#умни��а

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам т��" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[slimarka]

"Със сигурност има много по-красиви жени от мен, много по-умни, много по-забaвни ... Никога не съм била със самочувствието, че съм най-добрата...

Има едно нещо обаче, което съм усъвършенствала идеално - това е падането!

Падала съм по всевъзможни начини. Удряла съм дъното толкова много пъти, че вече съм открила и лековитото свойство на калта там. Падала съм от гордост, от предателство, от невнимание, по принуда, от доверчивост, от добрина... И повярвайте, това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Подобна благословия не е отредена на всеки!

Защото ако си паднал долу, значи преди това си бил горе .

А, ако си паднал много пъти , значи все пак си достатъчно силен - да се изправиш и покатериш отново... и отново!...

Значи си достатъчно силен – да живееш живота си "❤

[lora-ns-world]

,, Защото всички сте много умни и сте цъфнали и вързали, затова ми давате акъл за моята връзка и ме врънкате да го изоставя. Щото все недообичани, сами И самотни си лягате. Аз поне имам куража да си призная че плача в леглото, защото го няма, преди да давам акъл. Тая смелост вие я нямате, а акъл ми давате. Защото всякаш някой от вас го познава истински. ''

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[jo-ke-rs-posts]

"Научих…че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш.

��аучих…че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал.

Научих…че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него.

Научих…че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него.

Научих…че игнорирането на един факт не променя това, че е факт.

Научих…че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява.

Научих…че любовта, а не времето, лекува всички рани.

Научих, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.

Научих…че, когато си влюбен, това си личи.

Научих…че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, е едно от най-успокояващите усещания в света.

Научих…че да си добър е по-важно от това да си прав.

Научих…че никога не трябва да отказваш подарък от дете.

Научих…че парите не могат да ти дадат класа..."

Andy Rooney

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ:  Опитът ѝ в областта на нещастието

Това заглавие е изречение от книгата. По-точно от третата повест в книгата с едноименното заглавие „Посланичката“ на Людмил Тодоров (1955-2023) /на снимката/, публикувана от издателство „Знаци“, 2024, написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Някои наричат тези три текста и новели. Като обем те са на границата повест /роман. В това издание подзаглавието е „повести“. Не това е важното. Мисля си, колко ли начини има да се изрази един човек за нещастието. Когато споделих впечатлението си от този израз на Людмил Тодоров с приятел-наш известен писател и учен, той ми припомни мотото на Толстой към „Ана Каренина“: „Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни са нещастни по своему“. Същият този приятел-писател и учен ми е казвал, че навремето проф. Петър Динеков го е насочвал: „Потърси. Заглавието винаги е тук някъде вътре.“ Аз в този случай, дори не търсих заглавието – то само ме намери. Като в повечето случаи. Според мен изразът на Людмил Тодоров е елегантен, изискан и ювелирен. И дълбоко психологически. Дали от това нещастието ще стане по-поносимо. Сигурно зависи от опита ни в него. Дали опитът ни в областта на нещастието ни обогатява или разрушава. Замислих се за собственият ми опит в областта на нещастието. Както и дали тези три повести са повести са свойственото нещастие за всяко семейство.

Художник на корицата е Кирил Златков

В тази последна, посмъртно издадена книга на рано напусналия ни писател, сценарист, режисьор, актьор Людмил Тодоров мисля, че става дума точно за това: опитът ни в областта на нещастието. Нека това не ни насочва само към негативното, песимистичното и депресиращото. Напротив. Известно е, че ако не съществува антиподът, не ще уловим и другото състояние. Как би се самоопределило нещастието, ако не бе хедонизмът ни, като алтернатива. Нещастието ни е нужно, за да се опитаме да се наслаждаваме на всички щастливи моменти и времена. Да, щастието може да е и миг, но и протяжност. Но и чрез свой герой Людмил Тодоров ще ни напомни знаменитата реплика на Манделщам: „Кой е казал, че трябва да бъдем щастливи, кой е обещавал това?“

В тази книга на Людмил Тодоров са събрани един по-ранен роман /тогава е наречен „роман“ –  „Хроника на едно пропадане“, от 2000 г., „Разговорът“ и „Посланичката“.

Людмил Тодоров, 31 март 2014

Това е пар екселанс висока класа. Проза, която те просмуква и напоява с тъга, радост, безутешност, съпричастност, безнадежност… – нарочно редувам тези полярни състояния в живота ни, за да се напасне пъзелът-живот. Много характеристики могат да определят тази проза на Людмил Тодоров. Интелектуална проза, екзистенциални повести, полифоничен наратив. И всичко ще е точно казано. Но най-вече това са човешки изразените пропадания /неслучайно и заглавието на първата повест е „Хроника на едно пропадане“/ и човешките възвисявания. Защото те и двете ни бележат. Бележат ни с дълбоки знаци.

Философът Киркегор преди два века ни напомни, че „Който се е научил да се тревожи правилно, е научил най-важното нещо“, а психоаналитикът от началото на 20 век Роло Мей ни накара да се вгледаме в „Смисълът на тревожността“. Не, това не са оксиморони. Това е интелигентният, цивилизованият и човешкият начин на живеене. И в трите повести чувстваме внимателно вглеждащия се в човека поглед на Людмил Тодоров, като в нормални невротици и хора, които тревожността бележи. Поглед, с любов към човека, без интелектуално дистанциране или не дай Боже – високомерие, снобизъм, характерен някога за псевдоинтелектуалността и нарцисизма. Като творец, идващ и от театъра, и от киното, тези три повести се възприемат и като изявено драматургично въздействащи. Това са почти готови сценарии. Части от описанията на интериора и екстериора, могат да се приемат като своеобразни ремарки в един драматургичен текст. Още в първия текст Людмил Тодоров ще каже, че героите говорят неща, които сами са решили да кажат, а не авторът. И това е добър знак, защото героите са по-умни от автора. Точно това е и впечатлението от трите повести – ��ероите следват развитието на логиката на своите характери и роли.

