#живеем

[emanuelecerri1995]

"Днес живеем в общество, в което външният вид има голямо значение и хората са роби на външния вид, забравяйки веществото." 😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝🌍💯💪😎🔥📸🔝 "Today we live in a society where appearance matters a lot and people are slaves to appearances, forgetting the substance." Location 📍 Rome Italy 🇮🇹 #romeitaly #today #society #apparence #matters #people #slaves #forgetting #substance #Днес #живеем #Общество #Хората #роби #веществото @rayban @lacoste @calvinklein @adidas (presso Roma, Italia / Rome, Italy) https://www.instagram.com/p/CpKF_DFIMzj/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[ladyschaoticmind]

"Моята философия е: какво казват хората за мен, не е моя работа.

Аз съм това което съм и правя това което правя.

Не очаквай нищо, и приемай всичко.

И това прави живота по-лесен.

Живеем в свят, в който погребението е по-важно от починалия, бракът е по-важен от любовта, външният вид е по-важен от душата.

Живеем в култура на опаковки, която презира съдържанието."

- Сър Антъни Хопкинс

[nicolebby6]

Живеем във време, в което е по-важно да се научиш да се дистанцираш, отколкото да се привързваш.

[gotenmoten88]

Живеем в главите си все едно вън от тях е зима.

[ibracadabraa]

Живеем във времето на лъжата, която яростно защитаваме като наша истина.

Живеем във времето, в което моралът е изписан с множество правописни грешки, но ние пламенно твърдим, че го имаме.

Живеем във времето на широко отворените очи, наситени с его и слепота.

Живеем във времето, в което ако са ни пълни ��жобовете, самочувствието ни расте, но ако са ни пълни главите, това ��е е повод за гордост.

Живеем във времето, в което наблюдаваме и съдим поведението на другите, но нашите грешки остават незабелязани и ненаказани.

Живеем във времето, в което упреците и назидателният тон, ги маскираме като разбиране, подкрепа и емпатия.

Живеем във времето, в което разчитаме на хапчета, за да се почувстваме щастливи, вместо да потърсим щастието вътре в себе си.

Живеем във времето, в което се молим за мир, докато създаваме войни.

Живеем във времето, но всъщност времето живее в нас.

И там накъдето сме тръгнали, не ни остава много време.

Вярваме, че сме всемогъщи и че притежаваме целия потенциал да контролираме живота, но времето и да искаме не можем. То не търпи команди и не понася та̀ртори. Идва и си отива. И нито пита дали си живял, нито чака да се наживееш. Само се опитва да ни научи, как да го използваме, за да бъдем по-пълноценни и щастливи.

Защото един живот живян навреме, трае много време, а един живот пропилян във времето, няма нито трайност, нито смисъл.

Искра Дичева

[navtora]

Живеем в свят на външностите. И това е много изгодно за кукловодите, защото хората могат да бъдат манипулирани прекалено лесно в гонитбата си на декори.

[bookadictive]

Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето ,,аз"...

Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние.

- Дон Мигел Руис // ,,Четирите споразумения"

[razkazizapalnoletni]

Ние с жена ми живеем заедно от десетина години, имаме и дете на 7. От половин година жена ми е държавен служител, но това и струва редовен секс с шефа и. Всичко започна с кандидатстването и. Познавахме директора, защото децата ни учеха заедно в детската градина. Когато обявиха место тя кандидатства, а той я видял. Преди когато сме се засичали винаги ми се е струвало че той я харесва, което е нормално като се има предвид че жена му беше леко пълна и въпреки че не бе стара изглеждаш някаква захабена. Той също ми беше хубавец, висок е около един и осемдесет, с мазна коса и доста закръглен. Не беше набит а просто дебел. Жена ми от друга страна, едребничка 1 и 60, 43 кг, но много серазмерна и сладка. Въпреки че беше на 35 изглеждаше като момиченце.

