#както и да е

[lunmos]

"времето лекува знам си урока -

и животът продължава,

но когато чоплиш коричката с нокът,

белег остава"

- Събудих Се, Таралеща

[iamstonecoldbabyy]

Еми понякога не се получава, не се случва, това което искаш, така както искаш, понякога си в застой години наред, понякога нищо голямо не се случва, понякога е скучно и много ти се иска нещо лудо, нещо което ти липсва, нещо което нямаш, правиш какво ли не да промениш кръга, в който се въртиш в пътечка, но знаеш ли може би сега не му е времето. И да, и на мен ми е писнало да чакам, но още малко потърпи, за твоето нещо, докато те намери. Ще стане, обещавам, но трябва да ти пасва напълно, иначе няма да го почувстваш като твоето.

[ethereum-sss]

Не се обвинявай, че се дърпаш настрана от хора, които не чувстваш, че ти мислят доброто. Които вече не усещаш близки или просто не си принадлежите. Пусни, за да хванеш. Не се обвинявай, че не виждаш у някого същите добродетели. Единственото сигурно нещо за хората е, че се променят. Променяш се и ти. И това е хубаво. Не пасваш на всеки, не ти пасва всеки и това е чудесно. Ако харесваш и си харесван от всички то или се лъжеш, или нещо ти е сбъркано. Не си длъжен да запазваш връзки, които не ти дават нищо. Които не те развиват, не ти носят хармония. Не ти носят смях и усмивки в дните. Връзки, които по-скоро ти взимат, отколкото дават. Не е нужно да чуеш как говорят, когато се обърнеш, за да разбереш, че го правят. Послушай си интуицията за хората. И повярвай ми, колкото и да внимаваш да не стъпиш накриво, как действаш или какво споделяш, те винаги ще имат какво да кажат за теб. Защото не са твоите хора. Не всеки ще те оцени като човек и не всеки ще успееш да оцениш ти. Не задържай отношения като оплетени в ръцете ти конци, от тях ще станат само възли. Обгради се с хора, чиято енергия харесваш, които те карат да се смееш и ти подпират гърба, дори когато нямаш нужда от това. Хората се променят. И ти също имаш правото на това. Почисти душата си така добре, както чистиш дома си, защото има значение, кого допускаш в нея.

[slimarka]

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.

Без нужда от грим или старание.

Красотата й идва някак естествено – отвътре.

Обаче това е само повърхността.

Далеч не е най-интересното.

Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.

Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.

Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.

Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.

Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.

Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.

Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.

А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче.

Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.

Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.

Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя ��е вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?

От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.

Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.

Няма тема.

Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!

Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.

Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.

Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.

Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.

Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.

Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.

Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.

Да я спечелиш.

Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.

С нестандартните хора се налага да си нестандартен.

Да мислиш! Да слушаш внимателно!

Да се стараеш!

Казах ти че ще е трудно.

Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.

Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.

Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.

А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.

Ти няма да искаш да се върнеш.

Защо ли?

Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.

Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Мария Миразчийска

[vasetovp]

- Бабо, а защо хората лъжат?

- Лъжат, чедо. От страх. Че ще изгубят това, което имат. Ще им се наруши комфорта. И от егоизъм лъжат. Да съхранят лъжлива илюзия. От суета, чедо, също. Да се въздигнат в очите на слепите. Но слепите всъщност не са слепи. Лъжат, чедо. И от високо его. Да не се срутят в собствен��те си очи. Щото в твоите вече са ��авни. Като земята. Лъжат, чедо. Защото са слаби. Като тънките клони на топола. Слабост човек трудно си прощава. Както "извинявай" трудно се изрича.

- Как да живея тогава, бабо?

- Не е лесно, чедо. Но не е невъзможно. На лъжата се отвръща с усмивка. И с куфар. Дали пълен със спомени... Дали с дрехи...❤️💫

[highmushrooms]

"... Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Както Бог от кал го е изваял, така и човекът от кал сам се създава. Затова не протягай ръка към чуждата кал да спасяваш, без да си повикан за помощ. И да го беше измъкнала, щеше да побегне и пак в калта да се хвърли. Чуеш ли обаче да те вика, черното вече му е достатъчно, калта му е по мярката за цял човек. Тогава само кажи: „Тук съм!“… И остави Бог да си свърши работата. Толкова е човешкият живот, Екатерина – достатъчно кал, божият дъх и някой търпеливо да те чака да се изваеш от калта сам. Другата дума е любов."

"Пасиансът на архангелите"

Мария Лалева

[lora-bez-qvorov]

каквото не си кажем е в дневниците ми и се надявам да го разшифроваш след смъртта ми или нещо такова; както и да е; за теб е

[lorasfeelings]

`...И когато бурята свърши, няма да си спомняш как си излязъл от нея, как си успял да оцелееш. Дори няма да си сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно! Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, както когато си влязъл в нея. Да те промени - това е всичко, за което идва твоята буря.`

• Харуки Мураками

[lora-ns-world]

“-Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счуп�� някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.” Автор:Мария Миразчийска

[moonlitscribe]

Не искам да е вечно лято. Искам да е вечна есен. Есен, в която да те скрия. И да те разгърна. Да видя как сменяш цветовете си, точно както листенцта сменят своите. Да те видя зелен и усмихнат. Да те усетя оранжев и топъл. Да бъда до теб когато си кафяв и уморен. Като листенце готово да падне всеки момент. И да те хвана. Да те подържа за малко в ръцете си. Без да те оставя да докоснеш земята, да се нараниш, или пък да се скъсаш. И да ти се насладя. Така както се наслаждавам на слънчевите лъчи докосващи лицето ми. Като за последно. Защото през есента е така...никога не знаеш кога слънцето ще реши да се скрие и да спре да те топли. Знаеш обаче, че е неизбежно и все някога ще трябва да го направи. А така би ми се искало да поостане...да поостанеш и ти. Да те усещам по кожата си, така както усещам ситните капчици есенен дъжд. И нарочно да не нося чадър. За да попия всяка една капка паднала върху кожата ми. По същия начин, по който попивам всяко едно твое докосване. И да те оставя да разрошиш косата ми. Като на малко дете. Защото пустото ми сърце е точно такова. Наивно по детски. Вярващо в есенни приказки.

-- Moonlit Scribe 🌙

[myminiworldd]

Искам страст, мамка му.

Емоция, нормални човешки отношения.

Да знам, че има кой да си мисли за мен, както аз за него.

Да не се чудя в какво бъркам, защото двамата ще се градим един друг.

Искам желание, привличане…

Не говоря за пустия му секс, покажи ми колко знача за теб и че ме искаш, мамка му.

Искам тръпка, пеперуди в стомаха или цял зоопарк ако щеш.

Искам да чувствам...

Искам да ТЕ чувствам.

Аз теб и ти мен.

Искам да ме искаш.

Това е.

• web

[iamstonecoldbabyy]

Мислих те всеки ден, всяка нощ, от месеци, от както ми писа, от както ме потърси след толкова много време. Думите ти ме накараха да се усмихна, да будувам дълго от вълнение, от щастие. Минаваха ми хиляди мисли, противоречиви, да те потърся ли, да те забравя ли? Вече знам отговора, разбрах, че ще се местиш, разбрах, че си имаш момиче. Може би ми пишеш от носталгия, може би малко ти липсвам, може би си намирал нещо в мен, което е било специално за теб? Може би ще си остана с догадките, а може би винаги съм знаела за този малък егоист в теб, който запалва огъня и накрая винаги избира себе си.

[ethereum-sss]

Така и не се научих да се приемам. Ама не просто да си кажеш, че се обичаш и да надуваш поведението си допълнително, все едно много се цениш, ами наистина. Все се чувствам нещо недонатъкмено, както казват бабите. Или ще съм тиха, или ще съм много рязка, различните хора- различно ми казват, но никога с добра дума. Отстрани хората ще ти кажат все това, дето не ти е наред. Рядко ще чуеш за предимство, за добро качество. Някой да ти каже- ей, тва в тебе е много яко. Не казвам, че ги няма, казвам, че на останалия фон, почти не се чуват. Та си имам периоди, дето все на половина се чувствам, че понякога и втора ръка душа, човек. И питам се, на кого позволих всъщност да ми духне пламъка? Защото ми казват, а и аз самата знам в какъв пламък горях. Не бях никак затворена и никога не съм се усещала така. Къде оставих част от ��ебе си, при кого? Или просто на гърба ми натежа достатъчно, че да счупя токчетата и наперената ми походка, да се превърне в бледа сянка, останала някъде зад гърба ми, да ме гони.

Обичай се първо тебе, ми казват. Е какво значи всъщност това да се обичаш? Грижа се за душата ми и буквално от малка зная, че това е най-ценното, което някога ще имам. Губя си пътеката често. Отклонения да искаш и Блага Димитрова, би ми завидяла. А гласа си понякога и аз не го чувам, но мислите винаги са шумни. Как ставаш отново цяло, как си придаваш тази важност, характерна за толкова много хора? Цялата се чувствам като едно голямо съображение със света. Малък компромис, който някъде там се опитва да проправи своя път, из стъпките на великаните и техните бури грохотни.

Ще си го намеря онова пламъче пак, обещавам си, за да мога пак да горя, защото със сенките хич не се понасяме.

[summersoullll]

Много жестоки думи ми каза.. обаче очите някак винаги говорят повече. Днес за пръв път от както нещата между нас приключиха, моите срещнаха твоите. И, с една трептяща усмивка, ми подсказаха, че нищо не е приключило.

в тези очи мога да се изгубя

[ivan-hristov]

"Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?" Георги Господинов

[slimarka]

Бабо, а защо хората лъжат...

Лъжат, чедо. От страх.Ще им се наруши комфорта. И от егоизъм лъжат. Да съхранят лъжлива илюзия. От суета, чедо, също. Да се въздигнат в очите на слепите. Но слепите всъщност не са слепи. Лъжат, чедо. И от високо его. Да не се срутят в собствените си очи. Щото в твоите вече са равни. Като земята. Лъжат, чедо. Защото са слаби. Като тънките клони на топола. Слабост човек трудно си прощава. Както ИЗВИНЯВАЙ трудно се изрича.

Как да живея тогава, бабо...

Не е лесно, чедо. Но не е невъзможно. На лъжата се отвръща с усмивка. И с куфар. Дали пълен със спомени... Дали с дрехи...