#Петър Славов - син

[vprki]

Поглед към красивите джаз импресии на Васил Спасов Трио

Шанс за новостите в пъстрото битие на днешната джаз сцена! Шанс и за чудесната концепция на фестивала „Аполония“, който почти четири десетилетия следва похвалната идея да насочва вниманието към специфични, но и някак общи, паралелни интелектуални и художествени процеси, наблюдавани в полето на литературата, музиката, театъра, киното, изобразителното изкуство!...    Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Сред великолепните акценти на камерното музициране в рамките на 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ (28.08 – 5.09.2023) не мога да не откроя красивите джаз импресии на Васил Спасов Трио, прозвучали на концерта в Созополския археологически музей (4.09.). Подобен жест на спонтанно признание е израз не само на срещата с изкуството на тримата страхотни музиканти: Васил Спасов (пиано), Петър Славов–син (контрабас) и Атанас Попов (ударни) – все елитни, харизматични, мислещи инструменталисти, обиграни в умението да прилагат с въображение софистицираните тънкости в играта на диалогичното свирене, неудържими в капризите на соловото импровизационно музициране!

В Археологическия музей Васил Спасов Трио

Горещите аплодисменти на ентусиазираната публика, плътно изпълнила концертното пространство в Археологическия музей, приветстват несъмнено и срещата с една на практика нова музика, преборвайки обичайните репертоарни пристрастия към познатото, към привлекателността на широко популярни джаз стандарти.

Композициите, дело на Васил Спасов, вече записани от същия състав с идеята да ги видим скоро издадени в албум, разкриват специфичен творчески почерк, потопен в стилистика, която бих определила, казано най-общо, като своеобразен нео-импресионизъм.

Васил Спасов

Едва ли тук проговарят единствено уроците на Бил Еванс, или пък вибрациите на един прероден Дебюси – но така или иначе авторските идеи в случая са белязани от лекотата и привлекателността на една някак лаконична, но и общителна, импонираща и по своему елегантна камерна изразност, деликатно подплатена с индивидуализиран намек за суингиране, неординерна мелодика с характер, игра на тембри и тънък музикантски хумор, докоснат тук-там и от колорита на нашенската нишка, здраво вписана в космополитната история на джаза.

Бих добавила впрочем, че тъкмо хуморът – едно донякъде дефицитно качество в преобладаващата практика на тукашните джазмени – е нещо, което си струва да бъде поощрявано. Не самоцелно и не толкова заради освобождаващия ефект на някакво разтоварващо преживяване, а главно заради интелектуалните провокации на метафоричното музикално послание, заради онзи скрит втори план в музикалното говорене, който може да се окаже източник на особено естетическо удоволствие.

Петър Славов

Нека кажа още, че пиесите на Васил Спасов, подобно на създадените напоследък „малки истории“ на композитора Петър Славов-син (инспирирани от интимни, лични преживявания), видимо задават контурите на нови естетически перспективи в иначе толкова гъвкавата и във всеки случай разноречива територия на съвременното изкуство, като при това успяват да разсеят онази някак ортодоксална представа за джаза като „трудна“, елитарна музика. Въпрос на мотивация, на адекватно поднасяне на оригинални идеи и репертоар, който без да търси непременно опора върху популярни „джаз стандарти“, успява да разчупи предполагаемите естетически интереси на една по-широка публика.

Петър Славов и Атанас Попов

Причините за този род естетическа еволюция са, разбира се, комплексни: свидетели сме на музиканти, чието образование, забележителен професионален опит и динамична творческа съдба, свързана с крайно разнородни, но и престижни джаз сцени по света и у нас, се съизмерват с космополитната репутация на редица световни имена в тази област. При това те несъмнено споделят сродни естетически възгледи, сроден манталитет, а вероятно и сродни възгледи за „нещата от живота“.   

Васил Спасов

 Далеч съм от мисълта, че момчетата от триото на Васил Спасов са се дистанцирали от същината на джаза като общуване в неговата най-естествена среда, казано иначе – от онази ситуативна логика в общуването, дето открай време удържа креативната природа на джаза. Вечер преди концерта в Археологическия музей, за огромна радост на прииждащата публика, момчетата се озоваха на джемсешъна в славния созополски джаз клуб „Мишел“, където се представиха в доста различна светлина – и с неформалната интерпретация на емблематични джаз стандарти, и с умението да си партнират съвсем спонтанно с други забележителни музиканти като тромпетиста Михаил Йосифов и младата талантлива джаз вокалистка Велека Цанкова, и с нестихващата връзка с посетителите на клуба, отворени за щедрите порции увличаща музикантска инвенция...

Георги Господинов, Петър Славов и Иван Ланджев в двора на Художествената галерия в Созопол

Няма да крия: сред обилието от фестивални радости дълго ще помня създаването на една наистина празнична, комфортна, неформална атмосфера, стимулирала общото свирене, взаимното слушане, живите разговори – все страни на поведение, което несъмнено поражда така необходимото за артиста, а и за сподвижниците му, усещане за общностна принадлежност... И колкото и да е крехко подобно усещане, тъкмо то, както напомня писателят Георги Господинов, поражда смисъл и надежда за добрите страни на човешкото битие. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Тихомира Крумова, архив на ф��ндация "Аполония"

P.S. на „въпреки.com”: Както бяхме отбелязали, ще продължим да пишем за 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“, защото те бяха преживяване от висока класа за публика, артисти и творци със световен авторитет. А това трябва да се осмисля, а не да се ограничава само като информация  в дните на фестивала.

[petarnizamov]

Норвежко дете за социални грижи за деца пише:

” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости.

Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и там, те просто излъгаха […] и се опитваха да ми промият мозъка няколко години, в четири различни приемни домове за седем години.

Наистина се надявам, че системата за социални грижи за деца е затворена, за да не се налага другите да страдат, както аз трябваше.”

Източник: bodposten.no

  Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила – българско момче, което е в приемно семейство в Холандия. Всеки момент се очаква произнасянето на присъдата на Холандския апелативен съд в Хага.

Протестиращите проведоха колективна разходка до БНТ в протест за това, че по думите им телевизията отказва да излъчва материалии за Атила и за други откраднати български деца.

“Колко струва мълчанието на платените медии на българския данъкоплатец? Дали да не спрем да плащаме за този лукс: МЪЛЧАЩА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВ ИЗИЯ?”

Един българин не е виждал своя син вече пет години, защото чужда държава е решила, че за малкия Атила е по-добре да живее не в родината си с биологичния си баща, а в приемно семейство – тъмнокожа гей двойка.

Миналата седмица !!! Нов случай !

Семейното гестапо отне БЪЛГАРЧЕ в Хамбург.

Българско семейство, живеещо в Хамбург, търси помощ от институциите у нас, след като 7-месечното им бебе било отнето вчера от Германската агенция за закрила на детето.Причината: лекари се усъмнили, че детето е тормозено в семейството. Държавната агенция за закрила на детето, министерствата на външните работи и на правосъдието, както и посолството ни в Берлин извършват спешна проверка по случая, предаде БНТ.

Очевид��о отнеманията на деца не са въображаеми страхове на родителите, които протестираха цяла година без да бъдат отразени в т.нар. медии.

Ние от Българския юридически комитет и ПП РОДИНА сме подели тази борба първи още през 2015г. и няма да допуснем да бъдат възприети болни модели при закрилата на децата и в България.

ЗАКОНО-ПРОЕКТ ПРОТИВ ДЖЕНДЪР ОБРАЗОВАНИЕТО В УЧИЛИЩАТА

По-долу можете да видите малка част от случаите на БЮК .

Емигрирали в Германия преди година. Там станали и родители. След 11 години чакане за рожба – Катерина се появила на бял свят, за да зарадва Мирена и Георги. Обратът в живота им обаче настъпва скоро – на 20 декември семейството претърпява катастрофа в Унгария.

Пострада най-много дъщеря ни – Катерина. След катастрофата дойде Бърза помощ. Настаниха ни в болницата в Кечкемет. Прегледаха само мен. Детето не го прегледаха, въпреки нашето настояване, защото тя плачеше през цялото време”, разказва Мирена Славова – майка на Катерина.Веднага след като се върнали в Хамбург, отишли отново в болница. Прегледът продължил 5 часа. Малката Катерина имала кръвоизлив в главата. Наложила се животоспасяваща операция. Докторът открил и по-стар хематом. Той не бил от катастрофата.След тази операция докторите са информирали социалните служби, че има евентуално насилие вкъщи.

