#възраст

[top100k]

Бързо сваляне на килограми ⏩⏩⏩ https://kahgo.ru/SSLWBRm

⚫ ИНОВАТИВНА И ХИПЕРЕФЕКТИВНА ФОРМУЛА УВЕЛИЧАВА МУСКУЛНАТА МАСА С НАД 80% И Е ХИТ ВЪВ ФИТНЕС ЗАЛИТЕ

Новият метод, върху който група американски специалисти работят от години, Ви позволява да увеличите мускулната маса с до 15 кг и бързо да намалите телесното тегло. Действа невероятно бързо и ефективно и на всичкото отгоре не съдържа вредни съставки. 100% натурална и напълно безопасна формула за здравето. В клинично контролирани тестове, изследователи от университета в Айдахо демонстрираха ефективността на тази иновативна формула и обясниха какво прави, за да стимулира бързия растеж на мускулната тъкан.

Експерти културисти и треньори не могат да повярват на някои от резултатите, постигнати от хората благодарение на това ново лечение. Това обаче не трябва да е изненада за никого, тъй като няма продукт на пазара до момента, който да е сравним с тази формула. Проучванията с този продукт продължиха 7 години. Мъжете, които го тестваха, успяха да натрупат средно 15 кг мускули за един месец.

Всичко започва преди 7 години в Бойс, Айдахо. Именно тук проф. Джеймс Макгавърн е събира около себе си специалисти от различни области, за да разработи продукт, който не само помага на мъжете да изградят тялото си, но и подпомага правилното функциониране на ендокринната система. „Искахме да създадем ефективен продукт, който улеснява развитието на мускулната тъкан по неинвазивен и естествен начин, и който в същото време има положително въздействие върху техния сексуален живот. Искахме да подобрим метаболизма. За да постигнем това беше необходимо да опитаме различни комбинации от естествени съставки. Поради тази причина исках да работя с хора, готови да експериментират, и които имат познания в много области и са способни да гледат на ситуацията от по-широка перспектива. Резултатите от тези години работа надминаха и най-смелите ни очаквания", казва проф. Какво да ядем когато постим. Макгавърн. Какво да ядете за маса. „От многото подобни продукти никой не действа толкова бързо и без странични ефекти. Колко килограма можем да наддадем с гейнър?. Тайната на тези грандиозни резултати беше разкрита след тестове, проведени върху 150 000 доброволци в моя университет в Бойс". Диета за наддаване на тегло.

- Как да постигнем успех в натрупването на мускулна тъкан. Как да напълнеем.

- Откъде да вземем повече енергия. Хранителен режим за мускулна маса.

- Как да се отървем от постоянното чувство на умора. Как да горим мазнини.

- Как да накараме една жена да ни се усмихне чаровно. Хранителни шейкове за наддаване на тегло.

- ЛЕСНО Е. За чиста мускулна маса. ПОРЪЧАЙТЕ ManBuilder Muscle. Диета зоната за начинаещи.

Бързо сваляне на килограми #Бързо #сваляне #на #килограми

[iwatasblog]

Простете моята крехка и некомпетентна 21 годишна възраст, но смятам, че и на 20 жените са си жени, и на 40 пиклите си са пикли. То е нещо, което ти идва от вътре.

[myminiworldd]

“Чувствам се като човек, починал в ранна възраст.

Целият ми живот преминава с “можеше да бъде различно”…”

- Чарлс Дикенс

[lora-ns-world]

,, 31.03.24"

,, Трябва днес да реша къде да бъде погребан човек, който ме отгледа. Който ме научи на 6 годишна възраст да запомня цяла приказката за Дядовата ръкавичка със запетайките за Великден, не за да покаже, че съм най-добрата, а за да покаже на мен че мога. Който всяко лято бе моя изход от едно ужасно минало, извеждаше ме на площадката и ме чакаше за вечеря, и на който така и до края сама не признах цялата истина, въпреки че полови��ката ми ми казваше, че един ден ще съжалявам затова. Днес трябва да реша къде ще бъде погребана баба ми, но единствената майка, която ми бе упора. Единия от двамата човека, които истински признавам за истинско семейство... "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[snqg-v-slunchev-den]

,, Всеки, който е познал радостта и мъката на напълно съзнателния човек, в известна възраст преживява по-силна или по-слаба душевна криза. Преди да навлезе в дейния живот, човек се мъчи да определи мястото си в природата, предназначението си, отношенията си към околния свят. Това е своего рода „мъртва точка“ и щастлив е този, когото размахът на жизнената сила преведе през нея, без да му нанесе големи поражения. “

Владимир Короленко

[vasetovp]

"Да се влюбиш, не е любов.

