#какво е това?

[earlgreydarkchocolate]

Виж как върхът целува синевата.

Вълна вълната гони и прегръща.

Прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.

До океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти.

~ Пърси Шели

[ladyschaoticmind]

Твоят човек е човекът, в чиято компания просто се чувстваш уютно. С него не се налага да внимаваш какво говориш, защото знаеш, че каквото и да кажеш, това няма да промени мнението му за теб. В неговите очи, ти си напълно прозрачен. Свободен си да бъдеш изцяло себе си. Той не се интересува от опаковката. Вълнува се повече от душата и от мислите ти, от същността ти. От това как се чувстваш. Предразполага те да се чувстваш комфортно в компанията му и те кара да му се довериш. Твоят човек е, когато можеш да му покажеш слабостите си и знаеш, че няма да ги използва срещу теб. Не иска нищо от теб, а в същото време може да ти даде толкова много. Отношения без обяснения и формалности. Без задължения. Среща на душите, тайно свързали пръстите си с червена нишка. Пази те на скрито място в сърцето си, а душата му мислено всяка вечер те завива за лека нощ.

/ Рада Тончева /

[iamstonecoldbabyy]

В какво вярвам? Напоследък вярвам само в себе си. Смятам, че само аз мога да си помогна, да постигна това, което искам. Вярвам, че ако обичаш себе си и правиш малки стъпки всеки ден, ще постигнеш достатъчно, което след време ще има значение. Вярвам, че аз съм единственият си враг и приятел, и най-важно е да третирам себе си с любов, търпение и грижа. С това искам да ти кажа, че ще стане, всичко за което мислиш, в което вярваш, ще стане, може да не е сега, веднага, но ще стане! Направи го за себе си, това е твоето послание да се погрижиш да бъдеш добре, другите не ги мисли, те винаги ще се оправят.

[ethereum-sss]

Не се обвинявай, че се дърпаш настрана от хора, които не чувстваш, че ти мислят доброто. Които вече не усещаш близки или просто не си принадлежите. Пусни, за да хванеш. Не се обвинявай, че не виждаш у някого същите добродетели. Единственото сигурно нещо за хората е, че се променят. Променяш се и ти. И това е хубаво. Не пасваш на всеки, не ти пасва всеки и това е чудесно. Ако харесваш и си харесван от всички то или се лъжеш, или нещо ти е сбъркано. Не си длъжен да запазваш връзки, които не ти дават нищо. Които не те развиват, не ти носят хармония. Не ти носят смях и усмивки в дните. Връзки, които по-скоро ти взимат, отколкото дават. Не е нужно да чуеш как говорят, когато се обърнеш, за да разбереш, че го правят. Послушай си интуицията за хората. И повярвай ми, колкото и да внимаваш да не стъпиш накриво, как действаш или какво споделяш, те винаги ще имат какво да кажат за теб. Защото не са твоите хора. Не всеки ще те оцени като човек и не всеки ще успееш да оцениш ти. Не задържай отношения като оплетени в ръцете ти конци, от тях ще станат само възли. Обгради се с хора, чиято енергия харесваш, които те карат да се смееш и ти подпират гърба, дори когато нямаш нужда от това. Хората се променят. И ти също имаш правото на това. Почисти душата си така добре, както чистиш дома си, защото има значение, кого допускаш в нея.

[slimarka]

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.

Без нужда от грим или старание.

Красотата й идва някак естествено – отвътре.

Обаче това е само повърхността.

Далеч не е най-интересното.

Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.

Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.

Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.

Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.

Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.

Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.

Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.

А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче.

Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.

Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.

Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?

От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.

Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.

Няма тема.

Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!

Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.

Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.

Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.

Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.

Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.

Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.

Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.

Да я спечелиш.

Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подар��ци.

С нестандартните хора се налага да си нестандартен.

Да мислиш! Да слушаш внимателно!

Да се стараеш!

Казах ти че ще е трудно.

Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.

Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.

Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.

А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.

Ти няма да искаш да се върнеш.

Защо ли?

Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.

Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Мария Миразчийска

[highmushrooms]

"Ако знаеше, че днес е последният ден, когато виждаш някого, щеше да прекараш цял ден с него, нали ? Щеше да му кажеш колко много го обичаш. Щеше да му кажеш, че съжаляваш за всеки един момент, в който си го обидил или наранил по някакъв начин и щеше да му поискаш прошка, нали? Ако знаеше, че за последен път чуваш гласа му, виждаш лицето му, може би щеше да записваш всяка една дума, която казва и щеше да му направиш хиляди снимки. Ако знаеше, че това са последните ви мигове заедно, щеше да се сбогуваш с него...

Но ти не знаеш всичко това. Не знаеш кога и как някой просто ще си отиде завинаги без да се сбогува с теб. Животът е непредсказуем. Не знаеш какво ще се случи утре, дори не знаеш какво ще се случи след една минута, защото за един миг може всичко да се промени. Защото сега се смееш, но е напълно възможно след 10 секунди да си облян в сълзи. Това е животът. Забрави за вчера - минало е! Мисли за днес! И се радвай за всяко едно утре. Бъди благодарен за всеки един миг, прекаран с хората, които обичаш и не се карай с тях за глупости. Радвай се на малките неща, които те заобикалят!"

[kalina1]

Ще си останем приятели? Но приятелите не познават аромата ти, вкуса ти, не знаят как щастието кара очите ти блестят, а от горчивото сбърчваш нос и поклащаш глава. Не знаят какво те кара да се смееш, нито каква е причината за сълзите ти. Не знаят какво поражда пламъка на гнева ти, нито как да го угасят. Не знаят как трепериш от целувките по врата, не знаят къде да те докоснат. Не познават най-щастливите ти спомени и най-тъмните ти тайни. Не знаят какво си мислиш преди да заспиш и какво те държи буден нощем. Аз знам всичко това, но да, ще си останем приятели.

[lora-ns-world]

,, Искам типа връзка, в която независимо за какво сме се скарали или какво е станало в живота ни, ако ме видиш да плача, да забравиш причини, други хора и гордост, и да бъдеш до мен емоционално. Понеже винаги мразя да плача пред други хора, ако плача пред теб ти вярвам, че няма да ме удариш в слаб за мен момент. Защото съм от типа човек, който, ако видиш че плаче, нещата отиват към това да легна на дъното. "

Лора Н

[myminiworldd]

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ��е трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[cu-woman]

Омръзна ми да чета постоянно - силната жена това, силният мъж онова... и всичко да звучи толкова егоистично и безсмислено... Знаете ли действително, в какво всъщност е силата на човека?!

Сила е да не откраднеш, когато си гладен и нямаш какво да ядеш... Сила е да не таиш злоба, когато си предаден от скъп човек... Сила е да подадеш ръка, когато самият ти се нуждаеш от подкрепа.... Сила е да бъдеш добър, сред вълци гледащи само към себе си.... Сила е дори да се усмихнеш, когато очите ти се пълнят със сълзи... Сила е да избереш правилното, пред лесното.... Сила е да бъдеш непоколебим, когато всеки се бърка в живота ти... Сила е да продължаваш да вярваш, когато всичко се разпада на парченца... Сила е да покажеш емоции, когато знаеш че ставаш уязвим... Сила е да признаеш, че има и по-добри от теб и това да те мотивира, вместо да те прави завистлив.... Си��а е да простиш!

Мускулите, егото, ината и така скъпоценното ви "име" в обществото, не са нищо повече от въздух под налягане. В тях няма нито сила, нито характер... няма нищо. Докато се поставяте сами на въображаеми пиедестали, моля не ми говорете за сила, защото аз ще видя само слабостта ви!"

Елита Петрова

[moonlitscribe]

Винаги съм смятала, че истината се крие в малките часове на деня. В нощта. В тъмнината. Когато всичко е притихнало до степен, позволяваща ти да чуеш мислите си. Когато всички са притихнали до степен, позволяваща ти да не забелязваш присъствието им. За какво си мислиш тогава? Или трябва да попитам "за кого"? Защото всеки си мисли за някого и този "някого" е твоята истина. Защото, въпреки че днес си свършил хиляди неща и си се срещнал с хиляди хора, умът ти е завладян от точно определен "някого". Този, за когото си мислил и вчера. Този, за когото ще си мислиш и утре. А дали е всъщност умът ти? Сърцето и душата ти спят ли? Защото това, че си уморен физически, психически, емоционално дори, не ти пречи да си имаш някого. Да чувстваш някого. Да будуваш за някого. Да прибереш някого в себе си. В сърцето си. В душата си. За кратко. Точно преди да заспиш. Точно когато се унасяш и като че ли уж вече не мислиш. Точно тогава, когато чувстваш само истини.

-- Moonlit Scribe 🌙

[ladyschaoticmind]

"Винаги съм усещала магия в това, да си мислиш за някого,

преди да заспиш.

Сякаш изпращаш безброй мънички ангели във вселената,

които просто знаят, при кого да спрат. Сякаш невидима сила излиза от сърцето ти и прави вълшебна капсула около сърцето на друг.

И той е защитен.

В съня си, в деня си.

В пространството.

Колко ли лоши неща щяха да сполетят много, много хора по света, ако тези, които ги обичат не заспиваха с мисълта за тях?

Звучи ми страшно.

Може би, може би... по-могъща сила се крие само в това, да заспиш с мисълта за някого,

прегръщайки го.

Тогава, освен закрила, можеш да му дадеш и топлина...

А какво друго, всъщност, е любовта?"

/ Ariadna /

[iamstonecoldbabyy]

А, какво искаш?

Искам да пътувам, искам да избягам от тук, да отида някъде, където ще започна на ново. Никой няма да знае какво е било преди и ще започна на чисто. Ще разказвам, каквито си искам истории за себе си верни и неверни. Някъде, където ще бъда друг/а и няма да направя същите избори. Някъде, където ще се чувствам свободен/на, ще спя спокойно и ще обичам живота, времето и това, което виждам и съм. Някъде, където ще намеря това, за което мисля всяка нощ преди да заспя. Ще намеря себе си и ще опитвам, опитвам докато не успея.

[ethereum-sss]

Така и не се научих да се приемам. Ама не просто да си кажеш, че се обичаш и да надуваш поведението си допълнително, все едно много се цениш, ами наистина. Все се чувствам нещо недонатъкмено, както казват бабите. Или ще съм тиха, или ще съм много рязка, различните хора- различно ми казват, но никога с добра дума. Отстрани хората ще ти кажат все това, дето не ти е наред. Рядко ще чуеш за предимство, за добро качество. Някой да ти каже- ей, тва в тебе е много яко. Не казвам, че ги няма, казвам, че на останалия фон, почти не се чуват. Та си имам периоди, дето все на половина се чувствам, че понякога и втора ръка душа, човек. И питам се, на кого позволих всъщност да ми духне пламъка? Защото ми казват, а и аз самата знам в какъв пламък горях. Не бях никак затворена и никога не съм се усещала така. Къде оставих част от себе си, при кого? Или просто на гърба ми натежа достатъчно, че да счупя токчетата и наперената ми походка, да се превърне в бледа сянка, останала някъде зад гърба ми, да ме гони.

Обичай се първо тебе, ми казват. Е какво значи всъщност това да се обичаш? Грижа се за душата ми и буквално от малка зная, че това е най-ценното, което някога ще имам. Губя си пътеката често. Отклонения да искаш и Блага Димитрова, би ми завидяла. А гласа си понякога и аз не го чувам, но мислите винаги са шумни. Как ставаш отново цяло, как си придаваш тази важност, характерна за толкова много хора? Цялата се чувствам като едно голямо съображение със света. Малък компромис, който някъде там се опитва да проправи своя път, из стъпките на великаните и техните бури грохотни.

Ще си го намеря онова пламъче пак, обещавам си, за да мога пак да горя, защото със сенките хич не се понасяме.

[isabelle-and-the-devil]

Всяко място, на което не ме чакаш,

е като площадка пред панелен блок

Отпред може и да играят деца

Дори може някой да е засадил лалета в близкия двор

Но какво от това...

Какво от това?...