#всички

[incredible-beast]

Всички хора по света търсят щастието, само българинът търси кусури.

[everythingbgblog]

Часовникът отброи минутите до момента, в който най - накрая осъзнаха, че това е тяхното “и заживели щастливо.„

Просто им се случваше поотделно.

— Симона Стоева “Всички ние сме мечти”

[nando161mando]

"Либерация за всички" (BG: Български)

"Liberation for all" (EN: English)

[a-beautiful-lie]

Злобата ви състарява и ви прави по-грозни. Само казвам.💁🏻‍♀️

[pocahontasisthatyou]

беше ми много забавно, когато не всички се обличаха като мен

гледаха ме странно с тоя шлифер и ме ебаваха, че съм цялата в бежово

казваха ми, че искам да се скрия като хамелеон, затова не съм използвала цветове

"ти винаги се обличаш яко странно, тва балтон ли е"

обичах си стила

сега всички сме хамелеони със странни шлифери

[darude-cumstorm]

Някога била ли си връзвана?

Благодаря за комплимента, момче съм за твоя жалост! Ако това сам да се вържа с колани след което да не успея да се освободя се брои, значи да.

[narkofeya]

ти и жалкото ти подобие на физика трябва благоговейно да мълчите

[vladilife]

alexa play “happy birthday” by илиян bc YAAAAS IT’S MY BIRTHDAY!!

[incredible-beast]

"Обстоятелствата са променливи- принципите никога."

- Оноре дьо Балзак

[magdalenagigova]

Фондация “Всички заедно за едно” открива нов спортен център за развитие на деца

Фондация “Всички заедно за едно” открива нов спортен център за развитие на деца  На 19.12 от 19:30 в зала “София” на хотел Marinela Sofia предстои обявяването на фондацията “Стефан Стефанов-ПМС-„ВСИЧКИ ЗАЕДНО ЗА ЕДНО“. Близките на Стефан Стефанов – младеж на 17 години, загубил живота си в катастрофа, изпратиха следното писмо към редакцията ни: Фондация “Всички заедно за едно” открива нов…

[knowitsforthekiller]

всяко помръдване те тегли долу към построения от черен лед затвор

[samodivas]

малко шопско

[iamstonecoldbabyy]

Тясно ми е. В този апартамент, в този град, сред тия хора. Просто ми е тясно, всички тия емоции, които не излизат навън, а остават вътре в мен, от гордост да се справям сама, да не говоря, да мълча, натъпкала съм всичко и вече няма място. Тясно е, време е да се преместя.

[userlost11111]

“Липсата на посока,

а не липсата на време е проблемът. Ние всички до един имаме 24 часа на ден

– и успешните и неуспешните…”

[ladyschaoticmind]

Любов е,

когато само аз и ти знаем за всички онези малки неща, които се случват помежду ни, и не искаме да ги споделяме с другите, защото мечтаем да запазим всичко най-красиво само за нас двамата.

[ibracadabraa]

"Има хора, които усещат силно привличане помежду си, но въпреки това връзка не се получава. Има хора, които припокриват вижданията си за живота, света, усещанията си и въпреки това връзка не се получава. Има срещи, при които усещаш дишането на другия сякаш е част от твоето собствено. Усещаш ударите на сърцето на другия, сякаш бие в теб. Има копнежи и желания, които остават неосъществени. Понякога от страх, понякога от прекомерно его. Има хора, които събличат душата си пред теб. И хора, които карат твоята да пулсира - без докосване, без дума, без дъх. От самото присъствие на другия кожата ти настръхва. Има хора, които имат влияние помежду си. Наречете го химия. Наречете ги сродни души. Наречете ги както пожелаете. Но има връзки между такива хора, които никога не се осъществяват и някъде в пространството е писано да се разминат.

Не правете грешката да си мислите, че е съдбата. Не обвинявайте нея. Всички ние променяме тази така невъзпитана дама с изборите, които правим всеки ден. Тя просто ни слуша. Има хора, които макар да са създадени да се срещнат, поемат в различни посоки. Не заради карма, а заради личен избор. Защото усещането, което носят един на друг е толкова силно, че се страхуват да продължат. И спират. На някой ред в чата. На първата чаша вино. На първата среща. Такива разминавания горчат дълго. И колко глупави трябва да сме хората, след като тази неблагодарница съдбата, която непрекъснато обвиняваме, ни навира право в лицето сродната ни душа, а ние я захвърляме. Отбягваме нещо, което имаме, а други прекарват цял живот в търсенето й.

Хората се страхуват от душите си. Във време, в което сме свикнали да се предлагат тела на безценица е много по-лесно да поискаш тялото на другия. Така нямаш отговорност към този човек. Тази нощ разполагаш с една плът, без чувства.

Душата е друго. Душата изпитва емоции. Тя тъгува, тя е щастлива, капризна. Иска друг вид ласка и внимание, които малцина имат време да й дадат. Превърнали сме се в първобитни, саможивлеци. Очакваме любов, а бягаме от нея. Знаем как да отключим животинското, но не и човешкото. Не се срамуваме да търсим секс, но се срамуваме да търсим любов. Колко жалко...

А сме родени за толкова повече. И можем толкова повече. А ние се задоволяваме с толкова малко. Наистина... колко жалко, колко жалко."

Силвия Крумова