#живеем

[emanuelecerri1995]

"Днес живеем в общество, в което външният вид има голямо значение и хората са роби на външния вид, забравяйки веществото." 😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝 "Today we live in a society where appearance matters a lot and people are slaves to appearances, forgetting the substance." Location 📍 Rome Italy 🇮🇹 #romeitaly #today #society #apparence #matters #people #slaves #forgetting #substance #Днес #живеем #Общество #Хората #роби #веществото @rayban @lacoste @calvinklein @adidas (presso Roma, Italia / Rome, Italy) https://www.instagram.com/p/CpKF_DFIMzj/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[ladyschaoticmind]

"Моята философия е: какво казват хората за мен, не е моя работа.

Аз съм това което съм и правя това което правя.

Не очаквай нищо, и приемай всичко.

И това прави живота по-лесен.

Живеем в свят, в който погребението е по-важно от починалия, бракът е по-важен от любовта, външният вид е по-важен от душата.

Живеем в култура на опаковки, която презира съдържанието."

- Сър Антъни Хопкинс

[nicolebby6]

Живеем във време, в което е по-важно да се научиш да се дистанцираш, отколкото да се привързваш.

[navtora]

Живеем в свят на външностите. И това е много изгодно за кукловодите, защото хората могат да бъдат манипулирани прекалено лесно в гонитбата си на декори.

[high-ed]

“ Ние всеки ден умираме малко повече, но и всеки ден живеем малко повече; Няма унищожение, и който не иска да задържи нищо, притежава всичко. “

-Ерих Мария Ремарк “ Черният обелиск”

[wandrress]

Живеем в свят,

в който всеки си мисли, че е над другия,

а в крайна сметка

всички сме просто скелети,

облечени в различни костюми.

-Л.Л.

[7bizarre]

събери в един сак

топлите си чорапи

четката за коса

и плетените пуловери

и ела да живеем

в някой стар апартамент

с райбери на вратите

шпионка паркет

ръчно сковани шкафове

чугунена мивка

тоалетна с клекало

книги в кашони

спящи духове нафталин

в чувалите с дрехи

пощенска кутия

в която децата са крили

съкровища кестени котки

а на бюфета е пълно

с пожълтели черно-бели

снимки на внуци

вече пораснали

вече имащи

собствени внуци

ще е нужен ремонт

който няма да направим

зимата ти ще готвиш

а аз ще цепя дърва

и никога няма да се скараме

защото ще сме все заети

да ни е топло

[vasetovp]

Помниш ли летата на село? Най-магическото време на света. Когато всеки от нас се превръщаше в собственик на гостилница, пастир или обикновен бостанджия, нищо че бяхме едва седемгодишни. Представяхме си, че живеем в света на големите, макар че ходехме по улиците като истински Гаврошовци - рошави, с издрани от бране на джанки колене, изгорели от слънцето, с по шепа жълти стотинки в джобовете, грабнали по филия с лютеница и сирене в ръка - свободни и щастливи. Сякаш не знаехме, че един ден светът ще поиска от нас да пораснем, да станем сериозни, отговорни, представителни и може би много по-малко щастливи. Мислехме си, че светът и времето са наши. Не знаехме що е страх. Бяхме си създали наше своеобразно малко царство, в което си имахме всичко - градина, пълна със слънчогледи, двор с кичеста лоза, хамак, дървена къщичка и цял бостан дини с пукащи кори, червени, сочни и сладки - най-вкусните на света. Имахме и парченце тебешир, с което рисувахме дама на горещия асфалт, а после чакахме да се свечери, да се вдигне жегата, за да можем да стъпваме по него. Смеехме се, гонехме се, пръскахме се с леденостудена вода от кладенеца, играехме на криеница и карахме дядо да ни пече царевица на жар, докато вареше компоти за зимата. Аз не помня по-голямо щастие! Уж бяха само юли и август, а ни се струваше цяла вечност - най-хубавото време, за което винаги ще си спомняме с усмивка и ще се молим светът да спре да се мени така стремглаво, за да разберат някой ден и нашите деца, какво е истинско щастие.

[lora-ns-world]

,, На баба ми"/откровение/

,, Утре, 19.08 стават 6 месеца откакто държах ръката на мъртвото ти вече тяло, в онзи апартамент, където бях мечтала цял живот след вас с дядо, да живеем с моята половинка, там да отгледам децата си, също като теб. Да живея там където са най топлите спомени от живота ми, пълни с грижа, с вашата любов към мен. 6 месеца по-късно те няма теб, няма го вече и дядо, няма го онзи апартамент. 6 месеца по-късно още адски много ме боли дълбоко в мен, онази част, която иска да изплаче цялата болка на нечие рамо за всичко което загубих. 6 месеца по-късно се чудя още дълбоко в себе си, как успях, ти ли ми помогна, да оцелея без да загубя ума си. Без да се предам, ти и дядо ли поддържате онзи тънък глас в мен, който в най-критичните ми моменти от тогава все повтаря,, Струва си да живееш." Все едно ми казвате отгоре,, Отгледахме сърцето ти, години наред се грижихме за него. Не позволявай нашата любов да иде на вятъра, като се предадеш."

Из дневника на един нов живот

Лора Н

/На баба ми, Люба, чиято буква бе решено да нося в името си още когато съм се родила. Все едно е било съдба/

[whitejester]

Живеем във време в което любовта стана дума без никакъв смисъл...

Може ли да сме толкова прости...хаha

[summersoullll]

Омраза към теб нямам и не мога да имам. Но вече изпитвам някакво отвращение. Че се хвалиш, че изпитваш гордост от това, че си ме наранил. Да, изложих се. Отново забравих, че живеем в свят, в който да изпитваш емоция е нещо срамно.

[proekt-prosper]

“ По-добре да умрем прави, от- колкото да живеем на колене. ”

- Долорес Ибарури

[did-i-say-something]

Как да живеем със себе си

Как човек се справя с буцата в гърлото, с болката, която таи в себе си, с мислите, от които не може да избяга, как човек се справя със себе си? С чувствата си?

Как човек е денем щастлив, а нощем трябва да спи със себе си в едно легло? Как избираш себе си пред друг, за да си щастлив, но тази мисъл е тази, която не ти позволява да бъдеш такъв и те дърпа назад в трудните моменти?

Понякога нямаме нужда от друг, който да ни наранява, понякога сме си достатъчни само ние.

- Е.Т.

[navtora]

В какъв свят живеем, щом някои хора гледат със съмнение на откровената любезност..

[high-ed]

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

из. “ На изток от рая” , Джон Стайнбек

А

[myminiworldd]

Мило момиче, крайно време е да се научиш да пазиш себе си и да престанеш да говориш така открито. Споделяй преживявания, разказвай за екскурзиите си, за това къде си била и какво си видяла, но спри да им показваш себе си. Трудно се намерира искрена споделеност в света, в който живеем, особено там, където материалното отдавна е победител.

И все по-рядко се случва да срещнеш нещо истинско. Живеем в ерата на неограничените възможности, където можеш да си купиш всичко, което пожелаеш, но не и душа! Разбери, че това, което носиш отвътре, е рядко и ценно. Не си лъжица за всеки...

И скрий малко тая страст за живот, че им идваш в повече...

Наясно съм, че си търсиш сродните, но това, което си, може да бъде докоснато единствено от друга такава финна същност... Малко хора имат очи за теб, нека им се виждаш странна...пази се! Остави ги да гадаят, да те рисуват с въображението си, но не ги пускай в дълбокото, че ще ги удавиш! Не им показвай какво можеш да дадеш, защото са жадни за такива като теб. Жадни са за истински отношения! И не показвай повече, отколкото могат да понесат... Жестоко е да знаеш, че си нечия несбъднатост...

Рада Тончева