#бгкнига

[everythingbgblog]

“Рожденичката” — Пенелъпи Дъглас

[kinderlist]

Включи Нощта

Когато бях малка, сенките по стените в стаята ми бяха мои приятели. Първоначално се страхувах от тях и се завивах през глава с юргана, но в един момент се престраших да се вгледам в силуетите и видях симпатични заек (клоните на едно черешово дърво пред прозореца) и лисица (един бор до черешата), които се боричкаха. От този момент всяка вечер в стаята ми се разиграваше театър на сенките, който ме приспиваше.

Вярвам, че човек много по-лесно превъзмогва страховете си, когато ги познае и опознае. Понякога даже, когато се вгледаме хубаво, уплахът ни се оказва съвсем безпочвен.

"Включи Нощта" (издателство "БГкнига") от Рей Бредбъри е книга, която предразполага децата, а защо не и възрастните, да надникнат в тъмното и открият скритите вълшебства там. Тя ни хваща за ръце, изключва лампите и включва сетивата ни за небето и всички блестящи частици в него, за песните на жабите и щурците, за играта на пълзящище по стените петна.

Книгата ме вдъхнови да изработя за децата параван за театър на сенките от стар кашон и парче оризова хартия. На екрана с Кай предварително изобразихме неговата представа за нощта. Цял един следобед рязахме, рисувахме и лепихме. След като се стъмни и дойде време за сън, изгасихме всички лампи, освен една, която поставихме зад паравана и разиграхме приказно представление. За театъра използвахме комплекта с картонени фигурки на клечка от lodkata.bg.

Книгата "Включи Нощта", рисуването и игрите със сенки са прекрасни начини за преодоляване на страха от тъмното.

[everythingbgblog]

“Не всяка любов е споделена. Никой не може да обича точно колкото другият го обича. Любовта е несправедлива. Винаги едната страна обича повече. И е най - добре да не си на страната, която обича повече, защото тя страда.”

— “Крадецът на целувки” - Л.Дж.Шен

[everythingbgblog]

Часовникът отброи минутите до момента, в който най - накрая осъзнаха, че това е тяхното “и заживели щастливо.„

Просто им се случваше поотделно.

— Симона Стоева “Всички ние сме мечти”

[everythingbgblog]

Тя беше мечтание, страст, хаос.

Също като него.

И дори реалността да бъде друга в откраднати вечери като тази фантазиите му оживяваха. Макар и за кратко, двамата създаваха свят, който съществуваше само за тях.

Свят, преливащ от изкуство.

Иво легна до нея и сърцето му се разтопи от благодарност, когато я гушна, а тя зарови глава в гърдите му.

Филмът започна.

Историята им - също.

— Симона Стоева “Всички ние сме мечти„

[everythingbgblog]

— Какво правиш за ФБР?

— Каквото поискат от мен.

— Ами… да речем, че поискат от теб да подпалиш съседния апартамент на възрастната жена?

— Ще го подпаля.

— Ами ако ти възложат да убиеш мен?

— Ще трябва да откажа.

— Защото съм забавна?

— Защото си моя.

[everythingbgblog]

– Всички ни гледат. Хората ни одумват - каза та тихо

– Грижа ли те е?

Тя се подвоуми, гледаше надолу към високите токчета на които се полюляваше, после вдигна лице, което се четеше решимост.

– Не.

– Добре, защото мненията са като задниците. Всеки има по едно и обикновено мирише лошо.