#повярвай ми

[a-beautiful-lie]

Pink

Aqua

Violet

Plum

✨

[ethereum-sss]

Не се обвинявай, че се дърпаш настрана от хора, които не чувстваш, че ти мислят доброто. Които вече не усещаш близки или просто не си принадлежите. Пусни, за да хванеш. Не се обвинявай, че не виждаш у някого същите добродетели. Единственото сигурно нещо за хората е, че се променят. Променяш се и ти. И това е хубаво. Не пасваш на всеки, не ти пасва всеки и това е чудесно. Ако харесваш и си харесван от всички то или се лъжеш, или нещо ти е сбъркано. Не си длъжен да запазваш връзки, които не ти дават нищо. Които не те развиват, не ти носят хармония. Не ти носят смях и усмивки в дните. Връзки, които по-скоро ти взимат, отколкото дават. Не е нужно да чуеш как говорят, когато се обърнеш, за да разбереш, че го правят. Послушай си интуицията за хората. И повярвай ми, колкото и да внимаваш да не стъпиш накриво, как действаш или какво споделяш, те винаги ще имат какво да кажат за теб. Защото не са твоите хора. Не всеки ще те оцени като човек и не всеки ще успееш да оцениш ти. Не задържай отношения като оплетени в ръцете ти конци, от тях ще станат само възли. Обгради се с хора, чиято енергия харесваш, които те карат да се смееш и ти подпират гър��а, дори когато нямаш нужда от това. Хората се променят. И ти също имаш правото на това. Почисти душата си така добре, както чистиш дома си, защото има значение, кого допускаш в нея.

[slimarka]

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.

Без нужда от грим или старание.

Красотата й идва някак естествено – отвътре.

Обаче това е само повърхността.

Далеч не е най-интересното.

Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.

Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.

Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.

Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.

Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.

Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.

Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.

А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче.

Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.

Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.

Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?

От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.

Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.

Няма тема.

Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!

Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.

Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.

Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.

Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.

Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.

Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

�� нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.

Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.

Да я спечелиш.

Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.

С нестандартните хора се налага да си нестандартен.

Да мислиш! Да слушаш внимателно!

Да се стараеш!

Казах ти че ще е трудно.

Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.

Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.

Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.

А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.

Ти няма да искаш да се върнеш.

Защо ли?

Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.

Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Мария Миразчийска

[theblackswansblog]

Само защото не ти казвам нищо далеч не означава, че не съм наясно колко дълбоко си затънал в собствената си помия.

И повярвай ми, доставя ми огромно удоволствие!

[deepfromme]

Тази чаша вино ще промие ли насъбралите се думи в гърлото ми тази вечер?

Ще ме накара ли да спра да те гледам в очите и да усеща�� тези очи по цялото ми тяло. Изгарят кожата ми,повярвай ми.

Така се преплитат погледите ни,че не съм сигурна дали има хора около нас или сме сами..

Виното подпомага мисълта ми да се изгуби , замъгли всяка здрава мисъл в моето съзнание.

Можеш да ме измамиш по твоя типичен начин тази вечер, предавам се..

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Повярвай ми, остаряването при жената е деликатна лична трагедия.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[biserstoilov]

Едва сега забелязах безпорядъка в залата. Няколко статива бяха полегнали на пода с разкрачени крака, изпънати нагоре, и незнайно защо, но толкова приличаха на онези ръце от "Герника" на Пикасо върху корицата на каталога, който Маги често разглеждаше с такава вглъбеност, че накрая реших да ѝ го подаря. Гневът на нейната лудост не беше пощадил и платната ѝ, захвърлени на различни страни, с пречупени подрамки и разкъсан лен. А по стените личаха следи от цветни длани и пръсти, които бавно се свличаха надолу като неочакван летен дъжд.

- Не питах за това...

- Не ми се говори - отвърна рязко, - а и няма значение, всичко свърши...

