#Интервю

[kadeemagi]

"Баща ми все ми казваше да затварям вратите вкъщи. А аз все ги оставях отворени. И той отново ми напомняше да затварям вратите, тъй като не живея в пещера, а аз ги оставях отворени. И после порастваш, учиш и отиваш на интервю за работа, на което гледаш да се представиш в най-добрата си светлина, и започваш работа. Обаче, тъй като не си се научила да затваряш вратите, започваш да оставаш след работа, да работиш от вкъщи, да оставяш различни хора да се възползват от уменията и качествата ти. И после порастваш, виждаш приятел от детството и тъй като си красива и добра, а и не си се научила да затваряш вратите, няма проблем, пускаш го, без много да му мислиш. Защото в любовта най-важното е хората да се обичат. Обаче не е точно така. В любовта е също толкова важно да караш хората да чукат. Контролно-пропускателния режим с други думи е важен по отношение на любовта. Бащата е първият и най-важен учител в изграждане на умението да поставяш граници и да се уважаваш. Размисли се за малките неща в живота. И за греховете хорски. "

[petyarusewa]

Не точно обвързана казваш.Какво тогава, неангажиращо или пък сгодена, омъжена?

Това някакъв вид интервю ли е? 😁

[grishi]

Питай този, който ти задава анонимни въпроси дали е ваксиниран?

- usual-suspect

все едно съм на интервю за работа😆

[nkorealive]

موظف الأونروا: تجاوزت غزة في الجوع والوضع الأخبار حول الكارثة

4/27/2025–|آخر تحديث: 4/27/202517:40 (الأوقات الناعمة) “الأونرواعدنان أبو هاسنا ، الوضع في شريط غزة لقد وصل إلى المشهد بعد -Disaster ومتاجرنا خالية تمامًا من الطعام ، مع التركيز على أن إسرائيل لا تسمح فقط بزجاجة ماء أو لقاح لإنقاذ طفل. а хасна добаави – в интервю за al -Jazera Net – че unlwa (н о о for х х хаанитаريح ، ، о )ааанзизияияمس ، оетава в аагазините си ви какви пощни материалиаи ، кито…

[purple-little-fairy]

СМИСЪЛЪТ НА ЩАСТИЕТО

Ратан Тата -индийски мултимилиардер с нетна стойност 291 милиарда долара, бе попитан от радиоводещ в интервю:

- Господине, кога сте бил най-щастливи в живота си?

Ратан Тата отговори:

- Преминах през четири етапа на щастие в живота си и накрая разбрах смисъла на истинското щастие.

Първата стъпка беше натрупване на богатство и ресурси.

Но в този момент не получих щастието, което исках.

След това дойде вторият етап на натрупване на ценности и обекти. Но разбрах, че ефектът от това също е временен, а блясъкът на бижутата не трае дълго.

След това дойде и третият етап на големите проекти.

Притежавах 95% от петрола в Индия и Африка. Бях собственик и на най-големия завод за стомана в Индия и Азия. Но и тук не стигнах до щастието, което си представях.

Четвъртата стъпка дойде, когато мой приятел ме помоли да купя инвалидни колички за деца с увреждания - около 200 на брой. Но същият приятел настоя да отида с него и да дам количките на децата. Видях странен блясък на щастие по лицата на тези деца. Видях ги всичките да седят в детските си колички, да се движат и играят. Сякаш бяха пристигнали на място за пикник и са споделили наградата си с мен. Чувствах се толкова щастлив отвътре.

Когато реших да си тръгна, едно от децата ме хвана за крака.

Опитах се да освободя бавно, но детето погледна лицето ми и ме стисна още по-силно. Наведох се и казах:

- Скъпи, имаш ли нужда от нещо друго?

Реакцията на това дете не само ме шокира, но промени напълно виждането ми за живота.

Това малко момче ми каза:

- Искам да запомня лицето ти така, че като те видя в Рая, да мога да те позная и да ти благодаря отново!

~ от интернет

[vprki]

Самуел Финци пред Homo Ludens: Трябва да пазим театъра като пространство на свобода

От години за нас винаги е бил очакван и специален моментът, когато в дните преди 27 март – Международен ден на театъра излиза поредният брой на Homo Ludens. Вече в ръцете ние е неговото 27-о издание. Великолепно е с текстовете си, с  визията си.

