#лека нощ

[designis4lovers]

Какво ми остава, освен цял живот да стъпвам на пръсти, да не събудя някое стихотворение.

[nurxaya]

Мечтите са крила, които ни носят далеч,

По безкрайни небесни пътеки, светли и ясни.

Те са звездни следи в нашите сърца,

Изгряващи в нощта, когато светлината е рядка.

Мечтите са магия, която ни обгръща,

Когато затворим очи и се потопим в света на въображението.

Там, където времето не съществува,

Мечтите ни се превръщат в реалност.

Мечтите са пътешествия към недостижимото,

Към звездите, които се усмихват на нас от висините.

Те са нашите надежди, нашите желания,

И ни карат да вярваме, че всичко е възможно.

Затвори очи, принцесо, и се потопи в своя свят,

Където мечтите са светлина и вдъхновение.

Нека те водят към нови приключения,

И нека те направят по-богати и по-свободни.

[mihaylovblog]

100 г. от рождението на българския композитор Петър Ступел (1923 - 1997) Видео: Българска национална телевизия

[ladyschaoticmind]

Твоят човек е човекът, в чиято компания просто се чувстваш уютно. С него не се налага да внимаваш какво говориш, защото знаеш, че каквото и да кажеш, това няма да промени мнението му за теб. В неговите очи, ти си напълно прозрачен. Свободен си да бъдеш изцяло себе си. Той не се интересува от опаковката. Вълнува се повече от душата и от мислите ти, от същността ти. От това как се чувстваш. ��редразполага те да се чувстваш комфортно в компанията му и те кара да му се довериш. Твоят човек е, когато можеш да му покажеш слабостите си и знаеш, че няма да ги използва срещу теб. Не иска нищо от теб, а в същото време може да ти даде толкова много. Отношения без обяснения и формалности. Без задължения. Среща на душите, тайно свързали пръстите си с червена нишка. Пази те на скрито място в сърцето си, а душата му мислено всяка вечер те завива за лека нощ.

/ Рада Тончева /

[summersoullll]

“лека нощ” е сладко, но “лека нощ, до утре” значи всичко. значи, че нямаш търпение да се събудиш, само за да си говорим. значи, че ще заспиш с мисълта за мен. или просто значи, че съм толкова влюбена, че чак съм готова да повярвам, че наистина означава това.

[lora-ns-world]

,, - Колко пъти трябва да се сблъскате, преди да останете заедно?

-Ако ни е писано в някакъв момент ще останем заедно. - отвърна тя, макар да нямаше доверие в съдбата, че ще остане при него. Време по - късно тя заспиваше при него и само на него тя казваше,, Лека нощ"

Лора Н

Нека да е тайна

[simonsmilee]

Глава 1

Снежните преспи покриваха пътя, докато Никола натискаше педала на газта. Градът беше тих, осветен от уличните лампи, които хвърляха златисти сенки върху снега. Пейзажът изглеждаше спокоен, но в него кипеше неспокойствие. Откакто се беше върнал, не спираше да мисли за едно единствено нещо. Или по-скоро за един човек.

Без да губи време, грабна телефона си и набра номера ѝ.

– Ало? – Гласът на Симона беше уморен, но толкова познат.

– Аз съм Ники. Върнах се. Искаш ли да се видим?

– Ники! – Тонът ѝ изведнъж се промени – звучеше изненадана, но и леко развеселена. – Какво правиш? Как си? Кога се прибра?

– Търся теб. Мога ли да те видя?

– О, Ники, ако си търсиш компания за тази вечер, потърси си друга. – Засмя се леко. – Утре съм на работа и трябва да ставам рано. Извинявай.

– Добре. Лека нощ.

– Лека нощ и на теб. Успех с търсенето на компания.

Тя затвори с лекота, сякаш разговорът не беше нищо повече от шега. А той остана сам в колата си, стиснал телефона, и неспокойствието вътре в него се засили.