Да правиш хубав секс, не е любов.

Да слагаш маска, представяйки се за някой друг, не е любов.

Да се правиш на съвършен, за да впечатлиш някого, не е любов.

Да се нагаждаш по другия, бягайки от себе си и това, което си, не е любов.

Да даваш с цел да получи�� в замяна, не е любов.

Да преследваш, да обсебваш, да навлизаш изцяло в пространството на другия, не е любов.

Да чакаш и да не правиш нищо, също не е любов. Нито пък означава, че даваш свобода на другия, правейки нищо за него.

Да търпиш негативите върху себе си от любов, не е любов – скандали, нападки, нарцисизъм, изнудване, агресия, емоционално и физическо насилие. Не, да търпиш от любов, не е любов.

Да изпитваш агония, докато си с някого или пък, когато го няма, не е любов.

Всичко това са нужди на егото, на ума, на незадоволеното вътрешно дете.

Любовта е любов, когато е осъзната. Когато е зряла. Когато не е като наркотик, като крайна необходимост за живот. Ще разбереш, че любовта е истинска по това, че с нея или без нея, ти пак ще бъдеш същият човек, който си. Няма да сваляш грим, просто защото не си го слагал изобщо. Няма да има нужда да ходиш на лечение, защото тя не е била твое поддържащо живота ти хапче.

„Любовта е сляпа.“, казват.

Не. Любовта не е сляпа.

Всъщност именно тя може да ти отвори очите, да ти покаже кой си всъщност – истинският ти.

Проблемът е, че невинаги ти го показва по прекрасен начин. И ето там се разминават разбиранията на повечето хора за любовта. Че тя трябва винаги да бъде красива, перфектна, такава, каквато е в мечтите ти. Че човекът, с когото изпитваш и споделяш любовта, трябва да е „правилният“, „точният“, „перфектният“.

Всеки сам има своите идеалистични представи за този човек, за тази любов. И обикновено когато хората срещнат някой, различен от тези свои си представи, си казват: „О не, това не е той/тя.“, „Любовта е сляпа. Не виждаш ли, че той/тя не е за теб изобщо.“

А тя.. Любовта няма образ, няма външен вид, няма работа, професионална кариера, пари, облекло, не се храни здравословно или нездравословно, не е на определена възраст, не е с определена религия, цвят на кожата, характер, възпитание.

Няма определение за любовта.

Освен едно.

Да дишаш.

Да дишаш е Любовта. Да дишаш с клетките си, с душата си, да вдишваш любов и да издишваш любов.

Изглежда простичко. А е толкова страшно. Защото в дишането няма ум, няма мисъл. В дишането не присъстват идеалите, моделите, стандартите. Дишането не може да бъде контролирано. Дишането не може да бъде „видяно“. Не и отвън, не и с очите, а само отвътре. Така, както и Любовта…"

[chrisheart1973]

[vulgaren]

Мъжете на Tumblr, знам че повечето тук не стоите зад имената си и сте мишоци. Интересно ми е какво мислите за тоя филмар? Гаранция, че го мислите за top g щото е надвил физически някакво 50кг момиче.

Никакво физическо насилие над жена не трябва да бъде считано за лека телесна повреда. Колкото и да те е изнервила, колкото и да те е обидила, ако си мъж - стискаш зъби и чакаш да отмине афекта, след това говорите КАТО НОРМАЛНИ ХОРА.

