#валери петров

[snqg-v-slunchev-den]

Така веднъж във снежната алея

видях следи: „той“ бе минал с „нея“.

Аз тръгнах по следите и узнах

какво се бе развило между тях:

как тук над нея той бе тръснал клона,

как там си бе изула тя шушона,

за да изтърси влезлия ѝ сняг,

и как я бе придържал той, и как,

използвайки таз полуизмама,

стояли бяха дълго време двама,

трептящи от любов, един до друг,

в гората без движение и звук

освен почукването на кълвача.

И продължавайки след тях да крача,

представих си аз нежната игра

на двамата във снежната гора

и видях как на дългата ѝ клепка

звездата на една снежинка трепка

и как разтапя топлия ѝ дъх

скрежеца върху мекичкия мъх

на шала му. А той не е кротувал

а той, разбира се, я е целувал,

мошеникът с мошеник, виж го ти!

Вървях и се ядосвах аз почти

и още с тая ревност във гърдите

в миг гледам: отделиха се следите

и без да спрат, на първия завой,

тя тръгна вляво, а във дясно той.

Какво бе станало? Нима раздяла?

Озадачен, сред тишината бяла

с ръце в джобовете си аз стоях.

И изведнъж засмях се с тъжен смях:

наистина те бяха тук вървели

на таз алея в белите тунели,

но не в прегръдка, както мислех аз,

а поотделно, с разлика от час,

и не любовна двойка бяха, значи,

а двойка най-случайни минувачи,

един за друг незнаещи дори

Как тъжни са тез букови гори!

И аз стоях, обзет от болка тиха

по всички тез неща, които биха

могли да бъдат, но – уви! – не са

подобно тази среща във леса…

[pocahontasisthatyou]

Те не идат от космоса,

те родени са тук,

но сърцата им просто са

по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си

и жени ни влекат,

а ний пием коняка си

в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,

или с израз на снобска умора,

и изобщо стараем се да не става въпрос

за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са

от реалния свят,

не се срещат на тениса,

нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от вида на хвърчащите хора?

Валери Петров

[loranayavorov]

ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идат от космоса,

те родени са тук,

но сърцата им просто са

по-кристални от звук,

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си

и жени ни влекат,

а ний пием коняка си

в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,

или с израз на снобска умора,

и изобщо стараем се да не става въпрос

за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са

от реалния свят,

не се срещат на тениса,

нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от вида на хвърчащите хора?

Валери Петров

[vprki]

„Когато розите танцуват“ на Валери Петров се завръща в своя театър - Сатирата

Сатиричния�� театър „ Алеко Константинов“ започна амбициозно новия театрален сезон с две премиери – „Буржоата благородник” от Молиер под режисурата на Бойка Велкова и „Креват за двама” от австрийския писател Рене Фройнд с режисьор директора на театъра Калин Сърменов.

Смело решение на ръководството на театъра и премиерните постановки да бъдат в един и същи ден на 3 октомври - „Буржоата благородник” в камерната зала „Методи Андонов“, а „Креват за двама“ с подзаглавие в скоби, поставено от режисьора „тотално бедствие“ в големия салон.

Предния ден журналисти и приятели имахме възможност предпремиерно да гледат класиката на Молиер.  Непосредствено преди премиерите Калин Сърменов разказа и какви нови постановки готвят в Сатирата, за това по-късно в текста.

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова /на водещата снимка с Калин Сърменов/ за трети път поставя в Сатиричния театър, като се посвещава на класиката още с първата си постановка „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд, 2019. Последва „Постоянната съпруга“ („Очарователни грешници“) от Съмърсет Моъм, 2022. И сега „Буржоата благородник” от Молиер, написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл в 1670.

От 2013 година не поставяна у нас пиеса на драматурга, ярък представител на френския класицизъм. Преди повече от 10 години в Театър „Зад канала“ бе премиерата на забележителния спектакъл на Лилия Абаджиева „Скъперникът“. Парадокс или не през 2022, когато световната театрална общност отбеляза 400 години от рождението на Жан-Батист Поклен дьо Молиер и гледахме великолепни чуждестранни представления по време Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Платформата „Световен театър в София“, нито една родна трупа не пожела да работи негови пиеси. Единствено по този повод Международното триенале на сценичния плакат в столицата в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Френския институт у нас представиха в онлайн формат проекта „Молиер без граници“. Той бе посветен на творчеството на големия драматург, а колекцията обединява над 35 български и чуждестранни плакати от богатия фонд на Триеналето…

