли,

компютри

и ковчези

в коли.

Тук човеци отсъстват.

Tук това е страхотно.

Нещо стана във времето.

Нещо страшно се случи.

Някой хвана човека

и наместо очи

му постави черупки,

нарисувани с молив,

но черупките падат

и отвътре ехти.

Няма нищо отвътре.

Няма никого в мола,

щом отидем в неделя.

Вътре в тях не боли.

Те са рамки, макети,

те са само наужким.

Щом са боси и голи,

те са кухи, уви.

Тук светът е приключил

без големи комети,

без война с тежка бомба,

без зари, пришълци.

Тук светът е приключил,

тук това не са хора,

аз и ти не сме случка,

а сме грешка

сами.

[proekt-prosper]

[bboldishkov]

Никой не чете финалния ти надпис, освен камък от хората остава спомен.

Жлъч - Протовотежест

[chrisheart1973]

Къщичка в гората...

Живея със една мечта...

Да имам къщичка в гората...

Там някъде... Накрай света...

Далече от човеци... От тълпата..!

Мечтая, да живея там...

В спокойно кътче на земята...

С една Любов... В уютен дом...

И с много обич във Душата..!

Зимата, камина да гори...

Сгушена във мен да е жената...

Да я любя, до полуда, до зори...

Под звездите... И луната..!

Това е... Моята мечта...

Малка къщичка в гората...

Аз и Ти... Накрай света...

И нежен шепот... От листата.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

05.10.2023

London

[l-homme-triste-qui-rit]

И понеже няма да се престраша да ти пиша, а и не искам да те занимавам със себе си и да ти отвличам вниманието от естествения ритъм на живота, който водиш, това, което искам да ти кажа, ще го напиша тук...искам да ти кажа само едно - пази се! искам всичко да е наред и след не много време, да има добри новини....дали ми вярваш или не - си е изцяло твоя работа, но държа да кажа, че се надявам всичко да е наред - да сте здрави ти и рожбата, която живее в теб...а кой знае, може някой ден да стане така, че се срещнем случайно, или не толкова случайно, да пием по кафе, ей така, просто като 2-ма човеци, познати, приятели, да се разходим, да повървим, да поприказваме, да си споделим за живота, който водим, и да се разделим добросърдечно, по приятелски, просто държа да знаеш, че не тая никакви, ама абсолютно никакви лоши чувства спрямо теб, напротив.....та как бих могла....та ти си единственият човек, който ме срещна, запозна се с мен и без много-много да му мисли, ме хареса, обикна ме, влюби се направо в мен....ей така, без да съм направила нещо за теб, просто така....и до ден днешен се чудя и не проумявам какво толкова видя, какво намери в мен.....знай, че се радвам за теб.....може би за първи път в живота си, чувствам, че съм пораснала.....не, не защото из оня ден помъдрях с още една година, а просто защото се радвам за теб, щастлива съм, че нещата се получиха точно така, не за мен, не за друго, а защото знам колко много ти самата искаше това....и не ми остава нищо друго, освен да бъда щастлива заради теб, за теб, повярвай ми, от сърце се радвам! И къде тайно, къде не чак толкова тайно, имайки предвид, че го споделям тук, се надявам, че ще се видим, било то скоро, или не чак толкова, някой ден, сега или далеч във времето....отплеснах се май прекалено много....дано имаш търпение да изчетеш поста до край и извинявай, че ти го причиних....та това е от мен, бъди щастлива и си остани със здраве! А аз съм си тук, знаеш, пуснала съм корени в любимия си град и не смятам да го напускам, поне не и засега. 😄 А, и ти също - обличай се топло! 💜

[navtora]

Избягва хората, а търси Човеци.

[simonsmilee]

"– Бабо, оня човек не ме уважава. Държи се грубо и арогантно с мен. Чувствам се зле. Боли ме ей тук. Какво да правя? Мисля го, не мога да спя.

– Бабиното, в живота малцина са истински човеци. Боли те, защото си честен човек. Ти си мислиш, че щом те е обидил, има за какво, че причината е в теб. Причината е в него. Душата му се е напластила от злоба и се чуди в коя добра и чиста душа да се отърка, та да му олекне. Ти не бой се. Отърси се! Не търси нито уважението, нито доброто в този човек. Те просто липсват. Ако трябва, зачеркни го. Има толкова много свестни хора. От тях търси уважението. И внимавай много да не зачеркнеш тия прекрасни хора, заради някой с черно сърце."