Кристин Димитрова /л/ и Златна Костова /д/ при представянето на книгата "Посланичката" на Людмил Тодоров на Пролетния панаир на книгата

И трите повести са на висотата на европейска и световна класа.  Наред с това, разбира се, те са дълбоко проникващи в българската среда, социо-политическото обкръжение и тъкан. Всичко това ги прави много жива, жизнена, провокираща, актуална проза. Всичко тук се раздипля в наратива с много мяра – достатъчно, но  и без излишества. Да добавим  и, че фабулата се разгръща от малко герои. Това са доста камерни творби, чието действие основно се изиграва от  двама до четирима основни герои. Талантът на Людмил Тодоров е и в това, че залага на основните начала: любов и смърт. Ерос и Танатос са алфата и омегата на живота ни. Тези нагони винаги се потенцират и допълват. Истинските неща са винаги прости. И е толкова логично, житейски правдиво и съдбовно обусловено, че там където има смърт, единствена друга равна по сила е любовта. Това е и закон в друга сфера от знанието – физиката.  Нищо друго не може да устои на смъртта, така както само любовта може да го направи. И, за да имаме силите и куража да приемем смъртта, като житейско случване, като философска и екзистенциална категория и даденост, трябва да има, да противостои също толкова силна друга доминанта – любовта. Неслучайно има в нашата литература страстите в Димитър Димовият „Осъдени души“, както и в скоро създаденият филм по сценарий на Боян Биолчев –„Чума“ или творбата на Маркес – „Любов по време на холера“. Както и много други прецеденти в изкуството, където любов и смърт вървят заедно. Любовните  истории  и в трите повести на Людмил Тодоров са все странни, като че епизодични на пръв поглед, но ��същност, вписващи се, като каузални сбъдвания. Може да се каже и, че тези три повести са за самотата. Самотата в семейството, самотата в социалното обкръжение, самотата, като екзистенция.

Златна Костова и Румяна Емануилиду при представянето на книгата "Посланичката" на Людмил Тодоров на Пролетния панаир на книгата

Повестта „Хроника на едно пропадане“ е замислена като дневник, в рамките на декември 1996 г. до октомври 1998 г.  Людмил Тодоров описва началото така: „През месец декември, 1996-та, държавата, страната, „социумът“ се сринаха. Фалираха банки, рухваха пирамиди, хората губеха парите си, крадяха им зърното, тока, водата…“ Тези почти две години нелеки в обществено-социален план са фонът на едно личностно пропадане на интелектуалец драматург. Свидетели сме на едно „прекършване“ на героя, когато вземането на решения не е лесно. Разпаднал се брак, една трудна любов и съзнателно или поне непротивопоставяне на главният герой за завършек на жизнения път. И отново за страданието, нещастието. В моменти на милост към себе си протагонистът ще промълвява: „Милата ми душа! Нещастната ми мила душа!“ Както ще изтълкува авторът: за тези вътрешни терзания не е нужен романтичен декор – едно  панелно жилище е напълно достатъчно. Людмил Тодоров ни загатва за тези дежа вю на героя как се случва челен удар по пътя с камион, като предчувствие за края. Людмил Тодоров е талантлив преследвач на душевните меандри на героите. Вплетените в повестта размисли за изкуството, за смисъла на живота – дали душата някога не ни напуща още приживе, за неистовото желание Господ да приласкае душата ни правят от тази повест едно състрадаващо и същевременно изтерзаващо ни четиво. И то чрез едно разголващо и нещадящо се слово на автора.

Людмил Тодоров /л/ и Матей Тодоров /д/ на премиерата на поетичната книга на Златна Костова “Отмъстителна поезия” в Литературен клуб “Перото”, 7 май 2016

Не искам да пропусна и сюрреалистичният нюанс, който носят повестите на Людмил Тодоров. Този сюрреалистичен тон е много осезаемо зададен особено в романа „Разговорът“. Тук действието се развива малко като в етнографски резерват и се създава едно особено чувство за бутафорност на мизансцена, в контекста на един драматургичен заряд. И тук любовта витае реално-нереална. А „разговорът“ е един задочен диалог между вече починалия  герой и приятеля му архитекта. Неслучайно, за да се постигне обобщеност и събирателност на образа, че това може да се случи и да бъде животът на всеки,  Людмил Тодоров назовава героя си „мъжът“. Тук има два художествени и фабулни центъра – животът и случващото се с „мъжът“ и после от един момент животът  на архитекта. Почти с криминално усърдие и нюанс архитектът се опитва да направи „възстановка“ на последните месеци от живота на приятеля си, като реконструира случилото се чрез своеобразния дневник, който сглобява от бележките, писани и останали в ателието на мъжът, който всъщност е художник. Какви мисли са белязали живота на този художник, който явно или сам е предизвикал или поне не се е противопоставил на жизнения си край.

Людмил Тодоров, 31 март 2014

Ето истините, до които стига авторът, чрез мислите на героите си: „Хубавото на зрялата възраст е, че човек се радва на малките неща, а големите умее да цени“. Или: „Светът се повтаря непрекъснато –това е може би единственото сигурно нещо, което можем да кажем за него.“. Или, че за мъжът идеята за Бог е едно дете, което си играе с кал. И в третата повест „Посланичката“ основните четирима герои също са интелектуалци. В началото на повестта, между двете семейства се залага философският, екзистенциален и съвсем делничен въпрос, кой от тези герои „изтърпява живота“ и кой „му се радва“. В тази също полифонична повест се задават въпросите за мястото на интелектуалеца в социалната ни действителност, за семейната, да я наречем, кохерентност, вечния въпрос деца и родители. В тази повест през цялото време има едно очакване, че нещо ще се случи, усещане за „бомба със закъснител“, за едно очакване почти като за Годо, за някой, който така и не се появява до края. Людмил Тодоров оставя повестта с отворен край,  не дава отговори  на всички въпроси. Но важното е, че и в трите повести се задават правилните въпроси. И не на последно място – стилът на Людмил Тодоров е съчетание на фин, дълбок психологизъм и изящен език. ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: Людмил Тодоров беше/е от специалните хора, за които винаги ще си мислиш, че е шанс да са те допуснали до себе си – с книгите си, с филмите си, с гледната си точка, с изборите си. И само ще добавим: „С благодарност на Златна Костова, съпругата на Людмил.“ Със сигурност, тя знае защо, но това е друга история, твърде лична, за да бъде разказана…

Златна Костова

Към въведението на книгата тя пише: „Посланичката“ съдържа три повести, писани през последните няколко години. Героите в тази книга са разпознаваеми, както във всички други книги и филми на Людмил: те не са измислени, те са забелязани, наблюдавани внимателно, слушани, чути, оценявани, по��щрявани, (не)порицавани, утешавани, насърчавани, но преди всичко и над всичко – обичани. В тези повести хората изпитват страхове, съмнения, радости и екстази, тъга, съжаление, разкаяние, влюбване… като всички нас. Героите на Людмил дишат до всеки един от нас, чрез всеки от нас. В тях се припознаваме и затова им вярваме; затова въздействието на съдбите им е толкова силно. Людмил често казваше, че публиката трябва да усеща героите (и в книгите, и във филмите) с всичките си сетива – само тогава може да им повярва и да съпреживява с тях.

