#преспа

[automediamk]

На пат со Toyota Yaris Cross: Имате забележано колку е убава Преспа зиме?

Во една година, ова непрегледно пространство под овоштарници раѓа најмалку стотина илјади тони јаболка. Нивниот мирис како да може да се почувствува дури и зиме, а тоа што се чувствува е всушност мирисот на чист воздух. До пред неколку децении, цела Европа доаѓаше да ужива во оваа убавина директно под Галичица и ни се наоѓа […]

[chote]

облачно попладне во јужна Франција #инстаграмџии #македонија #стење #преспа #macedonia #stenje #prespa (at Stejne) https://www.instagram.com/p/CCoxTfDnW8h/?igshid=1ahaih3ujk440

[jelanata97]

"Ще те чакам"

Стоеше на дисплея,

на телефона,

в хола,

аз до нея.

Направи се,

че не е видяла,

промърмори.

Вдигна чаша смело

и започна да говори.

Не след дълго я целунах

и съблякох,

потънахме във мрака.

Преспа у нас,

след закуска я изпратих.

Къде ли е била,

когато съм и писал

"Ще те чакам"?

ДимитроV

[webohrid]

Од денеска посебен режим на сообраќај на подрачјето на СВР Охрид

Од денеска посебен режим на сообраќај на подрачјето на СВР Охрид

Секторот за внатрешни работи Охрид ги известува граѓаните на Охрид дека од 16 до 18 јуни 2022 година, поради реализација на самитот „Преспа форум дијалог 2022“ што се одржува во Охрид, на подрачјето на СВР Охрид се преземаат соодветни безбедносни мерки со цел зголемување на степенот на мобилност во обезбедување на делегациите. Полициската станица за безбедност во патниот сообраќај Охрид…

[bregalnicki]

Излезе новиот број на весникот "Преспа" на Македонски јазик во Албанија

Излезе новиот број на весникот “Преспа” на Македонски јазик во Албанија

МАКЕДОНСКА ЗАЕДНИЦА ВО АЛБАНИЈА ПОВТОРНО ИЗЛЕЗЕ ОД ПЕЧАТ МАКЕДОНСКИОТ ВЕСНИК “ПРЕСПА“ ВО АЛБАНИЈА 25 април 2022 година, Пустец, Мала Преспа, Албанија – После извесен застој, деновиве од печат излезе најновиот 91 број на весникот “Пресп��“.Весникот “Преспа“ се печати на Македонски јазик и периодично излегува од 1994 година.Весникот “Преспа“ е орган на Заедницата на Македонците во Албанија, а…

[macedoniantimes]

Општина Охрид започнува постапка за брендирање на биосферен резерват на УНЕСКО Охрид-Преспа

Општина Охрид започнува постапка за брендирање на биосферен резерват на УНЕСКО Охрид-Преспа

Градоначалникот на Охрид Кирил Пецаков ја информира јавноста дека тој како градоначалник и општинската администрација во Охрид започнуваат постапка за брендирање на услуги и издавање на сертификати од Биосферен резерват на УНЕСКО Охрид- Преспа. Ваквиот процес на трансформација на локалната економија ќе се одвива во соработка со Билатералниот секретарјат за сливот на Охридското езеро и фондацијата…

[gostivarpress]

Заев: Повторно сакаат да ја заробат и упропастат државата

Заев: Повторно сакаат да ја заробат и упропастат државата

За пуста желба за власт биле спремни државата да ја носат низбрдо, а народот да страда. Овие денови сведочиме загрозување на Договорот од Преспа, на Договорот за добрососедство со Бугарија, на Охридскиот рамковен договор, на заедничкото едно и еднакво општество, на мирот на граѓаните внатре и на добрите односи со соседите, напиша попладнево премиерот Зоран Заев на својот фејсбук-профил откако…

[glob3]

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава

душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский

Паисий внук; скрий на коя си майка син,

на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,

Люлебургас, ни Булаир ужасни:

ти би разбудил подозрения опасни,

че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

"Тук българи са, българи от памтивека!"

