nanunai

[nanunai]

ИСКАМ ДА ЗНАЕШ

Знай, че искам да си с мен

само докато го искаш истински.

Само докато мисълта за мен

те кара да потръпваш.

Само докато желаеш да се оглеждаш

всяка сутрин в очите ми.

Само докато съм ти важна

не за егото, а за сърцето.

Само докато има място за мен в него.

Само докато искаш да даваш Любовта си

точно на мен.

Само докато съм достатъчна за теб.

Искам да знаеш,

че си свободен да обичаш друга.

Разбирам, че нямаме контрол над чувствата си и не можем да знаем

кога и в кой ще се влюбим.

Просто знай, че не искам да те задържам,

ако това се случи с теб.

Ти имаш право да дариш Любовта си

на която жена желаеш

и никой няма право да спира това,

аз най-малко.

Просто знай,

че искам да имаш силата да ми кажеш,

ако в сърцето ти започне

да се настанява друга.

Искам да постъпиш мъжки.

Искам да продължиш

да ми имаш доверие и тогава.

Да го изговорим

и ако е нужно да се пуснем един друг

с Любов, както се и хванахме в началото.

Аз не искам да те задържам при мен,

ако сърцето ти е другаде.

Това няма да доведе до нищо добро.

Една дива птица, затвориш ли я в клетка,

я принизяваш до домашна,

а тя е създадена да завладява небеса,

не пределите на дома ти.

Никога не спирай

да бъдеш дива птица, момче.

Нито заради мен, нито заради друга.

Обещай ми, че ще завладяваш небе след небе,

летейки свободно с красивите си криле.

Никой не заслужава да го превръщат

в домашна птица,

ако е роден да бъде ястреб.

Искам да знаеш,

че свободата ти ми е важна,

също толкова, колкото моята собствена.

Особено свободата на сърцето.

Свикнала съм да се застраховам,

че някой ще е с мен,

само докато истински го иска.

Не ме притеснява самотата.

Притеснява ме вкопчването.

Притеснява ме обичането по навик,

приятелството по навик,

Любовта по навик.

Притеснява ме това да бъда навик за някого.

Да не се различавам по нищо

от драскотината на пода,

от скъсания тапет в хола,

от счупената плочка в банята...

С времето свикваш с тях

и не ти правят впечатление.

Просто защото ги поглеждаш

все по-рядко и по-рядко.

Притеснява ме това някой да е с мен

просто от привързаност,

не и от истинска, бушуваща Любов.

Жалко е.

Малко е.

Като трохичка хляб

в шепа на бездомник.

Като капчица Любов

в сърцето, което жадува Океан.

Много неща мога да приема,

само това не.

Николета Иванова,

Сърцеп��тешествията на един сърцеусещач

[nanunai]

Един срещу друг

Това ще да ни е последната среща.

Помня коя е по ред, да си знаеш.

Помня ги всички��е, разбира се.

Стоим един срещу друг

и се гледаме.

Стоим един срещу друг

и виждаме отвъд себе си.

Това е толкова трудно.

"Сбогом" ми е най-нелюбимата дума.

Приемам факти и тези,

причини и следствия.

Мисля логично,

поне за последно.

Това е най-доброто, нали?

По-хубаво няма да стане, нали?

А аз така те искам и жадувам,

и желая, и бленувам, и сънувам,

и по теб копнея, и по тебе се разтапям.

Но си дадох обещание, винаги ще имам само себе си.

Един срещу друг сме,

но не само в пространството.

Един срещу друг сме,

във всичко останало.

Къде да сложа ръцете си,

когато съм близо до теб?

Къде да скрия тъгата си,

когато си далеч от мен?

Кой да знае, че километрите ще ни сближават,

а сърцата ни ще ни делят?

Протягам се.

Ах, как искам да те хвана!

Как искам да те стисна и да те скрия от света!

Защото ме е страх без теб.

И всичко се нарежда като пъзел,

но виждаме различна картинка.

Един срещу друг сме,

две фронотви линии.

Един срещу друг сме,

когато всичко, което искам,

е да остарея до теб.

[nanunai]

„- Радо, не искам да ставаш нито по-добър, нито по-лош.

- Добре.

- Бъди си такъв, какъвто си.

- Абе много приказваш.

- Неприятно ли ти е?

- Чу ли кво ти казах?

- Въобще всичко в теб ми харесва и не знам какво да правя.

- Трай ма.

- Само не ми викай „ма“. Моля ти се. И ме прегърни.

- Студено ли ти е?

- Хубаво ми е.“

Из филма ,,всичко е любов”

[nanunai]

Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат.Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама да дирят брод в тях грейва пламък за цял живот. Той пръска искри в скръб и тъма, ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама една съдба, допрат ли рамо в една борба, ще легнат чисти във таз земя, ах, как не искам да съм сама, ах, как не искам да съм сама...

,,Козият рог" /1972 г./

[nanunai]

С инстинкта си на пламенно същество тя съзнаваше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.

"Тютюн" Димитър Димов

[nanunai]

Някога/ Никога

Някога и ти си бил като мен любов.

Шарел си с боички сивите стени и си пеел песни за любовните ти дни.

И ти любов като мен си носил розовите очила и си давал си всичко за любовтта.

Като си обичал щаслив си бил. Подарявал си целувки и с спомени не забравими си творил.Ех любов, знаел си ценността на сърцата и че с тях не бива се играе.

Пазил си сърце, а твоето кой го взе?

Знаеш, любов сълзи не се спират. Слушал си стеновете на нараненото ти сърце, но е нямало кой да разбере. Любов моя пътя на изуст си научил.Болката с усмивки да прикриваш си заучил. А да обичаш защо така си се отучил? И сърцето горкото под строг ключ си заключил.

Ех любов , любов зная че и за мен лош ще е края.А на мен пък как ми се иска да остана.

Ех любов моя наранена, де да можеше и мен така да заобичаш.Да усетя и аз един път любовтта. Да легна и да усетя че и за мен я имаш любовтта.Щях да ти пазя сърцето, любов, нямаше да го раня и с целувки щях да го даря.

А��а аз си зная че мечтателка съм аз голяма. И че никога неще зарастне тая рана!

[nanunai]

Един глупав въпрос с един неочакван отговор

Една тиха неделна сутрин, ме изгаряше въпрос , който не можеше повече да се върти в главата ми и просто излезе от устата ми.

-Някога бил ли си влюбен?

-Да бил съм- отговори ми той без дори и да ме погледне

-Значи знаеш какво е любовта. Ще ми я опишеш ли?

-Любовта е просто една илюзия която ни кара да загубим ума си, правиш неща които никога не би направил, пренебрегваш себе си за щастието на някого друг . Усещането да си легнеш да заспиш до човека до теб и да си казваш че нищо повече не ти трябва и не искаш никога да свършва.И когато се събудиш в шибаната реалност изпитваш такава болка след която никога не си същия. Обичаш един път в живота, като си тръгне взима всяка хубава част от теб.

Не очаквах такъв отговор(ако знаех че ще ме заболи толкова нямаше да питам) той дори и за секунда не ме погледна в очите. Хиляди въпроси ехтяха в главата ми и смразяващата тишина караше кръвта ми да се забави.

-А тогава защо хората я искат толкова като всъщност страдат от нея?

Той се усмихна, погледна ме и каза

- Хората винаги искат това което нямат!

Знаех че не говори за мен,знаех само че само аз съм влюбената в цялата картинка и че явно аз ще съм човека който ще умре за пръв път в живота си.

[nanunai]

Януарско слънце

Ти си като слънце през януари

3 градуса е

Слънцето ти носи лъжовното усещането за топлина.

Но все пак е Януари.

Студено

със студен ветрец който гали зачервените ти бузи

И целува нежно изпръхналите ти устни.

Не облечеш ли добре тялото си

(душата)

ще измръзнеш до такава степен ,

че дори когато лятото настъпи

няма да го има чувството за топлота.

Авторско

[nanunai]

Има мъже, които заслужават.

Да си купиш секси бельо.

Да захвърлиш старото.

Да сложиш жартиери.

Да забравиш прилични маниери.

Да му бъдеш дама.

И да се будиш замаяна.

Но не от вино.

Ела, вземи ме!

Да сложиш очна линия.

Да му позволиш позиция

Да му хвърлиш мръсен поглед.

Да го оставиш да се прави на отворен.

Има мъже, които заслужават.

Които знаят.

Пълен член къде се слага.

Които не се налагат.

И не предлагат.

Нищо.

Нито бъдеще.

Нито минало.

Само настояще.

И съобщения висящи.

С неприлично съдържание.

Има мъже, които знаят как.

Да не са ти в краката, но

да ти завъртят главата.

Които държат на стойност.

И достойнство.

Има ги..Все още.

Иси

[nanunai]

[nanunai]

[nanunai]

[nanunai]

[nanunai]

И държейки ръката му аз усетих сигурност, желание, но не и любов...

[nanunai]

Понякога единственото от което се нуждая е това да ми пишеш. Как съм(не съм добре), какво правя(пак за теб си мисля). Да ми кажеш, слизай, чакам те пред блока, искам да те видя, разбрах, че си питала за мен. Понякога единственото от което се нуждая е да ми пишеш. Да те питам. Как сте(не се ли разделихте) Какво прави тя(няма ли да заминава някъде)Кога ѝ каза за последно, че я обичаш(надявам се да си признал...)А понякога е най-добре БЕЗ(до)ТЕБ