#какво е това?

[earlgreydarkchocolate]

Виж как върхът целува синевата.

Вълна вълната гони и прегръща.

Прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.

До океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти.

~ Пърси Шели

[ladyschaoticmind]

Твоят човек е човекът, в чиято компания просто се чувстваш уютно. С него не се налага да внимаваш какво говориш, защото знаеш, че каквото и да кажеш, това няма да промени мнението му за теб. В неговите очи, ти си напълно прозрачен. Свободен си да бъдеш изцяло себе си. Той не се интересува от опаковката. Вълнува се повече от душата и от мислите ти, от същността ти. От това как се чувстваш. Предразполага те да се чувстваш комфортно в компанията му и те кара да му се довериш. Твоят човек е, когато можеш да му покажеш слабостите си и знаеш, че няма да ги използва срещу теб. Не иска нищо от теб, а в същото време може да ти даде толкова много. Отношения без обяснения и формалности. Без задължения. Среща на душите, тайно свързали пръстите си с червена нишка. Пази те на скрито място в сърцето си, а душата му мислено всяка вечер те завива за лека нощ.

/ Рада Тончева /

[iamstonecoldbabyy]

В какво вярвам? Напоследък вярвам само в себе си. Смятам, че само аз мога да си помогна, да постигна това, което искам. Вярвам, че ако обичаш себе си и правиш малки стъпки всеки ден, ще постигнеш достатъчно, което след време ще има значение. Вярвам, че аз съм единственият си враг и приятел, и най-важно е да третирам себе си с любов, търпение и грижа. С това искам да ти кажа, че ще стане, всичко за което мислиш, в което вярваш, ще стане, може да не е сега, веднага, но ще стане! Направи го за себе си, това е твоето послание да се погрижиш да бъдеш добре, другите не ги мисли, те винаги ще се оправят.

[ethereum-sss]

Не се обвинявай, че се дърпаш настрана от хора, които не чувстваш, че ти мислят доброто. Които вече не усещаш близки или просто не си принадлежите. Пусни, за да хванеш. Не се обвинявай, че не виждаш у някого същите добродетели. Единственото сигурно нещо за хората е, че се променят. Променяш се и ти. И това е хубаво. Не пасваш на всеки, не ти пасва всеки и това е чудесно. Ако харесваш и си харесван от всички то или се лъжеш, или нещо ти е сбъркано. Не си длъжен да запазваш връзки, които не ти дават нищо. Които не те развиват, не ти носят хармония. Не ти носят смях и усмивки в дните. Връзки, които по-скоро ти взимат, отколкото дават. Не е нужно да чуеш как говорят, когато се обърнеш, за да разбереш, че го правят. Послушай си интуицията за хората. И повярвай ми, колкото и да внимаваш да не стъпиш накриво, как действаш или какво споделяш, те винаги ще имат какво да кажат за теб. Защото не са твоите хора. Не всеки ще те оцени като човек и не всеки ще успееш да оцениш ти. Не задържай отношения като оплетени в ръцете ти конци, от тях ще станат само възли. Обгради се с хора, чиято енергия харесваш, които те карат да се смееш и ти подпират гърба, дори когато нямаш нужда от това. Хората се променят. И ти също имаш правото на това. Почисти душата си така добре, както чистиш дома си, защото има значение, кого допускаш в нея.

[lora-ns-world]

,, Искам типа връзка, в която независимо за какво сме се скарали или какво е станало в живота ни, ако ме видиш да плача, да забравиш причини, други хора и гордост, и да бъдеш до мен емоционално. Понеже винаги мразя да плача пред други хора, ако плача пред теб ти вярвам, че няма да ме удариш в слаб за мен момент. Защото съм от типа човек, който, ако видиш че плаче, нещата отиват към това да легна на дъното. "

Лора Н

[kalina1]

Ще си останем приятели? Но приятелите не познават аромата ти, вкуса ти, не знаят как щастието кара очите ти блестят, а от горчивото сбърчваш нос и поклащаш глава. Не знаят какво те кара да се смееш, нито каква е причината за сълзите ти. Не знаят какво поражда пламъка на гнева ти, нито как да го угасят. Не знаят как трепериш от целувките по врата, не знаят къде да те докоснат. Не познават най-щастливите ти спомени и най-тъмните ти тайни. Не знаят какво си мислиш преди да заспиш и какво те държи буден нощем. Аз знам всичко това, но да, ще си останем приятели.

[myminiworldd]

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[cu-woman]

Омръзна ми да чета постоянно - силната жена това, силният мъж онова... и всичко да звучи толкова егоистично и безсмислено... Знаете ли действително, в какво всъщност е силата на човека?!

Сила е да не откраднеш, когато си гладен и нямаш какво да ядеш... Сила е да не таиш злоба, когато си предаден от скъп човек... Сила е да подадеш ръка, когато самият ти се нуждаеш от подкрепа.... Сила е да бъдеш добър, сред вълци гледащи само към себе си.... Сила е дори да се усмихнеш, когато очите ти се пълнят със сълзи... Сила е да избереш правилното, пред лесното.... Сила е да бъдеш непоколебим, когато всеки се бърка в живота ти... Сила е да продължаваш да вярваш, когато всичко се разпада на парченца... Сила е да покажеш емоции, когато знаеш че ставаш уязвим... Сила е да признаеш, че има и по-добри от теб и това да те мотивира, вместо да те прави завистлив.... Сила е да простиш!

Мускулите, егото, ината и така скъпоценното ви "име" в обществото, не са нищо повече от въздух под налягане. В тях няма нито сила, нито характер... няма нищо. Докато се поставяте сами на въображаеми пиедестали, моля не ми говорете за сила, защото аз ще видя само слабостта ви!"

Елита Петрова

[isabelle-and-the-devil]

Всяко място, на което не ме чакаш,

е като площадка пред панелен блок

Отпред може и да играят деца

Дори може някой да е засадил лалета в близкия двор

Но какво от това...

Какво от това?...

[snqg-v-slunchev-den]

,, В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот. ”

-Дечко Узунов

[summersoullll]

Такава е. Шумна и непокорна, сред правилната компания. Способна е да те накара да забравиш какво е нещастие, да забравиш, че дори съществува такава дума. Спонтанна е, и често това и докарва неприятности. Импулсивна е, нетърпелива, избухлива и още куп неща, които обаче правят характерът и незаменим. И обича силно. Реши ли че си струваш- бори се за теб до край. Ако не можеш да понесеш характерът и, чист и искрен, в целият хаос в който го поднася, не се и пробвай с нея.

[ladyschaoticmind]

"Винаги съм усещала магия в това, да си мислиш за някого,

преди да заспиш.

Сякаш изпращаш безброй мънички ангели във вселената,

които просто знаят, при кого да спрат. Сякаш невидима сила излиза от сърцето ти и прави вълшебна капсула около сърцето на друг.

И той е защитен.

В съня си, в деня си.

В пространството.

Колко ли лоши неща щяха да сполетят много, много хора по света, ако тези, които ги обичат не заспиваха с мисълта за тях?

Звучи ми страшно.

Може би, може би... по-могъща сила се крие само в това, да заспиш с мисълта за някого,

прегръщайки го.

Тогава, освен закрила, можеш да му дадеш и топлина...

А какво друго, всъщност, е любовта?"

/ Ariadna /

[iamstonecoldbabyy]

Еми понякога не се получава, не се случва, това което искаш, така както искаш, понякога си в застой години наред, понякога нищо голямо не се случва, понякога е скучно и много ти се иска нещо лудо, нещо което ти липсва, нещо което нямаш, правиш какво ли не да промениш кръга, в който се въртиш в пътечка, но знаеш ли може би сега не му е времето. И да, и на мен ми е писнало да чакам, но още малко потърпи, за твоето нещо, докато те намери. Ще стане, обещавам, но трябва да ти пасва напълно, иначе няма да го почувстваш като твоето.

[ethereum-sss]

Така и не се научих да се приемам. Ама не просто да си кажеш, че се обичаш и да надуваш поведението си допълнително, все едно много се цениш, ами наистина. Все се чувствам нещо недонатъкмено, както казват бабите. Или ще съм тиха, или ще съм много рязка, различните хора- различно ми казват, но никога с добра дума. Отстрани хората ще ти кажат все това, дето не ти е наред. Рядко ще чуеш за предимство, за добро качество. Някой да ти каже- ей, тва в тебе е много яко. Не казвам, че ги няма, казвам, че на останалия фон, почти не се чуват. Та си имам периоди, дето все на половина се чувствам, че понякога и втора ръка душа, човек. И питам се, на кого позволих всъщност да ми духне пламъка? Защото ми казват, а и аз самата знам в какъв пламък горях. Не бях никак затворена и никога не съм се усещала така. Къде оставих част от себе си, при кого? Или просто на гърба ми натежа достатъчно, че да счупя токчетата и наперената ми походка, да се превърне в бледа сянка, останала някъде зад гърба ми, да ме гони.

Обичай се първо тебе, ми казват. Е какво значи всъщност това да се обичаш? Грижа се за душата ми и буквално от малка зная, че това е най-ценното, което някога ще имам. Губя си пътеката често. Отклонения да искаш и Блага Димитрова, би ми завидяла. А гласа си понякога и аз не го чувам, но мислите винаги са шумни. Как ставаш отново цяло, как си придаваш тази важност, характерна за толкова много хора? Цялата се чувствам като едно голямо съображение със света. Малък компромис, който някъде там се опитва да проправи своя път, из стъпките на великаните и техните бури грохотни.

Ще си го намеря онова пламъче пак, обещавам си, за да мога пак да горя, защото със сенките хич не се понасяме.

[lora-ns-world]

“-Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.” Автор:Мария Миразчийска