Иван Вазов

[kovaludyswata]

175) Macedończycy w Albanii, Macedonians in Albania (macedoński: Македонци во Албанија, latynizacja: Makedonci vo Albanija; albański: Maqedonasit në Shqipëri) są oficjalnie uznaną mniejszością etniczną. Według spisu z 2011 roku w Albanii mieszka 5870 Macedończyków. Jednak przed spisem macedońskie organizacje z Albanii poprosiły Macedończyków o bojkot spisu, ponieważ tylko w gminie Pustec osoby mogły zadeklarować się jako etniczni Macedończycy. W spisie z 1989 r. 4697 osób zadeklarowało się jako Macedończycy. W pewnych okolicznościach tożsamość etniczna może być płynna wśród ludności słowiańskiej Albanii, która może identyfikować się jako Albańska lub Bułgarska, w zależności od okoliczności. Według Edmonda Temelko, burmistrza gminy Pustec, „[...] Bułgaria wykorzystuje ciężką sytuację ekonomiczną Macedończyków w Albanii, aby zaoferować im bułgarskie obywatelstwo, paszporty i możliwości zatrudnienia”. Stan ludności macedońskiej mieszkającej w regionie Prespa jest opisywany pozytywnie i jest szczególnie chwalony, ponieważ we wszystkich wioskach tego obszaru zezwala się na naukę w swoim języku ojczystym. Organizacje macedońskie twierdzą, że rząd zaniża ich liczbę i są niedostatecznie reprezentowani politycznie, argumentując, że w albańskim parlamencie nie ma Macedończyków, dopóki Vasil Sterjovski nie został wybrany w 2019 roku jako reprezentant partii macedońskiej. W poprzednich raportach z Helsinek stwierdzono: „Albania uznaje [...] mniejszość macedońską, ale tylko w regionach południowych. Ci, którzy identyfikują się jako Macedończycy [...] poza tymi regionami mniejszościowymi, nie otrzymują praw mniejszości przyznanych na południu, w tym mniejszości zajęcia w szkołach państwowych”. W połowie XIX wieku przynależność narodowa prawosławnych Słowian Macedonii stała się miejscem rywalizacji Greków i Bułgarów, którzy wraz z Serbią zintensyfikowali swoją narodową działalność edukacyjną w regionie. Zgodnie z wydaniem Encyclopædia Britannica z 1911 r., Na początku XX w. Słowianie stanowili większość populacji Macedonii. Sama Per Britannica większość Słowian była uważana przez prawie wszystkie niezależne władze za „Bułgarów”. Podział ziem osmańskich regionu Macedonii między bałkańskie państwa narodowe po zakończeniu wojen bałkańskich (1912–1913) i I wojny światowej (1914–1918) spowodował, że obszar ten został podzielony. Do Albanii włączono małe macedońskie obszary Golo Brdo i Mala Prespa. W latach dwudziestych Albańczycy nazywali ortodoksyjnych Słowian w Albanii, Bułgarami. Nowe państwo albańskie nie próbowało asymilować tej mniejszości. 9 stycznia 1932 r. delegacje bułgarska i albańska podpisały w Sofii protokół dotyczący uznania mniejszości bułgarskiej w Albanii. Belgrad był podejrzliwy wobec uznania mniejszości bułgarskiej w Macedonii i był zirytowany, że utrudniłoby to jego politykę przymusowej „serbizacji” w serbskiej Macedonii. Zablokował już ratyfikację takiego protokołu z Grecją. Z powodu nacisków ze strony Jugosławii protokół ten również nigdy nie został ratyfikowany. Jednak w 1942 r. spis albańsko-włoski przeprowadzony w dzisiejszych zachodnich częściach Macedonii Północnej, wówczas części Królestwa Albanii, a obecnie w najbardziej wschodnich częściach Albanii, przeprowadzony został pod kątem składu etnicznego ludności słowiańskiej, z których 31% zarejestrowanych stanowili Bułgarzy i 8% zostało zarejestrowanych jako Serbowie. Z drugiej strony, w 1934 roku Komintern poparł ideę, że Słowianie macedońscy stanowili odrębną narodowość. Przed II wojną światową ten pogląd na kwestię macedońską nie miał praktycznego znaczenia. W czasie wojny idee te poparli projugosłowiańska macedońska partyzantka komunistyczna. Po wkroczeniu Armii Czerwonej na Bałkany do władzy w regionie doszły nowe reżimy komunistyczne. W ten sposób ich polityka w kwestii macedońskiej polegała na wspieraniu rozwoju odrębnej etnicznej tożsamości macedońskiej. W rezultacie mniejszość słowiańska w Albanii została w 1945 roku uznana za Macedończyków. Jednak po upadku komunizmu w 1998 r. ówczesny minister spraw zagranicznych Albanii Paskal Milo stwierdził w sprawie mniejszości słowiańskiej: „Po drugiej