#Уилям

[my-poetic-soul]

[wisemancax]

Крал Чарлз и принц Уилям взеха решение „Никога да не се срещат сами с бившия принц Хари (херцог на Съсекс)“ след интервю му с Опра Уинфри

Крал Чарлз и принц Уилям взеха решение „Никога да не се срещат сами с бившия принц Хари (херцог на Съсекс)“ след интервю му с Опра Уинфри King Charles and Prince William made decision to ‘never meet Prince Harry, Duke of Sussex alone’ following Oprah Winfrey interview Oprah Winfrey Ex Prince Harry, Duke of Sussex Забележка и Отказ от Отговорност: Аз НЕ съм близък с Кралското семейство, но никога…

[l-homme-triste-qui-rit]

НЕ КАРАЙТЕ ДЕЦАТА СИ ДА ЖЕЛАЯТ

необикновен живот.

Подобно желание може да изглежда похвално,

но то е единствено глуповато.

Вместо това им помогнете да открият чудесата

и красотата на обикновения живот.

Покажете им радостта от вкусването на

домати, ябълки и круши.

Покажете им как да плачат,

когато домашни любимци и хора умират.

Покажете им безкрайното удоволствие

при докосването на нечия ръка.

И накарайте обикновеното

да оживее за тях.

Необикновеното само ще се погрижи за себе си.

Уилям Мартин

Превод Пейчо Кънев

[keeptolking]

"Смелостта никога не излиза от мода."

- Уилям Мейкпийс Такъри

[aditoivanova]

"Следвай чувствата си - смей се, плачи, мечтай, греши, учи се от грешките си...Защо ли?...Защото всичко това се нарича ... живот!"❤️

Уилям Шекспир

...❤️

[rugbypodbg]

Изчерпана и без Дюпон, може ли Франция да се възстанови след разочарованието от Световната купа?

Изчерпана и без Дюпон, може ли Франция да се възстанови след разочарованието от Световната купа? Обновяването на състава на Les Bleus след турнира не е толкова драстично, колкото се очакваше, и те се изправят срещу Ирландия с отбор от относителни ветерани

Raphaël Jucobin Обновяването на състава на Les Bleus след турнира не е толкова драстично, колкото се очакваше, и те се изправят срещу Ирландия с отбор от относителни ветерани. Бихме се заблудили, ако не говорим за това”, признава Уилям Серват. Треньорът на нападателите на Франция беше първият, който се изправи пред пресата при започването на подготовката за “Шестте нации” миналата седмица, и…

[mihaylovblog]

146 г. от Освобождението на Пазарджик (02/14.01.1878 г.) Ованес Съваджъян (1844 - 1906), който спаси Татар Пазарджик. Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи - някога Одрин е бил в наши земи, говорел свободно български. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва "Робер колеж" в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г. ). Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това - свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: "Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?" - той отговаря: "Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!". Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче - Атанасчо, чиито родители са избити зверски в героичния родопски град Батак. Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик. Да го припомним с откъса от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966 г. по повод на 88 г. от освобождението на града от османско робство. "…14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал "Главиница")/ тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета, изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон. Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си, от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя. И от факта, че руските войски наближават… В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!" Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл. Смело решава да подмени цариградската телеграма. -Какво отговори Високата порта на депешата ми? Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".

Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово! - отсича бесен Сюлейман паша. На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват като пролетни води русите освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост…". Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец) временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години. Удостоен е с шест ордена: трите степени на "За гражданска заслуга" и "Свети Александър" - също трите степени. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица "Арменска" на "Ованес Съваджъян". През 1938 г. Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 г. в началото на улица "Ованес Съваджъян" на кръстовището с бул. "Ге��рги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска" махала. Ованес Съваджъян умира на 14.10.1906 г. в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 г. и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани. На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29.06.2001 г. с Решение № 92 с пълно единодушие Ованес Съваджиян е обявен за "Почетен гражданин на Пазарджик". Изображение и текст: https://bulgarianhistory.org/

[exploresofiaerasmusedition]

Edgy Veggy

⌚When: Monday – Saturday: 10:00 – 21:00 📍Where: От страната на, улица Уилям Гладстон, ul. "Knyaz Boris I" 18Б, 1000 Sofia 🍽️ Menu: https://edgyveggy-sofia.com/en/menu/

Vegan place with some gluten free options: Veggy Burger, Gazpacho Soup (hot soup in the winter season) and Avocado Toast are gluten-free. Caesar Salad can also be gluten-free replacing seitan with tempeh.

[vasetovp]

"ЗА СЕЛЯНИТЕ"

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.

Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.

Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.

Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Ако някой срещне някой  на Cinelibri…да сподели любим стих

В годините от създаването на кино-литературния фестивал CineLibri сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. И всяко негово издание ни е вдъхновявало с прекрасни филми и срещи, заедно с това ни е радвало с въображението на неговите организатори начело със създателката му Жаклин Вагенщайн да ни откриват нови светове.

Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Лок��ин, разбунила духо��ете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модул��. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посвет��но на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Кл��р дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбеляз��хме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[theworldtodaybg]

Убийците на деца от Lockheed Martin

„Участвал съм в представянето на нови продукти на пазара и преформатирането настари с цел повишаване на тяхната ефективност”, – заяви главният инженер наLockheed Martin Уилям Грей III.Конфликтът в Украйна се превърна в златна жила за американските производителиоръжия. Президентът на Lockheed Martin Джеймс Д. Тайлет каза на инвеститорите презоктомври 2022 г., че неговата корпорация увеличава…

[iso91]

Числото пи

Какво означава числото пи pi (π)?

Числото pi (π) е отношението, което получаваме, когато разделим обиколката (2πr) на кръг на неговия диаметър (2r). Числото π, което не променя дали кръгът е голям или малък, е константа за всеки кръг. Истинската стойност на ирационалното число π, което приемаме за приблизително равно на 3,14, всъщност се състои от безкрайно дълги числа. Какво е числото Пи и как да го намерите?

Кой е открил числото пи? Кой измисли числото пи? Кой �� изобретил числото пи, кога и как е открито?

Пи е математически термин, който изразява отношението на обиколката на окръжност към нейния диаметър. Кой е измислил древното число пи, което има трилиони цифри? Кой е изобретил числото пи? Къде за първи път е открито числото пи, наречено на тринадесетата буква от гръцката азбука пи? Как е намерено числото пи, което се описва от много математици като магическа константа на математиката и се празнува на 14-ия ден на всеки март под името Денят на Пи? Подробностите са в останалата част от нашето съдържание.

Къде за първи път беше намерено Пи?

Въпреки че не е известно точно къде числото пи е използвано за първи път, е известно, че вавилонците и египтяните са разбрали за такава математическа константа в резултат на изследванията. Според най-старите исторически текстове, с които разполагаме, вавилонското число пи е 3,125; Египтяните го определят като приблизително 3,16.

Числото пи в древността - История на числото Пи, Интересни факти за числото пи

Числото пи, което има история от приблизително 4000 години; Използван е за първи път в историята от вавилонците. Осъзнавайки, че съотношението на обиколката към диаметъра на всички кръгове е еднакво, вавилонците изчисляват числото пи като 3,125. пр.н.е. На папирус от 1650 г. има информация, че египтяните са изчислили числото пи като 3,1605. Архимед е първият човек, изчислил числото Пи. пр.н.е. Архимед, гръцки математик, живял между 287 и 212 г.; Той успя да изчисли площта на два многоъгълника, използвайки Питагоровата теорема. Тези многоъгълници, изчислени от Архимед, дават горната и долната граница на площта на кръга и Архимед изчислява, че числото pi има стойност между 3,1408 и 3,14285. В резултат на тези изчисления, направени от Архимед, числото пи е наречено още „Архиметична константа“. В годините след тези изчисления на Архимед бяха направени много изчисления на пи. В резултат на тези изследвания числото пи е изчислено като 3,14166 от Клаудиос Птолемей (Птолемей), италианецът Лазарини като 3,1415926 и Фибоначи като 3,141818. 20-те десетични цифри на pi са изчислени от холандския математик Лудолф Ван Кьолен през 1596 г. Поради този успех числото пи е известно още като „Числото на Лудолф“. Символът пи, който се използва и днес, е въведен за първи път от Уилям Джоунс през 1706 г., но става популярен през 1737 г., когато е използван от Леонхард Ойлер. Пи, което е първата буква от гръцката дума perimetier, което означава среда; Това е тринадесетата буква от гръцката азбука. Числото Пи е заело своето място в историята като предмет не само на математиката, но и на много области от изкуството до литературата. Съществува и метод за писане на поезия и писане, наречен Pilish Technique на английски. Тази техника, която се изразява като съпоставяне на броя на буквите в последователни думи в поезия или писане, с числата в числото пи, се използва от 1900 г. Книгата Not A Wake, която е написана с помощта на техниката Pilish и използва първите десет хиляди цифри от числото пи, е публикувана през 2010 г. Тайната на числото пи Преди бяхме напи��али статия за златното сечение в природата. Всъщност във Вселената и математиката съществува не само златното сечение, но и числото Пи. Знаем, че Архимед е открил числото пи. Той видя, че обиколката на кръг с 1 единица в диаметър е равна на Пи. Числото pi се получава, като се раздели обиколката на кръга на неговия диаметър. Той е от голямо значение при всички видове математически операции. Известен е накратко като 3.14. Тази стойност на Пи обаче е противоречива. Защото изчисленията с модерни компютри показват, че стойността на Пи може да стигне до безкрайност. Засега се вижда първата 2,7 трилионна цифра след 3,14. Числото пи се появява не само в изчисленията на окръжност, дъга, махало, но и в теориите на вероятностите. Повечето функции на вероятностното разпределение дават Pi. Но това не е всичко, той се проявява и в извити образувания. Вземете криволичеща река. Ако сравним дължината на реката от нейния извор до точката, в която свършва, и дължината, която получаваме, като комбинираме тези две точки с права линия, ще видим, че тя съответства на Пи. Разбира се, не само кривите, но и светлинните и звуковите вълни показват Пи. Всъщност числото Пи ни казва какви цветове ще има в дъгата или в какъв звук ще се превърнат нотите на пианото. Pi има важно място във взаимосвързаните системи. Не можем обаче да обясним как точно може да се случи това. Точно както последователността на златното сечение се появява като форма, числото Пи, чиято мистерия все още не е разгадана, сочи към фонов ред. Физикът и космолог Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт смята, че е намерил обяснение за това: „Колкото по-отблизо се вглеждам в обекти, които първоначално не означават нищо математически, толкова повече имам шанса да открия математиката зад тях.“ Числото пи в природата В природата няма. Тъй като числото на пи е 3,141592653589... това е число, което продължава и продължава (безкрайно) в радиацията. Read the full article

[homedesignbg]

Падащи легла (Мърфи легло) - Home Design

Падащите легла са кръстени на Уилям Лорънс Мърфи живял през 1876–1957г. Той е бил ирландски имигрант, тогава живял в Ню Йорк, който искал да намери изобретателен начин за... Read the full article

[rugbypodbg]

"All Blacks и Спрингбокс" са на път да отстъпят пред новия световен ред

"All Blacks и Спрингбокс" са на път да отстъпят пред новия световен ред През следващия уикенд в Париж ще се състоят двата най-очаквани четвъртфинала за Световната купа по ръгби на всички времена.

Tom Vinicombe През следващия уикенд в Париж ще се състоят двата най-очаквани четвъртфинала за Световната купа по ръгби на всички времена. Ако Франция и Ирландия, първенците от групи А и Б на Световната купа по ръгби през 2023 г., продължат да поддържат добрата си форма и победят по-изявените си съперници на “Стад дьо Франс”, ще е трудно да си представим ситуация, в която купа “Уилям Уеб Елис”…

[mihaylovblog]

98 години от рождението на Уилям Уортън (1925 – 2008) Снимка: https://www.gettyimages.com/