Отговорът ѝ ме натъжи. Усетих, че имам нужда да запаля цигара. Изправих се бавно и отидох до масата, за да взема стъкления пепелник, който винаги беше препълнен с фасове и пепел. Не го открих. В дъното на залата проблясваха натрошени мъниста стъкло. Погледът ми се спря върху дървения скрин наблизо и реших, че някъде из разхвърляните в него вехтории ще намеря стара капачка от буркан, в която някога съм смесвал бои. Очакванията ми се оправдаха. За миг се поколебах дали да взема и бутилката с бърбън, на чието дъно бяха останали няколко пръста от предната вечер. "Какво пък толкова - две-три глътки няма да ми навредят". Понякога изборът се оказва най-лесното нещо на света.

Върнах се при Маги, която седеше с безизразен поглед, дълбаещ стената отсреща. Свлякох умореното си тяло на пода и драснах клечка кибрит. Никотиновият дим ни прегърна с топлата си нежност и разбуди заспалото ѝ безразличие.

- А за мен?

И без да чака отговор, извади цигара от кутията, която потреперваше в ръката ми, после надвеси глава над догарящата клечка кибрит. Пое дълбоко въздух, облегна се върху стената и тънката ѝ шия описа красива дъга.

- Сега ми кажи защо си тъжна... - продължих да настоявам.

- Аз винаги съм тъжна, не си ли разбрал?... - думите ѝ се губеха в неистов смях, който бързо потъна в мълчание. - Не настоявай, Тони, не ме карай да бягам и от теб...

Взе бутилката от ръцете ми и отпи жадно. Устните ѝ горяха.

- По дяволите, как мразя да пия уиски... Повярвай ми, наистина е така, предпочитам вино... Напоследък правя неща, които ненавиждам... И самата аз не мога да се позная...

- От какво бягаш?

Гласът ѝ повтори въпроса ми като ехо.

- От себе си, Тони... Аз играя театър... Тези високи токчета... Усмивката... Походката... Мислят ме за надменна... И силна... Не знаят колко слаба съм всъщност...

Пое дълбоко от никотиновия дим, повдигна леко глава и издиша обръчи сива мъгла.

- Винаги съм искала да бъда като мама. Не пророни и сълза, когато татко ни напусна. А на мен и сега ми липсва. Самотата е трудна за понасяне... През деня съм най-щастливият човек на света... Но вечер... Слънцето угасва... И аз...

Зарови пръсти в разпилените си коси. Не знаех какво да кажа. Маги се изправи ненадейно и погледът ѝ отлетя през разтворения прозорец.

- Ще тръгвам - каза накрая.

- Остани...

- Не мога, Тони, знаеш прекалено много за мен... Утре ще събера нещата си... Не ме търси повече...

- Но аз...

Тя се надвеси над мен и постави пръст върху устните ми.

- Не казвай нищо... Ще развалиш и малкото хубаво, което е останало...

Тръгна към вратата с неуверени стъпки. Спря на място, за да запази равновесие. Повече от всичко на света искаше да изглежда силна в този момент. Изтри безпорядъка в косите си, прокарвайки пръсти през тях, приглади измачкания плат на роклята, която се спускаше ефирно покрай тялото ѝ, повдигна с престорена надменност глава и продължи, открила отново своята увереност сред хаоса на душата си. Олющеното дюшеме на пода простенваше в равномерен такт под ударите на острите ѝ токчета. Малко преди да излезе, забави стъпки, обърна се леко встрани и каза с безразличие:

- Не идвай утре! Ако някога ти стане тъжно за мен, спомни си за случайността...

[neverbeensoguud]

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене - а за себе си,

за дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

за да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

Колко си истинска.

