#елица

[witheringflowerofdreams]

Елегия по загубената

Видях ли те?

Видя ли ме?

Е, дните ми са дорести и черни,

с копита рият на превала,

препускат към мъгливия ми край.

Къде изгубих пътя си?

Отдавна съм отминала крайъгълния камък,

под който спи завита на кравай

отровната ми вяра в теб и мен.

Нима съм черна вътре, гнила ябълка?

Конете ми препускат към безкрая.

След тях се влачи тяло като моето.

Елица Кирилова

[ivanvarbanovtv]

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт. 

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни. 

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармони��ен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагра��денията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград. 

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Баева, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от Алфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиза в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощин с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбелязва 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

[vprki]

Албум с поклон към фотографите, документирали историята на „Аполония“

За своята 40-годишнина „Аполония“ издава албум с 300 фотографии, наречен „Спомени“. Това е един вид поклон към фотографите неизменно документирали Празниците на изкуствата, всичко случило се на сцените и по улиците на Созопол. Написа за „въпреки.com” съставителят на Албума Панайот Денев /на снимката/, един от първите аполонци, журналист, генерален директор на БТА (1997-2002).

Днес малцина знаят и едва ли някой помни, че през първите 15 години репортерът Тодор Денев (1954–2022) снимаше цял ден и всяка вечер, а сетне той и колегата му, поканена за лаборантка, цяла нощ проявяваха филми, копираха и сушаха. За да може всеки артист да си замине с фотографии от участието си, а някои да бъдат отпечатани в пресбюлетина и по-късно във вестничето „Аполония“.

Рашковците пеят акапелно пред Старата поща, 1987

БТА командирова винаги фоторепортер за „Аполония“: Стефан Тихов (1943–2010), Бистра Бошнакова (1970–2020), Елена Дикова, Тодор Ставрев, Минко Чернев, Петър Кръстев, Георги Казаков, Димитър Алтънков, Анелия Николова, Милена Стойкова, днес вече Христо Стефанов. През последните девет години неизменно фотограф на "Аполония" е Тихомира Крумова.

Илка Зафирова в "На смях" от Валери Петров, 1986

Всичко те, заедно с неколцина приятели: Стефан Джамбазов (1951–2021), Мартин Митов са създали фотоархив на Празниците на изкуствата, който съдържа четири хиляди, а може би и повече изображения.

Класът на проф. Лидия Ошавкова, 2001

Това са забележителни лица и сюжети, заснети винаги репортажно, неповторимо живи. Знаят го стотиците големи български музиканти, артисти, писатели, художници – в Созопол на „Аполония“ не се позира, някак неестествено е в тази общност на духа, свободата на общуването и откровеността на диалога.

Ква��тет Димов, 1986

Книжката „Спомени“ съдържа и кратки извадки от думи и текстове, казани и написани през 40-те години. От основателя Димо Димов в първия брой на пресбюлетина на 1 септември 1984 г. до изпълнителния директор на Фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова и кмета на Созопол Тихомир Янакиев в навечерието на тазгодишните Празници.

Елисавета Багряна , 1987

Те са от професор Гочо Гочев (1913–1991) през 1984, Аркадий Ваксберг (1911–2007) през 1985, Леон Даниел (1927–2008) и Светла Иванова (1948–2006) през 1988, Иван Стоянович (1930–1999) през 1994, до писалите и говорилите през двадесет и първия век Пламен Джуров, Елица Матеева, Александрина Пендачанска, Камен Донев, Копринка Червенкова, Иван Добчев, Ицхак Финци, Ивайло Христов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева…

Константин Павлов, 1988

P.S.  на „въпреки.com”В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

"В очакване на Годо", реж. Леон Даниел, 1988

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“.

Татяна Лолова и Марко Ганчев, 1989

А има и още нещо. Панайот Денев подготви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 300  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. В неформален разговор Панайот Денев сподели, че е прегледал над 4000 снимки… Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала.

