prehodna-blog

[prehodna-blog]

12.Вътрешна нагласа

*Реших да започна на номерирам публикациите си, защото се старая да има последователност на мисълта, така че ако сте за пръв път тук, започнете с 1.

----------------

Досега говорихме за обогатяващи ни навици, тяхното посяване и направихме кратък списък на тези, които можем да подобрим или развием.

Днес ще разгледаме нашата нагласа не само при започването на нови навици, ами и развиването на наши таланти, качества, сблъскването с проблеми и преодоляването на предизвикателни ситуации.

---

Според Карол Дуек и книгата ѝ “Mindset” (Нагласа/Начин на мислене/Състояние на духа) вътрешната нагласа на хората спрямо даден проблем или ситуация се дели на два вида:

Фиксирана: Идеята, че се раждаме с дадени качества и колкото можем - толкова. Не бихме могли да се променим или да станем силни в нещо, което не е наш вроден талант или ако не притежаваме природна интелигентност. Основава се върху страх. Растяща / Прогресивна: Идеята, че можем да развием своите качества, дори в сфери, които не ни се отдават чрез усилие, последователност и подходящ подход. Основава се върху постоянство и вяра в себе си.

Във всеки един от нас нагласите се разменят. В някои сфери оперираме с прогресивен дух, в други - с фиксиран. Затова е важно да започнем да наблюдаваме кой начин на мислене преобладава и да работим върху местата, където сме фиксирани.

Нека илюстрираме по-добре двата типа на мислене като две градини. В едната имаме камъни с различна големина, в другата - разнообразна растителност.

Хората с фиксиран ум си представят, че имат дадени качества във формата на камъни. Качествата, в които са добри са големите камъни, които, ако искат ще издялкат и усъвършенстват с годините. Тези, които не им се отдават или ги виждат като малки камъчета или смятат, че липсват. Живеят с идеята, че не могат да си донесат нови - каквото има в градината - това е, няма място за промяна. Тяхната нагласа е обвързана със страха от провал. Страха, че щом не са добри в нещо, никога не биха се подобрили. Страх, че ако се опитат, ще се провалят и другите ще им се присмеят. Страхът, че са най-неспособните хора по дадена тема в стаята.

Хората с растящ ум, знаят, че могат да посеят всяко семе и качество в своята градина. Осъзнават, че с подходящия подход, постоянство и желание могат да отгледат всеки потенциал, всяко семе, дори да не го притежават по рождение. Те обичат грешките, защото това означава, че има какво още да учат. Не ги е страх да не знаят нещо и как ще изглеждат в очите на другите, защото разбират, че никой не е роден научен и не се отказват. Нагласата е свързана с вярата в себе си, своето постоянство и желание за растеж. Да бъде�� най-неспособния човек в стаята, означава, че има от кого да учиш.

Продължаваме с пример.

В училище в час по физика имаме четири типа ученици:

А. Тези, на които им се отдава с растящ начин на мислене. Б. Тези, на които им се отдава с фиксиран начин на мислене. В. Тези, на които не им се отдава с растящ начин на мислене Г. Тези, на които не им се отдава с фиксиран начин на мислене.

Тип А ще обичат това, което учат, ще продължават да развиват таланта си и любовта си към физиката.

Тип Б ще чаткат материала от раз, но с времето ще започнат да лежат на стари лаври, без да искат да полагат усилие да развиват таланта си.

Тип В знаят, че не им е сила, но това не ги отказва да се учат, да търсят подход да усвоят физиката, да знаят, че могат да догонят знаещите и че ниските оценки единствено индикират тяхната недостатъчна подготвеност.

Тип Г най-често се предават, смятат, че няма как да научат предмета, често ги е срам, че не могат повече, но го приемат и не търсят смяна на подхода. Опитват се, но не чрез правилен подход.

Какво можем да вземем от този пример?

Защо е полезно да сме с растяща нагласа?

1. Съсредоточаваме се върху процеса, а не резултата.

Момента, в който започваме да се наслаждаваме на това, което правим и на собствените си усилия, е момента, в който наистина учим. Затова е важно да не гледаме резултатите - Отличната оценка, Първото място. А усилията, които сме положили. Затова съветът към родителите е: не хвалете постиженията на децата си, хвалете подхода им на развитие - техните стратегии, усилия, концентрация, постоянство, усъвършенстване, фокус.

2. Прогресивната нагласа води до по-стабилна психика за справяне с трудни проблеми.

Така изправяйки се пред проблем, няма да мислим за резултата. Няма да го има страха, че ще изглеждаме слаби или неспособни, ако не успеем да се справим от първия път с него. Не търсим наградата от успеха, търсим решението и стратегията за преборването на проблема.

3. Хората с растяща нагласа предприемат повече рискове и предизвикателства в тяхна полза, защото не ги е страх от провал, не лежат на стари лаври и имат желание за растеж.

Когато растящата нагласа се сблъска с проблем, тя знае, че с постоянство и усилия ще го преодолее. Знае, че проблемът е част от успеха. Знае, че преодоляването на трудностите ни издига на горе и е в реда на нещата. Дава им смелост за справяне с предизквикателствата и увереност във възможностите си. Фиксираната нагласа го приема като знак за недостатъчност. Приема го като провал, който потвърждава въображаемата им неадекватност. Отново - или го е страх от провала и се отказва, или от осмиването.

4. Не отъждествяват себе си с оценки / резултати, не си лепят етикети като Отличник / Победител / Провал / Слабак, фокусът е в развитието

Не гледат резултата, защото осъзнават, че резултатът е временен. Всеки човек е в процес на трансформация, на развитие. Например, ако някой се фиксира върху Шестицата в бележника, ще прибегне до методи на преписване, зубрене, желание как ще изглежда в очите на учителите и родителите, вместо истинско желание да усвоиш и  разбереш даден предмет. Затова привествайте собственото си старание, усърдие, систематизираност и вяра в себе си.

5. Изследвания показват, че учениците с растяща нагласа (А и В) имат три пъти по-голям шанс да са в топ 20% от най-добрите, а тези с фиксирана (В и Г) - четири пъти по-голям шанс да са в 20% от най-слабите.

Нагласата е най-големият ти мотиватор за успех.

---

Преди да ви дам още няколко съвета за Вътрешната ви нагласа, пригодена за успех, ще разкажа още една история. Предполагам, че сте забелязали, че обичам да споделям.

Гледайки назад, във времената, в които не бях запозната с тази ключова за развитието на всеки един човек настройка, се сещам за знанията ми по два предмета преди и след гимназията.

До седми клас бях много добра по математика и отчайващо зле по български език и литература. Забавлявах се да решавам задачи, да се състезавам в час кой ще реши първи уравненията. Беше ми интересно и приятно, въпреки че срещах трудности. Ходех на уроци преди кандидатстването и я чатках още повече. По български от друга страна, въпреки, че като малка обичах свободните съчинения, като стигнахме до анализи на литература абсолютно нищо не разбирах. Не разбирах логиката, не ми беше интересно. Смятах, че просто не съм добра по този предмет и го приемах със спокойствие, че не ми е сила. Бях много добра в наизустяването, защото умът ми работи с картини и лесно превръщах думите в образи и съчинението в песен, но отново без особен успех. Бях си четворкаджийка.

Влязох в математическа гимназия. Изведнъж станах много зле по математика. Помислих, че до седми клас задачите са били леснички и че всъщност не съм добра. Изведнъж “таланта” ми изчезна, взех много да се затруднявам, любовта ми към математиката се изпари. Изпитвах огромен срам от това колко са добри всички в класа ми и колко неразбираща съм аз. Смятах, че няма как да задобрея.

От друга страна с новата ни учителка по български език виждах невероятна логика. Тя представяше произведенията по лесен и изключително логичен и подреден начин. Тя имаше невероятните умения да извади най-важното от произведението, да ни го “сдъвче” по кратък и структуриран начин и да ни го обясни така, че да го разберем. Изведнъж след като се отучих от навика да наизустявам преработени теми (понякога и непреработени, просто се възползвах от фотографския си ум), осъзнах, че благодарение на нея, аз успявах да пиша сама прекрасни съчинения.

Гледайки през призмата на това, за което говорихме досега, какви зависимости откриваме? Имала съм талант (сносен камък във фиксираната си градина) по математика, който съм дялкала до 7ми клас, но след това съм лежала на стари лаври и не съм вярвала във възможността отново да го развия - строшила съм възможностите си с идеята, че не мога да ги изградя. Фиксирания ми ум живееше с идеята, че вече не съм достатъчно умна, за да се справя със задачите. Имала съм нужда от друг подход и повече усърдие (което се потвърди, когато нещата станаха толкова зле, че започнах да ходя на уроци извън училище и отново задобрях - явно имам нужда от индивидуалния подход на частен учител, както преди да кандидатствам в МГ). От друга страна - смятала съм, че съм с малко камъче и нямам талант по български език и литература. Благодарение на моята прекрасна учителка и нейния индивидуален подход, който е пасвал на моя начин на мислене учене, аз успях с годините да посея семето на този предмет и да го отгледам като красиво цвете. Тук ще кажете - учителите играят ключова роля. Прави сте, но и грешите. Отговорността е обща.  По математика виждам вината в себе си, защото съм се отказала преди да пробвам, не съм търсила начини да се подобря, не съм работила върху възможностите си. Оценките се подреждаха от най-добрите до най-слабите и този срам ме сриваше допълнително. От друга страна по български имах учителка, която самата тя имаше растяща нагласа и вярваше, че всеки ученик може да стане добър по нейния предмет. Оценяваше усилието, виждаше и отбелязваше старанието, вместо да окуражава отлични оценки. Веднъж допуснах грешката да си наизустя тема като песен, което изглеждаше като преписване, но беше наизустяване, но разбирам, че пак е точно толкова лошо. Успехът ми се дължеше, както на нейната помощ и насока, така и на вярата в моите способности, усърдие, дисциплина и новозародила се любов към ученето.

---- Затова смятам, че знанието за тези две нагласи е ключово. Защото променя играта.

Преди всяка моя слабост я приемах за крайна. Не вярвах, че мога да се подобря, затова отказвах да практикувам независимо какво - дали като да играя волейбол, да шия, да плувам, да рисувам повече, да пея. На всичко у��рях чертата и не исках да се излагам пред другите от страх, че подобрението никога няма да дойде. Гледах да изпъквам в силите си.

Сега вече като зная двата типа, винаги подхождам към новите неща с мисълта: Много съм добра в това, но и да не съм ще се науча! Стой и гледай!  И само тази простичка нагласа ми дава увереност, която сякаш ме бута още по-бързо нагоре в избраната насока. Дали ще е с готвене, боядисване, отлепяне на тапети, учене на нови програми, играене на непознати игри, каране на колело, преработване на текст или усвояване на нов материал - живея с идеята - мога и ще опитвам до край! 

----

Хайдее стигаме до съветите:

1. Не се страхувайте да бъдете най-неопитния човек в стаята.

Както Робърт Кийосаки казва: “Най-успешните хора в живота са тези, които задават въпроси. Тези, които се учат. Тези, които постоянно се развиват.”

Да си най-неопитен означава, че си заобиколен от хора, чиято мъдрост можеш да усвоиш наготово чрез въпроси. Да си най-слабия в това звено сред тях, означава единствено, че тепърва ще се научиш. Влагайки с постоянство достатъчно време и енергия ще те доведе до мястото, за което си тръгнал.

2. “Не работете за пари, работете, за да се учите.”

Това е още един цитат от Робърт Кийосаки и книгата му “Богат татко, беден татко”, който намирам за подходящ за дискусията ни. Или не работете за слава / оценка / етикет, работете, за да развивате себе си. Това е сентенцията. Всичко около нас се променя и човешките същества трябва да надрастнем желанието за сигурност, защото сме родени, за да се приспособяваме и променяме. Да оперираме от желание за живот, а не от страх от провал.

3. Всеки може да ти бъде учител.

Всеки един човек около нас, знае нещо, което ние не знаем. Не е нужно да се развиваме единствено, чрез ментори и учители. Уроците, информацията е навсякъде около нас, от нас зависи дали ще се постараем да я научим. Затова е хубаво да уважаваме хората около нас, защото всеки носи своя урок. Дори негативният пример, нещата, които най-много ни дразнят в другите са иделаният урок за това какви не искаме да бъдем и как искаме да устроим своя живот.

4. Приеми живота като видео игра.

Във видео игрите грешим постоянно, нивото започва отново и отново. Не е нужно да се откажеш при първия провал - просто започни отново. Този провал те е научил къде би могъл да сбъркаш и да избегнеш тази ситуация следващия път, грешката ти ��ава подготовка.

5. Бъди като бебето - не се отказвай!

Ние сме родени със стемеж към учене. Помислете за бебетата. Всяко едно в един момент се опитва да проходи. Не се отказва като падне. Не сяда на Земята да си каже: “Е, ами не ми се получи опита. Пробвах още няколко пъти и не стана. Ами ще си седя тук и ще страдам, явно не съм от хората, които могат да се научат да ходят”. Не! То се опитва, и опитва, и опитва, докато успее! Няма страх от провал, не си мисли, че някой ще му се подиграва, докато пада. То се кефи, че се учи, смее се на постиженията си, всички близки го подкрепят и пляскат с ръце! Това е естественото ни състояние - да се радваме на стремежа на другите, да искаме те да успеят, да споделяме чуждия успех и да следваме нашите желания, докато не ги изпълним успешно.

6. Питай се - къде греша?

Когато нещата не се получават, понякога е нужно да спрем и да се попитаме къде грешим. Обсъдите проблема с близки и приятели, поговорете с хора, които вече са успели там, където вие не успявате. Търсете статии на успешни хора, четете книги, търсете ментори и учители, които да ви помогнат да се справите. Друг решение е - водете си дневник с вашите усилия. Следете резултатите. Ако усилията не дават резултат - сменете подхода.

Например, аз колкото и да учих по математика в гимназията, да внимавах в час, да четях учебника, да наизустявах формулите и да си пиша ��омашните, докато не получих специалното отношение на частния учител, който да ми обясни нещата в детайл, нямах напредък. Смяната на подхода е ключова.

7. Работата ми е да не отбягвам болката.

Светът ни е дуален. Предния път си говорихме за това - тъмно и светло, топло и студено, красиво и грозно, страх и любов, удоволствие и болка. Приемаме и двете. Обичаме и двете. Благодарни сме и за двете. Без едното другото не би съществувало. Допълват се идеално. И са тук, за да ни помагат да се учим. Страданията са нужни, за да растем и да разбираме. Да разбираме как е устроен живота и какви искаме да бъдем. Приемете, че трудностите, конфликтите, трудността, болката са там във ваша полза, за да се научите да ги преодолявате. Те са истинска благословия под прикритие.

---

За финал ще сравня идеята зад растящия ум с положителните афирмации. Когато вярваш, че това, което правиш ще ти донесе плодове - то ще ти донесе плодове. Когато смяташ, че ще се справиш, ти вибрираш с тази честота - мислите наистина оформят реалността. Вселената сякаш работи под формата на ехо. Ти се провикваш “Нямам пари!” тя отвръща “Нямаш пари!”. Ти се провикваш “Мога да се справя!” тя отвръща “Можеш да се справиш!” Вибрираш с изобилие и получаваш изобилие.

Посях семето на тази идея във вашите глави, от вас зависи колко ще го поливате. Успех.

Поздрави, -К.

[prehodna-blog]

Магията на 108

Днес отново е време за история. История за още една синхроничност.

История за магията на числото 108. Подготовила съм достатъчно материал, че да определим четивото като дълго, така че намърдвайте се удобничко и да разберем заедно защо едно число може да е толкова значимо.

Първа среща

108 се появи в моя свят в 7-ми клас, когато бях на 12 години. Телефонният ми номер завършваше на 7-12-108.

Още тогава любимите ми числа бяха 7 и 12. Учителят ни по рисуване, г-н Дончев, ни забълбука със “съвпадения” и “случайности”, разкривайки фракталността - повтарянето във Вселената. Много от децата интуитивно обичаха числото 7 - 7 ноти, 7 дни от седмицата, 7 цвята на дъгата, 7 чудеса на света, (7 чакри), 7те джуджета, спомням си, че на всички беше любимо, заедно с числото 3. Мен 12 ей така си ме привличаше. Защото е красиво. Но ако се замислим имаме и 12 месеца, 12 зодиакални знаци, 12 апостола, 12 часа ден, 12 часа нощ, дузина. Тези числа ги откривах в света около мен.

Но последната част от номера - 108 - за мен беше непонятна. Нямаше я в света. Търсих значението на съставните ѝ части. Нещо ме човъркваше и усещах, че това няма да е за дълго. Ключовият момент настъпи, когато по същото това време стигнах до втори сезон на сериала Изгубени.

(Сериал, чиято мъдрост заслужава да бъде разгледана епизод по епизод.)

За тези, които не знаят защо числото е съдбоносно в сериала - там на всеки 108 минути се въвеждаха числата 4,8,15,16,23,42, чиито сбор е 108, с цел да спасят света. Накратко. Това беше нашата първа среща и от тогава, който ме познава знае, че сме си все заедно.

Къде се среща?

Преди да потърсим заедно смисъла на числото и да ви дам отговор, който не е цялостен и завършен, но все пак отговор, ще се запознаем с примерите, които ни заобикалят.

Какво ни заобикаля в действителност? Винаги?

Небето!  Да започнем с Космоса тогава, а?

Разстоянието между Земята и Слънцето е 108 пъти диаметъра на Слънцето. Делят ни 108 въображаеми Слънца от Слънцето. Разстоянието между Земята и Луната е 108 пъти диаметъра на Луната. Делят ни 108 въображаеми Луни от Луната. Диаметъра на Слънцето е 108 пъти диаметъра на Земята. 108 Земи се Събират в Слънцето. Голямата полуос на Венера е 108 мил.км. Разстоянието от Венера до Слънцето - 108 мил.км Средната скорост на екватора на Земята - 108 000 км/ч Обиколка на Земята по най-устойчивата орбита - 108 мин (Колкото е и първата обиколка на Юри Гагарин на 12.04.1961г.). Данни от книгата “Златните плочи на Харати” Ернст Мулдашев:

Скорост на светлината във вакуум — 108 × 1010 м/час; Маса на Слънцето — 108 × 109 тона Обем на Земята — 108 × 1010 куб. км; Хм, който търси - намира, ще кажете. Избирателна пропускливост, насочено внимание, архитектурен всемогъщ афинитет към сакралната геометрия или пък още по-невъзможното - нагласени числа? Низнамс. Ще почакаме и ще разберем някой ден. Но днес така или иначе сме тръгнали да разглеждаме,

Нека продължим със звездите

От Земята се виждат 12 съзвездия и 9 дъгообразни сегмента. Или имаме 12 зодии и 9 планети. 12 × 9 = 108

Във ведическата астрология пък се разглеждат 27 лунни констелации спрямо 4-те елемента - огън, земя, въздух, вода или посоките - изток, запад, север, юг. 27 × 4 = 108

Да надникнем в математиката?

Вътрешният ъгъл на Пентагона е 108 градуса (докато външния и централния са 72).

В Уикипедия на страничката на 108 ще видим страшно много имена на числа, за които не бях чувала като това, че 108 е полусъвършено число, число делимо на своята функция на Ойлер (36), делимо на общия брой на неговите делими, палиндромично, тетраначи, число на Харшад (”голяма радост” от санскрит), изобилно число и на всичкото отгоре хиперфакториел. (Свободен превод тука яко :Д) Поне последното ще го обясня какво е:

108 е хиперфакториел на три. Или 1 на степен 1 × 2 на степен 2  × 3 на степен 3 1^1 × 2^2 × 3^3 1 × 2*2 × 3*3*3  = 1*4*9 = 108 Красота.

По-важно ми е да разгледаме следните делими, които забелязахте подчертани досега, а те ще се повтарят и по-надолу, така че обърнете им специално внимание: 3, 4, 6, 9, 12, 27, 36, 54, 72, /108/, 216, 324, 432, 864, 1080,1296, 2592  *10/100/1000

След като разгледахме малка част от летящите числа в космоса и математиката, започваме да се замисляме и да осъзнаваме, че Вселената ни сякаш е създадена или от логически съвършен хаос или може би от едно архитектурно инженерно математическо съзнание чрез пособите на сакралната геометрия.

Тя започва с Кръга.

Окръжността на кръга измерваме с 360 градуса. (3 × 12 × 10 ) Но замисляме ли се защо точно с толкова?

В древността старите календари са измервали годината с 360 дни. Числото 360 в окръжността е възприето именно от броя на дните в една година. Шумери, египтяни, маи, ацтеки, римляни, индо-арийци. Всички са познавали числата 360 и 108 (36 × 3). Изписвали са небесната окръжност с 360-градуса, познавали са 25920-годишния (108 × 240 /12*2*10/ ) цикъл на прецесия на равноденствието или изместването на Земната ос и са разделили този цикъл на 12 периода от 2160 години (108 × 2 × 10). Тоест ако: 360 градуса = 25 920 години, 30 градуса са 2160 години, то един градус е 72 години. Затова съм подчертала и числото 72 като значимо - 6 × 12. Маите също са използвали тези числа. При тях: 1 Тун = 360 дни. 1 Катун - 7200 дни 15 Катуна = 2 160 000 дни ( 108 × 2 × 10 000) 1 Бактун = 144 000 дни (12 × 12 × 1000) Големият цикъл е бил 13 бактуна - 1,872,000 дни. Този цикъл приключи на 22 Декември 2012 година. И започва нов. Финикийците са смятали пък, че на всеки 10800 години светът свършвал. Нещо, което научих ��т учителя ми по философия. Но може би пък и те като маите са криво разбрани - просто започва нов цикъл.

Но да се спрем за момент при Египет.

360-дневната година в Египет е разглеждана по следния начин:

Седмицата се е състояла от 10 дни. Месецът от три седмици - 30 дни. Сезонът от четири месеца - 120 дни. Годината от три сезона - 360 дни. Легендата за това как дните са станали 365 е изключително интересна. В ранните дни на Сътворението, когато все още възниквали нови божества в този свят, небесната богиня Нут забременяла при незаконна среща със земния бог Геб. Когато върховният бог - Богът на Слънцето - Ра разбрал, се почувствал застрашен от потомството на Нут, което можело да го детронира. Като резултат, Ра проклел Нут да не може да роди през който и да е ден от годината. А през това време Земята притежавала точно 360 дни в годината. Вселената била в състояние на ред и хармония. За да помогне на Нут, богът на мъдростта Тот сътворил план, за да надхитри Ра. Отишъл при лунното божество Хонсу, който обичал да играе играта Сенет. Предизвикал го на серия от игри. Залогът обаче бил, че ако Тот спечели играта като награда ще получи 1/72 от светлината на луната. Хонсу бил сигурен в уменията си, затова приел. Но богът на мъдростта Тот го надиграл. Взимайки наградата си, Тот взел светлината, която е спечелил от Луната и я е дал на Нут. 1/72 от светлината на Луната за цяла година (360дни) прави 5 дни (360/72=5). Нут родила през тези пет допълнителни дни като те не са били част от истинската земна година - 360те прокълнати дни на Ра. Петте деца били новите богове, които дошли в света. Всяко било родено през един от петте допълнителни дни. Техните имена са: Озирис, Сет, Хор, Изида и Нефтис. Петте дни са чествани като празници за рождените дни на боговете.

Това довело до смаляване на Луната, а преди това е била тяло с ярка светлина като Слънцето. След тази промяна се налага да се скрива и перодично да се възстановява. По този начин фазите на Луната, каквито ги познаваме днес, се появили. Има и легенда за 72 конспиратора, включени в заговор, организиран от Сет, за убийството на Озирис.

Бог Тот описва човешкия живот и неговите цикли в 108 ламини.

Гробниците и капаците на ковчезите са изрисувани с 36 ‘декана’ - група звезди, всяка от три равни де��етградусови разделения на знак от зодиака. Такава е гробницата на Сенемут, Рамзес 4, главния храм на Хатор в Дандера. 

Надниквайки още малко в горепоменатата книга на Мулдашев, ще видим още малко за пирамидите:

всяка страна от основата на пирамидата Микеринос е 108 метра, на пирамидата Хефрен — 108 × 1,0810 метра.

...между линията Кайлас-Великденските острови - египетските пирамиди, и линията мексиканските-египетските пирамиди, се образува ъгъл от 108 градуса

А и из нета срещнах и следното:

Ламите /духовните учители/ твърдят, че човек , който обиколи планината Кайлас /където според индусите и будистите обитават върховните същности/, по свещената пътека 108 пъти, ще стане светец. Според някои данни общият брой тибетски планини-пирамиди също е 108.

Доказано е, че външните измервания на Великата Пирамида в Гиза са точно представяне на северното полукълбо на Земята в мащаб 1:43200 (108 × 4 × 100)

Поглеждайки в дълбочина Египет също така откриваме, че са разглеждали числата и астрологията на научно ниво. Божествата носят архетипността на 12те зодиакални знака. Озирис - Овен, Амун-Ра - Телец, Сет - Близнаци, Бастет - Рак, Анубис - Лъв, Тот - Дева, Хор - Везни, Мут - Скорпион, Хапи - Стрелец, Хор - Козирод, Секмет - Водолей, Изида - Риби. Но така де, отплеснах се. Да се върнем към числата.

От Египет тръгваме към Индия.

В Хиндуизма времето се разделя на четири цикъла. Тези епохи се наричат Юги. Сатя Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Сатя Юга е ера на истината, добродетелта, целомъдрието, хората на 100% следват своят духовен път и развитие. Златният век. В Трета Юга се наблюдава 25% упадък спрямо духовните практики. Тя носи в себе си знанието на човека за природата и нейните закони. Хората са имали свръхпамет. В Двапара Юга морала и греха са по равно. Наблюдава се отдалечаване от Божественото, хората стават по-конкуртентни, търсещи удоволствието, лъжещи. По време на тази юга науката процъфтява. Кали Юга е изградена от 25% добродетели и 75% грехове. В момента човечеството се намира в Кали Юга.

Води се “Епохата на Тъмнината” - време, в което сме загуб��ли връзка с нашето вътрешно аз и божественото, а заменили с дълбоко невежество в свят на нечистотии и пороци. Време на война, глад, заблуди, престъпност, измама. Изгубили сме знанието на свръхсъзнанието ни и оставаме само в тялото си. Светът е устремен към удоволствията на тялото, вместо от разбирането на духа, разума, чувствата.

Стига приказки, къде е 108? Ами открих го, докато разглеждах Уикипедия!

1.Сатя Юга =  1,728,000 човешки години = 108 × 4 × 4 × 1000 2.Трета Юга =  1,296,000 години = 108 × 3 × 4 × 1000 3.Двапара Юга = 864,000 години = 108 × 2 × 4  × 1000 4.Кали Юга = 432,000 години  = 108 × 1 × 4 × 1000

Когато забелязах, че се делят на 108, сърцето ми се преизпълни с радост. Интересното е, че тези години са взети от Уикипедия, но на други места ги срещам като по-кратки периоди, но отново делими на 108 като:

Сатя Юга =  5184 години = 108 × 48 или 108 × 4 × 12 - Златната Ера Трета Юга =  3888 години = 108 × 36  или 108 × 3 × 12 - Сребърната Ера Двапара Юга = 2592 години = 108 × 24 или 108 × 2 × 12 - Бронзовата Ера Кали Юга = 1296 години = 108 × 12 или 108 × 1 × 12 - Желязната Ера

Да навлезем още по-надълбоко в хиндуиските години. Брахман е Създателят, Върховният Бог. Ману е Синът на Бог.

1 човешка година (365 дни) = 1 Дева Ахоратра. = 24 божествени часа (ден и нощ) 360 Дева Ахоратра = 1 Дева Ватсара. = 1 божествена година 1200 Дева Ватсара = 1 Кали Юга 2400 Дева Ватсара = 1 Двапара Юга 3600 Дева Ватсара = 1 Трета Юга 4800 Дева Ватсара = 1 Сатя Юга. 12000 Дева Ватсара = 1 Чатурюга. 71 Чатурюги = 1 Манвантара. (Животът на Ману - Синът на Бог Брахман) 14 Манватари = 1 Калпа (=4,320,000,000) (1 ден от живота на Брахман) 2 Калпи = 1 Брахма Ратра (=8,640,000,000) (1 ден и 1 нощ) 360 Брахма Ратри = 1 Брахма Варша (=3,110,400,000,000) = 1 цикъл на Брахман или 1 година от живота на Брахман. 108 × 12 × 12 × 2 × 100,000,000

Да се прехвърлим и към други примери и вярвания в Индия, освен тези периоди.

Индийската броеница, наречена мала, се прави от 108 мъниста. Възможно е и с кратните 54, 36, 27, 9. Тя се използва за мантруване (повтаряне на мантри по 108 пъти). Санскритската азбука съдържа 54 букви. Всяка буква има мъжка и женска страна / част - Шива (Мъжкото начало) и Шакти (Женското начало). Това прави 54 по 2 = 108.

Много богове в Хиндуизма имат по 108 имена. (Шива, Вишну, Кри��на, Ганеша, Парвати и още)

108 - общият брой на гопите (момичета / последователки на Кришна) в град Вриндавана (градът на Кришна)

В Хатха Йога са избрани 108 основни пози (асани) за терапевтична йога.

Счита се, че има 108 стила на медитация.

В индийската традиция има 108 танца.

В дихателната техника - пранаяма, се вярва че е достатъчно да си в медитация 108 вдишвания и издишвания, за да постигнеш просветление.

В тантра се счита, че средния брой вдишавания в денонощието са 21,600 - 10,800 слънчева енергия и 10,800 лунна.

Във Ведите - писмените паметници на индуизма, съдържащи трактати, текстове, химнове и молитви, числото 108 се смята за чудотворен брой съвършенство и успех. След като направи 108 опита (тренировки, повторения и т.н.) в някаква дейност, човек достига до определен стадий на съвършенство.

Всяка Веда съдържа Упанишади - древноиндийски трактати, описващи природата на Бог, пътят на познанието и Абсолютната Истина. Вярва се, че са 108 на брой. Риг Веда е най-старата и най-важната от четерите Веди. Има 10,800 строфи. Всяка станца е направена от 40 срички, в резултат на което цялата композиция съдържа 432,000 срички. 

Вярва се, че Атман - човешката душа или център, преминава през 108 етапа от пътешествието на духа.

В древния аюрведически трактат “Книга на безсмъртните” са описани 108 пътища към болката и заболяванията на тялото, причинени от мисли и действия.

Вярва се, че има 108 енергийни канала (нади), произлизащи от сърдечната чакра. Точките на пресичане се наричат Мармас, подобно на чакрите, но с много-малко енергийни линии - също 108 на брой. 54 мъжки - Шива и 54 женски - Шакти. Най-известния канал е Сушумна, който води до коронната чакра по пътя на просветление и себереализация.

В индийската митология се приема че има 108 желания в нас, смъртните. Казано е че хората използват 108 лъжи. Смята се, че в човек има 108 заблуждения. Твърдят, че има 108 чувства - 36 свързани с миналото, 36 свързани с настоящето и 36, свързани с бъдещето. 108 страсти. Трите (3) усещания от сетивното преживяване - приятно, неприятно и не��трално, умножени по шестте вида усещания заедно със  съзнанието (6) - кожна, вкусова, зрителна, слухова и обонятелна. Общо 18. Всяко едно от тези усещания или води до блаженство или до отдалечаване от него, 36 възможности. Този опит съществува също в настоящето, бъдещето и миналото ( × 3 )- 108 страсти.

В Индия все още се практикува ритуал по почитане на биковете, който продължава 12 дни и се изгражда огнен олтар, наречен Агникаяна (Агни - вътрешен божествен огън), изграден от 10800 тухли.

В скъпоценните огърлици на боговете има 108 нишки перли, 108 камъни.

Свами Сатянанда Сарасвати – Ученик на Свами Шивананда и основател на Бихарската школа по йога.  Прави тригодишен курс за санясини  (ученици/монаси) със 108 участници .

Свещенната река Ганг се разпростира на географска дължина от 12 градуса и ширина от 9 (108). Коритото на реката е 1080000 км2.

Както споменахме, малата от Изтока винаги се състои от 108 мъниста. Такъв брой се открива не само в индуистката традиция, но и във всяка традиция, която има своите корени в Индия. Числото 108 присъства в исляма, сикхизма, джаинизма, китайския будизъм и даоизма. Да разгледаме техните вярвания и повтарянето на числото и в други страни.

В Исляма номер 108 се използва за позоваване на Бога. Сикхите имат традицията да си правят мала от 108 възела вързани на нишка от вълна, вместо мъниста.

В джаинизма, 108 са комбинираните добродетели от пет категории, разпределени в 12, 8, 36, 25, 27 свещени добродетели.

В Таоизма има 108 господаря (лорда) .

Китайските будисти и Даоисти използват броеници с по 108 зърна, които се наричат су-чу и ги разделят на 3 части от по 36 зърна.

Китайската астрология казва че има 108 свещени звезди - 36 благотворни и 72 злотворни.

Будистите издялкват 108 малки буди на черупката на орех за късмет.

Кангур / Канджур / Гандур -  колекция от изказвания на Буда, се състои от 108 тома.

В Япония камбаната на храма Дзен бие 108 пъти, обявявайки Нова година.

Италианска легенда твърди, че 108-ят папа ще бъде последният истински папа.

Папа Йоан-Павел II обявява 108 полски мъченици за блажени във Варшава.

Ватикана лежи на 108 акра.

В някои езотерични текстове пише, че Исус е имал 108 ученика, освен 12-те апостоли. Според Мария Валторта Лазар е останал 108 часа в гроба си преди да бъде съживен от Исус Христос.

Според старонорвежката митология - 432 000 ( × 4000) воини са отплавали от Валхала за битка с ‘Вълка’. Имало е 540 ( × 5) врати към Голямата Зала на Валхала.

Ако се върнем при Шумерите, ще видим легендите за крале, които са управлявали хиляди години като - Алалгар - 36000, Енменлуанна - 43200, Думузи - 36000, Убуртуту - 18000

108 молитвени цилиндъра, 108 малки ступа и 108 ниши с божества разположени около Будханат и Сваямбанат в Катманду, Непал.

108 кули в храма Пном Бакхенг - в Ангкор, Камбоджа.

Cвeтoвнoизвecтният пpaиcтopичecĸи пaмeтниĸ Cтoyнxeндж e 108 фyтa в диaмeтъp.

Омир е избрал именно 108 да бъдат ухажорите на Пенелопа в известната му епическа поема Одисея.

Непалският парламент има 108 места

Куполът на дома на Конгреса - т.н. Капитолий в САЩ има 108 прозореца.

И още малко интересни неща около нас:

1 час = 60 минути x 60 секунди = 360 секунди

3 часа = 180 минути x 60 = 10800 секунди

12 инча в 1 фут

36 инча в 1 ярд

72 ppi/dpi е минималната стойност за резокюция при онлайн изображения.

72 Hz е минималната честота на опресняване на мониторите.

Често използваме делимите числа в дисплей резолюциите: 480 / 720 / 1080 / 2160 / 4320

Вибрацията на 432 херца съответстват на пропорциите на златното сечение (известно още като божествената пропорция). Но за 432 херца ще говорим в отделна тема.

Добре, разгледахме числото из света. Но нима само там е било свещенно?

Ами в България ?

Стигаме до най-любимият ми момент, откритието, че не и по нашите земи са достигали до същите открития, същите константи, които седят в основата на света. Това е наблюдение е на тати, който споделяше моят интерес и любов към числото 108, след като се запознахме с него преди 15 години. И тук говорим за траките.

Рогозенското съкровище

Броят на съдовете от рогозенското съкровище, които са открити са 108 фиали, 54 канички и 3 чаши. Общо 165 броя. Били са заровени в две групи на пет метра едно от друго. Едната група от 100, другата от 65. Текстът, който ще цитирам е от сп. Археология 1987/бр. 3 - с автор Дияна Гергова - “За сакралния характер на находката от Рогозен”.

 „Може да се допусне, че и броят на участниците в празника, свързан със заравянето след пира (?) на свещения дар в Рогозен, вероятно е бил толкова, колкото са фиалите в находката – 108.[...] Това вероятно означава, че всеки двама участника в ритуалния пир са ползвали една обща каничка и че тук отново се срещаме със символиката на свещената триада”

Свещената триада, за която говори е Великата богиня и двете ѝ деца близнаци - Артемида и Аполон (мъжкото и женското начало). Трите централни съда - чашите, символизират божествената триада и персофиницират трите главни небесни тела Земята, Слънцето, Луната. Именно чашите потвърждават сакралния характер на съкровището.

„относно характера на комплекса, интерпретиран като сакрално жертвоприношение на богове с полисемантична символика”, според която „т.нар. тракийски съкровища представляват съзнателно заравяни в земята под формата на символично погребение свещени дарове, които траките поднасяли на почитаната от тях божествена хиперборейска триада – Великата богиня майка и близнаците Артемида и Аполон.”

Логичният извод направен от Дияна Гергова: “както Великата богиня олицетворява себе си и близнаците, така и утроената цифра на 100 на единия дял на находката плюс 65 съда от втория се равняват точно на броя на дните в годината” - 365

Интересен е фактът, че чашите са една по-голяма и две еднакви по-малки. На по-голямата е изобразен осмокрак елен, който е символ на Великата майка. Запомнете това, защото ще се върнем до него след малко.

Не е ли невероятно? Не се ли за��исляме, че траките (и мита за хипербореите) са били не просто племена. А силно духовни, търсещи хора, разбиращи природата и божественото в себе си и около себе си?

Преди да преминем към последната част, ще вметна още нещо, което намирам за полезно:

Георги Изворски е написал “108 златни стъпала към Бога”, прекрасно прекрасно четиво, може да го намерите в нета.

Добре. Това число ни заобикаля. Древните са го почитали. Но защо ? Каква е причината? Можем ли да намерим отговор? Тук, това, което ми помогна е

Нумерологията

Споменах ви за свамито, който е събирал по 108 монаха. Припомням, името му беше  Свами Сатянанда Сарасвати и ето неговото обяснение защо 108 е свещено число:

„Хората често ме питат защо 108 е свещено число? Всъщност, това не е 108, а едно, нула, осем. Едно представлява Пуруша (мъжка, слънчева енергия, семето, потенциала), осем – Пракрити (женска, ментална енергия, двигателя, природата, проявата), а нулата е нищото, шуния, или празнота. Когато Пуруша и Пракрити се съединят, има творение:

8+1= 9, и ако вземете всички кратни числа на 9: 9х2=18, 9х3=27, 9х4=36, 9х5=45 и т.н., сумата от всяко от тях дава 9!  Всички кратни на 9 дават 9 и това никога не се променя / 9x12=108/.

Каквато и двойнственост или разруха да има, творението е там, вселената е там, творението продължава. Но помнете, че няма начало и няма край на творението. Било е, има го и ще бъде! И е точно 108.

Едно е Пуруша и осем е Пракрити, но ако разделим Пракрити от Пуруша, се получава вакуум, шуния, не-присъствие, празнота, тишина.

Това е йога.

Числото 108 е процеса на йога, разделението на Пуруша от Пракрити чрез създаване на празнота, което се нарича самадхи или дхяна.

Нищото е нулата, когато умът стане тих и спокоен, няма вълни.

Състоянието на шуния изгрява, когато умът е напълно празен от всяко изживяване: съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Шуния или празнотата, нищото, разделя Пуруша от Пракрити, самадхи разделя Пуруша от Пракрити, и това е значението на "едно-нула-осем.” ”

Шива и Шакти, Пуруша и Практити, Мъжкото и Женското, Слънцето и Луната, Семето и Нивата, Потенциала и Проявата, Бог и Природа, Висшата истина и безкрайността, Черно и Бяло, Ин и Ян, Светлина и Сянка, Топло и Студено, Бързо и Бавно, ��м и Дух, Мисъл и Творение - полярностите, двете крайности, които изпълват цялото, неразделни, неразривни едно от друго, във вечен божествен танц.

Единицита, както разбрахме е символ на Бог, на Висшата сила, на непроявеното съзнание, на духовното. Число на единството, на силата, на благородството, на творчеството, на активността, новото начало. Нулата, е празнотата и завършеността на духовната практика. Празнотата, разделяща непроявеното и проявеното, Бог и Природата, тишината на съзнанието, йога. Усилва силата и вибрациите на числата, до които се намира. Осмицата е проявената природа, на изобилието, на материалното, на безкрайността. Носи вибрациите на кармичните закони, подобно на знака на безкрайността и вечността. Затова останах впечатлена от каничката с осмокракия елен от Рогозенското съкровище - символизиращ проявената природа и Великата майка.

Това е всичко, което знам. Всичко, което съм събирала в едно файлче през годините, просто ей така, разхвърляно и за всеки случай. Информацията не е нова, нито уникална, просто е подредена на едно място, за да доведе до осъзнатост. Може би истинският отговор за сакралността на това число се крие в умовете на някой от вас, който може да го съзре и опише с думи. Аз все още работя с усещания и синхроничности, знаци и насоки, но знанието за самото число ми носи и любов, чувство за свързаност и.. знам ли. Чувството... Чувството, че всичко е наред. Че математика е там, за да ни учи на любов, давайки ни сложни уравнения и проблеми за решаване в живота ни с бащина любов и вяра, че ще се справим. Че сме тук, за да се учим. Че няма лошо или добро уравнение. Има решаване. Има израстване. Има разбиране. Има усвояване на качества. Дори да мрънкаме, да се сърдим, да се ядосваме, тръшкаме поради проблема, с който сме се сблъскали или да проявяваме търпение, усърдност, разбиране, забавление и вълнение, че можем да се справим с уроците си тук на Земята.

[prehodna-blog]

Вода

Денят започна с разливането на чаша вода, последвано от разливане от бутилката, затова реших, че е крайно време да обърна нужното внимание на водата и да ѝ се извиня като посветя малко от времето си в писане за нея.

В наши дни аз наистина обожавам да пия вода. Не обичам да я пилея като не я изпивам или както в случая - да я разливам. Все още получавам леки подмятания за любимата си “постна” напитка, когато трябва да си поръчам нещо навън с хора, които не ме познават. Но е факт, че не вин��ги съм имала навика да пия вода. Допреди 6-7 години изобщо не се сещах за това. Пиех безалкохоло газирано. Всеки ден. По литър и половина. Но когато поех по пътя на здравето си създадох и този навик. Затова днес няма да ви дудна колко процента от тялото ни и от Земята са вода, а ще проследим няколко съвета за консумирането ѝ, които намирам за полезни.

1. Избирам изворна вода (с минимален флуорид)

Ако след тази пубилкация вземете решение да пиете по-често вода, ви съветвам да е изворна. В България имаме достатъчно планински райони и местности, от които можем да си наливаме вода от извора. Минералната вода не е предначена за ежедневна употреба, за да не натоварваме бъбреците.  При покупка на изворна / минерална вода следете нивото на флуорида - препоръките са F да е под 1,5 мг/л, но аз препоръчвам да избирате тези с минимално количество - 0,01/0,02 мг/л (като Горна Баня).

2. Преварявам / филтрирам водата си

Когато ползваме вода от чешмата - дали за готвене или дори за поливане е хубаво да я преварим. Това не е нещо, което правя редовно, но се старая да развивам този навик. Горещата вода се справя с патогенните организми. Филтрацията чисти от метали и подобрява качеството на водата. От кани и тенджери за преваряване, до кани и камъни за филтриране - изборът е голям и достъпен. От мерки на сигурност може да преварявате / филтрирате и изворната вода, която сами сте си наляли.

3. Избягвам студената вода

Температурата, която предпочитам е стайна / топла до гореща. За предпочитане е, защото вътрешната ни температура е около 37 градуса. Топлата вода и храна помагат на метаболизма, вместо да го забавят и той да хаби ресурси за затоплянето им. Топлата вода има редица други ползи като успокояване на нервната система, гърлото и носната лигавица, подпомага свалянето на килограми, детоксикирането и циркулацията на кръвта. Под формата на чай или вода с лимон е добър трик, ако не обичате да пиете чиста топла вода.

4. Пия водата си на гладно

И се старая да е колкото се мож по-разделно от храната. Все пак доста често готвим с храна, опитвам се да не добавям допълнително, докато се храня.

Любимото ми време за пиене на вода е сутрин - две чаши на гладно след ставане. Малко по-надолу ще покажа примерен график за пиене и различните ползи от всяка чаша, но нещото, което е хубаво да запомним е да пием водата си поне 30 минути преди хранене. Водата разрежда стомашните сокове и е необходимо да дадем време на организма да ги създаде отново. Разделното пиене на вода се отнася и за след хранене. По-добре да пием вода непосредствено преди да се храним, вместо след ядене. Интервалите за пиене след хранене са:  около 30 мин за плодове, между 30мин и час за зеленчуци, за зърнени, хлебни, ядки, млечни и риба - между 2ч. и 3ч.,  за варива и меса - около 4ч.

5. Поливам цветята си със слънчева вода

Бутилките ми за поливане са стъклени, за да мога да ги сложа на терасата и да ги заредя със слънчеви лъчи за поне 2-3 часа. Бих зареждала и своята вода по този начин, но за съжаление не съм намерила все още алтернатива на големите пластмасови бутилки. Те не бива да се излагат на слънце, защото отпускат канцерогенни частици при нагряване.

(Е, лесно е решението, ще си преливам в стъклени бутилчици водата)

6. Пия чай

Много хора не обичат да пият чиста вода, затова ви препоръчвам правенето на чай! С различните билки обогатяваме организма и заздравяваме имунната система. Важно е разбира се да знаете произхода на чая, за да не е наситен с флуорид или тежки метали като алуминий и олово. Еко-био-миото са за предпочитане. Тук съветът ми е да ги пиете без захар. А също така и без мед - тук мненията са противоречиви, но едната част от научния свят твърди, че термично обработеният мед е канцерогенен.

7. Обогатявам водата си

Има много противоречиви мнения за Алкално-киселинната диета. Едни хора твърдят, че консумирайки определени продукти можем да повлияем на средата в организма ни, други хора твърдят, че това е мит и не можем да повлияем на вътрешните процеси.

Нещото, което научих от Тони Робинс е, че когато в тялото ни преобладават положително заредените протони - имаме киселинно насищане, а когато преобладават отрицателно заредените електрони - алкално. При положителен заряд червените кръвни телца се привличат и стиковат, а при отрицателния отскачат едно от друго и се движат свободно, снабдявайки се с кислород. В кислородна среда микроорганизмите са в баланс - не растат прекомерно. А без кислород тялото забавя, метаболизма се забавя, задържаме вода и мазнини около важните органи, за да премахнем киселинността от тях.

Не знам дали е прав, но със сигурност хората, които консумират повече от алкалообразуващите храни са по-здрави от тези, които наблягат на киселинообразуващите. Днешната тема не е за този баланс, но ми се искаше да я посеем в съзнанието при избор на храни и напитки.

Да се върнем на водата и нейното обогатяване.

Вода с витамини.

Вода с нарязани зеленчуци / плодове - краставици, портокали, ягоди, ябълки, мента, джинджифил, нар, киви  - може да я обогатявате с каквото обичате! Зареждаме я с витаминки за няколко часа и после се наслаждаваме на водичката.  (И след 20-30 минутки хрупаме десерта)

Вода с лимон.

Това ми е любима комбинация. За предпочитане гореща! Ползите са много: хидратираме тялото чрез електролити, има антиоксидантно действие, подпомага черния дроб, прочиства кръвта и артериите и е невероятно вкусноооо. Отново има твърдения, че няма чак такива ползи, но пък е чудесна добавка, за да привикнем да пием малко повече вода от обикновено. Моята препоръка не е да се пие всеки ден, за да разчитаме на разнообразието и да ротатираме различните добавки към нея.

Вода с оцет.

Мм. Ням ням. Това напоследък ми е нещо любимо. Като цяло ябълковия оцет има благотворни действия не само за пиене, а и за кожата, за косата, прекрасен е! Разбира се, тук ще уточня, че говоря за домашен оцет с “Майката” - който е суров, нефилтриран, незагряван, непастьоризиран, без консерванти и стабилизатори. А не онзи купешкия, който слагаме на салата. Вкусовете им са на светлинни години разстояние. Ако се консумира 30минути преди ядене намалява апетита, аз предпочитам да го пия сутрин в едната си чаша вода, а може да се пие и вечер преди лягане. Ябълковия оцет е зареден с мощни антиоксиданти, минерали, аминокиселини, и още, и още, и още - проверете сами и се убедете!

Още малко за чайовете

Тъй като споменахме за pH-баланса. При чайовете зеленият чай се води най-алкализиращ, докато черният - най-киселинообразуващ. Може да добавяте малко куркума и пипер към своя чай, за да го заредите с антиоксиданти, но за силата на тази комбинация подправки ще си говорим друг път.

Примерен график за максимални ефекти

И така. Намерила съм си и примерен график, който мога да ви предложа за пиенете на вода и лечебните ѝ свойства. Давам го, за да правите това, което можете и което работи за вас - и аз не го следвам изцяло, но правя най-доброто, на което съм способна.

6:00-8:00 - 2 чаши вода след събуждане, 30 минути преди закуска Елиминира токсините. Рехидратира мозъка и ви събужда. Дава тласък на метаболизма с 24% преди закуската. Стимулира храносмилателната система, работата на червата и активира органите.

9:00-10:00 - 1 чаша - топла / чай около 2 часа след закуската. Смазва ставите и хрущялите, подготвяйки тялото за движение. Усилва имунитета и неутрализира pH-то в тялото. ��идратира кожата и ни подмладява. Възпира ни от посягане към нездравословни междинни закуски. 10:00-12:00 - 1 чаша преди 30 минути преди хранене. Изгаря допълнително 2,5 кг / година. Дава тласък на метаболизма за следващите 30-40 минути. Зарежда менталната креативност до 30%. 12:00-16:00 - 2 чаши вода между 2-3-4 часа след обядването. Не е задължително да са една след друга. Първата предпазва от преждевременно застаряване на главните органи във вашето тяло и увеличава производството на кръв и мускулни клетки. Втората се пие следобеда, когато усетим следобедното забавяне на организма. Действа като натурална енергийна напитка - намалява умората и увеличава активността на ензимите в тялото. Намалява производството на холестерол.

16:00-18:00 - 1 чаша 30 минути преди вечеря. Намалява риска на рак на дебелото черво с 45% и рак на пикочния мехур с 50%. 20 минути преди лягане - при лека вечеря поне час - два след нея. Елиминира токсините и възпаленията, пречиняващи бактерии. Възстановява загубата на течности.

Чаша вода след тренировка връща съ��дечния ритъм към нормалния. Чаша вода преди баня намаля кръвното налягане. Чаша вода при умора презарежда системата ти. Чаша вода, когато сме болни / заобиоколени от болни хидратира тялото за по-добро функциониране и не позволява инфекциите да се намърдат в тялото.

Последни съвети за финал:

1. Най-важното е да усещате сигналите на тялото си и да се доверявате на своята вътрешна интуиция кога изпитвате жажда, кога глад и кога може да замените напитките си с чиста вода.

Пиенето на 2 литра вода на ден не е задължително, ако не го чувствате, не трябва да насилваме тялото си, прекаляването с вода може да доведе до неприятни сипмтоми и интоксикиране с вода, което намалява мозъчната дейност, причинява замаяност, нетрудоспособност, липса на концентрация, гадене, спазми, безпокойство - слушайте вътрешния си глас.

2. Новородените бебета не трябва да пият вода до шестия месец, защото бъбречетата им имат нужда от време да се развият достатъчно, че да филтрират водата!

3. Дръжте чаша / бутилка с вода наблизо, за да ви напомня да пиете вода. 4. Използвайте приложение за телефон, което да ви напомня да пиете вода - поставете си цел и проследявайте развитието си, така се създават успешните навици. 5. Хапвайте вашата вода! Добавяйте богати на вода плодове и зеленчуци храни към вашия хранителен режим.

6. Говорете на вашата вода, слагайте си позитивни утвърждения под нея, търсете си подобни чаши с положителни послания на дъното, зареждайте �� с любов и я обичайте като част от вас. (Виж ритуала Водици - с наричането на вода)

7. Помнете, че в общи линии водата ви дава енергия, подпомага движението, Иии ъм. Това е. Забавлявайте се. И наздраве! С водичка <3

[prehodna-blog]

Грижа за устата

Все още сме в банята. Днес на тагадък ще препуснем през последните точки от така обстоятелствената устна хигиена. Обстоятелствена, но нужна, за да създадем обичая да се грижим с внимание за всяка част от себе си.

Списъкът от навици сутрин включва:

1. Грижа за езика - стъргалка 2. Грижа за зъбките (техники, четка, паста) 3. Конец за зъби 4. Жабуркане 5. Грижа за устните

Конецът за зъби

Използването му е нещото, на което всеки зъболекар набляга, но почти всеки пациент отбягва. Почистването може да бъде кошмарно, признавам.

С конец на ролка този навик е труден за създаване, защото е неудобен за изпълнение. Бъркаш си в устата, пръстите са увити, докосват ти устните. Мблях. Неприятно е някак, поне за мен. Имам чувството, че само хора със силна воля, изключително добра техника и здрави венци са способни да си чистят зъбките по този начин с такъв тип конец. Ако сред читателите ми има такива, адмирирам ви. 

За останалите от нас, тук съм, за да преодолеем бариерата заедно.

Първо ще ви запаля по идеята защо е важно - въпреки неудобството - да чистим междузъбното си пространство. Припомням, че там се крие зъбна плака и остатъци от храна, които загниват, миришат и бактериалстват (хехе, измислям си го това), но в общи линии скъсяват живота на прекрасните ви зъбчета. А повярвайте ми, всеки възрастен човек ще ви каже заветно: “Каквото и да правиш, грижи се за зъбите си!”.. Защото без тях трудно се дъвче, а ако сте с протези, небцето се закрива, а там вкусовите ни рецептори са може би дори по-силни от тези на езика. С други думи, храната ще загуби вкуса си. Вторият подход е да ви съобщя, че има и други способи, които улесняват този процес. Вместо конец ви предлагам да потърсите и използвате държач - това е конец за зъби с дръжка. Аз моя го намерих в интернет, не искам да го рекламирам, но е неизбежно - употребата му е в десетки пъти по-лесна. Така не си бъркате с пръсти в устата, защото наподобява използването на четка за зъби и е прекрасен начин да премахнете това, което лежи в промеждутъците.

Има и по-малки държачи, които изглеждат по този начин, които също са много по-удобни за чистене. Въпроса е, че има решение и който търси ще намери. Това е блог, създаден с идеята да разкривам навици, които укрепват нашето здраве и затова няма как да пропусна този аспект.  Няма да се спирам на техники, единствено съветът за безопасност е: почиствайте ги внимателно, за да не разкървавите венците и да си създадете проблеми с инфекции.

Продължаваме с

Жабуркането

Тук не говоря за водата за уста. На нея вяра нямам. (Конспиративна шушка съм си, признавам) 

Става въпрос за индийската техника от аюрведа oil-pulling - жабуркане на устата с масло - зехтин / олио / масло (сусамово, кокосово...)

Представлява жабуркане на 1 ч.л. масло по избор из устата за период, който е комфортен за вас - до 15-20 минути. Прави се сутрин на гладно. Моята препоръка е да се започне с 5-10 минути, на мен и толкова са ми били достатъчни. Идеята е, че след достатъчно жабурене (из цялата уста) вкусът на маслото започва се губи, а то самото се сгъстява и побелява. Тогава е най-удачният момент да се изплюе, защото ще е събрало флората из устата - бактерии, плака, токсини и микроорганизми. Изплюва се в боклука, защото иначе мивката ще се напълни със същите тези бактерии. Изплакваме устата с топла вода, стържем езика със стъргалка и мием зъбките. Както виждате, от списъка ни с навици - жабуркането изпреварва стъргалката и четкането.

Ако потърсите по-активно, ще видите, че възможните ползи са много.

Подобряване на дъха, заздравяване на венците, избелване на зъбите, намаляване вероятността за кариеси, облекчава възпаления, поддържа устата и гърлото влажни, забързва метаболизма, наподобява упражнение от йога за лице, което води до тонизиране на мускулите на лицето, превентирайки бръчки.

Но ако потърсите по-активни, ще видите, че има и възможни рискове.

Личното ми мнение е да не се прекалява с жабуркането, затова и не го поставих на първо място. Все пак имаме ��икроорганизми, които са и полезни за нашата уста. Не го правете всеки ден, но отвреме на време може да го включвате в сутрешната си рутина, защото наистина почиства, енергизира / събужда ни и тонизира мускулите на лицето.

Грижа за устните

За да затворим кръга, стигаме до грижата за устните.

Тук няма тайна.

Истинската грижа за устните е в начина ви на хранене. При недостиг на витамини или недохранване, те започват да изсъхват и да се лющят. Вие ги облизвате повече, те повече изсъхват. И колкото и балсами за устни или маски със захар и мед да си правите, няма да помогнат, повярвайте ми, пробвала съм. Докато не започнете да подхранвате устните си отвътре навън, няма да има истинско оздравяване. Всичко останало е третиране на последствията, а не на причината.

Така че за здрави и красиви устни хапвайте пълноценно и разнообразно!

А най-хубавото нещо, което можете да направите с устните си е да започнете деня с усмвика. От момента, в който се събудите да засвидетелствате благодарност за този ден, в който имате възможността да се радвате на живота. Усмивката (дори и форсираната) ще задейства допамина и серотонина в мозъка ви и ще допринесе за старт с добро настроение. 

За финал.

Дам, бях ви обещала да ви разкрия “трик” - как да създадем навика да си мием зъбите и вечерно време. Е, ами това е една от техниките - конецът за зъби. Вечер - след цял ден похапване - е най-подходящото време за използване на държача, а когато си почистите зъбките, ще искате и да си ги измиете. Другият трик е да си взимате вечерен душ, а на излизане така и така сте в банята - защо да не свършим всичко накуп.

Вече ви предадох всичко полезно, което знам до момента за оптимално здраве на устата! Вижте на какво ще откликнете и успех!

Йейй и аз самата съм доволна. Приключихме с тази тема...

Да видим какво ще ме развълнува следващия път... Поздрави -К.

[prehodna-blog]

Няма нищо случайно

Привет любими облачета.

Всяко небе в даден момент става безоблачно, дори нашето - в Пътят на облака. Но игривият вятър все някога ще се завърти и ще ме върне обратно при вас. Като днес. 

Утихнах, защото миналия път си възложих задача като си набелязах тема. Отнех си правото да следвам своята искра и се напрегнах да се изживявам като зъболекар (планирано беше да споделя: как да си създадем навик и вечерно време да си мием зъбите). Желанието да пиша в мен увяхна, а нали си обещахме да влагаме своята целенасочена енергия като поливаме семето на нашето любопитство, а не като градим чрез логическо подреждане на смислово свързани тухлички-публикации.

Така че днес ще ви полея с изненадващия хаос на неанонсираната тема!

Няма нищо случайно.

Всички сме чували тези думи по един или по друг начин. Всичко се случва с причина, нали? Светът се дели на тези, които го забелязват и наблюдават и тези, които започват да ми обясняват за математически шансове, вероятности и проценти, в което няма нищо лошо.

Аз съм от първите и днес ще ви споделя едн от любимите си потвърждения от своята колекция.

Това е история от две части. Част първа.

Годината беше 2013-та. Лято. Бях попаднала на първата си работа - сезонна. Емоционалната ми вълна, породена от нея ме вдигаше в облаците на радостта от това да печелиш лични средства, с които да помагаш на близките си, да си позволяваш неща, които досега не си могъл и да се обливаш с чувството на лична отговорност, и ме смъкваше до низините на това да правиш нещо по 13 часа на ден, което не ти е любимо, лишавайки нозете си от почивка.

В такъв момент на материална обусловеност, имах нужда от знак, от доказателство, че има нещо отвъд всичко това, отвъд битовизма, отвъд... и аз не знаех тогава точно какво искам и какво чакам. Нещо, от което да настръхна.

И не след дълго синхроничността почука на вратата.

Аз съм от поколението, което доста си е початило през годините. В една от онези летни нощи, именно по този начин - онлайн (документирано) - с един приятел в обемнахме темата за сънищатата. Той отникъде ме попита - Ти сънуваш ли осъзнато?

Тук отварям скоба. Говорим за осъзнати сънища. Имаме сънищата, които са интересни и които като се събудим - помним. Имаме и тези, които осъзнаваме в момента на сънуването и евентуално можем да манипулираме.

Разказах му как като дете с лекота имах дълги периоди на осъзнати сънища. Лесно ми беше да видя, че не съм в будния свят, ами някъде другаде и.. се забавлявах. Понякога убеждавах присъстващите в истината, че в момента сме в съня ми. Единствено сестра ми ми вярваше и ме успокояваше с думите “Вярвам ти, че сънуваш”, ��ругите бяха “Абе да бе да”. Сънувах, че съм в училище и тъй като тези периоди на сънуване се случваха по време на тормоза на тогавашната ми учителка по английски (за което съм ѝ благодарна) да учим, ги разкрасявах като им слагах филтър на форми, цветя, засилени цветове, музика, и дори бягах навън на двора, знаейки, че “учебният час” не съществува и няма да получа неизвинено отсъствие. Е, чудно звучи нали.. но с годините тази способност намаля, докато в един момент съвсем изчезна. Останаха само паметните сънища, върху които нямам контрол, но помня.

Вечерта, в която получих този въпрос “Ти сънуваш ли осъзнато”..  сещате се какво последва.

Сънувах си аз един разхвърлян сън как тичам из калдаръмени улици (във Франция, защото знаех, че съм там), изкачвах се до малки китни кулички и като цяло играех из едно градче, бързах за някъде, докато не ме връхлетя о-с-ъ-з-н-а-в-а-н-е-т-о. Ако сънищата са като видеокасета в режим на постоянно превъртане бързо напред, момента на осъзнаването е като да си на забавен каданс. Времето почти спира. Ставаш осъзнат, по-осъзнат дори и от този момент, в пиша тези думи, а ти ги четеш. Спираш. Действието. Мислите. И се оглеждаш. Оглеждаш се в себе си. Оглеждаш се в своето подсъзнание. В този момент на самонаблюдение, аз самата разбирам, че целият този свят около мен съм го създала аз. Без да знам как, без да го правя в действителност, но съзнанието ми е изградило един реален свят. Стените, пътя, растенията, небето, светлината, сянката, всичките детайли около мен. Реших да се огледам.

Намирах се на улица, с каменни стени. На тях имаше табели, на които пишеше “Уан Уей (One Way) - в превод Един Път / Една посока”. Табелите бяха хиляди - дървени, метални, цветни, изписани с боя, напечатани, изгравирани. И на всичките пишеше едно и също. В момента, в който се събудих, освен порив да разкажа развълнувано съня си на приятеля, който ме попита предишната вечер именно за това, имаше порив и да разтълкувам съня си.

Като един типично нерешителен (близнак) човек имах два начина на разгадаване.

Първата ми интерпретация беше: Спри да се чудиш и да се вайкаш, избери едното. Не може и двете. Пътят е един, посоката е една, избирай.

А втората: Пътят е един. Накъдето и да тръгнеш, ще те отведе за там, закъдето си тръгнал. Няма ��начение какво ще избереш. Естествено, подходих нерешител и не си избрах интерпретация. Страхът накланяше към Укорителната, а Надеждата - към Успокояващата. 

Част втора.

Действието се развива месец по късно. Все още е лято. Все още работя на същото място. Семейството ми получава колет от любим човек в Берлин. Всеки има персонализирана картичка с различна картинка и послание.

На моята картичката пише:

К., знай, че по който и път да тръгнеш пак ще те отведе до там, за където си се запътила. Не спирай да вярваш в себе си и своите мечти!

А снимката на картич��ата е:

Същата двупосочна стрелка. От съня ми. От осъзнатият сън, който може би нямаше да имам, ако предния ден не ми зададоха въпроса “А ти сънуваш ли осъзнато”. Знак. Знакът, който търсех онова лято. За смисъла на това, което правя. Но вместо One Way (Един път / Една посока ) пише This Way ( Насам / Това е посоката). Вече нямаше място за съмнение. Прочита на съня ми като “Избирай, не може и двете посоки да избереш” отпада. Пътят е един, която и посока да избереш. И наляво, и надясно да поемеш, винаги ще стигнеш, където за където си се запътил, там където твоята душа иска да бъде.

Е, вие как мислите... това случайност ли е според вас?

-К.

[prehodna-blog]

Грижа за езика

Пътя, по който пое блогът Пътят на Облака, е в посока ежедневни прояви на грижа и любов към себе си.

Започнахме пътешествието като ви запознах с процеса на създаване на навици. Миналият път разгледахме под лупа грижата за зъбите, а на тези от вас, които не си ги мият всяка сутрин - обещах да споделя моята лична стратегия за това как да затвърдим този навик.

Дочакахте този момент, представям ви днешната тема - грижата за езика.

Всяка част от нас има ��ужда от внимание

Обичам да споделям истории от детството тук и сега е моментът за още една такава. Още от детската градина обичах да си представям, че всяка част от света около мен е жива. Като душичка, която търси моята любов. Обичах да подреждам не само играчките си една до друга нощем, но и дрехите, които оставям на пода - така сякаш са едно голямо семейство. Чорапките да са заедно и да си правят компания, но да се докосват и до клинчето, ако им доскучее, което обгръща и блузата, чието ръкавче сгушено с пантофките, за да се забавляват всички дружно, никой да не е самотен и пренебрегнат, докато аз спя. Сега вече всяко нещо си има място (и си е нагушено в своето място), но усещането, че всичко проявено заслужава моята грижа остава. Все още запазвам това отношение в себе си и го отнасям и до уважение към своето тяло, своите емоции, своите нужди и различните страни на многопластовата си същност (която всеки има). Това ми носи по-голяма осъзнатост и разбиране към самата себе си, която всеки може да постигне.

Все още сме на вълна грижа за тялото, затова днес е ред да се погрижим за езика. И той заслужава нашата любов.

Е, кога за последно се погрижихте за езичето си?

Всички сме запознати с това как да угодим сетивно на своя език. Дали с някое вкусно и любимо ястие, свежа напитка или нежна целувка, израз на споделена любов. Но осведомени ли сме, че той може да се чисти?

Вече да!

Призовавам ви за действие като първо споделям с вас всичко, което имате нужда да знаете за този прекрасен навик като: от какво чистим своя език, с какво го чистим, кога е най-подходящо за това, как да го правим и защо - какви ползи и ефекти има за здравето ни. Да започваме:

От какво да чистим своя език?

По време на сън, нашето тяло продължава да се грижи за нас и чисти нашия организъм като отделя токсини, част от тях -  на повърхността на езика. Така сутрин имаме бактериална плака и отлагания не само по зъбите, но и по него. Представлява бял, понякога жълтеникав налеп, който лесно може да бъда премахнат.

С какво да чистим своя език?

Инструментът, за който ще говоря днес, се нарича Стъргалка за език. Има няколко различни вида на пазара, включително се предлагат и четки за зъби, които имат набръздено гръбче за тази цел, но тази, за която ще говорим днес е от неръждаваема стомана / мед (т.н. неръждавейки).

Препоръчвам ви да се спрете на такъв тип, защото пластмасовите стъргалки и четки често напукват налепите без да успяват да ги премахнат ефективно. Освен това, пластмасовите, както знаете, тъй като се използват за лична хигиена, не могат да бъдат рециклирани и се развалят много по-бързо и чистят доста по-трудно.

Лъжицата е прекрасен пробен инструмент, който можете да използвате преди да си вземете Стъргалка.

Кога чистим езика си?

Най-подходящо е да се чисти сутрин преди да си измием зъбите на гладен стомах, за да не разрушим и погълнем налепите при миене / хранене.

Как го чистим?

Заставаме пред огледало, изплезваме език, хващаме стъргалката за двете дръжки и я поставяме на горната (вътрешна) част на езика. Много нежно и без излишно натискане, за да не го нараним, издърпваме стъргалката до върха (долната външна) част на езика. Ще видите събралия се бял налеп. Изплакваме и повтаряме в същата посока отвътре навън, докато не го премахнем напълно.

В началото, както споменах, можете да използвате и лъжица. Ако имате рефлекс за повръщане, започвайте от средата на езика като постепенно приближавайте инструмента за чистене по-навътре.

Колко струват и откъде да си взема?

От това, което наблюдавам цените на неръждавейките са между 4 и 7лв. Аз моята я взех от йога студиото, което посещавам, но освен в йога студиа и магазини се среща и в био магазини. Не съм намирала неръждавейки в аптеките. За жалост тези, в които съм питала, предлагат пластмасови, които отново бих казала, че намирам за неефективни.  

Защо да чистим езика си?

Ако не премахнем батериалната плака и наслояванията, при закуска те се връщат обратно в стомаха.

Премахва лошия дъх. Разбира се, лошия дъх при някои хора идва и от стомаха, от храната и реда, по която я ядат,  но при мен забелязвам, че с премахването на налепите и дъха се изчиства.

Според аюрведа чистенето на езика - т.н. шаткарми стимулира храносмилателния тракт и огън - агни.

Масажирайки езика, стимулираме вкусовите усещания.

Подобряваме вида на езика

Ето така приятели, стъпка по стъпка, усъвършенстваме нашата перорална хигиена. От опит, моето лично усещане, откакто започнах този сутрешен обред е, че хигиенния цикъл не е цял завършен, ако не си изчистя езика първо. С времето започваш да осъзнаваш присъствието на налепите и това, което причиняват на дъха ти и нямаш търпение да направиш необходимото, за да знаеш, че си чист. Това е моята движеща сила да отида в банята, да се погрижа за езика първо и после вече и за зъбките. Затова е моят скрит коз, съвет и стратегия за изграждане на навик за миене на зъби. Повярвайте ми, започнете ли веднъж, целувките сутрин и закуската стават немислими, докато не се погрижите за себе си по такъв нежен и лесен начин.

А сега какво чакате? Идете при металните си супени лъжички, изберете някоя с хубаво ръбче и пробвайте! Но го правете на гладно моля-моля.

Все още не сме приключили с устната си хигиена обаче.

Тези, които внимават, ще попитат - Ами вечерно време? Обеща да ни разкриеш стратегия за миене на зъбките и вечер, какво да правим тези, които тогава ни мързи тогава?

Повече за това и още една стъпка към здравето - следващият път!

Stay tunned. - К.  

[prehodna-blog]

Зъб зъб Зъбки

Миналият път разгледахме оправянето на леглото - ключов навик от нашето детство. Другият, за който искам да говоря днес, го следва по петите веднага след нашето събуждане (и подреждане на постелята), когато всички се запътваме към банята, за да измием своите зъбки.

Затова днешната публикация е посветена на оралната хигиена и здравето, но ще разгледаме единствено четката, пастата и техниката.

Ще затвърдим факти, които вече знаем за тях и ще научим малко нова информация, която забелязвам, че не е толкова разпространена, колкото би трябвало, а ми се иска.

Но преди това нека ви задам най-важния въпрос:

Създали ли сте навик да си миете зъбите си сутрин и вечер?

За много от вас отговорът ще е да. За други това ще е навик, който правите отвреме на време, когато се сетите. Аз самата бях в това положение през тийнейджърските си години. Дори си мислех:

“Лелее, като се сравнявам с другите, аз никога няма да си мия зъбките по два пъти на ден всеки ден. Изпуснала съм влака. Щом не съм се научила да го правя до 7 годишна възраст, край, свършено е с мен. Няма как. Виждам, че го правя като ходя на училище, но лятната ваканция я се сетя, я не. Тц, тц, жалко.”

Сега ми е забавно като се върна назад и се сетя за този начин на разсъждение. Затова и едни от важните сентенции на този блог са:

Никога не е късно да промениш своя живот и начин на мислене.

Никога не е късно да създадеш нов навик.

Никога не е късно да започнеш наново.

Ако отговорът на въпроса е да - с вас продължаваме спокойно напред. Ако отговорът на въпроса е не - ще трябва да сте малко по-търпеливи и да дочакате следващите две статии, които също са свързани с оралната хигиена, но които ще ви научат да създадете навика да си миете зъбите редовно и два пъти дневно, така че феята на зъбките да не се налага да ви посещава като пораснали деца.

Стига толкова приказки, да се захващаме за работа и да припомним информация, която предполагам, че вече знаете, но е хубаво да затвърдим:

Зъбите се четкат внимателно с кръгообразни движения и под ъгъл

Всички сме чували, че техниката на миене на зъби е ръководеща (хех). Хоризонталното и вертикалното миене самостоятелно използвани са неефективни. Най-добрият начин е комбинирано четкане с въртеливи, кръгови движения последвани от гореизброените за най-резултатно премахване на бактериалния плаков филм и микрофлора. Препоръчваният ъгъл на четката спрямо зъбите е 45 градуса.

Започваме със задните зъби, които се мият по-трудно, отколкото с предните

Миенето на зъбите е навик, който сме повтаряли стотици пъти и вече го изпълняваме на автопилот. Но повечето хора с годините имат проблеми по-скоро със задните зъби, отколкото с предните. Това е така, защото отделяме внимание на резците, тъй като се мият по-лесно и вече ни е омръзнало, че да обгрижим и по-труднодостъпните кътници. Затова започваме с тях.

Забавен съвет за по-съзнателно четкане е да го правим с недоминантната си ръка.

Сменяме четката си за зъби

Специалистите съветват да сменяме четката си за зъби на всеки три месеца. Моят съвет е да го направим, когато власинките започнат да се деформират или втвърдят, защото това възпрепятства ефективното четкане. При някои хора това става по-рано, при други по-късно.

Мием зъбите си не повече от два пъти на ден Мием зъбите си поне 30 минути след ядене

Миенето на зъбите повече от два пъти на ден започва да дразни венците и корена. След хранене киселинността в устата се увеличава. Зъбите имат нужда от време, за да възстановят омекналия емайл от киселинните нарушения, причинени от храната и напитките. Много по-добре е да измиете зъбите си преди хранене, а след него да използват конец + да се изжабурите с вода.

Сега е време и за не толкова популярната, но жизненоважна и касаеща здравето ни информация, с част от която предполагам, че също сте запознати:

Използваме био паста за зъби без флуорид и SLS

Приканвам ви да четете съдържанието на пастите си за зъби. Също така да инвестирате в пасти, които са създадени от натурални съставки. Защо това е важно? Темата за флуорида и SLS е дълга и двете заслужават самостоятелни публикации, които ще направя, но накратко:

Флуоридът е официално признат за невротоксин - отрова, действаща на нервните ни клетки. Ние си го набавяме от храната в минимални полезни за организма количества, но той е рекламиран като изключително важен за здравето на нашите зъби, добавя се допълнително в пасти, конци, вода за уста, във вода за пиене, а това всъщност води до пагубно пренатрупване.

SLS/SLES ( содиум лаурил сулфат или натриев лаурил cулфат) е химичен компонент с разяждащи, силно измиващи, пенообразуващи, мастноразтворими свойства. Използва се във всякаква козметика с цел да образува повече пяна - рекламен трик, който възпитава навика да продължиш да купуваш този продукт. Повечето пяна не означава по-добро измиване на устата.

И двете са свързани с образуването на рак в организма. Но подробни ефекти от тяхното ползване ще разкрия допълнително.

Време е, където можем, да се върнем към по-природен начин на  живот. Инвестирането в по-скъпа паста за зъби, която е натурална, може да бъде прието с неодобрение от някои от вас, но в дългосрочен план си заслужава да инвестираме в своето здраве, а и ето как да увеличим живота на своята паста: 

Количеството паста за зъби, което е нужно да ползваме е с размер на грахово зърно.

Във всяка реклама виждаме красивата вълничка, която поставят над четката за зъби. Това за жалост е разхищение на пастата. В упътванията пише, че използваме грахово зърно, но рекламите показват друго и много хора не осъзнават реалното количество, необходимо за чисти зъби. Но помнете - колкото повече паста използвате, толкова по-бързо ще свърши и толкова повече пари ще получи компанията, която я продава.

Инвестираме в бамбукова / биоразградима четка за зъби

Това по-скоро е приятелски съвет, идващ от човек загрижен за планетата. Пластмасата се рециклира, но четките за зъби, тъй като са хигиеничен продукт - не се. Те попадат директно на бунището или в морето, където не се разграждат (отнема милиони години) и отделят вредни за почвата вещества. Бамбуковите четки за зъби са разградими и са добра алтернатива пред пластмасовите четки.

Има още информация по темата като да не държим четката в една стая с тоалетната ни, защото има бактерии, да избираме по-мека четка за зъби, за да не ги увреждаме, а ако сме пушачи по-твърда, да посещаваме зъболекар два пъти годишно, да използваме вода за уста (която си правим сами), да използваме хладка вода, но днес важното в статията е непопулярната информация за зъбките. Затова, както казвам често тук - поставяме основи за нашето здраве, грижа и любов към самите себе си.

Преди да приключим, нека ви попитам:

Спомняте ли си как се създава навикът? Подсещане - Действие - Награда. В началото на миналия век, американците, които се славят със своите ослепително бели и здрави зъби не са имали толкова добра устна хигиена. С рекламата на пастата за зъби “Пепсодент” се захваща Клод Хопкинс, който е бил гуру в рекламните кампании и продажбите. Това, за което се е сетил е следната верига:

Подсещане - Прокарването на език по зъбния филм, който се образува около зъбите ни (който е естествен независимо дали и колко често ги четкаме) Действие - Използването на “Пепсодент” за премахване на “мръсния” филм и зъбната плака Награда - Красиви бели зъби и ослепителна усмивка

Но всичко това е трик. Реклама. С цел продажба. Затова пастата на зъби е се създава с пенители, които затвърждават създаването на навика - усещането на пяна, която “чисти” по-добре зъбите и вкуса на мента, който създава чувството на “свежест” в устата. Не попадайте в клопката на рекламата като си взимате пасти за зъби с SLS и химични съставки, чието действие не знаем какво е.

Ако все още не сте убедени да взимате био паста за зъби - поне използвайте малко количество от нея. С тях дори грахово зърно е много, аз лично използвам 1/4 от граховото зърно, когато ми се наложи да използвам такава паста за зъби. Знам, че американците гълтат пастата, вместо да я изплюят, но мисля, че �� България не го правим, но въпреки го споменавам от мерки за сигурност. Затова и не ви приканвам да използвате вода за уста, тъй като повечето от тях са с флуорид и не ви приканвам да си миете зъбите за повече от две минути, тъй като това е времето, необходимо на флуорида да бъде приет от организма, докато си четкаме зъбките. Ползвате ли чистичка паста - отделяйте им нужното време.

Пазарувайте разумно, грижете се за себе си и бъдете здрави. -К.

П.С.: Темата за орална хигиена не е изчерпана. Продължаваме....

[prehodna-blog]

Навик №1

Познахте ли кой ще е първият навик?

Учудвам и себе си, че започвам с тази тема, но днес ще ви бърборкам (така де, с вашия си глас и на ум) за оправянето на леглото.

Спрях се на този навик поради две причини.

Едната е, че това е една от първите рутини, които още от ранна възраст семейството ни се опитва да възпита в нас. Навикът е лесен за научаване, а тези които вече го практикуват - днес ще получат нова перспектива за началото на деня си. А и всеки човек спи и се буди, как да не ви въведа в сърцето на блога с нещо толкова универсално, което е валидно за всички ни. 

Признавам, че аз самата дълги години не виждах смисъл да го правя. Съпротивлението ми идваше може би от факта, че като си малко човече, одеялото (ех, как ми се иска тази дума да се пише с “а”) е голямо и не можеш да го тръснеш като хората. Отнема доста време и никога не става толкова хубаво, както когато мама или тати дойдат да го дръпнат. Изтощаваше ме. Нормално е, когато се стараеш и не виждаш добър резултат в някое действие да загубиш желание да продължаваш да го правиш, особено когато не си развил правилния начин на мислене за процеса на научаване на нови неща. Освен това не получавах тормоз да го правя и си карах безгрижно с разхвърляни чаршафи, и дрехи местещи се от леглото <-> на стола <-> на земята. Само по филмите беше някакъв голяяям проблем и сърдити тийнейджъри се тръшкаха, спорейки с техните по този въпрос.

Затова ми е малко особено точно аз да започна с този навик, при положение, че го развих сравнително скоро - едва преди няколко години.

Но този мой опит ми дава възможност да разбера съпротивлението, което може да се надигне в тези ��т вас, които не го правят, под формата на следните заключения: Какъв е смисълът, когато довечера така или иначе пак ще си легна? Защо да губя време, аз нямам време за това, имам време за важните неща. Няма никакво значение дали си оправям леглото - никой не го интересува или пък ще го види. Мързи ме, досадно е, имам по-забавни неща за правене сутрин.

Тук е мястото да разкрия и втората ключова причина защо избрах да започна с тази тема като Навик №1 в Пътят на облака:

Оправянето на леглото е Основополагащ навик, който би създал домино ефект спрямо продуктивността ни през този ден.

(Виж значението на Основополагащите навици тук)

Избрах Основополагащ навик, защото днес ще поставяме основите. Основите за следването на своите най-съкровени желания и ще осветим пътя към самоусъвършенстване и растеж. Това, което ще споделя е урок, който научих от Чарлз Дюиг (в ”Силата на навика”) и Адмирал Уилям Макрейвън (в ”Оправи си леглото”).  В следващите редове, ще синтезирам това, което ме впечатли от техните наблюдения и ще поразсъждавам над тях като започна точно от това твърдение.

Оправянето на леглото е Основополагащ навик

Основополагащите навици създават лавинен ефект, защото едно добро взето решение, което ни дава първата дневна доза на вътрешно удовлетворение, води до второ добро взето решение. Нека наблегнем на това изречение и да го прочетем отново. Едно добро взето решение, което ни дава първата дневна доза на вътрешно удовлетворение, води до второ добро взето решение. Това чувство на гордост от справянето с първата си, макар и малка задачка за деня си, това първо постижение, ни подготвя за следващата задача. И тази след нея. И тази след нея. И така стъпка по стъпка, малко по малко увеличаваме своята продуктивност. Създали сме среда, в която искаме да продължаваме да правим неща, които ни карат да се чувстваме доволни от постигнатото.

Волята е изчерпаем ресурс.

Преди да продължим с преимуществата от оправянето на завивките ни е важно да отговорим и на въпроса: Защо е важно да сме продуктивни още със ставането си? Представете си, че докато спите вие зареждате резервоарчето на волята си. Като се събудите и то е заредено до горе, с всяко едно следващо взето решение, волята започва да се изтощава или разпилява. Целта ни е да използваме силата на навика още в началото на деня си като инструмент, който пази тази енергия. Целта ни е да улесним мозъка при вземането на решения. Затова започваме с първия сутришен навик, който с лекота би довел до още продуктивни решения, които не ни изтощават, а ни зареждат. Тази схема е известна на много реализирали се “успешни” личности. Нарича се сутрешен ритуал. (Но ще стигнем и до него.)

Оправянето на леглото ни дава сигурност и облекчава стреса

Оправянето на леглото е нашата константа. Независимо от променливите през деня ни - дали сме успяли да се справим с поставените си задачки или сме се провалили, какво имаме, какво нямаме, къде се намираме - константата е отговорността пред себе си да оправим леглото, в което спим.

От една страна сигурността я получаваме още сутринта. Защото без значение дали ще спим в нашето легло, на гости, в палатка, в болница, на почивка - с нас винаги ще е чувството на постижение и удовлетворение от добре свършената работа. Ще го носим със себе си навсякъде и то още в първите 10 минути от събуждането ни.

От друга страна облекчението на стреса се изразява вечерно време. Защото както и да е минал денят ни, ще ни очаква едно красиво легло, готово да ни прегърне в обятията си. Легло, което сам сте подготвил за себе си. Като знак на обич, грижа и уважение към нас самите. А не да ни посрещат разхвърляни небрежно чаршафи, които да сигнализират на психиката, че дори ние нямаме отношението, което сме бленували да получим от другите през този ден.

Красиво оправено легло = любов и грижа към себе си

Оправянето на леглото развива дисциплина и внимание към детайла

Малките неща имат голямо значение - всички го знаем. Ако се справяме успешно с малките си цели, ще имаме подготовката да се справим и с големите. Не сме дошли на Земята само, за да се наслаждаваме на мързелуването. Тук сме и за да пожънем това, което сме посяли и което ежедневно поливаме. Поливайте своята дисциплина и внимание към детайла, за да дойдат плодовете на изобилието, което ще се разстели във всички сфери.

Подреденото пространство чисти ума ни

Енергията има нужда да тече безпрепятствано. Разхвърляните пространства блокират нашата мисловна енергия, карат ��и да се чувстваме зле, претоварени, да работим с нежелание.  Лягаме да се презаредим в купчина разхвърляност с неприязън. Още в училище забелязвах, че за да седна да уча, трябва да си подредя стаята. Не само защото исках да правя всичко останало, но не и да уча, но защото видимо се концентрирах по-добре, когато работех в подредена атмосфера. Това продължи и в университета, това продължава и сега. Подреденото легло ни стимулира да подреждаме и стаята си. Дребните детайли раждат великите промени.

И така, за тези от вас, на които все още не ви се оправя леглото, запомнете, че правейки нещо малко, което не ви се прави, подготвяте психиката си и за други важни, но не толкова любими неща през деня, които имате да свършите. Търсете начин да обичате “обикновените действия” като ги поставите в перспектива. Пробвайте за седмица и ако не работи за вас - значи оправянето на леглото не е вашият път и няма нужда се насилвате. Тук сме, за да правим това, което обичаме, но и да търсим начин да се вкараме в продуктивно състояние, което ще отключва с лекота нашите способности.  Намерете вашия начин, аз се осланям на Сутрешния ритуал (сбор от любими навици). За тези, които вече го оправят - поздравявам ви и дано се наслаждавате повече на този процес, знаейки след днес какви възможности може да ви донесе.

Днес за финал ще дам практичен съвет от моя собствен опит: вземете си кувертюра. Това е покривало за легло, което - 1. Улеснява оправянето 2. Държи завивките чисти (ако не ги прибирате) 3. Видът на леглото става по-привлекателен и носи щипка естетическа радост на окото. Също така за мен това е прекрасен подарък и се радвам, че леля ми ми подари моята първа кувертюра. Това е от мен, успех с леглото!

Продължаваме със следващия навик. Дали ще успея да ви изненадам? -К.

[prehodna-blog]

Защо е важно да отделяме внимание на своите навици?

Ние сме това, което вършим многократно. (Ние сме това, в което постоянстваме.) Следователно съвършенството не е отделно действие, а навик. (Следователно добродетелта не е самостоятелен акт, а навик.)

-Аристотел

Твоите убеждения се превръщат в твоите мисли, твоите мисли се превръщат в твоите думи, твоите думи се превръщат в твоите действия, твоите действия се превръщат в твоите навици, твоите навици се превръщат в твоите ценности, твоите ценности се превръщат в твоята съдба.

- Махатма Ганди

Ако искаме да осъществим своите цели, да се движим успоредно със силните си вътрешни желания, да развиваме своята воля, да следваме своите ценности, ако държим да осъществим своята Съдба - ще трябва да направим усилие. Това усилие започва още с мислите ни, но над тях ще се съсредоточим някой друг път. Най-вероятно за всеки това усилие е различно, идва по различен начин, но пътят, който съм избрала да разглеждаме заедно е като започнем с навиците.

Мозъкът винаги се стреми да бъде максимално ефикасен и да пести енергия. Създавайки навици, ние го поставяме в режим на автопилот, който без усилие повтаря действия, които ни обогатяват, но и които не дърпат от нашата енергия. По този начин имаме възможност да бъдем по-продуктивни през останалата част от деня си. Тук не става въпрос да робуваме на навиците си, да ставаме роботи без свобода и да губим своята гъвкавост, а да се възползваме от силата на мозъка си да пази творческа енергия след като превръща постоянството ни в рутина. Желанието ми е подобрявам себе си и да извлека най-доброто, на което съм способна, развивайки потенциала си, напредвайки стъпка по стъпка.  И създаването на Пътят на облака е част от този път.

С времето в тук ще говорим и за нашите вярвания, убеждения и мисли, как да си поставяме цели и как да търсим и осъществяваме целта на душата си. Но за да стигнем до там, ще започна лека полека да разглеждам малките неща, които правим всеки ден, за да усетим инерцията, която ни дават, за да постигаме и големите.

Ако смятате, че животът е безсмислен, че ние сме просто малката бръмка прах в големия Космос и че така или иначе ще изчезнем скоро в някакъв момент и затова няма защо да живеем по най-добрия за нашето тяло, съзнание, душа, ум и чувства начин - не съм тук да променям убежденията ви. Разбирам откъде идва вашата истина, защото и аз се чувствах малка, поставена в такъв мащаб. Ааргументи в полза на обратното само биха засилили вашето вътрешно чувство на безпомощност и незначимост. Вярно е, че не съм съгласна с този начин на мислене, но няма да ви го натрапвам. Само ще споделя светоусещането си, че сме тук, за да развиваме най-доброто от себе си, да се учим, да творим, да се проваляме, да падаме, да ставаме, да следваме личната си истина и любопитството на душата си, да чистим кармични желания и да се радваме на чудото на Живота. Но ви разбирам. И се надявам дори да не споделяте моите вярвания да останете още малко тук, отворени за малките промени и подобрения, които бих предложила сред страниците на Пътят на Облака.

За всички останали - от следващия път започваме с действителното разглеждане на навици.

Очаквайте Навик № 1. Кой ли ще е той? :)

-К.

[prehodna-blog]

Разгадаване на Навиците

Какво е навикът?

Нека си припомним някои неща по този въпрос от предишната публикация:

Определение - Накратко: рутинно повтарящо се действие.

Разделихме го на Навици с Ниско проявление, изразяващи се в зависимости, пристрастявания и адикции и

Навици с Високо проявление, изразяващи се като инструмент за нашето развитие във всички сфери на живот.

Как се оформя навикът?

В своята книга “Силата на навика” Чарлз Дюиг разкрива формулата на тази рутина като затворен кръг и процес, състоящ се от три стъпки:

Подсещане - Действие - Награда (Cue - Routine - Reward)

Подсещането (т.н. Дразнител, Знак, Индикатор ) е частта, която привлича вниманието ни и ни предизвиква да действаме.

Действието (Изпълнението на Навика, Рутината) е самото поведение и обикновено се осъществява автоматично без умисъл.

Наградата е това, което ни кара да се чувстваме така, че да искаме да повторим действието отново и помага на мозъка ни да запечата кръга.

Подсещането (П) може да бъде предизвикано по пет начина:

Място

Време

Емоционално състояние

Други хора (или техните действия) 

Действие, направено непосредствено преди навика

Действието (Д) може да води до:

Навици с Ниско проявление (НП)

Навици с Високо проявление (ВП)

Наградата (Н) може да се изрази в следните нива:

Психическо удовлетворение

Духовно удовлетворение

Физическо удовлетворение

Емоционално удовлетворение

Ментално удовлетворение  

Ето и съответно малко примери:

Виждам тефтера на бюрото си (П: Място), отварям го и планирам деня си (Д-ВП) и се чувствам продуктивна (Н: Психическо удовлетворение)

Виждайки часа (П: Време), отивам ��а курс по рисуване (Д-ВП) и се наслаждавам на творческия процес (Н: Духовно удовлетворение)

Когато съм тъжна (П: Емоция), хапвам сладолед (Д-НП) и получавам допамин -щастие- от захарта (Н:Физическо удовлетворение) 

Виждам колега да гледа смешни видеа (Други хора), пускам си и аз (Д-НП) смея се, но и се разсейвам от работата (Емоционално удовлеторение)

Обядвала съм (Предишно действие), усещам летаргия и лягам да спя (Д), получавам следобедна будност на ума, (Ментална удовлетворение) но вредя на храносмилането си (ВП / НП).

Подсещане - Действие - Награда - Непреодолима Нужда

Четвъртият важен фактор във веригата е така наречената Непреодолима Нужда (Craving). Тя не е включена във формулата, защото се създава и заемо мястото си там с течение на времето.

Например, когато за пръв път започнем да ходим на Танци - Подсещането е Времето - 19ч. в Четвъртък; Действието е самото танцуване; Наградата е адреналина / допамина / чувството на удовлетвореност след танците.

Това, което се случва във времето с всеки един навик е, че Наградата започва да предхожда самото Действие. Появява се по време на Подсещането. Тоест в този пример ние още преди да настъпи 19ч. в Четвъртък получаваме Непреодолимата Нужда, жажда за танци (Craving) и така нямаме търпение да дойде часът, в който да танцуваме. Допаминът изпреварва времето си.  

Тази Непреодолима Нужда заздравя навика ни и ни тласка да продължаваме да го правим. Трудността е в първите няколко седмици, докато го създадем. Осезаем е както при Навиците с Ниско проявление (като натрапчиви мисли за удоволствието от цигарки), така и при Навиците с Високо проявление (Осезаема жажда за движение).

Основополагащи Навици (Keystone Habits)

Основополагащите навици са ключови навици, които създават Домино ефект. С тяхното започване или заменяне, можем да променим хода на живота си. Преекспонирани примери за това са:

Нов навик: Събуждане по-рано. Така бихме имали време за движение, тренировка, приготвяне на пълноценна закуска, време за сутрешен ритуал, който би усилил нашата продуктивност, време за семейството, което би довело до по-добро здраве, по-стегната фигура, по-високо самочувствие, повече щастливи моменти и т.н.

Промяна на стар навик: Спиране на цигарите (+Намиране на заместител с Високо проявление), което води до повече спестяване и пари за пътуване / обновяване на дома / нов автомобил / някакъв вид грижа за себе си, по-добро здраве, спортуване, по-високо самочувствиеи т.н.

Колко време отнема за създаването на един навик?

Истината е, че за всеки е индивидуално. Можете да намерите информация от 21 до 66 до 90 дни. В началото винаги е трудно, но с времето ще видите, че Непреодолимата Нужда ще ви помага да искате да продължавате и да постигнете стабилност.

Ключовото при стартирането на Нов навик е да си поставяме малки постижими измерими цели.

Но тази тема ще я разгръщаме във времето.

Запомнете само да не започвате повече от 2 нови навика наведнъж.

Чак след като ги установите може да добавяте отново внимателно нови.

С какво ни помага да знаем как работят навиците?

С това знание можем да създадем нови навици или да променим вече съществуващите. 

За да създадем нов навик, трябва да направим две неща:

Да разберем - Каква е Наградата, която търсим? Наградата е основният ни мотиватор, към която в последствие ще развием Непреодолима Нужда. Имайки задоволяваща Награда, ще имаме и стабилна база за създаване на навик, който да се запази с времето. (Виж Петте нива на Наградата) Знаейки каква награда ще получим от този навик, ние получаваме и силата на отговора на въпроса Защо - това е основната причина да го започнем и да сме постоянни в изпълнението му.

Втората задача е да си създадем Подсещане. Така спестяваме усилията си и улесняваме мозъка, който има силата да създаде този нов навик. Например ако искаме да пием повече течности - ще оставяме празна чаша на бюрото си / ще носим бутилка с вода с нас през целия ден / ще използваме приложение, което да ни напомня със звук да пием повече вода и така визуално ще се подсещаме да правим действието.

За жалост промяната на старите навици е по-трудна. Те не могат да се изкоренят напълно, но могат да бъдат ефикасно трансформирани.

Стъпките са същите - разбираме каква Награда получаваме (като можем да експериментираме с нея и да добавим ѝ повече стойност), разбираме чрез самонаблюдение и какво е Подсещането и ги запазваме. Важната стъпка тук е да променим единствено Действието.

Пример:

В 14:00ч. (П: Време), хапвам сладолед (Действие1 - НП) и получавам допамин от захарта (Награда)

В 14:00ч. (П: Време), излизам на разходка (Действие2 - ВП) и получавам допамин от движението (Награда)

Предварителният план за моментите, в които бихме били изкушени / в които ще се сблъскваме с трудности и болка също помага за промяна на нашите навици. Доброто планиране е ключово и при създаването на новите.

Днес няма да се съсредоточаваме върху това как да променяме вече съществуващи навици. Това е процес, който е различен за всеки - може да е дълъг и сложен, може да стане и от раз, но който със сигурност изисква съзнателно взимане на решение, обмисляне на причините за самото поведение и планиране на нови действия, които са индивидуални за сам��я човек. Обикновено промяната, за която мечтаем започва да се реализира в момента, в който станем осъзнати за Причината, зад която стоят нежеланите действия, мисли, поведение и състояние на душата.

Началото и промяната обикновено изискват повече усилие. Това е защото осъзнаваме, че ни очакват малки ежедневни стъпки за дълъг (може би доживотен) период от време. Ефектът и резултатите идват бавно, но е хубаво да помним, че винаги е по-добре да започваме с новите неща плавно - нищо в Природата не бърза. Слънцето изгрява бавно, нека и ние като него се движим спокойно, изграждайки стабилни навици един по един.

Благодаря, че отделихте време да разгледате малко по-сухата теория за това как работят навиците. Това е важно, за да разберем с какво ни помага следенето на нашето поведение. Следващият път ще си говорим на кратко за това.

-К.

[prehodna-blog]

Съдържание

В предишната статия посяхме Семенцето, но... на какво?

Споменах само, че ме движи импулс да споделям информация, не с цел да поучавам, да давам акъл или да предлагам непоискана помощ, а за да следвам собствените си подбуди, своята така желана Автентичност и да утвърждавам вече наученото в себе си. Но какво съдържание може да очаквате да се разлиства с времето, тук, в Пътят на облака?

Обичам да възприемам себе си като наблюдател. Може би всеки обича. Като човек, който осмисля двете страни на монетата, нищейки дуалността в този свят. Имах късмета да израстна именно като такъв, съзерцавайки едната страна на една монета - тази на различни зависимости и пристрастявания. Като започнем от кафе,  алкохол и цигари и минем през захар, джънкфууд и мононатриев  глутамат, преяждане, проспиване, работохолизъм, коз, интернет, социални мрежи, 18+, сериалчета, филми, леки форми на  хазарт и още в този род. Нормални неща. Неща, с които се сблъскваме всеки ден. Въпреки това, нещо толкова стандартно на пръв поглед ми правеше силно впечатление още от дете. Желаех да разбера какво ни подбужда да се държим по определен начин, особено такъв който би довел до саморазрушителни резултати в дългосрочен план, ако не се държи в баланс. С годините  разбрах повърхностната част от отговора - че това е повтарящ се подъзнателен механизъм за справяне с потиснати емоции и проблеми. Но все още нямах пълен отговор, а и каква е другата страна на монетата? 

Аз самата бях зверче със захарна адикция, която ме повличаше да нямам апетит и да проспивам деня си. Ала разбира се, така се развиха обстоятелствата, че успях да я преодолея и да се трансформирам в човек, който обича да се грижи за себе си, обича подредените действия и търси начини да подобрява деня си.

Така детският ми интерес се разгърна и ми даде отговора. Разбрах, че съм намерила втората страна на монетата. Тя стана цяла. И какво образува? Познахте, навика. Картината беше пълна и видях високото и ниското проявление на навиците.

Ако ниското проявление се изразява както споменах в зависимости, пристрастявания и адикции, определението за високо проявление на навиците е именно - рутинни повтарящи се действия, които имат силата да подобрят психическото, физическото, менталното, емоционалното и духовното ни състояние.

Говорейки за баланс, ще говорим и за осъзнатост. Искаме да използваме знанията за високото проявление на навиците в наша полза, а не отново да ги използваме като бягство от реалността, от чувствата и емоциите си, от живота. Те ще са инструмент към обръщането към себе си и срещата с нашите нужди. 

От  тази тема ще поникне семето на този блог. Заедно ще разглеждаме колекционираните ми сведения от последните шест години, разлиствайки ги в  сферите на здравето, мотивацията, ефективността, щастието, развитието  на потенциала ни, мисленето ни, радостта от съществуването, поставянето  на цели и цялостното подобряване на качеството ни на живот. И търсенето на баланс.

И... за финал, ако това са въпроси, които ви интересуват, ще се радвам да търсим отговора им заедно. Да споделим момента, да живеем тук и сега с ясното съзнание, че всичко, което градим е временно, но въпреки това заслужава нашите съзнателни време, енергия, грижа, любов и внимание. Дошла съм да се уча, независимо дали в гръмотевици или слънце, но ще следвам себе си по пътя на облака и ще го правя с наслада.. докато не се слея отново с онова, о�� което съм дошла.

Следващият път очаквайте първата главна тема -  Навиците. Stay tunned.

-К.

Послепис: Създавам този блог, защото силно искам да го направя. Задоволявам тази своя нужда като ѝ давам живот. Целта ми е да се уча и да се забавлявам. Споделям опита си и съм готова да разширявам знанията си. Нямам за цел да променям вас и вашите възгледи, а да променям себе си като имплементирам в живота си още по-добре темите, за които ще пиша.

[prehodna-blog]

Начало

Случвало ли ви се е да мечтаете да започнете ново начинание с месеци, но все да не стигате до предприемането на първата крачка? В това отношение като един архетипен представител на зодия Близнаци аз често го правя -  летя си в облаците с някоя красива идея, но тук на Земята - не мърдам и крачка в  посоката на нейното осъществяване. Духът ми се откъсва и танцува с мечтите, но тялото ми ги следва само на сън. Така се получава, че разглеждам всяка една уловена концепция като проект за сътворяването на Дома-Мечта. Първо, след като Идеята ме осени, Вътрешното око започва да си я визуализира осъществена - да я чувства, предвиждайки мястото на всеки един сладък детайл. После Ръката я улавя и започва да я описва, да я рисува, да чертае проекта за осъществяването ѝ. Доволна от тази нагледна картина идва момента, в който Устата иска да я сподели с най-близките си специалисти, за да я уверят, че планът е осъществим. Иска да знае дали е съгласуван с моралните и стойностни закони за вдъхновяващ градеж. След като Ухото получи нужните съвети и печат на одобрение, Мисълта започва да тиктака. Отново. Вижда всяка една тухличка и съставна част като отделен мини-свят. Вкупом те трябва да са задължително еднакво добре обмислени, качествени, прекрасни, съдържателни и подредени, за да може полагайки ги една до друга да имаме стабилна основа. Ммм. Да... До тук чудесно, нали? На теория. На практика толкова много я кроя тази пуста първа тухла, че в стремежа си към логическа издържаност и подреденост пропускам да видя как не разполагам и с грам свобода на действие. С толкова много условия как да се отпусна и да я създам, как да я положа? Как да си обещая, че и следващата ще е също толкова добра като качество? Къде остава мястото за грешки, за развитие, за научаване на нови неща, за подобрение, за изследване на вълната, на спиралата? Как да се престраши Сърцето да започне? Е, важното е, че накрая лампичката все пак светна и без да прекарваме електр��чеството на Дома-Мечта. Отговорът на всички тези въпроси се изясни. Разбрах, че мога да си сменя перспективата и да погледна на Къщата като на... Семенце.

Семе, което искам да засея, да поливам, да отглеждам с любов и внимание, и което да наблюдавам как расте. Заедно с мен.

Нищо по-сложно.

И ето как Летящият Близналдец най-накрая започна да се движи успоредно, както на небето в облаците, така и на земята. По пътя на Автентичността си. Следвайки стъпките на любопитството си безстрашно, без напрежение, очаквания или вина. Ученикът, колекциониращ знания, най-накрая си позволи да ги споделя, но не от желание да се превръща в Учител, а за да научи себе си, да изследва себе си и да бъде себе си.

Здравейте, аз съм К. и това е моето Начало. Добре дошли в блога ми - Пътят на Облака. 

Януари 2019