#лека нощ

[designis4lovers]

Какво ми остава, освен цял живот да стъпвам на пръсти, да не събудя някое стихотворение.

[nurxaya]

Мечтите са крила, които ни носят далеч,

По безкрайни небесни пътеки, светли и ясни.

Те са звездни следи в нашите сърца,

Изгряващи в нощта, когато светлината е рядка.

Мечтите са магия, която ни обгръща,

Когато затворим очи и се потопим в света на въображението.

Там, където времето не съществува,

Мечтите ни се превръщат в реалност.

Мечтите са пътешествия към недостижимото,

Към звездите, които се усмихват на нас от висините.

Те са нашите надежди, нашите желания,

И ни карат да вярваме, че всичко е възможно.

Затвори очи, принцесо, и се потопи в своя свят,

Където мечтите са светлина и вдъхновение.

Нека те водят към нови приключения,

И нека те направят по-богати и по-свободни.

[mihaylovblog]

100 г. от рождението на българския композитор Петър Ступел (1923 - 1997) Видео: Българска национална телевизия

[ladyschaoticmind]

Твоят човек е човекът, в чиято компания просто се чувстваш уютно. С него не се налага да внимаваш какво говориш, защото знаеш, че каквото и да кажеш, това няма да промени мнението му за теб. В неговите очи, ти си напълно прозрачен. Свободен си да бъдеш изцяло себе си. Той не се интересува от опаковката. Вълнува се повече от душата и от мислите ти, от същността ти. От това как се чувстваш. Предразполага те да се чувстваш комфортно в компанията му и те кара да му се довериш. Твоят човек е, когато можеш да му покажеш слабостите си и знаеш, че няма да ги използва срещу теб. Не иска нищо от теб, а в същото време може да ти даде толкова много. Отношения без обяснения и формалности. Без задължения. Среща на душите, тайно свързали пръстите си с червена нишка. Пази те на скрито място в сърцето си, а душата му мислено всяка вечер те завива за лека нощ.

/ Рада Тончева /

[summersoullll]

“лека нощ” е сладко, но “лека нощ, до утре” значи всичко. значи, че нямаш търпение да се събудиш, само за да си говорим. значи, че ще заспиш с мисълта за мен. или просто значи, че съм толкова влюбена, че чак съм готова да повярвам, че наистина означава това.

[lora-ns-world]

,, - Колко пъти трябва да се сблъскате, преди да останете заедно?

-Ако ни е писано в някакъв момент ще останем заедно. - отвърна тя, макар да нямаше доверие в съдбата, че ще остане при него. Време по - късно тя заспиваше при него и само на него тя казваше,, Лека нощ"

Лора Н

Нека да е тайна

[think-bg]

Спиш в едно легло със любовта си а сте толкова далеч един от друг, всякаш до вчера не си представяхте какво ще е ако не усетите допира си а сега? Няма го допира няма я целувката за лека нощ няма я и прегръдката в която щом се сгушиш знаеш, че нищо не може да те нарани.

Знаеш щом си сгушен любовта и близостта ви, че можеш да си дори и малко дете което е толкова щастливо това за мен е повече интимност от секса защо ?

Защото секса е просто секс две тела Правищи страст и уж интимност. Не не е така за мен интимност е когато го прегърнеш когато го целунеш и се усмихнеш глупавото щастливо

[toxicj13]

Идвала ли е при теб жена?

Не да я прегърнеш...

Да те пита дали ти е студено.

Гладен ли си?

Защо прашинките в очите си таиш?

Да ти пожелае лека нощ и да заспиш спокоен.

Събуждал ли си се до тази жена?

В душата ти да е черен облак, а тя да се усмихва.

Да ти казва и това ще мине!

Виждал ли си някога жена, да отстоява всички бури в живота и вместо да си тръгва, да казва:

"С теб съм! Ще остана!"

A тя? Точно таз жена!

Тя не иска нищо в замяна!

Достатъчно ѝ е да я погледнеш в очите.

Да не ѝ говориш, а да я прочиташ, защото тя е твоята опора!

Ако срещнеш тази жена, да знаеш, че е тя!

До последния си дъх ще те обича!

И е само твоя!

© Irina Gabrovska

#любовиощенещо

[contra-spem--spero]

Всъщност, когато казвам, че искам съобщения за добро утро и за лека нощ, не означава, че искам самите съобщения.

Те са просто външен израз на това, че мислиш за мен сутрин, когато станеш, и вечер, преди да заспиш.

Затова тези съобщения топлят сърцето ми.

[vasetovp]

ДВА ЧАСА СЪН

Стига толкова, стига.

Осем пъти "лека нощ" и то откакто почнах да ги броя.

Чувам птици, изпод завесите наднича дневна светлина,

а на съседите вече им загрява кафемашината.

На три процента го включих тоя телефон да се зарежда, а сега е пълен,

те заради такива като нас са го измислили да прекъсва разговора след час.

Трябва да спим, стига.

Нищо не ми разказвай повече,

че всичко искам да знам.

Лека вече, край, край.

Официално, тържествено, окончалтелно за днес,

девето "лека нощ", че десет ще станат много.

Хайде, стига, стига.

Все някой трябва да е пръв.

Тропам с крак на ум,

че за повече нямам сили и мигам с парещи очи.

Лягаме си.

Обаче...

Чакай само да ти кажа още нещо.

[keeptolking]

Сладост е твоето име.

Прибираш се уморена от работа. Психически изцедена. Емоционално потисната. Събуваш високите си токчета и поглеждаш с тъжен поглед към глезените ти. Нямаш търпение да разхвърляш дрехите по пода. Не издържаш. Тясната пола е пристегнала тялото ти чак до коленете, искаш да се освободиш. Разкопчаваш бялата риза пред огледалото и сама се възхищаваш на гърдите си. На талията. Харесваш гръбчето си, а аз го харесвам, когато го извиваш като котка. И полата пада в краката ти. Поглеждаш бедрата си в отражението. Секси прихванати от жартиера на чорапите ти… а толкова ми се сърдиш, когато ги късам. Събличаш всичко. Обожаваш се гола.

Разпус��аш косите си под душа. Горещата вода се стича по женственото ти тяло. Не можеш да спреш да мислиш за мен. Цял ден мислиш за ръцете ми по себе си. Днес докато работеше се подмокри няколко пъти и кръстосваше краката си в опит да скриеш срама си. Не успя да се концентрираш и въобще не ти пукаше за онези статистики. Искаше да те изчукам. Да те обладая. След това искаше да бъда нежен. Да прониквам много, много бавно. Да те изпълвам. И стоновете ти, стоновете…обожавам да ги усещам във врата си. Да ги чувам, докато забиваш ноктите си в гърба ми като хищник.

В банята е плътна мъгла от пара, покриваш гърдите си с пяна, минаваш през коремчето, бедрата и навеждайки се ме усещаш зад себе си. Притискам гърба ти към гърдите си и нежно прегръщам малкото ти момичешко тяло. Толкова си крехка. Побирам те цялата и те скривам от света, мое малко момиче. Целувай ме. Не спирай да ме целуваш. Това чакаше цял ден. И да, още си мокра. Знаеш колко ме дървиш, докато те къпя. Да преминавам всеки сантиметър от тялото ти. И си толкова чиста…а толкова мръсна отвътре.

Много си сладка, докато си миеш зъбите и ме поглеждаш леко, защото те е срам, че те гледам. Нямам търпение да те вкуся, заклевам се. Усещаш лека целувка по рамото, достигаща до пръстче по клитора. Не бързам, знам че го обичаш бавно и много нежно. Виждам удоволствието, изписано на лицето ти. Притворила си очите си. Отворила си леко уста и ме гледаш толкова подвластна, толкова уязвима. Облизвам пръста си. Като мед си.

Увивам те като меченце в хавлията ти, вдигам те на ръце и те пускам лекичко в леглото. Знам, че ти е студено. След малко ще гориш. Разтваряш краката си и ми се усмихваш. Милвам те с нежни целувки. Една. Втора. Трета. Чувам първия ти стон. Не мога да спра да те ближа. Докосвам те съвсем леко с пръсти, толкова си влажна. Топиш се за мен, любима. Не мога да спра да те изпивам. Усещам как се обсебвам от вкуса ти, от гласа ти, от теб…толкова си красива, когато си възбудена.

Поглеждаш ме застанала на колене, мога да видя цялата порочност в света, събрана в погледа ти. Целуваш боксерките ми, леко ги закачаш със зъби. Започваш да ме обожаваш по твоя начин. И си толкова възбуждаща, гледайки ме в очите. Нагло отнемаш задръжките ми и ме даряваш с такава сладост. Смучеш, ближеш и не спираш да целуваш. Мъжкият ми тембър отеква в стаята. Не мога да се владея. Владееш ме ти.

Капеш. Прониквам в теб толкова леко. Усещам как ме обхващаш плътно. Движа се бавно, за да ти е сладко. За да мънкаш, толкова си брутална, когато ти е сладко. Събираш чаршафа в юмруците си. Не можеш да се владееш. Крещиш. Тялото ти се огъва. Гръбнака ти се е извил по най-женствения възможен начин, а дупето ти е вирнато, за да ме дразниш. Толкова обичаш да ме дразниш. Ужасно мръсна си. Нагла.

Обладавам те. Усещам как се разтичаш заедно с душата си в ръцете ми. Облизвам гърдите ти. Тихо. Запушвам устата ти, чуваш се през три етажа. Не спирам да ближа. Не спираш да го стискаш, да се стягаш. Хапеш ме, хапеш ръцете ми, врата ми, устните. Капка кръв се стича по издрания ми гръб. Спри да крещиш, че искаш да те чукам, тази нощ ще ти нося сладост, но утре ще си го получиш.

Ти си откачена жена, любов. Гледаш ме като сърничка, като демон, а в следващия момент си толкова необуздана. Провокирай ме. Обожавам те. Напълно луда си. Цялото ти тяло настръхва. Усещам как течеш и пръскаш. Цялото легло е мокро. Гореща си. Нежна. Мръсна. Невинна. Хвани се за раменете ми. Ти си раят. В теб е раят ми. Стоновете ни се преплитаха в тъмнината.

Ръцете ти и за момент не спряха да ме изучават. Познаваш ме. Усещаш последното проникване. Дълбоко. Събирайки косите ти в ръцете си, изнемогвам върху теб. Дишането ми тежко. Не, не се притеснявай… по-добре не съм бил. Гърбът ми щипе.

Трепериш, мъничкото ти тяло не може да се справи с удоволствието.

Ела тук.

Пица или рунд две?

[vulgaren]

Няма по-голяма терапия от усмивката ти, когато те погледна. От хиленето ти, когато се лигавя. От онзи поглед, когато ме дразниш. Айде да си моята дефиниция за бъдеще, к'во ще кажеш?

Лека нощ и до добро утро.

[nurxaya]

Под звездната покривка, принцесо моя,

Сънувай се в светлината на луната.

Тя ще ти разкаже тайни за нощта,

За звездите, които се смееха вечно.

Небето е твоята платинена пътека,

А вятърът - твоят верен спътник.

Сънувай за моретата и планините,

За далечните страни и невидими звезди.

Прегърни сънищата си като дарове,

И им позволи да те заведат далеч.

Лека нощ, принцесо, със сърце от злато,

Сънувай се с мечти, които са безкрайни.

[stojan7777]

Прибрах се късно, но жена ми ме чакаше. Докато ми сервираше едно от любимите ми ястия, аз и подадох плика с документи и и го казах директно: „Искам развод!“. Тя ме погледна без укор и промълви тихо: „Добре. Но защо?“ Тя отдавна подозираше за връзката ми с Ана. Затова бях откровен, че сърцето ми принадлежи на друга. Жена ми нищо не каза и отиде да ми донесе още малко хляб. Странно. Изобщо не се ядоса, не ме обвини. Пожела ми лека нощ и си легна.

На сутринта намерих на масата документите за развода – подписани! Тя нямаше абсолютно никакви претенции към мен – нито колата, нито жилището, нито стотинка от общия ни бюджет. Това тотално ме втрещи! И точно тогава тя влезе. Каза ми, че не иска нищо материално от мен, но има само 3 мо��би. Първата беше да подпиша документите след 1 месец. Добре! Това не е никакъв проблем за мен, ще изчакам. Втората молба беше да не казваме на малкия ни син до последно. Не ми се искаше да крия от него, но, признавам си, жена ми винаги знаеше кое е най - доброто за сина ни. И третата молба най - силно ме озадачи. Тя искаше да я нося на ръце до спалнята всяка вечер през тези 30 дни. Точно както съм правил в деня на нашата сватба и още няколко месеца след това. Идеше ми да й кажа - глупости, но после се замислих, че тя не иска нищо друго от мен, затова се съгласих на странното й желание.

Дойде вечерта и аз я взех на ръце към нашата спалня. Не бяхме интимни от много време насам, затова се почувствах доста неловко. Но точно в този момент се появи синът ни и радостно възкликна: „Ха, татко носи мама!“ Започна един искрен детски смях от радост, който направо прониза сърцето ми. Занесох съпругата си. И нищо. Само дето ми се стори толкова по - лека от преди… На втората вечер картинката беше същата, а след няколко дни, малкият ни син с нетърпение чакаше момента, в който татко ще носи мама на ръце. Толкова много се забавляваше!

И аз започнах да се забавлявам. Дори ми ставаше все по - приятно да усещам жена си. Дадох си сметка, че дълго време не сме се докосвали. Как позволихме да стигнем до тук?! Едната вечер толкова силно исках да я целуна, но се спрях. Бях взел своето решение и нямаше връщане назад.

И последният ден от месеца дойде. Вдигнах жена си на ръце и тръгнах към спалнята. Не ми се искаше да я пускам! Но веднага разкарах тази мисъл от главата си. Бях поел ангажимент към Ана. Тя с нетърпение чакаше да свърши този месец и да бъда само с нея. Тогава едно дяволче в главата ми изкрещя: „Глупако, не беше ли поел ангажимент и към семейството си!“ Бих един въображаем шут на досадното дяволче и си легнах.

Не можах да заспя. Виждах крехкото й тяло до мен. Беше толкова близо и в същото време толкова далече – сгушена най - накрая на леглото. За да не ме притеснява, за да не сме в близост… Така ми се искаше да я придърпам, да я прегърна и така да останем до сутринта. Не го направих. Бях взел решение и нямаше връщане назад.

На сутринта тръгнах към Ана, за да й кажа, че вече спокойно можем да сме заедно. Но, когато тя отвори вратата, аз вече знаех, че не мога да го направя. Казах й: „Съжалявам, не искам да напусна жена си, обичам я!“ ��на ми заби шамар. Тресна ми вратата под носа и дочувах какви ги реди по мой адрес. Странно, но не ме заболя. Нямах търпение да се върна вкъщи – при жена си.

Спрях пред един цветарски магазин, купих огромен букет рози и картичка, на която написах: „Искам да те нося всяка вечер на ръце до нашата спалня. Докато смъртта ни раздели!“ Изкачих на един дъх стълбите и влязох вкъщи. Беше ми весело, чувствах, че сърцето ми прелива от Любов не към кого да е, а към собствената ми жена! Милата, нежната, умната, възхитителната… Тази, заради която преди време обърнах света, за да спечеля и бих го направил още хиляди пъти. Какъв глупак съм бил да търся интимност другаде, вместо да се постарая да реша проблемите в брака си.

Жена ми я нямаше в хола. Влязох в спалнята и я видях да лежи на леглото… Причерня ми! Беше бяла като платно, студена и не дишаше. Разтърсих я, целувах я, виках, но тя не ми отговори. Тогава видях малката бележка на нощното шкафче. Там пишеше, че повече от година тя се е борила с една от най - коварните болести - рака. Боже, бях толкова зает с Ана, че дори не съм забелязал. Пишеше ми, че не ме вини и, че ми благодари, че съм изпълнил най - голямото й желание. Да запомни синът ни, че мама и тати до последно са се обичали точно, както в деня на сватбата им.

Не знам дали някога ще си простя. Защо допуснах да обгрижвам друга, когато най - скъпата е била в дома ми. Защо обърках страстта с любов, защо не се борих за истинската! Тази, която имах с жена ми. Казвам го с болка в сърцето. Моля ви, поучете се от моята грешка. Най - лесно е да избягаш. Но избягаш ли, връщане назад няма… Животът ни поставя съблазнителни капани! Само че всичко си има цена! Цена, която не винаги ще сте готови да платите! “

(неизвестен автор)

[moution]

Сега е с нея примири се. Заспива до нея. Целува я . Прегръща я. Ухажва я. Ходят на вечеря. Целува я за лека нощ. Казва и добро утро. Прави всичко това с нея. Всеки прави избор в този живот. Ти до кога ще живееш с избора да обичаш човек ,който не избира никога теб.

[lora-ns-world]

,, Детска мечта "

,, Ако някога изобщо се доверя отново на някого до толкова, че да се омъжа за него, искам да е нещо наистина специално. Но моето специално е различно. Искам да има събитие в небето. Слънчево затъмнение, бяла нощ или нощ на метеоритен дъжд. Това си ми е мечта от дете. Да сме аз и любовта ми с простичко облекло в бяло, няколко маси с почерпка близо до морето, с най-близките си приятели, да се носи приятна лека музика и да сме боси в пясъка. "

Из среднощни размисли нищо че си имам

Лора Н