#Куинси Джоунс

[vprki]

Критичен поглед: Алфредо Неудържимият!

Той привлече вниманието ми преди десетина години, когато благодарение на социалните мрежи случайно се натъкнах на негов видеозапис. Така е, наред с хаотичната информация дигиталните медии понякога услужливо дават гласност и на музика, до която иначе трудно можеш да се добереш. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик, за изключи��елния музикант Алфредо Родригес.

Записът, озаглавен “Crossing the Borders”, представяше бравурно импровизационно изпълнение на младия кубински пианист Алфредо Родригес, прозвучало в дома не на кой да е, а на легендарния Куинси Джоунс. Слушах записа отново и отново, изумена от необикновения му талант. А наименованието на пиесата сякаш искаше да подскаже отворената музикантска природа на едно гениално момче, закърмено със страстните корени на кубинската музика, познал, овладял и прозрял мъдростта на класиката, прегърнал емблематичните уроци на джаз пианисти като Бил Еванс, Телониъс Монк, Кийт Джарет... Но и на път да намери себе си в музиката, своя стил, онова свое собствено щуро творческо аз, чакащо с нетърпение да бъде щедро споделяно на сцената с не по-малко можещи музиканти и публики от всички посоки на света.

Алфредо Родригес

По това време Алфредо, едва навършил 22 години, вече е напуснал родината си и се подвизава в Щатите. Както разбирам, съдбоносна се е оказала срещата му с Куинси Джоунс на фестивала в Монтрьо през 2006. Впечатлен от таланта и бравурното свирене на младия музикант, Джоунс го кани в своята среда, поемайки ролята на негов ментор и продуцент.

И ето, сега го слушам отново, вече на живо, на сцената на „Банско джаз фестивал“ ( 5-12 август 2023). Бляскавият финален концерт на фестивала открои изкуството на Алфредо, който днес не случайно е сред най-успешните топ пианисти и композитори в света на съвременната джаз сцена, познал при това смисъла и силните, увлекателни страни на диалогичните стратегии, многократно пробвани в съвместното музициране с първокласни джаз музиканти, между които е и българският басист Петър Славов с изключителна кариера в САЩ и по света.

Петър Славов като част от триото на Алфредо Родригес, певицата Ганавия и Куинси Джоунс - снимка личен архив

Тази вечер, заедно с не по-малко забележителния перкусионист Шайан Фати, Алфредо представи своя нова музика. Музика, от която дъхът ти просто спира и те кара  да се питаш що за гений дърпа струнките на такава неустоима енергия, що за талант движи виталните звуци, логиката, виртуозитета, драматургията, заразителния артистичен диалогизъм на това неудържимо изкуство!?

Шайан Фати

Мисля си, че новаторският дух в музиката на Алфредо едва ли опира единствено до някакъв самоцелен виртуозитет, до забележителните му технически възможности, до умението му да артикулира кога с финес и мека лирика, кога посредством динамиката на интензивни хармони��но плътни импровизационни потоци, или до способността му да борави с пълния оркестров ресурс на пианото. А и композиционният му подход напомня всъщност прастара идея: тема с вариации. Та нали такава в общи линии е възловата представа за джаза, поне според някои утвърдени учебникарски възгледи. А темите в музиката на Алфредо, поне тази вечер, кръжаха, или по-скоро загатваха широко познати, любими мелодийки: Bésame mucho, Guantanamera, Quizás, Thriller... Новостите тук виждам, преди всичко, в характера на една свободна, необременена от табута, шеметна, находчива импровизационна мисъл, изтръгваща по един напълно оригинален, но и подчертано комуникативен начин неподозирани звукови пространства, заровени в иначе едва ли не банализирани, широко популярни песенни теми. Както самият Алфредо говори за музиката си в ефира на Радио Jazz FM, „...в нея има поп елементи. Става дума за мейнстрийм музика, съчетана с джаз и класическа музика, която винаги е била част от моите корени, но този път излизам от рамките в опит да достигна до различна публика чрез комбинацията от света на мейнстрийма и интелектуалния свят“.

Алфредо Родригес

Ето, в този смисъл музиката на Алфредо, наред с иновативния мащаб на емоционалното си въздействие, поставя по своему (и, разбира се, съвсем не преднамерено!) прът в анахронични възгледи, които и днес някак упорито продължават да противопоставят популярното и интелектуалното, забавното и сериозното в музиката. И подсеща, впрочем, за добрите страни в композиционното мислене на мнозина други емблематични музиканти и от днес, и от други времена. И, ако тук един произволен паралел примерно с музиката на Моцарт би скандализирал нечии представи, вярвам, че за хората без предразсъдъци подобни сравнения биха звучали напълно естествено.

Алфредо Родригес и неговото трио /на контрабаса е Петър Славов/ - снимка личен архив

Колкото до самия фестивал в Банско, вярно е, чух малка част от фестивалните концерти. Но дори тези непълни впечатления ме карат да вярвам, че събитието безусловно продължава да отстоява престижа си на утвърден, водещ празник в полето на джаза у нас. И с изключително разнообразната си, компетентно подбрана международна програма, която щастливо удържа принципите на живата музика, на музиката, която се ражда „тук и сега“, и с похвалното внимание към тукашната традиция, включително в лицето на първите български джаз вокалистки, и с щедро наситеното градско пространство откъм нонстоп образователни и други атрактивни съпътстващи инициативи... И, разбира се, с многобройната ентусиазирана и любопитна публика, чиито сетива подсказват безпогрешен усет спрямо капризите, изненадите, същината и тънкостите на този род музика. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: архив на фестивала, личен архив на Петър Славов-син и Евгени Димитров

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че през 2013 година Алфредо Родригес гостува на „Празниците на изкуствата Аполония“ със специалното участие на Петър Славов-син, контрабас и Франциско Мела. Петър Славов-син е един от големите джазмени на нашето време Летър Славов-баща (1941-2008). През 2015 г. заедно с пианиста Алфредо Родригес бяха номинирани за наградите Грамми за джаз аранжимент на „Гуантанамера". Петър Славов специален квартет (България – Германия – САЩ): Петър Славов – контрабас, Владимир Кърпаров – саксофон, Христо Вичев – китара и Димитър Семов – барабани бяха също сред участниците на Джаз фестивала в Банско тази година.

Петър Славов на авторския си концерт с Биг бенда на БНР под диригентството на Антони Дончев, 2022, снимка: Евгени Димитров

В неформален разговор Пепи, както го наричат приятелите сподели колко великолепна е била организацията на фестивала в Банско и най-важното, според него, като музикант концертите са били с перфектен звук. С днешна дата подсещаме, че на 4 септември в рамките на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол в Археологическия музей е  Джаз концертът на Васил Спасов трио. Съставът ще представи музика на Васил Спасов, възпитаник на Berklee College of Music с богата международна кариера, Петър Славов също учил в именития колеж и  барабанистът Атанас Попов. учил при проф. Христо Йоцов в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Заминава за Гронинген, Нидерландия, където има възможност да работи с някои от най-големите имена в джаза. Така, че красивите летни преживявания с музиката продължават…

[butch16stuff-blog]

Куинси Джоунс - Ai no corrida 1981 (Virus Mix)

[vprki]

Петър Славов: Джазът не трябва да става “музейна” музика

„Ако човек приеме това, което се случва в Ню Йорк като нещо плашещо, като нещо страшно, ако почне да завижда на други хора – ето защо този има толкова успех, пък аз нямам, аз съм толкова добър, човек рискува да си съсипе и здравето, пък и музицирането. По-хубаво е когато видиш, че някой който смяташ, че не е по-добър от теб има повече успех и трябва да си зададеш въпроса защо”. Това казва в разговор за „въпреки.com” известният джаз музикант Петър Славов – син, който работи в Ню Йорк с някои от най-известните световни джазмени.

И продължава: „Трябва да станеш добър в това да идентифицираш причините поради които този човек има преимущества пред теб, дали те са нещо, върху което ти можеш да работиш. Поне, за да си сигурен, че причината не е в качеството на това, което правиш или в твоята личност. Много от нас, които идваме от Източна Европа, може би сега на младото поколение ще им е по-лесно да се адаптират, но на нас ни отне години да се адаптираме от една тотално различна действителност, едни тотално различни нрави.

И много хора не се адаптираха, които са добри музиканти.

Не само от България, но от Източна Европа, които и за това донякъде не успяха, защото когато общото ниво е толкова  високо и други качества имат значение. Ти трябва да си на едно определено ниво, но трябва и да си добър комуникатор с хората, да не се караш с тях, да си толерантен, тези неща много се усещат и се забелязват”, казва Петър Славов.

Откъс от разговора с Петър Славов можете да чуете тук

Той беше в България след европейско турне и макар, че не изнесе концерт, събра доста хора, които искаха да чуят какво ще им каже точно за пътя към успеха. Срещата се състоя в студио "Музика" на Софийска филхармония. Тази лаборатория е първата от поредица подобни събития, които ще се развият през новия сезон и е знаково, че започват именно с джаз музикант като Петър Славов, а не с "класик". Преди срещата той сподели пред нас: „Искам да се получи един разговор. Не обичам формата лекция, в лекцията има нещо много ��оталитарно. Да не говорим, че ще дойдат музиканти, които са на много високо ниво. Не смятам, че съм в позиция да ги поучавам. По-скоро искам да споделя някакви неща, които на мен са ми помогнали да бъда на определено ниво, да работя с определени хора. Дори се надявам и някои от колегите и те да споделят. Да се получи като един разговор по-непринуден, отколкото лекция”. Така и стана.

Но да се върнем към нашия разговор. Питаме го защо някои хора и то добри музиканти се страхуват да посегнат към джаза. „Джазът не е стил, той е по-скоро музикален език. Той е толкова космополитен, по самото си същество поглъща останалите стилове някак си. Той по-скоро не е стил, а език. И всеки интелигентен човек се страхува да посегне. Те може би знаят нещо за джаза и е притеснително да правят това. Особено ако си утвърден в някакъв друг жанр, ти е неудобно да посегнеш”, казва Петър Славов. А може би джазът е плашещ със своята свобода? „Свободата е много страшна. Ние го доказваме в България и в Източна Европа - за определени хора свободата е плашеща. Свободата да избираш, да мислиш каквото си искаш също е страшна. Защото със свободата идва и някаква отговорност.

Свободата на джаза е тип свобода, която идва върху много неща.

Ти трябва да извървиш един път, за да стигнеш до свободата, която музиката ти предлага. Защото трябва да си на някакво ниво. Ако си свободен от началото и не говориш добре езика, това което правиш е най-малкото самоцелно и много вероятно е да е лошо”, казва джазменът.

Дали джазът е съвременната класическа музика? „Класическата музика донякъде беше убита от нейната музейност. И в Америка има консервативни джазови музиканти, които казват например - Дюк Елингтън се свири по определен начин. Не казвам, че е грешно. Но това се свири така - това е джаз, това не е джаз?! Мисля, че това е нещо, което направи класическата музика музейна и ако се приложат същото отношение към джаза и той ще стане "музейна" музика. Защото кой е казал как трябва да се свири Бах? Например на времето каденците са били импровизирани, сега са писани. Защото елементът на импровизация е изчезнал от класическата музика, от европейската класическа музика. Мисля, че джазът трябва да е класическа музика дотолкова, доколкото е уважаван, колкото класическата музика”, твърди Петър Славов.

Разговаряме с него точно в деня, когато се навършват 9 години от смър��та на баща му Петър Славов, един от най-известните български джаз музиканти. Името му свързваме като барабанист със знаменити групи – „Джаз фокус 65”, „Сребърните гривни”, „ФСБ”… „Винаги като се сетя за баща ми, си го спомням с усмивка и може би това беше неговият стил. Той много мразеше плачове, хората да са мрачни. Дори си спомням, че когато майка му почина, той беше много депресиран за половин ден и след това като че ли искаше да разведри всички. Тогава пък майка ми беше отишла в Ню Йорк, за да получи една журналистическа награда и баща ми един месец държеше в тайна, че майка му е починала само да не се развали на майка ми преживяването. Те други го развалиха, една сюрия хора, които нямаха нищо общо с материала й се накачулиха в Ню Йорк”, спомня си синът.

„Винаги е имало джаз при мен покрай баща ми. Той слушаше джаз, дори когато беше станал поп музикант. Аз слушах като малък повече рок, въобще което харесваха младите хора тогава. Но понеже бях доста пристрастен, непрекъснато слушах някаква музика. И в един момент всичко, което слушах, започна да ми става много предвидимо. Беше ми ясно какво ще стане, какъв ще бъде следващият акорд, един вид не ми даваше повече. И просто не ми стигаше и реших. Същевременно моите съученици в Музикалното училище правеха първи стъпки в джаза. И ме повикаха, защото им трябваше контрабасист. По техните думи съм се справил добре. И в един момент се запалих, започнах да слушам плочите на баща ми. Той ми помогна страшно много, насочи ме. Аз така или иначе свирех на контрабас класически неща. Но като един основен за джаза инструмент имаше търсене за контрабасисти тогава, защото нямаше достатъчно контрабасисти на ниво. Така навлязох в джаза. Аз съм човек, който се пали.

Не съм от най-работливите,

но като се запаля по нещо не спирам, докато не изконсумирам всичко. И по цял ден слушах вкъщи. Свирих със записите, всички парчета знаех наизуст. И когато един ден започнах да свиря с големи американски музиканти се оказа, че съм слушал правилните неща. И те са слушали същите, като са били млади. И това беше една от допирните точки с много от хората, с които свиря. Оказа се, че аз сам и понякога подпомогнат и от баща ми съм се ориентирал наистина към основни албуми, основни артисти. И по този начин от тях съм научил някои много основни и важни неща за тази музика. Тя е както при класическата музика има определен материал, който трябва да минеш, определени знания, определена идея за историческата ��оследователност на нещата как са се случили. И така”, разказва Петър Славов.

Петър Славов като част от триото на Алфредо Родригес, певицата Ганавия и Куинси Джоунс - снимка личен архив

Какво е нивото на музикантите в САЩ, където живее и работи? „В момента нивото е толкова високо и особено в Ню Йорк е пълно със страхотни музиканти. И за разлика отпреди 50 - 60 години сега е пълно с чуждестранни музиканти, които свирят на изключително ниво. За латиноамериканците да не говорим, те са си почти като вкъщи там. Но европейци, азиатци, израелци… Израел има страхотна школа музиканти. Аз свиря в групата на един израелски саксофонист, който се казва Ури Гурвич. Свирил съм с Ели Деджибри, баща му е роден в България, който е един от най-големите израелски саксофонисти. Авишай Коен има един тромпетист, не басиста. Всеки си носи от своя стил и го омесва с американската музика. Защото някои хора свирят музика, която наричат джаз, но тя не е точно джаз. В джаза трябва да използваш този език. Но трябва да си пенкилер и всичко трябва да е на високо ниво. Защото когато си повярваш отиваш и чуваш някой, който въобще не му знаеш името и те отвява просто.

Аз винаги казвам, че ние

джазовите музиканти сме по-облагодетелствани

примерно от рок музикантите, защото при рока или си аматьор, или си звезда. Няма средно. Докато при нас ние сме пенкилер – от всичко можем по малко. Можем да свирим и в Карнеги Хол и в клуб, можем да свирим и на сватба, и на освещаване на офис примерно. Да не говорим, че повечето джазови музиканти са бивши класически музиканти. Така че ние свирим и класическа музика. За нас винаги има работа, просто сред нас няма толкова милионери”, смее се музикантът.

В Америка е вече 18 години. Учил на стипендия в Бъркли. Живял в Бостън и после в Ню Йорк, но пък там му тръгнали нещата – 11 години живее и работи там. Какво е мнението му за българската публика на джаза?  „Тя е чудесна, но ми се ще да е по-многобройна. Когато започнах да свиря джаз през 90-те години на миналия век имаше страхотен интерес. Пълно навсякъде, даже не можехме да свирим. Сега пък обратното – има български музиканти, които са на много високо ниво, но се оплакват, че няма достатъчно публика. Имам една генерална теория, че интернетът развали всичко. Колкото и можеше да е сила за добро ни удари прекалено бързо. И ние докато реагираме взехме грешните посоки. Може би нещата ще се наместят. Уби музикалната индустрия, убива вестниците, убива как хората възприемат всичко. Ние вече не можем да се концентрираме върху едно нещо - всичко е клик, клик, клик, 5 сек. тук, 5 сек там – как да очакваме хората да вникнат в едно нещо, което е примерно 10 минути дълго  и има импровизация. Макар, че пък аз сега се връщам от триседмично европейско турне и навсякъде беше пълно с хора. Не знам,

може би Интернетът е ударил България по различен начин.

Нямам представа, всяко място си има собствена динамика. Аз имам една генерална теория, която е различна от поддръжниците на Интернета и на безплатната музика по Интернет. Те казват – да, няма да печелите повече от записана музика, но ще печелите от живи участия. Само че хората като свикнат генерално да не плащат за музика, те просто няма да искат да плащат за музика под каквато и да е форма. Те ще кажат - защо аз трябва да се смъкна до зала „България” като мога в къщи на компютъра да си пусна и да си слушам музика, за която не съм платил. Какво да ходя да му плащам на тоя да ми свири, когато аз имам неговите записи? А вече кой е платил за записите, какво е струвало да се напише музиката, това никой не го интересува. Така че веднъж като хората свикнат, че нещо е безплатно, то е безплатно във всички форми. Някъде ме питаха за това нещо, и аз го казах – това е една много силна надежда, че сега сме в някаква културна глобална депресия, но пък сега всички процеси са по-бързи. По-бързо ще излезем от депресията. Навремето в Средновековието е отнело стотици години да се излезе от него - няколко века, сега пък ще излезем за няколко години. И надявам се не повече от десетилетие, защото нещата са много по-динамични”, казва Петър Славов.

Алфредо Родригес и неговото трио /на контрабаса е Петър Славов/ - снимка личен архив

Той свири на много места с големи имена в джаза на най-големите фестивали, най-големите сцени, най-легендарните клубове. Свирил е с артисти на Куинси Джоунс, между които младата пианистка Емили Беър. За Куинси Джоунс Петър Славов казва: „Много достъпен, интелигентен човек, спокоен”. А той свири с едно любимо негово протеже – Алфредо Родригес, кубински пианист, с когото бяха номинирани за наградата Грами преди две години. С триото на Алфредо записали един негов авторски албум. Всички са били номинирани за Грами, въпреки че пише само Алфредо. Правилата са такива, но самият Алфредо е казал на музикантите си, че номинацията е за всички тях. Барабанист е Хенри Коул, един от големите в момента барабанисти, той е пуерториканец. „Алфредо направи един много виртуозен аранжимент на „Гуантанамера” и бяхме номинирани. После тук някой ми каза – е да, ама не бяхте наградени. На мен ми стига, че бяхме номинирани”, казва Петър Славов.

Не е идвал в България от две години и половина, обаче не говори като „американец” с акцент, а на чист български език. „Говоря и много добре английски. Тези, които говорят български с акцент не говорят добре и английски”, смее се музикантът. Прекарал е само седмица в родината, но му прави хубаво впечатление, че хората изглеждат доста по-спокойни от преди. „Предния път имах чувството, че всеки ще ти скочи и ще ти зашлеви шамар най-малкото. Сега имам чувството, че са по-спокойни, по-любезни хората и тези които те обслужват -  - таксиджии, продавачи.

Един човек ме настъпи на улицата и ми се извини.

Това ми прави хубаво впечатление. Има и неприятни моменти - - майка ми е пенсионерка, нейната пенсия е по-ниска от сметката й за парно. Тези, които казват и на Запад е така, не е така. Преди да ти спрат тока, трябва да минат месеци. И не дължиш лихви. Очевидно, че хората за които се гласува, не се интересуват за това нещо. Никъде по света не е цвете ситуацията, но за това са виновни политиците”, убеден е Петър Славов.

Какво му предстои? Продължава турне и след това подобни неща. „То непрекъснато се случва нещо специално, свирим в Ню Йорк. Мисля си много неща, но със сигурност ако се осъществят ще дойда и в България. Много композирам, но до момента не съм имал толкова възможност да запиша моя музика. Защото съм много зает като оркестрант. Това е хубава кариера. Но за да станеш лидер, да се свири твоя музика, трябва малко да оставиш оркестрантската работа с риск да загубиш пари, време и да се опитваш да правиш едни неща. Аз досега мислех – щом няма някой, който да ми плати, за да си направя собствените неща, никой чак толкова не очаква да ги чуе от мен. Но в един момент реших, че имам вече достатъчно написана музика, за да започна да я реализирам. Има всякакви възможности. Работя по въпроса, но не искам нищо конкретно да казвам”, казва Петър Славов - син. А ние все пак очакваме и негова скорошна изява и в България. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Антони Дончев и Христо Йоцов с наградата на Plovdiv Jazz Fest

Plovdiv Jazz Fest ще го има и тази година, въпреки COVID – 19, от 5 до 7 ноември. Разбира се, при вземането на всички противоепидемични мерки. Тази година фестивалът ще отличи двама прекрасни музиканти - Антони Дончев /горе - снимка Стефан Джамбазов/ и Христо Йоцов (който тази година навършва 60, а Антони ги закръгли миналата) с Награда за цялостен принос в джаза.

През 2020 година тя ще има двама носители, които едновременно ще бъдат отличени като създатели на групата „Акустична версия“, но и всеки от тях поотделно – като фигура, която има огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България. Освен изпълнители, Христо Йоцов и Антони Дончев са преподаватели и композитори. Преди 35 години двамата основават една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“. Дончев и Йоцов са ярък пример за съвременни музиканти, които с лекота и умение се справят с разнородните форми на музициране и които без проблеми могат да съчетават многообразието на джазовата стилистика. Специалният проект, който включва „Акустична версия“ с участието на Ричард Бона е по инициатива на Plovdiv Jazz Fest.

Христо Йоцов - снимка архив

Фестивалът ще бъде закрит от триото на един от най-великите басисти в света – Авишай Коен, който се е съгласил да направи два концерта на 7 ноември – от 19, 30 и от 21  часа. Композициите на Авишай Коен отразяват обширна музикална вселена от традиции, култури, езици и стилове: от песни на иврит до ладински народни песни, от комбиниране на класическа музика и джаз до джаз стандарти и съвременен джаз. В България Авишай Коен пристига със своето ново трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). На сцената на Plovdiv Jazz Fest те ще представят най-новия 17-ти албум на Авишай Коен – Arvoles. Пловдив ще е част от турнето „50:50:50“, което включва 50 концерта в 50 града и е п��светено на навършването на 50 години на музиканта.

Авишай Коен - снимка архив на фестивала

Обяснимо тази година чуждите изпълнители ще бъдат малко. Но пък винаги ни е правило впечатление как Мирослава Кацарова, създател на това прекрасно събитие, традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено: „Ние не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща един за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на другите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. Ами съизмервай се с идеалите си. Към това се стремя аз“, казва джаз певицата.

Живко Петров - снимка Стефан Джамбазов

С два концерта на български джаз музиканти ще започне тазгодишното шесто издание на Plovdiv Jazz Fest от 5 до 7 ноември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Първият гост на едно от най-важните джаз събития в страната ще бъде пианистът и композитор Живко Петров със своя солов албум Ten. Неговият концерт ще бъде на 5 ноември от 19, 30 часа. Живко Петров е един от най-изявените ��ъвременни български музиканти. Той е пианист, композитор, продуцент и аранжор. Работата му е от огромно значение за съвременната музикална сцена в България. За последните 20 години името му стои зад много талантливи и популярни музиканти в България. След много съвместни албуми и творчески колаборации, през 2015 г. Живко Петров издава своя дебютен солов албум After 4. Четири години по-късно той прави вторият си солов проект Тen, наречен на броя пиеси включени в него.

Веселин Койчев и Цветан Недялков - снимка архив на фестивала

Същата вечер в 21 часа на сцената ще се качат забележителните китаристи Веселин Койчев и Цветан Недялков с техния квартет The Teachers. Събитието ще бъде посветено на 60-тия юбилей на Веселин Койчев, който е сред особено значимите имена в история на българския джаз. Койчев е част от групата „Джаз линия“, която се смята за еталон за български етно джаз. От 1991 г. той става лидер на легендарната джаз формация „Бели, зелени и червени“ (най-дълго просъществувалата джаз група в България), за която започва нов етап в развитието. С нея изнася многобройни концерти на всички джаз форуми в страната и представя българската джазова музика на най-престижните фестивали в света. Автор е на джаз, поп, симфонична и театрална музика, обработки на фолклорна музика, аранжименти и оркестрации. Веселин Койчев има зад гърба си над 1000 концерта. Преподава китара в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Ричард Бона - снимка архив на фестивала

Заедно с Цветан Недялков свирят заедно от 2009 г., когато съвместно с Иван Лечев създават популярното „Акустик Трио 3000“. Недялков също е преподавател по „Поп и джаз китара“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София. Двамата китаристи създават групата The Teachers и в нея канят музикантите: Христо Минчев (бас китара) и Кристиян Желев (барабани). Стилът на квартета може да се определи като фюжън, съчетаващ тематизма на българската народна музика с хармоничните похвати, аранжиментите, импровизациите и изпълнителските прийоми на джаза.

Милен Кукошаров - снимка архив на фестивала

Втората фестивална вечер (6 ноември) на Plovdiv Jazz Fest ще започне в 19,30 часа с премиерата на най-новия авторски проект на известния пианист, аранжор и композитор Милен Кукошаров – Wind Harmonium. През последните години той разширява своите професионални интереси, като композитор, в сферата на класическата музика, театъра и киното. Wind Harmonium е своеобразен кросоувър, който включва похвати и форми от класическата и джаз музиката, а звученето се доближава до камерната музика. Композициите са нови, сред тях има и теми, които Милен Кукошаров е създал за театрални спектакли през последната година. Освен него обаче, Wind Harmonium включва още осем души. Специални гости ще бъдат световно признатият български кларнетист, живеещ в САЩ – Илиян Илиев и мецосопраното Мичико Дате от Япония. В проекта участват още музикантите: Дарина Иванова (флейта), Габриела Тодорова (обой), Добромира Ваклинова (кларинет, бас кларинет), Розалия Ангелова (фагот), Александър Леков (контрабас), Атанас Попов (ударни инструменти).

Антони Дончев - снимка архив на фестивала

Веднага след Wind Harmonium от 21 часа, ще бъде първата музикантска среща на една сцена на пианиста Антони Дончев, барабаниста Христо Йоцов и световноизвестният басист, номиниран за „Грами“ – Ричард Бона. Той е свирил и записвал с музиканти като Боби Макферин, Куинси Джоунс, Хърби Хенкок, Тито Пуенте, Джордж Бенсън, Шака Кан, Бранфорд Марсалис, Майк Стърн и др. През 2002 г. Бона e част от известната джаз формация на Пат Матини. Всяка година Фестивалът има и съпътстваща програма, която включва най-разнородни събития. 

Хилда Казасян - снимка Стефан Джамбазов

Първото от тях е ден преди да започне основната програма. Грандиозният концерт на Хилда Казасян и Плевенската филхармония „Да послушаме кино“ ще бъде в Комплекс СИЛА от 20 часа на 4 ноември. Диригент ще бъде Борислав Йоцов, а на сцената заедно с Хилда Казасян ще бъдат едни от най-добрите и утвърдени джазови музиканти в България: Христо Йоцов (барабани), Живко Петров (пиано), Димитър Карамфилов (контрабас) и Михаил Йосифов (тромпет). Специални гости ще бъдат Теодосий Спасов и Васил Петров.

Друг важен акцент от съпътстващата програма на фестивала е фотоизложбата, посветена на ярката личност на българския художник Андрей Даниел. Експозицията ще може да бъде видяна и през всички дни на фестивала в Дома на културата „Борис Христов“. Неин автор е Стефан Джамбазов. Изложбата е проект на Фондация „Въпреки“. На 7 ноември в Bee Bop Café от 14 часа пък ще бъде лекцията на Светослав Николов и Мирослава Кацарова за творчеството на норвежката джаз певица, с български произход, Радка Тонеф. Събитието ще се проведе съвместно с Jazz FM Radio. Ден след края на основната програма (8 ноември), заключителното събитие за фестивала ще бъде представянето на книгата на Мила Иванова „Хартиена лодка в открито море“ и разговор с авторката ѝ в Bee Bop Café от 14 часа. Книгата включва 65 текста за теми, вдъхновени от реални нейни изживявания. Всяка страница е по действителен случай, или както казва Мила, по действително усещане. 65 текста, които разказват за надежди, страхове, носталгия, страст, красота, лудост, благодарност и любов. Някои от тези есета са писани специално за сборника, други вече са известни от блога на Мила, а трети тя е преработила изцяло при съставянето на „Хартиена лодка в открито море“.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Неведнъж сме коментирали какво се крие зад това усилие да го има Пловдив джаз ф��ст през годините. Безспорно изключителна вяра в каузата, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само сме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. Спомням си, че тогава ставаха тези много интимни джаз-срещи в Пловдив, където се явиха и тръгнаха „Акустична версия”, Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, която тогава беше Сузана Ерова / по време на т. нар. „Възродителен процес“ – бел. авт./, „Бели, зелени, червени”, Огнян Видев – всички джаз-артисти. Това са такива легендарни, култови музиканти, които бяха познати само в някакви тайни среди, в кръгове, в които си споделяхме нашите мнения, абсолютно без те да участват в публичното пространство.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, че светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”, сподели Мира Кацарова. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред. А сега това важи още повече в условията на изолация и пандемия. Надяваме се, че тя няма да провали тази година това прекрасно събитие… ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

[vprki]

Всички обичаме Рей

Франк Синатра казва, че Рей Чарлз е единственият гений в шоу бизнеса, докато Били Джоуел твърди: „Може и да звучи като светотатство, но аз мисля, че Рей Чарлз бе много по-важен дори и от Елвис Пресли”. Написа за „въпреки.com” Мирослава Кацарова, джазпевица, радиоводеща и създателка на Plovdiv Jazz Fest.

На 23 септември тази година се навършват 90 години от рождението на знаменития Рей Чарлз. Той обичал да казва, цитирайки Гершуин, че музиката се дели на хубава и на лоша. И когато е хубава, лесно можеш да я разпознаеш, както се случва с песните на Рей. По��ече от шест десетилетия Рей Чарлз си остава Геният създал едни от най-красивите песни в историята на музиката: Georgia On My Mind; I Can’t Stop Loving You; Born To Lose; Hit The Road Jack и други.

Той никога не се е ограничавал стилово. Изпълнявал е кънтри: всички знаем „Modern Sounds In Country And Western Music” от 1962 година. Той е кралят на блуса, изпълнява перфектно джаз, ритъм енд блус и, дори, фънк. И през цялото време създава песни, които се налагат като естетически стандарти. Наричат го The Genius (Геният), а най-често се използва неговия псевдоним Brother Ray. Едно е сигурно за Рей Чарлз: всички го обичаме!

Рей Чарлз е роден през 1930 година в Албани, Джорджия, точно когато е родена друга джаз икона - Джон Колтрейн. Рей не е роден сляп, той загубва зрението си на 7 - годишна възраст от нелекувана глаукома. Точно тогава постъпва в училището за незрящи „Свети Августин”, където започва да развива своя огромен музикален та��ант. След смъртта на майка си, с която имал дълбока връзка, се занимава с пеене. В младежките си години се оказва в Сиатъл, където среща младия тогава Куинси Джоунс. С него установяват професионална близост и често свирят по нощните клубове. Още съвсем млад успява да запалени сърцата на своите почитатели и като всички големи джаз певци, Рей никога не изпълнявал една и съща песен по един и същи начин, защото обичал да импровизира и да експериментира. В онези години Рей Чарлз вече бил познат като перфекционист.

За мнозина е ясно, че Рей е бил брилянтен аранжор, пианист и кийбордист, освен певец с дълбок, атрактивен и пясъчен тембър. Истинската му кариера започва във втората половина на 40-те години на ХХ-ти век, когато решава да имитира Нат Кинг Коул. Много скоро след това свободолюбивият му дух се впуска да експериментира като смесва различни стилове. Това се оказва и запазената му марка - с лекота да преминава границите между жанровете. В периода на търсене и пробиви важна за него се оказва вокалната му група от бекинг певици „The Raelettes”. Тази естетика на водещ глас, съпроводен от отпеви на вокална група (на мястото на църковен хор), той заимства от модела на спиричуълите, които не спирал да изпълнява и признава, че за него са били дотам осмислящи, че не искал и не можел никога да избяга от тях.

В средата на миналия век той първо направил впечатление с първия си голям хит I Got A Woman, реализирана през 1955 година. Следват големите му хитове, а успоредно с това той се отдава на друга своя неизлечима страст - наркотиците. Въпреки, че развил жестока зависимост от хероин, заради чието притежание бил арестуван три пъти, той не спирал да създава хитове, да записва албуми и да пътува по света за концертните си турнета. Рей Чарлз се превръща в един от най-силните музикални явления на ХХ-ти век и е възприеман като културна икона от американците.

Рей напуска нашия свят на 10-ти юни 2004 година и остава след себе си незабравими песни. Неговата благотворителна фондация „The Ray Charles Foundation” е сред петте най-ефективни нестопански организации в света. Носител е на неизброимо много отличия, а сред тях са и 12-те му награди Грами. ≈

Текст: Мирослава Кацарова

Снимки: архив

P.S. на "въпреки.com": Спомняме си неговия концерт в София през 1981 година. Тогава зала „Универсиада” беше препълнена. По онова време големите джаз изпълнители често пропускаха София като част от своите турнета. Рей Чарлз беше от малкото изключения. И това беше изключително преживяване за всички любители на джаза, които съвсем не бяха малко в България. Още повече, че дори тогава страната ни имаше вече традиции в тази музика.