Среща с истински хора (някъде сред тях ще откриете и себе си!) – това ви очаква когато отворите тази книга. Ще плачете. Ще се смеете. Ще съчувствате на хората, които населяват трите повести. Вероятно ще спирате, за да си поемете въздух, да вдигнете очи, да се огледате и да осъзнаете, че „всичко, което има да се види, е пред нас. Няма нищо скрито“.Това е…

[kbaldzhiev]

Доста интересно видео и разговор с MKBHD за Apple Watch…

Дали това ще е края на Apple часовниците или просто на някоя тяхна функция?

Лично според мен:

Apple са огромна компания и би трябвало да са достатъчно умни и хитри да купят тази фирма, а не да крадат работниците. Ако бяха закупили просто фирмата щяха да получат всички патенти и права, а сега може би ще следим едно брутално дълго съдебно дело.

https://youtu.be/ricBVY62ov0?si=61crbblMaiUxwSeK

[ei-tui-za-kef]

Глава 14

Летя

Днес летя в облаците и буквално и преносно. И като ги гледам така отгоре, всичко ми се струва едно, еднакво, цяло, балансирано, сякаш перфектно. Замисля ме, защо си мислим, че е много различно като то не е. Всеки човек е обвързан и зависим само с едно нещо и това е гена му. Генът, който те свързва с хора, които вече са твоите близки автоматично защото споделяте почти идентични гени. Това нещо семейството, свързаността, чувството на принадлежност към някаква общност ни спира от всичко. Кара ни да мислим, че нашето е най доброто, че другаде няма да е същото до момента в който човек може да остане напълно сам. В момента в който нямаш нищо и никой обвързан с теб това рязко се променя. Рязко вече света навсякъде е еднакъв и всичко ти е безразлично. Нуждата да сме част от племе е толкова огромна във всеки човек, че като се отдели от стадото всичко друго вече няма значение. Но не почва ли истината точно от тук? И то ако може да се нарече така изобщо. Но не започва ли от този момент пътя към истинската независимост, към истинската същност на човек да оцелява, да се слива с природата, за да запълни липсата в съзнанието си. Не е ли точно там тънката граница, дали имаме някого или нещо за което да се хванем. Да можем да се спрем, оправдаем, ридаем и смеем за него. Въпроса е, че винаги се опитваме да изкараме действията си като че ли са правилни, аргументирани, като истината, като нямаш друг избор, те са лични и специални, най вече оригинални. Не е ли изключително банално всичко? Буквално всичко, което дори аз правя не може да бъде по банално, въпреки факта, че мога да размишлявам над това, нещо което доста хора им липсва в мозъка като дейност. И все пак, не мога да избягам от ограниченията, зависимостите, чувството че си длъжен на някого, че трябва да си нещо, все някой се опитва да ти каже кое е правилно, какъв е начина за пълноценен живот. Що за простотия е това? И всички сме изключително умни и компетентни, че да съдим по път и над път, да се втренчваме в някой най нагло и да му даваме съвети с горно дигната глава и гнусна муцуна. Кое изобщо остана автентично, кое от теб е реално, кое от теб не е просто клонирано от всичко друго? Ако можеш да отговориш се надявам да ми пратиш по имейла обяснение.

Меко казано скандално, дори не влизам в детайлите на фалшивия век, в който се намирам. Знам, че и преди си е имало минусите, както и сега плюсовете, но все не спирам да се питам какво ще правим като ни спрат тока? Всички сме го приели като такава даденост, че всичко ще се срине до основи ако това се случи. Не разбирам защо хората не го виждат като заплаха? Всичко е толкова свързано, навързано, омотано, че възела няма да може да се разплете. Иди обяснявай после, защо и какво, как да оцелееш. Като едни огромни племена всички сме се разделили и си гледаме собственото оцеляване, ако ни видят първите хора ще видят че нищо не е по различно, освен че сме сто пъти по разглезени и взимаме всичко за даденост. Както и да е това са едни плоски размисли, които дори не ми се занимава да обяснявам.

Често изпадам в едни състояния, в които се мъча да разбера изобщо глупостта на цялото нещо и да намеря начин да живея с малката осъзнатост която имам. Искам да живея с нея, а не да търся надежди, някъде из нищото, за да ми бъде по лесно да се хвана за някоя теория и да ми е добре. Старата песен на нов глас, общо казано айде пак да се включа в някоя общност от хора да се чувствам пълноценна. Безмислено. Какво ще ми донесе това освен да слушам как някакви хора ми говорят за неща, които вече съм си мислела, какво ще направят те, за да ми отговорят на въпросите? Няма да се чувствам сама, ама аз много добре знам, че не съм единствена и такива хора е имало много много. Често забравяме да мислим логично и рационално, обичаме да си потъваме в тъгата и главата. Всички мрънкаме, постоянно, не спираме, за всичко за всеки за положението за обстоятелствата. Толкова безхарактерни, без никакъв контрол върху нищо. Зависещи от две банички и една боза сутрин. Абсурдни.

041223

[iso91]

Обявени нови функции на Android 2023

Обявени нови функции на Android

С публикувана публикация в блога бяха обявени нови функции на Android. Ето списъка с функции, които ще бъдат предложени на потребителите от софтуерния гигант Google! След събитието Google I/O, проведено през последните седмици, бяха обявени допълнителни нови функции на Android. С новите допълнения Spotify дойде в операционната система Wear OS. Имаше и значителни подобрения по отношение на достъпността. Компилирахме нови функции на Android за вас.

Какви са новите функции на Android?