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова е избрала забележителен екип – музиката е на Теодосий Спасов с негова нова композиция, която звучи неговият кавал. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова, драматург е Михаил Тазев. Самите имена са вече марка за висок професионализъм, което лъха от целия спектакъл. Актьорите са пленителни в ролите си, всеки по своему, но се усеща колко сериозно и вдъхновено са работили именно в интерпретацията на режисьорката. Представлението, освен класическия текст на Молиер (превод Паисий Христов) носи усещането и разбирането за днешния ден и сегашните амбиции, неудовлетворености, хитрини, безпомощност и много още. Специално трябва да отбележим актьорската игра на Николай Върбанов като господин Журден и Елена Атанасова като госпожа Журден, изградени сложно като персонажи от Бойка Велкова. Те не са еднопланови с ��динствен етикет, както традиционно несправедливо се отнасяме към персонажите на Молиер - от комедийната им, понякога до гротескност, изява до трагичната невъзможност да бъдат това, което им се иска и мечтаят за него с наивност, стигаща до абсурд. В другите персонажи се превъплъщават Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт, Учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и Майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант, Учител по танци – Любомир Ковачев, Учител по музика – Константин Икономов, Мюфтия, Учител по философия – Мартин Каров, Първи лакей – Живко Сираков, Втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор, клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“).

Николай Върбанов като господин Журден

Целият спектакъл е изграден като танц. Бойка Велкова е свързана с балета и изборът ѝ на Мила Искренова като хореограф се отблагодарява с великолепието си. Тя обича да работи в театъра и се вижда как е подготвила актьорите в шеметните им изпълнения на сцената, без да се чувстват ограничени от пространството на камерната сцена. Спектакълът има и своите драматургически, режисьорски и изпълнителски кулминации. И преди всичко се вижда радостта, щастието на актьорите в различните им роли, състояния, както е по текста на Молиер. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика, така блестящо сътворена от Теодосий Спасов. Това един от моментите в представлението, които буквално взривяват публиката.

Рене Фройнд

Независимо, че в последните години има преводи  на австрийския писател и драматург Рене Фройнд, той е малко познат у нас. Драматургът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е предложила на Калин Сърменов „Креват за двама“ (Тотално бедствие) в превод на проф. Владко Мурдаров. Тя познава в детайли пристрастията му към немско езичната драматургия. /във „въпреки.com” може да прочетете тук/. Във въведението към спектакъла режисьорът е написал: “Много често в опитите си да постъпим правилно забравяме да се вгледаме в човека, заради когото са всичките ни усилия. Слагаме собствените си представи пред нуждите, чувствата и емоцията на другия. Тоест, да забравим за себе си, за да можем да разберем човека, когото твърдим, че обичаме. Най-трудни са простите формули!“

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда Диана Чернева, пластика Татяна Янева. в ролите: Сандра – Александра Сърчаджиева, Томас – Николай Луканов, Лео – Явор Борисов, Елизабет – Стела Ганчева.

Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, 14 февруари 1967 г., във Виена. Запленен по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, започва да пише още 12-годишен. От писането не успява да го отклони нито следването му на философия, нито работата му като драматург в една от най-добрите виенски сцени „Театър ин дер Йозефщат“. Автор е на театрални и радиопиеси, пет романа, есета, документални изследвания. Творбите му са отличени с национални награди, а той няколко пъти получава авторски литературни стипендии или стипендии за създаване на драматургична творба. Живее в алпийското селце Грюнау им Алмтал – местност, която се слави със своите чисти езера.

Стела Ганчева /л/ и Александра Сърчаджиева /д/

Той ще пристигне в България на 1 ноември, за да гледа в Сатирата своята пиеса „Креват за двама“ в режисьорската интерпретация на Калин Сърменов. Съобщиха от трупата на пресконференцията, посветена на новия сезон, което споменахме в началото. В интервю за БТА режисьорът споделя: „Историята на Рене Фройнд е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има многоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо.“

Явор Борисов

Всъщност, нещо като изненадите, които ни поднася всекидневно животът в личните ни взаиомоотношения, когато се опитваме да променим човека до нас. От своя страна – той също иска да ни направи по свое подобие. Това е най-големият ни враг.  „Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта.“ Убеден е Калин Сърменов. И вероятно и затова е избрал за главната роля в спектакъла Александра Сърчаджиева, самата тя като актриса и човек е къ��бо от емоции. А  не е ли така всеки от нас, колкото и да се стремим да ги скрием и потиснем. Тук, по нашите географски ширини, някак се страхуваме да изразяваме и да признаваме пред себе си интимните си емоции. Разчитаме често, че грубостта ще ни направи неуязвими…Е и затова е заглавието на Сърменов в скоба…

Александра Сърчаджиева

Силно начало на сезона за Сатирата, а и това, което предстои е вдъхновяващо, без да е преувеличено.