wojnie światowej znamy tę mniejszość jako Macedończyków. Wolałbym nie wyjaśniać, dlaczego wybraliśmy w ten sposób, ale reżim komunistyczny podjął tę decyzję i trudno nam teraz to zmienić”. Były premier Aleksander Meksi otwarcie przyznał się do obecności etnicznych Bułgarów w pobliżu jeziora Prespa. Na wniosek bułgarskich posłów do Parlamentu Europejskiego, Komisja Spraw Zagranicznych Parlamentu Europejskiego poruszyła kwestię osób pochodzenia bułgarskiego zamieszkałych w regionach Prespa, Golo Brdo i Gora. W następstwie nacisków bułgarskich posłów do Parlamentu Europejskiego i petycji lokalnej społeczności bułgarskiej, w 2017 roku albański parlament uznał mniejszość bułgarską w Albanii. Jego obecność jest wspierana przez badaczy terenowych z Bułgarii, ale jest kwestionowana przez tamtejszych działaczy etnicznych Macedończyków. Zewnętrzne szacunki dotyczące populacji Macedończyków w Albanii obejmują 10 000, podczas gdy źródła macedońskie podają, że w Albanii mieszka od 120 000 do 350 000 Macedończyków. Pomimo wysokiego poziomu emigracji, oficjalna liczba osób rejestrujących się jako Macedończycy w Albanii podwoiła się w ciągu ostatnich 60 lat, według danych spisu ludności. W 2000 roku Albania przeprowadziła spis ludności, w którym nie odnotowano przynależności etnicznej i jako taki w tym czasie uzyskano różne szacunki dotyczące słowiańskiej populacji Albanii, których nie można było sprawdzić i skorygować. Ówczesny macedoński minister imigracji Martin Trenevski oszacował w 2000 r., że mniejszość macedońska w Albanii liczy 300 000 osób. Po przeprowadzeniu osobistych wizyt na obszarach macedońskiego osadnictwa w Albanii, dyplomata Geert Ahrens uznał te liczby za „rażąco przesadzone”, podobnie jak inni macedońscy rozmówcy. W marcu 2009 r. Komisja ds. Mniejszości przy Ministerstwie Spraw Zagranicznych Albanii ogłosiła wyniki badania dotyczącego mniejszości narodowych w kraju. Według badań w kraju mieszka 4148 Macedończyków (0,14% całej populacji). Burmistrz Pustec Edmond Temelko skrytykował raport i powiedział, że „ta liczba po raz kolejny dowodzi, że rząd albański zaprzecza istnieniu mniejszości macedońskiej”. Stwierdził, że ludność Pustec, zamieszkana głównie przez etnicznych Macedończyków, wynosi nawet 5300, a mniejszość macedońska w Albanii - 150 000. Etniczne macedońskie organizacje w Albanii ogłosiły, że będą składać skargi do albańskich instytucji i organizacji międzynarodowych. Spis ludności z 2011 r. był kontrowersyjny dla mniejszości etnicznych w kraju. Grupy macedońskie i greckie ostro skrytykowały artykuł 20 ustawy o spisie ludności, zgodnie z którym na każdego, kto zadeklaruje pochodzenie etniczne inne niż to, co jest podane w akcie urodzenia, zostanie nałożona grzywna w wysokości 1000 USD. Jest to próba zastraszenia mniejszości w celu zadeklarowania albańskiego pochodzenia etnicznego. Ponadto niektórzy uważali, że albański rząd oświadczył, że będzie więził każdego, kto nie wziął udziału w spisie ludności lub odmówił zadeklarowania swojego pochodzenia etnicznego. Trudność w liczeniu mniejszości macedońskiej w Albanii wynika z tego, że większość użytkowników macedońskich pochodzi z muzułmańskiego pochodzenia i nie identyfikuje się jako Macedończycy, ponieważ nawet w Macedonii, muzułmańscy użytkownicy macedońskiego nie są liczeni jako Macedończycy, ale Torbeši lub Gorani. W związku z tym Ahrens stwierdza, że ogólne oszacowanie populacji słowiańskiej w Albanii waha się między 10 000 a 20 000 osób. Macedończycy w Albanii tradycyjnie mieszkają w gminie Pustec (macedoński: Мала Преспа / Mala Prespa), Gollobordë (macedoński: Голо Брдо / Golo Brdo), dystrykt Dibër (macedoński: Дебар Поле / Debar Pole), Korçë (macedoński: Горица / Gorica), Pogradec (macedoński: Поградец) i Gora (macedoński: Гора). Niektórzy jednak przenieśli się do większych miast, takich jak Tirana, gdzie według spisu z 2011 roku mieszka około 500 etnicznych Macedończyków. Liceum ogólnokształcące jest w Pustcu, ośmioletnia szkoła w Dolnej Goricy i sześć szkół podstawowych w Šulinie, Lesce, Zrnovsku, Górnej Goricy, Tumincu i Globočeni. W dwóch największych wsiach gminy, Pustec i Gorice e Madhe, działają ośmioklasowe szkoły, w