#арт център илинденци

[vprki]

Иван щедро ни дарява с вечност... дарява ни с обещанието на камъка

Иван и камъка – звучи като име на филм. Филмът за живота на Иван Русев /на снимката/. За скулптора, който заживя с камъните, отиде при тях на кариерите, на върха на планината над Илинденци...за да ги чува как дишат, как мълчат, как кънтят и стенат...! Написа за изложбата на скулптора „Бял��“ – скулптури и рисунки в галерия „Арте“ проф. Станислав Памукчиев.

Няма друг български скулптор, който така дълбоко, органично да се е вградил в тайната на камъка, да е освободил неговата феноменална сила.

От изложбата в галерия "Арте"

 „Бяло“, така е наречена тази камерна изложба в галерия „Арте“. „Бяло“ е фрагмент, бяло камъче, извадено от огромните канари, планини от камък, които Иван пренесе през времето, пренесе през българската скулптура...„Бяло“ като наричане, като писмо за Вечност!

Бялото, както и черното е Нецвят, в който изчезва света – сетивата ослепяват за видимото и се разбуждат отново в интуициите за безвремие и безграничност, в усещането за невидимото присъствие на неназовимото, в усещането за свобода.

 От изложбата в галерия "Арте"

Белите камъни на Иван затварят и отварят пространства, пространства, в които времето спира. В неизброимите процепи, отвори и дупки, обречеността на изтичащото време е заглушена от откриващият се трансграничен хоризонт на безвремието. Хоризонт на метаочакване и метасбъдване.

Иван в своята усилна, всекидневна работа, превърна монотонния рутинно повтарящ се труд на дълбаене в камъка, в хипнотичен авторитуал, ритуал на себеразкриване в интуициите за дългото време, за Голямото митологично време, в което началото и краят се завъртат и събират в безкрая!

От изложбата в галерия "Арте"

Иван щедро ни дарява с вечност... дарява ни с обещанието на камъка.

Това емоционално, изпълнено с обич и възхита слово проф. Памукчиев прочете при откриване на изложбата на 18 юни. А за нея галеристката Гергана Борисова каза развалнувано: „Ето, че доживях Иван да има самостоятелна изложба в „Арте“. Иван влезе в едни камерни форми. Ние много добре познаваме мощните му изяви, с големите формати, могъщите проекти, които вече много години следим и знаем…“ Иван Русев е участвал в групови изложби в „Арте“, но сега това е първата му самостоятелна. Само ще припомним участието му в прекрасната експозиция в пространството на галерията юни 2022, посветена на академик Светлин Русев (1933-2018) , когато приятели почетоха рождения му ден с изкуството си.

Станислав Памукчиев, Иван Русев и Гергана Борисова при откриването изложбата в галерия "Арте"

Парадокс или не проф. Станислав Памукчиев, който заедно с Иван Русев участва в избора на творбите за изложбата, е автор и на въведението към експозицията в „Арте“ като предварително представяне. Публикуваме и него. Заслужава си не само, защото е различно…

Иван Русев е от яркото поколение, което навлезе в началото на 80-те години, във време на стремително разширяващи се формални и съдържателни граници. Неговите пластически открития се вписват и до голяма степен изразяват колективната енергия на разкрепостяване, на търсене на нови пътища, на постигане на високия резултат на една втора вълна неомодерност. Творческата виталност на Иван Русев, заедно с откритията на скулптори, като Емил Попов, Ангел Станев, Константин Денев, Стефан Лютаков, Зиятин Нуриев, белязаха новата българска скулптура.

Част от „Арт център Илинденци“

Концептуализираният пластицизъм на Иван Русев разкри структурната, естетическата и символна дълбочина на пластическия материал. Камъкът освободи своя енергиен заряд, пластическа сила и психологически актив на въздействие. Иван дълбае, копае, открива проходи в камъка, чува неговите звуци, вижда светлината в него. Иван уверено навлиза в камъка, подчинява го и му се подчинява, вчувства се в енигматичността на неговата тайна. В множеството ритмично повтарящи се отвори, процепи, ниши, свещеното и ритуалното изплуват и разбуждат културна и родова памет, раздвижват устойчиви базисни архетипни конструкти в нашето съзнание и колективно подсъзнание.

От изложбата в галерия "Арте"

Програмната ориентация на тази скулптура търси следите на Дългото време, на Голямото митологично време–безвремие. Търси следите, по които е минало човечеството, оставяйки духовен белег върху тялото на материята. Скулптурната археология на Иван Русев открива и пази историческа, културна и духовна памет, памет за изначалното.

Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила.

Станислав Памукчиев и Иван Русев при откриването на изложбата в галерия "Арте"

Изложбата на Иван Русев в галерия „Арте“ е част от събитията по повод 70-та годишнина на автора, роден на 1 юли. На 4 юли в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 ще се открие голяма колективна изложба „Самоопределения на скулптурата“ във връзка с юбилея на художника. Чест и радост е да представим един от най-оригиналните и разпознаваеми скулптори на нашето време. Камерната експозиция в „Арте“ включва 11 бели каменни пластики, около двадесет рисунки във вътрешното пространство на галерията и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белия цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора. Тази изложба е малка част от големия артистичен път на Иван Русев преминал през множество участия в художествения живот у нас и в чужбина, много награди, мащабни проекти ( „Арт център Илинденци“), живот отдаден на камъка - отговорно и смислено.

