#Bulgarian poetry

[7bizarre]

[moonlitscribe]

Хората казват, че истината се крие в очите...в погледите. И са прави. Неговият поглед е моята истина. Поглеждам и вече съм на колене. И знам, че каквото и да поиска, ще бъде получено. Дори да поиска сърцето ми. Дори да поиска душата ми. Бих бръкнала в себе си собственоръчно и бих му ги връчила. Без задни мисли. Дори да поиска ума ми. Дори да поиска тялото ми. Бих му се отдала ��зцяло, та дори и повече. Бих му дала ръцете си, нозете си, очите си. Без задни мисли. И ми харесва да съм там долу. В краката му. Защото макар и на колене, пак се чувствам силна. Чувствам се като ангел, даряващ го с красотата на Рая. Чувствам се като дявол, подаряващ му страстта на Ада. Чувствам се като богиня, владееща и небето, и земята. Владееща него, докато той владее мен. И ми харесва да владея. Харесва ми да знам, че мога да се протегна и да открадна сърцето му. Но колкото и да ми се иска...не го правя. Търпелива съм и чакам сам да поиска да ми го даде. А междувременно съм и горе, и долу. Навсякъде съм. По него съм. И го гледам, без да мога да откъсна очи.

-- Moonlit Scribe 🌙

[bulgarianpsycho]

Очите ѝ говореха език, който душата му разбираше.

[kzlatkova]

I love you in the coffee circles on the inside of my books.  

I love you in the ripping of my socks, worn-out by the inside of your shoes.  

I love you in the clumsy dances, between the fresh produce aisles and the dairy fridges.  

I love you in the restless turning, that rumples up my covers and steals away my sleep.  

I love you in the unrisen sourdoughs and burnt nut roasts, that will never see the light of Christmas day. 

I love you in how I look at the sky and only see your face.  

I love you in the overwatered fern that I had to throw away.  

I love you in the cat's tiny sweaters, which you stay up to crochet.  

I love you in the tickets for the first film we saw, from that indie fest we went to ten years ago.  

I love you in the sushi course you took to make it vegan specially for me. 

I love you in the scent of the wind, as the first spring blossoms open on the trees.  

I love you in the chewing gum wrappers you leave in the ashtray of my car.  

I love you in the way everything sings when you’re around.  

I love you in the way you linger at the door when I’m on teams.  

I love you in the way you cut my sandwiches, so nothing ever falls out.

I love you in the way you leave your things with me just so you can come back later, and we can share another kiss as you retreat again. 

I love you in the flavours of the earth, as the first summer rain hugs the ground.  

I love you in the way you do all the putting away because you know I hate it.  

I love you in the receipt for jet black dahlias you had made for my birthday five years ago. 

I love you in the way I can cook but you can do the dishes and take out the garbage.  

I love you in the way you too get my favourite ice cream on the hottest days, just in case I want some more.  

I love you in the way I say my name and hear your voice. 

I love you in the fiery petals of autumn, as they gently lay to rest beneath our feet.  

I love you in the way we still chase each other through gardens and orchards.  

I love you in the way songs come out at the top of your lungs, broken and joyful.  

I love you in the way you pick up bugs and move them to the leafiest branch nearby. 

I love you in the way sunflowers worship the sun.  

I love you in how even in the vastness you are never hopeless. 

I love you in the way I kiss your hand and feel it on my own. 

I love you in the way you laugh, and cry, and stay true beside your friends.  

I love you in the way you shimmy your shoulders when we have a nice meal.  

I love you in the way you make foam horns of our hair in the shower, and we giggle. 

I love you in the way you remind me to drink water. 

I love you in the blazing cold of winter, and as its frosty fingers pinch my cheeks.  

I love you in the way you keep my heart beating.  

I love you in the way your lashes graze my forehead when you hold me.

I love you in the way time stretches endlessly between us.  

I love you in the way you are my best friend and my lover, and in how even if we weren’t in love, we’d still be the forever kind of friends.  

I love you in the way you look at small children and smile at small animals.  

I love you in the way you choose me.  

I love you in the way you hold a fullness at your centre, and spread it around in the name of the universe.  

I love you in the way you crack up at my jokes, but swear I'm terribly annoying.  

I love you in the way you accept all the calls, and let me deal with the letters. 

I love you in the way you do the math, and I can have the moral arguments.  

I love you in the way you accept me after every change.  

I love you when you're angry that my phone is forever set on silent. 

I love you in the way you take me, tearing at the seams or calmly healing.  

I love you in the way we can love slow even when we have to live fast.

I love you in the way we can build forts and put up fairy lights.  

I love you in the blind faith you have for me, for us.  

I love you in the way we can skate in the park, and blow bubbles for kids that will never be our own.  

I love you in the way you place your fingers at my temple, before the migraine has even landed.  

I love you in the way you see my soul and make me the richest person in existence.  

I love you in the way you palm my face and mix your breath with mine.

I love you in the way you can share unbridled joy, anywhere, with complete and utter strangers. 

I love you in the way you bring me cups of tea when I’m tired, but still painting.  

I love you in the way your fingerprints remind me of the veins on roses.

