#лунен

[magdalenagigova]

Маутай - звездата на Лунния фестивал

Стотици гости отпразнуваха Лунния фестивал с Маутай Столичният ресторант Meng Fu Yuan едва побра повече от 200 присъстващи  и домакини, дошли да отбележат началото на Лунния фестивал. Стотици гости отпразнуваха Лунния фестивал с Маутай Фестивалът „Средата на есента“ е известен и като Фестивал на Луната, или Фестивал на Лунния кейк. Той се пада на 15-ия ден от осмия месец на всяка китайска…

[l-homme-triste-qui-rit]

ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ

Аз няма да умра като хората.

Аз просто ще престана

да те сънувам.

А това е немислимо...

Иначе ще изглеждам замислен.

И времето ще се нарича Големия Сън.

И изведнъж ще разбера всичко.

И ще въздъхна: Не можа ли

някоя по-прилична смърт

да ме избере.

Ти от кой край си?

ще започне тя.

Аз съм от края на света,

ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,

ела още веднъж, мое вечно момиче.

Донеси ми наглата усмивка,

с която те гледах

първия път.

Тя е скрита в тенекиената кутия

от бисквити,

кръгла като нашия лунен вятър,

ръждясала като ветропоказател

кутията, в която крия

пистолета на баща ми,

защото...

Аз няма да умра като хората.

- Любомир Левчев,

отишъл си от този свят на днешния ден преди 5 години (1935-2019) 🖤 📝

[coindepoesie]

Код нула – Мартин Щурец

Да обичаш е да оплиташ ръце в тежките, сочни мембрани на времето, да се разстелиш меко и плътно по охладнялата пустош – пръст и скала – на луна, луна без слънце, самият ти да си лунен и бледолик, с очи настръхнали към някъде без има – място безлико, но не картотекирано,

да обичаш е да се чукаш сам, представяйки си как чукаш друг, да обладаваш огледала и фотоси, да разнищваш невидими кълбета през лабиринти от звук, а чашата ти да е винаги само наполовина чаша, да обичаш е да нямаш и да не държиш – или да имаш и да държиш треперещ – съсредоточен в нещо като многоточие – губещо се в хоризонт от ванилия.

или:

да обичаш е да подписваш некролози, да обичаш е да се спичаш на полюс, да обичаш е да критикуваш ангели, да анализираш пробудени, да си прецакаш вечността, въжеиграч, да ядеш стъкло и да се чудиш защо те боли стомахът, да си играеш на оракул с огън и обръчи, да си объркан, натикан и разпилян, да знаеш отговора, обаче без гатанката, да викаш дама пика и да дойде, да обичаш е да не вдишаш, но да издишаш, да обичаш е да пишеш стихове с името на някой, който бърка твоето, да обичаш е да си жилав и желиран, да си дзен и да си дозиран, да обичаш е да бръкнеш в черта дупка и да изкараш заек, който подранява, да обичаш е да си достатъчно глупав да си татуираш име различно от Теб или Бог.

или:

да обичаш е да приемеш нечия друга вяра, да обичаш е полупрозрачно камъче и прегръдка през спален чувал, и мнима армия от клоуни, и нощен влак след бандонеон, и да се преструваш, че не си го чувал, и да се преструваш, че няма да свърши, и да си мълчалив експлозив във фъстъчена черупка, спрял на 00:01. да обичаш е кафе преди сън, маска от кора на краставица, шампанско юни месец, бисове без концерт, бой на петел и куче, всяко изображение, което ми хрумне, всяка секунда, която ме сполети, докато се усещам 1/2 пъзел.

или:

да обичаш не е да разкодираш прастари тайни в палиндром, освен ако не би те поблазнило. да обичаш е да хакнеш собствената си праисторическа душа – колкото и да не те блазни.

или, последно: да обичаш е оризово зърно в средата на празна стая.

[sladko-gorchivo]

Невъзможни са тези зелени очи,

невъзможен е този лунен глас.

Не поглеждай към мен – ще умра. Замълчи –

няма изход, няма изход за нас.

Със косата ти бих се обесил, но тя

водопад е от слънце и мед…

Няма изход в живота, а чувам смъртта –

неизбежен свистящ вертолет.

….

И. В.

[inktraced]

Половинката от ябълката ще ти подари ли знание или ще те отрови ако не е цяла?

Ако само четвъртинка лунен сърп огрява образа ти ще останат ли във затъмнение и намеренията ти? Или ще се разкриват заедно с фазите?

