#както и да е

[lunmos]

"времето лекува знам си урока -

и животът продължава,

но когато чоплиш коричката с нокът,

белег остава"

- Събудих Се, Таралеща

[iamstonecoldbabyy]

Еми понякога не се получава, не се случва, това което искаш, така както искаш, понякога си в застой години наред, понякога нищо голямо не се случва, понякога е скучно и много ти се иска нещо лудо, нещо което ти липсва, нещо което нямаш, правиш какво ли не да промениш кръга, в който се въртиш в пътечка, но знаеш ли може би сега не му е времето. И да, и на мен ми е писнало да чакам, но още малко потърпи, за твоето нещо, докато те намери. Ще стане, обещавам, но трябва да ти пасва напълно, иначе няма да го почувстваш като твоето.

[ethereum-sss]

Не се обвинявай, че се дърпаш настрана от хора, които не чувстваш, че ти мислят доброто. Които вече не усещаш близки или просто не си принадлежите. Пусни, за да хванеш. Не се обвинявай, че не виждаш у някого същите добродетели. Единственото сигурно нещо за хората е, че се променят. Променяш се и ти. И това е хубаво. Не пасваш на всеки, не ти пасва всеки и това е чудесно. Ако харесваш и си харесван от всички то или се лъжеш, или нещо ти е сбъркано. Не си длъжен да запазваш връзки, които не ти дават нищо. Които не те развиват, не ти носят хармония. Не ти носят смях и усмивки в дните. Връзки, които по-скоро ти взимат, отколкото дават. Не е нужно да чуеш как говорят, когато се обърнеш, за да разбереш, че го правят. Послушай си интуицията за хората. И повярвай ми, колкото и да внимаваш да не стъпиш накриво, как действаш или какво споделяш, те винаги ще имат какво да кажат за теб. Защото не са твоите хора. Не всеки ще те оцени като човек и не всеки ще успееш да оцениш ти. Не задържай отношения като оплетени в ръцете ти конци, от тях ще станат само възли. Обгради се с хора, чиято енергия харесваш, които те карат да се смееш и ти подпират гърба, дори когато нямаш нужда от това. Хората се променят. И ти също имаш правото на това. Почисти душата си така добре, както чистиш дома си, защото има значение, кого допускаш в нея.

[lora-bez-qvorov]

каквото не си кажем е в дневниците ми и се надявам да го разшифроваш след смъртта ми или нещо такова; както и да е; за теб е

[lorasfeelings]

`...И когато бурята свърши, няма да си спомняш как си излязъл от нея, как си успял да оцелееш. Дори няма да си сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно! Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, както когато си влязъл в нея. Да те промени - това е всичко, за което идва твоята буря.`

• Харуки Мураками

[lora-ns-world]

“-Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.” Автор:Мария Миразчийска

[myminiworldd]

Искам страст, мамка му.

Емоция, нормални човешки отношения.

Да знам, че има кой да си мисли за мен, както аз за него.

Да не се чудя в какво бъркам, защото двамата ще се градим един друг.

Искам желание, привличане…

Не говоря за пустия му секс, покажи ми колко знача за теб и че ме искаш, мамка му.

Искам тръпка, пеперуди в стомаха или цял зоопарк ако щеш.

Искам да чувствам...

Искам да ТЕ чувствам.

Аз теб и ти мен.

Искам да ме искаш.

Това е.

• web

[summersoullll]

Много жестоки думи ми каза.. обаче очите някак винаги говорят повече. Днес за пръв път от както нещата между нас приключиха, моите срещнаха твоите. И, с една трептяща усмивка, ми подсказаха, че нищо не е приключило.

в тези очи мога да се изгубя

[ivan-hristov]

"Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?" Георги Господинов

[deepfromme]

Погледите са бегли, колкото да запомниш момента.

Очите блестят така, все едно за първи път се виждаме.

А ръцете не смеят да докоснат от страх да не свикнат с допира. Със страх да поискат повече..

Нещо, което и двамата не можем да си дадем.

Отместваме точно, като по график погледите си.

Пропускаме думи, които искат сладко да се плъзнат в разговора ни.

Неизречени, желани изречение на страст и чувства.

И както хората са казвали: 

"Очите.. те крещят най-силно, когато мълчанието е оглушително."

[iamstonecoldbabyy]

Мислих те всеки ден, всяка нощ, от месеци, от както ми писа, от както ме потърси след толкова много време. Думите ти ме накараха да се усмихна, да будувам дълго от вълнение, от щастие. Минаваха ми хиляди мисли, противоречиви, да те потърся ли, да те забравя ли? Вече знам отговора, разбрах, че ще се местиш, разбрах, че си имаш момиче. Може би ми пишеш от носталгия, може би малко ти липсвам, може би си намирал нещо в мен, което е било специално за теб? Може би ще си остана с догадките, а може би винаги съм знаела за този малък егоист в теб, който запалва огъня и накрая винаги избира себе си.

[ethereum-sss]

Така и не се научих да се приемам. Ама не просто да си кажеш, че се обичаш и да надуваш поведението си допълнително, все едно много се цениш, ами наистина. Все се чувствам нещо недонатъкмено, както казват бабите. Или ще съм тиха, или ще съм много рязка, различните хора- различно ми казват, но никога с добра дума. Отстрани хората ще ти кажат все това, дето не ти е наред. Рядко ще чуеш за предимство, за добро качество. Някой да ти каже- ей, тва в тебе е много яко. Не казвам, че ги няма, казвам, че на останалия фон, почти не се чуват. Та си имам периоди, дето все на половина се чувствам, че понякога и втора ръка душа, човек. И питам се, на кого позволих всъщност да ми духне пламъка? Защото ми казват, а и аз самата знам в какъв пламък горях. Не бях никак затворена и никога не съм се усещала така. Къде оставих част от себе си, при кого? Или просто на гърба ми натежа достатъчно, че да счупя токчетата и наперената ми походка, да се превърне в бледа сянка, останала някъде зад гърба ми, да ме гони.

Обичай се първо тебе, ми казват. Е какво значи всъщност това да се обичаш? Грижа се за душата ми и буквално от малка зная, че това е най-ценното, което някога ще имам. Губя си пътеката често. Отклонения да искаш и Блага Димитрова, би ми завидяла. А гласа си понякога и аз не го чувам, но мислите винаги са шумни. Как ставаш отново цяло, как си придаваш тази важност, характерна за толкова много хора? Цялата се чувствам като едно голямо съображение със света. Малък компромис, който някъде там се опитва да проправи своя път, из стъпките на великаните и техните бури грохотни.

Ще си го намеря онова пламъче пак, обещавам си, за да мога пак да горя, защото със сенките хич не се понасяме.

[lora-bez-qvorov]

или са ми паднали всички задръжки и наистина съм себе си, или тотално си изгубих разсъдъка и трябва да ме приберат някъде.

както и да е, чувството е страхотно.

[bybinka919]

На баща ми

Татко, ти трябваше да ме научиш

Ти трябваше да ми покажеш какво е любов

Заради теб страдам,татко

Не знам как изглежда

И как да я търся

За това ме нараняват, татко

Трябваше да ми покажеш какво е нежност

И какъв трябва да е един мъж

Ти си виновен че се лутам

И им позволявам да ме лъжат

Трябваше да ме научиш на любов,

но ти ми показа само болка

Може би откривам теб в тях

и се моля да ме обичат, както ти не можа

Б.Г.

[lora-ns-world]

,, Не се влюбвай в мен, моля те. - прошепна тя тихо и отпи от питието си, без да вдигне поглед към него. - Ако го направиш, и аз се привържа към теб, не мога да си представя как ще оцелея, когато си тръгнеш.

-Ако си тръгна. - поправи я той.

-Ще го направиш. Както всички други. - отговори тя, а в очите й той видя призраците на всички хора, които я бяха ранявали и изоставяли, когато вече тя не им беше нужна. "

Лора Н

,, Нека да е тайна "

Из дневника на един нов живот

[snqg-v-slunchev-den]

Така веднъж във снежната алея

видях следи: „той“ бе минал с „нея“.

Аз тръгнах по следите и узнах

какво се бе развило между тях:

как тук над нея той бе тръснал клона,

как там си бе изула тя шушона,

за да изтърси влезлия ѝ сняг,

и как я бе придържал той, и как,

използвайки таз полуизмама,

стояли бяха дълго време двама,

трептящи от любов, един до друг,

в гората без движение и звук

освен почукването на кълвача.

И продължавайки след тях да крача,

представих си аз нежната игра

на двамата във снежната гора

и видях как на дългата ѝ клепка

звездата на една снежинка трепка

и как разтапя топлия ѝ дъх

скрежеца върху мекичкия мъх

на шала му. А той не е кротувал

а той, разбира се, я е целувал,

мошеникът с мошеник, виж го ти!

Вървях и се ядосвах аз почти

и още с тая ревност във гърдите

в миг гледам: отделиха се следите

и без да спрат, на първия завой,

тя тръгна вляво, а във дясно той.

Какво бе станало? Нима раздяла?

Озадачен, сред тишината бяла

с ръце в джобовете си аз стоях.

И изведнъж засмях се с тъжен смях:

наистина те бяха тук вървели

на таз алея в белите тунели,

но не в прегръдка, както мислех аз,

а поотделно, с разлика от час,

и не любовна двойка бяха, значи,

а двойка най-случайни минувачи,

един за друг незнаещи дори

Как тъжни са тез букови гори!

И аз стоях, обзет от болка тиха

по всички тез неща, които биха

могли да бъдат, но – уви! – не са

подобно тази среща във леса…