Той взел номера и от документите и се обадил, като я поканил на кафе през обедната почивка. Тя ми каза за това и аз и казах да отиде, ако можеше да помогне нещо а и казах също че мисля че той харесва. Когато пили кафето е говорил само за работа, но по думите и непрекъснато се опитвал да я докосне при всяка възможност което Потвърди подозрението ми че я харесва. Тя също каза че мисли че я харесва. Обещавал и че ще види какво може да направи за да я вземе на работа. Аз я помайтапих:

-Ще ти тегли една патка и готово

-П ако има полза, работата е добра

-Еми гледай тогава да остане доволен

И преди сме си говорили, и сме обсъждали как успяват жените, затова тя знаеше че аз мислех че те успяват както спят с шефовете си. Знаеш и че съм разкрепостен относно секса и не го смятам за нищо повече освен фзическо удоволствие. Проблемът беше че тя е по-консервативна, едвам успявах да я накарам да ми направи свирка и то много рядко. Беше спала с няколко мъже, но се притесняваше че когато и стане много хубаво започваше да й се гади.

Изпита се състоеше в тест и интервю.Няколко дни преди него, тя бе писала на директора какво става. Той и се обадил и казал да иде при него на другия ден, към 6:00 часа, когато служителите са си тръгнали и ще и даде теста. Тя каза, че я е страх да отиде защото сигурно ще си поиска. На мен ми беше интересно, дали би се чукала с друг затова казах:

– Абе иди голяма работа, ако за пет минути триене получиш работата какво толкова.- Даже се помайтапих- само иди се избръсни хубаво оная работа и аз ще дойда да ти помогна за дупето

[lora-ns-world]

,, Избрах. Прошката пред омразата. Любовта пред несигурността, войната пред просто битката. Изкуството пред страданието. Вярата в себе си, пред съмненията на света, в способностите ми. Избрах себе си, това което съм пред флаша на света, в който живеем. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[daphnaea]

Случайно някой от вас да живее в България и да си търси кученце?

Женска е, на 3 месеца според ветеринаря. Влезе в магазина, където работя, преди няколко дена и тъй като никой не си я потърси, я прибрах вкъщи.

Много е дружелюбна, обожава да я галят, почти не лае и въпреки че не е дресирана се учи бързо и е много послушна. В момента сме в процес на ваксинации, както и на научаване да пишка навън, като нямам против да завърша целия процес с чипирането и да бъде за моя сметка.

Живеем в София, но дори с кандидат от друг град бих могла да измисля транспорт.

[wandrress]

Живеем в свят,

в който всеки си мисли, че е над другия,

а в крайна сметка

всички сме просто скелети,

облечени в различни костюми.

-Л.Л.

[7bizarre]

събери в един сак

топлите си чорапи

четката за коса

и плетените пуловери

и ела да живеем

в някой стар апартамент

с райбери на вратите

шпионка паркет

ръчно сковани шкафове

чугунена мивка

тоалетна с клекало

книги в кашони

спящи духове нафталин

в чувалите с дрехи

пощенска кутия

в която децата са крили

съкровища кестени котки

а на бюфета е пълно

с пожълтели черно-бели

снимки на внуци

вече пораснали

вече имащи

собствени внуци

ще е нужен ремонт

който няма да направим

зимата ти ще готвиш

а аз ще цепя дърва

и никога няма да се скараме

защото ще сме все заети

да ни е топло

[ladyschaoticmind]

