#давам

[samodivas]

making sour cabbage outside a specialized vault should be illegal

[lora-bez-qvorov]

тази есен нищо друго няма значение освен любовта, която давам и любовта, която получавам

[lorasfeelings]

Уча го как да обича.

Мен. Себе си.

Уча го как да живее.

Без страх, че утре може да ме няма.

Давам му надеждата, от която има нужда.

За да повярва в любовта.

За да повярва, че може и него някой да го обича.

[iamstonecoldbabyy]

Неща, от живота, за които не се говори достатъчно - част 1

Моите дни без смисъл, се превръщат директно в смислени, в деня, в който седна и обмисля, кое в живота ми заслужава да остане и кое трябва да пусна, за да отблокирам своето съзнание от негативни мисли и тревоги, за да направя място за промяна.

Ангажирам моето съзнание предимно с качествена информация, която не ме обременява излишно и давам информация, която е полезна, а не безсмислена.

Внимавам как се държа с хората, гледам да бъда тактична и да не съдя, всеки преминава през нещо, което не е видимо за очите и достъпно за ушите. 

Не спирам да уча нови неща, не си позволявам да спирам своето развитие.

Поставям си високи цели.

Говоря, коментирам, когато е необходимо. Не споделям мнение, когато то не е необходимо и желано. Пестя думи, сили и енергия само за хора, които заслужават моето внимание.

Парите не са най-важното нещо на работното място. Екипа, с който работиш често тежи една единица повече.

[ladyschaoticmind]

единствено ти искам да знаеш

всичките ми малки странности,

големите съмнения и всичките мечти,

да познаваш празните

от хора места в мен

и защо боли от тях, и дали ще мине,

кои са любимите ми прякори,

тъмните страхове и

грозните ми чудовища,

безименните гробове

на всичко, от което съм се отказала,

какво нося със себе си на път

и защо движението ми е равно

на живот, на свобода, на дишане,

и как ми е тесен ��еня

и защо го разтягам като ластик

напред, назад и във всяка друга посока,

какви са сюжетите на историите ми, характерите на героите, които създавам,

колко от мен им давам

и защо убивам онези, които не довършвам,

искам да знаеш

защо не пия и как ме е страх

да залитам над бездните си,

в които ако падна,

няма измъкване от опиването

на горчилката и на самотата,

и колко е трудно

да остана себе си сред другите

и да изоставя другите

без да ме има,

защото знам какво е

да няма кой да те спаси

от теб самия с думи,

когато не можеш да си спомниш

колко важно е да знаеш,

че спасението на действие

си е само твое,

искам да знаеш

всеки момент, който искам да забравя

и да присъстваш във всичките,

които искам да запомня,

кои са любимите ми книги

и какво мразя и обичам в тях,

какви са любимите ми фрази

от песните и по колко пъти ги

преповтарям наум,

преди да си ги затананикам,

искам да знаеш,

че се плаша най-много от себе си

и се възхищавам най-много

от онези, които остават любов

в нелюбовието и истина в лъжливия свят,

в който живеем,

че познавам силата и

слабостта на гласа си

и още по-добре - силата и слабостта

на мълчанието си,

че тишината е най-добрият ми приятел

и само в нея се чувам сама

и чувам и душите на другите,

искам да знаеш

защо обичам отворения край и

колко много ме плаши той,

но колко по-малко,

отколкото точката,

която погребва в себе си

цялата история и всички,

единствено ти искам да знаеш

коя съм,

за да не ми позволиш никога

да го забравя.

/Валентина Йоргова/

[plmcx0]

- Сбъркала си, хубавице - каза той. - Любов не давам.

- Ами! - отвърна тя. - То ти е изписано на лицето.

[contra-spem--spero]

бях ти казвала, че искам да живея в ъгълчето на окото ти

обяснявах ти, че там изглежда уютно

само че, когато обичаш някого, се използва изразът “пазя като зеницата на окото ми”

не я харесвам тази фраза

зеницата е центърът, през който минава светлината и ни позволява да виждаме света

никога не съм искала да премежвам погледа ти

да не ти давам да съзираш нещата около теб

исках да виждаш всичко кристално ясно

и пак да ми дадеш да съм до теб

затова и исках да живея в ъгъла на окото ти

да съм наблизо, но да не преча

да те подкрепям, но да не те заслепявам

да ме топлиш, без да ме удавиш

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[bybinka919]

сценарият се повтаря

главния актьор се сменя

а краят всеки път е един

проблемът може би съм аз

може би искам повече

мога да обичам повече

не смогват

и се отказват

тръгват си

напускат

не могат да преглътнат толкова любов

а мога да дам и повече

цялата съм любов

но явно им горчи

отказват ролята

трябва да се променя

задушавам го с любов

отдалечава се

трябва да давам по-малко

може би така ще го задържа

не искам и тази любов да убия

Б. Г.

[summersoullll]

Мина година от както се запознахме. Вече мога и без теб, но гласът ти още ехти по нашите места. А аз съм доста често там. Чувам смехът ти на пейката, на която ме целуна за пръв път. А някъде из нашата песен тихо се чува първото “обичам те”. Толкова съм различна сега, ти ме промени. Хората казват, че времето е виновно, но ако не беше ти вероятно още щеше да съм същата. Още ми липсваш, мъничко, от време на време. Но ме научи на много. Научи ме на кого не бива да давам сърцето си и за кого наистина си струва да се боря.

[noisywitchrunaway]

Само така си знам

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме,

Покажи ми, че си тук,

Че си до мен.

Чети това, което пиша,

Дори, когато думите ми са солени.

Заслушай се, когато пея,

Дори, когато песента не е весела.

Загледай се в рисунките ми,

Да, знам, рисувам рядко,

Знам, че си виждала много по-добри.