За финал на поста ще ви разкажа една случка от миналата есен. Прибирам се от вечерно излизане с приятели, с колата. Не пия, когато съм с колата, аз съм от тия путки, да. Кажи-речи рядко и пия. Това не е важното. Валеше дъжд, доста сериозно си валеше даже. Минавам покрай едно кръстовище и виждам едно момиче, горе-долу на моята възраст, куцаше доста и беше без чадър. Отбих, слязох от колата и я попитах дали иска да я закарам до където е тръгнала, защото много вали. Отказа ми, каза че чака някой всеки момент да я вземе, стъпила накриво и си изкълчила глезена. Аз малко се усъмних, че ще я вземе някой, защото ходеше и не чакаше на едно място по-рано. Предложих ѝ поне да изчака в моята кола на сухо и топло. За да не се притеснява, че нещо ще направя и ще съм анонимен, ѝ предложих да ми види и снима книжката, даже ако иска ще говоря с който трябваше да я вземе. Отказа. Викам си, явно наистина всеки момент ще я вземе някой. Попитах я последно дали е сигурна, тя ми се усмихна, каза че е сигурна и ми благодари. Тръгнах си, но на 200-300 метра от кръстовището, където я видях, се сетих, че всъщност имам чадър в колата и направих обратен да ѝ дам поне чадър. Стигнах, нея я нямаше там, продължих и я видях по-нагоре по улицата, продължаваше да куца и да я вали дъжда. Момичето ме излъга, че ще я вземат. Не защото не искаше да се качи на топло и да я закарам. Беше я страх, че може да ѝ се случи нещо. Тогава осъзнах, че жените в това общество са в постоянен стрес, че нещо може да им се случи. Затова отказват помощ, затова се заглеждат случайно в телефона си, когато ги застигаш, прибирайки се по алеята, оставяйки те да ги подминеш и да не ходиш зад тях а пред тях. Защото живеят в ужас. И не мога да ги виня. Не мога да им се сърдя. Аз нямам лоши намерения, никога не съм имал. Никога не съм посягал на жена, не съм обиждал или крещял на жена. Ама аз явно съм някакъв изчезващ вид нормално възпитан мъж. Така че, жени, помагайте си една на друга. Мъжете, които искаме да ви помогнем не можем да бъдем допуснати до вас, за което грам не ви виня.

[pifyy]

Въпреки всичките тези години Tumblr ще си остане мястото, където когато се чуствам най - зле ще изливам емоциите си.

В момента съм в онази криза на идентичността или как му викаха жаргонно " Криза на средната възраст"

Залята с въпроси от сорта на :

" Какво ще правиш сега,времето ти лети"

"Как ще се оправяш без моята помощ"

"Кога ще се жениш,деца,пари,живот"

"Искам да знам тук и сега защото после ще е късно. И ако ��ъсно няма да има смисъл и като няма смисъл хич недей се и пробва"

" Ами ако сгреша,ами ако не стане както трябва. И съм виновна,а когато съм виновна съм Не обичана . И когато съм така аз съм слаба и мижитурна като ония мушички ,които се появяват когато се развали някаква храна"

" Никой няма да ме иска такава,слаба,грозна, безпомощна и жалка. Да "жалка"…онази типична жертва на съдбата и живота. Каквато мразя в другите като го усетя"

"Но нека май е за хубаво. Дано мине бързо,знам че няма да е все така"

" Ето дишам,виждам залеза, чуствам го как ме докосва. Успокоява ме. Това е дар ,това е свобода. Обичам това състояние на лекота."

"Ще се насладя ,а после ще мисля.

Или мисълта сама ще си дойде не знам. Ала знам само,че мога и ще мога винаги. Обичам се! "

Обичай се и ти!❤️

-По случай 10г. В Tumblr 🙏🏻

[keeptolking]

Вече съм достатъчно възрастен,

за да не правя само правилните неща.

На възраст съм,

в която трябва да правя

само красивите!

[loranayavorov]

„Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам...Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи — да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...Твой предан Вазов“

Иван Вазов до Евгения Марс

[ivanovagabbi]

Кафка ги разбира и аз също от доста ранна възраст. Очевидно.