Ами обвиненията? От недоверие ли се просмука хлад, прозореца забрави ли отворен? Или зее със идеята да застудее?

Щастието може ли да бъде пълно ако разделяме на предварително отмерени геометрични фигури и оцветяваме в различни цветове дори неща, които си приличат?

[vasetovp]

— Потърси ме, малка Рейнолдс, когато всяка твоя аз толкова ти натежи, че ти се прииска да почувстваш всичките ми опасни безнадеждности.

Усмихнах му се нежно и му подадох пръстена с лунен сърп, като прошепнах на милиметър от устните му:

— Потърси ме, Оливър Греймуун, когато толкова сме се променили, че ти се играе отново на безумно влюбване.

[an-gdesign]

😇 Дали цветът или видът е важен при полускъпоценните камъни? 💜Ако се колебаете, но все пак имате желание да разнообразите и обогатите колекцията си от бижута, може би нашата `класация` ще е полезна за вас! 📕 Подробна статия по темата четете тук 👉 https://bit.ly/3lmt303 👉 Следвайте An-GDesign и в социалните мрежи ❤️ https://www.pinterest.com/angdesignstudio/ 💙 https://www.facebook.com/AnGDesignBoutique 💎 An-GDesign е електронен бутик за #модерни и #луксозни ръчно изработени бижута и аксесоари, българско производство с отлично качество! Дамски, мъжки и детски ръчно изработени гривни #шамбала #бохошик и чан лу! #бижута #ръчноизработени #гривни #angdesign #shopping #bijuta #естественикамъни #минерали #ахат #аметист #лунен https://www.instagram.com/p/CMwGPwJDFgc/?igshid=19ot38adhc9oy

[icho-chan]

Би ли ме сънувал тази нощ?

Днес разпадам целия си свят

на отделни атоми умора.

Дяволски ми трябва тишина.

Дяволски не искам да говоря.

Искам само някакво небе

да смени таваните във къщи.

Искам ли криле? Днес не...

Няма от къде да се завръщам.

Искам само щипка лунен прах

да поръси белите завивки.

А по нея, като котешка следа,

да премина от сълза - в усмивка.

Днес не искам да съм нежна с теб.

Днес ще искам ти да ме прегърнеш

с най-любовните и ласкави ръце,

във които утре да осъмна.

Радосвета Аврамова (caribiana)

[poetry-and-art]

Щастлив е, който може сам

без страх страстта си да признава;

и кой на тайната съдба

все още плахо се надява:

кому в мъглата лунен лъч

показва нощ на страсти и утеха;

комуто тихо с верен ключ −

врата към скъпата открехва!

Но аз живея във тъга,

без радост тайна, без наслада;

мечтата рано прецъфтя:

животът-цвят е сух, щом страдаш!

Лети печално младостта,

на старостта дочувам стона,

ако забравя любовта,

сълзите й дали ще помня!

Елегия

Александър Пушкин

[perfectlymessyplace]

Сонет VIII

Ако очите ти със лунен цвят не бяха,

със цвят на ден - на глина, работа и пламък

и ако въздухът не беше твой покорен пленник,

а ти - янтарен наниз от прозрачни дни и нощи

и ако ти самата миг от жълта светлина не беше,

миг, в който по бръшляна бавно се издига есента,

ако не беше хляб, изпичан от луната

в пещта на небосвода, със брашно посипан,

не бих могъл така да те обичам!

Прегръщам в тебе всичко съществуващо край мене:

скалите, времето, дървото на дъжда

и всичко дишащо край мене, за да дишам.

Аз мога всичко да узная без да те напускам:

защото всичко сътворено на земята в теб живее.

Пабло Неруда

[voice-without-sound]

Чуваш ли ме?

Чуваш ли ме?

Потъвам бавно в нощта.

Очите ми се давят в горещи сълзи.

Отчаяние, ярост, зов, самота,

блянове, спомени, думи, мечти.

Викове безсилни в мъртва тишина.

Чуваш ли ме? 

Безнадеждното мога да обичам,

всяка буря мога да простя

и след всеки залез мога да тичам

и да създам от всеки облак дъга

и от всеки стон дъха ти да спра.

Чуваш ли ме?

Мога и пожар да направя

и само пепелта от теб да оставя,

и сърцето ти мога в цигара да свия,

мога и слънцето в мрака да скрия

и всеки розов лист ще забравя,

и онова, искрящото в твоите очи.

И всеки лунен трепет ще убия.

Ако мислиш да бягаш - върви.

Чуваш ли ме? 

Всичко мога да бъда - 

и небесна благодат, и от ада присъда.

Млъкни. Нито звук не издавай.

Обичам те, само не ме наранявай.

[p-n-krustevich]

II. Acedia

- Въоръжен с божествено търпение

преборил си гневът греховен,

но навярно друго прегрешение

извършил си в момент съдбовен.

На чужд не си посегнал

от огнен гняв обезумял;

животът свой си пренебрегнал,

в лапите на леност си предал.

  - Призори се будя с петлите

и се трудя чак до здрач.

Отче, пълни са ми дните

с мъки, трудности и плач.

Но не губя волята си, знам

мързелът безплоден е позор.

Дори в немотия, сам,

не желая помощта на Белфегор.

Но от полето, в монотонен хор

щурците щом запеят,

а бухалът от нощният простор

и песните им в едно се слеят;

чувствам, че до мен присяда

Нимфа с нетипична красота.

Лирата и шепн�� ми балада

за любов родена в грехота.

Потъвам в мелодията смаян.

Безусловно подарявам си слуха.

Пръстите по струните играят.

В меланхолия удавя се ума.

Плахо лирата ридае

с глас на грешник съкрушен.

Всеки звук сълза е,

в душата – океан солен.

Повтаря своята балада,

Нимфата. Отново. До безкрай.

Убива всякаква наслада

тоз печален обичай.

Въпреки това, не искам

самота под лунен зрак.

Разумът и съвестта потискам;

моля я да свири пак.

   Петър Николаев Кръстевич

[dramawriter13]

“Пожелание за дълъг живот, който да споделяме под лунната светлина, макар и разделени от хиляди ли”: Есенният фестивал в Китай

На 15-тия ден от 8-мия месец по китайския календар се пада Есенният фестивал, наречен още Лунен фестивал. Това е вторият най-важен празник за Китай след Китайската нова година и е време, когато хората се събират със семействата си, за да го отбележат заедно.

Вярва се, че на този ден луната е най-ярка и пълна, а като всеки празник, и произходът на този е свързан с интересни легенди, които го правят още по-магичен.

Една от тях разказва за Chang'e и Hou Yi, който бил съпругът й и отличен стрелец. На небето имало десет слънца, които съсипвали реколтата и хората страдали заради тях, затова той свалил девет с лъка си и казал на последното: „От сега нататък трябва да изгряваш навреме и да залязваш навреме всеки ден и да носиш полза на хората!“. Wangmu, царицата на Запада, му дала еликсир за безсмъртие като награда. Тъй като Hou Yi не искал да оставя жена си, оставил еликсира на Chang'e, за да го пази. Един ден Pang Meng, ученик на стрелеца, дошъл в дома им и се опитал да накара Chang'e да предаде еликсира и в отчаянието си тя изпила съдържанието, изкачвайки се все по-високо, докато не се озовала на луната. От тогава на този ден Hou Yi поставя маса под луната, на която има храна, надявайки се, че ще се срещне със съпругата си. Това обаче е само една от версиите на историята, а друга, която също е често срещана, представя Chang'e като егоистична жена, която изпила еликсира нарочно.

Chang'e

Cr: Scebiqu, devianart 

Две предания, които няма как да забравим, когато споменаваме фестивала, са за Нефритения заек и за Wu Gang. Трима безсмъртни се превъплатили в бедни хора и помолили за храна лисицата, маймуната и заека. Лисицата и маймуната дали от храната си, но той като заекът нямал какво да даде, казал, че може да изядат него и скочил в огъня. Саможертвата трогнала безсмъртните и те го превърнали в заек от нефрит, като го пратили на луната и от този момент  той придружава Chang'e.

Нефритеният заек

Ако пък се вгледате внимателно в луната в ясна нощ, тогава ще видите черна сянка върху нея. Тази черна сянка е Wu Gang – мъж, който искал да стане безсмъртен, но на��равил грешка и бил изпратен да отреже лавровото дърво, растящо пред Лунния дворец. Колкото и пъти да се опитвал обаче, дървото зараствало и той трябвало да се опитва отново и отново – това било неговото наказание.