Толкова години беше чакал този момент. Да ѝ каже, че я иска. Че я желае. Че искаше да са нещо повече от приятели. Но тя сякаш винаги го виждаше само като стар приятел. Познаваха се от близо десет години, но онзи кратък период преди четири години – когато говореха ежедневно, със закачливи нотки в разговорите – все още го преследваше. Тогава нямаше признания, нямаше дори намеци, но нещо между тях беше различно. И после просто се отдръпнаха един от друг.

Сега той усещаше, че ако не направи нещо, ще съжалява завинаги. Без да мисли повече, набра номера ѝ отново.

– Ало? Какво стана? – Гласът ѝ прозвуча изненадано.

– Знаеш ли какво, размислих. Обличай се, идвам да те взема. Сутринта ще те закарам на работа.

От другата страна на линията настъпи кратко мълчание. После тя въздъхна.

– Никола… Знаеш, че нищо няма да се случи между нас, нали?

– Нищо не искам. Просто имам нужда от някой, който да ме гушка. – Гласът му прозвуча сериозно, въпреки че се усмихваше.

Тя замълча отново, после тихо каза:

– Добре. Ела да ме вземеш.

Двайсет минути по-късно тя стоеше отвън, загърната в дебелото си палто. Усмивката ѝ, макар и леко смутена, осветяваше цялата улица. Никола спря пред нея и отвори прозореца.

– Здравей.

– Здравей – отвърна тя и се качи в колата.

През нощта говореха, смееха се, споделяха спомени и мечти. Минути преливаха в часове, докато времето сякаш спря. В един момент, когато тишината зае мястото на думите, те се прегърнаха и заспаха – двама души, обгърнати от топлината на един откраднат миг.

На сутринта, когато слънцето осветяваше стаята, и двамата отвориха очи едновременно. Погледите им се срещнаха. За един кратък миг всичко друго изгуби значение.

– Какво има? – прошепна тя.

– Нищо… Просто те гледам.

– Спри. Не трябва… – каза тя, но гласът ѝ беше слаб, несигурен.

Може би беше твърде романтично, но в този миг светът около тях избледня. Шумовете замлъкнаха, времето спря, а единственото, което остана, беше усещането за свързаност, толкова силна, че думите бяха излишни. И тогава, без колебание, устните им се срещнаха.

Това не беше просто целувка – беше обещание. Обещание за нещо ново, нещо, което винаги е било там, но сега най-сетне се бе осмелило да изплува на повърхността.

И двамата знаеха истината: чувства, дълго време потискани, най-накрая бяха изречени без думи.

Любовта им започваше отново.

[think-bg]

Спиш в едно легло със любовта си а сте толкова далеч един от друг, всякаш до вчера не си представяхте какво ще е ако не усетите допира си а сега? Няма го допира няма я целувката за лека нощ няма я и прегръдката в която щом се сгушиш знаеш, че нищо не може да те нарани.

Знаеш щом си сгушен любовта и близостта ви, че можеш да си дори и малко дете което е толкова щастливо това за мен е повече интимност от секса защо ?

Защото секса е просто секс две тела Правищи страст и уж интимност. Не не е така за мен интимност е когато го прегърнеш когато го целунеш и се усмихнеш глупавото щастливо

[toxicj13]

Идвала ли е при теб жена?

Не да я прегърнеш...

Да те пита дали ти е студено.

Гладен ли си?

Защо прашинките в очите си таиш?

Да ти пожелае лека нощ и да заспиш спокоен.

Събуждал ли си се до тази жена?

В душата ти да е черен облак, а тя да се усмихва.

Да ти казва и това ще мине!

Виждал ли си някога жена, да отстоява всички бури в живота и вместо да си тръгва, да казва:

"С теб съм! Ще остана!"

A тя? Точно таз жена!

Тя не иска нищо в замяна!

Достатъчно ѝ е да я погледнеш в очите.

Да не ѝ говориш, а да я прочиташ, защото тя е твоята опора!

Ако срещнеш тази жена, да знаеш, че е тя!

До последния си дъх ще те обича!

И е само твоя!

© Irina Gabrovska

#любовиощенещо

[contra-spem--spero]

Всъщност, когато казвам, че искам съобщения за добро утро и за лека нощ, не означава, че искам самите съобщения.

Те са просто външен израз на това, че мислиш за мен сутрин, когато станеш, и вечер, преди да заспиш.

��атова тези съобщения топлят сърцето ми.

[vasetovp]

ДВА ЧАСА СЪН

Стига толкова, стига.

Осем пъти "лека нощ" и то откакто почнах да ги броя.

Чувам птици, изпод завесите наднича дневна светлина,

а на съседите вече им загрява кафемашината.

На три процента го включих тоя телефон да се зарежда, а сега е пълен,

те заради такива като нас са го измислили да прекъсва разговора след час.

Трябва да спим, стига.

Нищо не ми разказвай повече,

че всичко искам да знам.

Лека вече, край, край.

Официално, тържествено, окончалтелно за днес,

девето "лека нощ", че десет ще станат много.

Хайде, стига, стига.

Все някой трябва да е пръв.

Тропам с крак на ум,

че за повече нямам сили и мигам с парещи очи.

Лягаме си.

Обаче...

Чакай само да ти кажа още нещо.

[vulgaren]

Няма по-голяма терапия от усмивката ти, когато те погледна. От хиленето ти, когато се лигавя. От онзи поглед, когато ме дразниш. Айде да си моята ��ефиниция за бъдеще, к'во ще кажеш?

Лека нощ и до добро утро.

[nurxaya]

Под звездната покривка, принцесо моя,

Сънувай се в светлината на луната.

Тя ще ти разкаже тайни за нощта,

За звездите, които се смееха вечно.

Небето е твоята платинена пътека,

А вятърът - твоят верен спътник.

Сънувай за моретата и планините,

За далечните страни и невидими звезди.

Прегърни сънищата си като дарове,

И им позволи да те заведат далеч.

Лека нощ, принцесо, със сърце от злато,

Сънувай се с мечти, които са безкрайни.

[moution]

Сега е с нея примири се. Заспива до нея. Целува я . Прегръща я. Ухажва я. Ходят на вечеря. Целува я за лека нощ. Казва и добро утро. Прави всичко това с нея. Всеки прави избор в този живот. Ти до кога ще живееш с избора да обичаш човек ,който не избира никога теб.

[myminiworldd]

Дори и на 50 за баба винаги ще бъдеш дете. Защото тя вижда в очите ти онова любопитно мъниче, на което е плела топли терлички за зимата, чела е приказки за лека нощ и е правила любимите мекици с пудра захар за закуска.

Тя винаги ни пос��еща с топла супа, току-що изпечена питка, замесена с много любов и ароматен чай от билки с мед, а когато дойде време да заминаваме надалеч от дома, ни изпраща с кора пресни яйца, домашно подквасено кисело мляко, няколко компота, бурканче сладко от смокини, шепа орехи и поне един вълнен шал, който да ни сгрява в мразовитите зимни дни.

Това, което сгрява душата обаче, всъщност е безусловната обич, нежната грижа, желанието да сме нахранени, да ни е топло, да сме добре. А всяко сърце има нужда от това, макар че отдавна вече не сме деца...

[lora-ns-world]

,, Детска мечта "

,, Ако някога изобщо се доверя отново на някого до толкова, че да се омъжа за него, искам да е нещо наистина специално. Но моето специално е различно. Искам да има събитие в небето. Слънчево затъмнение, бяла нощ или нощ на метеоритен дъжд. Това си ми е мечта от дете. Да сме аз и любовта ми с простичко облекло в бяло, няколко маси с почерпка близо до морето, с най-близките си приятели, да се носи приятна лека музика и да сме боси в пясъка. "

Из среднощни размисли нищо че си имам

Лора Н