За много важни и интересни акценти от публикациите в новото издан��е на Homo Ludens разказаха театроведите и преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. Николай Йорданов и д-р Ангелина Георгиева, водещи редактори на броя. Ние от години по традиция във „въпреки.com” представяме тяхното обръщение към читателите. Правим го и сега, защото самото издание, резултат от усилията на екипа и сътрудниците му дава картината на съвременния театър не само българския, а и световния и образова всички нас. Заедно с това публикуваме и предоставения ни текст от Ангелина Георгиева, в който тя подробно представя 27-ото издание на  Homo Ludens.

Благодарим за доверието към нас, сътрудничеството и приятелството!

Ангелина Георгиева и Николай Йорданов

ОТ РЕДАКТОРИТЕ

Уважаеми читатели,

Свидетели сме на изпълнени с противоречия и сътресения времена, в които се поставят под въпрос основни консенсуси, крепящи съвременните либерални демокрации. Театърът като „квинтесенция на публичността“, както напомня в предстоящите ви страници гръцкият театровед Савас Пацалидис, не остава изолиран от тези процеси. Настоящият брой на списанието „Homo Ludens“ следва устойчивата линия на изданието едновременно да реагира на непосредствената реалност в театралн��та сфера, но и да разглежда през една по-широка перспектива процесите, които протичат в нея, за да изведе дилемите и въпросите, пред които се оказваме изправени. Те най-силно отекват във фокусната тема на броя „Цензурата в изкуствата“. Тя е продължение на проведената в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2024 панелна дискусия „Цензурата: преди и сега“. Някои от участниците в нея, театрални изследователи и критици,  разсъждават върху границите на свободата на изкуството днес. Техните анализи очертават нови форми на проява на натиск върху театралната практика в демократичните общества.

Савас Пацалидис на дискусията „Цензурата: преди и сега“ на МТФ "Варненско лято", 2024

В тези сложни процеси, отнасящи се до представите за границите на самото изкуство спрямо реалността, „трябва да пазим театъра като пространство на свобода“, апелира актьорът Самуел Финци. От дълги години той успешно работи в немскоезичните театър и кино, но е гост на рубриката „Представяме ви“ по повод ролята му на Шайлок във „Венецианският търговец“ от У. Шекспир на сцената на Народния театър. Освен интервю, публикуваме и негова реч за изкуството на актьора, изнесена в Университета за музика и театър в Хамбург.  

Самуел Финци като Шайлок във „Венецианският търговец“ от Шекспир, режисьор Явор Гърдев в Народния театър

В рубриката „История и теория“ списанието продължава да представя движението на идеите в полето на театралната теория и нови исторически изследвания. Двайсет години след като публикувахме за първи път на български увода към една от най-влиятелните теоретични книги от последните десетилетия – „Постдраматичният театър“ от Ханс-Тис Леман, предлагаме въведението към една от последните монографии на немския изследовател „Трагедия и драматичен театър“. Тя постига широк отзвук с настояването, че идеята за трагедия възниква и се реализира изключително в контекста на театъра, като нейната традиция следва да се разглежда не през жанровата литературна теория, а през реалността на театралното представление и неговите различни исторически форми. За първи път ви срещаме с френския изследовател Арно Рикнер със студия върху статута на голотата на сцената. Вече добре познатият на читателите на списанието американски театрален историк и теоретик Марвин Карлсън анализира как употребата на видео изображения в представленията променят сценичното пространство, разглеждайки знакови за съвременния европейския театър постановки, сред които и „Марат/Сад“ на режисьора Явор Гърдев.

Явор Гърдев

Самият той присъства в броя и като автор с провокативни разсъждения върху употребата на български на понятия като „пърформанс“ и „изпълнителски изкуства“ и належащата според него необходимост от предефинирането им. Във втория раздел от рубриката Камелия Николова представя своето проучване върху единствената изява на Сирак Скитник като театрален режисьор и сценограф. Албена Тагарева изследва политиките към театралните сгради по времето на комунизма и тяхната кулминация в построяването на ��ационалния дворец на културата, за който и до днес се търси подходяща формула за пълноценно функциониране. Броят дава платформа и на нови автори в полето на театралните изследвания като сценографа Борис Далчев и театроведа Миряна Димитрова. 

Иван Станев (1959-2023)

В „In memoriam“ почитаме двама театрални творци, които ни напуснаха – режисьорите Красимир Спасов и Иван Станев. А рубриката „Архив театър на XX век“ ни запознава отблизо с творческите идеи и с естетиката на малко познатия в България френски режисьор Клод Режи (1923–2019), белязал няколко поколения театрали във Франция и по света през втората половина на миналото столетие.    

Разбира се, основно ядро на списанието са интервютата в рубриката „Личности“ с актьори, режисьори и сценографи, откроили се през изминалия театрален сезон. Традиционно в „По театралните сцени“ представяме критически анализи на избрани събития и представления от актуалния театрален афиш.  

Започнахме с израз на тревога за заплахите пред съвременната демокрация. Пиесата „Лай“ от немския драматург Роланд Шимелпфениг, която ще намерите в броя, преработва  древногръцкия мит за основаването на град Тива като мит за началото на европейското държавно устройство, основаващо се на разума и равноправието. През различни версии за историята на неговия владетел Лай, бащата на Едип, в характерния си изпълнен с поетичност наративен драматургичен стил авторът поставя въпроса за свободата и границите на човешката автономия и способност за действие пред лицето на напиращите отвътре ирационални сили и непознаваеми външни закони, които наричаме съдба. Пиесата постига широко признание в Германия след нейната премиера през 2023 г. на сцената на Хамбург��кия театър. Публикуваме я с подкрепата на Гьоте-институт като начало на по-дългосрочно сътрудничество. 

Приятно четене!

Ангелина Георгиева

Николай Йорданов

Рубриката ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Явор Гърдев и Самуел Финци по време на репетиция на "Венецианския търговец"

Не можеше в броя да не отразим едно от основните събития на изминалия сезон – първото участие на актьора Самуел Финци в българско представление. Досега го бяхме гледали основно в български филми и в редица гостуващи немскоезични представления, които са ни правили свидетели на неговата успешна кариера в Германия и на специфичния му актьорски стил, но за първи път миналата година той се качи на сцената на Народния театър вече като част от екипа на негова продукция и за първи път играе на български в ролята на Шайлок във Венецианския търговец с режисьор Явор Гърдев. По този повод Мира Тодорова направи за рубриката „Представяме ви“ много интересно интервю с него, в което Финци разказва, както за подхода си към този сложен образ, така и за работата му между различни култури и езици. Докато работехме по броя научихме, че наскоро бе изнесъл публична лекция за изкуството на актьора в Университета за музика и театър в Хамбург. Текстът ни попадна и веднага решихме да го публикуваме, защото в тази своя реч Самуел Финци много живо и непосредствено споделя основни уроци за актьорството, които е усвоил в богатия си опит. Преводачът Силвия Петрова работеше заедно с него по българската версия на текста, така че той да я припознае като своя. 

Ангелина Георгиева

Една от основните цели на списанието е да представя движението на идеите в полето на театралната теория и нови исторически изследвания. На нея е посветена рубриката „ИСТОРИЯ  И ТЕОРИЯ“. Както пишем и в увода точно двайсет години след като в списанието излезе за първи път на български предговорът към една от най-влиятелните теоретични книги от последните десетилетия – „Постдраматичният театър“ от Ханс-Тис Леман, сега ви запознаваме с последното мащабно изследване на автора, който вече не е между живите - „Трагедия и драматичен театър“. Тази негова книга излезе през 2013 година и ние ви предлагаме въведението към нея, в което авторът излага някои от основните си тези, които развива в обемните ѝ глави. Това, с което ни заинтригува, е настояването, че трагедията не може да бъде изчерпателно разбрана или теоретизирана само като литературен жанр, а трябва да се разглежда като неразривно свързана с театралния опит и неговите исторически променливи форми.  Той се наема да очертае характеристиките на това, което нарича основен трагически мотив и да проследи как той като съдържание на трагедията намира израз в различни форми на театралност, в това число и в постдраматичния театър, на който като че ли беше отказан потенциала за трагично измерение.

Камелия Николова, до нея Асен Терзиев, зад нея актьорът и режисьор Зафир Раджаб, носител на Икар за режисура, 2025 за "Племе" в Театъра на Българската армия, с когото има интервю в изданието

За първи път ви срещаме с френския театрален изследовател Арно Рикнер, много задълбочен, фин и оригинален автор, с когото ни свърза проф. Венета Дойчева. Специално за списанието той предостави текст, който запознава с неговите проучвания на стратегии за представяне на голота на сцената. Той я разглежда не просто като физическо разкриване на тялото, а коментира как нейните форми на представяне и възприемане  зависят, разбира се, от културни, социални, религиозни и исторически контексти. Авторът дава много интересни примери от театралната практика от 19 век насам и обсъжда как на сцената голотата доминиращо се представя опосредено и често през позоваване на традицията на репрезентация на голото тяло в изкуствата. Като за Рикнер сценична голота трябва да надхвърля простото физическо разкриване и да поставя под въпрос отношението към тялото, желанието и обществените кодове.

Следващият текст в рубриката е на вече, надяваме се, добре познатия на редовните читатели на списанието автор Марвин Карлсън, един от най-авторитетните американски театрални изследователи и историци. В неговата статия той анализира се как употребата на видеоизображения в театралния спектакъла изменя сценичното пространство в посока на размиване на границите между това, което на сцената и което е извън нея, между жива и медиализирана реалност, между разкриване и скриване и т.н. За примери си служи със спектакли основно от съвременния немски театър от началото на 21-ви век, които демонстрират различни подходи и аспекти на тези трансформации. 

Явор Гърдев при получаване на наградата Икар, 2025, за най-добър спектакъл за "Венецианският търговец"

Един от тях е международната продукция „Марат/Сад“ на режисьора Явор Гърдев от 2002 г. и веднага мога да направя преход към следващия текст от рубриката, който е именно негов. Миналата година Явор Гърдев защити дисертация към Северозападния университет в Щатите и Нов български университет и го поканихме да представи в списанието някой от въпросите, с които се занимава в нея. Той ни предложи статия, която отправя критика към твърде тясното според него възприемане на български език на понятието пърформанс и най-вече по отношение на театъра, където то е свеждано  основно до отделния художествен жанр или се превежда на места като представление. Докато според него театралният акт, който принадлежи към т.нар. на английски performing arts следва да се разглежда в светлината на рождения за понятията около перформативното контекст – а именно теорията на речевите актове и вече новите интердисциплинарни развития на изследванията на пърформанса като философска категория, тъй като те предлагат инструментариум, с който в много по-голяма степен може да се отчита видът действеност, събитийност и статутът на субекта в театралния акт.

В този дух Гърдев предлага ревизия на някои традиционни понятия като „изпълнителски изкуства“ и „сценични изкуства“. За него категорията „изпълнителски изкуства“ внушава подчинение и йерархия (актьорът като изпълнител на чужда воля), вместо да взема предвид и неговото съучастие най-общо казано, а сценични изкуства пък акцентира основно върху мястото, върху физическото пространство (сцената), игнорирайки факта, че съвременните перформативни практики надхвърлят това ограничение и именно за тях предлага категорията „изкуства на перформацията“, която отговаря на изискванията за едно по-широко смислообразуване. Това са само някои от позициите в текста, той предизвика оживени дискусии в нашия екип, надяваме се техният кръг да се разшири.

ПО ТЕАТРАЛНИТЕ СЦЕНИ

Албена Тагарева

Рубриката ЛИЧНОСТИ е от ядрата на списанието и в този брой ви я поднасяме в две части. Вторият ѝ раздел е посветен основно на сценографи и артисти от свободната сцена. Жаклин Добрева разговаря със сценографа Никола Налбантов, Албена Тагарева ни среща с Ванина Цандева, която бързо се наложи като име и има разнообразен опит както в репертоарните театри, така и в независими проекти и в комерсиални представления. Беше ми много интересен въпросът за това дали сценографите правят все още макети или вече работят основно с компютърни програми и разчитат вече само на 3D- визуализации; също така е любопитен начинът, по който двамата сценографи коментират разликата в работата си за репертоарни театри и независими проекти. 

Теодора Захариева разговаря с Василия Дребова, която се наложи като много интересно и открояващо се присъствие като изпълнител, а вече и автор, който спокойно преминава между различни форми на  съвременния театър, танц и пърформанс. А Десислава Василева ни среща с Пламен Иванов от театъра на огъня и сенките Файъртер, който много живо представя опита на артиста в сферата на уличния и огнения театър.

АРХИВ ТЕАТЪР XX ВЕК

Представянето на Homo Ludens

Преди известно време в НАТФИЗ по покана на Венета Дойчева и катедра Театрознание френският изследовател Арно Рикнер изнесе лекция за режисьора Клод Режи, който е от значимите мислители и творци във френския театър от втората половина на 20-и първото  десетилетие на 21 век  с международно признание. Самият Арно Рикнер е работил с него като драматург и много увлекателно ни въведе в творческите идеи и в еститиката на Режи, за когото повечето от нас бяхме само чували, малцина са гледали негови спектакли, а той има формиращо значение за няколко поколения френски театрали и актьори от Жана Моро и Мишел Пиколи до Жерар Депардийо и Изабел Юпер. Търсенията на Театрална работилница Сфумато в даден период като че ли се родеят с неговия изключително интензивен литературен театър, който същевременно е много телесен и визуален. По наша покана Арно Рикнер преработи лекцията си специално за броя и представя творчеството на Режи и неговия подход към текста, актьора и пространството.

И накрая радваме се, че спазваме традицията всеки брой на списанието да предлага и нов текст за театър. Тук това е „Лай“ на един от най-изявените съвременни не��ски автори Роланд Шимелпфениг. Неговото творчество е сравнително добре представено на български, някои от пиесите му са и поставяни, но тук предлагаме един от най-новите му текстове. В „Лай“ Шимерпфениг следва своя характерен стил на поетичен наративен театър, в който преработва предисторията на добре познатия мит за Едип, като поставя акцент върху фигурата на неговия баща Лай – цар на Тива, чийто живот е белязан от насилие, изгнание и неизбежна съдба. Шимерпфениг по въздействащ начин преработва мита, като преплита различни времена, съчетава мотиви от античността и съвремието и в крайна сметка предлага едно дълбоко размишление върху човешката природа, общество и границите на свободната воля. Пиесата е част от мащабния цикъл „Антропополис“ (ANTHROPOLIS), в който Шимелпфениг, заедно с директорката на Хамбургския театър и режисьорка Карин Байер подлагат на съвременна интерпретация митовете около град Тива, взет като модел на европейската демокрация.

Венелин Шурелов, художник на броя на Homo Ludens

Сценичната премиера на „Лай“ е през 2023 г. като мащабен и забележителен моноспектакъл на актрисата Лина Бекман. Той попада в селекцията на престижния фестивал за немскоезичен театър „Театертрефен“ 2024 в Берлин. „Лай“ е обявена за пиеса и постановка на годината, пиесата е номинирана за водещата награда за съвременна немскоезична драматургия и искрено се надяваме, че ще предизвика вниманието и на българските театрали. Публикуваме пиесата с подкрепата на Гьоте-институт като част от един по-дългосрочен партньорски проект за представяне на нова немска драматургия в списанието, а преводът е поверен на Гергана Димитрова, която вече се утвърди като един от най-опитните преводачи на съвременни немскоезични текстове за театър.

Самуел Финци

И тук е мястото да благодаря на Николай Йорданов и на екипа на списанието за съвместната работа. Благодарим на всички автори, преводачи и сътрудници, който създадоха съдържанието на новия брой.

Ангелина Георгиева

P.S. на „въпреки.com”: Издатели на списание Homo Ludens са Гилдията на театроведите и драматурзите, САБ и фондация Homo Ludens. Редколегия: проф. Николай Йорданов, проф. Камелия Николова, проф.Светослав Кокалов, проф. Анна Топалджикова, доц. Асен Терзиев, доц. Румяна Николова, д-р Ангелина Георгиева. Художник на броя е проф. Венелин Шурелов.Фотограф на броя Теодора Цанова-Федя, на корицата София Христова. Всички маркирани линкове са за публикации при нас. Текстовете са повече, но отбелязваме по-важните, според нас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, Яна Лозева, Светослав Караджов, архив на viafest

[naeminet]

Може да се окаже, че е трудно да се разграничи добре подреденият декор от прекалената декорация. Да, възможно е да прекалите с декорацията на дома си. За да ни помо��не да разберем нюансите, Сара Билота, историк на дизайна, сподели своите прозрения в ексклузивно интервю.

[balgarianovinite]

Полицай от Бургас държал бременна часове на 40-градусови жеги

Комплексар № 1 на Бургас Иван Бакърджиев - бивш началник смяна в Първо Районно управление на полицията в Бургас се оказа, че превишавал правата си постоянно докато работил в 1-во РУ на МВР- Бургас. В един от очевидно множеството случаи, в които го правил, стигнал до там, че държал бивша съученичка ( бременна жена ) 6 часа, бременна в 9-ти месец по ужасните жеги на лято 2024 година за да и направи поредния тест за наркотици, който излязал отрицателен.

Иван бакърджиев До това се стигнало след като Иван Бакърджиев се почувствал унижен при една проверка на улицата от преди 2 години, защото, когато той питал момичето дали го помни от училище, тя му отговорила, че не го помни. А истината била, че Иван Бакърджиев бил обект на подигравки от момичетата в гимназията, едно от които била нашата героиня - бременна жена. Полицай иван вакърджиев вече е в гранична полиция, а не е в първо районно мвр бургас Полицай Иван Бакърджиев в конфликт на интереси слагал дограма ? Всичко това от комплекси, защото тя му казала, че не го помнела. Това довело до ежедневни проверки от страна на Иван Бакърджиев, който за да причаква нея и мъжът ѝ пред дома им, нарушавал заръките дадени на оперативките в Първо Районно управление на полицията в Бургас и напускал поста си в района, в който му е бил определен да охранява обществения ред. Всяка проверка продължавала по няколко часа, а за тормоза над бременнаta жена Иван Бакърджиев използвал властта си, която превишавал. Заяждал се с бременна жена, която била бременна тогава в 6 месец, при поредната провека, продължила часове. Тя му обяснявала, че не може да сложи колан, защото е бременна и той пречи на плода, но това не попречило на Бакърджиев да настоява тя да си сложи колана.  

Полицай иван бакърджиев от първо районно полицейско управление в бургас. Героите от статиите ни Иван Бакърджиев от Първо и Мишо Ситев кроят планове срещу ЮСТИЦИЯ заедно ? Карал бременна жена в 6 месец да си сложи колана докато шофира, въпреки, че тя му казала, че и притиска плода. Та, въпросният Иван Бакърджиев така се главозамаял, че започнал да кара подчинените си в Първо Районно управление на полицията в Бургас да се обръщат към него с "началник" и когато това не се случвало, той се озлобявал и започвал да прави изтриги на "непокорния" подчинен.

Това довело до това той да бъде изхвърлен като мръсно моте от Първо районно.

В момента той е намерил убежище в най-корумпираната част на МВР - гранична полиция. Нашата медия няма да спред да следи работата на Иван Бакърджиев и в Гранична полиция. Злоупотребил ли е с власт полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно в Бургас ?

Полицай иван бакърджиев Имаме информация, че е използвал съпругата си да му подава информация за определени лица, която е сервитьорка на пицария "Романс" в Бургас. В един от случаите, тя се опитала да подтикне един от нашите източници да пие алкохол в пицария "Романс" и когато си ��ръгнал от заведението 3 патрулки начело със съпруга ѝ - Иван Бакърджиев му секли пътя за да го тестват за алкохол и наркотици. Той не пил алкохол и за това тестовете му били отрицателни, а това предизвикало гняв и съжаление у Иван Бакърджиев. По-подробно за този и други подобни случаи ще четете в следващите ни разследвания. Цялото интервю можете да прочетете долу: - Здравейте, въпросния полицай Иван Бакърджиев, който ме спря в квартал "Акациите" с моя съпруг. Той ми казаше, че е мой съученик не знам до кой клас. Нямам спомен. А аз съответно съответно му казах, че не го помня, защото беше така. Оттам нататък започна да ни спира системно и държанието му беше коренно променено. КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!” За мен това всичко е на лична основа.

Иван бакърджиев Аз имам също... единайсет теста, които пазя. Може би са и са и повече. В рамките на година и половина-две. Това за мен е просто един системен тормоз, който не мога да понасям.

Докато бях бременна ме е държал дълго време. С дъщерята на моя съпруг, на слънце, на студ, на вятър.

Не е нормално да чакаме три часа тестове. Господата КАТ-аджии всеки път, като ме видя��, казат, че няма смисъл да ми правят тест, защото вече може би ми е писнало да идват да ми правят тестове, защото ще излезе отрицателен, но господинът държи да ми се прави. Също така господинът ни спря. Мисля, че бях в 5 или 6 месец бременна. Започна да се заяжда защо нямам колан. Аз му обясних, че съм бременна. Той започна да пита в кой месец съм. Имало си определени месеци, в който може да се сваля колан. Аз му казах, че коланът ми пречи. Бях в петия или шестия месец, не помня. И че няма как да го сложа, защото ми притиска корема. Каза: "Отвори багажника". Започна едно оглеждане, пак бавене. Тогава също искаше да ми прави тест за наркотици, но не ми направи. Просто за мен, това е всичкото на лична основа, че аз не съм помнила въпросния господин, че ми е бил съученик. Въпрос: Проверките случайни ли бяха или така? Проверките случайно ли бяха? - Абсолютно винаги не са били случайни проверките. Обръща след мен ана сирени, спира движението като види колата да тръгва от вкъщи. Другите полицаи са обрани за разлика от него. Само той винаги го прави това нещо. И това му навежда на мисълта, че всичко е лично. Въпрос: Искате да я кажете, че той е използвал службното си положение за да се разчиства лични сметки? - Абсолютно. Злоупотребил ли е с власт полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно в Бургас ?    бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена бременна жена Read the full article

[ale0740]

250130 “When The Stars Gossip” Casts Interview / Интервю с актьорите от “Когато звездите клюкарстват”

View this post on Instagram A post shared by TVING 티빙 (@tving.official)

[carlsonmg]

filternews

[parkr1n]

Интервю на И Джун Ги за списание "The Star"

Какво правиш напоследък?– Тъй като все още имам планирано турне в Азия, ми хареса да прекарам времето си в подготовка и репетиции за него. Работя усилено, за да изразя своята благодарност на моите задгранични фенове и да им дам прекрасни спомени. Освен това все още обмислям предложения за следващия си проект и се подготвям за него психически и физически. Все още ли имаш пресни спомени от…

[ivanvarbanovtv]

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт. 

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни. 

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагражденията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград. 

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Баева, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от Алфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиза в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощин с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбелязва 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

[rugbypodbg]

Има ли характер в съвременното ръгби? Има достатъчно много, но ние сме вече професионални атлети

Daniel Schofield Ексклузивно интервю: След като преодоля сериозни трудности, Люк Коуън-Дики е в отлична форма на 31-годишна възраст и поддържа духа сред щаба на Сейл В безбройните стаи в тренировъчния комплекс на “Сейл Шаркс” в Карингтън се чува гръмкият глас на Люк Коуън-Дики много преди да го видите.Хукърът пристига за интервюто си за Telegraph Sport в добро настроение. Слънцето грее, макар и…

[vprki]

Милена Балчева-Божкова в поредица за изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ – част 3

Изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ в галерия „Академия“ на НХА е забележително събитие не само в културния ни живот, но и за цялото ни общество, особено в сложното ни време в национален и глобален план. И не става дума за пристрастия - политически, социални и т.н. а за историческата истина в контекста на изкуството. Както обещахме в първата си публикация за експозицията в поредица от пет текста с автор Милена Балчева-Божкова /на снимката/, куратор и ръководител на проекта ще ви разкажем повече…Публикуваме третия.

ДОЛУ АВАНТЮРИСТИТЕ! НЯМАМЕ НУЖДА ОТ РОШОГЛАВЦИ! ОТГОВОРЪТ НА ОПОЗИЦИОНЕРИТЕ И ПОДКРЕПАТА ОТ ДВОРЕЦА

[...] Опозицията в Народното събрание беше против откриването на училището. Това било лукс – трябвало да се погрижим по-напред за земеделието, занаятите – за всичко друго, та едва тогава да мислим за „рисуватели“. Така наричаха по онова време художниците... Както и да е, откриването на Рисувалното училище можа да мине през Камарата, и не само че стаите му не останаха празни, от което се опасяваше опозицията, а се явиха повече от стотина кандидати. Приети бяха половината – стаите на училището не можеха да поберат повече. Още кънтят в ушите ми крясъците на опозиционерите: „Ще създадете скитници, лумпен-пролетариат! Тези пари ще бъдат по-полезни във всяка друга област! Долу авантюристите! Нямаме нужда от рошоглавци! /Според някои наивни депутати, „рисувателите“ били само едни „рошоглавци“ и нищо повече!/ Самият аз с моята мойсеева брада навярно съм подсилвал това убеждение на тези депутати... Почнахме в 1896 година. Препятствията баха много дори и след като бехме почнали. Имаше слухове, че училището ще бъде закрито. Каква борба водихме! (1.  Из интервю на Хр. Бъзицов с проф. Иван Мърквичка. НА – БАН, сб. XIII, а.е. 923, л. 2. – б.а.)

Указът на Княз Фердинанд за създаването на Рисувалното училище

Идеята за откриването на Рисувално училище се посреща с резерви от голяма част от народните представители. Дълги години след основаването му правото му на съществуване като важен културен институт е подложено на съмнение. По страниците на следосвобожденската ни преса често се повдига въпросът за закриването или преобразуването му. Независимо че навлизането на първите випуски на училището в художествения живот на страната се счита за най-добрия атестат за ролята му на основен културен фактор, през първото десетилетие от своето съществуване то продължава да е подложено на остри нападки не само от редица общественици, но и от Министерството на народното просвещение. Създаването на Законопроекта му среща осъдителния тон на някои от най-известните интелектуалци на тогавашното време, като например Алеко Константинов. През 1895 г. в своя прословут фейлетон „Дребни работи“, публикуван във вестник „Знаме“, той иронично опонира на създателя му Константин Величков.

От изложбата

Подобни коментари за излишността на учебната ��нституция все по-често фигурират по страниците на следосвобожденската ни преса, като неведнъж се повдига и въпросът за закриването или преобразуването му. Независимо че навлизането на първите випуски на училището в художествения живот на страната се счита за най-добрия атестат за ролята му на основен културен фактор, през първото десетилетие от своето съществуване то продължава да е подложено на остри нападки не само от редица общественици, но и от Министерството на народното просвещение. През учебната 1900/1901 година Рисувалното училище преживява една от най-сериозните кризи в своето съществуване. Убеденият негов противник и министър на финансите по онова време Петко Каравелов, предвид невъзможността съвсем да се закрие училището при явното покровителство на княз Фердинанд, поисква да го реформира, и то така, че да го понижи до степен на средно учебно занаятчийско училище, като за тази цел се изготвя дори специален законопроект. Законопроектът е внесен в пролетната извънредна сесия на Народното събрание от привържениците на Демократическата партия, но до разглеждането му не се стига.

От изложбата

Първото десетилетие от съществуването на Държавното рисувално училище протича под знака на силни нападки към него. Често то е подлагано на подробни и изчерпателни ревизии от страна на Министерството на финансите, продължават и критиките от страна на просветното ведомство. След 1906 г. започва да се прокрадва идеята Рисувалното училище да бъде трансформирано в Художествено-индустриално, като цялата учебна 1907/1908 година преминава под знака на развихрилите се дебати около тази инициатива. Идеята за това преобразование и необходимостта от подобно обучение започва да се коментира разгорещено в обществените среди още в края на XIX и началото на ХХ век, като причина за това се посочват все по-нарастващите нужди на развиващата се индустрия. Политическите партии, които се сменят една след друга в началото на ХХ век, съсредоточават усилията си именно в стремежа да насърчават промишления прогрес. Въпреки традиционното си схващане за основната роля на Рисувалното училище да възпитава предимно онази всемирна, висока култура, която се казва изящни изкуства, идеята за трансформацията на училището в този ранен етап от неговото съществуване отбелязва и Антон Митов в своя прословут „Реферат за рисувалните и художествено-промишлените училища“ от 1899 г.

Антон Митов "Варненско море", 1895 , Национална галерия, в изложбата в галерия "Академия"

През 1908 г., от страна на Министерството на просвещението се подготвя нов законопроект, който засяга и дейността на Рисувалното училище. В комисията, работеща по новия законопроект, не е поканен нито един преподавател от учебната институция, единствено Стефан Димитров като частно лице. Главният вдъхновител на новия законопроект е Андрей Протич , към този момент подначалник в просветното ведомство. Още при изготвянето на законопроекта старите преподаватели в училището „обявяват тревога“. Следват писма с обемисти изложения до министъра на просветата. Преподавателският състав протестира срещу посегателството върху автономията на училището, изтъква и важността изящните изкуства да бъдат „меродавни“ и да са господстващите в учебното заведение. За всички тези затруднения научаваме не само от запазените архивни документи, но и от редовната кореспонденция между директора проф. Иван Мърквичка и царския секретар. Следват дълги изложения по проблема и до монарха. В подробно писмо от 31 октомври 1908 г. до царя проф. Антон Митов описва новия, вече отпечатан законопроект като голяма опасност за бъдещето на училището и изтъква монарха като единствената надежда (за старите преподаватели) за предпазване на институцията, за пореден път, от хора не имащи нищо общо с интересите на изкуството.

Писмо до цар Фердинанд I от проф. Антон Митов във връзка с подготвяния от Министерството на народното просвещение проектозакон за Държавното рисувално училище, октомври 1908 г., Централен държавен архив

Въпреки очакваната подкрепа от Двореца везните все пак натежават в полза на просветното ведомство и управляващата партия. Преустройството на Рисувалното училище става по време на правителството на Демократическата партия с министър на народното просвещение Никола Мушанов. Новият закон от 1909 г. превръща учебното заведение в институция, чийто надзор принадлежи на Министерството на народното просвещение. Управлението му се осъществява от директор със съдействието на съвет от преподаватели. Конкурсната практика за приобщаване на нови преподаватели в училището отпада и те са назначавани директно от Министерството на народното просвещение, като единствените посочени критерии са завършване на художествена академия или художествено-индустриално училище и утвърдени художествени качества. ≈

Текст: Милена Балчева-Божкова

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че първото участие на България на Венецианското биенале е на 9-то му издание 22 април 31 октомври 1910 в зала 20 на Палацо дел Експозиционе. Изложбата “Академията въ Княжество и Царство България“ в галерия „Академия“ на НХА продължава до 9 март.

Не я пропускайте. Там ще ви посрещнат изкуствоведи – студенти и магистри, които ще ви разведат из нея, ще ви разкажат и обяснят за експонатите ѝ. От днешна гледна точка е странна реакцията на видни интелектуалци и обичани от нас личности от онова време. Но фактите и документите казват истината, такава, каквато е и това е нашата история – сложна, противоречива…А иначе идеални хора няма, още повече политици…

Снимки: Стефан Марков и архив на НХА

[naeminet]

Има оживление на пазара на недвижими имоти и влияние за това оказва наближаващата дата за влизане в еврозоната, коментира председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ) Александър Александров в интервю за БТА.