#Автаркия

[ultravektorian-blog]

Ты сам

Слово дня #Автаркия - самостоятельность, самодостаточность, ощущение душевной полноты и независимости. Никакие события в твоей жизни, не должны выбивать тебя из твоей колеи, если она ведет тебя в будущее, в котором ты достигнешь результатов о которых ты так долго мечтал. Меняйся только к лучшему. Учись у людей, что встречаются у тебя на пути и отпускай без сожаления. Наполняй себя и свой день только светлыми мыслями, не позволяй никому разбавлять их своими чернилами. Будь полон и тогда никто не сможет заставить твой разум ненужным хламом. Принимай только помощь и благодарность за то что ты помог кому-то. Будь горд собой. А если тебе нечем гордиться, то сделай то, чем бы ты мог гордиться и тобой могли гордиться. Единственное, чем ты по-настоящему можешь управлять это ты сам и твои мысли.

[russianlexicon]

АВТАРКИЯ

АВТАРКИЯ — состояние независимости от внешнего мира. Например, закрытая экономика, развивающаяся без связей с другими странами.

[mynamem]

возможно вы замечали, что иногда я пишу странные каракули. этот шрифт, который я придумал, не имеет сетки, эталона. буквы никогда не повторяются. я называю это антикаллиграфией, или абстрактной каллиграфией. для примера тут написал четыре важных для меня слова. . #black #ink #abstract #calligraphy #nibpen #αὐτάρκεια #ἄσκησις #απάθος #αταραξία #ἀντίκαλλιγραφία #автаркия #аскеза #апатия #атараксия #антикаллиграфия #отрицательныйфункционал (at Crete, Greece) https://www.instagram.com/p/B367QPRoy8u/?igshid=2j3qcetwj7rg

[oi5]

Взгляд на новую модель для России сквозь речь Путина: изоляция?

В главном ежегодном выступлении перед парламентом президента России Владимира Путина больше всего внимания привлекли его призывы изменить конституцию страны. А его заявления о вторичность международного права по конституции вызвали разговоры, что Кремль движется в сторону более изоляционистского подхода к внешнему миру. Где-то на середине своего выступления, который вызвал эффект разорвавшейся бомбы и в котором аналитики по России выискивают признаки политического будущего президента России Владимира Пу... Читать дальше: https://oi5.ru/n323007536

[masrusia]

«Вопрос, следовательно, необходимо поставить таким образом: «Ведет ли свержение власти эксплуататоров и экспроприация буржуазии в рамках одного государства к автоматическому освобождению рабочих этого государства от эксплуатации и превращению их из пролетариев в свободных тружеников или, что то же самое, возможно ли уничтожение капиталистической эксплуатации в рамках одного, изолированного рабочего государства (либо в нескольких таких государствах)?» Если под эксплуатацией понимать принудительное отчуждение прибавочного продукта от непосредственного производителя этого продукта (а марксизм под эксплуатацией понимает именно это), то необходимо признать, что трудящиеся изолированного рабочего государства так же подвергаются капиталистической эксплуатации, а, следовательно, и остаются пролетариями, как и рабочие тех стран, где буржуазия ещё господствует и экономически, и политически. Другое дело, что такая эксплуатация носит не непосредственный характер, как если бы конкретный пролетарий работал по найму на конкретного капиталиста, а опосредована давлением мирового империализма на само рабочее государство. Трудящиеся изолированного рабочего государства, этой осажденной крепости в окружении империалистических хищников, в силу объективной необходимости вынуждены будут направлять львиную долю произведенного ими продукта не на удовлетворение своих нужд, а на защиту от потенциальной или реальной агрессии мирового капитала, причём речь будет идти уже не об отчуждении только прибавочного, но и части необходимого продукта. Однако подчинение трудящихся изолированного рабочего государства логике капиталистического н��копления не ограничится только факт��ром внешнего военного давления. Не менее, а, возможно, даже более важным станет давление конкуренции издержек производства, посколько в современную империалистическую эпоху никакая экономическая автаркия уже невозможна. Стоимость товаров, как производимых рабочим государством для внешнего рынка, так и закупаемых на внешнем рынке, будет формироваться согласно правилам этого рынка, и закон средней нормы прибыли сохранит, таким образом, своё господство над экономикой изолированного рабочего государства. Уничтожение капиталистической эксплуатации невозможно, следовательно, только в рамках одного или нескольких государств, только исключительно на пути экспроприации «своей», национальной буржуазии. Необходимо полностью уничтожить систему международной империалистической эксплуатации, весь мировой капиталистический рынок. А это, в свою очередь, возможно только на пути мировой пролетарской революции, как единственной гарантии необратимости процесса освобождения рабочего класса от капиталистического рабства.»

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: МТФ „Варненско лято“ празнува с интензивно театрално пътуване от три континента

Тазгодишната програма на Международния фестивал „Варненско лято“ е по-мащабна и пъстра от всякога. Двадесет и пет годишният юбилей е повратна точка за най-големия форум за театър в България, пише за „въпреки.com” театроведката Елена Ангелова, докторантка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Фестивалът подобаващо го отпразнува като програмира от 1 до 10 юни чуждестранни спектакли от три континента, девет отличени български заглавия, три сателитни излъчвания в рамките на “Metropolitan Theatre livefrom New York” и „National Theatre live”. Дори модулът „Театрален Шоукейс“ празнува десетгодишен юбилей от създаването си, което кара организаторите да излязат от рамката за новосъздадени продукции и да програмират спектакли, гостували при първото провеждане на този формат и все още играещи се с успех до днес - „Валентинов ден“ (реж. Явор Гърдев) и „Жюли, Жан и Кристин“ (реж. Маргарита Младенова).

“Жюли, Жан и Кристин” - снимка Симон Варсано, архив на фестивала

В тази вълнуваща атмосфера не на последно място присъстват многобройните инсталации, хепънинги и ��ърформанси, пръснати из града през фестивалните дни като знаци за празничност, носещи усещането за нещо специално – такива са двете участия на „Жар Театър“, които ни припомнят „Римските терми“ като място с ярък театрален потенциал и специфичен енергиен заряд. Многото събития извън сценичната кутия се дължат и на специален повод: тази година Варна е Европейска младежка столица, което естествено създава общ празник между града и фестивала.

Международен театрален фестивал „Варненско лято“ знае как да празнува своя юбилей и неговата „Международна селекция“ с девет заглавия предлага по случая дълго и интензивно театрално пътуване от САЩ, през Европа до Китай, събирайки най-любопитното и специфичното за всяка култура и традиция. Пътуването започва на първи юни от 19, 30 ч. от Драматичен театър - Варна, Основна сцена, където можете да се види най-старата форма на китайска опера от провинция Анхуей със спектакъла „Ужасената душа: Макбет“. Представлението създава мост между културите като същевременно съхранява над 400 годишни традиции и ги преформулира в ярък и динамичен сценичен език. „Шекспиризацията“ на китайската опера е възложена на младият драматург Цян Сун, носител на няколко награди, който  пренася действието от познатата ни трагедия „Макбет“ в средновековна китайска реалност.

“Ужасената душа: Макбет” - снимка  Ni Ying, архив на фестивала

Театроведът Асен Терзиев споделя: "...„Ужасената душа” разказва Шекспировия „Макбет” не като метафизична история за злото, а като приказка с жесток край за това колко разрушително може да се окаже човешкото желание. В постановката отсъстват прочутите монолози като „Туй наше вечно утре, утре, утре...”, но дългите и сложни арии, пленителната музика, изпълнявана на живо, редуваща празнична тържественост с меланхолия и драматична напрегнатост, както и атлетичната грация на движенията изобразяват крайната тревожност на душите, поразени от реалността на собствената си жестокост..." („Макбет по китайски“, автор: Асен Терзиев, публикуван в Литера��урен вестник, бр. 16 от 2016 г. – б.а).Сред причините да станете зрители на „Ужасената душа: Макбет“ е и фактът, че жанрът Пекинска опера е обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство през 2010.

“Дневникът на един луд” - снимка  Attila Takács, архив на фестивала

Не по-малко интересен е и съвременни�� прочит на Гогол от страна на режисьора - носител на Европейската награда „Нови театрални реалности“ за 2016 г., Виктор Бодо. Това е „Дневникът на един луд“, виртуозен моноспектакъл, в който единственият актьор, Тамаш Керестеш е и сценограф в този „вълнуващ, безжалостен, сърцераздирателен и комичен спектакъл.“ (Művészeti Portál) Можете да гледате „Дневникът на един луд“ на 4 юни от 19 часа в Драматичен театър – Варна, Сцена Филиал и да проучите отблизо унгарската интерпретация на Попришчин. Интелектуален и силно визуален спектакъл, „Дневникът на един луд“ може да се определи като симфония на деструкцията на човешкото съзнание, в който комичното, лудостта и меланхолията се препокриват. „Дали ние сме луди или света около нас е полудял?“ – зададеният от Гогол въпрос през далечната 1834 година е все по-актуален днес, през 2017.

“Софтмашина” - снимка  Law Kian Yen, архив на фестивала

Театралното пътуване продължава със „Софтмашина“. Проектът представлява серия от документални танцови представления – сценични портрети на хореографи от различни азиатски култури, създадени от сингапурския артист Чой Ка Фаи. Негови работи са представяни на престижни сцени като Садлърс Уелс в Лондон и на фестивали от ранга на Импулстанц във Виена, „Танц през август“ в Берлин, БИТЕФ в Белград и други. В международната селекция на „Варненско лято“ попадат два хореографски портрета, направени от Чой Ка Фаи – този на Рианто от Индонезия, специализирал в традиционния еротичен танц ленгер и този на танцовия артист Сурджит от Манипур, Индия, който разсъждава заедно с Ка Фаи за стереотипите на европейската публика. Можете да гледате „Софтмашина“ в Градска художествена галерия „Борис ��еоргиев” на 4 юни от 21, 15 часа. Ще станете свидетели на ценен проект, който провокира въпроса до каква степен сме склонни да митологизираме източното изкуство.

“Кино на живо” -  снимка Christian Pena, архив на фестивала  

„Кино на живо“ от друга страна съчетава енергията на живото шоу с магията на документалното кино и анимацията. Авторите на този находчив и рядко срещан проект са аниматорът Брент Грийн и номинираният за „Оскар“ кинорежисьор Сам Грийн (The Weather Underground). Артистите са известни със свои произведения, представяни в престижни пространства като Музея за модерно изкуство MoMA в САЩ, както и на най-големите филмови фестивали. В „Кино на живо“ те поставят въпрос природата на киното и до каква степен играе роля начинът, по който гледаме един филм. Брен Грийн и Сам Грийн искат това да се превърне в неповторимо преживяване (досущ като театъра), в който филмът се реабилитира като жива, човешка среща, а обмена на информация протича както на екрана, така и през телата и гласовете на артистите. Можете да гледате „Кино на живо“ на 6 юни от 21 часа в Драматичен театър – Варна, Сцена Филиал, където освен прожекции ще ви очакват и музиканти на живо, за да придадат на преживяването още един елемент на неповторимост.

„Desplante“ - снимка  Marjon Broeks, архив на фестивала

Както всяка година в селекцията на Международен театрален фестивал "Варненско лято" попадат отличени спектакли от областта на танца. Съвместно с Международния музикален фестивал „Варненско лято“ ще бъде представен съвременният фламенко спектакъл „Desplante“ с новата звезда на испанския танц, Едуардо Гереро. Двата фестивала се обединяват отново и за сателитната прожекция на спектакъла от “Metropolitan Theatre live from New York” – „Травиата“ от Верди с българската оперна прима Соня Йончева. Може би се питате какво е „Desplante“. Това е знак, който танцьорът дава на певеца и китариста за предстояща смяна в ритъма. Това ще се случи на живо с изпълнителя Едуардо Гереро и музикантите Емилио Флоридо и Хавиер Ибанес. В това силно експресивно и темпераментно трио се развива живата същност на фламенкото, танц, обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Потапящо, всепоглъщащо и силно въздействащо на сетивата преживяване, „Деспланте“ е фламенко спектакъл, създаден от едни от най-изявените професионалисти в областта. Събитието ще се случи във Фестивален и конгресен център (ФКЦ) – Варна на 8 юни от 20, 30 часа.

“Автаркия” - снимка Thomas Bohl, архив на фестивала

За любителите на танца Международният театрален фестивал предлага други два любопитни танцови спектакъла от Франция и Азия. Първият е "Автаркия (...) В търсене на самодостатъчност", дело на французойката Ан Нгуен, носителка на Наградата за млади таланти в хореографията от 2013 година. Спектакълът изследва хип хопа като съвременен танцов език, превръщайки го в основа на смел и мощен спектакъл. „Автаркия (...)“ ще се играе на 9 юни от 20, 30 часа в Градска художествена галерия „Борис Георгиев”. Вторият танцов проект е „Skins”с буквален превод „кожи“, което подсказва проникновен и интимен поглед спрямо тялото. Хореографката Джунг Ин Ли ще представи своя проект в рамките на театралния шоукейс на 5 юни в Държавен куклен театър – Варна от 21, 30 часа.

“Отело” - снимка архив на фестивала

Не на последно място в Драматичен театър – Варна, Сцена филиал на 8 юни от 16:00 и от 20:15 часа можете да завършите своето театрално пътуване с друга шекспирова интерпретация от по-близка на България страна. Това е "Отело", продукция на турския театър в Скопие с режисьор Деян Пройковски, възпитаник на НАТФИЗ. Турският театър в Македония има своята почти 70 годишна професионална история. Тези продукции далеч не изчерпват тазгодишната програма на Международен Театрален фестивал „Варненско лято“.  По някакъв начин те всички са свързани с мотото на фестивала „Въобразени с��етове“, с което той отключва океан от преживявания за различни зрители. Текстът спира дотук с напомнянето, че всички 41 събития от фестивалната програмата можете да разгледате на сайта тук. ≈

Текст: Елена Ангелова

[vsurikov-blog]

Умная  автаркия    -   оптимальный    для  России курс   (  впечатления  от публикаций  о    Трампе).

В отношении к 45-ому президенту США у  нас наметился  определенный сдвиг.  Во всяком  случае,  беспросветный оптимизм   в стиле  А.Г. Дугина  исчез почти  полностью. Причина очевидна и понятна -  президентом и     некоторыми  авторитетными    членами его команды   предложены   реплики( именно  реплики - на  заявления они не  тянутет ), свидетельствующ��е  о  том, что   американский  президент начал  переводить    свои предвыборные  декларации  в установки   своей  реальной политики.

    полностью   ЗДЕСЬ

http://vsurikov.ru/clicks/clicks.php?uri=2017/2017p0222trump.htm

��aN�

[parmapress-blog]

Мнения: Станислав Смагин: Какая из двух Россий более правильная

http://img.vz.ru/upimg/m85/m858770.jpg - Главный историософский выбор России: она может существовать либо как автаркия в строго очерченных этнокультурных границах, как «Остров Россия» Цымбурского, либо как стержень единого человечества – по Достоевскому. Можно долго говорить о том, кем был родившийся 17 января 1957 года (и умер... - - http://www.parmapress.ru/the-city-and-county/mneniya-stanislav-smagin-kakaya-iz-dvux-rossij-bolee-pravilnaya-2/

[russianlexicon]

АВТАРКИЯ

АВТАРКИЯ — состояние независимости от внешнего мира. Например, закрытая экономика, развивающаяся без связей с другими странами.