#търсиш

[incredible-beast]

Ако в една жена търсиш преди всичко спокойствие, а не страст, иди на гости на баба си

[ethereum-sss]

не си намирам този сивичък пост, с който да хвърля начина, по който се чувствам в днешния ден

затова ще го напиша

[kadeemagi]

"Може би търсиш сред клоните нещо, което го има само в корените." Руми

[ladyschaoticmind]

"А обикнеш ли веднъж силно, и сто красиви лица да ти наредят, пак едно единствено ще търсиш."

- И.Захариев

[t-balkanski-subekt]

От умните жени получаваш това, което заслужаваш, а от глупавите това, което търсиш!

[iamstonecoldbabyy]

“Едни и същи неща се повтарят, правиш неща, които ме нараняват, казваш неща, които ме нараняват. След това се връщаш и ме търсиш, омръзнало ми е да прощавам. Този път каквото и да става, обещах си, този път трябва да избера себе си, защото очевидно никой не избира мен, поне веднъж да си направя услуга.”

[only-bulgarian-things]

срещал ли си жена

с която те е страх

от себе си?

търсиш я и те е страх

че ако веднъж й се дадеш

всички други забежки

и флиртове

ще те изгубят завинаги

ще си свободен

да свърши

а няма да искаш

сякаш е птица сърцето ти

а не може да лети без тази

която му е като чист кафез

гледаш страха си в очите

и си склонен да му позволиш

да прави с теб каквото си поиска

само и само да не си отива

толкова я обожаваш

тази жена че е плашещо

колко много твои тъмнини

може да накара да замлъкнат

и как може да събуди в теб

лице

за което не си подозирал

срещал ли си страха

на мечтите си?

мислел си че вечно ще я караш

с носни кърпички

че ще хвърляш

като забравени хора

в (на)празното мазе на времето

но всеки си намира майстора

и си идва на точното място

целувал ли си някога

страха си?

опитай

ще те помни цял живот

Николай Владимиров

[arel0422]

Женска еманципация и феминизъм, докато не се наложи 15 минути да търсиш в Гугъл що е това “видия”, какъв вид трябвало да е за гипсокартон и как се работи изобщо с винтоверт без да влезеш в бърза помощ.

Аз лично го гледам като самолетно табло…

Мъже, обичаме ви и без вас светът ще бъде едно по-лошо място.. с миризливки, които няма кой да махне от пердето!

[summersoullll]

Няма го. Любовта ви я няма, той я взе със себе си. Изправи се и се осъзнай. Затвори вратата. Можеш да търсиш любовта в миналото, но кой крачи назад?

[inspired-by-the-ego]

Не губи време да търсиш логика там,

където дори няма мисъл.

[mostofusarefeelingtheyaredead]

"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо."

Времеубежище

[lora-ns-world]

,, 10 неща"

,, 10 неща, на които бих научила дъщеря си:

1 Казвай каквото чувстваш, дори да не е положително. Хората не четат мисли, а ти в никакъв случай не трябва да се срамуваш от емоциите си.

2 Винаги носи чанта. Не знаеш кога ще ти трябва нещо от нея или да удариш с нея някой мъж.

3 Ако носиш токчета, гуменки в раницата.

4 След много водка, на другия ден много вода, чай и лека храна.

5 Няма лошо да разчиташ на другите, но винаги бъди готова да се справяш сама.

6 Състрадание. Бъди такава. Света е достатъчно пълен с лоши хора и задници.

7 Мъже с кожени якета

8 Няма нищо унизително да гледаш барби на и на 40. Но е готино, ако с барби можеш да гледаш и Тексаско клане.

9 Радвай се и на малкото, някои хора и това нямат.

10 Ако лошите ти моменти с някой са повече от добрите, тогава си върви. Ако сама не се бориш да бъдеш щастлива, никога няма да бъдеш. Не чакай на готово каквото и да е било.

11+ Не е слабост да търсиш помощ, когато не можеш да се справиш. Но знай къде и в кого да я търсиш. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[babeimissyoutoomuch]

ДРУГ

Днес, три месеца след като се разделихме я видях с друг. Беше висок. Тя винаги казваше, че не харесва високи мъже. Тоя беше висок! А тя... беше щастлива!

Може би един зрял, добър и смирен човек щеше да се зарадва за нея. Аз ли? Почувствах се сякаш се ударих в стена, стената ме поля с кофа студена вода, а кофата ми заби шамар в мутрата.