За изложбата в СБХ Иван Русев подготви  проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата. Той избра да покани малка група автори от различни поколения, които споделят отстранено наблюдение към себе си и изследват изкуството като форма на мисловни действия, подчертаващи процеса на самоопределяне на творческия акт. Проектът „Самоопределения на скулптурата“ търси и описва нов вид пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата представят художествени стратегии с акцент върху процесите на самоопределяне на ниво автономна мотивация и вътрешно регулиране на границите на изкуството. Куратор е проф. Петер Цанев с участието на Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев.

Валентин Старчев и Иван Русев при откриването на изложбата в галерия "Арте"

В годините много сме писали за Иван Русев, разговаряли сме за българското изкуство, за мястото му в публичната среда и винаги сме го откривали, като че ли отново и като забележителен творец, и като светла, свободна и неуморна личност. Имали сме възможност със Стефан Джамбазов (1951-2021) много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Стефан Джамбазов е автор-ре��исьор на документалния филм „Прости форми“ (2004), посветен на скулптора.

Павел Койчев, Станислав Памукчиев и Иван Русев при откриване на изложбата в галерия "Арте"

Припомняме, че Иван Русев стана първият носител на възродената след 34 години Национална награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“ ноември 2021, която му беше връчена в ГХГ „Владимир Димитров-Майстора“. В щастливия момент от наградата, споделен с колеги и приятели си приказвахме с него в автобуса на връщане към София. Припомняхме си заедно дългите години на приятелство, на общите ни преживявания от незабравимите срещи с изкуството му, за обичаните ни хора, които не са вече на Земята…

„Бях студент, но вече бях привлечен от камъка и беше естествено да отида на кариерите в Илинденци. И това, което видях беше Египет, наистина! Хората, които работеха там не си даваха сметка, че работят все едно на пирамидите в Египет“. Сподели тогава Иван, а за себе си бе категоричен: „Щастлив съм от моята свобода в това, което правя. Никой не може да посегне на тази моя свобода от години. Дори и да правя поръчки, те не са паметници в този изтъркан вид, който познаваме. Дори и когато ми се случи да приема една поръчка отстоявам свобода си!“ /целия разговор във „въпреки.com” може да прочетете тук/.

На финала на този текст в предчувствие за изложбата „Самоопределения на скулптурата“ , която се открива на 4 юли ще цитираме думите на председателя на СБХ Любен Генов за Иван Русев при връчването му на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“:

От изложбата в галерия "Арте"

„Знам за този скулптор, че той може да превърне камъка в пространство, във въздух дори, светлини и сенки. Може да го превърне в музикален звук, дори може да го накара да потече като река, която да слее далечното хилядолетно минало с настоящето и бъдещето.“

Някога академик Светлин Русев каза за него: „Той владее пластичната форма в нейния емоционален израз, разбира вътрешното движение на масите и плановете като организации и енергия на пространството, а пространството строи като територия на духа. Откъртен от тялото на природата като груба и сурова материя мраморът е върнат към живота и любовта на скулптора от една дълбока човечност изтънчена пластичност.“

От рисунките на Иван Русев в галерия "Арте"

Изложбата „Бяло“ в галерия „Арте“  на Иван Русев продължава до 5 юли. В нея ще откриете невероятните рисунки на скулптора, друг негов обичан и съвършен свят на изключителен артист! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: Обществено обсъждане стигна и до темата за скулптурата в града

Общественото обсъждане на проекта „Преки пътеки“ на Фондация „Арт център Илинденци“ и скулптора Иван Русев неизбежно засегна и темата за скулптурата в градска среда. То се проведе край скулптурата „Пастирът“ на Иван Русев в столичния „Южен парк – 2“, където ще бъде разположено и бъдещото скулптурно пространство /на снимката – скулпторът Иван Русев и архитект Георги Даскалов/.

Това обсъждане трябваше да се осъществи по-рано в годината, но епидемичната криза го отложи. Сред присъстващите беше и кметът на община „Триадица“ Димитър Божилов, който заяви, че общината подкрепя проекта. Скулптурите не са агресивни и се вписват в околната паркова среда. Впрочем, те са с човешки размери и могат да станат част от живота и свободното време на посещаващите това място. А те не само биха естетизирали градска��а среда, но и биха възпитавали във вкус. При това и децата, и техните родители да свикват да живеят сред изкуство.

А не, както беше казал един млад скулптор Мартиан Табаков преди време в разговор за „въпреки.com“: „Ходил съм в чужбина и тук на изложби или експозиции. Децата в чужбина ги водят от малки. Те още не могат да си кажат името, но отиват пред някоя картина. И почват да пеят песнички, да е забавно. Нищо не разбират сигурно от изкуство, обаче влизат в галериите и по-късно като по - възрастни търсят това приятно изживяване, което са имали. И израстват заедно с изкуството по този начин. А тук някак си изкуството е като че ли нещо отделно, дето всеки е чувал изкуство, но какво е то никой не се е сблъсквал и интересувал от него”. А колкото за скулптурата в градска среда, друг скулптор – Йоханнес Артинян, беше казал в рамките на дискусията „Скулптурата и градът“, организирана от сайта „въпреки.com“ преди време, че живеем в нещо средно между гробище и Дисниленд от пластическа гледна точка.

И сега при общественото обсъждане, което даде в голяма степен подкрепата си ��а проекта заради съвременната визия и близостта до природата и младите хора, имаше и изразени известни пресилени страхове от един присъстващ гражданин за начина на възприемане на творбите, опазването им или сигурността за децата при игра около тях. Но очевидно това беше и недоизказано мнение - въпрос на недостатъчно възпитание във визуална култура, както отбеляза също присъстващия на обсъждането известен скулптор проф. Ангел Станев, който се ядоса на едно скулптурно недоносче до намиращия се наблизо музей „Земята и хората“. При това никой не се дразни от него, възмути се творецът. А пък напоследък се нароиха инициативни комитети, които издигат паметници на по-известни или неизвестни личности или други пластически намеси, често в резултат на съмнителни естетически критерии.

А както беше казал пак Йоханнес Артинян в споменатата дискусия: „Тази среда има много силно възпитателно въздействие. Тя изгражда хората. Скоро тук беше един световен архитект /датчанинът Ян Геел, който представи и книгата си „Градове за хората”/ и това, което той казва, както и много други архитекти е, че в един момент „ние построяваме градовете, след това градовете построяват нас“. Същото е с този тип пластическа намеса в пространството - ние я правим и след това тя започва да ни въздейства, тя изгражда нас. Защо се получава това? Онова, което се случва в обществените пространства е в пряка функция на структурата и на смисъла в конкретния период на обществото. Ние живеем в едно изключително фрагментирано общество. То е изградено от групи, които реално погледнато, ако се премахне географската принадлежност към дадена територия и езикът, реално те не споделят едни и същи ценности, доколкото изобщо се споделят някакви ценности и доколкото изобщо можем да говорим за ценности“.

Проектът на “Арт група /7+1/”

Сега Йоханнес Артинян също участва в проекта с някои творци от групата на която е член - „7+1”: / Илко Николчев, Йоханнес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев/. „Преки пътеки” е темата на скулптурния симпозиум, обхващащ част от „Южен Парк - 2” в София зад Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. Това място поначало е населено с изкуство, а скулптурата „Пастирът“ на Иван Русев е на това място. Инициатори са Секция „Скулптура” към СБХ и Фондация „Арт център Илинденци”. Реализацията на проекта е възможна със съдействието на Столична община София. Многократно сме виждали какво прави скулпторът Иван Русев в Арт центъра в Илинденци и сме убедени в стойността на този нов негов проект. 

Скулптурната намеса в пространството на парка на Цветослав Христов

„Потънал във всекидневието на урбанизираните територии, зеленият клин на градския парк е убежище за глътка свеж въздух, пише в анотацията за проекта. Място за разходка с приятели, насаме, семейно, с деца, с домашни любимци, с велосипеди. Хората седят, ходят или тичат нанякъде или наникъде, на път към дома, на път за работа, за успокоение или за размисъл. Наглед случайно, а инак съвсем закономерно, човек прокарва пътеки встрани от алеите. Те са въпреки и напреки, но все преки. Те са прави, криви, тук и там, пръснати или събрани, къси и дълги, тесни и широки”.

Пластиката на Иван Стоянов

И още: „Целта на разработката е да се изследват и пресъздадат съществените елементи от характера и същността на хорските пътеки. Хоризонталните скулптурни намеси се превръщат в метафора на времето и пространството. Самовъзникналите пътеки са групирани в преплетени зелени триъгълници с обособени ядра. Авторите интерпретират различните състояния на преминаващия човек. Това са обхождане, провиране, забързване, забавяне, сядане, на кръстопът. Обособяват се специални места за съзерцание и размисъл”, подчертават инициаторите Иван Русев и Фондация „Арт център Илинденци”. Участници в този първи етап на проекта след конкурс са скулпторите Цветослав Христов; Арт група „7+1”: / Илко Николчев, Йоханнес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев/; Рашо Митев; Орлин Иванов; Иван Стоянов, както и Иван Русев.

Скулптурата на Орлин Иванов

Архитектурата е на Георги Даскалов и Симеон Даскалов. Територията на разработката е с обхват в района на „Южен парк - 2“ в непосредствена близост до Националния музей „Земята и хората“ и САМСИ (Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство) и хотел „Хилтън“, МОЛ. Определящи и водещи за проекта са пътеките, които хората сами са си прокарали през парка, като те са организирани и групирани в зони с общи допирателни. Намесите ще са предимно в областта на пътеките. Проектът е дългосрочен и ще се реализира в няколко години, на етапи по определените и отбелязани в схемата зони.

