#Авишай Коен

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Гореща вечер с музиката на Авишай Коен

Нищо в поведението на Авишай Коен не подсказва световната му слава на изключителен композитор и майстор на контрабаса в гъвкавото поле на съвременната джаз сцена. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик, за участието на музиканта на фестивала Plovdiv Jazz Summer, 2024.

Той е далеч от всякаква форма на артистичен нарцисизъм, а и очевидно не харесва шумния показен успех, нито плоските уловки на евтин флирт с публиката. Напротив: при всичкия си сценичен лаконизъм Авишай отстоява самодостатъчния смисъл на Музиката (да, на музиката с главна буква!), излъчвайки мощно, възвишено, автентично озарение, проектирано някак синтезирано в особената връзка между нотките на позитивна енергия, релаксираща тишина и неустоима динамика. Връзка, отпращаща, впрочем, към думите на Хърби Хенкок, прозорливо напомнил преди време, че джазът търси човешката душа, не външния вид...

Авишай Коен трио, Plovdiv Jazz Fest, 2020

Ето, така усетих събитието в горещата вечер на 8 август, по време на лятното издание на десетото, юбилейно издание на Пловдивския джаз фест. И сякаш, за да напомни първото си гостуване в България, на фестивала преди близо четири години, Авишай поведе своето трио с композицията „Remembering“. Една забележителна емоционална балада, която джаз познавачите добре помнят от албума му At Home (2005), придобила изключително широка популярност не на последно място и заради стилистиката, характерна за разпознаваемия ��узикантски почерк и естетическото верую на композитора.

Авишай Коен на Джаз фестивал в Будапеща, 2023_©Attila Kleb

И този път наново чухме как композициите му, главно от най-новия му албум “Brightlight”, се разполагат в обширна музикална вселена – колкото космополитна, толкова и отворена за пъстрия свят, свободно търсещ красота и вдъхновение в локалните звуци на близкоизточни, сефарадски и афро-американски музикални мотиви. Израело-американската му идентичност прегръща с лекота и своеобразна елегантност традиции, култури, езици и стилове, прекомпонира познати песни на английски и ладино, адаптира по своему джаз стандарти, търси своя си оригинален пулс на съвременната джаз сцена, съчетава богатството на композираната класическа музика и свободата на джаз музицирането... В края на вечерта Авишай не скри топлото си, интимно отношение към публиката, представяйки знаменитата песен-послание на Ленард Коен “I Pray for Courage”… 

Гай Москович, Авишай Коен и Рони Каспи, Plovdiv Jazz Summer, 2024

С опита си на повече от 25 години забележителен път в изкуството, Авишай продължава да развива креативната си природа, без да се бои от хлъзгавите страни на професионалната рутина. Сигурно тази страна на славната му биография стои в основата и на нестихващия му интерес на откривател, който търси свежи предизвикателства в колаборация с млади талантливи музиканти. Ето защо никак не е чудно, че за високия градус на сцената тази вечер вина имаха и изумителните му партньори, които сякаш се оглеждаха вдъхновено в артистичната аура на Маестрото. С 28-годишния Гай Москович на пианото и 24-годишната Рони Каспи на барабаните триото на Авишай постигна наистина неудържимо, перфектно, недостижимо въздействие...

Авишай Коен Plovdiv Jazz Fest, 2020

Но няма нищо случайно, разбира се. Гай свири с Авишай от няколко години и вече се е утвърдил като един от най-търсените млади пианисти и композитори, както в Израел, така и в Ню Йорк. Музиката му носи оригинална гледна точка под знака на импровизационното мислене, адаптирала влияния от Близкия изток, а и от класически произведения на композитори като Шопен и Лист. От своя страна родената в Израел Рони Каспи, завършила неотдавна музикалния колеж „Бъркли“, САЩ, е същинска сензация. Тя среща Авишай през 2020 г., когато заради пандемията популярни стават виртуалните концертни събития. Впоследствие Рони привлича вниманието в света на джаза след огромния си пробив като барабанист по време на международно турне с триото на Авишай. Предпочитан партньор в концертите му по целия свят, тя същевременно участва в записите на Shifting Sands – един от най-��спешните албуми на триото. Каква по-добра компания за будния артистичен дух на музикант като Авишай Коен! ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: архив на  Plovdiv Jazz Fest и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че бяхме от щастливците, които имаха шанса да присъстват на концерта на Авишай Коен 2020 година, когато заради противоепидечинта ситуация и наложените правила в залата се допускаше 1/3 от местата за публиката. В личен план споделям, че това Шесто издание на Plovdiv Jazz Fest беше последното за Стефан Джамбазов, с когото създадохме интернет платформата „въпреки.com”  а по късно и фондация „Въпреки“ се оказа и последното ни пътуване на двамата извън София. Тогава въпреки COVID – 19, макар и с ден по-малко фестивалът беше прекрасен. Двата концерта на Авишай Коев сложиха финала на фестивала, в който не по-малко стойностни бяха и концертите с участието на Христо Йоцов, Антони Дончев и Милен Кукошаров в първия фестивален ден. Тогава фондация „Въпреки“ беше и организатор на фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“, подредена във фоайетата на Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на Феста.

[vprki]

Plovdiv Jazz Fest празнува своя десети рожден ден

В десетата година на един от най-значимите джаз фестивали – Plovdiv Jazz Fest, концертите започват още през лятото. Съвсем подобаващо Plovdiv Jazz Fest празнува своя десети рожден ден с някои от най-великите имена в света на джаза днес, благодарение на неговата създателка, певица и радиоводеща  Мирослава Кацарова /на снимката/ и екипа ѝ.

От 1 до 3 ноември ни очакват общо шест концерта в основната програма на есенното издание. Сред гостите ще бъдат световноизвестният тромпетист, певец, композитор и фотограф – Тил Брьонер. Неговият концерт ще бъде в откриващата вечер на фестивала, която ще започне с концерта на джаз певицата и създател на Plovdiv Jazz Fest – Мирослава Кацарова, нейния джаз квартет и струнен квартет Perfect. Във втората вечер ни очаква много специална музикална среща с четирикратния носител на „Грами“ и създател на Snarky Puppy – басистът Майкъл Лийг.

Майкъл Лийг и Бил Лорънс

Той пристига заедно с друг член на групата – пианистът, кийбордист, композитор и мултиинструменталист Бил Лорънс. Преди тях на сцената ще се качи международната съвременна джаз група Half Easy Trio, създадена в Ротердам от българския барабанист Мартин Хафизи. В нея свирят още пианистът Франц фон Шоси от Германия и австрийският контрабасист Йоханес Фенд. Към тях ще се присъедини и украинската певица Тамара Лукашева. Последната вечер на Plovdiv Jazz Fest през ноември ще е буквално пълна с легендар��и музиканти. Тя ще започне с концерт на Trio Tapestry или иначе казано – джаз триото на американския саксофонист Джо Ловано. Веднага след него ще имаме честта да чуем бандата на американския джаз китарист Майк Стърн, заедно с Лени Стърн и Денис Чембърс.

Майк Стърн

Преди това от средата на юли до края на август ни очакват шест концерта от програмата на Plovdiv Jazz Summer – лятното издание, което се провежда за трета година в Лятно кино „Орфей“ в Пловдив и в село Марково. Безспорно голямата новина на Plovdiv Jazz Summer е, че на 8 август в Лятно кино „Орфей“ ще гостува триото на прочутия контрабасист – Авишай Коен, който пристига в България за втори път благодарение на Plovdiv Jazz Fest. Той беше тук за първи път през 2020 г., когато противоепидемичните мерки, свързани с пандемията, възпрепятстваха много хора, които искаха да го чуят на живо.

Авишай Коен е контрабасист, певец и композитор. Той има репутацията на един от най-великите басисти в света през последните две десетилетия. Композициите му отразяват обширна музикална вселена от традиции, култури, езици и стилове: от песни на иврит до ладински народни песни, от комбиниране на класическа музика и джаз до джаз стандарти и съвременен джаз.

Авишай Коен на Plovdiv Jazz Fest, 2020

Роден в кибуцът Кабри, северен Израел, още в ранното му детство музиката има много силно присъствие и влияние за Авишай Коен. На 9-годишна възраст той започва да свири на пиано, на 14 години заминава временно за САЩ със семейството си. Там от��рива джаза и започва да свири на бас китара. Авишай Коен завършва Музикалната и художествената академия в Йерусалим, а на 22 години се мести да живее в Ню Йорк, където първоначално свири на улицата и работи като строителен работник. Учи в Университета The New School с музиканти като Брад Мелдау и скоро започва да свири заедно с панамския пианист Данило Перез. През 1997 г. става член на Chick Corea’s New Trio и за близо 6 години се превръща в неразделна част от музиката на Чик Кърия. През 2003 г. той започва своята забележителна солова кариера.