Тя беше с друг, а за мен времето беше спряло. Тя продължаваше напред, а аз стоях на същото място, където ме беше оставила. Казвам "оставила", но истината беше, че аз я принудих. Да! Добро утро! Мъжете понякога правим така. Защо? Защото не искаме да вземаме решения или да носим отговорности, когато сме несигурни в нещо. Това е! Такова е! Започваме да се държим гадно, докато на жената й писне и не ни зареже. После с чиста съвест можем да го играем "зарязаните" и "Ето! Аз не съм вземал решение! Решението е нейно!" Такова е! Бях го правил и друг път, само дето... по-сам никога не съм се чувствал. Бил съм сам... Ама не беше същото. И сега като се замисля, не знам дори защо постъпих така. Защо? Защото имах нужда от пространство? Защото не исках да ми се задават въпроси - "Къде си? С кого си?"... И когато въпросите изчезнаха, когато тя спря да ги задава вече беше късно да разбера, че всъщност ги искам. Че искам да я е грижа. Че искам да е в живота ми.

Месеци наред не мога да избавя мислите си от спомени. И как не? Бога ми, трудно е да забравиш някой, който ти е оставил толкова много за помнене.

Понякога отивах до работата й за да я видя. Без да знае. Просто... имах нужда да знам че е добре. Да видя с очите си! Е... Видях!

Чудя се мисли ли за мен докато целува него. Не! Разбира се че не! Тя не е такава! За да позволи да се приближи и на крачка от нея друг мъж, това означаваше само едно - Че е приключила с мен!

И сега какво? Има си неговото сърце и моето сърце и никаква част от тая проклета болка. Болката си остана при мен.

Какво трябва да направя сега? Да се утеша с някоя друга жена? Да си хвърля сърцето в краката на някоя непозната? Да прегръщам и целувам друга, докато мисля за нея? В миналото и това съм го правил. В друга история, с други жени, преди да срещна и познавам НЕЯ. Сега е различно! Сега знам, колко безмислено е докато скърбиш, да търсиш утеха, там където я няма. Не! Предпочитам да съм сам докато мине. А то ще мине... Нали? Няма да е все така! Не може.

Понякога ми се иска да дойде някой и да ми каже - Ще те боли още еди колко си дни и след това ще си добре... Ама никой не идва! Никой не ми го казва това. Няма лекар, при който да отида и да ми излекува сърцето по здравната каса. Няма хапче, което да взема с електронна рецепта и да ми мине от тая болка. Може би някой ден, някой умен учен ще създаде таблетка против разбито сърце. Ще направи състояние, човека. Вземайте по една таблетка при нужда! Не води до привикване! Преди употреба прочетете листовката. Такова хапче няма, но бих дал всичко за да не се чувствам повече така. Просто да спре!

Тя беше щастлива! Видях как го гледа. Разбрах, защото някога гледаше мен така... И ще го направи тоя много щастлив. Тя и камък може да направи щастлив. Знае как. Просто е такава! Дава без да иска. Грижи се, без да иска грижа. Моята грешка ли? Разбрах грижата й грешно. Любовта, с която ме засипваше... почувствах се сякаш си изтървам свободата, а сега... дори не я искам тази свобода. За какво ми е? ТЯ не е до мен. И света да покоря няма да е там да ми държи ръката и да ми казва - "Браво скъпи! Гордея се с теб! Ти можеш!" Е... Сега ще го казва на друг.

Искам да го набия тоя! Да се изправим един срещу друг и да му покажа, че съм повече мъж от него. Дуел за сърцето на любимата - като в миналото! Но... времената вече не са такива! По мъжът, не получава момичето. Момичетата сами се спасяват. В този свят няма принцове на бели коне или пък девойки в беда. Всеки е сам за себе си, грабнал под мишница егото си и ако трябва да съм честен в тая битка егото ми победи.

Колкото и сложно да твърдим че е всичко, всъщност е много просто - човек не осъзнава, какво е истинско щастие, докато не го изгуби, а изгуби ли го веднъж, не може да го върне каквото е било. Остава ти да се надяваш, че ще обичаш някога пак.

Мария Миразчийска - Мариачи

[ladyschaoticmind]

Може би така се стига до някой,

да му показваш,

че си наоколо,

че думите ти тежат,

колко може да ти вярва,

да кажеш,

,,искам единствено теб",

че няма други, и да е така,

че нямаш тайни,

и сърцето му ти е достатъчно,

и да не лъжеш.

Може би да стигнеш до някой,

най-близо

е честно,

с малки стъпки,

да не спираш да вървиш.

- Любомира Димов / " И ти ли търсиш някого?"

[t-balkanski-subekt]

Понякога търсиш нещо цял живот, а то е било пред теб и дори не си разбрал.

- Пазители на галактиката (Vol. 2) -

[keeptolking]

Ако ме търсиш само когато поискаш.. ще ме намериш само когато поискам.