За 6 ноември е планирана премиерата на „Чумата“ – от съвременния румънски драматург и актьор Джордже Кокош под режисурата на бившия министър на културата Боил Банов. След постановката „Кралицата на красотата“, спектакъл в памет на Борислав Чакринов, по пиесата на знаменития Мартин МакДона „Бившата мис на малкия град“ –първия му драматургичен текст/1996/ Банов поставя в Сатирата. Стоян Радев вече репетира „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт с Албена Павлова в главната роля. Първата среща с публиката ще бъде на 9 ноември.

Бертолт Брехт пише „Майка Кураж и нейните деца“ през есента на 1939 г. по време на емиграция в Швеция в годините на Втората световна война. Тя е поставена в Народния театър за първи път на 27 януари 1962 от режисьора Моис Бениеш.

След премиерата на Стоян Радев Теди Москов започва работа по комедията "Кома" на един от най-нашумелите европейски драматурзи – французина Жан-Пиер Мартинез, чиито пиеси са познати и поставяни у нас. Пиесата "Бушон за смяна"на младия драматург на Сатиричния театър Михаил Тазев ще постави режисьорката Елица Йовчева като моноспектакъл на Михаил Сървански на клубната сцена „Хепи Сатира“.

Вели Чаушев /л/ и Ицхак Финци /д/ в "Когато розите танцуват", 1961

За нас най-вълнуващото като предстоящо театрално събитие е, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров – пиеса, чиято паметна първа реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо.

В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

Една от последните снимки на Валери Петров, януари 2014

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралн��я ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената.

Как ли ще бъде сега след 64 години?...Ще разберем…

И да не забравяме, че на 13 януари 2025,  когато се навършват 162 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име ще бъде връчена Наградата за драматургия на името на големия писател. Вече са постъпили предложения и членовете на журито четат. След обявяването на наградата в началото на следващата година ще бъде поставена пиесата.

Очаква ни интересен и смислен сезон на Сатиричния театър, каквито са идеите на екипа му.≈

Текст: "въпреки.com"

Снимки: Антон Даскалов, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[mihaylovblog]

„Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! Дни, години - какво ни остава? Както твоята пяна във шепата мре, чезнат зависти, страсти и слава.“ 103 г. от рождението на Валери Петров (1920 – 2014). Снимка: https://trud.bg/

[stellajournal]

Лилия Маравиля представя монолог от „Театър, любов моя“ на Валери Петров

[balgarianovinite]

Инспектор Стефан Петров от ИАРА - Бургас арестуван за рекет

За обществото остана скрита информацията, че Стефан Петров е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА - Бургас. И това се случи благодарение на обвързаността на медиите в Бургас с политическите партии.

Имало е уговорка между Константин Бачийски, Катя Касабова (главна редакторка на Флагман.бг) и сайта ИСКРА.БГ да не се пише за инспектора в ИАРА - Бургас Стефан Петров и този рекет, за да не се навреди на ПП-ДБ за изборите.

ИСКРА.БГ е "медията" на политическа партия "Средна европейска класа", която беше част от ПП Продължаваме промяната. Този политически сайт бълва суперлативи за Стефан Петров, който само ние от ЮСТИЦИЯ разкрихме, че е лежал в затвора за ЧЕТИРИ ГОДИНИ за опит за убийство на трима младежи във Варна. Тогава бъдещият инспектор в ИАРА нападнал момчетата без причина, защото бил пиян и ги намушкал 10-15 пъти. В резултат на това те се беряли душа няколко дни в болницата и при изписването си са си тръгнали, я без далак, я без панкреас и т.н. Травми за цял живот. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ. И как е станал после инспектор в ИАРА, само ние можем да преполагаме как Константин Бачийски му е помогнал. Всъщност и двамата ( Стефан Петров и Константин Бачийски ) се хвалят как е уреден Стефан Петров в ИАРА - Бургас по "втория начин".

Стефан петров с константин бачийски от пп-дб Но да се върнем на това как се сти��на до ареста на Стефан Петров за рекет над рибари. Под пълна медийна тишина първо беше арестуван Стефан Петров и отведен в ОДМВР- Бургас, но след намесата на Бачийски, е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения за изнудване, както би се сторило, ако на неговото място беше някой нормален гражданин без политически гръб. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ. Под сурдинка се говори, че Стефан Петров е изградил стройна мрежа за рекет в ИАРА - Бургас, като всеки служител, който се противопостави на това бива разжалван, уволнен, наклеветен през жълтия сайт ИСКРА.БГ и накрая натирен в трета глуха.

Стефан петров с политици И така след катарзиса на Стефан Петров от хулиган, убиец и затворник, на политик, общественик, журналист и инспектор в ИАРА - Бургас, той днес се изживява като велик герой, чието даже хопдене до тоалетната бива отразено в кафявата медия ИСКРА.БГ като нещо, направено вц полза на обществото. А ИСКРА.БГ. Флагман, Бургас нюз и т.п. воделвилни сайтове защо не написаха основните факти за Стефан Петров, а именно, че е убиец, лежал в затвора за това и че използва службата си в ИАРА - Бургас да рекетира. Тук възниква въпросът защо му се осигурява такъв медиен и институционален комфорт, след като има доста данни за незаконните дейности, развивани в ИАРА - Бургас от бившия затворник и убиец. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.

Убиецът стефан петров с политици Въпросът е лесен за отгатване на отговора, а той е: Еми, защото той това го върши с благословията на своите закрилници като Константин Бачийски от Политическа партия СЕК и не е трудно да отгатнем как тези пари вървят после нагоре към черните каси на партията. Все пак Стефан Петров трябва да им се отблагодари по някакъв начин, че са пренебрегнали закона и са осигурили назначаването на един затворник и убиец като контролен орган в ИАРА - Бургас. А защо Флагман и другите медии в Бургас не отразиха този важен за обществото факт, ние сме дали отговорът в нашите разследвания още отдавна. - Защо сайтът “Флагман” не отрази присъдата на Кюфтето от бившата бригада на Троянеца за палеж срещу колега – журналист ? 2023 - Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии? Керанка Касабова - Косматата от Тополовград, която си е сменила името със съдебно решение на Катя – главна редакторка на сайта бе жена на Валентин Касабов - дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов, преди КОВИД-а да го прати в Ада. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която “услужливо” се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като плащане по договор за реклама към сайта Флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината  в Бургас да няма много частни  инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ. Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро. Сега можем да се върнем на това, което само ние разкрихме за Стефан Петров. “Общественикът” Стефан Петров – Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож. До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО “Житарово”.

Стефан петров – машината от искра. Бг лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години Тази информация беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан ПЕТРОВ – Машината според сводките на Варненските съдилища е нападнал 3 момчета заради скарване. Стефан Петров е извадил нож и намушкал тримата младежи в областта над кръста и причинил тежки телесни повреди. Младежите били спасени във Варненската болница. Според информацията, след намушкването от страна на Стефан Петров – Машината при животоспасяващите операции са извадени жизнено-важни органи на младежите, които и днес сигурно живеят като инвалиди втори живот. Най-големият парадокс е, че през 2017 година, Стефан Петров е бил номиниран за личност на годината на Бургас от жълтия сайт ФЛАГМАН, където главен редактор е Керанка или Катя Касабова, съпругата на дясната ръка на Валери Симеонов – Валентин Касабов. Припомняме, че тогава НФСБ на Валери Симеонов и СЕК на Георги Манев бяха коалиционни партньори и част от управляващата коалиция начело с ГЕРБ, която беше свелена след близо 200 дни на национални протести. Може би заради това ФЛАГМАН.БГ скри тази информация за вас – гражданите на Бургас и агитираше да се гласува за един осъден от българския съд касапин като Стефан Петров – Машината .

Константин бачийски от сек и кирил петков За Валери Симеонов и жълтия сайт ФЛАГМАН, който номинира Стефан Петров – Машината за личност на Бургас за 2017 година сме изписали тонове мастило например в статиите долу: - Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии? - Прекарват ли мигранти НФСБ и “патриотът” Валери Симеонов ? - ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА “ПЕКОВ” ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ? - ХВАНАЛИ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ В ОПИТ ЗА КРАЖБА ОТ ПРОМЕТ ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА. - Аверчето На Валерко – Георги Манев Е Съдружник На Задържания С Митьо Очите – Бенчо Бенчев Информацията лесно може да бъде проверена при една обикновена съдебна справка на Стефан Петров. В следващите седмици нашата медия ще изнесе интервю с пострадалите младежи от ножа на Стефан Петров – Машината.

Кой е Стефан Петров – Машината?

Стефан Петров – Машината е заместник-председател на „Организация за закрила на българските граждани“ ( ОЗБГ ), за която в Бургас има упорита мълва, че е младежката организация на НФСБ, а след отпаднето на Валери Симеонов от политиката, се наследява от неговия коалиционен партьор – Георги МАНЕВ. Георги Манев или Жоро Манев, както е известен в Бургас, спряган като шеф на ИСКРА.Бг и Стефан Петров – Машината, е уж бивш председател партия “Средна европейска класа” ( СЕК ). Според нашата информация, той само формално е преотстъпил мястото си на Константин Бачийски, а всъщност все още дърпа конците в нея. Понастоящем Стефан Петров е репортер в ИСКРА.БГ, но дали обществото може да бъде правилно и обективно информирано от хора затънали в проблеми с морала и закона? От хора като Стефан Петров, опитали да убият трима младежи с нож и осъдени заради това. Сайтът ИСКРА.БГ , където Стефан Петров – Машината се изживява като журналист, се появи покрай партия “Средна европейска класа” ( СЕК ) и вероятно обслужва интересите на Жоро Манев, който е най-вероятният скрит собственик на тази т. нар. “медия”. Но защо една медия не проверява моралните устои на своите журналисти? Този въпрос задаваме на вас, нашите читатели… Може ли един осъден убиец като Стефан Петров – Машината да говори за морал след като е опитал да почерни три майки на млади момчета?    Read the full article

[petarnizamov]

Стефан Петров Машината от ИАРА лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години

"Общественикът" Стефан Петров Машината , "журналист" на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож.