— Franz Kafka, The Blue Octavo Notebooks

[iwatasblog]

Едно от нехубавите ми стихотворения: 1

Преди да дойдеш и да ми натриваш сол

на главата, как съм била прекалено

емоционална и как любовта ми ти е

идвала в повече, та точно тя те е

подтикнала към изневяра,

ще ти кажа само че мене никой

не ме е обичал в тоя живот.

И грам не се оплаквам,

а напротив с т'ва мога само

да се гордея, че съм се научила

да се оправям в тоя шибан

и скапан живот, и най - вече,

че съм оцеляла, щот можеше сега

да съм миндил, но предпочетох

на 13 годишна възраст САМА да

си живея, и да си поема отговорността.

Другите деца, ако не по двама родители,

имаха поне по един, който да ги

подкрепя, а нашите цел живот ми

тровеха нервите, че от мене нищо

немало да стане, че ако не са те

ще умра в некоя канафка,

и как на 40 години ще съм сама

с 20 котки, ама то т'ва определя

само тех и техните комплекси.

Та за т' ва, че ме обвиняваш, че

съм емоционална, можеш само

да си го начукаш,

щото пак ще съм такава и аз

себе си нема да променям

да се харесам на някой,

щот т'ва с нашите съм го

играла и ме боли фара за претенциите

и настроенията ти.

В заключение на епопеята си

мога само да ти кажа, че в

интернет прочетох едно стихотворение,

на една готина мацка, което

гласи, че "щом не можеш да

покориш една жена, е време

да се научиш да си харесваш

покорни жени".

-ivagadjenakoff

[myminiworldd]

Писмо до мен, когато остарея още.

И така, мила моя, когато остарееш…

1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те е дразнело по твое време. И следвала ли си съветите на по-възрастните…

2. Не помагай, ако не те молят за това. Никога не досаждай. Не се опитвай да оградиш близките си от опасностите на света. Просто ги обичай.

3. Не се оплаквай! От здравето си, от съседите, от правителството, от пенсионния фонд! Не се превръщай в мрачната старица от пейката до входа.

4. Не чакай благодарности от децата. Помнете: няма неблагодарни деца – има глупави родители, чакащи благодарност от децата си.

5. Не използвай фрази от типа: „Аз на твоята възраст…“, „Отдадох ти най-добрите си години…“, „Аз съм по-възрастна, затова зная по-добре…“. Това е непоносимо!

6. Ако имаш внуци, не настоявай да те наричат по име, а не „баба“. Глупаво е.

7. Не харчи последните си пари за подмладяващи процедури. Това е безсмислено. По-добре ги изхарчи за екскурзии.

8. Не се гледай в огледало и не се гримирай в полутъмна стая. Не се ласкай. Старай се да изглеждаш елегантно. Именно елегантно, а не младежки. Повярвай ми, че е по-добре.

9. Пази мъжа си, дори ако е сбръчкан, безпомощен, нацупен старчок. Не забравяй, че някога е бил млад, силен и весел. И навярно той е един от малкото, които те помнят млада, слаба и красива. И възможно е, той да е единственият, на когото сега си нужна…

10. Не се старай на всяка цена да надбягаш времето: да се оправяш с новите технологии, маниакално да следиш новините, постоянно да научаваш нещо ново, за да „не изостанеш“ от живота. Смешно е. Прави това, което ти харесва. Колкото можеш.

11. Не се обвинявай за нищо. Както и да е протекъл живота ти или този на децата ти, ��и си направила всичко, което си могла.

12. Съхранявай достойнство при всякакви ситуации! До края! Постарай се, мила, това е много важно!!! И помни, че ако ти си жива до този момент, значи си нужна някому...

