#Димитър Димов
Explore tagged Tumblr posts
Text
#цитати#quotes#bg#бележки#българия#български#българска литература#бг автор#живот#чувство#философия#Димитър Димов#тютюн#роман#книги
12 notes
·
View notes
Text
Димитър Димов, “Тютюн” (1951)
1 note
·
View note
Text
бе някой щеше ли да ми каже, че Осъдени Души е за секси свещеник (добре де, монах, same difference), или се очакваше аз сама да го разбера това след като изслушам песента на Лили Иванова към филма?
#има български труд към свешената кауза (богохулни кинкове) от ДИМИТЪР ДИМОВ no less#и аз научавам за това ей сега? през 2023#може би наистина съм родоотстъпница както казваше Сашо в 9ти клас..#въздишка#ениуей#познайте кво ще чета в обозримото бъдеще#txts
2 notes
·
View notes
Text
Албум с поклон към фотографите, документирали историята на „Аполония“
За своята 40-годишнина „Аполония“ издава албум с 300 фотографии, наречен „Спомени“. Това е един вид поклон към фотографите неизменно документирали Празниците на изкуствата, всичко случило се на сцените и по улиците на Созопол. Написа за „въпреки.com” съставителят на Албума Панайот Денев /на снимката/, един от първите аполонци, журналист, генерален директор на БТА (1997-2002).
Днес малцина знаят и едва ли някой помни, че през първите 15 години репортерът Тодор Денев (1954–2022) снимаше цял ден и всяка вечер, а сетне той и колегата му, поканена за лаборантка, цяла нощ проявяваха филми, копираха и сушаха. За да може всеки артист да си замине с фотографии от участието си, а някои да бъдат отпечатани в пресбюлетина и по-късно във вестничето „Аполония“.
Рашковците пеят акапелно пред Старата поща, 1987
БТА командирова винаги фоторепортер за „Аполония“: Стефан Тихов (1943–2010), Бистра Бошнакова (1970–2020), Елена Дикова, Тодор Ставрев, Минко Чернев, Петър Кръстев, Георги Казаков, Димитър Алтънков, Анелия Николова, Милена Стойкова, днес вече Христо Стефанов. През последните девет години неизменно фотограф на "Аполония" е Тихомира Крумова.
Илка Зафирова в "На смях" от Валери Петров, 1986
Всичко те, заедно с неколцина приятели: Стефан Джамбазов (1951–2021), Мартин Митов са създали фотоархив на Празниците на изкуствата, който съдържа четири хиляди, а може би и повече изображения.
Класът на проф. Лидия Ошавкова, 2001
Това са забележителни лица и сюжети, заснети винаги репортажно, неповторимо живи. Знаят го стотиците големи български музиканти, артисти, писатели, художници – в Созопол на „Аполония“ не се позира, някак неестествено е в тази общност на духа, свободата на общуването и откровеността на диалога.
Квартет Димов, 1986
Книжката „Спомени“ съдържа и кратки извадки от думи и текстове, казани и написани през 40-те години. От основателя Димо Димов в първия брой на пресбюлетина на 1 септември 1984 г. до изпълнителния директор на Фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова и кмета на Созопол Тихомир Янакиев в навечерието на тазгодишните Празници.
Елисавета Багряна , 1987
Те са от професор Гочо Гочев (1913–1991) през 1984, Аркадий Ваксберг (1911–2007) през 1985, Леон Даниел (1927–2008) и Светла Иванова (1948–2006) през 1988, Иван Стоянович (1930–1999) през 1994, до писалите и говор��лите през двадесет и първия век Пламен Джуров, Елица Матеева, Александрина Пендачанска, Камен Донев, Копринка Червенкова, Иван Добчев, Ицхак Финци, Ивайло Христов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева…
Константин Павлов, 1988
P.S. на „въпреки.com”В тези години едно от най-хубавите не��а в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.
"В очакване на Годо", реж. Леон Даниел, 1988
Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“.
Татяна Лолова и Марко Ганчев, 1989
А има и още нещо. Панайот Денев подготви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 300 снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. В неформален разговор Панайот Денев сподели, че е прегледал над 4000 снимки… Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория се появяват във фейсбук и на страницата на Фестивала.
Репетиция на Софийския камерен хор с диригент Васил Арнаудов
А всичко предстои с нови фотографии от 40-ото издание на Празниците на изкуствата "Аполония" (28 август – 7 септември), 2024, в Созопол.≈
Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с Теодосий Спасов, диригент Пламен Джуров, 2014
Текст: Панайот Денев
Снимки: архив на "Аполония"
0 notes
Link
0 notes
Text
25.06.1986 г. - Премиера на българския сериен филм „Дом за нашите деца“. Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Ж��на Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот
0 notes
Link
Инж. Димитър Димов от Винарна Ялово спечели приза „Енолог на годината“ в годишните награди на Съюза на енолозите в България #енологнагодината #агроновините #agronovinite
0 notes
Text
"Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.."
51 notes
·
View notes
Text
С инстинкта си на пламенно същество тя съзнаваше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.
"Тютюн" Димитър Димов
22 notes
·
View notes
Quote
С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.
Димитър Димов, Тютюн
#тютюн#димитър димов#бг#бг пост#бг цитат#бг цитати#бг мисъл#бг мисли#бг литература#българия#българско#българи#bg#bgonly#bg only#bg post#bg quote#bg quotes#bg thought#bg thoughts#bulgaria#bulgarian#bulgarian blog#bulgarian-blog
119 notes
·
View notes
Text
“Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително ‘не’. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”
Димитър Димов, Осъдени души
14 notes
·
View notes
Text
между другото нямах грам спомен за този пост и реално седнах да прочета книгата 'без да знам' за какво иде реч и буквално имах същата реакция. Димитър Димов you are crazyyyy babygirl fr I would have smoked cigarettes and kept you alive forever <3
бе някой щеше ли да ми каже, че Осъдени Души е за секси свещеник (добре де, монах, same difference), или се очакваше аз сама да го разбера това след като изслушам песента на Лили Иванова към филма?
#очакван резултат но книгата е супер между другото ако някой се чуди#фани хорн обичам те but girl find better men to love I beg of you#txts
2 notes
·
View notes
Text
Маргарита Димитрова е удостоена с отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция
Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“, получи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“, което ѝ се присъжда от министъра на културата на Франция, съобщиха от органи��ацията.
Н.Пр. Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България ѝ връчи отличието на церемония в посолството в София на 9 май, Деня на Европа. Паметно е, че тази го��ина предстои за 40-и път фестивалът Празници на изкуството „Аполония“ от 28 август до 7 септември в Созопол.
Френският дипломат заяви, че като основен организатор на фестивала Маргарита Димитрова от самото му създаване през 1984 година, когато се присъединява към Академията за изкуства „Аполония“, основана от проф. Димо Димов, самият той франкофон, а по-късно и министър на културата. непрекъснато насърчава нови идеи и проекти, с което тези културни тържества са уникални и привлекателни за все по-широка публика, в която има място за всички поколения не само от България.
проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова
„Благодарение на Вашата творческа визия, фестивалът „Аполония“ успява да се развие, показвайки интерпретацията на традицията и новото в българското творчество, във всички сфери на изкуството – театър, музика, поезия, литература, кино, балет, пластично изкуство, архитектура, културно и историческо наследство. Свобода, новаторство и синтез на изкуствата – такъв може да бъде девизът и спецификата на „Аполония“. Госпожо Димитрова, с Вашата любов към изкуството, Вие допринасяте толкова много за разпространението на френската култура в България и за жизнеността на културните и творчески връзки между нашите две страни“, каза посланик Мейер.
Маргарита Димитрова
И добави: „От създаването на фестивала през 1984 г. вие и вашият екип посрещате множество творци от цял свят. Представяте изпълнители и колективи с концерти и майсторски класове, между които Каролин Дюма в оперното изкуство, Клод Бонен в областта на театъра, Ролан Пиду с концерт на виолончело и Ан Бертелети с концерт на пиано, както и преподавателят по кларинет – един толкова скъп за вас инструмент – Серж Данген. /Маргарита Димитрова е снаха на проф. Сава Димитров (1919-2008), създател на българската кларинетна школа, съпруга на проф. Димитър Димитров, проф. (1947-2012),синът проф. Сава Димитров, ректор на НМА „Панчо Владигеров“, внукът ѝ Димитър Димитров е четвърто поколение кларинетист, ученик в НМУ „Любомир Пипков“ – б.р./ . Вие успявате да предизвикате възхита у малки и големи с три големи, запомнящи се събития: представянето на музикалната трупа „Théâtre des Grooms“ с нейните фанфари, незабравимото представяне на уличния театър Малабар и, разбира се, постановката на „Антигона” от Жан Ануи /с режисьор Иван Добчев- б.р./ в Театър „София“, с премиера в Созопол в присъствието на неговата дъщеря Коломб Ануи. Фестивалът остава и с невероятните си поетични моменти, като музикалния салон на Полин Виардо /с участието на Ина Кънчева и Людмил Ангелов – б.р./, прочута за времето си певица, композитор и поетеса. Когато говорим за поетични моменти, не можем да забравим и вашата подкрепа през 2022 г. за невероятния спектакъл на катерача и алпинист Антоан Льоменестрел по фасадите на няколко сгради в София, включително и тези на площад Славейков. Потопен в поетичната атмосфера на Пенчо и Петко Славейкови, творецът представи историята на един френски Ромео, търсещ любовта в България.
Близките и приятелите на церемонията във Френското посолство в София, в средата Димитър Димитров, четвърто поколение кларинетист
Но да се върнем на Вашия фестивал, който отделя специално внимание на визуалните изкуства с Празника на изкуствата Аполония, включил през 2013 г. изложбата, посветена на българския и френски художник Жул Паскин, показана в Градската художествена галерия в Созопол преди представянето ѝ в София, както и ретроспективата на фотографии от колекцията на музея Албер Кан или изложбата на парижката художничка и галеристка Паскал Курбо.“
Орденът е висше френско държавно отличие, учредено от министъра на културата през май 1957 г. Присъжда се за значителни заслуги към обогатяването на френското културно наследство. Допълнителният му статут към френския „Орден за заслуги“ е потвърден през 1963 г. от президента Шарл дьо Гол. Целта е признание за значителен принос към изкуствата, литературата или разпространението им. Произходът му се приписва на Ордена на свети Михаил, основан през 1469 г. Членството не е ограничено до френски граждани.
Маргарита Димитрова и Н.Пр. Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България
Екипът на „въпреки.com“ поздравява Маргарита Димитрова за удостояването ѝ с изключително високото престижно отличие на Република Франция. Щастливи сме!
В контекста на признанието към нейния принос към българската култура и изкуство и представянето им не за първи път ще цитираме споделеното преди време за „въпреки.com“ от проф. Пламен Джуров, диригент, композитор и преподавател в НМА „Панчо Владигеров, най-дългогодишния ръководител на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ за „Празниците на изкуствата Аполония" в Созопол. „Този фестивал е феноменален за България и продължава да �� уникален, защото събира всички видове изкуства. Защото, за съжаление, у нас има известно затваряне между гилдиите и публиките. А тук срещата е между различните видове изкуства и най-вече с хората, които правят изкуство и с хората, които обичат изкуство. В Созопол това става по елегантен и непринуден начин. Това е разликата – всичко е свободно, фриволно, оптимистично. Солидните, тежки програма в големите зали имат своя блясък. Но тук е различно, тук кипи живот!“
Мариана Кацарова /л/, Светлана Алексиевич /ц/, носител на Нобелова награда за литература 2015, която избра единствено "Аполония" за среща с публиката и Маргарита Димитрова /д/, 2023
И нещо много лично за финал: В годините много сме писали за „Аполония“ в различните медии, в което сме работили. В едни вече далечни времена преди повече от две десетилетия в служебните ми задължения като част от ръководството на БНТ отговарях и за програмите, които записвахме или излъчвахме на живо от Созопол, за дневниците, които присъстваха в сутрешните блокове. А години преди това сме представяли документални филми на СТФ „Екран“ на фестивала. Моите, свързани с него са 37. За тези години много от децата ни тичащи и помагащи всичко да става красиво и забавно пораснаха. Не малко от тях са в елита на българската култура и изкуство.
Ще разкажем и за тях след време особено в контекста на 40-ото юбилейно издание на Фестивала. С днешна дата можем да кажем с обич и уважение към Маргарита Димитрова, която от десетилетия гради програмата на фестивала с познание, въображение и артистизъм, към проф. Димо Димов и верните хора в екипа им: „Благодарим, че „Аполония“ е от красивите, непреходни моменти в живота ни.“ ≈
„въпреки.com“
Снимки: Тихомира Крумова, архив на фондация „Аполония“
0 notes
Photo
Една прекрасна душа ме накара да направя от онези глупави предизвикателства, където всеки ден в продължение на седмица спамиш излишно на friend list-а ти кои са ти любимите книги. Тъй като tumblr е мъртъв, а аз нямам много последователи, ще се възползвам от анонимността си. Предимства: няма да дразня никого, ще бъда по-откровена защо тази книга ми е любима; Недостатъци: пак някой ще се дразни... but you can unfollow me anyway, so.
1:ТЮТЮН
Да, да, всички трябва да я четем 12 клас. Но. Лятото преди 12 клас се запознах с творчеството на Димов като прочетох
“Осъдени души”
. God dammit, почти я разбрах, четох я на премигвания, смисъл, въобще не я разбрах в дълбочина. И това е твърде жалко за мен, защото подцених автора, исках “съвременна” литература. Бич, тази книга ме хвърли в облаците. “Тютюн” е една от най-красивате, реалистични, болезнени, задълбочени и смайващи книги, които съм чела. ‘Бе... не съм чела толкова, колкото ми се иска за скромните 20 години, but god bless quarantine, we’ll get there.
Защо Тютюн?
Вече не си я спомням глава по глава, както се бях научила в името на матурите, имам други текстове и закони, с които да се занимавам. Но помня как ме караше да се чувствам Ирина, когато се променяше бавно и влизаше в заешката дупка без да знае какво я очаква. Борис, който го презирах за това, че любовта му към кариерата и по-късно, алкохола, разби целия му живот. Всъщност... той вече си беше разбит. Костов, идеалист, така топъл човек, разбит от реалността, която го заобикаляше. Може би Бамби беше един сладък герой, вкаран там за малко свежест, малко розови нюанси, но тази книга не цели да покаже красивото. Тя отразява жестокост, гадост, отчаяние, как хората се променят за зле, как губят себе си... и честно казано, това което научих от тази книга е в каква да не се превръщам. ПС: Лила е един изкуствен герой, който дори нямам намерение да обсъждам. She fake.
9 notes
·
View notes
Text
115 години от рождението на Димитър Димов (1909 – 1966). Невена Коканова и Йордан Матев в откъс от българския игрален филм "Тютюн", 1961 г., по сценарий и режисура на Никола Корабов. Оператор е Въло Радев. Създаден е по едноименния роман на Димитър Димов. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. Филмът е включен в програмата на фестивала в Кан през 1963 г.
0 notes