#рилски манастир | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 2 years ago

Text

Митрополит Киприан дирижира „Рилският пустинник“ на отец Кирил Попов в Софийската опера

Уникален спектакъл подготвя Софийската опера и балет – „Рилският пустинник“, Музикална поема в две действия и десет картини, вдъхновена от поемата на българския общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937). Музиката сътворява Ставрофорен иконом отец Кирил Попов, на диригентския пулт ще застане Митрополит Киприан.

Това е продължение на традицията на Операта тук за първи да бъдат изпълнявани музикално-сценични творби на български автори. Премиерните спектакли са на 10 и 23 май в навечерието на най-големите български празници. Но още по- важно е, че постановката е посветена на 70-та годишнина от възстановяването на Българската патриаршия. Припомняме, че на 10 май 1953 г. на Третия църковно-народен събор митрополитът на Пловдивска епархия Кирил( 1901—1971) е избран за Български патриарх, първият след Свети патриарх Евтимий. Патриарх (ок.1325-ок.1403) Кирил се опитва да консолидира канонически Българската православна църква и да възстанови нормалното ѝ общение с православния свят. Започва тежки преговори с Вселенската патриаршия за признаване на акта от 1953 г. и през август 1961 г. патриарх Атинагор I Константинополски признава патриаршеск��то достойнство на Българската църква. Това е историята и не случайно премиерата на „Рилският пустинник“ е на тази дата.

По повод на предстоящата премиера Софийската опера и балет ни срещна с музикално-постановъчния екип на предстоящия спектакъл. Това беше необичайна среща с изключително високопоставени представители на Българската православна църква и авторитетните им сътрудници в смелата идея да се представи „Рилският пустинник“ пред публиката на най-високата оперна сцена на България. И още нещо – пресконференцията се превърна в урок по духовност, култура и смисъл как да се отнасяме към живота си днес и сега тук на тази земя, където свети Йоан Рилски е минал през мъченичество и горест, за да се издигне до неин покровител. Затова ще цитираме думите на казаното от участниците в пресконференцията. Само прибавям едно уточнение. Както е ясно не само от името ми, а и от хората, които ме познават и не само, аз не съм православна, но преди всичко за мен, за нас най-ценното са духовността и културата. Невъзможно е те да бъдат разделяни…

Напуснах бащин дом и бягам от света,

от вечния раздор, и стръв, и шум безспирен.

Душата ми копнее за пречистота.

Оставих тамо, долу,

кошера размирен на людските селения,

потънали в тъма, в невеж и суеверия,

в измама, козни, лъст и ненаситна мъст.

И на тази планина по стръмний скат възлизам към Божите двери.

Самотна Осоговска. Аз диря из гората манастир.

Аз търся светлината и търся вечний мир.

От ляво на дясно: Атанас Младенов, Ириней Константинов, митрополит Киприан, отец Кирил Попов, Бронислава Игнатова, проф. Павел Павлов и Вера Петрова

Това е началото на поемата на Тихомир Павлов и съответно на спектакъла, изпято и възпроизведено от младия Йоан на сцената от Атанас Младенов, което прочете зам. директорът на Софийската опера и балет, режисьорката Вера Петрова. Тя даде тон на красивия разказ след това.

„3 години преди пандемията открих в мой личен архив една малка книжка „Рилският пустинник“. Впечатлих се, питам се „Откъде е попаднала тази книжка в моя архив?“ като я разгърнах, видях, че това са много вдъхновени текстове, поетични текстове в прослава на всебългарския светец преподобний Йоан Рилски Чудотворец. Казах си така, вътрешно: „Дай Боже да имам здраве, сили и живот да мога да облека в музика тези свещени текстове.“ И слава Богу, че получих това вдъхновение. Нека да кажа, че не аз съм писал тази музика, а ме вдъхновява преподобний Йоан. Винаги съм се молил пред иконата: да бъде благоприятна Нему моята песен, а не да бъде за моя слава. Започна разказа си за историята на създаването на музиката отец Кирил Попов.

Митрополит Киприан, отец Кирил Попов и Бронислава Игнатова

И продължи: „Боговдъхновеният текст е на един наш голям писател, поет – Тихомир Павлов. Поемата е написана през 1937 година и това е неговата лебедова песен. Скоро, буквално няколко месеца, след като тя излиза, той си отива от този свят – на 1 декември 1937 година. Веднага искам да кажа, че тази негова рожба се появява в едни години на разцвет на нашата страна – икономически и духовен. По това време църквата и училището са едно. И неслучайно тази поема веднага е одобрена от тогавашното Министерство на просветата, и нещо повече – тя е препоръчана повсеместно да може да се изпълнява, не само на сцена, но и в нашите училища.

Основна заслуга за премиерата в Софийската опера има скъпият за всички нас Маестро академик професор Пламен Карталов, на когото изказвам най-сърдечна благодарност за неговото отношение, за неговата любов и всеотдайност да се състои този спектакъл. Оптимизъм лъха от тази поема; каква вяра в Бога; как преподобний наш отец Йоан Рилски Чудотворец се е уединил не за слава, а за да се моли за своя народ. В тази поема има много настроения и милосърдни молитви от преподобний Йоан към Бога за своя народ, има много драма във връзка с това, че преподобният Йоан е преживял много изпитания: нападали са го разбойници, дори те са го малтретирали. Той е мъченик за вярата. И въпреки това в поемата всичко е написано според житието – това трябваше да кажа в самото начало – едно към едно, това ще потвърди и проф. Павел Павлов /малко по-късно в публикацията/ , че този текст не е измислица, това е преживяване на преподобния Йоан. Този текст е написан буквално според житието на преподобния Йоан Рилски Чудотворец. И въпреки че към него са постъпвали по най-жесток начин – разбойници са го нападнали, опожарили са манастира – той се моли за своите братя, призовава ги „Братя, спрете безчинствата, спрете безчинствата, братя, покайте се в името на Всевишния.“

Митрополит Киприан и отец Кирил Попов

И ето че преодолява Свети Йоан това препятствие, това изпитание огромно и се заселва във Великата Рилска пустиня. Там извършва своя духовен подвиг. По прекрасен начин поетът Тихомир Павлов в тази Велика Рилска пустиня представя много картини от живота на преподобния Йоан. Има едно изкушение, изпитание от неговия брат, който иска да го върне в света – обещава му. Но Свети Йоан е непреклонен и иска да се посвети в служба на Бога и народа, да се моли в планината, тоест, да бъде отшелник – и успява да отблъсне тези изкушения.

Ето че малко по-късно идва неговият племенник - прекрасен образ на малкия Лука, който по-късно бива канонизиран. Има трагедия за момченцето, което баща му насила отвежда от преподобния отец, но върху тях се излива Божият гняв и това детенце си отива от тоя свят, ухапано от една змия. Там, където се е случило нещастието, сега е издигнат храм в чест на Свети Евангелист Лука, който е небесен покровител на племенника Лука на Свети Йоан.

И вие ще чуете много други толкова вдъхновяващи думи, повдигащи духа. В същото време – и умилителни слова, трогателни сцени. Особено когато си отива от този свят, преподобний Йоан, той пак се моли за всички нас пред Божия престол и е молитвен ходатай пред Бога за всички нас.

Поемата завършва с едно тържество, един апотеоз, прослава на всебългарския светец преподобний Йоан Рилски Чудотворец. Имаме такава идея – книжките (програмите), които ще се предлагат, както и в афишите ще има две петолиния с една мелодийка, която е част от финала: „И бъди ни утешител, и помощник во веки веков“!“ С голямо проникновение сподели вълненията си отец Кирил.

Митрополит Киприан

Митрополит Киприан, за първи път ще дирижира в Софийската опера. Но има богат опит в сътрудничеството си със Старозагорската опера, където е заставал на пулта с Моцарт „Реквием“, а съвсем наскоро на 11 април (Велика сряда) в Държавна опера - Стара Загора Негово Високопреосвещенство дирижира с голям успех „Стабат Матер“ от ��жоакино Росини.

„Изказвам огромната си благодарност на Софийската опера в лицето на академик Карталов, нейния директор. На композитора на произведението свещеноиконом Кирил Попов – за поканата да дирижирам това прекрасно българско произведение, посветено на Рилския Чудотворец, небесния закрилник на България Свети Йоан Рилски.“ Каза митрополит Киприан и продължи:

„Отец Кирил го познавам от дълги години, тъй като ми беше учител по хорово дирижиране в Семинарията. Заедно сме вече години наред в музикалния, организационния състав на фестивала „Поморие“ (Международен фестивал на православната музика „Поморие“). Познавам неговите произведения, които в последно време е написал под вдъхновението на Свети Йоан Рилски. Когато ми предложиха да дирижирам „Рилският пустинник“, разбира се, приех веднага, защото музиката беше от отец Кирил Попов. Но, отваряйки партитурата, бях изненадан да видя симбиоза между двете пеения – източното и хоровото пеене. / уточняваме, че православното пеене е главно акапелно, а тук имаме и оркестър - б.а./ Преплитащи се гласове на деца със солисти. Един прекрасен хор, който трябваше много бързо, както и солистите в своето съзнание да приемат, че не пеят какво да е, а пеят църковна музика. И тази музика носи святост, носи надежда, носи мир. И тогава, когато човек излезе от залата с мир, означава, че всички сме постигнали онова, за което сме призвани.

Митрополит Киприан и Ириней Константинов

Трудно е произведението, разбира се. Благодарим на младия Рилски пустинник (Атанас Младенов), на помъдрелия Рилски пустинник (Ириней Константиво), на всички солисти, които с прекрасни тембри пресъздават различни ситуации в живота на Свети Иван Рилски Чудотворец. Запомнете арията на Лука, на малкия Лука; прекрасните деца, които ще изпеят и хора на ангелите; и най-вече да запомним репликите на тези, които ще четат текстовете – на младия Иван Рилски и на мъдрия Иван Рилски.

Така че, благодаря на всички за голямото усърдие. Да дирижираш Софийската опера разбира се е предимство, което е от Бога, и по покана. Благодарим и за това, че имаме тази възможност да бъдем заедно и да бъдем в празника на Свети Иван Рилски.“ Въодушевено каза Негово Високопреосвещенство старозагорския митрополит Киприан.

Много е ценно и това, което обясни проф. Павел Павлов, богослов и историк, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, консултант на проекта на Софийската опера. „Най-напред искам да кажа, че голяма чест е за Софийската опера, че прави един спектакъл за всебългарския покровител и закрилник, образеца на българската святост Свети Иван Рилски. Едва ли има друга личност в нашата хилядолетна история, която в такава голяма степен да събира всички черти, всички добродетели и ценности на България. Така че една работа, посветена на Свети Йоан Рилски от един автор, който за наш срам и за съжаление не е толкова популярен, колкото трябва да бъде, имам предвид автора на поемата Тихомир Павлов. Един човек от това поколение, което, според мен, изнася на гърба си следосвобожденска България – това са децата, родени в нова България. Той е роден 1880 година. Още в края века той е от поколението, което трябва да изгради началата на новата българска литература, на интелектуалния живот в България. Завършва юридическо образование, но цял живот се занимава с темата за българското и за България.

Тихомир Павлов (1880-1937)

Той е автор, който пише не само художествени текстове, но етнографски и исторически. Докато четях неговите творби и си мислех как да представя този човек и тази поема на съвременния българин, влязох в работилницата му на автор и ми се струва, че той преминава през една невероятна трагедия заради всичко, което се случва на България от времето на Балканските войни, на Първата световна война, Ньойския договор – трагедията на България. Той пише много и различни текстове, но най-накрая в неговата поема „Рилският пустинник“ намира отговор сякаш – надеждата за българите в лицето на Свети Йоан Рилски. Наистина беше изключително вдъхновение. Още в некролога, написан за Тихомир Павлов от Димитър Добрев след кончината на писателя през декември 1937, само на 57 години, той казва, че хара��терното за него е, че той не е обичал търговската реклама, която сякаш се прави през литературната критика. Самият той не е искал много да се популяризира, да се рекламира неговото творчество. И така този човек остава, сякаш, в гънките на неразкритите тайнствени полета на българската литература. Още тогава Добрев казва: „Ще дойде време, когато литературните историци, изобщо – изследователите на литературата и на българската история от този период, ще открият този човек“.

Сякаш това време дойде. А сега, когато някои от книгите му бяха преиздадени, особено тези, които са по националния въпрос – за Поморавието, за Тимошко /историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния – б.а./ – бяха преиздадени в края на 90-те, аз си спомням, че бях студент в Историческия факултет. Ние четяхме тези книги, които са етнографски и, да кажем, исторически изследвания. Но дойде време да се разкрие и тази част от неговото творчество, която е много поетична, много литературна. Наистина прави чест на целия екип – аз благодаря на всички, най-вече на отец Кирил, че успя да вдъхнови всички ни, за да участваме в това начинание, всеки според силите си. Моята лепта е много мъничка, моят принос е мъничък – свързан е с консултиране за епохата на някои текстове. Но това е голяма чест за всички, които откриха тази поема и я представят на една такава висока сцена. Надявам се, сигурен съм, че ще има голям успех, ще допринесе за това разкриване на автентичните корени на българското. Дори не искам да използвам думи, които да звучат много патриотично, а просто за същината, за самата плътност на българското, въплътени в личността на Свети Йоан Рилски, всебългарския покровител.“

И допълни като историк: “Епохата е невероятна. Темата е свързана с годишнината на Българската патриаршия; образите на Св. Цар Петър, на Св. Йоан Рилски, изобщо – епохата от Цар Борис до Цар Симеон Велики, до Св. Цар Петър това е Златният век, който се представя в най-чистата личност не само от това време, но �� в цялата ни история – именно Свети Йоан Рилски. Ние отиваме вече на финала, за да представим тази поема. Благодаря на всички за вдъхновението, за гостоприемството на Софийската опера, разбира се – за възможността да се представим на такова ниво, с този невероятен текст, част от който чухме в началото, който е изключително вдъхновен. Пожелавам си да открием повече от книгите на Тихомир Павлов, да ги прочетем, особено „Благословена земя“ – той наистина е направил невероятни неща. Има и други хора, които трябва тепърва да откриваме.“ И важно допълнение за проф. Павел Павлов – той е създател, организатор и ръководител на Поклонническия път „Рилският чудотворец“ от 2010 година, както и на други поклоннически инициативи.

Ириней Константинов

„Рилският пустинник“ е и особено творческо и духовно усещане за певците и актьорите, които са важна част от спектакъла. Според Ириней Констатинов, който се въплъщава в образа на вече възрастния Св. Иван Рилски: „Не всеки ден можеш да чуеш толкова емоционални и мъдри думи, произнесени по такъв начин както сега се случи. Не всеки ден можеш да седиш до толкова извисени духовници, които са тук сред нас. Толкова се радвам на това, което каза отец Кирил – ако може този текст да бъде направен в някаква книжка (което не е точната дума за това произведение, защото се отнема от мащаба – това не се събира в една книжка!), която да бъде представена на подрастващите, на учениците. Наистина, няма случайни неща. Даваха филм за моя чичо архимандрит доктор Ириней и този ден имаше снимки в църквата „Света Неделя“. Дойде отец Кирил при мене и разказа възторжено тази история, която предстои във връзка с честването на 70-годишнината на Патриаршията. Така започна моето изпитание – защо го наричам изпитание? Първоначално, след като прочетох текста, аз доста се стреснах и се замислих „Това е много сериозна работа…“ Но някак си родовата ми памет, всички мои деди, вътрешно задължаваха душата ми да се заема с това нещо. И оттук, наистина, започнаха моите изпитания – попаднах на едно място, на което аз само дълбоко мога да се поклоня – Софийската опера. Попаднах сред колеги, които на репетицията ме изумиха с богатството на гласовете си, с професионализма си, с точността на изказа си. Рекох си „Наистина, какво правиш тука?“

Искам да благодаря на тези, които бяха около мен, по някакъв начин ми помагаха. Какво ще стане, не знам. Знам само, че имам огромното желание да се случи Нещото, за което тук всички говорят. То има този заряд вътре, то носи тази емоционалност, носи послания, носи смисъл.“

Атанас Младенов

За по-младите и, все пак, са оперни певци, не актьори като Ириней Константинов, но с добра кариера, участието в този спектакъл ги отвежда към преосмисляне на личните им посоки и търсения. Атанас Младенов, изграждащ образа на младия Йоан Чудотворец, се обърна към достолепните хора до него: „Добре дошли в нашия друг дом. Мога да кажа, днес имаше вдъхновението, не единението, смирението и някак си възвисяващите акорди, които се леят през цялото произведение – тези красиви и пълни със смисъл думи, които … те са наши. Днес има нещо по-различно от това, което ние правим като оперни артисти в театъра. И е голямо предизвикателство, ако трябва да съм съвсем искрен. Много е красиво и се надявам посланието, което е толкова дълбоко, да мине през нас и да достигне до хората, които ще дойдат да слушат това прекрасно произведение. На добър час!“

А колегата му Веселин Михайлов, в ролята на брата на Свети Иван Рилски, който жестоко изплаща греха си към него и детето си Лука навлезе в лични територии: “И аз искам да изразя своята благодарност, че съм включен в този проект и именно в тази роля – на отрицателния герой, брата на Свети Йоан. Замислих се наистина ли той го прави съвсем съзнателно или просто следва едни устои в обществото, които ни подтикват да следваме материалните блага, нашите физически потребности. Но не и да се докоснем до нашата същина. Отговорих си на тези въпроси, стигнах дотам, че всеки един от нас притежава храм, макар и малък, в нас. И отворим ли тези порти, ще бъдем много, много щастливи, претворени, смирени, най-вече. Но не безпомощни – така да се прочете смирението, а упорита работа върху нашата духовност. И физическо развитие също – защото, вече споменах, нашите тела са нашите храмове. А пък духът в тези храмове е нашата душа. Казах си: братът на Свети Йоан е наказан чрез загубата на своя син Лука – единствен син, болката е още по-силна. Може би повечето хора ще кажат: за него съществуването приключи, земният път. Не, трябва да вземе всички тези знаци, поуки, които Господ Бог ни праща – в случая на моя образ, брата на Свети Йоан, да продължи да работи върху своята духовност. “