Репетиция на Софийския камерен хор с диригент Васил Арнаудов

А всичко предстои с нови фотографии от 40-ото издание на Празниците на изкуствата "Аполония" (28 август – 7 септември), 2024, в Созопол.≈

Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с Теодосий Спасов, диригент Пламен Джуров, 2014

Текст: Панайот Денев

Снимки: архив на "Аполония"

[mihaylovblog]

04.05.1981 г. – Премиера на българския сериен филм "Мера според мера" на режисьора Георги Дюлгеров. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Георги Тодоров-Жози. Участват актьорите: Руси Чанев, Григор Вачков, Катя Иванова, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Кристин Бартлет, Румена Трифонова, Цветана Манева, Димитър Буйнозов, Владимир Йочев, Маргарита Карамитева, Жана Караиванова, Иван Бабев, Мартина Вачкова, Гордън Логан, Илиан Балинов, Марио Кръстев, Людмил Тодоров, Богдан Глишев, Румена Трифонова, Кристин Бартлет, Владимир Йочев, Вълчо Камарашев, Владимир Дончев, Стефан Стефанов, Йордан Алексиев, Георги Тодоров, Борис Луканов, Иван Черкелов, Милена Андонова, Георги Бахчеванов, Димитър Луканов, Емил Велчев, Светослав Овчаров, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Ивайло Христов, Добра Балинова, Николай Иванчев, Ризо Манчев, Владимир Георгиев, Пламен Сомов, Велин Велинов, Владимир Давчев, Крикор Хугасян, Любен Мунин, Митко Киров, Стефан Войнов, Красимир Манчев, Григор Толев, Данаил Райков, Васил Боянов, Христо Йорданов, Тодор Панайотов, Спас Андреев, Дойчин Йондов, Калина Палазова, Антон Антонов, Орлин Орошаков, Ангел Геров, Илия Ейков, Малина Петрова, Искра Йосифова, Иван Павлов, Панайот Панайотов, Михаил Мелтев, Никола Вълчев, Валентин Недялков, Владимир Андреев, Христо Александров, Крум Крумов, Васил Каменов, Димитър Димитров, Иглика Обрешкова, Парсех Шубаралян, Владимир Станков, Руси Люцканов, Хикмет Реджов, Росица Вълканова, Христо Димитров-Хиндо, Христофор Калоянов, Петър Горанов, Иво Фурнаджиев, Катя Ашмакова, Щеряна Цветкова, Елица Дюлгерова, Венета Ганчева, София Халачева, Асен Черкелов, Димитър Панайотов, Огнян Влахов, Кирил Каракашев, Петър Караангелов, Иван Кирилов, Ивайло Георгиев

[an-gdesign]

❤️ За ДАМИТЕ и 💙 ГОСПОДАТА в живота ви, орисани с красиви имена - #Ралица #Камелия #Цветелина #Виолета #Лилия #Роза #Иглика #Теменуга #Маргарита #Детелина #Елица #Ясен #Явор #Здравко #Цветан #Росен #Върбан #Калин и още много, много стихии, носещи имена на ЛЮБИМИ #ЦВЕТЯ 🌺🌸🌷 www.An-GDesign.com ✨ Специална селекция атрактивни #БИЖУТА ръчна изработка, с които да изненадате скъп човек по повод #Цветница 💐🌷🌹, ще откриете на 🤩👉 www.An-GDesign.com/shop #giftideas #flowers #nameday #palmsunday #women #bracelet #kalina #lilia #lily https://www.instagram.com/p/B-XhrDQjbGJ/?igshid=677ac1qfmj6b

[joygorgeous1998]

Песничка за хората.

Видях една невидима жена

на ъгъла на “Шипка” и умората.

Продаваше гевреци на дъжда,

откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,

защото ми протегна несъзнателно

надежда от вода, сусам и ръж

и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада

зениците й станаха гевреци.

Не помнеше от много, много млада

да бяха я поглеждали човеци.

…

За първи път поисках да говоря

(на ъгъла на “Шипка” и живота)

със Тебе, Боже. Простичко. За хората.

Не се сърди на хората, защото

��е щяха да са други, ако знаеха,

че, сгушена под старите тополи,

на ъгъла на “Шипка” и безкрая,

една жена продава ореоли.

