#Свети Стефан

[rasadangubic]

[theophan-o]

From Theophan-o's real life real work: interior of the Church of St. Stephen (Свети Стефан) in Nessebar (Bulgaria). Wall paintings were created in the end of the 16th century and the wood carved items - in the 17th century.

[fascinatingeurope]

🇲🇪 Sveti Stefan (lit. Saint Stephan), in Cyrillic: Свети Стефан, is a small town on the Adriatic coast near Budva in Montenegro. This is a photochrom print of Sveti Stefan (formerly San Stefano) from the 📷1890s. Digitally enhanced to compensate for fading.

[furkisizm]

Свети Стефан

[vprki]

Рикардо Мути за седми път ще дирижира Новогодишния концерт във Виена

Първият ден от Новата година по традиция започва с прочутия концерт на Виенската филхармония, който се предава на живо на огромен екран на площада пред катедралата "Св. Стефан", пред Виенското колело в Пратера и по световните телевизии в 90 страни. На 1 януари виенските виртуози ще свирят отново под диригентската палка на Маестро Рикардо Мути, за когото това ще бъде седмият новогодишен концерт.

За него и Новогодишния концерт в Златната зала на Музикферайн подробно малко по-късно в текста.

Виена посреща Нова година на открито и обявява началото на Годината на Щраус. За 33-и път Нова година в столицата но Австрия ще се празнува в целия град на открито. Отвсякъде ще се лее музика, а в полунощ, под звуците на "На хубавия син Дунав", всички ще танцуват валс. Музикалната програма на площада пред кметството ще бъде посветена на Годината на Щраус. Новогодишните тържества във Виена се провеждат на осем места с вход свободен – в центъра на града, но и на площада пред Виенското кметство и пред Виенското колело в Пратера. В центъра ресторантьори ще отворят специални новогодишни щандове, на които ще предлагат пунш, шампанско и богато разнообразие от кулинарни специалитети.

На улица "Грабен" във Виена в Новогодишната нощ

Новогодишната пътека във Виена започва от площад "Фраюнг", минава по известната търговска улица "Грабен" и достига катедралата "Св. Стефан" и Кертнерщрасе. На осем сцени из цяла Виена ще има шоу програми, като освен валс ще звучи поп, рок, диско, блус, фънк, соул. Особено популярна е улицата за класическа музика на "Грабен". Всяка година в ранните следобедни часове на последния ден от годината именно там танцовите училища предлагат безплатни курсове за валс и превръщат района в най-голямата бална зала на открито. На най-голямата от осемте сцени на площада пред Виенското кметство програмата "Countdown Strauss" ще отбележи официалното началото на годината на Йохан Щраус, когато във Виена ще се проведат множество събития, посветени 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. Оркестър от сто музиканти, под ръководството на австрийския перкусионст Мартин Грубингер, ще представи нов аранжимент на световноизвестния Дунавски валс. Огромната група музиканти ще изпълнят този шедьовър на Йохан Щраус по един съвсем нов начин – този път и с текст.

Йохан Щраус-син

Точно в полунощ от катедралата "Свети Стефан" се чува камбанен звън. Камбаната, която виенчани наричат Пумерин, бие само в изключително тържествени случаи, а новогодишният звън се предава по радиото и телевизията в цяла Австрия. Кулминацията на празника е лазерното шоу точно в полунощ. Виена се отказва от фойерверките, защото замърсяват природата с от��адъци и отровни вещества, а шумът от тях стресира животните. На фона на лазерното шоу отново ще звучи валсът "На хубавия син Дунав", превърнал се в неофициален химн на Виена. Празникът на площадите е безплатен и се провежда на общо осем места - не само в центъра на града, но и на площада пред кметството, както и в увеселителния парк Пратера.

Катедралата "Св. Стефан" в Новогодишната нощ

Традициите са затова, за да се спазват, особено във Виена. Както всяка година, в новогодишната нощ на сцената на Виенската Щатсопера се играе "Прилепът" от Йохан Щраус. Съобщават от Община Виена чрез Международния  им офис в София.

Но да се върнем към кулминационното събитие, както отбелязахме в началото на публикацията – концерта на 1 януари на Виенска филхармония под диригентството на знаменития маестро Рикардо Мути. В България ще го гледаме традиционно прякото му излъчване по Българската национална телевизия и слушаме в програмата на Българското национално радио заедно с милиони слушатели и зрители по целия свят. Естествено, акцентът в програмата и на това събитие ще бъде 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. В Новогодишния концерт са предвидени цели осем негови композиции. Освен валсове, полки и маршове от Йохан Щраус-син, в програмата е включена и увертюрата към неговата оперета "Цигански барон". Разбира се, ще има и изпълнения на популярни пиеси от Йохан Щраус-баща и от братята на юбиляря Йозеф и Едуард Щраус, както и от Йозеф Хелмесбергер-син. На традиционния концерт е предвидена и една премиера - за първи път в 84-годишна история на Новогодишния концерт ще прозвучи произведение от жена-композитор. Това ще бъде Валс на Фердинанд /Ferdinandus-Walzer/ от австрийката Констанце Гайгер (1835-1890 г.).

По традиция концертът представя вечната музика на композиторите от династията Щраус. Припомняме, че по правило след традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, става ясно името на диригента, който ще се качи на подиума през следващата година. На 1 януари 2024 г. Кристиан Тилеман застана за втори път след 2019-а на диригентския пулт на този концерт, превърнал се в символ на настъпващата Нова година. Роденият в Берлин световнопризнат маестро е сред най-търсените диригенти и обявен за един от най-задълбочените  интерпретатори на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Творческото сътрудничество на Кристиан Тилеман с Виенската филхармония датира от 2000 г. Веднага след концерта стана ясно, че на 1 януари 2025 година в Златната зала на „Музикферайн“ ще дирижира Рикардо Мути 85 –ия Новогодишен концерт за седми път.

Припомняме, че знаменитият Маестро дирижира за шести път Новогодишния концерт във Виена за първи път без публика в залата на „Музикферайн“ на 1 януари 2021 година заради пандемията от Covid-19.  Липсата ѝ бе компенсирана с виртуални аплодисменти, които прозвучаха в края на първата и втората част и които зрителите изпращаха през специално изградена платформа.

Рикардо Мути

Италианският маестро Рикардо Мути е сред най-авторитетните диригенти, които трайно си сътрудничат с Виенската филхармония. Съвместната творческа дейност на 83-годишния Мути с Виенската филхармония започва още през 1971 г. на сцената на Залцбургския музикален фестивал. Той застава на диригентския пулт пред Виенската филхармония по цял свят повече от 500 пъти, а през 1993, 1997, 2000, 2004, 2018, 2021 година дирижира Новогодишния концерт. В знак на признание, по случай 70-годишнината му през 2011 година, Мути е обявен за почетен член на Виенската филхармония. Много от най-знаменитите български оперни певци са пели под палката на маестро Мути на различни оперни сцени и концертни зал�� по света. В последните години една от предпочитаните му певици е Красимира Стоянова. Имали сме щастието преди години да слушаме по БНР директното излъчване на Реквиема на Верди от прочутата зала „Херкулес” на Мюнхенската резиденция под диригентството на маестрото с изключителни певци Красимира Стоянова, Анита Рачвелишвили, Франческо Мели и Рикардо Дзанелато. Българската публика имаше щастието Филхармонията на миланската “Ла Скала” с диригент Рикардо Мути да гостува у нас с концерт на 17 март 2004 година в НДК. В програмата бяха включени произведения на Верди, Брамс и Фабио Ваки.

Албена Данаилова - концертмайстор на Виенска филхармония

Да припомним и, че прекрасната българска цигуларка Албена Данаилова е първата жена, един от концертмайсторите на знаменитата Виенска филхармония. През 2008 година, когато Албена след конкурс беше одобрена за концертмайстор на световния оркестър агенция Франс прес отбеляза новината в червено. Успешно мина пробният ѝ период от пет години и тя е вече отдавна е титуляр на първия пулт на цигулките. Виждаме я на почти всеки Новогодишен концерт в Златната зала на „Музикферайн“.