Авишай Коен и неговото трио на Plovdiv Jazz Fest, 2020

Припомняме, че бяхме от щастливците, които имаха шанса да присъстват на концерта на Авишай Коен 2020 година, когато заради противоепидечинта ситуация и наложените правила в залата се допускаше 1/3 от местата за публиката. В личен план споделям, че това Шесто издание на фестивала беше последното за Стефан Джамбазов, с когото създадохме интернет платформата „въпреки.com”  а по късно и фондация „Въпреки“ се оказа и последното ни пътуване на двамата извън София. Тогава въпреки COVID – 19, макар и с ден по-малко фестивалът беше прекрасен. Неговите два концерта сложиха финала на шестия поред фестивал, в който не по-малко стойностни бяха и концертите с участието на Христо Йоцов, Антони Дончев и Милен Кукошаров в първия фестивален ден. Тогава фондация „Въпреки“ беше и организатор на фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“, подредена във фоайетата на Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на феста.

Арнау Гарофе

Но да се върнем към програмата на Третия Plovdiv Jazz Summer. Преди концерта на Авишай Коен трио отново на сцената на Лятно кино „Орфей“ ни очаква още един вълнуващ концерт. Frantik Zen е групата на каталунския саксофонист Арнау Гарофе, който живее почти десетилетие в България. Част от бандата са Александър Логозаров (електрическа китара), Васил Вутев (барабани), Радослав Славчев-Ривърмен (бас) и Стив Хамилтън (клавишни). Гарофе е член на Биг бенда на БНР, на „Йо-Йо Бенд“ на Христо Йоцов и Михаил Йосифов, на Ritmos Negros и работи с много български, румънски и македонски музиканти. Учил е джаз в Барселона и Ротердам. Дебютният му проект като ��идер носи името на групата му. В музикален план албумът е смесица от стилове и преплита множество източници на вдъхновение. Композициите съчетават силен груув фундамент и комплексни, експресивни мелодии, повлияни от виртуозността на съвременните саксофонисти. Frantik Zen се опитва да обедини две противоположни идеи в едно единствено понятие: неистов (FRANTIK), което е състояние на пълно безпокойство, в което страхът взема връх и дзен (ZEN) - състояние на абсолютен вътрешен мир и съзнателен контрол над емоциите. Музиката на групата е ефектна смесица от фънк, джаз, R&B и поп. 08 август ще е единствената вечер с два концерта от лятната програма на фестивала и ще започне в 20:00 ч. Билетът важи и за двата концерта.

Белослава и JP3

Plovdiv Jazz Summer ще бъде спирка от турнето на Белослава и JP3! На 9 август отново в Лятно кино „Орфей“, но този път от 21:00 ч. публиката ще чуе новия проект на певицата Welcome to 74th street. В този проект Белослава ще отвори вратите към своята улица, озаглавена с рождената ѝ година – 1974. Ще чуем едни от най-любимите и познати песни на Белослава, но и най-новия ѝ сингъл „Душата ми“. За първи път ще чуем световни класики, изпълнени от нея. Всъщност концертът е посветен на 25-годишнината, откакто Белослава е на сцената и от творческо ѝ партньорство с пианиста Живко Петров. Заедно с тях на сцената ще бъдат още Димитър Семов (барабани), Димитър Карамфилов (контрабас) и Младен Димитров (програминг и перкусии).

Plovdiv Jazz Summer обаче ще започне през юли с два камерни градински концерта в село Марково, които вече се превърнаха в запазената марка на лятното издание.

Мария Вандева

Plovdiv Jazz Fest винаги е отделял специално внимание на най-младите в джаза. Част от програмата му са били някои от най-талантливите младежи, решили съвсем рано в живота си да се занимават с джаз. На 18 юли от 21:00 ч. в атмосферата на градината в село Марково ще пее Мария Вандева. Именно с великолепния глас на тази млада дама започва и лятната програма на Plovdiv Jazz Fest. Едва на 16 години Мария Вандева печели Националния конкурс за млади изпълнители – Пловдив. Част от наградата ѝ е да направи концерт в рамките на Plovdiv Jazz Summer. На градинската сцена Мария Вандева ще се качи заедно с пианиста Иво Гечев.

На следващата вечер – 19 юли отново в село Марково от 21:00 ч. ще посрещнем боса нова звездата – Уил Сант. Началото на европейското турне на младия и изключително нашумял бразилски музикант започва именно от България. Уил Сант е певец, композитор и мултиинструменталист, а с оригиналните си интерпретации печели множество слушатели и последователи. Той буквално се превръща във феномен в социалните мрежи. Сант изпълнява с лекота бразилски класики и създава своя оригинална музика с много отличителна музикална естетика, пълна с препратки към артистите от бразилската популярна музика.

За него джаз певицата, радиоводеща и артистичен директор на Plovdiv Jazz Summer и Plovdiv Jazz Fest –  Мирослава Кацарова разказва:

Уил Сант

„Уил Сант полека и без усилие се превръща в новото лице на боса нова. Музиката му е завръщане към простотата - поетична и ненатрапливо кинематографична, с препратки към ретро естетиката на бразилските изпълнения от началото на 60-те години. Много интересен като съчетание на младост и сдържаност, която абсолютно първосигнално напомня Жоао Жилберто, не само поради факта, че и Сант пее т��хо и свири на китара. Уил Сант е еманация на носталгията по бохемския дух на живота в Рио през 60-те години, на боса нова, на лекотата, без която не можем.“

Plovdiv Jazz Summer ще завърши на 24 август от 21:00 ч. на централния площад на село Марково. Вече по традиция там се провежда един концерт, който събира стотици хора. Този път това ще бъде концертът на певеца Орлин Павлов и JP3, или иначе казано – Живко Петров (пиано), Веселин Веселинов-Еко (контрабас) и Димитър Семов (барабани). Финалният концерт, с който приключва лятната програма е с вход свободен.

Припомняме, че преди вече десет години в разговор за „въпреки.com” Мирослава Кацарова, джаз певица, радиоводеща, организатор на фестивала Plovdiv Jazz Fest с нейната компания Блу М сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. . Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване“.

Тогава тръгна нашата платформа и я потърсихме за разговор, познавайки я от великолепните ѝ предавания в радио  Jazz FM Desafinado и Singin’ & Swingin’. Тя ни повярва, а в годините ето, вече сме пред Десетото издание на Plovdiv Jazz Fest през есента. Но сега за трети път предстои другият ѝ великолепен проект на Plovdiv Jazz Summer. Фестивалът отново ще се проведе на две части в началото и в края на август в Пловдив и в близкото село Марково. А програмата е бляскава, както умее да я прави Мирослава Кацарова и екипът ѝ – с любов, въображение и свобода.

Извън предаността, въображението, познанието и извоювания и международен авторитет на екипа на Мирослава Кацарова в организацията фестивала, тя продължава и проектите си певица с концерти и дискография. За тях сме писали неведнъж и благодарение на музикалния критик от професионалния ранг на проф. Клер Леви, които може да проследите на „въпреки.com”.

Мирослава Кацарова на концерт с Биг Бенда на БНР, 2024

По повод  фестивала Мира, както я наричаме приятелите, е споделяла при нас: „За мен той е полет на духа, размах, дързост, забавление, радост от живота, осъществяване на мечти и опит да оставим красиви спомени, не само за себе си, но и за повече хора, с които чертаем кръга на ценителите на джаза… Надяваме се, този кръг да продължава да се разширява! Затова и логото на феста е кръг с отворени граници…”.

Тя е един от най-красивите гласове в българския радио ефир, а със сигурност най-топлият и най-позитивният, който слушаме вече не малко години всяка събота и недела от 11 часа сутринта по Jazz FM. В предаването Desafinado всяка събота Мирослава Кацарова ни въвежда в  латино джаза.  Името на предаването е вдъхновено от пиесата на легендарния Антонио Карлос Жобим. Desafinado е музикален термин, който означава звучене извън лада, различен, друг тон, т.е. desafinado е другост. В неделното Singin’ & Swingin’ Мирослава Кацарова представя най-добрите и най-интересните гласове във вокалния джаз. Всяко издание поставя акцент върху изпълнител или композитор – и популярни, и по-малко познати, но важни като оставили следа във вокалното джаз майсторство. След тези минути прекарани с Мирослава без да искаш ставаш по-добър и погледът към света става по светъл и те сгрява надеждата, че може би не е толкова нетърпимо тук и сега. Преди да я познаваш лично, осъзнаваш, че тя ти е приятел и много ти се иска и тя да разбере, че има още един приятел.

Мирослава Кацарова

От години прави предаванията с огромно удоволствие, което се предава на слушателя, така че когато по някаква причина човек не може да ги слуша му липсват, усеща за себе си, че е пропуснал нещо хубаво, което ще му се случи едва следващата седмица. „Влизаш в студиото и оставяш насаме с един човек, който е насреща, който и да е той. За него това е важно и за мен – еднакво важно е. Когато правя предаванията си мисля така, сякаш си говоря с някого, с вас, с някой който се вълнува. И им казвам: „Аз слушах това. Чуй го.”, е това споделяне за Мирослава. А бе и красивият повод да разговаряме с нея преди 10 години и да продължим нашите незабравими срещи с нея, с великолепни музиканти. Преживявания, които остават незабравими.

Неведнъж сме коментирали какво се крие зад това усилие да го има Plovdiv Jazz Fest през годините. Безспорно изключителна вяра в каузата, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това правят Мирослава и Танко Кацарови и хората зад тях. Даваме си сметка за усилията им този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. Преди време в разговор за„въпреки.com” Мирослава сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. . Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Plovdiv Jazz Fest, Ани Петрова и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

За Авишай Коен концертите му на Plovdiv Jazz Fest са спомен за цял живот

Plovdiv Jazz Fest го имаше и тази година, въпреки COVID – 19. Макар и с ден по-малко при отсъствието на Ричард Бона, но пък с присъствието на Авишай Коен. И то какво присъствие! Неговите два концерта сложиха финала на тазгодишния шести поред фестивал, в който не по-малко стойностни бяха и концертите с участието на Христо Йоцов, Антони Дончев и Милен Кукошаров в първия фестивален ден.

А организаторите на фестивала и самата Мирослава Кацарова гледат на неговото провеждане като мисия. За джаза певицата беше казала в разговор за „въпреки.com“: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек“. А колегите от Джаз ФМ радио Светослав Николов и Таня Иванова имаха шанса по-късно да разговарят с Авишай Коен. Техният стойностен и важен текст препубликуваме с тяхното любезно съгласие. Джаз ФМ радио, както и сайтът „въпреки.com“, са медийни партньори на Пловдив джаз фест, а фондация „Въпреки“ беше и организатор на фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“, подредена във фоайетата на Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на феста. Изложбата на Стефан Джамбазов, подпомогната по проект в Национален фонд „Култура“, беше част от съпътстващата програма на „Пловдив джаз фест“, който се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M и се провежда с подкрепата на Община Пловдив. Той е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г. Фестивалът се осъществява с партньорството на Министерство на културата.

Мирослава Кацарова със съпруга си Танко - изключителна опора за нея в организацията на фестивала, на изложбата “Андрей Даниел - последните седем години”

А ето и самият текст на колегите Светослав Николов и Таня Иванова, и интервюто им с Авишай Коен:

В годината, в която се проведоха толкова малко концерти и повечето музиканти останаха без работа, поддържайки връзка със своите почитатели основно в социалните медии, възможността да слушаме на живо в България артист като Авишай Коен е повече от събитие. Това е среща, която вероятно ще запомним завинаги. Самият Авишай Коен сподели пред българската публика, че концертите му в Пловдив са спомен за цял живот. Израелският басист, вокалист и композитор имаше две поредни изяви в заключителната вечер на тазгодишното, шесто издание на Plovdiv Jazz Fest. Музикантът изл��зе на сцената със своето трио, включващо пианиста Елчин Ширинов и барабанистката Рони Каспи. Ден след това нашият екип се срещна лично с Авишай Коен.

Прекрасен концерт, великолепна група! Бихте ли ни казали повече за останалите двама членове на Вашето трио – те са млади и толкова талантливи.

Елчин Ширинов е пианист от Баку, Азербайджан. Научих за него от мой приятел барабанист, с когото са работили преди няколко години. Чух записи в YouTube и ми хареса как свири. Свързах се с него и започнахме да работим заедно. Рони Каспи е само на 20 г. и е изключително талантлива. Харесва ми това, че знае толкова много неща на тази възраст и в същото време е много отворена и смела, обича да поема рискове, което е нещо чудесно за джаза. Щастлив съм, че съм попаднал на такива музиканти, че ги привлякох в групата и че се учим взаимно един от друг.

Музиката винаги е била форма на спасение и нещо друго - тя ни събира заедно. Как виждате нейната роля и Вашата роля като артист във време на пандемия?

Мисля, че ролята на музиката е по-важна от всякога. Казвам това, което чувствам и знам, че много хора усещат нещата по същия начин – нуждаем се от музика още повече. За мен е важно, че сега съм в България, защото в момента никой никъде не свири, а аз съм тук и имах концерт предишната вечер. Реших да изнеса концерти в три поредни вечери безплатно тук в Bee Bop Café, взех това решение току-що. Това е усещането ми за времето, в което живеем. Не ме интересуват парите, така или иначе няма пари в цялата тази работа. Парите никога не са били мой приоритет. Аз просто обичам това, което правя. Душите ни имат нужда от музика. Така че бих свирил за всеки, за когото имам възможност да го направя, включително и за себе си.

През пролетта по време на изолацията Вие поддържахте връзка със своята публика в социалните медии – бяхте много активен. Правехте ли го заради себе си или основно заради другите, за да им донесете радост, хармония?

Вътрешната потребност включва и това да направиш нещо за другите. Винаги става дума за вътрешна потребност. Оказа се, че сме попаднали в ситуация, която не позволява на живота да продължи както беше преди. Основната трагедия за нас музикантите е да не можем да правим това, с което се занимаваме. Така че се опитах да намеря обходен маршрут и да покажа на себе си и на моите почитатели, че винаги има път, винаги има начин. Това е същото, което правя и тук, ако трябва да съм честен. Това е моят начин на живот, не всеки живее така. Понякога се занимавам с неща, които обикновено не правя.

Как надделява светлината над мрака във времена, когато се чувстваме обезсърчени? Вашето изпълнение снощи на сцената бе лъч светлина за нас. Откъд�� я вземате самият Вие, за да ни я предадете?

Имам деца. А когато имаш деца, трябва да си до тях. В случая е и различно, и е същото. Чувствам отговорност да бъда тук. И в това е смисълът. Не съм дошъл, за да ми е удобно. Не това е целта. Ако мислех другояче, нямаше да съм аз. Това, което правя, е продиктувано от необходимост. За мен е форма на оцеляване. Но същото е и за другите. Ето, това е красотата на нещата. Трябва да оцелея, и ако успея, ще живея и ще помогна и на другите да направят това. Така всички оцеляваме. И не само сега е така. Винаги съм живял по този начин.

Обичам Вашата Song of Hope („Песен на надеждата“). „С Тръмп е свършено“, както казахте по време на своя концерт. Мисля, че наистина е важно да говорим за лидерството. От какви лидери се нуждаем днес?

Не и от тези, които имаме в момента. Вероятно това са най-мрачните времена, изключвам Втората световна война. По отношение на лидерството нещата са много плашещи. Да се надяваме, че когато Тръмп си тръгне, това ще е началото на нещо по-добро. В Израел също имаме ужасни лидери. Много други важни държави имат лоши лидери, но все пак не всички. Ние обаче трябва да имаме надежда. Споменахте песента Song of Hope. „Надежда“ е хубава дума на няколко нива, хубава още от начина, по който звучи, а нейното значение – вероятно след любовта това е най-силната, най-красивата дума, измислена от хората. Надеждата е като въздух за дишане, тя е нещо, за което всички ние живеем. Няма значение какъв живот водиш – ти трябва задължително да имаш надежда. Без надежда нямаш хоризонт. Това е труден момент за нашите надежди, защото не знаем какво предстои и няма с какво да ги подхраним. Надеждата трябва да се уповава на нещо, но всъщност си мисля, че най-висшето ѝ проявление няма нужда от упование. В този смисъл в момента сме подложени на тест.

Става дума за изборите, които правим, като например изборът на управление. Споменахте някои от основанията, на които е разумно да правим житейските избори - отговорност, любов, надежда. Какво още? Как правите Вие своите избори, за да се гордеете с тях и да сте в съгласие с резултата?

Не се замислям за това, а по естествен път ги чувствам. За щастие интуицията досега ме води добре напред. Интуицията не може да съществува без мъдрост. Но без тях няма как. Доверявам се на интуицията си и досега не съм сбъркал. Да видим как ще продължи. С всичко, което създавам, искам да насърча хората около мен, да ги изпълня с любов, ако мога. Това е, няма нищо сложно.

Версията на Sometimes I Feel Like a Motherless Child беше третият бис по време на единия от концертите Ви тук в Пловдив. Защо този спиричуъл е толкова важен за Вас?

Тази песен ще бъде важна за мен, докато продължавам да я намирам за красива. Аз се занимавам с неща, които ме докосват и ако имам късмет или ако имаме късмет, всичко това преминава през нас. Това за мен е висше проявление на човешката природа, поне що се отнася до нещата, които познавам, а аз не знам всичко. Вложих семпла любов в тази песен, вероятно тя има голяма роля в музикалния свят, ако навлезем дълбоко в него. Но това не е релевантното, в случая от значение е духът, който влагаш в песента, за да го предадеш на другите. Това е способността на културата да устоява стотици години, нещо основно, от което се нуждаем. Имаме нужда да се свързваме с красивите неща. Точно в момента това е важно за мен.

Започнахте концерта си с джаз стандарт и традицията е важна съставка на Вашата музика. Как я интерпретирате, с какво тя е важна за Вас и как предавате това на своята публика?

Традицията е доказателство за красотата на човечеството, за надеждата, че носим доброто в себе си. Пазим я, за да се приютим в чувството, че сме част от по-голямо цяло, че има с кого да се споделим. Споделяме живота. За какво да живееш, ако не споделяш – с приятели, със семейството? Културата е за споделянето на чувства, идеи, житейски опит. Така те остават. Споделяме, мислейки за бъдещето, за децата, за перспективата отвъд днешния ден. Изкуството дава този хоризонт. Музиката те води напред и назад във времето. Това е моята действителност и аз я харесвам.

В края на нашия разговор бихте ли ни разказали повече за работата си с Чик Къриа – определяте го като Ваш учител, колега и приятел.

Това е пример за среща с човек, който носи промяната в живота ти и става част от твоето израстване. По всичко си личи, че е трябвало да го срещна, защото това е нещо толкова специално, впечатляващо, нещо, което ми повлия по толкова много начини. Обичам да бъда сред такива хора, ако имам възможност. Срещата с Чик, пътешествието с него бяха от съществено значение за моя живот, такъв, какъвто е и какъвто протече до този момент. Наистина това е нещо значимо за мен.

Когато свирите, прегръщате инструмента. Вашето изпълнение не е просто свирене, а споделяне на любов. Как чувствате връзката с баса?

У всеки музикант, който от години се е посветил на даден инструмент, виждаш, че има физическа връзка отвъд произвеждането на звук само по себе си. Понякога тя е по-силна, друг път – по-слаба. Басът е приблизително с височината на човек. Тази връзка обаче я вижда и публиката и тя е толкова силна, колкото зрителят я възприеме. За мен басът е средство да изразя това, за което съм тук. Обичам баса си, обичам баса като инструмент. Но все пак това е само инструмент. И, разбира се, отвъд това има още толкова много. ≈

Текст: Светослав Николов и Таня Иванова

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Антони Дончев и Христо Йоцов с наградата на Plovdiv Jazz Fest

Plovdiv Jazz Fest ще го има и тази година, въпреки COVID – 19, от 5 до 7 ноември. Разбира се, при вземането на всички противоепидемични мерки. Тази година фестивалът ще отличи двама прекрасни музиканти - Антони Дончев /горе - снимка Стефан Джамбазов/ и Христо Йоцов (който тази година навършва 60, а Антони ги закръгли миналата) с Награда за цялостен принос в джаза.

През 2020 година тя ще има двама носители, които едновременно ще бъдат отличени като създатели на групата „Акустична версия“, но и всеки от тях поотделно – като фигура, която има огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България. Освен изпълнители, Христо Йоцов и Антони Дончев са преподаватели и композитори. Преди 35 години двамата основават една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“. Дончев и Йоцов са ярък пример за съвременни музиканти, които с лекота и умение се справят с разнородните форми на музициране и които без проблеми могат да съчетават многообразието на джазовата стилистика. Специалният проект, който включва „Акустична версия“ с участието на Ричард Бона е по инициатива на Plovdiv Jazz Fest.

Христо Йоцов - снимка архив

Фестивалът ще бъде закрит от триото на един от най-великите басисти в света – Авишай Коен, който се е съгласил да направи два концерта на 7 ноември – от 19, 30 и от 21  часа. Композициите на Авишай Коен отразяват обширна музикална вселена от традиции, култури, езици и стилове: от песни на иврит до ладински народни песни, от комбиниране на класическа музика и джаз до джаз стандарти и съвременен джаз. В България Авишай Коен пристига със своето ново трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). На сцената на Plovdiv Jazz Fest те ще представят най-новия 17-ти албум на Авишай Коен – Arvoles. Пловдив ще е част от турнето „50:50:50“, което включва 50 концерта в 50 града и е посветено на навършването на 50 години на музиканта.

Авишай Коен - снимка архив на фестивала

Обяснимо тази година чуждите изпълнители ще бъдат малко. Но пък винаги ни е правило впечатление как Мирослава Кацарова, създател на това прекрасно събитие, традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено: „Ние не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща един за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на другите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. А��и съизмервай се с идеал��те си. Към това се стремя аз“, казва джаз певицата.

Живко Петров - снимка Стефан Джамбазов

С два концерта на български джаз музиканти ще започне тазгодишното шесто издание на Plovdiv Jazz Fest от 5 до 7 ноември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Първият гост на едно от най-важните джаз събития в страната ще бъде пианистът и композитор Живко Петров със своя солов албум Ten. Неговият концерт ще бъде на 5 ноември от 19, 30 часа. Живко Петров е един от най-изявените съвременни български музиканти. Той е пианист, композитор, продуцент и аранжор. Работата му е от огромно значение за съвременната музикална сцена в България. За последните 20 години името му стои зад много талантливи и популярни музиканти в България. След много съвместни албуми и творчески колаборации, през 2015 г. Живко Петров издава своя дебютен солов албум After 4. Четири години по-късно той прави вторият си солов проект Тen, наречен на броя пиеси включени в него.

Веселин Койчев и Цветан Недялков - снимка архив на фестивала

Същата вечер в 21 часа на сцената ще се качат забележителните китаристи Веселин Койчев и Цветан Недялков с техния квартет The Teachers. Събитието ще бъде посветено на 60-тия юбилей на Веселин Койчев, който е сред особено значимите имена в история на българския джаз. Койчев е част от групата „Джаз линия“, която се смята за еталон за български етно джаз. От 1991 г. той става лидер на легендарната джаз формация „Бели, зелени и червени“ (най-дълго просъществувалата джаз група в България), за която започва нов етап в развитието. С нея изнася многобройни концерти на всички джаз форуми в страната и представя българската джазова музика на най-престижните фестивали в света. Автор е на джаз, поп, симфонична и театрална музика, обработки на фолклорна музика, аранжименти и оркестрации. Веселин Койчев има зад гърба си над 1000 концерта. Преподава китара в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Ричард Бона - снимка архив на фестивала

Заедно с Цветан Недялков свирят заедно от 2009 г., когато съвместно с Иван Лечев създават популярното „Акустик Трио 3000“. Недялков също е преподавател по „Поп и джаз китара“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София. Двамата китаристи създават групата The Teachers и в нея канят музикантите: Христо Минчев (бас китара) и Кристиян Желев (барабани). Стилът на квартета може да се определи като фюжън, съчетаващ тематизма на българската народна музика с хармоничните похвати, аранжиментите, импровизациите и изпълнителските прийоми на джаза.

Милен Кукошаров - снимка архив на фестивала

Втората фестивална вечер (6 ноември) на Plovdiv Jazz Fest ще започне в 19,30 часа с премиерата на най-новия авторски проект на известния пианист, аранжор и композитор Милен Кукошаров – Wind Harmonium. През последните години той разширява своите професионални интереси, като композитор, в сферата на класическата музика, театъра и киното. Wind Harmonium е своеобразен кросоувър, който включва похвати и форми от класическата и джаз музиката, а звученето се доближава до камерната музика. Композициите са нови, сред тях има и теми, които Милен Кукошаров е създал за театрални спектакли през последната година. Освен него обаче, Wind Harmonium включва още осем души. Специални гости ще бъдат световно признатият български кларнетист, живеещ в САЩ – Илиян Илиев и мецосопраното Мичико Дате от Япония. В проекта участват още музикантите: Дарина Иванова (флейта), Габриела Тодорова (обой), Добромира Ваклинова (кларинет, бас кларинет), Розалия Ангелова (фагот), Александър Леков (контрабас), Атанас Попов (ударни инструменти).

Антони Дончев - снимка архив на фестивала

Веднага след Wind Harmonium от 21 часа, ще бъде първата музикантска среща на една сцена на пианиста Антони Дончев, барабаниста Христо Йоцов и световноизвестният басист, номиниран за „Грами“ – Ричард Бона. Той е свирил и записвал с музиканти като Боби Макферин, Куинси Джоунс, Хърби Хенкок, Тито Пуенте, Джордж Бенсън, Шака Кан, Бранфорд Марсалис, Майк Стърн и др. През 2002 г. Бона e част от известната джаз формация на Пат Матини. Всяка година Фестивалът има и съпътстваща програма, която включва най-разнородни събития. 

Хилда Казасян - снимка Стефан Джамбазов

Първото от тях е ден преди да започне основната програма. Грандиозният концерт на Хилда Казасян и Плевенската филхармония „Да послушаме кино“ ще бъде в Комплекс СИЛА от 20 часа на 4 ноември. Диригент ще бъде Борислав Йоцов, а на сцената заедно с Хилда Казасян ще бъдат едни от най-добрите и утвърдени джазови музиканти в България: Христо Йоцов (барабани), Живко Петров (пиано), Димитър Карамфилов (контрабас) и Михаил Йосифов (тромпет). Специални гости ще бъдат Теодосий Спасов и Васил Петров.

Друг важен акцент от съпътстващата програма на фестивала е фотоизложбата, посветена на ярката личност на българския художник Андрей Даниел. Експозицията ще може да бъде видяна и през всички дни на фестивала в Дома на културата „Борис Христов“. Неин автор е Стефан Джамбазов. Изложбата е проект на Фондация „Въпреки“. На 7 ноември в Bee Bop Café от 14 часа пък ще бъде лекцията на Светослав Николов и Мирослава Кацарова за творчеството на норвежката джаз певица, с български произход, Радка Тонеф. Събитието ще се проведе съвместно с Jazz FM Radio. Ден след края на основната програма (8 ноември), заключителното събитие за фестивала ще бъде представянето на книгата на Мила Иванова „Хартиена лодка в открито море“ и разговор с авторката ѝ в Bee Bop Café от 14 часа. Книгата включва 65 текста за теми, вдъхновени от реални нейни изживявания. Всяка страница е по действителен случай, или както казва Мила, по действително усещане. 65 текста, които разказват за надежди, страхове, носталгия, страст, красота, лудост, благодарност и любов. Някои от тези есета са писани специално за сборника, други вече са известни от блога на Мила, а трети тя е преработила изцяло при съставянето на „Хартиена лодка в открито море“.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Неведнъж сме коментирали какво се крие зад това усилие да го има Пловдив джаз фест през годините. Безспорно изключителна вяра в каузата, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само сме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. Спомням си, че тогава ставаха тези много интимни джаз-срещи в Пловдив, където се явиха и тръгнаха „Акустична версия”, Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, която тогава беше Сузана Ерова / по време на т. нар. „Възродителен процес“ – бел. авт./, „Бели, зелени, червени”, Огнян Видев – всички джаз-артисти. Това са такива легендарни, култови музиканти, които бяха познати само в някакви тайни среди, в кръгове, в които си споделяхме нашите мнения, абсолютно без те да участват в публичното пространство.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, че светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”, сподели Мира Кацарова. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред. А сега това важи още повече в условията на изолация и пандемия. Надяваме се, че тя няма да провали тази година това прекрасно събитие… ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

[vprki]

Знаменитите носители на „Грами“ Антонио Санчес и Брад Мелдау на Plovdiv Jazz Fest

Jazz FM ще стане носител на Специалната награда на Plovdiv Jazz Fest. Единственото джаз радио в България тази година отбеляза 20 години в ефир. Отличието се присъжда за популяризиране на джаз музиката със специален акцент върху българската сцена, коментират от радиото.

„В��ъчваме Специалната награда на Jazz FM за подкрепата на джаз общността, за това, което успява да прави като единствената медия, посветена на джаза у нас – да помага на българските артисти и да ги подкрепя, като същевременно е прозорец към нещата, които се случват по света.“ – каза организаторът на фестивала Мирослава Кацарова в студиото на Jazz FM. Тя е част от нашия екип от самото начало и всяка седмица вече две десетилетия представя в ефира предаванията Desafinado и Singin’ & Swingin’, отбелязват от радиото.

Мирослава Кацарова, снимка: Стефан Джамбазов

Тя беше от първите ни събеседници преди почти осем години, когато сложихме началото на „въпреки.com”. Разговорът с нея може да прочетете тук. А радио Jazz FM са наши приятели и партньори и не само това – колегите всекидневно подготвят програма, която създава усещане за свобода, чувство, че част от света на прекрасна музика. В този контекст не само се грижат за душите ни, но ни образоват.

„Джазът е музика на преживяното, осмисленото и помечтаното, което ще превърнем в реалността на по-хубав живот. Всеотдайни сме към българските артисти, описвайки и съхранявайки наследството, грижейки се за съвременната сцена и гарантирайки бъдещето на жанра у нас. Същевременно внимателно следим случващото се по света, за да срещаме слушателите с най-доброто, сътворено през десетилетията и създавано сега. Всеки ден, с много любов.“ Категорични са от Jazz FM и това е точно така. Правят го за нас, слушателите, обичащи хубавата музика.

Светослав Николов, главен редактор на радио Jazz FM, снимка: Стефан Джамбазов

Наградата за цялостен принос ще бъде връчена на Тома Спространов, който тази година навършва 80 години. Отличията ще бъдат връчени в началото на първия от трите основни концерта, които по традиция ще се проведат от 20 часа в Дом на културата „Борис Христов“. Припомняме, че миналата 2020 година фестивалът отличи двама прекрасни музиканти - Антони Дончев и Христо Йоцов с Награда за цялостен принос в джаза. Те получиха наградата като създатели на групата „Акустична версия“, но и всеки от тях поотделно – като фигура, която има огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България. Освен изпълнители, Христо Йоцов и Антони Дончев са преподаватели и композитори. Преди повече от 35 години двамата основават една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“. Дончев и Йоцов са ярък пример за съвременни музиканти, които с лекота и умение се справят с разнородните форми на музициране и които без проблеми могат да съчетават многообразието на джазовата стилистика. Тогава при връчването на наградата Христо Йоцов, че независимо, че залата не е пълна /заради разрешените 30% в ситуацията на Ковидната пандемия/ и публиката е с маски Мирослава и Танко /съпругът ѝ/ правят забележителен фестивал, въпреки трудностите не само заради противоепидемичните мерки и успяват с изключителна всеотдайност да привлекат и световни имена.

Мирослава и Танко Кацарова на фотоизложбата "Андрей Даниел - последните 7 години" на Plovdiv Jazz Fest 2020, снимка: Стефан Джамбазов

Миналата година гост беше Авишай Коен, един от световните контрабасисти, желан на всяка джаз сцена.

Напомняме всичко това, защото и тази година отново пандемична ситуация налага строги мерки. Но независимо от тежката стагнация в целия ни живот Седмото издание (29-31октомври) на Plovdiv Jazz Fest е с двама носители на „Грами“ и един специален проект.

Забележителният музикант Антонио Санчес, който в кариерата си дотук е спечелил четири пъти „Грами“ и е бил номиниран десет пъти за престижния приз. Той е един от най-забележителните барабанисти на съвременната джаз сцена.Именитият музикант е още композитор и продуцент. Като лидер създава седем албума. На 30 октомври от 20:00 в Дом на културата „Борис Христов“ той избра да представи композиции от един от най-ярк��те си и неконвенционални албуми – Bad Hombre. Създаден през 2017 година, той безспорно е една от най-личните работи на Антонио Санчес. В изцяло соловия албум доминират съвременни изразни средства и електроника. Композициите са изпълнени със социално-политически послания, те са бунт и реакция срещу действията на администрацията на Доналд Тръмп.

Антонио Санчес, снимка: архив на фестивала

В следващия си албум Lines in the Sand (2019), записан заедно с неговата група Migration, Антонио Санчес преобръща социалния си гняв в музикални послания на протест срещу политическата несправедливост и почит към житейския опит на всеки емигрант. Роден е в Мексико, където започва да свири професионално още в ранните си тийнейджърски години. Следва класическо пиано и джаз в Музикалния колеж „Бъркли“. Откакто се мести в Ню Йорк през 1999, Антонио С��нчес се превръща в един от най-търсените барабанисти на международната сцена. В следващите 18 години записва 9 албума с Пат Матини и работи с Чък Кърия, Гари Бъртън, Майкъл Брекър, Чарли Хейдън и Тутс Тилeманс. През 2014 г. работата на Санчес става широко популярна със запомнящата се музика на филма „Бърдмен (или неочакваната добродетел на невежеството)“ на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту. Филмът печели четири награди „Оскар“, а Антонио Санчес става носител на „Грами“ за неговия саундтрак. Санчес има още номинации за „Златен глобус“ и наградата на БАФТА и е носител на множество музикални отличия. Той ще бъде в Пловдив заедно със съпругата си – певицата Тана Алекса, която също ще вземе участие в концерта. Нейният най-нов албум ONA (от хърватски – „Тя“), издаден през 2020 г., бе вдъхновен от различни поколения жени, женски движения, мултикултурни истории на жени емигрантки. За него тя получава две номинации за „Грами“ за „Най-добър вокален албум“ и „Най-добро инструментално джаз соло“ (за изпълнението на Реджина Картър). В интервю за Jazz FM Санчес споделя: „Основната ми мисия е да разказвам истории. Историите може да са от всякакъв характер, може да са истории за емигранти, за социална несправедливост, може да е история за началото на моя път като бендлидер и композитор. Аз наистина искам да общувам с хората. Бих искал те да чувстват нещо, докато слушат музиката ми, да мислят и да разсъждават и в същото време не искам да правя музика, която е толкова сложна, че обикновените хора да не могат да разберат какво точно се опитвам да кажа. Искам да правя музика за ценители, които да могат да ѝ се наслаждават, но също така бих искал да правя неща, от които съвсем обикновените хора, работещи от 9 до 17 часа в някоя фабрика, биха могли да извлекат по нещо за себе си. Не искам да бъда сноб в своята работа. На този етап от кариерата си искам да правя музика за всички хора и бих искал да комуникирам с тях. Това според мен отваря определени врати към обикновените хора, които не са непременно джаз фенове, а за мен това е много важно.“. А по повод политическата си и социална ангажираност е категоричен: “Понякога имам чувството, че все още не съм изцяло приет, защото не съм изцяло от тук. Затова Ню Йорк е толкова великолепно място, има много хора от цял свят и ти не се открояваш, както ако си другаде, където може да се различаваш физически от хората, живеещи там.

Антонио Санчес, снимка: архив на фестивала

Мисля, че ние като музиканти работим за това да отразяваме реалността на нашата среда и да я претворим в нещо хубаво и завладяващо за хората. Искам да трансформирам грозотата, която виждам около себе си и да заявявам важни неща чрез музиката, които хората ще харесат и които ще ги накарат да разсъждават върху тях. И именно защото се чувствам такъв късметлия и толкова привилигирован, усещам, че е мое задължение и дълг да следя за всичко, които се случва и да се опитвам да издигам глас и заради хората, които нямат думата и няма как да кажат всичко това. Мисля, че политическото и социално осъзнаване на артиста е нещо много важно.“ Казва с убеденост Санчес.

Финалният концерт на Plovdiv Jazz Fest (31 октомври) ще бъде на виртуозното трио на световноизвестния американския джаз пианист Брад Мелдау. Усилията на организаторите на фестивала той да дойде на Plovdiv Jazz Fest датират отпреди пет години. След внушително количество номинации за последните 25 години, през 2020 г. Брад Мелдау беше отличен за първи път с „Грами“. Той получи престижното отличие в категорията „Най-добър инструментален джаз албум“ за Finding Gabriel. Пианистът безспорно е сред най-задълбочените и влиятелни джаз музиканти днес. Той ще пристигне в Пловдив в компанията на още две джаз звезди – басистът Лари Гренадиър и барабанистът Джеф Балард. Формацията има концерти из целия свят още от средата на 90-те.

Брад Мелдау, снимка: архив на фестивала

Паралелно Мелдау развива и своята солова кариера, но солидна част от творчество му е свързана именно с неговото трио. Днес дискографията му като лидер включва 25 албума, а още 16 са създадени в сътрудничество. През последните три десетилетия, освен със своята банда, той работи с редица знакови джаз музиканти като Джошуа Редман, Пат Матини, Чарли Хейдън, Лий Кониц, Кърт Розенуинкъл, Марк Търнър и др. Записвал е с Майкъл Брекър, Уейн Шортър, Джон Скофийлд и Чарлз Лойд. В началото на лятото излезе най-новият албум на Брад Мелдау и Orpheus Chamber Orchestra. Музикалният език на произведенията във Variations on a Melancholy Theme е комбинация от класическа форма с джаз хармонии. За първи път този проект се изпълнява на живо в „Карнеги Хол“ през 2013 година. Миналата година той издаде и албума Suite: April 2020. Приходите от него Мелдау дарява на Американската джаз фондация, която е създала спешен фонд за подпомагане на музиканти. Музика на Брад Мелдау е включена в няколко филма, сред които „Широко затворени очи“, последния в кариерата на знаменития Стенли Кубрик и „Хотел за милион долара“ на Вим Вендерс. Той композира и целия саундтрак на френския филм „Съпругата ми е актриса“. Брад Мелдау е забележителен импровизатор, който с огромен интерес съчетава джаз, класическа и поп музика. Той обаче се занимава много сериозно и с музикалната архитектура на своите произведения. В работата си често съпоставя и съчетава крайностите. Между импровизацията и формализма, Мелдау успява да създаде ефект на контролиран хаос. Изпълненията му са истински интензивно преживяване. Обобщават от компанията Blue M начело с Мирослава и Танко Кацарови, организатори на Феста.

Специалната продукция на Plovdiv Jazz Fest „Четири млади дами пеят джаз“ ще постави началото на седмото издание на фестивала. На 29 октомври на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ ще се качат четири от най-впечатляващите и отличителни гласове на българската джаз и поп сцена – Велека Цанкова, Едит Унджиян, Елена Сиракова и Мирослава Тодорова. Вокалният проект включва песни от някои от емблематични филми на XX в., повечето от тях черно-бели.

Снимка: архив на фестивала

Тази естети��а ще бъде претворена в новия прочит на стария музикален материал, поверен на маестро Васил Спасов – един от изтъкнатите джаз музиканти, композитори и оркестратори. Програмата ще включва много изненадващи версии на класики като Moon River от „Закуска в Тифани“ или As Time Goes By от „Казабланка“. Заедно с четирите млади дами ще бъдат и струнния квартет с участието на Ивелина Христова (цигулка), Диляна Димитрова (цигулка), Мария Венкова (виола), Антоанина Юрганджиева (виолончело) и джаз триото: Васил Спасов (пиано), Мишо Иванов (бас) и Атанас Попов (барабани).

„Четири млади дами пеят джаз“ продължава серията на интересни и успешни проекти, продуцирани от Plovdiv Jazz Fest. В тях са поканени различни певци, с разнороден вокален опит и характерен стил. През 2015 г. Plovdiv Jazz Fest представи вечер, посветена на дамските джаз гласове, заедно с Андрония Попова-Рони, Белослава, Мирослава Кацарова и Хилда Казасян. Две години по-късно пък чухме и вокалната колаборация между четирима господа: Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски.

Мирослава Кацарова с поклон към публиката, снимка: Стефан Джамбазов

Всяка от вечерите на Plovdiv Jazz Fest ще завършва с традиционните джем сешъни с млади музиканти в Bee Bop Café от 21:30 часа. През цялото време на фестивала ще има изложба джаз плакати от Международното триенале на сценичния плакат във фоайето на Дома на културата „Борис Христов“, където се провежда фестивалът. Изложбата представя автори и събития от различни точки на планетата, които представят интересен поглед върху джаз темата, която присъства ярко в историята на съвременния плакат. Плакатите са част от колекцията на Международното триенале на сценичния плакат, която за последните 26 години е най-богатият фонд на български и с��етовни плакати. Експозицията е първата от серия, посветена на темата за музиката в колекцията на Триеналето. Важно е да отбележим, активността на екипа му, който само тази година се включи със своя забележителен фонд в пространствени изложби по повод 100 годишнината на НМА „Панчо Владигеров“, 125 годишнината на НХА, международния театрален фестивал „Варненско лято“, Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора и други. Изложбите в дните на Джаз Феста са също традиционни (миналата година там беше представена фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“ на Стефан Джамбазов, проект на фондация „Въпреки“).

Уъркшоп за вокални техники ще изнесе Павел Терзийски на 30 октомври от 16 часа в бар „Контрабас“. Последният ден от фестивала ще започне с представяне на книгата „Чувствителният разказвач“, есета (превод Крум Крумов и Силвия Борисова на едноименното есе) от Олга Токарчук, Нобелова награда за литература 2018 година.

Книгата: снимка, Стефан Марков

За нея Ина Иванова ще разговаря с редактора ѝ Невена Дишлиева – Кръстева, собственик, създател и главен редактор на издателство ICU в галерия „Джуркови“ от 17 часа. За тази великолепна книга писателят Георги Господинов пише в предговора към нея: “ В книгата си Олга Токарчек залага на екс-центричността, търси онази перспектива, откъдето светът може да се види като цялост. Цялост, в която, обаче, просветва личната история на всяко едно същество. И онова, което ги събира, онова, което държи в едно тази иначе фрагментирана философия, са ��увствителността и емпатията. (Не толкова разбирането, а чувствителността – тук е големият залог, както пише тя).“

Очаква ни забележителен Plovdiv Jazz Fest, който ще бъде запомнен като едно от най-вълнуващите събития на годината! На добър час!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала, Стефан Джамбазов и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Неведнъж сме коментирали какво се крие зад това усилие да го има Пловдив джаз фест през годините. Безспорно изключителна вяра в каузата, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това правят Мирослава и Танко Кацарови и хората зад тях. Даваме си сметка за усилията им този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. Преди време в разговор за„въпреки.com” Мирослава сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. . Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, то��а свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Давид Гросман и неговият недовършен анекдот

Издаден през 2014 година в Израел, последният засега роман на Давид Гросман /на снимката/ „Един кон влязъл в бар” веднага се наложи като бестселър, претърпя четири преиздания и беше преведен на 22 езика. Книгата и преводът на английски език неотдавна бе удостоен с престижната международна награда „Ман Букър” за 2017 г. пише специално за „въпреки.com” преводачката на романа Емилия Юлзари, чийто превод от иврит ще излезе през есента в издателство „Colibri”.

В подобни случаи мнозина се питат, и с право, какво толкова има в тази книга? На пръв поглед - нищо особено. Необичайно статичното действие се развива в малък нощен клуб в Натания /курортен град на север от Тел Авив на брега на Средиземно море – б. ред./, където Дов Гринщайн, професионален стендъп комик /комедиантът представя историята си на живо/, трябва да изнесе поредното си представление. Но вместо очакваните смешки, анекдоти и пикантни вицове, зрителите получават нещо съвсем друго – драматичния монолог на Довале, който се увлича в трънлив разказ за нелекото си тъжно детство, за младежките си разочарования и брачни неблагополучия и в който – с тънки намеци и иронични подхвърляния – се отразява и нелеката и сложна израелска действителност.

Изградено като монолог, рядко прекъсван от не винаги благосклонните реплики от страна на зрителите, в повествованието се вплита още един монолог - на присъстващия сред публиката пенсиониран съдия Авишай Лазар, познавал Довале като момче. Той е поканен специално на шоуто, за да произнесе една по-различна присъда – над себе си, над приятелството, над неуловимата граница между морала и неизбежните обстоятелства, натрапвани от живота.

Давид Гросман

Главната фигура в романа е гротескна и нелепа - един тъжен клоун, чи��то шоу е смесица от провокативни намеци, изблици на носталгия, емоционални изригвания и унищожителна самокритика. Малкият салон по парадоксален начин събира всички аспекти на вселената и неочаквано придобива размерите на необхватния театър на живота, в който понякога е достатъчен само един несретник с микрофон в ръка, който да има смелостта да изкрещи на света метафората на житейската драма, за да превърне всекидневието в разголен лиризъм или философски размисъл. Драматичният вопъл „Смърт, роди ми дете!” символизира един неосъществим копнеж: той е последван от трагичното признание „Смърт, ти победи!”.И това може да се приеме като единствения намек за личната трагедия на Гросман – по време на втората Ливанска война (2006) загива синът му Ури.

Гняв, болка, любов, състрадание – закъсняло или неизказано, - злъчна ирония, черен хумор – това са универсалните елементи, с които според критиката Гросман е достигнал нови висоти в творчеството си. А колкото до известния виц за коня, влязъл в бар и послужил за заглавие на романа – той така и си остава недовършен, както остава недовършен всеки опит да се опише всеобхватно необхватната житейска действителност.

Роден през 1954 г. в Йерусалим, Давид Гросман е един от най-изтъкнатите съвременни израелски писатели. Той е автор на близо 40 творби, между които романи за деца и възрастни, три от които са филмирани. С един от тях „Ще бягаш ли с мен” авторът ще бъде представен на тазгодишния трети фестивал „CineLibri” /11 – 22 октомври/, организиран от издателство „Colibri”. По този повод издателството ще издаде и романа „Един кон влязъл в бар” на български, който имам честта и радостта да превеждам.

Много пъти са ме питали кое е по-лесно, кое е по-трудно, от кой език, от кой автор и отговорът според мен е само един – няма лесно. Всеки автор, всяка творба, е толкова специфична, че априори отхвърля всеки опит за сравнение. Какво е специфичното в този роман на Гросман? Много неща. Структурата на романа, изграден на базата на два контрапунктуални диалози, които са прекъсвани от неуместни и понякога груби зрителски реплики. Преплитат се или се редуват различни езикови регистри, някои от тях коренно противоположни – изисканият на съдията и на неформалния на комика, из��ъстрен с разговорни елементи, изрази на арабски и на идиш, фразеология и почти непреводими игри на думи. Богатството от изразни средства изисква търсене - и намиране! - на естествено звучащи на български паралели. Е, има и друго, но нека спрем дотук. Надявам се и българският читател да оцени по достойнство този великолепен роман на големия израелски писател Давид Гросман.

Гросман с наградата “Ман Букър” за  „Един кон влязъл в бар” на английски език

„Ман Букър” се присъжда всяка година от 1969 г. насам за роман, написан на английски език от гражданин на която и да е от страните в Общността на нациите или Ирландия. От 2005 г., на всеки две години, се връчва и международна награда „Ман Букър“, за постижения в областта на художествената литература на автори, публикували поне една книга на английски в оригинал или превод, независимо от тяхната национална принадлежност.

Паричната стойност на „Ман Букър” тази година възлиза на 50 000 паунда, които се разпределят между автора и преводача на книгата, в конкретния случай това е Джесика Коен. Давид Гросман, познат у нас предимно с романа „Ще бягаш ли с мен?”, беше номиниран в конкуренция с друго голямо име на съвременната израелска проза – Амос Оз. Сред досегашните носители на международното отличие са Ласло Краснахоркаи (2015), Лидия Дейвис (2013) и Филип Рот (2011).

В рецензия за „Гардиан” писателят Ян Сансом пише: „Това не е просто една книга за Израел. Това е книга за неправилно функциониращите хора и общества. Има истини, които можем да възприемем единствено под формата на разказ, а Гросман, също като героя си Довалех Грийнщайн, владее отлично умението да разказва истината.”

Роден в Йерусалим, Давид Гросман е признат като едно от най-талантливите писатели в света. Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция и носител на още много награди, той е автор на романи, нехудожествена литература и книги за деца, преведени на 36 езика. Българската публика ще има привилегията да се срещне с писателя през октомври тази година, в рамките на кино-литературния фестивал „CineLibri”.

Емилия Юлзари - снимка Стефан Джамбазов

P. S. Бележка на редактора: Емилия Юлзари е от най-изтъкнатите ни преводачи от испански и португалски. А от 26 години живее работи в Израел, където е преподавателка в департамента по испанска и латиноамериканска литература в Йерусалимския университет. През 2013 година е удостоена с награда на Съюза на преводачите в България за превода на „Исав“ от Меир Шалев и за приноса й в популяризирането на романното творчество на Нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса,гостувал и в България. Емилия Юлзари има в актива си преводи на Маркес, Марио Бенедети и Хулио Кортасар. За нас името й на преводач е изключително авторитетно, а първата ни среща беше по повод гостуването на Меир Шалев и премиерата на книгата му „Момчето с гълъбите” на издателство „Colrbri”, за което вече сме ви разказали /можете да прочетете тук/. ≈

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Петър Славов: Джазът не трябва да става “музейна” музика

„Ако човек приеме това, което се случва в Ню Йорк като нещо плашещо, като нещо страшно, ако почне да завижда на други хора – ето защо този има толкова успех, пък аз нямам, аз съм толкова добър, човек рискува да си съсипе и здравето, пък и музицирането. По-хубаво е когато видиш, че някой който смяташ, че не е по-добър от теб има повече успех и трябва да си зададеш въпроса защо”. Това казва в разговор за „въпреки.com” известният джаз музикант Петър Славов – син, който работи в Ню Йорк с някои от най-известните световни джазмени.

И продължава: „Трябва да станеш добър в това да идентифицираш причините поради които този човек има преимущества пред теб, дали те са нещо, върху което ти можеш да работиш. Поне, за да си сигурен, че причината не е в качеството на това, което правиш или в твоята личност. Много от нас, които идваме от Източна Европа, може би сега на младото поколение ще им е по-лесно да се адаптират, но на нас ни отне години да се адаптираме от една тотално различна действителност, едни тотално различни нрави.

И много хора не се адаптираха, които са добри музиканти.

Не само от България, но от Източна Европа, които и за това донякъде не успяха, защото когато общото ниво е толкова  високо и други качества имат значение. Ти трябва да си на едно определено ниво, но трябва и да си добър комуникатор с хората, да не се караш с тях, да си толерантен, тези неща много се усещат и се забелязват”, казва Петър Славов.

Откъс от разговора с Петър Славов можете да чуете тук

Той беше в България след европейско турне и макар, че не изнесе концерт, събра доста хора, които искаха да чуят какво ще им каже точно за пътя към успеха. Срещата се състоя в студио "Музика" на Софийска филхармония. Тази лаборатория е първата от поредица подобни събития, които ще се развият през новия сезон и е знаково, че започват именно с джаз музикант като Петър Славов, а не с "класик". Преди срещата той сподели пред нас: „Искам да се получи един разговор. Не обичам формата лекция, в лекцията има нещо много тоталитарно. Да не говорим, че ще дойдат музиканти, които са на много високо ниво. Не смятам, че съм в позиция да ги поучавам. По-скоро искам да споделя някакви неща, които на мен са ми помогнали да бъда на определено ниво, да работя с определени хора. Дори се надявам и някои от колегите и те да споделят. Да се получи като един разговор по-непринуден, отколкото лекция”. Така и стана.

Но да се върнем към нашия разговор. Питаме го защо някои хора и то добри музиканти се страхуват да посегнат към джаза. „Джазът не е стил, той е по-скоро музикален език. Той е толкова космополитен, по самото си същество поглъща останалите стилове някак си. Той по-скоро не е стил, а език. И всеки интелигентен човек се страхува да посегне. Те може би знаят нещо за джаза и е притеснително да правят това. Особено ако си утвърден в някакъв друг жанр, ти е неудобно да посегнеш”, казва Петър Славов. А може би джазът е плашещ със своята свобода? „Свободата е много страшна. Ние го доказваме в България и в Източна Европа - за определени хора свободата е плашеща. Свободата да избираш, да мислиш каквото си искаш също е страшна. Защото със свободата идва и някаква отговорност.

Свободата на джаза е тип свобода, която идва върху много неща.

Ти трябва да извървиш един път, за да стигнеш до свободата, която музиката ти предлага. Защото трябва да си на някакво ниво. Ако си свободен от началото и не говориш добре езика, това което правиш е най-малкото самоцелно и много вероятно е да е лошо”, казва джазменът.

Дали джазът е съвременната класическа музика? „Класическата музика донякъде беше убита от нейната музейност. И в Америка има консервативни джазови музиканти, които казват например - Дюк Елингтън се свири по определен начин. Не казвам, че е грешно. Но това се свири така - това е джаз, това не е джаз?! Мисля, че това е нещо, което направи класическата музика музейна и ако се приложат същото отношение към джаза и той ще стане "музейна" музика. Защото кой е казал как трябва да се свири Бах? Например на времето каденците са били импровизирани, сега са писани. Защото елементът на импровизация е изчезнал от класическата музика, от европейската класическа музика. Мисля, че джазът трябва да е класическа музика дотолкова, доколкото е уважаван, колкото класическата музика”, твърди Петър Славов.

Разговаряме с него точно в деня, когато се навършват 9 години от смъртта на баща му Петър Славов, един от най-известните български джаз музиканти. Името му свързваме като барабанист със знаменити групи – „Джаз фокус 65”, „Сребърните гривни”, „ФСБ”… „Винаги като се сетя за баща ми, си го спомням с усмивка и може би това беше неговият стил. Той много мразеше плачове, хората да са мрачни. Дори си спомням, че когато майка му почина, той беше много депресиран за половин ден и след това като че ли искаше да разведри всички. Тогава пък майка ми беше отишла в Ню Йорк, за да получи една журналистическа награда и баща ми един месец държеше в тайна, че майка му е починала само да не се развали на майка ми преживяването. Те други го развалиха, една сюрия хора, които нямаха нищо общо с материала й се накачулиха в Ню Йорк”, спомня си синът.

„Винаги е имало джаз при мен покрай баща ми. Той слушаше джаз, дори когато беше станал поп музикант. Аз слушах като малък повече рок, въобще което харесваха младите хора тогава. Но понеже бях доста пристрастен, непрекъснато слушах някаква музика. И в един момент всичко, което слушах, започна да ми става много предвидимо. Беше ми ясно какво ще стане, какъв ще бъде следващият акорд, един вид не ми даваше повече. И просто не ми стигаше и реших. Същевременно моите съученици в Музикалното училище правеха първи стъпки в джаза. И ме повикаха, защото им трябваше контрабасист. По техните думи съм се справил добре. И в един момент се запалих, започнах да слушам плочите на баща ми. Той ми помогна страшно много, насочи ме. Аз така или иначе свирех на контрабас класически неща. Но като един основен за джаза инструмент имаше търсене за контрабасисти тогава, защото нямаше достатъчно контрабасисти на ниво. Така навлязох в джаза. Аз съм човек, който се пали.

Не съм от най-работливите,

но като се запаля по нещо не спирам, докато не изконсумирам всичко. И по цял ден слушах вкъщи. Свирих със записите, всички парчета знаех наизуст. И когато един ден започнах да свиря с големи американски музиканти се оказа, че съм слушал правилните неща. И те са слушали същите, като са били млади. И това беше една от допирните точки с много от хората, с които свиря. Оказа се, че аз сам и понякога подпомогнат и от баща ми съм се ориентирал наистина към основни албуми, основни артисти. И по този начин от тях съм научил някои много основни и важни неща за тази музика. Тя е както при класическата музика има определен материал, който трябва да минеш, определени знания, определена идея за историческата последователност на нещата как са се случили. И така”, разказва Петър Славов.

Петър Славов като част от триото на Алфредо Родригес, певицата Ганавия и Куинси Джоунс - снимка личен архив

Какво е нивото на музикантите в САЩ, където живее и работи? „В момента нивото е толкова високо и особено в Ню Йорк е пълно със страхотни музиканти. И за разлика отпреди 50 - 60 години сега е пълно с чуждестранни музиканти, които свирят на изключително ниво. За латиноамериканците да не говорим, те са си почти като вкъщи там. Но европейци, азиатци, израелци… Израел има страхотна школа музиканти. Аз свиря в групата на един израелски саксофонист, който се казва Ури Гурвич. Свирил съм с Ели Деджибри, баща му е роден в България, който е един от най-големите израелски саксофонисти. Авишай Коен има един тромпетист, не басиста. Всеки си носи от своя стил и го омесва с американската музика. Защото някои хора свирят музика, която наричат джаз, но тя не е точно джаз. В джаза трябва да използваш този език. Но трябва да си пенкилер и всичко трябва да е на високо ниво. Защото когато си повярваш отиваш и чуваш някой, който въобще не му знаеш името и те отвява просто.

Аз винаги казвам, че ние

джазовите музиканти сме по-облагодетелствани

примерно от рок музикантите, защото при рока или си аматьор, или си звезда. Няма средно. Докато при нас ние сме пенкилер – от всичко можем по малко. Можем да свирим и в Карнеги Хол и в клуб, можем да свирим и на сватба, и на освещаване на офис примерно. Да не говорим, че повечето джазови музиканти са бивши класически музиканти. Така че ние свирим и класическа музика. За нас винаги има работа, просто сред нас няма толкова милионери”, смее се музикантът.

В Америка е вече 18 години. Учил на стипендия в Бъркли. Живял в Бостън и после в Ню Йорк, но пък там му тръгнали нещата – 11 години живее и работи там. Какво е мнението му за българската публика на джаза?  „Тя е чудесна, но ми се ще да е по-многобройна. Когато започнах да свиря джаз през 90-те години на миналия век имаше страхотен интерес. Пълно навсякъде, даже не можехме да свирим. Сега пък обратното – има български музиканти, които са на много високо ниво, но се оплакват, че няма достатъчно публика. Имам една генерална теория, че интернетът развали всичко. Колкото и можеше да е сила за добро ни удари прекалено бързо. И ние докато реагираме взехме грешните посоки. Може би нещата ще се наместят. Уби музикалната индустрия, убива вестниците, убива как хората възприемат всичко. Ние вече не можем да се концентрираме върху едно нещо - всичко е клик, клик, клик, 5 сек. тук, 5 сек там – как да очакваме хората да вникнат в едно нещо, което е примерно 10 минути дълго  и има импровизация. Макар, че пък аз сега се връщам от триседмично европейско турне и навсякъде беше пълно с хора. Не знам,

може би Интернетът е ударил България по различен начин.

Нямам представа, всяко място си има собствена динамика. Аз имам една генерална теория, която е различна от поддръжниците на Интернета и на безплатната музика по Интернет. Те казват – да, няма да печелите повече от записана музика, но ще печелите от живи участия. Само че хората като свикнат генерално да не плащат за музика, те просто няма да искат да плащат за музика под каквато и да е форма. Те ще кажат - защо аз трябва да се смъкна до зала „България” като мога в къщи на компютъра да си пусна и да си слушам музика, за която не съм платил. Какво да ходя да му плащам на тоя да ми свири, когато аз имам неговите записи? А вече кой е платил за записите, какво е струвало да се напише музиката, това никой не го интересува. Така че веднъж като хората свикнат, че нещо е безплатно, то е безплатно във всички форми. Някъде ме питаха за това нещо, и аз го казах – това е една много силна надежда, че сега сме в някаква културна глобална депресия, но пък сега всички процеси са по-бързи. По-бързо ще излезем от депресията. Навремето в Средновековието е отнело стотици години да се излезе от него - няколко века, сега пък ще излезем за няколко години. И надявам се не повече от десетилетие, защото нещата са много по-динамични”, казва Петър Славов.

Алфредо Родригес и неговото трио /на контрабаса е Петър Славов/ - снимка личен архив

Той свири на много места с големи имена в джаза на най-големите фестивали, най-големите сцени, най-легендарните клубове. Свирил е с артисти на Куинси Джоунс, между които младата пианистка Емили Беър. За Куинси Джоунс Петър Славов казва: „Много достъпен, интелигентен човек, спокоен”. А той свири с едно любимо негово протеже – Алфредо Родригес, кубински пианист, с когото бяха номинирани за наградата Грами преди две години. С триото на Алфредо записали един негов авторски албум. Всички са били номинирани за Грами, въпреки че пише само Алфредо. Правилата са такива, но самият Алфредо е казал на музикантите си, че номинацията е за всички тях. Барабанист е Хенри Коул, един от големите в момента барабанисти, той е пуерториканец. „Алфредо направи един много виртуозен аранжимент на „Гуантанамера” и бяхме номинирани. После тук някой ми каза – е да, ама не бяхте наградени. На мен ми стига, че бяхме номинирани”, казва Петър Славов.

Не е идвал в България от две години и половина, обаче не говори като „американец” с акцент, а на чист български език. „Говоря и много добре английски. Тези, които говорят български с акцент не говорят добре и английски”, смее се музикантът. Прекарал е само седмица в родината, но му прави хубаво впечатление, че хората изглеждат доста по-спокойни от преди. „Предния път имах чувството, че всеки ще ти скочи и ще ти зашлеви шамар най-малкото. Сега имам чувството, че са по-спокойни, по-любезни хората и тези които те обслужват -  - таксиджии, продавачи.

Един човек ме настъпи на улицата и ми се извини.

Това ми прави хубаво впечатление. Има и неприятни моменти - - майка ми е пенсионерка, нейната пенсия е по-ниска от сметката й за парно. Тези, които казват и на Запад е така, не е така. Преди да ти спрат тока, трябва да минат месеци. И не дължиш лихви. Очевидно, че хората за които се гласува, не се интересуват за това нещо. Никъде по света не е цвете ситуацията, но за това са виновни политиците”, убеден е Петър Славов.

Какво му предстои? Продължава турне и след това подобни неща. „То непрекъснато се случва нещо специално, свирим в Ню Йорк. Мисля си много неща, но със сигурност ако се осъществят ще дойда и в България. Много композирам, но до момента не съм имал толкова възможност да запиша моя музика. Защото съм много зает като оркестрант. Това е хубава кариера. Но за да станеш лидер, да се свири твоя музика, трябва малко да оставиш оркестрантската работа с риск да загубиш пари, време и да се опитваш да правиш едни неща. Аз досега мислех – щом няма някой, който да ми плати, за да си направя собствените неща, никой чак толкова не очаква да ги чуе от мен. Но в един момент реших, че имам вече достатъчно написана музика, за да започна да я реализирам. Има всякакви възможности. Работя по въпроса, но не искам нищо конкретно да казвам”, казва Петър Славов - син. А ние все пак очакваме и негова скорошна изява и в България. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов