#да си неграмотен

[balgarianovinite]

Съмнения за криминален аборт в Бургас

В Бургаската районна прокуратура е постъпила жалба от бившия приятел на Яница Димитрова, сервитьорка в Мецанина на Хотел България - Restaurant Bulgaria - A La Carte Mezzanine, в която той описва обстоятелства, които говорят за огромни съмнения за извършен криминален аборт след 12-та гестационна седмица в Бургас. Следящ бременността бил д-р Сашо Георгиоски - акушер-гинеколог в Медицински център "Света София" и Университетска болница "Дева Мария", но тя сменила гинеколога си без знанието на нейния приятел и направила аборт по желание на 5 август в болницата в Меден рудник - Многопрофилна болница "Бургасмед" Бургас.

Яница Димитрова, която е сервитьорка в ресторант България, в едноименния хотел е заподозряна от бившия си приятел, че е убила бебето си след 12-та седмица на бременността в един безпрецедентен за Бургас криминален аборт.

В жалбата е описано, че Яница Димитрова е била в 9-10-та гестационна седмица, когато с се скарват с бившия си приятел и тя прекъсва комуникацията с него. Той следял състоянието ѝ чрез общи познати около месец след това, но заминал на почивка в чужбина с детето си от предишния брак като искал да заведе и нея, но тя му била блокирала номера и той не можел да и се обади въобще да я покани. През цялото време се притеснявал за бебето и че Яница Димитрова ще направи криминален аборт.

Десет дни по-късно, когато той се върнал от чужбина, опитал да се свърже с нея, но тя пак не отговаряла. За това той научил работното и място - кафе "Театър" в Бургас и отишъл при нея да поговорят за да се разберат как ще отглеждат детето - съвместно или отделно, след като тя е скъсала с него. Помните ли Крачун, Малчо и кучето на Троянеца ? Яница Димитрова му заявила, че била направила спонтанен аборт. Това усъмнило мъжа, защото бременността протичала гладко и е странно как се е стигнало до спонтанен аборт. По принцип тя все се правила на жертва, че не я зачитали и не я приемали родителите на мъжа, но в случая около месец тя не е комуникирала с него и не можела да се оправдае с това. Освен това, приятелят и казва, че се е скарал с родителите си заради нея, защото я защитил и искал да бъде с нея.

Яница Димитрова му заявила, че била направила спонтанен аборт "Как аз ще съм причината за криминален аборт, след като в продължение на повече от месец съм блокиран от нея навсякъде, а всиичките ми опити да се свържа с нея биват отбивани?" - пита мъжа в жалбата си до Районна прокуратура - Бургас. "За мен няма никакво съмнение, че тази жена е направила криминален аборт след 12-та гестационна седмица, защото тя се канеше, че ще прекъсне бременността си, даже да е след 3-тия месец." "Месец преди това бяхме разделени по нейна вина. Чаках я да се находи. Тя се свърза с мен чак, когато от Англия се прибра психичноболния и брат - Наско Димитров, който беше започнал да ги побърква с дома им. Помогнах и да го приемат в Центъра за психично здраве в Бургас и всеки ден я водих и връщах по няколко пъти до лудницата за да му носи храна. Давах и пари, подаръци за по 1000 лева, ама когато един "човек" не е човек, каквото и да направиш, няма смисъл. Между другото пациентът на ЦПЗ - Бургас - психичноболният брат на Яница Димитрова - Наско Димитров е готвач и работи в кухнята, по-конкретно на скарата в Хепито в центъра на Бургас, което е абсурдно. Happy Център Бургас - Бургас, бул. Алеко Богориди №60 е на��ло психичноболен да готви храната на децата ни." Ние от ЮСТИЦИЯ ще направим разследване и ако това е вярно, ще го изнесем пред обществото, което има право да знае кой им готви в "изискания" ресторант от групата на Happy Bar and Grill. 

Наско Димитров "На всичкото отгоре, аз не и вярвам, не на дума, а не и вярвам даже на буква от думите ѝ, защото тя през годините ме лъга непрекъснато за всичко. Лъжата е беше най-силната ѝ черта. Хващах я 100 пъти да си пише с мъже и да уговаря от дома ми, докато спри при мен, докато сме в една стая, докато бяхме на почивка в Швейцария, даже, когато заживяхме заедно." "Предаде ме 1000 пъти, а аз бях глупав да ѝ прощавам, но сега е убила нашето дете, а за това за мен няма прошка и искам възмездие, както и законът да се приложи с цялата сила." Кафе “Театър” в Бургас без наем и осигуровки, шум и боища по малките часове "Тя няма вина, защото на това е научена. Баща и е неграмотен, а майка ѝ - също неграмотна, от ромски произход, изостави детето си на 3 годинки и замина да върти любов с един румънец във Великобритания. Днес детето и е на 11 години, а тя 8 години не е дала и 1 лев за него. За толкова години дойде тази пролет само за да остави психичноболния ѝ брат и даже избягала без да каже "чао" на децата си. Това е примера, който е гледала Яница Димитрова и според мен уби бебето ни. Не мога да и простя, защото аз обичам децата и исках това дете. С нея или без нея, щях да го гледам и да го възпитам да стане човек..." Накрая завърша с това: "��з знам, че Господ наказва жените, които убиват децата си с това да нямат деца!" Ние от ЮСТИЦИЯ ще следим случая, защото ако това се практикува в нашия град и има генеколог, който да извършва криминални аборти, следва да има тежко и незидателно наказание, за да бъде прекъсната престъпната практика в нашия град - уж най-добрия за живеене в България. Според жалбата следящият бременността лекар е бил д-р Сашо Георгиоски - акушер-гинеколог в Медицински център "Света София" и Университетска болница "Дева Мария", но както стана дума по-горе, при него бременността е вървяла добре. После тя рязко сменя гинеколога си  прави аборт в Многопрофилна болница "Бургасмед" Бургас. В жалбата се иска да се извърши пълна ревизия на дейността на генекологията в Многопрофилна болница "Бургасмед" Бургас поради съмненията за криминален аборт и криминални аборти.

д-р Сашо Георгиоски - акушер-гинеколог в Медицински център "Света София" Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода и извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Наркомани, мутри и бавноразвиващи се са полицейски служители в МВР Бургас Бременността е деликатен период от живота на всяка жена. Времето, през което жената носи човешкия плод в своето тяло, е свързано с различни промени, които настъпват в ежедневието на бъдещата майка. Често обаче се случва бременността да не бъде желана, поради което се търсят и различни средства за нейното прекъсване. Един от най-често използваните начини за прекъсване на бременността е доброволният аборт. Той обаче е свързан с редица рискове за здравето на жените. Именно и това е причината, редът и условията за осъществяване на аборт да бъдат детайлно уредени от законодателството. Абортът, особено криминалният аборт е свързан с множество проблеми, не само от медицински, но и от морален характер.

Хипократовата клетва например, забранява на медиците да дават средства, които да причинят аборт. Независимо от това, не са малко лекарите, които се ръководят от правните норми, а не от етичните. Въпреки моралните аргументи, които се изказват срещу преждевременното прекъсване на бременността, абортът се допуска от много законодателства. Прокурор Гергана Илиева мачка делото на убиеца Пламен Русев и опита за убийство на разследващ журналист в Бургас през 2018 годинаДве убийства е покрила бургаската прокурорка Гергана Илиева от Бургаската окръжна прокуратура. Но за да разберете в каква държава живеем и каква прокуратура защитава законността, ще ви споделим, че веднага след като покри първото убийство, за награда, тогавашният Главен прокурор на Република България Сотир Цацаров награди прокурор Гергана Илиева от Окръжна прокуратура – Бургас с отличие „Служебна благодарност“ и предметна награда – часовник. За покритите разследвания за две убийства прокурор Гергана Илиева бе отличена за проявен “висок професионализъм” и “отлично изпълнение на служебните задължения” – Смях в залата! Наградата бе по предложение на Административния ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас Read More Правните основи на закрилата на бременността се поставят още в Конституцията на Република България – чл. 14, според който „семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото”. Едно от основните права на жената майка е да се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи – чл. 47, ал. 2. Ясна е идеята на законодателя да осигури подкрепа на жените както след раждането, така и в периода на бременността. Отчитайки специфичните нужди на бременните, българският законодател е изработил основите на една много широка закрила за тези жени. Областта, в която тази закрила се усеща най-силно, е трудовото право. Така, на бременните жени е забранено да полагат нощен и извънреден труд; осигурено е право на медицински прегледи през работното време; право на отпуск преди и след раждането; осигуряване на стаи за лична хигиена и стаи за почивка и много други. Наказателното право, като отрасъл имащ за задача защита на обществото ��т престъпни посегателства, също дава в определена степен закрила на бременните жени. Тази закрила има редица проявления. Българското законодателство е достатъчно толерантно относно възможността за доброволно осъществяване на аборт. Към настоящия момент такава възможност съществува, ако срокът на бременността на жената е до 12 гестационни седмици, както и ако не е налице заболяване, при което прекъсването на бременността да може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота на бременната. В настоящия материал накратко ще бъдат разгледани някои особености на криминалния аборт като престъпление по българския Наказателен кодекс (НК). Характеристиките на това престъпление са били неколкократно обект на изследване в нашата теория. Въпреки това, все още има редица спорни въпроси, отговор на които, ще се опитам да дам в следващите редове. § 2. Исторически преглед на криминален аборт Обществото преминава през различни културни и морални промени, особено през последните години на XX век. Тези промени се отразяват и на наказателното законодателство. Първият български Наказателен закон е приемал за престъпно извършването на аборт по принцип. Конкретната разпоредба на чл. 259 от Наказателния закон е имала следния текст: „Майка, която умъртви своето заченато, но о��е неродено дете, – наказва се: съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ една година. Б?де ли детето незаконно, то наказанието е: тъмниченъ затворъ не по-малко отъ шесть месеци”. При всички случаи обаче, когато плодът се умъртвява, за да се спаси живота на майката, деянието е ненаказуемо. Отделен състав е уреждал наказателната отговорност за лица, които умъртвят плода на бременна жена със или без нейното съгласие. Разпоредбата на чл. 260 от Наказателния закон е имала следното съдържание: „Който умъртви заченато, но още неродено дете, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до петь години. Б?де ли това извършено безъ съгласието на непраздната, то наказанието е: строгъ тъмниченъ затворъ отъ три до шесть години. Ако ли въ втория случай е последвала смърть за непраздната, то наказанието е: строгъ тъмниченъ затворъ отъ десеть до петнадесеть години. На виновния може да бъде възбранено да упражнява своето звание, ако е той л?карь, аптекарь или баба”. Интересното е, че и в първия Наказателен закон, както и сега, осъществяването на аборт като престъпление намира своето систематично място в раздела за убийствата. В старата уредба главата е носела заглавие „Лишение отъ животъ”. Практиката по първия наш Наказателен закон е доста интересна. Така например, в Решение № 421/1920 г. I нак. отд. на ВКС се приема, че при подпомагане на майката да умъртви нероденото си дете, се носи отговорност за помагачество към убийство, извършено по изрична молба на убития. В Решение № 986/1935 г. I нак. отд. на ВКС, както и в Решение № 739/1936 г. I нак. отд. на ВКС се приема, че умъртвяването на плода ще е съставомерно дори и когато плодът не е оформен със строго определени органи – глава и краища, а е достатъчно само да има зачатие. Приема се, че чл. 260 от Наказателния закон охранява зародиша от оплождането до започването на живот извън утробата на майката. Решение № 331/1932 г. I нак. отд. на ВКС приема, че за съставомерността на деянието е необходимо нероденото дете да е било живо в момента на манипулацията, но не е необходимо манипулацията да се осъществи непосредствено „върху самото дете”. Практиката ясно споделя идеята, заложена от законодателя, зародишът да се приема като човек, а посегателството над него да се смята за убийство. С Наказателния закон от 1951 г. отпада отговорността на бременната за умъртвяване на плода. Уредбата на криминалния аборт в чл. 135 от предишния НК е сходна с тази на действащия, затова и тук няма да се спирам подробно върху особеностите на престъплението. § 3. Състав на престъплението "криминален аборт" в действащия НК Съставът на криминалния аборт се съдържа в чл. 126 НК. Конкретният текст на разпоредбата е следният: „Чл. 126. Read the full article

[sendnudesplease00]

•Всичко което трябва да знаеш се чете в очите ми.•

|жалко че си неграмотен|

[piink-flloret]

"Всичко, което трябва да знаеш, се чете в очите ми.

Жалко, че си неграмотен."

[eendcreditss]

Какво съм аз?

Мразя да се представям на някой, когото дори не виждам. Бих поздравила, но не виждам смисъл, защото разговорът който водим е едностранен.

Казвам се Ванеса. В момента на писане съм на 20 години. Появила съм се на този свят в град Тетевен, където най-интересното нещо което ми се е случвало е пазарът в събота, защото се продават крадени стоки от хора които работят в западните страни.

Поводът да създам нещо такова се основава на факта, че като един студент на изкуството изпитвам нужда да споделя нищожното ми мнение и да покажа колко безполезни неща научих през годините, и да се опитам да ги приложа в нещо което се надявам е полезно. Връщайки се към частта относно моето образование и неговата приложност се питам защо имам нужда да знам, че според Роланд Барт, авторът на даден текст се счита за “починал”, тъй като възможността за универсална интерпретация на дадена творба е невъзможна. Или пък къде бих употребила образът на времето и на движението според Жил Дельоз докато гледам Съдби на Кръстопът. Човекът срещу мен ще си помисли че съм твърде претенциозна, и аз бих се съгласила.

Аз исках да съм строител или таксиджия, дори ако ме попиташ преди 13-14 години може би щях да ти кажа, че искам да стана диджей (можеш да познаеш, че придружавах родителите ми почти навсякъде като малка за което съм благодарна сега, но не толкова когато едно дете трябва да спи на легло, а не на два стола). За “съжаление”, се забих в Холандия, където в момента уча Кино и Литература под специалността Изкуство, Медия и Култура. Ще се опитам да пиша главно на български, тъй като с времето ми прекарано в Нидерландия аз се превърнах в типичния неграмотен българин, който се чуди 10 минути как се пише “пътувам” и “тарся”. Търся, извини ме.

Другата причина поради която това нещо ��ъществува е неуспешното ми намиране на стаж/работа в България, защото специалността ми е плекалено обща за да нося кафе в Бояна или да пиша вицове в някой вестник, въпреки че щеше да е хубаво.

Плановете ми около този носител на информация, който аз все още не искам да обозначавам, са свързани с изкуството и обществото, приемането на изкуство по какъвто и да е начин, и мисленето за изкуство такова, каквото е, а не като каквото е представено. Заради това, аз все още нямам и на представа какво точно е това. Знам, че е форма на портфолио, защото показвам и разказвам нещо което е написано от мен. Също така знам, че може и да се нарече блог или уебсайт, които са най-често употребяваните термини за нещо подобно. Но аз също така знам и че не е нито едно от тези неща, защото за да бъде нещо наподобяващо тези три термина, то стриктно трябва да се придържа към шаблона. Ако нещо съм научила от моята специалност, то тогава следва че един човек, използвайки дадена медия/средство за предоставяне на информация попада в територия пълна с инструменти които могат да помогнат за предоставянето на дадената информация, по маклуънски.

Следователно, може да се каже, че “призванието ” което си избрах все пак има елемент на строителство/stream of consciousness. Тук ще строя истории за нещата които ме заобикалят, които ме карат да ги извадя извън машиналността на битието, които смятам че заслужават да пощукат из ума ти за малко, дали за добро или за лошо.

Ще построя среда в която ще мога да изграждам извън шаблона който ми е предоставен.

Поне се надявам на това.

Добре дошъл в хаоса на умът ми,

Ванеса

[lora-bez-qvorov]

ох, Лорче, харесвам ти блога, обаче няма как да не забележа, че парадираш с това, че си начетена и грамотна и в същото време изскачат неща от сорта на “за бившияТ” илии “някой” , когато става дума за хора в мн.ч. no h8, прпстоо и аз не знам какво 😂

Моля ви не ми викайте Лорче, така кръщават всички малки кученца и го чувствам унизително ахаха. Иначе се радвам,че повдигна това. Смисъл винаги съм смятала, че съквам с граматика, правопис тн. и в действителност не ми е силата, обаче наистина нямам проблеми когато става дума за контролни, матурата ми и винаги се представям повече от прилично, а тук често получавам този тип въпроси (понякога нападки от рода на “нали си умна, защо не пишеш грамотно”). Най-сетне достигнах прозрение и ще ви посветя и вас. Справях се добре в училище, а тук не демонстрирам това, защото не ми пука достатъчно. Тъмблр е мега не ангажиращо място (особено имайки предвид, че главно шитпоствам) и когато пиша, не следя какво в действителност пиша. Имам чувството, че този аск е все едно “обясни ми, защо пишеш като неграмотен селяк” и се надявам ме разбираш, чувствам се все едно няма нужда да следя как пиша и просто (както когато човек говори) драскам първото нещо без да го поглеждам. Буквално даже ако го овъртинкна ми е и позьорско, разбирате ли, все едно онези лелки, които пишат във фейсбук статус и си личи, колко “обработен и премислен” е.

[mihaylovblog]

България в сп. “National Geographic” (1915 г.)

През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните жени. Кореспондентът на списанието - г-жа Хестър Доналдсън Дженкинс, поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града заедно с наблюдения върху народопсихологията, обичаите и напредъка на страната. Г-жа Дженкинс е дългогодишна преподавателка в Цариградския девически колеж (1900-1909 г. ) и автор на книгата „Зад турсктие решетки", посветена на живота на туркините през първите години на XX в.

В статията си тя отбелязва, че  по време на деветгодишния си престой в Близкия изток най-голямо впечатление й правят българките. Описва ги като светли, с бяла кожа,високи и енергични. Като отличителна черта на техния външен вид авторката посочва и традиционните плитки.

Според Дженкинс в България няма нито богати хора, нито бедняци, а всички  хора водят прост живот и е трудно да се намерят предмети на лукса.

Описва красивите български национални носии като пищни костюми, с прави и неизящни линии, но с най-прекрасна многоцветна украса, които те обаче носят само в празнични дни.

Като основни развлечения за българските момичета в българското село се посочва носенето на вода от един или два кладенеца или извора, а тези места и чешми са места за усилено общуване, където се събират всички младежи и девойки в селото. Момичетата носят на раменете си кобилици; на тях се окачват ведрата, които те трябва да напълнят със студена вода. Често младежите пълнят ведрата вместо тях, а после - в замяна за тази своя галантност - шепнешком молят за цветето зад ухото на девойката. Ако са по-дръзки, могат да откраднат цветето.

Като друга популярна форма на обществено забавление се посочва седянката, където се събират младите мъже и жени от селото, пеят се песни и се върши работа.

Авторката отделя съответното внимание и на българските градове. Според нея София е неромантична и няма минало, което да иска да запази. Старите и високо ценени традиции на България са свързани с древната столица Търново и прочутия Рилски м��настир.

Впечатлена е обаче от Филипопол (Пловдив), който според нея е много по-привлекателен от София за търсещия живописност пътешественик.

Както твърди Дженкинс българите са жадни за образование и цивилизация и техните жени усвояват културата с лекотата на всяка американка. Често се случва дъщерята на живеещ в някое отдалечено село и неграмотен селянин да прекара няколко години в училище и след това да намери своето място в София или Варна - като учителка, светска дама или водачка на общественото развитие.

Като преподавател в колежа в Цариград Дженкинс твърди, че българските й ученички са сред най-добрите. Описва ги като здрави, много трудолюбиви и амбициозни със склонност към изучаването на чужди езици.

Според нея няма съмнение, че ако на българите бъде позволено да развиват себе си и своята страна - а те ще го направят, а  бързият им прогрес  ще учуди света.

''Това развитие е особено вярно по отношение на българските жени, които - бидейки надарени с бърз и буден разум - отговарят незабавно на преди��ствата на образованието. Сигурна съм, че техните сестри п оцял свят няма да имат основания да се срамуват от тях.'' завършва статията си Хестър Дженкинс.

Снимки и текст: https://www.nationalgeographic.com

[simonsmilee]

Една дама ми предложи да се видим. Да вечеряме и да се уединим някъде. Не я познавам добре, но не ми е и съвсем непозната…

Дамата отправи предлож��нието си към мен в писмен вид – изпрати ми съобщение. Сега, нали знаете, че ако не си пишем, си говорим зад гърба...?!

За да кажеш на някого нещо в очите се изисква дар слово. Мда...

Та, за дамата! В писмен вид предложението ѝ не изглеждаше точно така, както ви го поднесох по-горе. По-скоро беше нещо такова: „докато вечеряме искаш ли да се видим правейки секс…“. Нямаше главна буква, препинателен знак, мисъл на нов ред или пък нещо, с което да раздели трите отделни действия. Вероятно в главата ѝ действието е било само едно, затова и не е имало смисъл от нов ред…

Остарявам – вече не мога да правя секс с жени, които са неграмотни. Предварително се извинявам! Давам пример с жена, защото съм хетеросексуален. Скоро ми писа познат от мъжки пол. Задаваше ми въпрос, който накрая завършваше с удивителна. Сигурно се е удивил на въпроса си повече, отколкото на вероятния отговор от моя страна...

Та, за дамата. Тя има много свободно време и редовно ходи на фитнес и други жизнено важни за плътта и външния ѝ вид мероприятия.

Не ме разбирайте погрешно! Похвално е човек да се стреми да изглежда добре и хигиенично. Така показваш уважение към себе си и околните. Какво обаче правим с интелектуалната хигиена?

Правилно подредените думи са мелодия, която гали и привлича симпатиите на околните. Много е секси да си богат, красив и грамотен. Грамотността обаче не е приоритет само на по-ограничените финансово. Направило ли ви е впечатление, че по-силните нации са и по-грамотни, и с повече културни постижения?

За да имаш що-годе прилична мелодичност в изказа, трябва поне малко да си чел. Не пресата, а художествена литература! Но не и субтитрите на филма в киносалона….

Не се правя на много грамотен, просто си споделям с вас, за да не ви говоря зад гърба…

Относно дамата! Преди време я видях да се тагва от някакво културно мероприятие. Фейсбук е като детектор на лъжата – ако си неграмотен, веднага лъсва…

Културното мероприятие, което дамата, която ми предложи да вечеряме секс срещайки се, беше много интересна театрална постановка с участието на популярни лица.

Просто едно тагване, че е била на театър! Кому е нужно?! За кого е било предназначено?

Вероятно ѝ е станало драго от нещо, за да се отбележи социално. По камарата харесвания под отбелязването ѝ си представих колко много неграмотници са възхитени, че тя се е облякла и е поела на културен шопинг. Всъщност вече можеш да се тагнеш където си поискаш и гол от банята…

Нямаше нито дума над поста ѝ. Представяте ли си над него дамата да беше написала нещо простичко като:

„Отдавна чаках тази постановка! Изпитах неимоверна емоционална наслада от първата до последна минута на представлението, в което феноменалните актьори така се превъплъщаваха в ролите си, че не оставиха у нас, зрителите в залата, и грам съмнение, че се намираме в един наелектризиран от чувственост свят, пресъздаден от тях и невероятната режисура върху феноменалната драматургия на неподражаемото произведение на забележителния автор. Възхитена съм и излизам от салона преобразена и вдъхновена. Вечерта ми беше пълноценна. Благодарна съм за този рядък шанс!

[njakoimisli-blog]

2.9.15

части от книгата {превод мой}: Почему мы так живём или борьба за право жить Руснаците винаги са били "най-изостаналите и недоразвити". Обували са някакви панталони, и поради някаква причина са носили мехове, докато цяла Европа се е обвивала в парцали. Открай време са нетолерантни: забранявали са еднополовите бракове, докато в просветена антична Европа мъжете са обичали да се обичат. Руските варвари дори не са имали робство, позор. Руснаците не са се къпали и са живяли до ушите в кал, а банята са взели от фините. Руснаците са най-младия народ, затова изостават с хиляда години в развитието си от другите народи. Триполье (хУкр) и Костенка не са руснаци, а древни укри. Държава са построили шведите дори по-рано отколкото на тях самите. Да се къпеш е дадено от европейците безвъзмездно - и така са го дали, че самите са го забравили, та се наложило да си припомнят от арабите през т.нар. Възраждане. Религията е от гърците, преди това руснаците са вярвали в някаква дивотия, която забранява алкохола, заем срещу процент, да лъжеш хората. И писменост са нямали - подарък от Византия за да се разпространяват християнските книги. Преди това руснаците са правили походи до Константинопол и мирните и търговските договори са подписва с Х-чета или... Европа винаги е била по-грамотна от Русия. Когато Анна Ярославовна се омъжва за краля на Франция се учудила че той е неграмотен. Нали е крал - всичко му е позволено, дори да не се научи да чете. Анна е била най-зле можела е да чете, мисли и си е чистила зъбите - руска дивачка. Преди Петър Русия е била дива и варварска. Петър е донесъл много полезни неща: табак, перуки с въшки, немски дрехи с чорапи и корсети и най-вече флот, какъвто по-рано е нямало. Олег към Византия е гребал на ръце, а по реките само салове са плували. Руските варвари са се окопавали в землянки, а са оставяли след себе си театри, библиотеки, градове. Америка винаги е била по-добра от Русия. Първи (и единствени) пуснаха атомна бомба. Първи отидоха до Луната. ��мериканецът Сикорски и изобретил въртолета, американецът Зворигин е изобретил телевизора. И разбира се е победила Хитлер във Виетнамската война в Ирак против тероризма. Тя е подарила на Русия свободата от СССР. Сега руснаците свободно могат да се обличат като клоуни, да се натряскват, да приемат наркотици, да умират млади, свободно могат да ругаят родителите си, да не учат, да не обръщат внимание на децата си, да не си търсят работа. Свободно могат да са проститутки и бандити. Сега е като на Запад - богатите дебелеят - бедните гладуват. Образованието скоро ще е като при тях - ще станем толкова умни колкото са американците. Заводите неработят - нали има нефт. Руснаците са много агресивни: нападнали са шведите под Полтава, поляците в Кремъл през 1612, Наполеон при Бородино, неадекватно са применили сила под Сталинград. Окупирали са източна Европа, която е била свободна и охранявана от миротвореца Хитлер. И най-главното руснаците са започнали гонка на въоръжение с САЩ, искали са да я нападнат, да хвърлят атомни бомби. Разбира се, че Русия вероломно е нападнала малката демократична Грузия (Украйна) а Америка я е спасила.   През 90-те намаляват с по милион на година, но пък са свободни! Свободни от съвест и чест! Благодаря ти Америка! Разбира се, че руският език не е як, руските филми не са модни, традициите и културата са варварски, по-добре да обуеш на минус 30 китайски маратонки, отколкото топли валенки..

[bg2japan]

Неделя си е неделя

(13.9.2015) Ставам късно и пак ми се спи. Влизам в банята да живна малко. Днес съм се уговорила да се чуя с някои хора към 18-19ч. японско време. Преди това си мисля да отида до магазина, но в крайна сметка си правя някои неща, които мама ми е сложила в багажа. А ето и какво се получи от два пакета нуделси + яйце + черен пипер:

В крайна сметка ми стигна за две яденета (това в чинията е само половината манджа), което ме улесни, защото нямаше нужда да правя нещо друго за вечеря.

Чух се за малко с майка по Скайп, после с Мимето и Надето по Гугъл+, а с останалите, включително брат ми, само си початих. След това реших, че е крайно време да отворя книжката с обяснение за отпадъците, за да почна да си разпределям боклука. МНОГО. СЛОЖНА. РАБОТА. Видях някои основни неща, но вече беше към 23ч. и реших, че друг път ще ровя в кофата (пък и трябва да си купя подходящи торби, ако изобщо искам да ми взем��т боклука някога). Пак си лягам късно, а утре в 10ч. трябва да тръгнем към банката да си отваряме сметка.. Уф.

[bg2japan]

Да живее безжичният интернет

(12.9.2015) Събота. Трябваше да отидем до Евгения за багажа в 12ч. на станцията до тях. С момичетата се уговорихме за 11:05 на входа на общежитието. Слязох аз долу, Биси дойде по едно време, ама Мару никаква я няма. Стана към 11:20 и тъкмо щяхме да се качваме да я търсим, и тя се появи. Тръгнахме през магазина и после към метрото. Естествено, когато стигнахме имахме пак някакви малки спънки и накрая се качихме във влака към 12ч. (а вече трябваше да сме при момичето!!). Добре че си носех таблета да я предупредя, че ще закъснеем. Както и да е, пристигаме на станцията 12:20, извиняваме се 10 пъти за закъснението. Вървим около 5 минути до жилището й, взимаме багажа и тръгваме, като се уговаряме да се излезем някой път из града. Дооооста се озорихме докато стигнем до общежитието с тоя багаж, особено с тежкия куфар с развалените колелца. Както и да, някак го качваме до моята стая и започваме да вадим и разпределяме неща. Аз съм най-доволна за единия рутер, хаха. След това оправям бъркотията в стаята ми. Едва смогвам да свържа компа с нета и Анна ми чука на вратата, защото вече е 15ч, а се бяхме уговорили към тогава да излезем да видим храма. Оправям се за 5 минути и отивам до стаята й. Тя излиза заедно с едно момче - Филип. Филип е от нейния университет във Варшава, забавно момче. Така де, пресичаме улицата и влизаме през портата на храма. Разходихме се малко в двора, а после по дървената част, за където трябваше да си свалим обувките и да си ги държим в предоставените за целта торбички. Много е готино да усещаш дървото под краката си, да чуваш сладките поскръцвания, да усетиш различното във въздуха. Аз блея по всеки възможен детайл, докосвам всичко възможно, соча го на Анна и Филип и става така, че показвам детинската ми страна, но не се сдържам. По едно вре��е излизат разни монаси (?) и един по-млад се подготвя да бие камбаната с дървен чук [[ах, ти ли ме будиш рано сутрин??]] След мини атракцията слизаме пак в двора и дооглеждаме. Дори минава една група с гид и подочуваме нещо интересно за едната порта, която беше много красиво резбована! Решаваме, че със сигурност ще дойдем отново, за да доразгледаме и ще се вкючим в групите с гид, за да чуем малко повече информация. Може дори да се престрашим да влезем в залата за молитви, но за сега се чувстваме неудобно да го направим. На Филип му трябва компютърна мишка и килимче, затова тръгваме в района на станцията и влизаме в 7-етажен магазин за техника - “Bic Camera”. Та, Филип си намира мишка, почваме да търсим килимче. С Анна го базикаме за едно във формата на сърце, което впоследствие той си взима, защото е най-нормална цена - 500 йени. След което се запътваме към “забранения етаж” с видео игрите, играчките и т.н., където напълних око, заплюх си 100 неща и щях да се разрева минимум 5 пъти, защото съм беден студент. Стигнахме до извода, че другия месец (когато дойде стипендията) ще се развихрим със сигурност с покупките. Идва време да се прибираме, но преди това минаваме през магазина за храна. Най-накрая мога да початя на спокойствие с безжичен нет(!!) и да си пусна играта на таблета! Пак си лягам късно.

[bg2japan]

София-Амстердам

(8.9.2015) Качваме се в самолета за Амстердам. Явно има някаква схема, щото не сме се чекирали заедно, но Биси и Мару са една до друга, аз съм на същата редица от страната на пътекат��, до мен стои някакво момче. Полета не е особено интересен, но по едно време става непоносим. На седалките пред мен, зад мен, и пред седалките на момичетата има по едно бебе. Ами, мисля, че това е достатъчно да си представи човек непоносимата врява от бебешката “акапела”. Да не говорим за постоянното шаване, натискане на бутони и едно друго момченце, което не спира да бяга по пътеката. При кацането детето пред Мару и Биси издивява - вика, крещи насила, напряга се всячески да изкара пронизващ звук, реве и се лигави. Майка му остава доста спокойна и се опитва да го усмири... Кацаме. (разгеле!) Слизаме от самолета и се качваме в бус до летището, което е в частичен ремонт. Летището ми напомня за разни странни потискащи коридори, дали в мола, дали в Първа, дали в някой склад, не знам, ама не ме кефи. Тъй де, лутаме се малко, една жена от същия полет идва и ни пита за посоката към багажа. Била ни следвала, защото сме й изглеждали надеждни. Еми, не. Упътваме я бегло и продължаваме. В един момент стигаме до маса за 6 души, където седят двама мъже, но няма друго свободно място на етажа, тъй че се установяваме там. Който както може пише на всички близки, тагваме се, да са спокойни родата. После отиваме към зоната за чакане. Някои хора спят, други правят йога, трети си цъкат на телефоните. Седим там и по едно време разцъкваме една игричка на точки и чертички, на която аз се изложих тотално. [[ей, колко сме играли с Мимето в Първа на тая глупост! хаха, искам пак!]] Чудим се какво да правим с раницата на Мару, от която капе мед. В крайна сметка една торба от близкия магазин е временния спасител на положението. По едно време се запътваме към нашия гейт, макар че си е раничко. Бтв, откакто сме пристигнали на летището все съобщават за промени в полетите и за закъснели пътници. Леят се странни имена и още по-странни произношения. Аз се смея като идиот на някои. Явно наистина ми се спи, избива ме на простащина. Тъй де, сядаме до гейта и започваме да се оглеждаме. Еха, азиатци, скоро ще са обичайна гледка. Виждаме само едно бебе на хоризонта и си отдъхваме малко. По едно време минава жена от персонала на KLM (?) и се заглежда в куфара на Биси. Вдига го и съобщава, че е доста голям и тежък като за ръчен багаж, но за сега било окей... Подминава с думите, че може да се наложи да го прибере, но зависи. Споглеждаме се. Местим 2-3 неща от куфара на други места. Биси обяснява, че куфарът й е с позволените размери за ръчен багаж. Еми, ок, ама пак могат да се заядат. Ние се надяваме това да не стане и продължаваме да си чакаме. В крайна сметка се качваме в самолета без проблеми и дори стигаме до местата си бързо и почти безболезнено (пак трябва да качваме тоя куфар в багажното над нас..). Сядаме си и се оглеждаме...изненада - единственото бебе, което видяхме, е на съседните седалки. Прелест. Добре че бебето и кака му се оказаха послушни по-късно и нямаше почти никакъв шум от тяхна страна. То хубаво, ама още не сме излетели, а вече трябваше да сме го направили. След време идва английския превод на съобщението от пилота. Забавяне има, не се знае колко ще чакаме. В крайна сметка излитаме 40-50 минути по-късно. През цялото време чакам да литнем, за да си пусна нещо на мониторчето пред мен. Разцъквам си го после аз - музичка слушах (даже си направих сносен плейлист!), гледах сериал, филм... По едно време преди да изгасят осветлението ни раздадоха две листчета за попълване - за имиграционните и за митницата. Чудим се и се маем кога за бога трябва да ги попълним, в крайна сметка ги попълваме чак към края на полета. За пръв път ползвах тоалетна в самолет, хаха. Полетът наистина ми дойде малко в повече, но дремнах едно половин час, иначе бях в унесено състояние няколко пъти, но все пак неудобната позиция си каза думата.. Лошото беше, че пропуснах едното раздаване на храна - кремче май беше. Просто си бях затворила очите за две и слушах музичка, пък те са минали. Щеше да ми дойде много добре с това пресъхнало гърло, но ок, преживавам го, хаха. КРАЙ НА “СОФИЯ-АМСТЕРДАМ”