#Уилям | Explore Tumblr posts and blogs

mihaylovblog · 1 year ago

Text

146 г. от Освобождението на Пазарджик (02/14.01.1878 г.) Ованес Съваджъян (1844 - 1906), който спаси Татар Пазарджик. Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи - някога Одрин е бил в наши земи, говорел свободно български. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва "Робер колеж" в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г. ). Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това - свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: "Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?" - той отговаря: "Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!". Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче - Атанасчо, чиито родители са избити зверски в героичния родопски град Батак. Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик. Да го припомним с откъса от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966 г. по повод на 88 г. от освобождението на града от османско робство. "…14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал "Главиница")/ тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета, изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон. Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си, от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя. И от факта, че руските войски наближават… В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!" Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл. Смело решава да подмени цариградската телеграма. -Какво отговори Високата порта на депешата ми? Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".

Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово! - отсича бесен Сюлейман паша. На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват като про��етни води русите освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост…". Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец) временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години. Удостоен е с шест ордена: трите степени на "За гражданска заслуга" и "Свети Александър" - също трите степени. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица "Арменска" на "Ованес Съваджъян". През 1938 г. Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 г. в началото на улица "Ованес Съваджъян" на кръстовището с бул. "Георги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска" махала. Ованес Съваджъян умира на 14.10.1906 г. в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 г. и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани. На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29.06.2001 г. с Решение № 92 с пълно единодушие Ованес Съваджиян е обявен за "Почетен гражданин на Пазарджик". Изображение и текст: https://bulgarianhistory.org/

#bulgaria #българия #българскаистория #българска история

0 notes

exploresofiaerasmusedition · 1 year ago

Text

Edgy Veggy

⌚When: Monday – Saturday: 10:00 – 21:00 📍Where: От страната на, улица Уилям Гладстон, ul. "Knyaz Boris I" 18Б, 1000 Sofia 🍽️ Menu: https://edgyveggy-sofia.com/en/menu/

Vegan place with some gluten free options: Veggy Burger, Gazpacho Soup (hot soup in the winter season) and Avocado Toast are gluten-free. Caesar Salad can also be gluten-free replacing seitan with tempeh.

#vegan #gluten free #brunch #lunch

0 notes

vasetovp · 1 year ago

Text

"ЗА СЕЛЯНИТЕ"

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.

Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.

Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва ��ялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.

Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

1 note · View note

vprki · 21 days ago

Text

Даровете, които ни носи проф. Иван Газдов

За проф. Иван Газдов може да се говори много. Писали сме за много негови изложби, за срещите с него, за книгите му. Като преподавател и художник го споменават не само ценители, но и много негови ученици от различни поколения в Художествената академия. Той е верен и на една сериозна традиция за неговия Ивановден да открива изложба в обичаната си галерия „Арте“.

Изложбата „Добра вибрация“ – графика и скулптура на Иван Газдов тази година, за да посрещне именния си ден в галерията за пети път е само първото от поредицата събития в чест на осемдесетгодишнината на забележителния наш художник, роден на 2 ноември 1945 г. в Ямбол.

Във въведението към експозицията в галерия „Арте“ доц. Георги Лозанов пише: „Автор на собствен жанр – графикатурата, любител на постмодерната ирония и на препратките към класиката, проф. Газдов успява в изкуството си да бъде все същия – стилово самотъждествен, и заедно с това непредвидим. Сега, след десетилетията отдадени на графичното изображение с неговата абстрактна обобщеност и чернобяла поетичност, представя и нещо като скулптури, като случайни находки от триизмерния свят, като добре премислени пластически реплики към аскетичната двуизмерност на рисунката. Той ги е създавал още от младостта си, преди да ги допълни и подреди за публика в порив, дошъл вероятно от континуитета на творческото време, за който си даваш сметка с поглед отзад напред. Жест на днешния художник към предишни свои състояния и периоди…

Темата на обектите, съчетали етически с битови елементи, е всекидневието, което Газдов освобождава от баналността му и го превръща в носталгично-весел спектакъл, чиито герои са както одушевени, така и вещи. Темата минава и през графиките в изложбата, за да се разшири по посока на отношенията между природата и човека, който прави несръчни опити да се предпази от нея, без да съзнава, че да ѝ принадлежи е най-голямата му защита. Мъдростта, добронамереността и усмивката са даровете, които изкуството на художника неизменно ни носи.“

Експозицията обединява графичната серия “Дъжд” и цикъл скулптури и релефи от гипс – “Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света”, обобщено с думите на големия американски писател Уилям Сароян (1908-1981), заглавие на негов разказ от 1942 година.

Във изложбата в галерия „Арте“ присъства и великолепният портрет на Иван Газдов „изрязан“ от талантливата Капка Кънева, художник-илюстратор, която е и преподавател в НХА. По този повод тя написа: „В последните седмици на вече отминалата 2024 година, приех едновременно вълнуващото, ласкаещо и плашещо ме предизвикателство да създам хартиен портрет на професор Газдов, с който да „гостувам“ в изложбата!

Портретът на Иван Газдов от Капка Кънева...

Онези от вас, които ме познават отблизо знаят, че работата в сферата на хартиения портрет е за мен нещо крайно сериозно. Подготвям се за създаването на един портрет със седмици. Изследвам фотографии на личността и правя опити да я опозная (в случая най-вече посредством наблюдение и анализ на артефакти). Същинският процес на създаване на пластичния хартиен обект протича в етапи, които архивирам. Към тях се прибавят резултатите от задължителната фотосесия на завършената пластика (стотици дигитални кадри), в търсене на съответните осветление и ракурс.

Капка Кънева

И така, представям тук етапи от създаването на „Иван с шал на слонове“, с уточнението, че само един от вариантите ще се присъедини към експозицията „Добра вибрация“.“

Фокусът, драматургията на реализираната идея за изложбата са вибрациите, в които е убеден авторът: „Ние живеем в свят на вибрации, ние самите сме една вибрация“, има добри и не толкова добри“ казва той.

„От всяко произведение и от цялата експозиция се излъчва доброта и нежност. Газдов вае с любов лица на човеци (неслучайни са двата портрета на съпругата му, на Веска), на разни живи същества и на твари с неясна дефиниция. С много любов гради и лицето на дъжда. Дъждът е този, който ще тропа по покриви и в тенджери (прокапят ли първите), ще умива и оживява хора, кучета (много) и всякакви други създания, между които и ангели. Дъждът дава живот за земята и нейните обитатели, но не бива да се забравя, че пак той носи и потопа. Двете стихотворения, срещащи зрителя (негово и на Добрин Стоянов), никак не са случайно там.“ Пише за изложбата философът проф. Георги Каприев, един от неговите не само изследователи, а и близък приятел.

Стихотворението на художника е посветено на забележителния музикант перкусионист и композитор Христо Йоцов. В него също с думите се усещат вибрациите на музиката…

Иван Газдов и Георги Каприев имат и обща уникална книга „Двойно пътешествие“. , която се появи през октомври 2023 година издадена от издателството на БАН „Марин Дринов“ на Иван Газдов и Георги Каприев „Двойно пътешествие“. Уникална е с това, че за първи път пишещ човек илюстрира художник, а не обратното. Тя е двуезична – единият език е на философията, другият е на графиката.

Това, че той пише толкова интересно, не е изненада. Чели сме неговите: „Законът на Иван Газдов: постсериозен кодекс със затихващи функции“, „За и от Иван Газдов“, „BESTсмислици“ и ред други текстове. Има даже и роман - писан преди 24 години. Казва се „Двама в Алабама” и също е свързан с графиката, с изкуството и живота, но е роман. Издал е и три книги със стихове, което било много странно за него.

Винаги са специално естетическо пътешествие изложбите на Иван Газдов на място, с дъх на радост, както и книгите му, великолепни издания. Пространствата на галериите с негови експозиции са препълнени. Така е и при представянето на книгите му.

„И графиките, и пластиките излъчват попилите се в тях вибрирания на модернизма – на най-високите му постижения, на най-силните му вдъхновения.“ Отбелязва още проф. Каприев.

Иван Газдов и Павел Койчев

За нас беше много приятна изненада да видим пластики на Иван Газдов, една ��етипична сфера за него, но явно в годините тя е била творческо вълнение за художника. И при тези изработени от гипс творби живее, вибрира изобразителното майсторство на голям артист. Почти със сигурност един от най-щастливите на откриването на „Голяма вибрация“ беше забележителният ни скулптор Павел Койчев. Той специално обърна внимание на „основното нещо в пластиката“ му – релефа, „ниския, тънкия релеф“ с цялата трудност и сложност на постигането му, на необходимото „до милиметър“ съсредоточаване. И обобщи с любов: „Неговата пластика някак си ни погалва, облъхва ни с един финес“.

Гергана Борисова, галеристката на "Арте", Иван Газдов и Капка Кънева

Изложбата на Иван Газдов в галерия „Арте“ продължава до 21 януари.

А ние си припомняме един разговор преди осем години в дома му, когато си говорихме за неговото прословуто чувство за хумор, съчетано с ирония и самоирония, той каза „въпреки.com” тогава: „Не знам дали имам, така казват. Това ми е много странно, защото винаги съм се отнасял много сериозно към всичко, а то излиза, че нещо играеш. Донякъде е така. Все пак, ако човек не се отнася сериозно към всичко, нищо няма да направи”.

И продължи: „Тия глупости „не се отнасяй сериозно”, „бъди ироничен”, но когато седнеш да работиш как да не си сериозен. Часове наред стържа. Един контур на тези графики, който огражда петното е с молив и с гума. Той се мести дълго време, докато стане тази идея. И то кога става - когато аз реша, че става. Няма формула. И всичко това не може да бъде несериозно. Няма момента на игра, това цапане, което разрушава напредъка. Така че работите са правени бавно, упорито и стабилно и ако накрая има някакъв хумор ми става приятно…“

От ляво на дясно: Иван Газдов, Капка Кънева, Георги Лозанов и Павел Койчев

Иван Газдов завършва през 1970 специалността „Плакат“ в Националната художествена академия в София при проф. Александър Поплилов. През 1978 специализира в „Герритриетвелтакадемие“, Амстердам, Холандия при проф. Метц. От 1996 е професор по плакат, а от 1999 до 2003 е ректор на Художествената академия в София. Работи във всички области на графичното изкуство. През 1978 с изложба в галерията на „Раковски“ 108 (сега „Райко Алексиев“) утвърждава естетическата категория АВТОРСКИ ПЛАКАТ, която днес е школата на Авторския плакат в НХА. През 1987 създава свой собствен стил ГРАФИКАТУРА ®, регистрирана артистична марка за Европа. Открил е над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина и има участия в над 200 колективни изложби. Получил е 34 награди, от които 14 международни (5 награди от тях са само от Япония).

За него, за неподражаемото му изкуството и забележителната му работа като преподавател подробно може да прочетете във „въпреки.com” тук.

А всички очакваме с вълнение какви художествени преживявания ни подготвя проф. Иван Газдов в юбилейната си година…≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Иван Газдов #Капка Кънева #Павел Койчев #Зелма Алмалех #Критичен поглед

0 notes

theworldtodaybg · 2 years ago

Text

Убийците на деца от Lockheed Martin

„Участвал съм в представянето на нови продукти на пазара и преформатирането настари с цел повишаване на тяхната ефективност”, – заяви главният инженер наLockheed Martin Уилям Грей III.Конфликтът в Украйна се превърна в златна жила за американските производителиоръжия. Президентът на Lockheed Martin Джеймс Д. Тайлет каза на инвеститорите презоктомври 2022 г., че неговата корпорация увеличава…

View On WordPress

0 notes

iso91 · 2 years ago

Text

Числото пи

Какво означава числото пи pi (π)?

Числото pi (π) е отношението, което получаваме, когато разделим обиколката (2πr) на кръг на неговия диаметър (2r). Числото π, което не променя дали кръгът е голям или малък, е константа за всеки кръг. Истинската стойност на ирационалното число π, което приемаме за приблизително равно на 3,14, всъщност се състои от ��езкрайно дълги числа. Какво е числото Пи и как да го намерите?

Кой е открил числото пи? Кой измисли числото пи? Кой е изобретил числото пи, кога и как е открито?

Пи е математически термин, който изразява отношението на обиколката на окръжност към нейния диаметър. Кой е измислил древното число пи, което има трилиони цифри? Кой е изобретил числото пи? Къде за първи път е открито числото пи, наречено на тринадесетата буква от гръцката азбука пи? Как е намерено числото пи, което се описва от много математици като магическа константа на математиката и се празнува на 14-ия ден на всеки март под името Денят на Пи? Подробностите са в останалата част от нашето съдържание.

Къде за първи път беше намерено Пи?

Въпреки че не е известно точно къде числото пи е използвано за първи път, е известно, че вавилонците и египтяните са разбрали за такава математическа константа в резултат на изследванията. Според най-старите исторически текстове, с които разполагаме, вавилонското число пи е 3,125; Египтяните го определят като приблизително 3,16.

Числото пи в древността - История на числото Пи, Интересни факти за числото пи

Числото пи, което има история от приблизително 4000 години; Използван е за първи път в историята от вавилонците. Осъзнавайки, че съотношението на обиколката към диаметъра на всички кръгове е еднакво, вавилонците изчисляват числото пи като 3,125. пр.н.е. На папирус от 1650 г. има информация, че египтяните са изчислили числото пи като 3,1605. Архимед е първият човек, изчислил числото Пи. пр.н.е. Архимед, гръцки математик, живял между 287 и 212 г.; Той успя да изчисли площта на два многоъгълника, използвайки Питагоровата теорема. Тези многоъгълници, изчислени от Архимед, дават горната и долната граница на площта на кръга и Архимед изчислява, че числото pi има стойност между 3,1408 и 3,14285. В резултат на тези изчисления, направени от Архимед, числото пи е наречено още „Архиметична константа“. В годините след тези изчисления на Архимед бяха направени много изчисления на пи. В резултат на тези изследвания числото пи е изчислено като 3,14166 от Клаудиос Птолемей (Птолемей), италианецът Лазарини като 3,1415926 и Фибоначи като 3,141818. 20-те десетични цифри на pi са изчислени от холандския математик Лудолф Ван Кьолен през 1596 г. Поради този успех числото пи е известно още като „Числото на Лудолф“. Символът пи, който се използва и днес, е въведен за първи път от Уилям ��жоунс през 1706 г., но става популярен през 1737 г., когато е използван от Леонхард Ойлер. Пи, което е първата буква от гръцката дума perimetier, което означава среда; Това е тринадесетата буква от гръцката азбука. Числото Пи е заело своето място в историята като предмет не само на математиката, но и на много области от изкуството до литературата. Съществува и метод за писане на поезия и писане, наречен Pilish Technique на английски. Тази техника, която се изразява като съпоставяне на броя на буквите в последователни думи в поезия или писане, с числата в числото пи, се използва от 1900 г. Книгата Not A Wake, която е написана с помощта на техниката Pilish и използва първите десет хиляди цифри от числото пи, е публикувана през 2010 г. Тайната на числото пи Преди бяхме написали статия за златното сечение в природата. Всъщност във Вселената и математиката съществува не само златното сечение, но и числото Пи. Знаем, че Архимед е открил числото пи. Той видя, че обиколката на кръг с 1 единица в диаметър е равна на Пи. Числото pi се получава, като се раздели обиколката на кръга на неговия диаметър. Той е от голямо значение при всички видове математически операции. Известен е накратко като 3.14. Тази стойност на Пи обаче е противоречива. Защото изчисленията с модерни компютри показват, че стойността на Пи може да стигне до безкрайност. Засега се вижда първата 2,7 трилионна цифра след 3,14. Числото пи се появява не само в изчисленията на окръжност, дъга, махало, но и в теориите на вероятностите. Повечето функции на вероятностното разпределение дават Pi. Но това не е всичко, той се проявява и в извити образувания. Вземете криволичеща река. Ако сравним дължината на реката от нейния извор до точката, в която свършва, и дължината, която получаваме, като комбинираме тези д��е точки с права линия, ще видим, че тя съответства на Пи. Разбира се, не само кривите, но и светлинните и звуковите вълни показват Пи. Всъщност числото Пи ни казва какви цветове ще има в дъгата или в какъв звук ще се превърнат нотите на пианото. Pi има важно място във взаимосвързаните системи. Не можем обаче да обясним как точно може да се случи това. Точно както последователността на златното сечение се появява като форма, числото Пи, чиято мистерия все още не е разгадана, сочи към фонов ред. Физикът и космолог Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт смята, че е намерил обяснение за това: „Колкото по-отблизо се вглеждам в обекти, които първоначално не означават нищо математически, толкова повече имам шанса да открия математиката зад тях.“ Числото пи в природата В природата няма. Тъй като числото на пи е 3,141592653589... това е число, което продължава и продължава (безкрайно) в радиацията. Read the full article

0 notes