Wu Gang

Традиции

Ядене на лунни кексчета

Лунните кексчета са традиционни сладкиши с брашно, които могат да са с различен пълнеж като: боб, паста от лотосово семе, зелен чай и други. Легендата разказва, че те са помогнали за свалянето на Монголската империя през 14 век. Бунтовниците разпространили слух за смъртоносна болест, която може да бъде излекувана само с лунни кексчета, а когато хората нарязали сладкишите, намерили съобщение с датата на бунта - 15-ия ден от осмия месец на годината. В наши дни лунните кексчета се възприемат повече като мил жест, подарявайки ги в луксозни кутии, отколкото като нещо, с което в Китай обичат да се хранят. Проучване показва, че през 2017 година над 1,5 млн. лунни кексчета са останали неизядени и в боклука. Голяма част от местните не харесват това, че са прекалено сладки и трябва да се дъвчат много време, затова обикновено не са търсени извън празника.

Cr: Lee Xin Li

Пускане на фенери

Изработването и пускането на фенери е дейност, която сплотява семействата. Всъщност, дори формата на повечето от тях е кръгла – дума с близко произношение до “събиране”. Те могат да наподобяват животни, растения или цветя, а децата пишат пожелания на тях, след което ги пускат, за да озарят небето като светулки в нощта.

Драконов танц

В Хонконг пък улиците стават оживени, тъй като по традиция 70-метров дракон, разделен на 32 части и пълен със слама и тамян, танцува под барабанна музика.

[ethereum-sss]

Стълба до Луната

Ако можеш, обърни Луната.

Там, от другата страна,

Аз съм седнала и чакам

тебе, Скитнико. Сама.

Гледам към звездите вечер.

Търся твоите следи.

Лунен вятър с глас далечен

все за тебе ми шепти.

Слушам приказката дълга –

как пристигаш уморен.

Как безкрайно си ме търсил.

Как си влюбен. Точно в мен.

Как откъсваш от Венера

най–червените лалета,

как звездички си намерил –

във косите ми да светят...

Слушам приказката дълга.

Лунен вятър ми шепти...

Хайде, Скитнико, побързай,

и...Луната завърти...

caribiana

[shadowofspirit8]

Бъбрек вместо сърце

Мога да умра в спомените си за него. Да се изпепеля И никога да не порастна. Ще си остана малкото дете с големи очаквания. Прахът ми ще се разпръсне на луната И ще блести на слънце. Всичко ще е хаос. Космичен хаос. На края ще се чува само ритмичната пулсация на бъбрека му вместо сърце, който тайно откраднах. Нямаше сърце, вече няма и бъбрек. Мозък си има, но човек без бъбрек и без сърце е изгубен.

[je-suis-une-mauvaise-fille]

липсваш ми като невзрачният пръстен от лунен камък, който никога не съм искала и също така никога не съм знаела, че съществува, но все пак те откраднах и този път не като пръстена от евтиния индийски магазин на графа, а истински

 давам ти се в пантони, мляко с мед и топъл хляб и в криви линии, като гръбнака ми

 давам ти се, а странното е, че ти ме взимаш такава и ме пиеш на големи глъдки, сякаш си на антибиотик и трябва да запълниш празен стомах с нещо, което се разлива, за да не те боли после

 наивна съм, знаеш

 това не те спря нито един път, а те са много и не говоря за секса, а за доста повече, защото лежейки в леглото правим доста по-приятни неща от това да се чукаме като животни, а именно да меря с длани лицето ти и да усещам формите ти в тъмното, пишейки името си на гърба ти с още тайни послания, които разчиташ от раз, но се правиш на луда, но не и на няма и се извърташ, за да ми кажеш с усмивка "ай лайк ю ту"

 липсваш ми като нов навик, като заразна дума, като буква или дума, която не е на място, а трябва да е, за да стане красива лирика. от красива история не излиза красива лирика и аз моята муза уж не я правя щастлива, а ти сякаш сияеш и си точно на място не за красива лирика, а за прекрасна поезия, която винаги може да се  подразбира, защото асоциативното мислене, което имаш, те води на места с мен. води те на местата, които сънувам всяка вечер, но не помня сутрин, но усещам как ми парят от вътре и им принадлежа дори и да не искам

 дори и да не искаш

 мога да те изпиша в хиляди думи и пак няма да е достатъчно, защото в мълчанието си сме си пределно ясни една на друга и знаем, но времето ще покаже, че съм наивна, но само в любовта, а във всичко останало, знаеш - няма да споделя

 ще ти казвам лека нощ, дори и да спиш вече четиреста минута на левият ми крак свита като котка, но сладка като малко дете. няма да спирам

 ти също не ме спирай

 ще ти се давам, а ти ще ме взимаш

 по-добре не мога да го опиша

 не се давам - близнак съм

 не взимаш - жилиш

 асоциацията бие вече на дисоциация, но ти ме разбра, а това, няма как да не ми липсва