#Леви

[meowzzshd]

!!

[zlayamyhaa]

С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ РОДНУЛЯ🔥🔥🔥

[what-i-f-s]

Трембієнко + Лузан + textpost

щиро співчуваю, тримайся ✊🏻

я все ще жива, вибачте за відсутність 👻

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Естетика на радостта

За някои артисти радостта от музиката изглежда по-скоро несериозна работа, а стремежът към академизъм често пречупва същината на свободното музициране. Подобна нагласа среща стопроцентов отпор в артистичните възгледи на братя Александър и Константин Владигерови. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик за концерта им „Е��енни джаз скици“ с Биг бенда на БНР.

Отношението им към музиката като игровито настроение, като радостна тръпка, като дяволит хумор и увлекателен витален емоционализъм е неотменен отправен момент в креативните им джаз екскурзии.

Константин и Александър Владигерови на концерта с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев

И как иначе! Палуването в играта като подход (при това далеч не само в музицирането!) ги съпътства от най-ранно детство. Така е, когато растеш в дома на баща като композитора Александър Владигеров, когото помним, например, със забележително усмихнатия мюзикъл „Вълкът и седемте козлета“. А фамилната традиция ревниво пази славното наследство на класика Панчо Владигеров, автор между другото и на джаз композиции, създадени още през 20-те години на ХХ век („Фокстрот“, „Ориенталски марш“, „Кейкуок“). Та нали знаем: патриархът на българската музика Владигеров не е бил безразличен нито към „радостта от музиката“, нито към хумора като житейско и артистично поведение, нито към веселите атрактивни импулси, усетени в натуралната фолк лексика. Не случайно внуците му с усмивка напомнят знаменитата му шеговита реплика: „Каквото и да правиш, важното е да не ти е скучно!“.

Александър Владигеров

Щедра илюстрация на тази обаятелна, заразителна, но и донякъде дефицитна в днешно време артистична нагласа приветствахме на „Есенни джаз скици“ – поредното вълнуващо концертно събитие в Първо студио на БНР (28.11). Този път братя Владигерови представиха десет свои оригинални композиции, сега аранжирани за Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Свое място в шеметната компания на Константин (пиано) и Александър (тромпет и флюгелхорн) намериха неустоимите виртуозни барабани на Стоян Янкулов-Стунджи и вокалите на Павел Терзийски.

Константин Владигеров

Вярно е, събитието ще се помни и с две премиери: „Прероден от щастие“, баладична песен на Константин Владигеров по текст на Борислав Стоянов, и „Бялото конче с жълтия шал“, също авторска вокална композиция на Константин Владигеров. А за да почетат 125-годишнината от рождението на знаменития си дядо Панчо Владигеров, братята представиха в нов аранжимент неговото добре познато „Господско хоро“.

Стоян Янкулов-Стунджи

В тази колоритна разходка откроих, поне за себе си, преди всичко пиесите, които недвусмислено проговарят с широко разпознаваемия шеговит музикантски език на двамата братя. Език, който приемам за тяхна „запазена марка“. Свързвам го с непресъхващо артистично въображение и находчивост в съчетаването на разнородни музикални кодове. Както и с умението да се вихриш свободно из шарената идиоматика на суинга, рагтайма, валса, на начупените латино или балкански мотиви, т.е. из пътеките на онзи очарователен фюжън, опрян неизбежно върху т.нар. груви естетика. „The Rag Waltz Time“, „My Jungle Funky“, „Flip Flop in 9/8“, „Лютеничка“, „Ода на радостта“ (мащабна весела импровизация върху прочутата Бетовенова тема)... Все композиции, които напомнят, че особена връзка с „радостта от музиката” има именно състоянието, обозначавано с англоезичното понятие groove (радвам се, изпитвам удоволствие).

Константин и Александър Владигерови заедно с Павел Терзийски

Несъмнено Александър и Константин Владигерови чудесно съзнават, че груви предполага нещо хем приятно, хем вълнуващо. Дали рационално или пък по пътя на безпогрешната артистична интуиция, те са наясно, че груви подходът борави с многообразието от метроритмични модели, както впрочем и с природната връзка на човека със земята, разбирана в нейния плодоносен, а също и репродуктивен смисъл.

Константин и Александър Владигерови заедно с Антони Дончев

А техният афинитет към метроритмично разчупените знаци – интерпретирани талантливо, необичайно, понякога щуро, но винаги въздействащо, –  щастливо насочва към връзката на „музическото” с онези непрестанно протичащи енергии, заложени в ходовете на културно, социално и психологически детерминирани взаимодействия. Каква по-добра перспектива за битието на българския джаз! ≈

Текст. Клер Леви

Снимки: Ани Петрова, архив на БНР

P.S. на „въпреки.com”: Братя Владигерови са блестящи инструменталисти, композитори и аранжьори. Александър свири на тромпет и флюгелхорн, а Константин на пиано, кларинет и бас кларинет. Вече 25 години те работят във Виена, но винаги намират възможност за среща с публиката у нас. Имат издадени шест албума с авторски композиции, последният от които „Веселите Владигерови“ (2022) е реализиран с участието на сестра им Екатерина. В момента работят върху седмия самостоятелен албум с работно заглавие: „Inspired Songs“, който по техни думи съчетава едно истинско добротворческо споделяне и същевременно продължение на онази лека, неподправена, хумористична, ефирна, интригуваща нишка - по Владигеровски, усетена и приложена в нотния текст.

От ляво на дясно: Стоян Янкулов-Стунджи, Константин и Александър Владигерови, Павел Терзийски и Антони Дончев

Припомняме, че тази година, когато и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ отбеляза 123 години от рождението на своя патрон неговите внуци Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей),  Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови на 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо отбелязаха с концерт в залата на НМА знаменателната годишнина. Така се събраха на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт отдадоха почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа.

[magdalenagigova]

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия Д-р Росица Младенова (създател и главен двигател на Международния младежки медиен фестивал „Арлекин“ и на Международния музикален конкурс „Киното моя любов, моя песен“) и Етиен Леви са част от журито на осмия фестивал Fuoriclasse Talent, чиито финал се провежда в италианското градче Торторето Лидо. Създадената от…

[israeleconews]

К берегам Израиля пришел первый танкер-холодильник с польским молоком

фото flash90. на фото: иллюстрация Первый холодильный танкер с молоком из Польши прибыл вчера к берегам Израиля. По данным издания Ynet, корабль разгружен. Таким образом уже в ближайшие сутки молочная продукция из Польши под брендом «100% Молоко» поступит в магазины торговой сети «Рами Леви». Ранее сообщалось, что владелец крупной торговой сети Рами Леви заключил масштабный контракт с польскими…

[lilulookitsme]

Колдовство всегда сопровождается разными ритуалами и обрядами. Ведьмы и чародеи испокон веков чтят традиции и не пропускают важные магические праздники. Но не все традиции дошли до современных магов, а некоторые даты и вовсе перестали отмечать. И вот, казалось бы, в обычный день образовался странный разлом, в который и провалились наши герои. Что это было за место никто не знал, но все быстро поняли, что без магии тут не обошлось. Было решено устроить шабаш и поблагодарить вселенную за магические силы. Без обмена опытом и колдунских сплетен тоже не остались. Ведь все, что случается в разломах вселенной, остается в разломах вселенной 😏🔮 ✨Прекрасные гости шабаша✨ Моргин Дювалье @edyavtostopom Реджинальд Эббот @madfeary Рэйн Лемпер @watermellonfizz Айми Леви @aneatte и Фэй Абадир (себя могу не тегать :D)

[snow-russiandoll]

Посмотрела, наконец, Титанов. Не прониклась. Не могу сказать, что не вызывало эмоций. Все-таки музыка от Савано не может оставить равнодушным. При первом просмотре первые два сезона заходили на ура (Это было лет восемь назад). Сейчас эти сезоны смотрелись скучно, лишь под конец третьего уже стало держать в напряжении. Особенно, далее спойлеры: выбор между Армином и Эрвином (очень хотелось врезать Леви и прочим). Потом смерть Саши. Отношения Микасы и Эрена токсичные до жути. Мне кажется, у Эрена больше химии с любым другим персонажем, чем с Микасой...) Да и дальнейшим раскрытием тайн я была несколько разочарована. Вообще, всем после четвертого сезона. Конец хоть и не наивный (мир, дружба, жвачка не победили), но и довольно предсказуемый. В общем, не понимаю, чему тут поют дифирамбы. Просто еще один пункт в списк�� "Не понимаю, откуда такой хайп".) По сути, очередной эмоциональный аттракцион, не больше.)

[artpizhma]

Леви и Микаса в Рождество под омелой. Кстати говоря, я прочитала, что это ошибочное суждение, что если пара встанет под омелой, то обязана поцеловаться. Поцелуй под омелой - не спантанное решение, так пара объявляет о своей помолвке. Вот так :)

Последняя цифровая работа на неопределённый срок, увы, но мой графический планшет окончательно сказал мне «ариведерчи!»

Если захотите мне помочь насобирать на новый, то можете задонатить на карту или подписаться на бусти:

https://boosty.to/art_pizhma

4276130023711157

Моральная поддержка приветствуется, буду рада подписке на телегу, там я более активная:

https://t.me/artpizhma

[solnechnyeveter]

Усвоим же наконец: любят не тех, кто полезен, не тех, кто хорош. Любят тех, кого любят. Любят за что угодно и ни за что. Любят за то, что любят. Никакая привлекательность к любви отношения не имеет, никакой успех, никакая сила и красота, никакой интеллект. Ничего общего с благодарностью..

Любовь не может быть заслужена, любовь только дарится и — принимается или не принимается. Любовь — абсолютная несправедливость.

Владимир Леви

Let us finally understand: they love not those who are useful, not those who are good. They love those they love. They love you for anything and for nothing. They love for what they love. No attractiveness has anything to do with love, no success, no strength and beauty, no intelligence. Nothing to do with gratitude..

Love cannot be earned, love is only given and is accepted or not accepted. Love is absolute injustice.

Vladimir Levi

[asi7at]

- Значит, Адам пришел к тебе, чтобы поговорить обо мне?

- Нет, он пришел для того, чтобы я с ним поговорил о тебе. Так обычно поступают люди, когда тоскуют по любимым.

Марк Леви «Те слова, что мы не сказали друг другу»

[casualbos-bir]

Крупный российский промышленник Савва Морозов содержал на свои средства партию большевиков. Придя к власти, они отняли у его наследников все имущество, а самих наследников расстреляли.

Лев Толстой ни разу не посетил ни одной толстовской коммуны, и относился к толстовцам с большим подозрением.

Леви Страусс никогда не носил джинсов, полагая, что солидному человеку рабочие штаны не к лицу.

Создатель коньячной империи Шустов был старообрядцем, алкоголя в рот не брал.

Пушкин всю жизнь любил замужних дам. Когда ему намекнули на возможность измены его жены, он вызвал обидчика на дуэль и погиб.

Нэнси Берд, известная идеолог вегетарианства, не была вегетарианкой.

Кэролл Симпсон, основательница Союза девственниц США, была дважды замужем

Верить нельзя никому!

[just-a-picture0-0]

Нет одиночества страшнее, чем одиночество вдвоём.

Марк Леви «Где ты?».

[fucktus707sweet]

Леви хмурится почему то. Levi frowns

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Празник на автентичната красота в музиката

Силните страни на една умна, безкомпромисна и последователно осъществявана стратегия наново осмислиха фестивалния дух на традиционното джаз събитие в Пловдив. Ще помним десетото, юбилейно издание на Plovdiv Jazz Fest (1-3.11) с великолепието от вълнуващи звуци. Ще помним и овациите за джаз певицата Мирослава Кацарова, артистичен директор и главен организатор на фестивала. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Аплодираме я не само заради енергията и умението ѝ да създава своеобразен оазис за красотата на свободната музика. С безпогрешното си ухо и ясна визия Мирослава продължава да съгражда контурите на печеливш фестивален профил, който неизменно откроява критериите на висок професионализъм, проектиран в изкуството на водещи, световни имена в света на джаза, както впрочем и на очарованието на отворения интеркултурен диалог, на перспективната приемственост между поколенията, а и на толкова значимия социално-психологически нюанс, стимулиращ тръпката на живото, на общностното музициране.

Не се наемам да степенувам фестивалния принос на участващите формации, изпълнили звуковата аура по време на шестте концерта в залата на Дома на културата „Борис Христов“ – още повече, че и трите вечери станаха дом на все забележителни, първокласни, но и твърде различни артисти, поне що се отнася до стиловата им ориентация.

Майк Стърн

Ето, бравурната електрическа китара на Майк Стърн, заедно с Лени Стърн (вокал и китара), Боб Франческини (саксофон), Крис Мин Доки (бас) и Денис Чеймбърс (барабани), направо ни хвърли в неустоимата, френетична аура на онази славна hot тенденция с над половин век история, която вписваме – с всичките терминологични условности – в графата джаз-рок. Познавачите тук помнят енергията в колаборациите на Майк с редица емблематични имена, съграждали аспекти на именно тази тенденция в джаза, като формацията “Blood, Sweat & Tears” и музикантите  Били Кобъм, Майлс Дейвис, Джако Пасториъс...

Майк Стърн, заедно с Лени Стърн (вокал и китара), Боб Франческини (саксофон), Крис Мин Доки (бас) и Денис Чеймбърс (барабани

Помнят и умението му да разгръща увлекателни импровизационни сола и необикновени мелодични линии, да играе с колорита на потърсени китарни тембри  – изящно, усмихнато, неподражаемо. А тези, които не са забравили гостуването му през 2016 г., вероятно нетърпеливо очакваха финалната пиеса, изпълнена на бис – класическа блусарска композиция, с която Майк Стърн сякаш настояваше да напомни далечните основополагащи корени на джаза...

Джо Ловано и неговото трио

От своя страна легендарният саксофонист Джо Ловано, многократен носител на наградата Грами и неоспорим представител на световния джаз елит, разигра неподражаемия си индивидуален подход в музицирането. Заедно с другите участници в триото Tapestry – забележителните импровизатори  Мерилин Криспъл (пиано) и Кармен Касталди (барабани) – Ловано щедро разкри изобретателния си вкус към експеримента и особената природа на един мелодичен и хармоничен език с отношение към чудните страни в съграждането на нестандартни, пространни звукови пейзажи.  

Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски (пиано), Младен Димитров (барабани) и Александър Леков (бас), и струнния квартет Perfect: Ивелина Христова и Диляна Давидова (цигулки), Мария Венкова (виола) и Антоанина Юрганджиева (виолончело)    

В съвсем друга стилистика, под знака на грижливо подбран и талантливо преаранжиран латино песенен репертоар, ни поведе най-новата концертна програма на Мирослава Кацарова. Наречена “Paloma” /за нея във „въпреки.com” може да прочетете повече тук/, на името на старата популярна мексиканска песен, програмата дебютира преди няколко месеца и на софийска сцена. Интерпретацията на новите песенни аранжименти несъмнено залага на онзи софистициран и някак носталгичен естетически поглед, така присъщ за музикантската природа на Мирослава. Поглед, който намира своя органичен комфорт в подобаващата артистична компания на джаз триото в състав Мирослав Турийски (пиано), Младен Димитров (барабани) и Александър Леков (бас), и струнния квартет Perfect: Ивелина Христова и Диляна Давидова (цигулки), Мария Венкова (виола) и Антоанина Юрганджиева (виолончело).     

Тил Брьонер

Комуникативната страна на музицирането, т.е. идеята за едно непременно споделено преживяване пребивава съвсем плътно в композициите на друго световно име в контекста на съвременната джаз сцена – виртуозния германски тромпетист Тил Брьонер. В този смисъл не е странно, че той черпи вдъхновение от бибоп и фюжън джаза, но и от съвременната попмузика, както и от някои широко разпознаваеми филмови мелодии. Не е странно и обстоятелството, че в инструменталния му стил се усеща осезаемо влиянието на Дизи Гилеспи и Чет Бейкър. А заедно с великолепните си партньори в импровизационното музициране – Олаф Полин (пиано), Марк Уайанд (саксофон), Кристиан фон Капхенгст (бас) и Дейвид Хейнс (барабани) – Брьонер безусловно омая сетивата на публиката с атрактивно аранжирани изпълнения, между които Moon River (прочутата песен на Хенри Манчини от филма „Закуска в Тифани“), Let It Snow, Europa…

Тамара Лукашева с Half Easy Trio

С перспективни творчески търсения в посока на нестандартни изразни пространства свързвам международния проект на формация Half Easy Trio, създадена през 2018 г. в Ротердам. Нейният основател, талантливият български барабанист Мартин Хафизи, е автор на представените композиции, които респектират с интересния си задълбочен поглед, посветен на едно широко разбиране на понятието фюжън, разигравайки нови възможности за взаимодействие между класика, фолклор и джаз. Участието му в неотдавна представения авторски проект „Декагон“ на пианиста Димитър Бодуров недвусмислено говори за принадлежност към младата генерация джазмени, обещаваща силно бъдеще в космополитното поле на джаза. А колкото до концерта на Half Easy Trio, специално внимание тук заслужават отличните партньори в триото – пианиста Франц фон Шоси от Германия и австрийския контрабасист Йоханес Фенд.  Както, разбира се, и украинската певица Тамара Лукашева, която прикова вниманието с необичайния си, удивителен подход във вокалното импровизационно музициране.

Майкъл Лийг /д/ и Бил Лорънс /л/

Особено силен, атрактивен музикантски акцент в общата фестивална програма открои концертът на петкратния носител на наградата Грами – басистът Майкъл Лийг и британския пианист Бил Лорънс. Свързва ги особен род харизма, естественост в поведението, симпатично чувство за хумор, а и дългогодишно приятелство – предпоставка за стопроцентова творческа колаборация. А както се оказа, шеметната им дуетна проява стартира именно на сцената на Plovdiv Jazz Fest.

Майкъл Лийг /д/ , Бил Лорънс /л/ и Владислав Мичев /ц/

��риканвайки младия талантлив инструменталист Владислав Мичев да посвири с тях по време на концерта, двамата показаха още една страна на широко скроената си артистична нагласа. Казвам това защото, както обичаше да казва любим пловдивски музикант, „джазът е преди всичко манталитет!“. Да, джазът е особен вид манталитет, без който трудно ще усетиш автентичната му красота. ≈    

Текст: Клер Леви

Снимки: Ванеса Попова, архив на Plovdiv Jazz Fest

P.S. на „въпреки.com”: За тези 10 години на Plovdiv Jazz Fest, според нас и не само, той е едно от най-вълнуващите културни събития, в които се чувстваме световни като публика на едни от най-добрите джаз музиканти в глобален план. Джазът е изключителна музика, свобода, култура, любов и още много неща, които правят света прекрасен, Въпреки!

Прекрасен избор на Мирослава Кацарова тромбонистът Владислав Стоянов да е водещ на концертите

С обич и благодарност към Мирослава и Танко Кацарови, разбираме какви познания и усилия от тяхна страна се крият зад това наше щастие в дните на Феста. Но и още нещо много важно – тези световни музиканти им вярват и знаят, че тук, на Plovdiv Jazz Fest всичко е истинско и неподражаемо като артистизъм и преживяване. Благодарим!

[utoshi-san]

Недавно человечек попросил поучаствовать в таком интересном челлендже - моя эстетика в картинках. И вот что получилось.

Акита, Вермонт, гортензия

Леви Акерман, хеллоуин, рисование

Фиолетовый, аметист, рамен

Можете и свою тему сделать по таким категориям :

Животное, место, цветок

Персонаж, время года, хобби

Цвет, камень, еда