Рикардо Мути на пресконференцията за Новогодишния концерт с председателя на Виенската филхармония Даниел Фрошауер /л/ и генералния директор на ORF Роланд Вайман /д/. В рамките ѝ Маестро Рикардо Мути каза, че за последен път ще дирижира Новогодишния концерт на Виенска филхармония...

И така - до 1 януари в знаменитата Златна зала на „Музикферайн“ или пред телевизионните екрани, за да тръгнем празни��но в една по-добра и човечна 2025, без войни и страдание, Въпреки! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Stephansplatz © PID/Bubu Dujmic, Riccardo Muti © Todd Rosenberg, Graben © stadt wien marketing/Jobst и Vienna Philharmonic © Dieter Nagl

[ststevanofdecani]

У недељу 24. новембра 2024. године, парохија Св. Стефана Дечанског у Колумбусу прославила је своју храмовну Славу. Светом Архијерејском Литургијом чиноначалствовао је надлежни епископ вашингтонско-њујоркшки и источноамерички Г.Г. Иринеј. Његовом Преосвештенству саслуживали су парох, протопрезвитер Исак Кисин, као и свештенство околних парохија, презвитери Миљан Алексић из Кливленда и Андреј Павловић, парох из Синсинатија.

У беседи на прочитано јеванђеље о „убогом Лазару и безумном богаташу“, Владика Иринеј је нарочито истакао значај имена. Безумни богаташ из јеванђеља је безимен пошто се његово име не налази у Књизи вечнога живота. Он се није богатио Богом а српска реч „богат“ у свом изворном значењу означава човека богатог Богом а не пропадљивим материјалним богатствима.

У старом завету, рече владика Иринеј, видимо да Бог даје Адаму власт над животињама тако што им Адам даје име свакој врсти појединачно. У том смислу, старозаветни јевреји из страхопоштовања никад нису изговарали име Божје, будући свесни своје ништавности пред Свемогућим Богом.

У закључку беседе Преосвећени Владика је позвао све присутне на богаћење Богом, онако како је то радио и Свети Стефан Дечански, не остављајући иза себе замке и дворове, него велелепне цркве и манастире.

Након Свете Литургије и благослова Славских знамења, пригодни ручак, припремљен од стране помесног Кола српских сестара, послужен је у препуној црквеној сали.

Молитвама Светог Стефана Дечанског, Господе Исусе Христе, Сине Божји, помилуј и спаси наш грешне.

[bogdanovoleg]

Я ОЛЕГ БОГДАНОВ 2 АВГУСТА 1990 ГОДА РОЖДЕНИЯ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ГОСПОДЬ БОГ ИИСУС ХРИСТОС, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. РЕПТИЛОИД, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

ОСТРОВА ЕВРОПЫ И ИХ НАЗВАНИЯ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

ГРЕЧЕСКИЕ ОСТРОВА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

АНГИСТРИ, ДОКОС, ИДРА, ПОРОС, САЛАМИН, СПЕЦЕ, ЭГИНА, АЙОС-ЭФСТРАТИОС, ЛЕМНОС, ЛЕСБОС, САМОТРАКИ, ТАСОС, АЛОНИСОС, ВАЛАСКА, КИРА-ПАНАЙЯ, ПЕРИСТЕРА, ПИПЕРИ, САРАКИНО, СКАНДЗУРА, СКИАТОС, СКИРОПУЛА, СКИРОС, СКОПЕЛОС, ЭБВЕЯ, ЮРА, АНДИКИТИРА, АНДИПАКСИ, АРКУДИ, АТОКОС, ИТАКА, ЗАКИНФ, КАЛАМОС, КАСТОС, КЕФАЛИНИЯ, КИТИРА, КЕРКИРА, ЛЕФКАС, МАТРАКИ, МЕГАНИСИ, ОТОНИ, ПАКСИ, ЭЛАФОНИССИ, ЭРИКУСА, АГАТОНИСИ, АЛИМИЯ, АРКИ, АСТАКИДА, АСТИПАЛЕЯ, КАЛИМНОС, КАРПАТОС, КАСОС, КОС, ЛЕВИТА, ЛЕРОС, ЛИПСИ, МЕЙИСТИ, НИСИРОС, ПАТМОС, ПСЕРИМОС, РОДОС, САРЬЯ, СИМИ, СИРНА, ТЕЛЕНДОС, ТИГАНИ, ТИЛОС, ФАРМАКОНИСИ, ХАЛКИ, ЯЛИ, АНТИПСАРА, ИКАРИЯ, ИНУССЕС, ПСАРА, САМОС, ТИМЕНА, ФУРНИ, ХИОС, АМОРГОС, АНАФИ, АНДИМИЛОС, АНДРОС, АНДИПАРОС, ДИЛОС, ИОС, КЕЯ, КИМОЛОС, КИТНОС, МАКРОНИСОС, МИКОНОС, МИЛОС, НАКСОС, ПАРОС, ПОЛИЕГОС, РИНИЯ, СЕРИФОС, СИКИНОС, СИРОС, СИФНОС, ТИНОС, ТИРА, ТИРАСИЯ, ФОЛЕГАНДРОС, ЯРОС, ДОНУСА, ИРАКЛИЯ, КЕРОС, КУФОНИСИ, СХИНУСА, АЙИ-ТЕОДОРИ, ГАВДОПУЛА, ГАВДОС, ИМЕРИ-ГРАМВУСА, АГРИЯ-ГРАМВУСА, ДИЯ, ДИОНИСАДЕС, КРИТ, КУФОНИСИ, ПАКСИМАДИЯ, СУДА, СПИНАЛОНГА, ХРИСИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

____________________________________

ОСТРОВА АЛБАНИИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

ЗВЕРНЕЦИ, МАЛ-ГРАД, ШУРДАХУ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

_________________________

ОСТРОВА ЧЕРНОГОРИИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

СВЕТИ-СТЕФАН, СВЕТИ-НИКОЛА, СВЕТИ-НЕДЕЛЯ, КАТИЧ, АДА БОЯНА, СТАРЫЙ УЛЬЦИНЬ, МАМУЛА, ПРЕВЛАКА, СВЕТИ МАРКО, ГОСПА ОД МИЛОСТИ, ГОСПА ОД ШКРПЕЛА, СВЕТИ ДЖОРДЖЕ, ВРАНЬИНА, ОДРИНСКА, ГРМОЖУР, ЛЕСЕНДРО, СТАРЧЕВО, БЕШКА, МОРАЧНИК, ТОПХАЛА, ГОРИЦА-ГЯТ, ГРАДАЦ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

________________________________________________

ОСТРОВА ХОРВАТИИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

КРК, ЦРЕС, БРАЧ, ХВАР, ПАГ, КОРЧУЛА, ДУГИ-ОТОК, МЛЕТ, РАБ, ВИС, ЛОШИНЬ, ПАШМАН, ШОЛТА, УГЛЯН, ЛАСТОВО, КОРНАТ, ЧИОВО, ОЛИБ, МОЛАТ, ВИР, МУРТЕР, ИЖ, УНИЕ, ШИПАН, ЖИРЬЕ, СЕСТРУНЬ, СИЛБА, ЖУТ, ПРВИЧ, ДРВЕНИК-ВЕЛИКИ, ПРЕМУДА, МАУН, ЗЛАРИН, КАПРИЕ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

______________________________________________

ОСТРОВА ИТАЛИИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ:

МАДРЕ, ИЗОЛА-БЕЛЛА, ИЗОЛИНО-ДИ-САН-ДЖОВАННИ, ПЕСКАТОРИ, СКОЛЬО-ДЕЛЛА-МАЛЬГЕРА, ГАРДА, ИЗОЛА-��ИНОРЕ, КОМАЧИНА, МАРТАНА, БУРАНО, ДЖУДЕККА, КЬОДЖА, ЛА-ЧЕРТОЗА, ЛАЗАРЕТТО, ЛИДО, МУРАНО, ПОВЕЛЬЯ, САККА ФИЗОЛА, САН-ДЖОРДЖО-МАДЖОРЕ, САН-ЛАДЗАРО-ДЕЛЬИ-АРМЕНИ, САН-МИКЕЛЕ, САН-ПЬЕТРО-ДИ-КАСТЕЛЛО, САН-СЕРВОЛО, ТОРЧЕЛЛО, ТРЕЦЦЕ, ТРОНКЕТТО, ВИВАРА, ИСКЬЯ, КАПРИ, ЛАМПЕДУЗА, ЛАМПИОНЕ, ЛИНОЗА, ПАНТЕЛЛЕРИЯ, САН-ПЬЕТРО, ФЕРДИНАНДЕЯ, АЛИКУДИ, БАЗИЛУЦЦО, ВУЛЬКАНО, ЛИПАРИ, ПАНАРЕЯ, САЛИНА, СТРОМБОЛИ, СТРОМБОЛИККЬО, ФИЛИКУДИ, ГАРДА, КОМАЧИНА, ГАЛЛИНАРА, ИЗОЛА-БЕЛЛА(ЛАГО-МАДЖОРЕ), ИЗОЛА-БЕЛЛА(СИЦИЛИЯ), МАЛЬ-ДИ-ВЕНТРЕ, МЕЛОРИЯ, МОТИЯ, ПАЛЬМАРОЛА, ПЬЯНОСА, ТИНЕТТО, ТИНО, ТОРО, ЧЕРАДИ, ЧЕРБОЛИ, ВЕНТОТЕНЕ, ПОНЦА, БУДЕЛЛИ, КАПРЕРА, ЛА-МАДДАЛЕНА, ТАВОЛАРА, ГОРГОНА, ДЖАННУТРИ, ДЖИЛЬО, КАПРАЯ, МОНТЕКРИСТО, ПАЛЬМАЙОЛА, ЭЛЬБА, ЛЕВАНЦО, МАРЕТТИМО, ФАВИНЬЯНА, ГАЛЛИНАРА, ОРТИДЖА, ПАЛЬМАРИЯ, САРДИНИЯ, СИЦИЛИЯ, ТИБЕРИНА, УСТИКА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

_________________________________________________________

Я ОЛЕГ БОГДАНОВ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ГОСПОДЬ БОГ ИИСУС ХРИСТОС, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ГОСПОДЬ БОГ ИИСУС ХРИСТОС, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ТВОРЕЦ МИРА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я РЕПТИЛОИД, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ. Я ХАРИЗМА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

16:50 13 СЕНТЯБРЯ 2023 ГОДА, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

РАДИ ЛЮБВИ, ПОТОМУ ЧТО Я ТАК ХОЧУ.

[mihaylovblog]

На 3 април 1860 г., на Великден, в цариградската църква „Свети Стефан”, при църковната служба, епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия Видео: Българска национална телевизия

[fledsthatmusic]

Свети Стефан, Стамбул. 17.09.2020

[k3video]

Остров МИЛЛИАРДЕРОВ💰 История Свети Стефан, Черногория Отель Aman Sveti...

[webohrid]

Откривање и пренос на моштите на Светиот првомаченик и архиѓакон Стефан

Откривање и пренос на моштите на Светиот првомаченик и архиѓакон Стефан

Православните христијани денес го слават Свети Стефан – летен. Кога злите Евреи го убија со камења Свети Стефан, го оставија неговото тело да го изедат кучињата. Но Промислата Божја сакаше поинаку. Телото на маченикот лежеше на отворено место под градот два дена и две ноќи, а втората ноќ дојде Гамaлиил, учителот на Павле, а потаен ученик на Христа, го зеде телото, го однесе на својот имот во…

[mime-trempel]

Свадебная церемония в Черногории

https://www.youtube.com/watch?v=bdOd018S160&t=2s #weddingHost #weddingabroad #WeddingMontenegro #DanyloKoltykov #SvetiStefan #weddingCeremony #weddingPlanner #Milocer #VillaMilocer #MimikLab #weddingOnTheSea #свадебныйведущий #ДанилаКолтыков #свадьбавЧерногории #СветиСтефан #ВиллаМилочер #свадебнаяцеремония #свадьбанаморе

[poleteli]

Свети-Стефан, Община Будва, Черногория 

Андрей Глушенко | Фотография | Карта

[221155]

📌Свети Стефан Остров в Монтенегро 🇲🇪?

[vprki]

Плакатите на Люба Томова като урок за учениците от НГПИ „Св. Лука“

 „Аз не работя по задание!Когато бяхме студенти в Академията по плакат един наш професор каза: „Плакатът е произведение върху произведението.“. Ако говорим за това какво е плакат и да го сравним с това, което се случва в момента. Затова казвам, че е произведението върху произведението – вече влиза в галериите, където има друга публика.“ Каза преди време за „въпреки.com” художничката – плакатистка Люба Томова.

 И продължи: „Провокацията си съществува и си носи всичко и хората, които се интересуват са на друго ниво от това, което е улицата. Провокацията от литературата и театъра не е буквална. В началото, когато започнах с Шекспир провокацията дойде от нашата дъщеря и интереса ѝ към сонетите на Шекспир. После, когато започнах да чета…Това човечество – бомби, оръжия, какво ли не изобрети и в същото време точно тези общочовешки правила, за които се бори толкова време – за морал, за ценностна система…Тези въпроси остават отворени. Те са нерешени и затова тези произведения са актуални, още се поставят творбите на големи автори и се  играят и са тема на обсъждан��. Тези плакати са по-скоро социални плакати зад тези произведения.“ Според нея, написаното от Достоевски, Гогол, Чехов са вечните проблеми в едно общество, които са останали актуални толкова години и нищо не се променило. И реагира на коментара ни с днешна дата, че като че ли днешните ръководители на Русия, които започнаха така брутално агресията срещу независима Украйна, май не са ги чели. А тя е лаконична: „Ако ти прочетеш Гогол и Чехов никога няма да направиш такава крачка, нито една война…“.

В контекста на думите ѝ ще цитираме забележителният ни плакатист Димитър Трайчев, който казва по повод на нейния художествен проект „ Асоциално за социалното“: „Дизайн, готов да понесе несподелимата болка, която носи истината.“

Точно този забележителен художествен проект на Люба Томова  е експониран в пореднатата  силна изложба в галерията на Националната гимназия за приложно изкуство „Св. Лука“ В София. Експозицията  „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ на плакатистката Люба Томова, първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат, 2022,  включва 47 постери вдъхновени от драматургия,  кино и литература, които отвеждат към социални асоциации. През призмата на автора са обърнати към общи социални проблематики, валидни и вълнуващи хората от столетия, а в днешно време са не по-малко обострени. Те са философско-социални, а не художествена реклама за културно събитие, което ги прави още по-ярки като произведения на изкуството и въздействие върху зрителя.

Люба Томова

Да припомним, а както в годините сме писали неведнъж директорът на гимназията Лилия Балева открива през 2012 г. галерия в НГПИ „Свети Лука” на територията на училището, която работи много активно по много проекти. „Будителите”, „Учениците”, „Успешните”, „Уроците – Благодарим Маестро”, „Моят учител” и още много изложби на талантливи ученици на различните специалности в училището, изявени автори в своята област и преподаватели в НХА. И важно уточнение – Тази година гимназията ще отбележи своя 70-ти юбилей, а Лилия Балева постъпва като учител в нея почти веднага след като завършва ВИИ „Николай Павлович“ (сега НХА) 1979 г., а от 2007 г. е неин директор.

Лилия Балева, директор на НГПИ "Св. Лука"

Пред учениците на НГПИ „Свети Лука” са представили свои творби изявени художници като: Павел Койчев, Емил Попов, Милко Божков, Николай Майсторов, Свилен Блажев, Георги Янков, Станислав Памукчиев, Христо Харалампиев, Ивайло Мирчев, Иван Велков, Божидар Йонов, Божидар Икономов, Светлин Русев, Божидар Козарев, Стефан Десподов, Христо Явашев-Кристо, Дечко Узунов, Георги Чапкънов и много други, над 100 изложби.Учениците се включват и в социални проекти, като работят в зависимост от специалността си и се представят на национални изложби в този контекст, печелят награди. Преди време в неформален ��азговор Лилия Балева сподели, че трудно учениците ще посетят във вечерните часове на деня многобройните изложби в София, а може би ще предпочетат дискотеките, затова тя кани художниците да дойдат при тях. Това е изключително преживяване за младежите, а и за самите автори. Не малко от тях са завършили тази гимназия, между които е и първият професор сред възпитаниците ѝ и първият ректор – проф. Георги Янков. Той в момента е ректор на НХА.

