#ми��хор

[jyideshyzyk]

Історія про коси

Converting צעפ to tsep

The base word for tsep is tsop

• tsop plural tsep, diminutive with root tsep, braid of hair

◦ ayztsepl noun, plural in -ekh, gender n, icicle

Даю гугл перекладачу речення «Жінка має постригти коси після весілля. Він виправляє на: «Після заміжжя жінка повинна стригти волосся». Ок. Переклад їдиш:

א פרוי דארף שניידן די צעפ נאכן חתונה

Замість волосся (хор) тут подається (тцеф). Прямого перккладу з їдиш цього слова ні англ ні укр немає. Втім є, якщо ми вкажемо у мові, з якої перекладаємо, іврит, а не їдиш. Тоді ось так:

З іврита צעפ це шарф, шалик, scarf . На ідиш шарф буде שאל ( шаль)

Хустина btw буде на ідиш אַ טיכל (тіхль), і це слово чо��усь не шукається в онлайн-словниках для дослідів етимологіі також.

[randomscrapbook]

Јанко Нинов: од „Ојдипод“, 1996

ПОЛИНЕЈК Во туѓа шума појдов оган за својата да барам. Сиот со „пророштва“ сум свиткан. Стравот танцувајќи во моите коски маѓии си прави. Ме тера на копје! Копје земам, оган в срце носам. Копје на копје, две копја - братја снопја. МЕДИТАЦИЈА Ни пролет, ни есен; дожд летен се излева од вретено. Раѓа ноѕе. На што се потпира вретено! Сечат стебло. Мотаат конец; смотуваат пророштва. Крвави вретена во вртење - О, мои недвижни очи. ОЈДИПОВО ВРЕТЕНО Одбивни ми се тие прастари џамови што во својот молк ги сокриле модрите дрвја на вретеното. Толку ми се блиски, од нив научив старски да виѓавам Постоење, во нив се огледувам себе- отечено колено од вртење Вретено. ОДЅИВ Бев заспан во магдоносот кога баба ми ми тутна мастило в рака на парче хартија да ги напишам мртвите. Кој ли женски хор со винова лоза на глава ќе ги испее тие имиња?! Кога Ојдипод дојде молејќи ме неговите отсечени стапала да застанат на листов кој умира Машки ја научив Азбуката на одзивот. !ТИРТАЈ Млада е смртта што ме збогатува, смрт млада ме пустоши, се кријам во гранки. Само на млада ѝ доликува со смрт да разговара, млада смрт остава Убавина и Болка - последица од храброста, млада смрт потоа се втурнува под земја и капе немир врз гранките.

[vprki]

Емил Табаков и Емануил Иванов закриват сезона на Софийска филхармония

Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Бузони в изпълнение на носителя на наградата "Феручо Бузони" Емануил Иванов под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков на 27 юни.

Маестро Табаков допълва програмата на вечерта с "Мечти" - Прелюдия за оркестър в ми мажор, оп. 24 от Александър Скрябин (1872-1915), съобщават от Софийска филхармония.

Концертът за пиано на Феручо Бузони (1866-1924) е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779 – 1850), съвременник на Гьоте.

Феручо Бузони, снимка: fma

Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.

За първи път е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.

Само две години след създаването му Концертът за пиано оп. 39 е публикуван от „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната соловата партия. От 80-те години на ХХ век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства. Концертът никога не е изпълняван в България.

Емануил Иванов привлече вниманието на международната музикална общност след като получи първа награда на 62-то издание на международния конкурс за пианисти "Феручо Бузони“ през 2019 в Болцано, Италия. Успехът на 20-годишния музикант е последван от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Част от наградата му е и солов концерт в “Ла Скала”, състоял се през 2021 без публика поради пандемията, но предаван онлайн.

Емануил Иванов в "Ла Скала", 2021

Роден е през 1998 в Пазарджик. Уроците му по пиано започват на седемгодишна възраст. Смята присъствието на симфонична музика в своето детство, особено тази на Густав Малер, за ключов фактор в артистичното си развитие. Първите си стъпки в клавирн��то изкуство прави с помощта на Галина Даскалова в родния си град, а след това работи с проф. Атанас Куртев. В момента е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на изтъкнати пианисти като Дмитри Башкиров, Кирил Герщайн, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитри Алексеев, Питър Донохоу и други.

Емануил Иванов с Радиоркестъра, 2024

Емануил Иванов участва в много фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулесзал“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Емануил Иванов е носител на награди от престижни международни конкурси като "Алесандро Казагранде”, "Скрябин-Рахманинов”, "Лист-Барток”, "Млади виртуози”, "Дину Липати”, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на престижни награди във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.

Припомняме, че миналата година на 29 юни Емил Табаков също закри сезона, като води Софийската филхармония, Националния и Детския филхармонични хорови състави както и сопрана Пламена Гиргинова, тенора Андрей Найденов и баритона Иво Йорданов с „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Незабравим концерт.

Емил Табаков

А на 9 май т.г. Маестро Табаков заедно с оркестъра,  хора на Софийската филхармония и солисти Стефани Кръстев (сопран) , Виолета Радомирска (мецосопран), Емил Павлов (тенор) и Валентин Ватев (бас) изпълниха изключителната Миса Солемнис на Бетовен. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването  на величавото послание на композицията.

За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“  на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него над��ина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в  седемдесет и петата си годишна (създаден е през 1949 година) си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.

Емануил Иванов чели и конкурса за млади пианисти “Артур Рубинщайн” през 2016 година в Пекин - снимка YouTube

Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция - участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).

Независимо от силния сезон на Софийска филхармония със знаменити солисти и диригенти и дълго запомнящи се великолепни концерти, музикалното събитие на 27 юни със сигурност ще е от най-върховните за годината. Очакваме това  вълненуващо преживяване.