których 20% tekstów przygotowywanych jest w języku ojczystym. W centrum gminy znajduje się również liceum. Historia narodu macedońskiego jest w szkole specjalnym przedmiotem. Wszystkie szkoły mniejszości mają bliźniacze partnerstwa z ich odpowiednikami w Macedonii. Cała kadra nauczycielska jest lokalna i posiada odpowiednie wykształcenie. Macedończycy w Albanii to głównie Macedończycy i muzułmanie. Rozmieszczenie religii wśród Macedończyków odzwierciedla trend wyznawania wyznania u ich sąsiadów spoza Macedonii - Macedończycy z bardziej południowych regionów wyznają prawosławie z dużą koncentracją albańskich prawosławnych z tych regionów, a także miejscowych Aromunów i Greków, którzy są w większości Prawosławni, podczas gdy idzie się dalej na północ, odsetek muzułmańskich Macedończyków rośnie wraz z odsetkiem muzułmańskich Albańczyków (którzy stanowią większość niektórych lokalnych albańskich obszarów w północnych częściach). Macedońskich muzułmanów można spotkać głównie w regionach Golo Brdo, Gora i Peshkopi, z mniejszą populacją na południu kraju w miejscach takich jak Rajca itp. Istnieje jednak znaczna liczba prawosławnych mniejszości macedońskich zarówno w regionach Golo Brdo, jak i Peshkopi. Na południu kraju, w okolicach Mala Prespa, Pogradec, Korçë i Bilisht, Macedończycy są w większości prawosławni. Obecnie gmina jest w trakcie budowy pierwszej z wielu macedońskich cerkwi prawosławnych. Kościół św. Michała Archanioła został zapoczątkowany na początku XXI wieku. Nowy kościół to kościół Najświętszej Marii Panny, na który Macedoński Kościół Prawosławny przeznaczył znaczne fundusze. We wrześniu 1991 r. powstało Stowarzyszenie Polityczne Macedończyków w Albanii „Bratska” (BPAMA). Inne organizacje macedońskie to Macedonian Alliance for European Integration, Macedonian Society Ilinden Tirana, Prespa, Mir (Peace), Bratstvo (Brotherhood) i MED (Macedonian Aegean Society). W marcu 2012 roku Macedończycy w Golo Brdo utworzyli „Most”. Prezes organizacji Besnik Hasani powiedział, że celem ugrupowania jest „walka o uznanie Macedończyków na Golo Brdo przez państwo albańskie i wprowadzenie języka macedońskiego do szkół… Naszym zadaniem będzie także zapobieganie bułgarskiej propagandzie i wysiłki Bułgarii na rzecz bułgaryzacji Macedończyków na Golo Brdo”. Macedończyków w języku albańskim reprezentuje Macedoński Sojusz na rzecz Integracji Europejskiej (macedoński: Македонска Алијанса за Европска Интеграција / Makedonska Alijansa za Evropska Integracija). W 2007 roku Edmond Temelko został wybrany na burmistrza Pustca, a na to stanowisko został ponownie wybrany w 2011 roku, w którym partia otrzymała około 2500 głosów. Edmond Osmani ledwo przegapił wybór na burmistrza Trebište, jednak 5 macedońskich doradców zostało wybranych w Pustcu, 3 w Trebisht, 2 w Bilisht i jeszcze jednym w Pirg. Obecnie w albańskim parlamencie nie ma Macedończyka. Jednak wielu przedstawicieli władz lokalnych jest Macedończykami. Burmistrzem Pustec jest Edmond Vangjel Themelko zgodnie z wyborami samorządowymi w 2007 roku. Jest Macedończykiem. W okręgach Zvezda i Górna Gorica reprezentowani są Macedończycy. Lokalne radio w Korçë nadaje przez pół godziny codziennie przez pół godziny program Fote Nikola (macedoński: Фоте Никола), który zawiera biuletyny informacyjne i piosenki w języku macedońskim dla mniejszości macedońskiej w Albanii. 7 listopada 2002 r. powstała pierwsza prywatna rozgłośnia radiowa w języku macedońskim. Nazywa się „Radio Prespa”. Lokalna stacja telewizyjna nadawała również programy z Republiki Macedonii. W listopadzie 2010 r. oficjalnie uruchomiono pierwszą macedońską stację telewizyjną Television Kristal (macedoński: Телевизија Кристал / Televisija Kristal). Liczne formy drukowanych mediów w języku macedońskim służą potrzebom Macedończyków mieszkających w Albanii. We wczesnych latach 90-tych pojawiło się pierwsze czasopismo w języku macedońskim, znane jako Mir (Pokój). Później jeszcze gazeta Prespa (macedoński: Преспа / Prespa) zaczęła być wydawana przez Macedończyków mieszkających w regionie Mala Prespa. Macedońska gazeta „Ilinden” została wydana w kwietniu 2011 r. przez Macedończyków mieszkających w Tiranie.

