#Леви

[meowzzshd]

!!

[zlayamyhaa]

С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ РОДНУЛЯ🔥🔥🔥

[what-i-f-s]

Трембієнко + Лузан + textpost

щиро співчуваю, тримайся ✊🏻

я все ще жива, вибачте за відсутність 👻

[vprki]

Критичен поглед: Изповед на един син или за личния почерк на Ачо Заберски

 „Да пиша музика с изискана мелодична линия, богат хармоничен език и разнообразен ритъм“ – така Ангел Заберски обобщава своите пристрастия в творчеството си, талантливо разиграни (за пореден път!) и в новия му албум. Озаглавен „Изповед на един син“. Написа за „въпреки.com��� проф. Клер Леви, музикален критик.

 Албумът далеч не е първият благодарствен жест на признателност към знаменитите му родители: композитора Ангел Заберски и поппевицата Маргарита Радинска.

Реверансът тук напомня, разбира се, определящата роля на фамилната среда в посока на естетическите доминанти в музикантското му битие, както и въобще в посока на погледа му спрямо градивните страни на съвременната музикална култура. Имам наум не само последователно осъществяваните щедри изяви на сина Заберски в ролята му на композитор, аранжор и забележителен пианист импровизатор; изяви, осъзнавани и като смислен акт на своеобразна приемственост, без която трудно бихме могли да говорим за позитивните страни на традиции, в която и да е област на изкуството.

Ангел Заберски в един от часовете си като преподавател в НБУ, 2018

Имам наум и характера на педагогическата му дейност на университетски преподавател (в НБУ), ознаменувана преди време с написването на един необходим аналитичен биографичен разказ, посветен на забележителното творческо дело на композитора Ангел Заберски, насочващ вниманието към познавателни и музикално-педагогически аспекти, свързани с перспективни очаквания в сферата на съвременното образование с профил популярна музика.

Концертът "Новогодишен джаз сюрприз" , дирижиран от Григор Паликаров в зала 3 на НДК, 27 декември 2024, когато бе представен и албумът

Музикант с креативен усет към колорита на разнородни инструментални формации, повече или по-малко свързвани с широката сфера на джаза, синът Заберски този път представя 15 композиции, разгръщайки творческите си идеи  далеч не само с опора върху личния си клавирен виртуозитет и  забележителния потенциал на добре познати елитни инструменталисти с опит в полето на джаза, класиката и фолклора, но и на цял щрайх оркестър (ръководител Людмил Стойнев). Чуваме шеметния пърформанс на добре познатите Михаил Йосифов (тромпет и флюгелхорн), Борис Таслев (контрабас), Велислав Стоянов (тромбон), Стоян Янкулов (ударни инструменти), Недялко Недялков (кавал)...  Все майстори прегърнали отколешната мечта на автора в духа на свободното изобретателно мислене като предпоставка за обновяващи музикантски решения с отношение към разнородни смислови пространства.

Михаил Йосифов на концерта в НДК, 27 декември 2024

Авторските му пиеси носят ведрия полъх на енергичния ритъм (“Крилете на вятъра“,  „Танцуващият тромпет“, „Ехо от Бразилия“...),  обаянието на някак носталгичното баладично светоусещане („Фънк балада“, „Падащи сълзи“, „Есенен залез“...) или, да кажем, чара на атрактивно разиграните фолк мотиви („Тракийски напеви“).

Стоян Янкулов-Стунджи на концерта в НДК, 27 декември 2024

В рамките на този шарен пейзаж със забежки към различни интонационни светове намирам като израз на особено предизвикателство аранжимента на „Вода“ – песента за глас и ударни, с която Стоян Янкулов и Елица Тодорова приковаха вниманието на публиката по време на Евровизия 2007 в столицата на Финландия Хелзинки и се класираха на пето място (10 и 12 май). Песента носи една почти природна енергия и перспективата на онази видимо набъбваща насока в съвременната музика, описвана най-общо като завръщане към етничното. И да, придържайки се в общи линии към оригиналния замисъл на песента, Ангел Заберски и тук е намерил великолепно композиционно решение, въвличайки импровизационното соло на кавала на Недялко и енергичния внушителен саунд на щрайха...

Ангел Заберски на концерта в НДК, 27 декември 2024

Личният почерк на автора рефлектира и в оригиналните аранжименти на прословути популярни теми, отнасяни към фонда на класическия репертоар като „Амапола“ (музика Джоузеф Лакале), „O Sole Mio” (музика Едуардо ди Капуа), „Хофманови разкази“ (на Жак Офенбах), „Половецки танци“ (на Александър Бородин), „Смей се, палячо“ (забележителната ария от операта „Палячи“ на Руджеро Леонкавало)... Казано иначе, музиката в този албум е вълнуващ творчески акт, който среща „познатото“ и „различното“, разполагайки се комфортно в лоното на безкомпромисния професионализъм и неустоимите страни на комуникативната естетическа ориентация.

Вероятно, не само аз се изкушавам да положа музиката тук под знака на онази насока в съвременната музика, която някои наричат симфо-джаз  –  макар че, както ни уверяват редица автори, жанровите етикети предполагат голяма доза условност, а колкото до историята на джаза, тя наподобява по-скоро лабиринт от разкази, който отхвърля закованите дефиниции или пък принадлежността си към някаква „есенциална” природа. Поне за мен „Изповед на един син“ е пореден шанс за свободната музика, която отказва фиксирани състояния и диша във времето единствено когато се преобразува.

На добър час! ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив на НДК

P.S. на „въпреки.com”: Трябва да отбележим великолепния дизайн на Борис Вартанян на албума „Изповедта на един син“, който е изготвен с красива творческа концепция в контекста на ��амисъла на Ангела Заберски.

Ангел Заберски в НБУ, 2018

Припомняме, че през 2018 година по повод предстоящия му концерт Symphony Jazz в зала 1 на НДК Ачо, както го наричат приятелите, сподели за нас: „Вече не се отъждествявам с типичния джаз музикант. Правя музика, в която все пак изразните средства са обвързани по някакъв начин с джаза. Това е хармонията, мелодията, начинът на оркестриране, на аранжиране, импровизационният момент. Една хубава еклектика!”.

Репетиция за премиерата на “Джазът среща класиката” в НДК, 2015

Незабравим остава за публиката концертът “Джазът среща класиката” в НДК с премиера 2015 и повторен в следващи години, който събра четирима прекрасни пианисти - Живко Петров, Иван Янъков, Ангел Заберски и Георги Черкин…А и много други срещи в различни формации с яркото присъствие на музикант от ранга на Ачо Заберски, за които можем да благодарим за преживяванията.

[magdalenagigova]

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия Д-р Росица Младенова (създател и главен двигател на Международния младежки медиен фестивал „Арлекин“ и на Международния музикален конкурс „Киното моя любов, моя песен“) и Етиен Леви са част от журито на осмия фестивал Fuoriclasse Talent, чиито финал се провежда в италианското градче Торторето Лидо. Създадената от…

[israeleconews]

К берегам Израиля пришел первый танкер-холодильник с польским молоком

фото flash90. на фото: иллюстрация Первый холодильный танкер с молоком из Польши прибыл вчера к берегам Израиля. По данным издания Ynet, корабль разгружен. Таким образом уже в ближайшие сутки молочная продукция из Польши под брендом «100% Молоко» поступит в магазины торговой сети «Рами Леви». Ранее сообщалось, что владелец крупной торговой сети Рами Леви заключил масштабный кон��ракт с польскими…

[lilulookitsme]

Колдовство всегда сопровождается разными ритуалами и обрядами. Ведьмы и чародеи испокон веков чтят традиции и не пропускают важные магические праздники. Но не все традиции дошли до современных магов, а некоторые даты и вовсе перестали отмечать. И вот, казалось бы, в обычный день образовался странный разлом, в который и провалились наши герои. Что это было за место никто не знал, но все быстро поняли, что без магии тут не обошлось. Было решено устроить шабаш и поблагодарить вселенную за магические силы. Без обмена опытом и колдунских сплетен тоже не остались. Ведь все, что случается в разломах вселенной, остается в разломах вселенной 😏🔮 ✨Прекрасные гости шабаша✨ Моргин Дювалье @edyavtostopom Реджинальд Эббот @madfeary Рэйн Лемпер @watermellonfizz Айми Леви @aneatte и Фэй Абадир (себя могу не тегать :D)

[snow-russiandoll]

Посмотрела, наконец, Титанов. Не прониклась. Не могу сказать, что не вызывало эмоций. Все-таки музыка от Савано не может оставить равнодушным. При первом просмотре первые два сезона заходили на ура (Это было лет восемь назад). Сейчас эти сезоны смотрелись скучно, лишь под конец третьего уже стало держать в напряжении. Особенно, далее спойлеры: выбор между Армином и Эрвином (очень хотелось врезать Леви и прочим). Потом смерть Саши. Отношения Микасы и Эрена токсичные до жути. Мне кажется, у Эрена больше химии с любым другим персонажем, чем с Микасой...) Да и дальнейшим раскрытием тайн я была несколько разочарована. Вообще, всем после четвертого сезона. Конец хоть и не наивный (мир, дружба, жвачка не победили), но и довольно предсказуемый. В общем, не понимаю, чему тут поют дифирамбы. Просто еще один пункт в списке "Не понимаю, откуда такой хайп".) По сути, очередной эмоциональный аттракцион, не больше.)

[artpizhma]

Леви и Микаса в Рождество под омелой. Кстати говоря, я прочитала, что это ошибочное суждение, что если пара встанет под омелой, то обязана поцеловаться. Поцелуй под омелой - не спантанное решение, так пара объявляет о своей по��олвке. Вот так :)

Последняя цифровая работа на неопределённый срок, увы, но мой графический планшет окончательно сказал мне «ариведерчи!»

Если захотите мне помочь насобирать на новый, то можете задонатить на карту или подписаться на бусти:

https://boosty.to/art_pizhma

4276130023711157

Моральная поддержка приветствуется, буду рада подписке на телегу, там я более активная:

https://t.me/artpizhma

[utoshi-san]

Ну вот и настал момент, чтобы сделать пост про подарки на днюху.

Во-первых этот милейший букет (мне так нравится, что тут есть подсолнухи 🌻).

Конечно же не обошлось без красивой 3Д открытки с милейшим единорожкой 🦄 и шоколадного Бейлиса 🔥🫶🏻

Кстати бухло уже закончилось (никто же во мне не сомневался?)

Также мне перепали две шикарные фигурки по Гарри Поттеру и Кошмару перед рождеством 😍 Я уже поставила их на полки и любуюсь этой чудесной красотой. (Кстати, на фоне подарочный пакетик).

Ну и самый кайф это блайнд бокс по Атаке титанов, в котором мне попался Леви!!! 🥺 Я именно его хотела и тут такая удача.

Ещё рядом милые наклейки, которые я уже приклеила в дневник.

Маски для лица со злодейками и принцессами Диснея отвал башки ❤️ не терпится их попробовать. Бальзам для губ уже начала юзать, красный пахнет клубничным смузи.

Это не все подарки, но для фанко поп фигурок я сделаю отдельный пост.

[solnechnyeveter]

Усвоим же наконец: любят не тех, кто полезен, не тех, кто хорош. Любят тех, кого любят. Любят за что угодно и ни за что. Любят за то, что любят. Никакая привлекательность к любви отношения не имеет, никакой успех, никакая сила и красота, никакой интеллект. Ничего общего с благодарностью..

Любовь не может быть заслужена, любовь только дарится и — принимается или не принимается. Любовь — абсолютная несправедливость.

Владимир Леви

Let us finally understand: they love not those who are useful, not those who are good. They love those they love. They love you for anything and for nothing. They love for what they love. No attractiveness has anything to do with love, no success, no strength and beauty, no intelligence. Nothing to do with gratitude..

Love cannot be earned, love is only given and is accepted or not accepted. Love is absolute injustice.

Vladimir Levi

[asi7at]

- Значит, Адам пришел к тебе, чтобы поговорить обо мне?

- Нет, он пришел для того, чтобы я с ним поговорил о тебе. Так обычно поступают люди, когда тоскуют по любимым.

Марк Леви «Те слова, что мы не сказали друг другу»

[casualbos-bir]

Крупный российский промышленник Савва Морозов содержал на свои средства партию большевиков. Придя к власти, они отняли у его наследников все имущество, а самих наследников расстреляли.

Лев Толстой ни разу не посетил ни одной толстовской коммуны, и относился к толстовцам с большим подозрением.

Леви Страусс никогда не носил джинсов, полагая, что солидному человеку рабочие штаны не к лицу.

Создатель коньячной империи Шустов был старообрядцем, алкоголя в рот не брал.

Пушкин всю жизнь любил замужних дам. Когда ему намекнули на возможность измены его жены, он вызвал обидчика на дуэль и погиб.

Нэнси Берд, известная идеолог вегетарианства, не была вегетарианкой.

Кэролл Симпсон, основательница Союза девственниц США, была дважды замужем

Верить нельзя никому!

[just-a-picture0-0]

Нет одиночества страшнее, чем одиночество вдвоём.

Марк Леви «Где ты?».

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Естетика на радостта

За някои артисти радостта от музиката изглежда по-скоро несериозна работа, а стремежът към академизъм често пречупва същин��та на свободното музициране. Подобна нагласа среща стопроцентов отпор в артистичните възгледи на братя Александър и Константин Владигерови. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик за концерта им „Есенни джаз скици“ с Биг бенда на БНР.

Отношението им към музиката като игровито настроение, като радостна тръпка, като дяволит хумор и увлекателен витален емоционализъм е неотменен отправен момент в креативните им джаз екскурзии.

Константин и Александър Владигерови на концерта с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев

И как иначе! Палуването в играта като подход (при това далеч не само в музицирането!) ги съпътства от най-ранно детство. Така е, когато растеш в дома на баща като композитора Александър Владигеров, когото помним, например, със забележително усмихнатия мюзикъл „Вълкът и седемте козлета“. А фамилната традиция ревниво пази славното наследство на класика Панчо Владигеров, автор между другото и на джаз композиции, създадени още през 20-те години на ХХ век („Фокстрот“, „Ориенталски марш“, „Кейкуок“). Та нали знаем: патриархът на българската музика Владигеров не е бил безразличен нито към „радостта от музиката“, нито към хумора като житейско и артистично поведение, нито към веселите атрактивни импулси, усетени в натуралната фолк лексика. Не случайно внуците му с усмивка напомнят знаменитата му шеговита реплика: „Каквото и да правиш, важното е да не ти е скучно!“.

Александър Владигеров

Щедра илюстрация на тази обаятелна, заразителна, но и донякъде дефицитна в днешно време артистична нагласа приветствахме на „Есенни джаз скици“ – поредното вълнуващо концертно събитие в Първо студио на БНР (28.11). Този път братя Владигерови представиха десет свои оригинални композиции, сега аранжирани за Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Свое място в шеметната компания на Константин (пиано) и Александър (тромпет и флюгелхорн) намериха неустоимите виртуозни барабани на Стоян Янкулов-Стунджи и вокалите на Павел Терзийски.

Константин Владигеров

Вярно е, събитието ще се помни и с две премиери: „Прероден от щастие“, баладична песен на Константин Владигеров по текст на Борислав Стоянов, и „Бялото конче с жълтия шал“, също авторска вокална композиция на Константин Владигеров. А за да почетат 125-годишнината от рождението на знаменития си дядо Панчо Владигеров, братята представиха в нов аранжимент неговото добре познато „Господско хоро“.

Стоян Янкулов-Стунджи

В тази колоритна разходка откроих, поне за себе си, преди всичко пиесите, които недвусмислено проговарят с широко разпознаваемия шеговит музикантски език на двамата братя. Език, който приемам за тяхна „запазена марка“. Свързвам го с непресъхващо артистично въображение и находчивост в съчетаването на разнородни музикални кодове. Както и с умението да се вихриш свободно из шарената идиоматика на суинга, рагтайма, валса, на начупените латино или балкански мотиви, т.е. из пътеките на онзи очарователен фюжън, опрян неизбежно върху т.нар. груви естетика. „The Rag Waltz Time“, „My Jungle Funky“, „Flip Flop in 9/8“, „Лютеничка“, „Ода на радостта“ (мащабна весела импровизация върху прочутата Бетовенова тема)... Все композиции, които напомнят, че особена връзка с „радостта от музиката” има именно състоянието, обозначавано с англоезичното понятие groove (радвам се, изпитвам удоволствие).

Константин и Александър Владигерови заедно с Павел Терзийски

Несъмнено Александър и Константин Владигерови чудесно съзнават, че груви предполага нещо хем приятно, хем вълнуващо. Дали рационално или пък по пътя на безпогрешната артистична интуиция, те са наясно, че груви подходът борави с многообразието от метроритмични модели, както впрочем и с природната връзка на човека със земята, разбирана в нейния плодоносен, а също и репродуктивен смисъл.

Константин и Александър Владигерови заедно с Антони Дончев

А техният афинитет към метроритмично разчупените знаци – интерпретирани талантливо, необичайно, понякога щуро, но винаги въздействащо, –  щастливо насочва към връзката на „музическото” с онези непрестанно протичащи енергии, заложени в ходовете на културно, социално и психологически детерминирани взаимодействия. Каква по-добра перспектива за битието на българския джаз! ≈

Текст. Клер Леви

Снимки: Ани Петрова, архив на БНР

P.S. на „въпреки.com”: Братя Владигерови са блестящи инструменталисти, композитори и аранжьори. Александър свири на тромпет и флюгелхорн, а Константин на пиано, кларинет и бас кларинет. Вече 25 години те работят във Виена, но винаги намират възможност за среща с публиката у нас. Имат издадени шест албума с авторски композиции, последният от които „Веселите Владигерови“ (2022) е реализиран с участието на сестра им Екатерина. В момента работят върху седмия самостоятелен албум с работно заглавие: „Inspired Songs“, който по техни думи съчетава едно истинско добротворческо споделяне и същевременно продължение на онази лека, неподправена, хумористична, ефирна, интригуваща нишка - по Владигеровски, усетена и приложена в нотния текст.

От ляво на дясно: Стоян Янкулов-Стунджи, Константин и Александър Владигерови, Павел Терзийски и Антони Дончев

Припомняме, че тази година, когато и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ отбеляза 123 години от рождението на своя патрон неговите внуци Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей),  Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови на 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо отбелязаха с концерт в залата на НМА знаменателната годишнина. Така се събраха на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт отдадоха почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа.

[lovingdreameryouth]

...Леви сплять! Їм казка сниться! Львів замріяно притих! Сніг летить на наші лиця! Снів вам, леви, чарівних!

© Христина Кравчишин, Леви сплять

 Львів