И да не забравяме, че  за втора година Софийската филхармония ще бъде музикален домакин на престижния музикален фестивал в Правец – Pravets Art Nights 2024. На 19 и 20 юли на сцената до езерото на Hyatt Regency Pravets Resort, п��читателите на класиката ще имат възможност да се срещнат със световнопризнати солисти и диригенти.

Емил Табаков

Първата вечер е посветена на музиката на Гершуин и е с участието на виртуозния немски пианист Себастиан Кнaуер, който, заедно с първия ни оркестър ще представи „Рапсодия в синьо“. В програмата са включени и увертюрата Funny Face и сюитата „Порги и Бес“. Дирижира забележителният Емил Табаков.

Оперната гала Пучини ще събере на 20 юли оперната прима Мила Михова и един от най-харизматичните тенори на днешното време Матео Фалчер. Под палката на маестро Томас Рьознер те ще представят арии и дуети от най-емблематичните опери на Пучини.

Вече знаем за голямата приятна изненада не само за меломаните през следващия сезон 2024/25 година. Световноизвестното сопрано Анна Нетребко идва в България за пръв път и ще пее в "Арена София" със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът ще бъде на 20 март 2025. Заедно с Нетребко на сцената ще излезе и нейният съпруг Юсиф Ейвазов. Както беше казал преди години Маестро Найден Тодоров в качеството си на директор на Софийска филхармония: „Хубавото предстои!...“. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония и БНР

[webohrid]

Охридскиот хор Vox Lychnidos ќе настапи на фестивали во Херцег Нови и Темишвар

Охридскиот градскиот мешан хор Vox Lychnidos во периодот што претстои ќе гостува во Црна Гора и Романија. Од 6-ти до 8-ми октомври ќе учествуваат на осмиот Меѓународен хорски натпревар што ќе се одржува во Херцег Нови. Диригентот на хорот Бурим Хидри потенцира дека имаат подготвено посебна програма за овој натпревар, ќе ги изведат композициите „Sicut cervus“, „Konj“, „Besame musho“, како и…

[ua2daynews]

«Ми несемо український дух»: історія унікального київського народного хору «Дарничанка»

60 років на сцені виступає народний хор «Дарничанка». Вже три покоління виконавців піснею прокладають найкоротший шлях до сердець. «Дарничанка» — заслужений народний ансамбль пісні й танцю України, заснований 1962 році при Будинку культури Київського комбінату штучного волокна (нині ВАТ «Київ хімволокно»). Вже за два роки — у 1964-ому колективу надали звання народного, а у 1967-ому —…

[pettania]

Ukraine. 2022. Christmas

24.ХІІ. Різдво 2022

Ірод надалі бомбить без упину Назарет і Вифлеєм

Ще й каже: “По мирних жителях ми взагалі не б’єм...”

А пастушки-еменесники все розгрібають завали.

Чого вже тільки не бачили, кого тільки не діставали.

У Вифлеємі із-під руїни розбомленого хліва

Немовля дістають живісіньке! Мати також жива!

Вони у пелюшку піксельну загортають Людське Дитя.

Бачиш, в яких умовах мусиш починати своє життя.

Зверху бушлат��м вкрили, на ньому шеврон МНС.

І дихає парою на немовля кошлатий службовий пес.

Віслюки і верблюди розбіглися, зоопарки їхні розбомблені.

Коні, що мали зігріти диханням, згоріли на стайні в Гостомелі...

Аж ось, обличчя втопивши у бородах — чи то молоді, чи старі,

У камуфляжі й масивних брониках приходять Тріє Царі.

Вони говорять у рацію голосами своїми захриплими:

“Потрібна евакуація! Потрібна група підкріплення!”

Клубочиться над Палестиною волога груднева ніч.

І дуже хочеться вірити, що їхній почують клич.

Гряде небеснеє воїнство!? Хор ангелів гряне з небес?

Немовля посміхається, дивлячись на яскравий шеврон МНС...

Олександр Ірванець

[r0ttenshrimp]

`` 🍂✨

язики багряного полум'я обволікали суху колоду дерева, яке тріскотіло в такт настінному годинннику.

- теплооо, - сиплим голосом пробурмотіла кора.

В каміні дійсно було тепло.

Теплі хвилі огортали усю кімнату. Невеличкий пузатий диван, бокаті крісла, та строкату ковдру, яка повільно, неначе мед, зтікала зі спинки софи. Химерні тіні вогнища танцювали на дерев'яних полицях. Вони були забиті до самой стелі. Старі книжки, норовили впасти в обійми вогню, але їх зупиняли фарфорові глечики. В середині глечиків розквітали квіти, в'яли трави, наповнюючи кімнату терпким ароматом жебрецю.

Двері розкрились, із характерним скрипом, поріг прогнувся під вагою раптового гостя.

- Гей, є хто небудь? - Басистый голос луною прокотився по кімнаті.

Вогонь затріщав веселіше. А тиху, навіть чарівну атмосферу порушили веселі голоса, та скрип тисячі дверей.

- Нарешті ти повернувся!

В кімнаті з'явились два хлопчаки, вони одразу пірнули у ведмежі обійми високого человіка у кумедному капелюсі. В слід на за ним, неначе з порожнечі, виникла жінка із яскравими блакитними очима, та чепурна бабуся.

Їх голоси змішались в один хор із емоційних вигуків та чуйних видохів. Люди, як і звуки, збилися в одну купку, стискаючи капелюшника, неначе хотіли видавити з нього його дивну любов до дивних капелюшків.

- То може пирога?

Гурт погодився та миттю всівся до круглого столу, який стояв по средині кімнати. І як ми його не побачили?

Тарілки тріскалися від ваги бабусиного пирога. Він як і книжки, упирався у стелю.

- Яка там начинка? - Спитав один з русих юнаків.