единствено ти искам да знаеш

всичките ми малки странности,

големите съмнения и всичките мечти,

да познаваш празните

от хора места в мен

и защо боли от тях, и дали ще мине,

кои са любимите ми прякори,

тъмните страхове и

грозните ми чудовища,

безименните гробове

на всичко, от което съм се отказала,

какво нося със себе си на път

и защо движението ми е равно

на живот, на свобода, на дишане,

и как ми е тесен деня

и защо го разтягам като ластик

напред, назад и във всяка друга посока,

какви са сюжетите на историите ми, характерите на героите, които създавам,

колко от мен им давам

и защо убивам онези, които не довършвам,

искам да знаеш

защо не пия и как ме е страх

да залитам над бездните си,

в които ако падна,

няма измъкване от опиването

на горчилката и на самотата,

и колко е трудно

да остана себе си сред другите

и да изоставя другите

без да ме има,

защото знам какво е

да няма кой да те спаси

от теб самия с думи,

когато не можеш да си спомниш

колко важно е да знаеш,

че спасението на действие

си е само твое,

искам да знаеш

всеки момент, който искам да забравя

и да присъстваш във всичките,

които искам да запомня,

кои са любимите ми книги

и какво мразя и обичам в тях,

какви са любимите ми фрази

от песните и по колко пъти ги

преповтарям наум,

преди да си ги затананикам,

искам да знаеш,

че се плаша най-много от себе си

и се възхищавам най-много

от онези, които остават любов

в нелюбовието и истина в лъжливия свят,

в който живеем,

че познавам силата и

слабостта на гласа си

и още по-добре - силата и слабостта

на мълчанието си,

че тишината е най-добрият ми приятел

и само в нея се чувам сама

и чувам и душите на другите,

искам да знаеш

защо обичам отворения край и

колко много ме плаши той,

но колко по-малк��,

отколкото точката,

която погребва в себе си

цялата история и всички,

единствено ти искам да знаеш

коя съм,

за да не ми позволиш никога

да го забравя.

/Валентина Йоргова/

[vasetovp]

Помниш ли летата на село? Най-магическото време на света. Когато всеки от нас се превръщаше в собственик на гостилница, пастир или обикновен бостанджия, нищо че бяхме едва седемгодишни. Представяхме си, че живеем в света на големите, макар че ходехме по улиците като истински Гаврошовци - рошави, с издр��ни от бране на джанки колене, изгорели от слънцето, с по шепа жълти стотинки в джобовете, грабнали по филия с лютеница и сирене в ръка - свободни и щастливи. Сякаш не знаехме, че един ден светът ще поиска от нас да пораснем, да станем сериозни, отговорни, представителни и може би много по-малко щастливи. Мислехме си, че светът и времето са наши. Не знаехме що е страх. Бяхме си създали наше своеобразно малко царство, в което си имахме всичко - градина, пълна със слънчогледи, двор с кичеста лоза, хамак, дървена къщичка и цял бостан дини с пукащи кори, червени, сочни и сладки - най-вкусните на света. Имахме и парченце тебешир, с което рисувахме дама на горещия асфалт, а после чакахме да се свечери, да се вдигне жегата, за да можем да стъпваме по него. Смеехме се, гонехме се, пръскахме се с леденостудена вода от кладенеца, играехме на криеница и карахме дядо да ни пече царевица на жар, докато вареше компоти за зимата. Аз не помня по-голямо щастие! Уж бяха само юли и август, а ни се струваше цяла вечност - най-хубавото време, за което винаги ще си спомняме с усмивка и ще се молим светът да спре да се мени така стремглаво, за да разберат някой ден и нашите деца, какво е истинско щастие.

[whitejester]

Живеем във време в което любовта стана дума без никакъв смисъл...

Може ли да сме толкова прости...хаha

[myminiworldd]

Мило момиче, крайно време е да се научиш да пазиш себе си и да престанеш да говориш така открито. Споделяй преживявания, разказвай за екскурзиите си, за това къде си била и какво си видяла, но спри да им показваш себе си. Трудно се намерира искрена споделеност в света, в който живеем, особено там, където материалното отдавна е победител.

И все по-рядко се случва да срещнеш нещо истинско. Живеем в ерата на неограничените възможности, където можеш да си купиш всичко, което пожелаеш, но не и душа! Разбери, че това, което носиш отвътре, е рядко и ценно. Не си лъжица за всеки...

И скрий малко тая страст за живот, че им идваш в повече...

Наясно съм, че си търсиш сродните, но това, което си, може да бъде докоснато единствено от друга такава финна същност... Малко хора имат очи за теб, нека им се виждаш странна...пази се! Остави ги да гадаят, да те рисуват с въображението си, но не ги пускай в дълбокото, че ще ги удавиш! Не им показвай какво можеш да дадеш, защото са жадни за такива като теб. Жадни са за истински отношения! И не показвай повече, отколкото могат да понесат... Жестоко е да знаеш, че си нечия несбъднатост...

Рада Тончева