#живеем
Explore tagged Tumblr posts
emanuelecerri1995 · 2 years ago
Photo
Tumblr media
"Днес живеем в общество, в което външният вид има голямо значение и хората са роби на външния вид, забравяйки веществото." 😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝 "Today we live in a society where appearance matters a lot and people are slaves to appearances, forgetting the substance." Location 📍 Rome Italy 🇮🇹 #romeitaly #today #society #apparence #matters #people #slaves #forgetting #substance #Днес #живеем #Общество #Хората #роби #веществото @rayban @lacoste @calvinklein @adidas (presso Roma, Italia / Rome, Italy) https://www.instagram.com/p/CpKF_DFIMzj/?igshid=NGJjMDIxMWI=
0 notes
ladyschaoticmind · 8 months ago
Text
"Моята философия е: какво казват хората за мен, не е моя работа.
Аз съм това което съм и правя това което правя.
Не очаквай нищо, и приемай всичко.
И това прави живота по-лесен.
Живеем в свят, в който погребението е по-важно от починалия, бракът е по-важен от любовта, външният вид е по-важен от душата.
Живеем в култура на опаковки, която презира съдържанието."
- Сър Антъни Хопкинс
61 notes · View notes
nicolebby6 · 1 year ago
Text
Живеем във време, в което е по-важно да се научиш да се дистанцираш, отколкото да се привързваш.
122 notes · View notes
gotenmoten88 · 2 months ago
Text
Живеем в главите си все едно вън от тях е зима.
19 notes · View notes
ibracadabraa · 3 months ago
Text
Живеем във времето на лъжата, която яростно защитаваме като наша истина.
Живеем във времето, в което моралът е изписан с множество правописни грешки, но ние пламенно твърдим, ��е го имаме.
Живеем във времето на широко отворените очи, наситени с его и слепота.
Живеем във времето, в което ако са ни пълни джобовете, самочувствието ни расте, но ако са ни пълни главите, това не е повод за гордост.
Живеем във времето, в което наблюдаваме и съдим поведението на другите, но нашите грешки остават незабелязани и ненаказани.
Живеем във времето, в което упреците и назидателният тон, ги маскираме като разбиране, подкрепа и емпатия.
Живеем във времето, в което разчитаме на хапчета, за да се почувстваме щастливи, вместо да потърсим щастието вътре в себе си.
Живеем във времето, в което се молим за мир, докато създаваме войни.
Живеем във времето, но всъщност времето живее в нас.
И там накъдето сме тръгнали, не ни остава много време.
Вярваме, че сме всемогъщи и че притежаваме целия потенциал да контролираме живота, но времето и да искаме не можем. То не търпи команди и не понася та̀ртори. Идва и си отива. И нито пита дали си живял, нито чака да се наживееш. Само се опитва да ни научи, как да го използваме, за да бъдем по-пълноценни и щастливи.
Защото един живот живян навреме, трае много време, а един живот пропилян във времето, няма нито трайност, нито смисъл.
Искра Дичева
15 notes · View notes
navtora · 11 months ago
Text
Живеем в свят на външностите. И това е много изгодно за кукловодите, защото хората могат да бъдат манипулирани прекалено лесно в гонитбата си на декори.
20 notes · View notes
lora-ns-world · 8 days ago
Text
,, Избрах. Прошката пред омразата. Любовта пред несигурността, войната пред просто битката. Изкуството пред страданието. Вярата в себе си, пред съмненията на света, в способностите ми. Избрах себе си, това което съм пред флаша на света, в който живеем. "
Лора Н
Из дневника на един нов живот
3 notes · View notes
daphnaea · 28 days ago
Text
Случайно някой от вас да живее в България и да си търси кученце?
Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Женска е, на 3 месеца според ветеринаря. Влезе в магазина, където работя, преди няколко дена и тъй като никой не си я потърси, я прибрах вкъщи.
Много е дружелюбна, обожава да я галят, почти не лае и въпреки че не е дресирана се учи бързо и е много послушна. В момента сме в процес на ваксинации, както и на научаване да пишка навън, като нямам против да завърша целия процес с чипирането и да бъде за моя сметка.
Живеем в София, но дори с кандидат от друг град бих могла да измисля транспорт.
4 notes · View notes
wandrress · 2 years ago
Text
Живеем в свят,
в който всеки си мисли, че е над другия,
а в крайна сметка
всички сме просто скелети,
облечени в различни костюми.
-Л.Л.
54 notes · View notes
7bizarre · 1 year ago
Text
събери в един сак
топлите си чорапи
четката за коса
и плетените пуловери
и ела да живеем
в някой стар апартамент
с райбери на вратите
шпионка паркет
ръчно сковани шкафове
чугунена мивка
тоалетна с клекало
книги в кашони
спящи духове нафталин
в чувалите с дрехи
пощенска кутия
в която децата са крили
съкровища кестени котки
а на бюфета е пълно
с пожълтели черно-бели
снимки на внуци
вече пораснали
вече имащи
собствени внуци
ще е нужен ремонт
който няма да направим
зимата ти ще готвиш
а аз ще цепя дърва
и никога няма да се скараме
защото ще сме все заети
да ни е топло
9 notes · View notes
vasetovp · 10 months ago
Text
Помниш ли летата на село? Най-магическото време на света. Когато всеки от нас се превръщаше в собственик на гостилница, пастир или обикновен бостанджия, нищо че бяхме едва седемгодишни. Представяхме си, че живеем в света на големите, макар че ходехме по улиците като истински Гаврошовци - рошави, с издрани от бране на джанки колене, изгорели от сл��нцето, с по шепа жълти стотинки в джобовете, грабнали по филия с лютеница и сирене в ръка - свободни и щастливи. Сякаш не знаехме, че един ден светът ще поиска от нас да пораснем, да станем сериозни, отговорни, представителни и може би много по-малко щастливи. Мислехме си, че светът и времето са наши. Не знаехме що е страх. Бяхме си създали наше своеобразно малко царство, в което си имахме всичко - градина, пълна със слънчогледи, двор с кичеста лоза, хамак, дървена къщичка и цял бостан дини с пукащи кори, червени, сочни и сладки - най-вкусните на света. Имахме и парченце тебешир, с което рисувахме дама на горещия асфалт, а после чакахме да се свечери, да се вдигне жегата, за да можем да стъпваме по него. Смеехме се, гонехме се, пръскахме се с леденостудена вода от кладенеца, играехме на криеница и карахме дядо да ни пече царевица на жар, докато вареше компоти за зимата. Аз не помня по-голямо щастие! Уж бяха само юли и август, а ни се струваше цяла вечност - най-хубавото време, за което винаги ще си спомняме с усмивка и ще се молим светът да спре да се мени така стремглаво, за да разберат някой ден и нашите деца, какво е истинско щастие.