- Христо Фотев

Но това е специално за @niinchou 🥹🫠

[l-homme-triste-qui-rit]

И понеже няма да се престраша да ти пиша, а и не искам да те занимавам със себе си и да ти отвличам вниманието от естествения ритъм на живота, който водиш, това, което искам да ти кажа, ще го напиша тук...искам да ти кажа само едно - пази се! искам всичко да е наред и след не много време, да има добри новини....дали ми вярваш или не - си е изцяло твоя работа, но държа да кажа, че се надявам всичко да е наред - да сте здрави ти и рожбата, която живее в теб...а кой знае, може някой ден да стане така, че се срещнем случайно, или не толкова случайно, да пием по кафе, ей така, просто като 2-ма човеци, познати, приятели, да се разходим, да повървим, да поприказваме, да си споделим за живота, който водим, и да се разделим добросърдечно, по приятелски, просто държа да знаеш, че не тая никакви, ама абсолютно никакви лоши чувства спрямо теб, напротив.....та как бих могла....та ти си единственият човек, който ме срещна, запозна се с мен и без много-много да му мисли, ме хареса, обикна ме, влюби се направо в мен....ей така, без да съм направила нещо за теб, просто така....и до ден днешен се чудя и не проумявам какво толкова видя, какво намери в мен.....знай, че се радвам за теб.....може би за първи път в живота си, чувствам, че съм пораснала.....не, не защото из оня ден помъдрях с още една година, а просто защото се радвам за теб, щастлива съм, че нещата се получиха точно така, не за мен, не за друго, а защото знам колко много ти самата искаше това....и не ми остава нищо друго, освен да бъда щастлива заради теб, за теб, повярвай ми, от сърце се радвам! И къде тайно, къде не чак толкова тайно, имайки предвид, че го споделям тук, се надявам, че ще се видим, било то скоро, или не чак толкова, някой ден, сега или далеч във времето....отплеснах се май прекалено много....дано имаш търпение да изчетеш поста до край и извинявай, че ти го причиних....та това е от мен, бъди щастлива и си остани със здраве! А аз съм си тук, знаеш, пуснала съм корени в любимия си град и не смятам да го напускам, поне не и засега. 😄 А, и ти също - обличай се топло! 💜

[chrisheart1973]

Там някъде...

Там някъде... Накрай света...

Стои една мечта... Една надежда...

Там някъде те чака Любовта...

И към твоята Душа поглежда..!

Там някъде е твоята... Звезда...

Която ти показва светлината...

Там някъде... С протегнатата ръка...

Някой те очаква на земята..!

Там някъде е твоята Душа...

За която, някой в тоз момент копнее...

Там някъде... Дълбоко във съня...

Някой с теб се люби и се смее..!

Там някъде е твойта бурна страст...

Тя чака теб... Без теб изгаря...

Там някъде... Изгубваш свойта власт...

И светът пред тебе се разтваря..!

Там някъде... Е Любовта...

И твоята Душа ще чака...

Затвориш ли я за света...

Повярвай ми... Изтърваш влака.!!!

Калоян Христов ©️

Chris Heart

26.12.2022

London

[myminiworldd]

Писмо до мен, когато остарея още.

И така, мила моя, когато остарееш…

1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те е дразнело по твое време. И следвала ли си съветите на по-възрастните…

2. Не помагай, ако не те молят за това. Никога не досаждай. Не се опитвай да оградиш близките си от опасностите на света. Просто ги обичай.

3. Не се оплаквай! От здравето си, от съседите, от правителството, от пенсионния фонд! Не се превръщай в мрачната старица от пейката до входа.

4. Не чакай благодарности от децата. Помнете: няма неблагодарни деца – има глупави родители, чакащи благодарност от децата си.

5. Не използвай фрази от типа: „Аз на твоята възраст…“, „Отдадох ти най-добрите си години…“, „Аз съм по-възрастна, затова зная по-добре…“. Това е непоносимо!

6. Ако имаш внуци, не настоявай да те наричат по име, а не „баба“. Глупаво е.

7. Не харчи последните си пари за подмладяващи процедури. Това е безсмислено. По-добре ги изхарчи за екскурзии.

8. Не се гледай в огледало и не се гримирай в полутъмна стая. Не се ласкай. Старай се да изглеждаш елегантно. Именно елегантно, а не младежки. Повярвай ми, че е по-добре.

9. Пази мъжа си, дори ако е сбръчкан, безпомощен, нацупен старчок. Не забравяй, че някога е бил млад, силен и весел. И навярно той е един от малкото, които те помнят млада, слаба и красива. И възможно е, той да е единственият, на когото сега си нужна…

10. Не се старай на всяка цена да надбягаш времето: да се оправяш с новите технологии, маниакално да следиш новините, постоянно да научаваш н��що ново, за да „не изостанеш“ от живота. Смешно е. Прави това, което ти харесва. Колкото можеш.

11. Не се обвинявай за нищо. Както и да е протекъл живота ти или този на децата ти, ти си направила всичко, което си могла.

12. Съхранявай достойнство при всякакви ситуации! До края! Постарай се, мила, това е много важно!!! И помни, че ако ти си жива до този момент, значи си нужна някому...

Светът на жените

[ethereum-sss]

Едно мога да кажа със сигурност- в момента обичам живота си и година, две по-късно, мога да затвърдя, че щеше да бъде огромна загуба, ако се бе случило, защото щях да пропусна купища моменти на смях, нови неща и хора, които ме научиха на много. Научих се да обичам себе си, научих се да се радвам на себе си и да виждам в огледалото нещо стойностно. Да не ми пука точно как изглеждам в очите на някой си и дали ме намираш за странна. Хич не ми дреме, дали намираш нещо у мен за странно.

Ти имаш значение, повярвай ми. Знам, че ти звучи нелепо в момента, защото виждаш света като едно голямо лайно от край до край, но ти си важен. И си важен най-напред за себе си, ще бъдеш важен и за хората, които все още не познаваш.

Темите свързани с тревожността и не са леки и приятни за разговор, но са необходими, защото могат да спасят живот и да те накарат да погледнеш света от друг ъгъл. Няма нещо, с което не можеш да се пребориш. Тялото ти винаги ще помни белезите от всяка рана и мисъл като болест, които са разболели душата ти. Но не е срамно, те не показват слабост. Те са медали за храброст.

[blackangelwithwhitewings1]

С нетърпение чаках петъците, да си тръгна от София и да те прегърна.

След цяла седмица телефонна любов, заспиване на телефона, събуждане сутрин с гласа ти, седмицата се усещаше като година без присъствието ти. Един ден теб вече те нямаше, дните вече не ме притесняваха, защото отминаваха като секунди. Дори тези пет дни да отминат аз пак нямаше да усетя допира ти, а как само копнеех за една целувка, за едно “Обичам те!”, за теб… Но уви теб вече те няма. Повярвай ми треперех при мисълта да те изгубя, но не аз изгубих теб, а ти изгуби мен…

Мразя петъците.

-blckangel (14.02.23)

[elezdi]

От вярване повярвай ми, всички сме пострадали

[purple-little-fairy]

"- Казват, че имате лош характер?

- Не, аз просто имам характер!"

"Аз съм скорпион, със завладяваща натура и доста неприятен и свадлив характер. От тук идват и много от моите неприятности в живота."

"Мечтай смело, работи здраво, бъди фокусиран и се обграждай с добри хора."

"Искам да ме обичат така, както винаги съм обичал аз, с всичката страст на душата ми."

"Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си."

"Истинското щастие е да даваш."

"Казвам това, което мисля, когато го искам, когато ми харесва. Не можете да ме спрете да кажа нещо."

"Не чакай перфектния момент, създай го."

"Аз не съм звезда. Аз съм актьор. От години се боря да накарам хората да забравят, че съм просто едно хубаво момче с красиво лице. Това е тежка битка, но ще я спечеля. Искам публиката да разбере, че преди всичко съм актьор, много професионален. Този, който обича всяка минута да е пред камерата, но става нещастен в мига, в който режисьорът извика: "Стоп!"

"Според мен този, който причинява страдание на животно, е животното."

"Най-доброто отмъщение е огромният успех."

"Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите."

"Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена."

"Повярвай, че можеш и си стигнал наполовина."

"Има три типа аткьори: лоши, добри и велики. В лошите всичко е ясно, те играят бездарно, добрите играят добре. А великите не играят въобще - те просто живеят пред камерата."

"Мисля, че всички сме самотници в различна степен."

"Конете са по-добри от хората: в крайна сметка те не лъжат."

"Жената е необходимо зло."

"Всъщност, не се страхувам от смъртта."

"Ще напусна този свят без да го чуя.

"Животът не остана какво да ми предложи, всичко съм видял, всичко съм преживял.

Най-много мразя сегашната епоха, боли ме !

Всичко е фалшиво, всичко е подменено, няма уважение към дадената дума, сега има значение само парите и богатството !"

Знам, че ще напусна този свят, без да съжалявам!"

А пред лекаря, дошъл да прегледа Ален Делон, чието състояние се влошава след инсулта през 2019 г., звездата казва:

"- Искам да умра, ��ивотът свърши!"

[vasetovp]

"Обичай я. Когато не заслужава и когато изпада в истериите си. Когато те пита къде си. Когато не вярваш, че я е грижа. Обичай я, когато си толкова зает, а тя ти пише романи във фейсбук. Обичай я, когато тя избира да те послуша, въпреки че сте до болка различни. Най-много я обичай, когато тя не иска. Но не бъди прекалено нахален. Тя мрази нахалниците.

Търси я. Не я оставяй да те забрави. Питай я за деня ѝ, но само, ако наистина ти пука. Питай я как е, но само, ако наистина те интересува. Сподели ѝ какво правиш. Повярвай ми, на нея и е интересно. Бъди себе си. Но не бъди неискрен. Тя мрази неискрените.

Говори ѝ. Говори ѝ за всичко. Питай я, накарай я да ти има доверие. Като ти се спи с друга - кажи ѝ. Тя вече си го е представила и без да го казваш. Няма да я заболи толкова да го чуе. Но не я лъжи. Тя усеща. Не бъди лъжец. Тя мрази лъжците.

Разсмивай я. Разкажи ѝ виц. Дори и тъп. Тя ще се засмее. После я целуни. Целуни я! Не бъди сериозен, шегувай се в правилния момент. Не я карай да плаче. Тя мрази да плаче.

Сваляй я. Говори ѝ мръсотии. Стискай я, пошляпвай я. Кажи й на ухото нещо мръсно. Тя ще се отпусне, след време и ще ти отвръща. Тя мрази мръсотии. От теб ще ги обожава.

Чукай я. Чукай я, все едно за пръв път виждаш женско тяло. Желай я. Казвай ѝ го. Жените обичат думите, играта. Прегърни я после. Стой така. Не я оставяй сама. Тя мрази да е сама около теб.

Обгрижвай я. Бъди кавалер. Отваряй и вратата. Остави я да мине първа. Плати сметката. Подари ѝ цвете, дори от градинката. Просто го откъсни и ѝ го дай. Бъди мъж. Тя мрази смотльовците.

Целуни я в асансьора, още преди да си е помислила, че иска.

Казвай ѝ колко много искаш да спиш с нея, преди тя да те е попитала.

Закачай я, преди тя да ти е казала, че не го правиш.

Разсмивай я с тъпите си вицове и после да не си посмял да не я целунеш!

Смей се на шегите ѝ, докато си в нея. Това е рай бе, човек!

Спи с други! Ако си толкова прост, спи! Тя ще изтърпи известно време.

Обичай я, когато е легнала върху теб, а не я карай да се махне.

Защото тя ще го направи...."

- от идиота, който не я оцени навреме