#Удавен

[balgarianovinite]

Намериха удавено тяло на устието на Ропотамо в местността Малка мечка

В района на устието на река Ропотамо бе открито тялото на рибар от Созопол, който се е удавил.

Трагичният инцидент е станал в Ропотамо, в местността „Малка мечка”. Полицията съобщава, че тялото е било намерено рано сутринта и незабавно е предадено за аутопсия в отделение „Съдебна медицина” при УМБАЛ – Бургас. Инспектор Стефан Петров от ИАРА – Бургас арестуван за рекет

По първоначална информация се предполага, че удавянето е станало по време на риболов, но точните причини за инцидента тепърва ще бъдат установени след аутопсията. Властите продължават да разследват случая, за да се изяснят всички обстоятелства около трагедията. Затворникът Стефан Петров от ИАРА е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА – Бургас Read the full article

[iskreno-svoya]

БЯСНА СЪМ

Просто не проумявам как може цял ден да не правиш нищо, спиш до 10, 11, 12 часа на обяд, будиш се и си хващаш телефона, 15-20 минути в тик ток преди още да си повдигнал/а главата си от възглавницата, ставаш от леглото, пушиш половин цигара и отиваш в тоалетната, където 30 минути бозиш тик ток, докато с*реш, после си пускаш кючек или Теди Александрова, или някаква по-softcore чалга, докато си миеш лицето и зъбите, после се връщаш, допушваш си цигарата и лягаш обратно в кревата, с нос, потънал в мрежата и екрана, облъчен/а си, но си окей с пониженото си настроение, то не изисква нищо от теб, телефона не изисква нищо от теб, само да го гледаш през следващите 8 часа, да, през следващите 8 часа ти ще лежиш в кревата, ще гледаш тик ток и простотията, която ти поднаса алгоритъма, толкова си облъчен/а, че ще те мързи да станеш да ядеш нещо, да идеш до магазина на 50 метра, за да си вземеш кафе, изобщо те мързи да си размърдаш задника, готов/а си да пренебрегнеш базовите си физиологични потребностите за сметка на това да не помръдваш това тяло, като изключим палеца ти, разбира се, той е от съществено значение за скролването в тик ток, добре, че не можеш да скролваш с очи, тогава и палците ти ще закърнеят, да не говорим, че няма да прочетеш нищо стойностно на тоя телефон, тъкмо напротив, облъчен/а си с лесно достъпен, отвратително извращаващ, погубващ волята ти за движение, за постижение, за живот, допамин, гледаш видеото и си мислиш, че това е постижимо, имаш чувството, че е толкова лесно, че даже вече си го постигнал/а, мозъка ти това отчита, но напротив, ти си в кревата, и си толкова затънал/а в него, и не само в него, а в себе си, удавен/а в безразличие и емоционална изравненост, че даже не можеш да се усмихнеш на предполагаемото забавно съдържание, или това, което ти отчиташ за забавно, нищо не може да те накара да се засмееш, разбираш ли, нищо не може да те раздвижи, замисли се, човеко, останала ли ти е воля за живот някъде, съживи я, ако я откриеш.

Защото след тия 8 или 10 часа на телефона ти пак ще легнеш да спиш и денят ще е приключил, и ще е цяло чудо, ако изобщо си се изкъпал/а, и една мисъл ще мине през главата ти за точно един миг, 'пропилях деня', и ще потънеш в блажен сън, и утре отново.

До утре по обед, ще се видим в мрежата.

[biserstoilov]

АЗ ЩЕ УМРА ОТ РАК В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Аз ще умра от рак в гръбначния стълб

Това ще стане през една ужасна вечер

Светла топла чувствена уханна

Аз ще умра от загниване

На някакви си непознати клетки

Аз ще умра от своя крак откъснат

От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка

Аз ще умра от сто разрязани места

И небето целия ще ме затрупа

Като къс стъкло ще ме разчупи

Аз ще умра от гласа на трясъка

Пробил ушите ми

Аз ще умра от оглушителните рани

Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне

От плешиви плашливи убийци

Аз ще умра без да забележа

Че умирам ще умра

Погребан под сухите руини

Хилядометров напластен памук

Аз ще умра удавен в маслото на възбудата

Стъпкан под краката на безразлични животни

И под краката на различни животни

Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено

платнище

Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за

бръснене

Може би ще умра без да лакирам

Ноктите на долните си крайници

И с шепи препълнени със сълзи

И с шепи препълнени със сълзи

Аз ще умра когато клепачите ми отлетят

Отлетят към яростното слънце

Когато ми зашепнат бавно

Злобни думи на ухото

Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата

И със мъжете смаяни и бледи

Аз ще умра изглозган жив

От червеите ще умра

С ръце завързани под водопада

Аз ще умра запален в тъжния пожар

Аз ще умра малко или много

Без да страдам но със любопитство

И след това когато всичко свърши

Ще умра.

Борис Виан

[leatherjacketblesseddreams]

Четири процента батерия

и пак удавен във мисли съм,

изпадам в страшна истерия,

пак съм останал без капка сън.

Три часа скитам и отново не откривам път,

поглеждам и виждам лицето ти.

Крачка след крачка и стигам до нежна плът:

докосвам те, но не намирам сърцето ти.

Две очи черни гледат право към мене,

поканват ме с думи вълшебни:

"ела с мен, ще бъда завинаги с тебе"

събуждам се, а очите ми целите насълзени.

Едно слънчево лято безкрайно, така си те наричам,

но даже след всичко дори дъжд заваля.

За нашия край, аз обаче сега чак разбирам,

че зад гърдите си нямаш сърце, а скала.

[b0reau]

"Не се удавяш като паднеш в реката...

... а като останеш потопен в нея."

[webohrid]

Лице од Македонски Брод се удави на плажа пред хотел на охридското крајбрежје

Лице од Македонски Брод се удави на плажа пред хотел на охридското крајбрежје

На 30.07.2022 околу 15:15 часот во СВР Охрид е пријавено дека на плажа пред хотел на охридското крајбрежје, од водите на Охридското Езеро бил извлечен Р.М.(77) од селото Пласница, Македонски Брод. По извршена реанимација, од страна на Итна медицинска помош кај лицето била констатирана смрт, без траги на насилство. По наредба на Јавен обвинител, телото е предадено на семејството. WebOhrid /…

[pylnigluposti]

Под светлините

Знам, че не сте го виждали - Пловдив от магистралата от запад, след залез, когато е тъмно, след дълго пътешествие навън.

Не сте го виждали като мен, залепен за стъклото, в очакване да видя светлините на Младежкия, като далечна коледна елха.

Какво чувство само.

Връщах се при всичко познато, сякаш ми предстоеше тепърва всичкото наново да го изживея. Носталгията, надвисналата тежест,

най-после ще изчезне.

И в тъмното се върнах към всичките нощи навън, залят в светлините на града, потопен в ��таналото през деня

и удавен в лека меланхолия.

Лека меланхолия описва последната година тук. Изгубен, но с претенции. Тъжен още преди да съм тръгнал.

И усетих всичко наведнъж, което бях оставил уж в кутиите ми под леглото - там набутах всички чувства.

Уж щяха да са товар, уж не исках да ги взимам, нямаше себе си да пусна на проверката в летището,

а всичките съм ги помъкнал.

И сега се изсипаха в стомаха и ми стана топло на душата - аз принадлежал съм тук и няма смисъл да се лъжа.

Вече влизаме в града. Светл��ните до болка ги познавам. И други светлини видях, но те все напомнят ми на тези.

Как обичам да съм тук. Кара ме да чувствам. Как обичам да съм тук и да мога вечер да се разхождам

под светлините.

-Залезник

[poetrical]

Наздраве

Пия по различно време и по различни

причини

всеки път.

Тази вечер пия

за да забравя,

че някога съм те обичала.

Пия, и се моля

да не те намеря

на дъното на чашата си,

удавен в глътка

забравени чувства.

Наздраве!

[lkotrabakov]

аз с теб

Като уиски с мед, Цигара в лед. Удавен. Загасен.

До мен, но без мен

[eyevak]

Мисля че е време да си отида - Творба от мен Ивайло Маринов с името “Последни думи”

Някога гледал ли си острието на ножа Мислейки "Може ли той да пробие толкоз дълбоко под моята кожа? Че да убие даже душевната болка " Натискай , натискай към сърцето си ножа пък колкото толкоз Поживя и опита да бъдеш нормален Но края все пак ще ти бъде фатален Вече не можеш да изпиташ утеха  държиш се за сламки , но бавно изплъзват се няма подкрепа Пътя освен че е труден е само надолу  Животът е вече назаем от тук нататък си соло  Идеята фикс ти е да застанеш на покрива на високата сграда Защото си вече достатъчно страдал  Тогава замисляш се какво ще се случи със твоите близки Виждаш майка си счупена , а баща си удавен във уиски И само защото ти си решил че края ще сложиш  Душевното здраве на твоите хора си готов да заложиш  Щом метала опре до сърцето  Личи си приятелю че е решение взето Звънят ти приятели , братя сестри , но да ва заето  Минава на лента живота един последн дъх и една последна усмивка озаряват лицето...

[magiavely]

Изчезвам

Искам да се разпростря по цялата ти кожа.

Да разпръсна галактиките ти по цялата ширина на дланите и устните ни.

С които целувам и докосвам нещо свое.

С които създаваш слънчеви сияния

и без които изчезвам удавен в покаяние.

MagiaveLy.

[margarita-m-m]

"неделя, 6 май 2012 г.

Там, сред нищото, единственият въздух, който можех да поема беше удавен в капките марков парфюм, който се бе попил в кожата ми. Плачех, но в сълзите ми имаше повече грамове щастие, отколкото тъга. Тъга? Каква е тази дума, не я бях чувала много отдавна, докато вчера, прибирайки се от поредната среща с него, усмихваща се на зелените листа, които небрежно си висяха по клоните, в онзи миг щастието бе затворило очите ми и ме бе направило глуха за хорск��те приказки, но чух тази дума... - Тъга... - повтаряше момичето. И аз не можех да разбера защо режеше парчета от душата си и ги окачваше на простор, докато кръвта й изсъхва под слънчевите лъчи.Очите й бяха пълни с любов, която преливаше, превръщаща се във вода..Той я гледаше безразлично, сякаш пиеше бира, докато гледа футбол на дивана в хола, а тя увеличаваше тона си, като се надяваше, че високата честота на думите ще успеят да ги вкарат в главата му.Но не, тя му крещеше, че е тъжна и че го обича, а той просто стоеше и тихо чувах мислите му, искаше да запуши устата й.Тя плачеше и душата й умираше, увяхваше слънчогледът в нея, който майка й дълги години беше поливала.За секунди изтрих моето момче от главата си и се замислих за живота, мисълта за приятелят ми винаги ме разсейваше и от време на време трябваше да го гоня, но не с насилие, просто казвах "Скъпи, би ли освободил мислите ми за секунда, трябва да помисля за нещо", той се усмихваше и макар да се чувстваше пренебрегнат го правеше.Изчаках го да изнесе красивата си усмивка от сивият ми мозък и се замислих.Защо тъжното момиче просто не избърше очите си, не му пожелае щастлив живот и не си тръгне стъпка по стъпка?Нима се страхува, че той няма да я последва? Да, тя знае, че няма да го направи...Тогава защо продължава да проси любовта му? Тя плачеше и повтаряше думата "Тъга" и едва тогава си спомних къде я бях чувала, аз самата хиляди пъти я бях изричала пред хора, неумеещи да ме оценят, докато се появи Той и поля слънчогледа в сърцето ми."

- Бризеида

[vicove]

Какво свързва удавен мъж, изгорял хляб и бременна жена?? – Късно изваден.

[novavarna]

46 годишeн мъж се удави, докато спасява млад летовник в Царево

[novavarna]

Трагедия! 2-годишно дете се удави в септична яма пред родителите си!

[novavarna]

Лодка със 100 бежанци се обърна край гръцки остров, десет се удавиха