bg2japan

[bg2japan]

Токио - ден 5 (последен)

Към 10:30 напуснахме интернет кафето, за да хванем влака за Камакура, където решихме да прекараме целия ден. Разгледахме доста неща. Ето малко снимки:

Вечерта се разходихме пак малко из Шинджуку и после се установихме в един Старбъкс докато дойде време да потегляме към Киото с автобуса. Да, ама ко стана, объркахме пътя, бягахме наляво и надясно, но изтървахме автобуса... Малко се притеснихме, защото имахме работа в Киото на следващия ден и като цяло кофти ситуация, но в крайна сметка отидохме до офиса на фирмата и ни предложиха места в друг автобус, така че ги приехме и някъде 6ч. сутринта пристигнахме в Киото.

[bg2japan]

Токио - ден 4

Сутринта се изнесохме от хотела, сложихме по-голямата част от багажа в “сейфовете” на една станция и потеглихме към националната градина в Шинджуку. Беше много красиво и времето беше сравнително по-то��ло.

Следващата спирка беше Мейджи джингу. Много приятна е разходката до там, тъй като е като горичка по пътя.

След това отидохме до Хараджуку - модният квартал (за по-ексцентрични хора). Първо си направихме снимки в специалните фотокабинки, които те изкарват като различен човек направо с ефектите, които ти слага машината. Беше забавно, хаха. Най-популярна в този квартал е уличка на име Такешита, която винаги е пренаселена и на нея има голям шанс да видиш странно облечени хора. Ние нямахме много късмет, но за сметка на това ние се превърнахме в атракцията за кратко. Една японка помоли да ни снима за влога си и си правехме снимки, а хората ни гледаха любопитно, хаха. После се разделихме и всеки отиде по каквито магазини го интересуваха. 

Тази вечер отново захладня и беше ветровито, така че след това се запътихме към Шинджуку, където решихме да спим в интернет/манга кафе. Преди това обаче се отбихме в гейминг центъра да разцъкаме някоя друга игричка. И тъй, в интернет/манга мястото си платихме за 12-часов престой. На всеки се полагаше индивидуална кабинка с компютър, слушалки, неограничен достъп до манга и безплатни напитки и сладолед. А да, имахме и по 20 минути безплатно ползване на душа, а ако надвишиш времето - доплащаш, ама не кой знае каква сума. Както и да е, беше много готино на това място. Почетох манга, пийнах си какао, хапнах сладолед, разцъках компютъра (а тогава не бях пипвала компютър от над 20 дни...така че много му се зарадвах). Сравнително добре спах, това на вид тънко одеало, което дават, супер много топли! Определено не съжелявам, че решихме да спим там.

[bg2japan]

Токио - ден 3

Първо се разходихме малко в парка Уено. Отново, щеше ми се да бяха цъфнали дръвчетата...

После се запътихме към Акихабара - кварталът на технологиите и на феновете на аниме/манга. Хапнахме в едно заведение и започнахме да разглеждаме магазините. Застояхме се в единия доста време, но поне всеки намери нещо по интереса си.

Следващата спирка беше отново мини-рай - Икебукуро, където отново посетихме няколко магазина и плакнахме око пред витрините.

Стана късно, затва се ориентирахме към последния квартал за деня - Шинджуку. Големи, лъскави сгради, скъпи магазини... Зарадвах се, че видях рекламите на Louis Vuitton  с Lightning от Final Fantasy, които иначе бях виждала само на снимки в интернет.

Мисля, че там седнахме да хапнем в един ресторант с традиционна японска атмосфера и след това се прибрахме.

[bg2japan]

Токио - ден 2

Започнахме деня (силно казано, беше вече по обед) с посещение на Токийския национален музей. Там разгледахме за около час-два каквото можем, защото то там може цял ден да стоиш, ако искаш да видиш всички зали.. После минахме през Старбъкс да си вземем прословутите напитки с вкус на японска вишна (опашката беше много дълга, но обслужването все пак беше на ниво и след около 15-20 минути чакане се сдобихме с желаните питиета).

Как да е, задвижихме се към Източните градини на Имперския дворец. Хубаво си беше, но щеше да е по-хубаво, ако дръвчетата бяха цъфнали (само 4-5 бяха се излъгали). Също така малко бързахме, защото имахме около 40 минути преди да затворят за посетители.

След това тръгнахме към Одайба, което е изкуствен остров в Токийския залив. На самата станция към Одайба имаше хора, които се връщаха от някакъв маратон - кой с медал, кой с 5 хавлии на врата, хаха.  Гледката от влака, който обикаля острова беше много интересна и ние естествено бяхме залепили обективи в прозорците 90% от времето. След като слязохме, се разходихме около 30-40 минути, но беше много ветровито и решихме да потегляме наобратно. Иначе имаше доста интересни сгради и също влязохме в едната, където обикновено се организират концерти. Видяхме изложение на автомобили и джаджи, както и поради някаква причина минаваха и косплейъри..явно бяхме пропуснали някакво събитие в околността.

Как да е, вече беше късно, затова Одайба беше последната дестинация за деня.