Проф. Георги Янков, ректор на НХА на откриването на изложбата

Но да се върнем към изложбата на Люба Томова, която се откри на 19 април и продължава до 10 май. Няма да крием, че не рядко подрастващите са малко отегчени от начина, по който изучават класически произведения, а сега в изложбата откриха  нещо различно, което комуникира с тях, с техните лични вълнения. И по свой начин откриха, като видяхме интереса им към експозицията и дългите им разговори с художничката. Защо Шекспир, Сервантес, Чехов, Йовков, Радичков и т.н. са ни толкова важни днес не само заради художествения прочит, а и най-вече за смисъла на живота в объркания ни свят. Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции в културата, в обществото, а и към най-младите, бъдещи творци.  Затова е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът, но той ни провокира да се замислим, младите още повече. Те сега изграждат стандартите си за човечност, за разбиране на другия и още повече какво ни дава изкуството. 

Социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива. Люба Томова е първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат в почти 30 годишната му история на 10-тото юбилейно издание 2022 . Тя е авторитетен автор в гилдията си с награди в различни издание на Триеналето на сценичния плакат, Биеналето в Габрово, с международни успешни изяви в Полша, Чехия. Излагала е свои творби в месарница, в библиотека, в изоставено промишлено хале. Но най-важното е, че работите ѝ са свободни и необременени от комерсиалното „менгеме“ на възложителя, като са вдъхновени единствено от личния ѝ мироглед, емоцията и универсалността на внушението, което отправят. Люба Томова има какво да каже със своите плакати. Изрича го с категорични и силно въздействащи образи, извеждащи общочовешки идеи, които на моменти са брутално натуралистични, провокиращи и откровени.Парадокс или не, но изложбата ѝ в галерията на НГПИ „Св. Лука“ е първата ѝ самостоятелна в София…

Люба Томова разказва...

Неслучайно Люба подкрепя тази „нова“ формула на творческо общуване със света с находчивото мото „Защото стената не е само на улицата“. (където е прието, че е мястото на плаката). Проектът„Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“  представя развитието на Люба Томова, като автор и плакатист неподвластен на визуални моди и дизайнерски тенденции. Изложбата в НГПИ „ „Св. Лука“ я срещна очи в очи с публиката, най-младата и водиха диалог заедно за времето, в което живеем през произведения, които, уж, учат или са чели, или гледали, познават, но винаги могат да открият нещо ново… Видяхме го, защото след откриването на изложбата от директорката Лилия Балева, Люба Томова дълго разговаря с учениците, а те я питаха, интересуваха се.

Наскоро ми пусн�� една картинка, явно плакат, но преди да ѝ отговоря, ми каза, че ученици от гимназията са го измислили, но я помолили да им го снима. Вероятно в разговорите си тях при откриването на изложбата си в училището им разказала как работи. Някак си измисля си идеята, контекста на бъдещия си плакат и го създава първо като реалност. Обикаля бит пазари, търси вещи, които да носят смисъла и посланието на бъдещата творба. Маскира, близките си с въображение, за да превъплътят Калигула, например, или да лакира ноктите на кокоши крака…В средата на галерията е сложила, на пръв поглед странни и ненужни вещи, които всъщност са по нейния си начин влезли  станали специалния образ в плакатите ѝ.

Тези изложби в галерията на НГПИ „Св. Лука“ са преживяване за учениците. В учебните стандарти ги наричат „извън класна работа“, звучи формално и скучно като определение. Тук кипи живот, радост, интерес, любопитство. И те не са само за учениците и преподавателите, не малко, от които изявени художници в своите области. Идват и много гости – приятели, преподаватели от НХА и други средни училища по изкуствата. Но  изложбата на Люба Томова уважиха и двама ректори на Академията – сегашният проф. Георги Янков, завършил тази гимназия и проф. Божидар Йонов в периода 2003-2007, един от създателите преди 30 години на Международното триенале за сценичен плакат заедно с незабравимия художник Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова.

Проф. Божидар Йонов, проф. Георги Янков и Люба Томова

„Наблюдавайки последните три години от развитието на Люба, си мисля, че това е формата на най-съдържателната част на постера в нейните плакати. Едновременно не е поръчков, защото нейните плакати няма как да бъдат поръчани от никой.“ Казва за нея Димитър Трайчев,  един от най-знаменитите ни плакатисти и продължава : „Никой не би си сложил главата  на дръвника с такива плакати като на Люба. Но пък защо да не пробва. Аз съм сигурен, че те ще са много по-вкарващи в салона публика.“  Интересно е и какво казва съпругът на Люба, също плакатист, доц. Ненко Атанасов, преподавател в НХА в катедрата  „Плакат и визуална комуникация“: „Съвременните режисьори, при моите уважения към всички тях, но благодарение на тях е това дередже, в което се намира театралният плакат. Те не смеят да рискуват, разчитат на елементарни визии, с които смятат убедено, а смятам, убедено, че не са прави, че визиите на звездата и на актьорския състав ще вкара публиката в залата. Не е така. Готов съм да се обзалагам с тях да видим как коя концепция ще има успеваемост – дали един художествен плакат или един нищо незначещ афиш.“ Категоричен е Ненко Атанасов, а той има дългогодишни наблюдения и познания и самият той е завършил навремето НГПИ „Св. Лука“.

Ненко Атанасов и Люба Томова

Независимо, че са състуденти от Академията, семейство с дъщеря, която върви по пътя им на художници, но в друга посока, техните изразни средства са различни, дори концепциите за плаката като философия, дори. Не работят заедно. Естествено, че си дават съвети един на друг, че си обсъждат нещата по отношение на реализация им. Но в личното творчество всеки си е сам за себе си.

Припомняме всичко това и заради факта, че изложбата „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ в НГПИ „Св. Лука“ е първата самостоятелна изложба на Люба Томова в София. А реакцията, интересът на учениците беше възхитителен. Те така са на��чени да срещат твореца в собственото си училищно пространство и чрез изкуството му да откриват, разбират и тръгват, по своему, към пътя, който са избрали…Тяхно е бъдещето.

Според Люба Томова, плакатът като всяко друго изкуство търпи своите метаморфози и не смята, че максимата „Плакатът е на улицата“, както го определят някои автори, е валидна. Дни преди откриването на 10-то Триенале на сценичния плакат на 1 ноември миналата г��дина тя сподели за „въпреки.com”: „Говоря за плаката като изкуство, не говоря за афиша, не говоря за това, което гледаме по улиците. Качеството на това, което се е произвеждало преди е могло да се нарече плакат и е могло да се разглежда като изкуство. Сега това, което се случва, е чиста проба реклама, която трябва само да обслужва търговската част на нещата. За мен истинският плакат, в смисъла на произведението, вече влиза в галериите. Някога театърът е тръгнал от улицата и е влязъл в залите – смятам, че това в момента става с плаката. Усеща се огромен глад и необходимост от плаката и това се вижда от множеството форуми, които се организират по света. Всеки ден някой пуска нова тема за работа в интернет пространството, има нови конкурси. Това не е комерсиалният плакат, който ние виждаме на улицата, който би трябвало да храни нашето съзнание. Това е съвсем друго. Убедена съм, че плакатът търси ново пространство, търси нов начин за изява, по-скоро, за една по тясна публика.“.

За плаката...

С убеденост каза тя и продължава: „Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции. Както преди в годините на социализма сме гледали петолъчките, така сега, примерно, повечето плакати, които се правят в момента са против войната в Украйна, колко неща са се направили против войната във Виетнам навремето. Това е естествената реакция на хората, за да покажат позиция. И затова казвам, че е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът. Не стои колектив, не стои партията-майка или нещо друго. Но социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива.“

Великолепната изложба на Люба Томова предстои да бъде експонирана през есента във фоайето на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ и в края на годината в Арт център – Банкя. Освен това ще има участие в изложбата на произведения на жени плакатистки, организирана от „Международното триенале на сценичния плакат“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2023 в Созопол в края на лятото,, както и на Международния фестивал на кукления театър „Пиеро“ от 23 до 29 септември в Стара Загора в обща експозиция със талантливата ни сценографка Мариета Голомехова.

Срещите с публиката и вълненията предстоят. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков