#Леви

[sina-zif]

🇬🇧🇺🇸 DON'T LIKE PAIRING - DON'T LOOK

Little, funny comics about riren/ereri. I was trying to draw in an anime style. Pretty faces, kawai haircut (or I'm trying make ponytail at 7 years), cute style and ect. I'm hopping you'll like it.

(P. S If you found any mistakes in my text, I'm sorry. English isn't my first language. And I'm learning it yet)

🇷🇺 НЕ НРАВИТСЯ ПЕЙРИНГ - НЕ СМОТРИ

Небольшой, забавный комикс по рирену/эрери. Я попробовала порисовать в аниме стиле. Милые черты лица, прически в стиле Каваи (или я в 7 лет заплетаю хвостики) и тд. Я надеюсь вам понравится)

[zlayamyhaa]

С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ РОДНУЛЯ🔥🔥🔥

[what-i-f-s]

Трембієнко + Лузан + textpost

щиро співчуваю, тримайся ✊🏻

я все ще жива, вибачте за відсутність 👻

[rusichanart]

https://vk.com/public97986744  

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Гореща вечер с музиката на Авишай Коен

Нищо в поведението на Авишай Коен не подсказва световната му слава на изключителен композитор и майстор на контрабаса в гъвкавото поле на съвременната джаз сцена. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик, за участието на музиканта на фестивала Plovdiv Jazz Summer, 2024.

Той е далеч от всякаква форма на артистичен нарцисизъм, а и очевидно не харесва шумния показен успех, нито плоските уловки на евтин флирт с публиката. Напротив: при всичкия си сценичен лаконизъм Авишай отстоява самодостатъчния смисъл на Музиката (да, на музиката с главна буква!), излъчвайки мощно, възвишено, автентично озарение, проектирано някак синтезирано в особената връзка между нотките на позитивна енергия, релаксираща тишина и неустоима динамика. Връзка, отпращаща, впрочем, към думите на Хърби Хенкок, прозорливо напомнил преди време, че джазът търси човешката душа, не външния вид...

Авишай Коен трио, Plovdiv Jazz Fest, 2020

Ето, така усетих събитието в горещата вечер на 8 август, по време на лятното издание на десетото, юбилейно издание на Пловдивския джаз фест. И сякаш, за да напомни първото си гостуване в България, на фестивала преди близо четири години, Авишай поведе своето трио с композицията „Remembering“. Една забележителна емоционална балада, която джаз познавачите добре помнят от албума му At Home (2005), придобила изключително широка популярност не на последно място и заради стилистиката, характерна за разпознаваемия музикантски почерк и естетическото верую на композитора.

Авишай Коен на Джаз фестивал в Будапеща, 2023_©Attila Kleb

И този път наново чухме как композициите му, главно от най-новия му албум “Brightlight”, се разполагат в обширна музикална вселена – колкото космополитна, толкова и отворена за пъстрия свят, свободно търсещ красота и вдъхновение в локалните звуци на близкоизточни, сефарадски и афро-американски музикални мотиви. Израело-американската му идентичност прегръща с лекота и своеобразна елегантност традиции, култури, езици и стилове, прекомпонира познати песни на английски и ладино, адаптира по своему джаз стандарти, търси своя си оригинален пулс на съвременната джаз сцена, съчетава богатството на композираната класическа музика и свободата на джаз музицирането... В края на вечерта Авишай не скри топлото си, интимно отношение към публиката, представяйки знаменитата песен-послание на Ленард Коен “I Pray for Courage”… 

Гай Москович, Авишай Коен и Рони Каспи, Plovdiv Jazz Summer, 2024

С опита си на повече от 25 години забележителен път в изкуството, Авишай продължава да развива креативната си природа, без да се бои от хлъзгавите страни на професионалната рутина. Сигурно тази страна на славната му биография стои в основата и на нестихващия му интерес на откривател, който търси свежи предизвикателства в колаборация с млади талантливи музиканти. Ето защо никак не е чудно, че за високия градус на сцената тази вечер вина имаха и изумителните му партньори, които сякаш се оглеждаха вдъхновено в артистичната аура на Маестрото. С 28-годишния Гай Москович на пианото и 24-годишната Рони Каспи на барабаните триото на Авишай постигна наистина неудържимо, перфектно, недостижимо въздействие...

Авишай Коен Plovdiv Jazz Fest, 2020

Но няма нищо случайно, разбира се. Гай свири с Авишай от няколко години и вече се е утвърдил като един от най-търсените млади пианисти и композитори, както в Израел, така и в Ню Йорк. Музиката му носи оригинална гледна точка под знака на импровизационното мислене, адаптирала влияния от Близкия изток, а и от класически произведения на композитори като Шопен и Лист. От своя страна родената в Израел Рони Каспи, завършила неотдавна музикалния колеж „Бъркли“, САЩ, е същинска сензация. Тя среща Авишай през 2020 г., когато заради пандемията популярни стават виртуалните концертни събития. Впоследствие Рони привлича вниманието в света на джаза след огромния си пробив като барабанист по време на международно турне с триото на Авишай. Предпочитан партньор в концертите му по целия свят, тя същевременно участва в записите на Shifting Sands – един от най-успешните албуми на триото. Каква по-добра компания за будния артистичен дух на музикант като Авишай Коен! ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: архив на  Plovdiv Jazz Fest и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че бяхме от щастливците, които имаха шанса да присъстват на концерта на Авишай Коен 2020 година, когато заради противоепидечинта ситуация и наложените правила в залата се допускаше 1/3 от местата за публиката. В личен план споделям, че това Шесто издание на Plovdiv Jazz Fest беше последното за Стефан Джамбазов, с когото създадохме интернет платформата „въпреки.com”  а по късно и фондация „Въпреки“ се оказа и последното ни пътуване на двамата извън София. Тогава въпреки COVID – 19, макар и с ден по-малко фестивалът беше прекрасен. Двата концерта на Авишай Коев сложиха финала на фестивала, в който не по-малко стойностни бяха и концертите с участието на Христо Йоцов, Антони Дончев и Милен Кукошаров в първия фестивален ден. Тогава фондация „Въпреки“ беше и организатор на фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“, подредена във фоайетата на Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на Феста.

[magdalenagigova]

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия Д-р Росица Младенова (създател и главен двигател на Международния младежки медиен фестивал „Арлекин“ и на Международния музикален конкурс „Киното моя любов, моя песен“) и Етиен Леви са част от журито на осмия фестивал Fuoriclasse Talent, чиито финал се провежда в италианското градче Торторето Лидо. Създадената от…

[israeleconews]

К берегам Израиля пришел первый танкер-холодильник с польским молоком

фото flash90. на фото: иллюстрация Первый холодильный танкер с молоком из Польши прибыл вчера к берегам Израиля. По данным издания Ynet, корабль разгружен. Таким образом уже в ближайшие сутки молочная продукция из Польши под брендом «100% Молоко�� поступит в магазины торговой сети «Рами Леви». Ранее сообщалось, что владелец крупной торговой сети Рами Леви заключил масштабный контракт с польскими…

[lilu-sims]

Колдовство всегда сопровождается разными ритуалами и обрядами. Ведьмы и чародеи испокон веков чтят традиции и не пропускают важные магические праздники. Но не все традиции дошли до современных магов, а некоторые даты и вовсе перестали отмечать. И вот, казалось бы, в обычный день образовался странный разлом, в который и провалились наши герои. Что это было за место никто не знал, но все быстро поняли, что без магии тут не обошлось. Было решено устроить шабаш и поблагодарить вселенную за магические силы. Без обмена опытом и колдунских сплетен тоже не остались. Ведь все, что случается в разломах вселенной, остается в разломах вселенной 😏🔮 ✨Прекрасные гости шабаша✨ Моргин Дювалье @edyavtostopom Реджинальд Эббот @madfeary Рэйн Лемпер @watermellonfizz Айми Леви @aneatte и Фэй Абадир (себя могу не тегать :D)

[snow-russiandoll]

Посмотрела, наконец, Титанов. Не прониклась. Не могу сказать, что не вызывало эмоций. Все-таки музыка от Савано не может оставить равнодушным. При первом просмотре первые два сезона заходили на ура (Это было лет восемь назад). Сейчас эти сезоны смотрелись скучно, лишь под конец третьего уже стало держать в напряжении. Особенно, далее спойлеры: выбор между Армином и Эрвином (очень хотелось врезать Леви и прочим). Потом смерть Саши. Отношения Микасы и Эрена токсичные до жути. Мне кажется, у Эрена больше химии с любым другим персонажем, чем с Микасой...) Да и дальнейшим раскрытием тайн я была несколько разочарована. Вообще, всем после четвертого сезона. Конец хоть и не наивный (мир, дружба, жвачка не победили), но и довольно предсказуемый. В общем, не понимаю, чему тут поют дифирамбы. Просто еще один пункт в списке "Не понимаю, откуда такой хайп".) По сути, очередной эмоциональный аттракцион, не больше.)

[artpizhma]

Леви и Микаса в Рождество под омелой. Кстати говоря, я прочитала, что это ошибочное суждение, что если пара встанет под омелой, то обязана поцеловаться. Поцелуй под омелой - не спантанное решение, так пара объявляет о своей помолвке. Вот так :)

Последняя цифровая работа на неопределённый срок, увы, но мой графический планшет окончательно сказал мне «ариведерчи!»

Если захотите мне помочь насобирать на новый, то можете задонатить на карту или подписаться на бусти:

https://boosty.to/art_pizhma

4276130023711157

Моральная поддержка приветствуется, буду рада подписке на телегу, там я более активная:

https://t.me/artpizhma

[solnechnyeveter]

Усвоим же наконец: любят не тех, кто полезен, не тех, кто хорош. Любят тех, кого любят. Любят за что угодно и ни за что. Любят за то, что любят. Никакая привлекательность к любви отношения не имеет, никакой успех, никакая сила и красота, никакой интеллект. Ничего общего с благодарностью..

Любовь не может быть заслужена, любовь только дарится и — принимается или не принимается. Любовь — абсолютная несправедливость.

Владимир Леви

Let us finally understand: they love not those who are useful, not those who are good. They love those they love. They love you for anything and for nothing. They love for what they love. No attractiveness has anything to do with love, no success, no strength and beauty, no intelligence. Nothing to do with gratitude..

Love cannot be earned, love is only given and is accepted or not accepted. Love is absolute injustice.

Vladimir Levi

[asi7at]

- Значит, Адам пришел к тебе, чтобы поговорить обо мне?

- Нет, он пришел для того, чтобы я с ним поговорил о тебе. Так обычно поступают люди, когда тоскуют по любимым.

Марк Леви «Те слова, что мы не сказали друг другу»

[casualbos-bir]

Крупный российский промышленник Савва Морозов содержал на свои средства партию большевиков. Придя к власти, они отняли у его наследников все имущество, а самих наследников расстреляли.

Лев Толстой ни разу не посетил ни одной толстовской коммуны, и относился к толстовцам с большим подозрением.

Леви Страусс никогда не носил джинсов, полагая, что солидному человеку рабочие штаны не к лицу.

Создатель коньячной империи Шустов был старообрядцем, алкоголя в рот не брал.

Пушкин всю жизнь любил замужних дам. Когда ему намекнули на возможность измены его жены, он вызвал обидчика на дуэль и погиб.

Нэнси Берд, известная идеолог вегетарианства, не была вегетарианкой.

Кэролл Симпсон, основательница Союза девственниц США, была дважды замужем

Верить нельзя никому!

[fucktus707sweet]

Леви хмурится почему то. Levi frowns

[just-a-picture0-0]

Нет одиночества страшнее, чем одиночество вдвоём.

Марк Леви «Где ты?».

[vprki]

Критичен поглед: Експресивно, оригинално, вълнуващо

“Roma-symphony”, новият проект на композитора Минко Ламбов, огласи залата на кино-театър „Освобождение“ на връх 8 април, Международния ден на ромите. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Ден, в който почитаме паметта на жертвите, загинали по време на Холокоста, но и отхвърляме – в името на плурализма като водеща ценност в цивилизования свят – езика на омразата, пагубните  стереотипни нагласи спрямо дадени етнически общности, а и смущаващи обобщения от рода на „обругавани като хора и почитани като музиканти“...

Поверен на Симфониета „София“ и едноименната джаз-формация, и със специалното участие на емблематичния глас на прославения ромски певец Джони Илиев, проектът представя любими ромски песни в нови аранжименти, дело на широко скроен музикант, познал и творческия, и изпълнителския опит на разнородни жанрове. За композитора и пианиста Минко Ламбов, обигран в полето на класиката, джаза и етномузиката, водещо в случая се оказва прилагането на идеята за своеобразен фюжън, чийто интонационен профил умело разиграва спецификата на песенни мелодии от „Изтока“ и макамлийското свирене с опора върху богат спектър от композиционни и драматургични похвати. Разгърнати свободно в импровизационния модус на музикалното мислене, интерпретациите тук синтезират по особен начин доминиращи етно звуци, свързани с полъха на актуална интонационна среда, осланяйки се на сложни, изненадващи ходове, без да напускат впрочем нито за миг зоната на комуникативната гледна точка.

Джони Илиев и Минко Ламбов

В центъра на вниманието се откроява, разбира се, вокалното майсторство на Джони Илиев. Помня изявите му отпреди двайсетина години, документирани в албума “Ma maren ma” (в превод от ромски език „Не ме удряй!”). Широко популяризиран из Евро��а, албумът го представя  в компанията на неговия „диаболичен суинг бенд”, воден от нашумелия майстор на акордеона Мартин Любенов. 

И ето, че днес пеенето на Джони напомня славните години на творческия му път по света. Имам наум не просто забележителните индивидуални характеристики на специфичния му тембър, но и онзи емоционално-смислов потенциал на неговата „бленда”, описвана например с понятието yanik. Думата означава емоционална нагласа, но и специфична образност в музиката, определяна като „горчиво-сладка”. Тя се свързва с гласови характеристики, но и с особената мелизматика на вокален стил, съотнасян с асоциации за печал, тъга, горчивина, страст. Да изразяваш горчивина чрез звуците е нещо точно, хубаво. Казано иначе, yanik е метафора, която разкрива амбивалентна представа за смисловия облик на музиката, осланяща се на особена асоциативна нагласа. Дефинирайки усещането за „емоция, която те изгаря” като върхово удоволствие, думата говори за „горчиво-сладкия” дискурс на сантимента в музиката и като проява на специфична народопсихология.

Джони Илиев

Позитивното възприемане на чувството за „сладка болка” се вписва впрочем сред възловите параметри на доминиращите нагласи в сферата на популярната (включително фолклорната) музика, особено вокалната. И макар подобен двойствен, горчиво-сладък профил на сантимента, облечен в определена стилистика, да се свързва като че повече с „музиката на Изтока”, представата за yanik има своите паралели в контекста на различни култури, на различни общности. Сещам се например, че метафората на горчиво-сладкото преживяване е по своему синтезирана в традицията на блус-музицирането, или в много от музиката, формирана в контекста на Европейския Запад под знака, да кажем, на естетиката на Романтизма от XIX век. Да не говорим за доста от музикалните традиции на българите и въобще на балканците, особено в битовата сфера...

Ясен Василев

Ще отбележа още, че вълнуващите импровизационни ходове в пеенето на Джони могат да бъдат усетени именно в смислово обагрената мелизматика, в променливата „изгаряща” бленда, съпровождана от диалогизиращите инструментални партии. А тук специални адмирации заслужават изключително находчивите, виртуозни импровизационни сола на Венцислав Благоев (тромпет), Цветомир Радев (кларинет) и Ясен Василев (китара), прозвучали по време на концерта в почти всички композиции. Една красноречива илюстрация, разкриваща свиренето на не-ромски музиканти, които с охота улавят и усвояват тънкостите на „ромския подход” в музицирането.

Венцислав Благоев

Силен, красив финал на концерта тази вечер постави версията на „Джелем, джелем“. Сякаш в подкрепа на идеята за разбирателство и толерантност между различните култури, интерпретацията на химна на ромите изненада с неординерните си, вълнуващи композиционни решения в духа на една увлекателна груви естетика. Наново усетихме видимо потърсената връзка между интонационни светове, чиито корени отпращат към различни географски ширини, съграждайки впечатлението за една наистина неимоверно сложна симбиоза между музикалния език на Изтока, представата за съвременно оркестрово звучене и гъвкавите перспективи, свързани с особен намек спрямо метро-ритмични мотиви, характерни за „латино” музиката.

Джони Илиев и Ясен Василев

Размислих се за кой ли път върху динамиката на музикалните езици. Нали не знаят граници, звуците си прелитат свободно – а минат ли покрай ухото, не се знае как ще заседнат и в мисленето, та да открехнат още някоя звукова ниша в пейзажа, дето те заобикаля... И неволно се сетих за мъдрите думи, казани преди време от Умберто Еко: Мъдрец е не онзи, който надценява едно за сметка на друго, а този, който съпоставя петънцата на светлината, откъдето и да идват те... ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Стефан Марков