#В огледалото

[lora-ns-world]

И още една книга, която е написана, без да имах до сега смелост да публикувам. Този дневник на новия живот започва да ми харесва.

[slimarka]

Векът , в който жените пишат първи, пият, когато преминават през тежък период и търсят утеха в секса. Когато мъжете се правят на недостъпни , тъпчат се с шоколад и не могат да преживеят липсата на "голямата си любов",защото "Ама аз не правя такива неща". 21 век- крушките се раз��иват с идеално оформени нокти , нежни пръсти носят тежките куфари, високите токчета тракат от 9 до 17 ч в големи офиси , купуват си бутилка вино и си я отварят сами , след което си лягат сами. Големи бицепси се подават под тесни фланелки, придружени от тънко оскубани вежди и час пред огледалото в избиране на подходящите дрехи, търсейки бързи пари по лесни начини и жени( неизвестно какви ), които да ги хранят и гледат. Векът на женската сила и мъжките номера. Момичета защитават други момичета в непоколебима солидарност. Мъже си разбиват взаимно сърцата ( защото жените по света се свършиха) отнемайки си любимите един на друг ( или от мързел да си потърсят свои). Големи женски компании по заведенията празнуват( и успехи и провали) сами се изпращат и се прибират сякаш не са пили и грам. Тесни мъжки кръгове си подават носни кърпички , оплакващи един Господ знае какво ( предимно всичко) без да си дават много зор да излязат от вкъщи ,че я ги зарязали, я ги набили. Векът на иронията. Нежния пол се изучи от грубости, силния - свикна на слабости.

Даниса Исаева

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Дано някой ден да можем да се погледнем в огледалото и да спрем да виждаме всичките изпуснати възможности.

Cheers! 🥀

[keeptolking]

Сладост е твоето име.

Прибираш се уморена от работа. Психически изцедена. Емоционално потисната. Събуваш високите си токчета и поглеждаш с тъжен поглед към глезените ти. Нямаш търпение да разхвърляш дрехите по пода. Не издържаш. Тясната пола е пристегнала тялото ти чак до коленете, искаш да се освободиш. Разкопчаваш бялата риза пред огледалото и сама се възхищаваш на гърдите си. На талията. Харесваш гръбчето си, а аз го харесвам, когато го извиваш като котка. И полата пада в краката ти. Поглеждаш бедрата си в отражението. Секси прихванати от жартиера на чорапите ти… а толкова ми се сърдиш, когато ги късам. Събличаш всичко. Обожаваш се гола.

Разпускаш косите си под душа. Горещата вода се стича по женственото ти тяло. Не можеш да спреш да мислиш за мен. Цял ден мислиш за ръцете ми по себе си. Днес докато работеше се подмокри няколко пъти и кръстосваше краката си в опит да скриеш срама си. Не успя да се концентрираш и въобще не ти пукаше за онези статистики. Искаше да те изчу��ам. Да те обладая. След това искаше да бъда нежен. Да прониквам много, много бавно. Да те изпълвам. И стоновете ти, стоновете…обожавам да ги усещам във врата си. Да ги чувам, докато забиваш ноктите си в гърба ми като хищник.

В банята е плътна мъгла от пара, покриваш гърдите си с пяна, минаваш през коремчето, бедрата и навеждайки се ме усещаш зад себе си. Притискам гърба ти към гърдите си и нежно прегръщам малкото ти момичешко тяло. Толкова си крехка. Побирам те цялата и те скривам от света, мое малко момиче. Целувай ме. Не спирай да ме целуваш. Това чакаше цял ден. И да, още си мокра. Знаеш колко ме дървиш, докато те къпя. Да преминавам всеки сантиметър от тялото ти. И си толкова чиста…а толкова мръсна отвътре.

Много си сладка, докато си миеш зъбите и ме поглеждаш леко, защото те е срам, че те гледам. Нямам търпение да те вкуся, заклевам се. Усещаш лека целувка по рамото, достигаща до пръстче по клитора. Не бързам, знам че го обичаш бавно и много нежно. Виждам удоволствието, изписано на лицето ти. Притворила си очите си. Отворила си леко уста и ме гледаш толкова подвластна, толкова уязвима. Облизвам пръста си. Като мед си.

Увивам те като меченце в хавлията ти, вдигам те на ръце и те пускам лекичко в леглото. Знам, че ти е студено. След малко ще гориш. Разтваряш краката си и ми се усмихваш. Милвам те с нежни целувки. Една. Втора. Трета. Чувам първия ти стон. Не мога да спра да те ближа. Докосвам те съвсем леко с пръсти, толкова си влажна. Топиш се за мен, любима. Не мога да спра да те изпивам. Усещам как се обсебвам от вкуса ти, от гласа ти, от теб…толкова си красива, когато си възбудена.

Поглеждаш ме застанала на колене, мога да видя цялата порочност в света, събрана в погледа ти. Целуваш боксерките ми, леко ги закачаш със зъби. Започваш да ме обожаваш по твоя начин. И си толкова възбуждаща, гледайки ме в очите. Нагло отнемаш задръжките ми и ме даряваш с такава сладост. Смучеш, ближеш и не спираш да целуваш. Мъжкият ми тембър отеква в стаята. Не мога да се владея. Владееш ме ти.

Капеш. Прониквам в теб толкова леко. Усещам как ме обхващаш плътно. Движа се бавно, за да ти е сладко. За да мънкаш, толкова си брутална, когато ти е сладко. Събираш чаршафа в юмруците си. Не можеш да се владееш. Крещиш. Тялото ти се огъва. Гръбнака ти се е извил по най-женствен��я възможен начин, а дупето ти е вирнато, за да ме дразниш. Толкова обичаш да ме дразниш. Ужасно мръсна си. Нагла.

Обладавам те. Усещам как се разтичаш заедно с душата си в ръцете ми. Облизвам гърдите ти. Тихо. Запушвам устата ти, чуваш се през три етажа. Не спирам да ближа. Не спираш да го стискаш, да се стягаш. Хапеш ме, хапеш ръцете ми, врата ми, устните. Капка кръв се стича по издрания ми гръб. Спри да крещиш, че искаш да те чукам, тази нощ ще ти нося сладост, но утре ще си го получиш.

Ти си откачена жена, любов. Гледаш ме като сърничка, като демон, а в следващия момент си толкова необуздана. Провокирай ме. Обожавам те. Напълно луда си. Цялото ти тяло настръхва. Усещам как течеш и пръскаш. Цялото легло е мокро. Гореща си. Нежна. Мръсна. Невинна. Хвани се за раменете ми. Ти си раят. В теб е раят ми. Стоновете ни се преплитаха в тъмнината.

Ръцете ти и за момент не спряха да ме изучават. Познаваш ме. Усещаш последното проникване. Дълбоко. Събирайки косите ти в ръцете си, изнемогвам върху теб. Дишането ми тежко. Не, не се притеснявай… по-добре не съм бил. Гърбът ми щипе.

Трепериш, мъничкото ти тяло не може да се справи с удоволствието.

Ела тук.

Пица или рунд две?

[fuckingloversblog]

Усетих ги.

Усетих как очите ми се изпълват с вода.

Усетих как сърцето ми препуска из гръдния ми кош.

Усетих как чувствата и емоциите ми искат да излетят от тялото ми.

И спря.

Времето.

Погледнах в огледалото и всичко се върна на старта, но не го прекоси.

Водата изчезна.

Не потече.

Сърцето ми забави пулса си.

Остана само една емоция.

Разрухата.

Представяш ли си?

Заболя ме толкова силно, че дори не успях да се разплача.

22:47

- Маргарита Гъркова

[designis4lovers]

кислород

изгубеното време отново е мое. пеперудата в шепите ми не отлита. гледам как тревата се прибира обратно в пръстта и цветовете изчезват в тъмнината. гледам как отражението ми се превръща в сянка, сянката в отражение. едва се побирам в огледалото. едва горя.

[ethereum-sss]

Едно мога да кажа със сигурност- в момента обичам живота си и година, две по-късно, мога да затвърдя, че щеше да бъде огромна загуба, ако се бе случило, защото щях да пропусна купища моменти на смях, нови неща и хора, които ме научиха на много. Научих се да обичам себе си, научих се да се радвам на себе си и да виждам в огледалото нещо стойностно. Да не ми пука точно как изглеждам в очите на някой си и дали ме намираш за странна. Хич не ми дреме, дали намираш нещо у мен за странно.

Ти имаш значение, повярвай ми. Знам, че ти звучи нелепо в момента, защото виждаш света като едно голямо лайно от край до край, но ти си важен. И си важен най-напред за себе си, ще бъдеш важен и за хората, които все още не познаваш.

Темите свързани с тревожността и не са леки и приятни за разговор, но са необходими, защото могат да спасят живот и да те накарат да погледнеш света от друг ъгъл. Няма нещо, с което не можеш да се пребориш. Тялото ти винаги ще помни белезите от всяка рана и мисъл като болест, които са разболели душата ти. Но не е срамно, те не показват слабост. Те са медали за храброст.

[cla--ra]

Просто Клара

Понякога нямам силата да се погледна в огледалото и да ѝ се усмихна, след като знам какво върлува вътре в нея. Трудно е вечер да си изморен , и не защото си бил цял ден на работа. Понякога тръгвам час по-рано , не заради трафика. Тръгвам , за да не остана дълго сама. Понякога е по-лесно да се скрия зад фасадата , колкото и дълбока да е бездната зад тази стена. Понякога кафето дори с три лъжички захар , сякаш повече ми горчи. Понякога цигарата ми сутрин не я допушвам , нямам сили да я изпуша.

[infiniittyy]

Сам

Седя си.

С кого?

С мен.

Какво по-хубаво от това?!

Да си седиш сам и това да ти е достатъчно. Да можеш да се усмихнеш на себе си, да можеш да се погледнеш в огледалото гордо, а не да се разплачеш от жал за състоянието на душата ти…

Да си разбрал, че каквото и да се случва, когото и да срещнеш, накрая си оставаш сам.

И трябва да се научиш това да ти стига.

Да ти е достатъчно!

И да не те боли!

Защото никой няма да те разбере така както ти разбираш себе си! Никой няма да чувства нещата както ги чувстваш ти! И това е толкова хубаво!

Сам да се лекуваш..

Сам да се обичаш..

Защото никой няма да те обича толкова, колкото ти ще го обичаш!

А ти ще искаш… ще молиш за любов! За толкова, колкото ти можеш да дадеш!

Но за любов не се моли!

Или я има или не.

И да молиш..

Няма.

Затова дай си я на теб! Обичай себе си! Толкова колкото можеш да обичаш друг! Дай си ��ай-доброто!

И бъди щастлив…

Сам!

-П

[vasetovp]

Идва един момент, в който човек трябва да се изправи срещу самия себе си. Неговото бъдеще го очаква. Всичко, което някога е искал е там. Единственото, което се иска от него е да направи крачката. Да пристъпи. Да се раздели със съменията си. Да спре да се подценява. Да започне да вярва.

Понякога твърде много критикуваме себе си. Сами намираме липсите си и се обвиняваме за тяхното отсъствие. През цялото време искаме да бъдем завършени, съвършени. Искаме да бъдем като някой друг. Искаме да имаме жена до себе си или мъж. Искаме да имаме деца. Искаме да имаме ново работно място. Искаме да имаме свой собствен дом. Искаме да имаме всичко, което нямаме. И това ни убива. А би трябвало да ни мотивира. Да продължаваме да развиваме себе си и да следваме стъпките на живота. Но не - ние казваме, че нямаме нещо и точка. Прецакани сме. Захвърлвени. Нищожни. Сами си лепваме етикет на загубеняци. Не осъзнавайки, че всеки човек, на когото подражаваме е започнал също от там, където сме ние. С една единствена, мъничка разлика - дал си е време. Повярвал е в себе си. Започнал е и не се е отказал. Един от неписаните закони за успех е точно това - не се отказвайте. Не се отказвайте, дори да се чувствате пречупени, смачкани, захвърлени. Бъдете смели. Да започнете от нулата. Да се промените. Дайте се време. Подарете си търпение. Може би днес не сте това, което искате. Но с малки стъпки всеки ден, всичко е постижимо. Може днес да ви казват, че не ставате. Че не ви харесват. Че сте едно нищо. Не се отказвайте. Продължете да правите това, което ви казва сърцето. Търсете щастието си. Борете се за него. Единственият човек, с който ще живеете през целия си живот, сте вие самите. Може след време да намерите подходящата половинка, да създадете дом, да ви се родят деца - няма значение. Ако не се чувствате добре със себе си, няма да се чувствате добре и там. Не очаквайте някой да дойде, да ви хване за ръка и да каже: “велик си, ти можеш, превъзходен си.” Направете го вие за себе си.

Искам да ви попитам: доволни ли сте от лицето в огледалото? Ако имате възможност да срещнете този човек, какво ще си помислите? Как изглеждате отстрани, през вашите очи?

Готови ли сте да загубите себе си, за да създаде едно ново аз?

Бъдете смели. Родени сме да се надскачаме - всеки ден, всяка секунда.

Помислите какви бяхте преди 10 години. Доволни ли сте от разтежа си? Как го постигнахте? Падахте ли? Изправяхте ли се? Вървете, вървете, вървете. Скочете в новите възможности пред вас. Живейте първо за себе си. Мнението на околните няма никакво значение. Всеки един от тях живее своя живот. Гледа на вас през призмата на неговия ум и неговите очи.

Провокирайте гордост в себе си. Бъдете най-добрата си версия - без значение какво ще ви коства.

[ei-tui-za-kef]

Без спомени ако остана

Коя ще съм

Ще съм едно същество, без никаква представа къде е какво е и защо е така

То тогава цялата ни представа за това кои сме ние се крепи на възможността ни да запомняме места случки хора усещания

Като ги помним знаем после как да постъм дали да повторим или заобиколим дадени ситуации

Цялото ни съзнание характер и поведение е изградено на базата на спомените

Без тях ще се гледам в огледалото и ще съм празна и за да стана някой друг трябва да почна да трупам спомени отново

То тогава ако някой ми зареди в мозъка други спомени ще стана друг човек

Само леко малко е крейзи това като факт

Уж сме много умни много размишляваме усещаме гении и тн но като забравиш си абсолютно безсилен да се върнеш там където си бил

И плачен и се смеем и съществуваме благодарение на това човешко качество

[lora-ns-world]

,, Знаеш ли какво става с един ангел, когато го изоставиш?

-Не.

-Учи се бързо как да крие сребърните си криле и как да остри рогата си в огледалото. Ето това става с един ангел, когато го изоставиш. Променя се изцяло. "

Лора Н

[slimarka]

Той не си падаше по мрънкащи жени, макар да осъзнаваше, че повечето са такива.

Затова си избра жена, която се различаваше от всички, до които някога се беше докосвал.

Тя не търсеше някой, който да я спаси, безпогрешно си слагаше жилетката и сама.

Не търсеше някой, който да я сложи на пиедестал, имаше неописуем страх от високо.

Не търсеше някой, който да ѝ прави комплименти, огледалото ѝ говореше достатъчно красноречиво.

Тя беше мъжка фантазия, облечена в сбъдната мечта. Но той по трудния начин разбра, че веднъж ако сгафиш с такава жена, би дал всичко, за да прилича поне малко на мрънкащите жени.

Защото с жена, която мирно споделя тишината в стаята, можеш само да се сбогуваш.

На тези жени крилата им растат наравно с рогата. Рядко дават втори шанс и не питат дали си готов да ги изпратиш.

Просто мълчат няколко минути .. преди да затворят вратата.

Искра Дичева

[keeptolking]

„Да чукаш някоя жена за една нощ, сякаш не предизвиква чувство за вина, когато се прибереш у дома.

Любовницата, може би.. да.

Скриваш ризата си, която все още е напоена с нейния аромат, лягаш си със стоновете ѝ, които все още кънтят в съзнанието ти, и се взираш в тавана, мислейки за тялото ѝ, за целувките ѝ, за удоволствието ѝ... за любовта ѝ към теб.

И тогава се заклеваш да не я видиш никога повече..

да я оставиш..

да се върнеш към нормалния си начин на живот.

И заспиваш, чувствайки се по-малко отвратен от себе си..

На следващия ден се събуждаш, отиваш в банята и започваш да се бръснеш, като си спомняш за клетвата от снощи.

Навеждаш се, за да измиеш лицето си, а когато се изправиш и се видиш в огледалото, забелязваш, че очите ти не блестят толкова ярко, колкото предишната вечер.

Взимаш обратно онази риза, подушваш я...

..и кръвта ти отново започва да гори,

сърцето ти да бие като лудо,

и всичкия прилив от тези инстинкти те карат да се чувстваш адски жив.

Ти... ти се усещаш жив, както никога досега...

и то само подушвайки отново нейната миризма.

Обличаш се, слагаш ръка в косата си и излизаш много бързо.. пожелавайки "хубав ден" на всички..

Качваш се в колата и се обръщаш, за да погледнеш седалката до теб, където снощи беше тя.

Запалваш цигара, вдигаш телефона...

едно - звънене,

две - от другия край отговаря все още сънлив глас... "Здравей"!

А ти се усмихваш като глупак, като идиот...

и шепнеш...

"Добро утро... искам да те чуя.. как спиш."

- Malika Hajer