#Лейла

[deafsnake]

Лейла

Первый арт к подборке: «Штирлицы, ч.1»

Этапы работы над артом:

[tishafairywinx]

Лейла в стиле анимэ 90х

[onlyalperend]

Bu sonuclar icin sadece iyi ilk 2 fragmanlara borclusunuz,insanlarin beklentisini yukselttiniz cunku.Bolumde o sahneler hemen bittip sona dek bombos seyler izlettiniz. Dususu haftaya gorursunuz seyirci nur ve yanrollerin karnavalini izlemeye gelmedi.Cok onemli gercekler anlatildi.ama Nur her sahnede gorunsun diye,o gerceklere,basrollerin yasadiklarina degil nur ve yanrol uzantilarinin bos sahnelerini dayattiniz.adam akilli,hikayeye katkisi olacak,basrollerin sahneleri yerine absurt 1 iskence seyrettinizana basrol Alpereni max 15 dk seyrettik,Civanin yasadiklarini yine teget gectiniz,ana cifte konusma yazilmiyo,sarilmayla gecistiriliyo.Millet iyi 2 tanitimdan gelip, ab,abc1 reyting artti ama dun ona ve basrole saygisizligin tepkisi haftaya cikar.Gelmisiz 24ncu bolume,hala hikayeye zerre katkisi olmayan seyleri izletiyorsunuz,hikaye loop`a aldi,tum bolum Nur`un bir odadan oburune gecip,yemek yiyisini,telefon acisini,takipcisini gorduk.Saka mi bu?Bu sacmaliklar icin dogru durust hikaye izlemiyoruz. Hikayede en duzgun ve empatik karakter olan,basrol Civan`i sadece 15 dakika seyrediyoruz.Oysa Civan son bolumde yine cok yipratici gerceklerle karsilasti ama adami gostermediniz bile 50 dakika yoktu,o sira napti,nereye gitti muama.Kalan surede de max 5 dk gorundu.Iyi tanitilip,iyi baslayip 20 dk sonra 11 bolum gibi fiyasko olarak bitti.2 hafta sonra yeni rakip geliyor, ama Nur askiyla havlu atmis gibi yaklasiyorsunuz.Artik toparlayin. ayyapim . 24. Bölüm Reyting Sonuçları.. Dizi bu hafta AB ve ABC1'de yükselişte. 📌

Total | (6) | 4,38 AB | (2) | 4,85 ABC1 | (3) | 5,25

. . Leyla Hayat Aşk Adalet (özet) sonuclari /Rebroadcast ratings . TOTAL; AB; (10) ABC1; . 5 Mart 2025 Çarşamba #SomeraReyting sıralamasında 7.33 reyting share ile dorduncu. adbatv`ye gore Leyla Hayat Aşk Adalet 16.400 sosyal medya paylaşımına konu olarak gün boyu en fazla konuşulan 2nci çarşamba dizisi oldu. mydiziworld`e gore dizi 18.000 sosyal medya paylaşımına konu olarak gün boyu en fazla konuşulan 2nci çarşamba dizisi oldu. Dizi`nin hashtagi dun aksam birinci siraya yerlesti . . #Leyla yeni bölümüyle Çarşamba 20.00’de NOW’da! ✨

[strangetourist]

Mobile Legends:Bang Bang-нубик в рейтинге

[chulmanskydi]

картиночку вам в ленту продолжаем винксогенш Лейла - гидро - Фонтейн кто сидит в тг знают, что дизайнила я её ещё когда Фонтейн даже не заанонсили, поэтому стиль одежды рисовала наугад попала?

[kusts-art]

Hi!!! I drew Leila from Thirteen Lights. I really like this character. She is so cute :3

[vprki]

С поглед към отминалата 2023- част II

На нас, всички, ни се случи нещо изключително през отминалата 2023 – наградата „Букър“, която получиха Георги Господинов и Анджела Родел за романа „Времеубежище“ и неговия превод на английски. Хубаво е да си даваме сметка, да сме щастливи, че българската литература е оценена, разбрана, обичана в света. И преводът на романа на различни езици е на витрините на книжарниците в много страни сред топ книгите.

Когато човек се обръща с поглед, не толкова като равносметка, а като емоции и преживявания, помни и никога няма да забрави дати, дни. Ще го съпътстват, както беше с вълнението и щастието в навечерието на 24 май миналата година. „Честит празник! Честито чудо на езика!“ Каза Георги Господинов на български език при получаване на изключителната литературна награда Международния Букър за 2023 заедно с преводачката Анджела Родел за романа „Времеубежище“ в Лондон. Журито на миналогодишното издание на отличието беше с председател френската писателка, носителката на “Гонкур” Лейла Слимани, която обяви печелившата книга на церемония в Скай Гардън, Лондон, на 23 май, късно вечерта, минути преди да настъпи най-светлият ни празник 24 май. Тя каза за „Времеубежище“: “Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да се справи, както с индивидуалните, така и с колективните съдби, и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна”.

��ейла Слимани /л/, Анджела Родел и Георги Господинов при получаване на наградата "Букър"

А сутринта след получаването на наградата Георги Господинов написа на стената си във фейсбук: „Честит празник! Честито чудо на езика! Имах щастието да произнеса тези думи на български снощи на връчването на Букър в сърцето на Лондон! В навечерието на най-хубавия празник! Написах тази книга с трийсетте букви на кирилица. Благодаря на всички, които вярваха в нея! Благодаря на читателите си, с които сме заедно от години. Беше и е дълъг път. Благодаря на писателите преди мен, от които съм се учил! На българските писатели за всичко изстрадано и написано. За радостта, която видях в България след обявяването на наградата снощи. Радостта заради книга е чиста радост. Благодаря ви! Възможно е! Иска ми се това да отвори вратата към българската култура и да ни даде кураж.“ /Повече за наградата през миналата година може да прочетете във „въпреки.com” тук./.

Припомняме, че в разговор за „въпреки.com” по повод удостояването ѝ с наградата за превода на “Физика на тъгата” от Георги Господинов на първите награди на литературен клуб “Перото” в НДК (2015), Анджела Родел каза: „Българската литература има значение за света. Георги Господинов има страхотен език. Той е поет и това си личи в прозата му. Георги има много тънко разбиране за ритъм, за звучене на езика, обича да играе с езика и на микро ниво нещата са много пипнати при него. Красиво самото писане, не само смислово, структурата на езика е красива и изпипана. Тя е много майсторска на всяко ниво. Той има интересни идеи, но и как да ги каже и начинът му на изразяване е много красив. Разбират го. Той говори за социализма, говори за разни неща, които за нас не са познати, не сме живели през такъв период. Но той говори на общочовешки език за детството, за носталгията, за което всеки човек има разбиране. Той говори за социализъм чрез някакви общочовешки емоции и чувства. Затова,  въпреки че е много българска неговата тематика, той е лесен за разбиране от американците. И не само в Америка, а и от италианци, и французи и германци…”. Почти пророчески думи… А в последните дни на 2023 ��година научихме, че  Анджела Родел е превела и една от великолепните книги на проф. Вера Мутафчиева, Светла ѝ памет, „Случаят Джем“ и тя ще има своята публика по света.

Романът „Времеубежище“ със логото на издателство „Жанет 45“ излезе в България през април 2020 във времето на извънредна ситуация заради Ковид-19 /във „въпреки.com” може да прочетете тук/.

Когато Георги и Анджела в Лондон получиха статуетката за наградата „Букър“ от ръцете Лейла Слимани, едва ли сме предполагали, че ще имаме шанса да се срещнем и общуваме с нея по време на 11-ото издание на Международния литературен фестивал през декември в НДК, когато тя беше сред участниците. Фестивалът беше изключителен, но за него малко по-късно в текста.

Връщаме се в септември, когато в рамките на „Празниците на изкуствата Аполония“ Георги Господинов проведе втория си майсторски клас по творческо писане след този през 2021 година. Седем бяха младите автори, които той избра да се включат в него - Александър Арнаудов, Анжелина Бъчварова, Ани Динева, Емилия Найденова, Камелия Панайотова, Михаела Илиева и Христина Йорданова. В двора на Градската галерия на Созопол той не само ги представи, а и в разговор с литератора Иван Ланджев сподели и за международния Букър и за чудото на езика, което е негова специална тема. “На български език може да се говори за големите неща по същия начин, по който го правят и другите езици. Наградата за "Времеубежище" в действителност е радост заради книга и именно това я прави още по-важна.“ Сподели тогава Господинов. За младите участници в майсторския му клас, някои, от които вече и с дебютни книги каза, че се е постарал да им предаде от личния си опит. „Колко е трудно ще бъдеш в часовете самота по пътя на писането и кои са най-важните неща, които ще останат накрая - като развиването и запазването на чувствителността, която човек има. Тази чувствителност е и най-същественото, за  пишещия.“ За заниманията  по творческо писане  научихме от него и от прочетеното от участниците. Едно от упражненията, които им е задал, е да пишат за спомена си от първия страх (за това ще стане дума по-късно в текста), който цял живот носим със себе си. Другото – да напишат историята на своето име, защото всяко име има история. А трето – текст върху годината, в която са родени. Младите автори бяха поколението от края на 80-те до края на 90-те. Всички зададени от писателя текстове са писани в рамките между 12 и 13 минути.

Георги Господинов на "Празниците на изкуствата Аполония" в Созопол, 2023

Господинов сподели тогава и, че най-доброто на писането е възможността да минаваш нататък и да произвеждаш памет. Винаги е хубаво, обаче, да тръгнеш от изгубената родина на детството. А когато пишеш за нея, трябва да се върнеш в онова тяло, в онази своя височина. Тук не по-малко важно е да не забравяш, че ако се забелязваш, то е защо си стъпил на раменете на гиганти.

Припомняме, че в рамките на „Аполония“, 2023 традиционно беше много силна литературната програма. Отбелязахме вече в първата част на обзора ни присъствието на нобелистката Светлана Алексиевич. Всички литературни вечери бяха изпълнени с публика, щастлива, че е сред автори, сред книги и разговаря за тях за времето, за живота ни, за това какви сме и кои сме като памет и човечност, къде се срещат тъгата и радостта…Кой казва, че не се чете? Този риторичен въпрос ни връща към 11-ия Международния литературен фестивал и 50-ото издание на Панаира на книгата в края на годината в НДК.

Мирослав Пенков /л/ и Захари Карабашлиев /д/

Всяка среща с рамките на Литературния фестивал в Мраморното фоайе на НДК бе преди всичко празник на литературата за публиката, винаги препълнила пространството. А дългите опашки за автографи от авторите на представяните книги е едно от доказателствата. Амбицията на програмния екип на Софийския международен литературен фестивал за 2023 година с мотото „Създаваме истории. Създаваме история.“ проф. Амелия Личева и доц. Дария Карапеткова беше да се поканят автори, които са прицелени в различни публики, работят в разнообразни жанрове и не на последно място - правят опити да обяснят съвремието и да посочат възможни траектории за онова, което ни очаква в бъдеще. Реализираха по вдъхновяващ начин. И ще продължим да пишем за тази най-книжната седмица в София не само на декември, а и на годината, защото срещата с автори, преводачи, издатели, най-вече с книгата не е само фестивално събитие (в добрия смисъл на думата), а лично преживяване с творба,  което съвсем не е моментно. А продължава във времето и се чете и препрочита.

Във „въпреки.com” вече написахме за срещата с писателя Мирослав Пенков, автора, който ни покори още съвсем млад преди години със сборника си разкази „На изток от Запада“ и се завърна от Америка специално за премиерата на но��ия роман „Река в лабиринта“. Тя бе  представена в разговор с колегата му Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство „Сиела“, което издава и книгите на Пенков. Специално внимание отделихме и на македонската писателка, поетеса и преводачка Лидия Димковска при представянето поетичната ѝ книга “(Не)удобството на съществуването”, публикувана от Издателство за поезия ДА на 11-ия Софийски международен литературен фестивал.

Силвия Чолева /л/ и Лидия Димковска /д/

Единствената поетична книга в програмата му, представена в разговор с издателката, поетеса и журналист Силвия Чолева. „Всички си мислим, че поезията не се чете, че е за елита. Аз мисля, че поезията се чете! Поетичните книги може и да не са бестселъри, но винаги съм изненадана колко читатели има на представянията на стихосбирките ми по света.“ Каза Лидия Димковска.И продължи: „Ако пишеш по теми, които са универсални, но се изразяваш по индивидуален и личен начин, книгите стигат до читателите. Моята литература със сигурност е вдъхновена от живота, който живеем, от света, в който живеем, от реалността. Не пиша за нищо абстрактно, което хората да не разбират и да не усещат, моите чувства са и ваши чувства. Мисля, че винаги мога да се надявам на заедност с моите читатели и читателки, с българските си читатели.“

На финала на Литературния фестивал, както вече знаете беше срещата с Лейла Слимани и Георги Господинов, с модератор Георги Ангелов, журналист, един от водещите ни преводачи от френски. (Много ми липса, а и не само на мен като водещ в предаването „Библиотеката“ на БНТ, но това е друга история).

Лейла Слимани, Георги Ангелов и Георги Господинов

Френско-мароканската писателка Лейла Слимани е сред най-известните писатели и романисти във Франция и франкофонските страни, лауреат на наградата "Гонкур", 2016 за романа ѝ "Нежна песен" (превод Р. Стефанова). В България са публикувани и „Уханието на цветя в нощта“ (превод Зорница Китинска), 2023 „ В градината на змея“ (превод К. Кавалджиев), 2017  от издателство „Леге Артис“. През 2023 г. писателката оглави журито на международната награда "Букър", чийто лауреат е Георги Господинов с романа си "Времеубежище" в превод на Анджела Родел. Сблъсквала се е с расизма и пише за трудния живот на жените в Мароко. Слимани е писателка и журналистка със силна гражданска позиция.

„Когато пишем сме доста по-добри хора, отколкото, когато не пишем, тогава сме доста по-проблемни. Ако прочетете книгите на Лейла Слимани и епитафите към тях, ще видите, че тя познава повече централната източно европейската литература, дори повече от самите нас. Милан Кундера е един от любимите ѝ автори, Чехов, Толстой. Казвам го, защото ние винаги сме предубедени, че кой ще чете писателите от нашия регион. Това е интересът към перифериите, който минава през английската, американската, но има друга чувствителност, която минава през образците на тази периферия.“ Каза Георги Господинов.

Анджела Родел и Георги Господинов при получаване на наградата "Букър"

За романа „Времеубежище“ Ле��ла Слимани сподели: "Прочетох го на практика на един дъх, за един ден. �� този роман се почувствах уютно, защото препраща към свят, който познавам и обичам, към мои любими автори. Стори ми се едновременно много смешен и изключително меланхоличен. Много ме затрогна." А и двамата с Георги Господинов идват от "периферна", поне в евроцентристките ни представи, култура, макар и тя да пише на един от най-разпространените езици и да е носител на най-престижната френска награда за литература. Доколко обаче можем все още да говорим за център и периферия, когато става въпрос за литературата? "Струва ми се, че това е било така преди 50 години, но все по-малко отговаря на действителността. Днес светът се разширява. Чуват се нови гласове било от Африка, от централна Европа или от Азия и това е нещо хубаво." Убедена е писателката, която, все пак, от 17 годишна живее във Франция. Пише на френски и споделя, че не пише на арабски. Двамата ги обединява и нещо друго – самотата на писане и четене. Със сигурност не само тях…

Лейла Слимани и Георги Господинов

„Важна е темата, защото книгата се пише в самота, губиш приятели, не отиваш някъде с приятели на кръчма. Но е важно с кого сядаш на една маса. Но има и нещо друго – ние пишем в самота книгите си, но, всъщност, непрекъснато си говорим с други автори, с други гласове – Пруст, „В търсене на изгубеното време“, и Томас Ман, и Чехов, и Бродски, и Борхес. Докато пишем книгите си, това е работа в главата с други гласове, в други стаи. Особено състояние, но си говориш с други хора. Докато пишех „Времеубежище“, „Вълшебната планина“ беше до мен по ред причини, става дума за навечерие на войната, тревожност. Усещането днес е нещо подобно и липсва възможността за нормален разговор. Всичко те вбесява в другия. Искам да ме чуеш, искам да крещя по-високо от теб. Това го има в Томас Ман. И усещането, което имаме за повторение днес не е случайно. Нещата не са по-малко тревожни.

Писането е работа срещу омразата, защото като чуваме историята на Лейла или моята история, някак си не можеш да мразиш, ако си нормален. Не можеш да мразиш човек, който ти е разказал за него си и за дъщеря си. Не можеш да мразиш човек, който разбираш, че говори искрено за себе си и за детството си, например. Това, което прави литературата е да те кара да разбираш и дай, Боже, да ти дава щастие.“ Сподели Георги Господинов. Но се върна, благодарение на въпрос на Георги Ангелов и към прословутата си фраза от преди години „Четящият човек е красив“ и защо трябва да се чете. „Това, което съм се опитал през тези 20-30 години да правя е да твърдя, че четенето е ценност и, че когато четеш правиш поне три неща: Първо: Произвеждаш смисъл за себе си, разбираш себе си и света; Второ: Знаем от Шехерезада – отлагаш края. Като четеш роман, като прочетеш книга, като разказваш история, отлагаш края, печелиш още един ден и още сто неща, които могат да се изброят. Най-важното е, че четенето е политически акт така го казах 2013 година, когато ми беше тази фраза и не беше казана случайно тогава. Четенето е политически акт, защото произвежда съпротива срещу политическия кич, срещу кича на национализма. В 21-ви век сме – четящият човек е красив и смислен.“ Каза не за първи път Георги Господинов.

Лейла Слимани

За Лейла Слимани писането е мистерия, възможна единствено в тъмнината и самотата, но също така огледало, в което показва на обществото собствения ѝ образ. "Литературата, според мен, говори за отношението ни с другите, за това какво е да живееш в общество, така че неизбежно се отнася към политиката. Дори когато говорим за семейството – то е политическо пространство. Малко са областите от живота, които не са политически и понеже литературата обхваща целия човешки живот, няма как и тя да не е политическа. Литературата дава власт. Тя може да бъде подривен, политически или също така феминистки акт – четящата жена има тайни, не знаем за какво мисли. Четящата жена вече не е съпруга и майка, затворена в гра��иците на домашното. (тя определя себе си като феминистка, помнейки детските си години в Мароко, когато на жените е било забранено дори да четат). Литературата дава смисъл, връща ни към форма на самотата. Когато четем се затваряме в себе си. Имаме вътрешен живот, а той е много важен. Литературата отваря нови хоризонти. Вече не съществува само реалното, възниква нова действителност, която става възможна чрез книгите."

За Георги Господинов „Писането, всъщност, е работа срещу омразата. Това, което прави литературата, според мен е да те кара да разбираш другия.” И двамата са убедени, че в нашия свят на тревожност, на войни и ужас единственият отговор, който може да се даде на тираните и фанатиците, е щастието, обичта, радостта.

Обединява ги и още нещо – отношението към миналото, за което Георги Господинов говори още през 2021 година, когато получи наградата за проза на Портал Култура. “Миналото сочи напред, защото е пред очите ни, а бъдещето, като не се вижда, то е отзад. За писателя е естествено да се интересува от миналото. В миналото има миризми, като си има неща за всички сетива. Бъдещето е малко като празна стая,  която стои там отпред, но трябва да я населяваш с нещо. Естествено е миналото да ни вълнува. Аз не пиша исторически романи, тези които сега четата „Физика на тъгата“ и са на 20 за тях той звучи като исторически роман. Това минало, което ме интересува е миналото, което е още топло, още населяваме. Миналото, в което майка ми и баща ми са там, дядо ми и баба ми. Това е минало, което аз съм виждал и съм го чувал, разказано им от тях. Това минало ме интересува. В някаква степен бъдещето, което ме интересува е също толкова близо. Не ме интересува дали след 100 години ще колонизираме Марс или не. Бъдещето, което ме интересува…ние се борим да спасим следващите пет години. Това е истината, нека си го кажем! Ние се борим да имаме пет години, след това 10 години. Не може да говорим за след 100 години какво ще бъде.“

„Аз харесвам топлото минало, което можем да докоснем... Харесвам историите на баба ми. За мен това не е минало. Това е настоящето на моя дух. Писането ни дава възможност да си върн��м това, което е изчезнало.  Харесвам моето минало, с моите спомени, аромати и цветове. То за мен е убежище Когато мисля е за близкото, а не за след 100 години.“ Сякаш го допълни Лейла Слимани.

В края на срещата, която според нас беше и като незабравима история от приказките на Шехерезада, благодарение на цялостното излъчване на Лейла Слимани. Георги Ангелов попита и двамата писатели за личните им страхове. Те и така отговориха в личен, интимен план. Но Георги Господинов сподели и, че обмисля следващата му книга да бъде посветена на страховете. „И то на първите страхове. Ние сами произвеждаме страховете си и понеже имаме въображение, те стават по-големи от самите нас”. Думите му ни върнаха към майсторския му клас в Созопол, когато е дал тази задача на курсистите си. Може би я е обмислял още тогава или те са го провокирали – ще разберем…

Георги Господинов и Лейла Слимани

По-подробно разказахме за тази среща, защото тя ни връща и към книгите през годината – за паметта, която още можеш да пипнеш, за самотата, която не е само писателски избор и за нас самите, които продължаваме да живеем в свят на диктатори…През годината отбелязахме в текстове при нас не малко книги /за част от тях може да прочетете тук, тук, тук и тук/, но едва ли е достатъчно, защото е необятна тема.

За финал на този текст ще бъдем по-делови. Не за първи път подчертаваме, че съжителството по този начин на Панаира на книгата и Международния литературен фестивал е мъчително, меко казано. Мраморното фоайе на НДК е като гаров перон с шумовете на другото събитие, не по-малко важно и смислено, но различно. Дворецът има n-броя зали, където Литературният фестивал да се провежда в близостта, интимността в срещите с авторите.

Публиката в Мраморното фоайе в НДК

И още нещо за Панаира и неговите организатори – докога издателство „Еделвайс“ ще присъства на Панаира на книгата и на Алея на книгата? Издателство, което издава книги, отричащи Холокоста, пропагандиращо човеконенавистни идеи. И организаторите да не го обясняват като "друга гледна точка" и "свобода на словото". Припомняме, че съоснователят и първи президент на Асоциацията на българските книгоиздатели от 1994 до 2005 и директор на Панаира от 1995 до 2005 година Раймонд Вагенщайн не допусна издателството "Жар-птица", по-късно "Жарава 2002" на Волен Сидеров за подобна литература на територията на форума, който се провеждаше тогава в зала 3 на НДК. Той си стоеше отвън във фоайето и един от малцината спрели на импровизирания му щанд бе тогавашният президент Георги Първанов.

Част от публиката, препълнила Мраморното фоайе на НДК на срещата с Лейла Слимани и Георги Господинов. В центъра Крум Крумов, вляво Невена Дишлиева-Кръстева снима

Защо споменавам всичко това? Защото миризмите от близкото ни минало, за които говорят двамата писатели са не само курабийките на баба с канела, или на сладкото ѝ със стръкче индрише, или на книгата с пожълтели с��раници „Без дом“ на Хектор Мало със стария правопис, който бързо ще научиш, за да я прочетеш и цял живот да съпреживяваш съдбата на дядо Витали и малкия Реми… Това са други истории, но винаги някак, свързани с книгите.

Следва продължение. Налага се трета част, има защо…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на наградата "Букър" и "Аполония"

[eurovisionru]

Беларусь со своим участником определится 10 сентября в вечернем эфире на Первом канале

Ведущие «Детского Евровидения» Денис Курьян и Лейла Исмаилова О том, что Денис Курьян будет вести детский конкурс песни «Евровидение» в Минске было известно еще в мае. Оно и понятно - ведущий работает на этом конкурсе уже пять лет. А вот на роль ведущей претендовали аж 100 девушек и девочек. В числе которых - телеведущая Ольга Барабанщикова, первая представительница Беларуси на «Евровидении» Ольга Сацюк (4 место) и даже победительница «Детского Евровидения 2005» Ксения Ситник. Правда, как отмет... Читать дальше »

[ohhmysimsworld]

Семья БИНС | Family BINS

pt2.

Джулиан и Дилан - родные братья. Если примерять их возраст на наш - Джулиану примерно 28-29 лет, а Дилану - 21-22.

Джулиан родился не желанным ребенком со стороны мамы ( Лейлы ), увы. Она всю беременность проходила грустная, не принимала ребенка и даже в детстве больше забот брал на себя папа ( Мэтт ). Только в возрасте школьника - Лейла, наконец-то, осознала, что она - мама. Конечно же Джулиан это ощущал, я уверена. Он приобрел ЧХ - Задира, а в последствии - Холерик. Более теплые и доверительные отношения у Джулиана сохранились с папой, а вот с матерью - нейтральные. Из-за этого Джулиан рос очень самостоятельным, он легче справлялся с трудностями, нежели его брат.. Даже смог переехать на Сулани, пожить некоторое время, пока обучался там в университете, на кафедре - Океанология. Дилан - желанный ребенок, да и в целом так получилось, что он - копия матери, начиная от внешности - заканчивая предпочтениями и даже унаследовал ЧХ - Непереносимость лактозы ( у Лейлы эта ЧХ ). Теплые отношения у него сохранены как с папой, так и с мамой, но все же Лейла заметно отдавала больше любви Дилану.

К слову, Дилан ��рал пример со старшего брата, как и поведение, от чего тоже получил ЧХ - Задира.

Братья - ладят друг с другом хорошо. У них нет и не было ревности друг к другу и к родителям. Я думаю, что Мэтт - повлиял на это, ибо дарил любовь и внимание сыновьям одинаково, не смотря на такую разницу в возрасте.

Дилан, который залюблен матерью, тяжелее справляется с самостоятельной жизнью, он часто просит денег у родителей или просит передать ему еды. Хотя он владеет навыками готовки и даже механики - но зачем, если мама все даст !? Разница в характере братьев - заметна. Подростковый возраст Джулиана оказался очень тяжелым, он был настоящим хулиганом, постоянно дрался, много пил, шастал по клубам и различным заброшкам со своими друзьями. А вот Дилан больше любил внимание женщин в своем подростковом возрасте, в этот же период он встречался с девушкой около полу года, расставание было его инициативой из-за его грубого характера. После первых отношений он начал проявлять свою любовь к творчеству и пошел по этому пути, как и мама.

В данный момент Джулиан скоро станет отцом. В свое время он не мало перебрал девушек и только в старшем возрасте он узнал, что такое истинная любовь.

Дилан более крепок в любви. После первых отношений прошло примерно около года, как он вступил в новые и, казалось бы, серьезные отношения, даже начали жить вместе, пока его пассия не изменила ему.. на глазах у его матери.

Сейчас Дилан находиться в свободных отношениях ( постель ) с девушкой, но заметно, как девушка проявляет к нему интерес больше.

[mantikora09]

Джережаны моя маленькая любовь)

Жан долго не мог привыкнуть к жизни после гнезда. Он относился настороженно к тренеру, к команде и даже к новому капитану, который так искренне ему улыбался.

Однако раненая птица смогла постепенно приспособится к лучшим условиям, тем более его окружили заботой, а трое людей и вовсе стали лучшими друзьями.

Джереми, Лейла и Альварес были ему куда ближе, чем семья, а Нокс и вовсе вызывал в груди нежную тоску.

Однажды устроив просмотр кино командой Джереми занял для него место, а среди сеанса и вовсе легко взял Моро за руку. Потом начались поцелуи походы вдвоём в кино или в кафе и вдруг Жан незаметно для себя оттаял. Начал сам тянуться к Ноксу, обнимать, мягко улыбаться пока Джереми так увлеченно о чем то рассказывает.

Раненые крылья окрепли, теперь он свободный ворон, но ему больше не надо никуда лететь, теперь у него есть дом, теперь у него есть любовь.

[deafsnake]

Итоги 2024 года

Самое время подвести итоги года) В этом году я закончил колледж с красным дипломом, познакомился с удивительным фандомом (Майншилд), впервые в жизни полетал на самолёте, побывал в другом городе и встретился с интернет-другом, один сходил на спектакль, нарисовал огромное количество качественных артов... Пройдемся по всему творчеству.

В этом году я нарисовал и опубликовал целые четыре главы руманги «Храм Брошенных Душ», и качество рисовки возросло в сравнении с ��ервыми двумя главами. Всего 64 страницы (не считая обложки к главам).

Был придуман, написан сценарий, нарисован и опубликован сингл «Добрый-доверчивый», где размышляется о доброте и доверии и в процессе формируется собственное мировоззрение.

Вышли четыре статьи с мыслями и впечатлением о произведении «Дом, в котором...» (Мариам Петросян). Было очень приятно их писать и вновь пустить душу по этим прекрасным страницам книги.

Помимо тех ��татей вышли статьи Q&A о трёх Душах Храма: о Географе, Трауре и Текиле. Таким образом у читателей есть шанс познакомиться с персонажами руманги ближе, так как выход глав весьма нечастый из-за сложности производства и отсутствия готового сценария. Кроме того, были опубликованы две карты отношений Душ и три бинго: Абсолютный, Пятно, Траур.

В этом году я поучаствовал в поздравительном флешмобе, нарисовав один из самых красивых артов за всё время.

Были созданы три коллекции, к которым я нарисовал и буду рисовать арты. Коллекция-челлендж «Октябрь в Доме» включает в себя шесть готовых артов, соответствующих первым шести дням челленджа. Коллекция «Души Храма» включает себя арты-карточки с персонажами руманги, и их готово целых одиннадцать штук: Траур, Аптекарь, Ра, Текила, Олень, Посейдон, Мышь, Географ, Абсолютный, Пятно и Сорока. «Соционическая» коллекция получила девять артов: полная гамма-квадра (Наполеон - Хоби Браун, Бальзак - Себастиан, Джек Лондон - Пугод, Драйзер - Секби), полная дельта-квадра (Штирлиц - Лейла, Достоевский - Флора, Гексли - Майлз Моралес, Габен - Шейн) и один из беты-квадры (Максим Горький - Северус Снегг).

За весь год было нарисовано и опубликовано, в общей сложности, 34 арта (полноценок), самая большая активность приходится на осень, а если быть точнее, на ноябрь (8 артов).

Среди тридцати четырех артов хочется выделить девять лучших, которыми я безмерно горжусь, потому что они либо сложны, либо качественны, либо показывают мой выросший уровень скилла, либо просто настолько чудесны, что ими невозможно не гордиться) Для сравнения, прикрепляю лучшие арты за предыдущие года (2023-2021).

А какой мой арт, по вашему мнению, лучший в этом году?

[tishafairywinx]

Вот такими я представляю взрослых Винкс. Автор нарисовал просто шикарно. Ну какая все-же красивая тут Текна и Лейла

[onlyalperend]

Civan`im bu hikayedeki hem aski hem adaleti temsil eden adam cidden.sevdiklerini kalbinin en yuce yerinde koruyup sevgisini adaletle karistirmayip,onu yerine getiren adalete nefes aldiran bir karakter.birini severken,onun hakkini yemeden,ona karsi oyunlar oynamadan,once konusma sansi verip, sonra tum gercekleri tek tek soyleyebilen,hesap sorabilen kisi.ayni zamanda kimin icin kotu kimin iyi ayirabilen. ilham vericisin Civan`im.♥️ Alperen Duymaz harikaydin yine👏 Alperen Duymaz gozleriyle ne cok sey soyluyor. Gozlerinde baba sevgisi kadar adalet arayisi da var.uzuntu kadar dogrulari yerine getirmek var. bu birbirinden farkli guclu duygulari anca bu kadar guzel yansitabilirdi.🔥❤️ Civan Leyla`nin yolunu yine acti, onundeki engelleri tek tek kaldirdi. ❤️ . Emegine saglik alperenduymaz ,lirik oyunculugunla yine mest ettin👏❤️ . . . #Leyla yeni bölümüyle Çarşamba 20.00’de NOW’da! ✨

[dimardos-asmr]

Like if you also want this skin for Leila in #mobilelegends #moba #mobilelegend #skin #leila #shorts

Лайк если тоже хочешь этот скин на Лейлу в #mobilelegends #moba #мобайллегенд #скин #лейла #shorts

[the-world-of-books23]

📚Книги от @alicalesovskaya которые стоят внимания

Эта подборка очень хороших книг, все книги читаются быстро, а их сюжет затягивает с первых секунд и не отпускает до последней страницы.

Подборка очень интересных книг!!!!

Голос

✍🏻Кристина Далчер

100 слов в день. Такой лимит устанавливает государство для каждой женщины в США. Каждая женщина обязана носить браслет-счетчик, и, если лимит будет превышен, нарушительница получит электрический разряд. Вскоре женщин лишают права работать. Девочек перестают учить читать и писать в школах. Их место теперь – у домашнего очага, где они молчаливо должны подчиняться мужчинам. Такая же судьба ждет и доктора Джин Макклеллан, которая должна теперь оставить научную карьеру, лабораторию, важные эксперименты. Но случай заставит ее побороться за возвращение голоса – своего, своей дочери и всех остальных женщин. Тревожная и убедительная в своей достоверности антиутопия о цене молчания в духе "Рассказа Служанки".

Идеальная няня

✍🏻Лейла Слимани

Молодая супружеская пара — Поль, музыкальный продюсер, и Мириам, начинающий ад��окат, — нанимает детям няню — вдову средних лет, у которой есть живущая отдельно взрослая дочь. Поль и Мириам приятно удивлены тем, насколько им подошла Луиза: она завоевала сердца детей, изобретая все новые увлекательные игры, и стала поваром и домоправительницей. Никогда еще в квартире не было так чисто, а на столе — так много вкусной еды. Но со временем супруги обнаруживают, что попали в зависимость от своей идеальной няни... Получившая в 2016 году Гонкуровскую премию, книга Лейлы Слимани — захватывающий психологический триллер и в то же время списанная с самой жизни история сложных человеческих отношений, где любовь, отравленная ревностью, превращается в ненависть.

Колодец Мрака

✍🏻Наталья Жильцова

Колдун-тиран Азарвил уничтожен, и теперь за его наследством и бывшими соратниками идет охота. И пусть бы шла, ведь зло должно быть уничтожено на корню. Верно? Еще месяц назад Лариса Ветлицкая, обычная студентка московского ВУЗа, на этот вопрос ответила бы утвердительно. Вот только нынче все вокруг почему-то считают злом и ее. Как же быть? Выбор невелик скрываться и жить в страхе или принять весьма своеобразное предложение от опального темного мага.

Чернильная кровь: роман-фэнтэзи

Корнелия Функе

«Чернильная кровь» — вторая часть трилогии знаменитой немецкой писательницы Корнелии Функе. Все поклонники ее творчества с удовольствием прочтут продолжение детективной истории героев «Чернильного сердца», ставшего событием не только в истории жанра фэнтези, но и вообще в книжном мире. Во второй части рассказывается о приключениях героев, попавших в Чернильный мир - мир из бумаги и типографской краски. Сажерук возвращается домой. Фарид и Мегги следуют за ним, а вскоре туда отправляются и родители Мегги. В этом мире, сочиненном Фенолио, где живут феи и русалки, так легко погибнуть по произволу злого правителя. Героев ждут нелегкие испытания, но они достойно встречают их, обнаруживая в себе качества, о которых и не подозревали. .