Светът на жените

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (1-ва част) – Обещаващо начало

Ето, че се завръщам с нов коментар за манга заглавие, което за разлика от „The Case Study of Vanitas“ е завършено. И всъщност е доста старо. Да си призная обаче, беше ми малко трудно да започна да чета тази манга, не защото нямах време, а заради жанра „шоджо“ в описанието ѝ. Честно казано никак не харесвам шоджо творбите, тъй като често са изпълнени с ненужни досадни интриги и драми или пък лигави романтични ситуации. Казвам го с риск да си навлека гнева на феновете на жанра, но това е моето мнение. Само, че въпреки жанра, резюмето на „Vampire Game“ звучеше интересно и именно затова в мен се породи дилемата дали да дам шанс на мангата и да я зарежа. Е, в крайна сметка се поддадох. Затова нека да започнем с кратко описание на историята. И както обикновено, следват ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ!

В едно далечно царство, наречено Фелиоста, някога се породил конфликт между светлината и мрака. Цар Фелиос, майстор на свещената магия на светлина, започнал да враждува с царя на вампирите Дузел, владетел на тъмните сили. В разгара на епичната битка, Фелиос прибягнал до своето най-силно и унищожително заклинание, за да победи врага си. То обаче имало цена – живота на заклинателя. Тогава виждайки неизбежния си край, Дузел проклел Фелиос - един ден двамата отново да се срещнат след сто години, когато се преродят. Царят на вампирите се заклел да открие Фелиос, да го преследва и накрая лично да го унищожи.

Сто години след гибелта на двамата в онзи съдбовен ден, Дузел се завръща в света на живите, намирайки убежище в тялото на бебе кяул (див звяр, подобен на котка), който обаче е прекалено слаб и уязвим в тази крехка възраст и затова възпрепятства пробуждането на тъмните му сили. Въпреки това Дузел не губи време и веднага започва да издирва превъплъщението на Фелиос. Точно тогава, по чист късмет, Дузел се сблъсква с принцеса Ищар, която го спасява от разярена тълпа, преследваща майката кяул и нейните бебета. А тази принцеса се оказва една от наследниците на омразния Фелиос. Благодарение на нейната симпатия и решение да го запази като свой домашен любимец, царят на вампирите получава достъп до замъка на Фелоста. И така, отмъщението започва!

Ами, дотук добре… или поне така обещаваше началото на историята. T^T

Не щеш ли, Дузел бързо бива разкрит от Ищар, а това определено застрашава планът му да проучи всички членове на рода на Фелиос, за да открие в кого от тях се е преродил смъртния му враг, като се докопа до кръвта им… или поне така изглежда на пръв поглед. За негова изненада, Ищар намира цялата му идея за отмъщение за интригуваща и забавна. Тъй като самата тя намира роднините си за досадници, които между другото само се чудят как да я оженят за някой от братовчедите ѝ, за да може да продължи царския род. Затова отмъщението на Дузел започва да ѝ се струва като добър шанс да накара всички от царския двор да съжаляват за това, че смеят да планират собственото бъдеще вместо нея.

И ура! Историята започва да се развива по неочаквано шантав начин. Вече можем да започнем същинското обсъждане на развоя на събитията и да отбележим разните впечатления… или може би разочарованията в следващата публикация. Ще видим! ;)

[vprki]

Любомир Кръстев: Мечтата ми беше да имам изложба в галерия „Структура“

 „Моя мечта беше да имам изложба в пространството на галерия „Структура“.“ Каза в неформален разговор ху��ожникът Любомир Кръстев за „въпреки.com” за експозицията си „Променливи пространства“. Сподели го с вълнение и не без притеснение, че вече �� факт…

Куратор на изложбата е изкуствоведката и създател на галерията Мария Василева. Във въвеждащия си текст тя пише:

„Любомир Кръстев работи върху серията голямоформатни рисунки през последните почти четири години. Дължината на процеса се определя не само от сложността и спецификата на техниката, но и от търсенето на образ, който с минимум средства да улови същността на проблемния свят, в който живеем.

 Макар и инспирирани от конкретни пейзажи, места и ситуации, в процеса на изследване и пресъздаване върху листа Кръстев създава утопии, чиято връзка с реалността е почти загубена. Сблъсъкът между индустриите и урбанизацията, от една страна, и съпротивата на природата, от друга, създава пустинни пространства, в които са останали само следи. Географските, политическите и културните различия са уеднаквени и превърнати в образи с абстрактно звучене. Образи-метафори, образи-предсказания за евентуални бъдещи катаклизми; тревожни, обезлюдени пейзажи, само загатващи минали животи.

