#търсиш
Explore tagged Tumblr posts
Text
Ако в една жена търсиш преди всичко спокойствие, а не страст, иди на гости на баба си
70 notes
·
View notes
Text
не си намирам този сивичък пост, с който да хвърля начина, по който се чувствам в днешния ден
затова ще го напиша
9 notes
·
View notes
Text
"Може би търсиш сред клоните нещо, което го има само в корените." Руми
67 notes
·
View notes
Text
"А обикнеш ли веднъж силно, и сто красиви лица да ти наредят, пак едно единствено ще търсиш."
- И.Захариев
#bg post#bg thoughts#bg quotes#bg blog#bg tumblr#bg love#bg text#bulgarian quotes#bulgarian post#balkan quotes#бг мисли#бг цитат#бг пост#бг мисъл#бг текст#бг думи#бг надпис#бг любов#бг обич#бг поезия#бг цитати#бг размисли#бг тъмблр#български пост#български цитат#български мисли#българска литература#българска любов#любовни цитати#любов
75 notes
·
View notes
Text
“Едни и същи неща се повтарят, правиш неща, които ме нараняват, казваш неща, които ме нараняват. След това се връщаш и ме търсиш, омръзнало ми е да прощавам. Този път каквото и да става, обещах си, този път трябва да избера себе си, защото очевидно никой не избира мен, поне веднъж да си направя услуга.”
#бг пост#бг блог#бг цитат#бг мисли#бг любов#бг текст#бг поезия#бг литература#авторско#спомени#бг поема#бг надпис#бг чувства#мотивация#среднощни мисли#сродна#бг думи#душа#страст#сила#любов#любовни цитати#бг автор#изкуство#bggcommunity#bg post#bg artist#bg tumblr#bg love#bg thoughts
33 notes
·
View notes
Text
Той не обичаше чатовете, но хвана телефона си и й написа:
– Здравей, Пчеличке! Знам, че е късно, но обличай нещо и излез с мен! – написа й той.
– Пчеличке? Това ли е новата ти стратегия за свалки?
– Нали като бяхме малки имаше една пчеличка с твоето име. Не си ли спомняш? Същата си като нея.
– Откъде си мислиш, че ме познаваш толкова добре? – отвърна тя раздразнено.
– Знам достатъчно, за да не се отказвам от теб. Чети внимателно...
Обичаш звука на морето и тишината на природата.Харесваш красотата на преливащите се цветове на залезите. Пееш в колата, когато си сама. Мразиш прототията, а предпочиташ интелигентни разговори и хора, защото те вдъхновяват да се развиваш, да научиш нещо от тях. Не се доказваш на никого, освен на себе си.
Търсиш спокойствието, но без да губиш фокуса си и да се отпускаш прекалено. Даряваш любов на близките си и цениш тези, които наистина я заслужават. Не харесваш промените, но ги приемаш, защото знаеш, че без тях няма разтеж.
Ще избереш разходка по плажа с любим за теб човек, пред блясъка на скъпите заведения. Грижиш се за здравето си, затова и тренираш. Дисциплинитана си, защото знаеш, че така ще постигнеш много от целите си в живота.Четеш, учиш се все��и ден, защото знаеш, че "каквото посееш днес" , утре ще "поникне" в красиво цвете, каквото си ти.Упорита си и не се отказваш при трудности и ако няма решение ще намериш такаво напук. Да продължавам ли?
– Но кой ти каза всичко това?! Как...?! – тя държеше телефона, объркана как всичко, което прочете, е толкова вярно за нея, а нямаше от къде да го знае.
– Готова ли си за още нещо? Всъщност току-що описах себе си, не теб. Сега разбираш ли защо те познавам? Ти си мен в женски облик. Няма да те преследвам с мили думи и опити да те впечатля. Просто ще ти кажа – знаеш силно съм привлечен от теб, но ти трябва да си дадеш шанса да разбереш кой съм и защо продължавам.
А сега си представи, че не го направиш. И никога няма да узнаем дали сме пропуснали нещо велико. Нещо, което и двамата сме чакали.
Затова излез с мен. Толкова пъти, колкото ти е нужно, за да решиш сама. Плажа днес е отворен, идвам да те взема.
Нека се видим, да поговорим...
и да разберем...
Бисер Николов
11 notes
·
View notes
Text
срещал ли си жена
с която те е страх
от себе си?
търсиш я и те е страх
че ако веднъж й се дадеш
всички други забежки
и флиртове
ще те изгубят завинаги
ще си свободен
да свърши
а няма да искаш
сякаш е птица сърцето ти
а не може да лети без тази
която му е като чист кафез
гледаш страха си в очите
и си склонен да му позволиш
да прави с теб каквото си поиска
само и само да не си отива
толкова я обожаваш
тази жена че е плашещо
колко много твои тъмнини
може да накара да замлъкнат
и как може да събуди в теб
лице
за което не си подозирал
срещал ли си страха
на мечтите си?
мислел си че вечно ще я караш
с носни кърпички
че ще хвърляш
като забравени хора
в (на)празното мазе на времето
но всеки си намира майстора
и си идва на точното място
целувал ли си някога
страха си?
опитай
ще те помни цял живот
Николай Владимиров
105 notes
·
View notes
Text
Ще ме търсиш в другите, но никой няма да е толкова токсичен и да те побърква.
И ще се връщаш.
12 notes
·
View notes
Text
Женска еманципация и феминизъм, докато не се наложи 15 минути да търсиш в Гугъл що е това “видия”, какъв вид трябвало да е за гипсокартон и как се работи изобщо с винтоверт без да влезеш в бърза помощ.
Аз лично го гледам като самолетно табло…
Мъже, обичаме ви и без вас светът ще бъде едно по-лошо място.. с миризливки, които няма кой да махне от пердето!
28 notes
·
View notes
Text
Не ми пиши, когато останеш без нищо друго за вършене. Направи време за мен сега — не когато ти е удобно, не когато си свършил със света. Не ме карай да превеждам чувствата си в думи. Чети ме. Виж ме. Без обяснения, без инструкции.
Не съм тук, за да се моля за вниманието ти. Ако не можеш да доловиш значението с поглед или с едно изречение, значи не си тук за мен. Престани да търсиш оправдания в забързаното ежедневие. Всеки намира време за важното. Всичко останало са празни думи и изгубени моменти.
Избери — или ме виж сега, или продължавай да губиш.
#ВремеЗаМен#Взаимоотношения#Внимание#ИстинскиЧувства#Избор#Приоритети#ЦенниМоменти#БезИзвинения#ЕмоционалнаИнтелигентност#Значение#Любов#Свързаност#ИзгубениМоменти#Чувства#ЧетиМе
7 notes
·
View notes
Text
Няма го. Любовта ви я няма, той я взе със себе си. Изправи се и се осъзнай. Затвори вратата. Можеш да търсиш любовта в миналото, но кой крачи назад?
10 notes
·
View notes
Text
Не губи време да търсиш логика там,
където дори няма мисъл.
11 notes
·
View notes
Quote
"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо."
Времеубежище
76 notes
·
View notes
Text
,, 10 неща"
,, 10 неща, на които бих научила дъщеря си:
1 Казвай каквото чувстваш, дори да не е положително. Хората не четат мисли, а ти в никакъв случай не трябва да се срамуваш от емоциите си.
2 Винаги носи чанта. Не знаеш кога ще ти трябва нещо от нея или да удариш с нея някой мъж.
3 Ако носиш токчета, гуменки в раницата.
4 След много водка, на другия ден много вода, чай и лека храна.
5 Няма лошо да разчиташ на другите, но винаги бъди готова да се справяш сама.
6 Състрадание. Бъди такава. Света е достатъчно пълен с лоши хора и задници.
7 Мъже с кожени якета
8 Няма нищо унизително да гледаш барби на и на 40. Но е готино, ако с барби можеш да гледаш и Тексаско клане.
9 Радвай се и на малкото, някои хора и това нямат.
10 Ако лошите ти моменти с някой са повече от добрите, тогава си върви. Ако сама не се бориш да бъдеш щастлива, никога няма да бъдеш. Не чакай на готово каквото и да е било.
11+ Не е слабост да търсиш помощ, когато не можеш да се справиш. Но знай къде и в кого да я търсиш. "
Лора Н
Из дневника на един нов живот
#ЛораН#Из дневника на един нов живот#Из размисли на една художничка#Из среднощни мисли нищо че си имам работа#Летящата#Луниизвезди#moonandstars#лоран#бг#бг пост#бг любов#бг мисли#бг цитат#бг тъга#бг мисъл#душа#бг болка#Бг тъмблър
7 notes
·
View notes
Text
и всичко вече правя, да угодя на себе си, да се предразположа, да покажа любов и уважение, преди да се разпадна на частици пред теб
карам ли те да изпитваш уют, Господи, как боли и как е хубаво, да си жив, за да ти щипе на душата и пари така, да си жив, да се чувстваш слаб, но да си силен, да си противоречие съдържано в лъжата, да объркваш останалите, но да си верен на себе си
карам ли те да се чувстваш болен, уязвим, разкъсан пред моята свещеност? надявам се да осъзнаваш какво означава
и защо? аз ли трябва да съм по-слаба да те потърс��? да чуя гласът ти, успокоение в начина по който мислиш. какво се случва с теб? какъв си сега? има ли промяна?
пак ли съм силната? пак ли съм сама? отново ли не ме търсиш, дори в тъмнината? топлата ми плът, не привлича думите от устата ти, да се разлеят по мен, като топло, червено вино липсата е твърде осезаема, безтегловна дори, мъката дори не боли, тъканта гола до кръв, разкостени, сърцата ни сами, кървави, разгорещени?
ако можех да погълна тази чаша щях, всяка моя гласна струна изгоря, в тази съботна вечер, самотна, студена, октомврийска
3 notes
·
View notes
Text
ДРУГ
Днес, три месеца след като се разделихме я видях с друг. Беше висок. Тя винаги казваше, че не харесва високи мъже. Тоя беше висок! А тя... беше щастлива!
Може би един зрял, добър и смирен човек щеше да се зарадва за нея. Аз ли? Почувствах се сякаш се ударих в стена, стената ме поля с кофа студена вода, а кофата ми заби шамар в мутрата.
Тя беше с друг, а за мен времето беше спряло. Тя продължаваше напред, а аз стоях на същото място, където ме беше оставила. Казвам "оставила", но истината беше, че аз я принудих. Да! Добро утро! Мъжете понякога правим така. Защо? Защото не искаме да вземаме решения или да носим отговорности, когато сме несигурни в нещо. Това е! Такова е! Започваме да се държим гадно, докато на жената й писне и не ни зареже. После с чиста съвест можем да го играем "зарязаните" и "Ето! Аз не съм вземал решение! Решението е нейно!" Такова е! Бях го правил и друг път, само дето... по-сам никога не съм се чувствал. Бил съм сам... Ама не беше същото. И сега като се замисля, не знам дори защо постъпих така. Защо? Защото имах нужда от пространство? Защото не исках да ми се задават въпроси - "Къде си? С кого си?"... И когато въпросите изчезнаха, когато тя спря да ги задава вече беше късно да разбера, че всъщност ги искам. Че искам да я е грижа. Че искам да е в живота ми.
Месеци наред не мога да избавя мислите си от спомени. И как не? Бога ми, трудно е да забравиш някой, който ти е оставил толкова много за помнене.
Понякога отивах до работата й за да я видя. Без да знае. Просто... имах нужда да знам че е добре. Да видя с очите си! Е... Видях!
Чудя се мисли ли за мен докато целува него. Не! Разбира се че не! Тя не е такава! За да позволи да се приближи и на крачка от нея друг мъж, това означаваше само едно - Че е приключила с мен!
И сега какво? Има си неговото сърце и моето сърце и никаква част от тая проклета болка. Болката си остана при мен.
Какво трябва да направя сега? Да се утеша с някоя друга жена? Да си хвърля сърцето в краката на някоя непозната? Да прегръщам и целувам друга, докато мисля за нея? В миналото и това съм го правил. В друга история, с други жени, преди да срещна и познавам НЕЯ. Сега е различно! Сега ��нам, колко безмислено е докато скърбиш, да търсиш утеха, там където я няма. Не! Предпочитам да съм сам докато мине. А то ще мине... Нали? Няма да е все така! Не може.
Понякога ми се иска да дойде някой и да ми каже - Ще те боли още еди колко си дни и след това ще си добре... Ама никой не идва! Никой не ми го казва това. Няма лекар, при който да отида и да ми излекува сърцето по здравната каса. Няма хапче, което да взема с електронна рецепта и да ми мине от тая болка. Може би някой ден, някой умен учен ще създаде таблетка против разбито сърце. Ще направи състояние, човека. Вземайте по една таблетка при нужда! Не води до привикване! Преди употреба прочетете листовката. Такова хапче няма, но бих дал всичко за да не се чувствам повече така. Просто да спре!
Тя беше щастлива! Видях как го гледа. Разбрах, защото някога гледаше мен така... И ще го направи тоя много щастлив. Тя и камък може да направи щастлив. Знае как. Просто е такава! Дава без да иска. Грижи се, без да иска грижа. Моята грешка ли? Разбрах грижата й грешно. Любовта, с която ме засипваше... почувствах се сякаш си изтървам свободата, а сега... дори не я искам тази свобода. За какво ми е? ТЯ не е до мен. И света да покоря няма да е там да ми държи ръката и да ми казва - "Браво скъпи! Гордея се с теб! Ти можеш!" Е... Сега ще го казва на друг.
Искам да го набия тоя! Да се изправим един срещу друг и да му покажа, че съм повече мъж от него. Дуел за сърцето на любимата - като в миналото! Но... времената вече не са такива! По мъжът, не получава момичето. Момичетата сами се спасяват. В този свят няма принцове на бели коне или пък девойки в беда. Всеки е сам за себе си, грабнал под мишница егото си и ако трябва да съм честен в тая битка егото ми победи.
Колкото и сложно да твърдим че е всичко, всъщност е много просто - човек не осъзнава, какво е истинско щастие, докато не го изгуби, а изгуби ли го веднъж, не може да го върне каквото е било. Остава ти да се надяваш, че ще обичаш някога пак.
Мария Миразчийска - Мариачи
9 notes
·
View notes