Обектът на Рашо Митев

Това, в което сме сигурни е, че Иван Русев има капацитет и визия за подобен проект. В Скулптурния парк „Илинденци”, който е на над 20 години, има подобни пътеки, а и в света подобни намеси са напълно резонни и се приемат добре от публиката. В основата на проекта е неуморният Иван Русев, който вложи и влага огромен труд в Илинденци. Творческите намеси в природната среда там са деликатни като размер, мащаб и физическа реализация, но достатъчно категорични като художествен резултат. През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Както каза художникът проф. Станислав Памукчиев, член на УС на фондацията, при отбелязването на юбилея на парка в Илинденци: Иван Русев се вкопчи в скалата и я преобърна. И наистина, през годините надали някой, дори и Иван, може да каже колко тона мрамор е прехвърлил в своите проекти на това място. Имали сме възможност много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра.

Когато пътуваме към Илинденци, на изхода на София често минаваме край една работилница с гипсови „красоти” – джудженца, лебеди, патици, зайчета, лъвове, даже Статуята на свободата … Въобще, за всекиго по нещо, за да си украси къщата или дворчето. И сигурно тези фигури се харчат. Та сме казвали на Иван на шега – а,бе Иване, вместо да правиш подобни „красоти“, си се хвърлил на камъка и го бориш. При това без особена икономическа възвращаемост. Не че Иван Русев не е добър скулптор – напротив, той е един от най-добрите. Но трудно се живее днес от истинско изкуство, а не от ерзаци. Иван обаче от шега не разбира, гледа строго и продължава да дълбае и преобръща камъка.

Иван Русев

В разговор за „въпреки.com” Иван Русев беше казал: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор.

Архитект Георги Даскалов и скулпторите Цветослав Христов и Иван Русев по време на работата около проекта

Колкото за парка в Илинденци, Иван Русев каза: „Паркът, създаден от нашата фондация, е уникален. Всяка скулптурна намеса по хълма е обмислена и премерена, така че проектите да не доминират над прекрасната природа, която ги заобикаля. Това в голяма степен се отнася и до моя личен проект „Мраморният град”, който е по-активен като форма и затова е концентриран в най-стръмната част от хълма. По отношение на наименованието, закачката, която правя, е в община, която засега се състои само от села, да се появи град. Може би, за да се покажат безграничните възможности на изкуството да направи дори това.” А ние сме убедени, че и новият проект на Иван Русев и фондация „Арт център „Илинденци” в Южния парк в София ще даде не само нов облик на пространството, но и ще осмисли всекидневието и празниците на хората, които го посещават. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: В Арт център „Дрен“ изкуството присъства мощно

„Това е моят живот. Аз съм един много щастлив човек“, каза вдъхновено проф. Емил Попов при откриването в присъствието на много гости на впечатляваща изложба в Арт център „Дрен“. Скулпторът и преподавател живее в село Дрен и отдавна работи за превръщането на бившите овчарници на селото в място за изкуство. Помагат му някои от неговите ученици, които също използват за ателиета някои от сградите с “отпаднало предназначение”.

За Емил Попов /на снимката горе/ щастието е в това, че е близо до корените си и това го зарежда в изкуството. Знаем как бърза да се докосне до това красиво място, дори и когато има часове в Националната художествена академия в София. „Това да се чувстваш в рода си за мен е една огромна привилегия, продължаваш живота си и през техния живот. Считаш се част от тях, което за мен е някакво голямо увеличаване на единичната сила на твоя индивидуален живот. Защото ние сме кратковременни същества, всичко минава толкова бързо и ако мерим нещата само и единствено през нашия биологичен живот, мисля, че сме загубени. И това е едно от нещата, които за съжаление и в последното време се загуби – загуба на паметта и загуба на самодостойнството”, твърди скулпторът.

Мястото, където се намира галерията на открито и Арт центърът в Дрен, е далеч от агресията и политическите страсти на времето. Тук времето е спряло. Но то е във вечността – с конете и хората от скулптурите на Емил. Те са населили халетата, където по-рано са били овцете. Но обживяват пространството, както пре��ишните обитатели. Защото скулптурите на Емил Попов имат мощно излъчване. Хората са уловени в своето мъдро спокойствие, а конете – в порива към свобода и необузданост. Енергията им е заразителна, дори когато са в гипс или метал. Даже керамичните фигури така, както са поставени в бившите овчарници, имат внушението на част от китайската теракотена армия край Мавзолея на Цин Шъхуан. Само с тази разлика, че китайците са изобразили войници, а Емил – размишляващи и преживяващи емоции хора. Впрочем, той също има пристрастия към Изтока, но неговите са към Индия и по-специално към личността на Махатма Ганди и неговата философия за ненасилие.

Хубаво е, че се създават такива арт центрове и то от ярки творци. След Арт център „Илинденци“ на Иван Русев /където скулпторът не спира да работи/ и Арт центъра на Вихрони Попнеделев в Долно Камарци /където Вихрони продължава усилено да строи и разширява/, сега и Арт център „Дрен“ очевидно заживява пълноценно. А добре е, че импулсите за изкуство се пренасят и сред обикновените хора населяващи тези места. Над 20 са участниците в галерията на открито в Дрен. Сред тях са Антония Ангелова, Благица Здравковска /Северна Македония/,  Диан Димов, Кирил Кузманов, Мартин Трифонов, Мартиан Табаков и ред други. Има участници от Иран – Великобритания, Румъния, България – САЩ, Италия, а скулпторът Васил Симитчиев беше дошъл специално от Швеция за своето почетно участие в Дрен. Изложбата беше наречена „Без концепция“, а това ни напомни за нашия проект на Фондация „Въпреки“ преди време „Учители и ученици в изобразителното изкуство“.

Тогава проф. Емил Попов беше участник в проекта заедно с проф. Андрей Даниел, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов. Тогава изложбата на проф. Емил Попов и неговите ученици беше в галерията в Кюстендил и също носеше заглавие „Без концепция“. Това повторение приемаме не като невъзможност да се измисли нещо ново, а като реализация на стремежа на Емил Попов да не налага по никой начин себе си и своите виждания. Той ги споделя, а всеки художник може да вземе за себе си това, което му е близко и му е полезно.

Васил Симитчиев

И понеже сега също имаше много ученици на преподавателя в изложбата, ни се иска да припомним неговите думи от предишната „Без концепция“. „Моята концепция е да вървя след всяка индивидуалност, а не да налагам своя модел на другите индивидуалности. И затова влагам и известна ирония в това заглавие. Без концепция, защото всяко нещо има концепция”. Това каза проф. Емил Попов пред „въпреки.com” по повод изложбата „Без концепция - 1997 – 2018 г.” в Кюстендил тогава от проекта на фондация „Въпреки” - „Учители и ученици в изобразителното изкуство”.

И продължи: „Във висока степен е взаимодействие, това е щафетният принцип на общуване. По-старата генерация да общува с по-младата, защото мисля, че сме свидетели на една доста повърхностна и агресивна конфронтация между едните, които твърдят, че изкуството трябва изцяло да приема нови форми и тези, които грубо казано сме по-консервативно настроени. И в този смисъл е особено важна щафетата – предаването, дискусията - много жизнена и необходима според мен”, каза проф. Емил Попов.

Попитахме го тогава и дали иска учениците му да приличат на него. „Задължително не. Изобщо не налагам в термина ателие някаква формална или стилистическа програма, или неща, които да превърна в задължително изискване. Точно обратното – винаги смятам, че вървя след тях, след всеки от тях и се опитвам да споделям това, което ми се струва полезно. В зоната обаче на спецификата на всеки от тях“. И тогава благодари на своите ученици, че са го избрали за свой преподавател. Иначе сега при откриването на изложбата в галерията на открито Емил Попов като благодари на Емил Николов, приятел и спонсор на „дворната галерия“, отбеляза: „От много години ме интересуват три въпроса: Кой, кога и къде?  Отговорът е: Кой – това сме ние. Кога - това е сега. И къде – овчарникът, където сме в момента“... ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Пътят и Каменните истории на скулптора Иван Русев в книга

„Написването на настоящия труд беше провокирано от приятелското настояване на скулптора Цветослав Христов да събера и да осмисля натрупания си творчески и житейски опит, свързан най-вече с голямата програма „Илинденци““. Пише в увода си към своята книга - албум забележителният скулптор Иван Русев „Разказ за Пътя и Каменни истории“.

И продължава: „Неговата идея беше този материал да послужи, макара и късно за моите години, за подготвянето на докторантура към Художествената академия. Погледнаха скептично на тази амбиция, но ме завладя мисълта да споделя със следващите поколения вълнуващия път, който изминах през последните няколко десетилетия. Време, съвпаднало с интересни, но и трудни времена на промени и преход за държавата ни на света като цяло. Период, в който творческият процес беше поставен пред голямо предизвикателство. Моят разказ, обаче, доказва как изкуството може да оцелява и да се развива и в този труден период на политически промени и житейски изпитания“.

Иван Русев, снимка: личен архив

Книгата систематизира и изследва с подчертано чувство за историчност опитът и действията, довели до появата и утвърждаването на арт център "Илинденци", като място за култура от световна величина през последните повече от 20 години. В нея са представени детайли за организираните през годините събития, за процеса на общуване и обмен, за творческия процес и натрупвания, за механизмите на действие и личностите, привличани за участие през годините, както и биографични истории от утвърждаването на Иван Русев като един от най-значимите ни съвременни творци. Авторът последователно ни въвежда в своя свят на търсения, преследвани и постигнати цели по Пътя на изкуството. Първата част предлага увлекателен разказ за израстването и формирането на бъдещия скулптор, както и извеждането на смелата за времето си идея за създаване на частен център за изкуство в България. В тази първа част специално място е отделено на неговия род, чиито корени са от Велико Търново, имат и роднински връзки със Стефан Стамболов. Иван Русев споделя, че неговата майка Мария Русева му дава много снимки от богатия семеен архив, който може да бъде определен и като част от Българската история в контекста на Следосвобожденска България, която тръгва мощно напред, преодолявайки робското минало. През 2017 година Иван Русев представи тези забележителни семейни документи с фотоизложба в галерия „Българи“.

Иван Русев на фотоизложбата в галерия "Българи, снимка: Стефан Джамбазов

Във втората част в хронологична последователност е представен пътят, изминат през годините, от създаването на центъра през 1998 г. до днес, както и резултата от дългогодишния труд, натрупвания и богат опит на група хора, съучастници в общ процес, наречен Арт център "Илинденци". Иван Русев с изключителната му мощ като творец и организатор и създател на забележителни арт проекти и събития винаги е бил вдъхновение за нас да разказваме за него, за хората, които може да обединява и да преодолява трудностите, които не спестява в книгата си. През всичките тези години, а и много преди тях, извън своята дори физическа работа на творец, работещ с камъка, си е записвал на листчета, на тефтерчета важни моменти от процеса, както и за срещите и съвместната дейност с хора от различни краища на света.

На представянето на книгата в галерия „Академия“ на Националната художествена галерия неговите колеги и приятели не само от катедра „Скулптура“ бяха като на празник. Иван не е преподавател, но толкова млади хора скулптори, живописци са били и продължават да бъдат участници в пленерите, организирани от Арт център „Илинденци“. И без да се води формално, Иван е и ще бъде един от техните учители.

Емил Повов/л/ и Станислав Памукчиев/д/ в галерия "Академия", снимка: Стефан Марков

Проф. Емил Попов и проф. Станислав Памукчиев с усмивка разказваха как им е правило впечатление, че Иван Русев гледа, работи неуморно с камъка, но винаги отделя минути да си запише нещо и ето я книгата… Редактор на изданието е изкуствоведката Светла Петкова, а текстът на английски е в превод на Джена Славова.

Скулптурният парк „Илинденци” в основата, на който е неуморният Иван Русев, навършва тази година 23 години. Огромен е трудът, който Иван Русев вложи и влага в това начинание. През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Обикновено в ранната есен се представят новите неща, сътворени от Иван, колегите му, младите творци през лятото и как скулптурният парк в това невероятно природно място се разраства в забележително пространство на изкуството сред природата. Както каза художникът проф. Станислав Памукчиев, член на УС на фондацията, Иван Русев се вкопчи в скалата и я преобърна. И наистина, през годините надали някой, дори и Иван, може да каже колко тона мрамор е прехвърлил в своите проекти на това място. Имали сме възможност много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте.

Арт-център "Илинденци", снимка Стефан Джамбазов

През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изграж��а, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Разбира се, до него е семейството му, което го подкрепя през годините – съпругата му Мариана, дъщерите му, художничката Нина Русева, Мира Русева, членовете на фондацията и приятели като скулпторите проф. Емил Попов, проф. Ангел Станев, доц. Цветослав Христов, доц. Валентин Господинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, до неотдавна академик Светлин Русев и ред други, между които неуморната организаторка Татяна Тотева. И всички, които по различни поводи са посещавали това място като участници в пленерите или като гости усещат енергията на това място. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на Иван Русев, който още между 1992-1994 година успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива „Арт центърът”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени над 50 произведения, хармониращи с природата. Иван сподели преди време за „въпреки.com”: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света.

Арт-център "Илинденци", снимка: Стефан Джамбазов

Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор. Но пък Иван има и още една намеса, която е по-успешна от гледна точка на експониране в пространството – в Южния парк в София. Там има негови скулптури от по-рано, а неотдавна беше поставена негова нова фигура – паметник на Махатма Ганди. При това той е с козичка и на композицията се радват и децата. За своята мотивация да направи този паметник Иван Русев, който е имал изложби и реализирани проекти в Индия, беше казал: „Този духовен водач успява да осъществи една революция без оръжие и по повод срещата на втората кръгла маса в Лондон, в Британския парламент той отива именно в духа на своето свободомислие с козичката си, така че аз избрах този сюжет, който не е правен никъде по света.”

Паметникът на Махатма Ганди в Южния парк, снимка Стефан Джамбазов

Но да се върнем на Скулптурния парк. За изминалите години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония. В началото на 2018 година по повод 20 годишнината от създаването на центъра беше показана забележителна изложба в Софийска градска художествена галерия - „Илинденци. Зона за изкуство”. Изложбата представи скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, ��алентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев. Фотоси и филми показваха знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на центъра. Проектът беше реализиран с подкрепата на програма „Култура” на Столична община. Такива реализации са каменните композиции: „Езерото Йорданов ден“ - мястото, където местните хора хвърлят кръста на Богоявление, каменните пътеки – обединени в скулптурен проект „Мрежата”, „Форумът“ - действащ каменен театър с над 350 места и развитието на „Мраморния град на изкуствата“. Последните два скулптурни обекта заедно със самия Творчески дом се превръщат в оригинална среда за представяне и на други видове изкуства, на много други прояви - творчески пленери, музикални изпълнения и художествени ученически и студентски практики.

Арт-център "Илинденци", снимка Стефан Джамбазов

Така дори непонятното за местните хора и преминаващите посетители през този парк, става разбираемо чрез утилитарността, която носи. Изкуството със своята специфична сила успя да превърне неизвестното място в добре познат туристически и културен обект. А в разговора за „въпреки.com” преди време, за който споменахме, беше казал, спомняйки си средата на 80-те години на миналия век, малко преди промените. Тогава събрали творци в Градския комитет на БКП на площад „Славейков” в София, където сега е Градската библиотека и Дирекция „Култура” на Столична община. Иван Русев бил там като представител на младите художници. „И известните художници Христо Нейков, Симеон Венов един час приказки, хабят си нервите и оня човек кима, беше криза на ��еленчуци”, спомня си Иван Русев срещата с функционера на тогавашната комунистическа партия. „Той стана и каза: другари – докато не напълним плод-зеленчуците, пари за изкуство няма”. Сега е същото, въпреки, че магазините са пълни. Но въпреки всичко не чакахме държавата, а казахме, че правим и го направихме”, казва Русев за Арт - център „Илинденци”.

В края на 2019 година за няколко месеца в Атриума на Квадрат 500 Иван Русев представи уникална изложба под зимното небе „На 65 милиона години – камъкът”. проект, чиято поява има логично обяснение след „Мраморният град на изкуствата” (2014) и „На 60 милиона години – реката” (2014). „С настоящата изложба художникът отдава почит на материала, който през годините е припознал за „свой“ - и като многовековен артистичен материал, и като паноптикум на житейския си мироглед. Дух и материя се сливат в едно, за да ни въведат в света на скулптора Иван Русев, който разказва своята творческа философия чрез каменни обекти, плод на неговата мисловна креативност и материализирани от ръцете му“. Отбелязаха тогава от Националната галерия.

Изложбата на Иван Русев в Квадрат 500, снимка Стефан Джамбазов

За всичко това и за още много важни неща споделя в книгата си Иван Русев. Коментираме я и акцентираме върху нея, защото той успява чрез личния си опит и перипетии да създаде една важна за всички ни картина на времето ни преди и след промените. Вая е като скулптор, без компромис и дълбоко уважение към творците и хората, които са до него. И в написаното е мощен, щедър и продължава напред. Знаем, че го боли за градската ни среда и мястото на скулптурата в нея като присъствие. И продължава да работи в тази посока с при��тели и съмишленици, какъвто е проектът му за столичния „Южен парк – 2“, където да бъде разположено и бъдещо скулптурно пространство.

Иван Русев при представянето на книгата си в галерия "Академия", снимка: Стефан Марков

И на финала на този текст споделяме един цитат на проф. Станислав Памукчиев, написан във в. „Култура“ за твореца Иван Русев: “Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила“.

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Скулптурният парк „Илинденци” се пренесе в София

Скулптурният парк „Илинденци”, в основата на който е неуморният Иван Русев /на снимката/, се пренесе в Софийска градска художествена галерия. Това стана на голямата изложба „Илинденци. Зона за изкуство” по повод 20 – годишнината на парка.

През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива „Арт центъра”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени 47 произведения, хармониращи с природата.

Част от изложбата в СГХГ

В разговор /можете да го прочетете тук/ за „въпреки.com” скулпторът Иван Русев беше казал: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор.

Градежи в Илинденци

За изминалите 20 години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци  от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония. Изложбата представя скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев. Фотоси и филми показват знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на центъра. Проектът се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столична община.

Част от изложбата на Едмонд Демирджиян в галерия “Дебют”

С непоказвани творби на художника и музикант Едмонд Демирджиян /1951 – 2009/ беше открита изложбата „Ритъм” в столичната галерия „Дебют”. Изложбата слага началото на реализацията на проекта „Европа през младите в изкуството” на фондация „Въпреки” по Програма „Европа” 2018 на Столична община. Изложбата е събрана и беше представена от изкуствоведката Мария Василева. Едмонд Демирджиян е художник и музикант, останал като ярка част от културната ни история със своите позитивни послания, предавани в картини и музикални композиции. Той постига ясно разпознаваем собствен пластичен език, а фантастично цветната атмосфера на творбите му, са оригинален принос към художественото наследство. Изложбата в галерия “Дебют” е специално подбрана за пространството на НУИИ „Илия Петров” и показва различни етапи от развитието на автора. Тя няма амбицията да проследи в детайли пътя на художника, а по-скоро да покаже динамичния ритъм на непрекъснатото търсене на собствен език и глас в изкуството.

Едмонд Демирджиян - снимка архив

През целия си живот Едмонд Демирджиян се интересува от музика и свири на ударни инструменти. Дисциплината при овладяването на този сложен инструмент, координацията, чувството за ритъм, сложността на изказа, контрастите между различните по звучене елементи – всичко това е напълно приложимо и към заниманията му като художник. Постоянството в работата, изучаването на световното изкуство като теория и практика, страстта и дори съмненията, са постоянните спътници в неговия живот. Изложбата показва подготвителни рисунки и завършени произведения от различни периоди от живота му. Те открехват вратата към неговия свят и творческо всекидневие, изпълнени с работа, анализи, музика и любов.

Мария Василева и Христо Йоцов на срещата с учениците в НУИИ “Илия Петров”

Мария Василева и големият български музикант Христо Йоцов, барабанист и композитор, разказаха пред учениците от Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров” за забележителния ни художник, а и за ударните инструменти като многообразие и възможности. Проектът е в памет на проф. Добри Палиев, създател на българската перкусионна школа, призната в Европа и света, по случай неговата 90 годишнина. Той ще завърши на 12 май на столичната улица „Цар Самуил”, когато отново за втори път улицата ще бъде затворена за коли и ще властва изкуството. То ще бъде както в галериите на улицата – „Париж”, „Контраст”, „Астри”, „Интро” и други, така и на самата улица. Там ученици ще рисуват и ще покажат свои картини по темата, а на сцената ще звучи перкусията в ръцете на младите. Част от т��зи изложба ще бъде показана в галерия „Париж” по това време.

Юлия Станкова - “Докосване в тълпата”

А сега същата галерия „Париж” на тази улица представя друга изложба - живопис. Тя е и по повод на 15-годишнината от създаването на галерията, но и като прелюдия към настъпващите Великденски празници. Нарича се „Докосване в тълпата” /Размисли върху Евангелието на Марк/ на художничката Юлия Станкова. Но самата Юлия, която е и богослов, не рисува по църковния канон на изобразяване. При нея фигурите и сюжетите минават през нейната душевност и разговарят, както за Бога, така и за хората. Впрочем, през 2003 г. галерия „Париж” отваря врати именно с нейната изложба „Сътворение на човека“ и ето че след петнадесет години извървян път в света на изкуството, пътищата им отново се пресичат.

Юлия Станкова при откриването на изложбата си в галерия “Париж”

Преди време в разговор /можете да го прочетете тук/ за „въпреки.com” Юлия Станкова каза: „Предпочитам да изляза от канона, взимайки от учението на Христос това, което е общочовешко, което важи за всички хора. Да го извадя от канона, за да може да стане то понятно и на хората, които не са в този канон. Защото това е едно морално учение за човешката мярка, която ние непрекъснато търсим и губим, и трябва неуморно да търсим, иначе много лесно ще я загубим, тя лесно се губи. Имаме нужда от един ориентир. И затова ми се струва, че човек не бива да се ограничава в един религиозен канон. А ако има нещо да съобщи, то да го съобщи по такъв начин, че да бъде разбран от възможно най-много хора”.

Юлия Станкова - “Вход Господен в Йерусалим”

„Докосване в тълпата“ е изложба, в която Юлия интерпретира сцени от Евангелието на Марк и с лекота въвежда зрителя в събития случили се преди 2000 години, които тя превежда на съвременния човек чрез езика на живописта, прави му ги близки и някак неусетно стопява тази хилядолетна дистанция на времето.  Това сближаване се случва именно чрез топлия човешки контакт, който се осъществява между Христос и хората, и който художничката е уловила почти във всяка една сцена. Това докосване, което е д��устранно – от човека към Бога и от Бога към човека е пропито с дълбока, необяснима любов, която скрепява завинаги човешкия и Божествения свят. Христос докосва и изцерява прокажения, гъгнивия и глух човек, бесноватия, слепия от Витсаида, дъщерята на сирофиникиянката, възкресява дъщерята на Ияир, но Него също Го докосват по един дълбоко разтърсващ начин – кръвоточивата жена, която Той разпознава сред цялата тълпа, грешницата, която Го помазва с миро и умива нозете Му, възлюбеният ученик св. Йоан, който Го прегръща на Тайната вечеря...”, пише в анотацията за изложбата. Тя е начин да посрещнем и по един духовен начин настъпващото Възкресение.

Изложбата в Градската градина на София по повод 70 - годишнината от рождението на Велко Кънев

А иначе културните събития в София продължават с неотслабваща интензивност, подкрепени по Програма „Култура” на Столична община. След „купонът на годината” София филм фест, продължава Софийският театрален салон, който ще завърши на 27 март с връчването на наградите „Икар” на Съюза на артистите в България. Очакваме ги с нетърпение. А сред събитията на Салона е и прекрасната фотоизложба „Разгневени монолози” в Градската градина на София по повод 70-годишнината от рождението на напусналия ни преди седем години великолепен актьор Велко Кънев. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов