@aristotels у част твог блог-титла, ево веза на џепу мог матурантског одела (дуга прича норвешких академцких традиција)
22 notes
·
View notes
не искаш да си плевел и не искаш да си пепел самотата е за грозните и бедните
1 note
·
View note
“Къде искаш да си ?” - ме попитаха. Казах, че не знам. Излъгах, де. Знам къде бих отишла, но не ми е там мястото.
156 notes
·
View notes
Когато ме попитат какъв човек съм само едно бих казала и то е следното … В този живот никога не съм се отказвала от никой, но за сметка на това много пъти се отказваха от мен!
Който разбрал, разбрал 🙃
33 notes
·
View notes
“Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.”
- “Ще бъдеш в бяло”, Пейо Яворов
60 notes
·
View notes
Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както сьм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
- Христо Фотев
26 notes
·
View notes
"- Една ми се слагаше в чата, друга - на живо.
Нали ги знаеш, брат, днешните момичета. Предлагат се сами. Изпращат фотоси. Ц*ци, дупе, само и само да им се вържем.
Че тва ние мъжете сме гола вода. От най - малкото и кълвем.
Обаче явно нещо съм се повредил. Отклонявах ги. Препращах ги.
Или не четях съобщения от рода на :
" Скъпи, къде ще ме водиш да хапнем, гладна съм ! "
Такива ми излизаха най - евтино, щом можех да платя само с пари.
Други пък играеха на криеница и на Света Дева.
Манастирът ѝ беше в главата денем,
ама през вечерта не питай ...
И пак на пусто удрях.
Едно изключение имаше, брат.
Тя !
Не ме попита къде ще я водя,
въпреки че бях готов да я заведа навсякъде.
Не ме пита каква заплата взимам, а дали днес съм ял.
Не се прави на умна. Тя е !
Не ми вдига всеки път, когато и звъня. А когато иска тя.
Избирателно. И тогава съм бесен.
Сякаш животът ми го връща за всички игрички предишни, подли и долни ...
с нея.
Тя не ми се слага, а аз света бих сложил в краката ѝ !
Как да ти го опиша ?!
Все едно ме удря по слабото ми място.
Онова слабо място, дето му липсва любов.
Не мога да се осъзная, брат ми.
Минаха толкова жени през ръцете ми,
тая не мина и ей тая ще я запомня.
И няма да и дам само да мине.
Ако само веднъж я прегърна ...
Повече никога няма да я пусна ! "
16 notes
·
View notes
“По-добре да си бил обичан и оставен, отколкото никога да не си бил обичан”
Обаче се чудя, с празнотата от липсата на любов ли бих могла да живея по-лесно, или с тази, която ти ми остави?
9 notes
·
View notes
ја бих да вратим ону верзију себе
пре него што сам срела тебе.
113 notes
·
View notes
Не бих баш да вам бодем прстом у око, али... Наш једини и сигурни сапутник кроз живот је бол. Он нас неће напуштати, само ће с времена на време мењати облик и интензитет. Он боји наш живот и његов је еквивалент. Само то треба схватити на време...
8 notes
·
View notes
- Жените са пълни с фасони, каза ми веднъж дядо.
- Сърдят се за щяло и нещяло.
Че са пресолили салатата. Че е загоряла манджата. Че са напълняли по празниците.
Че денят е дъждовен. И за всичкото това, виновен си им ти. Дълго се опитвах да ѝ хвана цаката на тая тяхната природа. Докато не разбрах, че са просто същества, които имат нужда от грижа и любов. И ако им я дадеш тогава, когато са най-кисели и нетърпими, значи ще им я даваш и в най-прекрасните им състояния. А те това търсят. Не искат просто някого, с когото да споделят десерта, искат човек, с когото да го приготвят. И с баба ти беше така. Що тикви с мед и орехи съм ѝ изпекъл, на що настроения съм се нагледал. Ама на, вечността ми я отне и ме остави сам-самичък. А бих дал всичко да ѝ изпека още една последна. Да си хапнем на ей тая маса, да я подържа за ръката и да ме изкритикува навъсено, че не съм се избръснал. Защото никога няма да спра да я обичам. А когато обичаш някого, го обичаш целия. От благата усмивка, до досадните фасони.
Искра Дичева
76 notes
·
View notes
"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създаваха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях."
М. Монро
6 notes
·
View notes