#секс разказ

[vprki]

Да погледнеш на себе си, на хората с талант, усмивка и (само) ирония…

Някъде още от 2011 година Надежда Джакова, изкуствовед и куратор, завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) работи по дългогодишния си проект „Автобиография“ . Тя има и сериозни публикации по темата, но сега на финала на двумесечната експозиция „Колко те харесвам“ в пространството на САМСИ ще разкажем малко повече за нея…

Изложбата е поетично-ироничен поглед на шестима съвременни художници, много различни, към заобикалящата ги среда. Те показват как се самовъзприемат, как другите ги възприемат, в какво време живеят. Чрез автобиографичния похват като средство за самоизразяване и търсене на собствена идентичност, авторите разглеждат културни, религиозни, политически и социални теми, акцентирайки върху авторефлексията и подлагайки на критика представата за лично и обществено пространство. /На водещата снимка са не всички, някои дойдоха по-късно/.

От изложбата

В годините за повечето от тях сме публикували текстове във „въпреки.com” по повод техни самостоятелни изложби или участието им в групови. Божидар Бончев, Георги Ружев, Ива Яранова, Мариана Василева, Момчил Георгиев и Юлий Таков в „Колко те харесвам“ Надежда Джакова като куратори ги обединява по красив, усмихнат и дори неочакван път, на пръв поглед, във великолепното пространство на галерията.

Един от опитите за портрет на Божидар Бончев

Божидар Бончев извежда керамиката от уталитарен модел в постмодернистичен наратив. В „Опитите за портрет“ се оглежда самият художник. Тези автопортрети съдържат в себе си различни похвати на изразяване и разказ – смесица на скулптурна форма и живописно наслагване, основни обеми и интригуващи малки детайли, цветни петна и идеалистични пейзажи. Божидар Бончев развива традицията на керамиката, като я издига над конкретното и общоприетото. Творчеството му отразява негови вътрешни съзерцания и лични проникновения. Неговите абстрактно-фигуративни обекти и скулптури съдържат скрит смисъл и са на границата между реалното и фантастичното. Те се характеризират с освободена пластичност, като естествено и с лекота съчетават разнородни мотиви, форми и материали. Работите му впечатляват с експресивните обеми, колорита, живописните импровизации, изящната керамична повърхност. Той извежда керамиката от уталитарен модел в постмодернистичен наратив. И с днешна дата продължава по невероятно силен и артистичен път да отстоява идеите си и да учи на това и студентите си като професор в НХА.

От представянето на Георги Ружев на изложбата

Георги Ружев обича да се превъплъщава в митологична личност, музикална звезда или киноактьор. Пла��атът от 1977 на групата „Секс Пистълс“ и фотоколажът на художника в образа на нейния фронтмен Джони Ротън препраща към анархистките и пънк прояви по време на митинги и шествия от 1990-те, в които Ружев се включва. Той е част от младото бунтарско поколение на българското съвременно изкуство. И независимо, че миналата година стана на 60 в творческите си изяви остава верен на несъгласието си с това наше „сиво всекидневие“, не се примирява реалността, в която се налага да живеем. Заедно с Асен Ботев, по спомени на изкуствоведката Диана Попова, „показаха снимки от акции, които са правили, и попитаха могат ли да се включат в изложбата Земя и небе“. Така през 1989 г. Георги Ружев взима участие в първата авангардна изложба, представяща така наречените тогава неконвенционални форми в изкуство, на покрива на галерията на СБХ на „Шипка“ 6. Бунтар по природа, непризнаващ поклонничеството пред идоли и създаването на нови такива, той взима участие в анархистките и пънк движения по време на обществените митинги и шествия през 90-те. С пристратие към музиката, Георги Ружев инициира и участва в множество артистични сдружения като колектив „АГ“, „Попарата на бухала“, „Токси-лелички“, OCTOBERON“ и е сред основателите на сдружение „Изкуство в действие“ (1990) заедно с Орлин Дворянов , Добрин Пейчев, Димитър Грозданов и други.

От представянето на Георги Ружев на изложбата

Припомняме изложбата му “Не чак толкова сладък храм“ през есента на 2020 в необичайното на пространство на галерия „Водна кула“ в кв. „Лозенец“. Тогава в интервю сподели:„Религията малко ограничава и използва хората да бъдат по-подчинени, а аз я разглеждам по друг начин в проекта. Има и сладникави неща в някои религии, показал съм вуду ритуали, музика съм направил, смесил съм няколко жанра-спектакъл, изложба, пърфхорманс, видео. Част от тях съм правил още през 1999 година, сега ги подобрих.30 години са вътре в това пространство…

От творбите на Ива Яранова -вдясно портрет на Димитър Грозданов, вляво - на Димитър Арнаудов

Ива Яранова участва в експозицията в САМСИ с портрети на колекционери – хора, които са част от нейната артистична среда. Виждаме не просто ликове на приятели, а ситуация, в която колекционерите са изобразени сред заобикалящ ги магичен свят. Зад всяка живописна работа на художничката се крият много истории, наситени с разнопосочни знаци, които „настояват“ да бъдат разгадани. Виждаме нейния творчески поглед и възглед за Николай Неделчев, Димитър Арнаудов, Христина Бобокова, Димитър Грозданов, Светла му памет…В неформален разговор кураторката Надежда Джакова каза, че колекционерите са харесали портретите си.

Една от творбите на Мариана Василева на изложбата в САМСИ "Никога не носи две дини под една мишница", 2013, видео

 Мариана Василева е мултимедиен артист, който от години живее и работи в Берлин. Във видеото „Никога не носи две дини под една мишница“ тя цитира популярни изрази, използвани от нейната баба. В различен социо-културен контекст днес тези поуки от  детството изненадващо се повтарят.

Припомняме, че 2020 година тя направи впечатляваща обща изложба с германския си колега Отьорг А.К. в от Гьоте-институт, който бе домакин на експозицията от 20 август до 18 септември. Мариана Василева е визуален артист, който живее и работи в Германия от 20 години. Нейните творби обхващат областта на фотографията, рисуването, скулптурата и видеото. Това бе нейното завръщане в България тогава след ретроспективната ѝ изложба „Баланс“ през 2015 г. в СГХГ с куратор Мария Василева.

Момчил Георгиев "Портрет на Р."

Момчил Георгиев изгражда строго разпознаваема образна система, върху която работи от години – черен плътен контур конструира мъжка глава, контрастираща на пастелно вибриращ фон. Художникът придава конкретност на тази форма в  портрети на приятели – колеги, изиграли важна роля в живота му.  

Дни преди откриването на изложбата „Колко те харесвам“ на 7 ноември той представи експозицията си „Реткизи“ в една от залите на галерията на СБХ на „Шипка“ 6. Тогава в края на октомври подготвяйки я, Момчил Георгиев променя концепцията си по много дълбоки, лични причини и избира да представи серия ескизи на хартия от периода 1992 – 1997 година. Посвещава я на своя баща, който наскоро е починал. Това връщане назад във времето, почти в началото на творческия му път, дава и заглавието на изложбата – измислената дума „реткизи“, съчетала ретро и ескизи. Показа и нови живописни платна, нарисувани през 2024, както и от цикъла си посветен на Париж, които видяхме през октомври  2023 в галерия „Стубел“ на изложбата му  Bonjour Paris.

Станислав Памукчиев /л/, Момчил Георгиев /ц/ и Юлий Таков /д/ на откриването на изложбата в САМСИ

То е завършил Националната художествена академия, специалност „Металопластика“, работи предимно в областта на живописта. На откриването на изложбата в САМСИ в личен разговор сподели, че  е планирал част от творбите в експозицията да включи в представянето  си в СБХ, но личната загуба е променила решението му…

Юлий Таков продължава серията живописни картини, върху която работи през последните две години, като изобразява дългото си пътешествие в една загадъчна реалност. В безкрайната интерпретация на околния свят художникът попада в множество битки и се сблъсква с препятствия, но намира и начини за преодоляването им.

Едно от живописните творби на Юлий Таков

По повод изложбата му рисунки „Отрязъци“ в галерия „Ракурси“ април-май 2023 година проф. Станислав Памукчиев написа: „Ако приемем, че рисунката е най-късата дистанция между аз-а, между вътрешната причина, вътрешното съдържание и повърхнината на листа, то тези рисунки носят този белег. Юлий Таков се завръща към себе си, към откровено разкриване на своята дълбока отдаденост и вживяване в съдбата на художника, с неговото екстремно живеене между фикция и реалност.“ А художникът сподели тогава: „Чувствам се малко като човек, който си приготвя багажа за пътешествие и не е ясно точно къде ще отиде. Но очакването е, че предстои нещо интересно.“ Виждаме порива му и в представените от него платна в САМСИ.

От изложбата

В рамките на изложбата „Колко те харесвам“  се разви и проектът "Съвременно изкуство за деца" на Националната галерия. Всяка тяхна експозиция, независимо в кое пространство присъства е съпроводена със срещи, образователни програми, ателиета за деца и юноши. Може би, не всяка изложба е разбираема или усетена, най-малкото емоционално от невръстните посетители, но това остава и живее в тях. Няма как всички те да станат художници, но както в книгата си „Граматика на фантазията“ прекрасният писател и разбиращ света на децата Джани Родари пише: „Но ще станат свободни хора!“

Творческата част от ателието в конкретната изложба е обвързана с творбите на Божидар Бончев, Георги Ружев, Ива Яранова, Мариана Василева, Момчил Георгиев и Юлий Таков, със специално участие на част от художниците в изложбата. Това остава за цял живот, личен опит…

Надежда Джакова и Станислав Памукчиев

Колкото до дългогодишния проект „Автобиография“   на Надежда Джакова и като изкуствовед-изследовател не може да не припомним, че в един сложен и тежък момент за нея тя ни съдейства за текстове да погледнем и вникнем в това, което ни остави като художник Людмил Лазаров. Сигурни сме, че това тепърва предстои да се изследва и дано. В този контекст публикувахме откъси, предоставените ни от нея от нейната научна работа като изкуствовед „Автобиографичното в творчеството на художниците Аделина Попнеделева, Людмил Лазаров (1955- 2022) и Красимир Кръстев – RASSIM“ в тематичния годишник „Изкуствоведски четения 2021. Персонал��я” на Института за изследване на изкуствата, БАН, 2022, с. 293-303.

Може би, бяха малко повече припомнянията в текста, но нищо, дори в една изложба не се появява просто така, изведнъж. Авторите имат своята творческа биография, кураторът – познание и професионален интерес не само за краткото време не експозицията. За нас като зрители остава преживяното в пространството… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[bgpositron]

Каквото стане в Бургас, си остава в Бургас

Днес заминаваме, след час всъщност. Последни приготовления на багажа, чудя се дали не забравям нещо. Повиквам си такси. Целувам приятеля си за чао, няма да го виждам близо седмица. Отивам на море с приятели без него, защото той е с много бледа кожа, която бързо гори. Не си пада по слънцето и плажа, предпочита планината. След като се върна от морето ми е обещал да ме води на палатки, където както в американките филми ще печем маршмелолс на огън. Таксито ме чака. Целувам приятеля си пак и тръгвам.

Ще пътуваме с влак, нищо че почти всички имат коли. По-романтично е, все едно отново сме тийнейджъри. Пък и е по-евтино. Всички ще бъдем отново заедно, както едно време. Всички, също и Теодор. За миг се смутих и притесних, защото цели шест дни непрекъснато ще го виждам, като половината от времето ще бъдем полуголи на плажа. Отпъдих мисълта. Всичко между нас отдавна приключи, пък и никога не е било нещо сериозно. Лека авантюра, по-голямата част бе в моята глава. Бях влюбена в него, дълги нощи съм бленувала и мечтала да бъдем заедно. Това така и не се случи. Както и да е, де. Сега съм във връзка, приятелят ми е страхотен и го обичам. Онова с Теодор беше преди години, пък и той също бе наш приятел, част от компанията и аз нямах нищо против него. Даже ми бе приятен.

Заспах във влака. Сутринта се събудих в Бургас. Настанихме се в квартирата, закусихме и посрещнахме утрото на плажа. Притесненията ми относно Теодор се бяха оказали напразни. Не беше неловко между нас, според мен даже бяхме в прекрасни, напълно приятелски отношения.

Вечерта отидохме на дискотека. Напивахме се, танцувахме, сутринта едвам се прибрахме. Повръщахме, мразехме света, но като отидохме на плажа ударихме по един сън и слънцето ни оправи настроението. Закусвахме с цаца и изпивахме промишлени количества бира, нищо че по-рано бяхме повръщали друг алкохол - уиски, умешено с водка. Играхме плажен волейбол. Влизахме в морето. Аз не можех да плувам, а Теодор съвсем умишлено ме хвърляше във водата. Пи��ях, но той не се интересуваше. Моята паника го забавляваше. На лицето му изгряваше прекрасна усмивка и зазвъняваше смях. Знаеше, че няма да му се обидя за това. Пък и винаги е бил импулсивен дразнител. Правеше каквото си иска. Аз пък от своя страна му направих пясъчни гърди, докато спи на плажа и облях цялото му лице с слънцезащитен крем. Когато се събуди, той се изсмя. Не се подразни, а точно обратното. Зарадва се на гърдите, каза че винаги е искал едни и е завиждал на жените, че те си имат и могат да си ги мачкат когато си поискат.

Вечерта пак отидохме на заведение. Този път в някакъв бар. Пак дадохме сумати пари за алкохол, от които на сутринта да ни се гадеше. Или това бе от съмнителните морски дарове в ресторанта, не съм сигурна. Вероятно е била комбинацията от двете.

Следобед играхме белот. Загубих три път и накрая се ядосах. Разхождах се по плажа и започнах да събирам мидички. Отидох при другите да им ги покажа. Теодор ме попита дали не съм на 10. Започнах да го замерям с мидичките и той реши да отвърне. Гонехме се по крайбрежието, целейки се със счупени рапани и миди. Сега се чудя къде ни е бил акъла, можеше да се нараним с тези детинщини. Приключихме гонитбата, защото по погрешка стъпих в един пясъчен замък. Създателя му, момче на около шест години, се разплака и ние с Теодор му помогнахме да го постой наново. След около час на архитектурен гении и зидарство дворецът ни стана великолепен. Детето бе много доволно и щастливо. Обяви ме за принцесата на замъка, а то и Теодор били смелите рицари, които щели да ме пазят.

Вечерта отново заведение. Сутрин – гадене. Беше третия ден от нашата почивка. Бях във водата, заедно с другите, когато видях, че Ани нещо се мръщи под чадъра. Не виждах очите й, защото бяха скрити под големи слънчеви очила, но устата й бе свита на черта.

-          Какво има? – Попитах я.

-          Ти ми кажи какво правиш? – Въздъхна тежко тя.

-          Моля?! – Изненадах се аз.

-          Какво моля, това с Теодор прекрачва границата.

-          Ъъъ, ние сме приятели, какво толкова?

-          Еми гаджето ти? – Попита Ани, като смъкна очилата си, за да видя изпитателния й поглед.

-          Какво за него? Сутринта се чухме, на работа беше от по-рано, защото всички във офиса са на почивки…

-          Не прави глупости, моля те. Той е прекрасен.

-          Какво ти става бе? –А��ектирах се. – Защо ми ги говориш тези неща?

-          Не съм сляпа. Виждам ви с Теодор, как се докосвате, нищо че почти нямате дрехи по себе си. Как се гледате. Как му се подхилкваш на шегичките или как – Тя започна да ме имитира – „Тео, ще ми намажеш ли гръбчето с лосион, защото не мога сама…“

-          Я си гледай работата! – Казах й, станах и се отдалечих.

Какви глупости ми говореше тя? С Теодор просто бяхме в приятелски отношение. Никога не съм показвала специално отношение, по-различно от това с другите момчета от компанията. Пък и дори да бях е напълно нормално. Едно време с Теодор бяхме много близки, даже най-добри приятели. Напълно естествено е, напълно в границата. Ани си внушаваше и явно беше станала с гъза нагоре.

Съвсем скоро дойде последната вечер от нашата почивка. Решихме да си останем в квартирата, достатъчно пари бяхме дали по местните кръчми. Направихме си вечеря, пуснахме си музика. Играхме на „Никога не съм…“ и „На истина и предизвикателство“. Смяхме се, много. Пратихме Иво да купи още алкохол. Той се върна с по-малко бутилки от очакваното. С Теодор се разсърдихме, или по-скоро се лигавехме и правехме на обидени, че само ние сме платили последната почерпка. Шегувахме се, че щом е така значи само ние ще си я изпием. Друг��те роптаеха. Борехме се за уискито, като в крайна сметка се заключихме с Теодор в килера, за да си го изпием сами. Нали ние си го бяхме платили. Другите тропаха по вратата, но скоро се отказаха. Аз и Тео отпивахме мъжки глъдки, като си въртяхме уискито. То свърши твърде бързо отколкото съзнанието ни можеше да го понесе. Оляхме се този път с него. Не помня от кога не съм била толкова пияна, може би от тийнейджърските години. Не знаех къде се намирам. Лазех по земята, търкалях се, изпадах в истеричен смях. Той не бе по-добре от мен. Лежахме на пода, когато се случи. Спомените ми са малко мъгляви. Не помня всичко от онази вечер, но основното никога няма да го забравя. Мисля, че аз първа го целунах. Бях се подпряла на рамото му, когато устните му случайно намериха неговите. Той ми отвърна. Започнахме да се натискаме по стените на килера, да се докосваме и събличаме. Бях забравила колко е хубаво да усещам целувките му по цялото си тяло.

Следващото, което помня е как лежа по пода, а дрехите ми са далеч от мен. Бяха на купчинка в единия от ъглите. Той тъкмо плъзваше бикините ми по бедрата. Проникна в мен.

Бяло петно. Не зная от колко време правим секс. Л��цето му е толкова доволно, усмихнал се е леко, а погледа му е примижал. Явно гърчещото ми от удоволствие голо тяло е било приятна гледка.

Помня, че свърших два пъти. Накрая се сгуших в него на пода и заспах мигновено.

Сутринта се събудих от звъна на телефона. Първоначално не си бях спомнила за вчерашните ми преживявания. Приятелят ми ме попита защо звуча толкова неадекватно, сякаш нещо много ме е изненадало. Е как няма? Събуждам се гола до тийнейджърската ми любов в един килер. Главата ужасно ме боли и все още не си спомнях какво точно се е случило снощи, но се досещам. Разбира се, не казах това на приятеля си. Излъгах го, че имам нечие повръща по ръката си и че ще му звъна, когато се измия.

Събудих Теодор. Облякохме се и излязохме. Слаба Богу, никои не ни иска обяснение какво толкова сме правили в този килер. Бях си подготвила голяма тлъста лъжа за Ани, но не се наложи. Тя не попита нищо, просто ме гледаше смутено и се отказах да разказвам как ми е станало лошо, а път Тео не е успял да отключи и просто сме заспали съвсем невинно.

След обед, малко преди да тръгнем за вкъщи, всичките ми спомени се бяха появили. Стоях на верандата на нашата квартира и гледах с празен поглед в пространството. Бях потънала в мисли, а лицето ми сигурно е изглеждало отчаяно и имаше защо, все пак. Какво, за Бога, бях направила? Как можах? Та аз наистина обичах приятеля си…

Тео дойде при мен и ме попита дали съм добре.

-          Какво да кажа на гаджето си за снощи? – Попитах го.

-          Еми… – Той се поколеба. – Не му казвай нищо. Каквото е станало в Бургас, си остава в Бургас.

-          .. Но това е лъжа. И то голяма. Аз вече му изневерих, не искам да го мамя повече.

-          Не е добра идея да му казваш истината. – Той застана срещу мен. Приклекна и ме хвана за ръцете. – Ще го нараниш.

-          Аз не искам, той не го заслужава. – Замълчах. – Но не заслужава и да го лъжа.

-          „Хей, мило, много ми липсва. Между другото се напих се гъз и преспах с друг. Окей си нали?“

-          През целия път към вкъщи мислех за това. Да му кажа ли, или не. Вероятно е той да ме напусне след това. Беше ме страх. Обичах го, не исках да бъда сама. Но пък това бе голяма лъжа. Той не го заслужаваше. Стискаше ли ми да му кажа? Не зная. Може би. А може би, Теодор е прав – „Каквото стане в Бургас, си остава в Бургас��….

                                                                                                         - Позитрон

[late-night-tails]

MICHAEL GIRA (Swans) интервю за егоист, 2001

След като в продьлжение на 15 години предвождаше една от най-значимите групи за нюйоркския нойз ъндърграунд от средата на 80-те, Swans, (другата, позна, е Sonic Youth) днес Майкьл Жира предпочита да се занимава сьс лейбъла си Young God Records, да композира филмова музика и, когато му остане време,  да записва – сам или с новия си бенд Angels of Light - песни, които биха стояли добре във всеки един албум на Ленърд Коен. “Ако все още свирех същата музика, която някога правехме сьс Swans, нямаше да мога да се погледна в огледалото“, казва той в онлайн интервюто за егоист.

Photo: Beowulf Sheehan

Имайки предвид, че тези дни дори мейнстрийм артисти като Бьорк използват нойз-ефекти, а откровено повлияни от Swans групи като Black Rebel Motorcycle Club и A.R.E. Weapons са новите инди герои в Англия и Щатите, не си ли изкушен да им покажеш как се прави наистина? Всяка посока в кариерата ми, която сьм поемал до момента, е била продиктувана изцяло от моята собствена нагласа и въображение,а не от това, което се случва в така наречената поп музика. За мен би било срамно и смущаващо нелепо да направя нещо като Cop или Holy Money (два от ранните, култови и болезнено шумни албуми на Swans- б.а.) сега.

Предполагаше ли в началото, че усещането ти за музика ще еволюира от агресията на ранните Swans до ефирните звуци на Angels Of Light? С какво Майкьл Жира, версия 1981, е различен от това, което си сега? По онова време смятах всеки и всичко за мои врагове. Днес гледам на всичко около себе си като на нещо, което може би заслужава любовта ми.

След като чух новия ти диск How I Loved You, ми стана ясно нещо, което отдавна подозирах, а именно, че акуст��чният звук може да побере  в себе си не по-малко агресия и болка от добрия  стар китарен шум. Това по-добрият начин за предаване на посланието ли е, най-малкото, защото думите се чуват по-добре? Когато пиша песни, не се стремя музиката да служи на думите или обратното. Старая се - и надявам се, успявам -  да постигна единство между двете. Иначе не мисля, че How I Loved You е особено агресивен. Повечето песни в него са спокойни, дори сантиментални.

Кое е по-добре, когато искаш да напишеш един наистина въздействащ текст – да бъдеш максимално автобиографичен или съзнателно да стоиш колкото се може по-далеч от това, което се случва в личния ти живот в момента? Когато пиша, лично аз винаги използвам като основа собствения си опит, след което трансформирам онова, което ми се случило в самодостатъчна абстрактна история, която да съществува сьвсем самостоятелно извън неговите граници.  Би било егоистично и наивно да смятам, че някой би се интересувал от детайлите от личния ми живот. Ако историята, която разказваш, не е по-голяма и по-важна от това,  е напьлно безсмислено да го правиш…

Нещата, без които не би могъл да живееш? По ред на важност: алкохол, пари, кислород, секс…

Чувстваш ли близост по отношение на търсенията си с някой съвременен музикант/група? Има ли някой, от който се възхищаваш и би препоръчал? Голям почитател сьм на една група - Low, а също и на Godspeed You Black Emperor. Има нещо общо между това, което те правят сега и светоусещането на Swans от по-късния ни период. Харесвам също дълбочината и искреността на текстовете на песните на Вик Чеснът и Лайза Джермано.

Какви качества трябва да притежава една група, за да записва за твоя лейбъл Young God Records (www.younggodrecords.com)? На първо място: оригиналност. За мен най-важно е онова усещане, че музиката им ще запази виталността си извън конкретния жанр и контекст, в който се е появила. Също така искреността на музикантите в емоционален и чисто интерпретаторски аспект. Така нареченият ”стил“ няма никакво значение - добрата музика винаги говори сама за себе си.

Голяма част от творчеството ти третира връзката човек – Бог и това как, грешейки, постоянно си навличаме, понякога сьвсем нарочно, неговият гняв. Какви са отношенията ти с Него тези дни? Ужасни. Сигурен съм, че той иска да ме види мъртъв.

Swans е една от малкото легендарни американски ьндърграунд групи, която още през 80-те си беше достатъчно легендарна и тук, в България. Можеш ли да споделиш някакьв факт за групата, който не си споменавал никьде преди? Знам това. Още през 1987 свирихме в Полша, Чехословакия и Югославия, когато тези страни бяха все още част комунистическия блок.  Влизахме “тайно“, без да изясняваме пред властите целта на пътуването си и в този смисьл концертите ни там бяха в известен смисьл нелегални. Не го казвам, защото става въпрос за списание от Източна Европа, но това е един от най-хубавите моменти в кариерата ми. Факт за групата, който не съм казвал никога преди? Ами, по едно време репетирахме с боксови ръкавици, за да проверим дали ще можем да правим въздействаща музика без да използваме пръстите си. После в края на репетицията задължително сваляхме ръкавиците и се биехме до кръв помежду си. Това беше станало нещо като ритуал за групата.

Наличието на съвременна, асемблирана на базата на cut and paste метода и циклично  “римейкване”на 60-те, 70-те, 80-те или друга епоха по избор, поп-култура, означава ли, че цивилизацията, от която сме част, е тотално изчерпана в креативен аспект? Ха-ха-ха... Дори и това донякъде да е така, моля те, не ме изкушавай да правя грандиозни обобщения за състоянието на съвременната култура. Винаги е имало и ще има добра музика, добра литература, добро изкуство, добри хора – така е и сега. Просто човек трябва да търси, да бъде постоянно любопитен, за да ги открие. Нашата “цивилизация“ е само една малка прашинка в безкрайния поток на историята и не мисля, че е добра идея да придаваме толкова голямо значение на проблемите по линия на креативността, които имаме или, напротив, нямаме в момента.

Има ли аспект от масовата култура, който ти се струва полезен и/или забавен? Всъщност обръщам много малко внимание на поп-културата. Не бях гледал телевизия въобще през последните три години, до 11 септември, когато започнах да следя с почти маниакално постоянство новинарските емисии, просто за да съм информиран дали градът, в който живея, не гори (Жира, както вероятно вече се досещаш, живее в Ню Йорк – б.а.). Всичко това продължи няколко месеца и когато телевизията престана да бъде средство за оцеляване, интересът ми към нея отново изчезна. Дори и някога да ми беше ��юбопитна, от години  масовата култура не ме интересува въобще. И аз като много други хора съм се затворил изцяло в собствения си малък свят.

Има ли кауза, за която, според теб, човек си струва да се бори тия дни? Ако, както в онзи разказ на Стивън Кинг, можеш да натиснеш клавиша Delete и да заличиш нещо веднъж завинаги от този свят, кое ще е то? Пренаселеността на планетата е най-големият, апокалиптичен проблем, пред който е изправено човечеството и за който никой от управляващите не обелва нито дума. Той е коренът на всички геополитически катаклизми, на необратимото разрушаване на околната среда. Ако можех, бих “изтрил” три четвърти от населението на земята.

Бъдещето на Майкъл Жира е…. Ще продължа да се занимавам с това, което правя сега, независимо от всичко, което се случва или ще се случи в бъдеще, ще продължа да търся смисъл в дребния си незначителен живот. После ще умра.  

Последният засега солов албум на Майкъл Жира Solo Recordings At Home може да бъде поръчан само през Интернет от www.younggodrecords.com.

Интервюто е правено за сп. егоист, circa 2001, aко съдим по последния дотогава албум на М.Ж.

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

– Не съм казала не, но съжалявам, че’ А на 24-годишна учителка в гимназия в интервю за ВВС, тя е в шок от истории, които тя чувала съм от ученици-тийнейджъри за техните сексуална активност. Я откровен разказ ме накара много от читателите да споделят своите идеи. Екатерина: аз съм в шок от това, което прочетох. Същото нещо се случи с моята 15-годишната си дъщеря преди две години. Учителят може да говори за своя опит. Това е разрушително. В това време тя не разбираше, че с нея се случва. Две години тя ще разбере и тя много се ядосва, но вредата вече е нанесена. Искам да благодаря на учителите говорят така спокойно за с��риозен проблем, който изисква решение. Джейн: Уау. Ми за 40, но толкова много от това, което сте написали хит у дома с мен. Никой не ме научи на неща, които вашият учител е говорил. Майка ми работи от сутрин до късно през нощта в завода. Аз не знам, че мога и трябва да кажа “не”. Аз мисля, че това ме накара да се почувствате специални. Но тя беше мръсна и вшивая, и аз останах години по-късно, да мислят по друг начин щастливо детство стана тъмно и някак засегнати херовый среща с дерьмовым момчета. Аз чувствам срам за него – докато не прочетох вашия продукт, може да бъде/да бъде по-мили към себе си в младостта си. Ако ги учи на собствения си заслужава само момичета. Това е ОК, за да каже “не”. Шон: интересни статии. Току-що научих, че моята 14-годишна дъщеря отиде на хапче и се прави секс с момче на година на нейната възраст. Опитах се да говоря с него и да попитам, е дали тя е под натиск в секса, но тя казва, че не. Децата (моите разбира се) просто искаше да бъде възрастен, но тя не е, тя е на 14 и МЕДИИ/приятели/социална мрежа диктува, че трябва да бъдат сексуално активни. Това беше измама, и тя вече е на таблетки помпени хормони в тялото. Като баща, всичко, което мога да направя (и готови) – това я питам дали тя иска да има натиск, е това, което тя иска и тя е щастлива. И обясняват, че аз не оправдываю го, но аз приемам това, което и аз присутствую и тук, ако/когато тя иска да говори с мен. Твърде много родители губят нея със своите дъщери и ги прокара. По-добре да се примири и да бъде готов до неизбежното “плача на раменете ми”, какво ще получа, когато ще разбере, че е направил грешка. Нефритови: аз бях в същото положение и аз разбирам, откъде идва, но аз все пак отидох с него. Аз съжалявам за това, когато се прибрах у дома и казах на родителите ми, за да мога да го раменете ми. Родителите ми ми помогна много. Винаги е добре да се каже на някой, ако може нещо да съжалявам след това. Ако това ще тегло на раменете си, ще каже някой. Аз не съм казал “не”, но съжалявам, че, защото аз не съм виждал и не съм чувал, откакто това се случи, и аз знам защо. Той не ме е обичал, той е бил само чрез мен. Рейчъл: този учител в продължение на три години под мен и смята, че 14-годишни тийнейджъри, не показва поведението, тя се обсъжда в статията, когато тя е била в училище. Това ми изглежда абсолютно абсурдно. Когато бях на 14 години, имаше момчета казвам тези неща, и по-лошо, всеки ден. Там безумни количества натиск, за да бъде чисто выбритым в училище – и аз дори не съм имал никакви сексуални партньори. Носенето на къси панталони високо под полата’ Сексуалното образование и възпитание в училищата задължително Момчетата винаги са били коментира, момичетата гледаха; до точката, където често съм бил осмиван за това, че космите на ръцете ми. Порно със сигурност ще формира мнението на момчетата, и тогава, и тя образува мнения момчетата сега. Но са виновни, че не всички отиват в порно. Момичета “мадами” списания са виновни и за тези абсурдни очаквания. Рэчел, майка на двама тийнейджъри: в статията се създава впечатление, че момчетата са месоядни и е в състояние да разбере и да регулира вътрешните си подтици. Намерих обратния случай. Аз говоря с моите момчета за връзка, на натиск млада жена и че техните желания са нормални и здрави, но те не трябва да се очаква, че тези млади жени, за да отговори на тези желания. Те страдат понякога и феминистка празнодумство с добра благодат. Аз също съм оставил няколко книги, художествена фотография, може би не е твърде секси директория бельо са лъжа. Снимки на щастливи, здрави и усмихнати момичета, с косата на пубиса (разбира се). Това може да звучи малко странно, но в съзнанието ми, като родители, би било глупаво да се крие главата си в пясъка. Неща, които със сигурност не харесваме, когато сме израснали и порно има много общо с това. Кейтлин: това е толкова вярно, и аз не мога да изразя колко съм благодарен на учителя, който е написал тази статия за началото на този разговор. Аз съм на 25 и сега. Въпреки това, този документ отразява точно това, тъй като ситуацията беше, когато бях на 14, 15, 16 и явно нищо не се е променило. Най-тъжното е, че тези чувства и нагласи, да остана с теб, много по-дълго, отколкото си в началото на пубертета. Цитат “почти като проверка на външния им вид и привлекателност – и те мислят, че това е” наистина звучи правдоподобно за мен – не само в училище, но през целия ми университетския живот, и дори в ранните ми 20-те години аз чувствам, че тя винаги е била огромна, защото аз съм чувствал желание да спи с мъже. Не за собствено удоволствие, но за да се повиши тяхното самочувствие и вижте, че съм бил привлекателен за противоположния пол. Изключително тъжната истина, и този, който аз бях в състояние само съвсем наскоро призная за себе си, и, като му говорите с приятелите си за нея, един, който, изглежда, за да е истина сред множеството ярки и атрактивни млади жени. Там наистина се нуждаят от някакви радикални реформи в начина на младите ��ора се обучават за секс, и това, че половото възпитание е насочено към. В противен случай, страхувам се, че това е нещо, което ние ще видим, все повече и повече в едно общество. Холи: аз съм особено впечатлен от темата принуда сред подрастващите. Аз съм много се интересуват от тази тема, тъй Като смятам, че е монументална проблем, който избухна с появата на интернет, а в действителност значително е повлиял върху мен – сред хиляди други момичета, – през юношеските си години и до ден днешен. В момента аз работя в училище, и аз си мислех за това как ние можем да помогнем на сегашното поколение на младите момичета, тъй като те са защитени от негативни ситуации, както е описано в статията. Аз вярвам, че много повече трябва да бъде направено в училищата за момичета за уважение и овластяване и биха искали да се разработи курс, който може да се реализира в ПШЕ [лична, социална, здравеопазване и икономика]. Произведени Катрин Sellgren и Shayan Sardarizadeh Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[dangerouslysaltycheesecake-blog]

УДАРИХМЕ ДЪНОТО! Полски тийнейджъри пътуват организирано на секс ваканция в България (СНИМКИ)

УДАРИХМЕ ДЪНОТО! Полски тийнейджъри пътуват организирано на секс ваканция в България (СНИМКИ)

Превод и редакция: Нина АЛЕКСАНДРОВА, СКАНДАЛНИТЕ НОВИНИ “Милувки 20 евро, полов акт – 50 евро” – с такава тарифа-цитат излиза полското издание на “Нюзуик” в репортаж за летните лагери на полските тийнейджъри, които през ваканцията пътуват организирано предимно до България. Очеркът е продължение на “Содом и България”, разказ за нравите на 15-16-годишните ученици по врем�� на черноморските почивки.…

[razkazizapalnoletni]

Палава и перверзно извратена 40 годишна рускиня със големи цици и сочно закръглено дупе постоянно повтаря ебе ми се много. Жената харесва секс истории с групов секс и обича да провокира своите съседи като се ебе шумно и показва голото си тяло през прозореца. Мечтае за групово изнасилване и анално ебане от двама надарени мъже. Прави всичко възможно да разбере как се прави секс тройка и изневерява на мъжа си. 

Здравейте. Искам да споделя една истинска секс история. Аз съм рускиня и съм щастливо омъжена с българин от 11 години.

[razkazizapalnoletni]

"Перверзните лелки"

[razkazizapalnoletni]

"Ивета Секс Робиня"

[razkazizapalnoletni]

К. от Пловдив

[razkazizapalnoletni]

��ка тройка