- Безліч начинок, яку хочеш, ту й отримаєш.

Дітлахи перезернулись між собою.

- Бабусю, а це можливо?

Питання неначе зірка, напружено повисло у повітрі. Дорослі також перезернулися.

- Чи таке можливо? Звісно! Тут можливо усе!

Жінка з блакитними очима різко випросталась, що її стілець впав до долу. Видавши напрочут чітке "ой!"

- Куторо, годі спати, давай пиріг їсти, - голосно випалила жінка у сторону каміна.

- Не хочу, ззовні холодно, - почулася у відповідь тріскотня кори.

- В нас тут чари відбуваються, тож не бурчи, - капелюшник простягув руку до вогню, і винудив Куторо піднятися.

Колода дерева спочатку впала, вдарилась, знову впала. Але з четвертої спроби залізла на стілеть, обернувшись якоюсь чудурнацькою тваринкою. Три вуха, велечезні очі та огруге пузо.

- Оце одоробло!

Хлопчаки прокотилися під стіл від сміху.

- Не дістанеться вам пирога, бешкетники!

- Гей старухо, - почав було Куторо, але його перебили.

- Ти розтринькав усі свох манери, мені лише три сотні, я ще молода!

Тваринка, в минулому древесина, тільки очкі закотила.

- Добре, о молода панночка, то яка начинка в пирога?

Хлопці вилізли з під стола, прислухаючись.

- Яку забажаєш, така і буде.

- Брехня, не бува такого! - Запротестувала тваринка, а жінка із блакитними очима тицьнула с розпачу вилкой собі у щоку.

- А ми ж казали!

Дітлахи почали кружляти по кімнаті, втягуючи у гру Куторо. Вогоні поривався також поринути у їхній танок, але суворий погляд капелюшника його зупинив.

Бабця, перепрошую, молода панна тим часом доїдала вже третій шматок. Джем маленькою калюжком розтікся біля її ніг.

- В мене смак абрикосів.

- А в мене полуниця, - чоловік зодоволено запихнув до рота вже п'ятий шматок. З верхушки його капелюха рубіновими краплями спадав джем.

- В мене мармеладні ведмедики.

Жінка гордо випрямила спину.

- Не верзи дурниць, такого не буває!

Чоловік та молода бабуся разом підбігли до жінки.

- Ти ба, дійсно ведмедики.

Шмат пипога відпривився до рота, а джем фонтаном бризнув з рожевого глечика, заляпавши декілька книг.

[p-n-krustevich]

VI. Luxuria

- За прошка късно не е!

От нас не се отрича –

когато пропаст зее –

Господ пак ще ни обича.

От думите ти, чадо, осъзнавам,

носиш в себе си душа

от завист празна и недоумявам,

защо е пълна с тъга?

Прозрял си – Господ справедливо

на всеки дал и взел е;

безумно е да страдаш завистливо

в незнание какво отнел е

от ближният. Нима си заслужава

да захвърлиш своят дар

и трескаво да ровиш в жарава,

изгаряйки в безкрайният пожар.

Но в друго, може би, сгрешил си;

попаднал в непрогледна тъмнина,

тялото си голо изкушил си

и от срам нахлузил си вина.

Навярно без да се замислиш

потопил си го в лепкав мрак;

умолява те сега да го пречистиш,

за да може да забрави как

от покварата пиян отпиваш,

хищно храниш се с плътта

и зверски зъбите си впиваш

в гостенка развратна – похотта.

  - Пълен е с грешници светът

и на всеки ъгъл дебнат,

да покварят с изкушения умът,

на покоят ни душевен да посегнат.

Ала Отче, до момента устоявам

в неравна битка с врага;

да опазя чист успявам

храмът свят на любовта.

Познавам блясъка фалшив,

в очите на циничният злодей

и страня от пътя похотлив,

далеч от царството на Асмодей.

Но пътувайки по правата пътека,

спътник винаги зад мен

крачи, следва ме полека,

по петите ми е ден след ден.

Щом ме стигне и ме заговори,

разтваря се под мен земята

и падам като дъжд от метеори

изгарящи безследно в тъмнината.

Падам в бездънна паст.

Потъвайки дълбоко в терор

достига до слухът ми глас –

симфония на мъченишки хор.

Прелюбодейци оковани във вериги

пеят за любов и грях.

Приканват ме с презрителни интриги,

да се слея в оргиите с тях.

Гласът на разума в главата

��ревръщат го на вопли глухи

и стонове горещи, но сърцата

на тези грешници са кухи.

И когато най-дълбок е мрака,

тя явява се да освети

с усмивка слънчева; не чака,

ръка подава ми да ме спаси.

Ала щом докосне се до мен,

в моята душа надниква

и мракът хваща я в плен,

започва в нея да прониква.

Вижда дрехите разкъсани

и сажди черни по лицето;

чува в дробове задъхани,

ударите клети на сърцето.

Слънцето в усмивката залязва;

пронизва ме с поглед милостив.

“Съжалявам” – тихичко ми казва,

по устните с вкус горчив.

   Петър Николаев Кръстевич

[jazicharnica]

Препевот на Гавранот од Едгар Алан По што го паметам го користи Nevermore како рефрен во оригинал. Денес се обидовме да најдеме соодветен препев на овој стих, препев кој би бил колоквијален, а би ги имал концизниот ритам и чувството на мрачна судбина како во оригиналот.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здраво! Благодариме за ова навистина интересно прашање од областа на книжевниот превод. Јас (Викторија) особено многу се интересирам за книжевен превод и одвреме-навреме преведувам, особено поезија. Иако преведувањето не е дел од темите за кои (ќе) пишуваме на Јазичарница, ова се моите размислувања во врска со вашето прашање.

