#давам

[samodivas]

making sour cabbage outside a specialized vault should be illegal

[lora-bez-qvorov]

тази есен нищо друго няма значение освен любовта, която давам и любовта, която получавам

[lorasfeelings]

Уча го как да обича.

Мен. Себе си.

Уча го как да живее.

Без страх, че утре може да ме няма.

Давам му надеждата, от която има нужда.

За да повярва в любовта.

За да повярва, че може и него някой да го обича.

[plmcx0]

- Сбъркала си, хубавице - каза той. - Любов не давам.

- Ами! - отвърна тя. - То ти е изписано на лицето.

[contra-spem--spero]

бях ти казвала, че искам да живея в ъгълчето на окото ти

обяснявах ти, че там изглежда уютно

само че, когато обичаш някого, се използва изразът “пазя като зеницата на окото ми”

не я харесвам тази фраза

зеницата е цен��ърът, през който минава светлината и ни позволява да виждаме света

никога не съм искала да премежвам погледа ти

да не ти давам да съзираш нещата около теб

исках да виждаш всичко кристално ясно

и пак да ми дадеш да съм до теб

затова и исках да живея в ъгъла на окото ти

да съм наблизо, но да не преча

да те подкрепям, но да не те засле��явам

да ме топлиш, без да ме удавиш

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[bybinka919]

сценарият се повтаря

главния актьор се сменя

а краят всеки път е един

проблемът може би съм аз

може би искам повече

мога да обичам повече

не смогват

и се отказват

тръгват си

напускат

не могат да преглътнат толкова любов

а мога да дам и повече

цялата съм любов

но явно им горчи

отказват ролята

трябва да се променя

задушавам го с любов

отдалечава се

трябва да давам по-малко

може би така ще го задържа

не искам и тази любов да убия

Б. Г.

[summersoullll]

Мина година от както се запознахме. Вече мога и без теб, но гласът ти още ехти по нашите места. А аз съм доста често там. Чувам смехът ти на пейката, на която ме целуна за пръв път. А някъде из нашата песен тихо се чува първото “обичам те”. Толкова съм различна сега, ти ме промени. Хората казват, че времето е виновно, но ако не беше ти вероятно още щеше да съм същата. Още ми липсваш, мъничко, от време на време. Но ме научи на много. Научи ме на кого не бива да давам сърцето си и за кого наистина си струва да се боря.

[noisywitchrunaway]

Само така си знам

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме,

Покажи ми, че си тук,

Че си до мен.

Чети това, което пиша,

Дори, когато думите ми са солени.

Заслушай се, когато пея,

Дори, когато песента не е весела.

Загледай се в рисунките ми,

Да, знам, рисувам рядко,

Знам, че си виждала много по-добри.

Знам, че гласа ми не е най-нежния.

Знам, че писането ми не е като на най-великите писатели,

Но аз ти ги показвам въпреки това.

Показвам ти ги, защото те обичам.

Позволявам ти да ги видиш и чуеш,

Защото само така си знам-

Само така си знам да показвам вътрешното ми Аз.

Давам ти достъп до тях,

За да може да познаваш човека,

Който прегръщаш, който спи до теб.

Сурова съм, остра съм като трън,

Но само така съм истинска,

Само по тези начини мога да ти се покажа,

Да ти се докажа, да те впечатля.

Така, че моля те-

Погледни ме,

Слушай ме,

Отрази ме.

[moonlitscribe]

Никога не съм била от хората, които вярват в Господ. Още от малка отритнах Библията и си казах "не, това не е за мен". Днес обаче, падам на колене и се моля. Първата молитва в живота ми за... още мъничко време. С него. Не знам как точно се прави. Палят ли се свещи? Аз не запалих. Пада ли се на колене? Защото аз паднах. Как се започва? "Боже, дай ми", май използвах. И на кого да се молим? Готова съм да се моля на всекиго за... още мъничко време. На Господ. На Дявола. На Вселената. И няма значение какво ще поискат в замяна. Давам сърцето си. Сама бих го изтръгнала от гърдите си. Вземете го. Строшете го на парчета, ако се налага. Давам душата си. Сама бих я материализирала. Вземете я. Направете я на пепел, ако щете. Давам всичко на този, който първи каже, че го иска. В замяна искам само едно... да имаме "утре".

Моля се и като че ли пак не стига. Та кой би дал нещо на една неверница? На една грешница. На една луда жена. И луда ли съм всъщност или съм просто лудо влюбена? Няма значение каква съм... готова съм да бъда всякаква. Дори и тази, която изкупува греховете ни, ако само това е цената.

-- Moonlit Scribe 🌙

[lora-ns-world]

,, Колкото тебе боли те

Мене боли ме по две. "

Венци венц ,, Давам"

[ethereum-sss]

огън ще давам докат’ не угасне моя

[pich07]

Аз обичам тъжно,

небелязано.

Някак в сянка.

Давам каквото имам

последното си давам.

Не чакам нищо в зямяна.

Прескачам от облак на облак

за да те намеря и

те завивам с този облак.

И като котешки лапи,

ръцете ти целувам.

И тук горделивите мъже

ще питат ама защо

като тебе те желае тази,

онази, еди коя си,

Старата госпожа.

Радвам се на малък жест,

не на позиции в обществото,

думи благи две,

малко уиски

и пурета с компания.

Не знам дали любовта е сляпа.

Любовта е бяла котка с две различни очи.

Всъщност тези котки са генетично глухи.

За това чета по устни.

Костадин Андонов

[snqg-v-slunchev-den]

Обикновена съм. Като солта и хляба. Не знам дали със мен ще се заситиш. Не знам дори дали ти трябвам. Не знам дори дали да те попитам. Не знам дали ще можеш да обикнеш. (не днес, а някога, по принцип…) обърканите дири на мечтите ми, в които вярвам и не вярвам в Принца. Не зная колко много ти отнемам… Не знам достатъчно ли давам. Знам само, че съм толкова обикновена, като деня на вън. Като солта и хляба.

Радосвета Аврамова

[thelapettiteprincesse]

Маската ти отзява,

душата ти се подава.

Това не е вярно, ще ми се да беше.

Ще ми се да мога да надникна,

само за секунда да погледна

и може би ще видя онова,

което премълчаваш

…

Вярваш ли в морето?

Фотев вярва.

Значи вярваш и в щастието.

Къде е нашето щастие тогава?

Та ти сам ни го отнемаш.

Избери най-накрая в какво вярваш,

няма вечно да те чакам.

Всъщност аз отдавна не те чакам.

Маската ти - плътно залепена,

душата ти - скрита надълбоко.

Е, аз съм на морето.

С Фотев седим и си приказваме.

Вярваш ли, че не те обичам?

Аз също не си, но пък и на теб те вярвам.

Любовта си ти я давам, вземи я

и прави с нея каквото щеш.

Вярата обаче - не. Тя си е моя.

[cu-woman]

Сметката друг да плати

На думи не вярвам,

всеки казва ми само лъжи.

Все по-трудно се доверявам,

жената в мен се умори

мъжки да се държи ...

Шансове давам,

но сърцето си крия зад високи стени.

За лъжците спирам да се раздавам,

сметката друг да плати....

08.10.23

Гергана Нейчева