До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров Машината е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО "Житарово".

Стефан петров машината от искра. Бг лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години Тази информация за Стефан Петров Машината беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан Петров Машината според сводките на Варненските съдилища е нападнал 3 момчета заради скарване. Стефан Петров е извадил нож и намушкал тримата младежи в областта над кръста и причинил тежки телесни повреди. Младежите били спасени във Варненската болница. Според информацията, след намушкването от страна на Стефан Петров - Машината при животоспасяващите операции са извадени жизнено-важни органи на младежите, които и днес сигурно живеят като инвалиди втори живот. Най-големият парадокс е, че през 2017 година, Стефан Петров Машината е бил номиниран за личност на годината на Бургас от жълтия сайт ФЛАГМАН, където главен редактор е Керанка или Катя Касабова, съпругата на дясната ръка на Валери Симеонов - Валентин Касабов. Припомняме, че тогава НФСБ на Валери Симеонов и СЕК на Георги Манев бяха коалиционни партньори и част от управляващата коалиция начело с ГЕРБ, която беше свелена след близо 200 дни на национални протести. Може би заради това ФЛАГМАН.БГ скри тази информация за вас - гражданите на Бургас и агитираше да се гласува за един осъден от българския съд касапин като Стефан Петров - Машината .

Константин бачийски от сек и кирил петков За Валери Симеонов и жълтия сайт ФЛАГМАН, който номинира Стефан Петров Машината за личност на Бургас за 2017 година сме изписали тонове мастило например в статиите долу: - Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии? - Прекарват ли мигранти НФСБ и “патриотът” Валери Симеонов ? - ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА “ПЕКОВ” ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ? - ХВАНАЛИ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ В ОПИТ ЗА КРАЖБА ОТ ПРОМЕТ ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА. Аверчето На Валерко – Георги Манев Е Съдружник На Задържания С Митьо Очите – Бенчо Бенчев Информацията лесно може да бъде проверена при една обикновена съдебна справка на Стефан Петров. В следващите седмици нашата медия ще изнесе интервю с пострадалите младежи от ножа на Стефан Петров - Машината.

Кой е Стефан Петров Машината?

Стефан Петров - Машината е заместник-председател на „Организация за закрила на българските граждани“ ( ОЗБГ ), за която в Бургас има упорита мълва, че е младежката организация на НФСБ, а след отпаднето на Валери Симеонов от политиката, се наследява от неговия коалиционен партьор - Георги МАНЕВ. Георги Манев или Жоро Манев, както е известен в Бургас, спряган като шеф на ИСКРА.Бг и Стефан Петров - Машината, е уж бивш председател партия "Средна европейска класа" ( СЕК ). Според нашата информация, той само формално е преотстъпил мястото си на Константин Бачийски, а всъщност все още дърпа конците в нея. Понастоящем Стефан Петров е репортер в ИСКРА.БГ, но дали обществото може да бъде правилно и обективно информирано от хора затънали в проблеми с морала и закона? От хора като Стефан Петров, опитали да убият трима младежи с нож и осъдени заради това. Сайтът ИСКРА.БГ , където Стефан Петров Машината се изживява като журналист, се появи покрай партия "Средна европейска класа" ( СЕК ) и вероятно обслужва интересите на Жоро Манев, който е най-вероятният скрит собственик на тази т. нар. "медия". Но защо една медия не проверява моралните устои на своите журналисти? Този въпрос задаваме на вас, нашите читатели... Може ли един осъден убиец като Стефан Петров Машината да говори за морал след като е опитал да почерни три майки на млади момчета? Кой е Георги Манев?  Бенчо Бенчев, който беше задържан заедно с Митьо Очите в Турция и обвинен , че го е укривал от правосъдието, имал общ бизнес и съдружие във фирма заедно с Георги Манев – коалиционен партньор на Обединените патриоти като лидер на Политическа партия „Средна Европейска Класа" и най-вероятен шеф на Стефан Петров - Машината.