Навистина, во препевот на Гане Тодоровски во последниот стих на строфите каде што се појавува Nevermore, тој збор е оставен во оригинал. Не сум сигурна дали воопшто оттогаш е објавен друг препев на стандарден македонски јазик, но знам дека постои креативен препев на скопски, во кој Nevermore станало „Никад, брат.“

Интересното е дека стиховите во песната што содржат Nevermore се римуваат со секој последен стих од секоја строфа, а воедно и со три други стиха од секоја строфа (од кои два завршуваат со истиот збор). На По тоа му успева во секоја строфа, а и Тодоровски секогаш наоѓа соодветна рима, дури и кога зборовите што кај По се исти, кај Тодоровски се само слични:

Гавранот, штом седна таму, еден збор тој гракна само в душа божем тој збор може сам да начне разговор. Друго појќе ни да каже, ни да пафне пердув влажен, дур не сронив мрмор тажен: „Осамен сум долго створ. И ти како мојта Надеж исчезнат ��е бидеш створ!” Тој сал гракна: „Nevermore!”

Значи, за решението да ги задоволува формалните критериуми, треба да се најдат три слога што би се римувале на овој точно определен начин. Мислам дека Тодоровски ги нашол и употребил сите или речиси сите македонски решенија што се римуваат со Nevermore: спор (и со значење ‘расправа’ и со значење ‘бавен’), однадвор, взор, збор, створ, одговор, разговор, двор, хор, неизгор, развигор, преумор, непрегор, судботвор, беспрекор…

Едно можно решение е за тоа што го грака гавранот, односно за Nevermore, да се најде израз што би се римувал со сите овие зборови, но да значи никогаш. Оваа варијанта ми се чини потешка, а некои препејувачи, како на пример еден од германските, ја постигнале: Nie, du Tor., препев на Манфред Улиг од 1999. Притоа препејувачот нашол збор што има две значења (Tor како ‘порта’ и Tor како ‘лудак’), што овозможува креативна употреба, нешто слично како спор кај Тодоровски.

Од друга страна, поинакво решение е да се земе друга рима и сите зборови што завршуваат на -ор да се заменат со нешто сосема ново. Тоа всушност се случува во повеќе германски препеви, каде што Nevermore се заменува со Nimmermehr со истото значење, па соодветните стихови се римуваат со тоа.

Второво решение ми се чини пореално, бидејќи во тој случај преведувачот може да тргне од значењето што се бара, па потоа да бара рими за трите слога што ќе ги најде. Еве три решенија што ми паднаа на памет: никогаш, нема пак, никојпат. Мислам дека во сите три случаи можат да се најдат убави рими за останатите стихови што треба да се римуваат со овој.

Кога би имала задача да ја препеам песната, мислам дека би постапила на овој начин. Во секој случај мислам дека е добра идеја да се најде соодветен македонски збор и задачата воопшто не е невозможна. Ако најдете некое креативно решение, слободно споделете го со нас, и мене и на Нина ќе ни биде мило!

[thelittleukrainianwell-armedgirl]

Volodymyr Viatrovych

Нині-завтра ця пісня Миколи Леонтовича звучатиме по всьому світу. Цей текст про його твір, який ніхто не почує.

Пісня. Вже ранок? То він таки заснув. Попри вечірню тривогу, сон був глибокий і приємний. Багато світла і музики. Хор знов співав "Щедрика", зривав захоплені овації публіки. А потім була ще одна пісня і зала ошелешено мовчала. В очах кожного з присутніх світився захват. Саме про неї він мріяв відколи почав творити. Вона була прекрасна і він чітко пам'ятає її, кожен рядок, кожну ноту. Ця великодня веснянка досі звучить в його голові. Він може хоч зараз її записати. Треба зробити це негайно, щоб подарувати цю красу світові. О, він певен пісня затьмарить навіть "Щедрика"... - Вставай давай! - перебив захоплені думки грубий голос. Кричав чоловік, вирячивши на нього сірі очі. Страшнішим за шалений погляд було хіба дуло рушниці, спрямоване йому в груди. Сон миттєво зник, пригадалася причина вчорашньої тривоги. Нею був саме цей чоловік, який увечері постукав у двері батькового дому. Господар, в якого досі сила виховання переважувала звички, які гарантували безпеку, впустив незнайомця в хату. Той був напідпитку, хатнє тепло після зимового вечора налаштувало гостя на балакучий настрій. Від почутого тривога охопила вже не лише його, а усіх - батька, мати, сестру. В нього все похололо всередині, коли почув оте незнайомцеве "я в ЧК работаю". Той тим часом вів далі про свої подвиги у боротьбі з "петлюрівськими бандами", про завдання із нищенням їх отаманів. "Значить не по мене, - з полегшенням подумав тоді він, - принаймні цього разу". Ніхто з присутніх не під��римував розмови, та це не заважало балакучому чекісту не змовкат�� кілька годин. Врешті батько, помітивши позіхання непроханого гостя, запропонував вкладатися спати. - Ляжете з Миколою в кімнаті, мати постелить. На щастя там чекіст не продовжив балаканини, а майже миттєво заснув. Микола почав заспокоюватися і міг тепер думати про "Русалчин Великдень" - нову оперу, над якою працював. А за кілька хвилин, попри набридливий храп чекіста і попередні переживання, провалився в глибокий сон, який протривав до ранку.

⁃ Вставай кому сказал! - повторив чекіст. Микола остаточно розплющив очі, натяг на ніс окуляри і зміг тепер краще роздивитися його. Схоже той був ще більш п'яний як звечора. Коли і де він встиг ще напитися? ⁃ Што думал пранєсло! Ан нєт, контра. Я тєбя уже давно вєду. Сабірайся, тєбя ждьот справєдлівая кара. ⁃ Яка кара про що Ви? ⁃ Пра твою котрреволюционную деятельность ⁃ Це якась помилка, я не займаюся політикою. Я музикант, композитор... ⁃ Я знаю кто ти контра - Лєонтовіч. І прішол імєнно за табой. ⁃ Я лише музику пишу, я не роблю нічого проти влади. ⁃ "Нічого"? Да твая музика протів власті! Понял! Чекіст кричав дедалі голосніше, розмахуючи рушницею спрямованою на Миколу, палець залишався на гачку зброї. ⁃ Я творю пісні, - пробував заспокоїти його Микола. ⁃ "Пісні"! А должен пісать пєсні! І нє на поповскую тєматіку, а нашу пролетарскую. ⁃ Це не попівська тематика, це оборобки народної... ⁃ І народ ваш тоже вєсь контра! - кричав далі чекіст - банди кругом, атамани, всєх перестрєлять! ⁃ Да знаєм ми всьо пра тєбя, - продовжив він вже спокійніше, - і рабату твою на правітєльство Петлюри, і пра хор твой, каторий по міру калєсіт с контрреволюционнимі пєснямі. ⁃ Це народні пісні, - спробував перебити Микола. Але краще б він цього не робив - чекіст знову зірвався крик, знов почав розмахувати рушницею. ⁃ Я здєсь народ! Понял, контра! І народним будєт то что я скажу! Кара моя народная! Останні слова чекіста перервав гучний хлопок. Рушниця, яка гуляла в руках ще хвилю перед тим, завмерла спрямована в груди Миколи. З дула здіймався маленький хвостик диму. Його було замало для того, щоб заповнити кімнату, проте все довкола раптом почало зникати залите туманом. За хвилю чи вічність він побачив перелякане обличчя батька, що пробилося крізь цей туман. Татові руки чомусь були залиті кров'ю. Здається він намагався підняти його. Чи то він сам почав підніматися над землею, так легко як уві сні. Батько кричав щось крізь сльози, що заливали обличчя. Але Микола не чув його. У вухах лунала прекрасна веснянка зі сну. Пісня, яку вже ніхто не почує.

[ultrapavlotychynablr-blog]

Тичина Павло – Хор лісових дзвіночків

Ми дзвіночки, Лісові дзвіночки, Славим день. Ми співаєм, Дзвоном зустрічаєм: День! День. Любим сонце, Небосхил і сонце, Світлу тінь, Сни розкішні, Все гаї затишні: Тінь! Тінь. Линьте, хмари, Ой прилиньте, хмари, — Ясний день. Окропіте, Нас нашелестіте: День! День. Хай по полю, Золотому полю, Ляже тінь. Хай схитнеться — Жито усміхнеться: Тінь! Тінь. 1917

[moralfucker]

1. «Will of the People»: эта уже давно в моем плейлисте, классная, драйвовая, в общем да, люблю обожаю

2. «Compliance»: на данный момент мне она уже нравится больше, чем после первого прослушивания, типа ну сойдёт

3. «Liberation»: ОЙЙЙЙ ЭТО ВОТ ВООБЩЕ ОХУИТЕЛЬНО. Это вот прям в стиле квинов(мьюз ими и раньше вдохновлялись в принципе). Напоминает также United States of Eurasia. Вокал и хор шикарный, очень помпезно и с размахом, я такую хуйню обожаю. Одна из лучших в этом альбоме для меня.

4. «Won't Stand Down» : ну це нормас, це я уже давно люблю

5. «Ghosts (How Can I Move On)»: нежнятина на пианино, прекрасный вокал Мэтта, что ещё нужно для счастья.

6. «You Make Me Feel Like It's Halloween»: пхах это угарная вещь, чисто електронная такая, младшая сестра комплаянса, но если серьезно, то тут есть песни и получше

7. «Kill or Be Killed»: ЭТУ Я ТОЖЕ ПРОСТО ОБОЖАЮ ЕЩЕ С ВЫХОДА СИНГЛА. Одна из лучших для меня в этом альбоме. В ней прям чувствуются олдскульные Мьюз с какого-нибудь Абсолюшена или БХэР не знаю

8. «Verona»: электронная нежнятина, младшая сестра Фоллоу ми, очень мило и симпатично.

9. «Euphoria»: эта тоже очень норм. Начало похоже на начало Knights of Cydonia. Она такая тупо очень стандартна поп-рок песня, особенно на припеве, таких типа реально много. Но мне заходит. Basic but safe choice 👌

10. «We Are Fucking Fucked»: эта неплохая в принципе, хотя припев несколько монотонный как по мне, но это не страшно. Концовочка найс, иф ю ноу вот ай мин. Название все еще заебись, как бы 100% can relate

[vprki]

Максим Венгеров ще изпълни виртуозния концерт за цигулка на Ян Сибелиус

 „Има произведения, концерти, които съм свирил стотици пъти двайсет и повече години и когато се връщам и ги свиря отново в един момент разбирам, че те не са същите произведения. Те са се променили, защото аз самият съм се променил. “ Каза изключителният цигулар Максим Венгеров за „в��преки.com” при втория си гастрол в България 2018 година.

И продължи: „Този инструмент цигулката ме е провокирал да търся много по-голяма образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво правя като изпълнител. Защото цигулката е израз на душата по подобен начин, както лъкът е продължение на ръката.“

Сега забележителният музикант за четвърти път гостува в страната ни за концерт със Софийска филхармония под диригентството на Маестро Найден Тодоров на 7 декември и ще  изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 на финландския композитор Ян Сибелиус. Във втората част на концерта на филхармониците с участието на Националния филхармоничен хор ще бъде изпълнен Реквием за солисти, хор и оркестър на британския композитор Карл Дженкинс.

Ян Сибелиус

Концертът за цигулка на Ян Сибелиус е създаден през 1904. По думите на знаменития диригент Леополд Стоковски „единственият инструментален концерт на Сибелиус е една от най-добрите симфонии на композитора“. Безспорно това е най-популярното произведение на финландския гений. Концертът е прочут със своята сложност, сякаш създавайки го, неговият автор си е поставил задача да демонстрира безграничните възможности на цигулката. Да изсвири подобен концерт може само истински виртуоз – такъв, какъвто някога е мечтал да стане Сибелиус.

Първата част на концерта започва непосредствено с главната тема и се разгръща импровизационно. Тя е със суров „северен“ колорит на оркестъра, изпълнена е със страстна и в същото време сдържана лирика, а многобройните солови каденци дават възможност на солиста да демонстрира виртуозността си. Втората част принадлежи към най-възвишените страници на романтичната музика – тя е вдъхновена елегия, изпълнена с необичайна мелодическа красота. Темпераментният финал също като първата част е написан под формата на  сонатно алегро. Стремителен и задъхан, с пъргавия си пунктиран ритъм той въплъщава стихията на народния танц.

Максим Венгеров и Найден Тодоров, 2018

Сибелиус предвижда  творбата му да бъде представена за първи път в Берлин, а солист да бъде известният немски цигулар Вили Бурместер, на когото той в началото посвещава своя концерт. Финансови причини обаче го принуждават ��а премести премиерното изпълнение в Хелзинки, а Бурместер няма възможност да дойде във Финландия и Сибелиус се обръща към Виктор Новачек – професор от Музикалния институт. Но Новачек е преподавател,  не  концертиращ музикант, а и до премиерата остава твърде малко време и по тези причини творбата не прозвучава толкова добре, колкото би могло да бъде. Раздразненият Сибелиус преработва произведението, изрязвайки някои фрагменти, особено сложни за изпълнение, и не публикува първата редакция, дори нещо повече – забранява тя да се изпълнява. Втората редакция е представена през 1905 в Берлин. Дирижира Рихард Щраус, а солист е чешкият цигулар Карел Халирж. Дълбоко засегнат и оскърбен, Бурмастер отказва изобщо да изпълнява концерта занапред и се налага авторът да промени посвещението си: негов адресат става 12-годишният унгарски вундеркинд Ференц Вечей, който го изпълнява след година. Разказват историята на този знаменит концерт на финландския композитор на интернет страницата Софийска филхармония.

Максим Венгеров е един от най-забележителните съвременни музиканти, който вече 40 десетилетия е на върха. И очакваме неговото виртуозно изпълнение на сложния, както го определят музикалните експерти, концерт на Ян Сибелиус.

Максим Венгеров и Найден Тодоров на пресконференция в зала "България", 2018

Припомняме, че при третия си гастрол у нас изключителният цигулар и носител на „Грамми“ Максим Венгеров и Маестро Найден Тодоров представиха музика от Дмитрий Шостакович в програмата на „Европейски музикален фестивал“ на 11 февруари 2021 година в зала „България“. В програмата бяха включени Концерт за цигулка №1 и Камерна симфония в до минор от великия руски композитор. Тогава, за жалост, поради ограниченията заради пандемията от Ковид-19 публиката трябваше да е заела 30% от местата в залата и заради изключителния интерес към концерта с люб��зното съгласие на именития солист по предложение на Софийската филхармония Генералната репетиция бе  открита за почитателите на музиката. /Повече за този концерт може да прочетете във „въпреки.com” тук./ Тогава концертът на Венгеров беше първи в акустична зала, тъй като при предишните му гостувания по време на „Европейски музикален фестивал“, организиран от „Кантус Фирмус“ в сътрудничество с Филхармонията 2006 и 2018 бяха в зала 1 на НДК.

При второто си гостуване в София за концерта си на 30 март 2018 година Максим Венгеров, когато изпълни концерта за цигулка на Йоханес Брамс сподели за „въпреки.com”: „Имах огромен късмет мой учител и ментор да бъде Мстислав Ростропович, без него вероятно щях да бъда друг вид музикант. За него /Ростропович 1927-2007/ са писани специално произведения от големи композитори като Шостакович, Прокофиев, Бритън и Дютио, над 150 премиери е направил самият Ростропович на съвременни произведения по негово време. За мен ще е много интересно кои ще са съвременните композитори и съвременните посвещения. Аз съм много любопитен какво се случва със съвременната музика“.

На 13 март 2006 г. в зала 1 на НДК с оркестъра на Класик ФМ радио под диригентството на Лучано ди Мартино Максим Венгеровза първи път гостува в София. Тогава на уникалния си „Страдивариус” от 1727 г. той  изпълни концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и беше аплодиран неистово от щастливите меломани, за които той изсвири на бис „Размишление” на Жул Мас��е и Унгарски танц № 8 на Йоханес Брамс. Почти 18 години продължаваме да сме благодарни за тази вечер, с която ни дари този невероятен музикант и артист…При второто му гостуване го слушахме в концерта за цигулка на Йоханес Брамс, невероятно преживяване, защото със свиренето си Максим Венгеров не е само виртуозен музикант, а ваятел на музика. Лъкът, с който свири Максим Венгеров  е на знаменития Яша Хейфиц, самата цигулка Страдивариус е принадлежала на Рудолф Кройцер, на когото Бетовен  е посветил знаменитата си цигулкова соната.

Максим Венгеров, 2018

Венгеров е роден е през 1974 г. в Челябинск в семейство на музиканти. На 5 години започва да свири на цигулка при Галина Турчанинова. Продължава обучението си в Новосибирск при известния цигулков педагог Захар Брон, където учи и друг талантлив цигулар, когото познаваме, Вадим Репин. На 10 години печели Международния конкурс за млади цигулари „Хенрик Виенявски”, на 15 –  Международния конкурс „Карл Флеш”. На 16 години Максим Венгеров заедно с родителите си напуска Съветския съюз и става един от най-знаменитите цигулари в света. Той е концертирал с най-големите оркестри в света - в Ню Йорк, Виена, Филаделфия, Лондон, Чикаго, Вашингтон, Москва, Петербург. Едва 23 годишен Максим Венгеров става първият музикант посланик на Фонда за подпомагане на децата към ООН – УНИЦЕФ. През 2004 г. заедно с Мстислав Ростропович получава наградата „Грамми” за най-добър изпълнител на класическа музика. Тогава това високо отличие получават Михаил Горбачов, Бил Клинтън и София Лорен за…озвучаване на музикалната приказка „Петя и вълкът” на Сергей Прокофиев.  За изнесените благотворителни концерти в полза на Израел е удостоен за почетен посланик на културата на държавата Израел по света.

Десетгодишнината от създаването на наградата на името на големия руски композитор Дмитрий Шостакович, учредена от Фонда на виолиста Юрий Башмет през 2005 година е отбелязана с новия си лауреат – цигуларя Максим Венгеров. Той става най-младият лауреат на наградата на името на Шостакович. Максим Венгеров получава премията „Грамми”, за записи за изпълнения под диригентството на Мстислав Ростропович на концерта за цигулка на  Бритън и за виола на Уолтън. Това е само част от забележителната му биография, но никога не е спирал в търсенията и развитието си като артист, а вече и като преподавател. Категоричен е, че за него в музиката няма политика, защото свири за хората.  „Музиката сама по себе си има своята уникална роля и чрез нея може да се разбираме там, където думите не достигат. Смятам, че музиката има и своята тайна, неназована роля, когато тя се изпълнява добронамерено, искрено от сърце, тя достига до хората и посажда семето, от което един ден ще израсне нещо добро. Хубаво е да изпълнявате музика дори и за хора, които не харесвате, т.е. грешка е да не свирите за някого, когото не харесвате, защото музиката има своето универсално послание. Ще дам пример – скоро след Втората световна война Йехуди Менухин, който е евреин, свири в разрушения Берлин, за което е много остро критикуван от някои представители на еврейската общност и от Израел. Но виждаме какво е сега Берлин – един космополитен град. Музиката има тази мисия да не се използва като политически средство”. Каза при второто си посещение в София Максим Венгеров.

Максим Венгеров

Продължава да е убеден, че „истинско чудо е какво ни дава музиката и какъв потенциал има да обедини цялото човечество.“ Толкова ни се иска, особено, в днешния ден на света да може това да се случи, колкото и безнадеждно да изглежда…

Британският композитор сър Карл Дженкинс (р. 1944), чийто Реквием ще бъде изпълнен във втората част на концерта на 7 декември, завършва факултета по музика на Кардифския университет, а по-късно специализира в Кралската музикална академия в Лондон. В началото на кариерата си той е известен като джаз и рок музикант, свирещ на саксофон, клавишни инструменти и обой. Участва в групата на джаз композитора Греъм Колиър и по-късно става член-основател на джаз-рок формацията „Nucleus“, която печели първа награда на Джаз фестивала в Монтрьо през 1970 г. През 1972 г. той става част от „Soft Machine“.

Дженкинс създава много музика за реклами и получава редица награди в тази област. Пробивът му като композитор идва с кросоувър проекта Adiemus, представян в Япония, Германия, Испания, Финландия, Холандия и Белгия, както и в лондонската зала „Албърт Хол“. Албумът The Adiemus: Songs of Sanctuary от 1995 г. оглавява класациите за класически албуми и привлича световното ��нимание.

Карл Дженкинс

Едно от най-значимите произведения на Дженкинс е „Меса за мир „Въоръженият човек“ Написана е по поръчка на Кралския оръжеен музей по повод празненствата за посрещане на новото хилядолетие. Авторът посвещава месата на жертвите от кризата в Косово. Подобно на „Военен реквием“ на Бенджамин Бритън, „Меса за мир“ има антивоенна тематика и се базира на традиционната католическа меса. В първата и последната част композиторът използва френската народна песен L’Homme armé, по която са създадени огромен брой полифонични творби през ХV-ти и ХVІ-ти век. Месата на Дженкинс е написана за хор, солисти и симфоничен оркестър. В допълнение към текста на католическата литургия са използвани цитати от други религиозни и исторически източници, включително от ислямската молитва, Библията и „Махабхарата“. В творбата има и текстове на Ръдиард Киплинг, Алфред Тенисън и японския поет Тоге Санкичи, оцелял от бомбардировките над Хирошима, но починал по-късно от левкемия. Премиерата на произведението за България е на 25 март 2014 година в рамките на Европейския музикален фестивал в София в изпълнение на Русенска филхармония и хор „Дунавски звуци“, диригент Найден Тодоров.

Реквием на Карл Дженкис е написан 2005 година в памет на баща му (in memoriam JDJ). През 2015 г. Карл Дженкинс е обявен от английското радио „Classic FM“ за най-популярния жив композитор и получава отличие „за изключителни заслуги към класическата музика“. Удостоен е с Ордена на Британската империя през 2015 г.