Знам, че гласа ми не е най-нежния.

Знам, че писането ми не е като на най-великите писатели,

Но аз ти ги показвам въпреки това.

Показвам ти ги, защото те обичам.

Позволявам ти да ги видиш и чуеш,

Защото само така си знам-

Само така си знам да показвам вътрешното ми Аз.

Давам ти достъп до тях,

За да може да познаваш човека,

Който прегръщаш, който спи до теб.

Сурова съм, остра съм като трън,

Но само така съм истинска,

Само по тези начини мога да ти се покажа,

Да ти се докажа, да те впечатля.

Така, че моля те-

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме.

[songs-in-bulgarian-yay]

Appetite of a People Pleaser but Cakey had шкембе чорба

Идеи идващи от нищо

Тия чуства без сравнение

Толкова вкусове за отвръщение

И дори като е празно

Пак ще викам

ИСКАМ ОЩЕ!!!!

Трябва ми нова идентичност

(Нещо сладникаво)

Поръчай си нещо там

Няма да ми се отрази

Не ми пука колко е лошо за мен

Защото искам да съм само това!!

Наречи ме раболепна

Май съм малко драматична

Понякога апетитът ми е много непостоянен

Дай ми своите очаквания

И ще изям перфектност

Ти си каквото ядеш, нали?

Всичко се слива в едно

Толкова вкусове за отвръщение

И знам че е изядено

Много съм далеч

Сега като съм станала най-хранещ деликатес

Отхапи парче!

Надявам се да съм станала добре

Да струвам нещичко

Ще ги изям, мислите на който и да е

Само да са щастливи

Чудя се, дали съм дразнеща, или шега

Не съм ли ти всичко?

Ще се опитам повече, ще бъде добре един ден

Яж повече, и повече

Ще разделя живота си на порции

И да мина границата за връщане

Знам, че съм подчинителна, но всичко това е нужно

Понякога апетитът ми е в най-голя�� контраст

Непримиримите възприятия се харесват на моите мании

От всичко ми се гади!!

Дали съм сладост или вкиснало се

Кое искам да съм??

'Щото не знам кого трябва да съм вече

И ми се повръща!!

Ще преям мислите на всички

Само да си щастлив

Така или иначе, вътре съм каша

Не съм ли повече от всичко!?

Аз съм рецепта за ентропия

Прикалено много съм

Дай ми добра оценка

Мога да вкусъм опасението ти

Тези вкусове на персонал застрашават стойноста ми

Моята импулсивност и апетитът ми развалиха желанието ми да давам

Всички ме харесват повече без това

Всички ме харесват повече без това

Сега като съм перфекната личност

Отхапи парче!

Надявам се да съм безвкусен деликатес

Да съм достатъчно

И сега като съм перфекната идентичност

Какво още искаш!?

'Щото не знам кого трябва да съм вече

И умирам от глад!!

Ще повърна всичко, мислите на който и да е

Защо не си щастлив!?

Така или иначе, знам че вътре съм празна

Не съм ли повече от всичко?

[just-a-dream-princess]

Живееш в сърцето ми. От колко - може би 5 години вече? Неуместно е да си давам сметка за това, да изчислям от колко дни си в живота ми, сиреч в сърцето ми - изминали са точно 1825 дена. Чувствам ги като повече. Като един милиард, макар да не знам дали изобщо аз съм живяла толкова.

Настанил си се твърде удобно сред моите хаотични мисли, обвинения, гняв, сдържани сълзи и самотност. Обикаляш из оправданията които измислям за теб.

Но как да те изгоня, когато ми плащаш наем от усмивки и нежни действия, но само толкова, колкото да ми платиш престоя си за месеца?!

Не мога да те изгоня, а ми казват, че дори трябва да те убия. Те не разбират - убия ли теб, убивам и сърцето си.

Писма до моя любим

[kalina1]

На никого не си те давам.

Там, където си била, оставам.

Във всяка моя мисъл винаги съм там.

Във всеки момент, ти си моя блян.

Във всяка секунда аз те искам.

С ръце да те усетя, да те вдишам,

да те слушам, да те видя —

няма да ми стигне да ти се наситя.

Като хищник съм я сграбчил, твоята любов.

Като ястреб тя ме кара да летя.

В небесата ще те отнеса

и заедно ще полетим, ръка за ръка.

[moonlitscribe]

Никога не съм била от хората, които вярват в Господ. Още от малка отритнах Библията и си казах "не, това не е за мен". Днес обаче, падам на колене и се моля. Първата молитва в живота ми за... още мъничко време. С него. Не знам как точно се прави. Палят ли се свещи? Аз не запалих. Пада ли се на колене? Защото аз паднах. Как се започва? "Боже, дай ми", май използвах. И на кого да се молим? Готова съм да се моля на всекиго за... още мъничко време. На Господ. На Дявола. На Вселената. И няма значение какво ще поискат в замяна. Давам сърцето си. Сама бих го изтръгнала от гърдите си. Вземете го. Строшете го на парчета, ако се налага. Давам душата си. Сама бих я материализирала. Вземете я. Направете я на пепел, ако щете. Давам всичко на този, който първи каже, че го иска. В замяна искам само едно... да имаме "утре".

Моля се и като че ли пак не стига. Та кой би дал нещо на една неверница? На една грешница. На една луда жена. И луда ли съм всъщност или съм просто лудо влюбена? Няма значение каква съм... готова съм да бъда всякаква. Дори и тази, която изкупува греховете ни, ако само това е це��ата.

-- Moonlit Scribe 🌙

[lora-ns-world]

,, Колкото тебе боли те

Мене боли ме по две. "

Венци венц ,, Давам"