 жоро манев и бенчо бенчев са съдружници Знаете ли също, че фирмата на Бенчо Бенчев е взела близо 350 хиляди субсидия по ПРСР? Мярка – M121 Бенефициент: БЕНМАР – БЕНЧО БЕНЧЕВ ЕТ ЕИК : 812033934 Проект: Закупуване на специализирана селскостопанска техника и прикачен инвентар Субсидия: 341 961 лв./BGN Долу ще ви изложим разследването на сайта "Под лупа" за Жоро Манев, който вероятно дърпа конците на Стефан Петров - Машината: Хамелеоните на прехода – така се наричаше рубриката на вестник разследващата медия „Под лупа”, която разкри през колко партийни структури са преминали някои от сегашните бургаски „патриоти”, преди да се сдобият с властта и парите, с които разполагат сега. Разследването ни показва, че във всеки общински съвет след 1989 година има по няколко играчи, скачащи от партия в партия така, че винаги да останат на власт. Безспорно най-яркият пример за симбиоза между противоречиви възгледи е Георги Манев и неговия вероятен подчинен - Стефан Петров - Машината. Той харесва всяка партия, стига да има изгода от нея.

Предизборен плакат на георги манев „Жабата се превръща в принц“ Същото се случва и с Георги Манев, който от обикновен шивач и обущар, завършил Морското училище в града и работещ с иглата от сутрин до вечер в забутана стаичка в панелен блок, само за един мандат се превръща в милионер. Макар че злите езици твърдят, че занаятчията още виси с наема на работилничката си в един от бургаските квартали, Манев отдавна е забравил това. Сега той яде и пие с властимащите на деня, които кани и в своите обширни ловни полета край Грудово (сега Средец). За веселбите на неслучайните ловци в този край се носят не една и две легенди. В мълвата са замесени и стрелби в уж забранено за лов време, и микробуси с кръшни труженички на любовта, карани специално в тъмни доби да развличат подпийналите след успешния лов мъжаги. Но разбира се – това са само слухове, които вероятно нямат нищо общо с истината... С истината има нещо общо друго – че фирмата на Манев „Авентура тийм” стана стопанин на едно от ловните полета в община Средец – „Осман баир”. Стопанствата бяха раздадени от миналата власт малко преди да отстъпи мястото си на ГЕРБ. Същата фирма – „Авентура тийм”, получи от предишния областен управител и имот на пъпа на Бургас. Ей така, както си седеше плътно до „Атака”, Манев не пропусна да се облажи и от БСП.

Благодетел на средната класа, меценат на конкурси за красота и млади дарования (защо ли винаги от женски пол?), крупен бизнесмен, собственик на огромни билдинги и скъпи коли – това е Манев само за няколко години насам. Богатство, ко��то бизнесмени по света трупат за цял живот, за незавършилия висше образование общински съветник е въпрос само на един мандат. Съдружията на Манев Освен ловните приятелства с властимащи от деня, където явно се трупат познанства и се бистрят далавери, огромен принос за забогатяването на Манев имат и съдружията му. Като изключим това с Димчо Грудев (сега от „Атака“, после от ГЕРБ), благодарение на когото Манев успя да се докопа до общинския съвет в Бургас през мандат 2003-2007, оттам-нататък съдружниците му са меко казано странни. Името на Георги Манев е забъркано в десетки фирми и сдружения. В едни от тях присъстват БСП-кадри. В други – ДПС-депутати. В трети – настоящи общински съветници от „Атака”. В четвърти – имена от небезизвестното полицейско минало, компрометирани при това със скандали от различно естество. Един от съдружниците на Манев е Калин Димов, бивш шеф на служба „Сигурност” в бургаското МВР. Уволнен веднага след разкриването на контрабадния канал за захар на „Мултигруп” в Бургаското пристанище заради подозрения за прикриването на канала – крупна местна афера от 1998-ма година.

Жоро манев не е случаен човек... Същият Калин Димов лъсна в кандидатдепутатската листа на „Ред, законност, справедливост”, когато Манев направи пътека до Яне Янев и се представи като човека му в Бургас. Същият Димов впрочем стои в основата на фирма, купила имот от общинската агенция по приватизация навремето – когато неин шеф бе Георги Манев. Става дума за бивши гаражи – магазини в жк „Изгрев”, срещу бл.71. Площта им е 495,57 кв. м. Продадени са за 79 000 лв. Или – около 150 лв. на квадратен метър, или около 75 евро. В същото време има бум при търсенето на имоти, цените им растат с всеки изминал ден и ако не 810 евро за квадратен метър в района, магазините се търгуват поне за 500 евро. Купувачът е „Камон Турс” ЕООД. Капиталът й е еднолична собственост на Веселин Димитров Стефанов. Дотук нищо особено. Въпросната „Камон Турс” ЕООД обаче участва с 50% като собственик в друго юридическо лице – „Интерстрой инвест”. Другите 50% държат Георги Василев Манев и бившият полицейски началник Калин Димов. Манев и изборите

Жоро манев и валери симеонов След влизането в общинския съвет през 2003-та Манев не пропуска участие в избори. Ей така, за спортна злоба, защото резултатите му са меко казано... нулеви.   „Човек трябва да е направил нещо за себе си, за да направи и за другите”, ключова фраза по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2005 звучи съвсем резонно. Няма как – от 2003 г. до 2005 г. Манев е направил много за себе си. Но явно не достатъчно, за да дава още заявки за властта. На изборите през 2005 той атакува парламента с коалиция „Достойна България”. В депутатската листа е втори, водена е от съдружника му Бенчо Бенчев. „При нас има можещи хора, които се ползват с доверието на бургазлии- допълни още Манев ”. Това са част от вестникарските публикации от обещанията на коалицията, публикувани след откриването на кампанията й на 18.10.2005. В цялата страна „Коалиция „Достойна България” успява да вземе едва 0,23% от всички действителни гласове или 8420 като абсолютна цифра. В Бургас няма и един процент. Или 1228 гласа за „можещите”, които се ползват с „доверието на бургазлии”. Идват следващите избори – 2007-ма. Тогава Манев атакува общинския съвет с партията си „Средна европейска класа” и успява да влезе, плътно прикрепен към ГЕРБ. На същите местни избори Манев е разследван за заплахи, отправени към кандидат-кметица на „Атака” в минно селище „Черно море”.  За това свидетелства прокурорска преписка, стартирала след жалба на жената. Тя се оплакала, че мъже от два луксозни немски автомобила са я заплашвали пред свидетели в кафе „��ариета” в селището. Заканите били свързани с изборите, като прозвучали и думите: „Ще те убия”. При проверката една от колите – „Мерцедес”, се оказала регистрирана на името на Георги Василев Манев, лидер на „Средна европейска класа”, тогава кандидат за общински съветник втори мандат, показала засечка в данните на КАТ. Собственикът на другия автомобил също бил разкрит както по номерата на колата, така и по снимки, показани на кандидат-кметицата в полицията. Привикан в прокуратурата да даде обяснения обаче Манев отрича колата му въобще да се е вясвала в минно селище „Черно море”. Твърди, че „Мерцедесът” не е излизал от гаража му. Собственикът на другия луксозен автомобил пък казва, че е бил представител на партия „ГЕРБ” искал да „поговори” с кандидат-кметицата, тъй като осъществявала агитация в изборния ден, но въобще не я е заплашвал. „Недоумявам как така всички свидетели посочват едно и също като информация за автомобилите, за лицата, а всъщност това остава без значение за разследвания орган. Недоумявам как така показанията на собствениците на двете коли имат по-голяма правна тежест пред показанията на 4 човека? Как г-н Манев ще докаже пред Вас, че не е давал на другиго колата си?  Откъде ще му знаем ние колата, та ще я посочим и опишем толкова точно?”, посочва обаче потърпевшата пред жалбата в Окръжна прокуратура. Странно, но „Атака” и нейните кандидат-съветници, дето борят „мафията” мълчат за този инцидент... Вероятно от добри чувства към Манев? На изборите т.г. бившият обущар отново е на линия. И отново прикрепен към друга партия – РЗС на Яне Янев. От която, впрочем, вече се е откачил, съдейки по последните изявления на Яне Янев в Бургас, който представи тук нов човек, съвършено различен от Манев. Манев и петролопроловодът „Бургас - Александруполис“ По един болезнен за бургазлии въпрос – този с петролопровода „Бургас – Александруполис”, Манев заема съвършено противоположни позиции в различен период от време. Той първо е „за” петролопровода, па след туй е „против” него. Като близък съратник на кмета Йоан Костадинов миналия мандат Георги Манев е избран в комисията по въпроса с петролопровода „Бургас-Александруполис“, която да убеди бургазлии, че такъв не е нужен. След като съветът реши да се проведе референдум по въпроса, по инициатива на Манев прегласува и отмени това свое решение. Против референдума бе кметът, администрацията и неговата група в съвета, както и поддръжникът им Манев. ”Решението ни  за референдума е незаконосъобразно, тъй като „местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление и за които това изрично е предвидено в закона“, заяви тогава Манев. Което не му попречи да се обърне на 180 градуса и  бъде „за” същия този референдум, но вече като съратник на „Атака” в сегашния общински съвет.  И отново да участва в комисия, този път за да убеди бургазлии, че такъв е нужен. Групата на Манев сега е плътно прилепена до тази на „Атака”. Заедно с „Атака” и Валери Симеонов Манев поведе битката срещу въображаемата джамия. Заедно с „Атака” прокара и се обяви „за” референдума, на който Бургас просто не излезе да гласува. Манев и "убийството" на дребния бизнес в Бургас Ако не на друг, то на Манев се дължи "убийството" на голяма част от дребния бизнес в Бургас. При това планирано, заявено и осъществено преднамерено. На въпроса „С какъв облик трябва да влезе Бургас в Европа?”, зададен му в интервю във вестник „Стандарт” на 4 декември 2006 година, Манев отговаря тъй: „Най-малкото нещо, което трябва да направим, е да почистим града си от всевъзможни бараки, павилиони и временни постройки, съществуващи по отменения вече чл. 120, които, особено в централна градска част, загрозяват цялостния облик на Бургас...  На мястото на тези закърпени бараки да изградят приветливи заведения, съобразно европейските норми за качество...” И тези заведения вече са изградени. Впрочем голяма част са собственост на самия Манев, който ги отдава под наем. Павилионите пък са пратени в небитието, а десетки семейства бяха принудени отново да започват от нулата, за да могат да изхранват децата си. Read the full article

[knigorazdelitel]

[myhairsmellslikecoldair]

Валери Петров (Андрей Даниел)

[bboldishkov]

[pocahontasisthatyou]

ДОБРИТЕ ПИСМА

Толкова радост извика

писмото с добри новини!

Гледам клеймото на плика

и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато

бях вчера така натъжен,

листчето, с радост богато,

е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!

Валери Петров

[bitcheslovewineee]

СНЯГ

РАДОСТНИЯТ  СНЕЖЕН  ПУХ

ВЪН  ПОКРИВАШЕ  БАЛКОНА,

НО  ВЪВ  ТОЗИ  МИГ  ДОЧУХ  -

ЗВЪН!  И  ВДИГНАХ  ТЕЛЕФОНА.

-  АЛО!  -  НЯКОЙ  ИЗРЕВА  -

ТИ  ЛИ  СИ,  ГАДИНО  МРЪСНА?!

И  ВЕДНАГА  СЛЕД  ТОВА

ВРЪЗКАТА  НИ  СЕ  ПРЕКЪСНА.

НАГРУБИХА  МЕ  ТАКА,

А  ПЪК  НЕ,  НЕ  СЕ  ОБИЖДАХ.

СЪС  СЛУШАЛКАТА  В  РЪКА

ПЪТЯ  СИ  ИЗМИНАТ  ВИЖДАХ:

НИКОГО  НЕ  СЪМ  УБИЛ,

НИКОГО  НЕ  СЪМ  ПОДЛЪГАЛ,

НИКОГО  НЕ  СЪМ  СЛЕДИЛ

С  НОЖ  В  РЪКА  ЗАД  НЯКОЙ  ЪГЪЛ.

КОЙ  ЩЕ  БЪДЕ?  НЯМА  КОЙ!

СБЪРКАЛ  МЕ  Е  С  ДРУГ  ЧОВЕКА!

А  СНЕЖИНКИТЕ  БЕЗБРОЙ

ВЪН  СЕ  СТЕЛЕХА  ПОЛЕКА

И  АЗ  ЧУВСТВАХ  СЕ  СРЕД  ТЯХ

КАТО  ТЯХ  ДАЛЕЧ  ОТ  ЗЛОТО

И  ОТ  ТИХИЯ  МИ  СМЯХ

СТАПЯШЕ  СЕ  НА  СТЪКЛОТО

МАЛКО,  НЕЖНО  КОЛЕЛО

СРЕД  РИС��НКАТА  СРЕБРИСТА...

ДЯВОЛ,  ХУБАВО  БИЛО

СЪВЕСТТА  ТИ  ДА  Е  ЧИСТА!

- Валери Петров

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой  на Cinelibri…да сподели любим стих

В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.

Още преди 10 години тя има��е страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режис��ор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът �� пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[mihaylovblog]

26.11.1956 г. – Премиера на първия български цветен игрален филм – „Точка първа“ на режисьора Боян Дановски, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Васил Холиолчев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. В ролите: Константин Кисимов, Ружа Делчева, Георги Георгиев-Гец, Гинка Станчева, Георги Калоянчев,Таня Масалитинова, Лео Конфорти, Стоянка Мутафова, Румяна Чокойска, Жени Божинова, Ружа Делчева, Асен Русков, Веселин Бояджиев, Христо Хранов, Димо Бакалов, Стефан Димитров, Панайот Михайлов, Иван Братанов, Иван Тонев, Рангел Вълчанов, Вяра Игнатиева, Никола Попов, Асен Кисимов, Стефан Петров, Димо Коларов, Любомир Шарланджиев, Таня Масалитинова, Лео Конфорти, Иван Обретенов, Мирослав Миндов, Стоянка Мутафова, Георги Попов, Георги Георгиев – Гец, Георги Калоянчев, Кунка Баева, Емилия Радева, Никола Дадов, Гинка Станчева, Динко Динев. Снимка: https://www.libruse.bg/