I love you in the way your age lines wrinkle up as your mouth stretches in a grin. 

I love you in the way you brush back my white hairs, and don’t point out the ones growing in my eyebrows.  

I love you in the way you bring me pebbles or pinecones, whenever you go for a walk.  

I love you in the way you know to order me an orange soda even without asking.  

I love you in the way that every now and then we can share a smoke without remorse or judgement.  

I love you in the way you know to calm me down when my family upsets me.  

I love you in the way you let me listen to chitchat about your job, when I don’t like to speak of mine.  

I love you in the way you gave up alcohol and meat because you know I cannot take them.  

I love you in the way all my life is yours, and in the way I’m allowed to let you take it.  

And when you say, “I love you,” the reply is always, “I love you more.” 

More than you love me, more than I love the world, and even more than I love myself.  

This is how I love you.  

[blurrymind77]

Kinda онзи човек, който се носи по течението и се дави в него..

[alt3rn8-knowl3dg3]

Някой ден ще разбереш

Дъртакът прошепна

на момчето с парченца в ръцете,

че и без това

една ваза

не е наистина твоя,

преди да си я счупил

и залепил.

„Една жена –

също“,

намигна той.

[bodliche]

"Благодаря ти, че ме мразиш искрено", Георги Константинов

Благодаря ти, че ме мразиш искрено, че хвърляш всички спомени зад борда. Омразата създава независимост, а любовта - заробва. Сега от мен внезапно се отказваш ти, от мойте думи, жестове и книги... Но вдигнеш ли към мен очите мразещи, аз чувам звън на паднали вериги. Сега живея леко и естествено - встрани от твоите прищевки странни. И пак отляво е сърцето ми наместено. Лекувам рани. Раздялата сравнявам със възкръсване, със музика на Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето отсъствие, щях да повярвам, че съм в рая.

[greenswampzz]

Drowned stars by Petya Dubarova

[blaackk13]

Кой си ти?

Отново те познах, беше се загубил.

Загуби се и надеждата, че ще те открия отново.

Появи се, дали за миг или за два. (остани)

Познах те, пак си ти.

Невинен и толкова виновен.

Променен и толкова познат или по-скоро чист, без маска.

Липсваше ми това в теб, къде беше, кой беше?

Спомни ли си ме или никога не си ме забравял?

Този път остани.

[allthestupidityinoneperson]

Започнахме да гледаме сериал

останахме си на 7ма серия

Серила продължава

Ние не

[prostogovejda]

заповядай, влез

това е моята

малка,

мрачна,

тъжна стая

откриваш ли се по стените?

невидими стоят белезите твои по всяко кътче

облепих всичко със спомени за теб

моята малка, мрачна, тъжна стая

заповядай, влез, седни, не се плаши

нека стените ти опишат как те виждам аз през своите очи

-мн

[7bizarre]

[moonlitscribe]

Навярно не знаеш, но очите ми ти подаряват звезди. Всеки път, щом погледнеш в тях и видиш блясък. Защото всеки блясък е звезда. Топла, светеща и ярка. Близка, далечна. Свалена за теб от моето лично небе. Това, което крия в душата си. Това, което ти също обсипваш със звездите си. По една за всяка мила дума. По една за всяка усмивка. По една за всяка емоция. Твоя. Моя. Наша. И навярно се питаш: "Има ли изобщо нещо наше?". Имаме звезди. Моите. Тези, които с охота ти подарявам. Твоите. Тези, които си взимам без изобщо да питам. Нашите. Тези, които светят едновременно, заедно, във едно. И макар точно в момента да не те виждам, знай, че пак ти подарявам звезди. Да осветяват пътя ти. Да стигнат до онова специално място в главата ти. Да предизвикат усмивката ти.

Подарявам ти звезди. ✨

-- Moonlit Scribe 🌙

[bulgarianpsycho]

Ако нещата отиват на зле, не отивай с тях.

[platinum-aurora]

Интимно "Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва! Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж - далечното е всъщност ореолът. Една мечта се срива отведнъж разбулиш ли я, видиш ли я гола. Дори една „Мадона“ от Рембранд погледната от близичко е грозна. И целият й гений и талант е в нейната далечна грациозност. Дори земята, таз околовръст, която отдалеч е рай вълшебен, отблизо ти се вижда буца пръст - пръст, в която ний ще легнем с тебе…" - Дамян Дамянов

[neverbeensoguud]

Напук на всичките ми човешки злополуки,

продължавам да се смея.

И въпреки пътите, в които съм се чупел-

все повече ми се живее.

Още дишам, и се боря,

даже чувствам по-дълбоко.

Тези, дето искаха да ме съборят,

направиха сърцето ми само по-широко.

Всяка трудност я приветствам,

болката на радост ме научи.

И дори и неуспешни повечето срещи,

Казвам си: "Благодаря, че ми се случи!"

Ей така, неистово обичам всеки,

всяко куче, птица, пеперуда.

Сбогувам се със всеки залез,

макар да зная, че е лудост.

Не успя светът да ме пречупи,

преди от мен за мен да стане ясно.

"Всичко хубаво ще ти се случи

само, ак�� му направиш място."

ДимитроV