Елица Мавродинова

[subregov]

Посещение на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" гр. София

Посещение на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” гр. София

Зрелостниците от 12. А клас: Теодор Димитров, Елица Манчева, Анджи Исламова, Мартина Вълчинова и Дани Шкодров, водени от своя учител по история и цивилизации Илия Михайлов, посетиха София вчера. Там те се срещнаха с проф. Дияна Борисова – преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов“, която ги запозна с работата си в Академията. Абитуриентите посетиха и Къщата-музей на Пейо…

[magdalenagigova]

Sofia Fashion Week SS 2022 с грандиозна модна програма

Sofia Fashion Week SS 2022 с грандиозна модна програма

Sofia Fashion Week SS 2022 с грандиозна модна програма На Седмицата на модата в София гостите ще се насладят на над 30 ревюта на дизайнери и брандове Sofia Fashion Week SS 2022 с грандиозна модна програма Водещ на събитието ще бъдат Теодор Тодоров-Тео, а в двете вечери ще му партнират звездните репортерки на Code Fashion TV Златина Иванова (30.03) и Елица Стойчева (31.03). Откриването на…

[avantage21]

✈️ Летим в 🇧🇬 Болгарию кататься на ⛷ лыжах 🛫 Вылет из 🇺🇦 Киева 👌 Лучшие предложения 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Елица 3* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 20 346 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Valevitsata 3* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 22 642 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Orphey Hotel 4* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 23 244 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Пампорово 🏨 Снежанка 3* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 24 148 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Олимп 3* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 25 089 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Banderitsa 4* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 25 379 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Банско 🏨 Murite Club Hotel 4* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 26 255 грн 🇧🇬 Болгаря 📍 Пампорово 🏨 Murgavets Grand Hotel 4* 🛫 Вылет из Киева 👫 2 взрослых ✈️ 12 янв 2022, ср 🌛 7 ночей / 8 дней 🍤 Завтрак и ужин (HB) 💵 26 745 грн (at Харьковская Швейцария) https://www.instagram.com/p/CYV4yJUNcZd/?utm_medium=tumblr

[gerganof]

инструментал "Тръгнала е хубава Елица"

инструментал “Тръгнала е хубава Елица”

PlamenGerganov/П.Герганов · SB – RBG – Tragnala Elica

[aikolino]

преди точно година с Елица гледахме Ел Дорадо в тях в София за точно 15 мин след което заспахме

напомняне (поредното) колко бързо лети времето

[joygorgeous1998]

НЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВАМ.

Не наистина.

Интересуват те гърдите ми,

косата ми...

Отвътре съм ти страшна.

Твърде истинска.

Отчайваща,

ужасно състезателна.

Отвътре съм ти пагубна.

Аз мисля.

И нямам нужда да ме защитаваш.

Мисли добре преди да ме поискаш.

Аз вече не умея да съм слаба.

Аз мразя русокосост и преструвки.

Аз мразя суети и преиграване.

Не те интересувам.

Не наистина.

Отвъд гърдите ми дори не ме познаваш.

Елица Мавродинова

[subregov]

Нашият отбор на Националния кръг на олимпиадата по Гражданско образование

Нашият отбор на Националния кръг на олимпиадата по Гражданско образование

Снимка: училищен архив Вече официално! Учениците от 12. А клас: Теодор Димитров, Анжелика Исламова, Елица Манчева, Мартина Вълчинова и Дани Шкодров, водени от своя учител Илия Михайлов, бяха класирани на Националния кръг на олимпиадата по Гражданско образование и ще защитават честта на нашето училище, мерейки сили с най-добрите.Проектът им е озаглавен “Аудиокнига с кауза” и има за крайна цел…

[vprki]

Неспокойният проповедник - Георги Дюлгеров на 80

Един от най-рефлективните, неспокойни, обемни и неравни режисьори в българското кино на 30 септември навършва 80. И е неуморен. Да е жив и здрав! Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

„Аз се плаша от история, захвърлена в пространството, без всякакви културни параметри. Знам, че младите ми колеги сега много мощно настояват да преодолеем пиетета към националното, да се опитаме да се ситуираме извън традицията. Вероятно имат право. Не мога да им наложа забрана. А и всяко поколение идва с отрицание на предишното. Но аз продължавам да вярвам и не се срамувам от идеята, че да те захрани националната култура е нещо много важно. Веднага правя уточнение – държавните граници за мен не маркират националната култура, не ме подозирай в национализъм. За мен понятието е много по-общо – всичко, което има отношение към балканската култура, е и мое.”

Георги Дюлгеров

Георги Дюлгеров е не само създател на класиките „Авантаж” (1977, „Сребърна мечка” за режисура от Западен  Берлин) и „Мера според мера” (1981, с дигитална реставрация), заклет експериментатор, търсач на сюжети из българската история и народопсихология със съвременна рецепция, а и любим професор либерал с биография – във ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в Нов български университет. Освен това, е щастлив откривател на млади актьори: Филип Трифонов, Мария Статулова, Таня Шахова, Любов Любчева… И още – през 90-те беше шеф на ААВЦ (Армейски аудиовизуален център) и продуцираше документални филми. Дори организира фестивал на българското късометражно кино в зала „Великата илюзия”. Участва в последния борд на директорите на Киноцентъра – „Бояна филм“ ЕАД (2001 – 2006) преди приватизацията. Член е на Европейската филмова академия. Години наред във в. „Култура”,  в т. нар. „писма” до дъщеря му Елица той анализираше филмите, избрани от ЕФА.

Георги Дюлгеров е неуморен формотърсач, самобитен акробат между видовете кино у нас („Авантаж“, „Трампа“, 1978, „АкаТаМус“, 1988, „Хубава си, мила моя“, 2004 и др.). И най-вече – заклет проповедник. Не се навежда пред публиката.

Стефан Китанов и Георги Дюлгеров

Дюлгеров е носител на много отличия. През май т.г. получи приза за цялостно творчество на фестивала Награди на СБФД „Васил Гендов”, а на току-що приключилия  41-ви фестивал на българския игрален филм “Златна роза” Специалната награда на журито за цялостен принос в българското кино.

Роден е в Бургас с македонска кръв. Завършил е ВГИК в Москва при Игор Таланкин през 1970 г. Обича да кара колело. Да слуша музика. Да чете. Да общува със студентите си. Да се радва с жена си Марина. Преди години преживя тежък инцидент с колелото. Не знам дали кара още.

Филип Трифонов в "Изпит"

От дебютната му новела „Изпит” (1971, награда на младежкото жури от Локарно 1972) по сценарий на Николай Хайтов снима дълго с почти неизменен екип: операторът Радослав Спасов, художникът Георги Тодоров-Жози и композиторът Божидар Петков, Светла му памет.

Руси Чанев и Георги Дюлгеров по време на снимките на "Мера, според мера"

��лед метафоричния „...И дойде денят” (1973) по сценарий на Васил Акьов, Дюлгеров започва извънредно ползотворен период с Руси Чанев. Невероятният актьор е не само яркият затворник Петела в „Авантаж” (по действителни събития) и френетичният Дилбер Танас в епоса „Мера според мера” (по романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова, през 1988 излиза сериал от 7 епизода), а и съсценарист, и съмишленик. Непостижимостта на Петеловия житейски артистизъм е едно от най-свидните ми изкушения в българското кино. Примитивът Танас, пуснат в македонските освободителни борби като невинен агнец, е не само участник, но и пристрастен коментатор. И двата филма се отличават с оригиналност, майсторство, автентизъм, дълбочина.

Георги Дюлгеров и Радослав Спасов по време на снимките на "Мера според мера"

Навремето имах кумири. Един от тях бе Георги Дюлгеров. Когато влязохме във ВИТИЗ/НАТФИЗ, и четиримата от киноведския ни клас (Стефан Китанов, Жанина Драгостинова, Борислав Колев и аз) бяхме единодушни в желанието си именно той да ни преподава кинорежисура. Въпреки че Дюлгеров е асистент на Христо Христов още от първия режисьорски випуск, а след това има славния си клас (Иван Черкелов, Светла му памет, Людмил Тодоров, Светослав Овчаров, Росица Вълканова, Иглика Трифонова, Марио Кръстев, Милена Андонова), нещо го бяха напъдили. Цял семестър пропуснахме. И един ден Дюлгеров наистина се появи със своето колело в двора на института. Това беше началото на най-неистовата авантюра в живота ми: часове с Дюлгеров, а после – снимки с него във втората част на „Лагерът” (1990, показан в „Петнадесетдневка на режисьорите” в Кан). Бях и асистент-режисьор, и изиграх ролята на бунтарката Мария (озвучена с гласа на Мария Статулова). Случи се в ранното лято на 1989 г. Гонеха турците от земите и домовете им. Ние, пътувайки за терен, ставахме неволни свидетели на сърцераздирателни раздели. „Лагерът” беше рекапитулационен филм за Дюлгеров – снимаше своите изгубени илюзии. И бързаше да вкара в кадър всеки по-яростен детайл от страданията на онеправданите по време на режима...

Георги Дюлгеров и Радослав Спасов при връчването на "Наградата на София" на 27-ия "София филм фест", 2023

И покрай асистенството, полуактьорството, купона, номадството на филмовия бит или вечните препирни с Учителя, постепенно изгубих кумира. Остана Дюлгеров, за когото знам, че може да е до небето заблуден, но е цар да те омагьоса, да те накара да му повярваш – напук на твоето собствено снизхождение към патоса му. Напук на ироничните подмятания от други. Това се нарича лидерство или лудост. Понякога, за щастие, в историята на изкуството значението им съвпада. И в такива моменти се ражда Кино.

След това по сценарии със Светослав Овчаров направи в БНТ „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) и „Черната лястовица” (1996, България/Франция/Унгария, Гран при в Грузия през 1997 и наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия, 1999) – филм досущ като Вавилонската кула. Не само защото това е една от смисловите му доминанти, но и защото на екрана е истинско стълпотворение от захванати и недовършени сюжетни линии, от проследявани и зарязвани герои, от етнографски наблюдения и зоологически попълнения, от метафори и препратки... На „долното” равнище филмът се занимава с перипетиите на циганката Магдалена (Любов Любчева) – красива, свободолюбива, несретна. На „горното” – с етническата то��ерантност във всичките ѝ измерения. Само че интелектуалните амбиции на Светослав Овчаров и Георги Дюлгеров са спънали шанса за витална интерпретация на важния не само в нашия регион проблем. И още – режисьорът Дюлгеров, воден от неукротимата си гражданска съвест, за пореден път не се е доверил на страстта. И „Черната лястовица” е филм за циганите без полъх чувственост, при това с чародейницата Любов Любчева. И се е получил вторичен трактат.

След това създава на лента в БНТ маниашкия филм „Пясъчен часовник” (1999, по разказа на Людмила Петрушевска „Случаят в Соколники”) с оператори-дебютанти: Борис Мисирков и Георги Богданов, снимали курсовите работи на негови студенти.

Ванина Червенкова и Иван Бърнев в "Лейди Зи"

Гледах „Лейди Зи” (2005, „Сърцето на Сараево“ и още седем международни награди и една на БФА за мъжка роля на Иван Бърнев) със закъснение, но пък не помня откога не бях изпитвала национална гордост заради филм - въодушеви чужденците от журито на FIPRESCI в Киев на фестивала „Молодiст“, а за някои той бе изобщо първа среща с нашето кино. Сценаристи са Марин Дамянов, Георги Дюлгеров и Светлана Комогорова-Комата.

Историята на ербап момичето Златина (Анелия Гърбова) - от дома за изоставени деца, през софийското стрелбище до бардака и автогарата в Солун - е разказана/изпята на нейното бебе от баща му Лечко (Павел Паскалев). Именно през неговите спомени гледаме как двамата от деца (Ванина Червенкова и Исус Бориславов) растат заедно из мизерията, насилието и камарите безсмислени дарения за дома, а той все подире й се влачи като фанатичен Ромео-воайор. Златина (лейди Зи - от лейди Ди) е феноменално точен стрелец. Колкото е чепата, толкова е и добричка. Подобно на Магдалена от „Черната лястовица” (1997), тя е трагичен боец. Само че тук става дума за циганка, припознала себе си като българка (и отказала да приеме майка си по тази причина), но всъщност самата ражда циганчето на Лечко в мултиетническата ни държава на далавери и тъмни босове (Руси Чанев), а решението е взето жестомимично в солунски затвор... „Лейди Зи” събира моралните неспокойства на експериментатора Дюлгеров: интелектуализиране на етническата параноя („Черната лястовица”), кодиране на житейската амбивалентност („Пясъчен часовник”), документализиране на проститутски любовни сола в затвора („Хубава си, мила моя”, 2004). С автентизма на историята и изпълнителите (след професионалните актриси в „Хубава си...”, сега в кадър са истински обитатели на домове за сираци) филмът се забива в подсъзнанието. Визия и звуци, мелодии и лица са орнаменти в солидна полифония от самоти, податлива на частична ерозия: от предвзетия (на моменти) диалог и от алогичността на някои ситуации (особено на финала с гъркинята). Но въпреки тях, въпреки дори обикнатата от Дюлгеров екранна логорея (тук в съвсем търпима доза), „Лейди Зи” стреля право в сърцето.

Руси Чанев и Мария Статулова в "Авантаж"

Шоковата достоверност и (авто)ироничната спонтанност извисяват филма почти до поетичния автентизъм на „Авантаж”. Колко пъти се мъчи ли, мъчи, а в „Лейди Зи“ сякаш е успял да сътвори любов, нескопена от интелектуалното му свръхжелание.

Абсурдът присъства в почти цялото творчество на Дюлгеров. Тъй като оголено се занимава с конфликта човек-общество, неговият е по-социално ориентиран, с откровен публицистичен патос. А в „Гардеробът” (1974) по сценарий на Станислав Стратиев абсурдът е направо директен.

В „Козелът” (2009) Дюлгеров предприема двойно предизвикателство – от една страна, се опитва да съчетае своя ��оциален абсурд с мистичния абсурд на Радичков, от друга – поканва талантливата градска писателка Кристин Димитрова, за да сътворят приказка за днешния ни живот сред чукарите с Иван Бърнев и Анджела Родел. На Руси Чанев е отреден гласът на падналия от небето Козел – вечният стожер на истината.

Иван Бърнев в "Козелът"

В разговор Дюлгеров ми сподели: „Любопитството ми към Радичков е отдавна, смятам го за уникален писател, който заради своеобразието си е неразбираем в чужбина, за съжаление. За първи път разбрах това в Москва, във ВГИК, когато като студент в ІІІ курс, струва ми се, правих театрална постановка по разказа му „Вятърът на спокойствието“, където, типично по радичковски, нищо не се случва – бостан, заловили са циганин-крадец, старец и гърбушко си говорят... И видях как на всичките ми колеги очите им станаха на домати – нищо не разбират... Две години по-късно с един руски драматург, Андрей Скалон, написахме сценарий по разказа „Януари“ (пиеса още нямаше). Опитахме се да хванем света на Радичков. Все още ми седи в главата кръчмата, която е много студена и неуютна, празна е, там носят вълците, а героите са в мазето, където е много топло, но и задушно – заради изпаренията от кожусите не им се виждаха главите, а само краката. Сещаш се каква студентска изгъзица щеше да бъде, но преподавателите ми нищо не разбраха, естествено, и не ме пуснаха да го снимам. И тогава се обърнах към Хайтов. И, слава Богу – той е много по-лесен за правене... Но Радичков ми стоеше в главата. Към този „Козел“ специално любопитството ми е отдавна – той се намира в едно сборниче „Скални рисунки“ и все го прехвърлях, прехвърлях...”

От „Козел” са останали само козелът и сблъсъкът между две култури. Ви��алната стихия на Радичковата словесност е заменена с високопарни водопади от думи, които стопират и най-тръпното желание на зрителя да се включи в случващото се на екрана.

"Буферна зона"

Затова пък „Буферна зона“ (2014) е лично, красиво, концептуално обяснение в любов към авторското кино през сънища. С на пръв поглед хаотична флашбек структура, филмът на Дюлгеров е вълнуващо естетски конструкт от наратив и неговите/наши филмови пристрастия. При катастрофа съпругата (Стефка Янорова) на филмов режисьор (Руси Чанев) загива, а той загазва с окото. По време на пътуване към нейните корени в Гърция сънува миналото и сегменти от творчеството на Бунюел, Фелини, Антониони, Тарковски, Рангел Вълчанов... И се е получило особено рекапитулационно кино – и живописно, и фантазно, и смазващо, и някак оптимистично. Снежина Петрова и Меглена Караламбова са изискани. Руси Чанев е не само безподобно добър, а и секси. Разбира се, „Буферна зона“ е филм за избраници. На прожекцията за приятели в Дома на киното Дюлгеров обяви, че това е последният му филм. Но не би.

Той има поне два нереализирани сценария: за Свети Никола Мореплавателя и „Съединението”.

На 25 септември по време на „Златна роза” във Варна се състоя премиерата на книгата му „Биография на моите филми – част 2” (2022, НБ��), а вечерта гледахме новия му игрален филм „Записки по едно предателство” (2023), създаден в БНТ. Да снима по „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, за Бенковски, предателството и прошката е мечта на Дюлгеров от 1975 г., когато е трябвало да направи „Да отвориш рана“ по сценарий на Боян Папазов – негов състудент от ВГИК, но е спрян. Новият филм е изцяло по текста на „Записките…“. Поема от септември 1886 – 8 години след Освобождението. Елегантният Захари Стоянов (Иван Николов) пристига в тетевенска махала с официални лица и жандарми да обвини дядо Вълю (Ивайло Христов) в предателството на четирима бегълци, включително и той с дълга комитска коса, и смъртта на Бенковски (Пламен Димов). Бившият апостол си спомня срещите със смелия и авторитарен копривщенец, организирането на Априлското въстание и разпада…

Георги Дюлгеров по време на снимките на „Записки по едно предателство”

Разказан в два времеви пласта, филмът на Дюлгеров е и важен, и потопен изцяло в телевизионната стилистика. Тече мудно, ала камерата на Веселин Христов пестеливо и омайно извайва атмосфера, за която допринася и природата, и средата на художника Георги Тодоров-Жози. Финалът с разкаянието на дядо Вълю е покъртителен и издига филма. Прекрасни са и другите актьори, а оскъдната музика на Мира Искърова е чудна.

На Дюлгеров му предстои да снима следващ филм - „Разлом”, подкрепен от ИА НФЦ. Оператор ще е талантливият Стефан Иванов, който живее в Канада. Филмът е за 1951 г. и десетилетия по-късно, за Величка и сина ѝ, за горяните и зловещата роля на ДС, отново за предателството, покаянието и прошката… Както каза Георги Дюлгеров във Варна, „Аз съм човек на ХХ век и искам да разказвам за миналото“. ≈

Текст: Геновева Димитрова

��нимки: Стефан Марков, архив на продукциите, Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на редактора на „въпреки.com” Зелма Алмалех: Благодарна съм на съдбата, че с днешна дата мога да кажа, че познавам почти от половин век Георги Дюлгеров и в годините филмите му. А за Стефан Джамбазов той беше много специален човек, направи следдипломна специализация при него  заедно с Костадин Бонев, Александър Морфов, Борислав Колев… Всеки от тях има/ше своя път. Преди 30 години в мои други професионални поприща в БНТ, го поканихме в предаване на живо по повод на 50-та му годишнина. Той се съгласи, но каза, че Радослав Спасов месеци преди него е роден и той трябва да е пръв… Преди години направихме разговор с него по повод на „Буферна зона“, Жоро дойде вкъщи /водещата снимка/ да си приказваме. Приготвихме се, но той поиска само чаша вода… Може да прочетете тук. Да е жив и здрав, останалото е вълнение и радост от живота, Въпреки!

[mihaylovblog]

04.05.1981 г. – Премиера на българския сериен филм "Мера според мера" на режисьора Георги Дюлгеров. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Георги Тодоров-Жози. Участват актьорите: Руси Чанев, Григор Вачков, Катя Иванова, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Кристин Бартлет, Румена Трифонова, Цветана Манева, Димитъ�� Буйнозов, Владимир Йочев, Маргарита Карамитева, Жана Караиванова, Иван Бабев, Мартина Вачкова, Гордън Логан, Илиан Балинов, Марио Кръстев, Людмил Тодоров, Богдан Глишев, Румена Трифонова, Кристин Бартлет, Владимир Йочев, Вълчо Камарашев, Владимир Дончев, Стефан Стефанов, Йордан Алексиев, Георги Тодоров, Борис Луканов, Иван Черкелов, Милена Андонова, Георги Бахчеванов, Димитър Луканов, Емил Велчев, Светослав Овчаров, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Ивайло Христов, Добра Балинова, Николай Иванчев, Ризо Манчев, Владимир Георгиев, Пламен Сомов, Велин Велинов, Владимир Давчев, Крикор Хугасян, Любен Мунин, Митко Киров, Стефан Войнов, Красимир Манчев, Григор Толев, Данаил Райков, Васил Боянов, Христо Йорданов, Тодор Панайотов, Спас Андреев, Дойчин Йондов, Калина Палазова, Антон Антонов, Орлин Орошаков, Ангел Геров, Илия Ейков, Малина Петрова, Искра Йосифова, Иван Павлов, Панайот Панайотов, Михаил Мелтев, Никола Вълчев, Валентин Недялков, Владимир Андреев, Христо Александров, Крум Крумов, Васил Каменов, Димитър Димитров, Иглика Обрешкова, Парсех Шубаралян, Владимир Станков, Руси Люцканов, Хикмет Реджов, Росица Вълканова, Христо Димитров-Хиндо, Христофор Калоянов, Петър Горанов, Иво Фурнаджиев, Катя Ашмакова, Щеряна Цветкова, Елица Дюлгерова, Венета Ганчева, София Халачева, Асен Черкелов, Димитър Панайотов, Огнян Влахов, Кирил Каракашев, Петър Караангелов, Иван Кирилов, Ивайло Георгиев Снимки: https://impressio.dir.bg/

[swubg]

Тържествено бе открита новата академична 2019/2020 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/30-09-2019-new-academic-year-20192020.aspx

С тържествена церемония днес официално бе открита новата академична 2019/2020 година в Югозападния университет "Неофит Рилски". Празникът по традиция започна с полагане на венци и цветя пред паметника на Неофит Рилски. Церемонията бе открита от ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков.

"В последните години често чуваме колко агресивни и нетолерантни са младите хора, как не четат и не желаят да се образоват. Аз не съм съгласен с това. Фактът, че вие, скъпи колеги, сте решили да тръгнете по пътя на знанието доказва, че тук в Югозападния университет има амбициозни, образовани и целеустремени млади хора, които искат да знаят, да могат повече и да променят света към по-добро", каза в приветственото си слово проф. Юруков.

"Съвременният свят, в който живеем е изключително динамичен. Днес имаме неограничен достъп до всякаква информация, това изисква от нас да умеем да се адаптираме към промените, да откриваме вярната информация сред океана от данни и да я използваме правилно. Затова не е достатъчна само получената диплома. За да следваме тенденциите и да сме подготвени за заобикалящия ни все по-технологичен свят, всички ние трябва да научаваме нещо ново всеки ден, да бъдем гъвкави и да не спираме да се образоваме, защото страна без образовани хора, няма работещи институции и гражданско общество", каза още ректорът проф. Юруков. Той отбеляза, че специалностите, в които студентите са избрали да се обучават, ще им дадат личностно удовлетворение и перспектива за широка професионална реализация. Ректорът подчерта, че възпитаници на университета заемат високи позиции в управлението на България и в много международни компании, управляват бизнес за милиарди и правят света по-добър и по-благоустроен.

Приветствие към студентите отправиха също министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, първият ректор на ЮЗУ "Неофит Рилски" академик Благовест Сендов, заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

Министър Вълчев подчерта важното място на университета и отбеляза, че всички системи в България разчитат на кадрите на Югозападния университет "Неофит Рилски". "Фактът, че тук има толкова много представители на различните институции е показателен затова. Всички ние подкрепяме Югозападния университет", каза министър Вълчев.

От името на първокурсниците слово поднесе Емел Юсуф, студентка в специалност "Българска филология".

По време на церемонията ректорът на университета проф. д-р Борислав Юруков и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчиха студентските книжки на първокурсниците, приети с най-висок бал: Михаил Димитров, Сашка Кандиларова, Кирил Илиев, Виктория Андонова, Ивелина Палова, Наталия Иванова, Станислав Михайлов, Ангел Георгиев и Емел Юсуф.

Сред гостите на тържеството бяха Елхан Кълков - народен представител в 44-то Народно събрание на Република България от Първи Благоевградски многомандатен избирателен район, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, кандидатът за кмет на Община Благоевград за трети мандат д-р Атанас Камбитов, заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград Христина Шопова, заместник-областният управител на Благоевград Антоанета Янчева, председателят на Административен съд - Благоевград Мария Тодорова, председателят на Районен съд - Благоевград Вера Коева, заместник-районният прокурор на Благоевград Елица Калпачка, директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград старши комисар Дойчин Дойчинов, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград

комисар Димитър Кръстев, началникът на Регионалното управление на образованието в Благоевград Ивайло Златанов, кметът на Община Симитли и кандидат за следващ мандат Апостол Апостолов, директорът на Регионалната здравна инспекция в Благоевград д-р Калоян Калоянов, директорът на Радио Благоевград Елисавета Каменичка и други представители на централната и местната, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, представители от системата на основното и средното образование, представители на медиите, бизнеса и обществеността.