[automediamk]

Toyota Corolla Hybrid на лимузинска тура низ Преспа

Во македонската Toyota дефинитивно умеат да ги погодат изборот на автомобил за тест и времето за возење. Toyota Corolla дојде во редакцијата на Аутомедиа во време кога луѓето бројат денови и часови до заминување на летен одмор. А, зарем постои автомобил што асоцира на летен одмор повеќе од оваа лимузина? Со 4,62 метри од крај […]

[vprki]

Критичен поглед: Памет и модерност в няколко столични изложби

Често се оказва, че миналото носи импулси за модерността. Известна е максимата, че новото е добре забравено старо. И повод за тези размишления са няколко изложби през тази седмица, които опирайки се на традицията, изобразяват новото усещане на живописта. А тази седмица се навърши една година от кончината на големия художник Стоян Цанев. По този повод е подредена изложба в негова памет в галерия „Арте” /на снимката част от участниците в изложбата при откриването й - Станислав Памукчиев, Ангел Станев, Иван Русев, Зиятин Нуриев, Георги Чапкънов и Захари Каменов /от ляво надясно/.

Ще започнем обаче все пак с изложбата в Кюстендил на художника Захари Каменов, за която вече писахме. Там беше връчена Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора”. Тази година наградата беше получена от кюстендилската художничка Елица Тодорова. Наградата беше връчена в художествената галерия на негово име в Кюстендил в деня, когато се отбелязват 138 години от рождението на художника. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата. И изложбата на Захари Каменов беше наистина впечатляваща. Картините са от три цикъла. Единият беше експониран в СГХГ в София, другите два не са показвани. „Единият цикъл „Средновековни графити” е нещо, което ми хрумна от едни наистина средновековни графити в Гърция. Тогава бяхме със Стоян Цанев и Милко Божков. Видяхме много интересни места на езерото Преспа. Скални параклиси, на които имаше много интересни знаци и графити. И това ме накара да направя един цикъл. Другият - „Биологично равновесие” също е нов”, каза той за „въпреки.com”. Колкото до „Археастрологията” отбелязва, че целият период на пещерното и скалното изкуство носи огромна доза модерност. И когато работи абстрактното се прелива в него от други векове.

Картини на Захари Каменов от цикъла му „Средновековни графити” от изложбата в Кюстендил – снимки Стефан Джамбазов

И понеже стана дума за Стоян Цанев, ще се върнем на изложбата, която се откри през седмицата и за която стана дума. Заглавието е „Нощта на моето раждане” в столичната галерия „Арте” - живопис и скулптура в памет на Стоян Цанев. Февруари е месецът на неговото рождение /28 февруари 1946 г./, но и кончина /5 февруари 2019 г./. В изложбата участват прекрасни творци и негови приятели – скулпторите Ангел Станев, Георги Чапкънов, Емил Попов, Зиятин Нуриев и Иван Русев. Художниците - Захари Каменов, Милко Божков, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев и самият СТОЯН ЦАНЕВ. Изложбата ще продължи да края на месеца. 

Свилен Блажев – „Нанкиса I и II” – снимка Стефан Джамбазов

Галеристката Гергана Борисова написа за изложбата: „Преди 15 години за пръв път картини на Стоян Цанев изпълниха пространството на Галерия Арте. Стоян в черно, Милко в бяло. Светлин откриваше. Всички притихнали усещахме пулса на силния творчески дух, съзерцавахме елегантната, съвършено премерена живопис. Всяка изложба на Стоян бе събитие – обмислено до последния детайл, изящно до педантизъм. Деликатната му естетика е като урок, база за по-младите творци, а фината му емоционалност отдавна е преминала пределите на родното изкуство и заема достойно място на европейската сцена. През цялото това време Стоян остана верен на Галерия Арте, до миналата година, когато съдбата реши друго. Давам си сметка, че загубихме емблематична фигура за цяло едно поколение, затова поканих девет негови приятели, съвременници и също знакови художници, да посветят по няколко свои творби на любимия ни художник и човек – Нанкиса, както го наричат най-близките. Картината на Стоян от 2009 г. – „Нощта на моето раждане“ обедини идейно и смислово настоящата експозиция, заглавието метафорично ни препраща към изначалното, към значимото за всеки един от нас - неговите приятели, почитатели, последователи, съмишленици. Изложбата ще продължи през целия февруари, месеца, когато Стоян е роден и когато без време ни напусна, макар и само физически”.

Ангел Станев – „Двоен портрет на Стоян 1985 – 86 г.” – снимка Стефан Джамбазов

А в анотацията за изложбата има по няколко думи от неговите приятели – скулптори и художници. Станислав Памукчиев: „Пътят към безграничното минава през лабиринта на непонятното, тайното, скритото. Минава там, където душата и духовната интуиция се опитват да проникнат и познаят местата, на които са били. Стоян ни води през тези закрити пространства със силата на своето интуитивно провиждане и естетически максимализъм”. Емил Попов: „Стоян казваше: „Художникът трябва да мълчи“.  Неговото изкуство отговаря на тази му мисъл. То казва всичко, което е  преживелица на уникалната му природа, без да разказва. То внушава тотално, било като графика, живопис или керамика. С един универсален пластичен език – неговото безсловесно говорене, вълнуващо у нас и по света хората, отворени към изкуството. Малцина избрани художници имаха и имат такава случка. Висота, вкус, експлозивна енергия.........”. Иван Русев: „Той  живееше и се държеше така, сякаш не знаеше, че е сред най-големите. Всъщност, както подобава на един голям талант – и изкуството му е сякаш направено без каквито и да е усилия. Стояне, гордея се, че бях един от твоите приятели. С голямото си изкуство, с твоите създадени образи ти и сега си до нас”. 

Стоян Цанев – „Нощта на моето раждане” – снимка Стефан Джамбазов

Захари Каменов: „Стоян беше свободен човек, който държеше съдбата в ръцете си. Обичаше живота – морето, виното, жените, приятелите си – сто процента отдаден на изкуството, изключителен естет. Убеден съм, ще бъде вдъхновение за поколения артисти и ценители”. Георги Чапкънов: „Нанкиса е европейски художник, ама и повече, и много добър човек. Скъп приятел! Няма го, продължавам да го обичам и ми липсва”. Зиятин Нуриев: „Съвършен естет, невероятно дисциплиниран и артист, но не показен. Съжалявам, че едва през последните десетина години бях по-близък с него. За мен Стоян Цанев беше като полъх – не можеш да го уловиш, но усещаш осезателно присъствието му”. Ангел Станев: „Пластическият език казва много повече от думите”. Свилен Блажев: „Нанкиса е птица – Голяма, Свободна, Мощна и Силна. Навярно вечно в полет.....!”. Милко Божков: „Стоян ми беше добър приятел. Много добър приятел. Най-добрият приятел”.

Стоян Цанев от предишна своя изложба в галерия „Арте” – снимка Стефан Джамбазов

По повод на една от изложбите му точно в галерия „Арте” направихме за „въпреки.com” разговор с него. Според него в картините трябва да има мълчание. „Изкуството е едно от нещата, с които човек може да се спаси. За мен е така. Ние сме богоизбрани хора. Не го казвам така, с някакво такова… /самочувствие – б.а. /, но аз смятам, че съм богоизбран човек. Нахално може да ви звучи, но е така. Това е истината. Защото мога да се занимавам с това нещо, което ми доставя страхотно удоволствие. Даже и ми плащат от време на време за това”, смееше се художникът. „Това е живопис, но не е в този смисъл, в който хората разбират – пейзаж или еди какво си. Макар, че всички тези картини, които гледате, пак казвам живопис, живописни – те са плод на едно общуване, колкото и интересно да звучат с природата. Аз живея на село или пък с някаква памет, която имам, откакто примерно съм бил фараон в Египет. Примерно! Остава някаква памет и известни такива архаични форми, които ги правя в това, което виждате. Това е живопис, но материалите са други - пак има боя, пак има колорит, пак има цвят, но отдолу използвам ��едиуми, някаква фактура и т.н.”, разказваше Стоян Цанев. И добави: „Нашите средства са други - нашето средство е мълчанието. В картините трябва да има мълчание. Бог да го прости Шаро, Атанас Яранов, той навремето казваше: „Художникът трябва да е ням, да има един келнер и един гробар накрая. Нищо друго не му трябва!”. Тази памет за миналото, но със съвременна чувствителност присъства и в изкуството му.

Росен Тошев пред свои творби в изложбата „Нова българска живопис III“ в Галерия и зала „Оборище 5” – снимка Стефан Джамбазов

А когато говорим за модерността, тя е и в Галерия и зала „Оборище 5”. Там е представена изложбата „Нова българска живопис III“ на част от групата XXL. Картини на добре познатите художници Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Генади Гатев, Димитър Яранов, Свилен Стефанов, Красимир Добрев, Росен Тошев и Петко Дурмана са изложени в салонната зала на галерията. Изложбата „Нова българска живопис“ за първи път се случва през 1996 г. по идея на художника Хубен Черкелов. Фактически тя е една от първите изложби в новооткритата тогава галерия XXL. В тази изложба участват тогава младите художници от едноименната група, заявили присъствието си със скандален манифест в началото на 1995 година. Идеята е да се покаже настъпването на едно ново поколение, което, освен че се стреми да разшири доскоро стагнираното поле на българското изкуство, заявява ясно дефинирано иновативно отношение и към традиционните изобразителни полета. Сегашната изложба е ново събиране на част от художниците от групата XXL, но вероятно най-интересното в нея е отпечатъкът на времето, оставен върху тях от края на 90-те години до наши дни. Творбите им са изпълнени в живописна техника върху платно.

Иван Кюранов до своя „Автопортрет” – снимка Стефан Джамбазов от „Нова българска живопис III“

И когато говорим за традиция, ето част от думи на Хубен Черкелов за „въпреки.com” преди време: „Ключът към моето изкуство е, че то съчетава източноправославния тип традиция – златен фон, сребърен фон и образ, който е в средата. Тези работи са върху хартия сега, но те изглеждат по-убедителни, когато са на платно. То е постмодернизъм, прилича много на поп арт, но същевременно има традиция, която е от 1500 години на византийската кавалетна живопис. И от гледна точка на история на изкуството и на съвременните хора - то пък изглежда модерно, не изглежда старо, има някакъв нов прочит… Та изглежда е това, което е интересно”, добави художникът.

Вихрони Попнеделев – снимка Стефан Джамбазов

И една изложба, която е ВЪПРЕКИ страховете от корона вируса от Китай. Тя е на Вихрони Попнеделев в столичната галерия „Контраст“ и е озаглавена „Пейзажи от Китай”. Плод е на няколкократни пребивавания на художника в Китай преди време и предизвиква съпоставка с неговото появяване на артистичната сцена в началото на 80-те години, отбелязва изкуствоведката проф. Аксиния Джурова. И пита: „Какво стана с Вихрони след посещенията му в Китай? Различната културна и социална идентичност между китайската и нашата култура е успокоила в известна степен ироничния поглед на Вихрони, освен в градските му пейзажи от Китай, но и в умиротворяване на цветовата му палитра, и в начина по който третира детайла – особено силно изразно средство при Вихрони. 

Картина на Вихрони Попнеделев от изложбата му „Пейзажи от Китай” в галерия „Контраст” – снимка архив

Без излишна повествователност, но и без прикриване на конкретния сюжет, в картините му е усетена: хармонията на всекидневието в отразените води на сградите и в безлюдните тесни улички на запазеното от VII век село Син Ие, в притихналия след дъжда, обхванат във влажна мараня парк в Ханджоу, в дантелено нежните преплетени стъбла на лилиите в езерото, във ветрилото от есенни цветове в планините, в човешкия поток по тесните улици в китайските мегаполиси, в сгъстения син сумрак на нощния им живот. Този път Вихрони не е бързал в преживяването. Оставил го е да улегне, да проникне и стане част от него. Той е и познат, и различен, по-притихнал и извън крясъка на нашето всекидневие, стаен в спомена на магията Китай. Различната културна и социална идентичност между Китай и нас се оказа ползотворно предизвикателство, довело до успокоение на ироничния скепсис на Вихрони и до серия пленителни пейзажи, изложени в Галерия „Контраст“, написа Аксиния Джурова. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[chenewsnet]

Парламент Македонии согласился переименовать страну Парламент Македонии согласился переименовать страну Парламент Македонии одобрил переименование республики. Македонские парламентарии в пятницу одобрили внесение поправок в Конституцию, которыми предусмотрено изменение названия страны с Республики Македония на Республику Северная Македония, сообщают местные СМИ. Поправки поддержал 81 депутат или две третьих от общего числа парламентариев. Воздержа��шихся и проголосовавших против не было. Ситуация вокруг названия этой бывшей югославской республики препятствовала сближению Македонии с ЕС и НАТО, поскольку против названия Республика Македония выступала Греция, одна из областей которой также называется Македонией. В силу этого после распада Социалистической Федеративной Республики Югославии Македония была принята в ООН под названием Бывшая югославская республика Македония, а на греческих картах она называлась Скопия – по названию столицы страны Скопье. Греция и Македония 17 июня подписали на берегу озера Преспа, через которое проходит граница двух стран, соглашение о переименовании Македонии в Республику Северная Македония. Эти договоренности положили конец многолетним спорам о названии Македонии и открыли ей двери в НАТО и Евросоюз.

[webohrid]

Масовна прослава на 24 мај, Денот на сесловенските просветители, светите браќа Кирил и Методиј меѓу Македонците во Албанија

Масовна прослава на 24 мај, Денот на сесловенските просветители, светите браќа Кирил и Методиј меѓу Македонците во Албанија

Етничките Македонци од Пустец и цела Албанија, денеска, во селото Глобочани, Мала Преспа, за прв пат досега, организираа и спроведоа богата со содржини и масовна прослава на 24 мај, Денот на сесловенските просветители, светите браќа Кирил и Методиј. Импозантниот Научен собир, беше во соорганизација на Македонското друштво “Сонце”, од Албанија, Универзитетот “Фан Ноли” од Корча, Албанија и…

[bregalnicki]

ШТО ЌЕ НИ ДОНЕСЕ 17 ОКТОМВРИ И ШТО ПОСЛЕ ТОА?

ШТО ЌЕ НИ ДОНЕСЕ 17 ОКТОМВРИ И ШТО ПОСЛЕ ТОА?

На 17 октомври оваа година ни претсојат локални избори. Ова ќе бидат први локални избори после потпишувањето на Преспанскиот договор и сите уставни измени кои произлегоа од Договорот во Преспа. Ова ќе бидат први локални избори во применуваната татковина, на која сегашниве со помош на  група предавници и го променија историското име. Ова ќе бидат први локални избори во време на светска пандемија…