Споделяне наблизо идва в Windows Nearby Share предлага чудесна възможност за бърз обмен на съдържание между устройства с Android. Сега, благодарение на плъгина Nearby Share Windows, комуникацията между компютри и телефони ще стане много по-силна. Въпреки че все още е в бета версия, можете да изпробвате тази функция веднага. Можете да щракнете върху връзката по-долу за повече информация. Практика за четене Reading practice е специалното приложение на Google, което помага на читателите да научат нови и непознати думи, особено чрез детски книги. Когато четете съвместима електронна книга, вече може да срещнете бутон „Практика“, който произнася всяка дума в изречението на глас, което ви позволява да практикувате сами да четете думите и давате обратна връзка за вашето произношение. Тази нова функция е достъпна с версия 8.1 на Google Play Книги. Емоджи кухня Удивителна функция на Android, Emoji Kitchen ви позволява да комбинирате различни емотикони и да създадете чисто нова икона. Google вече предлага допълнителни опции с водна тематика, със специален акц��нт върху емоджитата на акули, делфини и китове. Три нови джаджи на началния екран Последната актуализация носи три нови уиджета за подобряване на изживяването на началния ви екран: Google TV вече има уиджет, който показва персонализирани препоръки за филми и ТВ, Google Finance ви позволява да гледате избраните от вас акции, а Google Новини поставя най-новите заглавия на една ръка разстояние. Безпроблемно инсталиране за устройства с материя Настройването на умни устройства с поддръжка на Matter на Android стана по-лесно от всякога. Можете бързо да ги свържете към вашата интелигентна домашна настройка, като сканирате QR кода на тези нови устройства с помощта на приложението Google Home. Тази полезна функция изисква вашето устройство да работи с Android 8.1 или по-нова версия, устройство с център на Google с Matter и Bluetooth Low Energy (4.2) или по-нова Wi-Fi връзка. Интегриране на Spotify Wear OS Ако имате смарт часовник с Wear OS 2 или по-нова версия, вече можете да се наслаждавате на Spotify директно на китката си. Не само, че можете да слушате музика и подкасти, без да посягате към телефона си, можете също да откриете нови плочки и преки пътища за циферблата. Вашият часовник също ще може да предава поточно от Spotify DJ, но това изисква абонамент за Spotify Premium и в момента се предлага само в САЩ, Канада, Обединеното кралство и Ирландия. Бележките на Google Keep са добавени към Wear OS Ценно допълнение към Wear OS е интегрирането на Google Keep. Тази нова функция ви позволява да проверявате фиксирана бележка или списък със задачи, без първо да вдигате телефона си. Кратките видеоклипове вече могат да се записват в плейлисти Първоначално подобен на TikTok, Shorts се превърна в популярна платформа в YouTube. Ако попаднете на видеоклип, който харесвате, докато разглеждате YouTube Shorts, вече можете да го добавите към плейлист. Read the full article

[azonlinepllc32]

Възприятия за комфорт и ефективност: Изследване на света на отоплителните уреди

Въведение

В съвременния забързан свят, където комфортът и удобството са от първостепенно значение, отоплителните уреди са станали незаменими. Тези иновативни джаджи не само ни стоплят през студените зими, но и добавят нотка лукс към нашите домове и работни места. От традиционни нагреватели до авангардни интелигентни устройства, светът на решенията за отопление е разнообразен и непрекъснато развиващ се. В тази статия ще разгледаме различните видове налични отоплителни уреди, техните характеристики и как те революционизират начина, по който изпитваме топлина и уют.

Видове отоплителни уреди

Традиционни нагреватели: Традиционните отоплителни уреди като радиатори и конвекционни нагреватели са издържали изпитанието на времето. ��е работят чрез конвекция, циркулирайки топъл въздух в цялата стая. Тези нагреватели са надеждни, ефективни и широко използвани както в жилищни, така и в търговски помещения.

Инфрачервени нагреватели: Инфрачервените нагреватели работят чрез излъчване на инфрачервено лъчение, което директно загрява предметите и хората в помещението, а не въздуха. Тази технология е енергийно ефективна и осигурява бърза, насочена топлина, което я прави популярен избор за външни пространства и големи стаи с течение.

Интелигентни системи за отопление: С навлизането на Интернет на нещата (IoT) нагревателните устройства станаха по-умни. Интелигентните термостати, управлявани чрез приложения за смартфони, позволяв��т на потребителите да регулират температурата от разстояние, което води до значителни икономии на енергия. Тези устройства могат да научат потребителските предпочитания и да оптимизират графиците за отопление, което ги прави екологични и рентабилни.

Подово отопление: Системите за подово отопление се монтират под подовата настилка и излъчват топлина нагоре, осигурявайки равномерно разпределение на топлината. Това невидимо решение за отопление не само поддържа стаята уютна, но също така елиминира нуждата от радиатори, като максимално оползотворява пространството.

Енергийна ефективност и въздействие върху околната среда

Нарастващият фокус върху енергийната ефективност накара индустрията на отоплителни устройства да разработи екологични решения. Много нагреватели сега се предлагат с енергоспестяващи функции като програмируеми таймери, термостатични контроли и енергийно ефективни нагревателни елементи. Освен това, интегрирането на възобновяеми енергийни източници като слънчевата енергия допълнително намалява въздействието на отоплителните уреди върху околната среда, което ги прави устойчив избор за екологично съзнателния потребител.

Бъдещи тенденции в отоплителните уреди

Тъй като технологиите продължават да напредват, бъдещето на отоплителните уреди крие вълнуващи възможности. От интегрирането на изкуствен интелект за прогнозно отопление до разработването на напълно възобновяеми решения за отопление, индустрията е на ръба на трансформиращи иновации. Освен това, акцентът върху екологичните материали и производствените процеси гарантира, че бъдещите отоплителни уреди ще бъдат не само ефективни, но и екологично отговорни.

За повече информация:-

Отоплителни уреди

Домакински уреди онлайн

[terracatharsys]

Твоят образ за мен в съзнанието ти няма нищо общо с мен.И така за всички и всичко..

Пуснете или бъдете засмукани.Онези, които не искат да променят живота си и познават себе си, все още не могат, и няма да получат помощ.

В по-голямата си част хората, които преценяват, че имат повече проблеми от вас, не стават себе си, за да бъдат срещу себе си.Пътят, водещ до собственото ви излитане, винаги минава през чувственост и измама на собствения ви ад, над ума и егото.Без значение какво и кой е наоколо, опитайте се да се почувствате истински - това е Любовта, не бъдете сиви като всички останали, излезте от сенките, но не показвайте истината си на всички. И не очаквайте нищо!

Когато хората си тръгнат, или си тръгнете - пуснете ги, и не казвайте нищо, съдбата изключва ненужните и всичко ненужно.

Това не означава, че те са лоши, това означава, че тяхната роля в живота ви засега е без значение, или приключила.Но просто не се обезсърчавайте - това е най-вредното състояние на духа, което много лесно припокрива Душата, а не вас.

Хората са странни същества, в свят, пълен с чудеса, те успяват постоянно да измислят скука.Но...времето, показва много - омразата отшумява, негодуванието отминава, гневът отшумява, а разочарованието завинаги отчуждава хората един от друг и от нас самите.

Не стойте неподвижни, повечето от грешните стъпки са направени стоейки неподвижно, просто стойте неподвижно, мислейки за нова стъпка.

Ние сме свободни без очаквания ...

- Чувствате ли болка, когато сте предадени?

- И как могат да ме предадат?

- Не може ли?

- Но как? Нямам никакви очаквания.Ако вие например искате да ме предадете, тогава няма да имам нищо против, защото не очаквам, че ще ми бъдете верни.

- Не очаквате ли, лоялност от никого в живота си?

- За какво? Кой се нуждае от тези безплатни и след това много скъпи патерици?Каква вярност?Какво е? Очаквате ли лоялност от ябълковото дърво?

- Бих искал да е последователно, да не се произвеждат развалени ябълки ...

- И така, чия е вината?Дървото или ние? От това идват всички неприятности, защото искаме всичко в живота да бъде такова, перфектното, каквото го искаме.И начина, по който бяхме и сме научени да искаме ...

Но илюзиите на всички продължават, псевдоразвитието набира темпото си чрез ума, информацията и преценките, които само ограничават възможностите ви за творение чрез любов.

И тогава ще станем по-умни и възрастни, ще си купим къща край морето или гората, наоколо ще има пясък, и ще си хвърля мобилния телефон по дяволите, дори и никой да не ни намери .. но просто не можем ...

Ще си имаме голям Лабрадор, ще го храним и грижим , и той ще лае на вълните, забавен и в допълнение, огромен като величествен индийски слон.Довечерта ще сготвя малко пикантна рибка, ще я извадя на верандата и ще наблюдаваме залеза, който се промъква в обятията на скалата и морето става,и като мед...

Ще се смеем на глас на старите рани, кучето и вълните и къщата ще ги излекува...Нека бъдем мъдри ...ще бъдем пияни...и един ден ще умрем, най-щастливи ...

Звучи ли малко като от вашите мечти? Така че всичко това е илюзия, движеща поредната илюзия за стремежите на ума ...Събудете се!

Истината е, че няма добри или лоши хора. Доброто и злото не са в хората, а в тяхното отношение и действия.Хората остават просто хора и това, което ги свързва с добро или зло, е това, което правят - или отказват да направят.

Истината е, че в един момент на истинска любов, се намира в сърцето на всеки човек - и най-благородният от всички, и най-изгубеният - се съдържа, както в сърцето на лотоса, целият живот, цялото му значение, съдържание и цел.Истината е, че всички ние - всеки от нас, всеки атом, всяка галактика и всяка частица от материята във Вселената - се движим към Бог ... или далеч от него.

Псевдо-щастливите хора вярват, че връзките се случват сами, но не.Всяка връзка винаги е пълна с проблеми. Щастливите връзки винаги са мъртви връзки или илюзорни, в тях няма истина и това не са само взаимоотношения с другите - това са и отношенията със себе си.

Истината никога не е любезна и пухкава. Хората много обичат да откриват враг отвън и да го обвиняват за своите проблеми.По един или друг начин, но винаги всичко се променя към по-добро, само понякога нещо се променя към по-добро, по-дълъг начин - през най-лошия, но това е просто вашият избор - не този път, а след това в друг, не в този живот, така че в следващите.Или може би опитайте, точно сега?

Човек има основни илюзорни врагове - похот, гняв, завист, егоизъм, гордост и илюзия.Ако забележите и победите тези врагове в себе си, тогава вече няма да имате никакви външни врагове. Веднага щом се справите с пороците си, ще видите, че около вас има само приятели и роднини и няма разлика по същество.

Само всеки може да бъде щастлив за момент и да го сподели с другите, но животът ни е развитие, което не винаги може да бъде гладко и тихо, докато не сме го разбрали за момент.Отношенията стават спокойни и гладки само когато резонираме, трансформираме ги в навик и просто не обръщаме внимание на много, или приемаме друг или други, без да ги безпокоим известно време и е време да направим скок, за да преминем към друго ниво - всяко има свое и понякога се простира за повече от един живот.

И не е възможно да се разбере това и няма нужда - многостранността на връзката вече е красива сама по себе си, където всеки намира себе си, друг, любим човек и собствените си въпроси, които трябва да бъдат разработени.Не забравяйте, че най-добрият начин да се отплатите на удивителен момент е просто да му се насладите.

Всеки дава всичко от се��е си, дори когато му се струва, че прави всичко лошо.Всеки има своя мечта, свой кошмар, своя болка и своя борба, които понякога не можете да разберете.Не е нужно да одобрявате действията на други хора и не е нужно да ги убеждавате или „събуждате“.Не е нужно да обичате случилото се.Просто се освободете от илюзията, че може да е било различно.

Помня!Твоето е само това, което си дал и споделил ... и не си привлякъл, откраднал, завладял и няма значение как е било взето или присвоено.

Ако не можете да видите Бог във всичко и всички, особено в себе си, тогава изобщо не можете да видите Бога, което означава, че сега не сте Създателят на живота си, а заключен биоробот.В края на краищата, Висшата Божествена сила не е способността да завладяваш другите, а способността да станеш едно с другите.

И винаги има много въпроси, но...Всички въпроси са нашата определена илюзия за ума.Всички въпроси се генерират от отговорите, които вече имате - ако няма отговори, значи няма въпроси.За наше щастие Бог е улеснил всичко необходимо и всичко, което е трудно, е излишно, но умът не се интересува от това, така че следете това и не се включвайте.

Един ден ще откриете, че ви остава само един проблем - само себе си...и това ще бъде началото на началото.Тъй като хората могат да страдат, да се страхуват и да се държат добре, за да избегнат наказание без външна помощ, но да бъдеш щастлив и да не се страхуваш, е най-трудното нещо - и това трябва да научи всеки човек в този живот ...

Николай Булгаков

Project H.I.U.

Terra Fundamentica

,,Way to myself"

More:

http://terracan.blogspot.com/07/he-loyalty-of-apple-tree-or-our.html

[petarnizamov]

Петър Низамов : До няколко години всяка втора стока в Света ще е китайска.. Да, ама не! 2023

"До няколко години всяка втора стока в Света ще е китайска.." - Да, ама не! ( Петър Низамов )

Петър Низамов : Не съм съгласен, защото това го чувам от 15 години, които са повече от "няколко"... ама все още всеки предпочита немското или японското качество. Т.е. изразих се неправилно, защото всеки предпочита немските или японските марки, където и да са произведени те. И долу ще ви обясня защо първото е важното, а второ няма почти никакво значение. ( Петър Низамов ) Огромна част от стоките от първа необходимост и тези за бита са китайски, но автомобилите, самолетите, машините в заводите, тежките машини, вкл. влекачи, камиони и т.н. са произведени в развитите страни. Замислям се колко % от тези най-скъпи продукта на пазара и в експлоатация са китайски - Петър Низамов . Може би в производството на тежки заводски машини имат немалък дял от пазара, обаче аз познавам един производител на пелети, които си инсталира китайски машини в завода през 2014 г. (преди 9 години) и още не може да започне да произвежда. Нещо било несъвместимо и цял завод спря. Т.е., въобще не тръгна. Не генерализирам за китайските машини, защото има и доста качествени, но едно е сигурното, че ако този мой познат си беше купил немски машини, нямаше шанс това да се случи, даже да беше попаднал на най-несъвестния производител в Германия. В другия най-печеливш сектор - високите технологии и роботостроенето, които безспорно са бъдещето, защото са ниско-разходно, производство със скъпо "ноу-хау", генериращо огромни печалби, китайците имат две или три големи компании, докато старите и утвърдени немски, шведски, датски, холандски, британски, японски, южно-корейски, американски, даже понякога и френски, и италиански марки са все още най-отгоре на пазара. Русия не я броя в този сектор, защото те са силни на пазара на суровини в линията на "копая си в двора и продавам". Те могат да спрат някое производство или да го забавят, особено в Европа, но от това да са конкурентно-способни на високо-технологичния пазар. От там са много далече. Но да се върнем на Китай... Даже филиалите на големите западни и японско-корейски производители в Китай да бъдат откраднати от държавата... Ще кажете, че те си изместима производствата в Китай и развиващите се страни... Бойко Борисов има за много да черпи Слави Трифонов до сега Така е! Но даже да им откраднат филиалите, те ще имат само настоящата версия, но не и следващите поколения, защото най-важното - изобретателите на "ноу-хау", инженерите, които ги измислят, не живеят в Китай и Китай тях няма как да ги открадне. Не може и да ги привлече, защото няма толкова пари за да наддава за тях! Но, даже да сте прави и да има парите за да наддава, произвеждащите "ноу-хау" са станали милиардери, от пари, които западната марка е направила от откритията им, живеят назапад и там правят изобретенията си. Там се чувстват спокойни за авоарите си и никога не биха рискували те да бъдат национализирани в Китай, при евентуални политически катаклизми в тоталитарната държава в бъдеще. Така, че даже да направят национализиране, то те ще имат конкурентно-способност на високо-технологичния пазар само за известно време, докато не се изобретят нови версии, нови открития, а тогава Китай ще изостане пак.

Петър Низамов за гео-стратегическия двубой на международната сцена 2023Петър Низамов за гео-стратегическия двубой на международната сцена Петър Низамов : Стига с тези грандомански гео-политически коментари… кой, к’во, ‘що? Единственото, за което ме е грижа във войната в Украйна е един народ да успее да извоюва свободната си воля да решава как да живее, с кого да се съюзява и с това да покаже Освен това, няма да могат да ползват марката, а тя продава, защото тя точно гарантира качеството. Аз няма да си купя произведена в Китай камера (например), ако зад нея не стои "Sony". В този ред на мисли, произвежданите в бившия завод на "Sony" в Китай, вече под нова марка няма да се пласират, нито така добре, нито на същата цена. На всичкото отгоре китайците трябва да са луди за да го направят, защото Китай стана богат, когато западните компании бяха привлечени от необятните възможности на китайския пазар да работят там на място с данъчни преференции, създадени от отказалата се от стопанствената идеология на Маркс китайска комунистическа власт. И тогава тези мултимилиардни компании започнаха да плащат данъци в Китай. Така за всеки долар печалба от произвeдена в държавата им продукция се пълнеше китайската хазна. Пари, които отиваха за модернизацията на страната, която за 25-30 години се превърна в икономически гигант. Конфискация или експроприация от страна на китайците на заводите, собственост на западни компании в Китай, би върнало икономиката им във времената на Мао. Те са умни хора и не биха си го причинили след като извър��яха този дълъг път. Китай са най-добрите в дребните дрънкулки, ниските технологии и т.н., но парите не са там... Парите са във високите технологии, самолетостроенето, роботостроенето. Сфери, в които Китай има големи амбиции и потенциал, но още е да съвсем начална фаза на развитието му като кинетична енергия. автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ

А някои мечтаят за Северна Корея! Редакцията на "PetarNizamov.com" се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор. Последвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ в Google Новини Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на медията на "Български юридически комитет" - ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts Следете най-актуалното от деня страницата на ПЕТЪР НИЗАМОВ във Фейсбук Следвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ и в Инстаграм

Read the full article

[roselbellrafferr]

Има едни жени. Наричам ги “ Да, добре”, “ както кажеш”, “ yes, sir - мили спокойни, покорни. Не правят проблеми, приемат всичко с усмивка и пренебрегват себе си. Има едни такива жени, които се приспособяват за да оцеляват. Има едни такива жени, които се примиряват с всичко, защото никога не са обичали, ��стински… Но има и жени от огън! “ Лоши” жени. Цапнати в устата, нати, когато трябва да отстояват себе си. Компромисно безкомпромисни. С огромно търпение, но с лесно запалим характер. Защото всичко, което искат от теб е честност и искреност, точно както са честни и искрени те и докрай отдадени. Защото са достатъчно умни да проследят всяко твое действие и да знаят всяка твоя мисъл още преди да се е появила. Такива бе, неудобни жени, защото знаят какво искат! Създават ти дискомфорт и ти причиняват камъче в гърлото и безброй пеперуди в стомаха. Има такива едни жени, които влизат в живота ти със шут във вратата - без да искат, обаче с гръм и трясък. Такива, които си неспособен да пренебрегнеш и да не заобичаш… Такива жени, че с тях хем сърби, хем боли, хем сладни, хем горчи. Жени, които изискват, защото знаят какво заслужават и искат. Има едни такива огнени, невероятно красиви, умни и огнени жени, които няма да те оставят да скучаеш. А ще изпият целият ти ум, ще те омагьосат и ще пленят сърцето ти, докато не започнеш да мислиш само за тях всяка една секунда и ще повярваш във всички приказни истории за вълшебници. Жени с ум остър като бръснач, поглед на дива котка и душа на ангел. Но срещнеш ли такава митична нимфа - знай! Знай, че е лоялна, жена на крайностите, ще те подкрепя винаги, ще те издигне в небесата и ще те обича повече от себе си. Но изгубиш ли такава жена, приятелю, си изгубил душата и сърцето си… . . . #model #modelin#wlyg #img #swimwear #swimsuit #swimwearmodel #swimsuitmodel #victoriassecret #si #siswimsearch #modelsearch #modelagency #elite #fashionstyle #fashionblogger #fashiomodels #fashionmodel #bestbody #hot (at St. Barths) https://www.instagram.com/p/CpaCqTwKXzv/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[vasetovp]

ПАЗЕТЕ ТАЗИ "ТЯ" !

" - Една ми се слагаше в чата, друга - на живо. Нали ги знаеш, брат, днешните моми. Предлагат се сами. Изпращат фотоси. Цици, дупе, само и само да вържем.Че, тва ние мъжете сме гола вода !

От най-малкото и кълвем.

Обаче, явно нещо съм се повредил. Отклонявах ги. Препращах ги. Или не четях съобщения от рода на: "Скъпи, къде ще ме водиш да хапнем, гладна съм ?"

Такива ми излизаха най-евтино, щом можех да платя само с пари !

Други пък играеха на криеница и на Света Дева. Манастирът им беше в главата денем, ама през вечерта, не питай !

И пак на пусто удрях.

Едно изключение имаше, брат.

ТЯ !

Не ме попита къде ще я водя, въпреки че бях готов да я заведа навсякъде.

Не ме пита каква заплата взимам, а дали днес съм ял.

Не ми праща на чат сърчица, снимки, умни статуси.

Не се прави на умна.Тя е !

Не ми вдига всеки път, когато и звъня. А, когато иска тя.

Избирателно. И тогава съм бесен !

Сякаш животът ми го връща за всички игрички предишни, подли и долни ! С нея.

Тя не ми се слага, а аз света бих сложил в краката и !

��ак да ти го опиша?!

Все едно ме удря по слабото ми място.

Онова слабо място, дето му л��псва любов !

Не мога да се осъзная, брат ми !

Минаха толкова жени през ръцете ми, тая не мина и ей, тая ще я запомня !

И няма да й дам само да мине !

Ако само веднъж я прегърна !

Повече никога няма да я пусна...!!!"

Иси

[keeptolking]

Чети го винаги, когато искаш да разбереш мъжете!

Защо дори най-успелите, умни и привлекателни жени често не разбират какво искат мъжете и са нещастни в любовта?

Според Стив Харви, американски актьор и писател, проблемът се корени във факта, че жените търсят съвет относно личния си живот от други жени, а само мъжете знаят какво може да привлече и задържи един мъж. Тоест, ако познаваш тактиката на противника си, много по-лесно е да спечелиш играта. А както знаем, в любовта и на война всичко е позволено.

Вижте няколко истини за мъжете, които споделя с нас Стив Харви. Може да ви помогнат, ако не да спечелите войната, то да завоювате поне една битка.

Мъжът се самоопределя по три критерия: кой съм аз, какво работя и колко пари изкарвам. За да е готов един мъж за сериозна връзка, той трябва да е постигнал задоволителни отговори на тези въпроси.

Ако искате да намерите красив, умен, богат, добър, начетен, висок, атлетичен мъж с коса, на всяка цена го задръжте и... моля ви, обадете ми се. Винаги съм искал да се срещна с Бог.

Трябва също да си зададете въпроса вие самата отговаряте ли на всички мъжки критерии, за да имате правото да изисквате идеалния мъж.

За мъжете сексът е от съществено значение. Той е едно от трите най-важни неща, които мъжът очаква от вас. Това, на което истински държи, е: любов, подкрепа и секс. Ако едно от тях липсва, връзката няма бъдеще.

Мъжете не се обвързват емоционално при секс, както жените. Това, че прави секс с друга, не намалява привързаността му към вас. Не ви казва истината, за да не ви нарани. Казва ви онова, което искате да чуете.

Мъжете изневеряват защото могат. Защото мислят, че ще им се размине. Защото сексът с партньорката вече не е такъв, какъвто е бил някога. Защото винаги има жени, готови да мамят заедно с него...

Ако се надявате, че след брака ще промените мъжа – лъжете се. Майките им са поставили високи стандарти за отношението им към тях още в детството им и гледат да ги поддържат. Ето защо, когато започвате дадена връзка, трябва ясно да поставите своите изисквания. Не очаквайте той сам да го направи.

Мъжете не се плашат от силни, преуспели и умни жени!

Те се възхищават от подобни жени... на обществено място. Но мисълта да имаш подобна своенравна и устата жена вкъщи – Боже опази! Малцина са такива смелчаци.

Основната грешка на жените е, че прехвърлят начина си на мислене върху мъжете, а ние сме много по-просто устроени. Може би ще се доближите до нашия начин на мислене най-много, ако просто решите, че сме си помислили точно обратното на това, което вие сте си помислили.