5 notes · View notes
whitejester · 2 years ago
Text
Живеем във време в което любовта стана дума без никакъв смисъл...
Може ли да сме толкова прости...хаha
17 notes · View notes
ladyschaoticmind · 10 days ago
Text
единствено ти искам да знаеш
всичките ми малки странности,
големите съмнения и всичките мечти,
да познаваш празните
от хора места в мен
и защо боли от тях, и дали ще мине,
кои са любимите ми прякори,
тъмните страхове и
грозните ми чудовища,
безименните гробове
на всичко, от което съм се отказала,
какво нося със себе си на път
и защо движението ми е равно
на живот, на свобода, на дишане,
и как ми е тесен деня
и защо го разтягам като ластик
напред, назад и във всяка друга посока,
какви са сюжетите на историите ми, характерите на героите, които създавам,
колко от мен им давам
и защо убивам онези, които не довършвам,
искам да знаеш
защо не пия и как ме е страх
да залитам над бездните си,
в които ако падна,
няма измъкване от опиването
на горчилката и на самотата,
и колко е трудно
да остана себе си сред другите
и да изоставя другите
без да ме има,
защото знам какво е
да няма кой да т�� спаси
от теб самия с думи,
когато не можеш да си спомниш
колко важно е да знаеш,
че спасението на действие
си е само твое,
искам да знаеш
всеки момент, който искам да забравя
и да присъстваш във всичките,
които искам да запомня,
кои са любимите ми книги
и какво мразя и обичам в тях,
какви са любимите ми фрази
от песните и по колко пъти ги
преповтарям наум,
преди да си ги затананикам,
искам да знаеш,
че се плаша най-много от себе си
и се възхищавам най-много
от онези, които остават любов
в нелюбовието и истина в лъжливия свят,
в който живеем,
че познавам силата и
слабостта на гласа си
и още по-добре - силата и слабостта
на мълчанието си,
че тишината е най-добрият ми приятел
и само в нея се чувам сама
и чувам и душите на другите,
искам да знаеш
защо обичам отворения край и
колко много ме плаши той,
но колко по-малко,
отколкото точката,
която погребва в себе си
цялата история и всички,
единствено ти искам да знаеш
коя съм,
за да не ми позволиш никога
да го забравя.
/Валентина Йоргова/
17 notes · View notes
myminiworldd · 1 year ago
Text
Мило момиче, крайно време е да се научиш да пазиш себе си и да престанеш да говориш така открито. Споделяй преживявания, разказвай за екскурзиите си, за това къде си била и какво си видяла, но спри да им показваш себе си. Трудно се намерира искрена споделеност в света, в който живеем, особено там, където материалното отдавна е победител.
И все по-рядко се случва да срещнеш нещо истинско. Живеем в ерата на неограничените възможности, където можеш да си купиш всичко, което пожелаеш, но не и душа! Разбери, че това, което носиш отвътре, е рядко и ценно. Не си лъжица за всеки...
И скрий малко тая страст за живот, че им идваш в повече...
Наясно съм, че си търсиш сродните, но това, което си, може да бъде докоснато единствено от друга такава финна същност... Малко хора имат очи за теб, нека им се виждаш странна...пази се! Остави ги да гадаят, да те рисуват с въображението си, но не ги пускай в дълбокото, че ще ги удавиш! Не им показвай какво можеш да дадеш, защото са жадни за такива като теб. Жадни са за истински отношения! И не показвай повече, отколкото могат да понесат... Жестоко е да знаеш, че си нечия несбъднатост...
Рада Тончева
8 notes · View notes
summersoullll · 7 months ago
Text
Омраза към теб нямам и не мога да имам. Но вече изпитвам някакво отвращение. Че се хвалиш, че изпитваш гордост от това, че си ме наранил. Да, изложих се. Отново забравих, че живеем в свят, в който да изпитваш емоция е нещо срамно.
4 notes · View notes
did-i-say-something · 2 years ago
Text
Как да живеем със себе си
Как човек се справя с буцата в гърлото, с болката, която таи в себе си, с мислите, от които не може да избяга, как човек се справя със себе си? С чувствата си?
Как човек е денем щастлив, а нощем трябва да спи със себе си в едно легло? Как избираш себе си пред друг, за да си щастлив, но тази мисъл е тази, която не ти позволява да бъдеш такъв и те дърпа назад в трудните моменти?
Понякога нямаме нужда от друг, който да ни наранява, понякога сме си достатъчни само ние.
- Е.Т.
31 notes · View notes