#Засукан свят | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 3 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Бял гълъб със Златна роза в човката

Както всяка година и сега нашето игрално кино предложи своята есенна жътва (по случайност точно в първия ден на астрономическата есен - 23 септември). И за втора пандемична година киното ни доказва жизненост, въпреки всички препънки - не само от вирусните вълни, но и от нормативната „пандемия“ с дълги и трудни промени в Закона за филмовата индустрия и Правилника за неговото прилагане. Написа за „въпреки.com” проф. Божидар Манов.

На празник тези текущи препятствия като че ли се забравят, но след като угасне фестивалният екран, не трябва да ги заобикаляме или подценяваме. Разбира се, за зрителите те не са известни и нямат никакво значение. Но за хората от филмовите екипи са твърде съществени, а понякога дори решаващи при реализация на проектите. Затова толкова по-радостно е, че 39-та „Златна роза“ успя да покаже 12 пълнометражни игрални филма и 19 късометражни (15 в конкурса и още 4 в програмата „Открити хоризонти“).

С две думи - общата оценка е положителна – не само количествено! Добре е това да се подчертае още в началото, та после някои справедливи критични бележки да не стърчат изненадващо като бостанско плашило в обрано лозе. Вечерта при откриването македонският филм „Просто хора“ (балканска копродукция на 5 страни с реж. Игор Иванов) вдигна прага и още на следващия ден някои наши филми се препънаха в него. Както и друг�� през следващите дни.

Николай Хайтов е старо театрално изкушение за Мариус Куркински. Помним цялостно излетия моноспектакъл „Черното пиле“ (2017) с умело изведена и талантливо защитена сценична експресия, изцяло под актьорския му самоконтрол. Сега „Засукан свят“ се опитва да аранжира подобна театрална естетика, но вече като екранен наратив. А това се оказва костелив орех дори за вградения в Хайтовия свят талантлив актьор/режисьор. Защото: първо, сюжетът вече не се строи около едноличен монолог; и второ (по-важно) театралността върху екрана не е изчистена и постигната като съзнателно творческо усилие, а е непреодоляна, останала като неовладян творчески резултат. Нещо като опит да отвориш незаключена врата, но от обратната страна. „Засукан свят“ е амбициозен проект, ала и рисково засукан филм, че даже и малко пресукан!

Тук е мястото да отворим дума и за т.нар. игрални дебюти и особено на закъснелите сред тях. По неофициална класификация за такива се приема първи (и дори втори) пълнометражен филм на режисьора.

"Урок по немски", режисьор Павел Веснаков, на снимката Юлиян Вергов

Но истинският смисъл на понятието е не само първи опит, а появата на ново име, на ново лице със свое място в художествената палитра на днешното кино. А какви бяха дебютите във Варна тази година? Павел Веснаков („Уроци по немски“), Андре�� Паунов („Януари“), Александър Косев („Петя на моята Петя“) и Светослав Драганов („Смирен“) са все режисьори с изградена биография и богат опит в документалното и късометражното кино, или в телевизионни сериали. Техният закъснял „дебют“ е само поради задръстена и тежка производствена процедура, най-вече с трудно финансово „затваряне“ на бюджета, т.е. не поради художествено безсилие или творческа незрелост. За режисьорите с втори филм - Мариус Куркински („Засукан свят“) и Виктор Божинов („Голата истина за група Жигули“), няма какво да говорим: те са категорично утвърдени автори с доказан и защитен талант (единият повече в театъра, другият – в сериалите и прекрасния „Възвишение“).

Но ето какво се вижда при другите, „чистите“ дебюти.

„Уроци по немски“ е успешно излят цялостен филм, който някои коментатори погрешно отнасят към актуалната все още у нас тема за икономическата емиграция. Но в действителност филмът е за друго: горчива болезнена равносметка за един сгрешен и объркан живот. Силен и убедителен разказ, благодарение най-вече на прекрасните актьори Юлиян Вергов и Васил Банов! Наградите на Вергов от фестивала в Кайро и сега във Варна (най-добра мъжка роля) никак не са случайни! Той изнася психологическата парабола на персонажа с добре изведена и точно градирана енергия, която нажежава екрана и завладява зрителите!

„Януари“ със своята художествена цялост създава впечатление, че всеки прочел или гледал на сцена пиесата на Радичков, може да направи своя екранна версия на драматургичния текст. Ала версията на Андрей Паунов (много опитен документалист с великолепни филми като „Георги и пеперудите“, 2004; „Проблемът с комарите и други истории“, 2007; „Да ходиш по вода“, 2018), основателно поражда не просто любопитство, а оправдани очаквания за интересен авторски прочит.

"Януари", режисьор Андрей Паунов

Защото всички добре знаят, че дори в документалните си филми, той по същество построява своего рода игрален наратив, но съобразен с документално достоверните персонажи и събития. А при художествената „достоверност“, предоставена от Радичков, свободата на режисьора и още повече неговият талант да намери адекватен екранен вариант са решаващи. Затова заглавието спокойно може да бъде „Януари на Андрей Паунов“, тъй като са възможни поне още няколко режисьорски варианта. Защото Радичков е многопластов и щедър автор - в текстовете му винаги има свободни валенции и всеки интуитивен читател може да се закачи към тях, а ако е талантлив режисьор – и да ги „допише“ със свой почерк на сцената или екрана. Бинка Желязкова стори точно това с „Привързаният балон“ (1967). Христо Христов също с „Последно лято“ (1973), като там ключовата „молекула“ бе големият Григор Вачков - без него Иван Ефрейторов нямаше как да се роди на екрана и да остане във филмовата ни класика. Но ето, че талант като Крикор Азарян не успя с „Всички и никой“ (1978). Значи Радиков не допуска всеки до магическата си „художествена химия“ в своите текстове, а тя се случва по волята на съдбата и на щастливия хороскоп. Очевидно Андрей, роден под знака Риби се е разбрал някак със Скорпиона Радичков!

Много закъснял е дебютът „Петя на моята Петя“ на Александър Косев (1963), но затова пък е зрял и професионален. Съвсем логично е неговото решение филмът за изключително талантливата поетеса Петя Дубарова (1962-1979) да е силно опоетизиран.

„Петя на моята Петя“, режисьор Александър Косев

Разказът, без да е биографичен, успява да създаде света на неизбежната „самота на таланта“ (Гьоте) и то във възрастта на чувствителното юношеско въодушевление. А добре известната горчива фраза „Поетите не се самоубиват“ е точно вградена в общия контекст на филма.

И дебютът „Смирен“ е на опитен документалист - Светослав Драганов, с респектиращи филми, които май са го подвели, че (не)организираният „поток от житейски събития“ може някак от само себе си да се отлее в игрален филм. Ала това не сработва автоматично, при такъв тип квазидокументален екранен език търсеният игрален наратив се разпада на незначителни, незапомнящи се етюди, които не открояват убедително авторско послание. А това е най-сигурната опасност, че зрителите ще се разминат с филма. И отваря изключително важния разговор за цялостното изграждане на филмовия разказ. Защото структурата на игралния наратив е първостепенна грижа на режисьора и то изградена заради зрителя, който трябва да я приеме неусетно, неуловимо дори, а не да я преглъща като сух залък и да фокусира вниманието си върху нея, все едно го мъчи приседнала хапка.

"Смирен", режисьор Светослав Драганов

На подобна етюдна структура разчита и „Рибена кост“ на реж. Драгомир Шолев. Но в неговия общо взето умен филм, в художествения пласт се натрапва определена декларативност чрез обособените по-едри етюди (по-точно дялове) със свои вътрешни сюжетно-нравствени подзаглавия, които „бодат“ като авторски тезиси. Впрочем, това също е проблем на структурата, съзнателно изградена като рибена кост (по думите на режисьора): нещо като основна сюжетна линия (намирането на мъртвия делфин на концесионния плаж) и прикачени към тази „основна кост“ други събитийни етюди. Да оставим настрана, че делфинът не е риба (а бозайник) и няма такава костна структура, но това не е важно, защото не сме в час по ихтиология. Ала едва ли има зрител, който да не се е давил от забита в гърлото рибена кост и неприятната мъка да преглътне иначе вкусната хапка.

Наистина в практиката съществуват прекрасни филми сетюдна структура, но тя работи успешно, когато успее да прерасне във верижна по определена линия (сюжетна, времева, локална и т.н.). Който е гледал чешкия филм „Копчета“ (реж. Петер Зеленка, 1997) сигурно го помни с добро или не забравя още по-хубавия „Денят на пълнолунието“ (реж. Карен Шахназаров, Русия, 1998). А и във Варна филмът на откриването „Просто хора“ е построен с подобна структура: започва като елегантна, закачлива бурлеска и с неусетна артистична парабола през междинните епизоди, достига до чиста емоционална драма на финала.

Сред най-очакваните и нашумели заглавия във Варна безспорно бе „Жените наистина плачат“ след селекциите в Кан, Сараево, Карлови Вари – все елитни кинофестивали. Вторият режисьорски опит на Мина Милева и Весела Казакова е с актуален медиен тренд, плюс актриса – звезда с номинация „Оскар“ и съдържание като „меню в ресторант“ (Лесинг). Има домашно насилие, брутални мъже, женска искреност, дискретно коварство, бурни страсти в разл��чни посоки, социален разнобой на институциите, публични протести от разнороден характер, и т.н. Но въпреки това всичко, което филмът не успява да каже за 107 минути екранно време, го казва скромно, деликатно и ненатрапчиво най-краткият късометражен филм „Мона Лиза“ (10 минути) на женския екип Мария Станкова (сценарист), Веселка Кунчева (сценарист и режисьор) и актрисата Милица Гладнишка!

"Мона Лиза", режисьор Веселка Кунчева

Три жени, които без излишен патос, а с точна художествена мярка, с вярна женска интуиция и щипка джендър (само)ирония се доверяват на своя чувствителен зрител. Без да бъркат натрапчиво в окото му! А така май е по-добре!

Впрочем, късометражните филми тази година оставиха общо впечатление за по-слаба подборка в сравнение с предишни издания на „Златна роза“. Например, един от най-амбициозните - „Глад“ (реж. Петър Крумов) залага на много добро изображение на оператора Георги Георгиев (референциите са към гравюрите на Албрехт Дюрер или копията – гравюри по Йеронимус Бош) и то напълно основателно, защото сюжетът е нравоучителна притча за средновековен деспот. Но когато в един филм се откроява изображението, декорът, костюмите и т.н. второстепенни детайли, не е добре – значи се губят съществените елементи (тема, сюжет, идея). Затова уви, „Глад“ остава без активно авторско послание и далече от предишния успех на режисьора „Срам“ (2017) .

„Божоле“ пък (реж. Ирена Даскалова) е амбициозно направен, с овладян киноразказ в класически жанр - сантиментална мелодрама. Само че старомодна мелодрама, на която би се зарадвала може би Вики Баум с нейните романи отпреди Втората световна война.

По-общо казано, жанровото кино присъстваше във Варна и бе защитено най-точно от две комедии, безспорно обречени на зрителски успех. „Голата истина за група Жигули“ (реж. Виктор Божинов) вече го доказа при масовото разпространение през изминалите месеци. За „Чичо Коледа“ (реж. Ивайло Пенчев) това предстои при планираното предколедно програмиране, ако черен вирус и епидемични мерки не му минат път.

"Чичо Коледа", режисьор Ивайло Пенчев

Дано филмът да има късмет, а зрителите да останат доволни. И двата филма са станали, тъкмо защото не използват компромисно жанра, а с точна аритметика комбинират развлекателен сюжет с лесно четливи нравствени послания. Но не тегави и дидактични, а поднесени с добронамерена честна усмивка и закачливо намигане от добрите актьори.

Или да обобщим: жанрът не е спасителен пояс за автора или смокинов лист за слабостите на филма. Жанрът, когато е добре построен по утвърдени правила и канони, е само ключ, който авторите подават на зрителя, за да влезе във филма. Но само, за да влезе! После филмът и режисьорът трябва да оправдаят зрителското доверие и да не злоупотребяв��т с него.

И ето, че тъкмо един 100 % жанров филм поднесе най-голямата изненада на фестивала. „В сърцето на машината“ е четвърти за режисьора Мартин Макариев. Филмът е чист затворнически трилър-екшън за бунта на сурови мъже с т��жки присъди срещу надзирателите или казано по-общо – срещу наказателната система. Референциите в жанра са стотици от цялото световно кино: класика със затворнически бунт са например „Могилата“ (1965, реж. Сидни Лъмет), „Папийон“ (1973, реж. Франклин Шафнер), „Зад решетките“ (1989, реж. Джон Флин) и още много други. „В сърцето на машината“ е професионално добре направен, с точно сглобен сценарий, стандартна типология на характерите, добри актьори, адекватна камера, верен интериор, декори, костюми, грим и всички подобни елементи от жанровата матрица. И същевременно с всеки кадър, епизод, сюжетен обрат, актьорска реакция, монтажен преход, реплика и т.н. „в сърцето на филма“ натрапчиво покълва и неотстъпно се изгражда клишето на 100 % подражателен мейнстрийм! Както се казва, няма лошо и носи радост за зрителите.

"В сърцето на машината", режисьор Мартин Макариев, Златна роза за пълнометражен филм

Но тук сработва един мой стар фестивален афоризъм: „Няма фестивал без изненади, няма жури без гафове“! Затворниците от филма на Мартин Макариев към края на трилъра все пак успяват да освободят бялото гълъбче от сърцето на машината, изчистват крилата му от полепнала грес и машинно масло, то отлита свободно в небосвода на кремиковския цех и неочаквано за мнозина каца със Златна роза в човката на върха на пирамидата „Българско игрално кино 2021“. Ти да видиш!

Само журито не бе изненадано от този финал в последната фестивална вечер…

P.S. Безспорно, състезателната „писта“ на фестивала трябва да открои професионални постижения (в драматургията, режисурата, операторската работа, актьорите и други). Но главната награда „Златна роза“ е на върха на пирамидата, за да отбележи, освен това важни тенденции за киното ни, да поощри перспективни търсения, да окуражи нови творчески идеи, да отвори врата за нови таланти, ако наистина има такива. А ако няма в текущата годишна продукция, да изчака следващия творчески сезон с грижа за бъдещия „розобер“.

"Магаре", режисьор Мартин Негрев, Златна роза за късометражен филм

Защото така се гради и пази символното значение на най-високата национална награда! Иначе доброволно влизаме в спиралата на художествената инфлация. Впрочем, да си припомним, че преди 3 години журито (също с международно участие) не присъди награда за най-добър сценарий – ясен знак за недоимък в общия драматургичен фундамент. Подобни сигнали не са за пренебрегване, защото очевидно не са злонамерени, а напротив – показват загриженост и могат да бъдат полезни.

Текст: Божидар Манов

Снимки: архив на НФЦ

Награди на 39-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“:

Награда на публиката „Чичо Коледа“ – сц.Божан Петрова, Ивайло Пенчев и Весел Цанков, режисьор Ивайло Пенчев, оп. Георги Челебиев

Наградата на гилдия критика към СБФД за късометражен филм – „Мона Лиза“ – режисьор Веселка Кунчева, оп. Веселин Христов

Наградата на гилдия критика към СБФД за пълнометражен филм – „Януари“ – режисьор Андрей Паунов сц. Алекс Барет, Андрей Паунов, оп. Вашко Виана

Наградата на СБФД – „Рибена кост“ – режисьор Драго Шолев, сц.Драгомир Шолев, Емануела Димитрова и Георги Мерджанов

На 39-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ журито присъди следните официални награди:

Два диплома за конкретни постижения в късометражното кино: „Хлад“ – сц. и реж. Девина Василева, оп. Златан Деков, Борис Деков „за модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“; „Мона Лиза“ – реж. Веселка Кунчева, сц. Веселка Кунчева, Мария Станкова, оп. Веселин Христов „за добра находка с минималистични средства, представяща от сатирична гледна точка отношенията между мъжа и жената“.

Два диплома за конкретни постижения в пълнометражното кино: на Албена Павлова за „Петя на моята Петя“, сц. Нели Димитрова, Валентина Ангелова, реж. Александър Косев, оп. Иван Вацов „за много силно присъствие, представящо учител със съвест и достойнство“; на „Жените наистина плачат“, сц. Биляна Казакова, Мина Милева, Весела Казакова, реж. Мина Милева и Весела Казакова, оп. Димитър Костов „за екипна актьорска работа“.

Награда за дебютен пълнометражен филм на “Петя на моята Петя“ сц. Нели Димитрова, Валентина Ангелова, реж. Александър Косев, оп. Иван Вацов „за вечния проблем – конфликта между младия човек, почти дете, и системата, която се опитва да му счупи крилата“.

Награда за най-добра мъжка роля на Юлиан Вергов – „Уроци по немски“, сц. и реж. Павел Г. Веснаков, оп. Орлин Руевски и за участията му в другите филми на фестивала.

Награда за най-добра женска роля на Александра Костова – „Петя на моята Петя“, сц. Нели Димитрова, Валентина Ангелова, реж. Александър Косев, оп. Иван Вацов „за чудесно представяне на млад човек, борещ се с конформизма, авторитаризма и несправедливостта“.

Награда за операторска работа на Ненад Бороевич – „Рибена кост“, сц. Драгомир Шолев, Емануела Димитрова, Георги Мерджанов, реж. Драгомир Шолев „за успешно използване на медията чрез камера и лещи, за оригиналните кадри и светлинните нюанси, предоставящи един интересен, субективен и стилен подход“.

Награда за сценарий на Борислав Захариев – „В сърцето на машината“, реж. Мартин Макариев, оп. Андрей Андреев „за много добре разработена тема, засягаща достойнството и избора на човек в екстремална ситуация“.

Награда за режисура на Павел Веснаков – „Уроци по немски“, сц. Павел Г. Веснаков, оп. Орлин Руевски „за успешно представяне на много болезнен проблем от нашето съвремие“.

Награда на град Варна на „Голата истина за група „Жигули“, сц. Ваня Николова, Нели Димитрова, реж. Виктор Божинов, оп. Антон Бакарски „за много добре представен разказ за музикална група, която успява да преодолее различията и да се пребори за правото отново да свири“.

Специална награда на журито на „Януари“, сц. Алекс Барет, Андрей М. Паунов, реж. Андрей М. Паунов, оп. Вашко Виана „за силно визуалната, изпълнена с мистицизъм и дълбочина дебютна работа, която е вдъхновена от миналото и гледа към бъдещето“.

Голямата награда „Златна роза“ за най-добър късометражен филм „Магаре“, в лицето на продуцента „ИОН Продъкшън“ – Мартин Негрев, сц. Ивелина Алексиева, Мартин Негрев, реж. Мартин Негрев, оп. Ребека Найденова „за хуманистична история за самотата на един възрастен човек и неговия единствен безгласен приятел от един изчезващ свят“.

Голямата награда „Златна роза“ за най-добър пълнометражен филм „В сърцето на машината“ в лицето на продуцента „Форуърд пикчърс ентъртейнмънт“ – Александър Пенев, сц. Борислав Захариев, реж. Мартин Макариев, оп. Андрей Андреев „за много добре разказана история на затворници, поставени в невъзможна ситуация, които запазват своя човешки облик и достойнство“.

Жури на 39-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“: Председател проф. д-р Иво Драганов, кинокритик и медиен експерт, членове актрисата Ирмена Чичикова, Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и художник, Диомидес Никита, режисьор и продуцент от Кипър и Андрий Калпакчи, директорът на фестивала „Молодист“ в Киев, Украйна.

#Рефлексии #Златна роза #Божидар Манов

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

Голямото „завръщане“ на Тео Ушев на Киномания 2019

„Направих първите плакати за Киномания – 3 или четири през 90-те години. Тогава Хермина Азарян от екипа на НДК, която ме покани, изигра огромна роля в раз��итието ми като плакатист, като графичен дизайнер, художник“. Каза през септември във видеообръщение знаменитият артист Тео Ушев при първото представяне на 33-та Киномания.

И продължи: „Аз много се гордея с тези плакати и ги показвам в абсолютно всички изложби, които правя на плакатите си и са от най-хубавите неща, които съм правил някога“. Тазгодишното издание на Киномания ще започне на 14 ноември в зала 1 на НДК с прожекция на филма „Засукан свят“ с режисьор Мариус Куркински – екранизация по едноименния разказ от сборника „Диви разкази“ на писателя Николай Хайтов. Филмовата панорама ще бъде до 28 ноември, а акцентите в програмата са повече от любопитни. Киномания 2019 предложи на своята публика повече емоции с първото издание на Танц Филм Фест, който предшества фестивала през септември, затова и наричат това издание 33 ½. Както повелява традицията амбициите на организаторите от НДК са да ни представят най-новите български филми, но и тези от световния екран не само нашумели по авторитетните международни фестивали.

Мариус Куркински в “Засукан свят”

Остават броени дни до откриването на Киномания, а организаторите неуморно ни представят обогатена програма, в която ще съжителстват най-нови творби и филми отдавна станали класика в световното кино. Но за това малко по-късно. Сред специалните и може би най-интригуващи и очаквани акценти в програмата на 33 ½ издание на Киномания, е „Нарисувай ми тъга“ – вечер на Тео Ушев на 17 ноември от 19 часа в зала 1 на НДК. Тогава ще имаме шанса да гледаме българската премиера и единствена прожекция на филма на Тео Ушев „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов. Филмът имаше своята световна премиера на фестивала в Торонто, а беше отличен и със специална награда в категория „Късометражно кино“ от престижния международен фестивал. За най-новия си филм Ушев казва, че не следва стриктно сюжета на книгата, не е филм-биография, а филм-лабиринт, капсула на времето, в която са събрани обекти, случки, спомени, мелодии. Филм за носталгията, пропилените шансове и неслучилите се мечти на цяло едно поколение, премерен през личния разказ.

Кадър от филма на Тео Ушев “Физика на тъгата”

Другото събитие, с което ще започне вечерта, озаглавена „Нарисувай ми тъга“, е музикално-визуалният спектакъл „Четирите годишни времена” на Вивалди. Проектът е реализиран от Токийския университет на изкуствата, като визуалните картини на четирите годишни времена са дело на четирима художници от Естония, Япония, Русия и България в лицето на Тео Ушев. Музикалното изпълнение на живо в зала 1 на НДК ще бъде на Quatro ансамбъл със солист Иван Пенчев. „Възможността да представя пред българска публика в този кино-концерт двата ми най-амбициозни проекта през последните 8 години, е огромна радост и вълнение за мен. Надявам се за зрителите той да бъде любопитно и интересно пътешествие чрез картини и музика“, каза в посланието си Тео Ушев и обясни: „Моят сезон е зимата, анимацията е новата цигулка в оркестъра. Не знам защо избраха мен за зимата, може би, защото живея в Канада. Ще видите най-лятната зима, която сте гледали в живота си“. Колкото до избора си да работи по романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов е лаконичен. „Прочетох я за една нощ, не го познавах тогава, не бяхме приятели още. Филмът не следва директно книгата. Използва текстове от книгата, но това, което се случва е доста различно. Това е портрет на една генерация. Вечерта е озаглавена „Нарисувай ми тъга“. Изображението ще осмисли тъгата, да видим накъде ни води тъгата и откъде идва и по този начин да се почувстваме по-малко тъжни, след като излезем от залата“. Тео Ушев е работил 8 години върху този свой проект.

Тео Ушев - снимка Стефан Джамбазов

А ние припомняме, че през февруари 2018 година в СГХГ той представи за първи път в България инсталация с миксирана реалност - най-новия си визуален авторски проект тогава „Като в тъмно огледало / In the mirror, dimly”. В дните на експозицията пред галерията се виеха опашки от желаещи да я видят, усетят и преживеят.„И тъй остават ти трите: любов, вяра, надежда, но най-голямото е любовта”. Това бе част от споделеното от артиста в тази негова особена реалност, в която ни въведе. „Като в тъмно огледало“ беше разсъждение върху смисъла и безсмислието на живота отвъд привидното. Но беше и конкретен в посланията си към нас, които живеем тук и сега в България, където, има три Българии – мислеща, ретроградна и индиферентна, според него. Нямаше как да го опровергаем. Тогава сподели и, че е дълбоко е потресен от липсата на емпатия и, че агресията е завладяла до такава степен обществото ни. Извод, който много от събеседниците ни във „въпреки.com”, независимо от артистичните сфери, в които творят споделят с тъга и огорчение.

Част от „Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly” - снимка Стефан Джамбазов

„Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly” беше първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготви у нас извън киното. Готвил го е шест месеца. Проектът беше финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада /NFB/. През 2017 година анимационният му филм „Сляпата Вайша” по разказа на Георги Господинов беше номиниран за „Оскар” и оттогава Тео Ушев е член на Филмовата академия за високия приз. През 2018 година гледахме и дебюта му в игралното кино „Кристин, която маха от влака", по едноименния разказ на Георги Господинов, част от филма-омнибус „8 минути и 19 секунди“ (8’19”) по шест кратки разказа на писателя, показан в рамките на 22-рия София филм фест. Припомняме тези важни моменти от творчеството на артиста, за да покажем поне малка част от едновременно последователността и неуморността му да създава и да подчинява по своему и технологиите, които му служат да разкрие и ни предаде художествения си и философски поглед към света на човека, уязвим и тъжен. Очакваме неговия нов разказ, вдъхновен от обичания роман на Георги Господинов.

“Засукан свят”

За 12-и път Киномания е част от Културния календар на София в партньорството на НДК и Столична община. Организаторите от Двореца отново откриват кинофорума с премиера на български филм – „Засукан свят“ по разказа на Николай Хайтов с режисьор и в главната роля Мариус Куркински, и продуцент и оператор Иван Тонев. Ивайловград, Долно Луково, Мандрица и Свирачи са магическите места в Родопите, в които ще ни отве��е филмът. Красивата природа на магичната планина, богатата българска култура и съхраненият през годините бит са неговият естествен декор. Тази година организаторите провеждат специална кампания „Гледай“, инспирирана от „Засукан свят“, с която целят чрез цитати от филма и разказа, както и загадъчни визии с очите на актьорите, да привлекат вниманието на аудиторията. Да гледаме с отворени сетива, да гледаме през очите на другия и да се вглеждаме повече в детайлите са само част от посланията на откриващия филм. А киноизкуството е онзи магичен обектив, през който гледаме една история, а виждаме себе си, убедени са от екипа на Киномания.

“Котка в стената”

В програмата е и българският филм „Котка в стената”, игрален дебют на режисьорския тандем Мина Милева и Весела Казакова. Награждаван и номиниран многократно на едни от най-престижните кинофестивали, филмът ще има своята софийска премиера в рамките на Киномания. Преди дни„Котка в стената” получи престижната Награда на ФИПРЕССИ (Международната асоциация на кинокритиците) във Варшава. Филмът заслужено беше отличен и с Награда за дебют на фестивала „Златна роза 2019” във Варна, а преди това беше в конкурсните програми на фестивалите в Локарно и Сараево. „Скрийн Интернешънъл” постави филма на челно място от всички филми от световните летни фестивали, а немското списание „Максимум синема” го класира на четвърто място в своята селекция от 11-те най-добри филми от Локарно тази година. Сюжетът разказва за българско семейство във Великобритания, което влиза в остър конфликт с живеещите на социални помощи свои съседи заради изоставена котка. Докато спорът се разгаря, зрителите виждат непозната, разяждана от противоречия Великобритания. Семейната комедийна драма умело съчетава политическата тема за Брекзит с емигрантския живот на българите в Лондон.

„Един дъждовен ден в Ню Йорк”

Програматорите на Киномания Владимир Трифонов и Хермина Азарян влагат много усилия да ни представят силни премиерни заглавия, които ще видим в зала 1 - „Един дъждовен ден в Ню Йорк”, режисьор Уди Алън , „Болка и величие“, режисьор Педро Алмодовар, както и други хитови заглавия от световното кино. Традицията е спазена и тази година в програмата присъства най-новият филм на режисьора Уди Алън – „Един дъждовен ден в Ню Йорк”. Романтичната комедия събира на едно място звездите Тимоне Шаламе, Ел Фанинг, Селена Гомес, Лийв Шрайбър, Джуд Лоу и дава сериозна заявка, че ще се превърне в едно от събитията на тазгодишното издание на фестивала, продуциран от НДК. Забавен и очарователен, „Един дъждовен ден в Ню Йорк” е най-романтичният филм на легендарния режисьор Уди Алън от години насам, заснет виртуозно от трикратния носител на „Оскар”, операторът Виторио Стораро.

Антонио Бандерас в “Болка и величие”

Филмът „Болка и величие“ (Dolor y gloria) на знаменития испански режисьор Педро Алмодовар, чиято 70-та годишнина ��тбелязахме тази година, плени жури и публика на кинофестивала в Кан тази година. За участието си в него Антонио Бандерас получи наградата за най-добър актьор на фестивала. „Болка и величие“ е вдъхновен от филма „8½“ на Фелини и разказва историята на остаряващ режисьор, който се връща към важни събития от миналото си. Творбата засяга големите теми за любовта, смъртта, вдъхновението и празнотата от невъзможността да твориш. Филмът търси отговор и на въпроса дали човек намира смисъл в живота си без творчеството. В ролята на режисьора Салвадор Майо се превъплъщава Антонио Бандерас, който майсторски пресъздава пътуването в миналото на един самотен вече творец и емоцията от срещите му с всички онези хора, които оставят траен отпечатък в живота му.

Пенелопе Крус

Изключителната Пенелопе Крус ще се появи в реконструирания свят на Салвадор Майо като важна част от неговия емоционален пъзел. „Хората си мислят вероятно, че ние живеем на червения килим, но това не е вярно. Ние страдаме много, правим саможертви и у всеки актьор има много болка. Но има и слава, и това е моята нощ на слава.” Това каза Антонио Бандерас при получаване на наградата в Кан, която той посвети на Алмодовар. „Това е зряла творба, майсторски изваяна, от която бликат много от познатите щрихи на Алмодовар – ярките цветове, страстните прегръдки, както и препратки към вдъхновявалите го филми (от Лиз Тейлър до Фелини), всичко това опаковано в най-добрата партитура на постоянния му композитор Алберто Иглесиас до днес. Алмодовар взема съзнателното решение да отхвърли явната мелодрама в търсене на по-фина автентичност. За зрителите, които са му верни в последните 30 години, това е неговият най-катарзисен филм – за пръв път виждаме душата на маестрото така искрено разкрит��.” Това е откъс от рецензия за „Болка и величие“ на Питър Дебрюге в престижното сп. „Variety”.

Антонио Бандерас с наградата в Кан

По повод на играта на Бандерас Питър Дебрюге пише: „В ролята на Салвадор, Бандерас не „играе” Алмодовар по подразбиране. Изпълнението му е повлияно от тяхното десетилетно приятелство, разбира се, но няма подражание. Ставаме свидетели на акт на дълбока признателност и доверие към близък артист, заради което Бандерас сваля маската на звездна мъжественост и се представя емоционално уязвим, като своя режисьор.” След епизодичните им появи в „Свалки в облаците“ (2013), това е първият филм на Алмодовар, в който двама от предпочитаните му актьори – Антонио Бандерас и Пенелопе Крус - играят главни роли. И двамата са изключително свързани творчески и приятелски с режисьора през годините.

“Укротяване на опърничавата”

Киномания отдава почит на големия италиански режисьор Франко Дзефирели, който ни напусна тази година на 96-годишна възраст със селекция от негови филми. Публиката в кино „Люмиер Лидл” ще се наслади на едни от най-известните му филмови заглавия, като „Укротяване на опърничавата“ /негов дебют 1967 с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън / , „Ром��о и Жулиета“ /1968, който го прави известен и обичан в киното/ „Хамлет“, и „Братко Слънце, Сестро Луна“. Дзефирели е носител на награда БАФТА, два пъти е печелил награда „Еми“, пет пъти – наградата „Давид на Донатело“ и има две номинации за „Оскар“. Дзефирели е преди всичко забележителен оперен режисьор, има поставени над 100 оперни постановки, като е работил с най-големите певци на неговото време като Лучано Павароти, Гена Димитрова, Елена Образцова, Пласидо Доминго и още, и още. Милиони хора по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите, увековечени във филма на Франко Дзефирели. Със своята отдавна превърнала се в обичана класика екранизация, режисьорът дръзва да наруши традицията за ролите на Ромео и Жулиета да се избират утвърдени актьори. Той залага на абсолютните дебютанти Ленард Уайтинг и Оливия Хъси, тогава на 17 и 15 години, както е в пиесата на Шекспир.

“Ромео и Жулиета”

Безспорно голяма част от филмите на Дзефирели предизвикват изключителен интерес. Сред тях е и екранизацията на шекспировия „Хамлет“ от 1990 г., в чиято главна роля е Мел Гибсън. Както може да се очаква, актьорът предлага една силова версия на Хамлет във всяка сцена – предизвикателен, гневен и затормозен. Дзефирели мотивира съкращенията си на шекспировия текст с ефикасния си финален резултат – стегнат, приземен и съвременен прочит на пиесата, което му носи награда „Давид на Донатело“, две номинации за „Оскар“ и номинация за БАФТА. Друг филм на големия режисьор, който е широко дискутиран и ще имаме възможност да гледаме е „Братко Слънце, Сестро Луна“ от 1972 г. Филмът разказва за живота на Свети Франциск – невероятно сложна и противоречива фигура, чието влияние върху обществото в неговото време е било наелектризиращо. Дори и днес много хора са повлияни от неговите визионерски послания за универсална толерантност.

“Александър Невски”

Една от изненадите на Киномания са прожекциите на част от признатите като най-великите класически филми - дело на най-голямата руска и съветска кинокомпания „Мосфилм” от миналия век. Режисьорите Сергей Айзенщайн и Дмитрий Василиев създават истинска новаторска творба с филма „Александър Невски” през 1938 година, първият филм със звук на Айзенщайн. В главната роля е знаменитият актьор Николай Черкасов. Като драматизира усилието на княз Невски да отблъсне бруталните тевтонски рицари от Свята Русия от XIII в., филмът залага на установените литературни и артистични средства на изразяване. Новаторското е, че зрелищното действие е до такава степен синхронизирано със специално написаната музика на Сергей Прокофиев, че самият Айзенщайн нарича структурата на филма си „симфонична”. А кантата „Александър Невски“ на композитора се изпълнява и до днес от филхармониите в света и големите хорове. Тук само вмъкваме почти с образователна цел, че композитори като Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Алфред Шнидке не са били долюбвани от Съветската власт, не са изпълнявани произведенията им. Разрешавало им се да пишат театрална или филмова музика, но и тя е авангардна и забележителна.

“Дерсу Узала”

Съветско-японската продукция „Дерсу Узала“ /1975 година/ с режисьор знаменития Акира Куросава по мотиви от книгите на руския учен и пътешественик Владимир Арсениев е за походите му из Усурийския край в началото на 20-ти век и срещата му с местен ловец. Филмът получава изключително международно признание - 1975 г. – Златен медал и премия ФИПРЕССИ на IX Московски международен кинофестивал;1976 г. – Награда „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“;1977 г. – Награда „Давид на Донатело“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“, Италия и Награда „Сребърна лента“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм – най-добър чуждестранен режисьор“ на Италианския национален съюз на филмовите журналисти; 1978 г. – Награда в категорията „Най-добър чуждестранен филм“ на Френския съюз на филмовите критици. Киноманите ще имат възможността да гледат и легендарната постановка на Болшой театър балета „Спартак”, музика Арам Хачатурян постановка на хореографа Юрий Григорович 1975 година и заснета и показана 1977 година. Изключителен спектакъл в главните роли двама от считаните за едни от най-великите балетисти на отминалото столетие Владимир Василиев /Спартак/ и Марис Лиепа /Крас/. По-възрастното поколение е гледало и познава тези филми, но за младите ще бъдат ново познание за историята на киното.

До началото на фестивала вероятно организаторите ще ни зарадват и с други изненади от света на киното. Те правят и един много мил и красив жест в памет на големия и незабравим ��иноман Георги Ангелов, който напусна нашия свят преди месец. Той беше човекът, може би и единственият, който не пропускаше нито един филм не само на Киномания. Как успяваше? Остава загадка. Той е кръстникът на Киномания, която е създадена преди 33 години под името Световна кинопанорама, а през 1993 г. променя наименованието си на Киномания по негово предложение. Фестивалът обявява награда за Киноман на годината, посветена на Георги Ангелов. Всеки зрител на Киномания може да претендира за наградата, като гледа филмите от програмата от фестивала във всички кина в София, Пловдив, Варна, Велико Търново и запази билетите си от прожекциите. Зрителят с най-голям брой билети ще получи Наградата „Георги Ангелов“ за Киноман на годината – безплатен достъп до всички филми от програмата на фестивала през следващата година. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на НДК

#Киномания 2019 #НДК #филми #кино #Тео Ушев #Мариус Куркински #Георги Господинов #Педро Алмодовар #Уди Алън #Франко Дзефирели

0 notes