- Gnezdoto

[vprki]

На гости на Биг бенда на БНР

Гледам с любопитство към щастливо оживената напоследък клубна джаз сцена в столицата, а и продължавам да вярвам, че клубната територия е естествена среда и стимулиращ дом за този род музика. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Това, разбира се, далеч не отменя градивното място на концертната джаз практика. Потвърждава го, за кой ли път, пролетният концерт на Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев (21.03). Изпълнил докрай Първо студио на радиото, концертът, озаглавен „От тук до вечността“ (на името на една от песните в програмата), напомни по един много приятен начин забележителната професионална репутация, а и лидерската роля на бенда, свързал по традиция битието си с редица обновяващи събития в полето на свободната музика.

Мирослава Кацарова и ��ирослав Турийски

В центъра на вниманието този път се озова динамиката в идеите на певицата Мирослава Кацарова и композитора и пианиста Мирослав Турийски, чието дългогодишно творческо сътрудничество сякаш не спира да се изкушава от възможностите за дръзки артистични провокации към познати и непознати композиции. Отзовавайки се на поканата да гостуват на Биг бенда с програма, включваща пиеси от репертоара на Мирослава, артистичният тандем, реализирал редица концептуални концертни програми, сред които "My Cinema" (2016), "Теменужена" (2021), "Beyond Jazz" (2023), както и неотдавнашния проект “Paloma”, сега наново показа, че не търпи статичните състояния в изкуството, че някак бяга от зоната на собствения си комфорт и видимо все търси живото музикантско предизвикателство в името на една витална творческа нагласа, а и, впрочем, особения смисъл на веригата от кавъри на дадена пиеса, т.е. на това, което в днешно време някои автори не случайно определят като музика-организъм.

Мирослав Турийски

Да преформулираш звученето на иначе познати композиции, които обичайно свързваме предимно с представата за звуковия потенциал на по-малки, камерни формации, си е истинско приключение. А за Мирослав Турийски, автор на всички специално създадени за случая нови аранжименти за глас и Биг бенд, това приключение е явно не просто въпрос на по-широки творчески търсения, стимулирани от намерението да овладееш специалните възможности на този род оркестров саунд. Поне за ухото на джаз меломаните приключението тук несъмнено носи изненади с находчивите си, любопитни и умни (по справедливите думи на Мирослава) композиционни решения, задаващи в контекста на новите версии понякога и една своеобразна, по-различна естетическа перспектива.

Мирослава Кацарова

С опора върху такава друга емоционална енергия, прозвучаха, например, вълнуващите преобразени интерпретации на иначе добре познатите „Иронично“ (м. М. Кацарова), на „Ириси“ (м. М. Турийски), на „Музика, мартини и дим“ (м. Румен Тосков-Рупето), на „От тук до края на вечността“ – песента, дала името на концерта... Вярна на изискания си певчески вкус към финеса, топлотата и елегантното поднасяне на песента, както и на лекотата в артистичното общуване с публиката, Мирослава представи още "Don’t Explain" (м. Били Холидей), „Джинджи“ (м. Антонио Карлос Жобим), „Le tango Solitaire“ (м. Джун Мияки, т. М. Кацарова)...

Мирослава Кацарова и Биг бенда на БНР

Със свое очарование се откроиха обновените аранжименти и на песните, създадени върху някои прочути филмови теми като "Smile" от филма „Модерни времена“ (м. Чарли Чаплин) и „Пазя те“ от филма „Ново кино „Парадизо“ (м. Андреа Мориконе). А пък съвсем новата песен „Под небето на Пловдив“ (м. М. Турийски, т. М. Кацарова) напомни по един симпатичен начин географско-културната принадлежност на авторите (а и на доста от музикантите в Бенда), както и чувството им за хумор, така присъщо на хората, които разпознават с усмивка и чувство за хумор филибелийската идентичност.

Саксофонистите на Биг бенда на БНР

Съвсем по правилата на класическата представа за импровизационната природа на музицирането в полето на джаза, аранжиментите на Мирослав Турийски не случайно са оставили простор за соловия виртуозитет на забележителните мислещи инструменталисти в бенда, между които тромпетистите Тодор Бакърджиев и Мартин Ташев, саксофонистите Арнау Гарофе, Димитър Льолев и Петър Момчев, останалите музиканти от брас секцията на оркестъра... Без да е някаква новост, това обстоятелство все пак напомня, че тъкмо то открай време размива границите между зоните на „твореца” и „изпълнителя” и в редица отношения трансформира логиката, а и разбирането относно възможните диалогични стратегии в създаването на музика.  

Мирослава Кацарова и Антони Дончев

Колкото до изключителния професионален шанс да пообщуваш и музицираш заедно с инструменталистите от Биг бенда на Националното радио, Мирослава Кацарова не крие личното си удовлетворение, подчертавайки в интервю, че "работата с Биг бенда на БНР е много приятна, защото...диригентът Антони Дончев е един от най-добрите български джаз-музиканти...с когото много детайлно изработваме всяка една от песните...“. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Ани Петрова

[pylnigluposti]

Нормален

Ще ти хареса ли, че няма нищо специално в моите думи?

Повтарям преповтореното от преп��свачи, и вероятно като мен са още хиляди. Няма да мога да съм уникален, а специалността ми от теб зависи.

Може да пея най-хубавите песни, но гласът си да споделям с десетина други. Може да ти пиша стихове, чиито рими ги има някъде в библиотеки. Дори и за теб да съм изцяло необичаен, ще го намериш ли за хубаво, или ще се оправдаеш, че не е достатъчно да съм различен,

а трябвало също да съм "някой"?

С една дума, въобще възможно ли е някога да бъда нещо повече от каквото ти искаш да видиш мен? Изглежда не. Един друг се ограничаваме.

Тогава каква е файдата, че някои сме по-умни, или по-богати, или по-здрави? Това няма никакво значение, освен ако не намерим кой да впечатляваме.

Все си казвам, че не съм специален, но сега виждам, че наистина съм прав. Сами по себе си всички сме така. Всичко зависи кого ще срещнем

и какво те от нас ще искат Така че стига сам съм се упреквал.

-Вечерен пътник