Винаги сме отбелязвали колко е важно да имаме възможност да слушаме на концерт съвременна музика. А Карл Дженкинс е обявен сред първите в списъка с 10-те най-големи съвременни композитори. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив на Софийска филхармония

[embassy-m]

Сеќавања ЈОВО ДИМИТРИЈЕВИЌ, новинар од Сараево: „Тоа што го направи МЕЃАШИ е немерливо на било кој кантар! “ -Драга Весна, само да знаеш колку се израдував кога ја добив Твојата порака со посредство на оваа „шејтан кутија“. Пред сè се интересирам за Твоето здравје. Често мислам на Тебе и на сите добри луѓе во Скопје каде поминав две години како прогонет од моето родно Сараево само затоа што ми натурија некој наципредзнак. Бев сам, а ВИЕ ме прифативте како нај-роден. Кога велам ВИЕ, тогаш мислам на сите добри луѓе кои се имаа собрано околу Детската амбасада за да им помогнат на луѓето од БиХ на чело со Коле, Гоца и Драги. Тука стекнав свој привремен дом. Вие, а и колегите новинари, посебно од РТВ Скопје, сте ми помогнале да си го повратам човечкото достоинство, да чекорам повторно исправено. Јас настојував колку толку да се оддолжам со своето вклучување во реализација на програмата на Детската амбасада околу грижата и згрижувањето на сите прогонети и бегалци. Твојата работа на музичка едукација ќе ми остане во вечно сеќавање, а посебно нашето дружење кога и со својата сестра знаеше да ме охрабриш и да ми ја повратиш вербата дека пак ќе се сретнам со своите најмили. Твојот Детски хор, кој со задоволство го слушав, секогаш ме потсетува на Виенските момчиња. Драга Весна, (диригент на „Пиколо“) , тоа што го направи ДЕТСКАТА АМБАСАДА во Скопје е немерливо на било кој кантар. Зборовите на благодарност се само делче од она што би можело да се каже. Ние кои сега сме распрснати по цел свет, треба само да ја зборуваме вистината и ќе биде доволно барем така да им се оддолжиме на добрите луѓе од Детската амбасада, Скопје и Македонија. Јас од моја страна многу често, посебно кога ќе се случат некои катастрофи во светот, за жал, ги има сè повеќе, говорам дека примерот на Скопската ДЕТСКА АМБАСАДА треба да послужи како пример на многу хуманитарни и добротворни организации како да им се помогне на луѓето во неволја. Поздрав до Тебе и до сите добри луѓе од Детската Амбасада, до Скопје и до Македонија. *** (Јово Димитријевиќ почина во Канада на 16 ноември 2016 година. Тој беше врвен спортски новинар од Босна и Херцеговина, кој несебично се посвети на мисијата на Детската амбасада МЕЃАШИ. Ќе го памтиме по неговата ведрина, смисла за хумор, поддршката и охрабрувањето кои ни ги даваше постојано. Посебните луѓе и кога не се на овој свет, остануваат да живеат во нашите срца). Монографијата можете да ја прочитате на следната страна bit.ly/3MuRkxa

[megjashi]

Сеќавања ЈОВО ДИМИТРИЈЕВИЌ, новинар од Сараево: „Тоа што го направи МЕЃАШИ е немерливо на било кој кантар! “ -Драга Весна, само да знаеш колку се израдував кога ја добив Твојата порака со посредство на оваа „шејтан кутија“. Пред сè се интересирам за Твоето здравје. Често мислам на Тебе и на сите добри луѓе во Скопје каде поминав две години како прогонет од моето родно Сараево само затоа што ми натурија некој наципредзнак. Бев сам, а ВИЕ ме прифативте како нај-роден. Кога велам ВИЕ, тогаш мислам на сите добри луѓе кои се имаа собрано околу Детската амбасада за да им помогнат на луѓето од БиХ на чело со Коле, Гоца и Драги. Тука стекнав свој привремен дом. Вие, а и колегите новинари, посебно од РТВ Скопје, сте ми помогнале да си го повратам човечкото достоинство, да чекорам повторно исправено. Јас настојував колку толку да се оддолжам со своето вклучување во реализација на програмата на Детската амбасада околу грижата и згрижувањето на сите прогонети и бегалци. Твојата работа на музичка едукација ќе ми остане во вечно сеќавање, а посебно нашето дружење кога и со својата сестра знаеше да ме охрабриш и да ми ја повратиш вербата дека пак ќе се сретнам со своите најмили. Твојот Детски хор, кој со задоволство го слушав, секогаш ме потсетува на Виенските момчиња. Драга Весна, (диригент на „Пиколо“) , тоа што го направи ДЕТСКАТА АМБАСАДА во Скопје е немерливо на било кој кантар. Зборовите на благодарност се само делче од она што би можело да се каже. Ние кои сега сме распрснати по цел свет, треба само да ја зборуваме вистината и ќе биде доволно барем така да им се оддолжиме на добрите луѓе од Детската амбасада, Скопје и Македонија. Јас од моја страна многу често, посебно кога ќе се случат некои катастрофи во светот, за жал, ги има сè повеќе, говорам дека примерот на Скопската ДЕТСКА АМБАСАДА треба да послужи како пример на многу хуманитарни и добротворни организации како да им се помогне на луѓето во неволја. Поздрав до Тебе и до сите добри луѓе од Детската Амбасада, до Скопје и до Македонија. *** (Јово Димитријевиќ почина во Канада на 16 ноември 2016 година. Тој беше врвен спортски новинар од Босна и Херцеговина, кој несебично се посвети на мисијата на Детската амбасада МЕЃАШИ. Ќе го памтиме по неговата ведрина, смисла за хумор, поддршката и охрабрувањето кои ни ги даваше постојано. Посебните луѓе и кога не се на овој свет, остануваат да живеат во нашите срца). Монографијата можете да ја прочитате на следната страна bit.ly/3MuRkxa

[ua2daynews]

Закарпатський камерний хор “Cantus” відсвяткував 30-річчя професійної діяльності

Закарпатський камерний хор “Cantus” відсвяткував 30-річчя професійної діяльності

Академiчний камерний хор “Cantus” відсвяткував своє 30-річчя як професійний колектив. Свій перший концерт колектив дав у 1986 році на День вчителя. Про це розповів незмінний диригент і засновник хору Еміл Сокач. — В нас два дня народження, — розповів він. — Певний час ми були при Будинку вчителя, нас було небагато, і нам сказали, що ми можемо взяти участь у концерті до Дня вчителя. Я навіть…