[bg2japan]

Токио - ден 1

Потеглихме с вечерния автобус от Киото за Токио (нощта 26 с/у 27 февруари). Стигнахме за около 7-8 часа (пък ние си мислехме, че ще отнеме към 9-10). В ранни зори се пръкнахме на токийска земя, където беше доста студено, затова се шмугнахме в първото комбини, което видяхме за кратка закуска и преустановяване на дневния план. Как да е, тръгнахме в посока на хотела, който бяхме резервирали. След стабилно лутане из уличките, най-накрая стигнахме и дойде времето да обяснявам на рецепциониста, че искаме да си оставим малко багаж в лобито, че не ни се мъкне с нас до 15ч. (когато е чекин-а). За щастие нямаше никакъв проблем с молбата ни и човекът дори ни предложи да си пуснем по един душ, ако искаме. Също така много се зарадва, че сме от България и си поговорихме докато разтоварвахме багажа. Как да е, тръгнахме ние да се правим на туристи вече. Първо се отбихме в един будистки храм - Сенсоджи.

Минахме и през уличката, бъкана с магазинчета, но беше прекалено рано и те тепърва отваряха, така че направо се запътихме обратно до един многоетажен магазин да разгледаме какво има (защото в Киото го нямаме). 

И кой какво си взе, кой не си взе, после отидохме да търсим място да хапнем за обяд. Спряхме се на едно заведение за рамен и останахме много доволни. С подновени сили се запътихме към едната емблематична кула на града - Tokyo tower.

В непосредсвена близост до кулата е и друг голям храм - Зоджоджи, през който естествено нямаше как да не минем. 

След това не си спомням къде хапнахме, но като цяло се запътихме към хотела, защото вече бяхме доста уморени. Та за хотела - общо взето спиш в “капсула”, което ще рече, че това е пространство пригодено само и единствено за спане.

 Целият ти багаж го оставяш в индивидуална стаичка-килер, която (за разлика от самата капсула) се заключва.

Хотелчето се оказа доста комфортно и даже на жените се полага една торба с голяма и малка хавлия, по едно пакетче душ-гел, шампоан и балсам, четка за зъби, гребенче, самобръсначка и пакетче крем за бръснене. Момчетата кучетата ги яли, те могат да си платят за тия неща, хаха. Ама не, хотела ги предлагаше на много ниски цени, така че няма проблем. Пък и малките хавлийки бяха безплатни и за тях. Защо има такава дискриминация аз си го обяснявам с факта, че женският етаж беше доста натоварен, ако го сравним с мъжките, където няма такива горно и долно легло, ами си имат пространство, а не са като нашия “кокошарник”. Все пак всичко беше ново и удобно, така че нямам оплаквания от хотелчето. За цената си беше доволно.

След един душ се запътихме към Шибуя. Там е статуята на верния Хачико. Разходихме се, видяхме се с една колежка, която учи в Токио, хапнахме и после се запътихме към Ропонги в един клуб, но бяхме много изморени, така че седяхме там за по една чашка и се прибрахме.

Тази вечер беше най-кофти обаче, защото беше адски горещо в хотела и някакви момичета цяла вечер си стягаха багажите и не спряха да шумят. Както и да е, на следващия ден помолихме да намалят климатика и шумните момичета ги нямаше, така че всичко беше точно.

[bg2japan]

Гледката от прозореца ми днес :)

[bg2japan]

Кеф ти замък в Химеджи, кеф ти замък в Осака... и още нещо

Ииии така, към края на ноември имахме някой друг свободен ден, поради 3-дневния фестивал на Дошиша... Доста готино събитие беше - всички клубове в университета бяха подготвили нещо. Имаше “стаи с духове”, няколко вида “кафене”, фотография, манга, настолни игри, песни, танци, животинки, ХРАНА..!! Абе, от всичко по малко :) Та малко снимки от феста:

^ Всички, които участвахме в представянето на различни култури (ние танцувахме право хоро и ганкино хоро)

^ Постера на едната призрачна стая. Беше доста готино - на всяка група се полага едно фенерче... Самата стая беше направена като един голям коридор, почти пълен мрак, падаха разни предмети, тихо вървеше страшна музичка и имаше хора призраци, които те дебнат от всеки ъгъл, за да те стреснат. Добре похарчени 300 йени, хаха.

^ Едната звезда от мини зоологическата градина, която беше на мястото на единия паркинг за велосипеди, хаха.

^ Пичовете, дето ни направиха мега якото кафе!

^ Living the dream :D

^ Мару с главния ни домакин в траверското кафе, ахаха

^ Защо да няма и алпака. Така, сега малко снимки от Химеджи! (главно от замъка + градината)

Сега, ред на Осака... Някакси хванахме странно събитие - благотворителен маратон, в който участниците бяха облечени като Дядо Коледа... Беше странна, но все пак интересна гледка, хаха. Също хванахме някаква демонстрация против расизма (във връзка с терористичната атака във Франция). След замъка отидохме до една супер висока сграда с яка гледка. Иначе около въпросната сграда имаше коледен базар, немски стил :Р

^ Кеф ти замък в Осака

^ Улиците на Осака са толкова по-различни от тия в Киото.. Съвсем друга атмосфера! :)

^ Демонстрация против расизма... Май имаше повече полицаи, отколкото демонстриращи/протестиращи, не знам как да ги нарека..

^ Тия червените работи са маратонците, облечени като Дядо Коледа!

^ Нашествие.

^ Последният етаж на високата сграда (140 метра)

Та, тия дни ходихме също да видим осветлението на храмовете Киомизу-дера и Кодай-джи. Беше готино, но нямам много хубави снимки... Иначе днес бяхме в Кобе за ежегодното събитие Kobe Luminarie. Пак не мога да се похваля с хубави снимки... Който се интересува може да потърси из нета - много е красиво :) Туй то за сега  с(:

[bg2japan]

Снимки от Уджи + посещението на японска фирма

И така, малко снимки от ходенето до Уджи миналата седмица (директно от фейсбук страницата на организаторите, хахаха):

Тъй, сега малко за ходенето до японската фирма SHIMADZU на 11.11.2015 като част от занят��ята по единия ни предмет. Като цяло това е една от по-големите фирми в Киото. Занимава се с производство на медицинска апаратура, части за самолети, анализ на материали и т.н. Имат доста офиси извън Япония. Та, събрахме се заедно с учителите в метрото след 3-тия час и потеглихме към въпросната фирма. Там първо влязохме в нещо като класна стая, където на всеки чин ни бяха приготвили пропуск за посетители, радио със слушалка, за да чуваме като обясняват по време на обиколката, бутилка вода, брошурка и едно сувенирче с фирменото лого. После видяхме производствената линия на един продукт и ни обясняваха основните неща от процеса. После отидохме да разгледаме изложени вече готови машини/части, като естествено следваше и обяснение за всяко нещо, било то на японски или на английски. Накрая се върнахме в първоначалната стая за въпроси и отговори. Цялата обиколко беше около два часа, мисля. Интересно беше, но не можах да направя много хубави снимки. Все пак ето някои:

Някак приличат на домакински уреди, ама не са, хахах.

Друго интересно - днес (12.11.2015) се събрахме да обсъждаме как точно ще протече събитието на 26-ти (за хорото и така нататък). Слава Богу премахнахме “проблема” с авторските права на народната музика, хахах. Тия японци с техните притеснения. Отначало като бяхме пратили песен, изтеглена от интернет, стана на въпрос, че представлява проблем, щото примерно не е на диск, който сме купили. Както и да е, изчистихме тоя “проблем” днес. Дадоха ни опция да изберем от дискове, които ще дойдат с разни други български неща специално за събитието, ама като цяло май ще си ползваме музиката от нета (и бтв уж по закон е окей да се ползва народна музика и т.н. за учебна цел, така че сме добре така или иначе, хаха). А, и потанцувахме малко в по-затънтената част на кампуса, ама все пак минаваха хора и ни гледаха странно, хаха. Ама беше забавно, де.

Тъй и тъй тоя пост е пълен със снимки, ето малко разнообразни снимки:

Туй то за сега. :)

[bg2japan]

Малко timeskip :D

Получи се едномесечно затишие, но ето ме пак! За да запълня малко от дупката - освен из Киото, ходихме до близки градове като Нара (в парка с елените и храма Тодайджи), Кобе (за един руски фестивал и да се видим с Жоро и Денката) и Осака (в Universal Studios Japan)~ \(^o^)/ И...повече подробности за октомври няма да пиша, защото ме мързи, хаха. В уни всичко върви добре за сега, учителите са готини, самото място е хубаво и от време на време даже има разни събития в обедната почивка, така че е интересно :) Вчера (07.11.2015) ходихме на кратка обиколка в Уджи, организирана от университета. Беше яко, че БГ-тийм успяхме да влезем в ограничената бройка за събитието, че и даже Женя и Шер се оказаха в групата, така че беше приятна изненада да се съберем познати, хаха. Та, обиколката представляваше: ходене до храма Бьодоин, обяд и игри до реката, ходене до светилището Уджигами и до музея, посветен на историята за Генджи, и накрая свободно време за разходка и пазаруване. Готино беше, ама аз още от предния ден бях доста изморена и недоспала и понеже имаше някакъв инцидент спряха JR влаковете за 1 час и трябваше да ходим до другата линия, за да се върнем, та се получи малко забавяне... Днес щяхме да ходим за събития в Гион и Арашияма, ама заваля и се отложиха нещата. Иначе към края на тоя месец има събитие в уни за представяне на различни култури и Мару се беше записала и попита дали някой от нас прoявява желание да се присъедини към хорото, което ще представя, та аз се съгласих. После обаче се оказа, че нещата са по-сериозни отколкото очаквахме и като цяло ще ходя даже на репетиции от другата седмица, хаха (ужс). Поне Мару е избрала право хоро, така че няма да е много сложно (supposedly) xD За сега толкоз, ще се опитам да намирам време за блога, ама не гарантирам нищо, защото наистина с уни и всичко останало е малко трудно да пиша тук :P

[bg2japan]

Фестивал и още мотаене

(22.09.2015) Йей, празник и в България, и в Япония! :D Всъщност периода 21-23 са почивни дни в Япония и всички се юркат да посещават забележителности, и ние барабар с тях. Към обяд тръгнахме към храма Кийомизу (сиреч храмът на чистата/бистрата вода, затова се бъзикахме, че е храмът на Бистра, хаха). Голяма лудница беше в тоя храм, но все пак се намираха и спокойни местенца в комплекса, като например около пагодата. За да стигнеш изобщо до там обаче, трябва да си платиш вход - 300 йени. Очевидно е по-скъпо през нощта, когато има нещо като светлинно шоу. Е, ще отидем пак, когато листата на дърветата са променили цвета си - тогава ще е най-красиво. Та, разходихме се из комплекса, насекомите около бистрата вода ни нахапаха за спомен (още ме сърби!) и после се върнахме до общежитието да се приготвим за второто излизане - фестивалът на светилището Сеймей. Винаги съм искала да усетя атмосферата на тези фестивали и наистина се равълнувах при звука от барабани и при вида на децата, които осветяваха тъмната уличка с хартиените си фенери... Отностно самото място, е, там вече наистина беше фрашкано с хора, хаха. Влязохме съвсем за малко в двора, за да поогледаме каквото можем. Както и по-рано днес, тук отново от доста японци се чуваше “О, това ти ли си, откога не сме се виждали!”. Е, събитието не събра само стари познати, но и нови познати, хаха. Посъбрахме се хора от общежитието и после се запътихме към сергийките пред входа. Имаше основените неща за всеки японски фестивал - такояки (тестени топчета с пълнеж от октопод); сладък лед (буквално настърган лед, залят със сироп по избор); разни изделия с пълнеж от сладка бобена паста; кът за ловене на рибки; стреляне с въздушна пушка и т.н. Аз лично бях най-вече изкушена от храната (изненада) и в крайна сметка си взех всеизвестната карамелизирана ябълка. Трудна беше за ядене, аз дори не успях да я изям цялата, но се радвам, че все пак опитах нещо традиционно за Япония и ново за мен, ахах. Как да е, след известно време решихме да се запътим с тайфата към по-спокойно място. Тръгнахме към реката, като по пътя си взехме хапка и пийка. Около реката беше спокойно, макар че имаше и други хора. Някои си палеха фойерверки тип бенгалски огън, други тренираха някакъв танц, трети се бяха събрали около една газена лампа (добре?). Та, ние си седнахме на едни стълбички да си лафим, а дори по едно време аз, Биси и Филип седнахме на пътечката от камъни в реката, която реално си е функционираща пътечка за пресичане (за тези, които ги мързи да минат горе по официалния мост). Беше супер приятно да си пийваш буквално по средата на рекичката (и казвам рекичка, защото наистина е супер плитка). Както и да е, върнахме се при останалите, запознахме се с нови хора отново и като цяло стана приказката. По едно време мина една патрулка, от която просто помолиха да си мръдем велосипедите малко. Ама доста интересно беше, защото се получи някакъв супер неофициален разговор между нас и полицаите, който завърши с “bye bye” :D Както и да е, стана време да се прибираме - кой с колело, кой с метро. В метрото насядахме от двете страни на вагона и очевидно бяхме доста интересна гледка за местните - един японец даже снима Уилям, хаха. Като цяло беше интересен ден.

(23.09.2015) Нищо интересно освен, че ходихме пак около и в Гион, за да разгледаме и да правим снимки (аз само посочвах какво искам да се снима, де, но все пак :Д). Но наистина малките и тесни улички с ресторантчета са супер интересни и уютни. Само дето щях да примра от глад при всичките тези привлекателни миризми (особено тая на барбекю!). Как да е, на връщане минахме през магазина и си купих достатъчно храна, за да укротя червата си. После огледах някои документи за следващата сутрин и си легнах.

[bg2japan]

Мотаене

(17-21.9.2015) На 17-ти преваляваше, което не беше особено приятно, при положение, че трябваше да ходим пак до кампуса и след това на партито за добре дошли... Но да, след като си свършихме работата с някой друг документ се събрахме в кампуса и тръгнахме в дъждеца към една метростанция. Бяхме доста хора и прехода беше труден на места заради чадърите. Въпреки това стигнахме до станцията, качихме се на метрото и се запътихме към района на Гион. Сърцевината на района представлява малки улички с по-традиционна атмосфера и множество магазини и заведения, а в близост има река. Ето на такова място си заслужава да се правят снимки и с момичетата си обещахме скоро пак да дойдем. Как да е, стигнахме до резервираното за нас заведение Ginger man. Първоначално едва си намерихме място, но после се пооправиха нещата. Хапнахме, пийнахме, запознахме се с нови хора.. Добре ��еше.

На 18-ти имахме поредните ориентации. Още сутринта трябваше да отидем да видим резултатите от тестовете и т.н. Аз видях, че съм 6-то ниво (Филип и Анна също). Биси и Мару са 5-то. Според нивото на японски се разпределяме в групи и си избираме предмети. След това ще ни разделят на класове. Както и да е, мина едната ориентация, която леко ме стресна. После отидохме да хапнем в стола на университета. Не беше лошо. Последваха други обяснения в една зала. След това ни раздадоха студентските карти и др. неща в един плик, и последва още една ориентация (за избиране на предмети). Вече тотално мозъка ми беше изключил, но успяхме да си платим някаква семестриална такса, която ни изискват. След това аз, Анна, Филип и Себастиан (момче от Италия) отидохме до мястото, където получихме стикери за велосипед. Аз най-накрая открих колелото от Силвето и потеглихме с Полша тийм към общежитията ни. Добре че Анна водеше пътя до нас, защото аз не можах да си обясня откъде минаваме много. Как да е, върнах се цяла, което беше голямо постижение, предвид уменията ми.

В събота БГ и Полша тийм отидохме до Ясака джинджа, един храмов комплекс до нея и Гион. По пътя се спряхме в един-два магазина. Единия беше прекалено хубав, за да е истина. Исках да си купя всичко и дори не посмях да се кача на горния етаж, за да не се разрева поради липса на нужните средства, хаха. Край Ясака джинджа беше много приятно за разходка и видяхме доста хора в юката/кимоно да се разхождат. Повечето бяха двойки. Не можахме да разгледаме целия храмов комплекс него ден, но си казахме, че ще дойдем пак. Преди да стигнем до Гион някак се озовахме по средата на демонстрация против войната. Очевидно Япония е изпратила някаква войска за пръв път от коя година насам и има много недоволни. В крайна сметка решихме, че не е най-доброто решение да вървим сред демонстриращите и се отделихме от техните редици. Само дето после вървяхме успоредно с тях по пътя за Гион, хаха. Преживяване си беше. След като направихме едно кръгче из Гион, решихме, чисто по японски, да си починем край реката. Седнахме там за около 30-40 минути. Беше много приятно. Наоколо имаше всякакви стериотипни гледки, като хора, хвърлящи камъчета в реката да правят “жабки” или както там се наричаше.

Неделя се уговорихме с едно момиче от България (приятелка на една колежка) да отидем на едно аниме събитие, безплатно за чужденци. Преди да стигнем видяхме огромна опашка за отсрещния музей. За щастие ние не чакахме на опашка и си влязохме без проблем само с паспорт. Имаше доста интересни неща на събитието като например оригинални скици на герои и т.н. За жалост всичко хубаво+евтино беше изкупено и на мен ми остана само да плача вътрешно (за пореден път). Освен изложбената част и щандовете за продажба имаше и места, където можеше да се гледат трейлъри на нови анимации, да рисуваш на таблет; имаше и две сцени - със свободен достъп и ограничен достъп, както и място/стол, където продаваха “аниме храна”. Имаше и доста интересни посетители, някои наистина стереотипни “отаку”. А един дори помоли да снима Мару (или всички нас, не знам, но всички освен Мару се отдръпнахме на безопасно разстояние от обектива, хаха). След като огледахме нещата в сградата, решихме да излезем и да се запътим отсреща, където бяха опънати палатки с храна, напитки, сладолед и т.н. Имаше и сцена за изпълнения на песни и танци. Интересното беше, че цялата тази галимация беше на една улица разстояние от Хейан джингу светилището, което на мен лично ми се стори странно. Така и така бяхме до въпросното светилище - влязохме. Беше някак по-спокойно от входа Ясака джинжда (нямаше толкова сергийки за храна и т.н), но тук-таме се виждаха косплейъри и други дошли от аниме събитието като нас, което допринесе за странната атмосфера (да не забравяме музиката от феста от другата ��трана на улицата). Дори в единия край на двора на светилището забелязохме младоженци и ги съжалихме за лошия им избор на дата за тяхното си събитие, хаха, горките. Поне е нестандартно. Та така де, в крайна сметка си купихме за хапване от близкия магазин, където бтв бъкаше от хора (заради събитието предполагам) и се зави нереална опашка. Добре че касиерите работеха като машини и всичко беше точно. В крайна сметка след това се прибрахме, защото беше ужасна жега и на никого не му се обикаляше повече.

Днес (21.9) първо отидохме до пощата да си вземам някаква пратка от банката, която се оказа кеш картата ни. После Мару си направи карта за метрото за 3 месеца (20 000 йени..!). Аз реших да се въздържа за сега, но трябва да измисля как да си оправя спирачките на колелото, които се нуждаят от нагласяне. Както и да е, решихме да отидем до замъка Ниджо, но когато най-накрая стигнахме, видяхме цената за вход (600 йени) и решихме, че ще дойдем друг път, особено защото Мару не беше сигурна за финансите си в момента. Както и да е, решихме да минем през един магазин за втора употреба, където имаше дрехи, техника, джунджурии... После тръгнахме към Хигаши Хонганджи, който пък се оказа в ремонт. Жалко, но все пак поразгледахме. По принцип частта, до к��ято имахме достъп не се различаваше кой знае колко от Ниши Хонганджи, което се предполагаше, разбира се. И все пак имаше изложени някои приспособления, използвани за построяването на храма, което беше интересно да се види. Видима разлика имаше и в екстериора на двора. Радвам се, че ще имаме възможност да видим отново този храм, когато не е в ремонт, за да разгледаме повече.

[bg2japan]

(15-16.9.2015) Главното, което се случи на тези дни са писменият тест на 15-ти и устният на 16-ти. Като цяло за писмения тест не ми достигна времето, но да. След това имахме ориентация и естествено събрах още от “хартийките” + чанта на Дошиша. Показвам:

Пак се видяхме с вече познати и т.н. Също така ни казаха за welcome party, организирано от DESA (Doshisha Exchange Students Association) на 17-ти. Обменяме инфо с едното момиче от тая асоциация и се разбираме да й пишем допълнително за час.

Междудругото тоя ден си купих пудинг (като крем карамел, но даже по-карамелено) и някакво сладко с четири слоя вкусове (вкл. мачча?). Всеизвестния пудинг беше хубав, но не бих си купила отново другото, просто беше странно на вкус.

Единственото по-интересно е, че вечерта си РАЗПРЕДЕЛИХ БОКЛУКА. Сложна работа е това. В нашето общежитие лично има ден за боклук за рециклиране - “бутилки и кенчета” + “пластмасови контейнери и опаковки”; ден за “горим боклук” (битови отпадъци, хартия и др.); и “негорим боклук” (стъкло и др.); ден за “списания, вестници и др.”. Ще ме побъркат тия хора с техните правила. Реално се налага да изплакваш неща като кофички от йогурт и т.н. Естествено аз бях сложила всичко ей-така и изрових всичко мръсно, за да го мина на мивката.. Защо не? Както и да е, надявам се да не съм оплескала рапределянето и да ми вземат боклука, че то не е лесно.

На 16-ти имахме определен график за устен тест. Не беше сложно, но все пак се притеснявах преди това и дори сънувах кофти сън вечерта. Както и да е, минах, но имаше около 25 минути закъснение, което се разрастна до към 1 час, когато Биси се яви по-късно.

После имаше друга ориентация, за студентите със стипендия от правителството. Дадохме си бординг пасовете от самолета и подписахме други документи, също занесохме документи и до Центъра за японски език и култура (ще му викам ЦЯЕК, хаха).

Вече беше към 15:30, а аз не бях яла от сутринта, затова решихме да хапнем в близкото заведение. Поръчахме си бруталните менюта от машината, а после с талончето ни обслужиха. Аз си поръчах оякодон+някакъв вид удон (напитката, каквато и да беше тя, беше безплатна):

Беше мноооого вкусно, но не можах да доизям оякодон-а (лявата купа)... Просто много ми дойде изведнъж, но пределено бих хапнала от това място отново!

От магазина си купих така нужното за “пуха” ми (нормално) сладко:

Тия хора нямат нормален шоколад, който сам да чупиш. Всичко е на парченца, изискано, но ми развалят кефа. Не разбират удоволсвието сам да си счупиш/отхапеш от един цял шоколад. Пуф. Иначе е вкусно, не се оплаквам за вкуса, хаха.

Уж се уговорихме да излезем да пием по нещо с някои хора, но в крайна сметка просто се събрахме в стаята на Биси за по 1-2 бири (тоя път аз бях на Sapporo и някаква Kirin нещо си. Междувременно стигнах до извода, че Asahi има вкус на Tuborg, a Sapporo - на Каменица, пък тая третата не е много вкусна). Бяхме БГ-тийм+ Анна, Филип и Джулия (за малко). Джулия намери от едно момиче в общежитието китара и ни посвири, което беше много яко!

Пуснахме си какви ли не песни/клипчета/ обсъдихме доста теми, включително как ТРЯБВА да отидем на концерт поне веднъж, докато сме в Япония!! Ех, дано!! хаха

[bg2japan]

Банка... Манджа!

(14.9.2015) Хич не ми се ставаше, ама банката няма мен да чака. Долу се събрахме аз, Мару, Джулия, Анна, Рената (запознах се с нея докато чакахме). Оставаше само Биси да се появи. Междувременно срещнахме други момичета, едното ни каза за някакво welcome party тая седмица. Даде имейл адрес, на който трябвало да пишем, ако ще ходим.. Еми найс. Въпросните момичета тръгват нанякъде. Биси се появява и тръгваме към банката. Първо все пак минаваме през клона на централната поща, макар че Силвето каза да идем другаде за по-бързо.. Тъй де, един служител ни казва, че сме много и е по-добре тук да останат примерно само 2, а останалите да се отправят към друг клон. Ем, то беше ясно, хаха. Джулия и Рен остават, а ние се запътваме към банката до Имадегава кампуса. След леко лутане влизаме в едно тесничко място с 3 гишета. Как да е, оправяме всички неща и след време ни връчват банковите книжки, даже с подвързийка. Решаваме да минем през офиса за международни студенти, ако може да ни направят копие на книжките там, а не ние да го правим и да го предаваме на 16-ти. Филип е някъде до кампуса, щото имал уговорка с Анна да се видят, затова го изчакваме. Той ни казва, че е по-добре да си предадем копията на 16-ти, защото сега едва ли ще ги приемат. За сега поне аз и Мару носим нещата от банката за платените наеми. Те отбелязват нещо в една книга и ни връщат листчетата.

ОК, ама няма ли да ядееем?!? Умирам от глад. Запътваме се към някое заведение за хранене. Преди това аз лично съм разсеяна от шаранчетата в кампуса. Отиваме да ги видим след като аз се затичах към тях. Шаранчетата се събраха, явно си помислиха, че ще ги храним. Съжелявам, шаранчета!!! Нямаме храна, шаранчета! Аз предвиждам, че някой ден може и нас да ни нахранят без пари. Просто добра воля. Смеем се. Минаваме през едно място специално за къри с ориз, ама решаваме да отидем на едно друго място, където Анна и Филип вече са яли. Сядаме, сервират ни студена водичка (трабваше ми!). Аз си поръчвам якисоба:

Мнооого вкусно! Не ме разочарова, хаха. Филип бая се мъчи с неговия удон (като аз онзи път в Англия...). Айде хапнахме хубаво и тръгнахме, но тъкмо излязохме и чичкото от заведението (готвача) се показа от прозорчето и ни даде БЕЗПЛАТНО по едно (оризово?) сладко!!! (иначе е 100 йени парчето!) Казах ли аз преди малко, че ще получим безплатна храна някога! Голям съм гадател, хаха. Всички сме очаровани и сити. Време е да се връщаме. Кой с колело, кой с метро, ние с Биси и Мару решаваме да тръгнем пеша. Тъкмо се разделяме с другите и някакъв чужденец ни заговаря, докато чакаме да пресечем. И той ще учи в Дошиша. Като цяло иска да знае за адресната регистрация, обясняваме му каквото можем, той ни благодари и си казваме, че ще се виждаме из кампуса. Вървим си ние и вече към 40-тата минута виждаме Джулия. Вече си е отворила сметка в банката и сега иска да си плати за завивките в другата банка. Ние й обясняваме как сме се разплатили ние, ама часът вече е след 15, така че трябва да иде утре.

Както и да е, тръгваме към Дайсо. Купих си разни домашни потреби, включително торби за боклук, купичка и чаша за микровълнова, лъжици. После аз и Биси минахме през едното комбини. От там си купих сладолед, чокоболс и онигири с майонеза, хахаха.

Междувременно трябва да се постарая да си изхарча купчината стотинки....Може би утре ще ползвам част за билет за метро.

[bg2japan]

Неделя си е неделя

(13.9.2015) Ставам късно и пак ми се спи. Влизам в банята да живна малко. Днес съм се уговорила да се чуя с някои хора към 18-19ч. японско време. Преди това си мисля да отида до магазина, но в крайна сметка си правя някои неща, които мама ми е сложила в багажа. А ето и какво се получи от два пакета нуделси + яйце + черен пипер:

В крайна сметка ми стигна за две яденета (това в чинията е само половината манджа), което ме улесни, защото нямаше нужда да правя нещо друго за вечеря.

Чух се за малко с майка по Скайп, после с Мимето и Надето по Гугъл+, а с останалите, включително брат ми, само си початих. След това реших, че е крайно време да отворя книжката с обяснение за отпадъците, за да почна да си разпределям боклука. МНОГО. СЛОЖНА. РАБОТА. Видях някои основни неща, но вече беше към 23ч. и реших, че друг път ще ровя в кофата (пък и трябва да си купя подходящи торби, ако изобщо искам да ми вземат боклука някога). Пак си лягам късно, а утре в 10ч. трябва да тръгнем към банката да си отваряме сметка.. Уф.

[bg2japan]

Да живее безжичният интернет

(12.9.2015) Събота. Трябваше да отидем до Евгения за багажа в 12ч. на станцията до тях. С момичетата се уговорихме за 11:05 на входа на общежитието. Слязох аз долу, Биси дойде по едно време, ама Мару никаква я няма. Стана към 11:20 и тъкмо щяхме да се качваме да я търсим, и тя се появи. Тръгнахме през магазина и после към метрото. Естествено, когато стигнахме имахме пак някакви малки спънки и накрая се качихме във влака към 12ч. (а вече трябваше да сме при момичето!!). Добре че си носех таблета да я предупредя, че ще закъснеем. Както и да е, пристигаме на станцията 12:20, извиняваме се 10 пъти за закъснението. Вървим около 5 минути до жилището й, взимаме багажа и тръгваме, като се уговаряме да се излезем някой път из града. Дооооста се озорихме докато стигнем до общежитието с тоя багаж, особено с тежкия куфар с развалените колелца. Както и да, някак го качваме до моята стая и започваме да вадим и разпределяме неща. Аз съм най-доволна за единия рутер, хаха. След това оправям бъркотията в стаята ми. Едва смогвам да свържа компа с нета и Анна ми чука на вратата, защото вече е 15ч, а се бяхме ��говорили към тогава да излезем да видим храма. Оправям се за 5 минути и отивам до стаята й. Тя излиза заедно с едно момче - Филип. Филип е от нейния университет във Варшава, забавно момче. Така де, пресичаме улицата и влизаме през портата на храма. Разходихме се малко в двора, а после по дървената част, за където трябваше да си свалим обувките и да си ги държим в предоставените за целта торбички. Много е готино да усещаш дървото под краката си, да чуваш сладките поскръцвания, да усетиш различното във въздуха. Аз блея по всеки възможен детайл, докосвам всичко възможно, соча го на Анна и Филип и става така, че показвам детинската ми страна, но не се сдържам. По едно време излизат разни монаси (?) и един по-млад се подготвя да бие камбаната с дървен чук [[ах, ти ли ме будиш рано сутрин??]] След мини атракцията слизаме пак в двора и дооглеждаме. Дори минава една група с гид и подочуваме нещо интересно за едната порта, която беше много красиво резбована! Решаваме, че със сигурност ще дойдем отново, за да доразгледаме и ще се вкючим в групите с гид, за да чуем малко повече информация. Може дори да се престрашим да влезем в залата за молитви, но за сега се чувстваме неудобно да го направим. На Филип му трябва компютърна мишка и килимче, затова тръгваме в района на станцията и влизаме в 7-етажен магазин за техника - “Bic Camera”. Та, Филип си намира мишка, почваме да търсим килимче. С Анна го базикаме за едно във формата на сърце, което впоследствие той си взима, защото е най-нормална цена - 500 йени. След което се запътваме към “забранения етаж” с видео игрите, играчките и т.н., където напълних око, заплюх си 100 неща и щях да се разрева минимум 5 пъти, защото съм беден студент. Стигнахме до извода, че другия месец (когато дойде стипендията) ще се развихрим със сигурност с покупките. Идва време да се прибираме, но преди това минаваме през магазина за храна. Най-накрая мога да початя на спокойствие с безжичен нет(!!) и да си пусна играта на таблета! Пак си лягам късно.

[bg2japan]

Администрация и още нещо

(11.9.2015) Сутринта в 9:00 имахме ориентация за общежитието. Всички се запътихме към входа. Записаха ни стаите, а ние се наредихме да чакаме всички да се съберем. Разделихме се на две групи. На едните им се обясняваше на английски, на другите - на японски. Аз бях във втората група. Обясниха ни накратко правилата, които трябва да спазваме, показаха ни и пералното помещение в мазата, отговаряха на въпроси и т.н. Казаха ни, че в пощата си имаме някакви неща, включително лепенки за колело (без тази лепенка не можеш да си паркираш колелото на определеното място в общежитието. Ориентацията приключи и по някое време се запътихме да си правим адресна регистрация и здравна осигуровка. Пак малко се лутахме, но стигнахме. Една служителка веднага дойде да ни упъти какво как. Попълнихме една бланка и си изтеглихме номерче. Минахме през първото гише за адресната регистрация (там ми връчиха една книжка тип yellow pages) и после през другото гише за осигуровката (дадоха ми друга, по-малка книжка). За осигуровката беше голямото обяснение. Служителката реши, че трябва да ми разясни всичко на странен японо-английски, което доста ме обърка, но в крайна сметка главното ми стана ясно и това е важното, хаха. След това слязохме на първия етаж, където ни връчиха (вече трета) книжка с разяснение как да си разпределяме боклука (все още не разбирам тоя фокус бтв!) и комплект специални торбички за боклук.

Може би сега е времето да покажа “хартийките”, събрани през деня:

После отидохме до централната поща да си платим наема за септември и октомври. Уж пишеше да отидем в ПОЩА, но ни пратиха до гишетата на банката, които реално бяха до тези на пощата. Не разбрахме каква е тая схема, но явно централната поща си работи съвместно с тази банка и така де, платихме си най-солената сметка до момента. След това отидохме Мару и Биси да си платят за завивките на АТМ-а, където пак служителката от вчера се нае да помага (горката жена). Минахме и през Йодобаши да си сменят момичетата преходниците с правилните най-накрая. Следобед решихме да намерим магазин за зеленчуци и да си сготвим カレーライス(къри с ориз). На излизане видяхме Джулия и тя помоли да я изчакаме. След малко тя и едно друго момиче, Анна (съседката ми), слязоха и тръгнахме първо към няколкоетажен Дайсо (магазина за “един лев”). По пътя се спирахме и на ��руги места, де. Какви ли не джунджурии видяхме. И ТОЛКОВА ХОРА С ВЕЛОСИПЕДИ. Не може човек да се размине от “веселопедисти”, както казва преза, аххаха. Та айде пак 100 часа в рая, пардон, Дайсо. Стъмни се. Намерихме от друг магазин зеленчуци, а после влязохме в друг за един стек бира. След леко лутане (отново) се прибрахме в общежитието и отидохме в Биси да сготвим. Стана добре като за първи опит.

Аз хапнах в кофичката от йогурта ми поради липса на подходяща посуда.

Биричката хич не беше лоша. Напомня ми на вкуса на друга бира, но не се сещам на коя... Както и да е, дочух, че имало по-хубави от тая бира, но не намерихме да се продава като стек, така че, здраве да е, хаха.

Лягам си с болки в гърба заради седенето пред лаптопа, който седи на земята до хладилника, защото кабела за нета не стига по-далеч. Ох. Междувременно нямам търпение да стане събота, че да си взема рутера от приятелката на Силвето - Евгения.