#Отдалечаване | Explore Tumblr posts and blogs

conscious-tea · 4 years ago

Text

Сатурн влезе във Водолей. Какво следва?

Поредният декемврийски мрачен ден. Всеки се е скрил зад волана, зад маска или зад стена, която той лично е построил през годините. Изглежда, че сърцата на минувачите са обвити от студ, а очилата им са замъглени от конденз. �� навечерието на 2021 сме затаили дъх, но не както обикновено, с надежда за радост и с трепетни очаквания за новата година. Мога да усетя емоциите на хората – страх, надежда за облекчение, напрежение и отдалечаване един от друг. Страхът и паниката ни карат да се затворим и да издигнем високи, непробиваеми стени вътре в себе си, а надеждата е взела със себе си състраданието, когато си е тръгнала. Винаги съм била изключително чувствителна към промени в положението на небесните тела. Тази сутрин енергията в света ме удари като с чук и трябваше да проверя какво се е променило. Сатурн официално е влязъл в знака на Водолей и след три дни Юпитер ще се присъедини. Сатурн стои в един знак около две години и половина. Водолей управлява общностите, иновациите, задружността, приятелствата, идеите, групите, идеята за братство и равенство. Луната днес също е влязла в знака на Водолей и е в точен съвпад със Сатурн, като ще е там още два дни и половина. Хората с лични планети във Водолей (Слънце, Луна (в моя случай), (да, слънцето и луната не са планети, но в случая така ще ги наричаме) Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) ще бъдат пряко засегнати от този транзит, тоест по-силно от другите хора. Голямата планета с пръстена е известна като носител на ред, структура, граници и постигане на цели, както и построяване на по-добро общество. Също така Сатурн може да донесе чувство на изолация, самота, студ, липса на подкрепа, вина, чувство, че не сме достатъчно добри, ако не работим по задачите, които ни дава. Луната показва нашите нужди и когато тя минава през знака на Водолей, колективните нужди са на задружност и сплотеност, само че Сатурн изсмуква всички надежди и ни казва, или по-скоро показва фалшивите приоритети, на които е изградено обществото ни. С преминаването на Сатурн през Водолей ще ни бъде показано всичко сбъркано с това как се свързваме, или по-скоро как не се свързваме помежду си. Ще видим и ще усетим колко самотни сме всъщност и ще видим тъжната картина на реалността – заменили сме истински приятелства за несъвместима с нас работа, заменили сме време със семейството за несъществуващи във физическото измерение цифри, заменили сме време в природата с време пред екрана, за��енили сме споделяне на болката си с приятел за хапчета, предписани от човек, на когото не му пука за нас. Ще видим как всеки път, когато избираме страха и илюзията пред любовта и истината, ще се заплитаме все повече в мрежите на самотата и мъката. Звучи преувеличено тежко, но не е. За две години и половина ще се разгърне напълно всичко, свързано с това как хората не се свързват с други хора, за което сме си затваряли очите и ще го почувстваме силно, за да може да го променим. Ако искаме да не се чувстваме сами и изолирани, ще е нужно да променим напълно начините, по които се свързваме с другите хора. Ще е нужно да сменим приоритетите си. Много хора ще бъдат подтикнати да заживеят с група от хора, със сходни идеали и начин на живот. Традиционният начин на живот с още един човек бавно ще бъде изместен. Ще е нужно да отворим сърцата си един за друг и да се научим да съжителстваме заЕдно. Знам, че много хора ще потръпнат, когато прочетат това, защото сме забравили да сме себе си пред другите, свикнали сме да ни критикуват и осъждат. Това ще се промени в момента, в който започнем да развиваме състрадание към себе си и един към друг, когато започнем да сме себе си, когато се отворим и си позволим да сме уязвими, когато решим, че е време да спрем да (се) нараняваме, когато осъзнаем, че разделението е илюзия, че заЕдно можем да постигнем всичко, и когато видим, че имаме един единствен дом и това е Земята. Тоест всички хора сме съквартиранти и сме напълно свързани и зависими един от друг, дори и в момента да не го осъзнаваме. Ти си зависим от човека, който е направил печката ти. Той е зависим от този, който произвежда храната му. И така нататък до безкрай. Егоистичното трупане на вещи, имоти и пари ще бъде заменено с желание за споделеност, защото ще усетим тежестта на самотата и ще видим какво всъщност искаме и сме искали през годините, но сме преследвали вятърни мелници. Страхът от „другия“ човек бавно, но сигурно ще се стопи. Няма да е лек преход, от сега ви казвам. Надявам се, когато научим уроците, да не се чувствам(е) повече така и чувството на огромна тежест да се трансформира в чувство на надежда и приемане на другите като част от нас. С пожелание за не много тежки две години и половина, бързо учене на уроци и градене на смислени отношения, Ваяна

1 note · View note

designis4lovers · 5 years ago

Text

щастието е тайна, която всички знаят, но не могат да ти кажат, но ти продължаваш да ме питаш въпроси - солени думи, до болка познати, а ръцете ми треперят празни, гледам те тихо: питам се как да те прегърна, как да спра това отдалечаване, къде да те скрия, преди да изчезнеш напълно.

#вангел #опити #bulgarian

2 notes · View notes

vihhra · 6 years ago

Text

Психологическите причини зад:

* Апатия

- противопоставяне на чувствата

- умъртвяване на личното Аз

- страх

Нов мисловен модел:

Без��пасно е да чувствам. Откривам себе си за живота. Искам да изживея живота си.

* Anxiety

- Липса на доверие в протичането на процеса на живота

Нов мисловен модел:

Обичам и одобрявам себе си и се доверявам на жизнения процес. В безопасност съм.

* Депресия

- изместен фокус върху неща, които не чувстваме "наши"

- приемане и следване на чужди вярвания

- отдалечаване от това за което сме дошли тук

Нов мисловен модел:

Аз най-добре мога да почувствам кое нещо ме зарежда с енергия. Връщам фокуса си върху нещата, които запалват искрата в мен и ме карат да се чувствам жизнен и енергичен. Животът е вълнуващ и през мен тече непрекъснат поток от вдъхновение и креативност.

#психология #апатия #депресия #тревожност #anxiety

39 notes · View notes

mbis-business4 · 3 years ago

Text

Съвременни технологични тенденции

В последните близо две години се наблюдава изключително висок технологичен скок основно заради кризата с Covid-19. Резултат от това е засилващата се дигитализация и цифровизация на бизнеса и обществото. Ето кои са топ тенденциите според проучване на списание Forbes:

Изкуственият интелект (AI) е навсякъде - като част от смарт телефоните, подпомагайки например качеството на разговорите и правенето на снимки, до използването му при гласовите асистенти и извличането на данни от различни източници.

Често споменаването на изкуствен интелект е свързано с разбирането на слушателя, че е необходимо човек да пише код. Затова напоследък се акцентира все повече на използването на платформи без код, които са достъпни за по-голяма маса от обществото. Идеята на решенията без код е повече готови AI решения да бъдат използвани от по-голяма част от звената в компаниите - например HR, маркетинг отдел и управление на проекти.

Тези решения без код подпомагат и дигитализацията на работните места. Заради кризата с Covid-19 голяма част от обществото беше принудено да напусне офисите си и да продължи да работи от вкъщи. Благодарение на такива решения се улеснява това преминаване към онлайн офисите.

Наблюдава се също и увеличаване на въвеждането на технологии за самообслужване на клиенти. Въпреки че тези тенденции не са нови и за тях се говореше и преди Covid-19, много компании до преди това не инвестираха в тях заради трудното оценяване на въздействието им. Занапред голяма част от обслужването на клиенти ще бъде автоматизирано. Чатботовете претърпяха развитие и съвсем скоро на потребителите ще им бъде трудно да различат дали говорят с човек или робот. За системите за управление на съдържание, които предлагат цялостно дигитално преживяване, интегрираната чатфункция ще бъде задължителна.

Бизнес светът става все по-мобилен и отдалечените работни пр��цеси се увеличават, мобилните устройства и операционните системи са все по-често обект на заплахи за сигурността. Тъй като служителите използват лични устройства за преглед и споделяне на фирмени данни, същите се превръщат в мишена за хакери.Борбата с тези рискови атаки изисква комбинация от нови политики за мобилни устройства и инфраструктури, предназначени да улеснят продължаващите отдалечени работни процеси, както и да повишат осведомеността на служителите за постоянните рискове и важността на дигиталното отдалечаване.

Дигиталната трансформация не подминава и областта на здравеопазването. В последно време стана изключително важно за по-голямата част от обществото да се информира бързо и качествено относно текущите мерки и ограничения, свързани с Covid-19 в различните страни, както и бърз достъп до сертификати за ваксинация и направени тестове. По тази причина все повече страни започнаха да правят свои мобилни приложения, които могат да бъдат използвани за тези цели.

#общество устройства интелект управление код клиенти данни платформи тенденции

1 note · View note

talulam · 3 years ago

Text

разговор, зад чието привидно отдалечаване се криеше най-дълбоката интимност

0 notes

stoyanpetrov · 4 years ago

Text

„ДЕЙПНОФОБИЯ“ - СТРАХ ОТ ОБЩУВАНЕ/РАЗГОВОРИ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ

Какво характеризира Дейпнофобията

Произходът на термина „Дейпнофобия“ е с древногръцки корени, произлиза от названията „δειπνο“- разговор на вечеря и „φόβος“ – страх, което означава страх от разговори по време на вечеря (хранене).

Дейпнофобията, спада от една страна към категорията на социалните тревожни разстройства, известни като социални фобии, а от друга страна към специфичните тревожни разстройства, популярни като специфични фобии. Характеризира се със силен страх и срам от социални контакти по време на хранене.

Американската асоциация по тревожност и депресия разграничава кога Дейпнофобията е Социално тревожно разстройство и кога е Специфично разстройство:

„Ако хората докато се хранят с други хора изпитват страх от това, че ще получат негативна оценка, се касае за Социално тревожно разстройство, а ако изпитват силен страх от определен обект (храна, продукт или др.), се касае за специфично разстройство (фобия).“

Срам от хранене пред други хора

Срамът от хранене на обществено място е лично преживяване, което може да е предизвикано от субективна или обективна ниска самооценка, вътрешно недовол��тво от себе си във връзка с извършена простъпка или преживяно травматично събитие в миналото, свързано с хранене пред други хора.

При хората, страдащи от Дейпнофобия, срамът присъства като трайна нагласа, а причините за него могат да се търсят, както в личностните специфики, така и в характеристиките на социума.

Как можем да разберем кога се срамуваме и кога сме притеснени?

Има разлики между срам и притеснение, а те са следните: срамът е резултат от извършени постъпки в миналото, а притеснението е неловкост непосредствено преди извършване на някаква дейност в настоящето – например: изява пред многобройна аудитория, която ни тревожи и безпокои.

Притеснение от хранене пред други хора

Според изследвания, един на всеки десет души страда от неконтролируема и/или хронична тревожност.

Когато страдащите от Дейпнофобия изпитват притеснения да се хранят пред други хора, в главите им нахлуват негативни мисли и образи за предполагаеми ситуации, а въображението им създава сценарии, в които виждат себе си в ролята на злепоставени пред другите хора на публично място.

Добре е да се уточни, че притеснението се превръща в проблем, когато човек усеща, че заради него не може да живее живота, който би искал да живее, или когато в резултат на него, губи мотивация и енергия.

Страх от общуване по време на хранене

Хората, страдащи от Дейпнофобия, се приспособяват трудно към другите хора поради страховете си, особено са чувствителни към критика, а основният механизъм за справяне в напрегнати моменти е да избягат от ситуации, които за тях са заплашителни.

Открояват се с припряност, трудно се отпускат в социална среда, действат необмислено поради бързане, особено когато са обект на наблюдение. Пример за това могат да бъдат ситуации, в които поради силно притеснение, изпускат прибори докато се хранят или изливат чаша с напитка върху покривката на масата, окапват си дрехата с храна от бързане, задавят се и се закашлят, вследствие на бързо преглъщане на храната.

Характерно за страдащите от Дейпнофобия е, че във всяко свое действие виждат грешка. Чувстват се длъжни да се извиняват за всичко, включително и за неща, които не са сторили. Чрез поднасяне на прекомерни извинения, поставят себе си в по-нисша позиция спрямо другите, а тежестта на думите (извиненията) им олеква. С течение на времето, извиненията губят смисъл до степен, че другите спират да вярват в тях, дори те да са основателни.

При някои от хората с Дейпнофобия, се наблюдават наченки на делюзивни състояния, ��арактеризиращи се с фантазии, представи и вярвания, че ще се изложат публично, като го възприемат по начин, съответстващ на неверните им убеждения, в резултат на което реакцията им е насочена към потвърждаване на грешното убеждение. Това състояние е познато като т.нар. „самоизпълняващо се пророчество“.

Социологът Робърт Мъртън дава следната дефиниция на понятието „самоизпълняващо се пророчество“:

„Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало“.

При някои хора, Дейпнофобията е възникнала като специфична фобия, например – (страх от храна), впоследствие състоянието е придобило черти на Социално тревожно разстройство, характеризиращо се със страх от ситуации, в които човек е обект на внимание от страна на другите. Страхът, че ще бъдат обект на наблюдение от околните, повишава тревожността, вследствие на което се изчервяват, изпотяват и разтреперват.

Страховете на хората с тази фобия, се засилват особено, когато трябва да се хранят в компанията на други хора. За тях това води до силно изтощителни страхове и ги възпрепятства да се забавляват на тържества, събирания или просто на вечеря с приятели.

Дейпнофобията, може да е предпоставка за отключване на депресия и/или Отбягващо разстройство на личността (ОРЛ) поради чувство на изолация и липса на адаптация към социалната среда.

Американската психиатрична организация, включва Отбягващото разстройство на личността (ОРЛ) в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM IV-TR) и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувство за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценяване, започващи от ранното съзряване и налично при различни контексти.

Важно е да се отбележи, че Отбягващото разстройство на личността често се бърка с Антисоциалното личностно разстройство. Съществена е разликата между двете разстройства поради следните специфики:

Отбягващото разстройство на личността, бележи своето начало през ранните периоди на зрялата възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството. Характеризира се с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия. Антисоциалното личностно разстройство се характеризира с неспазване на мора��ни правила и културни норми, неспазване и нарушаване на правата на другите, манипулативно поведение.

Хората с Антисоциално разстройство на личността, се противопоставят, манипулират или отнасят към другите сурово или с безразличие. Те не показват вина или разкаяние за поведението си, докато при хората с Отбягващо разстройство на личността, отсъстват подобни характеристики.

Някои черти на хората с Дейпнофобия:

Тревожност и неувереност;

Ниска самооценка;

Недоверие;

Невротизъм;

Трудност при адаптация;

Интровертен тип темперамент;

Перфекционизъм;

Песимизъм;

Страх от критика.

Причини за Дейпнофобията

Учените, не са открили напълно каква е конкретната причина за възникването на Дейнофобията. Допускат, че тя е съчетание от гените, биохимията на мозъка, биологичните и физиологичните причини, факторите на околната среда и житейският опит.

Счита се, че унаследената предразположеност към хронично повишено психическо напрежение, е предпоставка за отключване на Дейпнофобия.

Лошото възпитание на деца поради разтрогнати семейства (развод), при които съществува отдалечаване на единия или двамата родители, смъртта на родител, също може да доведе до лоши социални умения. В резултат на тези обстоятелства, децата не знаят как да се държат и да се хранят, както и да общуват по време на официално събитие (вечеря), поради страх от злепоставяне по време на хранене.

Възпитание, при което отсъства любов, а присъства емоционално или физическо малтретиране, придружено от строга критика, насочена към крехката детска психика, също се явява причина за поява на Дейпнофобия.

Моделът, който е внесен чрез възпитанието на децата, играе важна роля и бележи изборите и предпочитанията им в бъдеще. Известно е, че децата не следват съветите на родителите си, а примерите чрез поведението, които им дават.

Ето защо психолозите препоръчват: ако детето проявява проблемно поведение, което тревожи родителите, то те на първо място следва да обърнат внимание на своето собствено поведение и отношение към живота, на своите чувства и емоции, а след това да търсят проблема у детето. Рядко се случва децата в по-ранна фаза на съзряване да имат собствени проблеми, които да са толкова сериозни, че да рефлектират върху поведението им.

Препоръчително е родителите да се отнасят с внимание към крехката детска психика, а ако усетят, че не могат да се справят сами, да потърсят съдействие от психолози, защото родителите са отговорни за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

В някои семейства, родителите са по-необщителни и избягват социални контакти, вследствие на което децата, също ги избягват.

Сред най-честите причина за развитие на Дейпнофобия, е травматич��н епизод в миналото - обикновено в детството. Пример за това може да бъде ситуация, в която по време на хранене детето е било подиграно или строго порицано от възрастен (или родител) за това, че не се храни подобаващо за маса, или не спазва етикет за хранене на публични места. Това преживяване може да се вкопчи в съзнанието на детето, причинявайки му дълбок страх от социални събития в бъдеще, в които се налага да се храни в компанията на други хора.

Някои от най-честите детски травми, които задействат съзнателен или подсъзнателен срам:

Свръх критикуващ родител;

Пренебрегване (физическо и емоционално) и изоставяне (дори привидно);

Тежки наказания, без особено голяма вина;

Родител в семейството, страдащ от алкохолизъм или наркомания;

Загуба (смърт на родител, брат, сестра в ранна възраст);

Емоционални, хранителни, личностни разстройства в семейството;

Среда на религиозен фанатизъм (свързани с много забрани);

Физическо или сексуално насилие в семейството или в социалната среда.

Проучванията показват, че хората с Дейпнофобия се чувстват самотни, тъй като избягват социални събирания с хора. Някои от тях, стигат до употреба на алкохол или наркотични вещества като смятат, че ползвайки стимуланти ще се справят със социалните страхове. В крайна сметка консумацията на алкохол и наркотици, задълбочават проблемите им, а не ги решават.

Симптоми на Дейпнофобията

Симптомите на Дейпнофобията, са свързани с избягване на социални събития, които включват хранене (вечеря) с други хора.

1. Физиологични симптоми:

Повишена сърдечна честота (пулс);

Усещане на задух;

Напрежение в мускулите;

Повишено изпотяване;

Главоболие;

Болки в стомаха;

Световъртеж или замаяност;

Гадене и/или повръщане;

Отпадналост;

Паника.

Бърза реч или невъзможност да се говори;

Сухота в устата;

2. Когнитивни симптоми:

Наред с физиологичните симптоми, Дейпнофобията се характеризира с наличие на изкривени вярвания и ирационални мисли, свързани със страх от хранене на обществени места в компанията на други хора.

Психологическото въздействие е свързано със страх от критика, присмиване и публично излагане, изразени в:

Неконтролируеми мисли, че всеки момент човек ще се изложи докато се храни;

Обсебващи идеи, свързани с критики, подигравки и присмиване;

Разстроено въображение по отношение на храненето с хора на маса;

Страх от загуба на контрол.

3. Поведенчески симптоми:

Поведенческите симптоми при Дейпнофобията, включват целия репертоар на човешкото поведение, свързан с бягство от застрашаваща ситуация.

Избягват се общи събирания, на които се яде;

Избягват се посещения у приятели или близки.

Дейпнофобията понижава настроението на човек, а това създава неудовлетвореност и недоволство от живота.

Лечение на Дейпнофобията

Дейпнофобията е значително по-рядко срещана фобия, за разлика от други фобии като например страх от височини (Акрофобия). Психиатрията е изпробвала различни медикаменти в лечението на Дейпнофобията, в резултат на това е установено, че някои лекарства, предписани на страдащите от тази фобия, дават неприятни странични ефекти, не я лекуват, а само потискат симптомите за известно време.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на страха от общуване по време на хранене с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Ключова роля в лечението на Дейпнофобията е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове от общуване с други хора по време на хранене.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от лечението на Дейпнофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

#Дейпнофофия #тревожниразстройства #фобии #специфична фобия #страх от общуване на маса #страх от разговори по време на вечеря #психологиянахраненето #Хранителни разстройства #психология #психиатрия #психотерапия #стоян петров - психолог #психолог в Пловдив #www.stoyanpetrov.eu #@psychologpetrov

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

Аналогови разкопки в дигиталния хаос

Естетиката, артистичните търсения и развитието на технологиите вървят паралелно през целия ХХ век, а взаимозависимостта им рефлектира от всички изкуства най-осезаемо върху киното. Още от създаването на кинематографа пионери и визионери се опитват да влияят на крайния екранен резултат чрез намеса върху филмовата лента, пише д-р Росен Спасов, експерт в БНФ.

��анните експерименти от началото на ХХ век на новатори като Жорж Мелиес довеждат до първите специални ефекти. По същото време започват опитите за оцветяване на черно-белите изображения – кадър по кадър на ръка. Бавно, но сигурно се оформя езикът на киното. Манипулацията и играта с филмовата лента и най-вече методът проба-грешка избистрят възможностите на монтажа като едно от основните изразни средства на новото изкуство. През тези 100 години киното ще се сблъска с множество сътресения, кризи и промени, свързани с технологичния напредък, които неведнъж ще заплашват да доведат до неговото изчезване. Посредством адаптация то преживява (и надживява) всички тях до ден днешен.

Джордж Лукас

Началото на XXI век е белязано от бързо, агресивно и често хаотично навлизане на дигиталните технологии във всички сфери на живота. Появяват се високотехнологични скенери за филмова лента, които дигитализират фотохимичното изображение, а творческото въображение остава единствената граница при неговата манипулация. Естествено, производствените мощности на Холивуд първи и най-целенасочено се възползват от откритията на Силиконовата долина. Един от флагманите на революцията е американският съименник на Мелиес и също носещ душа на илюзионист - Джордж Лукас. Емблематична е историята на неговата оригинална трилогия ,,Междузвездни войни‘‘ - 1977-1983. Авторът многократно променя, допълва и със спорен краен резултат коригира отделни кадри, епизоди и сцени при всяко технологично нововъведение. Според защитниците на този подход, е напълно нормално творецът да желае усъвършенстване на своето произведение.

Постер на “деспециализираната‘‘ версия на “Междузвездни войни”

Множеството намеси на Лукас обаче отчуждават най-запалените фенове на сагата – първото поколение, което образува километрични опашки пред кината в САЩ, за да гледа оригиналната версия отново и отново. Техният гняв кулминира в уникален парадокс за киното – с помощта на същите нови технологии, почитатели на франчайза премахват всички промени, осъществени от Джордж Лукас, и пускат в публичното пространство версия със заглавие ,,Star Wars: Despecialized Edition‘‘ (документално видео за процеса можете да видите тук). Това, освен всичко друго, показва и все по-голямата достъпност на новите технологии и свързания с нея хаос.

Холивуд и неговата основна продукционна витрина – блокбастърите, се възползват максимално от последните технически нововъведения и са индустриална предпоставка и идеална среда за тяхното развитие в бъдещето. Дигиталната революция, обаче, засяга и миналото, навлизайки в работното всекидневие на филмовите архиви и пазителите на аудиовизуалното наследство. Чрез съвременни скенери, които непрекъснато повишават резолюцията на изображението и с помощта на мощни софтуери за неговата обработка, реконструкцията и реставрацията (или възстановяването) на произведения, запечатани на филмови ленти навлизат в нова фаза. Възможностите се прилагат с различни цели и резултати и позволяват премахване на прах, повреди, драскотини и други дефекти, причинени от експлоатация или неправилно съхранение, но същевременно манипулацията на оригиналното съдържание става много по-лесна. Това довежда до цяла поредица проблеми и непрекъснато изникващи въпроси, свързани с етика, морал, авторски права и др.

Сравнителен кадър от различни версии на “Междузвездни войни”

Специалистите в областта са принудени да търсят техните решения, адаптирайки се към непрекъснато променящи се реалности. Търсят се варианти и подходи, изготвят се норми и правила. Етичният кодекс на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ) цели да систематизира и даде общи насоки в необозримата материя. Кодексът, разбира се, е с препоръчителен характер и неговите заключения са отворени към интерпретации. Най-общо казано, основните етични норми са реставраторите да не променят или изкривяват съдържанието на оригинала, както и артистичните намерения на създателите му. Възприет е очевидният консенсус, че единственото доказателство за верността на заснетото съдържание е оригиналният филмов негатив, най-често притежаван от филмови архиви или подобни институции. Този принцип е основополагащ и много важен не само заради лоялността към първоначалните творчески възгледи на авторите, но и от гледна точка на историята, защото едно от основните свойства на киното е да капсулира времето и пространството. При използването на документални и хроникални кадри принципът добива още по-голяма тежест, защото веднъж преведено на бинарен език, аналоговото изображение много лесно може да бъде фалшифицирано. Технологично е напълно възможно да видим на екрана как Сталин и Рузвелт пият бира пред Кремъл преди конференцията в Ялта. Ако оригинален негатив от тази среща обаче липсва, няма как да се докаже,че тя реално се е осъществила. Нещо повече – само чрез наличието на оригиналните негативи или изходни материали може да се проследят източниците за създаването на този фалшификат и той да се опровергае.

Същинското възстановяване само на един филм обикновено е мащабен, дълъг и тежък процес, в чието изпълнение взимат участие големи екипи, както и институции с различни полет�� на дейност. Филмовите архиви и музеи притежават физическите копия и от тях най-често идва инициативата за реставраторските проекти. Освен тях обаче, в процеса могат да бъдат включени и други участници - министерства, наследници и други притежатели на авторски или продуцентски права, телевизии, фондации, частни инвеститори и други. Задължително при възстановяването взимат участие режисьорът и операторът на филма, когато са живи (важно е да се отбележи обаче, че тяхното наличие в реставрационния екип не гарантира краен резулт��т, близък до първоначалния източник, а понякога е предпоставка и причина за отдалечаване от него). Между всички тези звена е необходима желязна организация и обикновено координацията се осъществява от архивната институция, изготвила проекта. Първоначално се търсят наличните по всички краища на света филмови елементи чрез допитване до членовете на ФИАФ. Целта е всички копия на съответното заглавие да се съберат на едно място за да се подберат, копират и сканират най-запазените части от тях.

“Наполеон”, реж. Абел Ганс

Обикновено броят на копията, които екипът получава, е показателен за успеха на филма и разпространението му по света. След реставрацията, послужилите като източници за нея копия се връщат на техните притежатели. Готовата версия се прожектира в рамките на специализирани културни пространства, като фестивала на нямото кино в Порденоне или фестивала на нитратния филм в Белград, но и в рамките на по-популярни събития, като филмовия фестивал в Кан, който създава отделната секция за реставрирани филми „Cannes classics”. Благодарение на своето обновление филмът продължава да живее, а чрез нови дигитални формати до него има по-разширен достъп. През последните две десетилетия технологиите позволяват на върнатото към нов живот филмово произведение да намери място на съответните дигитални носители - DVD, Blu-Ray и др. Тези специални колекционерски издания позволяват на филма да бъде придружен от широка гама допълнителни материали – документален филм за реставрацията, интервюта с екипите, фотографии и др. Тези формати са високо ценени и заради възможността на едно място да бъдат събрани няколко версии на заглавието: киноверсия, режисьорска версия, реставрирана версия. По този начин изследователи, професионалисти и киномани могат да сравняват и да се запознаят отблизо с намеренията на творческите екипи. Това генерира дискусии в общността и движи процесите напред.

Сравнение на филмови елементи от “Наполеон” - Антонин Арто в ролята на Марат

Списанието „Journal of Film Preservation”, издавано от ФИАФ, както и електронната страница на организацията отразяват подробно всичко това. В тях се публикуват доклади за работата по проектите, намерения за бъдещи такива, рецензии за вече реставрирани филми… Широко се застъпва и проблемът за обучението на технически и творчески кадри. ФИАФ организира лятна школа за филмова реставрация, която цели да търси и обучава отдаден на мисията качествен и високо квалифициран човешки ресурс. Тази дейност е много важна, защото действителното възстановяване на едно филмово произведение трябва да бъде базирано на познанията на екипа, неговото лично отношение към произведението, както и оценка на историческите, технологичните и естетическите характеристики на филма, с който работят. Повечето специалисти подкрепят колкото се може по-малко интервенция върху оригиналния материал с цел да се представи версия на филма, максимално близка до оригиналния източник и първоначалните намерения на неговите автори. Тук на помощ идват нефилмовите материали, които се пазят в архивите.

Абел Ганс

Документацията, натрупана по време на производството и разпространението на филма, е съществена част от един реставрационен проект. От нея могат да се научат и доизяснят много въпроси – датират се различните копия, установява се контекстът, при който се разпространява филмът – например, дали дадени сцени са съкращавани от цензурата, от реклами в пресата може да се установи дължината на филмовата лента и оригиналното времетраене и т.н. Например, интервю с дъщерята на оператора може да даде вътрешна информация за неговите творчески намерения, които са много важни при цветовите корекции и крайната визия на финалния вариант. Той, от своя страна, често може да е много по-различен от първоначалните артистични намерения, защото реставрационният екип има свободата да не се съобрази с тях. Ето, че само щрихирайки основните проблеми пред един реставрационен проект, неговият обем вече придобива страховити размери.

Последната реставрация на епохалното филмово произведение „Наполеон” (1927, реж. Абел Ганс) започва през 2007 и продължава до днес. Проектът напълно съответства на мащабния оригинален замисъл на емблематичния за нямото кино шедьовър и се очаква да приключи през 2021. Това е пети опит за възстановяване на филма и се осъществява от Френската синематека, която поверява ръководната роля на Жорж Мюрие - филмов изследовател, специализирал се върху творчеството на Абел Ганс. Запознат отблизо с работата на режисьора, на която посвещава множество публикации, Мюрие е също така личен приятел на дъщеря му, Кларис Ганс и на Клод Лафай – верен приятел на Ганс в годините преди смъртта му. В начал��то на 90-те Мюрие е част от четвъртата реставрация на „Наполеон”, ръководена от Бамби Балар. Филмографията му на режисьор включва документалния филм за Абел Ганс „Под сянката на вековните дъбове” от 2005. (Дере, Жоел, „Наполеон” на Абел Ганс и Френската синематека”/ Daire, Joel, „Abel Gance’s Napoleon and the Cinémathèque Française: The Expert Appraisal of a Collection”, Journal of Film Preservation, 86, 04. 2012, p. 33-34).

По време на снимките на “Наполеон”

Задачата пред екипа на Мюрие е повече от предизвикателна и се превръща в същинска сага. „Започнахме през 2007 след сливането на Синематеката и Филмовата библиотека – филмовият и нефилмовият фонд, които преди бяха разделени. По този начин имахме възможност да работим заедно, в пълна синергия, използвайки модерен и динамичен реставрационен подход. (…) Нямаше как да игнорираме работата, извършена при предишните реставрации на Мари Епщайн, Анри Ланглоа, Бамби Балар и Кевин Браунлоу. Напротив, нашата идея беше напълно да установим как са работили предишните екипи, използвайки средствата, с които са разполагали. (…) Съвсем основателен е въпросът защо се захващаме с нова реставрация на „Наполеон”. Имахме три основателни причини: крайно сложната история на филма, засягаща неговото разпространение, съхранение и извършените реставрации; откриването и достъпът до нови нефилмови архивни материали; появата на нови дигитални технологии. (…) „Дигиталната революция” промени фундаментално избора на използваеми източници за финална реставрация.” (Мюрие, Жорж, “Кометата ,”Наполеон” / Mourier, Georges, “The Napoleon Comet”, Journal of Film Preservation, # 86, 04. 2012; p. 35-54).

Кино “Аполо” по време на прожекциите на “Наполеон”

Задачата им е усложнена от комплексната история на мегаломанския като реализация филм, ангажирал в продължение на над две години двеста техници, десетки актьори, хиляди статисти и погълнал астрономически бюджет. Само през 1927, след първото публично представяне на „Наполеон” в Парижката опера, самият Ганс създава няколко версии и с това предизвиква историците и реставраторите за десетилетия напред. Времетраенето на тези три ранни варианта варира от 96 минути до 9 часа и 40 минути. Неспокойната артистична душа на Ганс го подтиква да търси нови и нови адаптации и периодично да прави промени и подобрения по филма. Предшественикът на Лукас не може да търпи произведението му да стои на едно място и изкарва нови версии през 1935 и 1971. „Финално идентифицирахме 22 версии на филма като това число не включва множеството дистрибуторски интервенции в страните от Централна Европа и Русия.”, споделя реставраторът Мюрие. (Пак там).

Жорж Мюрие

След събирането на едно място на огромна база данни от филмови и нефилмови материали за „Наполеон” от широк спектър източници от целия свят, екипът на Мюрие прави експертна оценка и създава изключително детайлизирано досие на филма, за да може да анал��зира и систематизира огромния обем информация. Създаден е списък с всички познати елементи, свързани с филма. „Познание и търпение бяха ключовите умения за успешното постигане на целта.” (Пак там). Между 2007 и 2009 реставраторите преглеждат 930 кутии с филмова лента с обща дължина от над 100 000 метра. Освен това, систематизират 664 архивни папки, които не са били взети предвид при нито една от предишните реставрации. „За първи път имахме цялостен поглед върху хаотичната траектория, която този филм е оставил след излизането си. По това време открихме и ключов документ – инвентаризация на сцените, направена от Мари Епщайн и анотирана от Абел Ганс. Той съдържа раздробяване на последователността в 36 ролки в една от версиите от 1927 с оригиналната дължина в метри на всяка една от сцените. Чрез сравнение на архивни фотографии от снимачната площадка успяхме по-точно от всякога да съставим списък на сцените, които са написани, но не заснети, както и на тези, които са заснети, но добавени или отпаднали при монтажа противно на визията и желанията на Ганс.” (Пак там). От горния цитат става очевидно колко съществени са документацията и наследството от нефилмови материали.

“Наполеон”

„Двеста дигитални видео файла бяха вкарани в компютър за едновременни и методични прожекции на всички елементи, сцена по сцена. Този сравнителен метод ни позволи да групираме кадри спрямо оригиналната версия. Ганс често е казвал, че понякога монтира своите изображения като диригент на оркестър. В продължение на години често екзалтираните му писания караха изследователите да приемат тези твърдения за преувеличение. По време на експертната оценка обаче открихме оригиналния негатив на сцената с „Марсилезата” и знаменития пасаж, при който екранът буквално „хвърля искри”. Задълбоченото ни изследване показа, че монтажът е осъществен с интелигентен ритмичен маниер и, че в кулминацията на сцената всеки образ е внимателно подбран и номериран… по с��щия начин, както един диригент попълва нотите в своята партитура. Следователно, концепцията на Абел Ганс за „музиката на светлината” е реална. (…) Спокойно можем да определим колекцията „Наполеон” като ужас за съвременното филмово съхранение, но Френската синематека нямаше как да остави този кинематографичен монумент на приумиците на съдбата. Институцията осъзна, че е необходимо да се започне от самото начало на историята на изграждането на този филм, за да може да бъде овладян материала. Само по този начин бе възможно неговото отваряне към технологичните нововъведения във филмовите изследвания и филмовото възстановяване.” (Пак там.) Жорж Мюрие пресъздава невероятната история за реставрацията на „Наполеон” в изключително атрактивна презентация, с която обикаля филмовите събития по света. Имахме възможността да я видим и в София в началото на 2019. През призмата на уникалното си чувство за хумор Мюрие шеговито заяви, че никога повече няма да се захваща с реставрация на филм.

“Ад”

Много по-гладко и нормално протича възстановяването на класическия италиански филм от периода на нямото кино - “Ад” (1911 - тук), в което има и българска следа. Осъществено е от лабораторията за филмова реставрация и съхранение L`immagine Ritrovata в Болоня - една от водещите институции в областта, с много значими проекти, като възстановяването на цялото филмово наследство на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и др. Проектът започва през 2007 със задължителното запитване за филмови елементи, отправяно към всички членове на ФИАФ. Българската национална филмотека откликва на апела и изпраща своето копие в Болоня: „Черно-бял дубнегатив с оригинални италиански междукадрови надписи, произведени от Милано филмс. (…) Представлява най-пълното копие, намерено досега.” (Поци, Давиде, Завръщане към ,,Ад‘‘, Ки��о и време, бр. 2 (29), БНФ, София, 2007, с. 3-27).

“Ад”

Въпреки това, поради редица причини материалът на БНФ не може да предложи на реставраторския екип достатъчно качествена картина за крайната цел, но затова пък се оказва източник на скрито съкровище: „Въпреки, че установихме тези проблеми на естетическо ниво, на текстово ниво е налице свидетелство с фундаментално значение. Копието съдържа оригинални италиански междукадрови надписи. Фактът, че са направени от Милано филмс, може да се установи с абсолютна сигурност не само от присъствието на логото на компанията върху всеки междукадров надпис, а и от анализа на графиката и шрифтовете, които в този случай идеално съвпадат с други надписи, правени в Милано филмс през съответния период. (…) Съпоставянето на копията трябва да отговаря на две изисквания: текстово и естетическо. (…) Естетическото определя избора на кадри, които да бъдат използвани при реставрацията и оттук при монтирането на новия негатив. (…) Всяка операция от подобен характер трябва да се основава на внимателен анализ на оцелелите копия (процес, продължил в този случай повече от две години) и на възможно по-пълно проучване на нефилмовите материали. (…) Филмовата реставрация предполага не само изследване на филма, но и максимално разширяване обсега на търсене. (…) Общите проучвания на самата Милано филмс заедно със съществуващите копия от нейния каталог се оказаха определящи при взимането на решения, необходими за възстановяването на надписите на ,,Ад”.” (Пак там).

“Ад”

Вижда се, че работата по възстановяването на един филм, освен че е трудна и продължителна, изисква и специфична техническа и научна експертиза от многоброен, обучен за целта персонал. Примерът с реставрацията на „Ад” е показателен за максимално добри намерения от страна на изпълнителите. Екипът на проекта е съставен от хора с призвание, имащи лично и професионално отношение към оригиналния замисъл и прилагащи стриктно етичните и морални насоки в сферата. Но дали всеки архивен филмов материал, изваден от рафтовете с цел възстановяване, би имал този шанс при сблъсъка си с дигиталната стихия? По думите на Жорж Мюрие новите технологии ще позволят на кометата „Наполеон” да прелети с целия оригинален блясък на своята ,,музика на светлината”. Това романтично твърдение е приложимо към всяка реставрация, която проявява едновременно креативност, но и респект към източника. ≈

Текст: Д-р Росен Спасов, експерт в Българска национална филмотека

Снимки: архив

P.S. Проектът на Българска национална филмотека със статии по различни теми, свързани с филмовите архиви е финансиран от Национален фонд „Култура” и е с медийното партньорство на „въпреки.com”. А ние от „въпреки.com” сме убедени, че визуалната памет е част от националното и световно културно наследство. И вярваме, че ще бъде направено всичко възможно да се съхрани тази памет…

#БНФ #кино #филмотека #Наполеон #Ад #Джордж Лукас #Абел Ганс #Междузвездни войни

0 notes

prehodna-blog · 6 years ago

Text

Магията на 108

Днес отново е време за история. История за още една синхроничност.

История за магията на числото 108. Подготовила съм достатъчно материал, че да определим четивото като дълго, така че намърдвайте се удобничко и да разберем заедно защо едно число може да е толкова значимо.

Първа среща

108 се появи в моя свят в 7-ми клас, когато бях на 12 години. Телефонният ми номер завършваше на 7-12-108.

Още тогава любимите ми числа бяха 7 и 12. Учителят ни по рисуване, г-н Дончев, ни забълбука със “съвпадения” и “случайности”, разкривайки фракталността - повтарянето във Вселената. Много от децата интуитивно обичаха числото 7 - 7 ноти, 7 дни от седмицата, 7 цвята на дъгата, 7 чудеса на света, (7 чакри), 7те джуджета, спомням си, че на всички беше любим��, заедно с числото 3. Мен 12 ей така си ме привличаше. Защото е красиво. Но ако се замислим имаме и 12 месеца, 12 зодиакални знаци, 12 апостола, 12 часа ден, 12 часа нощ, дузина. Тези числа ги откривах в света около мен.

Но последната част от номера - 108 - за мен беше непонятна. Нямаше я в света. Търсих значението на съставните ѝ части. Нещо ме човъркваше и усещах, че това няма да е за дълго. Ключовият момент настъпи, когато по същото това време стигнах до втори сезон на сериала Изгубени.

(Сериал, чиято мъдрост заслужава да бъде разгледана епизод по епизод.)

За тези, които не знаят защо числото е съдбоносно в сериала - там на всеки 108 минути се въвеждаха числата 4,8,15,16,23,42, чиито сбор е 108, с цел да спасят света. Накратко. Това беше нашата първа среща и от тогава, който ме познава знае, че сме си все заедно.

Къде се среща?

Преди да потърсим заедно смисъла на числото и да ви дам отговор, който не е цялостен и завършен, но все пак отговор, ще се запознаем с примерите, които ни заобикалят.

Какво ни заобикаля в действителност? Винаги?

Небето! Да започнем с Космоса тогава, а?

Разстоянието между Земята и Слънцето е 108 пъти диаметъра на Слънцето. Делят ни 108 въображаеми Слънца от Слънцето. Разстоянието между Земята и Луната е 108 пъти диаметъра на Луната. Делят ни 108 въображаеми Луни от Луната. Диаметъра на Слънцето е 108 пъти диаметъра на Земята. 108 Земи се Събират в Слънцето. Голямата полуос на Венера е 108 мил.км. Разстоянието от Венера до Слънцето - 108 мил.км Средната скорост на екватора на Земята - 108 000 км/ч Обиколка на Земята по най-устойчивата орбита - 108 мин (Колкото е и първата обиколка на Юри Гагарин на 12.04.1961г.). Данни от книгата “Златните плочи на Харати” Ернст Мулдашев:

Скорост на светлината във вакуум — 108 × 1010 м/час; Маса на Слънцето — 108 × 109 тона Обем на Земята — 108 × 1010 куб. км; Хм, който търси - намира, ще кажете. Избирателна пропускливост, насочено внимание, архитектурен всемогъщ афинитет към сакралната геометрия или пък още по-невъзможното - нагласени числа? Низнамс. Ще почакаме и ще разберем някой ден. Но днес така или иначе сме тръгнали да разглеждаме,

Нека продължим със звездите

От Земята се виждат 12 съзвездия и 9 дъгообразни сегмента. Или имаме 12 зодии и 9 планети. 12 × 9 = 108

Във ведическата астрология пък се разглеждат 27 лунни констелации спрямо 4-те елемента - огън, земя, въздух, вода или посоките - изток, запад, север, юг. 27 × 4 = 108

Да надникнем в математиката?

Вътрешният ъгъл на Пентагона е 108 градуса (докато външния и централния са 72).

В Уикипедия на страничката на 108 ще видим страшно много имена на числа, за които не бях чувала като това, че 108 е полусъвършено число, число делимо на своята функция на Ойлер (36), делимо на общия брой на неговите делими, палиндромично, тетраначи, число на Харшад (”голяма радост” от санскрит), изобилно число и на всичкото отгоре хиперфакториел. (Свободен превод тука яко :Д) Поне последното ще го обясня какво е:

108 е хиперфакториел на три. Или 1 на степен 1 × 2 на степен 2 × 3 на степен 3 1^1 × 2^2 × 3^3 1 × 2*2 × 3*3*3 = 1*4*9 = 108 Красота.

По-важно ми е да разгледаме следните делими, които забелязахте подчертани досега, а те ще се повтарят и по-надолу, така че обърнете им специално внимание: 3, 4, 6, 9, 12, 27, 36, 54, 72, /108/, 216, 324, 432, 864, 1080,1296, 2592 *10/100/1000

След като разгледахме малка част от летящите числа в космоса и математиката, започваме да се замисляме и да осъзнаваме, че Вселената ни сякаш е създадена или от логически съвършен хаос или може би от едно архитектурно инженерно математическо съзнание чрез пособите на сакралната геометрия.

Тя започва с Кръга.

Окръжността на кръга измерваме с 360 градуса. (3 × 12 × 10 ) Но замисляме ли се защо точно с толкова?

В древността старите календари са измервали годината с 360 дни. Числото 360 в окръжността е възприето именно от броя на дните в една година. Шумери, египтяни, маи, ацтеки, римляни, индо-арийци. Всички са познавали числата 360 и 108 (36 × 3). Изписвали са небесната окръжност с 360-градуса, познавали са 25920-годишния (108 × 240 /12*2*10/ ) цикъл на прецесия на равноденствието или изместването на Земната ос и са разделили този цикъл на 12 периода от 2160 години (108 × 2 × 10). Тоест ако: 360 градуса = 25 920 години, 30 градуса са 2160 години, то един градус е 72 години. Затова съм подчертала и числото 72 като значимо - 6 × 12. Маите също са използвали тези числа. При тях: 1 Тун = 360 дни. 1 Катун - 7200 дни 15 Катуна = 2 160 000 дни ( 108 × 2 × 10 000) 1 Бактун = 144 000 дни (12 × 12 × 1000) Големият цикъл е бил 13 бактуна - 1,872,000 дни. Този цикъл приключи на 22 Декември 2012 година. И започва нов. Финикийците са смятали пък, че на всеки 10800 години светът свършвал. Нещо, което научих от учителя ми по философия. Но може би пък и те като маите са криво разбрани - просто започва нов цикъл.

Но да се спрем за момент при Египет.

360-дневната година в Египет е разглеждана по следния начин:

Седмицата се е състояла от 10 дни. Месецът от три седмици - 30 дни. Сезонът от четири месеца - 120 дни. Годината от три сезона - 360 дни. Легендата за това как дните са станали 365 е изключително интересна. В ранните дни на Сътворението, когато все още възниквали нови божества в този свят, небесната богиня Нут забременяла при незаконна среща със земния бог Геб. Когато върховният бог - Богът на Слънцето - Ра разбрал, се почувствал застрашен от потомството на Нут, което можело да го детронира. Като резултат, Ра проклел Нут да не може да роди през който и да е ден от годината. А през това време Земята притежавала точно 360 дни в годината. Вселената била в състояние на ред и хармония. За да помогне на Нут, богът на мъдростта Тот сътворил план, за да надхитри Ра. Отишъл при лунното божество Хонсу, който обичал да играе играта Сенет. Предизвикал го на серия от игри. Залогът обаче бил, че ако Тот спечели играта като награда ще получи 1/72 от светлината на луната. Хонсу бил сигурен в уменията си, затова приел. Но богът на мъдростта Тот го надиграл. Взимайки наградата си, Тот взел светлината, която е спечелил от Луната и я е дал на Нут. 1/72 от светлината на Луната за цяла година (360дни) прави 5 дни (360/72=5). Нут родила през тези пет допълнителни дни като те не са били част от истинската земна година - 360те прокълнати дни на Ра. Петте деца били новите богове, които дошли в света. Всяко било родено през един от петте допълнителни дни. Техните имена са: Озирис, Сет, Хор, Изида и Нефтис. Петте дни са чествани като празници за рождените дни на боговете.

Това довело до смаляване на Луната, а преди това е била тяло с ярка светлина като Слънцето. След тази промяна се налага да се скрива и перодично да се възстановява. По този начин фазите на Луната, каквито ги познаваме днес, се появили. Има и легенда за 72 конспиратора, включени в заговор, организиран от Сет, за убийството на Озирис.

Бог Тот описва човешкия живот и неговите цикли в 108 ламини.

Гробниците и капаците на ковчезите са изрисувани с 36 ‘декана’ - група звезди, всяка от три равни десетградусови разделения на знак от зодиака. Такава е гробницата на Сенемут, Рамзес 4, главния храм на Хатор в Дандера.

Надниквайки още малко в горепоменатата книга на Мулдашев, ще видим още малко за пирамидите:

всяка страна от основата на пирамидата Микеринос е 108 метра, на пирамидата Хефрен — 108 × 1,0810 метра.

...между линията Кайлас-Великденските острови - египетските пирамиди, и линията мексиканските-египетските пирамиди, се образува ъгъл от 108 градуса

А и из нета срещнах и следното:

Ламите /духовните учители/ твърдят, че човек , който обиколи планината Кайлас /където според индусите и будистите обитават върховните същности/, по свещената пътека 108 пъти, ще стане светец. Според някои данни общият брой тибетски планини-пирамиди също е 108.

Доказано е, че външните измервания на Великата Пирамида в Гиза са точно представяне на северното полукълбо на Земята в мащаб 1:43200 (108 × 4 × 100)

Поглеждайки в дълбочина Египет също така откриваме, че са разглеждали числата и астрологията на научно ниво. Божествата носят архетипността на 12те зодиакални знака. Озирис - Овен, Амун-Ра - Телец, Сет - Близнаци, Бастет - Рак, Анубис - Лъв, Тот - Дева, Хор - Везни, Мут - Скорпион, Хапи - Стрелец, Хор - Козирод, Секмет - Водолей, Изида - Риби. Но така де, отплеснах се. Да се върнем към числата.

От Египет тръгваме към Индия.

В Хиндуизма времето се разделя на четири цикъла. Тези епохи се наричат Юги. Сатя Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Сатя Юга е ера на истината, добродетелта, целомъдрието, хората на 100% следват своят духовен път �� развитие. Златният век. В Трета Юга се наблюдава 25% упадък спрямо духовните практики. Тя носи в себе си знанието на човека за природата и нейните закони. Хората са имали свръхпамет. В Двапара Юга морала и греха са по равно. Наблюдава се отдалечаване от Божественото, хората стават по-конкуртентни, търсещи удоволствието, лъжещи. По време на тази юга науката процъфтява. Кали Юга е изградена от 25% добродетели и 75% грехове. В момента човечеството се намира в Кали Юга.

Води се “Епохата на Тъмнината” - време, в което сме загубили връзка с нашето вътрешно аз и божественото, а заменили с дълбоко невежество в свят на нечистотии и пороци. Време на война, глад, заблуди, престъпност, измама. Изгубили сме знанието на свръхсъзнанието ни и оставаме само в тялото си. Светът е устремен към удоволствията на тялото, вместо от разбирането на духа, разума, чувствата.

Стига приказки, къде е 108? Ами открих го, докато разглеждах Уикипедия!

1.Сатя Юга = 1,728,000 човешки години = 108 × 4 × 4 × 1000 2.Трета Юга = 1,296,000 години = 108 × 3 × 4 × 1000 3.Двапара Юга = 864,000 години = 108 × 2 × 4 × 1000 4.Кали Юга = 432,000 години = 108 × 1 × 4 × 1000

Когато забелязах, че се делят на 108, сърцето ми се преизпълни с радост. Интересното е, че тези години са взети от Уикипедия, но на други места ги срещам като по-кратки периоди, но отново делими на 108 като:

Сатя Юга = 5184 години = 108 × 48 или 108 × 4 × 12 - Златната Ера Трета Юга = 3888 години = 108 × 36 или 108 × 3 × 12 - Сребърната Ера Двапара Юга = 2592 години = 108 × 24 или 108 × 2 × 12 - Бронзовата Ера Кали Юга = 1296 години = 108 × 12 или 108 × 1 × 12 - Желязната Ера

Да навлезем още по-надълбоко в хиндуиските години. Брахман е Създателят, Върховният Бог. Ману е Синът на Бог.

1 човешка година (365 дни) = 1 Дева Ахоратра. = 24 божествени часа (ден и нощ) 360 Дева Ахоратра = 1 Дева Ватсара. = 1 божествена година 1200 Дева Ватсара = 1 Кали Юга 2400 Дева Ватсара = 1 Двапара Юга 3600 Дева Ватсара = 1 Трета Юга 4800 Дева Ватсара = 1 Сатя Юга. 12000 Дева Ватсара = 1 Чатурюга. 71 Чатурюги = 1 Манвантара. (Животът на Ману - Синът на Бог Брахман) 14 Манватари = 1 Калпа (=4,320,000,000) (1 ден от живота на Брахман) 2 Калпи = 1 Брахма Ратра (=8,640,000,000) (1 ден и 1 нощ) 360 Брахма Ратри = 1 Брахма Варша (=3,110,400,000,000) = 1 цикъл на Брахман или 1 година от живота на Брахман. 108 × 12 × 12 × 2 × 100,000,000

Да се прехвърлим и към други примери и вярвания в Индия, освен тези периоди.

Индийската броеница, наречена мала, се прави от 108 мъниста. Възможно е и с кратните 54, 36, 27, 9. Тя се използва за мантруване (повтаряне на мантри по 108 пъти). Санскритската а��бука съдържа 54 букви. Всяка буква има мъжка и женска страна / част - Шива (Мъжкото начало) и Шакти (Женското начало). Това прави 54 по 2 = 108.

Много богове в Хиндуизма имат по 108 имена. (Шива, Вишну, Кришна, Ганеша, Парвати и още)

108 - общият брой на гопите (момичета / последователки на Кришна) в град Вриндавана (градът на Кришна)

В Хатха Йога са избрани 108 основни пози (асани) за терапевтична йога.

Счита се, че има 108 стила на медитация.

В индийската традиция има 108 танца.

В дихателната техника - пранаяма, се вярва че е достатъчно да си в медитация 108 вдишвания и издишвания, за да постигнеш просветление.

В тантра се счита, че средния брой вдишавания в денонощието са 21,600 - 10,800 слънчева енергия и 10,800 лунна.

Във Ведите - писмените паметници на индуизма, съдържащи трактати, текстове, химнове и молитви, числото 108 се смята за чудотворен брой съвършенство и успех. След като направи 108 опита (тренировки, повторения и т.н.) в някаква дейност, човек достига до определен стадий на съвършенство.

Всяка Веда съдържа Упанишади - древноиндийски трактати, описващи природата на Бог, пътят на познанието и Абсолютната Истина. Вярва се, че са 108 на брой. Риг Веда е най-старата и най-важната от четерите Веди. Има 10,800 строфи. Всяка станца е направена от 40 срички, в резултат на което цялата композиция съдържа 432,000 срички.

Вярва се, че Атман - човешката душа или център, преминава през 108 етапа от пътешествието на духа.

В древния аюрведически трактат “Книга на безсмъртните” са описани 108 пътища към болката и заболяванията на тялото, причинени от мисли и действия.

Вярва се, че има 108 енергийни канала (нади), произлизащи от сърдечната чакра. Точките на пресичане се наричат Мармас, подобно на чакрите, но с много-малко енергийни ��инии - също 108 на брой. 54 мъжки - Шива и 54 женски - Шакти. Най-известния канал е Су��умна, който води до коронната чакра по пътя на просветление и себереализация.

В индийската митология се приема че има 108 желания в нас, смъртните. Казано е че хората използват 108 лъжи. Смята се, че в човек има 108 заблуждения. Твърдят, че има 108 чувства - 36 свързани с миналото, 36 свързани с настоящето и 36, свързани с бъдещето. 108 страсти. Трите (3) усещания от сетивното преживяване - приятно, неприятно и неутрално, умножени по шестте вида усещания заедно със съзнанието (6) - кожна, вкусова, зрителна, слухова и обонятелна. Общо 18. Всяко едно от тези усещания или води до блаженство или до отдалечаване от него, 36 възможности. Този опит съществува също в настоящето, бъдещето и миналото ( × 3 )- 108 страсти.

В Индия все още се практикува ритуал по почитане на биковете, който продължава 12 дни и се изгражда огнен олтар, наречен Агникаяна (Агни - вътрешен божествен огън), изграден от 10800 тухли.

В скъпоценните огърлици на боговете има 108 нишки перли, 108 камъни.

Свами Сатянанда Сарасвати – Ученик на Свами Шивананда и основател на Бихарската школа по йога. Прави тригодишен курс за санясини (ученици/монаси) със 108 участници .

Свещенната река Ганг се разпростира на географска дължина от 12 градуса и ширина от 9 (108). Коритото на реката е 1080000 км2.

Както споменахме, малата от Изтока винаги се състои от 108 мъниста. Такъв брой се открива не само в индуистката традиция, но и във всяка традиция, която има своите корени в Индия. Числото 108 присъства в исляма, сикхизма, джаинизма, китайския будизъм и даоизма. Да разгледаме техните вярвания и повтарянето на числото и в други страни.

В Исляма номер 108 се използва за позоваване на Бога. Сикхите имат традицията да си правят мала от 108 възела вързани на нишка от вълна, вместо мъниста.

В джаинизма, 108 са комбинираните добродетели от пет категории, разпределени в 12, 8, 36, 25, 27 свещени добродетели.

В Таоизма има 108 господаря (лорда) .

Китайските будисти и Даоисти използват броеници с по 108 зърна, които се наричат су-чу и ги разделят на 3 части от по 36 зърна.

Китайската астрология казва че има 108 свещени звезди - 36 благотворни и 72 злотворни.

Будистите издялкват 108 малки буди на черупката на орех за късмет.

Кангур / Канджур / Гандур - колекция от изказвания на Буда, се състои от 108 тома.

В Япония камбаната на храма Дзен бие 108 пъти, обявявайки Нова година.

Италианска легенда твърди, че 108-ят папа ще бъде последният истински папа.

Папа Йоан-Павел II обявява 108 полски мъченици за блажени във Варшава.

Ватикана лежи на 108 акра.

В някои езотерични текстове пише, че Исус е имал 108 ученика, освен 12-те апостоли. Според Мария Валторта Лазар е останал 108 часа в гроба си преди да бъде съживен от Исус Христос.

Според старонорвежката митология - 432 000 ( × 4000) воини са отплавали от Валхала за битка с ‘Вълка’. Имало е 540 ( × 5) врати към Голямата Зала на Валхала.

Ако се върнем при Шумерите, ще видим легендите за крале, които са управлявали хиляди години като - Алалгар - 36000, Енменлуанна - 43200, Думузи - 36000, Убуртуту - 18000

108 молитвени цилиндъра, 108 малки ступа и 108 ниши с божества разположени около Будханат и Сваямбанат в Катманду, Непал.

108 кули в храма Пном Бакхенг - в Ангкор, Камбоджа.

Cвeтoвнoизвecтният пpaиcтopичecĸи пaмeтниĸ Cтoyнxeндж e 108 фyтa в диaмeтъp.

Омир е избрал именно 108 да бъдат ухажорите на Пенелопа в известната му епическа поема Одисея.

Непалският парламент има 108 места

Куполът на дома на Конгреса - т.н. Капитолий в САЩ има 108 прозореца.

И още малко интересни неща около нас:

1 час = 60 минути x 60 секунди = 360 секунди

3 часа = 180 минути x 60 = 10800 секунди

12 инча в 1 фут

36 инча в 1 ярд

72 ppi/dpi е минималната стойност за резокюция при онлайн изображения.

72 Hz е минималната честота на опресняване на мониторите.

Често използваме делимите числа в дисплей резолюциите: 480 / 720 / 1080 / 2160 / 4320

Вибрацията на 432 херца съответстват на пропорциите на златното сечение (известно още като божествената пропорция). Но за 432 херца ще говорим в отделна тема.

Добре, разгледахме числото из света. Но нима само там е било свещенно?

Ами в България ?

Стигаме до най-любимият ми момент, откритието, че не и по нашите земи са достигали до същите открития, същите константи, които седят в основата на света. Това е наблюдение е на тати, който споделяше моят интерес и любов към числото 108, след като се запознахме с него преди 15 години. И тук говорим за траките.

Рогозенското съкровище

Броят на съдовете от рогозенското съкровище, които са открити са 108 фиали, 54 канички и 3 чаши. Общо 165 броя. Били са заровени в две групи на пет метра едно от друго. Едната група от 100, другата от 65. Текстът, който ще цитирам е от сп. Археология 1987/бр. 3 - с автор Дияна Гергова - “За сакралния характер на находката от Рогозен”.

„Може да се допусне, че и броят на участниците в празника, свързан със заравянето след пира (?) на свещения дар в Рогозен, вероятно е бил толкова, колкото са фиалите в находката – 108.[...] Това вероятно означава, че всеки двама участника в ритуалния пир са ползвали една обща каничка и че тук отново се срещаме със символиката на свещената триада”

Свещената триада, за която говори е Великата богиня и двете ѝ деца близнаци - Артемида и Аполон (мъжкото и женското начало). Трите централни съда - чашите, символизират божествената триада и персофиницират трите главни небесни тела Земята, Слънцето, Луната. Именно чашите потвърждават сакралния характер на съкровището.

„относно характера на комплекса, интерпретиран като сакрално жертвоприношение на богове с полисемантична символика”, според която „т.нар. тракийски съкровища представляват съзнателно заравяни в земята под формата на символично погребение свещени дарове, които траките поднасяли на почитаната от тях божествена хиперборейска триада – Великата богиня майка и близнаците Артемида и Аполон.”

Логичният извод направен от Дияна Гергова: “както Великата богиня ��лицетворява себе си и близнаците, така и утроената цифра на 100 на единия дял на находката плюс 65 съда от втория се равняват точно на броя на дните в годината” - 365

Интересен е фактът, че чашите са една по-голяма и две еднакви по-малки. На по-голямата е изобразен осмокрак елен, който е символ на Великата майка. Запомнете това, защото ще се върнем до него след малко.

Не е ли невероятно? Не се ли замисляме, че траките (и мита за хипербореите) са били не просто племена. А силно духовни, търсещи хора, разбиращи природата и божественото в себе си и около себе си?

Преди да преминем към последната част, ще вметна още нещо, което намирам за полезно:

Георги Изворски е написал “108 златни стъпала към Бога”, прекрасно прекрасно четиво, може да го намерите в нета.

Добре. Това число ни заобикаля. Древните са го почитали. Но защо ? Каква е причината? Можем ли да намерим отговор? Тук, това, което ми помогна е

Нумерологията

Споменах ви за свамито, който е събирал по 108 монаха. Припомням, името му беше Свами Сатянанда Сарасвати и ето неговото обяснение защо 108 е свещено число:

„Хората често ме питат защо 108 е свещено число? Всъщност, това не е 108, а едно, нула, осем. Едно представлява Пуруша (мъжка, слънчева енергия, семето, потенциала), осем – Пракрити (женска, ментална енергия, двигателя, природата, проявата), а нулата е нищото, шуния, или празнота. Когато Пуруша и Пракрити се съединят, има творение:

8+1= 9, и ако вземете всички кратни числа на 9: 9х2=18, 9х3=27, 9х4=36, 9х5=45 и т.н., сумата от всяко от тях дава 9! Всички кратни на 9 дават 9 и това никога не се променя / 9x12=108/.

Каквато и двойнственост или разруха да има, творението е там, вселената е там, творението продължава. Но помнете, че няма начало и няма край на творението. Било е, има го и ще бъде! И е точно 108.

Едно е Пуруша и осем е Пракрити, но ако разделим Пракрити от Пуруша, се получава вакуум, шуния, не-присъствие, празнота, тишина.

Това е йога.

Числото 108 е процеса на йога, разделението на Пуруша от Пракрити чрез създаване на празнота, което се нарича самадхи или дхяна.

Нищото е нулата, когато умът стане тих и спокоен, няма вълни.

Състоянието на шуния изгрява, когато умът е напълно празен от всяко изживяване: съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Шуния или празнотата, нищото, разделя Пуруша от Пракрити, самадхи разделя Пуруша от Пракрити, и това е значението на "едно-нула-осем.” ”

Шива и Шакти, Пуруша и Практити, Мъжкото и Женското, Слънцето и Луната, Семето и Нивата, Потенциала и Проявата, Бог и Природа, Висшата истина и безкрайността, Черно и Бяло, Ин и Ян, Светлина и Сянка, Топло и Студено, Бързо и Бавно, Ум и Дух, Мисъл и Творение - полярностите, двете крайности, които изпълват цялото, неразделни, неразривни едно от друго, във вечен божествен танц.

Единицита, както разбрахме е символ на Бог, на Висшата сила, на непроявеното съзнание, на духовното. Число на единството, на силата, на благородството, на творчеството, на активността, новото начало. Нулата, е празнотата и завършеността на духовната практика. Празнотата, разделяща непроявеното и проявеното, Бог и Природата, тишината на съзнанието, йога. Усилва силата и вибрациите на числата, до които се намира. Осмицата е проявената природа, на изобилието, на материалното, на безкрайността. Носи вибрациите на кармичните закони, подобно на знака на безкрайността и вечността. Затова останах впечатлена от каничката с осмокракия елен от Рогозенското съкровище - символизиращ проявената природа и Великата майка.

Това е всичко, което знам. Всичко, което съм събирала в едно файлче през годините, просто ей така, разхвърляно и за всеки случай. Информацията не е нова, нито уникална, просто е подредена на едно място, за да доведе до осъзнатост. Може би истинският отговор за сакралността на това число се крие в умовете на някой от вас, който може да го съзре и опише с думи. Аз все още работя с усещания и синхроничности, знаци и насоки, но знанието за самото число ми носи и любов, чувство за свързаност и.. знам ли. Чувството... Чувството, че всичко е наред. Че математика е там, за да ни учи на любов, давайки ни сложни уравнения и проблеми за решаване в живота ни с бащина любов и вяра, че ще се справим. Че сме тук, за да се учим. Че няма лошо или добро уравнение. Има решаване. Има израстване. Има разбиране. Има усвояване на качества. Дори да мрънкаме, да се сърдим, да се ядосваме, тръшкаме поради проблема, с който сме се сблъскали или да проявяваме търпение, усърдност, разбиране, забавление и вълнение, че можем да се справим с уроците си тук на Земята.

0 notes