Мирена Славова: “При първия разпит казаха, че не намират нищо нередно и затова поискаха моето съгласие да отнесат случая до Агенцията за закрила на детето.Майката се съгласила. Проверката продължила. Рентген, компютърна томография и ядрено-магнитен резонас били достатъчни за решението на Агенцията за закрила на детето в Германия:”Излязоха със заключението, че с детето е злоупотребявано по точно определен начин – хванато е подмишниците и е разтръскана главата силно поне 10 пъти”, обяснява майкта на Катерина.Родителите – отричат. Разпореждането на агенцията: да се отнеме незабавно детето. Това се случило вчера.”Накараха ме да й приготвя любимите нейни неща – играчки и подобни. Донесоха ми я. Казаха ми, че имам право само на една целувка с нея, без да я докосвам, защото било опасно и от тогава не съм я виждала”, казва Мирена Славова.Георги Славов е бащата на Катерина. “Първо се свързахме с немски адвокат – веднага се заема със случая. За него не бил първи.Седеммесечното момиче вече е в приемно семейство в Германия. В родния на майката град Кубрат – близките й недоумяват – защо се е стигнало до отнемане на детето от семейството”.Абелита Христова – сестра на Мирена: “Сестра ми е много любвеобвилна. Аз не вярвам някоя майка да може да причини нещо такова на собственото си дете, нито пък баща”.Лекарят от германската болница, който е оперирал Катерина, днес не вдигаше телефона си.

КОГАТО ДЪЩЕРИ НА НАЦИЯТА ИСКАТ ДА СТАНАТ НЕЙНИ СИНОВЕ

Ние от ПП “РОДИНА” сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

След нашите общи усилия , най-накрая беше спряна скандалната и неморална т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030г.” Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат.

КАК СЕ ОТНЕМАТ ДЕЦА НАСИЛА В БЪЛГАРИЯ ОТ ГОДИНИ. По-долу можете да разгледате видеотеката на “Български юридически комитет” на случаи на отнети деца от социалните в България и върнати от нас на родителите им след заведени безплатни дела.

ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА СА ПУСКАНИ ДА ПРОСТИТУИРАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЧНИ В��В ВАРНА

ВНИМАНИЕ ВИДЕОТО СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ СЦЕНИ !Отнемане със сила на детето на един русенец Teodor Dalakmanski. Ние от “Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)” и ще направим всичко за да върнем детето при бащата !!! Смърт за безпардонните, безжалостни и безскрупулни социални работнички (разбойнички) от “Държавна агенция за закрила на детето” :

#gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Политическо движение „РОДИНА“ набира честни и неопетнени членове за нова България

Благодаря на нашите приятели навсякъде и тези, които се отзоваха на порива да опазят децата си от лапите на една безскрупулна машина за отнемане, развращаване и продажба на деца. Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме поели борбата пред�� години за спиране на порочната и продължаваща десетилетиоя практика на отнемане на деца от годни, но бедни родители и продажаба на децата им на чужденци . Всички, които следят проблема, знаят за отнетите три деца на вдовицата от Сливен, за 11-те оптнети деца на най-голямото българско семейство от Русе, на отнетото незакърмено още пелкеначе с баба, недолюбвана от кмета на с. Арда , Смолянско. Все случаи , в които все сме успявали да върнем децата след съдебни дела, заведени безплатно от нас. Но ние не можем да обхванем всички случаи. Разбира се, че става въпрос не за законна, а за корупционна и рекетьорска схема със замесени социални работници на най-високо ниво. Все пак се намираме на нашите географски ширини и тук насоката на всяко подобно действие със замесени държавни висши служители е с цел обогатяване по незаконен начин. Не искаме поривът на народа да бъде яхван от политически лица, които имат изгода от това да си правят ПИАР преди вота. ВМРО не закъсняха да се самоизтъкнат, че те били едва ли не двигател за народните вълнения и възмущения, довели до спиране на т.нар. “стратегия”. Нека не забравяме, че Ангел Джамбазки гласува “въздържал се” при приемането на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ковенция, която задължаваше да има обяснителни уроци в училище , които да насочват децата към промяна на пола им. С една дума, да им казват, че не е задължително момчетата да са момчетата и момичетата – момичета и има начин това да се промени. Разбира се зад това “не” стоят големи медицински холдинги, които са превърнали смяната на пола в индустрия, която се рекламира по този извратен начин. на децата ни. Тази победа е на независимите граждани. На традиционното семейство. На традиционното християнство и християнско-житейски морал. На децата На родителите. Без значение цвят , политическа принадлежност, възгледи и т.н. Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. Сага има избори, не е изгодно да се продължава въпреки красноречивото неприемане на обществото, изразено в хилядите участници в социалните мрежи.

Тази стратегия се прокарва отдавна малко по малко. Сега искат да я узаконят и да действат безразборно и безнаказано… Защото досега успявахме съдебно да връщаме отнетите деца и дори няколко директорки на областни дирекции бяга уволнени след като доказваме в съда тяхното тенденциозно отношение. С тази стратегия се цели точно това. Да имат формални основания. Бебе Александър , което върнахме на мама Симона с БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с… И адвокат Петър Николов днес се чувства прекрасно при мама след като го изтръгнахме от лапите на държавата в лицето на ДАЗД и АСП .

НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!

БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия

НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ

Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца

Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

Втора част на извращенията на Държавата срещу най-голямото българско семейство. Отнетите 11 деца на най-голямото българско семейство, които бяха върнати след 11 дела, които бяха спечелени от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства.

Взимаме първото върнато дете от от единсдесетте отнети деца на най-голямото българско семейство !!! Ние , Адвокат Петър Николов и Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства БЮК се преборихме децата да бъдат върнати на родителите им.

http://www.bgdnes.bg/Article/6845627 https://offnews.bg/…/sotcialnite-otneha-11-detca-na-semejst…

“Децата на Ивелина и Красимир искат да се върнат при родителите си Държат децата на 11-членното семейство като затворници, те не спират да плачат, казва адвокатът на фамилията “Децата плачат, търсят родителите си, викат майка си и баща си. Виждал съм го с очите си.” Това разказва потресеният адвокат на семейството с 11 деца от Русе Петър Николов, които държавата отне, за да предаде на приемни семейства. “Виждах как децата плачат за родителите си. Как ги търсят. Трудно е човек да опише такива срещи! Децата нямат правото да говорят по телефон насаме с родителите си и често им се отказва свиждане. Условията са като в затвор”, потресен е юристът. Николов се занимава с казуса, който трогна цяла България от месеци. Юристът води дела за всяко едно от отнетите 11 деца на двойката, която изгуби дома си при пожар през януари.” “Социалните решиха да отведат малчуганите и да ги настанят в приемни семейства или кризисни центрове, тъй като родителите им били рисково семейство. Сред мотивите за отнемане на децата от Ивелина и Красимир Зартови са, че едното е хванало въшки, друго било със счупени очила, а трето скачало по масата в кухнята. Николов засега се е преборил със съда за три от отнетите дечица, разказа самият юрист. “Досега пазих една новина в тайна заради моите клиенти, но вече мога да я съобщя. С две съдебни решения Районен съд – Бяла, отхвърли исковете на дирекция “Социално подпомагане” за настаняване в приемни семейства на децата Кристиян и близнаците Богомил и Виктор като неоснователни и недоказани”, разказа вчера Николов. Въпреки успеха юристът признава, че ситуацията е много тежка заради реакцията на децата. Плач, сълзи, срещи с мама и татко само по график и пред съдебната зал��. Това е съдбата на 11-те деца. Малчуганите непрекъснато плачат, а едно от децата изпаднало в нервна криза още на първото дело. Тогава 14-годишната Илияна се разплаква истерично и властите са принудени да изведат детето от съдебната зала и да го разпитат в “синя стая”. Николов се надява социалните да откажат обжалването на решението на съда и поне три от децата да успеят бързо да се върнат при семейството си. “Ако решенията не се обжалват, децата ще бъдат върнати при семейството си в най-близко време”, надява се юристът.”

След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище

Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. . Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата. Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата. Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сград��та, където се помещава ДА „Закрила на детето“… Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето? Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето. Пълен абсурд и параграф 22 ! Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие? Без отговор.

Петър Низамов помогна на Майка с две деца от Бургас, измамена и оставена на улицата. Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея. И забележете как ! Чрез отнемане на дете ! Ако иска да ме съди, но това е башибозук, �� не кмет ! Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция ! Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“. Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето. Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми … Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство. Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало… Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит.

Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора. Ама това беше срещата на „големите усмивки“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ СОЦИАЛНИТЕ В СТРАХОВИТАТА БАНЕВЕРН Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно ! Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда. Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото. Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „Така ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“ И те не са гласували. Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО – кампания на СОРОС за отнемане на децата, както се случва в Норвегия.

Веднага след намесата на БЮК майката Симона успя да прегърне бебето си

Разказ от първо лице за Барневерн и отнетите деца в Норвегия.

За Барневерн и отнетите деца в Норвегия. Разговор с човек от кухнята. Valentin Ivanov Jelev разказва за премеждията си с отнети деца В Норвегия. БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Разговор с човек, познаващ в дълбочина Барневерн и методите му. Брутален разказ за отнети стотици деца от годни родители за бутафорни причини и невърнати след това. Случаи на сменени самоличности на деца за да не бъдат открити от родителите си. Защо сме против стратегията ли? Защото въвежда понятиоя непознати за нашето общество и правна система. Защото въвежда прецедент в нормативната ни система като допуска за разглеждане анонимни сигани, недопустими до сега съгласно общия закон. Защото не си поставя за цел децата да растат при биологичните си родители, а разглежда като равностойна на семейната – алтернативната грижа. До сега съгласно закона, всички действия на социалните са насочени към преодоляване на евентуалните липси в родителските капацитети и децата да бъдат върнати в биологичното си семейство. Такава цел липсва съгласно т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030”. Това са необходимите правни вратички и условия за могат спокойно ДА КРАДАТ ДЕЦА И ДА ГИ ПРОДАВАТ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ.

Г-н Карбовски, моля излъчете спряното ни от #bTV предване за съдийската мафия и предаването на деца на педофили-бащи чрез освидетелстване на здрави майки като луди от едни и същи вещи лица (експерти) към Варненския съд и едни и същи съдебни състави, отговорни за това. Освен това, нека да бъде направено и онова предаване, за което говорехме преди 3 месеца, за майката в с. Арда, Смолянско, с отнетото непроплакало бебе, което ние върнахме. Така, смятам на хората ще им стане ясно колко мрачна е действителността и колко още ще почернее след приемането на т.нар. Стратегия за детето. . С Уважение Петър Низамов

Това е интервю с майка и баба на отнето новородено. Чуйте как са подходили социалните и защо са отнели бебето. И най-вече обърнете внимание на поведението на журналистите на Нова и БТВ спрямо пострадалите майка и баба. Вижте как се действа от нашите служби преди приемането на тази пагубна стратегия и си направете изводите , какво следва след това, ако я приемат. В този случай успяхме да върнем детето, след дело, което ние заведохме в съда в Смолян. ТУК ! Но ние не можем да огреем навсякъде. Имаме нужда от Народ , а не от публика. За това трябва да сме плътно един до друг. Силно идеологически обвързани, за да можем да ги победим, защото онез�� (нашите безчетни противници)…. Те са платени солудно и направлявани вещо. Но не и България, нали така. Не и тук. Да си ходят по Скандианавието, но тук няма да бъдат посрещнати добре . Не и когато заплашват децата ни. Жизнената сила на нацията.

” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и

Норвежко дете за социални грижи за деца пише: ” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи.

" Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и Норвежко дете за социални грижи за деца пише: " Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Петър Славов-син с Биг Бенда на БНР – незабравим концерт

Глътка въздух в днешното тревожно време! Това, разбира се, далеч не изчерпва вълнението от завладяващата среща с изкуството на Петър Славов-син, феноменален контрабасист, композитор, аранжор, един от най-успешните български джаз музиканти, познал комфорта на редица престижни сцени и фестивали по света. Написа за „въпреки.com” написа проф. Клер Леви, музикален критик.

Противно на тъмните суеверия, петък, 13-ти май, зададе (очаквано впрочем!) щастлива перспектива – поне за меломаните, които се озоваха на концерта в Първо студио на БНР, споделяйки интереса си към новостите на съвременната джаз сцена.

Концертът представи композициите от дебютния албум на Петър Славов “Little Stories”, издаден в края на 2019 година. Петър е посветил албума на паметта на своя баща – легендарния Петър Славов-старши, когото добре помним заради изключителния му принос в развитието на джаза и рокмузиката в България, а и заради притегателното излъчване на харизматичната му личност. Пиесите в албума, инспирирани от интимни, лични преживявания, са създавани всъщност в период на ��лизо двайсет години. Тяхна версия чухме за първи път преди близо три години, в изпълнение на автора и неговия квартет по време на Джаз феста в Пловдив 2019.

Петър Славов-син, снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

Сега, сякаш в подкрепа на онзи прословут девиз сред джаз музикантите, който гласи “Never twice the same!”, „малките истории“ прозвучаха различно. Различно от пловдивската версия, различно и от оригиналните записи, включени в албума. Новият звуков профил на пиесите стана факт благодарение на специално замислената колаборация между композитора, Биг Бенда на БНР с диригент Антони Дончев и авторите на преобладаващата част от аранжиментите Васил Спасов, Милен Кукошаров и Михаил Йосифов – все първокласни джаз музиканти, чийто креативен потенциал далеч надхвърля качествата им на забележителни инструменталисти. 

За Петър Славов-син, чиято динамична творческа съдба от години е тясно свързана с битието на джаза отвъд Океана, този род сътрудничество е естествена стъпка в несекващите му близки колегиални и приятелски отношения с тукашните музиканти. Нещо, което предопределя и взаимното разбирателство по отношение на подхода, водещата стилистика и относителната свобода в импровизационните моменти, свързани с реализацията на новия прочит на композициите.

Снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

В този смисъл не е чудно, че макар и белязани от индивидуалните виждания на аранжорите, новите версии се придържат към оригиналния естетически замисъл на автора. А той видимо се вписва в гъвкавите, хлъзгави измерения на представите ни за модерен джаз. Представи, съграждани (с всичките условности!) през втората половина на двайсти век от музиканти като Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Джон Колтрейн... Представи, свързани с относително по-сложен музикален език, който често говори със сетивата на една изострена чувствителност. Да, музиката тук не винаги гали ухото. Музиката тук често търси провокации към сърцето, провокации към ума...

Петър Славов-син, снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТ

„Малките истории“ впрочем оставят, мисля, усещане за една деликатна музикантска и човешка природа, която бяга от бариерите на жанровите рамки, но пък определено разчита на стабилния професионален опит и свираческия виртуозитет, убедително защитен от музикантите в оркестъра и особено от импровизационните сола на Арнау Гарофе-Фарас, Венцислав Благоев, Мартин Ташев, Димитър Льолев, Петър Момчев, а и на самия Петър Славов...

Снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

Откроих за себе си “Bye” (аранжимент Васил Спасов) – заради по своему красивата мелодика и заразителния грув, както и “Photos” (араранжимент Михаил Йосифов) – заради умело преплетените алюзии в духа на класическото бигбенд звучене. Откроих още “Seeds in Your Pocker” & “Small Little Things” (араранжимент Петър Славов), също и “History of Beauty” (аранжимент Васил Спасов) – заради свободното въвличане на елементи от разнородни музикални практики и онзи особен диалогизъм, разбиран като разговор с минали музикални събития, който отказва да положи джаза в руслото на някаква „есенциална“ природа.

От ляво на дясно: Петър Славов-син, Васил Спасов, Антони Дончев и Михаил Йосифов, снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

И ако всичко това наново поставя въпроса „накъде отива джазът?“, нека предположим, че неимоверното умножаване на стиловете в този род музика изглежда обезсмисля, донякъде, придържането към етикета. Не че е фатално важно как точно ще назовем дадена музика. За някои джаз музиканти, още от времето на Майлс Дейвис, думата дори губи значение. А днес, след събитие от рода на „малките истории“ и тяхното вълнуващо продължение, започваш да се питаш: дали пък Дюк Елингтън не е бил прав, когато е предсказал, че в даден момент ще изоставим клишираните представи за тясно обособени стилови насоки, за да отворим очите си за Музиката?!.. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Евгени Димитров/БУЛФОТО

Антони Дончев и Петър Славов-син, снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

P.S. на редактора на „въпреки.com”: Преди години имахме разговор с Петър Славов-син, който тогава беше за малко в България след дълго отсъствие. Говорихме си за джаз, за плановете му, за семейството му…Целият разговор с него може да прочетете тук  .

 Петър Славов-син, снимка: Евгени Димитров/БУЛФОТО

А в личен план – бях някъде в началото на прогимназията, когато мама ме заведе на концерт в Студио „Музика“ на „Джаз Фокус 65“ /Милчо Левиев (пиано), Симеон Щерев (флейта), Любомир Мицов (контрабас) и Петър Славов (ударни)/ и завинаги заобичах тази музика. После в годините, в професията си в някаква степен се сближих с тези страхотни музиканти, един от тях беше и бащата на Пепи Славов, изключителният барабанист Петър Славов. Те са горе в Небесата, но съм сигурна, че са били щастливи, слушайки Отвисоко този концерт…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Музиканти като Чарли Паркър се раждат веднъж на столетие

Преди месец, в началото на юли, в един свят без Covid-19, щях да полетя с Джо Ловано и групата му към любимата Европа, където щеше да започне първото от няколко наши турнета в чест на 100-годишнината от рождението на Чарли Паркър, която се навършва на 29 август. Написа специално за „въпреки.com” талантливият джаз музикант Петър Славов – син, който работи в Ню Йорк с някои от най-известните световни джазмени.

Концертите ни в Перуджа, Ротердам, Сан Себастиан, Лондон щяха да бъдат една малка част от събитията и музиката в чест на Бърд в годината, в която празнуваме един век от раждането му. Чарли Паркър умря само на 34 години, но бе живял толкова интензивно, че в смъртния му акт лекарят написал „мъж на видима възраст между 50 и 60”.

Чарли Паркър - снимка архив

Бърд, който въпреки личните си страсти и огромния, неутолим и всепоглъщащ апетит към наркотици, алкохол, жени, храна, и всичко друго, за 15-ина години музикална кариера обърна музиката с главата надолу, отвори врати към ново познание, и стана баща на бибопа и на модерния джаз.

Charlie Parker, Miles Davis, Allan Eager & Kei Winding; Royal Roost, New York City 1948, by Herman Leonard - снимка архив

Когато го чух за пръв път, ми направи огромно впечатление колко бързо свири. Как е възможно някой да мисли на такива обороти, докато импровизира?! Някой свирил ли е така преди него? Всъщност, не само че никой преди него не е импровизирал толкова „бързо” (каквото и да означава това в музиката), но и никой не е фразирал така, никой не е използвал такова вибрато, никой не е свирил с такъв подход, с такъв звук, с такъв подбор от ноти, с такъв ритъм…на напълно нов и уникален музикален език. Език, който, въпреки, че е революционен, е сто процента верен на традицията на афроамериканската музика. И е любопитен към други традиции - Стравински и Дебюси са били любими композитори на Паркър наравно с Каунт Бейзи. Всепоглъщащ апетит…

В джаза, а и не само в него, до ден днешен музикантите свирят цели фрази на Чарли Паркър. Фрази, които той е импровизирал, но са станали като цитати от Библията. Измислил е цял език. Който не го познава, не е джаз музикант. По онова време езикът е толкова нов, че Бърд и другите бибоп музиканти започват да „превеждат” стари стандарти (хитове) на новия жаргон, пишейки контрафакти, нови мелодии, върху акордовите прогресии на поувехтелите песни.„How High The Moon“ става „Ornithology“, „Indiana“ става „Donna Lee“, „I Got Rhythm“ става „Moose The Mooch“ и т.н.

Max Roach, Dizzy Gillespie and Charlie Parker at Toronto’s Massey Hall /от ляво надясно/ - снимка архив

Влиянието на Бърд е огромно. Неговите съвременници и ученици, сред които великани като Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис, Телониъс Монк, Бъд Пауъл, Чарлс Мингъс, Макс Роуч и още хиляди известни и неизвестни, цели поколения джаз музиканти, го боготворят като месия. До такава степен, че някои почват да имитират не само стила му на свирене, но и стила му на живот. Сред джаз музикантите от средата на XX век е по-лесно да изброиш тези, които не са били на хероин, отколкото онези, които са. „Чистите” са малцинство. Музикантите били убедени, че за да достигнат това божествено ниво, трябва да са като Бърд във всяко едно отношение, включително да са „женени” за хероина.

Чарли Паркър започва кариерата си на професионален саксофонист на 15 години в един от местните оркестри в Канзас Сити, ръководен от Джей МакШан - снимка архив University of Missouri-Kansas City

Историята на прякора му - първоначално Yardbird, после само Bird („Птицата”) - е обвита в мистерията, характерна за митичните герои. Някои казват, че прякорът му е бил даден заради свободолюбието му; други - че като юноша се промъквал в задния двор на местния клуб, за да слуша музиката, която се носела отвътре (yard – „двор”, оттам Yardbird - кокошките обикновено стоят в задния двор); някои твърдят,че причините са далеч по-тривиални, както много често се случва с прякорите: още от дете Чарли много обичал да яде пиле; веднъж по невнимание сгазил кокошка с колата си. И така нататък, и така нататък.

Актьорът Форест Уитакър в ролята на Чарли Паркър във филма на Клинт Истууд “Bird” /1988/ - снимка архив

Каквито и да са били причините, сега прякорът „Бърд” носи съвсем различно значение. Защото Чарли Паркър наистина беше месия. Идеалният новатор, който промени всичко. Революционен, оригинален, различен и свеж. Дразнещ някои, омагьосващ други. Автен��ичен и свързан с музикалния език и историята на черната музикална традиция на Америка, докато пишеше нова страница в нея.

Петър Славов - син - снимка личен архив

Бърд беше музикант, който се ражда веднъж на столетие.

Той изкара джаза от танцовите салони и го вкара в концертната зала.

Дефинира го като музикално изкуство, към което се стремят и познавачи, и сноби.

Спечели нови почитатели и загуби стари такива.

Някои още са му сърдити за това…≈

 Текст: Петър Славов – син

 Снимки: архив

[vprki]

Критичен поглед: Пет години „Пловдив джаз фест“ е преживяване

В три дни на концерти и съпътстващи събития „Пловдив джаз фест“ 2019 открои основните линии в съвременния джаз. Чухме актуални имена от българската и световната сцена, както и артисти със статута на легенди. Това пише за „въпреки.com” журналистът и водещ от радио „Jazz FM” Светослав Николов.

Фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев, Румен Тосков – Рупето и Васил Пармаков, и ни поднесе дългоочаквана среща с българин – едно от най-търсените имена на световната сцена – басиста Петър Славов, син на знаменития ни барабанист Петър Славов.  Съпътстващата програма обогати резонанса от основните събития – уъркшоп и младежки конкурс за развитие на творческия капацитет, филмова прожекция насочи вниманието към психологическите измерения на киното, представяне на книга припомни важни истории о�� 90-те, а за първи път в рамките на фестивала възникна и минифестивал – Jazztronica на Младен Димитров. И още толкова много, изумително концентрирано в три дни! „Пловдив джаз фест“ всеотдайно се организира от Мирослава Кацарова /на снимката горе/ чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Жоао

В шест основни концерта „Пловдив джаз фест“ поднесе есенцията на българския и световния джаз. Организирани тематично, по две на вечер, изявите ни срещнаха със съвременни лица на джаза, с музиканти, които сме копнеели да чуем на живо и допреди старта на фестивала преди пет години не сме и мечтали това да се случи. Началото постави португалската певица Мария Жоао – изящен проводник на музиката. Нейните изпълнения показаха неподозирани възможности на тялото да произвежда звук и след това самото то да трепти с него. Красиви артистични форми се съчетаваха с изящество на движенията, визуално поднесени с детска невинност и наслада от резултата. На пианото с нея бе Марио Лажиня и през цялото време ни съпътстваше усещането за единение в изкуството – звуците на двата инструмента се сливаха и разтапяха един в друг, за да обгърнат публиката в своя унисон. На уъркшоп на следващия ден те ни посветиха в тайни на музикалното изразяване.

Марио Лажиня

Линда Мей Хан О е още едно олицетворение на съвремието на джаза. Тя е от поколението, което добре познава наследството и живее с него, за да изпълни момента с пулсациите на днешната младеж. Заедно със своя квартет басистката показа, че джазът не е музика от лъскава витрина на луксозен магазин, а адекватен изразител на сегашната чувствителност. Безгрижие и сериозни размисли, важни теми, подходът към които винаги изисква известна лекота, за да скочиш над тях и да се извисиш над съмненията и тревогите – всичко това чухме в тяхната житейски достоверна музика, подкрепена от разказани истински истории на споделяне. Изключително впечатление направи пълната зала за два концерта, които основателно се възприемат като некомерсиални, а адекватната реакция на слушателите, включително проявата на хумор, към който бе подканена от Мария Жоао, показа, че продължителните концентрирани и комплексни усилия в изграждане на публика за жанра дават окуражаващ резултат.

Линда Мей Хан О със своя състав

В първата концертна вечер фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев с неговите думи от проекта на Jazz FM радио „Джаз истории“ за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Той разкри източника на своята инвенция – фолклорните мотиви в джаза, и с усмивка, заличила дълбоката болка, с��одели за неприемането й навремето. Това го описа като смел новатор, чиято мисия е била да направи първите стъпки, отворили широк път за идващите след него. Вдъхновението се ражда точно в Пловдив, където той чува „Нашият сигнал“ на концерт на Емил Димитров, а опозицията идва и от музикантите, които не харесват „замърсяването на жанра“, и от контролиращите музиката по онова време звена, които правят всичко възможно свободата на джаза да не достига до слушателите.

Кърт Розенуинкъл /ц./

За концертите от втората вечер, събрала китарни виртуози, билети се търсеха с връзки седмици преди началото на фестивала. Отдавна разпродадена бе залата за срещата с Джон Скофийлд и Кърт Розенуинкъл. Само допреди няколко години да слушаме легенда като Скофийлд на живо щеше да е мечта, но междувременно на „Пловдив джаз фест“ се срещнахме с Джошуа Редман, Майк Стърн, Ян Габарек и още много доскоро недостижими звезди-инструменталисти, белязали последните няколко десетилетия. Българската сцена израсна, а „Пловдив джаз фест“ се специализира в поднасяне на срещи с безспорните авторитети със световно въздействие. 

Джон Клиъри и Джон Скофийлд

Заедно с Джон Клиъри, Джон Скофийлд ни върна към традицията на блус музиката, за да я разкрие пълноценно в нейната дълбочина. Само двама добри и отдадени познавачи на това изкуство са способни да реализират съвършено толкова сериозна задача. Те изостриха сетивността ни към отблясъците на миналото в съвремието, също и за да ни насърчат да сме отговорни в своята мисия днес, която ще бъде основа и опора на бъдно поколение. И цветовете в музиката на Кърт Розенуинкъл! Една негова кратка поява на сцената у нас преди няколко години само разпалваше очакванията да го видим в пълния му блясък. И това се случи по великолепно красив начин. Наситената звукова картина на Розенуинкъл е неговата запазена марка и беше голямото удоволствие за слушателите на „Пловдив джаз фест“, които видяха свой любимец. Той пристигна със спиращ дъха състав: барабаниста Грегъри Хътчинсън, който вече е бил на сцената на Феста с Джошуа Редман, и басиста Дарио Деида, който е сред най-влиятелните съвременни джазмени.

Теодосий Спасов с наградата за цялостен принос и Мирослава Кацарова

Наградата за цялостен принос към джаза получи Теодосий Спасов. То��кова заслужено! Години наред Теодосий Спасов разкрива силата на кавала да бъде средство за изразяване във всички жанрове – фолклор, джаз и съвременна електронна музика, винаги въвеждащ ни в свят на тайнства. Първият концерт от третата вечер бе посветен на Румен Тосков – Рупето. На сцената излязоха неговите приятели в музиката и в живота Антони Дончев, Веселин Веселинов – Еко, Валентин Геров и Росен Захариев – Роко, а на барабаните бе Мартин Хафизи. Те изсвириха пиеси на Рупето, както и свои композиции, които той би харесал, както се изрази маестро Дончев. И в този момент на сцената се случи истинско вълшебство. Атмосфера на красота и спокойствие ни завладя с приказните композиции, които с извираща дълбоко от сърцето любов музикантите поднесоха – на Рупето и на нас. Музиката изпълни със смисъл думата „посвещение“, а това отношение бе определящата образа на непрежалимия ни пианист черта.

Приятелите на Рупето свириха в негова памет

Петър Славов заключи цялостното преживяване с още едно нереално преживяване. Не само че зарадва всички нас, които следим и споделяме неговите успехи по целия свят, но и направи това със своите музиканти, с които го свързва взаимно възхищение и приятелство. Всичко това се случи с музика, която години е изчаквала своя момент да достигне до публиката. Точно преди идването си в Пловдив Пепи завърши своя дебютен албум като лидер Little Stories, но още преди да можем да пуснем компактдиска в уредбите си имахме късмета да сме първите, чули концертната програма. „Малки истории“ разказват за голямо израстване – с търсене, с болка и любов, със задълбочено вникване в музиката и в живота.

„Пловдив джаз фест“ присъди почетна посмъртна награда на един от най-добрите и колоритни джаз артисти на България Васил Пармаков. Между двата концерта от третия фестивален ден тя бе емоционално връчена от Веселин Веселинов – Еко на неговия син Петър Пармаков, който  прочете развълнувана реч, посветена на баща му и музиката му.

Петър Славов - младши представи в Пловдив своя първи самостоятелен албум

Краят на концертите на основната сцена в Дом на културата „Борис Христов“ бе последван от начало на мини джаз фестивала Jazztronica в галерия в центъра на Пловдив. Организира го ценящият наследството и сетивен за съвременния звук на джаза Младен Димитров – DJ Mr. Moon, който представя едноименно предаване за модерен джаз в ефира на Jazz FM. Като въведение формацията Jazz Profilactica на Нейко Бодуров описа топлата и приемаща атмосфера на града. Със семпли и с изсвирени на живо инструменти от DJ Mr. Moon и с вокалите на ��аги Алексиева – Mey в приказно единство чухме модерното в джаза – от кавъри на велики песни от 60-те, до оригинали, които предстои да излязат в албум. В съпътстващата музикална програма на „Пловдив джаз фест“ преди това чухме музиката на Funkallero на Васил Спасов, както и на Next Step Project на Мирослав Турийски и Христо Йоцов. Израстващи музиканти отново бяха насърчени с много ентусиазъм в техния път на Конкурса за млади джаз изпълнители. Възхитихме се на техните умения, оценихме тяхното развитие, зарадвахме се на бъдещето, което джаза го очаква с техните отдадени на музиката сърца.

Какво ни е формирало и изградило в годините на прехода може и да е избледняло в съзнанието ни, но представената на фестивала книга „Истории от 90-те“ ни го припомни чрез спомените на обществени авторитети. В традиционната рубрика „Психоанализа и джаз“ се състоя представянето на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ на Светлозар Василев, последвано от прожекцията на „Около полунощ“ на Бертран Таверние. „Пловдив джаз фест“ тази година отпразнува мини юбилей – пет години от създаването си, а ние – възможността да се събираме около любимата си музика и да й се насладим и преживеем в толкова много различни перспективи. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. на „въпреки.com”: Не веднъж сме коментирали какво се крие зад това звездното присъствие на Пловдив джаз фест не само тази година. Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. С нея си създадохме традиция в годините тя да представя предстоящото на фестивала, а нашите колеги и приятели от Jazz FM, които всеки ден да излъчват предаванията си по време на Феста от Пловдив да са нашите автори като отзвук от великолепното събитие. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „Въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много. Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек“. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред.

[vprki]

Петър Славов: Джазът не трябва да става “музейна” музика

„Ако човек приеме това, което се случва в Ню Йорк като нещо плашещо, като нещо страшно, ако почне да завижда на други хора – ето защо този има толкова успех, пък аз нямам, аз съм толкова добър, човек рискува да си съсипе и здравето, пък и музицирането. По-хубаво е когато видиш, че някой който смяташ, че не е по-добър от теб има повече успех и трябва да си зададеш въпроса защо”. Това казва в разговор за „въпреки.com” известният джаз музикант Петър Славов – син, който работи в Ню Йорк с някои от най-известните световни джазмени.

И продължава: „Трябва да станеш добър в това да идентифицираш причините поради които този човек има преимущества пред теб, дали те са нещо, върху което ти можеш да работиш. Поне, за да си сигурен, че причината не е в качеството на това, което правиш или в твоята личност. Много от нас, които идваме от Източна Европа, може би сега на младото поколение ще им е по-лесно да се адаптират, но на нас ни отне години да се адаптираме от една тотално различна действителност, едни тотално различни нрави.

И много хора не се адаптираха, които са добри музиканти.

Не само от България, но от Източна Европа, които и за това донякъде не успяха, защото когато общото ниво е толкова  високо и други качества имат значение. Ти трябва да си на едно определено ниво, но трябва и да си добър комуникатор с хората, да не се караш с тях, да си толерантен, тези неща много се усещат и се забелязват”, казва Петър Славов.

Откъс от разговора с Петър Славов можете да чуете тук

Той беше в България след европейско турне и макар, че не изнесе концерт, събра доста хора, които искаха да чуят какво ще им каже точно за пътя към успеха. Срещата се състоя в студио "Музика" на Софийска филхармония. Тази лаборатория е първата от поредица подобни събития, които ще се развият през новия сезон и е знаково, че започват именно с джаз музикант като Петър Славов, а не с "класик". Преди срещата той сподели пред нас: „Искам да се получи един разговор. Не обичам формата лекция, в лекцията има нещо много тоталитарно. Да не говорим, че ще дойдат музиканти, които са на много високо ниво. Не смятам, че съм в позиция да ги поучавам. По-скоро искам да споделя някакви неща, които на мен са ми помогнали да бъда на определено ниво, да работя с определени хора. Дори се надявам и някои от колегите и те да споделят. Да се получи като един разговор по-непринуден, отколкото лекция”. Така и стана.

Но да се върнем към нашия разговор. Питаме го защо някои хора и то добри музиканти се страхуват да посегнат към джаза. „Джазът не е стил, той е по-скоро музикален език. Той е толкова космополитен, по самото си същество поглъща останалите стилове някак си. Той по-скоро не е стил, а език. И всеки интелигентен човек се страхува да посегне. Те може би знаят нещо за джаза и е притеснително да правят това. Особено ако си утвърден в някакъв друг жанр, ти е неудобно да посегнеш”, казва Петър Славов. А може би джазът е плашещ със своята свобода? „Свободата е много страшна. Ние го доказваме в България и в Източна Европа - за определени хора свободата е плашеща. Свободата да избираш, да мислиш каквото си искаш също е страшна. Защото със свободата идва и някаква отговорност.

Свободата на джаза е тип свобода, която идва върху много неща.

Ти трябва да извървиш един път, за да стигнеш до свободата, която музиката ти предлага. Защото трябва да си на някакво ниво. Ако си свободен от началото и не говориш добре езика, това което правиш е най-малкото самоцелно и много вероятно е да е лошо”, казва джазменът.

Дали джазът е съвременната класическа музика? „Класическата музика донякъде беше убита от нейната музейност. И в Америка има консервативни джазови музиканти, които казват например - Дюк Елингтън се свири по определен начин. Не казвам, че е грешно. Но това се свири така - това е джаз, това не е джаз?! Мисля, че това е нещо, което направи класическата музика музейна и ако се приложат същото отношение към джаза и той ще стане "музейна" музика. Защото кой е казал как трябва да се свири Бах? Например на времето каденците са били импровизирани, сега са писани. Защото елементът на импровизация е изчезнал от класическата музика, от европейската класическа музика. Мисля, че джазът трябва да е класическа музика дотолкова, доколкото е уважаван, колкото класическата музика”, твърди Петър Славов.

Разговаряме с него точно в деня, когато се навършват 9 години от смъртта на баща му Петър Славов, един от най-известните български джаз музиканти. Името му свързваме като барабанист със знаменити групи – „Джаз фокус 65”, „Сребърните гривни”, „ФСБ”… „Винаги като се сетя за баща ми, си го спомням с усмивка и може би това беше неговият стил. Той много мразеше плачове, хората да са мрачни. Дори си спомням, че когато майка му почина, той беше много депресиран за половин ден и след това като че ли искаше да разведри всички. Тогава пък майка ми беше отишла в Ню Йорк, за да получи една журналистическа награда и баща ми един месец държеше в тайна, че майка му е починала само да не се развали на майка ми преживяването. Те други го развалиха, една сюрия хора, които нямаха нищо общо с материала й се накачулиха в Ню Йорк”, спомня си синът.

„Винаги е имало джаз при мен покрай баща ми. Той слушаше джаз, дори когато беше станал поп музикант. Аз слушах като малък повече рок, въобще което харесваха младите хора тогава. Но понеже бях доста пристрастен, непрекъснато слушах някаква музика. И в един момент всичко, което слушах, започна да ми става много предвидимо. Беше ми ясно какво ще стане, какъв ще бъде следващият акорд, един вид не ми даваше повече. И просто не ми стигаше и реших. Същевременно моите съученици в Музикалното училище правеха първи стъпки в джаза. И ме повикаха, защото им трябваше контрабасист. По техните думи съм се справил добре. И в един момент се запалих, започнах да слушам плочите на баща ми. Той ми помогна страшно много, насочи ме. Аз така или иначе свирех на контрабас класически неща. Но като един основен за джаза инструмент имаше търсене за контрабасисти тогава, защото нямаше достатъчно контрабасисти на ниво. Така навлязох в джаза. Аз съм човек, който се пали.

Не съм от най-работливите,

но като се запаля по нещо не спирам, докато не изконсумирам всичко. И по цял ден слушах вкъщи. Свирих със записите, всички парчета знаех наизуст. И когато един ден започнах да свиря с големи американски музиканти се оказа, че съм слушал правилните неща. И те са слушали същите, като са били млади. И това беше една от допирните точки с много от хората, с които свиря. Оказа се, че аз сам и понякога подпомогнат и от баща ми съм се ориентирал наистина към основни албуми, основни артисти. И по този начин от тях съм научил някои много основни и важни неща за тази музика. Тя е както при класическата музика има определен материал, който трябва да минеш, определени знания, определена идея за историческата последователност на нещата как са се случили. И така”, разказва Петър Славов.

Петър Славов като част от триото на Алфредо Родригес, певицата Ганавия и Куинси Джоунс - снимка личен архив

Какво е нивото на музикантите в САЩ, където живее и работи? „В момента нивото е толкова високо и особено в Ню Йорк е пълно със страхотни музиканти. И за разлика отпреди 50 - 60 години сега е пълно с чуждестранни музиканти, които свирят на изключително ниво. За латиноамериканците да не говорим, те са си почти като вкъщи там. Но европейци, азиатци, израелци… Израел има страхотна школа музиканти. Аз свиря в г��упата на един израелски саксофонист, който се казва Ури Гурвич. Свирил съм с Ели Деджибри, баща му е роден в България, който е един от най-големите израелски саксофонисти. Авишай Коен има един тромпетист, не басиста. Всеки си носи от своя стил и го омесва с американската музика. Защото някои хора свирят музика, която наричат джаз, но тя не е точно джаз. В джаза трябва да използваш този език. Но трябва да си пенкилер и всичко трябва да е на високо ниво. Защото когато си повярваш отиваш и чуваш някой, който въобще не му знаеш името и те отвява просто.

Аз винаги казвам, че ние

джазовите музиканти сме по-облагодетелствани

примерно от рок музикантите, защото при рока или си аматьор, или си звезда. Няма средно. Докато при нас ние сме пенкилер – от всичко можем по малко. Можем да свирим и в Карнеги Хол и в клуб, можем да свирим и на сватба, и на освещаване на офис примерно. Да не говорим, че повечето джазови музиканти са бивши класически музиканти. Така че ние свирим и класическа музика. За нас винаги има работа, просто сред нас няма толкова милионери”, смее се музикантът.

В Америка е вече 18 години. Учил на стипендия в Бъркли. Живял в Бостън и после в Ню Йорк, но пък там му тръгнали нещата – 11 години живее и работи там. Какво е мнението му за българската публика на джаза?  „Тя е чудесна, но ми се ще да е по-многобройна. Когато започнах да свиря джаз през 90-те години на миналия век имаше страхотен интерес. Пълно навсякъде, даже не можехме да свирим. Сега пък обратното – има български музиканти, които са на много високо ниво, но се оплакват, че няма достатъчно публика. Имам една генерална теория, че интернетът развали всичко. Колкото и можеше да е сила за добро ни удари прекалено бързо. И ние докато реагираме взехме грешните посоки. Може би нещата ще се наместят. Уби музикалната индустрия, убива вестниците, убива как хората възприемат всичко. Ние вече не можем да се концентрираме върху едно нещо - всичко е клик, клик, клик, 5 сек. тук, 5 сек там – как да очакваме хората да вникнат в едно нещо, което е примерно 10 минути дълго  и има импровизация. Макар, че пък аз сега се връщам от триседмично европейско турне и навсякъде беше пълно с хора. Не знам,

може би Интернетът е ударил България по различен начин.

Нямам представа, всяко място си има собствена динамика. Аз имам една генерална теория, която е различна от поддръжниците на Интернета и на безплатната музика по Интернет. Те казват – да, няма да печелите повече от записана музика, но ще печелите от живи участия. Само че хората като свикнат генерално да не плащат за музика, те просто няма да иска�� да плащат за музика под каквато и да е форма. Те ще кажат - защо аз трябва да се смъкна до зала „България” като мога в къщи на компютъра да си пусна и да си слушам музика, за която не съм платил. Какво да ходя да му плащам на тоя да ми свири, когато аз имам неговите записи? А вече кой е платил за записите, какво е струвало да се напише музиката, това никой не го интересува. Така че веднъж като хората свикнат, че нещо е безплатно, то е безплатно във всички форми. Някъде ме питаха за това нещо, и аз го казах – това е една много силна надежда, че сега сме в някаква културна глобална депресия, но пък сега всички процеси са по-бързи. По-бързо ще излезем от депресията. Навремето в Средновековието е отнело стотици години да се излезе от него - няколко века, сега пък ще излезем за няколко години. И надявам се не повече от десетилетие, защото нещата са много по-динамични”, казва Петър Славов.

Алфредо Родригес и неговото трио /на контрабаса е Петър Славов/ - снимка личен архив

Той свири на много места с големи имена в джаза на най-големите фестивали, най-големите сцени, най-легендарните клубове. Свирил е с артисти на Куинси Джоунс, между които младата пианистка Емили Беър. За Куинси Джоунс Петър Славов казва: „Много достъпен, интелигентен човек, спокоен”. А той свири с едно любимо негово протеже – Алфредо Родригес, кубински пианист, с когото бяха номинирани за наградата Грами преди две години. С триото на Алфредо записали един негов авторски албум. Всички са били номинирани за Грами, въпреки че пише само Алфредо. Правилата са такива, но самият Алфредо е казал на музикантите си, че номинацията е за всички тях. Барабанист е Хенри Коул, един от големите в момента барабанисти, той е пуерториканец. „Алфредо направи един много виртуозен аранжимент на „Гуантанамера” и бяхме номинирани. После тук някой ми каза – е да, ама не бяхте наградени. На мен ми стига, че бяхме номинирани”, казва Петър Славов.

Не е идвал в България от две години и половина, обаче не говори като „американец” с акцент, а на чист български език. „Говоря и много добре английски. Тези, които говорят български с акцент не говорят добре и английски”, смее се музикантът. Прекарал е само седмица в родината, но му прави хубаво впечатление, че хората изглеждат доста по-спокойни от преди. „Предния път имах чувството, че всеки ще ти скочи и ще ти зашлеви шамар най-малкото. Сега имам чувството, че са по-спокойни, по-любезни хората и тези които те обслужват -  - таксиджии, продавачи.

Един човек ме настъпи на улицата и ми се извини.

Това ми пр��ви хубаво впечатление. Има и неприятни моменти - - майка ми е пенсионерка, нейната пенсия е по-ниска от сметката й за парно. Тези, които казват и на Запад е така, не е така. Преди да ти спрат тока, трябва да минат месеци. И не дължиш лихви. Очевидно, че хората за които се гласува, не се интересуват за това нещо. Никъде по света не е цвете ситуацията, но за това са виновни политиците”, убеден е Петър Славов.

Какво му предстои? Продължава турне и след това подобни неща. „То непрекъснато се случва нещо специално, свирим в Ню Йорк. Мисля си много неща, но със сигурност ако се осъществят ще дойда и в България. Много композирам, но до момента не съм имал толкова възможност да запиша моя музика. Защото съм много зает като оркестрант. Това е хубава кариера. Но за да станеш лидер, да се свири твоя музика, трябва малко да оставиш оркестрантската работа с риск да загубиш пари, време и да се опитваш да правиш едни неща. Аз досега мислех – щом няма някой, който да ми плати, за да си направя собствените неща, никой ча�� толкова не очаква да ги чуе от мен. Но в един момент реших, че имам вече достатъчно написана музика, за да започна да я реализирам. Има всякакви възможности. Работя по въпроса, но не искам нищо конкретно да казвам”, казва Петър Славов - син. А ние все пак очакваме и негова скорошна изява и в България. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[petarnizamov]

Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила – българско момче, което е в приемно семейство в Холандия. Всеки момент се очаква произнасянето на присъдата на Холандския апелативен съд в Хага.

Протестиращите проведоха колективна разходка до БНТ в протест за това, че по думите им телевизията отказва да излъчва материалии за Атила и за други откраднати български деца.

“Колко струва мълчанието на платените медии на българския данъкоплатец? Дали да не спрем да плащаме за този лукс: МЪЛЧАЩА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВ ИЗИЯ?”

Един българин не е виждал своя син вече пет години, защото чужда държава е решила, че за малкия Атила е по-добре да живее не в родината си с биологичния си баща, а в приемно семейство – тъмнокожа гей двойка.

Миналата седмица !!! Нов случай !

Семейното гестапо отне БЪЛГАРЧЕ в Хамбург.

Българско семейство, живеещо в Хамбург, търси помощ от институциите у нас, след като 7-месечното им бебе било отнето вчера от Германската агенция за закрила на детето.Причината: лекари се усъмнили, че детето е тормозено в семейството. Държавната агенция за закрила на детето, министерствата на външните работи и на правосъдието, както и посолството ни в Берлин извършват спешна проверка по случая, предаде БНТ.

Очевидно отнеманията на деца не са въображаеми страхове на родителите, които протестираха цяла година без да бъдат отразени в т.нар. медии.

Ние от Българския юридически комитет и ПП РОДИНА сме подели тази борба първи още през 2015г. и няма да допуснем да бъдат възприети болни модели при закрилата на децата и в България.

ЗАКОНО-ПРОЕКТ ПРОТИВ ДЖЕНДЪР ОБРАЗОВАНИЕТО В УЧИЛИЩАТА

По-долу можете да видите малка част от случаите на БЮК .

Емигрирали в Германия преди година. Там станали и родители. След 11 години чакане за рожба – Катерина се появила на бял свят, за да зарадва Мирена и Георги. Обратът в живота им обаче настъпва скоро – на 20 декември семейството претърпява катастрофа в Унгария.

Пострада най-много дъщеря ни – Катерина. След катастрофата дойде Бърза помощ. Настаниха ни в болницата в Кечкемет. Прегледаха само мен. Детето не го прегледаха, въпреки нашето настояване, защото тя плачеше през цялото време”, разказва Мирена Славова – майка на Катерина.Веднага след като се върнали в Хамбург, отишли отново в болница. Прегледът продължил 5 часа. Малката Катерина имала кръвоизлив в главата. Наложила се животоспасяваща операция. Докторът открил и по-стар хематом. Той не бил от катастрофата.След тази операция докторите са информирали социалните служби, че има евентуално насилие вкъщи.

Мирена Славова: “При първия разпит казаха, че не намират нищо нередно и затова поискаха моето съгласие да отнесат случая до Агенцията за закрила на детето.Майката се съгласила. Проверката продължила. Рентген, компютърна томография и ядрено-магнитен резонас били достатъчни за решението на Агенцията за закрила на детето в Германия:”Излязоха със заключението, че с детето е злоупотребявано по точно определен начин – хванато е подмишниците и е разтръскана главата силно поне 10 пъти”, обяснява майкта на Катерина.Родителите – отричат. Разпореждането на агенцията: да се отнеме незабавно детето. Това се случило вчера.”Накараха ме да й приготвя любимите нейни неща – играчки и подобни. Донесоха ми я. Казаха ми, че имам право само на една целувка с нея, без да я докосвам, защото било опасно и от тогава не съм я виждала”, казва Мирена Славова.Георги Славов е бащата на Катерина. “Първо се свързахме с немски адвокат – веднага се заема със случая. За него не бил първи.Седеммесечното момиче вече е в приемно семейство в Германия. В родния на майката град Кубрат – близките й недоумяват – защо се е стигнало до отнемане на детето от семейството”.Абелита Христова – сестра на Мирена: “Сестра ми е много любвеобвилна. Аз не вярвам някоя майка да може да причини нещо такова на собственото си дете, нито пък баща”.Лекарят от германската болница, който е оперирал Катерина, днес не вдигаше телефона си.

КОГАТО ДЪЩЕРИ НА НАЦИЯТА ИСКАТ ДА СТАНАТ НЕЙНИ СИНОВЕ

Ние от ПП “РОДИНА” сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

След нашите общи усилия , най-накрая беше спряна скандалната и неморална т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030г.” Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат.

КАК СЕ ОТНЕМАТ ДЕЦА НАСИЛА В БЪЛГАРИЯ ОТ ГОДИНИ. По-долу можете да ��азгледате видеотеката на “Български юридически комитет” на случаи на отнети деца от социалните в България и върнати от нас на родителите им след заведени безплатни дела.

ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА СА ПУСКАНИ ДА ПРОСТИТУИРАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЧНИ ВЪВ ВАРНА

ВНИМАНИЕ ВИДЕОТО СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ СЦЕНИ !Отнемане със сила на детето на един русенец Teodor Dalakmanski. Ние от “Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)” и ще направим всичко за да върнем детето при бащата !!! Смърт за безпардонните, безжалостни и безскрупулни социални работнички (разбойнички) от “Държавна агенция за закрила на детето” :

#gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Политическо движение „РОДИНА“ набира честни и неопетнени членове за нова България

Благодаря на нашите приятели навсякъде и тези, които се отзоваха на порива да опазят децата си от лапите на една безскрупулна машина за отнемане, развращаване и продажба на деца. Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме поели борбата преди години за спиране на порочната и продължаваща десетилетиоя практика на отнемане на деца от годни, но бедни родители и продажаба на децата им на чужденци . Всички, които следят проблема, знаят за отнетите три деца на вдовицата от Сливен, за 11-те оптнети деца на най-голямото българско семейство от Русе, на отнетото незакърмено още пелкеначе с баба, недолюбвана от кмета на с. Арда , Смолянско. Все случаи , в които все сме успявали да върнем децата след съдебни дела, заведени безплатно от нас. Но ние не можем да обхванем всички случаи. Разбира се, че става въпрос не за законна, а за корупционна и рекетьорска схема със замесени социални работници на най-високо ниво. Все пак се намираме на нашите географски ширини и тук насоката на всяко подобно действие със замесени държавни висши служители е с цел обогатяване по незаконен начин. Не искаме поривът на народа да бъде яхван от политически лица, които имат изгода от това да си правят ПИАР преди вота. ВМРО не закъсняха да се самоизтъкнат, че те били едва ли не двигател за народните вълнения и възмущения, довели до спиране на т.нар. “стратегия”. Нека не забравяме, че Ангел Джамбазки гласува “въздържал се” при приемането на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ковенция, която задължаваше да има обяснителни уроци в училище , които да насочват децата към промяна на пола им. С една дума, да им казват, че не е задължително момчетата да са момчетата и момичетата – момичета и има начин това да се промени. Разбира се зад това “не” стоят големи медицински холдинги, които са превърнали смяната на пола в индустрия, която се рекламира по този извратен начин. на децата ни. Тази победа е на независимите граждани. На традиционното семейство. На традиционното християнство и християнско-житейски морал. На децата На родителите. Без значение цвят , политическа принадлежност, възгледи и т.н. Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. Сага има избори, не е изгодно да се продължава въпреки красноречивото неприемане на обществото, изразено в хилядите участници в социалните мрежи.

Тази стратегия се прокарва отдавна малко по малко. Сега искат да я узаконят и да действат безразборно и безнаказано… Защото досега успявахме съдебно да връщаме отнетите деца и дори няколко директорки на областни дирекции бяга уволнени след като доказваме в съда тяхното тенденциозно отношение. С тази стратегия се цели точно това. Да имат формални основания. Бебе Александър , което върнахме на мама Симона с БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с… И адвокат Петър Николов днес се чувства прекрасно при мама след като го изтръгнахме от лапите на държавата в лицето на ДАЗД и АСП .

НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!

БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия

НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ

Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца

Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

Втора част на извращенията на Държавата срещу най-голямото българско семейство. Отнетите 11 деца на най-голямото българско семейство, които бяха върнати след 11 дела, които бяха спечелени от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства.

Взимаме първото върнато дете от от единсдесетте отнети деца на най-голямото българско семейство !!! Ние , Адвокат Петър Николов и Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства БЮК се преборихме децата да бъдат върнати на родителите им.

http://www.bgdnes.bg/Article/6845627 https://offnews.bg/…/sotcialnite-otneha-11-detca-na-semejst…

“Децата на Ивелина и Красимир искат да се върнат при родителите си Държат децата на 11-членното семейство като затворници, те не спират да плачат, казва адвокатът на фамилията “Децата плачат, търсят родителите си, викат майка си и баща си. Виждал съм го с очите си.” Това разказва потресеният адвокат на семейството с 11 деца от Русе Петър Николов, които държавата отне, за да предаде на приемни семейства. “Виждах как децата плачат за родителите си. Как ги търсят. Трудно е човек да опише такива срещи! Децата нямат правото да говорят по телефон насаме с родителите си и често им се отказва свиждане. Условията са като в затвор”, потресен е юристът. Николов се занимава с казуса, който трогна цяла България от месеци. Юристът води дела за всяко едно от отнетите 11 деца на двойката, която изгуби дома си при пожар през януари.” “Социалните решиха да отведат малчуганите и да ги настанят в приемни семейства или кризисни центрове, тъй като родителите им били рисково семейство. Сред мотивите за отнемане на децата от Ивелина и Красимир Зартови са, че едното е хванало въшки, друго било със счупени очила, а трето скачало по масата в кухнята. Николов засега се е преборил със съда за три от отнетите дечица, разказа самият юрист. “Досега пазих една новина в тайна заради моите клиенти, но вече мога да я съобщя. С две съдебни решения Районен съд – Бяла, отхвърли исковете на дирекция “Социално подпомагане” за настаняване в приемни семейства на децата Кристиян и близнаците Богомил и Виктор като неоснователни и недоказани”, разказа вчера Николов. Въпреки успеха юристът признава, че ситуацията е много тежка заради реакцията на децата. Плач, сълзи, срещи с мама и татко само по график и пред съдебната зала. Това е съдбата на 11-те деца. Малчуганите непрекъснато плачат, а едно от децата изпаднало в нервна криза още на първото дело. Тогава 14-годишната Илияна се разплаква истерично и властите са принудени да изведат детето от съ��ебната зала и да го разпитат в “синя стая”. Николов се надява социалните да откажат обжалването на решението на съда и поне три от децата да успеят бързо да се върнат при семейството си. “Ако решенията не се обжалват, децата ще бъдат върнати при семейството си в най-близко време”, надява се юристът.”

След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище

Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. . Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата. Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата. Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сградата, където се помещава ДА „Закрила на детето“… Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето? Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето. Пълен абсурд и параграф 22 ! Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие? Без отговор.

Петър Низамов помогна на Майка с две деца от Бургас, измамена и оставена на улицата. Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея. И забележете как ! Чрез отнемане на дете ! Ако иска да ме съди, но това е башибозук, а не кмет ! Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция ! Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“. Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето. Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми … Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство. Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало… Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит.

Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора. Ама това беше срещата на „големите усмивки“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ СОЦИАЛНИТЕ В СТРАХОВИТАТА БАНЕВЕРН Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно ! Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда. Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото. Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „Така ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“ И те не са гласували. Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО – кампания на СОРОС за отнемане на децата, както се случва в Норвегия.

Веднага след намесата на БЮК майката Симона успя да прегърне бебето си

Разказ от първо лице за Барневерн и отнетите деца в Норвегия.

За Барневерн и отнетите деца в Норвегия. Разговор с човек от кухнята. Valentin Ivanov Jelev разказва за премеждията си с отнети деца В Норвегия. БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Разговор с човек, познаващ в дълбочина Барневерн и методите му. Брутален разказ за отнети стотици деца от годни родители за бутафорни причини и невърнати след това. Случаи на сменени самоличности на деца за да не бъдат открити от родителите си. Защо сме против стратегията ли? Защото въвежда понятиоя непознати за нашето общество и правна система. Защото въвежда прецедент в нормативната ни система като допуска за разглеждане анонимни сигани, недопустими до сега съгласно общия закон. Защото не си поставя за цел децата да растат при биологичните си родители, а разглежда като равностойна на семейната – алтернативната грижа. До сега съгласно закона, всички действия на социалните са насочени към преодоляване на евентуалните липси в родителските капацитети и децата да бъдат върнати в биологичното си семейство. Такава цел липсва съгласно т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030”. Това са необходимите правни вратички и условия за могат спокойно ДА КРАДАТ ДЕЦА И ДА ГИ ПРОДАВАТ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ.

Г-н Карбовски, моля излъчете спряното ни от #bTV предване за съдийската мафия и предаването на деца на педофили-бащи чрез освидетелстване на здрави майки като луди от едни и същи вещи лица (експерти) към Варненския съд и едни и същи съдебни състави, отговорни за това. Освен това, нека да бъде направено и онова предаване, за което говорехме преди 3 месеца, за майката в с. Арда, Смолянско, с отнетото непроплакало бебе, което ние върнахме. Така, смятам на хората ще им стане ясно колко мрачна е действителността и колко още ще почернее след приемането на т.нар. Стратегия за детето. . С Уважение Петър Низамов

Това е интервю с майка и баба на отнето новородено. Чуйте как са подходили социалните и защо са отнели бебето. И най-вече обърнете внимание на поведението на журналистите на Нова и БТВ спрямо пострадалите майка и баба. Вижте как се действа от нашите служби преди приемането на тази пагубна стратегия и си направете изводите , какво следва след това, ако я приемат. В този случай успяхме да върнем детето, след дело, което ние заведохме в съда в Смолян. ТУК ! Но ние не можем да огреем навсякъде. Имаме нужда от Народ , а не от публика. За това трябва да сме плътно един до друг. Силно идеологически обвързани, за да можем да ги победим, защото онези (нашите безчетни противници)…. Те са платени солудно и направлявани вещо. Но не и България, нали така. Не и тук. Да си ходят по Скандианавието, но тук няма да бъдат посрещнати добре . Не и когато заплашват децата ни. Жизнената сила на нацията.

Протест “Един за всички, Всички за Атила!” пред посолството на Холандия

Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила – българско момче, което е в приемно семейство в Холандия.

Протест “Един за всички, Всички за Атила!” пред посолството на Холандия Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила - българско момче, което е в приемно семейство в Холандия.