Про��есът на работа на Кръстев обикновено започва с направена от автора или намерена фотография, обърната в черно-бяло. Той стартира своеобразна игра, като трансформира отделни зони от позитив в негатив, размества ги и ги уголемява. Това му дава възможност да се отдалечи от конкретното и да навлезе в абстрактните полета на мисълта и емоцията. Пренася намерения образ върху хартията с изключително сложна, бавна и изискваща огромно съсредоточаване техника, като използва въглен и графит на прах. Включеният колаж подчертава променливостта и нестабилността на преживяванията, често оставащи в спектъра на повърхностното и преходното. В проекта отделни реалности, обекти и пространства от природната, архитектурната или градската среда навлизат едни в други, взаимно изменяйки се. Работата на Любомир Кръстев разчита на опозиции като видимо-невидимо, съзнателно-несъзнателно, метафизично-реално.

 „Желанието да бъдем близо до природата е все по-осезаемо. Но единствено под формата на бягство…“, споделя авторът. Изложбата е посветена на невъзможността да намерим хармония между създаденото от нас и заобикалящата ни природа. Някъде връзката се е прекъснала и възстановяването ѝ изглежда почти невъзможно.“

Любомир Кръстев (р. 1983 в Русе, живее и работи в Пловдив) завършва магистърска степен с графика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив през 2008 г. В момента д-р Кръстев е главен асистент в катедра "Изящни изкуства" на същата академия. Някои от неговите самостоятелни изяви включват: The Industrial Temple, Нощ на музеите и галериите, Пловдив, 2016; Форсиране на избора, Национални есенни изложби, Пловдив, 2013. Сред участията му в групови изложби, конкурси и кураторски проекти са: ФОН: Млади автори от Пловдив, кураторски проект на галерия Sariev Contemporary, 2019; LISTE / Аrt fair – Basel „Поколение между разруха и ентусиазъм“, кураторски проект на Албена Михайлова-Манц, 2019; Tractatus Locus - пространството в съвременната художествена творба, кураторски проект на Кристина Шрай в Български културен институт - Дом Витгенщайн, Виена, 2017; Нови постъпления 2010-2011, СГХГ, София, 2012 .

Припомняме, че 2013 година изкуствоведка и преподавател в АМТИИ доц. Галина Лардева за първи път бе куратор на Есенните изложби в Пловдив. Тогава тяхно мото бе „Форсиране на избора“ и участваха Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев. Всички избрани автори бяха на възраст между 25 и 40 години, получили своето сериозно академично художествено образование в България и/или по света, имаха своите специализации, резиденции и участия в редица проекти, всеки от тях следва самостоятелно своя път на творческо развитие. Не на последно място проектът целеше чрез засилено презентиране на младите в съвременната българск�� художествен�� сцена тяхното осмисляне и осъзнаване като релефно творческо поколение, а комуникацията помежду им – да допринесе за формирането на необходимата активна среда за бъдещо развитие. С днешна дата Галина Лардева е вече професор в Академията и продължава да курира Есенните изложби. А мнозинството от участниците тогава са вече сред интересните и авторитетни автори, които продължаваме да следим като развитие.

Любомир Кръстев

През 2016 Любомир Кръстев е Бенефициент на програмата за подпомагане към Наградата „Гауденц Б. Руф”. /Гауденц Б. Руф е дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., той организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната и мястото на съвременното българско изкуство в този процес не само в страната ни, но и на международната артистична сцена.  Представените от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство. След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. Повече може да прочетете тук./ През 2010 и 2015 е Любомир Кръстев е гостуващ артист в резидентната програма на  International Artist Village, Гуанлан, Китай; през 2012 получава награда за графика от Национален конкурс на Алианц, Пловдив; 2009 е награден на Национален конкурс за млади художници, критици и куратори, София.

Проф. Станислав Памукчиев не пропуска да следи пътя на младите автори...

Изложбата „Променливи пространства“ в галерия „Структура“ продължава до 16 ноември. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков