#просто знам накъде си тръгнала

[ethereum-sss]

истински ти съчувствам за това, което ти предстои да преминеш, наистина

[ei-tui-za-kef]

Не трябва ли да съм някъде другаде?

Или точно тук съм на място? Какво ако това в момента се окаже просто преход, изгубено време, нещо неизживяно, нещо променящо пътя ми. Какво ако не беше станало така, какво щях да правя, би ли било по добре или по зле? Изобщо имаше ли вариант да се избегне, да не се случи, при положение че аз толкова силно го вярвах и желаех. Тръпнах да се случи, като сбъдната мечта. Това прави ли ме безрасъдна, лицемерна, малко гаднярка, егоистка, страхливка? Може ли да съм го искала, за да не съм сама или по скоро за да избегна пътя, по който бях тръгнала и ми се струваше, че няма да харесам. Не направих ли точно това? Не се ли отклоних сама с вярата ми, с действията ми, не си ли го създадох този нов път от нищото? Как да знам дали е грешен, правилен, като той си е изцяло мое създание? И сега като вървя по него защо отново търся нови пътечки, сякаш пак съм недоволна накъде съм тръгнала искам да заобикалям и откривам нови и нови пътеки, но къде всички те се събират? Кога и дали ще разбера когато избора ми вече ми попречва?

Винаги ли съм недоволна наистина или просто съм права, че може и още? Превръщам ли се в човек, не способен да оценява да внимава да обгрижва? Толкова елементарно ли ще свикна с теб, бързо лесно вкусно. Видях си те избрах си те перфектен си сега е време да недоволствам без причина и да се възползвам. Меко казано абсурдно. Изпитвам нещо ново и различно и ме е страх и не знам как да го приемам, нито тълкувам. Не мога да разгранича кои мисли и емоции са истина, кои са травма, кои може би лъжа. Харесва ли ми държанието ти към мен, харесвам ли те теб, харесвам ли се аз, харесвам ли живота май не знам. Не смогвам да реагирам на всички страхотни неща които ми носиш и правиш. Не мога да ги осъзная оценя подобаващо да се отпусна да ти върна. Искам да се отпусна да го почувствам да мога да го затвърдя но страха в мен ме държи. Страхът да не се окажеш ти, да не се възползваш после ти от мен, да ме вземеш за даденост, да спреш да правиш всичко което правиш сега, да се нараня и да остана пак сама. Може би ми трябва повече време, въпреки щастието и спокойствието което ми носиш. Съжалявам.